BG61911B1

BG61911B1 - Метод за получаване на алканоли и гликоли

Info

Publication number: BG61911B1
Application number: BG99616A
Authority: BG
Inventors: Jorge P. Miller; Miguel Kling
Original assignee: Energia Andina Ltd
Priority date: 1992-11-04
Filing date: 1995-05-03
Publication date: 1998-09-30
Also published as: OA10152A; NO951726L; AU5664794A; BG99616A; JP2678089B2; NO310448B1; RU2113428C1; EP0667804B1; FI952118A; HU218977B; DE69325032D1; HU9501263D0; JPH08502755A; CA2148586C; NZ258677A; RU95113871A; DE667804T1; CA2148586A1; WO1994009897A1; HUT72832A

Description

Област на приложение

Изобретението се отнася до метод за получаване на алканоли и гликоли и намира приложение в химическата промишленост.

Предшестващо състояние на техниката

Известен е метод за получаване на метанови производни, представляващ комбиниран процес, който включва етапите: 1. контактуване на метана с FeCl₃ при температури в обхвата 22О-8ОО°С; 2. разделяне на реакционната смес СН₃С1, НС1 и FeCl₂; 3. контактуване на част от FeCl₂ с НС1 от етап 2 и кислород при температура в обхвата 200-500°С, за да се образува FeCl₃ и вода; 4. контактуване на остатъка от FeCl₂ от етап 2 с кислород при температура в обхвата 200-500°С, за да се образува FeCl₃ и Fe₂0₃; 5. контактуване на СН₃С1 от етап 2 с вода в присъствие на Fe₂0₃ от етап 4 при температура в обхвата 100-220°С, чрез което СН₃С1 се хидролизира до окислен въглеводород, избран от групата, включваща метанол и диметилов етер, и Fe₂0₃ се превръща в хидратиран ферихлорид; 6. възстановяване на окисления въглеводород от реакционната смес на етап 5; 7. дехидратиране на ферихлорида до получаване на FeCI₃; и 8. рециклиране на FeCl₃ от етапите 3, 4 и 7 до етап 1 за повторно използване (US 3172915). В зависимост от селективността на хлорирането, получените смеси съдържат метилхлорид/хлорметан и други хлориди.

Основните недостатъци са свързани с корозията и с трудностите при работа с хлор и солна киселина.

Техническа същност на изобретението

Задача на изобретението е да се преодолеят или отстранят изброените проблеми и да се осигури опростен метод за превръщане на алкан в съответния алканол. Методът се основава на получаването на алкилхлорид и неговата хидратация до съответния алкохол.

Методът за получаване на нисш едновалентен или двувалентен алкохол, при който изходното вещество за получаване на нисш едновалентен алкохол е нисш алкан, от който се получава съответният нисш алканол, а изходното вещество за получаване на нисш двувалентен алкохол е нисш алканол или нисш алкен, от който се получава съответният нисш гликол, се характеризира със следните етапи:

а) взаимодействие на изходното вещество с метален халид, в който металът е от по-високата от две възможни валентности, за да се получи реакционен продукт, съответният метален халид, в който металът е от по-ниската от две възможни валентности и халогеноводородна киселина; Ь) когато изходното вещество е нисш едновалентен алканол, по желание полученият реакционен продукт от етап а заедно с пара, преминава през катализатор магнезиев зеолит, за да се получи реакционен продукт, съответстващ на нисш алканол и халогеноводородна киселина; с) взаимодействие на реакционния продукт от етап а или този от етап b и халогеноводородната киселина с магнезиев оксид, за да се получи съответният нисш едновалентен и двувалентен алканол и хидрат на магнезиев халид; и d) по желание, превръщане на хидрата на магнезиевия халид до магнезиев оксид и халогеноводородна киселина.

Кратко описание на фигурите

Фигура 1 представлява технологична схема, изобразяваща едно изпълнение на метода; и фигура 2 - технологична схема, изобразяваща друго опростено изпълнение на метода съгласно изобретението.

Подробно описание на изобретението

Метан взаимодейства с метален хлорид, способен да хлорира метана. Металът е такъв, че същевременно понижава валентността си до по-ниска. Например, меден /II/ хлорид (куприхлорид) взаимодейства с метан до метилхлорид, купрохлорид и солна киселина, съгласно реакция /I/.

2CuC1₂ + СН₄ = 2CuCl + СН₃С1 + НС1 /I/

Получените метилхлорид и солна киселина след това взаимодействат с пара и катализатор, съдържащ магнезиев оксид, съгласно реакция /II/

H₂o + СН₃С1 + НС1 + MgO -+ CH₃OH + MgClj + H₂o /II/

През магнезиевия хлорид се пропускат в противоток въздух и кислород, като се получава солна киселина, съгласно реакция /III/

MgCl₂ х Н₂о -+ MgO + 2НС1 /III/ а след това те се пропускат през купрохлорид, който се превръща в куприхлорид, съгласно реакция /IV/

2НС1 + 1/2 О₂ + 2СиС1 -» 2СиС1₂ + Н₂О /IV/

Реакция /I/ протича предимно при температури между 300 и 360°С, при които не се образува хлор чрез разлагане на куприхлорид. Такова разлагане става при температура 993°С, като се получава хлор. При поддържане на ниска температура, възможността за прехлориране на метилхлорида до висши хлориди е минимална.

Реакция /II/ се осъществява предимно при температура 200°С или по-ниска, за да се избегне адсорбирането на хлориди и те да се освободят, съгласно закона за действие на масите.

Предпочита се реакция /III/ да протече при 200°С, а реакция /IV/ - приблизително в интервала от 300 до 380°С.

Предпочитаният метод е непрекъснат, като се използват реактори с кипящ слой, като последните не са задължителни, но методът може да бъде и периодичен. Вместо метален хлорид, например меден хлорид, в реакция /1/ може да се използва смес. Предпочи95°С - 115°С MgCl₂.6H₂0 135’С - 180°С MgCl₂.4H₂0 186°С - 230°С MgCI₂.H₂0 230°С Mg/OH/Cl

Използва се предимството, което осигуряват свойствата на хидратите на магнезиевия хлорид, а именно да адсорбира и да освобождава солна киселина.

Изключително висока степен на превръщане на метилхлорид до метанол (практически 100%) се постига с магнезиевата форма на зеолита (MgZ₂), като протичат следните реакции:

MgZ₂ + 2 СН₃С1 -» MgCl₂ + 2 CH₃Z CH₃Z + Н₂0 -» HZ + CH₃OH и

MgCl₂ + H₂0 -> Mg/OH/₂ + 2 HC1 тана смес е тази от куприхлорид, купрохлорид и магнезиев оксид. Точно тази смес се предпо$ чита особено при хлориране на метан, тъй като при разреждане на меден хлорид с магнезиев оксид се получават по-малко висши метилхлориди. Освен това, при повторно окисление в присъствието на солна киселина полученият магнезиев хлорид реагира с всеки меден оксид (получен), за да даде меден хлорид. Магнезиевият оксид служи, също, за увеличаване на порьозността.

MgCl₂ + CuO -> MgO + CuCl₂ /V/

Излишък от купрохлорид адсорбира цялото количество получен хлор.

CuCl + 1/2 С1₂ -> СиС1₂ /VI/

В реакция /II/ вместо да взаимодейства метилхлорид с магнезиев оксид, може да се използва магнезиев зеолит, за да хидролизира метилхлорида до метанол и солна киселина. При 200°С солната киселина се адсорбира от магнезиев оксид. При температури над 115°С 25 се получава MgCl₂.4H₂0, който изцяло адсорбира солната киселина. Последната може да се възстанови чрез загряване до 200°С, като се пропуска въздух.

Механизмът и кинетиката на термично30 то разлагане на хидратите на магнезиевия хлорид са известни от Kirk-Othmer Encyclopedia of Chemical Technology, τ. 14-623, III ed. Реакциите, които са обратими, се осъществяват поетапно, както е показано.

% MgCl₂.4H₂0 + 2Н₂0

Mg/OH/ + НС1 + 3H₂0 % Mg/OH/Cl + НС1 % MgO + HC1

Mg/OH/₂ + 2 HZ -> MgZ₂ + 2 H₂0

В този случай магнезиевият зеолит действа като катализатор.

На фигура 1, която представя типичен непрекъснат метод с използване на реактори с кипящ слой, може да се проследи, че: метанът се въвежда в реактора с кипящ слой 2 през тръбопровод 1, където той реагира с куприхлорид, съдържащ се във флуидизирания (кипящия) реагент 5, съставен от смес от магнезиев оксид, куприхлорид и купрохлорид. (Алтернативно, могат да се използват куприбромид и купробромид). Реагиралият газ, съдържащ главно солна киселина, метилхлорид и излишък от метан, изтича през тръбопровод 3 в циклон 4, който връща прах в реактор 2. Газът, напускащ циклона 4 през тръбопровод 6, постъпва в реактор 7, който съдържа катализатор (магнезиев зеолит) 41, заедно с пара, подадена през тръбопровод 33. Реагиралите газове, съдържащи метанол, солна киселина и излишък от метан, напускат реактор 7 през тръбопровод 8, който ги отвежда в реактор с кипящ слой 9, съдържащ магнезиев оксид 42, който адсорбира цялото количество солна киселина.

Газовете, напускащи реактора 9 през тръбопровод 10 и постъпващи в циклон II, който връща прах в реактора с кипящ слой 9, съдържат метанол и излишък от метан. Тези газове се отвеждат през тръбопровода 12 в кондензатор 13, където метанолът се кондензира и напуска кондензатора 13 през тръбопровод 61.

Некондензиралият метан напуска кондензатора 13 през тръбопровод 14 и се отправя към изпускателния клапан (вентил) 17 или през тръбопровода 15 отива към компресора 16, който рециркулира излишния метан към тръбопровод 1.

Отработеният реагент 5 от реактора с кипящ слой 2 през тръбопровод 18 преминава в реактор с кипящ слой 19, където среща газов поток, съдържащ въздух и солна киселина; в този реактор купрохлоридът отново се превръща в куприформа.

Регенерираният реагент 20 преминава през тръбопровод 21, където среща носещия въздушен поток 22, който пренася реагента през тръбопровод 23 до циклон 24, откъдето носещият газ (въздух) се отвежда през тръбопровод 25 в атмосферата, а реагент 5 се подава през циклон 24 в реактора с кипящ слой 2.

Газовете от реактора с кипящ слой 19, евентуално съдържащи следи от солна киселина, се отвеждат през тръбопровод 26 в циклон 62, който връща прах в реактора с кипящ слой 19 и подава газовете през тръбопровод 27 към реактора с кипящ слой 28, който съдържа магнезиев оксид 32, адсорбиращ изцяло следите от солна киселина. Пречистеният газ се изпуска в атмосферата през тръбопровод 29 и циклон 30, който връща праха в реактора с кипящ слой 28 и отвежда чистия газ, свободен от онечиствания, през тръбопровод 31.

Отработеният магнезиев оксид 32 напус ка реактора 28 през тръбопровод 38, откъдето се подава в реактор с кипящ стой 34. където среща въздушен поток, който регенерира отработения магнезиев оксид 37. Регенерираният магнезиев оксид се подава през тръбопровод 56, където носещият газов поток 40 го издига през тръбопровод 39 до циклон 57. Носещият газ се изпуска в атмосферата през тръбопровод 58, а регенерираният магнезиев оксид се подава в реактора с кипящ слой 28. Газовете, напускащи реактора с кипящ слой 34. съдържат въздух и солна киселина и се отвеждат през тръбопровод 35 в циклон 36, откъдето се връща прах в реактора 34 и газовете се отвеждат през тръбопровод 60 към тръбопровод 59.

Отработеният магнезиев оксид 42 напуска реактора с кипящ слой 9 през тръбопровод 43, като отива в реактор с кипящ стой 47, където среща въздушен поток, постъпил през тръбопровод 50, който въздушен поток регенерира отработения магнезиев оксид 48. Регенерираният магнезиев оксид преминава през тръбопровод 51, където среща носещия газ (въздух) 52, който пренася оксида до циклон 54 през тръбопровод 53. Носещият газ се отвежда през тръбопровод 55, а циклон 54 подава регенерирания магнезиев оксид в реактор с кипящ слой 9.

Газовете, напускащи реактора с кипящ слой 47, съдържат солна киселина и въздух и се подават през тръбопровод 44 в циклон 45, откъдето прахът се връща в реактора 47, а газовете се отвеждат през тръбопровод 46 до тръбопровод 59 и заедно с газовете от тръбопровод 60 постъпват в реактор с кипящ стой 19.

В реактор с кипящ слой 34 постъпва въздух през тръбопровод 49; в реактор с кипящ слой 47 постъпва въздух през тръбопровод 50.

Температурите, посочени на фигура 1, са отчетени. Реагент 5 се получава, например, чрез смесване на купрохлорид, куприхлорид и магнезиев оксид, като предлаганите моларни съотношения са: куприхлорид - 1 mol. купрохлорид - 0,1 mol и магнезиев оксид - 2 mol.

Реагентът се получава, за предпочитане, както следва:

1,1 mol куприхлорид се разтварят във вода до насищане. Добавят се 2 mol магнезиев оксид. Сместа се изпарява до сухо и се гранулира.

Гранулираният продукт се редуцира с метан или водород докато 0,1 mol меден хло рид се редуцират до купрохлорид. При регенериране на реагента, винаги трябва да присъства купрохлорид.

Магнезиевият оксид служи за смекчаване активността на куприхлорида. Други раз- 5 редители, които могат да се използват заедно с магнезиевия оксид, са алуминиев оксид, силициев оксид, инфузорна пръст и др.

Когато превръщането за един цикъл е ограничено до по-малко от 20 %, прехлорирането 10 на метана се ограничава до по-малко от 1%. Повишаването на съдържанието на магнезиев оксид в реагента води до същия ефект.

Каталитичният магнезиев зеолит се получава, за предпочитане, като: зеолит тип 15 А или тип X, както е дадено в “Kirk-Othmer Encyclopedia of Chemical Technology”, 3-th ed., V. 15, p. 665, се поставя в колона и през зеолита се пропуска разтвор на разтворима магнезиева сол (сулфат, нитрат или друга), като 20 натрият се обменя с магнезий. Промитият и

2НС1 +1/2 0,-> С1₂ + Н₂0 2СиС1 + 1/2 О₂ -> СиС1₂ + CO CuO + НС1 -» CuCl₂ + H₂0

Лесното протичане на реакцията зависи от реакционната константа К; много преди да се отдели какъвто и да е хлор при окислението на солната киселина, тя взаимодейства с присъстващия меден /II/ оксид. За да се осигури такъв, излишък от меден /II/ оксид се внася в изходната реакционна смес.

Предпочитаният състав на реагента 5 включва най-малко 0,1 mol меден оксид допълнително към магнезиевия оксид и купрохлорида, например: куприхлорид 1 mol, меден /II/ оксид 0,1 mol, купрохлорид 0,1 mol и магнезиев оксид 2 mol.

Фигура 2 показва опростена конфигурация на фигура 1, като нисш алкан се превръща в съответния нисш алканол по начин, съответен на този, описан с помощта на фигура 1, но като се включва метален оксид, например меден оксид, в реагент 5.

Когато със същата инсталация и при съответните условия се преработва нисш алкен, например етилен, той най-напред се хлорира до 1,2-дихлоретан и се хидролизира до етиленгликол. Единствената разлика е, че са необходими по-големи количества пара, за да се предотврати кондензирането й в реактор 7А, както и необходимостта от по-висока температу изсушен зеолит в магнезиева форма е готов за употреба. Процесът е добре описан в посочения източник на стр. 678.

Въпреки, че за предшестващото илюстриране се използват медни хлориди, то тези хлориди, по желание, могат да се заместят с бромиди. Освен това, метанът може да се замести, по желание, с етан, пропан или пбутан, за да се получи съответният алкохол.

В алтернативно изпълнение (фиг. 2) липсват реактори с кипящ слой 28 и 34, които фигурират на фиг.1. На фиг.2 съответните съоръжения са номерирани с подобни цифри, като е добавен суфикс А за улеснение при сравнение. Цялото количество солна киселина от реактор с кипящ слой 47А напълно се абсорбира в реактор 19А, без да се отдели хлор.

Подробен термодинамичен анализ на реакциите включва:

Реакционни константи (Т = 300°К)

Δ F = 9080 кал К = 9.35х10⁶

Δ F = -15700 кал К = 3.01x10“ AF = -42857 кал К = 2.16х10³' ра в реактора с кипящ слой 9А (135°С). Следващите данни показват налягането на парите в зависимост от температурите при получаване на етиленгликол.

Парно налягане	Температура
(mm Hg)	(°C)
10	92,1
20	105,8
40	120,0
60	129,5
100	141,8
200	158,5
400	178,5
760	197,3

Така, парциалното налягане на етиленгликол е 80 mm Hg и като се има предвид излишъка на пара и етилен, температурата в реактора с кипящ слой 9А може да се поддържа 135°С.

Когато етанолът се превърне в пара и се обработи аналогично в същата апаратура, първоначално той се хлорира до етиленхлорхидрин, който се хидролизира до етиленгликол. Съблюдават се същите изисквания по отношение на температурата.

В показания на фигура 2 типичен непрекъснат процес с използване на реактори с кипящ слой етиленът се въвежда в реактор с кипящ слой 2А през тръбопровод 1А и в този реактор той реагира с куприхлорида, съдържащ се в кипящия реагент 5А, който съдържа смес от куприхлорид, меден /II/ оксид, магнезиев оксид и купрохлорид. Алтернативно, могат да се използват бромиди вместо хлориди.

Реакционният газ, състоящ се в по-голямата си част от солна киселина, 1,2-дихлоретан и излишък от етилен, преминава през тръбопровод ЗА в циклон 4А, който връща праха в реактора 2А. Газът, напускащ циклона 4А през тръбопровод 6А, постъпва в реактор 7А, който съдържа катализатора 41А (магнезиев зеолит), заедно с пара, подадена през тръбопровод ЗЗА. Реагиралите газове, съдържащи етиленгликол, солна киселина и излишък от метан, напускат реактора 7А през тръбопровода 8А, по който достигат до реактора с кипящ слой 9А, съдържащ магнезиев оксид 42А. Последният абсорбира цялото количество солна киселина. Газовете, напускащи реактора 9А през тръбопровода 10А и постъпващи в циклона 11 А, който връща праха до реактора 9А, съдържат етиленгликол, излишък от етилен и водни пари. Тези газове се отвеждат през тръбопровода 12А в кондензатора 1 ЗА, където кондензират гликолът и водните пари, след което напускат кондензатора 13А през тръбопровода 61 А.

Некондензиралият етилен напуска кондензатора 13А през тръбопровода 14А и преминава през изпускателния клапан 17А и през тръбопровода 15А стига до компресора 16А, който рециркулира излишък от етилен до тръбопровод 1А.

Отработеният реагент 5А от реактора с кипящ слой 2А преминава през тръбопровод 18А в реактор с кипящ слой 19А, където среща газов поток, съдържащ въздух и солна киселина; в този реактор купрохлоридът отново се превръща в куприформа.

Регенерираният реагент 20А преминава през тръбопровод 21 А, където среща носещия газ (въздух) 22А, който пренася реагента през тръбопровода 23А до циклона 24А, откъдето носещият газ (въздухът) се изпуска в атмосферата през тръбопровода 25А, а реагентът 5А се подава чрез циклона 24А в реактора с кипящ слой 2А.

Отработеният магнезиев оксид 42А напуска реактора с кипящ слой 9А през тръбопровода 43А. откъдето постъпва в реактор с ки пящ слой 47А, където среща въздушен поток, въведен през тръбопровод 50А, който поток регенерира отработения магнезиев оксид 48А. Регенерираният магнезиев оксид преминава през тръбопровод 51 А, където среща носещ газ (въздух) 52А, който пренася оксида до циклона 54А през тръбопровод 53А. Носещият газ се изпуска през тръбопровод 55А и циклонът 54А подава регенериран магнезиев оксид в реактора с кипящ слой 9А.

Газовете, напускащи реактора с кипящ слой 47А, съдържат солна киселина и въздух и се подават през тръбопровод 44А в циклон 45А, откъдето прахът се връща в реактора с кипящ слой 47А, а газовете се отвеждат през тръбопровод 46А в реактора с кипящ слой 19А.

През тръбопровод 50А постъпва въздух в реактора с кипящ слой 47А. Температурите, посочени на фигура 2, са измерени. Реагент 5А съдържа излишък от меден оксид.

По подобен начин се получава и пропиленгликол от пропилен.

Когато изходното вещество за получаване на етиленгликол е етанол, вместо етилен, тогава кондензиралият алкохол, водната пара и полученият гликол в кондензатора 13А се изпращат в разделител (непоказан), където излишният етанол се отделя от гликола и се връща във вид на пари в тръбопровод 1А.

Описаните метод и инсталации са такива, които се използват предимно за превръщане на нисши алкани в съответните нисши алканоли и за превръщане на нисши алкени или нисши алканоли в съответните гликоли. Нисши едновалентни или двувалентни алкохоли се получават по следната схема:

а) изходното вещество взаимодейства с метален халид (в който металът е от по-високата от две възможни валентности), при което се получава реакционен продукт, съответният метален халид (в който металът е от пониската от двете възможни валентности) ;

б) реакционният продукт от етап (а) и халогенводородна киселина взаимодействат с магнезиев оксид, като се получава съответният нисш едно- или двувалентен алканол.

Изходното вещество за получаване на нисш едновалентен алкохол е нисш алкан, от който се получава съответният нисш алканол, а изходното вещество за получаване на нисш двувалентен алкохол е или нисш алканол или нисш алкен, от които се получава съответни ят нисш гликол. За осъществяване на необходимите реакции са осигурени две непрекъснати системи с кипящ слой.

Възможно е да се правят различни промени в метода съгласно изобретението, без да се ограничава неговият обхват.

Claims

Патентни претенции

1. Метод за получаване на нисш едновалентен или двувалентен алкохол, при който изходното вещество за получаване на нисш едновалентен алкохол е нисш алкан, от който се получава съответният нисш алканол, а изходното вещество за получаване на нисш двувалентен алкохол е нисш алканол, или нисш алкен, от който се получава съответният нисш гликол, характеризиращ се с това, че включва следните етапи:

а) взаимодействие на изходното вещество с метален халид, в който металът е от повисоката от две възможни валентности, при което се получават реакционен продукт, съответния метален халид, в който металът е от по-ниската от две възможни валентности, и халогеноводородна киселина;

б) когато изходното вещество е нисш едновалентен алканол, по желание полученият реакционен продукт от етап а) заедно с пара преминават през катализатор магнезиев зеолит, като се получава реакционен продукт, съответстващ на нисш алканол и халогеноводородна киселина;

в) взаимодействие на реакционния продукт от етап а) или този от етап б) и халогеноводородната киселина с магнезиев оксид, като се получават съответният нисш едновалентен и двувалентен алканол и хидрат на магнезиев халид;и

г) по желание, превръщане на хидрата на магнезиевия халид до магнезиев оксид и халогеноводородна киселина.
2. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че за получаването на нисш алканол от съответния нисш алкан са включени следните етапи:

а) взаимодействие на нисш алкан с метален халид, в който металът е от по-високата от две възможни валентности, до получаване на съответния нисш алкилхалид, съответния метален халид, в който металът е от по-ниската от две възможни валентности, и халоге новодородна киселина; и

б) взаимодействие на получения нисш алкилхалид и халогеноводородна киселина с магнезиев оксид до получаване на съответния нисш алканол и хидрат на магнезиев халид.
3. Метод съгласно претенция 2, характеризиращ се с това, че включва допълнително:

в) взаимодействие на метален халид, в който металът е от по-ниската възможна валентност, с халогеноводородна киселина и кислород до получаване на метален халид, в който металът е от по-високата възможна валентност; и

г) превръщане на хидрата на магнезиевия халид в магнезиев оксид и халогеноводородна киселина.
4. Метод съгласно претенция 3, характеризиращ се с това, че металният халид е меден хлорид.
5. Метод съгласно претенция 4, характеризиращ се с това, че се осъществява в поголямата си част в кипящ слой.
6. Метод съгласно претенция 1 за получаване на метанол от метан, характеризиращ се с това, че включва:

а) взаимодействие на метан с метален хлорид, в който металът е от по-високата от две възможни валентности, до получаване на метилхлорид, съответния метален хлорид, в който металът е от по-ниската от две възможни валентности и солна киселина;

б) преминаване на метилхлорида и солната киселина, получени в етап а), заедно с пара, през катализатор магнезиев зеолит до получаване на метанол и солна киселина;

в) взаимодействие на метанола и солната киселина, получени в етап б), с магнезиев оксид до получаване на метанол и хидрат на магнезиев хлорид; и

г) превръщане на хидрата на магнезиевия хлорид в магнезиев оксид и солна киселина.
7. Метод съгласно претенция 6, характеризиращ се с това, че металният хлорид е меден хлорид.
8. Метод съгласно претенция 7, характеризиращ се с това, че по същество се осъществява в кипящ слой.
9. Метод съгласно претенция 8, характеризиращ се с това, че включва:

а) взаимодействие на метан с куприхлорид в кипящ слой, съдържащ смес от магнезиев оксид, куприхлорид и купрохлорид, до получаване на смес от газове, съдържаща сол7 на киселина, метилхлорид и нереагирал метан;

б) преминаване на сместа от газове и пара през катализатор магнезиев зеолит, при което се получава смес от метанол, солна киселина и метан;

в) преминаване на последната смес през кипящ слой, съдържащ магнезиев оксид, който абсорбира напълно солната киселина;

г) кондензиране на метанола от остатъчната смес от метанол и метан; и 10

д) рециркулиране на метана в етап а).
10. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че за получаване на гликол от съответния алкен или алканол, включва следните етапи: 15

а) взаимодействие на алкена или алканола с метален халид, в който металът е от по-високата от две възможни валентности, до получаване на съответния алкилдихалид или

5 халогеналкохол, съответния метален халид, в който металът е от по-ниската от две възможни валентности и халогеноводородна киселина; и

б) взаимодействие на получения алкилдихалид или халогеналкохол и халогеноводородна киселина с магнезиев оксид до получаване на съответния гликол и хидрат на магнезиев халид.