BG61821B1 - Модулна стенна конструкция, съставена от елементи от бетон ипенопласт, и метод и съоръжение за построяването й - Google Patents

Description

Област на техниката

Изобретението се отнася до модулна строителна конструкция, която се изгражда на базата на елементи, при които се използват стени, изградени от пеноматериали или други евтини полимерни изолационни материали в които, или между които, на строителната площадка, се изграждат бетонни вертикални и хоризонтални колони и греди.

Предшестващо състояние на техниката

Правени са много опити за разработване на относително икономични методи за строителство, с цел избягване влагането на много високо квалифициран труд и на трудоемки традиционни условия за строеж на жилища и малки сгради. При наличие на евтини материали, които да се сглобяват сравнително бързо от неквалифицирани работници, може да се приеме, че необходимото време за изграждане на една сграда заедно с припадащите се разходи както за работна ръка, така и за инвестиране в земя и строителни материали може в значителна степен да се намали.

Известни са различни опити за намаляване разхода на време и квалифициран труд спрямо традиционно прилаганите в строителството методи, с които се постигат само частични успехи, тъй като не могат да сведат работната ръка, времето и скъпите материали, използвани в строителната промишленост, до минимум.

Известен е метод за построяване на сравнително евтини жилищни и други сгради е описан в US 4 532 745, съгласно който стените се изграждат от блокове от бетон и пенополистирол. Във всеки блок се отливат или оформят цилиндрични кухини във вертикална посока. Всеки ред пеноблокове се отделя от съседния му по-горен ред с помощта на П-образни дървени канали, които имат отвори, центровани с кухините в пеноблоковете. Дървените канали служат от една страна за разделяне на блоковете и позволяват създаването на хоризонтални правоъгълни греди в празнините между вертикално подредените блокове и, от друга страна - служат като свързващи повърхности за монтиране на скални плочи или друг вид облицовка.

Освен това в хоризонталните бетонни канали и във вертикалните колони се разполагат арматурни пръти.

Съгласно този метод се поставят единични редове пеноблокове и дървени канали, които се прихващат с помощта на отвори в дървото, като се вмъкват арматурни пръти и се излива бетон поотделно, ред по ред. Преди да се изгради един ред, във всеки отвор се поставя арматурен прът и се оплита на място, като върху прътите се поставят пеноблокове и дървени канали. Този процес се повтаря ред след ред, като всеки ред трябва да има отвор и връзка и се подравнява с останалите редове преди да се налее бетона.

Недостатъците на този методи са, че не са финансово ефективни поради сложното сглобяване и строеж, и че някои от характерните особености на процеса и конструкцията не отговарят на прилаганите строителни норми и има някои ограничения:

1. Скъпоструващо и неудобно изливане на всеки ред поотделно.

2. Изискването за постройката на добре изработена система на пробиване отворите за придържане на изолационните блокове на мястото им преди и по време на изливането и втвърдяването на бетона. Такава конструкция с пробити отвори ограничава придвижването и поставянето на необходимото скеле за изливането на бетона.

3. Липса на възможности за удобно прокарване на водопроводите и тръбите за електроинсталацията.

4. Липса на решения за уплътняването на ъгловите фуги, за да се избегне протичането на бетон при изливането му.

5. Невъзможност да се осигури система, която да позволи използването на арматурно желязо по начин, който отговаря на нормите.

6. Изисква се използване на арматурни пръти, които имат височината на планираната стена или ръчно снаждане на прътите на всеки ред, което прави процеса трудоемък.

7. Липса на система за центроване на последователните блокови редове в хоризонтална линия.

8. Невъзможност да се осигури метод за прекарване на водопроводните и канализационни уредби през конструкцията на стената както във вертикална, така и в хоризонтална посока.

9. Невъзможност да се изграждат като цяло строителните носещи конструкции и елементи достатъчно лесно при изграждането на стените или за крайното оформяне на стените.

В US 5 038 541 е показана конструкция от отлят бетон, при която външните листове от пенополимер и дискретните вътрешни пенополимерни фиксатори образуват форма. Бетонът се излива във формата и се оставя да се втвърди. Такива конструкция и система са тромави и отнемат време за монтаж, като в същото време има и някои от същите ограничения както при US 4 532 745.

BUS4731 971e показана конструкция за формирането на стени от лят бетон, при която има предварително приготвена форма за полистиролово-бетонни панели които могат да се сглобяват на площадката за поставянето на отлетия бетон. Съгласно този патент се предполага пренасянето на предварително формирания панелен елемент на строителната площадка, което е неудобен и тромав начин на работа.

В US 4 742 659 са описани стенни модули, изработени от пенопластмасови елементи, които трябва да се свържат един с друг преди изливането на бетона с помощта на сложни, тромави и скъпоструващи свързващи пръти за арматурата. И тук конструкцията е скъпа и тромава.

Съгласно US 4 981 003 стенните панели са от експандирани полистиролови гранули, включително и конструктивни елементи от шпилки, вградени в полистироловата форма. При тази конструкция не се използва бетон за осигуряване на нейната цялост и якост.

Известните методи в тази област за създаването на сравнително евтини стенни конструкции се оказват непрактични в много от случаите и са ограничени от икономическа гледна точка поради следните причини:

а/ Стенните конструкции се строят мъчно и често пъти изискват изработването на свързващите скъпоструващи, тромави и изискващи много време системи за захващане на елементите и придържането им на място по време на монтажа и при процеса на изливането, както и на изваждането и складирането на тези тежки и скъпи крепежни средства.

б/ в някои случаи те трябва да се формират и бетонът да се излива ред по ред, което забавя процеса и го прави по-скъп от желаното;

в/ често пъти строежът не отговаря на строителните норми;

г/ изградените стени не осигуряват удобно прекарване на водопроводните, канализационните и електрическите инсталации и тръбопроводи за тях, и те трябва да се прокарват отделно;

д/ не се осигуряват възможности за лесно поставяне на вътрешните и външните стенни облицовки, например на листове от скален материал или суха мазилка от вътрешната и на винилова или друга обшивка от външната страна;

е/ често пъти се изискват нестандартни елементи, които са скъпи за изработване и сглобяване.

ж/ често пъти конструкциите и методът не осигуряват лесен начин за уплътняването на фуги или ъгли, което да не позволява “избиването” на бетона при ихтиването му;

з/ не се осигуряват удобни конструкции и средства за захващането на етажите и на покривните спомагателни укрепващи средства и ферми към стенната конструкция;

и/ често пъти се изискват цели арматурни пръти, които да имат височината на цялата стена, което затруднява строителния процес;

й/ те не осигуряват достатъчно условия за вграждането на конструктивните носещи колони в стенната конструкция по време на изграждането на стената.

Техническа същност на изобретението

Задачата на изобретението е, да се осигурят стенна конструкция и метод, които да голяма степен да подобрят възможностите за извършване на сравнително евтино жилищно строителство.

Друга задача е да се осигури жилищно строителство на изгодни цени, което да е безопасно и здраво и да отговаря на всички действащи строителни норми.

Друга задача е да се осигурят стенна конструкция и метод, които да се осъществяват със сравнително евтини материали и от неквалифицирана работна ръка, като същевременно конструкцията да е здрава и с привлекателен вид.

Още една задача на изобретението е да се осигурят стенна конструкция и метод, които да се изпълняват бързо и лесно, като се използват стандартни готови елементи от изолационни блокове и свързващи греди и елементи за пиластърни канали.

Допълнителна задача е да се осигурят стенна конструкция и метод, при които бетонът за цялата конструкция на сградата да се излее при почти непрекъснато изливане.

Друга паралелна задача на изобретението е създаването на стенна конструкция и метод, които да позволяват етажните и таванните подпорни греди и ферми здраво и сигурно да се закрепват в бетонната конструкция.

Една друга задача на изобретението е да се създаде конструкция, включваща пластмасови анкери, към които лесно да се прикрепват външни елементи като декоративни плоскости и облицовки.

Друга задача е да се образуват отвори за дограмата за врати и прозорци в стенната конструкция.

Съгласно изобретението трябва да се осигурят лека монтажна система и повторна употреба на укрепването на стенната кострукция при изграждането й.

Също така задача на изобретението е да се позволи стенната конструкция лесно да се приспособява към изграждането на бетонни колони, които да носят съставни носещи греди, необходими например при стени с големи прозорци или за други носещи греди. Съставните носещи греди не са необходими, когато откритият отвор е включен на ниво етаж.

Тези задачи се решават съгласно изобретението посредством стенна конструкция, при която за изграждане на един, два или повече етажа, всеки от които е образуван от един ред блокове, една хоризонтална свързваща греда и върху нея втори ред блокове, като втората хоризонтална греда, завършваща етажа е оформена като пиластърна и е издадена навътре към помещението с конзолно стъпало, върху което да стъпва подовата или покривна конструкция. Вертикалните греди, разположени поне в ъглите на всяко помещение, обхващат пълната височина на етажа или половината от него, като всички греди - както вертикалните, така и хоризонталните обикновени и пиластърни, са обхванати в канали, изработени от пластмасов или метален листов материал, които канали са монтирани заедно с подреждането на блоковете, служат като кофраж при отловането на бетона, но остават свързани в окончателно изградената стенна конструкция. Самият канал за свръзваща греда се състои от двойка канални елементи предимно с С-образно напречно сечение, определено от вертикален участък и двойка хоризонтални участъци, излизащи навън от този вертикален участък и завършващи с фланец, разположен вертикално, напречно на хоризонталните участъци. При пиластърния канал вътрешният канален елемент има (i) един вертикален участък, (й) един хоризонтален участък, който излиза от горния край перпендикулярно на посочения вертикален участък и (iii) един наклонен участък, който започва от долния край на споменатия вертикален участък под тъп ъгъл и завършва с втори вертикален участък, определящ долното разстояние до външния канален елемент, равно почти на дебелината на блоковете, докато разстоянието между горните части на споменатите канални елементи е наймалко един и половина пъти по-голямо, вследствие на което пиластърната канална конструкция, след като се напълни с бетон, образува една конзола, издаваща се извън блоковете, а при изграждането на нивото на всеки етаж на пиластърни канали и при уплътняването на блоковете и каналите до голяма степен за създаване на затворена система. Издадената откъм вътрешната страна на стената конзолна част на пиластърния канал се оставя отгоре отворена за наливане на бетон през тези пиластърни канали в цялата система за изграждането на монолитна бетонна конструкция.

Една особеност на изобретението са свързващите греди и пиластърните канали. Тези канали представляват форми, които са сравнително лесни за изработване, лесно се монтират и след монтажа образуват затворена конструкция, която е в състояние да издържа налягането при изливането на бетона. Каналната конструкция лесно насочва арматурните пръти, така че те да се разполагат правилно, за да осигурят якостта на конструкцията и да отговарят на строителните норми. Използват се три основни конструкции канали - за хоризонтални свързващи греди, за вертикални свързващи греди и за пиластри, както и подходящи крайни капаци и свръзки за всякакви форми и размери на сградите. Свърващите канали за греди и пиластри съгласно изобретението включват пространствени елементи на каналите, които се захващат и носят съседните блокове от изолационен материал, а самите те се задържат с помощта на подходящ скрепителен елемент. Тези елементи се центроват, за да могат да се захващат и да носят арматурните пръти в желаното положение вътре в изолационните блокове.

При едно предпочитано изпълнение на изобретението вертикалните канали позволяват да се създават бетонни вертикални свързващи греди, което допълнително осигурява монолитността на бетонните елементи на конструкцията. Вертикалните свързващи греди имат вдлъбнатини, отговарящи на вътрешните и външните повърхности на изолационните блокове за осигуряването на вертикални канали за поместване на водопроводните и канализационните тръбопроводи, за електроинсталацията и други. Вертикалните свързващи греди не трябва да се простират по цялата височина на етажа на сградата, а могат да заемат само част от височината, ако към тях трябва да се свързват електрически точки на ниво етаж. Те трябва да се продължават нагоре само когато в стената ще се монтират точки за електроинсталацията или когато в отворите в гредите ще се монтират водопроводни или канализационни тръби. Вертикалните свързващи греди също могат да бъдат продължавани до пълната си височина, когато трябва да служат като бетонови конструктивни носещи колони. В такъв случай дължината на свръзката трябва да отговаря на действителния размер на общата колона, която трябва да се изгради, като изпъкналата й част трябва да е запълнена с оразмерена дървена част или с готов панелен елемент с подходящ размер.

За всеки етаж и за кота покрив се осигурява пиластърна гредова конструкция, която изпълнява две задачи. Първо, каналът за пиластърната греда осигурява излизащ навън от стената ръб за наливане на бетона на всеки етаж и на покрива за цялата стенна конструкция. По този начин може да се налива бетон в пиластъра, а тъй като цялата стенна конструкция от отвори и канали е свързана за проникване на течности, се избягва необходимостта да се изливат отделните редове на стената в различно време. По този начин цялата стенна конструкция на сградата може да се изпълни с непрекъснато изливане на бетона за един ден, което пести време и средства. Изпъкналите навътре конзоли на пиластъра носят етажните и покривните носещи греди и ферми. Сътласно едно изпълнение на изобретението при изливането на бетона за пиластрите, преди още той да се е втвърдил напълно, се вграждат анкерни планки, които се използват за монтирането на етажните и таванните носещи греди и ферми. Подовите и таванните носещи греди и ферми по-късно се прихващат към тези анкерни планки, носени от бетонните пиластри.

При предпочитано изпълнение на настоящето изобретение в каналите на хоризонталните свързващи греди при сглобяването се разполагат централно арматурни пръти. Тези пръти се вкарват във вертикалните кухини в блоковете, след като се изгради цялата стенна конструкция, но преди изливането на бетона.

При предпочитано изпълнение на настоящето изобретение каналите за свързващата греда и пиластъра се осигуряват и уплътняват, за да се образува добре затворена и устойчива конструкция при преминаването на флуида. За да се осигури устойчивост на стенната форма преди и по време на изливането на бетона, се поставят обтяжки от тел или въжета, които могат лесно да се прекарат от терена към вътрешните и външните повърхности на конструкцията от свързващи греди и канали, за да се притегне стенната конструкция и да се осигури възможност за окончателното й нивелиране. След като бетонът е излят и се е втвърдил, телените или въжените обтяжки могат лесно да се свалят и да се използват отново.

Предимствата вследствие на конструктивните и технологически особености на изобретението са следните:

1. Сравнително евтина вътрешна и външна стенна конструкция за изграждане на жилища на изгодни цени.

2. Материалните разходи за стенните конструкции, съгласно изобретението са сравнително ниски поради използването на стандартни елементи от евтини материали.

3. Разходите по монтажа на стенната конструкция са сравнително ниски.

4. Монтажът може да се извърши сравнително бързо с помощта на неквалифицирана работна ръка.

5. Изобретението позволява предварителното изграждане на цялостна вътрешна и външна стенна конструкция на сградата, след което да се излее бетонът при непрекъснато цялостно изливане, обикновено в рамките на един работен ден.

6. Строежът съгласно изобретението позволява да се използват бетонни греди, арматурни пръти и бетонни колони, за да се получи една изключително здрава монолитна конструкция, която да отговаря на съответните изисквания на строителните норми, при сравнително ниски производствени разходи.

7. Конструкцията на канала за пиластъра съгласно изобретението позволява да се изливат стенните конструкции чрез едно единствено, почти непрекъснато изливане. Освен това позволява подпорните греди и ферми на етажите и таваните да се осигуряват чрез крепежни елементи, вмъкнати в пиластрите след като бетонът е излят и частично втвърден, преди пълното му втвърдяване.

8. Стенната конструкция съгласно изобретението има вградени пластмасови анкери, които осигуряват лесен монтаж на вътрешни и външни декоративни облицовки, например суха картонена мазилка и винилова облицовка.

9. Съгласно изобретението могат да се образуват отвори при свързващите греди и под вътрешните и външните повърхности на изолационните блокове. Тези отвори позволяват да се прекарват през тях канализационните тръбопроводи, електрическите проводници, разпределителни кутии и други подобни и да се монтират под повърхностите на блоковете без това да пречи на съседното монтиране, на повърхностни покрития като стенни облицовки и без да се стига до значително оскъпяване.

10. Стенната конструкция и методът съгласно изобретението позволяват точно разполагане на арматурните пръти в бетонните колони и греди, така че арматурните пръти да се използват оптимално и да се осигури конструктивно оптимално армиране, като прътите да се полагат след като се монтира цялата стенна конструкция, като се прекарват прътите през отворите на крепителните елементи за каналите.

Пояснение на приложените фигури

Фиг. 1 представлява частичен перспективен изглед на изкопана основа, включваща първоначалния ред на хоризонталния свързващ канал за гредата, изпълнен с Г-образни дюбели за арматурни пръти съгласно изобретението.

Фиг. 2 представлява частичен перспективен изглед в разглобен вид на хоризонтален канал за свързваща греда.

Фиг. 3 представлява изглед откъм края на хоризонтален канал за свързваща греда.

Фиг. 4 е перспективен вид на изолационен блок съгласно настоящето изобретение със цилиндрични кухини при разстояния между осите 40,64 cm.

Фиг. 5 е изглед, на изолационен блок подобен на фиг. 4, но с разстояния между осите 20,32 cm.

Фиг. 6 е перспективен изглед в частично разглобено състояние на канал за пиластър съгласно настоящето изобретение.

Фиг. 7 е изглед откъм края на канал за пиластър по фиг. 6.

Фиг. 8 е перспективен изглед на едноетажен вертикален канал за свързваща греда съгласно изобретението.

Фиг. 9 е изглед, на полуетажен вертикален канал за свързваща греда, подобен на този на фиг. 8.

Фиг. 10 представлява поглед в перспектива на изградена стена съгласно настоящето изобретение.

Фиг. 11 представлява изглед, подобен на този на фиг. 10, при частично оголени изолационни блокове и елементи на канала.

Фиг. 12 представлява перспектива на фрагмент на стена съгласно настоящето изобретение.

Фиг. 13 е частичен изглед на стена с отвор за врата съгласно настоящето изобретение.

Фиг. 14 е изглед в перспектива (подобен на този от фиг. 10), показващ съединител за пиластъра и на хоризонталната свързваща греда в разглобен вид.

Фиг. 15 е изглед в перспектива на задната страна на съединител за хоризонтална свързваща греда съгласно настоящето изобретение.

Фиг. 16 представлява перспектива на предната страна на съединител за хоризонталната свързваща греда от фиг. 15.

Фиг. 17 представлява изглед в перспектива на съединител за пиластърна греда с два отвора пробити в нея, позволяващи вкарването на водопроводни и канализационни тръби или втулки.

Фиг. 18 представлява изглед в перспектива на заден съединител на пиластърния канал.

Фиг. 19 представлява изглед в перспектива на заден капак за уплътняване на края на сегмента на пиластърния канал, показан на фиг. 26.

Фиг. 20 е изглед на задния капак на канал за хоризонтална свързваща греда.

Фиг. 21 представлява изглед в перспектива на противоположен пиластърен канал и капаци.

Фиг. 22 представлява пиластърен канал, гледан отзад, отчасти в разглобено състояние.

Фиг. 23 представлява канал за хоризонтална свързваща греда, гледан отзад, в частично разглобено състояние.

Фиг. 24 представлява канал за вертикална свързваща греда, гледана отгоре, в частично разглобено състояние.

Фиг. 25 представлява двоен пиластърен канал, гледан отзад, в частично разглобено състояние.

Фиг. 26 представлява край на пиластърна греда, гледана отзад, в частично разглобено състояние, използвана за образуване на ъгъл, както е показано на фиг. 40.

Фиг. 27 представлява фрагмент от напречен разрез на стенна конструкция съгласно изобретението, погледнат откъм канала на вертикалната свързваща греда, където е показан жлеб с водопроводни и канализационни тръби и електропроводи, както и поставянето на вертикални и хоризонтални арматурни пръти.

Фиг. 28 представлява изглед, подобен на този от фиг. 27, на канал за хоризонтална свързваща греда в разрез, на който се виждат хоризонталните и вертикалните арматурни пръти, както и проводниците за електрическата инсталация.

Фиг. 29 представлява перспективен изглед на частично сглобена сграда съгласно настоящето изобретение с поставени подови и покривни ферми.

Фиг. 30 представлява частичен разрез на основа, като е показана петата с хоризонтална свързваща греда и изолационен блок след изливането на бетона.

Фиг. 31 представлява частичен изглед, подобен на този на фиг. 30, показващ изграждането на пиластьрна греда в напречен разрез с поставен винтов обтегач за обтяжката.

Фиг. 32 представлява изглед, подобен на този на фиг. 31, на който е показан разрез на хоризонтална свързваща греда на стената.

Фиг. 33 е фрагмент като този от фиг. 32, показващ монтирането на скална облицовъчна плоча на стената.

Фиг. 34 представлява фрагмент от вертикален разрез на стенна конструкция след изливането и втвърдяването на бетона, показващ пета на основата и два етажа с поставена анкерна планка и прикачена ферма.

Фиг. 35 е частичен напречен разрез на двуетажна конструкция на плоча под ъгъл с пиластьрна студоустойчива стена, служеща като подпора за тухли, заедно с прикачените обтяжки.

Фиг. 36 представлява изглед като този на фиг. 35, показващ повдигната част с приземна конструкция, имаща двойна пиластърна конфигурация, която може да носи етаж и външна платформа с прикачени обтяжки.

Фиг. 37 представлява частичен изглед на стенна конструкция съгласно изобретението с вложка за врата.

Фиг. 38 представлява частичен разрез на стенна конструкция съгласно настоящето изобретение с удължена прозоречна вложка.

Фиг. 39 представлява изглед, подобен на този на фиг. 38, с характерна прозоречна вложка.

Фиг. 40 е изглед отгоре на ъгъл от стенната конструкция съгласно настоящето изобретение при пиластърен канал, показваща връзката между два опиращи се пиластърни канала.

Фиг. 41 е изглед на пресичането на два канала на хоризонтални свързващи греди, образуващи ъгъл като този на фиг. 40.

Фиг. 42 е частичен разрез на вътрешна стена на сграда, на който са показани обтяжките, прикачени към пръстените, отлети в бетона.

Фиг. 43 е разрез в уголемен вид на канал за хоризонтална свързваща греда, където са показани монтирането на листови облицовки, и положението на водопроводните и канализационните тръби и електрическите проводници.

Фиг. 44 е изглед в перспектива на вари7 ант на скоба, като арматурните пръти са показани с пунктир.

Фиг. 45 е изглед, подобен на този на фиг. 44, но без арматурни пръти.

Фиг. 46 е напречен разрез на канал за вертикална свързваща греда, пригоден за изграждането на конструктивна носеща колона.

Примери за изпълнение на изобретението

1. Каналът за хоризонтална свързваща греда, който е предмет на изобретението, е показан на фиг. 1. Всеки канал за хоризонтална свързваща греда 100 притежава три отделни елемента - преден елемент 120, заден елемент 120 и множество скоби 160.

Предните и задните елементи за каналите са идентични, но единият е обърнат по отношение на другия, за да се образува канал за свързваща греда. Всеки елемент за канал 120 е съставен от пет повърхности. Противоположните вертикални фланци 122 и 130 са взаимносвързани с помощта на С-образна средна част, съставена от хоризонтални елементи 124 и 128 и от вертикален елемент 126.

При всяка вътрешна извивка под прав ъгъл, между елементи 124 и 126 от едната страна и съответните от другата страна 126 и 128 са разположени процепи 132, закрити от език 134. Процепите са разположени на стъпка 20,32 cm един от друг. Езиците 134 са нормално затворени, за да не изтича бетонът, докато бъдат изместени от вмъкването на крачета 162 или 164 на скобите 160, което е описано по-долу.

При едно предпочитано изпълнение на изобретението височината на фланците 122а и 130а възлиза на 3,81 cm, а височината на централната част 126 е 15,24 cm. Предпочита се хоризонталните участъци 124 и 128 се да имат широчина 3,81 cm. Дължината на всеки елемент е 2,44 м. Всеки елемент на канал 120 е желателно да включва участъци 122Ь и 128Ь със широчина 2,54 cm. Фланците се използват като твърда опора за монтирането на листов облицовъчен материал за отворите за прокарване на водопроводната и канализационна част и електропроводниците 760, както е описано по-долу.

Както е показано на фиг. 2, всяка от скобите 160 има двойка вертикални крачета 162 и 164 и централна част 166. В средата на централната част има един Г-образен прорез 170 с отсек 172, близо до ръба и вътрешен отсек 174. Всеки прорез 170 има такъв размер (малко по-широк от диаметъра на арматурния прът), който да може да приеме достатъчно плътно до три вертикални арматурни пръта, за да ги поддържа, когато те се вкарват в стенната конструкция, да държи прътите във вертикално центровано положение към центровете на отворите 52 и 62 на блока, когато се запълват с бетон, и за образуването на цилиндрични бетонни колони 8 и 10 от фиг. 31. Прорезите 170 водят и поддържат на място арматурните пръти. Скобите 160 също осигуряват двата канални елемента на свързващите греди 120 един към друг в правилно положение в пространството. Размерите и разположението на хоризонталните елементи за канали 120 и цилиндрични отвори 52 и 62 в блоковете са такива, че да позволяват вкараните през скобите 160 арматурни пръти да се разполагат централно в отворите 52 и 62.

Предпочита се хоризонталният участък 166 на всяка скоба 160 да има дължина 12,7 cm, така че да се образува свързваща греда с правоъгълно сечение (за предпочитане 12,7 х 15,24 cm) при изливането на бетона между двата елемента на канала 120 за свързващи греди.

На фиг. 2 процепите 132 при всеки канал за свързващи греди са разположени приблизително на разстояние от около 20,32 cm един от друг, но горните и долните процепи се заемат от скоби само през един, така че да са отдалечени на 40,64 cm една от друга. Към всеки край на свързващата греда е необходима и скоба, за да осигури крайните капаци (описани по-долу) към каналите 100 за свързващите греди. По такъв начин каналите за хоризонталните свързващи греди, след като се сглобят и им се поставят капаци, образуват корава затворена стуктура, която може да обхваща плътно изолационните блокове между фланците 122 и 130 над и под канала за свързващите греди.

Когато каналните елементи 120 за свързващи греди трябва да се поставят над изолационни блокове, скобите 160 най-напред се начукват да заемат местата си през процепи 132, като се осигури плътно пасване помежду им. При зачукването им в правилно положение крачетата 166 изместват затварящите ези8 ци 134. Процепите 132, които нямат преминаващи през тях крачета, са затворени от езиците

134, което не позволява изтичане на бетон през тях при изливането му.

На фиг. 44 е показана алтернативна конструкция 160' за скоба. Скобата 160' представлява плоска планка с отвор 170' за захващане и водене на два арматурни пръта и 160' има отвори 168' от двата си края за поставяне на винтове, което позволява да се завинтва към елементите на канала. В такъв случай не е необходимо да се изработват процепи 132 и кантове 134 към елементите на канала.

Свързващият елемент 160' има един удължен прав прорез 170', който има размер да може плътно да побира и да придържа два диаметъра на арматурни пръти, показани с пунктир.

Елементите 120 на канала за свързващи греди и скобите 160 и 160' могат да се изработват от най-различни, сравнително евтини материали. При едно от предпочитаните изпълнения те се изработват от листов метал с дебелина 1,0 mm, а скобите 160 и 160' се изработват от щампован листов метал с дебелина 2,75 mm. При едно друго изпълнение на изобретението, елементите 120 на канала за свързващи греди и скобите 160 и 160' са направени от полиливинилхлорид или от друг термопластичен материал. Тези материали се използват също така за каналите за вертикални свързващи греди и пиластри и за свързващи елементи.

Въпреки че се предпочита използването на отделни скоби за закрепване на елементите на каналите за хоризонталните или вертикалните или за пиластърните канали, в обсега на изобретението се включва също така и изработването на тези скоби заедно с елементите на каналите като монолитна конструкция, например в монолитни шприцовани секции. Това отстранява необходимостта от допълнителен труд при сглобяването на елементите на канала.

Елементите 120 за канали за хоризонтални свързващи греди се изработват със стандартни дължини от 2,44 т. Те могат да се режат, за да отговорят на конкретен размер на вътрешните или външните стени при изграждането на сграда и да се образуват различни отвори за поместването на врати и прозорци.

Както е показано на фиг.32, поне един арматурен прът 28 е разположен централно при всяка хорисонтална свързваща греда 6. Всеки арматурен прът се придържа с помощта на подпорки 740, които са стандартни и се предлагат на пазара. Гнездата и арматурните пръти се монтират при изработването на стенната конструкция, след като се вкарат на местата им каналните елементи 110. По този начин арматурните пръти се придържат на изискваната от строителните норми височина, която варира според размера на свързващата греда, така че да могат да заемат правилно положение в гредата.

2. Пиластърни канали 200 са показани на фиг. 6 и 7. Всеки канал за пиластър се състои от пет елемента - вътрешен 210, и външен елемент 240, скоби 160 за долна и скоби 260 за горна връзка на пиластър. Когато трябва да се прибави ред блокове над пиластъра, е необходимо да се постави допълнително прът с ъглов профил.

Пиластърните канали се използват когато трябва да се носи етажен под или покривна конструкция. Те изпълняват две функции - образуват отворите, през които се излива бетонът в цилиндричните канали 52 и 62 в изолационните блокове и в каналите 100 и 130 за свързващи греди; служат също като подпорни повърхности за подовите и покривните носещи греди и ферми.

Външният елемент 240 е почти еднакъв с каналния елемент 120 за хоризонталната свързваща греда с тази разлика, че централната му част 246 е значително по-висока и има височина 30,48 cm, вместо височината от 15,24 cm при елемент 120. Във всяко друго отношение тези два канални елемента са еднакви.

Външният елемент 240 е съставен от горни и долни, вертикално разположени фланци 242 и 250, хоризонтални участъци 244 и 248 и вертикален участък 246. По протежение не горните и долните ръбове на профилите са разположени процепи 232, които са нормално затворени от езици 234 (непоказани). Езиците 234 приличат на езиците 134 и се изместват, когато съответните крачета 262 и 264 на скобите 260 се вмъкнат в тях. Процепите 232, в които няма вкарани крачета на скоби се затварят от езиците 234. По този начин не се допуска изтичане на бетон. Като вариант може да се избегне необходимостта от процепи и езици, ако се използва свързващата конструк9 ция от фиг. 44. Разстоянието между свързващите скоби позволява изливането на бетона в пиластърния канал. На фиг. 6 скобите 260 и 160 се разполагат през една, което е достатъчно, за да се придаде конструктивна якост на канала, без да са необходими толкова много скоби, колкото са процепите.

Вътрешният канален елемент 210 има долен вертикален фланец 212 и хоризонтален участък 214, които имат същите размери, отговарящи на външните пиластърни канални елементи 242 и 244. Пиластърният канален елемент 210 обаче има вертикална стена 216 с издаден навън наклонен участък 218 и с вертикален 220 и хоризонтален 222 фланец. Разстоянието между фланеца 220 и стената 242 на двата пиластърни елемента е 35,56 cm.

Долните краища на пиластърен канал 200 се придържат с помощта на скоби 160, които са еднакви е използваните при каналите 120 за хоризонталните свързващи греди. Скобите 260, които се използват от горната страна на пиластърните канални елементи, до голяма степен са еднакви със скобите 160, с изключение на дължината си от 35,56 cm, за да могат да поемат разстоянието между елементите 220 и 246. Прорезът 27 има същата форма и размери както прореза 170 при скобите 160 и е разположен на същото разстояние от стенен елемент 246, така че прорезите 170 и 270 да могат да водят и да поддържат преминаващите през вертикалната центровка арматурни пръти към центровете на цилиндричните канали 52 или 62, според конкретния случай.

Широчината на конзолата на пиластъра е желателно да бъде най-малко около 1,5 пъти широчината на основата на пиластъра.

Прътът с ъглов профил 280 е закрепен към скобите 260 с помощта на винтове или нитове. Целта на ъгловия прът 280 е да държи следващия ред изолационни блокове, които са обхванати от двете им страни между фланци 250 и 284. Вертикалният фланец 284 е успореден на вертикалния фланец 250 на пиластърния канален елемент 240. При покривните пиластърни канали няма следващ ред блокове, така че там не е необходим прът с ъглов профил.

Предпочита се елементите и скобите на пиластърния канал да се изработват от един и същ материал. При едно предпочитано изпълнение всички те са изпълнени от щампован листов метал. При едно друго предпочитано изпълнение те са направени от поливинилхлорид. Предпочита се материалите да са еднакви с тези на елементите на каналите на свързващите греди.

Както при елементите на каналите за хоризонтални свързващи греди, предпочита се елементите на каналите за пиластри да се доставят с дължина 2,44 м, като по желание могат да бъдат рязани, за да отговарят на всякакви конструктивни изменения, напр. за вместването на врати, прозорци, както и при скъсени стени.

Може да се изисква изграждането на вътрешни стени между помещения или портици, площадки или други външни засводявания и еркери, които изискват външни подпори. В такива случаи се иаползва двоен пиластърен канал 202, показан на фиг. 25. Двойният пиластърен канал 202 е също както единичния пиластърен канал с изключение на това, че двойният пиластърен канал, показан на фигурата има два елемента 210 и изисква 55,88 cm скоби 460 с прорези 270 за арматурни пръти в геометричните им центрове (непоказано) за центроване на прътите. Носещи греди и ферми могат да се захващат към двойните пиластри по начина, посочен за единичните и да се използват за носене на допълнителни етажи, портици и пр.

Както се вижда на фиг. 31, пиластър 12 изпълнява същите конструктивни задачи като хоризонтална свързваща греда 6, но той също така носи подовите и покривните греди и ферми 860, показани на фиг. 34. Бетонните пиластри се образуват когато отворените пиластърни канали 200 се изпълнят с бетон. Пиластърните канали позволяват лесен достъп за изливането на бетона в иначе уплътнената стенна конструкция, тъй като пиластърните канали представляват проходи за протичането на бетона към цилиндричните кухини 52 и 62 каналите 100 и 300 на хоризонталните и вертикални свързващи греди.

Предпочита се размерите на всеки единичен пиластър да бъдат с височина 30,48 cm, широчина в основата 12,7 cm и широчина в горната част 35,56 cm. Двойният пиластър има същата височина и широчина при основата, но се предпочита в горната част да има широчина 55,88 cm.

Наклонените арматурни пръти 22 във всеки пиластърен канал имат дължина около 25,4 cm и са захванати към вертикалните пръти в процепите 172 на скобите. Пиластрите имат също и хоризонтални арматурни пръти 26. Хоризонталните пръти се прихващат към вертикалните арматурни пръти 24 с помощта на кръстати скоби 750, каквито се предлагат на пазара с различни размери, за различни диаметри на арматурни пръти

Както е показано на фиг. 31, в зоните, където е разположен пиластър 12 се поставя един къс арматурен прът 22 с вертикална долна част (непоказана) и с горна част 24 наклонена под приблизително 450. Прътът 22 е привързан към вертикалните арматурни пръти 20 с помощта на скоби 752 и се придържа здраво вътре в прорез 172 на съответната скоба на съседната част на каналния елемент за хоризонталната свързваща греда. По този начин част 22, под 450 на арматурен прът 20 влиза в пиластъра и понеже е свързана с пръти 20 на вертикалната колона, осигурява целостна конструктивна носеща способност на пиластъра в съответствие със строителните норми.

3. Канали за вертикални свързващи греди са показани на фиг. 8, 9 и 24. Каналът 300 е съставен от два противоположни канални елемента за свързващи греди 320, притегнати от свързващи скоби 360.

Елементите за канали за вертикални свързващи греди в основни линии имат същата форма и размери като канали 120 за хоризонтални свързващи греди, с изключение на това, че елементите на централната стена 326 се предпочита да бъдат широки 20,32 cm за образуването на бетонни свързващи греди 12,7 х 20,32 cm. Каналите за вертикални свързващи греди могат да се поставят с дължини 2,59 м, както е показано на фиг. 8, за да заемат цялата височина на етажа на конструкцията. Предпочита се обаче те да бъдат изработвани с дължини от 1,22 m като 320', както е показано на фиг. 9, тъй като изолационните блокове имат височина само 1,22 т.

Може да се изисква да се построяват вертикални свързващи греди, които имат широчина 20,32 cm и дебелина до 55,88 cm, за да се придаде допълнителна конструктивна якост на дадена стена. Това може да се наложи, когато се изгражда стена с голям прозорец или когато в сградата се включва съставна носеща греда и има нужда от подпорен елемент. При такива случаи ще се използват елементи 320 за свързващите греди с дължина 2,59 m за образуването на канала за свързващата греда, но вместо скоби 360 от 12,70 cm се използват по-дългите елементи 360’ което е показано на фиг. 46. Дължината на свързващите скоби 360, следователно и дебелината на получената свързваща греда, ще варира съобразно с натоварването, което ще се поема от гредата и изискванията на строителните норми. Създаденото пространство от тези по-дълбоки елементи за вертикалните канали се изпълва като се заковава или завинтва дървена летва, което е показано на фиг. 46, където са използвани обикновените елементи 310 за каналите с допълнително удължени свързващи елементи 360'. Образуваното празно пространство от удължената форма на канала се запълва с оразмерени дървени летви 380, 382 и 384, които се заковават или завинтват към канален елемент 310.

Когато не е нужно да се монтират канализационни или водопроводни тръби на мястото между блоковете, и няма да се поставят електрически осветителни тела и други елементи на разстояние повече от 1,22 m от пода и когато няма нужда от конструктивна опора, тогава на този етаж се изгражда вертикална свързваща греда с височина 1,22 т. Когато водопроводните и канализационните мрежи преминават от етаж в етаж и трябва да се монтират електрически разпределителни кутии и осветителни тела на стената или пък за друга цел е необходима конструктивна опора, се изгражда канал за вертикалната свързваща греда с височина 2,59 m между два етажа с помощта на 1,22 m секции и свързващ елемент или един елемент 320 от 2,59 т.

Елементите за канали 320 имат прорези 310 с размери 3,81 cm от всеки край. Те са необходими за вкарване на съединителни елементи 400 (фиг. 15 и 16), когато се свързват пресичащи се канали на вертикалните и хоризонталните свързващи греди, което се вижда на фиг. 10. Елементите 320 за канали се прикрепват чрез поставянето на скоби 360 в застъпващите се процепи 332 в съседните елементи за канали за хоризонтални свързващи греди.

Скобите 360 за вертикалните свързващи греди са еднакви със скобите 160 за хоризонталните свързващи греди, с изключение на това, че централната им част 366 е цяла.

Каналите за вертикалните свързващи греди се изграждат по същия начин както каналите за хоризонталните свързващи греди, като крачетата 362 и 364 на скобите 360 се набиват през един на обратната страна на елементите за каналите.

Всяка вертикална свързваща греда е монолитна и прихваната към съседната си хоризонтална свързваща греда с помощта на взаимносвързани хоризонтални арматурни пръти 28 и чрез изливане при една и съща отливка или, когато вертикалната свързваща греда е свързана към пиластър, който е отлят в попредишен цикъл, вертикалните арматурни пръти осугуряват връзката между отливките, когато времето за втвърдяване на бетона е голямо. Вертикалните свързващи греди не са конструктивно задължителни (освен ако не се използват като носещи елементи) и могат да бъдат заменени с вертикални цилиндрични колони. Това е възможно, тъй като вертикалните свързващи греди имат широчина 20,32 cm и на дадено място такава греда не е необходима, защото тогава един блок се приплъзва до съседния си блок. Тъй като цилиндричните кухини над терена са с междуосие 40,64 cm, се поставя една отпадъчна част от блок със широчина

20,32 cm и цилиндричните колони запазват междуосието си.

Нормалното предназначение на вертикалните свързващи греди е да определят вертикални вдлъбнатини 760 за вертикално разположените водопроводни и канализационни тръби и електропроводници под повърхността на блока. Обикновено се изисква да се монтират електрически точки на всеки 2,44 m в сградата, така че за тази цел е желателно да се поставят вертикални свързващи греди на разстояние от 2,44 т. За водопроводни и канализационни тръби, обаче не е необходима такава гъстота и е по-евтино да се изливат вертикални свързващи греди с размери 1,22 m вместо такива от 2,44 ш. По този начин на местата, където ще трябва да се инсталират водопроводни и канализационни тръби или ще трябва да се монтират електрически точки и тела на стените по на гъсто от 1,22 т, или да се използват канали за вертикални свързващи греди от 1,22 m и хоризонтална връзка, за да се осигури безпрепятственото им преминаване.

На фиг. 27 в каналите за вертикалните свързващи греди са разположени дистанцион ни колела 820, за да може съответно да се разположат седемте арматурни пръти 28 във вертикалните свързващи греди. Дистанционните колела се монтират чрез нанизване с триене върху арматурните пръти, които лягат в прорезите 822. Дистанционните колела са стандартни пазарни изделия.

При всяко застъпване на двойка вертикални арматурни пръти при снаждане, както се вижда от фиг. 31, застъпването трябва да има дължина минимум 40 пъти диаметъра на пръта, за да отговаря на изискванията на строителните норми. Съседните части на застъпените арматурни пръти се присъединяват с помощта на подходящи, намиращи се на пазара скоби за удължаване 752 или да се придържат в прорезите 172 или скобите 160. При кръстосване на вертикални и хоризонтални арматурни пръти, последните не трябва да се затягат помежду им. Според изискванията на строителните норми, за да се осигури разпределение на натоварващите сили върху цялата конструкция, е достатъчно те да са допрени един до друг, което е показано на фиг. 27 и 28. Вертикалната свързваща греда може да бъде и носещ елемент, ако това се изисква. Например, ако трябва да се остави отвор за голям прозорец в част от стена, може да са необходими една или повече свързващи греди. Също така, ако трябва да се използват железни подложни носещи греди, за да носят етаж или покрив, може да бъдат необходими конструктивни носещи греди, за да носят железните греди. Размерите на вертикалните греди ще бъдат различни в съответствие с конструктивните изисквания при конкретното приложение.

4. Изолационните блокове 50 и 60 използвани в предпочитаното изпълнение на изобретението са стандартни, от експандиран гранулиран пенополистирол и с дължина 2,44 т, височина 1,22 т и дебелина 20,32 cm. Предлагат се блокове с различна стойност на “R”, което осигурява различна топлинна изолация. За предпочитане е “R” да бъде в граници от 25 до 32, което осигурява добра степен на изолация против студ и топлина.

Полистироловият материал, от който са изработени изолационните блокове не представлява елемент на изобретението.Те се предлагат на пазара, например тези на фирмата Insulation Corporation of America. Макар и да се предпочитат пенополистиролови блокове, получени от експандиране на гранулиран материал, поради тяхната ниска цена, проста обработка и високи изолационни качества, настоящето изобретение може да бъде осъществено и с други пенополимери и други топлоизолационни материали, например с предлаганите на пазара пенополиуретанови блокове.

Както е показано на фиг. 4 и 5, изолационните блокове са с отвори с диаметър от 12,70 cm и разстояние между осите на каналите 20,32 cm (канали 52) или 40,64 cm (канали 62) или кратно на 20,32 cm. Блоковете 50 в сутерени на сградата е желателно да имат цилиндрични канали 52, разположени на 20,32 cm заради по-голямата конструктивна здравина. Блокове 60 с отвори 62 на разстояние между осите на отворите 40,64 cm се използват в стени над кота терен, понеже там не е необходима толкова голяма якост. Желателно е колоните да се разполагат на разстояние, кратно на

20,32 cm, тъй като строителните норми обикновено се основават на 20,32 cm разстояние между арматурните пръти.

Цилиндричните канали 52 и 62 в блоковете могат да се изработват по рационални начини още при експандирането на блоковете или с помощта на специални бормашини или с нагреваеми инструменти, по начин, добре известен в практиката.

Първият ред изолационни блокове, съответно 50 или 60, се поставя на местата, образувани от фланците 122 и 130 на канала за хоризонталните свързващи греди. Цилиндричните канали 52 или 62 се поставят върху биглите 44 за вертикалните арматурни пръти. Разстоянието между всяка противоположна двойка вертикални фланци 122 и 130 при предпочитаното изпълнение на изобретението е

20,32 cm, за да може плътно да поеме изолационните блокове с дебелина 20,32 ст.Тъй като стандартната дължина на изолационните блокове е 2,44 т, обикновено един блок заема един канал 100 за хоризонтална свързваща греда. Изолационните блокове 50 и 60, както и каналите 100, могат да се разрязват, за да се получат различни дължини, съответно на различни размери на строежа, на неговите външни или вътрешни стени или за да се оформи място за врати и прозорци.

Вертикалните части 44 на арматурните пръти 42 се оразмеряват по желание, така че да се издават на 40 диаметъра на пръта над фундамента и да осигуряват необходимото свързване, когато по-късно се вмъкват арматурните пръти в отворите 52 и 62. Това вмъкване се предпочита да става, след като се изгради и се стабилизира цялата стенна конструкция, когато арматурни пръти 20 се прекарат през каналите 52 и 62 в изолационните блокове, като се подвеждат, центроват и придържат на мястото им от процепите 170 и 270. Биглите 42 за арматурните пръти трябва да се издават на необходимата дължина за свързване над сутеренната основа или над петата на фундамента. При изграждане на сутеренна основа обаче трябва вертикалният арматурен прът за контрол на сутеренната основа да се вкара в блок 50, преди да започне изграждането на следващите редове блокове и канали за свързващи греди, ако блоковете 50 трябва да бъдат следвани от блоковете 60, поради различните междуосни разстояния на техните канали.

Първите редове изолационни блокове в сутеренната стена имат цилиндрични кухини 52, разположени на 20,32 cm между осите. Всички редове над кота терен за предпочитане е да имат цилиндрични кухини 62, разположени на разстояние между осите от 40,64 cm. Това е необходимо, за да може с по-голям брой бетонни колони 8 в първия ред изолационни блокове под кота терен, както се вижда на фиг. 11, да се получи по-висока устойчивост на хидронични и хидравлични сили.

Предпочита се всяка цилиндрична кухина 52 или 62 в изолационните блокове да има диаметър 12,7 cm, когато се използва за външни стени. Когато тя се изпълни с бетон, бетонните колони 8 и 10 имат съответно диаметър 12,7 cm. Кухините при вътрешните стени (които не са показани) се предпочита да бъдат с диаметър 7,62 cm, тъй като при тях е достатъчна и по-малка конструктивна якост. Всяка бетонна колона 8 и 10, когато има по оста си един или повече подходящо оразмерени арматурни пръти, е по-яка от дървените подпори, прилагани при вътрешните стени на постройките, и надхвърля изискванията на строителните норми.

Изолационната способност на изолационните блокове под кота терен с канали 12,7 cm при междуосно разстояние 20,32 cm е около R25. Същите пенобетонни блокове при кана13 ли с диаметър 12,7 cm, но при междуосно разстояние 40,64 cm, имат изолационна стойност приблизително R32.

5. Фундаменти или плочи. В зависимост от конкретния вид на изпълняваната постройка основата на сградата е или изкопна от тип сутерен, или излята бетонова основа, разположена непосредствено под линията на замръзване. И в двата случая съответните страни на изобретението остават същите. Например, на фиг.1 е показана изкопна основа 30. Дълбочината на основата е изкопана до линията на замръзване. Страните 34 на основата могат, например, да имат дълбочина до 91,44 cm. Преди да се излее бетонът, трябва да се поставят на дъното на изкопа регулируеми подложки 36 и фундиращи подложки 38. Фундиращите подложки носят и разполагат правилно хоризонталните арматурни пръти, които остават в бетона на основата. Регулируемите подложки 36 носят и нивелират каналите 100 на хоризонталната свързваща греда, като се захващат със скобите 160, за да се нивелира стенната конструкция.

Подложките 36 са стандартни елементи, предлагани на пазара. Те са необходими, тъй като могат да се регулират до 5,08 cm, за да поемат разликата при нивелиране на пода на фундамента, така че каналът 100 за хоризонталната свързваща греда да може да се нивелира.

Фундаментните подложки 38 също се предлагат на пазара, но те не са регулируеми. Хоризонталните арматурни пръти, когато се изискват от строителните норми, се поставят по пода на основата, като лягат върху фундаментните подложки 38. На разстояние, наймалко 7,62 cm от краищата на фундамента със скобите 160 на канала на хоризонталната свързваща греда 100, се прикрепват Г-образни арматурни пръти или бигли 42, носени от кръстосващите се с тях хоризонтални арматурни пръти 40. Г-образните бигли се сглобяват найнапред в каналите 100 на хоризонталната свързваща греда, а след това цялото устройство се сваля до петата, поставена върху подложките 36 и се нивелира.

Поставят се комплектни канали 100 за хоризонталните свързващи греди по периферията около и във фундамента върху подложките 36, които 36 се захващат със скобите 160 към каналите за хоризонталните свързващи греди. Противоположните елементи 120 на кана лите на всеки канал за хоризонталната свързваща греда се притягат, като се използват скобите 160. Вертикалните части на всеки арматурен прът 44 преминават през Г-образните процепи 170 на скобите 160 и се закрепват в процепите.

Тъй като всеки елемент 110 на каналите за хоризонтални свързващи греди има дължина 2,44 т, обикновено основите се оформят от 3 или 4 допълнителни канала за хоризонтални свързващи греди за всяка страна. Съседните канали за хоризонталните греди се съединяват със съединители 400, които се прикрепват към каналите за тези греди с помощта на скобите 160.

Както е показано на фиг. 1, след като се постави комплект арматурни пръти 44 и канали 100 за хоризонталните свързващи греди по периферията на фундамента и се свържат и нивелират и същото се изпълни и за фундамента на местата, където ще се изграждат вътрешни стени, фундаментът се запълва с бетон до горната двойка фланци 124 и 128 на елементите на каналите за хоризонталните греди. Когато бетонът се втвърди, вертикалните фланци 122 и 130 на елементите на канала за свързващата греда се подават над бетона и плътно захващат изолационните блокове 50, които след това се поставят, което е показано на фиг. 30.

Когато ще се изгражда сутеренна основа, щом като бетонът се втвърди, се сглобява последващият ред от блокове, като след това се монтират свързващите греди по цялата височина на конструкцията, както е показано на фиг. 36. Ако трябва да се излива плоча, първият ред от блокове се нивелира така, че когато върху тях се постави канал за хоризонталната свързваща греда, тя да служи като форма за нивелирането и изливането на плочата. На фиг. 35 е показана фундаментна стена с пиластърна свързваща греда, която в този случай служи като поставка за декоративни цели. Следващият ред блокове и свързващи греди вече може да се изграждат до цялата си височина след като плочата се втвърди.

6. Отделен етаж. Когато се използват изолационни блокове 1,22 х 2,44 т, два реда от тях с разположена между тях хоризонтална свързваща греда с дебелина 15,24 cm, ще дадат междуетажно разстояние от 2,58 т, без да се стятат пиластрите. При това положе14 ние два реда изолационни блокове с канал за хоризонталната свързваща греда се използват за изграждане на всеки етаж на сградата.

Както е показано на фиг. 10, 29 и 35, два реда изолационни блокове с канал за хоризонтална свързваща греда между тях и канал за пиластър от горната страна на втория ред образуват всеки един от етажите на сградата.

Типична сграда, построена съгласно изобретението, ще има един или два етажа, като може да има и сутерен. Конструкцията на всеки етаж е желателно да се оформи както е посочено за строежа над основата, на първия етаж. Всеки допълнителен етаж се изгражда, така както първият етаж над сутерена.

Както е показано на фиг. 10 и 11, стенната конструкция съгласно изобретението се състои от два реда блокове на всеки етаж. След изливането на бетона всеки етаж от постройката е съставен от положени един върху друг два реда изолационни блокове 50 или 60, съдържащи бетонни колони 8 или 10, съответно разделени от бетонни хоризонтални свързващи греди 6 и затворени от бетонни хоризонтални пиластри 12. Пиластрите се разполагат на кота всеки етаж или покрив.

Навсякъде между хоризонталните и пиластърните греди могат да се разполагат 1,22 m вертикални свързващи греди за образуването на прозоречни отвори или между всяка двойка, или през ред хоризонтално разположени изолационни блокове за разполагането на водопроводни и канализационни тръбопроводи или електроинсталация. Кухините в блокове 50 и 60, когато са запълнени с бетон, образуват бетонни колони, съответно 8 и 10, които свързват пиластърната и хоризонталната свързваща греда. От конструктивна гледна точка свързването помежду бетонните колони и греди става с вертикални и хоризонтални арматурни пръти (не са показани на фиг.11), които се опират един в друг при кръстосването си, което е показано на фиг. 27 и 28. Размерите на каналите за свързващите греди са избрани така, че хоризонталните и вертикалните свързващи греди да са вдлъбнати, за предпочитане и по вътрешната и по външната повърхност на стената, най-малко на 3,81 cm от съответната вътрешна или външна повърхност на изолационните блокове. Тези вдлъбнатини осигуряват вдлъбнатина 760 с широчина 3,81 cm (фиг. 23, 27 и 28), която е достатъчна, за да побере тръбите за вода и канал, разпределителните кутии и електрическите проводници.

7. Анкери. На фиг. 27 и 28 са показани стандартни, предлагани на пазара, пластмасови анкери 710, вкарани в блок 60. Те се прекарват през стените на изолационните блокове 50 и 60, така че да се подават в цилиндричните кухини, съответно 52 и 62. По стенната форма се разполагат голям брой анкери, за предпочитане на разстояние около 40,64 cm от център до център, както е показано на фиг. 29. След изливането на бетона и запълването на цилиндричните кухини с него , той се втвърдява, като стяга анкерите към бетонните колони. Плоската външна глава 712 на анкера се опира във външната повърхност на изолационния блок, а стеблото 714 излиза съответно вътре в кухина 52 или 62. Стеблото има назъбени израстъци 716, които позволяват поздраво да се захване в бетона. Анкерът 710 се използва като място за поемане на винтове или гвоздеи за прихващане на скални плочи или други облицовки и всякакви други елементи върху стенната конструкция, предмет на изобретението, както е показано на фиг. 27 и 28. Такива пластмасови анкери се предлагат например от фирмата Aztec Concrete Accessories, Inc. of Orange, California.

Ha фиг. 27 и 28 се вижда, че вдлъбнатините 760, образувани в свързващите греди, поемат водопроводни и канализационни тръби 730 (фиг.27) и електрически проводници 732. Проводниците 732 се прикрепват със скоби или конзоли. На фиг. 27 и 28 вдлъбнатините от външната страна на сградата 160 са запълнени с изолационна лента 736, която се приплъзва откъм края на всеки канален елемент и ляга в границите на издатъци 122Ь и 130Ь на канален елемент 120.

Когато към вътрешната повърхност на блоковете се прикачват облицовъчни плоскости, блоковете се покриват с лепилен материал (не е показано) и плочите 720 се полагат и завинтват към фланците 122а и 130а на каналните елементи 120 и към пластмасовите анкери 710, което е показано на фиг. 27 и 28.

На фиг. 27 и 28 големите облицовачни плоскости 720 се допълват с лентови плоскости 722 със широчина 20,32 или 15,24 cm и се притягат към фланците 330 и 322 на каналния елемент 310 и фланците 122Ъ и 1ЗОЬ на каналния елемент 110. По този начин тези плос15 кости 722 могат да се свалят, когато е необходим достъп до водопроводните и канализационните тръби и електропроводи, без да се повреждат съседните плоскости.

Както се вижда на фиг. 34, подовите и покривни носещи греди и ферми 860 се заковават с гвоздеи или се завинтват към дървените анкерни планки 862. Анкерните планки се захващат с гвоздеи или винтове 864, които влизат в бетона на пиластрите. Винтовете или гвоздеите на анкерните планки се вкарват в още мекия бетон на пиластрите преди втвърдяването му, или се използват предлагани на пазара анкери за бетонни греди с готови винтове или гвоздеи, които се залагат на място преди изливането на бетона. След втвърдяването на бетона гредите или фермите се заковават или завинтват към анкерните планки, както е показано на фиг. 29 и 34.

8. Врати и прозорци. От изолационните блокове и елементите за канали за свързващи греди се образуват отвори, позволяващи вграждането на предварително изработени и със стандартни размери рамки за врати и прозорци. Това е показано на фиг. 12, 38 и 39 за прозорци и на фиг. 13 и 37 за врати. Изработването на дограма за врати и прозорци е добре известно в практиката и не представлява част от настоящето изобретение.

На фиг. 12 отворът за прозорец 600 се образува чрез изрязването на изолационните блокове и вмъкването на канали за вертикалните свързващи греди 300 за оформянето на подходящ отвор, в който може да се помести каса за прозорец. Четирите страни на отвора са затворени и уплътнени с дъски 610 и 612 с размери 5,08 х 20,32 cm, които са заковани или захванати по друг начин към каналните елементи, определящи отвора. След като бетонът се налее и се втвърди, се вкарва дограмата на прозореца (не е показана) и се заковава или прихваща по друг начин към дъските 610 и 612.

На фиг. 13 отворът за врата се образува, като се отрежат изолационните блокове 60 и хоризонталните канални елементи 100 и се вкара подходяща рамка от хоризонталните канални елементи 100 и вертикални каналните елементи 300, уплътнени с дъски 622 и 624 с размери 5,08 х 20,32 cm, които се притягат към каналните елементи. Касата на вратата (не е показана) после се захваща към дъските 610 и 612.

9. Арматурните пръти използвани съгласно изобретението са стандартни, предлагат се на пазара, и са изработени от арматурна стомана. Доставят се със стандартни дължини от 6,1 т, но могат да се поръчват и с всяка желана дължина. За да отговарят на строителните норми, арматурните пръти се снаждат със застъпване, равно най-малко на 40 пъти диаметъра на прътите. Ако се използват пръти с диаметър 1,27 cm, дължината на припокриване трябва да бъде най-малко 50,80 cm. Строителните норми допускат използването на снадени пръти при това условие за застъпване и да са плътно допрени един до друг в зоната на застъпването.

За да може да се наредят по-лесно прътите и да отговарят на строителните норми, застъпващите се пръти се захващат с помощта на стандартни, предлагани на пазара, скоби 752, показани на фиг. 31. В цилиндричните кухини 52 и 62 захванатите пръти се придържат с помощта на скобите 160 или 260, съответно на предназначението им.

При кръстосване на вертикални и хоризонтални арматурни пръти не е задължително по строителните норми те да се прихващат едни към други, но е желателно да се използват скоби за кръстосване 750, показани на фиг. 31, за да се придържат в желаното положение преди изливането на бетона. Такива скоби също се предлагат на пазара.

Хоризонталните и вертикалните прътови елементи трябва да се разполагат правилно, в съответствие със строителните норми, като се използват дистанционни колела 820 при вертикалните канални елементи и гнезда 840 при хоризонталните канални елементи, както е показано на фиг. 27 и 28.

Могат да се използват различни диаметри на арматурните пръти. Стандартните диаметри са 1,27 cm, 1,9 cm и 2,54 cm. Изборът на диаметър зависи от размерите на строящата се сграда и от конструктивните изисквания. Размерът на процепите 170 и 270 за свързващите елементи се подбира така, че да могат плътно да поддържат използваните в конструкцията брой пръти.

10. Капаци и съединителни елементи. Предвидени съответни капаци и съединителни елементи, за да може да се затварят краищата на каналите на хоризонталните и верти16 кални свързващи греди и пиластрите в краищата на стенните секции или когато ще се образуват отвори за прозорци и врати и за да може да се съединяват кръстосванията между каналите за хоризонталните и вертикални свързващи греди.

Съединителните елементи 510 и 540 за пиластри имат същите размери и напречни сечения като елементите за канали за пиластри 210 и 240. Съединителните елементи е желателно да имат дължина 60,96 cm, за да могат да захващат добре разстоянието от 20,32 cm през вертикалната свързваща греда, както е показано на фиг. 14, и да може да се осигури добро прикрепване в края на елементите 210 и 240 за канали за пиластри.

Съединителните елементи за пиластри 510 имат скосени краища 512, които имат дължина 20,32 cm и застъпват елементи 210 за канали за пиластри от двете страни и са свързани с тях с помощта на скоби 260, вкарани през центрованите процепи 232 и 532 на пиластърния елемент 210 и съединителния елемент 510. Отворите 520 в пиластърния свързващ елемент 510 се пробиват при необходимост от прокарване на тръба от един до друг етаж на сградата.

По същия начин пиластърният съединителен елемент 540 има краища от 20,32 cm с процепи 542, които достигат и застъпват краищата на задния пиластърен елемент 240 и се пресича от скоби 260, достигайки до центрованите процепи 232 и 532.

На фиг 15 и 16 е показан съединителният елемент 400 за канал на хоризонтална свързваща греда. Предните и задните части на съединителния елемент 400 са еднакви и имат удължения 412, които застъпват елементите за канал за хоризонталната свързваща греда, като са прикачени с помощта на скоби 160, захванати в центрованите процепи 132 и 432. Съединителните елементи за хоризонталната свързваща греда 400 се използват при всички пресичания на каналите 100 с каналите 300' за вертикалната свързваща греда.

На фиг. 21 са показани крайни капаци за пиластър 560 и 570, които са предназначени за покриване на левия и десния край на всеки пиластърен канал за задържане на бетона. Те са нужни за всеки край на всяка стенна секция. Крайните капаци се присъединяват със скоби, вкарани в центрованите процепи 232 и

532 в пиластърния канал.

По същия начин крайни капаци 440 и 460 затварят съответно 15,24 сантиметрови и двойните 30,48 cm вертикални свързващи греди, съответно в краищата на всяка стенна секция, което е показано на фиг. 20 и 19, съответно на фиг. 41 и 40.

На фиг. 40 пресичането под прав ъгъл на два пиластърни канала се извършва, като се отрязва 60,96 cm парче от единия от пиластърните канали 210а и се подменя с парче със същата дължина от елемент 240 за заден пиластърен канал, като по този начин се образува 60,96 cm греда в края на тази стена, която може да побере перпендикулярния пиластърен канал. Напречен разрез на този участък на канала е показан на фиг. 26.

Съединителните елементи и капаци се изработват от същия материал както елементите на каналите.

11. Ъглови свръзки и скоби. На фиг. 40 и 41 всяка стенна секция се изгражда поотделно. Съседните перпендикулярни стенни секции се свързват чрез поставяне на арматурни пръти 830 с дължина 76,2 cm, простиращи се хоризонтално през изолационни блокове 50 или 60, така че да преминават през три цилиндрични кухини 52 или 62 на изолационните блокове от съседните перпендикулярни стени, които се захващат плътно след изливането на бетона в цилиндричните кухини. Дължините на арматурните пръти трябва да са достатъчни, за да могат да преминат през отвора на колоната на една от стенните секции и през два отвора на колоната в перпендикулярната стенна секция, което е показано на фиг. 40 и 41. Вертикалното разстояние между тези свързващи арматурни пръти 830 е желателно да бъде около 40,64 cm.

Както се вижда на фиг. 41 при кръстосването на два пиластърни канала 200 от един елемент 220 на пиластърен канал трябва да се отрежат 60,96 cm от ъгъла, да му се постави капак, а отрязаната част да се замени с втори елемент 240 на пиластърен канал. Така ще се образува 60,96 cm хоризонтална част на свързваща греда в края на отрязания пиластърен канал. Напречният разрез на тази крайна секция на канала е показан на фиг. 26.

Скобите, които служат за взаимното свързване на вертикалните и хоризонталните пресичащи се канали, както е показано на фиг.

10, позволяват протичането на бетона и образуването на монолитни свръзки на пресечките на гредите, което може да се види например на фиг. 11.

12. Електрическите разпределителни кутии и проводници 724 на фиг. 10 се прикачват към бетона на вертикалните свързващи греди, във вдлъбнатините 760, образувани от разликата в дебелината между свързващите греди и блоковете. Разпределителните кутии 724 се завинтват или приковават към елементи 326 (фиг.8) на каналите за вертикални свързващи греди, преди да се излее бетонът, с винтове или гвоздеи, на разстояние около 5,08 cm в свързващата греда, определяща центровете на каналите. Излетият бетон обхваща стеблата на винтовете или другите крепежни елементи, така че щом се втвърди, разпределителните кутии са здраво хванати в него.

По същия начин на фиг. 27 канализационната и водопроводната тръба 730 и електропроводниците 732 се прикачват, преди да се излее бетонът с помощта на подходящи пластмасови скоби или конзоли, които се завинтват или захващат по друг начи н към елементите на канала за свързващата греда. Освен това, щом се излее и втвърди бетонът, той обхваща стърчащите части на винтовете или други крепежни елементи, така че те остават здраво захванати за свързващата греда. Ако е необходимо, крепежният елемент впоследствие може да се освобождава откъм свободния му край, така че, ако трябва да се подменят тръбите или проводниците, свободните краища на скобите или конзолите позволяват това да стане.

13. Бетонът може да е от различни марки. Поради факта, че е желателно да се излива бетонът за цялата конструкция и то почти непрекъснато, е необходимо да се осигури подходящ поток за изпълването на всички хоризонтални канали, вертикални канали и цилиндрични кухини в изолационните блокове, пластичността и течливостта на бетона е твърде важна. На пазара се предлагат различни пластификатори за бетон. Те се прибавят след неговото разбъркването, но преди изливането и му придават по-голяма течливост. Пластификаторите също така могат да съкращават или удължават времето, необходимо за пълното втвърдяване на бетона.

Един от пластификаторите, които могат да се използват при осъществяване на настоя щето изобретение, е “Rheobuild 1000, доставян от Master Builders, Inc., Cleveland, Ohio. Пластификаторът се прибавя, за да придаде на бетона достатъчна течливост, за да може след подаването му в пиластърните канали да протича от пиластърните канали 200, през цилиндричните кухини 52 и 62 в блоковете 50 и 60 и към каналите за хоризонтални и вертикалните свързващи греди 100 и 300 или 300'. Количеството на прибавяния пластификатор зависи от степента на течливост и желаното време за втвърдяване на бетона. Колкото повече пластификатор се прибави, толкова полесно тече бетонът и толкова повече време му е необходимо след това за втвърдяване.

Конкретно избраният бетонов състав зависи от размера на сградата и от желаните физически свойства, което е в компетентността на строителните специалисти. Един пример за бетонов състав за изграждането на двуетажно жилище на 148,64 т² е 206,84 бара, с пълнеж от баластра 0,95 cm като инертен материал.

Времето за втвърдяване на бетона може да е значително, така че междувременно могат да се изпълняват други строителни работи, но може и да е кратко - до 3 дни. Щом се излеят стените на една сграда, тя може да се остави за около 3 дни, за да може бетонът да се втвърди напълно. През това време работниците могат да работят на друга постройка.

14. Грундиране или галванизиране. Всички метални части, използвани в конструкцията съгласно изобретението трябва да се грундират или галванизират, ако влизат в допир с бетона, което се изисква от строителните норми. Това е добре известно в тази област на строителството.

Задачата на изобретението се решава и с метод за построяването на модулна стенна конструкция.

1. Общи положения

Методът включва следните етапи:

1. Изграждане на бетонно сутеренно помещение или плоча, включващи елементи за канали за хоризонтални свързващи греди с хоризонталните арматурни пръти за определянето на вътрешните и външните стени.

2. Изграждане на първия ред изолационни блокове, по желание с канали за вертикални свързващи греди, разположен над каналите за хоризонталните свързващи греди.

3. Изграждане на втори ред от канали за хоризонталните свързващи греди с хоризонтални арматурни пръти.

4. Монтиране на втори ред блокове, по желание с канали за вертикалните свързващи греди.

5. Изграждане на канали за пиластърни греди с вертикални и хоризонтални, взаимносвързани арматурни пръти.

6. С изграждането на всеки ред да се поставят необходимите свързващи съединения и крайни капаци.

7. Поставяне на дървените рамкови конструкции за дограмата за вратите и прозорците.

8. Укрепване на първия етаж на сградата.

9. Изграждане на втория етаж до голяма степен по същия начин като преходния етаж.

10. Ако се предвижда, изгражда се и трети етаж.

11. Поставяне на място на всички вертикални арматурни пръти, като се нанизват през прорезите на скобите.

12. Поставяне на всички фиксиращи елементи, например пластмасови анкери, анкерни планки, скоби за прекарване на ВиК и електроинсталациите, конзоли и разпределителни кутии.

13. Изливане на бетон при почти непрекъснат режим на изливане, поотделно за всеки етаж.

14. Ако е за предпочитане, поставят се етажните и покривни анкерни планки с крепежни елементи влизащи в частично втвърдилия се бетон на пиластрите.

15. Оставя се бетонът да се втвърди напълно.

16. Изваждане на укрепващите елементи. Вътрешните стени се обработват едновременно и по същия начин като външните стени и се изграждат и укрепват преди изливането на бетона.

(2) Изграждане на фундамента

Както е посочено, първата стъпка при изграждането на стенна конструкция съгласно изобретението е изкопаването на основите или изливане на плоча на терена. Фундаментът или теренната плоча се укрепват конструктивно чрез хоризонтални арматурни пръти, които се монтират върху подходящи фундиращи подложки или други устройства за това съобразно със строителните норми.

По периферията и във вътрешността (за определяне на вътрешните стени) на фундамента или на плочата се нарежда първият ред канали за хоризонталните свързващи греди с вкарани бигли. Хоризонталните опори на биглите на Г- образните арматурни пръти се разполагат отгоре и могат да се притягат към хоризонталните пръти на фундамента. Вертикалните части на биглите се придържат с помощта на скобите 160 на каналите за хоризонталните свързващи греди. Каналите се поставят над хоризонталните арматурни пръти и лягат върху подложките, които се захващат за прорезите 170 на скобите 160.

На плочата или фундамента се монтират съответните тръби за ВиК и за електропроводниците съгласно известните методи в практиката.

След това се излива бетонът за фундамента или за плочата до нивото на горните хоризонтални фланци 124 и 128 на всеки канал за свързваща греда. Оставя се да се втвърди в продължение на няколко часа.

Ако стените вътре в сградата трябва да се изградят по метода съгласно изобретението, върху фундамента или плочата се монтира ред от подходящи канали за хоризонтални свързващи греди преди изливането на бетона. Подложките 36 се регулират така, че да се нивелират всички канали за хоризонталните свързващи греди. Първият ред канали за хоризонталните греди се прихваща към бетонния фундамент или плочата и се осигурява нивелирана площадка за монтирането на стенните конструкции, предмет на изобретението.

(3) Изграждане на първия ред изолационни блокове

Всеки ред се изгражда по следния начин.

Първо, поставя се изолационен блок в канала, образуван от вертикални фланци 128 и 130 на всеки от каналите на хоризонталните свързващи греди от предния ред на фундамента (по отношение на първия ред). Цилиндричните кухини 52 във всеки изолационен блок се поставят върху вертикалните арматурни пръти на биглите, които са разположени централно, вътре във всяка цилиндрична кухина с помощта на скобите 160. които ги придържат на място. Всеки изолационен блок се поставя на разстояние от съседния, равно на широчината на вертикалната свързваща греда, когато меж19 ду всяка най-близка двойка изолационни блокове се поставя първият елемент 300 на канала за вертикалната свързваща греда. В онези части на реда, които не съдържат канал 300 за вертикална свързваща греда, блоковете се поставят допрени един до друг.

Над реда изолационни блокове се поставя втори ред канали 100 за хоризонталната свързваща греда, като върху подходящи гнезда 810 се вмъкват хоризонталните арматурни пръти. След това се поставят канали 300 за вертикални свързващи греди и, ако може да се приложи, към пресичащите се канали 300 за вертикална свързваща греда се поставят свързващи съединения 400 за канали за хоризонталните свързващи греди.

Хоризонталните арматурни пръти 28 се поставят непосредствено до пресечните и найблизките вертикални арматурни пръти 28 с помощта на дистанционни колела 820 и гнезда 810.

Откритите краища на хоризонталните канали се затварят с помощта на подходящи капаци 440.

След това се поставя следващият ред изолационни блокове, вътре между фланци 122 и 130 на елементите на каналите за хоризонталните свързващи греди.

Ако е необходимо, се поставят и канални елементи 300' за вертикалните свързващи греди.

След това се сглобява и поставя ред пиластърни канали 200 над втория ред изолационни блокове. Огънатите пръти 22 и хоризонталните арматурни пръти 26 се вкарват в пиластърните канали 200, като долните краища на профилните пръти се прекарват през свързващи отвори 72. Те се закрепват с помощта на кръстати скоби 750.

Съединителните елементи 510 и 540 се поставят между пиластърни канали за получаване на монолитна дължина по продължение на всяка стена, а краищата на всеки пиластърен канал, в края на всяка стена, се затваря с капак, като се ползват пиластърни капаци 560 или 570 или се отрязват и завършват с права част, както е описано и показано на фиг. 26 и 40.

След като се монтира цяла стенна конструкция, се прекарват вертикални арматурни пръти през прорезите 172 и 272 в скобите съответно за хоризонталните свързващи греди и за пиластърните канали, и се прикачват с вертикални арматурни пръти с гнезда 820, като се вкарват в канали 300 за вертикални свързващи греди.

(4) Укрепване

Както се вижда на фиг. 31 и 32, на фланците на пиластърните канали от вътрешната и от външната страна на стените се завинтват или заковават подходящи дървени блокове 840, а в тях се завинтват обтяжни анкери 842. След като се монтират дървените блокове, закачват се подходящи телени или въжени обтяжки 844 за тях и за терена и с помощта на винтови обтегачи 846 се навиват, за да се регулират и притегнат. По този начин лесно може да се регулира етаж или цяла стена.

С изграждането на всеки етаж се прикачват обтяжки и етажът се укрепва. След завършване на цялата конструкция се извършва окончателното центроване.

Броят на телените или въжени обтяжки 844, поставяни от вътрешната и външна страна на конструкцията зависи от нейния размер и от броя на етажите. При едно от предпочитаните изпълнения на изобретението е желателно телени обтяжки да се поставят на разстояние 2,44 m по периметъра на всеки етаж за стенни конструкции над партерния етаж.

Вътрешните стени се укрепват по същия начин с дървени блокчета, завинтени към пиластърните канали, винтови обтегачи и телени или въжени обтяжки, но за закрепването на телените или въжените обтяжки към терена трябва да се поставят подходящи тънки спираловидни вложки 850 за плочата към фундамента или плочата на сградата и да им се поставят капаци (не е показано), преди да се излее бетонът за фундамента или плочата. Те се формират по такъв начин в бетона, а капаците се изваждат и се заместват с кръгови вложки 852, които се завинтват във вложките на плочата и образуват сигурна основа за привръзването на телените или въжените обтяжки (показано на фиг. 42). Когато се свалят телените обтяжки, може да се поставят обратно капаците. Тънките вложки в плочата и кръговите вложки са изделия, които се набавят от пазара.

На всеки ъгъл между перпендикулярни стени се поставят арматурни пръти, достатъчно дълги, за да преминават през три колони. Те20 зи арматурни пръти се прекарват през центровете на цилиндричните канали. По този начин ъглите се захващат здраво от арматурните пръти след изливането на бетона в цилиндричните кухини и образуването на колоните (показано на фиг. 40 и 41).

Когато през изолационния материал се прокарват арматурни пръти има възможност да изтече бетон и затова отворът се запушва с подходяща лента 832, например лента за затваряне на въздухопроводи, което е показано на фиг. 40 и 41.

В предпочитаната практика съгласно изобретението всеки етаж се сглобява поотделно и след завършването му се поставят телени обтяжки, както е описано, с което той се укрепва и нивелира.

Устойчивостта на конструкцията срещу вятър е твърде важна, поради което всеки етаж трябва след изграждането незабавно да бъде здраво укрепен с обтяжки и това укрепване да се поддържа при изливането на бетона и до пълното му втвърдяване.

Въпреки че телените или въжени обтяжки са удобно средство за лесно осъществяване на необходимата устойчивост на конструкцията и след това лесно се демонтират, могат да бъдат прилагани и други средства за създаване на устойчивост, например демонтиращи се ферми и скелета, които обаче са твърде тромави и скъпи.

Цялата скелетна конструкция на стенните секции се образува по този начин, докато се завърши монтажът на цялата стенна конструкция.

(5) Поставяне на стенни анкери, разпределителни кутии, тръбопроводи и други

След устойчивото закрепване на стенните конструкции към тях по необходимост се закрепват пластмасови стенни анкери 710, както и тръбопроводи и кабелни линии в разпределителни кутии.

В каналните елементи 510 на пиластрите се пробиват отвори 520 за прекарване на водопроводни и кализационни тръби (не е показано) между етажите. Електрическите проводници се завинтват към външната страна на пиластърните канали 200 и нагоре по стените.

Пластмасовите стенни анкери, разпределителните кутии, скобите за електропроводниците и скобите за захващане на водопроводни и канализационни тръби се вкарват в съответните канали за свързващите греди или в изолационните блокове, като преминават към отворите или каналите, където ще бъдат залята с бетон при изливането му и захванати в него.

Поставянето на стенните анкери, скоби и конзоли за тръбопроводите и проводниците е въпрос на избор на строителя.

(6) Изрязване на изолационните блокове и каналите за свързващите греди

Преди нареждането на редовете изолационните блокове и каналите за свързващите греди се изрязват по размерите, подходящи за получаване на всякакви желани дължини на сградата и стените, при които се изискват дължини, кратни на 2,44 m, а също така за получаване на отворите за каси на врати и прозорци. Блоковете и каналите се режат с обикновени приспособления с нажежена тел.

На всеки етаж, на местата, където ще има врати и прозорци, отворите за тях се затварят с подходящи парчета дъски с размери 5,08 х 20,32 cm от двете страни на отвора. Всяка дъска затваря съседните хоризонтални или вертикални канали за да не се допусне изтичане на бетон и осигурява повърхност за захващане на касите на вратите и прозорците.

(7) Наливане на бетона

Бетонната стес се приготвя така, че да се осигурят конструктивните й качества и течливост, така че лесно да протича и изпълва всички необходими празнини, както и да има подходящо време за втвърдяване.

За да се намали времето за построяване на стенните конструкции, съгласно изобретението е желателно, бетонът да се налива почти непрекъснато, което за повечето конструкции при осигуряване на необходимото количество бетон и избор на благоприятно време се извършва в рамките на един ден.

Желателно е бетоновозът да пристига рано сутринта, след което се налива всеки етаж през отворените пиластърни канали. Бетонът тече от пиластърните канали към съседните цилиндрични канали и каналите за вертикалните свързващи греди, свързани с тях, след което продължава към по-ниските цилиндрични канали и каналите за хоризонталните и вертикалните свързващи греди.

Ако е необходимо, след завършване на изливането може да се пробият малки отвори в каналите на свързващите греди и в блокове21 те, за да се провери, че бетонът е запълнил добре всички отвори и канали в стената.

Изчислява се, че при една сграда от 148,64 ш² ще са необходими приблизително 1 2 h за наливането на всеки етаж. В този случай, ако сградата има сутерен и два етажа, изливането на бетона за цялата сграда ще се извърши за 3 - 6 h.

(8) Поставяне на етажните и покривните греди и ферми

Преди да се остави бетонът да се втвърди, трябва да се поставят на местата им анкерните планки 862. За по-лесното поставяне на съответните крепежни елементи, краищата на етажните и покривните греди се пробиват предварително (не е показано) и се заковават или завинтват гвоздеите или винтовете 864, които трябва да навлязат поне 5,08 cm в бетона. След като бетонът престои до срока за втвърдяване, върху анкерните планки се разполагат етажните и покривните напречни греди и ферми 860, като се притягат на местата им с помощта на винтове или гвоздеи към анкерните планки 862.

Желателно е да се остави конструкцията все още укрепена с телените обтяжки в продължение на 24 до 48 h или докато бетонът се втвърди достатъчно. Това време варира в зависимост от качествата на бетона.

След като се втвърди бетонът, обтяжките се свалят, като се развият дървените блокчета 840 от шините 116 и 216 на каналните елементи 110 или 210, за да се използват за следващ строеж. За по-лесното сваляне тези винтове се навиват във фланците, държащи блоковете, а не във фланците, които се напълват с бетон.

Модификации на изобретението

Тук е описано само едно конкретно примерно изпълнение на изобретението, но могат да се направят голям брой модификации, без да се излиза извън духа и обхвата на настоящето изобретение. Използваните конкретни размери и форми на елементите съгласон изобретението и конкретните материали могат да се разнообразяват в широки граници.

Claims (20)

1. Патентни претенции

   1. Стенна конструкция, състояща се от разположени на разстояние вертикални бетонни колони и хоризонтални бетонни греди, свързващи тези колони, разстоянията между които са почти запълнени с блокове от полимерна пяна с вертикални цилиндрични проходни кухини, които при запълване с бетон образуват вертикални, усилващи стената колони, свързани с хоризонталните греди, като всички греди и колони са снабдени с арматурни пръти, а на необходимите места предварително са заложени рамки за монтаж на врати и прозорци, характеризираща се с това, че за изграждането на един, два или повече етажа, всеки етаж е образуван от един ред блокове, една хоризонтална свързваща греда и върху нея втори ред блокове, като втората хоризонтална греда, завършваща етажа е оформена като пиластърна и е издадена навътре към помещението с конзолно стъпало, върху което да стъпва подовата или покривната конструкция, а вертикалните греди, разположени поне в ъглите на всяко помещение обхващат пълната височина на етажа или половината от него.
2. 2. Стенна конструкция съгласно претенция 1, характеризираща се с това, че всички греди - както вертикалните, така и хоризонталните обикновени и пиластърни греди, са обхванати в канали, изработени от пластмасов или метален листов материал, които канали са монтирани заедно с подреждането на блоковете, служат като кофраж при отловането на бетона, но остават свързани в окончателно изградената стенна конструкция.
3. 3. Стенна конструкция съгласно претенция 1, характеризираща се с това, че дебелината на вертикалните и хоризонталните свързващи греди, и дебелината в долния край на пиластърните греди е равна на диаметъра на вертикалните цилиндрични проходни кухини в блоковете, като по такъв начин блоковете са издадени от двете страни на стената, пред гредите и колоните.
4. 4. Стенна конструкция съгласно претенция 1 и 3, характеризираща се с това, че в улеите, които се образуват по протежение на всяка вертикална и хоризонтална греда, имащи дълбочина, равна на полуразликата от дебелината на блоковете и диаметъра на колоните, отлети в тях, се вместват водопроводно-канализационни и електрически инсталации, като тези улеи са покрити с декоративни облицовачни листове, които могат да се свалят, за да позволят достъп за преместване или ремонт на водопроводно-канализационните (730) и електрическите (732) инсталации.
5. 5. Стенна конструкция съгласно претенция 1, характеризираща се с това, че съдържа термопластични щифтове (718), които имат глави с плоско лице и стеблата им са застопорени чрез предварително залагане в бетона, като главите им остават на повърхността на блоковете, така че техните лица да служат за закрепване на декоративни плоскости или конструкционни елементи към стената чрез механически скрепителни елементи, вкарани в стеблата им.
6. 6. Канал за свързваща греда, използван при изграждане на стенна конструкция от подсилени с бетон блокове, характеризиращ се с това, че съдържа двойка канални елемента (120), предимно с С-образно напречно сечение, определено от вертикален участък (126), и двойка хоризонтални участъци (124, 128), излизащи навън от този вертикален участък и завършващи с фланец, разположен вертикално, напречно на хоризонталните участъци и множество скоби (160), с по две крачета (162, 164), от които едното е свързано към единия канален елемент (120), а другото е свързано към другия канален елемент (120), като тези скоби придържат каналните елементи така, че споменатите С-образните напречни сечения са фиксирани на разстояние едно от друго и образуват отворено място между вертикалните елементи (126) на двата канални елемента (120), като всека скоба (160) има прорез (170) с конфигурация, която позволява поемането най-малко на един арматурен прът (44) в положение, което до голяма степен е напречно на споменатата скоба (160).
7. 7. Канал за свързваща греда съгласно претенция 6, характеризиращ се с това, че скобите (160) са изработени като едно цяло с каналните елементи.
8. 8. Канал за свързваща греда съгласно претенция 6, характеризиращ се с това, че съдържа съединителен елемент (400) за снаждане на два канални елемента който има два края, конструирани да лягат върху приблизително С-образното напречно сечение на съответния канален елемент на свързаната канална конструкция, и процепи (432) за монтаж на скобите (160), като неговите процепи са напасвани да съвпадат точно с процепите в каналния елемент, като всяко краче на всяка скоба е конструирано да може да влезе в процепа на каналния елемент и в процепа на съединителния елемент и по този начин да заключи каналния и съединителния елемент.
9. 9. Пиластърен канал за греда и конзола на стенна конструкция от блокове, подсилени с бетон, характеризиращ се с това, че се състои от двойка канални елементи (210, 240), като външният канален елемент (240), имащ приблизително С-образно напречно сечение, се състои от вертикален участък (246) и долен (244) и горен (248) хоризонтален участък, разположени напречно от вертикалния, като хоризонталните участъци са свързани с вертикалния участък, авътрешният канален елемент (210) има (i) един вертикален участък (220), (й) един хоризонтален участък (222), който излиза от горния край, перпендикулярно на вертикалния участък, и (iii) един наклонен участък (218), който започва от долния край на вертикалния участък под тъп ъгъл и завършва с втори вертикален участък (216), определящ долното разстояние до външния канален елемент, равно почти на дебелината на блоковете, докато разстоянието между горните части на споменатите канални елементи е най-малко един и половина пъти по-голямо, вследствие на което пиластьрната канална конструкция, след като се напълни с бетон, образува една конзола, издаваща се извън блоковете, и множество скоби (160), всяка от които по има две крачета, едното от които е свързано с първия канален елемент (240). а другото - с вторият канален елемент (210), като скобите (160) се подреждат на разстояние една от друга и свързват неподвижно един към друг каналните елементи (210, 240), при което формират празно пространство между тях и всяка скоба (160) има прорез (170) с форма, позволяваща приемането на най-малко един арматурен прът (28) в положение, до голяма степен, напречно на скобата (160).
10. 10. Пиластърен канал съгласно претенция 10, характеризиращ се с това, че каналната конструкция в своя край има капак (440, 460) за затваряне на канала.
11. 11. Пиластърен канал съгласно претенция 10 характеризиращ се с това, че един ъглов профилен прът (280) е легнал с едната си страна върху горните съединителни скоби (260), като втората му вертикална страна (284) е разположена на разстояние от външния канален елемент, равно на дебелината на блоковете, за да се монтират между тях блоковете на следващия етаж.
12. 12. Пиластърен канал съгласно претенция 10, характеризиращ се с това, че съдържа анкърни елементи (862) със захвати, проникващи в пиластърните греди, за осигуряване на свръзка между подовата или покривната конструкция и гредата.
13. 13. Пиластърен канал съгласно претенция 10, характеризиращ се с това, че съдържаща разпределени арматурни пръти, заложени във всеки пиластърен канал, като прътите (22) преминават близко до прилежащите колони, като всеки прът има един край, заложен в пиластъра под остър ъгъл, а вторият вертикален край е заложен в прилежащата колона, близо до вертикалния прът, за да свърже конструктивно пиластъра със съответната колона, при която поне един хоризонтален арматурен прът във всеки пиластър с помощта на скоби (750) е скрепен към всички кръстосващи се с него вертикални пръти (20) в пиластъра.
14. 14. Метод за изграждане на стенна конструкция съгласно претенция 1, включващ направата на изкоп и изграждане на бетонна основа, поставяне на блокове с проходни вертикални кухини по периферията на основата, поставяне на канални елементи между всеки ред блокове, уплътняване на блоковете и каналите за създаването до голяма степен на затворена система, разполагане на подходяща арматура в тази система и непрекъснато изливане на бетона за създаване на монолитна бетонна конструкция, характеризиращ се с това, че при изграждането на нивото на всеки етаж на пиластьрни канали и при уплътняването на блоковете и каналите за създаване на почти затворена система, издадената откъм вътрешната страна на стената конзолна част на пиластърния канал се оставя отгоре отворена за наливане на бетон през тези канали в цялата система, за да се изгради монолитна бетонна конструкция.
15. 15. Метод за изграждане на стенна конструкция съгласно претенция 41, характеризиращ се с това, че преди изливането на бетона се извършват следните технологически стъпки: разполагане на хоризонтални арматурни пръти във всеки канал и на вертикални арматурни пръти в кухините и пиластърните канали; позициониране на прътите в кухините; снаждане чрез припокриване на вертикалните пръти и осигуряване на допир между хоризон талните и вертикалните пръти на местата на кръстосването им.
16. 16. Метод за изграждане на стенна конструкция съгласно претенция 15, характеризиращ се с това, че преди изливането на бетона или след това, но преди неговото втвърдяване, през блоковете (50, 60) се полагат монтажни щифтове (710), имащи плоска глава (712) и стебло (714), по такъв начин, че главите им да се подравнят с повърхността на блоковете, а стеблата им да навлязат в кухините на блоковете, така че след заливането и втвърдяването на бетона стеблата да останат закотвени в него.
17. 17. Метод за изграждане на стенна конструкция съгласно претенция 15, характеризиращ се с това, че преди изливането на бетона или след това, но преди втвърдяването му, върху горната повърхност на конзолната част на пиластърните греди се полагат множество анкерни планки или вложки, а по-късно към тях, със свързващи елементи, се монтира подовата или покривната конструкция.
18. 18. Метод за изграждане на стенна конструкция съгласно претенция 15, характеризиращ се с това, че преди изливането на бетона или след това, но преди неговото втвърдяване, към каналните елементи се монтират коминни скоби (382), електрически тръби (160) или разклонителни кутии чрез прихващане на затегателни приспособления към каналните елементи.
19. 19. Метод за изграждане на стенна конструкция съгласно претенция 15, характеризиращ се с това, че преди изливането на бетона се стабилизира на стенната конструкция чрез разполагане на достатъчен брой регулируеми обтяжки (844). закрепени с единия си край към стената (840), а с другия - към земята (850), и ажустиране на обтяжките за стабилизация и довеждане до вертикално положение на цялостната конструкция.
20. 20. Метод за изграждане на стенна конструкция съгласно претенция 15, характеризиращ се с това, че в оформените в блоковете, каналите и вертикалните кухини гнезда по-късно се извършва монтаж на електрически проводници и кутии, и на водопроводни и канализационни тръби.