BG62936B1

BG62936B1 - 19-нор-холан стероиди като неврохимични инициатори на промяната в действието на хипоталамуса при човек

Info

Publication number: BG62936B1
Application number: BG103060A
Authority: BG
Inventors: Clive Jennings-White; David Berliner; Nathan W. Adams
Original assignee: Pherin Pharmaceuticals, Inc
Priority date: 1996-06-07
Filing date: 1999-01-07
Publication date: 2000-11-30
Also published as: NO990498D0; US5922699A; PL331522A1; NO990498L; AU732960B2; EP0948521A4; CA2258177C; EP0948521A1; US6432938B1; KR20010013101A; HUP9903432A3; BG103060A; CA2258177A1; AU3307397A; WO1997046574A1; US6437156B1; HUP9903432A2; NZ333548A

Description

Настоящата заявка се явява частично продължение на US заявка 08/660804, подадена на 07.06.1996.

Тази заявка е свързана с US заявка 08/ 127908, подадена на 28.09.1993, която е частично продължение на US заявка 07/903604, подадена на 24.06.1992, която от своя страна е частично продължение на US заявка 07/708936, подадена на 31.05.1991, която от своя страна е частично продължение на US заявка 07/638185, подадена на 07.01.1991, изоставена понастоящем.

Изобретението е свързано, освен това, с US заявка 08/127980, подадена на 28.09.1993, която представлява друго частично продължение на US заявка 07/903604, US заявка 08/077359, подадена на 15.06.1993, и към общодостъпната, в процедура US заявка на патент 07/903525, подадена на 24.06.1992 (частично продължение на US заявка 07/707862, подадена на 31.05.1991, която от своя страна е частично продължение на US заявка 07/638743, подадена на 07.01.1991, изоставена понастоящем), озаглавена “Естренови стероиди като неврохимични инициатори на промяната в действието на хипоталамуса при човек и свързаните фармацевтични състави и методи”; и към общодостъпната, в процедура US заявка на патент 07/903525, US заявка 08/ 077140. Горепосочените заявки за патент от САЩ са включени в настоящата за справка.

Настоящата заявка може да се отнася до US заявка за патент, озаглавена “Ароматични състави, съдържащи човешки феромони”, подадена на 24.03.1992, US 07/856435.

Област на техниката

Изобретението се отнася най-общо до фармацевтични състави и методи за постигане на промяна в действието на хипоталамуса при човек, като по този начин се променя някое поведение и физиология, медиирана от хипоталамуса на индивида. По-специално изобретението се отнася до използване на 19-нор-холан стероиди като неврохимични изпълнители на фи зиологията и поведението.

Предшестващо състояние на техниката

Изобретението се отнася до някои съединения, а именно 19-нор-холан стероиди, по-специално 19-нор-холан стероиди и подобни съединения, и методи за използване на тези съединения като човешки вомероферини, с цел да се промени действието на хипоталамуса, като по този начин се засяга някое причинено поведение и физиология, например намаляване на осезанието на подтиснатост. 19-нор-холан стероидите се характеризират с четирипръстенна стероидна структура, метилиране на 13-то място и алкилиране (С4) на 14-то място. 19-нор-холаните са подгрупа, имаща най-малко една двойна връзка.

Ohloff, G. et al., (Helv. Chim. Acta (1983) 66:192-127), което е включено тук за справка, показват, че някои стероиди (андростени) имат мирис, който варира при различните изомерни, диастереоизомерни и енантиомерни форми. За някои членове на тази група има съобщения, че действат като феромон при някои животински видове, по-точно 5а-андрост-16-ен-3-он и 5аандрост-16-ен-За-ол при прасета (Melrose, D. R. et al., Br. vet. J. (1971) 127:497-502). Тези 16-андростени, продуцирани от шопара, индуцират поведение на разгонване при свинята (Claus, etal., Experimentia (1979) 35:1674-1675).

В някои изследвания се отбелязва, че при някои видове, различни характеристики на някои 16-андростени (вкл. 5а-андрост-16-ен-3а-ол и 5а-андрост-16-ен-3-он), като например концентрация, метаболизъм и локализация, са полово диморфични (Brooksbank et al., J. Endocr. (1972) 52:239-251; Claus et al., J. Endocr. (1976) 68:483-484; Rawn et al., Med. Sci. Res. (1987) 15:1443-1444). Например, 5а-андрост-16-ен-3аол и 5а-андрост-16-ен-3-он, така както и андроста-4,16-диен-3-он, са открити при различни концентрации в периферна кръв, слюнка и други секрети при мъже и жени (Kwan, Т. X. et al., Med. Sci. Res. (1987) 15:1443-1444), като се предполагат техните функции като човешки феромон, с възможност да повлияват избора и решителността (Id.; виж също Gower, et al., “The Significance of Odorous Steroids in Axillary Odur”, In, Prfumery, pp. 68-72, Van Toller and Dodd, Eds., Chapman and Hall, 1988); Kirk-Smith, D. A., et al., Res. Comm. Psychol. Psychiat. Behav. (1978) 3:379). За андростенол (5а-андрост-16 ен-За-ол) се твърди, че проявява феромон-подобна активност в мъжкия афтьр шейв и дамските парфюми (Andron за мъже и Andron за жени от Jovan). Японска заявка Кокао 2295916, се отнася до състав на парфюми, съдържащ андростенол и/или негови аналози. 5а-андростадиен-Зр-ол (и може би За-ол) също е идентифициран в човешката подмишенчна секреция (Gower, et al., виж по-горе 57-60). От друга страна има слабо съгласие в литературата по отношение на това дали който и да е предполагаем феромон действително играе някаква роля в сексуалното или репродуктивно поведение на бозайниците, по-специално при хората. Виж Beauchamp, G. К. et al., “The Pheromone Concept in Mammalian Chemical Comunication: A Critique”, In: Mammalian Olfaction. Reproductive Processes and Behavior, Doty R. L., Ed., Academic Press, 1976). Виж също: Gower, et al., norope 68-73.

Описани са феромонните свойства на някои естренни стероиди за някои видове бозайници. Michael R. Р. et al., Nature (1968) 218: 746, отнасящо се до естрогените (по-специално естрадиол) като феромонен атрактант (привличащо средство) на мъжките Rhesus маймуни. Parrot, R. F., Hormones and Behavior (1976) 7:207-215, докладва, че инжекции от естрадиол бензоат индуцират поведение на чифтосване в плъхове с овариоктомия; и ролята на естрадиола в кръвта при сексуалния отговор (Phoenix, С. Н., Physiol. and Behavior (1976) 16: 305-310) и сексуалния отговор при женската (Phoenix, С. Н., Hormones and Behavior (1977) 8:356-362) в Rhesus маймуни са описани. От друга страна има слабо съвпадение в литературата по отношение на това дали феромоните като такива играят каквато и да било роля в репродуктивното поведение и междуиндивидовата комуникация на бозайниците (Beauchamp, G. К. et al., “The Pheromone Concept in Mammalian Chemical Communication: A Critique”, In: Mammalian Olfaction. Reproductive Processes and Behavior, Doty R. L., Ed., Academic Press, 1976).

Един вариант на изпълнение на изобретението се отнася до несистемното, назално прилагане на някои 19-нор-холан и 19-нор-холен стероиди, за повлияване на специфичен поведенчески и физиологичен отговор при хора, например намаляване на отрицателно влияние, настроение и черти на характера. В частност, назалното прилагане предоставя възможност на неврохимичните рецептори, досега слабо изследвани, невроендокринни структури, известни като вомероназален орган (VNO), известен също така като “орган на Jacobson”), да влязат в контакт с един или повече стероиди или със състави, съдържащи стероиди. До този орган се стига чрез ноздрите на повечето висши животни - от змията до човека, и се свързва с рецепцията на феромони при някои видове (виж Muller-Schwarze & Silverstein, Chemical Signals, Plenum Press, New York (1980)). Аксоните на невроепитела на вомероназалния орган, разположени над небцето, образуват вомероназалния нерв и има директна синаптична връзка към спомагателната булба на обонянието и индиректна връзка оттам до кортико-медиалния амигдалоиден базален преден мозък и хипоталамусните нуклеуси на мозъка. Дисталните аксони на невроните на терминалния нерв също могат да служат като неврохимични рецептори в NVO. Stensaas, L. J., et al., J. Steroid Biochem. and Molec. Bol. (1991) 39:553. Този нерв има директна синаптична връзка с хипоталамуса.

Jonson, A. etal., (J. Otolarynaoloav (1985) 14:71-79) докладва за доказателства за наличие на вомероназален орган в повечето възрастни хора, но се стига до заключението, че органът най-вероятно е нефункционален. Противоположни резултати, които подсказват, че VNO е функционален хемосензорен рецептор, са докладвани от Stensaas, L., et al., виж по-горе; и от Moran, D. Т., et al., Garcia-Velasco, J. and M. Mondragon; MontiBloch, L. and B. Grosser всички в J. Steroid Biochem. and Molec. Biol. (1991) 39.

Става ясно, че е желателно да се идентифицират и синтезират човешки вомероферини и феромони и да се разработят фармацевтични състави и методи за използване, за да се повлияе дейността на хипоталамуса. Изобретението се отнася до неочакваното откритие, че при назално прилагане върху хора някои неврохимични лиганди, по-специално 19-нор-холан стероиди, 19-нор-холен стероиди и подобните им съединения, или фармацевтични състави, съдържащи 19-нор-холани, 19-нор-холени или подобните съединения, специфично се свързват към хеморецептори на някои назални невроепителни клетки и това свързване генерира серия от неврофизиологични отговори, водещи до промяна на действието на хипоталамуса при отделния индивид.

Когато правилно се прилагат, ефектът от тези съединения върху хипоталамуса засяга действието на автономната нервна система и голямо разнообразие от поведенчески или физиологични феномени, които включват, но без да се ограничават, до следното: тревожност, предменструален стрес, страх, агресивност, глад, кръвно налягане и други поведенчески или физиологични функции, нормално регулирани от хипоталамуса. Виж Otto Appenzeller, The Autonomic Nervous Sysytem. An Introduction of Basic and Clinical Conceots (1990); Romer, P. I., Central nervous control of autonomic cardiovascular function, и Levy N. M., and Martin, P. J., Neural control of the heart, и двете в Hanbook of Physiology: Section 2: Cardiovascular System - the heart, Vol. I, Washington, DC, 1979, American Physiological society; Frishman, A. P., et al., editors, Hanbook of Physiology: Section 3: Respiratory System. Vol.

II. Control of Breathing, Bethesda MD. 1986. American Physiological Society.

В някои случаи се прилага единствено 19нор-холан стероид или с друго подобно съединение, или се прилагат например, в комбинации на 19-нор-холан стероиди и/или други подобни съединения, а в някои случаи един или повече 19-нор-холан стероиди се прилагат едновременно с един или повече естранни или естренни стероиди, андростан или андростен стероиди или подобни на тях.

Предшестващо състояние на техниката

Дефиниции “Въздействие” е преходно състояние на осезание. Типични негативни въздействия са осезание на нервност, напрежение, срам, безпокойство, раздразнителност, яд, бяс и други подобни. “Настроения” са продължително оставащи състояния на осезанието като вина, тъга, безнадеждност, безстойностност, безпощадност, мъка, нещастност и други подобни.

“Черти на характера” са по-постоянни аспекти на индивидуалната личност. Типични негативни черти на характера са чувствителност, безпощадност, безупречност, инат, негодувание, язвителност, боязливост, мързел и други подобни.

“ 19-нор-холан стероиди” са алифатни полициклени въглеводороди, характеризиращи се с четирипръстенна стероидна структура, метилирана на 13-та позиция и алкилирана (С4 или по-висш) (вкл. ненаситени групи) в 17-позиция. В 19-нор съединенията липсва метил или друг въглеродсъдържащ заместител в С-10, където нормално се намира С-19. Холенът е подгрупа от холани, за които се приема, че означава, че съединението има най-малко една двойна връзка.

“Хеморецептор” е рецепторна молекула, която се изобразява на повърхността на “хемосензорна” невроепителна клетка, която се свързва по стереоспецифичен начин с определени лиганди. Това специфично свързване инициира аферентен нервен импулс. Открити са хеморецептори във вкусовите папили, епитела на обонянието и вомероназалната тъкан.

“19-нор-холанстероиди”, както терминът се използва тук, са алифатни полициклени въглеводороди с четирипръстенна стероидна структура, най-малко една двойна връзка в А-пръстена, метилиране в 13-та позиция, алкилиране в 17-та позиция и оксо, хидроксил или хидроксилно производно като алкокси, естер, бензоат, ципионат, сулфат или глюкоронид, в 3-та позиция. В 19-нор съединенията липсва метил или друг въглеродсъдържащ заместител или С-10, където нормално се намира С-19.

Следната структура показва четирипрьстенната стероидна структура, обща за холановите и холеновите стероиди. При описване на местонахождението на групите и заместителите се използва следната система на номериране

“Полов диморфизъм” се отнася до разлика в действието на или отговора на фармацевтичен агент между мъжки и женски индивиди от един и същ вид.

“Ефективно количество” лекарствено средство е обхват на количество и/или концентрация, които довеждат до желания физиологичен и/или психологичен ефект след прилагане върху пациент, който се нуждае от лекарственото средство. В настоящия случай индивид с необходимост е такъв с признаци на поведението или физиологията, които обикновено се регулират от хипоталамуса, и при който е желателно да се въздейства върху дейността на хипоталамуса или на признака. Ефективното количество на дадено лекарствено средство може да варира в зависимост от функцията, върху която трябва да се въздейства, от желания ефект, от начина на прилагане и други. Когато стероидът се прилага като разтвор, например, приложен върху кожата на лицето на пациент, една ефективна концентрация е от 1 pg/ml до 100 pg/ml, за предпочитане 10 до 50 pg/ml и по-предпочитано 20 до 30 pg/ml. Когато стероидът се въведе директно във VNO, едно ефективно количество е около 1 pg до около 1 ng, за предпочитане около 10 до около 50 pg. Когато стероидът се прилага върху назалните пътища чрез мазило, крем или аерозол или други подобни, едно ефективно количество е около 100 pg до около 100 pg, за предпочитане около 1 ng до около 10 pg. От това следва, че някои лекарствени средства могат да са ефективни, когато се прилагат по някои начини, а да не са ефективни, когато се прилагат по други начини.

“Хипоталамус” е част от диенцефалона, съдържаща вентралната стена на третата вентрикула под хипоталамусната бразда и включваща структури, образуващи пода на вентрикулата, включително оптичната хиазма, тубер цинреум, инфундибулума и мамиларните телца. Хипоталамусът регулира автономната нервна система и контролира някои поведенчески функции, като например т.нар. fight and flight отговори, половата мотивация, водния баланс, метаболизма на водата и въглехидратите, глад, регулиране на телесната температура, секрецията на ендорсини и други. Хипоталамусът е, също така, и източник на вазопресина, който регулира кръвното налягане, и на окситоцина, който индуцира родовата дейност и освобождаването на мляко. Всички функции на хипоталамуса могат да се модулират от вомероферина, описан в настоящото.

“Лиганд”, както се използва тук, представлява молекула, която действа като химичен сигнал чрез специфично свързване към рецепторна молекула, изявена на повърхността на рецепторната клетка, като по този начин инициира сигнална трансдукция през клетъчната повърхност. Свързването на лигандите към хемосензорните рецептори може да се измери. Хемосензорната тъкан, като вомероназалния невроепител или невроепитела на обонянието, съдържа многобройни неврорецепторни клетки, всяка от които има най-малко един повърхностен клетъчен рецептор. Голям брой от рецепторните молекули имат идентична специфичност към лиганди. Следователно, когато тъканта се представя на лиганд, за който е специфична (например представяне на VNO на вомероферин), общата промяна в повърхностния клетъчен рецептор може да се измери.

“Нисши алкили”, както се използва тук, означава разклонена или неразклонена наситена въглеводородна верига от 1 или 4 въглеродни атома, като например, метил, етил, п-пропил, iбутил и други подобни.

“Алкокси”, както се използва тук, се използва в неговия конвенционен смисъл, като означава групата -OR, където R е алкил, както е дефинирано тук.

“Феромон” е съединение, което осигурява химични средства за комуникация между членовете на един вид чрез секреция и периферна хеморецепция. При бозайниците феромоните обикновено се откриват чрез рецептори във во.мероназалния орган на носа. Обикновено феромоните действат на развитието, размножаването и свързаното с тях поведение. “Вомероферин” е по-общ термин, който включва феромони и описва вещество от какъвто и да е източник, което действа като хемосензорен съобщител (месенджер), свързва се към вомероназалния невроепителен рецептор и индуцира физиологичен или поведенчески ефект. Физиологичният ефект на вомероферина” се медиира чрез вомероназалния орган.

Един пикограм (pg) е равен на 0,001 нанограм (ng). Един ng е равен на 0,001 микрограм (pg). Един pg е равен на 0,001 mg.

Изобретението се отнася до група от някои 19-нор-холан стероиди.

За една подгрупа от 19-нор-холаните в тази група се счита, че са нови. На фигурите са описани синтезите на някои съединения.

Описание на фигурите

Фигури 1 и 2 показват EVG амплитуди на стероиди E2/NC2, E1/NC2, E2/NC3, Е1/ NC3, метилиран E2/NC2, метилиран E2/NC3, E8/NC23, (Chart), съответно в човешки мъжки и женски VNO.

Техническа същност на изобретението

Задачата на изобретението е да предостави фармацевтични състави, които съдържат човешки вомероферини или феромони и са подходящи за назално приложение при отделния индивид.

Друга цел на изобретението е да предостави методи за използване на тези състави за промяна на действието на хипоталамуса на отделния индивид.

Друга цел на изобретението е да предостави методи за използване на тези състави за въздействие върху физиологичните и поведенческите функции на индивидите, които нормално се регулират от хипоталамуса.

Друга цел на изобретението е да предостави методи за промяна на действието на хипоталамуса, които имат следните предимства: 1) директно прилагане в носния проход и вомероназалния орган, без хапчета или игли, т.е. неинвазивно; 2) начин на действие на лекарственото средство през нервната система, а не през кръвоносната система - така може да се въздейства върху функциите на мозъка, без да се взима предвид кръвно-мозъчната бариера; 3) директно средство за въздействие над хипоталамуса - има само една синаптична връзка между феромонните рецептори и хипоталамуса; и 4) предоставят високо специфичен лекарствен ефект, поради което много се намалява потенциалният нежелан страничен ефект поради факта, че сензорните нерви са предназначени за специфична локализация в мозъка. Допълнителни цели, предимства и нови характеристики на изобретението се установяват отчасти от описанието, което следва, и отчасти стават ясни за специалистите в областта след разглеждане на следното, или могат да се научат чрез практическо осъществяване на изобретението.

Целите на изобретението се постигат чрез осигуряване на фармацевтичен състав, подходящ за приложение през носа при отделния индивид. Съставът включва фармацевтично приемлив носител и холан стероид с формула

в която Р₁ е оксо, а- или β-хидрокси, аили β-ацетокси, а- или β-пропионокси, а- или β-нисш ацетокси, а- или β-нисш ацилокси или а- или β-бензилокси;

a, b, с, d, е, f, g, h, i, j, m, s и η са алтернативни сайтове за, при желание, двойни връзки, а к може да липсва или да присъства с j, за да образува тройна връзка;

Р₂ е хидрокси, водород, нисш алкокси от 1 до 6 въглеродни атома, или Р₂ липсва;

Р₃ е оксо, водород, хидрокси, нисш алкокси с 1 -6 въглеродни атома или халоген;

Р₄ е метил или етил;

всеки Р₃ и Р₇ независимо е водород, метил или халоген;

Р₆ е водород или метил;

R’ и R” са независимо водород или халоген, отсъстват или заедно образуват =СН₂; q е цяло число от 0 до 2.

За предпочитане q = 1.

Един предпочитан клас стероидни състави съдържа стероиди, където d е двойна връзка, и по желание b присъства като двойна връзка. В друг предпочитан клас a, d и е присъстват, a g или h присъстват по желание. Ако g присъства в този случай, тогава η присъства по желание. В други предпочитани класове с или s присъстват.

Новият клас 19-нор-холани са такива, с горната формула, с изключение на съединенията, където Р₃, Р₆, Р₃, Р₇, R’ и R” са водородни атоми, Р₄ е метил, е, a, d присъстват, b, с, f, g, h, i, j, k, n и s отсъстват, q = 0, P₍ е водород и m присъства или отсъства.

Терминът нисш алкил, нисш алкокси и т.н. включва въглеродна верига от 1 до 6 въглеродни атома, за предпочитане 1 до 4 въглеродни атома.

Други цели на изобретението се постигат чрез осигуряване на метод за промяна дейността на хипоталамуса и/или на автономната функция на индивида. Лиганд за хеморецептора, изобразен върху повърхността на носните невроепителни клетки, се предоставя, когато клетката е част от тъкан, различна от тази на епитела на обонянието; и, лигандът се прилага в носния проход на индивида, така че лигандът да се свърже специфично към хеморецептора, при което се стига до промяна на дейността на хипоталамуса на индивида.

Всички варианти за изпълнение на изобретението са свързани със и включват функционалните еквиваленти на стероидните структури, описани в тези варианти за изпълнение и тези модифицирани стероиди, които проявяват посочената функционална еквивалентност.

В следващите карти са показани най-предпочитаните 19-нор-холани.

9-ΗΟΡ-ΧΟΛΑΗ

	1	. 2	3	4	S
1	,ААА NOVEL		.AAJ novel	.di^CL	d5^ , AAJ NOVEL
г	»AAJ NOVEL	„AzkJ know	KNOWN	JO^ NOVEL	„AAJ novel
3		«AzkJ NOVEL	„AzkJ NOVEL	«AzAJ NOVEL	«AAJ hovel
4	NOVEL	•AA> novel	NOVEL	NOVEL	»АА/ NOVEL
S	.AAJ NOVEL	,AAJ NOVEL	c6^ ,AAJ novel	α^~ NOVEL	o5^ ,AAJ Nova
6	NOVEL	«jo5^ NOVEL		<=F NOVEL	••^nr NOVEL
7	NOVEL	& .AzkJ HOVEL		сб¹^ »AzA> NOVEL	•C^Cu
8	_w-kxA novel	«rAAJ NOVEL	AAJ HOVEL	«.AAA NOVEL	»«AAJ nova
9	nova	«AAJ HOVEL	ь5^ «AAJ HOVEL	«AAJ NOVEL	«AzkJ Nova
10	wAAJ NOVEL	nova	rAtC «AzkJ HOVEL	novel	„АА> novel
11	«ΑΛΑ *№.	«ΑΛ> hovel	«jCxS^oL.	«ΑΛΑ novel!	«ΑΛΑ NOVEL
12	NOVEL	“^L NOVEL	-°F	«XX?^ NOVEL	# **4 novel
13	z nova	HOVEL	£^ • h-vel	HOVEL	.AAJ HOVEL
14	»AzkA NOVEL	«AAJ HOVEL	„AAJ K7VE1	KOVEL	> «AAJ novel

СУБСТРУКТУРНА СИНТЕЗА: ТИП Е

Е1:

•Φ .ώ (Е1)

ВИЖ НАПРИМЕР

Е2:

Това е достъпна от пазарната мрежа субструктура, например ЕСТРОН

Pierre Crabbe, U.S. Patent 3,492,318, 1970.

Е4:

Това е достъпна от пазарната мрежа субструктура, например

6-ДЕХИДРОЕСТРОН

V. l. Melnikova and К. К. Pivnitskii, Zhurnal Organicheskoi Khimii, Vol. 10, No. 5. p. 1014, 1974.

E6:

„£O_ —

Ацетат на E2 (ацетат на Е6)

Hidetoshi Takagi, Ken-ichi Komatsu, and Hsuo Yoshizawa, Steroids,. 1991, 56, 173.

J. Perez Ruelas, J. Iriarte, F. Kinel, and Carl Djerassi, J. Org. Chem., 1958, 23, 1744.

Е8:

(метил етер на Е2)

Това е достъпна от пазарната мрежа субструктура, например ЕКВИЛИН

Е10:

Това е достъпна от пазарната мрежа субструктура, например ЕКВИЛЕНИН

El 1:

.гОО .ΌΟ (Е13)

UAJH<

(Ell)

A. N. Cherkasov, A. M. Ponomarev, and K. K. Pivnitskii, Zhurnal Organicheskoi Khimii, Vol. 7, No. 5, p. 940, 1971.

E13:

.£O

Elie’Stephan, Regine Zen, Laurent Authier, and Gerard Jaouen, Steroids, 1 995, 60, 809.

СУБСТРУКТУРНИ СИНТЕЗИ: ТИП NC

NC1:

BPryNeOH/PdGjfPRjJj

Gerard A. Potter, S. Elaine Barrie, Michael Jarman, and Martin G. Rowlands, J. Med. Chem., 1995, 38, 2463.

Richard H. Peters, David F. Crowe, Mitchell A. Avery, Wesley K. M. Chong, and Masata Tanabe, J. Med. Chem., 1989,22> 1642.

NC3:

Richard H. Peters, David F. Crowe, Mitchell A. Avery, Wesley K. M. Chong, and Masate Tanabe, J. Med. Chem,1989, 32, 1642.

SBu^^OH/PdChCPRah

Gerard A. Potter, S. Elaine Barrie, Michael Jarman, and Martin G. Rowlands, J. Med Chem, 1995,25,2463.

TsOH/AcgO

Pierre Crabbe, U.S. Patent 3,492,318, 1970.

МЕТИЛНОРХОЛАНИ

19-норхолани 6 тези серии могат да се приготвят с метилна група в 1-ва или 7-ма позиции.

Предшественик на 1-Метил аналози може да се приготви както следва:

Starting material prepared according to Carl Djerassi, G. Rosenkanz, J. iriarxe.

J. Berlin, and J. Romo, J. Amer. Chem. Soc. 1951, 73, 1523.

7а-Метил аналози могат да се приготвят от 7а-метилестрон, достъпен в търговската мрежа.

Алкоксипроизводните се приготвят от съответните им хидроксистероиди чрез реагиране с алкилиращ агент, като триметилоксониев флуороборат, триетилоксониев флуороборат или метилфлуоросулфонат в инертен хлоровъглерод като разтворител, като метиленхлорид. Алтернативно, алкилиращ агент, като алкил халиди, алкил тозилати, алкил мезилати и диалкилсулфат могат да се използват с основа, като NaH или KOBut, сребърен оксид или бариев оксид в полярни, апротонни разтворители, като например DMF, DMSO и хексаметилфосфорамид.

Общите процедури на реакциите на синтез на стероиди са известни на специалистите в областта. Когато трябва да се определят времето и температурата на реакциите, това може да стане с рутинна методология. След прибавяне на необходимите реагенти сместа се разбърква в инертна атмосфера и се отделят аликвотни части на едночасови интервали. Аликвотните части се анализират чрез хроматография, за да се онагледи изчезването на изходния продукт, в който момент се инициира работната процедура. Ако изходният материал не е изконсумиран за 24 h, сместа се нагрява под обратен хладник и почасово се анализират аликвотни части, както преди това, до изчезването на изходния продукт. В този случай сместа се остава да се изстуди, преди да се инициира работната процедура.

Пречистването на продуктите се извършва чрез хроматография и/или кристализация, както е известно на специалистите в областта.

Фармацевтични състави и методи за използване

Един вариант за изпълнение на изобретението е метод за промяна на действието на хипоталамуса на един индивид. Друг вариант за изпълнение на изобретението е промяната на автономна функция на индивида. Тези автономни функции включват, но без да се ограничават до, скоростта на сърцето, дихателния капацитет, модела на мозъчните вълни (процент на алфа коровата активност), телесната температура. Други варианти за изпълнение на изобретението включват, но без да се ограничават до, методи за намаляване на отрицателния ефект, негативното настроение или негативните черти на характера на индивида. Друг вариант за изпълнение е метод за третиране на предменструалния стрес при жените. Всички тези варианти за изпълнение на изобретението се осъществяват чрез несистемно прилагане през носа на някои холан стероиди, комбинация от холан стероиди и комбинации на един или повече холан стероиди и един или повече андростани и/или естрен стероиди.

Този определен начин за прилагане се различава от алтернативните начини, като поглъщане или инжектиране, при някои важни начини, по отношение на директния контакт с NVO, предоставен чрез носното прилагане на стероидния лиганд. При методите на изобретението лигандът се прилага директно към хеморецепторите в носния проход и вомероназалния орган, без хапчета или игли, т.е. неинвазивно. Действието на лекарственото средство се медиира чрез свързване с лиганди, описани тук, към специфични рецептори, изобразени чрез невроепителните клетки в носа, за предпочитане във VNO. Освен това, действието на лекарственото средство е през нервната система, а не през кръвоносната система. По този начин може да се въздейства върху функцията на мозъка, без да се взима предвид кръвно-мозъчната бариера. Тези методи на лечение предоставят директно средство за въздействие върху хипоталамуса през нервната система, тъй като има само една синаптична връзка между феромонните рецептори и хипоталамуса. Тъй като сензорните нерви се отправят към специфична локализация в мозъка, този метод има силно специфичен лекарствен ефект, като по този начин силно намалява възможността от възникване на нежелани странични ефекти.

VNO контактът е важен, тъй като VNO е асоцииран към хеморецепторната/феромонна функция. VNO се състои от двойка свързани тубуларни разклонения, които са открити в долния край на носовата преграда. VNO съдържа невроепител, чиито аксони имат директни синапен към бадемовидното тяло и оттам към хипоталамуса. Съществуването на VNO е добре документирано при повечето сухоземни гръбначни животни, вкл. при човешки зародиш; въпреки това, при възрастни хора се счита, че е недоразвит (виж Johnson et al., по-горе).

Стимулирането на хипоталамуса чрез VNO може да позволи да се подтисне освобождаването на LH и FSH. Това може да потвърди клиничния метод за лечение на рак на простатата, ранен пубертет (при мъжки и женски индивиди), ендометриоза, маточна леиомиома, рак на гърдата, предменструален синдром и дисфункционално маточно кръвотечение.

Лигандните вещества, описани в изобретението, или техните сулфатирани ципионатни, бензоатни, пропионатни или глюкоронатни производни, могат да се прилагат директно, но за предпочитане се прилагат като състави. Те се приготвят във вид на течна дозирана форма, като например течности, суспензии или други подобни, за предпочитане във вид на единична дозирана форма за приложение, подходяща за единично прилагане на определена доза. Течните дози могат да се прилагат като капки за нос или като аерозол. Алтернативно, активното съединение може да се приготви във вид на състав за крем или мазило и може да се прилага локално в носната кухина. Освен това, вомероферинът може да се прилага във вид на изпарение, съдържащо се във въздушна възглавница, доставена в носната кухина. Като друга алтернатива, доставянето може да стане чрез контролирано освобождаване на тези агенти чрез капсулиране или в насипен вид или на микроскопично ниво при използване на синтетични полимери, като силикон, и естествени полимери като желатин и целулоза. Степента на освобождаване може да се контролира чрез избор на полимерната система, използвана за контролиране степента на дифузия (Langer, R. S., and Peppas, N. A., Biomaterials 2, 201, 1981). Естествените полимери като желатин и целулоза бавно се разтварят, от няколко минути до часове, докато силиконът остава непокътнат за период от месеци. Съставът включва конвенционален фармацевтичен носител или инертен пълнител, едно или повече от активните 19-нор-холанови съединения и съставът може да включва или да не включва допълнително един или повече андростанни или естренни стероиди. В добавка, съставът може да включва други лекарствени агенти, фармацевтични агенти, носители, спомагащи агенти и др.

Най-вероятният начин за комуникация на семиохимичния лиганд е инхалацията на естествено срещан в природата феромон, присъстващ върху кожата върху друг индивид. Счита се, че естествената максимална концентрация на холан стероид върху кожата на човек е от 2 до 7 ng/cm². Счита се, че по време на интимен контакт човек е изложен на не повече от 700 ng естествено срещани в природата стероиди. Тъй като тези съединения са сравнително нелетливи, се счита, че даже и при интимен контакт човек инхалира не повече от 0,7 pg естествени стероиди от кожата на друг индивид. От количеството инхалирани само около 1 % стига рецепторите на вомероназалния орган. Следователно изчислението на естественото излагане на естествено продуцирани феромони е 0,007 pg.

Количеството приложен вомероферин зависи естествено от субекта, който се третира, от тежестта на оплакванията, от начина на прилагане, от честотата на прилагане и от мнението на лекуващия лекар. Въпреки това, единична доза от най-малко 10 pg, директно доставена в лумена на вомероназалния орган, е ефективна за предизвикване на временен автономен отговор. Когато се прилага в носната кухина, дозата е около 100 pg до около 100 pg, за предпочитане около 1 ng до около 10 pg, а още по-предпочитано от около 10 ng до около 1 pg. Честотата на прилагане е за предпочитане в диапазон от часови дози до месечни дози, за предпочитане от 8 пъти на ден до около еднократно през ден, по-предпочитано 1 до 3 пъти на ден. Мазила, съдържащи една или повече активни съставки и по желание фармацевтични спомагащи агенти в носителя, като например вода, физиологичен разтвор, водна декстроза, глицерол, етонал и други подобни, могат да се приготвят чрез използване на основа, като например петролеево желе, мас или ланолин.

Втечнени фармацевтично приложими състави могат например да се приготвят чрез разтваряне, диспергиране и т.н. на едно активно съединение, както е дефинирано по-горе, и по желание фармацевтичен спомагащ агент в носител, като например вода, физиологичен разтвор, водна декстроза, глицерол, етанол и други подобни, за да образуват по този начин разтвори или суспензии. По желание, фармацевтичният състав, който ще бъде приложен, може също да съдържа минимални количества нетоксични допълнителни вещества, като например омокрящи или емулгиращи агенти, pH буфериращи агенти и други подобни, например натриев ацетат, сорбитан монолореат, триетаноламин натриев ацетат, триетаноламин олеат и т.н. Известни са съвременните методи за приготвяне на такива дозирани форми или са очевидни за специалистите в областта; например виж Remington’s Pharmaceutical Sciences, Mack Publishing Co., Easton, PA, 15th Ed., 1975. Съставът или лекарствената форма, която трябва да се приложи, съдържа, за всеки случай, известно количество от едно или повече активни вещества в ефективно количество за облекчаване на симптомите на су16 бекта, който се третира.

За аерозолно прилагане активната съставка се предлага, за предпочитане, във вид на крайна делима форма заедно с повърхностно активно вещество (сурфактант) и пропелент. Характерното количество на активните съставки е от 0,001 до 2% тегл., за предпочитане 0,004 до 0,10%.

Повърхностно активното вещество трябва да не е токсично, за предпочитане да е разтворимо в пропелента. Представителни за такива агенти са естерите или частичните естери на мастни киселини от 6 до 22 въглеродни атома, като капроинова, октаноева, лауринова, палмитинова, стеаринова, линолеинова, олестеринова и олеинова киселини с алифатен полихидратен алкохол или негов цикличен анхидрид, като например етилен гликол, глицерол, еритриол, арабитол, манитол, сорбитол, и хекситол анхидридни производни от сорбитол (сорбитановите естери се продават под търговското наименование “Spans”), и производните на полиоксиетилена и полиоксипропилена на тези естери. Могат да се използват смесените естери, като например смесени или естествени глицериди. Предпочитаните повърхностно активни агенти са олеатите или сорбитан, т.е. тези, които се продават под търговското наименование “Arlacel С” (сорбитан сескиолеат), “Span 80” (сорбитан монолеат) и “Span 85” (сорбитан триолеат). Повърхностно активното вещество може да съставя 0,1-20% тегл. от състава, за предпочитане 0,25-5%.

Балансът на състава обикновено е пропелент. Втечнени пропеленти, характерно, са газове при стайни условия и се кондензират под налягане. Сред подходящите втечнени пропеленти са нисши алкани, съдържащи до пет въглеродни атома, като бутан и пропан; флуорирани и флуорохлорирани алкани, както се продават под търговско наименование “Freon”. Смеси на горните също могат да се използват.

При производството на аерозол контейнер, снабден с подходящ клапан, се пълни с подходящ пропелент, съдържащ крайната делима съставка и повърхностно активно вещество.Съставните части се поддържат така при повишено налягане до освобождаване под действието на клапана.

Друг начин за прилагане е локалното прилагане на летлив течен състав върху кожата, за предпочитане кожата на лицето, на индивида.

Обикновено съставът включва алкохол като етанол или изопропанол. Може да се включи и приятен мирис в състава.

Измерване на въздействието, настроението и чертите на характера

Състоянието на осезанията, асоциирани с въздействието, настроенията и чертите на характера обикновено се измерват чрез използване на въпросник. Върху индивида може да се приложи въпросник, включващ например опре15 делен брой прилагателни, които се отнасят до състоянието на осезанието. Индивидът оценява неговото състояние чрез прилагателните и определя нивото на силата на неговите осезания по номерационна скала. Групирането на свързаните 20 прилагателни и статистичният анализ на определянето на субекта на всяко прилагателно предоставя основа за оценяване на различни състояния на осезанията.

Алтернативно, състоянието на осезанията 25 може да се оцени чрез автономни промени, като тези, използвани при полиграфичното определяне (галваничен отговор на кожата, степен на пулса и други подобни) Cabanac, M.Annual Rewiew of Physiology (1975) 37:415; Hardy, J.D., 30 “Body Temperature Regulation”, Chapter 59, pp. 1417.In: Medical Physioloy. Vol.II Ed.:VB Mountcastle (1980|; Wolfram Bouscein. Electrodermal Activity (Plenum Press 1992). В допълнение, невербални условни знаци като изражение на 35 лицето и стойка на тялото могат да се оценят.

Конкретни примери за изпълнение на изобретението

Следните примери илюстрират изобретението, без да го ограничават.

Използваните в примерите съкращения са следните: aq. = воден; RT.= стайна температура; РЕ - петролеев етер (Ь.р. 50 - 70°С); Ν,Ν45 диметилформамид; DMSO диметил сулфоксид; THF = тетрахидрофуран.

(753,1 mg,2,321 mmol, 72%), точка на топене

80,5-82°С, хомогенен на ТСХ (10% етилацетат/ хексани върху силикагел; продукт R₍ 0,69; естра-

1,3,5 (10), 16-тетраен-З-ил метил етер R₍0,66).

Синтез на биснорхолен

U/NHj

HCt/HjO

.А на/HjO

Пример 1. 19,21-биснорхола-1,3,5(10), 17 Z-тетраен-З-ил метил етер, 2:

Към разтвор на 19, 21-биснорхола-1,3,5 (10), 17 г-тетраен-Зр-ал (1,1,0000g, 3,2208 mmol) в 50 ml ацетон се прибавя калиев карбонат (0,67 gp 4,8 mmol), а получената суспензия се загрява под обратен хладник с отстраняване на влагата. Прибавя се диметил сулфат (0,76 ml 8,0 mmol) и реакцията продължава 22 h. След това реакционната смес се излива в 50 ml 5% (тегло/тег45 ло) натриев хидроксид и се екстрахира трикратно с 50 ml-ови порции етер. Комбинираните органични извлеци се промиват трикратно с 50 mlови порции солна луга, сушат се над магнезиев сулфат и се филтрират през кизелгур. Остатъците се промиват с 25 ml етер и комбинираните филтрати се концентрират под намалено налягане. Кристализиране на остатъчната твърда кора из 95% етанол с междинна обработка с активен въглен дава блестящи бели плочици

Пример 2. 19, 21-биснорхола-2,5 (10), 17 Z-триен-З-ил метил етер, 3:

Към разтвор на 19, 21-биснорхола-1, 3, 5(10), 17 Z-тетраен-З-ил метил етер (2, 450,0 mg, 1,387 mmol) в 13 ml безводен THF + 4,60 g (62.1 mmol) t-бутанол се прибавя до обем 50 ml безводен амоняк, следван от 0,20 g (29 mgатом) литиева тел, нарязана на малки парченца. Реакцията продължава още 7 h, след което се прибавят 1,6 ml метанол и амонякът се оставя да ври през цялата нощ. Добавят се 40 ml вода и сместа се екстрахира трикратно с 40 ml -ови порции етер. Комбинираните органични екстракти се промиват трикратно с 40 ml-ови порции солна луга, сушат се над магнезиев сулфат и се филтрират през Celite 503. Остатъкът се промива с 10 ml етер и комбинираните филтрати се концентрират под намалено налягане. Флаш филтрация на получените бели плочици (хексан 1% етил ацетат/хексани - 2% етил ацетатетехексани), следвана от прекристализиране из 95% етанол дава блестящи, фини, бели плочици (329,7 mg, 1,010 mmol, 73%), т.т. 76-77°С. ТСХ (1% етил ацетат/хексани) показва, че това е смес на желания Birch проудкт (Rf 0,15) и изходен материал (R_f 0,09).

Пример 3. 19,21-биснорхола-4,17 Z-диен3-он, 4:

Към разтвор на суров 19, 21-биснорхола2, 5(10), 17 Z-триен-З-ил метил етер (3, 130 mg, 0,3981 mmol) в 35 ml ацетон се добавя 1,3 ml метанол и 1,3 ml концентрирана (12,1 М) НС1. След разбъркване в продължение на 1 h 1,33 g натриев бикарбонат + 10 ml вода се прибавят и сместа се екстрахира трикратно с 5 ml-ови порции метилен хлорид. Комбинираните органични екстракти се промиват с 5 ml солна луга, сушат се над натриев сулфат и се филтрират през Celite 503. Остатъкът се промива с 5 ml метилен хлорид и комбинираните филтраит се концентрират под намалено налягане. Препаративна (ТСХ 10% етил ацетателхексани върху алуминиев оксид GF, 1000 μ) на получения жълт сироп, даващ слабо жълта смола (293 mg, 93,7 pmol, 24%) хомогенен при ТСХ (1% етилацетат/хексани върху силикагел; продукт Rf 0,1; естра4,16-диен-З-он R_f 0,1).

Пример 4. 19,21-биснорхола-1,3,5 (10)триен-3-ил метил етер, 6:

Към разтвор на 19,21-биснорхола-1,3,5 (10) триен-3-ол (5, 460,0 mg, 1.472 mmol) в 25 ml ацетон се добавя калиев карбонат (0,31 g, 2,2 mmol) и суспензията се загрява под обратен хладник с отстраняване на влагата. Прибавя се диметил сулфат (0,34 ml, 3,6 mmol) и реакцията продължава още 20 h. След това сместа се излива в 25 ml 5% (тегло/тегло) натриев хидроксид и се екстрахира трикратно с 25 ml-ови порции етер. Комбинираните органични екстракти се промиват трикратно с 25 ml-ови порции солна луга, сушат се над натриев сулфат и се филтрират през кизелгур. Остатъкът се промива с 10 ml етер и комбинираните филтрати се концентрират под намалено налягане. Флаш хроматография (10% етил ацетат/хексани върху силикагел) дава безцветен сироп (0,43 g, 1,3 mmol, 89%).

Пример 5. 19,21-биснорхола-2,5(10)-диен3-ил-метил етер, 7:

Разтвор на 19,21-биснорхола-1,3,5(10) триен-3-ил метил етер (6, 0,36 g, 1,1 mmol) в 10 ml безводен THF+3,68 g (49,6 mmol) t-бутанол се прибавя към са. 35 ml безводен амоняк, следван от 0,16 g (23 mg атом) литиева тел, нарязана на малки парченца. Реакцията продължава 8 h и се спира след това с 1,3 ml метанол. След като амонякът се остави да изври през цялата нощ, се добавят 30 ml вода и сместа се екстрахира трикратно с 30 ml-ови порции етер. Комбинираните органични екстракти се промиват трикратно с 30 ml-ови порции солна луга, сушат се над натриев сулфат и се филтрират през Celite 503. Остатъкът се промива с 25 ml етер и комбинираните филтрати се концентрират под намалено налягане до получаване на безцветен сироп (0,33 g, 1,0 mmol, 91%) хомогенен на ТСХ (5% етил ацетат/хексани върху силикагел; R_f 0,69; изходен материал R_f 0,56 0,49).

Пример 6. 19, 21-биснорхала-4-ен-3-он, 8:

Към разтвор на 19,21-биснорхола-2,5(10) диен-3-ил метил етер (7,0,27 g, 0,82 mmol) в 7,2 ml ацетон се добавят 2,3 ml метанол и 2,3 ml концентрирана (12,1 М) HCL След разбъркване 1 h се добавят 2,75 g натриев бикарбонат и 20 ml вода и сместа се екстрахира трикратно с 10 mlови порции метиленхлорид. Комбинираните органични екстракти се промиват с 10 ml солна луга, сушат се над натриев сулфат и се филтрират през Celite 503. Остатъкът се промива с 10 ml метиленхлорид и комбинираните филтрати се концентрират под намалено налягане. Препаративна ТСХ (20% етилацетат/хексани върху алуминиев окис GF, 1000μ) дава жълт сироп (125,6 mg, 0,3994 mmol, 49%) хомогенен на ТСХ (20% етилацетат/хексани върху силикагел;

продукт 0,39; естра-4,16-диен-З-он R, 0,56 0,34).

Пример 7. Електро-физиологични изследвания.

Следните електро-физиологични изследвания се провеждат при клинично нормални доброволци от двата пола, чиято възраст варира между 19 и 29 години. Не се използват анестетици и жените се изключват в случай на бременност.

Стимулиращата и записващата система се състои от “мултифункционална минипроба”, описана другаде (Monti-Bloch, L. and Grosser,

B.l. (1991) Effect of putative pheromones on the electrical activity of the human vomeronasal organ and olfactory eputhelium”, J. Steroid Biochem. Molec. Biol.39:573-582). Записващият електрод е 0,3 mm сребърна топка, пикрепена към малка (0,1 mm) сребърна тел, изолирана с Teflon^c, повърхността на електрода първо се обработва, за да образува повърхност от сребърен хлорид, след което се покрива с желатин. Поставя се в Teflon⁰ катетър с малък калибър (dia= 5 mm), така че върхът на електрода да стърчи приблизително 2 mm. Teflon⁰ катетърът е с дължина 10 cm и съставя крайното удължение за многоканалната система на доставка, която доставя непрекъснат въздушен поток, пренасящ дискретни пулсации от хемосензорни стимули. Въздушният поток първо минава през малка камера и барбутира през разтвор, съдържащ или вомероферини, или ароматно съединение в разтворител, или разтворителя сам. Използва се соленоид за бързо пренасочване на въздушния поток от камерата по път, който заобикаля камерата. Това създава дискретна вълна от стимуланта в потока. Втора външна тръба Teflon⁰ с диаметър 2 mm обикаля около катетър-електрод структурата и централният й край е свързан към аспиратор, който осигурява непрекъснато всмукване от 3 ml/s. Това концентрично разположение на външната смукателна тръба позволява излъчените химосензорни стимули да се локализират в едно пространство, което се нарича “миниполе” (приблизително dia = 1), и така се избягва дифузията на веществата към пространство външно за желания сайт за стимулиране и в дихателната система. Цялата стимулираща и записваща конструкция може да се разположи или в невросензорния епител в VNO, или на повърхността на обонятелния или дихателен епител.

Електро-вомероназограма (EVG).

Запасите се осъществяват в тиха стая, като субектът е легнал по гръб. Мулти фуннкционалната минипроба първоначално се стабилизира в носната кухина чрез използване на носен ретрактор, разположен на входа. Контролният електрод и заземителният електрод се състоят от сребърни дискове (8 mm), като и двата са разположени върху глабелата.

Входът към VNO, или вомероназалната ямка, се идентифицира първо чрез дилатация на носния отвор и входа. Бинокулярна лупа с 6 х увеличение с халогенна светлина се използва след това за въвеждане на върха на Teflon⁰катетъра и конструкцията на записващия електрод във VNO, отварящ се, когато се стабилизира при приблизителна дълбочина от 1 mm навътре във вомероназалния проход. Оптималното месторазположение на записващия електрод се сигнализира след тестване за адекватна деполяризация на отговора към тестовото вещество.

Електрическите сигнали на записващия електрод се подават в DC усилвател, след което те се дигитализират, изобразяват се на монитор и се съхраняват. Амплитудата от пик до пик на сигналите се измерва и пространството под деполяризационната вълна се интегрира, докато сигналът непрекъснато се изобразява върху двете - екрана на компютъра и върху двигателен осцилоскоп. Артефактите, продуцирани от движението при дишане, се изтриват чрез трениране на субектите да упражняват дишане през устата с велофарингеално затваряне. Проби от вомероферини при концентрация от 25-800 fmoles се доставят в непрекъснатия въздушен поток в продължение от 300 ms до 1 s. Обикновено интервали от 3 до 5 min разделят всяка серия от къси тестови импулси. Всички съставни части на линия, пренасяща тестовите стимули, се правят от Teflon⁰, стъкло или неръждаема стомана и внимателно се почистват и стерилизират преди всяка употреба. Записва се активността чрез използване на стандартни електроенцефалографични (Е EG) елекатроди, разположени в позиции Cz - Al на международната система 10120; заземяващият електрод се разполага върху мастоидния израстък. Температурата на кожата (ST) се записва чрез малка (1,0 mm) термисторна проба, разположена в дяла на лявото ухо. Честотата на дишането (RF) се измерва чрез приспособим уред за измерване на потока, разположен около долния торакс. Всички електрически сигнали се амплифицират DC, дигитализират се (МР-100, Biopac systems) и непрекъснато се визуализиарт чрез компютър.

Статистически анализ.

EGVs, пик до пик промените и честотата на други параметри се измерват и се анализират статистически. Значението на резултатите се определя чрез използване на двойки t-тестове или чрез анализ на вариацията (ANOVA). Резултатите на EVG амплитудата, тествани във VNO на мъж (фиг.1) и на жена (фиг.2), са показани за стероиди E2/NC2, E1/NC2, E2/NC3, Е1/ NC3, метилиран E2/NC2, метилиран E2/NC3 и E8/NC3.

Рефлексните ефекти на вомероферините.

Проведени са изследвания за определяне на рефлексните отговори на централната нервна система (CNS) към стимулация с вомероферин на VNO. Локалните отговори на половия диморфизъм, индуцирани от вомероферини, понякога се отразяват от автономния отговор при мъже и жени.

Активността на кората се записва от Cz и Tz при мъжки и женски субекти по време на прилагането върху VNO на възудшен импулс (300 ms до 1 s L, съдържащ 200 fmoles вомероферин. Съществува също и предварително доказателство, че EVG не е свързан с окончанията на рецептора за болка на тригеминуса, тъй като прилагането на локална упойка (2% лидокаин) върху дихателния епител на носната преграда нито блокира, нито намалява EVG (Monti-Bloch, L and Grosser, В.1. (1991) “Effects of putative pheromones on the electrical activity of the human vomeronasal organ and olfactory epithelium”, J. Steroid Biocahem. Molec. Biol. 39:573-582). Освен това субектите не съобщават за усещане на 5 болка като следствие на която и да е от процедурите на стимулиране.

Пример 8. Четиридесет различни вещества се тестват срещу контрола. Всичките вещества се разреждат в пропиленгликол, в 2 ml-ови 10 стъклени колби, маркирани с номера. Разтворителят (пропиленгликол) се използва като контрола.

Доставените от въздуха вещества доставят на вомероназалния орган (VNO) пулсации от 2 s, 15 използвайки минипроба. Някои параметри се записват на електровомерограма (EVG), дихателната честота (RF), сърдечната честота (ЕСС), електродермалната активност (EDA), телесната температура (ВТ), електромиограма (EMG) и 20 електроенцефалограма от теменната (EEG-V) и темпоралната област (EEG-T).

Обобщение на резултатите е показано в таблица 1.

Всеки номер обозначава съединението, 25 което е открито, че има ефект при мъжки или женски субекти, върху параметъра, означен на горния ред на таблицата. (За съпоставяне на всеки номер към съответното вещество при мъжки и женски субекти виж номерата на съе30 диненията).

f АБАИЦА 1 ·

1'GV	R)·	CI·	ВТ	J'MG	l-BG-V	I'1'G-T
F	М	F М	F	М	F М	F М	F	м	F	м
6	1	5 2	8	11	4	8 4	3	8	2	10 '
5	2	4 ·	9	12	1		11	10	6	11
3	3	-	10	-	2	-	-	11	10	7
7	7	-	11	-	3		-	-	11	-
2	-			-	7

Изследваните съединения проявяват ефекти на родов диморфизъм, с изключение на биснорхолахексаенол. Стереоизомерите биснорхоладиен-а-ол и биснорхоладиен-р-ол (съединения 10 и 2) имат специфични ефекти при мъжки и женски субекти, които също са родово специфични.

При мъжките ефективните съединения продуцират ефект във VNO, следван от умерено намаляване на дишането, честотата на сърцето, мускулния тонус, и слабо покачване на телесната температура и бета мозъчните вълни. При женските индивиди се наблюдава покачване на дишането и на бета мозъчните вълни и намаляване на честотата на сърцето.

Номера на съединенията

1.19.21 БИСНОРХОЛА-1,3,5 (10), 9 (11), (20)-ПЕНТАЕН-3-ОЛ

2. 19,21 БИСНОРХОЛА-5 (10),16-ДИЕНЗБЕТА-ОЛ

3. 19, 21 БИСНОРХОЛА-1,3,5 (10),6, 17 (20)-ПЕНТАЕН-3-ОЛ

4. 10 бета-ХИДРОКСИ-19, 21-БИСНОРХОЛА-4, 16-ДИЕН-З-ОН

5. 19,21 БИСНОРХОЛА-4, 17(20)-ДИЕНЗБЕТА-ОЛ

6. ПРОПИЛЕН ГЛИКОЛ

7. 19,21 БИСНОРХОЛА-1,3,5,7,9,17 (20),ХЕКСАЕН-З-ОЛ

8. 19-НОРХОЛА- 1,3,5(10),20-ТЕТРАЕН-З-ОЛ

9.19.21 БИСНОРХОЛА-1,3,5(10),7,17 (20)ПЕНТАЕН-З-ОЛ

10. 19,21 БИСНОРХОЛА-5 (10), 16. ДИЕНЗАЛФА-ОЛ

11.3-МЕТОКСИ-19,21 БИСНОРХОЛА-1,3, 5 (10), 16-ТЕТРАЕН

12. 19,21 БИСНОРХОЛА-5 (10), 16-ДИЕН-

З-ОН

Claims

1. Фармацевтичен състав, подходящ за приложение през носа върху индивид, характеризиращ се с това, че съставът включва 19нор-холан стероид и фармацевтично приемлив носител, като посоченият стероид има формула в която Р, е оксо, а- или β-хидрокси, аили β-ацетокси, а- или β-пропионокси, а- или β-нисш алкокси, а- или β-нисш ацилокси или аили β-бензилокси, a, b, с, d, е, f, g, h, i, j, m, s, и n са алтернативни сайтове за, при желание, двойни връзки, а к може да липсва или да присъства с j, за да образува тройна връзка, Р₂ е хидрокси, водород, нисш алкокси от 1 до 6 въглеродни атома, или Р₂ липсва, Р₃ е оксо, водород, хидрокси, нисш алкокси от 1-6 въглеродни атома или халоген, Р₄ и Р₇ са независимо метил или етил, Р₅ е водород, метил или халогенен елемент; Р₆ е водород или метил; R’ и R” са независимо водород или халоген, отсъстват или заедно образуват = СН₂, и q е цяло число от 0 до 2.

2. Състав съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че а, е и d са двойни връзки.

3. Състав съгласно претенция 2, характеризиращ се с това, че h е двойна връзка.

4. Състав съгласно претенция 2, характеризиращ се с това, че g е двойна връзка.

5. Състав съгласно претенция 4, характеризиращ се с това, че η е двойна връзка.

6. Състав съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че d е двойна връзка.

7. Състав съгласно претенция 6, характеризиращ се с това, е b е двойна връзка.

8. Състав съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че с е двойна връзка.

9. Състав съгласно претенция 2, характеризиращ се с това, че s е двойна връзка.

10. Фармацевтичен състав съгласно която и да е претенция от 1 до 9, характеризиращ се с това, че посоченият стероид се разтваря в посочения носител.

11. Фармацевтичен състав съгласно която и да е претенция от 1 до 9, характеризиращ се с това, че посоченият състав е в течна форма.

12. Фармацевтичен състав съгласно която и да е претенция от 1 до 9, характеризиращ се с това, че посоченият състав включва фармацевтично приемлива мазилна основа.

13. Фармацевтичен състав съгласно която и да е претенция от 1 до 9, характеризиращ се с това, че съдържа не повече от един от посочените стероиди.

14. Фармацевтичен състав съгласно която и да е претенция от 1 до 9, характеризиращ се с това, че съдържа повече от един от посочените стероиди.

15. Метод за изменение на действието на хипоталамуса при отделния индивид, който включва: доставяне на 19-нор-холан с формула в която Р₍ оксо, а- или β- хидрокси, аили β- ацетокси, а- или β- пропионокси, а- или β-нисш алкокси или а- или β-низш ацилокси или а- или β-бензилокси, a, b, с, d, е, f, g, h, I, j, m, s и n са алтернативни сайтове за, при желание, двойни връзки, а к може да липсва или да присъства с j, за да образува тройна връзка; Р₂ е хидрокси, водород, нисш алкокси от 1 до 6 въглеродни атома, или Р₂ липсва, Р₃ е оксо, водород, хидрокси, нисш алкокси от 1-6 въглеродни атома или халоген, Р₄ е метил или етил, всеки Р₅ и Р₇ независимо е водород, метил, или халогенен елемент, Р₆ е водород или метил; R’ и R” са независимо водород, халоген или отсъстват, или заедно образуват =СН₂, и q е цяло число от 0 до 2, върху повърхността на носните невроепителни клетки на посочения индивид, характеризиращ се са това, че посочената клетка е част от тъкан, различна от епитела на обонянието, и прилагане на посоченото производно на 19-нор-холан в прохода на носа на индивида, така че посоченото производно на 19-нор-холан се свързва специфично към посочения рецептор и предизвиква изменение на дейността на хипоталамуса в индивида.

16. Метод за изменение на автономното действие на индивид, включващ осигуряване на 19-нор-холан с формула в която Р₁ е оксо, а- или β- хидрокси, а- или β-ацетокси, а- или β-пропионокси, аили β-нисш алкокси, а- или β-низш ацилокси или а- или β-бензилокси, a, b, с, d, е, f, g, h, i, j, m, s и n са алтернативни сайтове за, при желание, двойни връзки, а к може да липсва или да присъства с j, за да образува тройна връзка; Р₂ е хидрокси, водород, нисш алкокси от 1 до 6 въглеродни атома, или Р₂ липсва, Р₃ е оксо, водород, хидрокси, нисш алкокси от 1 -6 въглеродни атома или халоген, Р₄ е метил или етил, всеки Р₃ и Р₇ независимо е водород, метил или халогенен елемент, Р₆ е водород или метил, R’ и R” са независимо водород, халоген или отсъстват, или заедно образуват =СН₂, и q е цяло число от 0 до 2, върху повърхността на носните невроепителни клетки на посочения индивид, характеризиращ се с това, че посочената клетка е част от тъкан, различна от епитела на обонянието, и прилагане на посоченото производно на 19-норхолан в прохода на носа на посочения индивид, така че посоченото производно на 19-нор-холан се свързва специфично към посочения рецептор и предизвиква изменение в действието на хипоталамуса на индивида.

17. Метод съгласно претенция 16, характеризиращ се с това, че посочената невроепителна клетка е разположена във вомероназалния орган на посочения индивид.

18. Метод съгласно претенция 17, характеризиращ се с това, че а, е и d са двойни връзки.

19. Метод съгласно претенция 18, характеризиращ се с това, че h е двойна връзка.

20. Метод съгласно претенция 18, характеризиращ се с това, че g е двойна връзка.

21. Метод съгласно претенция 20, характеризиращ се с това, че η е двойна връзка.

22. Метод съгласно претенция 17, характеризиращ се с това, че d е двойна връзка.

23. Метод съгласно претенция 22, характеризиращ се с това, че b е двойна връзка.

24. Метод съгласно претенция 12, характеризиращ се с това, че с е двойна връзка.

25. Метод съгласно претенция 18, характеризиращ се с това, че s е двойна връзка.

26. Метод съгласно която и да е претенция от 15 до 25, характеризиращ се с това, че количеството на посоченото производно на 19-норхолан, което се прилага, е най-малко около 100 pg, но не повече от около 100 pg.

27 . Метод съгласно претенция 15, характеризиращ се с това, че количеството на посоченото производно на 19-нор-холан, което се прилага, е най-малко около 1 ng, но не повече от около 10 pg. 5

28. Метод съгласно претенция 27, харак- теризиращ се с това, че количеството на посоченото производно на 19-нор-холан, което се прилага, е най-малко около 10 ng, но не повече от около 1 pg. 10

29. Метод съгласно която и да е претенция от 15 до 25, характеризиращ се с това, че включва и приготвяне на фармацевтичен състав на посоченото производно на холана, разтворен във фармацевтично приемлив носител. 15

30. Метод съгласно претенция 29, характеризиращ се с това, че посоченият фармацевтичен състав е мазило.

31. Метод съгласно претенция 29, характеризиращ се с това, че посоченият фармацевтичен 20 състав е течност.

32. Метод съгласно претенция 29, характеризиращ се с това, че посоченият фармацевтичен състав е аерозол.

33. Метод съгласно претенция 25, характе- 25 ризиращ се с това, че се прилагат повече от един холан стероиди.

34. 9-нор-холан с формула в която Р] е оксо, а- или β-хидрокси, а30 или β-ацетокси, а- или β-пропионокси, а- или β-нисш алкокси, а-или β-низш ацилокси или а- или β-бензилокси, a, b, с, d, е, f, g, h, i, j, m, s и n са алтернативни сайтове за, при желание, двойни връзки, а к може да липсва или да присъства с j, за да образува тройна връзка, Р₂ е хидрокси, водород, нисш алкокси от 1 до 6 въглеродни атома, или Р₂ липсва, Р₃ е оксо, водород, хидрокси, нисш алкокси от 1-6 въглеродни атома или халоген, Р_ч е етил или метил, всеки Р₅ и Р₇ независимо е водород, метил или халогенен елемент, Р₆ е водород или метил, R’ и R” са независимо водород, халоген или отсъстват, или заедно образуват =СН₂, и q е цяло число от 0 до 2, при условието, че когато Р₃, Р₆, Р₅, Р₇ и R’ са водород, Р₄ е метил, е, a, d и i присъстват, b, с, f, g, h, j, к, m, η и s липсват, q = 0, тогава Р₍ не е хидрокси, и когато Р₃, Р₆, Р₃, Р₇, R и R” са водород, Р₄ е метил, е, and присъстват, b, с, f, g, h, j, k, m, n, и s липсват, q = 0, тогава ?! не е хидрокси.

35. Съединение съгласно претенция 34, характеризиращо се с това, че е 19-21- биснорхола-2, 5 (10), 17 Z -триенил метил етер.

36. Съединение съгласно претенция 34, характеризиращо се с това, че е 19-21-биснорхола-4, 17 Z-диен-З-он.

37. Съединение съгласно претенция 34, характеризиращо се с това, че е 19-21-биснорхола-2,5 (Ю)-диен-ил метил етер.

38. Съединение съгласно претенция 34, характеризиращо се с това, че е 19-21-норхола-

4-ен-З-он.

39. Състав съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че q = 1.

40. Метод съгласно претенция 15 или 16, характеризиращ се с това, че q- 1.

41. Съединение съгласно претенция 34, характеризиращо се с това, че q=l.