BG60579B1 - Method for alkylation of aromatic compounds - Google Patents

Method for alkylation of aromatic compounds Download PDF

Info

Publication number
BG60579B1
BG60579B1 BG95117A BG9511791A BG60579B1 BG 60579 B1 BG60579 B1 BG 60579B1 BG 95117 A BG95117 A BG 95117A BG 9511791 A BG9511791 A BG 9511791A BG 60579 B1 BG60579 B1 BG 60579B1
Authority
BG
Bulgaria
Prior art keywords
wed
zeolite
alkylation
catalyst
alkylating agent
Prior art date
Application number
BG95117A
Other languages
English (en)
Other versions
BG95117A (bg
Inventor
John D Kushnerick
Quang N Le
David O Marler
John P Mcwillians
Mae K Rubin
Joosup Shim
Charles M Smith
Stephen S Wong
Original Assignee
Mobil Oil Corp
Priority date (The priority date is an assumption and is not a legal conclusion. Google has not performed a legal analysis and makes no representation as to the accuracy of the date listed.)
Filing date
Publication date
Priority claimed from US07/470,015 external-priority patent/US4954663A/en
Priority claimed from US07/469,998 external-priority patent/US4992606A/en
Priority claimed from US07/469,999 external-priority patent/US4962256A/en
Application filed by Mobil Oil Corp filed Critical Mobil Oil Corp
Publication of BG95117A publication Critical patent/BG95117A/bg
Publication of BG60579B1 publication Critical patent/BG60579B1/bg

Links

Classifications

    • CCHEMISTRY; METALLURGY
    • C07ORGANIC CHEMISTRY
    • C07CACYCLIC OR CARBOCYCLIC COMPOUNDS
    • C07C5/00Preparation of hydrocarbons from hydrocarbons containing the same number of carbon atoms
    • C07C5/02Preparation of hydrocarbons from hydrocarbons containing the same number of carbon atoms by hydrogenation
    • C07C5/13Preparation of hydrocarbons from hydrocarbons containing the same number of carbon atoms by hydrogenation with simultaneous isomerisation
    • CCHEMISTRY; METALLURGY
    • C07ORGANIC CHEMISTRY
    • C07CACYCLIC OR CARBOCYCLIC COMPOUNDS
    • C07C37/00Preparation of compounds having hydroxy or O-metal groups bound to a carbon atom of a six-membered aromatic ring
    • C07C37/11Preparation of compounds having hydroxy or O-metal groups bound to a carbon atom of a six-membered aromatic ring by reactions increasing the number of carbon atoms
    • C07C37/14Preparation of compounds having hydroxy or O-metal groups bound to a carbon atom of a six-membered aromatic ring by reactions increasing the number of carbon atoms by addition reactions, i.e. reactions involving at least one carbon-to-carbon unsaturated bond
    • BPERFORMING OPERATIONS; TRANSPORTING
    • B01PHYSICAL OR CHEMICAL PROCESSES OR APPARATUS IN GENERAL
    • B01JCHEMICAL OR PHYSICAL PROCESSES, e.g. CATALYSIS OR COLLOID CHEMISTRY; THEIR RELEVANT APPARATUS
    • B01J29/00Catalysts comprising molecular sieves
    • B01J29/04Catalysts comprising molecular sieves having base-exchange properties, e.g. crystalline zeolites
    • B01J29/06Crystalline aluminosilicate zeolites; Isomorphous compounds thereof
    • B01J29/70Crystalline aluminosilicate zeolites; Isomorphous compounds thereof of types characterised by their specific structure not provided for in groups B01J29/08 - B01J29/65
    • B01J29/7007Zeolite Beta
    • BPERFORMING OPERATIONS; TRANSPORTING
    • B01PHYSICAL OR CHEMICAL PROCESSES OR APPARATUS IN GENERAL
    • B01JCHEMICAL OR PHYSICAL PROCESSES, e.g. CATALYSIS OR COLLOID CHEMISTRY; THEIR RELEVANT APPARATUS
    • B01J29/00Catalysts comprising molecular sieves
    • B01J29/04Catalysts comprising molecular sieves having base-exchange properties, e.g. crystalline zeolites
    • B01J29/06Crystalline aluminosilicate zeolites; Isomorphous compounds thereof
    • B01J29/70Crystalline aluminosilicate zeolites; Isomorphous compounds thereof of types characterised by their specific structure not provided for in groups B01J29/08 - B01J29/65
    • B01J29/7038MWW-type, e.g. MCM-22, ERB-1, ITQ-1, PSH-3 or SSZ-25
    • BPERFORMING OPERATIONS; TRANSPORTING
    • B01PHYSICAL OR CHEMICAL PROCESSES OR APPARATUS IN GENERAL
    • B01JCHEMICAL OR PHYSICAL PROCESSES, e.g. CATALYSIS OR COLLOID CHEMISTRY; THEIR RELEVANT APPARATUS
    • B01J35/00Catalysts, in general, characterised by their form or physical properties
    • B01J35/60Catalysts, in general, characterised by their form or physical properties characterised by their surface properties or porosity
    • B01J35/61Surface area
    • B01J35/615100-500 m2/g
    • BPERFORMING OPERATIONS; TRANSPORTING
    • B01PHYSICAL OR CHEMICAL PROCESSES OR APPARATUS IN GENERAL
    • B01JCHEMICAL OR PHYSICAL PROCESSES, e.g. CATALYSIS OR COLLOID CHEMISTRY; THEIR RELEVANT APPARATUS
    • B01J35/00Catalysts, in general, characterised by their form or physical properties
    • B01J35/70Catalysts, in general, characterised by their form or physical properties characterised by their crystalline properties, e.g. semi-crystalline
    • CCHEMISTRY; METALLURGY
    • C07ORGANIC CHEMISTRY
    • C07CACYCLIC OR CARBOCYCLIC COMPOUNDS
    • C07C2/00Preparation of hydrocarbons from hydrocarbons containing a smaller number of carbon atoms
    • C07C2/54Preparation of hydrocarbons from hydrocarbons containing a smaller number of carbon atoms by addition of unsaturated hydrocarbons to saturated hydrocarbons or to hydrocarbons containing a six-membered aromatic ring with no unsaturation outside the aromatic ring
    • C07C2/64Addition to a carbon atom of a six-membered aromatic ring
    • C07C2/66Catalytic processes
    • BPERFORMING OPERATIONS; TRANSPORTING
    • B01PHYSICAL OR CHEMICAL PROCESSES OR APPARATUS IN GENERAL
    • B01JCHEMICAL OR PHYSICAL PROCESSES, e.g. CATALYSIS OR COLLOID CHEMISTRY; THEIR RELEVANT APPARATUS
    • B01J2235/00Indexing scheme associated with group B01J35/00, related to the analysis techniques used to determine the catalysts form or properties
    • B01J2235/15X-ray diffraction
    • BPERFORMING OPERATIONS; TRANSPORTING
    • B01PHYSICAL OR CHEMICAL PROCESSES OR APPARATUS IN GENERAL
    • B01JCHEMICAL OR PHYSICAL PROCESSES, e.g. CATALYSIS OR COLLOID CHEMISTRY; THEIR RELEVANT APPARATUS
    • B01J35/00Catalysts, in general, characterised by their form or physical properties
    • B01J35/30Catalysts, in general, characterised by their form or physical properties characterised by their physical properties
    • CCHEMISTRY; METALLURGY
    • C07ORGANIC CHEMISTRY
    • C07CACYCLIC OR CARBOCYCLIC COMPOUNDS
    • C07C2529/00Catalysts comprising molecular sieves
    • C07C2529/04Catalysts comprising molecular sieves having base-exchange properties, e.g. crystalline zeolites, pillared clays
    • C07C2529/06Crystalline aluminosilicate zeolites; Isomorphous compounds thereof

Landscapes

  • Chemical & Material Sciences (AREA)
  • Organic Chemistry (AREA)
  • Chemical Kinetics & Catalysis (AREA)
  • Engineering & Computer Science (AREA)
  • Materials Engineering (AREA)
  • Crystallography & Structural Chemistry (AREA)
  • Organic Low-Molecular-Weight Compounds And Preparation Thereof (AREA)
  • Catalysts (AREA)
  • Low-Molecular Organic Synthesis Reactions Using Catalysts (AREA)
  • Fats And Perfumes (AREA)
  • Nitrogen And Oxygen Or Sulfur-Condensed Heterocyclic Ring Systems (AREA)

Description

Изобретението се отнася до метод за алкилиране на ароматни съединения, при който като катализатор на процеса се използва синтетичен порьозен кристален зеолит.
Зеолитите, както естествените, така и синтетичните, са известни със своите каталитични свойства при различни видове въглеводородни превръщания. Някои зеолити са подредени порьозни кристални алумосиликати с определена кристална структура, установена чрез дифракция на рентгенови лъчи, в която има голям брой по-малки кухини, които могат да бъдат свързани посредством множество още по-малки канали или пори. Тези кухини и пори имат еднакъв размер в конкретния зеолит. Тъй като, размерите на тези пори са такива, че те могат да адсорбират молекули с определени размери и в същото време на приемат /пропускат/ тези с по-големи размери, то тези материали са станали известни като “молекулни сита” и свойствата им намират приложение по различни начини. Такива молекулни сита, както естествени, така и синтетични, включват широк спектър от кристални силикати, съдържащи положителни йони. Тези силикати могат да се опишат като твърда пространствена решетка на Si04 и окис на елемент от ΠΙΑ група на периодичната система, като например А104, в които тетраедрите са напречно свързани посредством кислородните атоми, като съотношението между атомите на елемента от ША група, например атомите на силиция или на алуминия, и кислородните атоми е 1:2. Електровалентността на тетраедъра, съдържащ елемент от ΙΠΑ група на периодичната система, например, алуминий, се балансира чрез включване в кристала на катион, такъв като катион на алкален или алкалоземен метал. Това се получава, когато отношението между елемента от ША група, например, алуминий, към броя на различни катиони, такива като Са/2, Sr/2, Na, К или Li, е равно на единица. Един вид катион може да се замени, напълно или частично, с друг вид катион, като се приложи йонообменна техника по известен начин.
По известните методи се получава голямо разнообразие от синтетични зеолити. Много от тези зеолити са обозначени с буква или с други символи, както са например: зеолит Z /1/, зеолит X /2/, зеолит У /3/, зеолит ZK-5 /4/, зеолит ZK-4/5/, зеолит ZSM-5 /6/, зеолит ZSM11 /7/, зеолит ZSM-12 /8/, зеолит ZSM-20 /9/, зеолит ZSM-35 /10/ и зеолит ZSM-23 /11/.
За даден зеолит съотношението Si02/Al203 често се променя. Така например, зеолит X може да бъде синтезиран със съотношения Si02/ AljOj от 2 до 3; зеолит У - със съотношение от 3 до 6. В някои зеолити горната граница на съотношението Si02/Al203 е неопределена /неограничена/. Зеолит ZSM-5 е такъв пример, в който съотношението SiO2/А1203 е най-малко 5, а горната граница се определя от съществуващите аналитични методи за измерване на тази стойност. В източник /12/ е описан порьозен кристален силикат, добит от реакционна смес, съдържаща неопределено количество алумоокис, добавен без предварителни изчисления, който показва рентгенограма, присъща на ZSM-5. В други източници /13 -е- 15/, се описват кристални силикати, в които се променя съдържанието на алумоокиса и на метала.
Алкилирането е една от най-важните и приложими реакции на въглеводородите. При нея като катализатори се използват киселини на Люис и Бронстед, както и различни естествени и синтетични зеолити. Известно е алкилиране на ароматни въглеводороди с използване на кристален зеолит като катализатор. Така например, е описано алкилиране в течна фаза, в присъствие на кристални алуминосиликати, като фожазит, хейландит, клиноптилолит, морденит, дакиардит, зеолит X и зеолит У/16/.
В източници /17 и 18/ се описва алкилиране на ароматни въглеводороди с олефини в течна фаза и в присъствие на определени зеолити, докато в /19 и 20/ алкилирането на ароматните въглеводороди с олефини се осъществява в газова фаза и в присъствие на определен тип зеолит, като катализатор.
Съгласно източници /21 и 22/ изопропилбензол се получава чрез взаимодействие на пропилея и бензол в газова фаза и в присъствие на зеолит ZSM-12.
Известно е и алкилиране на ароматни въглеводороди със сравнително късоверижни агенти, съдържащи от 1 до 5 въглеродни атома, като се използва като катализатор на процеса зеолит ZSM-12 /23/.
Според източник /24/ сравнително дъл говерижни алкилофеноли се получават чрез алкилиране на фенол с дълговерижен алкилиращ агент, който има една или повече алкилови групи с поне 5 въглеродни атома във веригата, като се използва като катализатор зеолит, такъв като канкринит, морденит, офритайт или ZSM-12.
Методът за алкилиране на ароматни съединения, съгласно изобретението, се състои в контактуване на ароматното съединение с поне идин алкилиращ агент, в присъствие на катализатор на процеса, съдържащ синтетичен проьозен кристален зеолит, който има рентгенограма, включваща стойности, дадени в таблица I, по-нататък.
Терминът “ароматен”, отнасящ се до съединенията, които се алкилират, включва незаместени или заместени едно- или многоядрени съединения. Съединенията с ароматен характер, които съдържат хетеро атом също се включват в този термин при условие, че не действат като катализаторна отрова при подбраните реакционни условия.
Заместените ароматни съединения, които могат да се алкилират, съгласно изобретението, трябва да имат поне един водороден атом, директно свързан с ароматното ядро. Ароматните ядра могат да бъдат заместени с една или повече алкилова, арилова, алкарилова, алкокси, арилокси, хидрокси, циклоалкилова, халидна и/или друга групи, които не пречат на процеса на алкилиране. В едно, по-специално изпълнение на метода, ароматното съединение е фенолно.
Подходящи ароматни въглеводороди са: бензол, толуол, ксилол, нафталин, антрацен, перилен, коронен и фенантрен.
Алкиловите групи, които могат да бъдат заместители в ароматното съединение, обикновено, съдържат от 1 до 22 въглеродни атома и за предпочитане от 1 до 8 въглеродни атома, като най-предпочитаният вариант е от 1 до 4 въглеродни атома.
Подходящи ароматни съединения, заместени с алкилова група са толуол, ксилол, изопропилбензол, норм.-пропилбензол, алфа-метилнафталин, етилбензол, кумол, мезитилен, дурол, р-кумол, бутилбензол, псевдокумол, одиетилбензол, мета-диетилбензол, р-диетилбензол, изоамилбензол, изохексилбензол, пентаетилбенозол, пентаметилбензол; 1,2,3,4-тетраетилбензол; 1,2,3,5-тетраметилбензол, 1,2,420 триетилбензол; 1,2,3-триметилбензол, мета-бутилтолуол; р-бутилтолуол; 3,5-диетилтолуол; оетилтолуол; р-етилтолуол; мета-пропилтолуол; 4-етил-мета-ксилол, диметилнафталини; етил5 нафталин; 2,3-диметилантрацен; 9-етилантрацен; 2-метилантрацен, о-метилантрацен; 9,10-диметилфенантрен и 3-метил-фенантрен. Като изходни вещества могат да се използват и по-високо молекулни алкилароматни въгле10 водороди, като тези получени чрез алкилиране на ароматни въглеводороди с олефинови олигомери. Такива продукти често се считат като алкилирани и включват хексилбензол, нонилбензол, додецилбензол, пентадецилбензол, хек15 силтолуол, нонилтолуол, додецилтолуол и пентадецилтолуол. Много често алкилатът се получава като висококипяща фракция, в която алкиловата група, присъединена към ароматното ядро, има от 6 до 12 въглеродни атома.
Продукт от реформинг, съдържащ значително количество бензол, толуол и/или ксилол, представлява особено ценна суровина за процеса на алкилиране, съгласно изобретението.
Подходящи за алкилиране фенолни съединения са: метилфеноли /крезоли/; диметилфеноли /ксилоли/; етил, пропил и бутилфеноли; халофеноли /например, хлор- и бромфеноли/; алкилхалофеноли; алкоксифеноли; дихидроксибензоли /например, хидрохинон, катехин, резорцин/; и хидроксиксилирани кондензирани ядра, като нафтоли, антраноли и фенантраноли.
При един от вариантите, съгласно изобретението, алкилиращият агент е органично съединение с най-малко една алкилираща група, способно да реагира с подлежащото на алкилиране ароматно съединение и притежаващо от 1 до 5 въглеродни атома. Примери за подходящи алкилиращи агенти са С25олефини, такива като етилен, пропилея, бутилени и пентени; алкохоли /включително, моно-, ди-, три-алкохоли и т.н./, такива като метанол, етанол, пропаноли, бутаноли и пентаноли; алдехиди, като формалдехид, ацеталдехид, пропионов алдехид, маслен алдехид и норм.-валерианов алдехид; и алкилхалиди, като метилхлорид, етилхлорид, пропилхлориди, бутилхлориди и пентилхлориди.
Смеси от леки олефини са особено подходящи като алкилиращи агенти в споменатия вариант, съгласно изобретението. Така, смеси
от етилен, пропилен, бутилени и/или пентени, които са основни компоненти в различни фракции в нефтопреработването, например горивен газ, отпадъчен газ от газопреработвателната инсталация, съдържащ етилен, пропилен и т.н., отпадъчен газ от крекинг-инсталацията, съдържащ леки олефини, пропан/пропиленови фракции от нефтопреработвателните заводи, са подходящи като алкилиращи агенти, съгласно изобретението. Така например, типична лека олефинова фракция има следния състав:
тегловни 7о молни
етан 3.3. 5.1
етилен 0.7 1.2
пропан 14.5 15.3
пропилен 42.5 46.8
изобутан 12.9 10.3
норм.-
бутан 3.3. 2.6
бутилени 22.1 18.32
пентани 0.7 0.4
Съгласно споменатия вариант на изобретението, могат да се получат като продукти на алкилирането етилбензол и кумол /чрез алкилиране на бензол с етилен и пропилен, съответно/, както и алкилат на реформинг-продукт /чрез алкилиране на реформинг-продукт с горивен газ или с друг източник на леки олефини/. В случая на алкилиране на бензол до етилбензол и кумол, се установи, че по метода, съгласно изобретението, се получава като страничен продукт, ксилол, под 500 ч/м.
Съгласно друг вариант на изобретението, алкилиращият агент е алифатно или ароматно органично съединение с една или повече алкилиращи алифатни групи, съдържащи поне 6 въглеродни атома, за предпочитане, поне 5 8 и в най-добрия случай най-малко 12 въглеродни атома. Примери за подходящи алкилиращи агенти са: олифени, като хексени, хептени, октени, нонени, децени, ундецени и додецени; алкохоли, като, хексаноли, хептаноли, октаноли, нонаоли, деканоли, ундеканоли и додеканоли; и алкилхалиди, като хексилхлориди, октилхлориди, додецилхлориди. Могат да се използват и разклонени алкилиращи агенти, по-специално олигомери олефини, като тримери, тетрамери и пентамери на леки олефини, като етилен, пропилен и бутилени. Характерни продукти на този вариант на метода, съгласно изобретението и особено в случаите, когато изходната суровина съдържа бензол, толуол, ксилол и/или нафталин, са ароматни маслени фракци /суровини/ с ниски температури на втвърдяване и на помътняване, с висок вискозитет и с добра окислителна и термична устойчивост. Когато изходната суровина е с фенол, могат да се получат дълговерижни алкилфеноли, които се използват в производството на синтетични детергенти.
Порьозният кристален зеолит, който в неговата калцинирана форма, се използва като катализатор в процеса на алкилиране, има рентгенограма, в която се наблюдават линиите, изброени в таблица 1, по-долу:
Таблица 1
междуплоскостно разстояние /А/ относителна интензивност, 1/1 х 100 о
12.36 ± 0.4 Ср.-МС
11.03 ± 0.2 Ср.-С
8.83 ± 0.14 Ср.-МС
6.18 ±0.12 Ср.-МС
6.00 ± 0.10 Сл.-Ср.
4.06 ± 0.07 Сл.-С
3.91 ± 0.07 Ср.-МС
3.42 ± 0.06 МС
и по-специално линиите, посочени в таблица II, по-долу:
Таблица II
междуплоскостно разстояние /А/ относителна интензивност, 1/1 100 0
30.0 ± 2.2 Сл.Ср.
22.1 ± 1.3 Сл.
12.36 ± 0.4 Ср.-МС
11.03 ± 0.2 Ср.-С
8.83 ± 0.14 Ср.-МС
6.18 ± 0.12 Ср.-МС
6.00 ± 0.10 Сл.-Ср.
4.06 ± 0.07 Сл.-С
3.91 ± 0.07 Ср.-МС
3.42 ± 0.06 МС »-
и още по-точно, линиите, дадени в таблица III, по долу:
Таблица III
междуплоскостно растнояние, относителна интензивност, I/Ι х 100 0
12.36 ± 0.4 Ср.-МС
11.03 ± 0.2 Ср.-С
8.83 ± 0.14 Ср.-МС
6.18 ± 0.12 Ср-МС
6.00 ± 0.10 Сл.-Ср.
5.54 ± 0.10 Сл.-Ср.
4.92 ± 0.09 Сл.
4.64 ± 0.08 Сл.
4.41 ± 0.08 Сл.-Ср.
4.25 ± 0.08 Сл.
4.10 ± 0.07 Сл.-С
4.06 ± 0.07 Сл.-С
3.91 ± 0.07 Ср.-МС
3.75 ± 0.06 Сл.-Ср.
3.56 ± 0.06 Сл.-Ср.
3.42 ± 0.06 МС
3.30 ± 0.05 Сл.-Ср.
3.20 ± 0.05 Сл.-Ср.
3.14 ± 0.05 Сл.-Ср.
3.07 ± 0.05 Сл.
2.99 ± 0.05 Сл.
2.82 ± 0.05 Сл.
2.78 ± 0.05 Сл.
2.68 ± 0.05 Сл.
2.59 ± 0.05 Сл.
Най-точно са определени диф ракционните линии в рентгенограмата на калцинирания зеолит в таблица IV, по-долу:
Таблица IV
междуплоскостно разстояние, /А/ относителна интензивност, 1/1 х 100 о
30.00 ± 2.2 Сл.-Ср.
22.1 ± 1.3 Сл.
12.36 ± 0.4 Сл.-МС
11.03 ± 0.2 Ср.-С
8.83 ± 0.14 Ср..МС
6.86 ± 0.14 Сл.-Ср.
6.18 ± 0.12 Ср.-МС
6.00 ±0.10 СлтСр.
5.54 ± 0.10 Сл.-Ср.
4.92 ± 0.09 Сл.
4.64 ± 0.08 - Сл.
4.41 ± 0.08 Сл.-Ср.
4.25 ± 0.08 Сл.
4.10 ± 0.07 Сл.-С
4.06 ± 0.07 Сл.-С
3.91 ± 0.07 Ср.-МС
3.75 ± 0.06 Сл.-Ср.
3.56 ± 0.06 Сл.-Ср.
3.42 ± 0.06 МС
3.30 ± 0.05 Сл.-Ср.
3.20 ± 0.05 Сл.-Ср.
3.14 ± 0.05 Сл.-Ср.
3.07 ± 0.05 Сл.
2.99 ± 0.05 Сл.
2.82 ± 0.05 Сл.
2.78 ± 0.05 Сл.
2.68 ± 0.05 Сл.
2.59 ± 0.05 Сл.
Тези стойности са определени по стандартни методи. Използва се дифрактометър, 40 снабден със сцинтилационен брояч, свързан с компютър, като излъчването е К-алфа дублет на мед. Максимумите, I, и техните местоположения като функция на 2 тета, където тета е ъгъл на Брег, се определят чрез алгоритмите 45 на компютъра, свързан с дифрактометьра. Оттук се определят относителните интензивности, 100 1/0о, където 1о е интензивността на най-силната линия или пика и d /установено/, междуплоскостното разстояние в ангстрьоми /А/, съот- 50 ветстващо на записаните линии. В таблици 1IV относителните интензивности са дадени със символи, означаващи: Сл.- слаба; Ср,- средна; С-силна; МС-много силна. На тези символи съответстват най-общо следните интензивности:
Сл. = 0-20
Ср. = 20-40
С =40-60
МС = 60-100
Следва да се разбира, че тези рентгенограми са характерни за всички видове зеолит. Натриевата форма, както и други катионни форми, показват, по същество, същата ренгенограма с малки изменения в междуплоскостното разстояние и отклонения в от носикелната интензивност. Други незначителни отклонения може да има в зависимост от съотношението от У : X, например съотношението силиций: алуминий, от молното съотношение на дадената проба, както и от степента на топлинна обработка.
Синтетичният порьозен кристален зеолит, който се използва като катализатор в процеса на алкилиране, съгласно изобретението, обикновено има състав, включващ молното съотношение:
Х203: /п/УО2 където X е тривалентен елемент, като алуминий, бор, желязо, и/или галий за предпочитане алуминий, У е четиривалентен елемент, като силиций и/или германий, за предпочитане силиций, и η е най-малко 10, обикновено от 10 до 150, в повечето случаи е от 10 до 60 и най-често е от 20 до 40. В така синтезираната форма, зеолитът има формула, определена за безводен зеолит, както следва:
/0.005-0.1 /Na20:/1 -4/R:X203:n Υ О2 в която R е органичен компонент. Натрият и органичният компонент са свързани със зеолита вследствие на тяхното присъствие по време на кристализацията и се отделят лесно посредством след-кристализационни обработки, описани по-подробно, по-нататък в описанието.
Използваният зеолит, съгласно изобретението, е термоустойчив и има голяма специфична повърхност /над 400 м2/г, измерена по метода на Брюнер, Емет и Телер /и необикновено голям сорбционен капацитет в сравнение с подобни кристални структури. По-специално, зеолитът има равновесен сорбционен капацитет по-висок от 4.5 тегл.%, обикновено над 7 тегл.%, за циклохексановите пари и над 10 тегл.% за парите на норм.-хексан, както и за водни пари. Както се вижда от горната формула, синтезираният зеолит е почти свободен от натриеви катиони. Следователно, той може да се използва като катализатор на процеса алкилиране с киселинна активност, без да се налага обменен етап. До определена степен /по желание/, обаче, наличните натриеви катиони в синтезирания материал могат да се заместят посредством известни методи, поне частично, като се приложи йонобмен с други катиони. Предпочитани такива катиони са метални йони водородни йони, водороден прекурсор /предшественик на водорода/, като например, амониеви йони, или смеси от изброените йони. Предпочитани катиони са тези, които осигуряват необходимата активност на катализатора за алкилирането. Към тях спадат: 5 катионите на: водорода, редкоземните метали и металите от групи ПА, ΙΙΙΑ, IVA 1Б, ПБ, 1ПБ, IVB и VIII на периодичната система.
Преди да се използва като катализатор на алкилирането, зеолитът трябва да се под10 ложи на термообработка, за да се отстрани отчасти или изцяло органичният компонент, присъстващ в него.
Зеолитният катализатор на алкилирането, 15 съгласно изобретението, може да се приложи, също, интимно смесен с хидрогениращ ком1понент, такъв като, волфрам, ванадий, молибден, рений, никел, кобалт, хром, манган или благороден метал, като платина или паладий. 20 Тогава трябва да се извърши хидрогенериране-дехидрогенериране. Такъв компонент може да се въведе в състава на катализатора посредством съкристализация, посредством обмен, до определена степен, с елемент от ША група, 25 например, с алуминий, както и чрез импрегниране в катализатора или получаване на интимна физична смес с него. Такъв компонент може да се импрегнира в или върху зеолита, като например в случай на използване на платина 30 зеолитът се обработва с разтвор, съдържащ платина. Подходящи платинови съединения за тази цел са хлорплатинова киселина, платинов хлорид, както и различни съединения, съдържащи платинов аминен комплекс.
Преди да се използват в процеса на алкилиране, съгласно изобретението, зеолитните кристали трябва да се дехидратират, поне частично. Това може да стане чрез нагряване на зеолита до температура в границите 40 от 200 до 595°С във въздушна, азотна или друга атмосфера, при атмосферно, под атмосферното или над атмосферното, налягане, в продължение на 30 мин до 48 часа. Дехидратирането може да се осъществи и при стайна темпе45 ратура, просто чрез поставяне на кристалния материал във вакуум, но за по-дълго време, за да се получи достатъчна степен на дехидратиране.
Зеолитът, който се използва, съгласно 50 изобретението, може да се получи от реакционна смес, съдържаща източници на катион на алкален или алкалоземен метал /М/, напри
мер, натриев или калиев катион, окис на четиривалентен елемент У, напр. силиций, окис на тривалентен елемент X, например алуминий, органичен ориентиращ заместител /R/, например, хексаметиленимин и вода, като тази ре- 5 акционна смес има състав по отношение на модното участие на окиси, в следните граници:
Регенти Работоспособно Предпочитано
съотношение съотношение
У02203 10 - 60 10 - 40
Н20/У02 5 - 100 10 - 50
ОН-/У02 0.01 - 1.0 0.1 - 0.5
М/У02 0.01 - 2.0 0.1 - 1.0
R/УО, 0.05 - 1.0 0.1 - 0.5
В предпочитан метод за синтез УО2-ре-
агентът съдържа значително количество твърд УО2, например, поне около 30 тегл.% твърд УО2.
Когато УО2 е силициев окис използването на източник на силиций, съдържащ най-малко 30 тегл.% твърд силициев окис като например 20 Ultrasil/утаен, изсушен чрез пулверизиране, силициев двуокис, съдържащ 90 тегл. % силициев двуокис /или Hisil/ утаен хидратиран Si02, съдържащ 87 тегл.% силиицев двуокис, 6 тегл.% свободна вода и 4.5 тегл.% свързана хидрата- 25 ционна вода и с размер на частиците 0.02 мк/, благоприятства образуването на кристал от горната смес. Ако се използва друг източник на силициев окис, например Q-Brand /натриев силикат, съдържащ 28.8 тегл.% Si02, 8.9 тегл.% 30 Na20 и 62.3 тегл.% Н20/ може да се получи ниска степен на кристализация. Ето защо се предпочита източникът на УО2, например на силициев двуокис, да съдържа най-малко 30 тегл.% твърд УО2, например, силициев двуокис 35 и по-добре най-малко 40 тегл.% твърд УО2, като силициев двуокис.
Кристализацията на зеолита може да се проведе както в статични условия, така и с разбъркване, в подходящ реакционен съд, като 40 полипропиленов или облицован с тефлон, или с неръждаема стомана, автоклав. Кристализацията, обикновено, се провежда при температура от 80°С до 225°С, в продължение на от 25 часа до 60 дни. След това, кристалите се 45 разделят от течността.
Кристализацията се улеснява с присъствието на най-малко 0.01%, за предпочитане 0.1 % и още по-добре 1 %, зародишни кристали, като количеството им е определено по отноше- 50 ние на общото тегло на кристалния продукт.
Преди да се приложи в процеса, съгласно изобретението, полученият зеолит, за предпочитане, се комбинира с друг материал, който е устойчив на температура и други условия, при които протича процесът на алкилиране. Към тези материали спадат активни и неактивни материали, синтетични и естествени зеолити, както и неорганични материали, такива като глини, силициев двуокис и/или метални окиси, като алуминиев окис. Последните могат да бъдат както естествени, така и желатинообразни утайки или гелове, включващи смеси от силициев двуокис и метални окиси. Използването на друг материал заедно с разтворимия зеолит, например в комбинация с него или по време на синтеза на зеолита, който Сам по себе си е каталитично активен, може да промени превръщането и/или селективността на катализатора. Неактивни материали подходящо се използват като разредители и контролират степента на превръщане, така, че продуктите на алкилирането да се получат икономично и без използване на други средства за контрол на скоростта на реакцията. Тези материали могат да се включат в природни глини, като например в бентонит и каолин, за да подобрят здравината на смачкване на катализатора при условията на алкилиране в производствен мащаб. Тези материали, като глини, окиси и др., действат като свързващо вещество на катализатора. Желателно е да се получи катализатор с добра якост на смачкване, тъй като в производствени условия и при съхранение трябва да се предотврати разпадането му на прахообразни материали. Глинените свързващи вещества се използват, обикновено, само с цел да се подобри якостта на смачкване /разрушаване/ на катализатора.
Естествените глини, които са подходящи да се комбинират със зеолита, включват тези, от групите на монтоморилонита и на каолина, към които групи спадат и суббентонитите и каолините, известни с общите наименования Dixie, McNamee, georgia u Florida - глини, или други, в които основният минерален компонент е халоизит, каолинит, дикит, накрит, или анауксит. Такива глини могат да се използват в сурово състояние /необработени/, както са добити или могат да се подложат на калциниране, киселинна обработка или химическа модификация. Свързващите вещества, които се смесват със зеолита, също, включват неорганични окиси и особено алу миниев окис.
Освен с гореспоменатите материали, зеолитьт, съгласно изобретението, може да се комбинира с порьозен кристален материал, като алумосиликат, магнезиев силикат, силициев двуокис-циркониев двуокис, силициев двуокисториев двуокис, силициев двуокис-берилиев окис, силициев двуокис- титанов двуокис както и тройни състави, като силициев двуокисалуминиев окис-ториев двуокис , силициев двуокис-алуминиев окис-циркониев двуокис, силициев двуокис-магнезиев окис-циркониев двуокис и силициев двуокис-магнезиев окис-циркониев двуокис. Благоприятно е, поне част от споменатите материали да бъдат в колоидна форма, така че да улеснят екструдирането на свързаните компоненти на катализатора.
Относителното количествено съотношение между зеолита и неорганичния окис варира в широки граници, като съдържанието на зеолит е в границите от 1 до 90 тегл. % и почесто, особено, когато съставът се получава под формата на зърна, е в границите от 2 до 80 тегл.%, определени по отношение на целия състав.
Стабилността на катализатора за алкилиране, съгласно изобретението, може да се подобри чрез обработване с пара, което обикновено се осъществява посредством контактуване на зеолита с 5 до 100% пара при температура най-малко 300°С /за предпочитане от 300-650°С/ в продължение поне на един час /за предпочитане, от 1 до 200 часа/ и при налягане 101-2,500 kPa. Съгласно едно по-специално изпълнение, катализаторът може да се подложи на обработване със 75-100% пара при температура от 315 до 540°С и при атмосферно налягане, в продължение на 1 до 25 часа.
Процесът на алкилиране, съгласно изобретението, се осъществява при температура между 0 и 500°С, за предпочитане при 50°С до 400°С и още по-добре, при температура от 100°С до 350°С; налягането е от 20 до 25,350 kPa /0.2 до 250 атмосфери/, за предпочитане от 100 до 2,550 kPa /от 1 до 25 атмосфери/; модното съотношение между ароматното съединение, подлежащо на алкилиране и алкилиращия агент е от 0,1 : 1 до 50:1, за предпочитане от 0.5:1 до 10:1; и часова обемна скорост на захранването от 0.1 до 500, за предпочитане от 0.5 до 100, като последната стойност за часовата обемна скорост на захранването е на база общото тег ло на активния катализатор /включително свързващото вещество, ако е налице/.
Процесът на алкилиране, съгласно изобретението, може да се провежда като периодичен, полупрекъснат или непрекъснат, при използване на катализатора система в неподвижен, флуидизиран или в подвижен слой.
Следващите примери и придружаващите ги чертежи поясняват по-подробно метода, съгласно изобретението, като:
Фигури от 1 до 5 представляват рентгенограми на калцинирани кристални продукти, съгласно примери 1,3,4, 5 и 7, дадени по-долу; и
Фигури от 6 до 10 са графично представяне нд технологичните характеристики на метода, описан в пример 15, по-долу.
В примерите, където данните са сорбцията са сравнителни по отношение на сорбционните капацитети, установени съответно за вода, циклохексан и/или норм.-хексан, са определени равновесни адсорбционни стойности по следния начин:
Претеглена проба от калциниран адсорбент контактува с парите на желания чист адсорбат в адсорбционна камера, в която се създава вакуум под 1 мм Hg стълб и контактът се осъществява при налягане на водните пари 1.6 kPa /12 Тора/, налягане на парите на норм. хексан 5.3 kPa /40 Тора/ или налягане на парите на циклохексан - 5.3 kPa /40 Тора/. Тези налягания са по-ниски от налягането на паротечната равновесна смес на съответния адсорбат при 90°С. Налягането се поддържа постоянно /в границите на 0.5 мм Hg ст. /чрез добавяне на пари на адсорбата и се контролира с помощта на маностат по време на адсорбционния период, който не бива да надхвърля 8 часа. Адсорбатьт се адсорбира от зеолита, налягането се понижава и маностатът отваря клапан, през който се пропускат допълнителни пари на адсорбата в камерата за възстановяване на дадени по-горе, контролирани налягания. Процесът на сорбция завършва, когато промяната в налагането не е достатъчна, за да се задейства маностата. Повишаването на теглото се определя като адсорбционен капацитет на пробата в г/100 г калциниран адсорбант. Използваният в метода, съгласно изобретението, зеолит показва равновесни адсорбцонни стойности над 4.5 тегл. %, в повечето случаи над 7 тегл. % за циклохексановите пари и над 10 тегр.% да парите на норм.-хексан и обикновено над 10 тегл.% за водните пари.
Когато се изследва Алфа стойността, се забелязва, че тя е приблизително указание за активността на катализатора по отношение на крекинг-процеса в сравнение със стандартния катализатор и че тя дава относителната скоростна константа /степен на превръщане на норм.хексан за обем катализатор, за единица време/. Тази стойност се определя на база активността на високоактивен катализатор на крекинг-процеса, представляващ силициев двуокисалуминиев окис, за който се приема Алфа = 1 /скоростна константа = 0.1016 сек */. Тестът за определяне Алфа, който се прилага тук е описан в източник /25/.
Пример 1. 1 част натриев алуминат /43.5% А1203, 32.2% Na20, 25.6% Н20/ се разтваря в разтвор, съдържащ 1 част 50%-ен разтвор на натриева основа и 103.3 части вода. Към този разтвор се прибавят 4.50 части хексаметиленимин. Полученият разтвор се прибавя към 8.55 части Ultrasil, утаен, изсушен чрез пулверизиране силициев двуокис /съдържание на силициев двуокис около 90%/.
Реакционната смес има следния състав, в молни съотношения
Si02/Al203 = 30.0
OH/Si02 = 0.18 H20/Si02 = 44.9 Na/Si02 = 0.18 R/SiO2 = 0.35 където R означава хексаметиленимин.
Сместа кристализира в реактор от неръждаема стомана, при разбъркване, при температура 150°С в продължение на 7 дни. Кристалният продукт се филтрува, промива се с вода и се суши при 120°С. След 20 часово калциниране при температура 538°С, рентгенограмата съдържа основни линии, дадени в таблица V. Фигура 1 показва рентгенограмата на калцинирания продукт. Определените сорбционни капацитети на калцинирания материал са:
Н20 15.2 тегл.% циклохексан 14.6 тегл.% норм.-хексан 16.7 тегл.%
Специфичната повърхност на калцинирания кристален материал е 494 м2/г.
Химичният състав на некалцинирания материал е определен, както следва: компонент тегл. %
Si02 66.9
А1203 5.40
Na 0.03
N 2.27
пепел 76.3
Si02/Al203, молно съотн. 21.1
Таблица V
стойности за 2-тета междуплоскостно разстояние,/А/
2.80 31.55 25
4.02 21.98 10
7.10 12.45 96
7.95 в 11.12 47
10.00 8.85 51
12.90 6.86 11
14.34 6.18 42
14.72 6.02 15
15.90 5.57 20
17.81 4.98 5
20.20 4.40 20
20.91 4.25 5
21.59 4.12 20
21.92 4.06 13
22.67 3.92 30
23.70 3.75 13
24.97 3.57 15
25.01 3.56 20
26.00 3.43 100
26.69 3.31 14
27.75 3.21 15
28.52 3.13 10
29.01 3.08 5
29.71 3.01 5
31.61 2.830 5
32.21 2.779 5
33.35 2.687 5
34,61 2.592 5
Пример 2
Порция калциниран кристален продукт, получен съгласно пример 1, се подлага на Алфа тест и се установява, че има Алфа стойност 224.
Примери 3-5
Приготвят се три отделни реакционни смеси със състави, посочени в таблица VI. Смесите се приготвят с натриев алуминат, натриев хидроокис, Ultrasil, хексаметиленимин /R/ и вода. Смесите се поддържат при темпе ратура 150°С, 143°С и 150°С, съответно, в продължение на 7, 8 и 6 дни, съответно, в автоклави от неръждаема стомана, при автогенно налягане. Твърдите вещества се отделят от нереагиралите компоненти чрез филтруване и се промиват с вода, след което се сушат при 120°С. Кристалните продукти се подлагат на определяне на: дифракция на рентгенови лъчи, сорбция, специфична повърхност и на химичен анализ. Данните за сорбцията, специфичната повърхност и от химичните анализи са представени в таблица VI, а дифракционните рент5 генограми са дадени на фигури 2, 3 и 4, съответно. Измерванията за сорбция и специфична повърхност са върху калциниран продукт.
Таблица VI
Пример 3 4 5
Синтезна смес, молни
съотношения -
Si02/Al203 30.0 30.0 30.0
OH- /Si02 0.18 0.18 0.18
H20/Si02 19.4 19.4 44.9
Na/Si02 0.18 0.18 0.18
R/Si02 0.35 0.35 0.35
Състав на продукта, тегл.%
Si02 64.3 68.5 74.5
А12о3 4.85 5.58 4.87
Na 0.08 0.05 0.01
N 2.40 2.33 2.12
пепел 77.1 77.3 78.2
Si02/Al203, 22.5 20.9 26.0
молно съотношение
Адсорбция, тегл.%
н2о 14.9 13.6 14.6
циклохексан 12.5 12.2 13.6
норм.-хексан 14.6 16.2 19.0
Специфична повърхност, м2 481 492 487
Пример 6. Определени количества от калцинираните /при 538°С, в продължение на 3 часа/ кристални силикатни продукти, съгласно примери 3, 4 и 5, се подлагат на Алфа тест и се установяват Алфа стойности, съответно, 227, 180 и 187.
Пример 7. За да се илюстрира по-нататък получаването на зеолита, съгласно изобретението, 4.49 части хексаметиленимин се прибавят към разтвор, съдържащ 1 част натриев алуминат, 1 част 50%-ен разтвор на натриева основа и 44.19 части вода. Към получения раз40 твор се прибавят 8.54 части силициев двуокис - Ultrasil. Сместа кристализира при разбъркване в продължение на 59 часа, при температура 145°С и полученият продукт се промива с вода и се суши при 120°С.
Рентгенограмата на изсушения продукт е представена на фигура 5 и показва, че това е точно кристалния материал, съгласно изобретението. Химичният състав на продукта, специфичната му повърхност и адсорбционните му свойства са дадени в таблица VII:
Таблица VII
Състав на некалцинираният продукт
с 12.1 тегл.%
N 1.98 тегл.%
Na 640 ч/м
А12о3 5.00 тегл.%
Si02 74.9 тегл.%
Si02/Al203, молно
съотношение 25.4
Адсорбция, тегл.%
циклохексан 9.1
норм.-хексан 14.9
вода 16.8
Специфична повърхност,
м2 479
Пример 8. 25 грама твърд кристален продукт, получен съгласно пример 7, се калци- 20 нират при обтичане с азот в продължение на 5 часа, при температура 538°С, след което се продухва с 5% кислород, газ/балансиран с П2/, в продължение на 16 часа при температура 538°С.
Отделни проби от по 3 г от калцинира- 25 ния материал се подлагат на йнообмен с по 100 мл от 01N разтвори на ТЕАВч, ТРАВч и LaCl3, поотделно. Йонообменът се провежда при температура на околната среда в продължение на 24 часа и се повтаря три пъти. Обемните 30 проби се събират чрез филтруване, промиват се с вода, за да се освободят от халидите и се сушат. Съставите на обменните проби са изложени по-долу, като е показан обменният капацитет на кристалния силикат по отношение на 35 различни йони.
Обменни йони TEA Йонен състав,тегл.% ТРА La
Na 0.095 0.089 0.063
N 0.30 0.38 0.03
С 2.89 3.63 -
La - 1.04
Пример 9. La-обменена проба, обработена съгласно пример 8, се раздробява с размери на частиците от 14 до 25 меша, след ко- 45 ето калцинира на въздух при температура 538°С в продължение на 3 часа. Калцинираният материал има Алфа стойност 173.
Пример 10. Калцинираната, съгласно пример 9, La-обменена проба се подлага на въз- 50 действието на остра пара при 649°С в 100% пара, в продължение на 2 часа. Обработената с парата проба има Алфа стойност 22, и показва, че зеолитът има много добра стабилност при сурови хидротермични условия.
Пример 11. Тези пример илюстрира получаването на зеолит, за който X в общата формула е бор. 2.59 части борна киселина се прибавят към разтвор, съдържащ 1 част 45%-ен разтвор на КОН и 42.96 части вода. Към този разтвор се добавят 8.56 части Ultrasil и тази смес се разбърква до пълно хомогенизиране. 3.88 части хексаметиленимин се прибавят към сместа. Реакционната смес има следния състав в молни съотношения:
SiO2/B2O3 = 6.1
OH /Si02 = 0.06
H20/Si02 = 19.0
K/Si02 = 0.06
R/Si02 = 0.30 където R е хексаметиленимин.
Сместа кристализира в реактор от неръждаема стомана при разбъркване в продължение на 8 дни, при температура 150°С. Кристалният продукт се филтрува, промива се с вода и се суши при 120°С. Част от продукта се калцинира при температура 540°С в про дължение на 6 часа и се установяват следните сорбционни капацитети: Н20 /12 Тора/ циклохексан /40 Тора/ норм.-хексан /40 Тора/
11.7 тегл.%
7.5 тегл.%
11.4 тегл.%
Специфичната повърхност на калцинирания кристален материал е 405 м2/г/ измерена по метода на ВЕТ, споменат преди това/.
Химичен състав на некалцинирания
материал:
N 1.94 тегл.%
Na 175 ч/м
К 0.60 тегл.%
Бор 1.04 тегл.%
А1Д 920 ч/м
Si02 75.9 тегл.%
пепел 74.11 тегл.%
Si02/Al203, молно
съотношение 1406
Si02//Al + В/203,молно
съотношение 25.8
Пример 12. Порция от калцинирания кристален продукт, получен съгласно пример 11, се обработва с амониев хлорид и отново се калцинира. За крайния продукт е установена Алфа стойност 1.
Пример 13. Този пример илюстрира друг вариант за получаване на зеолита, за който X в общата формула е бор. 2.23 части борна киселина се прибавят към разтвор, съдържащ 1 част от 50%-ен разтвор на натриева основа и 73.89 части вода. Към този разтвор се прибавят 15.29 части Hisil /силициев двуокис/ следвано от 6.69 части хексаметиленимин. Реакционната смес има следния състав в молни съотношения:
SiO2/B2O3 = 12.3
OH /S1O2 = 0.056
H20/Si02 = 18.6
K/Si02 = 0.056
R/Si02 = 0.30 където R е хексаметиленимин.
Сместа кристализира в реактор от неръждаема стомана с разбъркване при 300°С в продължение на 9 дни. Кристалният продукт се филтрува, промива се с вода и се суши при 120°С. Сорбционните капацитети на калцинирания материал /6 ч, при 540°С/са:
вода/12 Тора/ 14.4 тегл.% циклохексан/40 Тора/ 4.6 тегл.% норм.-хексан /40 Тора/ 14.0 тегл.%
Специфичната повърхност на калцинирания кристален материал е 438 м2/г.
Химичният състав на некалцинирания материал е:
компонент тегл.
N 2.48
Na 0.06
Бор 0.83
А12о3 0.50
Si02 73.4
Si02/Al203, молно
съотношение 249
Si02//Al + В/203 28.2
Пример 14. порция от калцинирания кристален продукт,т получен съгласно пример 13, се подлага на Алфа тест и се установява Алфа стойност 5.
Пример 15. Провежда се сравнително алкилиране на бензол с пропилея, като се използва като катализатор зеолит, съгласно изобретението, и ZSM-12 /за сравнение/ при следните условия: часова обемна скорост на бензола - 17 ч1, молно съотношение бензол/пропилен - 3:1, 2170 kPa /300 псиг/.
Зеолитът, съгласно изобретението, се приготвя като 4.49 части хексаметиленимин се прибавят към смес съдържаща 1.0 част натриев алуминат, 1.00 част 50%-това натриева основа, 8.54 части Ulrasil VN3 и 44.19 части дейонизирана вода. Реакционната смес се загрява до 143°С и се разбърква в автоклав при тази температура, за да кристализира. След като се постигне пълно кристализиране, поголяма част от хексаметиленимина се отделя от автоклава чрез контролирана дестилация и кристалите на зеолита се разделят от останалата течност чрез филтруване, промиват се с дейонизирана вода и се сушат.
Порция от кристалите на зеолита се смесва с А1203, за да се получи смес от 65 тегл. части зеолит и 35 части А1203. Прибавя се вода към тази смес, за да се даде възможност на получения катализатор да се оформи като екструдати. Катализаторът се активира чрез калциниране в азотна атмосфера при температура 540°С, след което се подлага на обменна реакция с воден разтвор на амониев нитрат и се калцинира на въздух при 540°С.
На фиг.6 е показана температура, която трябва да се поддържа, за да се осъществи пълна конверсия на пропилена. При 130°С зеолитът, съгласно изобретението, не старее в продължение на 270 потокочаса при изотермични реакционни условия.
На фигури 7 и 8 е показана селективността на зеолита, съгласно изобретението и на ZSM-12 по отношение на изопропилбензол. Като се използва зеолитът, съгласно изобретението, общата селективност към изопропилбензолите /ИПБ/ е приблизително 100%, докато при използване на ZSM-12 тя е 90%, при условия на пълна конверсия на пропилена. Тези резултати, както и хроматографските данни, показват, че пропиленът олигомеризира върху ZSM-12 и това води до по-ниска селективност към ИПБ.
Данните от фигура 9 показват, че зеолитьт, съгласно изобретението, е по-активен при получаване на диизопропилбензоли /ДИПБ/, отколкото ZSM-12. И така, когато се алкилира бензол с пропилея 10% от продуктите, получени при използване на зеолит, са диизопропилбензоли, главно мета и пара изомери. Фигура 9 показва, че добивът от пара-диизопропилбензол е по-висок, когато се работи със зеолит /колко 5 тегл.% от общия въглеводороден продукт/. При работа със ZSM-12 този добив е около 4%. Диизопропилбензолите са междинни продукти при производството на дихидроксибензоли, такива като хидрохинон /пара / и резорцин /мета-/, като всеки от тези продукти има важно промишлено значение.
Фигура 10 показва как варира съотношението между норм.-пропилбензол и кумола в реакционните продукти при използване на зеолита, съгласно изобретението, и при използване на ZSM-12, в зависимост от реакционната температура. При провеждане на реакцията със зеолита съотношението между норм.пропилбензол и кумола остава приблизително постоянно при 160 ч/м над 270 часа. Това съответства на използването на 700 ч/м от ZSM12 при същите условия на 98%-тно превръщане на пропилена, но при по-ниска температура.
Пример 16. Този пример илюстрира алкилирането на кумол с пропилея в присъствие на зеолит, съгласно изобретението, при което се получават диизопропилбенвзоли. Реакционните условия, при които протича алкилирането са: налягане -2170 kPa /300 псиг/, температура - 150°С и молно съотношение кумол: пропилен - 1:1. Постигат се 81% превръщане на кумола в алкилат. Дизопропилбензолите съдържат 84% от този алкилиран продукт, като останалото е триизопропилбензол. Диизопропилбензолите са пара /65%/, мета /34% и орто /1 %/.
Пример 17. Този пример показва алкилирането на фенол с алфа-С14 олефин в присъствие на зеолит, съгласно изобретението, при което се получава смес от алкилирани феноли. Алкилирането се провежда в автоклав с обем 1 л, като се използват 400 г /2.02 мола/ олефин, 95 г /1.01 мола/фенол и 38 г катализатор, 65 тегл.% МСМ-22 /35 тегл.% А1Д/ свързващо вещество. Реакционното време е 6 ч, температурата е 177°С, налягането е 2860 kPa /400 псиг/ , използва се атмосфера от азот.
Анализът на продукта показва присъствие на моно-, ди- и тритетрадезилфеноли.
Пример 18. Този пример показва алкилирането на бензол с 1-додецен, като се използват поотделно двата известни катализатора на алкилирането, а именно - Люисовата киселина /А1С13/ и зеолит Бета, описан в източник /26/. Разпределението на изомерите е представено в таблица VIII, по-долу:
Таблица VIII
Разпределение на изомерите при алкилиране с 1-додецен, тегл.%
изомер на алкилбензол А1С13 Зеолит Бета
2 30 57
3 19 18
4 17 10
5 17 7
6 17 8
Съставът на додецилбензоловата смес до известна степен зависи от използвания кисел катализатор. Известно е, че при използване на сярна киселина се получават 41 тегл.% 2додецилбензол, докато с HF се получават само 20 тегл. %
Пример 19. Този пример илюстрира алкилирането на бензол с алфа-С14 олефин /Shell’s Neodene-14/, като се използват поотделно зеолит, получен съгласно пример 15 и зеолит Бета. Алкилирането се провежда в автоклав с обем 1 л, като се използват 400 г /2.02 мола/ олефин, 79 г /1.01 мола/ бензол и 38 г катализатор. Реакционните условия са следните: температура - 204°С, реакционно време - 6 ч, налягане - 2860 kPa /400 псиг/, атмосфера от азот. Разпределението на изомерите е показано в таблица IX.
Таблица IX
Разпределение на изомерите при алкилиране, тегл.%
изомер на алкилбензол зеолит,съгласно изобретението зеолит Бета
2 59.2 54.7
3 36.5 20.3
4 2.5 9.4
5 0.9 5.8
6 0.4 5.3
7 0.5 5.5
Както показват резултатите в примери 18 и 19, използването на зеолита, съгласно изобретението, като катализатор на алкилирането, води до поучаване на значително по-висок процент от алкилиран продукт, съдържащ 2- или 3-алкилов изомер, в сравнение с процента, който се получава когато се работи с Люисова киселина или зеолит Бета в качеството на катали затор на алкилирането, при същите или подобни условия.
Алкилираните продукти, които имат странични алкилови вериги с приблизително от 8 до 16 въглеродни атома, са особено ценни като междинни продукти за получаване на линейни алкилбензолсулфонати, които са синтетични детергенти.
Пример 20. Два различни зеолита, единият, получен съгласно пример 15 и зеолит Бета се използват в два отделни процеса на алкилиране, А и Б, които се провеждат при идентични условия и осигуряват маслени суровини.
В състава на всеки от двата катализатора се включват 65% зеолит, свързан с 35 тегл.% алуминиев окис.
Алкилирането и в двата случая протича 5 в автоклав с обем 1 л, като се използват 400 г /82.02 мода/ алфа-С|4 олефин /Shell’s Neodene14/, 79 г /1.01 мола/ бензол /модното съотношение бензол: олефин е 5:1/, 38 г катализатор, при температура 204°С, в продължение на 6 часа, при азотно налягане 2860 kPa /400 псиг/.
В таблица X, по-долу, са дадени добивът от масло и качествата на полученото масло при алкилиране с двата зеолита поотделно.
Таблица X
Катализатор Процес А пример 15, съгл. изобретението Процес Б зеолит Бета
добив на масло, тегл. % 77.0 37.0
свойства на маслото:
температура на втвърдяване, °C -51 -51
температра на помътняване, °C -39 -46
кинематичен вискозитет
при 40°С, cSt 12.59 14.54
кинематичен вискозитет 3.151 3.471
при 100°С, cSt
индекс на вискозитета 113 117
Анализите с газова хроматография и с масова спектрография с йонизирано поле показват, че синтетичното масло, получено с помощта на катализатора, съгласно изобретението, съдържа смес от моно- и ди-алкилбензоли, съответно 67 и 33 тегл. %. Другият катализатор, а именно зеолит Бета, способства не само алкилирането до моно- и ди-алкилбензоли, но и С14-олигомеризация до образуване на См олефини. Освен, че показва забележителна селективност при алкилиране, катализаторът, съгласно изобретението, е и значително по-активен и осигурява маслени суровини с много ниски точки на втвър45 дяване и на помътянване при сравнение със същите характеристики на зеолит Бета.
Пример 21. В този пример се съпоставят активността на катализатора, съгласно изобретението, с тази на зеолит Бета, при алкилиране на нафталин с алфа-С|4олефин. Реакцията се провежда при условия, подобни на тези в пример 20, като модното съотношение алфа олефин: нафталин е 0.5:1. Добивът от алкилирано нафталиново масло е около 94 тегл.% и продуктът, съдържащ синтетични масла, съдържащ преобладаващо смес от моно-, ди- и три-алкилнафгалини и има следните свойства /таблица XI/:
Таблица XI
Катализатор зеолит, съгласно изобретението
добив на масло, тегл.% 94
Свойства на маслото:
точка на втвърдяване, °C <-54
кинематичен вискозитет
при 40°С, cSt 37.27
Свойства на маслото:
кинематичен вискозитет
при 100°С, cSt 5.894
индекс на вискозитета 100
Пример 22. Този пример също илюстрира отличната активност и селективност на зеолитния катализатор, съгласно изобретението, 20 при алкилиране с алфа-С]4олефин на други ароматни съединения, като толуол / пример 22А/ и ксилол /пример 22Б/, като се прави сравнение с алкилрането на бензола /пример 22В/ и процесите се провеждат при подобни условия /таблица XII/:
Таблица XII
Пример № 22А 22Б 22В
ароматни съединения толуол ксилол бензол
олефини с14
молни съотношения
Си/ароматни съединения 1 1 1
добив от масло тегл. %, 88.6 73.0 92.0
Свойства на маслото:
точка на втвърдяване, °C <-54 <-54 -43
точка на помътняване, °C <-54 -52 -42
кинематичен вискозитет
при 40°С, cSt 9.408 16.13 7.651
кинематичен вискозитет
при 100°C,cSt 2.505 3.393 2.265
индекс на вискозитета 87 70 106
Пример 23.Този пример илюстрира метод за алкилиране, съгласно изобретението, при който се използват: като изходна суровина олигомеризационен продукт на 1-децен, пропанол, BF3 и катализатор. Използваният ката- 50 лизатор е зеолит, получен съгласно пример 15, комбиниран с А1203, като свързващо вещество и превърнат във водородна форма.
1-деценът, BF3 и пропанолът се въвеждат в реактор, където олигомеризира 1-деценът. Олигомерният продукт се промива първоначално с натриев хидроокис и след това с вода, преди да се разделят леките продукти от него във вакуум-дестилационен апарат. 250 г от олигомерите на 1-децена, съдържащи 33 тегл.% Сзо олефин и 15 тегл.% С5()олефин, се използват за алкилиране на 78 г бензол в присъствието на 22 г зеолит, съгласно изобретението, като катализатор на процеса. Реакцията се провежда при азотно налягане 2860 kPa /400 псиг/ температура 204°С, в продължение на 6 часа.
След декантиране на катализатора и отдестилиране на всичкия нереагирал бензол, добивът от масло е 88 тегл.% и показва, че 12 тегл.% бензол са алкилирани и включени в 5 основната структура на деценовите олиго-мери. Това се потвърждава, допълнително, и от ИЧ анализ. Свойствата на олигомерите, преди и след алкилирането на бензола, са показани на таблица ХШ, по-долу.
Таблица XIII
Процес Олигомеризация Алкилиране
Свойства на маслото:
точка на втвърдяване,°C <-54 <-54
точка на помътняване, °C <-54 <-54
кинематичен вискозитет
при 40°С, cSt 25.73 33.03
кинематичен вискозитет
при 100°С, cSt 5.225 6.039
индекс на вискозитета 138 131
Качества на продукта
термоустойчивост
при 288°С, % тно намаля-
ване на вискозитета 10.9 4.6
В-10 оксилтилена устой-
чивост, % тно повишение
на вискозитета 120 80.6
DSC-IP минути
при 180°С 5.0 10.5
Резултатите показват, че в етапа на алкилиране се получава бензол-съдържащо синтетично масло с отлични свойства като много ниски точки на втвърдяване и помътняване и висок индекс на вискозитета, както и подобрена допълнителна разтваряща способност, повишени термоустойчовост и устойчивост на окисление.
Пример 24. Този пример илюстрира метод за алкилиране, съгласно изобретението, с олигомерен продукт на 1 -децен, получен с помощта на катализатор Cr/SiOr
В реактор за олигомеризация се въвеждат 1-децен и Cr/SiO2. Полученият продукт се подлага на вакуум-дестилация, след което се подава в реактора за алкилиране заедно с бензола.
Алкилирането се провежда при условията, описани в пример 23, но се използват 50 г олигомери на децена, 95 г бензол и 36 г зеолит, съгласно изобретението, като катализатор на процеса. Свойствата на олигомерите на децена, преди и след алкилиаране на бензола, са дадени в таблица XIV, по-долу:
Таблица XIV
Процес Олигомеризация Алкилиране
Свойства на маслото
точка на втвърдяване, °C -34 -32
точка на помътняване, °C <-54 -34
кинематичен вискозитет
при 40°С, cSt 122.9 68.11
кинематичен вискозитет
при 100 С, cSI 18.33 11=60
индекс на вискозитета 167 166
Пример 25. Подобно на пример 23, 400 дестилат /204-371°С/, 78 тегл. процента, получен чрез олигомеризиране на леки олефини с 20 катализатор ZSM-5, се използва за алкилиране на 115 г нафталин /12 тегл.%/ с катализатор, съгласно изобретението. Получава се масло / 370°С/ с добив 54 тегл.%. В таблица XV са представени свойствата на алкилираното нафталиново масло:
Таблица XV
Процес Превръщане на олефин в бензен и дестилат Алкилиране
Свойства
точка на
втвърдване,°C <-54 -18
кинематичен вие-
козитет при 40°С, с I 152.6
кинематичен вискозитет
при 100°С, с I 2.5 10.15
Обикновена дестилация,
/°C/
1ВР/5% 149/191 336/359
10/20% 224/242 372/389
30/40% 253/265 401/413
50% 276 426
60/70% 289/306 441/458
80/90% 328/354 479/509
95% 385 532

Claims (14)

1. Метод за алкилиране на ароматни съединег/я, характеризиращ се с това, че аро матното съединение контактува с поне едно алкилиращо средство в присъствието на катализатор, представляващ синтетичен порьозен кристален зеолит със следната рентгенограма:
междуплоскостно разстояние /А/ относителна интензивност, I/Ι х 100 0 12.36 ± 0.4 Ср.-МС 11.03 ± 0.2 Ср.-С 8.83 ± 0.14 Ср.-МС 6.18 ± 0.12 Ср.-МС 6.00 ± 0.10 Сл.-Ср. 4.06 ± 0.07 Сл.-С 3.91 ± 0.07 ·- Ср.-МС 3.42 ±0.06 МС
2. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се това, че зеолитьт има следната рентгенограма:
междуплоскостно разстояние /А/ относителна интензивност, 1/1x100 0 30.0 ± 2.2 СлгСр. 22.1 ± 1.3 Сл. 12.36 ± 0.4 Ср.-МС 11.03 ±0.2 Ср.-С 8.83 ± 0.14 Ср.-МС 6.18 ±0.12 Ср.-МС 6.00 ±0.10 Сл.-Ср. 4.06 ± 0.07 Сл.-С 3.91 ± 0.07 Ср.-МС 3.42 ± 0.06 МС
3. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че зеолитьт има следната рентгенограма:
междуплоскостно растнояние, относителна интензивност, I/Ι х 100 0 12.36 ± 0.4 Ср.-МС 11.03 ± 0.2 Ср.-С 8.83 ± 0.14 Ср.-МС 6.18 ±0.12 Ср-МС 6.00 ± 0.10 Сл.-Ср. 5.54 ± 0.10 Сл.-Ср. 4.92 ± 0.09 Сл. 4.64 ± 0.08 Сл. 4.41 ± 0.08 Сл.-Ср.
4.41 ± 0.08 Сл.-Ср. 4.25 ± 0.08 Сл. 4.10 ± 0.07 Сл.-С 4.06 ± 0.07 Сл.-С 3.91 ± 0.07 Ср.-МС 3.75 ± 0.06 Сл.-Ср. 3.56 ± 0.06 Сл.-Ср. 3.42 ± 0.06 МС 3.30 ± 0.05 Сл.-Ср. 3.20 ± 0.05 Сл.-Ср. 3.14 ± 0.05 Сл.-Ср. 3.07 ± 0.05 Сл. 2.99 ± 0.05 Сл. 2.82 ± 0.05 Сл. 2.78 ± 0.05 Сл. 2.68 ± 0.05 1- Сл. 2.59 ±-0.05 Сл.
4. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че зеолитът има следната рентгенограма:
Междуплоскостно разстояние /А/ Относителна интензивност, I/Ι х 100 0 30.00 ±2.2 Сл.-Ср. 22.1 ± 1.3 Сл. 12.36 ± 0.4 Ср.-МС 11.03 ± 0.2 Ср.-С 8.83 ± 0.14 Ср.-МС 6.86 ± 0.14 Сл.-Ср. 6.18 ± 0.12 Ср.-МС 6.00 ± 0.10 Сл.-Ср. 5.54 ± 0.10 Сл.-Ср. 4.92 ± 0.09 Сл. 5.64 ± 0.08 Сл. 4.41 ± 0.08 Сл.-Ср. 4.25 ± 0.08 Сл. 4.10 ± 0.07 Сл.-С 4.06 ± 0.07 Сл.-С 3.91 ± 0.07 Ср.-МС 3.75 ± 0.06 | Сл.-Ср. 3.56 ± 0.06 Сл.-Ср. 3.42 ± 0.06 МС 3.30 ± 0.05 Сл.-Ср. 3.20 ± 0.05 Сл.-Ср. 3.14 ± 0.05 Сл.-Ср. 3.07 ± 0.05 Сл.
2.99 ± 0.05 Сл. 2.82 ± 0.05 Сл. 2.78 ± 0.05 Сл. 2.68 ± 0.05 Сл. 2.59 ± 0.05 Сл.
5. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че зеолитът има състав със следното молно съотношение:
Х,03: мт2, 15 в който η приема стойности над 10, X е тривалентен елемент и У е четиривалентен елемент.
6. Метод съгласно претенция 5, характери- 20 зиращ се с това, че X е алуминий, а У е силиций.
7. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че зеолитът има равновесен адсорбционен капацитет над 4.5 тегловни % на парите на циклохексана и над 10 тегл. % за парите 25 на норм.-хексан.
8. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че алкилиращото средство съдържа поне една ненаситена алифатна група с от 2 до 5 въглеродни атома. 30
9. Метод съгласно претенция 8, характеризиращ се с това, че алкилиращото средство е пропилея и ароматното съединение е бензол и/ или кумол.
10. Метод съгласно претенция 8, характе- 35 ризиращ се с това, че алкилиращото средство е етилен и ароматното съединение е бензол.
11. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че алкилиращото средство съдържа поне една алифатна верига с поне 6 40 въглеродни атома.
12. Метод съгласно претенция 11, характеризиращ се с това, че ароматното съединение е въглеводород или фенолно съединение.
13. Метод съгласно претенция 1, характе- 45 ризиращ се с това, че алкилирането се провежда при температура от 0°С до 500°С, налягане от 20 до 25350 kPa /0.2 до 250 атмосфери/, с часова обемна скорост на захранването 0.1 до 500 и молното съотношение ароматно съединение/ алкилиращо средство е от 0.1:1 до 50:1.
14. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че алкилирането се провежда при температура от 10°С до 350°С, налягане от 100 до 2550 kPa / от 1 до 25 атмосфери/, с часова обемна скорост на захранването от 0.5 до 100 и при молно съотношение между ароматното съединение и алкилиращото средство от 0.5:1 до 10:1.
BG95117A 1990-01-25 1991-09-17 Method for alkylation of aromatic compounds BG60579B1 (en)

Applications Claiming Priority (4)

Application Number Priority Date Filing Date Title
US07/470,015 US4954663A (en) 1988-10-06 1990-01-25 Process for preparing long chain alkyl phenols
US07/469,998 US4992606A (en) 1988-10-06 1990-01-25 Process for preparing short chain alkyl aromatic compounds
US07/469,999 US4962256A (en) 1988-10-06 1990-01-25 Process for preparing long chain alkyl aromatic compounds
PCT/US1990/002038 WO1991011411A1 (en) 1990-01-25 1990-04-09 Alkylation of aromatics

Publications (2)

Publication Number Publication Date
BG95117A BG95117A (bg) 1993-12-24
BG60579B1 true BG60579B1 (en) 1995-09-29

Family

ID=27413120

Family Applications (1)

Application Number Title Priority Date Filing Date
BG95117A BG60579B1 (en) 1990-01-25 1991-09-17 Method for alkylation of aromatic compounds

Country Status (16)

Country Link
EP (1) EP0464154B1 (bg)
JP (1) JP2716583B2 (bg)
KR (1) KR0169948B1 (bg)
AT (1) ATE117663T1 (bg)
AU (1) AU639236B2 (bg)
BG (1) BG60579B1 (bg)
BR (1) BR9007240A (bg)
CA (1) CA2042404C (bg)
DE (1) DE69016414T2 (bg)
DK (1) DK0464154T3 (bg)
ES (1) ES2071096T3 (bg)
HU (1) HU206489B (bg)
NO (1) NO178964C (bg)
RO (1) RO111184B1 (bg)
RU (1) RU2014316C1 (bg)
WO (1) WO1991011411A1 (bg)

Families Citing this family (7)

* Cited by examiner, † Cited by third party
Publication number Priority date Publication date Assignee Title
CA2204461C (en) * 1996-05-14 2006-07-04 Thomas V. Harris Process for producing an alkylated, non-oxygen-containing aromatic hydrocarbon
US6071864A (en) * 1998-07-17 2000-06-06 Mobil Oil Corporation Methods for preparation of arylated poly∝olefins
JP4810037B2 (ja) * 1999-09-20 2011-11-09 コンセホ・スペリオール・デ・インベスティガシオネス・シエンティフィカス 芳香族化合物のアルキル化
US20110147263A1 (en) * 2009-12-18 2011-06-23 Exxonmobil Research And Engineering Company Process and system to convert olefins to diesel and other distillates
CN104511271B (zh) * 2013-09-24 2017-12-15 中国石油化工股份有限公司 一种分子筛、其制造方法及其应用
RU2673487C1 (ru) * 2018-02-06 2018-11-27 Федеральное государственное бюджетное учреждение науки Институт катализа им. Г.К. Борескова Сибирского отделения Российской академии наук (ИК СО РАН) Способ получения метилтиофенов
RU2767907C1 (ru) * 2021-05-25 2022-03-22 Публичное акционерное общество "Нефтяная компания "Роснефть" (ПАО "НК "Роснефть") Катализатор алкилирования бензола пропиленом в изопропилбензол и способ его получения

Family Cites Families (6)

* Cited by examiner, † Cited by third party
Publication number Priority date Publication date Assignee Title
US4291185A (en) * 1978-12-14 1981-09-22 Mobil Oil Corporation Alkylation of benzene in petroleum
US4283583A (en) * 1979-06-29 1981-08-11 The Standard Oil Company Alkylation of aromatic hydrocarbons in the presence of coated zeolite catalysts
US4735929A (en) * 1985-09-03 1988-04-05 Uop Inc. Catalytic composition for the isomerization of paraffinic hydrocarbons
US4899008A (en) * 1986-06-27 1990-02-06 Mobil Oil Corporation Direct catalytic alkylation of mononuclear aromatics with lower alkanes
FI77387C (fi) * 1986-12-31 1989-03-10 Neste Oy Katalysatorsystem och foerfarande foer selektiv alkylering av toluen med propen.
US4891458A (en) * 1987-12-17 1990-01-02 Innes Robert A Liquid phase alkylation or transalkylation process using zeolite beta

Also Published As

Publication number Publication date
RU2014316C1 (ru) 1994-06-15
ATE117663T1 (de) 1995-02-15
JP2716583B2 (ja) 1998-02-18
DE69016414T2 (de) 1995-05-24
BR9007240A (pt) 1992-02-25
ES2071096T3 (es) 1995-06-16
NO912186L (no) 1991-06-06
AU5649990A (en) 1991-08-21
RO111184B1 (ro) 1996-07-30
NO912186D0 (no) 1991-06-06
DE69016414D1 (de) 1995-03-09
AU639236B2 (en) 1993-07-22
CA2042404C (en) 2001-05-29
NO178964C (no) 1996-07-10
CA2042404A1 (en) 1991-07-26
BG95117A (bg) 1993-12-24
DK0464154T3 (da) 1995-03-20
NO178964B (no) 1996-04-01
EP0464154A4 (en) 1992-07-29
KR920701088A (ko) 1992-08-11
JPH04504423A (ja) 1992-08-06
EP0464154B1 (en) 1995-01-25
HUT58670A (en) 1992-03-30
HU206489B (en) 1992-11-30
EP0464154A1 (en) 1992-01-08
HU904402D0 (en) 1991-11-28
KR0169948B1 (ko) 1999-03-20
WO1991011411A1 (en) 1991-08-08

Similar Documents

Publication Publication Date Title
US4992606A (en) Process for preparing short chain alkyl aromatic compounds
US4962256A (en) Process for preparing long chain alkyl aromatic compounds
US5401896A (en) Process for preparing long chain alkyl aromatic compounds
US5453554A (en) Process for preparing short chain alkyl aromatic compounds
KR101099857B1 (ko) 유기 화합물 전환 방법
US5475178A (en) Supported heteropoly acid catalysts
US4954663A (en) Process for preparing long chain alkyl phenols
US5030785A (en) Process for preparing long chain alkyl aromatic compounds employing Lewis acid-promoted zeolite catalysts
TWI468389B (zh) 烷基化芳烴之製備用觸媒及方法
US7396969B2 (en) Process for preparing short chain alkyl aromatic compounds
US8609921B1 (en) Aromatic transalkylation using UZM-44 aluminosilicate zeolite
EP2552866A2 (en) Aromatic alkylation process using uzm-37 aluminosilicate zeolite
CA1215082A (en) Hydrocarbon conversion with zsm-22 zeolite
WO1991009824A1 (en) A process for the catalytic disproportionation of methylnaphthalenes
BG60579B1 (en) Method for alkylation of aromatic compounds
EP0457853B1 (en) A process for the catalytic conversion of a c9+ aromatics feed
US5073655A (en) Method for preparing diarylalkanes
US5043503A (en) Production of lubricant stocks from polycyclic paraffins
US5072054A (en) Process for preparing short chain alkyl phenols
CS277225B6 (en) Aromatic compound alkylation process
PL165194B1 (pl) Sposób alkilowania związków aromatycznych
DD298377A5 (de) Alkylierung von aromatischen kohlenwasserstoffen