BG66228B1 - Метод за получаване на бета-аесцин от индийски конски кестен (aesculus indica) - Google Patents

Abstract

Настоящото изобретение се отнася до разработване на опростен метод за пречистване на бета-аесцин от индийски конски кестен (Aesculus indica) посредством водно-алкохолна екстракция, разделяне на разтворителите, третиране с основа, последвано от пропускане на органичния слой през киселинен диалуминиев триоксид при добив от 2.0 до 3.0% с чистота минимум 90%.

Description

(54) МЕТОД ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА БЕТААЕСЦИН ОТ ИНДИЙСКИ КОНСКИ КЕСТЕН (AESCULUS INDICA)

Област на техниката

Настоящото изобретение се отнася до разработване на опростен метод за получаване на бета-аесцин от индийски конски кестен (Aesculus indica). По-специално, настоящото изобретение се отнася до отделяне на бета-аесцин от индийски конски кестен (Aesculus indica) посредством водно-алкохолна екстракция, разделяне на разтворителите, третиране с основа, последвано от пропускане на органичния слой през киселинен диалуминиев триоксид.

Още по-специално, настоящото изобретение се отнася до пречистване на бета-аесцин от индийски конски кестен (Aesculus indica) придобие от 2.0 до 3.0 % на желаната фракция.

Предшестващо състояние на техниката

Индийският конски кестен (Aesculus indica) (Hippocastanaceae) е известен като Bankhor на хинди. Голямо широколистно дърво с къс, прав, цилиндричен ствол и разперена корона, 30 m високо и 5.5 m в обиколка, разпространено на удобни места в Хималаите от Кашмир до западен Непал на надморска височина от 900 до 3600 ш. Дървото е много красиво и расте в богати, влажни и сенчести клисури на Кашмир, Химахал Прадеш и Утар Прадеш до Непал. Често се засажда на хълмове като декоративно растение. Листата на дървото падат от октомври до ранния декември, а нови листа се появяват през април, като цъфти през април юни, когато дървото е изключително привлекателно. Филизите и листата се използват за фураж и добитъкът се храни с плодовете му. По време на глад планинските племена също ги ядат, след като ги киснат във вода за отделяне на горчивите съставки, или понякога семената, които стриват на прах, смесват с пшеничено брашно. Раздробеният плод се използва за пране на тъкани. Анализът на семената показва: влага 3.5; редуциращи захари (като декстроза) 0.83; сукроза 9.07; нишесте 38.3; вода 36.4, а смачканите семена, когато се използват за храна на говеда, подобряват качеството и количеството на млякото. Семената се дават, също така, на конете при стомашни болки. Семената съдържат масло, което се прилага при ревматизъм; поставя се и върху рани. Дървесината е кремаво бяла или бледо розовеещо бяла, когато е прясно отрязана, и става розовеещо кафява със светлокафяви линии при престояване, не се разграничава сърцевина. Стъблото е матово без характерна миризма. То е не особено тежко (относителна плътност 0.43 - 0.57; относително тегло 479 - 560 kg/m²), меко, право или тясно и повърхностно твьрдозърнесто и, понякога, смолисто-зърнесто. Лесно се отрязва с гладка повърхност и придобива лъскавина. Дървесината се оставя добре да изсъхне без много разрушения.

Дървесината широко се използва за строителство, за сандъци за опаковка, водни корита, дъсчени облицовки, бъчварство, дъски за рязане на хляб, кутии за чай, сглобяване на лодки, за изработване на скринове и стругарски изделия; подходяща е също за измервателни инструменти, токове на обувки и кибритени клечки. Дървесината се използва също и за макари. Установено е, че твърдата дървесина, след подходящо сушене и омекотяване, е подходяща за моливи с високо качество. Избрани части на дървото се използват за облицовка на железопътни вагони и за спортни стоки. От кората се прави паста за приложение върху болезнени и изкълчени стави. Описано е, че екстракт от кората на стъблото притежава фунгицидни свойства. Корените се използват за лечение на левкореа. (Annon., 1985, The Wealth of India, Raw Material, CSIR, New Delhi, 1, 95).

Индийският конски кестен (Aesculus indica) е изследван химично и биологично от различни групи изследователи. Описано е нишесте (25%) от индийски конски кестен (Aesculus indica) на суха основа (Uppal, I. S., 1952, Starch from Indian horse chestnuts and its chemical examination, J. Ind. Chem. Soc., 15, 178-80). Описани са два флавоноидни гликозида, а именно, рутин и астрагалин от хлороформения екстракт на стъблата, флавоноиден гликозид керцитрин, бета-ситостерол и тритерпеноиден сапонин, аесцин от листата (Ikram, М., Khan М. I., Kawano, N., 1978, Chemical investigation of Aesculus indica, Planta Medica, 34,337-338; Ikram, M., Khan Μ. I., 1978, Chemical investigation of Aesculus indica, Part II, Fitoterapia, 49,247-248). Описани са алифатни съединения, а именно, n

66228 Bl хентриаконтан, n-хентриаконтанол и палмитон, заедно с бета-ситостерол от различни листни екстракти, както и кумарин гликозид (аескулин) и керцетин L-рамнозид (Mukherjee, К. S., Bhattacharya, Μ. К., Ghosh, Р. К., 1983, Phytochemical investigation of Aesculus indica Linn, and Fragaria indica Andr. J. Indian Chem. Soc., 60,507-508). Различни тритерпенови гликозиди (3-5) от индийски конски кестен (Aesculus indica) също са описани от други автори (Singh, В., Agrawal, Р. К., Thakur, R. S., 1986, Aesculuside-A, a new triterpene glycoside from Aesculus indica, Planta Medica, 52,409-410; Sati, Ο. P., Rana, U., 1987, A new molluscicidal triterpenic glycoside from Aesculus indica, Int. J. Crude Drug Res., 25,158-160; Singh, B., Agrawal, P. K., Thakur, R. S., 1986, Aesculuside-B, a new triterpene glycoside from Aesculus indica, J. Nat. Prod., 50,781-783). При сравнително изследване на фитохимикалите в семената на индийския конски кестен (Aesculus indica) и А. hippocastanum, при обвивката и листата се наблюдават разлики в двата вида. Аескулин и неговия агликон, аескулетин, не са открити в листата и обвивката на двата вида. Семената и листата притежават подобни съставки, докато те варират в обвивката. Откритото съдържание на аесцин в индийския конски кестен (Aesculus indica) в 13.4% (тегл./тегл), докато в А. hippocastanum съдържанието е 9.5%. С помощта на капилярна гелова хроматография са открити лауринова, палмитинова, миристинова, стеаринова, арахидонова и олеинова киселини (Srijayanta, S., Raman, A, Goodwin, B. L., A comparative study of the constituents of Aesculus hippocastanum and Aesculus indica, Jour. Med. Food, Vol. 2(2), 1999, 45-50). В по-ранни съобщения е описано наличие на аесцин в А. hippocastanum повече от 13% (Shibata, S., 1977, New natural products and plant drugs with pharmacological, biological and therapeutical activity (Wagner, H., Wulff, P. (ed.) p. 177, Springer, Berlin), докато в A. hippocastanum е описано съдържание от 3-6% (Hostettmann, K. Marston, 1995, A. Saponins, in Chemistry and Pharmacology of Natural Products, Cambridge University Press).

Семената на видовете Aesculus са известни като конски кестени и се използват като храна, фураж и суровина за производство на алкохол. Те са от терапевтично значение при хуманната и ветеринарната медицина, например, при лечение на треска, за лечебни прахове, при упорита констипация и рак. Брашно от конски кестен се използва за почистване на мазна кожа. В зависимост от съдържанието на сапонин семената притежават токсични свойства. Алкохолни екстракти от семена на A. hippocastanum показват хемолитични, антиедема и други фармакологични свойства. Екстрактите се използват също и в козметиката, тъй като маслото, екстрахирано от семената на Aesculus indica, показва значителна противовъзпалителна активност при индуцирана от карагенин едема при плъхове. Понякога, прибавянето на други растителни екстракти или химични съединения подобрява тяхната активност или причинява промяна в биологичните реакции (Hostettmann, К. Marston, 1995, A., Saponins, in Chemistry and Pharmacology of Natural Products, Cambridge University Press; Kirtikar, K. R., Basu, B. D., 1935, Glossary of Indian Medicinal Plants L. M. Basu, Allahabad, India Vol. I, p. 626; Singh, B., Agrawal, P. K., 1996, Chemistry and Biological Activity of Aescin, in Supplements to Cultivation and Utilization of Medicinal Plants, (eds.) S. S. Handa and Μ. K, Kaul, PP 457-476 (RRL Jammu, CSIR).

Аесцинът е известен c неговата противовъзпалителна и антиендемична активност и се използва за получаване на мехлем и на орални състави за лечение на периферни васкуларни болести (Bruneton, J., Pharmacognosy, Phytochemistry and Medicinal Plants, Paris, France, Lavoisier). Демонстрирана е хипогликемична и противовъзпалителна активност на друго производно на аесцина, изолирано от семената на конския кестен (Yoshikawa, М., Murakami, Т., Yamahara, J., 1998, Bioactive saponins and glycosides, XII horse chestnut (2), structure of escin Illb, IV and VI and isoescins la, lb and V, acylated polyhydroxy oleanane triterpene oligoglycosides, from the seeds of horse chestnut tree (Aesculus hippocastanum L., Hippocastanaceae), Chemical and pharmaceutical bulletin 46,1764-1769).

Показано е, че екстракт от конски кестен упражнява полезно действие върху венозна недостатъчност и свързаните с нея състояния. Аесцинът показва силна противовъзпалителна активност, също така намалява капилярната чупливост и, следователно, спомага да се предотврати изтичане на кръв в заобикалящите тъкани,

66228 Bl което може да предизвика отоци. Установено е, също така, че екстрактът от конски кестен е помощен антиоксидант от витамин Е. Показано е, че сред 65 изследвани растителни екстракти, екстрактът от конски кестен притежава една от найвисоките способности за почистване на “активен кислород”. Той показва силен клетъчно защитен ефект. Тези дейности са свързани със свойствата на антиоксидантите да забавят стареенето. Екстрактът е също така, богат на редица флавоноиди, като производни на керцетин и кемпферол. Флавоноидите проявяват също защитно действие върху кръвоносните съдове и са добре известни, мощни антиоксиданти (Wilkinson,

J. A., Brown, А. М. G.,1999, Horse chestnut Aesculus hippocastanum, Potential application in cosmetic skin-care products, International Journal of Cosmetic Science, Vol. 21 (6), 437-447). Фармацевтичните състави, съдържащи аесцин се приготвят за лечение на различни видове едема и нарушения на венозното кръвообращение. Сух екстракт от семена се обработва с декстрин до получаване на пелети. Крайните продукти могат да бъдат твърди желатинови капсули или матрични таблетки, съдържащи екстракт (Tobin, J., Heese, G. U., 1999, Production of pharmaceutical formulation containing aescin for treatment of edema & venous disorder EP, 900563 Al). Получава се козметичен и парамедицински състав, съдържащ водно-етанолови екстракти от невен, конски кестен, сладник, водни екстракти от очеболец, орехови листа, лавандулов резиноид и римска лайка с носител етанол-вода в определено съотношение. Гореспоменатите състави служат като основен материал за отличен козметичен състав, лечебна козметика & лечебни продукти. (Hangay, G., Kelen, A., Ranky, S. K., Gulyas, A., Simonovits, E., Vinezenee, K. J., Szepesi, G., Kesera, P., Selmeczi, A., Putz, P., 1992, Cosmetic and paramedical composition containing plant extracts, US 5080901). Описано е използването на комплекси на аесцин с бета-ситостерол или холестерол и фосфолипиди под формата на фармацевтичен състав, като противовъзпалителен киселинен вазотоничен агент (Bombardelli, Е., Patri, G., Pozzi, R., Complexes of aescin, бета-sitosterol or cholesterol and phospholipids and pharmaceutical compositions containing them, US 5118671,1992).

Друго изобретение се отнася до медикамент, съдържащ стандартен сух екстракт от се мена на конски кестен, активен спрямо различни видове едема и болести на венозната кръвоносна система, както и до метод за получаване на този медикамент. При този метод прахът се екстрахира с алкохол и вода до получаване на алкохолна тинктура. Тинктурата се смесва с декстрин и се суши при разпрашаване за следващо получаване на пелети с поливинилпиролидон и талк. Навлажнява се с алкохол и формуването се осъществява с помощта на миксер/ гранулатор или друг апарат за нарязване. Гореописаното получаване включва стандартен екстракт за лечение на нарушения във венозното кръвообращение, венозна недостатъчност, едема, включваща мозъчно възпаление или отоци (Toblin, J., Heese, G. U., 2000, Production of pharmaceutical formulations for treatment of edema and venous disorders, US 6077534).

Аесцинът, известен също като есцин, представлява смес на тритерпенови сапонини и е основната биоактивна съставка на семената, вейките, филизите и листата на конския кестен (Mete, К. 0., Kara, М., Kara, S., 1994, Quantitative determination of escin. A comparative study of HPLC andTLC-densitometry, Fitoterapia, 65,439443). Осапунена фракция на семената показва наличие на различни мастни киселини, включващи арахидонова, стеаринова, олеинова и лауринова киселини (Srijayanta, S., Raman, A, Goodwin. B. L.). Аесцинът съществува в две форми като бета-аесцин и алфа-аесцин. Бетааесцинът, се получава от протоаесцигенун и барингтогенол в съотношение 8:2 (Bombardelli, Е., Morazzoni, Р., Griffini, А, 1996, Aesculus hippocastanum L., Fitoterapia, 67, 483-511). Маслото на семената съдържа 65-70% олеинова киселина. Другите съставки включват фенолови киселини, кумариновото производно аескулин, въглеводороди, като скален и нонакозан, и циклитоли (Stankovic, S. К., Bastic, М. В., Jovanovic, J. А, 1987, Ontogenetic distribution of hydrocarbons in horse chestnut seed (Aesculus hippocastanum L.), Herba Polonica, 33, 3-8). Аескулинът, екстрахиран от кората на конския кестен, се използва за получаване на състави за лечение на периферни васкуларни болести, хемороиди и козметично третиране на остаряла кожа (Bombardelli, Е., Morazzoni, Р., Griffini, А., 1996, Aesculus hippocastanum L., Fitoterapia, 67,483-511). Като цяло семената съ

66228 Bl държат 3% вода, 3% пепел, 11 % суров протеин, 5% масло и 74% въглеводороди (Duke, J. А., 1985, CRC Handbook of medicinal herbs, Boca Raton, FL, CRC Press). Напоследък са описани осем биоактивни сапонина, включващи четири нови съединения, получени от Aesculus chinensis. Основен е есцин 1а (6), есцин lb (7), изоесцин 1а (8) и изоесцин lb (9) и новите съединения есцин IVc (22алфа-тиглоил-28-ацетил протоесцигенин-3 бета-О- [бета-О-глюкопиранозил (1-2)] [бета-О-глюкопиранозил (1 -4)]-бета-О-глюкопиранозидуронова киселина) (10), есцин IVd (2алфа-ангелоил-28-ацетилпротоесцигенин-Збета-О[бета-О-глюкопиранозил (1 -2)] [бета-О-глюкопиранозил (1 -4)]-бета-0-глюкопиранозидуронова киселина) (11), есцин IVe (28-тиглоилпроесцигенин-Збета-О-[бета-О-глюкопиранозил (1-2)] [бета-О-глюкопиранозил (1 -4)]-бета-О-глюкопиранозидуронова киселина) (12), есцин IVf (28ангелоилпротоесцигенин-3бета-0-[бета-0-глюкопиранозил (1-2)] [бета-О-глюкопиранозил (14)]-бета-О-глюкопиранозидуронова киселина) (13). Тези съединения са описани, че притежават инхибиторна активност спрямо HIV-1 протеаза. Някои от основните съединения, присъстващи в аесцина, са показани на фигура 1 (Yang, X.-W., Zhao, J., Cin, Y.-X., Lin, X.-H., MacM., Hattori, М., Zhang, L.-H., 1999, Anti-HIV-1 Protease Triterpenoid saponins from the seeds of Aesculus chinensis, Jour. Nat. Prod., 62 (11) 15 ΙΟΙ 513). Получен е противовъзпалителен агент, състоящ се от аесцин lb и аесцин ПЬ с ангелоилови групи, който е сапониново производно от Aesculus hippocastanum. Пречистването на аесцин lb и аесцин ПЬ се провежда от бутаноловата фракция на метаноловия екстракт след колонна хроматография, последвана от високоефективна течна хроматография. (Yamahara, J., Araki, N., Otsuji, K., 1998, Antiinflammatory Agent, JP 10017591 A2).

Аесцинът се пречиства от екстракта на семената на конския кестен чрез абсорбиране на водния разтвор на семената върху синтетичен полимер (полярен или средно полярен). Абсорбираният аесцин, съдържащ смола, се промива енергично с вода и влиза във взаимодействие с хидрофилен органичен разтворител или негова смес с вода до получаване на фракция аесцин, освободена от онечиствания. Недостатък на това изобретение е, че за пречистване на аес цина се използва синтетична смола под формата на полимери, което води до повишаване на производствените разходи. (Ogawa, S., Maruzeu, К.

К. К., 1987, Purification of aescin, JP 62081325 A2). Описан е метод за получаване на концентрат, богат на аесцин, от семена на конски кестен посредством обезмасляване на семената и екстрахиране с меки киселини като оцетна/мравчена киселина, последвано от освобождаване на семената от мазнини с помощта на алкохол с ниско молекулно тегло или ацетон. След това екстрактът се суши до получаване на фракция, богата на аесцин. При този метод недостатъкът е, че прахообразните семена най-напред се третират с хексан до обезмасляване на материала, след това третиране с мека киселина, последвано от сушене. След това сухият прах се екстрахира с алкохол с ниско молекулно тегло до получаване на концентрат, богат на аесцин (Menssen, Н. G., Geyen, М., 1971, Process for the production of an aescin rich concentrate of active material from horse chestnut seeds, US 3609137).

Или пък, аесцин се екстрахира от конски кестен чрез получаване на комплекси. И така, обезмаслените конски кестени се третират с пропиленгликол, 1,3, бутиленгликол или глицерол с воден разтвор на етанол или воден разтвор на изопропанол до получаване на 2.5% аесцин, който се счита, че е по-стабилен компонент. Недостатък на този метод е, че стритите на прах конски кестени най-напред се обезмасляват, след това се получава комплекс с пропиленгликол, 1,3, бутиленгликол или глицерол и след това се провежда екстракция с воден органичен разтворител, освобождаване на аесцина от комплекса и последваща кристализация до получаване на 2.5% аесцин. При този метод броят на включените етапи на пречистване се повишава, което води до повишаване на производствените разходи. (Dzienget, К., 1964, Stable saponin containing extract from horse chestnut Ger. 1,182,385). При друг метод, аесцинът под формата на холестерол се екстрахира посредством третиране на семената с 10% воден алкохол с холестерол в етер и разбъркване в продължение на 1 h при 90°С. Етерът се изпарява и остатъкът се центрофугира и промива с вода до обезцветяване. Остатъкът се третира с метанол и материалът се отфилтрува. Разтворът се обезцветява с активен въглен. Метанолът се от

66228 Bl деля под вакуум и остатъкът се суши до получаване на аесцин. Главният недостатък на този метод е, че прахът се подлага на редица етапи обработка за получаване на комплекс с холестерол, провеждане на екстракция, освобождаване на комплекса, центрофугиране на екстрахирания материал, обезцветяване на екстракта и т.н. Следователно, цената на продукта се повишава. (Wagner, J., Bosse, J., 1964, Genuine aescin from horse chestnut extract, US 3163636).

Аесцинът, получен от Aesculus hippocastanum се отделя също и в кристална форма посредством екстрахиране на смлени семена смесваеми с вода и пропускане на екстракта над катионобменна смола. Елуентът се утаява до получаване на суров аесцин при повторно разтваряне в метанол и утаяване с вода. Недостатък на този метод е, че се получава екстракт за преминаване през катионобменна смола, което струва много скъпо. Следователно, цената на продукта расте. (Rolf, М., 1977, Aesculus hippocastanum saponin and salts, Ger. 2530941). При друг метод за изолиране на бета-аесцин, сухите смлени плодове на конския кестен се третират с С_{4 5} алифатен алкохол и вода, наситена с алкохол. Аесцинът се екстрахира от органичната фаза след промяна в полярността посредством прибавяне на С_{4 5} алифатен естер, за предпочитане, етилацетат, с бикарбонат при pH 5.0 - 5.5. Съотношението алфа:бета варира от 10:90 до 20:80 в зависимост от източника и селскостопанските условия. Недостатък на този метод отново е това, че броят на етапите на екстрахиране се увеличава като методът става по-дълъг и неефективен по отношение на цената. (Rudolf, R., Stanstav, J., 1978. Isolation of escin from horse chestnut Span. 455,693). При друг метод, аесцинът се екстрахира от смлян конски кестен със смес на водно наситен алкохол и алкохол, наситен с вода. Органичната фаза се пречиства посредством смяна на полярността с помощта на етилацетат, следващо третиране с натриев бикарбонат при pH 5.0 - 5.5, до получаване на натриева сол на аесцина. Следва обезцветяване с активен въглен и пропускане през катионобменна смола до получаване на аесцин в добив 2.2% с температура на топене 220-230°С. Недостатък на този метод отново е това, че броят на етапите на екстрахиране се увеличава от смяната на полярността с етилацетат, следващо третиране с натриев бикарбонат, пропускане през катионобменна смола до получаване на аесцин в добив 2.2% като по този начин методът става по-дълъг, отегчителен и неефективен по отношение на цената. (LEK, Tovarm, 1976, Isolation of escin from horse chestnut, Ger. 233204). При друг метод, конският кестен се третира с воден разтвор при рН<3 със солна киселина, последвано от повторно екстрахиране с алифатен алкохол С₃₆ и хлориран С въглеводород до получаване на чист аесцин. Недостатък на този метод е, че се използват киселина и редица органични разтворители до получаване на аесцин в нисък добив (по-малък от 3%) (Knoll, A. G., 1967, Quantitative recovery of pure escin from horse chestnut extract, Fr. 1,587,868).

При всички гореспоменати методи за екстракция и пречистване на аесцин от конски кестен (вид Aesculus) или използваната методология е прекадено дълга и отегчителна, повишаваща броя на включените етапи, или се използват други компоненти за осъществяване на екстракцията и пречистването, като получаване на комплекси, или са включени използване на смоли (катион/анион), активен въглерод, поддържане на pH чрез използване на киселина/бази и промяна на полярността, като производствените разходи се увеличават. От друга страна, в настоящото изобретение е описан опростен, лесен и удобен метод за екстракция и пречистване на аесцин от индийски конски кестен (Aesculus indica).

Техническа същност на изобретението

Основен обект на настоящото изобретение е да се разработи опростен метод за пречистване на бета-аесцин от индийски конски кестен (Aesculus indica).

Друг обект на настоящото изобретение е да се разработи лесен и удобен метод за екстракция на бета-аесцин, компонент с фармацевтична важност, получаван от индийски конски кестен (Aesculus indica), диворастящ във високите планини на Хималаите и неизползвани всяка година стотици тонове.

Друг обект на настоящото изобретение е да се разработи прост и удобен метод за пречистване на бета-аесцин от индийски конски кестен (Aesculus indica) в добив 2.0-3.0% от жела66228 Bl ните фракции.

Подробно описание на изобретението

Следователно, обект на настоящото изобретение е метод за получаване на бета-аесцин от индийски конски кестен (Aesculus indica), при който се преодоляват недостатъците от предишните методи. Чистотата на получения бета-аесцин е повече от 90% и е сравнима с тази на стандартния търговски бета-аесцин.

Следователно настоящото изобретение се отнася до метод за получаване на бета-аесцин от индийски конски кестен (Aesculus indica), характеризиращ се с това, че споменатият метод включва етапи на:

a) екстрахиране на стрити на прах семена от индийски конски кестен (Aesculus indica) със смес от вода и ниско молекулен алкохол, споменатият ниско молекулен алкохол е избран от групата, състояща се от метанол и етанол;

b) филтруване на разтвор от етап (а) до получаване на воден алканолен екстракт;

c) отделяне на алканола от етап (Ь) до получаване на воден екстракт;

d) разпределяне на водния екстракт от етап (с) с водонесмесваем нисш алканол, наситен с вода, където споменатият водонесмесваем алканол е избран от групата, състояща се от п-бутанол и n-пропанол, или техни смеси, за предпочитане п-бутанол;

e) разделяне на органичния слой и водния слой от етап (d);

f) обработване на органичния слой от етап (e) с 0.5 до 1.0% воден разтвор на алкален хидроксид и отделяне на органичния слой;

g) промиване на органичния слой от етап (f) при използване на вода, наситена с водонесмесваем алканол, където споменатият водонесмесваем алканол се избира от групата, състояща се от n-бутанол и п-пропанол, или тяхна смес, за предпочитане п-бутанол;

h) пропускане на промития органичен разтвор от етап (g) през киселинен диалуминиев триоксид до получаване на органичен разтвор, и

i) концентриране на органичния разтвор от етап (h) до получаване на бял аморфен прах от бета-аесцин с температура на топене 220-225°С, [алфа]_в -25 - -30, pH 3.0-4.5.

В един вариант на изпълнение на настоящото изобретение съотношението на алканола към водата, използвани при екстракцията е в диапазона от 1:1 до 8:2.

В още друг вариант на изпълнение на настоящото изобретение, алкалният хидроксид, използван за отделяне на органичния слой се избира от групата, състояща се от литиев хидроксид, натриев хидроксид, или калиев хидроксид, за предпочитане натриев хидроксид.

В още друг вариант на изпълнение на настоящото изобретение, полученият бета-аесцин от индийски конски кестен (Aesculus indica) е в чиста форма.

В още друг вариант на изпълнение на настоящото изобретение, добивът на бета-аесцин от индийски конски кестен (Aesculus indica) е 2.03.0%.

В още друг вариант на изпълнение на настоящото изобретение, чистотата на бета-аесцин, получен от индийски конски кестен (Aesculus indica) е 90 до 95%.

В още друг вариант на изпълнение на настоящото изобретение, бета-аесцин, получен, съгласно гореспоменатия метод, може да бъде прилаган за промишлено получаване на бета-аесцин, предназначен за различни фармацевтични препарати.

Гореспоменатият метод може да бъде прилаган за диворастящ и за възстановим източник на индийски конски кестен (Aesculus indica) за промишлено получаване на бета-аесцин, който иначе всяка година замърсява в стотици тонове Хималайския регион.

Настоящите изследвания се отнасят до опростен метод за пречистване на бета-аесцин от индийски конски кестен (Aesculus indica), който се състои в (а) събиране, сушене и смилане на семена от индийски конски кестен (Aesculus indica) (б) екстрахиране на стрити на прах семена с водни алкохоли с ниско молекулно тегло (метанол/етанол и вода, 1:1 - 8:2) (в) фракциониране на свободния от алкохол екстракт с пбутанол или изопропанол, наситен с вода (г) третиране нап-бутаноловия/изопропаноловия екстракт с база 0.5 - 1.0% натриев/калиев хидроксид и разделяне на воден от органичен слой в делителна фуния (д) промиване на органичния слой с вода, наситена с бутанол, (е) пропускане на органичния слой през киселинен диалуминиев триокис (ж) концентриране на органичния слой до получаване на бял аморфен прах от бе

66228 Bl та-аесцин c температура на топене 220-225°С, [алфа]₀ -25 - -30, pH 3.0-4.5 и стойност на Rf като на бета-аесцин, както се вижда от плочката за тънкослойна хроматография (хроматография в тънък слой върху силикагел) (разтваряща система: хлороформ, оцетна киселина, метанол, вода; 60, 32,12,6). Стандартна проба се взима от Sigma chemicals.

Бета-аесцинът се получава от семена на индийски конски кестен (Aesculus indica) посредством сушене, смилане и екстрахиране с вода и смес на етилов/метилов алкохол, последвано от отделяне на органичния разтворител и фракциониране на водния слой с бутанол/изопропанол, наситен с вода. Третирането на органичния слой, т.е. набутаноловата/изопропаноловата фракция с база се извършва в делителна фуния при внимателно разклащане. Промиването на третирания с база органичен слой с вода, наситена с бутанол, е последвано от пропускане на органичния слой през киселинен двуалуминиев триокис. Органичният слой се дестилира до получаване на бета-аесцин като бял аморфен прах.

В други аспекти на настоящото изобретение, бета-аесцинът се получава в пречистена форма с температура на топене 220-225°С, [алфа]_в 25 - -30, pH 3.0-4.5 и стойност на Rf като на бета-аесцин, както се вижда от плочката за тънкослойна хроматография (хроматография в тънък слой върху силикагел) (разтваряща система: хлороформ, оцетна киселина, метанол, вода; 60, 32, 12, 6).

Описание на приложените фигури

На Фигура 1 са показани някои от основните тритерпенови гликозиди, присъстващи в бета-аесцина.

Примери за изпълнение на изобретението

Следващият пример е даден за илюстрация, без да ограничава обхвата на настоящото изобретение.

Пример

Сухи прахообразни семена от индийски конски кестен (Aesculus indica) 1.0 kg се поставят в перколатор и се екстрахират на студено с воден алкохол с ниско молекулно тегло, като метанол/етанол в съотношение 1:1 - 2:8 (об./об.), всеки път по 1.5 - 2.01. Екстракцията се повтаря от 6 до 8 пъти. След отделяне на разтворителя в ротационен изпарител при понижено налягане, екстрактът се третира с воден натриев хидроксид (0.5 - 1.0%) и се фракционира с п-бутанол или изопропанол, наситен с вода от 8 до 12 пъти. Смесеният органичен слой, който съдържа бета-аесцин, се промива с воден натриев хидроксид и промивните води се смесват с водния слой. Бутаноловият слой след това се изплаква с вода, наситена с п-бутанол/изопропанол 3-4 пъти. След това органичният слой се пропуска през киселинен двуалуминиев триокис (300-400

g) в синтерована фуния под вакуум. Разделянето и фракционирането се провеждат в делителна фуния при леко разклащане, за да се избегне получаването на емулсия. Филтратът се концентрира в ротационен изпарител под вакуум до получаване на бял аморфен прах с 2.0 - 3.0% добив, с температура на топене 220-225°C, [алфа]₀ -25 - -30, pH 3.0-4.5 и стойност на Rf като на бетааесцин, както се вижда от плочката за тънкослойна хроматография (хроматография в тънък слой върху силикагел) (разтваряща система: хлороформ, оцетна киселина, метанол, вода; 60, 32,12,6) на стандартна проба, получена от Sigma chemicals с чистота 90-95%.

Основните предимства на настоящото изобретение са:

1. Растението индийски конски кестен (Aesculus indica) расте в умерените области на Хималайския пояс в Jammu & Kashmir, Himachal Pradesh, Uttranchal и североизточните щати и, следователно, се намира в голямо количество.

2. Семената се използват за получаване на бета-аесцин, като са възобновим източник на растението и, следователно, не са заплашени от биоотклонение.

3. Бета-аесцинът е природен продукт и, следователно, не е заплаха за околната среда.

4. Настоящото изобретение се отнася до прост метод за пречистване на бета-аесцин от семена на индийски конски кестен (Aesculus indica).

5. Настоящото изобретение се отнася до лесен и удобен метод за екстракция на бетааесцин, компонент с фармацевтична важност, получаван от индийски конски кестен (Aesculus indica), диворастящ във високите планини на Хималаите и неизползван всяка година в стотици тонове.

66228 Bl

6. Настоящото изобретение дава възможност за откриване на нови работни места за събиране на семена от местните жители.

7. Друго приложение на настоящото изобретение е обхвата на промишленото получаване на бета-аесцин, предназначен за различни фармацевтични състави.

Claims (6)

1. Патентни претенции

   1. Метод за получаване на бета-аесцин от индийски конски кестен (Aesculus indica), характеризиращ се с това, че включва етапите на:

   a) екстрахиране на стрити на прах семена от индийски конски кестен (Aesculus indica) със смес от вода и ниско молекулен алкохол, споменатият ниско молекулен алкохол е избран от групата, състояща се от метанол и етанол;

   b) филтруване на разтвор от етап (а) до получаване на воден алканолен екстракт;

   c) отделяне на алканола от етап (Ь) до получаване на воден екстракт;

   d) разпределяне на водния екстракт от етап (с) с водонесмесваем нисш алканол, наситен с вода, където споменатият водонесмесваем алканол е избран от групата, състояща се от п-бутанол и n-пропанол, или техни смеси, за предпочитане п-бутанол;

   e) разделяне на органичния слой и водния слой от етап (d);

   f) обработване на органичния слой от етап (e) с 0.5 до 1.0 % воден разтвор на алкален хидроксид и отделяне на органичния слой;

   g) промиване на органичния слой от етап (f) при използване на вода, наситена с водонес месваем алканол, където споменатият водонесмесваем алканол се избира от групата, състояща се от n-бутанол и п-пропанол, или тяхна смес, за предпочитане п-бутанол;

   h) пропускане на промития органичен разтвор от етап (g) през киселинен диалуминиев триоксид до получаване на органичен разтвор, и

   i) концентриране на органичния разтвор от етап (h) до получаване на бял аморфен прах от бета-аесцин с температура на топене 220-225°С, [алфа]_о -25 - -30, pH 3.0-4.5.
2. 2. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че при етап (а) алканолът с ниско молекулно тегло се подбира от групата, състояща се от метанол и етанол.
3. 3. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че съотношението на алканол към вода варира мевду 1:1 и 8:2.
4. 4. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че при етап (d) споменатият водонесмесваем алканол се избира от групата, състояща се от п-бутанол и п-пропанол или техни смеси, за предпочитане п-бутанол.
5. 5. Метод съгласно претенция 1, където в етап (f) алкалният хидроксид е избран от групата, състояща се от литиев хидроксид, натриев хидроксид, или калиев хидроксид, за предпочитане натриев хидроксид.
6. 6. Метод съгласно претенция 1, където в етап (g) споменатият водонесмесваем алканол се избира от групата, състояща се от п-бутанол и п-пропанол или техни смеси, за предпочитане п-бутанол.