BG63668B1

BG63668B1 - Система за компресиране и ежектиране на бутални двигатели

Info

Publication number: BG63668B1
Application number: BG103504A
Authority: BG
Original assignee: "Йордан Колев Интегрални Мотори" Командитно Дружество
Priority date: 1999-06-18
Filing date: 1999-06-18
Publication date: 2002-08-30
Also published as: JP2003502567A; BR0006871A; CN1313928A; WO2000079104A1; CA2340638A1; ZA200102199B; CZ2001995A3; PL346056A1; BG103504A; EP1108118A1; MXPA01001835A; IL141237A0; AU4902100A

Abstract

Системата намира приложение в транспорта, енергетиката и във всяка област на техниката, в която се използват двигатели. С нея е създадена възможност да се осъществи паровъздушен термодинамичен цикъл,като се повишава термичният кпд до 80-85%. Паратасе използва само за компенсиране загубите на енергия в обратимостта на цикъла при масов дебит около20 до 30%, а не в пълния работен обем на двигателя, както е при парната машина и парната турбина. Системата се състои от парогенератор (ПГ), ежектор (Е), бутален двигател (ДВ), паровъздушна турбина (Т), въздушен компресор (К), топлообменник (ТО), кондензатор (КН), бутална помпа за кондензат (БП), резервоар - влагоотделител (РВл) и кранове за управление (Кр).

Description

(54) СИСТЕМА ЗА КОМПРЕСИРАНЕ И ЕЖЕКТИРАНЕ НА БУТАЛНИ ДВИГАТЕЛИ

Област на техниката

Изобретението се отнася до система за компресиране и ежектиране на бутални двигатели с област на приложение в транспорта, енергетиката и всяка област на техниката, където се използват двигатели.

Предшестващо състояние на техниката

В термодинамиката е известно, че найсъвършеният цикъл на паросилова установка е цикълът на Карно, осъществяван при зададени температури, с най-голям термичен кпд от възможните термодинамични цикли, но в паросиловите установки е намерил приложение видоизменения цикъл предложен от Ренкин.

Известни са също парогазови цикли на съчетаване на изгорелите газове и водната пара в газотурбинни установки, но термичният кпд не може да бъде по-голям от кпд на всеки от съставните цикли. В някои случаи по образец на бинарна живачно-водна установка парогазовия цикъл съдържа газотурбинна степен в областта на високите температури и паротурбинна в областта на ниските. При този случай термичният кпд е по-голям отколкото всеки от съставните цикли (газовия и парния), следователно е по-голям от двата поотделно, но това усложнява значително силовата установка.

От RU 2054563 С1 е известен парогазов двигател, съдържащ правотоков парогенератор, изхода на който е съединен с активното сопло на смесителна камера, при което направляващия апарат е установен на изхода на сопло на Лавал, входа на което е съосен с активното сопло, разположено в смесителната камера, където парата се смесва с изгорелите газове и които задвижват лопатките на центростремителната турбина, които са твърдо съединени с топлопроводен диск и т.н.

От ЕР 0619417 А1 е известен регенеративен газотурбинен цикъл, при който газовата турбина в комплект включва компресор за сгъстен въздух, горивна камера за изгаряне на гориво, турбина, задвижвана от изгорелите газове и задвижваща компресора. В парен смесител се подава въздух и се смесва парата и въздуха. Топлообменник е монтиран след турбината за нагряване на смесения газ от смесителя с топлина от изходящите газове. Въздушната магистрала снабдява с една порция сгъстен въздух от компресора горивната камера, а с друга порция сгъстен въздух смесителя. Смесеният газ от смесителя се подава в горивната камера през топлообменника. Смесителят може да включва или парен турбокомпресор или ежектор.

От WO 94/10427 е известен и водновъздушен парен двигател, който използва работен флуид, състоящ се от смес на компресирани негорящи въздушни компоненти, горивни продукти и пара. В описания нов цикъл работният флуид се подава с постоянни температура и налягане. Сгъстеният въздух се подава адиабатно от едно или многостепенен компресор. Най-малко 40% от подавания въздух се изгаря. Инертните компоненти се инжектират с високо налягане и се произвежда пара и по този начин се охлажда вътрешно турбината или друг тип система.

Основният недостатък на гореописаните патенти е това, че използването на въздуха се извършва чрез преминаване през горивната камера на двигателите и в схемата липсва кондензатор, което почти не увеличава термичния кпд, както и че газотурбинните двигатели не работят ефективно при ниски обороти и ниски налягания на работния флуид.

Другите недостатъци на паросиловите установки са известни: голям парен котел, големи кондензационни устройства, поради висока енталпия на отработената пара, нисък термичен кпд, голямо тегло и обеми поради неизбежни паропроводи, което ги е наложило изключително за употреба в топлоелектроцентрали за изгаряне на въглища. Поради тези причини използването им в транспорта е ограничено.

Техническа същност на изобретението

Задача на изобретението е да се създаде система за компресиране и ежектиране на бутални двигатели, която да осъществи паровъздушен термодинамичен цикъл, за разлика от досега използваните парни, газови и парогазови термодинамични цикли.

Задачата е решена чрез свързване в определена взаимовръзка на парогенератор (ПГ), ежектор (Е), бутален двигател (ДВ), паровъздушна турбина (Т), въздушен компресор (К), топлообменник (ТО), кондензатор (КН), бутална помпа за кондензат (БП), резервоар - влагоотделител (РВл) и уреди за управление и регулиране (КР), всички заедно представляващи системата за компресиране и ежектиране на бутални двигатели.

Работата на буталния двигател по p-v диаграмата (фиг. 1) включва следните процеси: парата с високо налягане постъпва от парогенератора с налягане р₁ (т.1) и изтича от дюзата на ежектора с голяма скорост, като се разширява в дифузора до налягане р₂, увличайки и компресирания въздух с налягане р₆до налягане р₂ в цилиндрите на буталния двигател. От (т. 2) до (т. 3) паровъздушната смес се разширява изобарно в двигателя, като извършва работа за преодоляване на външните съпротивления. В края на работния ход на буталото (д.м.д.) се отваря изпускателният отвор, при което паровъздушната смес с налягане р₃ (т. 3) се разширява адиабатно в работното колело на турбокомпресора до атмосферното налягане (р₄) (т. 4). От (т. 4) до (т. 5) паровъздушната смес преминава през кондензатор, охлаждан от засмуквания въздух от компресора. В кондензатора се охлажда отработилата пара до нейното кондензиране, а въздухът напуска кондензатора с температура до 70 + 80°С. Компресираният нагрят въздух от (т. 5) до (т. 6) се смесва в смесителната камера на ежектора с постъпващата пара и увеличава налягането си до р₂ (т. 2) пред цилиндрите на буталния двигател.

От диаграмата се вижда, че затварянето на цикъла по контура 2 - 3 - 4 - 5 - 2 е невъзможно в частта от адиабатата на компресиране 6-2 поради загуба на енергия в турбокомпресора. За това се налага да се повиши налягането на компресиране, за да може да се използва енергията на сгъстения въздух за работа в буталния двигател. За тази цел служи пароструйният ежектор, който е по същество струен компресор и има най-просто устройство.

Описаният път на работа на буталния двигател със система за компресиране и ежектиране показва много пълно използване на енталпията на парата по един каскаден начин, а именно пътя 1-2-3-4 състоящ се от две адиабати и една изобара. Използването на смесен паровъздушен цикъл позволява да се на мали рязко използването на пара в двигателя в първия му обем, което повишава значително термичния кпд на двигателя, намалява до минимум размерите на парогенератора и кондензатора и увеличава мобилността му.

Предимството на системата с компресиране и ежектиране е, че използва вместо изгорелите газове, въздуха от атмосферата, който охлажда кондензатора и връща обратно в мотора топлината, отделена при кондензирането на парата и охлаждането на въздуха от паровъздушната смес. Това спомага за рязко увеличение коефициента на обратимост на цикъла и оттам за повишение на термичния кпд, като се има предвид, че парата се използва само за компенсиране на загубите на енергия в обратимостта на цикъла, (масов дебит около 20 -е- 30%), а не в пълния работен обем на двигателя, както е при парната машина и парната турбина. Това позволява да се достигне до 80 + 85% термичен кпд, което би намалило разходите на гориво от 2 до 3 пъти от сега познатите експлоатационни стойности.

Въпреки ниските стойности на работното налягане и температура, мощността на двигателите с компресиране и ежектиране е сравнима с тази на съответния по литраж бензинов и дизелов двигател поради факта, че работното налягане е еквивалентно на ефективното налягане р_е на двигателите с вътрешно горене, а работният процес е двутактов. Освен това се избягва охлаждането на двигателя и нуждата от механична трансмисия за предаване на въртящия момент до колелата. Други важни предимства са високата износоустойчивост на двигателите със система за компресиране и ежектиране, както и безшумността на работа.

Описание на приложените фигури

Примерно изпълнение на изобретението е показано на приложените фигури, от които:

Фигура 1 представлява термодинамичния процес на компресиране и ежектиране на бутални двигатели в p-v диаграма;

фигура 2 - схематично изобразяване на системата за компресиране и ежектиране;

фигура 3 - детайлно изобразяване на системата за компресиране и ежектиране;

фигура За до 3f - съответните разрези и погледи от фиг. 3.

Примери за изпълнение на изобретението

По-подробно изобретението се пояснява с помощта на фиг. 3.

Съгласно изобретението системата за компресиране и ежектиране се състои от: кондензатор 22, върху сърцевината на който са монтирани въздухонаправляващи капаци 31, задните са закрепени неподвижно, а предните са монтирани чрез биметални спирални пружини 29, лостче 30 и пружинка 28 (виж поглед С). В горната част на кондензатора е прикрепена топлообменна серпентина 23, а долната част е оформена като резервоар за кондензат 25, в който е монтиран поплавък 26 и иглен клапан 27 и свързана с тръба с резервоара - влапютделител 3, в който е оформена кондензационна серпентина 2, на изхода на която е монтиран регулируем кран 7. Парогенератора 14 е свързан с високонапорната част на ежектора 12, изхода на който е свързан със смукателния отвор на буталния двигател 24, чийто изпускателен отвор е свързан с паровъздушната турбина 5. Върху кондензатора 22 са монтирани въздушния компресор 4 и паровъздушната турбина 5, представляващи в едно турбокомпресор и свързани чрез отвори с кондензатора 22, този на компресора е затворен с кран 1 свързан с въздухонаправляващите капаци 31. Компресора 4 е свързан през топлообменника 6 с нисконапорния дифузор 10 на ежектора 12, който нисконапорен дифузор е притискан от тарираната пружина 8 и е обхванат от уплътнителния пръстен 9, като в него са разположени профилните нисконапорни ролки 17, които имат на цилиндричната си повърхнина, изработени полуцилиндрични канали с променливо сечение, с монтирани в тях рифелови щифтове 18. По-малки по размер профилни високонапорни ролки 16 са монтирани във високонапорния дифузор 11, в които са поместени буталните щифтове 15, като дифузора lie притискан от пружина 13. На оста на коляновия вал на буталния двигател 24 е поставена ексцентричната шайба 35, която контактува с буталната помпа за кондензат 32, закрепена върху носач 21, който е монтиран на ос 20. Помпата за кондензат 32 е свързана с механизъм за задвижване 33, който е захванат за винт с дясна резба 40, поставен в гайка с дясна резба 39 и който е свързан с винт с лява резба 44, поставен в гайка с лява резба 42, чрез съединителна втулка 41. Гайки те 39 и 42 са монтирани едновременно в прорез на тялото на регулатора 43 и в два наклонени прореза в триъгълните плочки 45, които са свързани с регулатора на налягане 34 чрез тръбата за парогенератора 14 и четиризвенния механизъм 19, който е монтиран с изтласквача на четиризвенния механизъм 36, тежестта 37 и притискащите клинови опори 38. Входа на буталната помпа 32 е захванат с резервоара за кондензат 25, а изхода е свързан последователно с топлообменната серпентина 23, топлообменника 6 и парогенератора 14.

За да се докажат предимствата на настоящото изобретение, по-долу е описан теоретичния цикъл на бутален двигател с компресиране и ежектиране.

Термодинамичният цикъл (фиг. 1) се състои от следните процеси: 1 - 2 - адиабатно разширение на парата в ежектора; 2 - 3 - изобарно разширение на паровъздушната смес в бутален двигател; 3 - 4 - адиабатно разширение на паровъздушната смес в турбината; 4 - 5 - изобарна кондензация на парата; 5 - 6 - адиабатно сгъстяване на въздуха в компресора.

Ако се проследят процесите съгласно p-v диаграмата (фиг. 1) може да се види, че буталният двигател работи с един парен, един въздушен и три смесени паровъздушни цикъла. По-долу са описани термодинамичните процеси, протичащи в буталния двигател със система за компресиране и ежектиране.

Работата на буталния двигател е равна на сбора от работите на компресора и ежектора ^L..-^L.⁺k-V, <т,-тр+щс,- σ,-τ„,>, j/s където ср^п - специфична топлина на парата при постоянно налягане, ср^в - специфична топлина на въздуха при постоянно налягане или L _в = р₂ V_s, J/s, където V_s - секундния обем на двигателя, равен на сумата от парциалните обеми на парата и въздуха в паровъздушната смес

V = V + V » или

S S 5 ’ η V, V ---, м>

където - литров обем на двигателя ш³, а η - обороти на двигателя в минута.

Мощността на двигателя може да се опре4 дели по формулата:

^L» Ν_β =------, kW

1000

Като основа за съставяне на енергийния баланс служи законът за запазване на енергията. За отворена термодинамична система той гласи: сумата от входящите енергийни потоци е равна на сумата от изходящите.

EW = EW

Връзката между техническата (деформационната) и абсолютната работа в буталния двигател може да се запише

1=1,, или 1 + 1. = 1 , J/kg д абе’ е к дв ’ °

След като се умножи лявата страна на уравнението с масовия поток съответно на парата и въздуха ш_п и т_в се получава:

^т„ L ^{+ т}Д = Ч. >

Ч ⁺ Ч ⁼ Ч· ’ J/s

За да се определят двете неизвестни - .масовият поток на парата в двигателя т_п и масовият поток на въздуха т_в, трябва да се състави и второ уравнение, а именно за отношението на адиабатната работа в турбокомпресора, откъдето се намира отношението между m_n и т_в и се замества в уравнение (1) ^т. к = V^m. 1/ ^{+ m}n к) (2>

или L. = η . L к 'тк т

При осъществения кръгов процес на буталния двигател с компресиране и ежектиране се вижда, че внесената топлина в двигателя идва от топлината, внесена от парата в ежектора и топлината, внесена от компресора за 5 въздух, използващ топлината от отработената паровъздушна смес.

Или ако се запише за внесената топлина се получава:

q_n = l - 1’, J/kg Q_n ^=mnO” - ^f)’ ^J/s където i - енталпия на сухата наситена пара, ί’ - енталпия на впръскваната вода в парогенератора.

За върнатата обратно в двигателя топлина се получава:

q = с (Т, - Т ), J/kg Q = m с * (Т, - Т, ), J/s *-в 0 р о атм ’

2θ За оценка на топлинния цикъл служи термичния кпд (тр

Q-Q.

Q ²⁵ където Q - вложеното количество топлина равно на Q_n - внесената топлина с парата от парогенератора, Q_o - отведеното количество топлина от двигателя, равно на: Q_n (L_e + L_k), т.е. на разликата между внесената топлина и работата извършена в ежектора плюс работата от компресора.

След като се замести във формулата за термичния кпд се получава:

Q„-{Q_B-(4 ⁺ 4)} Ч ⁺ Ч η = ----------------------=----------=

Q Q

Ако се анализира формулата за термичния коефициент на полезно действие на буталния двигател с компресиране и ежектиране ще се види, че кпд расте с увеличаване на коефициента на полезно действие на турбокомпресора и с намаляване на топлината на изпарение r = i” - f, което пък зависи от естеството на работното тяло (вода, спирт, амоняк, фреЧ» m с;(Т,-Т_г) ₊ т с/^-Т^) m_B(i” -V) он и др.), както и от степента на подгряване на работното тяло за впръскване в парогенератора.

В случая може да се въведе и нов коефициент на обратимост на цикъла, т.е. на отношението на върнатото количество топлина от компресора и кондензатора в двигателя към вложеното от парата.

I, W. ώ.^ΓΓ,-Τ^ώ,^ίΤ,-Τ^.) ώ,ν(Τ,-Τ_Μ)

Q„ I. m(i” -i’)

Като се сравнят коефициентите на полезно действие и термодинамичните параметри на двигателя със системата за компресиране и ежектиране в сравнение с бензиновите и дизелови двигатели, се вижда, че η₍ е най-малко два пъти по-голям от този на двигателите с вътрешно горене, максималното налягане в цилиндрите е от 5 -НО пъти по-малко, максималната температура също е от 10 до 15 пъти пониска, а оборотите съответно с 4 +· 16 пъти пониски, отколкото в бензиновите и дизелови двигатели.

Използване на изобретението

Системата за компресиране и ежектиране действа по следния начин:

Чрез механизма за задвижване 33, задействан от педала за ускорение на двигателя 24 се завърта винтът с дясна резба 40 и чрез съединителната втулка 41 и винта с лява резба 44, което при завъртане в съответните гайки 39 и 42 доближава носачите 21, на които са закрепени буталните помпи за кондензат 32 и чрез ексцентричната шайба 35 се осъществява засмукване на кондензат от резервоара за кондензат 25 и подаването му под налягане през топлообменната серпентина 23 и топлообменника 6 в парогенератора 14. Получената пара от парогенератора постъпва във високонапорното пространство на ежектора 12, където действа върху буталните щифтове 15, като ги изтласква под действие на налягането към нисконапорния дифузор 10, с което се създава хлабина δ (виж В-В), през която минава нисконапорния поток на въздуха от въздушния компресор 4. Движението на буталните щифтове 15 е строго определено в зависимост от тарираната пружина 8. При движението на буталните щифтове 15 се завъртат чрез рифелованата част профилните високонапорни ролки 16, които чрез промяна на сечението на отвора, образуван при тяхното въртене осигуряват висока скорост на изтичане на парата от дифузора 11 в дифузора 10. По същия начин действат и рифелованите щифтове 18, които като се опират на стената на ежектора 12 при движението на дифузора 10 завъртат нисконапорните профилни ролки 17, с което във всеки момент в зависимост от натоварването на двигателя се осигуряват автоматично оптималните параметри на работа на ежектора. Така получената паровъздушна смес с точно определени параметри на налягането, температурата и обема постъпва по време на целия работен ход в двигателя 24, като му осигурява мощност точно съответстваща на външните съпротивления.

По време на изпускателния ход на буталото е отворен изпускателния отвор, свързан с тръба с паровъздушната турбина 5, която задвижва и компресора 4. Отработилата паровъздушна смес преминава през кондензатора 22, където водните пари кондензират и се събират в резервоара за кондензат 25, в който чрез поплавъка 26 и игления клапан 27 се поддържа постоянно ниво. Влажният въздух от кондензатора минава през кондензационната серпентина 2 в резервоара - влагоотделител 3, където се кондензира допълнително влагата от въздуха. Изсушеният по този начин въздух напуска системата или чрез регулируемия кран 7 постъпва за горене в парогенератора 14.

Въздухът в системата за компресиране и ежектиране се засмуква от въздушния компресор 4 през въздухонаправляващите капаци 31, които се задвижват автоматично от спирална биметална пружина 29, загрявана от паровъздушната смес вътре в кондензатора 22, лостче 30 и пружината 28. При започване на работа подвижните въздухонаправляващи капаци 31 са в долно положение (виж поглед С). При това положение охлаждащият въздух влиза само при единия охлаждаем сектор в кондензатора 22. При загряване на горната спирална биметална пружина 29 тя се огъва и премества лостчето 30 в положение нагоре като пружината 28 фиксира плътно капака към стената на радиатора. При това положение охлаждащия въздух влиза през три охлаждащи сектора в кондензатора 22. И последното положение е когато и втората биметална пружина 29 се нагрее до определената температура и вторият въздухо направляващ капак 31 се премести нагоре. Тогава охлаждащият въздух минава през всичките пет охлаждащи сектора на кондензатора 22 (виж разрез А-А). Кранът 1 служи за превключване на компресора 4 за изсмукване освен на въздух от атмосферата, така също и на паровъздушна смес от кондензатора в определен режим на работа на двигателя, както при напълно капсулована система за компресиране и ежектиране при използване на двигателя във вакуум.

За ограничаване на оборотите и налягането в буталния двигател служат четиризвенният механизъм 19 и регулаторът на налягане 34. Те действат както поотделно, така и съвместно в зависимост от режима на работа на двигателя. Така например при ниски обороти и голямо натоварване действа само регулаторът на налягане, а при високи обороти и натоварване и двата съвместно. И двата са свързани с триъгълните плочки 45, които имат два наклонени прореза, в които влизат водачите на гайките 39 и 42. При нарастване на налягането в парогенератора 14 над определеното, то действа чрез тръбичката на регулатора на налягане 34 и изтласква плочката 45 нагоре, като по този начин раздалечава гайките 39 и 42, движещи се в прорез на тялото на регулатора 43, те от своя страна избутват винтовете 40 и 44, захванати за носачите 21. По този начин се намалява ходът на буталните помпи за кондензат 32 и се намалява количеството на впръскваната вода в парогенератора 14. При повишение на оборотите над допустимите центробежната сила, създадена от тежестите 37 действа върху клиновите опори 38, те от своя страна изместват изтласквана на четиризвенния механизъм 36 като по този начин четиризвенния механизъм 19 издърпва нагоре плочката 45 и с това раздалечава гайките 39 и 42, а с това и буталните помпи 32 от ексцентриковата шайба 35, намалявайки по този начин количеството на впръсквания кондензат.

Claims

Патентни претенции

1. Система за компресиране и ежектиране на бутални двигатели, включваща парогенератор (14), ежектор (12), бутален двигател (24), паровъздушна турбина (5), въздушен компресор (4), топлообменник (6), кондензатор (22), бутална помпа за кондензат (32), резервоар влагоотделител (3) и кранове за управление (1 и 7), характеризираща се с това, че парогенераторът (14) е свързан с високонапорната част на ежектора (12), изхода на който е свързан със смукателния отвор на буталния двигател (24), изпускателния отвор на който е свързан с паровъздушната турбина (5), която е монтирана на един вал с компресора (4), а двете заедно са разположени върху кондензатора (22), като изхода на турбината (5) е свързан с вътрешността на кондензатора (22), а входа на компресора (4) е свързан с въздухонаправляващи капаци (31) и вътрешността на кондензатора (22) чрез кран (1), при което долният край на кондензатора (22) е свързан с тръба за резервоар - влагоотделител (3), в който е монтирана кондензационна серпентина (2), 5 на изхода на която е монтиран кран за управление (7), а изхода на компресора (4) е свързан последователно с топлообменника (6) и с нисконапорната част на ежектора (12), като входа на буталната помпа (32) е свързан с 10 резервоара за кондензат (25), а изхода е свързан последователно с топлообменната серпентина (23), топлообменника (6) и парогенератора (14).
2. Система за компресиране и ежектира-

15 не на бутални двигатели съгласно претенция 1, характеризираща се с това, че ежектора (12) е съставен от нисконапорен дифузор (10) с монтирани в него профилни нисконапорни ролки (17), свързани с рифеловани щифтове (18) 20 и е притиснат от тарирана пружина (8) и обхванат от уплътнителен пръстен (9), и от високонапорен дифузор (11) с монтирани в него високонапорни профилни ролки (16), свързани с бутални щифтове (15), който е притиснат 25 от пружина (13).
3. Система за компресиране и ежектиране на бутални двигатели съгласно претенция 1, характеризираща се с това, че на кондензатора (22) са монтирани въздухонаправляващи

30 капаци (31), задните закрепени неподвижно, а предните свързани с биметални спирални пружини (29), лостче (30) и пружина (28), в горната му част е изработена топлообменна серпентина (23), а долната част е оформена като 35 резервоар за кондензат (25), в който е монтиран поплавък (26) и иглен клапан (27).
4. Система за компресиране и ежектиране на бутални двигатели съгласно претенция 1, характеризираща се с това, че на оста на ко-

40 ляновия вал на буталния двигател (24) е монтирана ексцентрична шайба (35), в която се опира бутална помпа за кондензат (32), закрепена върху носач (21), монтиран върху ос (20) и свързана с механизъм за задвижване (33), 45 който е захванат за винт с дясна резба (40), монтиран в гайка с дясна резба (39) и който е свързан с винт с лява резба (44), монтиран в гайка с лява резба (42) чрез съединителна втулка (41), като гайките (39) и (42) са поместени 50 в прорез на тялото на регулатора (43) и в два наклонени прореза на триъгълните плочки (45), които са свързани с регулатора на налягане (34), той от своя страна с тръба за парогенератора (14) и чрез триъгълните плочки (45) с четиризвенния механизъм (19), който е монтиран съвместно с изтласквана на четиризвенния механи зъм (36), тежест (37) и притискащите клинови опори (38).

Приложение: 3 фигури

4 (7 вода