BG2052U1

BG2052U1 - Зъбен имплант с глава под ъгъл и зона на огъване

Info

Publication number: BG2052U1
Application number: BG002596U
Authority: BG
Inventors: Stefan Ihde
Original assignee: Biomed Est.
Priority date: 2013-03-11
Filing date: 2013-07-26
Publication date: 2015-05-29
Also published as: US20140255872A1; CZ31297U1; LT6092B; CH707716A2; WO2014139668A1; RU145973U1; LT2014010A; DE202013002300U1; UA88921U; CH707716B1

Abstract

Зъбният имплант съдържа вътрешно-костно имплантно тяло (1, 1') и глава (3), както и зона на шийката, респ. на огъване (5, 5') и протезна платформа (8) или екватор на абатмънт (8а). Под протезната платформа (8) или екватора на абатмънта (8а) са разположени минимум една осигуряваща ротация, захващаща плоскост (6, 6') или части от нея. 9 претенции, 4 фигури

Description

Полезният модел се отнася за зъбен имплант съгласно претенция 1.

Зъбните импланти обикновено се закотвят в костта. Те пренасят дъвкателното натоварване от устата към костта и за целта разполагат с трансмукозна зона, благодарение на която се преодолява разстоянието между абатмънта в устната кухина и костта. В миналото са били използвани многоелементни и едноелементни импланти. Това означава, че имплантното тяло се изработва отделно в костта или като монолитно тяло заедно с главата на абатмънта. Известни са и импланти, които позволяват завинтване с моста или такива, които могат да се циментират или залепват. В момента, в който мостът и главата на абатмънта се завинтят, мостът може лесно да се отвинти/свали и примерно да се ремонтира.

Особени проблеми за имплантолога и протезиста създават неблагоприятните костни съотношения в устата - често се случва костта да е разположена на неблагоприятни места и/ или е в неблагоприятна формация и поради това главите на имплантите често не могат да се поставят паралелно една на друга в челюстта. С цел решаване на този проблем бяха разработени от една страна абатмънти под ъгъл (т.е. абатмънтите се завинтват прави върху импланта, но имат скосяване/са под ъгъл). От друга страна се посочват едноелементни/монолитни импланти, които са с огъваща се шийка и които чрез огъване на шийката след поставянето им позволяват корекция на главите на абатмънтите в паралелна позиция. В практиката тези огъвания са свързани с рискове, по-конкретно с рискове от фрактура на имплантната шийка по време на навиването или огъването, както и от нежелателни фрактури на костта. Тъй като при огъването се променя металната структура на имплантното тяло в областта на шийката (^огъването), възможни са огъвания на имплантната шийка, както бе споменато, до 15о. Ако огъването е по-голямо възниква опасност от умора на материала. Оптималният случай е, когато независимо от морфологията на имплантното тяло налице е най-общо, т.е. за всички отделни области на импланта 1, 2, 3,4, 5, идентична или почти идентична метална структура, и особено когато в по-тънката част на шийката 5 материалът не е по-твърд.

При прекомерно силно и особено многократно огъване на имплантната шийка 5 5 материалът там става по-твърд, а крехкостта се увеличава. Още по време на огъването някои импланти могат веднага да се счупят, а други едва след дългогодишно променливо натоварване вследствие на дъвкателната 10 функция.

Целта на настоящия полезен модел е разработването на имплант, който да може да компенсира колкото се може повече големите ъглови разлики, без главата да се счупи поради 15 морфологията си или поради изменения на металната структура във фазата на ползване или по време на навиването на импланта.

Съгласно полезния модел тази задача се решава чрез изготвянето на имплант, чиято глава 20 3 е под ъгъл от примерно 10 до 25о спрямо надлъжната ос на имплантното тяло А1. Важно за функционирането на полезния модел е ъгълът да не се постига чрез огъване след завинтване на имплантното тяло, а имплантът да бъде 25 изготвен направо на машините с този ъгъл на главата. По този начин металната структура на имплантното тяло остава непроменена спрямо суровия материал. Промени в допустима степен настъпват едва тогава, когато имплантологът 30 допълнително промени ъгъла между главата и оста на импланта след поставянето му, т.е. когато той го намества чрез огъване.

С това лесно решение се постига възможност за компенсиране на по-големи 3 5 разлики в ъгъла, защото този машинно предвиден ъгъл от примерно 10-25о се увеличава с допълнително още близо 15о при огъване на импланта след поставянето му. Т.е., при огъване на главата на импланта под ъгъл от 15о спрямо 40 надлъжната ос А1 главата на импланта може да се изправи до Оо без риск за металната структура, или пак без риск - да се огъне на общо 30ο. Като се има предвид, че така огънатата глава чрез навиване или отвиване (например 180о) може да 45 се насочва и в различни посоки, то възможно е отклонение от главната ос на импланта в порядъка от 2 х 30ο, което на практика е повече от достатъчно, за да може имплантната глава да се постави в позиция, удобна за протезиране и лесна за поддържане.

2052 UI

Голяма трудност за поставянето на такива предварително изработени под ъгъл импланта представлява установяването им в костта. За да може да се борави с технически помощни средства за навиване е необходимо тези помощни средства непременно да се поставят точно по осевата посока А1 на импланта. Също така в областта на главата на импланта 3 следва да са предвидени сектори за захващане или канали, през които да се осигурява преносът на силите на завинтване. Тъй като имплантната глава от съображения за по-добра естетика трябва да е оформена колкото се може по-елегантно, осигуряването на необходимите сектори е свързано с трудности при имплантите под ъгъл, защото секторите винаги ще са поне от едната страна на главата прекадено малки.

Споменатите по-горе проблеми при поставянето на описания предварително изработен под ъгъл имплант съгласно полезния модел се решават като паралелните на главната ос на импланта А1 плоскости 6,7 се разполагат поне частично под протезната платформа 8 или най-големия диаметър 8а на имплантната глава 3, докато насрещната повърхност, респ. другите сектори се разполагат над протезната платформа 8, респ. най-големия диаметър 8а на имплантната глава 3. За доброто функциониране на настоящия полезен модел следва да са осигурени минимум две плоскости 6,7, като технически са възможни и няколко такива, а даже и от полза. Плоскостите 6, 7 си взаимодействат с кореспондиращите сектори на помощното приспособление 10 на импланта.

В един особено удачен вариант на изпълнение на полезния модел имплантите се доставят предварително монтирани заедно с помощните приспособления за поставяне.

Самото помощно приспособление за импланта съгласно полезния модел или същото във взаимодействие с удължаващата лоста структура (например задържащ механизъм, удължение) служи като инструмент за огъване.

Решението съгласно полезния модел изненадващо се различава от досегашното равнище на техниката - известни са решения, при които секторите или формите, които осигуряват завъртането между импланта и помощното приспособление за поставяне, са разположени или в главата на импланта (например вътрешен хексагон, вътрешен октагон, вътрешен трилоб и т.н.) или пък тези структури са извън главата (например като външен хексагон).

За действието на полезния модел не е от 5 значение, дали конструкцията на главата 4 е изградена с цел по-късното циментиране на протезна заготовка или завинтване с резба 4.

Комбинацията от завинтване и циментиране, т.е., при която се предвижда както 10 болтова връзка с резба 4, така и циментиране върху външния конус 9, в някои случаи също е едно удачно техническо решение.

Вместо плоскости 6, 7 могат също да се поставят и релефни канали или прокарат 15 надлъжни улеи в главата на импланта 3, като впоследствие тези улеи, респ. канали си взаимодействат със съответните кореспондиращи улеи и/или канали в помощното приспособление за поставяне.

п .

Пояснение на приложените фигури

Фигура 1 показва зъбен имплант съгласно полезния модел с вътрешно-костно имплантно тяло 1, резбови сектор 2 и глава 3. Паралелно 25 спрямо основната ос А1 на импланта под екватора 8а на абатмънта е разположена захващаща плоскост 6, респ. под протезната платформа 8, докато насрещната плоскост 7 се намира над екватора на абатмънта.

0 Вътрешната винтова връзка 4 в конструкцията 9 на главата позволява монтажа на завинтена протезна заготовка. Между главата на импланта 3 и имплантното тяло има тънка зона на шийката (трансмукозна област), в която 35 главата на импланта 3 е под ъгъл спрямо имплантното тяло 1, а след поставянето й може да се огъва допълнително.

Фигура 2 представя главата на абатмънта 3 отгоре, с протезната платформа 8, с най40 голямата обиколка 8а и захващаща плоскост 7. Под 12 допълнително е представен фиксатор, върху който може да се подпре помощното приспособление за поставяне.

Фигура 3 показва зъбен имплант съгласно 45 полезния модел с вътрешно-костно имплантно тяло Г и широк резбови сектор 2' в близост до върха на импланта и глава 3. Паралелно спрямо основната ос А1 на импланта под екватора 8а на абатмънта е разположена захващаща плоскост 50 6', респ. под протезната платформа 8, докато

2052 UI насрещната плоскост 7' се намира над екватора на абатмънта. Вътрешната винтова връзка 4 в конструкцията 9 на главата позволява монтажа на завинтена протезна заготовка. Вместо на изтъненото за огъване в устата тясно място в 5 областта на шийката, шийката на импланта отънява под главата 3, без да се предвижда специална зона за огъване.

Фигура 4 показва композиция на глава на абатмънт 3 с помощното приспособление за 10 поставяне 10. Над вътрешната резба 4 има отвор 11 в помощното приспособление за поставяне 10, през който двата подготвени елемента/двете заготовки 3,10 с помощта на (тук не е представен винт) могат да се завинтват един с друг. 15

Помощното приспособление за поставяне 10 разполага с кореспондиращи плоскости 6а, 7а, които си взаимодействат с паралелните на оста плоскости на импланта 6, 7, като осигуряват завъртането между импланта и помощното 20 приспособление за поставяне и така позволяват завинтването на импланта в костта.

В един особено удачен вариант на изпълнение на импланта съгласно полезния модел има комбинация от конусни сектори 2 на 25 компресионната резба и широки апикални резбови сектори 2', като същевременно апикалната резба 2' може да се врязва в насрещната кортикална зона, а компресионната резба се укрепва здраво в свиващата се спонгиозна/ 30 гъбеста структура.

Имплантът съгласно полезния модел се предлага и използва в комбинация с компресионните винтове 2 (фиг. 1) и апикално врязващите се винтове 2' (фиг. 3) в имплантен 35 комплект, което позволява на зъболекаря да избира за закотвянето, дали да ползва компресията на меката кост или пък кортикалната подпора, т.е. апикалната режеща резба.

Списък на обозначенията

А1 Основна ос на импланта

1, Г Имплантнотяло

2, 2' Резбован сектор на имплантно тяло 45

Глава на имплант

Резбована зона за завинтване , 5', 5' Шийка, респ. трансмукозна зона на имплант , 6', 7 Захващащи плоскости, паралелни на главната ос на импланта А1

6а, 7а Кореспондиращи захващащи плоскости

Протезна платформа

8а Най-голям диаметър на имплантнотяло

Конструкция на глава над протезната платформа, респ. над екватора на главата

Помощно приспособление за поставяне

Отвор за завинтване на помощните приспособления за поставяне и имплантната глава

Фиксатор, респ. подложка под захващаща плоскост 7

Claims

Претенции

1. Зъбен имплант с вътрешно-костно имплантно тяло (1, Г) с глава (3), както и със зона на шийката, респ. на огъване (5, 5') и протезна платформа (8) или екватор на абатмънт (8а), характеризиращ се с това, че под протезната платформа (8) или екватора на абатмънта (8а) е разположена най-малко една захващаща плоскост (6, 6') за осигуряване на ротация или части от нея.
2. Зъбен имплант съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че над протезната платформа (8) или екватора на абатмънта (8а) е предвидена поне още една захващаща плоскост (7, 7') за взаимодействието на главата на импланта (3) с помощното приспособление за поставяне.
3. Зъбен имплант съгласно една от предходните претенции, характеризиращ се с това, че главата на импланта (3) е поставена под ъгъл спрямо надлъжната ос (А1) на вътрешнокостното имплантно тяло.
4. Зъбен имплант съгласно една от предходните претенции, характеризиращ се с това, че връзката с протезната заготовка е реализирана чрез резбована зона за завинтване (4), разположена в надстройка (9), съответно в обсега на главата (3).
5. Зъбен имплант съгласно една от претенции от 1 до 3, характеризиращ се с това, че връзката с протезната заготовка в надстройката

2052 UI (9), респ. в обсега на главата (3) е осигурена чрез наличните плоскости (7) и/или чрез конус (9) посредством циментиране.
6. Зъбен имплант съгласно една или няколко от предходните претенции от 1 до 5, характеризиращ се с това, че на вътрешнокостното тяло има както конусни резбови сектори (2), така и/или по върха на импланта допълнителни широки, предимно врязващи се резбови сектори (2').
7. Зъбен имплант съгласно една или няколко от предходните претенции от 1 до 6, характеризиращ се с това, че на мястото на плоскостите (6,6', 7, 7') са поставени надлъжни канали или надлъжни улеи в обсега на главата на импланта, като най-малко една от тези структури е разположена под протезната платформа (8) или екватора на абатмънта (8а).
8. Зъбен имплант съгласно една или няколко от предходните претенции от 1 до 7, 5 характеризиращ се с това, че всички части на имплантното тяло (1, 2, 3, 4, 5) са с идентична или почти идентична метална структура, и че материалът в областта на шийката (5) е със същата твърдост.

10 9. Зъбен имплант съгласно една или няколко от предходните претенции от 1 до 8, характеризиращ се с това, че същият е монтиран и използван в комбинация с компресионните резбови сектори (2) и апикално врязващите се 15 резбови сектори (2') в имплантен комплект.