BG113131A - Рифоплантос - Google Patents

Abstract

Изобретението се отнася до съоръжение за повишаване и експлоатация на биоразнообразието и биопродуктивността на морските акватории и ще намери приложение в морския бизнес, марикултурите, риболова, рапанолова и др. дейности. Рифоплантосът се състои от три разположени на разстояние от дъното и едно над друго съоръжения с квадратно напречно сечение на носещите конструкции: изкуствен риф, плантация за миди и изкуствен остров, при което вертикалните (1, 21 и 39) и свързващите ги хоризонтални (3, 4 и 5, 22 и 24, 40 и 43) греди стъпват едни върху други и се свързват чрез неподвижни връзки между съответните хоризонтални греди и плоскости (14-23, 25-41 и 43-38), като тялото на изкуствения риф се състои от няколко етажа с квадратни помещения с висока лабиринтност, проточност и проницаемост, а основен елемент на плантацията за миди са колекторните греди (24, 26, 27 и 29), носещи по две редици колектори (31), поради което интеграцията на трите съоръжения съкращава използваната площ на дъното и разходите за строителството и експлоатацията им и осигурява пълноценна реализация на полезните им функции и адаптация към конкретните условия на морската среда и изискванията на обществото.

Description

Георги Димитров Пърличев

РИФОПЛАНТОС

ОБЛАСТ НА ПРИЛОЖЕНИЕ

Изобретението се отнася до морско хидротехническо съоръжение за опазване, повишаване и устойчива експлоатация на биоразнообразието, биопродуктивността и екологичния статус на морските акватории и ще намери приложение в областта на морския бизнес, морската хидробиология, екология и археология, марикултурите (морските аквакултури), риболова, рапанолова, рекреацията, брегозащитата, заетостта на неквалифицираната работна сила по крайбрежието, разработването на национална морска природозащитно-експлоатационна стратегия и противодействието на климатичните промени.

ПРЕДШЕСТВАЩО СЪСТОЯНИЕ НА ТЕХНИКАТА

Известен е френски сглобяем изкуствен риф (1) изграден от няколко модулни плоскости с кръгли отвори, осигуряващ висока лабиринтност (вътрешна сложност), хоризонтална и вертикална проточност на етажите и добри условия за живот на населяващите го хидробионти. В този си вид непосредствено върху дъното обаче той е съвсем неподходящ за условията на бреговата зона и шелфа на българското Черноморие, поради бързото унищожаване на мидите върху него от рапаните, а също на самите рифове от дънните тралове с тежки поражения и за последните.

Известна е българска метална установка за отглеждане на миди (2), представляваща три вертикални опори свързани чрез горни и долни хоризонтални профилни греди, между които са опънати чрез горни и долни двойни куки колекторни въжета за миди. Недостатъци на конструкцията са твърде ограничения брой колекторни въжета и трудностите и неудобствата при обезмидяването им.

Известна е масово използваната по българското Черноморие технология за улов на култивирани миди от типа „дълги линии“ - дълги въжета в близост и успоредно на брега с котви в двата края, поддържани до повърхността от буйове през няколко метра, под които висят колекторни въжета за миди. Недостатък на технологията са обширните площи на плантациите неизползваеми за други цели, бавността и трудоемкостта на процеса на обезмидяването и сравнително ограничените улови.

Известен е български вертикален риф в морето на варненската фирма „Сий Хармони“ (3), представляващ вертикална, плаваща, ажурна, пластмасова конструкция, закрепена чрез тежка котва на дъното, като горната и част е на дълбочина повече от 4 5 м. под морското ниво. Той съчетава качествата на изкуствен риф с тези на плантация за миди, но именно конструкцията му, макар и оригинална, не позволява да се изявят в необходимата степен нито качествата на рифа нито тези на плантацията (годишният улов е до 4 тона миди). Освен това създава големи затруднения при обезмидяването и практически не се усъвършенства във времето.

Известно е, че в морето пред кк „Св. Св. Константин и Елена“ се проектира строителството на изкуствен остров като „противоерозионно и брегоукрепително съоръжение с увеличена плажна площ, което ще има и яхтено пристанище“ (4). Предвижда се строителството на още три подобни острови на север до кк „Златни пясъци“ включително. Недостатък на тези острови ще бъде обстоятелството, че ще се строят по същият начин, по който се строяха досега буните и дамбите, т.е. ще унищожат част от дъното и пелагиала.

Известна е безработицата сред рибарите по нашето черноморско крайбрежие поради големия спад в уловите на риба и други морски продукти, а също големият излишък от неквалифицирана работна сила.

Известни са тежките проблеми на Варненския вълнолом свързани с потъването му при силни вълнения, както и започналият опит за спасяването му чрез т.н. „берма“ (5, 6). Недостатък на тази всъщност дамба са 100-те млн. лв. за строителството й и голямата вероятност тя да засили потъването на вълнолома, вместо да го предотврати.

Известни са неуспешните досега опити на редица западни фирм („Carbon Engineering“ - Канада, „Climeworks“ - Швейцария и др.) да намерят задоволително решение на въпроса за директно абсорбиране на СО2 от водата и възуха, приеман за главен причинител за глобалното затопляне на Земята (7).

ТЕХНИЧЕСКА СЪЩНОСТ

Задачите на изобретението са: 1. да саздаде проста, здрава и устойчива на дъното структура от полипропилен или друга достатъчно твърда и некорозираща в морска среда пластмаса, която да съчетава в максимална степен качествата на изкуствен риф (ИР) с тези на плантация за миди (ИМ) и на изкуствен остров (ИО) в една конструкция - риф-плантация-остров - рифоплантос (РПО); 2. и трите конструкции да бъдат над дъното и мидите върху тях недостъпни за рапаните; 3. ПМ да осигурява максимален за обема си улов на миди, който да демонстрира възможността за безплатно абсорбиране на значителни количества СО2 от водата и въздуха; 4. ПМ да позволява бърз демонтаж от ИР, вдигане на борда на плаващия кран, бързо обезмидяване и бърз монтаж обратно върху рифа; 5. рифоплантацията (РП) да притежава охранителна система против дънните тралове, която без да им причинява вреди, да създава под и около конструкцията минирезерват; 6. при необходимост ПМ да се надстроява от втора ПМ, или вместо тях да се монтира хоризонтална площадка над водното ниво - ИО с опори стъпили върху ИР така, че този ИО да може да нараства по площ и да се използва и като подводен вълнолом; 7. във връзка с този ИР/ИО да се предложи дистанционен подход за спасяването на Варненския вълнором; 8. вътрешността на ИР да бъде достъпна за леководолази - за изследване, пробовземане, фотодокументация и пр.; 9. еднотипните елементи на различвите конструкции на РПО да бъдат унифицирани с оглед на минимални разходи на труд, материали и енергия при серийното им производство и лесна заменяемост на повредените елементи; 10. интеграцията на ИР/ПМ/ИО в РПО да осигурява максимални експлоатационни резултати при минимални разходи в сравнение с автономното им използване; 11. различните варианти на РПО да отговарят в максимална степен както на екологичните изисквания за опазването на морската среда във всеки конкретен участък, така и на претенциите на конкретното крайбрежно общество или собствениците на съоръженията за задоволяване на техните нужди.

Тези задачи са решени чрез съоръжение РПО, съставено от ИР, ПМ и/или ИО.

Носещата конструкция на ИР се състои от четири вертикални греди в ъглите на призма с квадратен напречен профил, стъпили върху квадратни, отворени отдолу призми и свързани помежду си чрез хоризонтални долни, средни и горни греди. Тялото на ИР е включено между средните и горните греди и се изгражда от няколко етажи, разграничени от хоризонтални плочи с големи кръгли отвори, стоящи един над друг върху плочите на различните етажи. Пространството между плочите е разграничено от вертикални, пресичащи се под прав ъгъл стени, образуващи квадратни помещения. Стените на помещенията на всеки етаж имат отвори с еднаква или различна форма за различните етажи, така че всяко помещение има шест отвора, осигуряващи голямата лабиринтност, проточност и вертикална проницаемост на рифа, а с това и добри условия за живот на хидробионтите. Обръч-тръба разделен на кухи сектори е закрепен чрез ъглови и средни държачи на нивото на средните греди на определено хоризонтално разстояние от петите на ИР. Подобен, по-малък обръч е закрепен за горните външни ъгли на вертикалните греди на нивото на горните хоризонтални греди на ИР.

ПМ се изгражда от четири вертикални кухи греди със същия квадратен напречен профил като тези на ИР, свързани помежду си с долни и горни кухи хоризонтални греди. Продълженията на долните и горните хоризонтални греди извън квадратите им образуват долни крепачи и горни носачи, като между всеки два успоредни горни носача има греда или успореден на тях носач с опорна греда. Върху две от срещуположните горни греди на горния квадрат лежат краищата на няколко успоредни колекторни греди, чийто двупосочни продължения извън квадрата са същия брой успоредни покъси колекторни греди. Извън квадрата и успоредно на колекторните греди в него, върху носачите от двете му страни са закрепени по още две колекторни греди. Всички колекторни греди носят по две редици вертикални колекторни летви (колектори с квадратен напречен профил), групирани в четворки. Обръч-тръба от кухи сектори се носи от външните горни ъгли на носачите на горните греди, горните външни краища на носачите с опори между тях и две от късите колекторни греди.

При необходимост, върху ИР или върху ПМ над него може да се монтира ИО (квадратна хоризонтална рибарска площадка) над морското ниво, носена от четири вертикални опори в ъглите й, стъпили върху вертикалните греди на ИР или на ПМ и свързани помежду си с долни и горни хоризонтални греди.

ОПИСАНИЕНА ПРИЛОЖЕНИТЕ ФИГУРИ:

Фиг. 1 - Общ вид на ИР

Фиг. 2 - Хоризонтална плоча и вертикални стени между етажите на ИР

Фиг. 3 - Планови очертания на ИР

Фиг. 4 - Общ вид на ПМ (вариант 1)

Фиг. 5 - Планови очертания на ПМ (вариант 2)

Фиг. 6 - Колекторна греда с колектори за миди

Фиг. 7 - ИО върху ИР

Фиг. 8 - Планови очертания на ИО

Фиг. 9 - Вариант за дистанционна геозащита на Варненския вълнолом чрез ИР/ИО

ПРИМЕРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ

Носещата конструкция на изкуствения риф (фиг. 1) представлява удължена по вертикалата квадратна призма, в ъглите на която са разположени четири вертикални носещи греди 1 с квадратен напречен профил, стъпили върху квадратни, призматични, отворени отдолу стъпала 2 и свързани помежду си чрез хоризонтални долни 3, средни 4 и горни 5 греди. Тялото на рифа е включено между греди 4 и 5. То е изградено от няколко етажа, разграничени от хоризонтални плочи 6 с ъглови врезки 7 и големи кръгли отвори 8, стоящи един над друг върху плочите на различните етажи (фиг. 2). Най-долната плоча 6 е стъпила с краищата си върху греди 4 и е поддържана отдолу от една или две невидими успоредни греди в квадрата на греди 4. Плочи 6 на различните етажи се крепят една над друга от пресичащи се под прав ъгъл по врезки 9 вертикални плоскости: челни 10 (четири броя), долни 11 (три броя) и горни 12 (три броя), образуващи квадратни помещения. Стените на всички помещения имат отвори 13, с еднаква или различна форма за различните етажи, при което всяко помещение има шест отвора (два отвора 8 и четири отвора 13), осигуряващи голямата лабиринтност, проточност и вертикална проницаемост на рифа за леководолази, въдици и чепарита. Къси двустранни удължения-крепачи 14 на греди 5 извън квадрата им и запоените за греди 5 (при нужда по един или два на всеки ъгъл) допълнителни крепачи 15 позволяват увеличаване на връзките на опрените един до друг ИР. Голям обръч-тръба 16 от кухи сектори е закрепен чрез ъглови двойни държачи 17 и средни тройни държачи 18 (фиг. 3) на нивото на греди 4 на определено хоризонтално разстояние от стъпала 2. Подобен по-малък обръч 19 се крепи неподвижно от горните външни ъгли на греди 1 (или крепачи 14) и от краищата на средни двойни държачи 20.

Плантацията за миди (фиг. 4) се носи от четири кухи вертикални греди 21 с еднакъв квадратен напречен профил с греди 1, свързани помежду си с четири кухи хоризонтални долни греди 22 с две по-къси 23 и две по-дълги удължения-крепачи 23=25 и с четири кухи хоризонтални горни греди 24 с по-дълги удължения-носачи 25. В малки ямки на две срещуположни греди 24 лежат краищата на няколко вътрешни, успоредни колекторни греди 26. Преки продължения на греди 26 от двете им страни извън квадрата на греди 24 са същият брой къси успоредни колекторни греди 27 между носачи 25, чиито външни краища лежат върху напречни греди с опори 28, като две греди 27 стърчат навън от напречни греди 28.

Успоредно на греди 26, от двете им страни извън квадрата на греди 24 се разполагат по две колекторни греди 29, чиито краища лежат в ямки върху носачи 25, а средите им се поддържат от средни носачи с опори 30.

Понякога обстоятелствата налагат замяната на греди 27 от греди 29 (фиг. 4 вар.2).

Под всички греди 26, 27 и 29, както и под двете греди 24 (с техните продължения 25) успоредни на греди 26 и 29 са неподвижно закрепени по две редици вертикални колекторни летви 31 с квадратен напречен профил, групирани в правоъгълни четворки (вариант, съобразен с най-неблагоприятната комбинация фронт на вълните/посока на течението - 90 □ - фиг. 6). В средната и долната си част колектори 31 са свързани с напречни 32 и надлъжни 33 връзки формиращи четворките по гредата, чрез надлъжни връзки 34 между съседните четворки по същата и чрез напречни подвижни връзки 35 между съседните греди. Няколко връзки 35 свързват през една колекторните връзки 33 на съседните греди. Връзки 35 правят колектори 31 неподвижни въпреки липсата на долни опори (с изключение на двете греди 24 с носачи 25, чиито колектори 31 са неподвижно закрепени за горната повърхност на греди 22, чиито крепачи 23=25 са с дължината на носачи 25). Средна греда 36 във всеки квадрат на греди 24, преминава перпендикулярно под средите на греди 26. Под нея връзки 34 са подвижни, за да може при нужда съответната греда 26 да се изважда.

Краищата на всички носачи 25, краищата на двете греди 27 сърчащи навън от греди с опори 28 и краищата на двата средни носача с опори 30, поддържат в хоризонтално положение обръч-тръба 37 от кухи сектори (фиг. 5, 6).

Като правило върху тази ПМ ще бъде монтирана абсолютно същата втора ПМ.

Непосредствено върху самия ИР или върху долната ПМ може да се монтира хоризонтална площадка 38 на няколко метра над морското ниво (фиг. 7, 8), носена от четири вертикални греди 39 подобни на греди 1 и греди 21, свързани от четири долни хоризонтални греди 40 с крепачи 41, четири средни 42 и четири горни хоризонтални греди 43 с крепачи 44 равни на крепачи 41 и 23. Площадка 38 се носи от греди 43, разширена до краищата на техните крепачи 44, при нужда и с крепачи 15. Къса ъглова греда 45 за захващане на една от куките на крана, повишава устойчивостта на крепачи 15 при натиск и опън, при свързване със съседните площадки 38. Малки отвори 46 в последните ще улесняват въдичарите за риболов в самите ИР през отвори 8.

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ИЗОБРЕТЕНИЕТО

ИР и ПМ ще се изграждат бързо от готови еднотипни елементи - греди, плоскости, стъпала, колектори и пр., като се занитват или запояват неподвижно едни за други. Натоварват се на плаващ кран, който ги спуска на дъното в предварително избрания район на определена дълбочина (за предпочитане върху равно, пясъчно или тинесто дъно). Поставя се първо ИР (в бреговата зона с ръб към фронта на вълната, на шелфа - с ръб към преобладаващото течение), а върху него с помощта на леководолази се монтира ПМ и/или надводната хоризонтална площадка 38 - ИО.

Закрепването на ПМ и ИО върху ИР е елементарно - при монтиране на ПМ върху ИР, крепачи 23 и 23=25 лягат върху крепачи 14 на ИР. Закрепването между двете плътно допиращи се греди става чрез болтове и гайки или чрез външни крепежни елементи - общо осем, по две за всеки ъгъл. Когато обаче над ИР се монтира единична площадка 38 за постоянно, напълно възможно е същите крепежни елемети да се удвоят чрез крепачи 15, а също да се осъществят здрави връзки между плътно опиращите се греди 5 и 40.

При изнасянето след година на ПМ върху борда на плаващия кран отново се изполват леководолази - за закачване на четирите куки на подемното въже, а при спускане обратно върху ИР - за откачването им, както и за закрепването на ПМ към ИР.

Поради стотиците колектори, за обезмидяването им се налага използването на десетки нискоквалифицирани работници. За икономия на корабно време изнесената горна ПМ започва веднага да се обезмидява, след нея долната. Обезмидената горна ПМ се връща върху ИР, вече като долна, а долната след нея става горна. Обръч 37 при горната ПМ изпълнява две функции: защитна - против траловете и колекторска обраства с миди. При долната ПМ той изпълнява само втората си функция.

ИР, независимо дали се използва самостоятелно или в комбинация с ПМ, освен обръч 16 винаги носи и обръч 19, защото няма гаранция, че винаги ще има над себе си ПМ с нейния обръч 37. При липсата му влиза в действие обръч 19.

С приближаването към РП или ИР, въжето на дънния трал среща последователно обръч 16 и 19 (или обратно) и се плъзга по тях като ги заобикаля, без да докосне стъпала 2. Вероятно най-често и рапанджиите не разбират, че са заобиколили ИР или РП, тъй като движението на трала няма да бъде забавено или затруднено.

Предложеният ИР, ако бъде масово внедрен, ще създаде условия за рязко повишаване на рибните ресурси (необходими са експерименти за относително точна оценка на уловите около всеки ИР). Многократно повишаване на улова може да се постигне и чрез повишаване броя на хоризонталните греди 4 и броя на пакетите от етажи между тях. Това ще наложи удължаване на ИР по вертикалата, или монтиране на ИР един върху друг, а за запазване на устойчивостта им и тяхното разширяване чрез добавяне на съседни ИР и ИО, с които се свъзват чрез неподвижни или еластични връзки в три пункта - стъпала 2, крепачи 14 и 15 с крепачи 41 и 15 и площадки 38 с крепачи 44 и 15. По този начин ще стане възможно пред нашия бряг да се строят ИР/ИО и на дълбочина 20 - 50 м. Понятно е, че тези ИР ще бъдат пелагични, което ще повишава количество на рибните ресурси и може да се очаква задържането им по нашето Черноморие вместо периодични миграции на юг, където силно намаляват поради интезивния турски риболов.

Покрай другите видове изследвания този вид ИР позволява и етологични изследвания (освен различията на отвори 13, ще има промени в интериора на етажите), с оглед на предпочитанията на рибите да се строят ИР за различни видове риба.

Както ИР, така и ПМ и ИО се изграждат поотделно от ограничен брой еднакви, т.е. серийно произвеждани елементи, които бързо се сглобяват и закрепват неподвижно един за друг. Това заздравява конструкциите, улеснява съвместното им използване, поевтинява продукцията и улеснява замяната на повредените елементи. Например при нужда е възможно разреждане или сгъстяване на колекторните греди в зависимост от особеностите на конкретната морска среда с оглед увеличаване на уловите. За по-добра адаптация към условията всички греди на една ПМ могат да се заменят от греди с друг вариант на подреждане и гъстота на колекторите, повишаващ уловите.

Ползата от интеграцията на ИР, ПМ и ИО се илюстрира от следните обстоятелства. 1. РПО ще позволи да се наемат примерно само 200 кв. м. от морското дъно вместо необходимите досега 600 кв. м., с което ще увеличи трикратно възможностите на дребния и средния морски бизнес. 2. ИР е основен елемент на РПО и опора на ПМ и ИО - без него за тях трябва да се строят безполезни за морската среда опори (тук пропускаме описанието на биологичното и екологичното значение на ИР има цяло учение за ИР). 3. внедряването на този вид ИР ще доведе до рязко повишаване на рибните ресурски на нашето Черноморие, а в перспектива евентуално и до прекратяване на ежегодната им миграция на юг поради подобрените условия за живот на нашия шелф. 4. ИР могат да се използват самостоятелно до 100 м. дълбочина и като носещи опори на защитните системи на археологичните и други видове подводни резервати. 5. Съчетанието ИР/ИО позволява от ИО да се лови риба не само около, но и в самия ИР - през отвори 46 на площадки 38 и отвори 8 с въдици и чепарита, също подводен лов и рапанолов (рибата и се съсредоточава в и около ИР), за стационарни изследвания на създадените изкуствени екосистеми и др. 6. Няколко ИР/ИО пред курортните комплекси биха разнообразили живота на летуващите - те ще се използват и за плувни състезания и регати, скокове във вода, база за спасители до къпещите се и пр. Няколко ИР/ПМ пред всеки курортен комплекс ще му осигуряват постоянно почисти от съседните води и ще повишават екологичния му престиж. 7. Комбинацията ИР/ПМ ще осигури постоянен „валеж“ от миди върху дъното на минирезервата (над 170 кв. м.), където ги очакват рапаните. Когато ИР/ПМ станат много, екологичният рапанолов (чрез леководолази) от минирезерватите ще осигури такива количества рапани, че ще обезсмисли скъпо струващия и разрушаващ дънните екосистеми промишлен рапанолов (чрез тралове). Това неминуемо ще възстанови екосистемите, което ще увеличи уловите на риба и други хидробионти не само от бентала, но по хранителната верига и от пелагиала. 8. Този „валеж“ ще покрие мъртвите тинести места пред нашия бряг с плоски черупчести възвишения около РПО, заселени от микроорганизми. 9. Големият брой колектори на ПМ ще повиши рязко уловите на миди. Това ще позволи наемането на плаваща механизация, но ще изисква и бързо обезмидяване за икономия на корабно време. Което ще наложи използването на голям брой ниско квалифицирани, но добре платени обезмедители, хора за обработката и пласмента на готовата продукция, а също повече леководолази. 10. При сегашен улов от около 3 - 4000 т./год., масовото внедряване на ИР/ПМ ще осигури на страната не до 20000 т./год. миди, както се предполага сега, а поне до 200000 т./год. 11. Възможно е Варненският вълнолом да бъде защитен не от започнатата вече огромна дамба („берма“) за 100 млн. лв. (6), а чрез дистанционна защита (допускаща до него вълна под 1 м. - напълно безопасна), при разходи до 33 млн. лв. За сметка на това Варна ще разполага на 300 - 400 м. пред вълнолома (дълб. 12 - 13 м.) с 30 - 40 ИР/ИО (тип „атоли“, фиг. 9) и с въдичарство, подводен лов и риболов, които ще я снабдяват ежедневно с прясна риба. 12. Големи ИР/ИО с форма на квадратни атоли с ръб на изток на 12 км. източно от н. Галата (дълб. 20 м.), от който ще се вижда брегът от н. Калиакра до устието на Резовска река и на 30 км. източно от Бургас (дълб. 40 м.), от който ще се вижда брегът от с. Камен бряг до р. Резовска, ще станат дестинация на международния туризъм и всички водни спортове. 13. Не е възможно да се разработи реалистична природозащитно-експлоатационна стратегия на българското Черноморие без да се отчетат промените, които ще предизвика внедряването на РПО в практиката на всички изброени в началото дейности на приложението му. 14. За предложената ПМ е възможна относително точна оценка на очаквания улов на миди - по броя на колекторите и - около 36 т./год. (по пазарни цени 72000 лв.). От тях 18 тона са СаСОз неразтворими мидени черупки, от които 8 тона са СО2 извлечен през морската вода от въздуха над нея. За сравнение: фирми като „Climeworks“ - Шввейцария, „КагЬоп Engineering“ - Канада и др. абсорбират СО2 от въздуха на цена над 600 долара за тон, без да са решили въпроса с неутрализирането или използването на получения вече отровен СО2. Предложената ПМ решава и двата въпроса безплатно, тъй като средствата ще се израходват само за съоръжения за промишлен улов на миди (7). Масовото внедряване на РПО и други подобни съоръжения в морския бизнес ще превърне борбата против глобалното затопляне от най-губещата в момента (и затова найсъботираната на всички нива) в най-печелившата човешка дейност, която при последна сметка може да предопредели изхода от нея.

ЛИТЕРАТУРА:

1. FR 2 855 370 А1//2003.

2. BG 62466 В1//1994.

3. Денков Ст. 2019. Правят уникални вертикални мидени рифове в морето. 28.01.2019, в. „Черно море“, Варна.

4. Варна, в. „Народно дело“, 06.08.2019.

5. Пърличев Д„ С. Стойков. 2014. Био-геоекологичната катастрофа на Българското Черноморие и изходът от нея. - Проблеми на географията, София, Акад. изд. „Проф. М. Дринов“, кн. 3—4, с. 11 - 22.

6. Пърличев Д. 2016. Буните и дамбите - огромно и непоправимо зло. - „Екология 21“, кн. 1-2, 36 - 39.

7. Пърличев Д. 2018. Метод за редуциране на СО2 от водата и въздуха. - Проблеми на географията, кн. 3—4, с. 157 - 162.

Claims (7)

1. Рифоплантос, представляващ вертикална призматична и етажирана конструкция, характеризираща се с това, че се състои от разположени един върху друг изкуствен риф, плантация за миди и изкуствен остров с квадратен напречен профил, изнесени над повърхността на дъното с помощта на верникални греди 1 в ъглите на квадрата, стъпили върху отворени отдолу стъпала 2 и свързани помежду си чрез долни 3, средни 4 и горни 5 хоризонтални греди, като между греди 4 и 5 е разположено тялото на изкуствения риф, състоящо се от хоризонтални плочи 6, етажите между които се заемат от вертикални плоскости 10, 11 и 12 образуващи квадратни помещения, и е защитено от обръчи 16 и 19, а плантацията за миди над рифа се състои от вертикални греди 21 стъпили върху греди 1 и свързани помежду си с долни 22 и горни 24 хоризонтални греди с носачи 25, върху които са разположени успоредни помежду си колекторни греди 26, 27, 29 и 24, които носят колектори 27, всички те защитени от обръч 37, като над изкуствения риф или плантацията за миди стои хоризонтална площадка 38 над водното ниво, носена от вертикални греди 39 стъпили върху греди 1 или 21 и свързани помежду си чрез долни 40, средни 42 и горни 43 хоризонтални греди.

2. Хоризонтални греди 5 съгласно претенция 1, характеризиращи се с къси двустранни удължения-крепачи 14 извън квадрата им, служещи за закрепване към рифа на отгоре разположената плантация за миди или изкуствен остров и допълнителни крепачи 15, неподвижно закрепени до тях, служещи за закрепване към съседни изкуствени рифове.

3. Хоризонтални плоскости 6 съгласно претенция 1, характеризиращи се с кръгли отвори 8 разграничават етажите изградени от пресичащи се под прав ъгъл вертикални плоскости 10, 11 и 12, формиращи квадратни помещения с еднакви или различни по форма отвори 13 на стените на различните етажи, като отвори 8 са в средата на тавана и пода на всяко помещение.

4. Голям защитен обръч 16 и по-малки обръчи 19 и 37 съгласно претенция 1, характеризиращи се с това, че представляват пръчки или тръби съставени от кухи сектори, като обръч 16 на нивото на греди 4 се носи от ъглови носачи 17 и средни тройни носачи 18, обръч 19 се носи от външните горни ъгли на греди 1 или от външните горни ъгли на крепачи 14 и външните краища на средни двойни носачи 20, а оръч 37 се носи от ъглите на носачи 25, средни носачи с опори 30 и две греди 27.

5. Вертикални греди 21 и свъзващи ги долни 22 и горни 24 хоризонтални греди съгласно претенция 1, характеризиращи се с това, че греди 21 са стъпили върху греди 1, а удължения-крепачи 23 и 23=25 на греди 22 се закрепват за крепачи 14 на изкуствения риф по познати способи на крепеж, докато горни хоризонтални греди 24 с удълженияносачи 25, служат както за закрепване на отгоре лежащата плантация за миди или изкуствен остров, така и заедно с напречни греди с опори 28 и средни носачи с опори 30 за закрепване на краищата на колекторни греди 26, 27 и 29.

6. Колекторни греди 26, 27, 29 и 24 съгласно претенция 1, характеризиращи се с по две редици неподвижно закрепени към тях колекторни летви 31 с квадратен напречен профил, свързани в средната и долната си част с с къси напречни 32 и надлъжни 33 връзки формиращи четириъгълници и по-дълги надлъжни връзки 34 по гредата, като редиците на съседните греди са свързани с подвижни напречни връзки 35.

7. Квадратна надводна площадка 38 съгласно претенция 1, характеризираща се стова, че се носи от вертикални греди 39, стъпващи върху греди 1 или 21, свързани чрез хоризонтални долни греди 40 с двустрани къси крепачи 41 и 15 и хоризонтални горни греди 43 с крепачи 44 и 15, при което площадка 38 е разширена до границите на крепачи 44 и 15.