BG108453A

BG108453A - Пиролопиримидини като инхибитори на протеин киназа

Info

Publication number: BG108453A
Application number: BG108453A
Authority: BG
Inventors: Paul Cox; Tahir Majid; Shelly Amendola; Stephanie Deprets; Chris Edlin; Brian Pedgrift; Frank Halley; Michael Edwards; Bernard Baudoin; Lain McLAY; Davis ALDOUS
Original assignee: Aventis Pharmaceuticals Inc
Priority date: 2001-06-23
Filing date: 2003-12-15
Publication date: 2004-12-30
Also published as: CR7193A; AP2003002929A0; NO20035728L; MXPA03011998A; HK1068134A1; MA27129A1; IL159506A; IL159506A0; CO5540313A2; NO20035728D0; HRP20031049A2; KR20040019317A; KR100875380B1; US7259154B2; US20040142947A1

Abstract

Изобретението се отнася до съединения с формула до N-оксиди, пролекарствени средства, киселинни биоизостери, фармацевтично приемливи соли или солвати на такива съединения, или N-оксиди, пролекарствени средства или киселинни биоизостери на такива соли или солвати, до състави, съдържащи съединенията, и до методи за лечение чрез приложение на тези съединения и състави. а

Description

Област на приложение

Изобретението е насочено към заместени пиролопиримидини, тяхното получаване, фармацевтични състави, съдържащи тези съединения и тяхното фармацевтично използване в лечението на болестни състояния, които могат да бъдат изменени чрез инхибирането на протеин кинази.

Предшестващо състояние на техниката

Протеин киназите участват в предаването на сигналите на събития, които контролират активирането, растежа и диференциацията на клетки в отговор на извънклетъчни медиатори и на промени в обкръжаващата среда. Изобщо, тези кинази попадат в няколко групи: такива, които с предимство фосфорилират серинови и/или треонинови остатъци и такива, които с предимство фосфорилират тирозинови остатъци [S.K.Hanks and T.Hunter, FASEB. J., 1995, 9, p. 576 - 596]. Серин/треонин киназите включват например, изоформи на протеин киназа С [А.С.Newton, J. Biol. Chem., 1995, 270, р. 28495 - 28498] и група от циклин зависими кинази такива като cdc2 [J.Pines, Trends in Biochemical Sciences, 1995, 18, p. 195 197]. Тирозин киназите включват рецептори на обхващащ мембраните растежен фактор, такъв като рецептор на епидермалния растежен фактор [S.lwashita and М.Kobayashi, Cellular Signalling, 1992, 4, p. 123 - 132], и цитозолни не-рецепторни кинази, такива като p56tck, p59fYn, ZAP-70 и csk кинази [C.Chan et. al., Ann. Rev. Immunol., 1994, 12, p. 555 - 592].

Неподходящо високата протеин киназна активност е била намесена в много заболявания, които са резултат от анормална клетъчна функция.

03/429/02/ПБ

Тя може да възникне или директно, или индиректно, например посредством неуспеха на подходящите контролни механизми за киназата, свързани например с мутация, свръх-експресиране или неподходящо активиране на ензима; или със свръх- или недостатъчното производство на цитокини или растежни фактори, също участващи в трансдукцията на сигнали по посока над или под киназата. Във всички тези случаи, селективното инхибиране на действието на киназата може да се очаква, че ще има изгоден ефект.

Syk е 72-kDa тирозин киназа на цитоплазмен протеин, която е експресирана в множество от хематопоетични клетки, и е съществен елемент в няколко каскади, които свързват антигенни рецептори към клетъчни отговори. Така, Syk играе централна роля в предаването на сигналите на високо афинитетния lgЕ рецептор, FcsR1, в клетки от млечна жлеза и в предаването на сигналите на рецепторен антиген в Т и В лимфоцити. Пътищата за сигналната трансдукция, присъстващи в клетките от млечна жлеза, Т и В клетките, имат общи свойства. Лигандният свързващ домен на рецептора е лишен от вътрешна тирозин киназна активност. Обаче те взаимодействат с преобразуващите подединици, които съдържат имунорецепторни, тирозин базирани активиращи мотиви (ITAM) [M.Reth, Nature, 1989, 338, р. 383 - 384]. Тези мотиви присъстват и в двете β и γ подединици на FcsR1, в ξ-подединицата на Т клетъчния рецептор (TCR), и в IgGa и IgG β подединиците на В клетъчния рецептор (BCR). [N.S.van Oers and A.Weiss, Seminars in Immunology, 1995, 7, p. 227 236]. При свързване на антиген и мултимеризация, ITAM остатъците се фосфорилират от протеин тирозин киназите от Src фамилията. Syk принадлежи на уникален клас от тирозин кинази, които имат два тандема Src хомоложни 2 (SH2) домена и един С-краен каталитичен домен. Тези SH2 домена се свързват с висок афинитет към ITAM и тази SH2медиирана асоциация на Syk с един активиран рецептор стимулира Syk киназна активност и локализира Syk към плазмената мембрана.

03/429/02/ПБ • · * · • · ·

В мишки със Syk дефицит се инхибира дегранулацията на клетки на млечната жлеза, което подсказва, че това е важна цел за развитието на стабилизиращи средства за клетки на млечна жлеза [P.S.Costello, Oncogene, 1996, 13, р. 2595 - 2605]. Подобни изследвания са демонстрирали критична роля за Syk в BCR и TCR предаването на сигналите [А.М.Cheng, Nature, 1995, 378, р. 303 - 306, (1995) и D.H.Chu et al., Immunological Reviews, 1998, 165, p. 167 - 180]. Syk също изглежда, че е въвлечена в еозинофилното оцеляване в отговор на IL-5 и GM-CSF [S.Yousefi et al., J. Exp. Med., 1996, 183, p. 1407 - 1414]. Въпреки ключовата роля на Syk в предаването на сигналите на клетки от млечна жлеза, BCR и Т клетки, малко е известно за механизма, по който Syk предава ефекторите в посока надолу. За два адапторни протеина, BLNK (В клетъчен Linker протеин, SLP-65) и SLP-76 е било показано, че са субстрати на Syk в В клетки и клетки от млечна жлеза респективно, и е било постулирано, че те стиковат Syk с ефекторите в посока надолу [M.lshiai et al., Immunity, 1999, 10, p. 117-125 и L.R.Hendricks-Taylor et al., J.Biol. Chem, 1997, 272, p. 1363 - 1367]. В допълнение, Syk изглежда играе важна роля в CD40 пътя за предаване на сигналите, което играе важна роля в В клетъчната пролиферация [М.Faris et al., J.Exp. Med., 1994, 179, p. 1923- 1931].

Syk по-нататък е въвлечена в активирането на тромбоцити, стимулирано чрез ниско-афинитетния IgG рецептор (Fc gamma-RIIA), или стимулирано чрез колаген [F.Yanaga et al., Biochem. J., 1995, 311, (Pt. 2) p. 471 - 478].

Фокалната адхезионна киназа (FAK) е не-рецепторна тирозин киназа, въвлечена в медиираните от интегрин пътища на сигнална трансдукция. FAK се локализира съвместно с интегрините във фокални контактни места и в много клетъчни типове е било показано, че активирането на FAK и нейното тирозиново фосфорилиране е зависимо от интегрините, свързани към техните извънклетъчни лиганди. Резултатите от няколко изследвания • · · ·

03/429/02/ПБ подкрепят хипотезата, че FAK инхибиторите могат да бъдат полезни в лечението на рак. Например, клетки с дефицит на FAK мигрират незадоволително в отговор на хемотактни сигнали и свръхекспресията на С-краен домен от FAK блокира клетъчно разпределение, а така също хемотактна миграция (Sieg et al, J. Cell Science, 1999, 112, 2677 - 2691; Richardson A. and Parsons T., Cell, 1997, 97, 221 - 231); в допълнение, туморни клетки, обработени с FAK антисенс олигонуклеотиди губят тяхното прикрепване и претърпяват апоптоза (Xu et al. Cell Growth Differ. 1996, 4, 413 - 418). За FAK е било докладвано, че се свръхекспресира в карциноми на простата, гърда, тироидна жлеза, кръговидно черво и бял дроб. Равнището на експресия на FAK директно корелира с туморите, демонстриращи най-агресивния фенотип.

Ангиогенезата или образуването на нови кръвоносни съдове чрез порастване от съществуващата преди съдова мрежа, е от централно значение за ембрионалното развитие и органогенезата. Анормално повишена неоваскуларизация е наблюдавана при ревматоиден артрит, диабетна ретинопатия и по време на туморно развитие (Folkman, Nat. Med., 1995, 1, 27 - 31.). Ангиогенезата е комплексен многостадиен процес, който включва активиране, миграция, пролиферация и преживяване на ендотелни клетки. Обширни изследвания в областта на туморната ангиогенеза през изминалите две десетилетия са идентифицирали множество терапевтични цели, включително кинази, протеази и интегрини в резултат на откритието на много нови анти-ангиогенни средства, включително KDR инхибитори, някои от които са понастоящем в процес на клинично оценяване (Jekunen, et al Cancer Treatment Rev. 1997 , 23, 263 286.). Инхибиторите на ангиогенезата могат да бъдат използвани на предна линия, като синергична среда или дори в превантивни условия за появата или повторен растеж на злокачествености.

Няколко протеина, включени в хромозомната сегрегация и вретеновото събиране, са били идентифицирани в дрожди и дрозофила.

03/429/02/ПБ

Разрушаването на тези протеини води до погрешна хромозомна сегрегация и монополярни или разрушени вретена. Измежду тези кинази са Ipll и aurora киназите от S.cerevisiae и дрозофила съответно, които са необходими за центрозомалното разделяне и хромозомната сегрегация. Един човешки хомолог на дрождена Ipll наскоро бе клониран и охарактеризиран от различни лаборатории. Тези кинази, назовани Aurora2, STK15 или ВТАК принадлежат на серин/треонин киназната фамилия. Bischoff et al. показаха, че Aurora2 е онкогенна и се амплифицира в човешки колоректални карциноми (ЕМВО J, 1998, 17, 3052 - 3065). Тя е била също илюстрирана в карциноми, включващи епителни тумори, такива като рак на млечната жлеза.

Техническа същност на изобретението

Това изобретение се отнася до заместени пиролопиримидини с формула (I), които имат способността да инхибират една или повече протеин кинази, по-специално, FAK, KDR, Syk киназа или Aurora2, особено Syk киназа.

където:

R¹ представлява водород, -C(=O)-NY¹Y², -C(=O)-OR⁵,

-SO₂-NY¹Y², -SO₂-R⁷, -C(=O)R⁷, или

R¹ може да бъде алкенил, алкенилокси, алкил, алкинил, арил, хетероарил, хетероциклоалкил, циклоалкил или циклоалкилалкил, всеки по избор заместен с една или повече групи, избрани от арил, циклоалкил, циано, хало, хетероарил, хетероциклоалкил, -СНО (или негово 5-, 6- или 7• · · ·

03/429/02/ПБ

членно циклично ацетално производно), -C(=O)-NY¹Y², -C(=O)-OR⁵, -NY¹Y²,

-N(R⁶)-C(=O)-R⁷, -N(R⁶)-C(=O)-NY³Y⁴, -N(R⁶)-SO2-R⁷, -N(R⁶)-SO2-NY³Y⁴, -OR⁷,

-C(=O)-R⁷, хидрокси, алкокси и карбокси;

R² представлява една или повече групи, избрани от водород, ацил, алкилендиокси, алкенил, алкенилокси, алкинил, арил, циано, хало, хидрокси, хетероарил, хетероциклоалкил, нитро, R⁴, -C(=O)-NY¹Y²,

-C(=O)-OR⁵, -NY¹Y², -N(R⁶)-C(=O)-R⁷, -N(R⁶)-C(=O)NY³Y⁴, -N(R⁶)-C(=O)-OR⁷, -N(R⁶)-SO2-R⁷, -N(R⁶)-SO2-NY³Y⁴, -SO₂-NY¹Y² и -ZR⁴;

R³ представлява H, циано, хало, хидрокси, нитро, R⁴, NY¹Y², -ZR⁴, -C(=O)-OR⁵, -C(=O)-R⁷, -C(=O)-NY¹Y², -N(R⁸)-C(=O)-R⁴, -N(R⁸)-C(=O)-NY¹Y², -N(R⁸)-C(=O)-OR⁵, -SO2-NY³Y⁴, или -N(R⁸)-SO2-R⁷, или R³ представлява арил, хетероарил, алкенил или алкинил, всеки по избор заместен с една или повече групи, избрани от арил, циано, хало, хидрокси, хетероарил, хетероциклоалкил, нитро, -C(=O)-NY¹Y², -C(=O)-OR⁵, -NY¹Y²,

-N(R⁶)-C(=O)-R⁷, -N(R⁶)-C(=O)-NY³Y⁴, -N(R⁶)-C(=O)-OR⁷, -N(R⁶)-SO₂-R⁷,

-N(R⁶)-SO2-NY³Y⁴, -SO2-NY¹Y² или -ZR⁴;

R⁴ представлява алкил, циклоалкил или циклоалкилалкил, всеки по избор заместен с една или повече групи, избрани от арил, циклоалкил, циано, хало, хетероарил, хетероциклоалкил, хидрокси, -СНО (или негово

5-, 6- или 7-членно циклично ацетално производно), -C(=O)-NY¹Y², -C(=O)-OR⁵, -NY¹Y², -N(R⁶)-C(=O)-R⁷, -N(R⁶)-C(=O)-NY³Y⁴ -N(R⁶)-SO2-R⁷, N(R⁶)-SO2-NY³Y⁴, -OR⁷ и -C(=O)-R⁷; R⁴ може също по избор да бъде попълнен с група избрана от О, S(O)_n, NR⁶;

R⁵ представлява водород, алкил, алкенил, арил, арилалкил, хетероарил или хетероарилалкил;

R⁶ представлява водород или нисш алкил;

R⁷ представлява алкил, арил, арилалкил, циклоалкил, циклоалкилалкил, хетероарил, хетероарилалкил, хетероциклоалкил или хетероциклоалкилалкил;

R⁸ представлява водород или нисш алкил;

03/429/02/ПБ ···· · ·· «····· · · · · · Λ · ·· • · · · ·i ··· • ·· · · · · · ·

Y¹ и Υ² са независимо водород, алкенил, арил, циклоалкил, хетероарил или алкил по избор заместен с една или повече групи, избрани от арил, хало, хетероарил, хидрокси, -C(=O)-NY³Y⁴, -C(=O)-OR⁵, -NY³Y⁴, -N(R⁶)-C(=O)-R⁷, -N(R⁶)-C(=O)-NY³Y⁴ -N(R⁶)-SO2-R⁷, -N(R⁶)-SO2-NY³Y⁴ и -OR⁷; или групата -NY¹Y² може да образува цикличен амин;

Y³ и Y⁴ са независимо водород, алкенил, алкил, арил, арилалкил, циклоалкил, хетероарил или хетероарилалкил; или групата -NY³Y⁴ може да образува цикличен амин;

Z представлява О или S(O)_n;

η е нула или число 1 или 2;

и техните съответни N-оксиди, и техните пролекарствени средства, и техните киселинни биоизостери; и фармацевтично приемливи соли и солвати (напр. хидрати) на такива съединения и техните N-оксиди и техните пролекарствени средства, и техните киселинни биоизостери заедно с един или повече фармацевтично приемливи носители или ексципиенти.

В настоящата спецификация, терминът “съединения от изобретението” и еквивалентните изрази са предназначени да обхванат съединения с обща формула (I), както бе описана тук преди, който израз включва пролекарствените средства, фармацевтично приемливите соли и солватите, напр. хидрати, където контекста позволява така. Подобно, препратката към междинни съединения, независимо дали за самите тях е или не е претендирано, е предназначена да обхване техните соли и солвати, където така позволява контекста. В интерес на яснотата отделни случаи, когато така позволява контекста, понякога са отбелязани в текста, но тези случаи са чисто илюстративни и не са предназначени да изключат другите случаи, когато така позволява контекста.

Както бе използвано по-горе и в цялото описание на изобретението, следните термини, освен ако не е отбелязано друго, трябва да бъдат разбирани, че имат следните значения:

03/429/02/ПБ

“Пациент” включва и човек, и други бозайници.

“Киселинен биоизостер” означава група, която има химични и физични прилики причиняващи общо сходни биологични свойства с една карбокси група (виж Lipinski, Annual Reports in Medicinal Chemistry, 1986, 21, p. 283 “Bioisosterism In Drug Design”; Yun, Hwahak Sekye, 1993, 33, p. 576 579, “Application Of Bioisosterism To New Drug Design”; Zhao, Huaxue Tongbao, 1995, p. 34 - 38, “Bioisosteric Replacement And Development Of Lead Compounds In Drug Design”; Graham, Theochem, 1995, 343, p. 105 109, “Theoretical Studies Applied To Drug Design:ab initio Electronic Distributions In Bioisosteres”). Примери на подходящи киселинни биоизостери включват:

-C(=O)-NHOH, -С(=О)-СН₂ОН, -C(=O)-CH₂SH, -C(=O)-NH-CN, сулфо, фосфоно, алкилсулфонилкарбамоил, тетразолил, арилсулфонилкарбамоил, хетероарилсулфонилкарбамоил, N-метокси карбамоил,

З-хидрокси-З-циклобутен-1,2-дион, 3,5-диоксо-1,2,4-оксадиазолидинил или хетероциклени феноли, такива като 3-хидроксиизоксазолил и 3-хидрокси1-метилпиразолил.

“Ацил” означава Н-СО- или алкил-СО- група, в която алкиловата група е, както е описана тук.

“Ациламино” е ацил-NH- група, в която ацил е, както е дефиниран тук.

“Алкенил” означава алифатна въглеводородна група, съдържаща въглерод-въглеродна двойна връзка и която може да бъде с права или разклонена, имаща около 2 до около 15 въглеродни атома във веригата. Предпочитани алкенилови групи имат 2 до около 12 въглеродни атома във веригата; и по-предпочитано 2 до около 6 въглеродни атома (напр. 2 до 4 въглеродни атома) във веригата. “Разклонена”, както е използвано тук и в целия текст, означава, че една или повече нисши алкилови групи, такива като метил, етил или пропил са присъединени към линейна верига; тук, една линейна алкенилова верига. “Нисш алкенил” означава около 2 до

03/429/02/ПБ

около 4 въглеродни атома във веригата, която може да бъде права или разклонена. Примерни алкенилови групи включват етенил, пропенил, нбутенил, изобутенил, З-метилбут-2-енил, н-пентенил, хептенил, октенил, циклохексилбутенил и деценил.

“Алкенилокси” е алкенил-О- група, в която алкенил е, както е дефиниран по-горе. Примерни алкенилокси групи включват алилокси.

“Алкокси” означава алкил-О- група, в която алкиловата група е, както е описана тук. Примерни алкокси групи включват дифлуорометокси, метокси, трифлуорометокси, етокси, н-пропокси, изопропокси, н-бутокси и хептокси.

“Алкоксикарбонил” означава алкил-О-СО- група, в която алкиловата група е, както е описана тук. Примерни алкоксикарбонилни групи включват метокси- и етоксикарбонил.

“Алкил” означава, освен ако не е специфицирано друго, алифатна въглеводородна група, която може да бъде с права или разклонена верига, имаща около 1 до около 15 въглеродни атома във веригата, по избор заместена с един или повече халогенни атома. Специфични алкилови групи имат от 1 до около 6 въглеродни атома. “Нисш алкил” като група или част от нисша алкокси, нисша алкилтио, нисша алкилсулфинилна или нисша алкилсулфонилна група означава, освен ако не е специфицирано друго, алифатна въглеводородна група, която може да бъде с права или разклонена верига, имаща 1 до около 4 въглеродни атома във веригата. Примерни алкилови групи включват метил, етил, н-пропил, изопропил, н-бутил, втор.-бутил, трет.-бутил, н-пентил, 3-пентил, хептил, октил, нонил, децил и додецил. Примерни алкилови групи, заместени с един или повече халогенни атоми включват трифлуорометил.

“Алкилен” означава алифатен двувалентен радикал, получен от права или разклонена алкилова група, в която алкиловата група е, както е описана тук. Примерни алкиленови радикали включват метилен, етилен и триметилен.

03/429/02/ПБ

“Алкилендиокси” означава -О-алкилен-О- група, в която алкилен е, както е дефиниран по-горе. Примерни алкилендиокси групи включват метилендиокси и етилендиокси.

“Алкилсулфинил” означава алкил-SO- група, в която алкиловата група е, както е описана преди. Предпочитани алкилсулфинилови групи са тези, в които алкиловата група е С^алкил.

“Алкилсулфонил” означава алкил-8О₂- група, в която алкиловата група е, както е описана преди. Предпочитани алкилсулфонилови групи са тези, в които алкиловата група е С^алкил.

“Алкилсулфонилкарбамоил” означава anKnn-SO₂-NH-C(=O)- група, в която алкиловата група е, както е описана преди. Предпочитани алкилсулфонилкарбамоилни групи са тези, в които алкиловата група е ₄алкил.

“Алкилтио” означава алкил-S- група, в която алкиловата група е, както е описана преди. Примерни алкилтио групи включват метилтио, етилтио, изопропилтио и хептилтио.

“Алкинил” означава алифатна въглеводородна група, съдържаща въглерод-воглеродна тройна връзка, и която група може да бъде с права или разклонена верига, имаща около 2 до около 15 въглеродни атома във веригата. Предпочитани алкинилови групи имат 2 до около 12 въглеродни атома във веригата; и по-предпочитано 2 до около 6 въглеродни атома (напр. 2 до 4 въглеродни атома) във веригата. Примерни алкинилови групи включват етинил, пропинил, н-бутинил, изобутинил, З-метилбут-2-инил, и н-пентинил.

“Ароил” означава арил-СО- група, в която арилната група е, както е описана тук. Примерни ароилни групи включват бензоил и 1- и 2-нафтоил.

“Ароиламино” е ароил-NH- група, в която ароил е, както бе дефиниран преди .

“Арил” като група или част от група означава: (i) по избор заместен моноциклен или многоциклен ароматен карбоциклен остатък с около 6 до

03/429/02/ПБ

• · · ·

около 14 въглеродни атома, такъв като фенил или нафтил; или (ii) по избор заместен, частично наситен, многоциклен ароматен карбоциклен остатък, в който са кондензирани заедно една арилна и една циклоалкилова или циклоалкенилна група до образуване на циклична структура, такава като тетрахидронафтилов, инденилов или инданилов пръстен. Освен когато е дефинирано друго, арилните групи могат да бъдат заместени с един или повече заместители за арилни групи, които могат да бъдат еднакви или различни, където “заместител за арилна група” включва, например, ацил, ациламино, алкокси, алкоксикарбонил, алкилендиокси, алкилсулфинил, алкилсулфонил, алкилтио, ароил, ароиламино, арил, арилалкилокси, арилалкилоксикарбонил, арилалкилтио, арилокси, арилоксикарбонил, арилсулфинил, арилсулфонил, арилтио, карбокси (или един киселинен биоизостер), циано, хало, хетероароил, хетероарил, хетероарилалкилокси, хетероароиламино, хетероарилокси, хидрокси, нитро, трифлуорометил, -NY³Y⁴, -CONY³Y⁴, -SO2NY³Y⁴, -NY³-C(=O)anKnn, -NY³SO2anKnn или алкил по избор заместен с арил, хетероарил, хидрокси или -NY³Y⁴.

“Арилалкил” означава арил-алкил- група, в която арилният и алкилов остатъци са, както са описани преди. Предпочитани арилалкилови групи съдържат Смалкилов остатък. Примерни арилалкилови групи включват бензил, 2-фенетил и нафталенметил.

“Арилалкилокси” означава арилалкил-О- група, в която арилалкиловата група е, както е описана преди. Примерни арилалкилокси групи включват бензилокси и 1- или 2-нафталенметокси.

“Арилалкилоксикарбонил” означава арилалкил-О-СО- група, в която арилалкиловите групи са, както са описани преди. Примерна арилалкилоксикарбонилна група е бензилоксикарбонил.

“Арилалкилтио” означава арилалкил-S- група, в която арилалкиловата група е, както е описана преди. Примерна арилалкилтио група е бензилтио.

“Арилокси” означава арил-О- група, в която арилната група е, както е

03/429/02/ПБ

• ·· описана преди. Примерни арилокси групи включват фенокси и нафтокси, всяка по избор заместена.

“Арилоксикарбонил” означава арил-О-С(=О)- група, в която арилната група е, както е описана преди. Примерни арилоксикарбонилни групи включват феноксикарбонил и нафтоксикарбонил.

“Арилсулфинил” означава арил-SO- група, в която арилната група е, както е описана преди. “Арилсулфонил” означава apnn-SO₂- група, в която арилната група е, както е описана преди.

“Арилсулфонилкарбамоил” означава apnn-SO₂-NH-C(=O)- група, в която арилната група е, както е описана преди.

“Арилтио” означава арил-S- група, в която арилната група е, както е описана преди. Примерни арилтио групи включват фенилтио и нафтилтио.

“Азахетероарил” означава ароматен карбоциклен остатък с около 5 до около 10 пръстенни члена, в който един от пръстенните членове е азот, а другите пръстенни членове са избрани от въглерод, кислород, сяра и азот. Примери на азахетероарилни групи включват бензимидазолил, имидазолил, индазолинил, индолил, изохинолинил, пиридил, пиримидинил, пиролил, хинолинил, хиназолил и тетрахидроиндолизинил.

“Цикличен амин” означава 3 до 8 членна моноциклена циклоалкилова пръстенна система, в която един от пръстенните въглеродни атоми е изместен от азот и който (i) може също да съдържа допълнителна, съдържаща хетероатом група, избрана от О, S, SO₂ или NY⁵ (където Y⁵ е водород, алкил, арил, арилалкил, -C(=O)-R⁷, -C(=O)-OR⁷или -SO₂R⁷); и (ii) могат да бъдат кондензирани към допълнителен арилен (напр. фенил), хетероарилен (напр. пиридил), хетероциклоалкилов или циклоалкилов пръстени, до образуване на бициклена или трициклена пръстенна система. Примерни циклични амини включват пиролидин, пиперидин, морфолин, пиперазин, индолин, пириндолин, тетрахидрохинолин и подобни групи.

“Циклоалкенил” означава не-ароматна моноциклена или

03/429/02/ПБ

• ·· многоциклена пръстенна система, съдържаща поне една въглеродвъглеродна двойна връзка и имаща около 3 до около 10 въглеродни атома. Примерни моноциклени циклоалкенилови пръстени включват циклопентенил, циклохексенил и циклохептенил.

“Циклоалкил” означава наситена моноциклена или бициклена пръстенна система с около 3 до около 10 въглеродни атома, по избор заместена с оксо. Примерни моноциклени циклоалкилови пръстени включват С₃.₈циклоалкилови пръстени, такива като циклопропил, циклопентил, циклохексил и циклохептил.

“Циклоалкилалкил” означава циклоалкил-алкил- група, в която циклоалкиловият и алкилов остатъци са, както са описани преди. Примерни моноциклени циклоалкилалкилови групи включват циклопропилметил, циклопентилметил, циклохексилметил и циклохептилметил.

“Хало” или “халоген” означава флуоро, хлоро, бромо или йодо. Предпочитани са флуоро и хлоро.

“Хетероароил” означава хетероарил-С(=О)- група, в която хетероарилната група е, както е описана тук. Примерни хетероарилни групи включват пиридилкарбонил.

“Хетероароиламино” означава хетероароил-NH- група, в която хетероарилният остатък е, както е описан преди.

“Хетероарил” като група или част от група означава: (i) по избор заместен ароматен моноциклен или многоциклен органичен остатък с около 5 до около 10 пръстенни члена, в който един или повече от пръстенните членове е/са елемент(и), различни от въглерод, например азот, кислород или сяра (примери на такива групи включват бензимидазолил, бензтиазолил, фурил, имидазолил, индолил, индолизинил, изоксазолил, изохинолинил, изотиазолил, оксадиазолил, пиразинил, пиридазинил, пиразолил, пиридил, пиримидинил, пиролил, хиназолил, хинолинил, 1,3,4-тиадиазолил, тиазолил, тиенил и триазолилна

03/429/02/ПБ • · ··· ·· · • ··· • · • · ····

групи, по избор заместени с един или повече заместители за арилни групи, както са дефинирани по-горе, освен когато е дефинирано друго); (ii) по избор заместен, частично наситен, многоциклен хетерокарбоциклен остатък, в който са кондензирани заедно една хетероарилна и една циклоалкилова или циклоалкенилна група до образуване на циклична структура (примери на такива групи включват пиринданилови групи, по избор заместени с един или повече “заместители за арилни групи”, както са дефинирани по-горе, освен когато е дефинирано друго). Заместителите по избор включват един или повече “заместители за арилни групи”, както са дефинирани по-горе, освен когато е дефинирано друго.

“Хетероарилалкил” означава хетероарил-алкил- група, в която хетероарилният и алкилов остатъци са, както са описани преди. Предпочитани хетероарилалкилови групи съдържат С^алкилов остатък. Примерни хетероарилалкилови групи включват пиридилметил.

“Хетероарилалкилокси” означава хетероарилалкил-О- група, в която хетероарилалкиловата група е, както е описана преди. Примерни хетероарилокси групи включват по избор заместен пиридилметокси.

“Хетероарилокси” означава хетероарил-О- група, в която хетероарилната група е, както е описана преди. Примерни хетероарилокси групи включват по избор заместен пиридилокси.

“Хетероарилсулфонилкарбамоил” означава xeTepoapnn-SO₂-NHС(=О)- група, в която хетероарилната група е, както е описана преди.

“Хетероциклоалкил” означава: (i) циклоалкилова група с около 3 до 7 пръстенни члена, която съдържа един или повече хетероатоми или хетероатом-съдържащи групи, избрани от О, S и NY⁵ и могат по избор да бъдат заместени с оксо; (ii) частично наситен, многоциклен хетерокарбоциклен остатък, в който арилен (или хетероарилен) пръстен, всеки по избор заместен с един или повече “заместители за арилни групи,” и хетероциклоалкилова група, са кондензирани заедно до образуване на циклична структура. (Примери на такива групи включват хроманилова,

03/429/02/ПБ >··· ··· • ···· • · ♦ • · ·

дихидробензофуранилова, индолилова и пириндолилова групи).

“Хетероциклоалкилалкил” означава хетероциклоалкил-алкил- група, в която хетероциклоалкиловият и алкилов остатъци са, както са описани преди.

“Пролекарствено средство” означава съединение, което е способно да се превърне in vivo с метаболитни средства (напр. чрез хидролиза) в съединение с формула (I), включително неговите N-оксиди. Например естер на съединение с формула (I) съдържащ хидрокси група, може да бъде способен на превръщане чрез хидролиза in vivo в родителската молекула. Алтернативно, естер на съединение с формула (I) съдържащ карбокси група, може да бъде способен на превръщане чрез хидролиза in vivo в родителската молекула.

Подходящи естери на съединения с формула (I), съдържащи хидрокси група, са например ацетати, цитрати, лактати, тартарати, малонати, оксалати, салицилати, пропионати, сукцинати, фумарати, малеати, метилен-бис-р-хидроксинафтоати, 2,5-дихидроксибензоати, изетионати, ди-р-толуоилтартарати, метансулфонати, етансулфонати, бензенсулфонати, р-толуенсулфонати, циклохексилсулфамати и хинати.

Подходящи естери на съединения с формула (I), съдържащи карбокси група са например, тези, описани от F. J. Leinweber, Drug Metab. Res., 1987, 18, page 379.

Подходящи естери на съединения с формула (I), съдържащи и карбокси група, и хидрокси група в остатъка -L¹-Y, включват лактони, образувани чрез загуба на вода между тези карбокси и хидрокси групи. Примери на такива лактони включват капролактони и бутиролактони.

Един особено полезен клас от естери на съединения с формула (I), съдържащи хидрокси група, може да бъде образуван от киселинни остатъци, избрани от тези, описани от Bundgaard et. al., J. Med. Chem., 1989, 32, p. 2503 - 2507, и включват заместени (аминометил)-бензоати, например диалкиламино-метилбензоати, в които двете алкилови групи

03/429/02/ПБ • · · · 9 · е ·: 16:

• · · · • · · · · · · ··· ··· ···· ·· ·· могат да бъдат съединени заедно и/или прекъснати с кислороден атом или с по избор заместен азотен атом, напр. алкилиран азотен атом, поспециално (морфолино-метил)бензоати, напр. 3- или 4-(морфолинометил)бензоати, и (4-алкилпиперазин-1-ил)бензоати, напр. 3- или 4-(4алкилпиперазин-1-ил)бензоати.

Когато съединението от изобретението съдържа карбокси група или достатъчно киселинен биоизостер, могат да бъдат образувани основни присъединителни соли и те са само по-удобна форма за използване; в практиката, използване на солевата форма присъщо се равнява на използване на свободната киселинна форма. Основите, които могат да бъдат използвани за получаване на основните присъединителни соли включват за предпочитане тези, които дават, когато се обединят със свободната киселина, фармацевтично приемливи соли, тоест соли, чиито катиони са не-токсични за пациента във фармацевтични дози на солите, така че изгодните инхибиторни ефекти, присъщи на свободната база не се влошават от странични ефекти, приписвани на катионите. Фармацевтично приемливи соли включително тези соли, получавани от алкални и алкалоземни метали в обхвата на изобретението, включват тези, получени от следните основи: натриев хидрид, натриев хидроксид, калиев хидроксид, калциев хидроксид, алуминиев хидроксид, литиев хидроксид, магнезиев хидроксид, цинков хидроксид, амоняк, етилендиамин, N-метилглюкамин, лизин, аргинин, орнитин, холин, Ν,Ν'-дибензилетилендиамин, хлоропрокаин, диетаноламин, прокаин, N-бензилфенетиламин, диетиламин, пиперазин, трис(хидроксиметил)аминометан, тетраметиламониев хидроксид и подобни.

Някои от съединенията от настоящото изобретение са основни и такива съединения са полезни във формата на свободната база или във формата на тяхна фармацевтично приемлива киселинна присъединителна сол.

Киселинните присъединителни соли са по-удобна форма за

03/429/02/ПБ

използване; и в практиката, използването на солевата форма присъщо означава използване на свободната основна форма. Киселините, които могат да бъдат използвани за получаване на киселинните присъединителни соли включват за предпочитане тези, които дават когато се обединят със свободната база фармацевтично приемливи соли, т.е. соли, чиито аниони са не-токсични за пациента във фармацевтични дози на солите, така че изгодните инхибиторни ефекти, присъщи на свободната база не се влошават от странични ефекти, приписвани на анионите. Въпреки че фармацевтично приемливи соли на споменатите основни съединения са предпочитани, всички киселинни присъединителни соли са полезни като източници на свободната базична форма, даже ако специфичната сол per se е желана само като междинен продукт, като например, когато солта е образувана само за целите на пречистването и идентификацията, или когато тя е използвана като междинно съединение в получаването на фармацевтично приемлива сол чрез йонообменни процедури. Фармацевтично приемливи соли в обхвата на изобретението включват тези, получавани от минерални киселини и органични киселини, и включват хидрохалиди, напр. хидрохлориди и хидробромиди, сулфати, фосфати, нитрати, сулфамати, ацетати, цитрати, лактати, тартарати, малонати, оксалати, салицилати, пропионати, сукцинати, фумарати, малеати, метилен-бис-бета-хидроксинафтоати, 2,5-дихидроксибензоати, изетионати, ди-р-толуоилтартарати, метансулфонати, етансулфонати, бензенсулфонати, р-толуенсулфонати, циклохексилсулфамати и хинати.

Така както са полезни самите те като активни съединения, солите на съединения от изобретението са полезни за целите на пречистването на съединенията, например чрез използване на разликите в разтворимостта между солите и родителските съединения, странични продукти и/или изходни вещества с техники, добре известни на тези, които са специалисти в областта.

С позоваване на формула (I) по-горе, следващите групировки са

03/429/02/ПБ

специфични и предпочитани:

R¹ може специално да представлява:

(i) водород (ii) Смалкил [напр. -СН₃ или -СН₂СН₃];

(iii) С^алкил заместен с хало [напр. -CH₂CF₃];

(iv) С^алкил заместен с хидрокси [напр. -СН₂ОН, -СН₂СН₂ОН или

-СН₂СН₂СН₂ОН];

(ν) С^далкил заместен с

-CH₂CH₂CH₂NHC(=O)CH₃];

(vi) С^алкил заместен с -C(=O)-NY¹Y²

-N(R⁶)C(=O)-R⁷ [напр.

или н₂с-сн₂ (vii) циклоалкилалкил заместен с хидрокси [напр с—си ]· сн₂он

Съединения с формула (I), в която R¹ представлява водород, -СН₃,

-СН₂СН₃, -CH₂CF₃ или

са особено предпочитани. R¹ по-специално представлява водород. R^{(i) 2 *} може специално да представлява:

(i) карбокси или един киселинен биоизостер (напр. —ν I );

' —•’Ν (ii) хидрокси;

(iii) алкил заместен с карбокси [напр. -СН₂СН₂СО₂Н];

(iv) хетероарил [напр.

или пиридил];

(v) -OR⁴, в който R⁴ е алкил [напр. -ОСН₃];

(vi) -OR⁴, в който R⁴ е алкил или циклоалкилалкил заместен с една или повече хидрокси групи [напр. -ОСН₂СН₂ОН, -ОСН₂СН₂СН₂ОН,

03/429/02/ПБ • · ·

• · · · • · · · ^н ₂с-сн₂

-осн(сн₃)сн₂он, -ОСН₂СН(ОН)СН₃,-о—с—сн₂ или -ОСН₂СН(ОН)СН₂ОН];

сн₂он (vii) -OR⁴, в който R⁴ е алкил заместен с една или повече алкокси групи [напр. -ОСН(СН₃)СН₂ОСН₃];

(viii) -OR⁴, в който R⁴ е алкил или циклоалкил, заместен с една или повече карбокси групи [напр. -ОСН₂СО₂Н, -ОСН(СН₃)СО₂Н или

(ix) -OR⁴, в който R⁴ е циклоалкил заместен с -C(=O)-NY¹Y² [напр.

-о—с-—сн₂ или -о—с—сн₂ conh₂ conhch₃ ].

(x) -C(=O)-R, в който R е алкил [напр. -С(=О)-СН₃];

(xi) -C(=O)NY¹Y² [напр. -CONH₂, -CONHCH₃, -CONHCH(CH₂OH)₂, -CONHCH₂CH₂OH, -CONHC(CH₃)₂CH₂OH, -CONHCH₂CH₂OCH₃, ©

-CONHCH₂CH₂CONH₂, -CONHCH₂C (CH₃)₂OH или -conh—I ]; или V^NH (xii) -N(R⁶)-C(=O)-R⁷ [напр. -NHC(=O)CH₃],

Съединения c формула (I), в която R² представлява -OCH3 или -CONHC(CH3)2CH2OH са особено предпочитани. R² по-специално представлява -ОСН3.

R³ може специално да представлява:

(i) водород;

(ii) циано;

(iii) по избор заместен арил (напр. фенил);

03/429/02/ПБ • · ·

• · · · · · • · · • · · (iv) по избор заместен хетероарил (напр. по избор заместен пиридил или по избор заместен индолил, особено

(ν) алкил (напр. метил или етил);

(vi) алкил, заместен с един или повече халогенни атоми (напр.

трифлуорометил);

(vii) алкил, заместен с -C(=O)NY¹Y², особено -CH2-CH2-C(=O)NHCH3; (viii) алкил, заместен с -OR⁷ (напр. -СН2-СН₂-ОСНз);

(ix) -ZR⁴, особено -ОСН₃, -ОСН₂СН₃, -OCF₂H или -ОСН₂-СН₂-ОСН₃;

(x) -C(=O)-OR⁵, особено -С(=О)-ОН;

(xi) -C(=O)-NY¹Y², особено -C(=O)NHCH₃ или

-C(=O)-NH-C(CH₃)₂-CH₂OH; и (xii) -NY¹Y², особено —]/ \

Съединения с формула (I), в която R³ представлява водород, циано,

пиридил, трифлуорометил,

-CH₂-CH₂-C(=O)NHCH₃,

-OCF₂H,

-C(=O)-NH-C(CH₃)₂-CH₂OH или

са особено предпочитани. R³ по-специално представлява -ОСН₃.

R² е за предпочитане присъединен към 5-та позиция на индоловия пръстен.

Г рупата

е за предпочитане присъединена към

03/429/02/ПБ • · · · • · ·

« · · · · · • · · • · · • · · · • · · ·

3-та позиция на индоловия пръстен.

Ще бъде разбрано, че това изобретение покрива всички подходящи комбинации от специфични и предпочитани групировки, споменати тук.

Специфични предпочитани съединения от изобретението са

(VI) (VII)

03/429/02/ПБ

(XVffl) (XIX) (XX)

03/429/02/ПБ

(XXI)

н

MeO

(ХХП)

(XXV)

(XXVII) н

и съответните N-оксиди, и техните пролекарствени средства; и фармацевтично приемливи соли и солвати (напр. хидрати) на такива съединения и техните N-оксиди и пролекарствени средства.

Особено предпочитани съединения от изобретението са:

(XII)

4-метокси-6-(5-метокси-1Н-индол-3-ил)-7Н-пироло[2,3-с1]пиримидин;

03/429/02/ПБ

и съответните N-оксиди и техните пролекарствени средства; и фармацевтично приемливи соли и солвати (напр. хидрати) на такива съединения и техните N-оксиди и пролекарствени средства.

Съединенията от изобретението показват полезна фармакологична активност и съответно са включени във фармацевтични състави и се използват в лечението на пациенти, страдащи от определени медицински смущения. Така, настоящото изобретение предоставя съгласно един допълнителен аспект съединения от изобретението и състави, съдържащи съединения от изобретението, за използване в терапията.

Съединения в обхвата на настоящото изобретение блокират киназна каталитична активност съгласно тестове, описани в литературата и in vitro процедури, описани тук по-натътък, и които резултати от тестове се смята, че корелират с фармакологичната активност в хора и други бозайници. Така в едно допълнително изпълнение, настоящото изобретение предоставя съединения от изобретението и състави, съдържащи съединения от изобретението, за използване в лечението на пациент, страдащ от, или подложен на условия, които могат да бъдат подобрени чрез прилагането на инхибитори на протеин кинази (напр. Syk, FAK, KDR или Aurora2), по-специално инхибитор на Syk киназа. Например, съединения от настоящото изобретение са полезни в лечението на възпалителни заболявания, например астма; възпалителни дерматози (напр. псориазис, херпетиформен дерматит, екзема, некротизиращ и кутанен васкулит, булозно заболяване); алергичен ринит и алергичен конюнктивит; ставно възпаление, включително артрит, ревматоиден артрит и други артритни състояния, такива като ревматоиден спондилит, подагричен артрит, травматичен артрит, рубела артрит, псориатичен артрит и остеоартрит. Съединенията са полезни също в лечението на хронична обструктивна белодробна болест (COPD), остър синовит, автоимунен диабет, автоимунен енцефаломиелит, колит, атеросклероза, периферна васкуларна болест, сърдечно-съдова болест, множествена

03/429/02/ПБ • « · ·

склероза, рестеноза, миокардит, В клетъчна лимфома, системен еритематоден лупус, болест трансплантат срещу гостоприемник и други събития, свързвани с отхвърляне на трансплантат, карциноми и тумори (такива като колоректален, простатен, на млечната жлеза, тироиден, на кръговидното черво и белодробен карциноми) и болест на възпалени черва. Допълнително, съединенията са полезни като туморни антиангиогенни средства.

Едно специално изпълнение на терапевтичните методи от

настоящото изобретение е лечението на астма.

Друго специално настоящото изобретение,

Друго специално изпълнение на терапевтичните е лечението на псориазис.

изпълнение на терапевтичните настоящото изобретение, е лечението на ставно възпаление.

Друго специално настоящото изобретение,

Друго специално методи методи от от изпълнение на терапевтичните методи от е лечението на болест на възпалени черва.

изпълнение на терапевтичните методи настоящото изобретение е лечението на карциноми и тумори.

от

Съгласно една допълнителна характеристика на изобретението е предоставен метод за лечението на пациент човек или животно, страдащ от, или подложен на условия, които могат да бъдат подобрени чрез прилагането на инхибитор на протеин кинази (напр. Syk, FAK, KDR или Aurora2), например условията, както бяха описани тук преди, който включва прилагането на пациента, на ефективно количество от съединение от изобретението или състав, съдържащ съединение от изобретението. “Ефективно количество” е предназначен да опише едно количество от съединение от настоящото изобретение, ефективно в инхибирането на каталитичната активност на протеин киназа, такава като Syk, FAK, KDR или Aurora2, и така даващо желания терапевтичен ефекта.

Споменаванията тук на лечение трябва да бъдат разбирани, че включват профилактична терапия, както и лечение на установени

03/429/02/ПБ

• · състояния.

Настоящото изобретение включва също в своя обхват фармацевтични състави, съдържащи поне едно от съединенията от изобретението в асоциация с фармацевтично приемлив носител или ексципиент.

Съединения от изобретението могат да бъдат прилагани по всички подходящи начини. В практиката, съединения от настоящото изобретение могат да бъдат прилагани парентерално, локално, ректално, орално или чрез инхалация, особено по орален път.

Съставите съгласно изобретението могат да бъдат получени съгласно обичайните методи, като се използват един или повече фармацевтично приемливи адюванти или ексципиенти. Адювантите включват, между другото, разредители, стерилна водна среда и различните не-токсични органични разтворители. Съставите могат да бъдат представени във формата на таблетки, хапчета, гранули, прахове, водни разтвори или суспензии, разтвори за инжекция, еликсири или сиропи, и могат да съдържат един или повече агенти, избрани от групата, включваща подсладители, ароматизатори, оцветители или стабилизатори, за да се получат фармацевтично приемливи препарати. Изборът на пълнител и съдържанието на активната субстанция в пълнителя обикновено се определят в съответствие с разтворимостта и химичните свойства на активното съединения, специфичният начин на приложение и условията, които трябва да се съблюдават във фармацевтичната практика. Например ексципиенти, такива като лактоза, натриев цитрат, калциев карбонат, дикалциев фосфат и дезинтегриращи средства, такива като нишесте, алгинови киселини и определени комплексни силикати, комбинирани с омазняващи средства, такива като магнезиев стеарат, натриев лаурил- сулфат и талк, могат да бъдат използвани за получаване на таблетки. За получаване на капсула е изгодно да се използва лактоза и полиетиленгликоли с високо молекулно тегло. Когато се използват водни

03/429/02/ПБ

суспензии, те могат да съдържат емулгиращи средства или агенти, които улесняват суспендирането. Разредители като захар, етанол, полиетиленгликол, пропиленгликол, глицерол и хлороформ или техни смеси, също могат да бъдат използвани.

За парентерално приложение се използват емулсии, суспензии или разтвори на продуктите съгласно изобретението в растително масло, например сусамово масло, фъстъчено масло или маслиново масло, или водно-органични разтвори, такива като вода и пропиленгликол, инжектируеми органични естери като етилов олеат, както и стерилни водни разтвори на фармацевтично приемливите соли. Разтворите на соли на продуктите съгласно изобретението са особено полезни за приложение чрез интрамускулна или субкутанна инжекция. Водните разтвори, също включващи разтвори на солите в чиста дестилирана вода, могат да бъдат използвани за интравенозно приложение с условието, че тяхното pH е подходящо регулирано, че те са разумно буферирани и направени изотонични с достатъчно количество глюкоза или натриев хлорид, и че те са стерилизирани чрез нагряване, облъчване или микрофилтруване.

За локално приложение могат да бъдат използвани гелове (на база вода или алкохол), кремове или мазила, съдържащи съединения от изобретението. Съединения от изобретението могат също да бъдат включени в гел или основа на матрица за приложение в пластир, който би позволил контролирано освобождаване на съединението през трансдермалната бариера.

За приложение чрез инхалация съединения от изобретението могат да бъдат разтворени или суспендирани в подходящ носител за използване в небулизатор, или в суспензия или разтвор на аерозол, или могат да бъдат абсорбирани или адсорбирани върху подходящ твърд носител за използване в сух прахов инхалатор.

Твърди състави за ректално приложение включват супозитории формулирани в съответствие с известните методи и съдържащи поне едно

03/429/02/ПБ

съединение от изобретението.

Процентът на активния ингредиент в съставите от изобретението може да бъде изменян, като е необходимо той да представлява една пропорция, така че да бъде получена подходяща доза. Очевидно, различни единични дозирани форми могат да бъдат прилагани приблизително за същото време. Използваната доза ще бъде определена от лекаря, и ще зависи от желания терапевтичен ефект, пътя на приложение и продължителността на лечението, и състоянието на пациента.

За възрастен, дозите обикновено са от около 0.001 до около 50, за предпочитане около 0.001 до около 5, mg/kg телесно тегло на ден чрез инхалация, от около 0.01 до около 100, за предпочитане 0.1 до 70, поспециално 0.5 до 10, mg/kg телесно тегло на ден при орално приложение, и от около 0.001 до около 10, за предпочитане 0.01 до 1, mg/kg телесно тегло на ден при интравенозно приложение. Във всеки отделен случай дозите ще бъдат определени в съответствие с факторите, характерни за субекта, подложен на лечение, такива като възраст, тегло, общо състояние на здравето и други характеристики, които могат да повлияят ефикасността на медицинския продукт.

Съединенията съгласно изобретението могат да бъдат прилагани толкова често, колкото е необходимо, за да се получи желаният терапевтичен ефект. Някои пациенти могат да отговорят бързо на повисока или по-ниска доза и могат да се намерят много по-слаби поддържащи дози за адекватни. За други пациенти може да бъде необходимо да има дълготрайни лечения при норма от 1 до 4 дози на ден, в съответствие с физиологичните режими на всеки отделен пациент. Обикновено, активният продукт може да бъде прилаган орално 1 до 4 пъти на ден. Разбира се, за някои пациенти ще бъде необходимо да се предпишат не повече от една или две дози на ден.

Съединения от изобретението могат да бъдат получени чрез

03/429/02/ПБ

« · прилагането или адаптирането на известни методи, под което се разбира методи, използвани до сега или описани в литературата, например тези, описани от R.C.Larock в Comprehensive Organic Transformations, VCH publishers, 1989.

В реакциите описани тук по-нататък може да бъде необходимо да се защитят функционални групи, например хидрокси, амино, имино, тио или карбокси групи, когато те са желани в крайния продукт, за да се избегне тяхното нежелано участие в реакциите. Могат да бъдат използвани

обичайните защитни групи в съответствие със стандартната практика, за примери виж T.W. Greene and P.G.M.Wuts в “Protective Groups in Organic Chemistry”, John Wiley and Sons, 1991.

Съединения c формула (I), в която R¹, R² и R³ са, както ca дефинирани тук преди, се получават чрез взаимодействие на съединения с формула (XXVIII):

(XXVIII) в която R³ е, както е дефиниран тук преди и X¹ е халогенен, за предпочитане йоден атом или трифлатна група, със съединения с формула (XXIX):

в която R¹ и R² са, както са дефинирани тук преди. Реакцията на свързване може удобно да бъде осъществена например в присъствието на комплексен метален катализатор, такъв като тетракис(трифенил(XXIX)

03/429/02/ПБ • ·♦· • ·· • ·

<·· · « ·· фосфин)паладий(О) и натриев бикарбонат, във воден диметилформамид при температура до температурата на кипене. Тази реакция удобно се провежда с пирола NH в съединение (XXVIII), защитен например с тозилна група и индола NH в съединение (XXIX), защитен например с трет,бутилоксикарбонилна група.

Съединения с формула (I), в които R² и R³ са, както са дефинирани тук преди и R¹ е по избор заместен алкил, се получават чрез взаимодействие на съответните съединения с формула (I), в които R² и R³са, както са дефинирани тук преди и R¹ е водород, с подходящия алкил халид R²-X², в който R² е по избор заместен алкил и X² е хало. Тази реакция е особено подходяща за получаването на съединения с формула (I), в които R¹ е морфолиноацетил.

Съединения от изобретението могат също да бъдат получени чрез вътрешно превръщане на други съединения от изобретението.

Така например, съединения с формула (I), съдържащи карбокси група могат да бъдат получени чрез хидролиза на съответните естери. Хидролизата може удобно да бъде осъществена чрез алкална хидролиза, като се използва основа, такава като алкално-метален хидроксид, напр. литиев хидроксид, или един алкално-метален карбонат, напр. калиев карбонат, в присъствието на водно/органична разтворителна система, използвайки органични разтворители като диоксан, тетрахидрофуран или метанол, при температура от около околната до около кипене. Хидролизата на естерите може също да бъде проведена чрез киселинна хидролиза, като се използва неорганична киселина, такава като солна киселина, в присъствието на водна/инертна органична разтворителна система, използвайки органични разтворители като диоксан или тетрахидрофуран, при температура от около 50 °C до около 80 °C.

Като друг пример, съединения с формула (I), съдържащи карбокси група могат да бъдат получени чрез киселинно катализирано отстраняване на mpem.-бутиловата група на съответните трет.-бутилови естери, като ····

03/429/02/ПБ ··· • ♦

се използват стандартни реакционни условия, например взаимодействие с трифлуорооцетна киселина при температура около стайна температура.

Като друг пример съединения с формула (I), съдържащи карбокси група могат да бъдат получени чрез хидрогениране на съответните бензилови естери. Реакцията може да бъде проведена в присъствието на амониев формиат и подходящ метален катализатор, напр. паладий, с подложка от инертен носител, такъв като въглен, за предпочитане в разтворител като метанол или етанол и при температура, която е при около кипене. Реакцията може алтернативно да бъде осъществена в присъствието на подходящ метален катализатор, напр. платина или паладий, по избор с подложка от инертен носител като въглен, за предпочитане в разтворител като метанол или етанол.

Като друг пример на процес на вътрешно превръщане, съединения с формула (I), съдържащи -C(=O)-NY¹Y² група могат да бъдат получени чрез свързване на съединения с формула (I), съдържащи карбокси група с амин с формула HNY¹Y², до получаване на амидна връзка, като се използват стандартни процедури за свързване на пептиди, например свързване в присъствието на О-(7-йзабензотриазол-1-ил)-1,1,3,3-тетраметилурониев хексафлуорофосфат и триетиламин (или диизопропилетиламин) в тетрахидрофуран (или диметилформамид) при стайна температура. Тази процедура е особено полезна за получаването на:

(i) съединения с формула (I), в които R³ представлява -C(=O)-NY¹Y²или (ii) съединения с формула (I), в които R² представлява -C(=O)-NY¹Y². Свързването може също да бъде извършено чрез взаимодействие на съединения с формула (I), съдържащи карбокси група, с М-{(диметиламино)(1 Н-1,2,3-триазоло[4,5-Ь]пиридин-1 -ил )метилен)-М-метилметанаминиев хексафлуорофосфат N-оксид в присъствието на подходяща основа, такива като диизопропилетиламин, в инертен разтворител, такъв като диметилформамид, и при температура, която е около стайна

03/429/02/ПБ

температура, последвано от взаимодействие с амин с формула HNY¹Y²(може да бъде използван амониев хлорид за получаването на съединения с формула (I), съдържащи -C(=O)-NH₂ група). Свързването може също да бъде извършено чрез взаимодействие на съединения с формула (I), съдържащи карбокси група, с 2-(1 Н-бензотриазол-1-ил)1,1,3,3тетраметилурониев хексафлуорофосфат, в сух диметилформамид, последвано от взаимодействие с амин с формула HNY¹Y² в присъствието на диизопропилетиламин.

Като друг пример на процес на вътрешно превръщане, съединения с формула (I), съдържащи -СН₂ОН група могат да бъдат получени чрез редукцията на съответните съединения с формула (I), съдържащи -СНО или -CO₂R⁷ (където R⁷ е нисша алкилова) група. Например, редукцията може удобно да бъде проведена посредством взаимодействие с литиеволуминиев хидрид в инертен разтворител, такъв като тетрахидрофуран, и при температура от около стайна температура до около температура на кипене.

Като друг пример на процес на вътрешно превръщане, съединения с формула (I), в които R² е хидрокси могат да бъдат получени чрез взаимодействие на съответните съединения с формула (I), в които R¹ е метокси, с Люисова киселина, такава като борен трибромид, в инертен разтворител като дихлорометан и при температура от около 0 °C до около стайна температура.

Като друг пример на процес на вътрешно превръщане, съединения с формула (I), в които R² е -OR⁴ (където R⁴ е по избор заместен алкил, циклоалкил, цикпоалкилалкил, хетероциклоалкил или хетероциклоалкилалкил), могат да бъдат получени чрез алкилиране на съответните съединения с формула (I), в които R² е хидрокси, със съединения с формула (XXX):

р⁴_х³ (XXX)

03/429/02/ПБ ·· · ♦♦ · : ···.. : 3»

където R⁴ е точно както тук преди бе дефиниран, a X³ е халогенен, за предпочитане бромен атом, или тозилна група, като се използват стандартни условия за алкилиране. Алкилирането може например да бъде осъществено в присъствието на основа, такава като алкално-метален карбонат (напр. калиев карбонат или цезиев карбонат), алкално-метален алкоксид (напр. калиев третичен бутоксид) или алкално-метален хидрид (напр. натриев хидрид), в диметилформамид или диметилсулфоксид, при температура от около 0 °C до около 100 °C.

Като друг пример на процес на вътрешно превръщане, съединения с формула (I), в които R¹ е алкил, алкенил, циклоалкил, хетероциклоалкил, или алкил, заместен с -C(=O)NY¹Y², -OR⁷, -C(=O)-OR⁷, -NY¹Y² могат да бъдат получени чрез алкилиране на съответните съединения с формула (la), в които R¹ е водород, с подходящия халид с формула (XXXI):

R¹-X⁴ (XXXI) където R¹ е алкил, алкенил, циклоалкил, хетероциклоалкил или алкил, заместен с -C(=O)NY¹Y², -OR⁷, -C(=O)-OR⁷, -NY¹Y² и X⁴ е халогенен, за предпочитане бромен атом, като се използват стандартни условия за алкилиране, например тези, описани тук преди.

Като друг пример на процес на вътрешно превръщане, съединения с формула (I), съдържащи сулфоксидни връзки, могат да бъдат получени чрез окисляването на съответните съединения, съдържащи -S- връзки. Например, окисляването може удобно да бъде осъществено посредством взаимодействие с пероксикиселина, напр. 3-хлоропербензоена киселина, за предпочитане в инертен разтворител, напр. дихлорометан, за предпочитане при или близо до стайна температура, или алтернативно посредством калиев хидропероксомоносулфат в среда като воден метанол, буферирана до около pH 5, при температури между около 0 °C и стайна температура. Този последният метод е предпочитан за съединения, съдържащи киселинно-лабилна група.

Като друг пример на процес на вътрешно превръщане, съединения с

03/429/02/ПБ ·* ····

формула (I), съдържащи сулфонови връзки, могат да бъдат получени чрез окисляването на съответните съединения, съдържащи -S- или сулфоксидни връзки. Например, окисляването може удобно да бъде осъществено посредством взаимодействие с пероксикиселина, напр. 3хлоропербензоена киселина, за предпочитане в инертен разтворител, напр. дихлорометан, за предпочитане при или близо до стайна температура.

Като друг пример на процес на вътрешно превръщане, съединения с формула (I), съдържащи циано група, могат да бъдат получени чрез взаимодействие на съответните съединения с формула (I), съдържащи -C(=O)-NH₂ група с фосфорен пентахлорид в присъствието на триетиламин. Реакцията може удобно да бъде осъществена в инертен разтворител, такъв като тетрахидрофуран, и при температура, която е при около кипене.

Като друг пример на процес на вътрешно превръщане, съединения с формула (I), съдържащи -C(=O)-NH₂ група, могат да бъдат получени чрез взаимодействие на съответните съединения с формула (I), съдържащи циано група с водороден пероксид в присъствието на натриев хидроксид. Реакцията може удобно да бъде осъществена в метанол при температура, която е около стайна температура.

Като друг пример на процес на вътрешно превръщане, съединения с формула (I), в които R³ е -NY¹Y² (където Y¹ и Y² са, както са дефинирани тук преди), могат да бъдат получени чрез взаимодействие на съответните съединения с формула (I), в които R³ е хало (напр. хлоро) с амин с формула HNY¹Y² (където Y¹ и Y² са, както са дефинирани непосредствено тук преди).

Като друг пример на процес на вътрешно превръщане, съединения с формула (I), в които R³ е циано, могат да бъдат получени чрез взаимодействие на съединения с формула (I), в които X¹ е хало, за предпочитане хлоро, с цинков цианид в присъствието на цинк на прах, [1'1• ·· ·

03/429/02/ПБ

31) • · « • · · ·· ··

бис(дифенилфосфино)фероцен]дихлоропаладиев(П) комплекс и дихлорометан (каталитично количество) и Ν,Ν-диметилацетамид при температура до около 150 °C.

Като друг пример на процес на вътрешно превръщане, съединения с формула (I), съдържащи -C(=O)-OR- група (в която R⁵ е, както е дефиниран тук преди), могат да бъдат получени чрез взаимодействие на съответните съединения с формула (I), съдържащи -С(=О)-ОН група, с алкохоли с формула R⁵-OH. Например, когато R⁵ е трет.-буплп, реакцията може удобно да бъде осъществена в присъствието на 1,1'-карбонилдиимидазол и 1,8-диазабицикло[5.4.0]ундец-7-ен при температура, която е около стайна температура.

Ще бъде оценено, че съединения от настоящото изобретение могат да съдържат асиметрични центрове. Тези асиметрични центрове могат независимо да бъдат или в R, или в S конфигурацията. За тези, които са специалисти в областта ще бъде очевидно, че определени съединения от изобретението могат също да показват геометрична изомерия. Трябва да бъде разбрано, че настоящото изобретение включва индивидуални геометрични изомери и стереоизомери и техни смеси, включително рацемични смеси на съединенията с формула (I) тук по-горе. Такива изомери могат да бъдат разделени от техните смеси чрез прилагането или адаптацията на известни методи, например хроматографски техники и прекристализационни техники, или те се получават разделно от подходящите изомери на техни междинни съединения.

Съгласно една допълнителна характеристика на изобретението, киселинните присъединителни соли на съединенията от това изобретение могат да бъдат получени чрез взаимодействие на свободната база с подходящата киселина, чрез прилагането или адаптацията на известни методи. Например, киселинните присъединителни соли на съединенията от това изобретение могат да бъдат получени или чрез разтваряне на свободната база във вода или воден алкохолен разтвор, или други

03/429/02/ПБ ···· ···

♦ * ···· подходящи разтворители, съдържащи подходящата киселина и изолиране на солта чрез изпаряване на разтвора, или чрез взаимодействие на свободната база и киселина в органичен разтворител, в който случай солта се разделя директно или може да бъде получена чрез концентриране на разтвора.

Киселинните присъединителни соли на съединенията от това изобретение могат да бъдат възстановени от солите чрез прилагането или адаптацията на известни методи. Например, родителските съединения от изобретението могат да бъдат възстановени от техните киселинни присъединителни соли чрез обработване с алкалий, напр. воден натриев бикарбонатен разтвор или воден амонячен разтвор.

Съединения от това изобретение могат да бъдат възстановени от техните основни присъединителни соли чрез прилагането или адаптацията на известни методи. Например, родителските съединения от изобретението могат да бъдат възстановени от техните основни присъединителни соли чрез обработване с киселина, напр. солна киселина.

Съединения от настоящото изобретение могат да бъдат получени удобно или образувани по време на процес от изобретението като солвати (напр. хидрати). Хидрати на съединения от настоящото изобретение могат да бъдат удобно получени чрез прекристализация от водно/органична разтворителна система, използвайки органични разтворители като диоксан, тетрахидрофуран или метанол.

Съгласно една допълнителна особеност на изобретението, основни присъединителни соли на съединенията от това изобретение могат да бъдат получени чрез взаимодействие на свободната киселина с подходящата основа, чрез прилагането или адаптацията на известни методи. Например, основните присъединителни соли на съединенията от това изобретение могат да бъдат получени или чрез разтваряне на свободната киселина във вода или воден алкохолен разтвор, или други

03/429/02/ПБ « * · · · ·

подходящи разтворители, съдържащи подходящата основа и изолиране на солта чрез изпаряване на разтвора, или чрез взаимодействие на свободната киселина и основата в органичен разтворител, в който случай солта се разделя директно или може да бъде получена чрез концентриране на разтвора.

Изходните вещества и междинни съединения могат да бъдат получени чрез прилагането или адаптацията на известни методи, например методите, както са описани в Еталонните примери, или техните очевидни химични еквиваленти.

Междинни съединения с формула (XXVIII), в които R³ е, както е дефиниран тук преди, X¹ е йодо и пиролът NH е защитен с тозилна група, могат да бъдат получени както е показано на схема 1.

СХЕМА 1

(XXXII) (XXXIII) (XXXIV)

Така например, съединения с формула (XXXIV) могат да бъдат получени чрез:

(i) взаимодействие на съединения с формула (XXXII) с р-толуенсулфонилхлорид в присъствието на воден натриев хидроксид и тетрабутиламониев сулфат в инертен разтворител, такъв като толуен, и при стайна температура;

(ii) последващо обработване на полученото съединение с формула (XXXIII) с бутиллитий в тетрахидрофуран, при температура около -78 °C;

(iii) взаимодействие на получения анион с йод.

Междинни съединения с формула (XXXIII), в които R³ е хетероарил

03/429/02/ПБ

9·· ·· ··♦· : ·:

• 4 · · « ♦ ·· ·· ··

могат да бъдат получени чрез взаимодействие на съединения с формула (XXXIII), в които R³ е хало, напр. хлоро, с боран с формула R³BEt₂, където R³ е хетероарил. Реакцията може удобно да бъде осъществена в присъствието на тетракис(трифенилфосфин)паладий(0) и калиев карбонат, в тетрахидрофуран при температура до температурата на кипене. Тази реакция е особено подходяща за получаването на съединения с формула (XXXIII), в които R³ е пиридил.

Междинни съединения с формула (XXXIII), в които R³ е хетероарил могат също да бъдат получени чрез взаимодействие на съединения с формула (XXXIII), в които R³ е хало, напр. хлоро, с хетероарил-борни киселини с формула R³B(OH)₂ в присъствието на тетракис(трифенилфосфин)паладий(О) и воден натриев бикарбонат, в диметилформамид при температура до температурата на кипене. Тази реакция е особено подходяща за получаването на съединения с формула (XXXIII), в които R³е по избор заместен индолил.

Междинни съединения с формула (XXXIII), в които R³ е OR⁴, където R⁴ е, както е дефиниран тук преди, могат да бъдат получени чрез взаимодействие на съединения с формула (XXXIII), в които R³ е хало, напр. хлоро, със съединения с формула R⁴ONa (получени чрез взаимодействие на алкохоли с формула R⁴OH с натрий), при температура до около 65 °C. Тази реакция е особено подходяща за получаването на съединения с формула (XXXIII), в които R³ е ОМе.

Примери за изпълнение на изобретението

Настоящото изобретение е илюстрирано по-нататък, но не е ограничено чрез следващите илюстративни Примери и Еталонни примери.

Условията за високо-ефективна течна хроматография масспектрометрия (LC-MS), за определяне времената на задържане (R_T), бяха както следва:

Метод A: Hypersil BDS С-18, колона (4.6 mm х 50 mm) с обърната

03/429/02/ПБ • ·· · «

• ·· • ·

фаза, работеща при условия на градиентно елуиране със смеси от (А) вода съдържаща 0.05 % трифлуорооцетна киселина и (В) ацетонитрил съдържащ 0.05 % трифлуорооцетна киселина като градиент на подвижната фаза: (0.00 минути 100 % А : 0 % В; линеен градиент до 100% В във 2-та минута; след това задържане в 3.5-та минута); скорост на потока 1 mL/min с приблизително 0.25 mL/min раздвояване към Масспректрометъра; инжекционен обем 10 pL; Hewlett Packard Model HP 1100 Series UV детектор c дължина на вълната 200 nm; детекция c изпарително светлинно разсейване (ELS) - температура 46 °C, налягане на азота 4 bar.

Метод В: Gilson 215 инжекторен модел, използващ Hypersil HyPURITY С-18 - 5 μ, колона (4.6 mm х 50 mm) работеща при условия на градиентно елуиране със смеси от (А) вода, съдържаща 0.05 % трифлуорооцетна киселина и (В) ацетонитрил, съдържащ 0.05 % трифлуорооцетна киселина като градиент на подвижната фаза: (0.00 минути 95 % А : 5 % В; линеен градиент до 95 % В в 4-та минута; после до 5 % В в 4.5-та минута, след това задържане до 6-та минута); инжекционен обем 5 μί и скорост на потока 1 mL/min до UV (DAD) детектор, последван от приблизително 0.100 mL/min разделяне към Масспректрометъра (положителен електроспрей), а останалото към ELS детектор.

Метод С: Micromass инструмент, модел LCT, свързан към инструмент модел HP 1100. Изобилието от съединения бяха определени с използване на HP модел G1315A фотодиоден матричен детектор в 200 - 600 nm обхват на дължината на вълната и Sedex модел 65 детектор с изпарително светлинно разсейване. Масспектрите бяха добити в обхвата 180 до 800. Данните бяха анализирани с използване на Micromass MassLynx софтуера. Разделянето бе осъществено на Hypersil BDS С18, с 3 μιτι размер на частиците, колона (50 х 4.6 mm), елуирана с линеен градиент от 5 до 90 % ацетонитрил, съдържащ 0.05 % (о/о) трифлуорооцетна киселина във вода, съдържаща 0.05 % (о/о) ···· а е· · ·*·· трифлуорооцетна киселина, в 3.5-та минута при скорост на потока от ml/min. Общото време на цикъла, включително за повторно

03/429/02/ПБ

·· ·· уравновесяване на колоната, бе 7 минути.

ПРИМЕР 1

2-Г5-Метокси-3-(4-трифлуорометил-7Н-пиролоГ2,3-Ь1пиримидин-6-ил)индол-1 -ил1-1 -морфолин-4-ил-етанон

Съединението с формула (I), в което R¹ е -сн о

R² е-ОМе,

R³ е -CF₃ групата

е присъединена в 3-тата позиция на индоловия пръстен и групата R² е присъединена в 5-тата позиция на индоловия пръстен, представено с формулата (II):

е получено както е показано на следващата схема:

(2) (3) (1)

03/429/02/ПБ

•	···· ·	·· «·	····
·· • • •	• ··· • · •	·· • • •	41.: : • · ·	• • • ·
				··

обработване на 7Н-пироло[2,3-Ь]пиримидин (1) с 3-хлоропербензоена киселина в дихлорометан при около 0 °C до получаване на 7Н-пироло[2,3-Ь]пиримидин-М-оксид (2);

(ii) взаимодействие на (2) с фосфорен оксибромид при около 50 °C до получаване на 4-бромо-7Н-пироло[2,3-Ь]пиримидин (3);

(iii) взаимодействие на (3) с 4-толуен-сулфонилхлорид в присъствието на тетрабутиламониев сулфат и воден натриев хидроксид в толуен, до получаване на 4-бромо-7Н-пироло[2,3-Ь]пиримидин (4);

(iv) взаимодействие на (4) с трифлуорометилтриметилсилан в присъствието на калиев флуорид и меден(1) йодид в диметилформамид при около 60 °C, до получаване на 7-(толуен-4-сулфонил)-4трифлуорометил-7Н-пироло[2,3-Ь]пиримидин (5);

(v) обработване на (5) с литиев диизопропиламид в

03/429/02/ПБ

тетрахидрофуран при около -78 °C, последвано от взаимодействие на получения анион с йод до получаване на 6-йодо-7-(толуен-4-сулфонил)-4трифлуорометил-7Н-пироло[2,3-Ь]пиримидин (6).

(vi) свързване на (6) с 1-трет.-бутилоксикарбонил-5-метокси-1Ниндол-3-борна киселина в присъствието на тетракис(трифенилфосфин)паладий(О) и натриев бикарбонат, във воден диметилформамид при температура около кипене и отстраняване на трет.-бутилоксикарбонилната защитна група, последвано от обработване с метилйодид в присъствието на натриев хидрид, в тетрахидрофуран, до получаване на 6-(5-метокси-1 Н-индол-3-ил)-7-(толуен-4-сулфонил)-4трифлуорометил-7Н-пироло[2,3-Ь]пиримидин (7);

(viii) отстраняване на тозилната защитна група в (7) чрез обработване с калиев хидроксид в метанол, до получаване на 6-(5метокси-1Н-индол-3-ил)-4-трифлуорометил-7Н-пироло[2,3-Ь]пиримидин (8); и (ix) алкилиране на (8) с 4-(2-хлороацетил)морфолин в присъствието на натриев хидрид, в диметилформамид до получаване на 2-[5-метокси-3(4-трифлуорометил-7Н-пироло[2,3-Ь]пиримидин-6-ил)-индол-1-ил]-1морфолин-4-ил-етанон (II).

ПРИМЕР 2 (2-Хидрокси-1,1-диметил-етил)-амид на 1-метил-3-(7Н-пиролоГ2,3Ь1пиримидин-6-ил)-1 Н-индол-5-карбоксилна киселина

Съединението с формула (I), в което R¹ е -СН₃, R² е , R³ е -Н, групата ,е присъединена

N СН_ОН

Н ² в 3-тата позиция на индоловия пръстен и групата R² е присъединена в

03/429/02/ПБ

5-тата позиция на индоловия пръстен, представено с формулата (III):

(14) (13)

(Ш) (i) взаимодействие на (9) с 4-толуенсулфонилхлорид в присъствието на тетрабутиламониев сулфат и воден натриев хидроксид в толуен, до получаване на (10);

03/429/02/ПБ ”44

(ii) обработване на (10) с литиев диизопропиламид в тетрахидрофуран, при около -78 С, последвано от взаимодействие на получения анион с йод до получаване на (11);

(iii) свързване на (11) с 1-трет.-бутилоксикарбонил-5-метокси-1индол-3-борна киселина (12) в присъствието на тетракис(трифенилфосфин)паладий(О) и натриев бикарбонат, във воден диметилформамид при температура около кипене и отстраняване на трет.-бутилоксикарбонилната защитна група, последвано от обработване с метилйодид в присъствието на натриев хидрид, в тетрахидрофуран, до получаване на 6-[(1 метил-5-карбометоксииндол)3-ил]-7Н-пироло[2,3Ь]пиримидин (13);

(iv) обработване на (13) с водно-метанолен калиев хидроксид при кипене до получаване на 6-[(1-метил-5-карбоксииндол)3-ил]-7Н-пироло[2,3Ь]пиримидин (14); и (ν) свързване на (14) с 2-хидрокси-1,1-диметилетиламин в присъствието на О-(7-азабензотриазол-1-ил)-1,1,3,3-тетраметилурониев хексафлуорофосфат и диизопропилетиламин в диметилформамид, до получаване на (2-хидрокси-1,1-диметил-етил)-амид на 1-метил-3-(7Нпироло[2,3-Ь]пиримидин-6-ил)-1-индол-5-карбоксилна киселина (III).

ПРИМЕР 3

2-П5-Метокси-3-(7Н-пироло[2,3-Ь1пиримидин-6-ил)-индол-1-ил1-1морфолин-4-ил}-етанон

Съединението с формула (I), в което R¹ е -сн^^г ,R² е -ОМе,

03/429/02/ПБ

R³ е-Н,групата

на индоловия пръстен, а групата R² е присъединена в 5-тата позиция на индоловия пръстен, представено с формулата (IV):

(IV) (16)

03/429/02/ПБ (i) свързване на 6-йодо-7-(толуен-4-сулфонил)-7Н-пироло[2,3Ь]пиримидин (11) с 1-трет.-бутилоксикарбонил-5-метоксииндол-3-борна киселина (15) в присъствието на тетракис(трифенилфосфин)паладий(0) и натриев бикарбонат, във воден диметилформамид при температура около кипене и отстраняване на трет.-бутилоксикарбонилната защитна група, до получаване на 6-[(5-метоксииндол)-3-ил]-7-(толуен-4-сулфонил)-7Нпироло[2,3-Ь]пиримидин (16);

(ii) ) обработване на (16) с водно-метанолен калиев хидроксид при кипене до получаване на 6-[(5-метоксииндол)3-ил]-7Н-пироло[2,3Ь]пиримидин (17); и (iii) взаимодействие на (17) с натриев хидрид в диметилформамид последвано от взаимодействие с морфолинамид на 2-бромооцетна киселина, до получаване на 2-{[5-метокси-3-(7Н-пироло[2,3-Ь]пиримидин-6ил)-индол-1 -ил]-1 -морфолин-4-ил}-етанон (IV).

ПРИМЕР4

Съединението с формула (I), в което R¹ е -CH₂CF₃, R² е -ОМе, R³ е

-CN, групата

е присъединена в 3-тата позиция на групата R² е присъединена в 5-тата позиция на индоловия пръстен, а индоловия пръстен, представено с формулата (VII):

03/429/02/ПБ

•· • · •· • ·· • · · ·

(i) взаимодействие на (18) и (19) в присъствието на калиев карбонат и натриев йодид до получаване на (20);

(ii) взаимодействие на (20) с тиокарбамид в присъствието на натриев етоксид в етанол до получаване на (21);

(iii) циклизация на (21) чрез нагряване в толуен при около кипене, до получаване на (22);

(iv) взаимодействие на (22) с фосфорен оксибромид до получаване на 4-бромо-7Н-пироло[2,3-Ь]пиримидин (23);

(v) взаимодействие на (23) с 4-толуенсулфонилхлорид в • · · ·

03/429/02/ПБ

присъствието на тетрабутиламониев сулфат и воден натриев хидроксид в толуен до получаване на (24);

(vi) обработване на (24) с литиев диизопропиламид в тетрахидрофуран, при около -78 °C, последвано от взаимодействие на получения анион с йод до получаване на (25);

(vii) свързване на (25) с 1-трет.-бутилоксикарбонил-5-метоксииндол-

3-борна киселина в присъствието на тетракис(трифенилфосфин)паладий(О) и натриев бикарбонат, във воден диметилформамид при температура около кипене и отстраняване на трет.-бутилоксикарбонилната защитна група, до получаване на 4-бромо-6-[(5-метоксииндол)3-ил]-7(толуен-4-сулфонил)-7Н-пироло[2,3-Ь]пиримидин (26);

(viii) взаимодействие на (26) с натриев хидрид в тетрахидрофуран, последвано от взаимодействие с 2-трифлуоро-йодоетан, до получаване на (27);

(ix) взаимодействие на (27) с цинков цианид в присъствието на паладий в N'N-диметиланилин при около 140 °C до получаване на (28); и (x) обработване на (28) с водно-метанолен калиев хидроксид при кипене до получаване на (VII).

ПРИМЕР 5

Съединението с формула (I), в което R¹ е -СН₃, R² е -ОМе, R³ е

Ме Ме ,групата е присъединена в 3-тата

N CELOH н ² позиция на индоловия пръстен, а групата R² е присъединена в 5-тата позиция на индоловия пръстен, представено с формулата (IX):

03/429/02/ПБ •4 ···♦

(26)

(ii) взаимодействие на (26) с натриев хидрид в тетрахидрофуран, последвано от взаимодействие с метилйодид, до получаване на (29);

(ii) взаимодействие на (29) с въглероден монооксид в присъствието на паладий в метанол при кипене, до получаване на (30);

(iii) обработване на (30) с водно-метанолен калиев хидроксид при кипене, до получаване на (31); и (iv) свързване на (31) с 2-хидрокси-1,1-диметилетиламин в присъствието на О-(7-азабензотриазол-1-ил)-1,1,3,3-тетраметилурониев хексафлуорофосфат и диизопропилетиламин в диметилформамид до получаване на (IX).

• ·· ·

03/429/02/ПБ • ··

ПРИМЕР 6

»

Съединението с формула (I), в което R¹ е

е присъединена в 3о сн₂^ X о / CH, NHMe R³ е ² тата позиция на индоловия пръстен, а групата R² е присъединена в 5-тата позиция на индоловия пръстен, представено с формулата (V):

03/429/02/ПБ

КОН SN, МеОН

(i) взаимодействие на (26) с метилакрилат в присъствието на паладиев ацетат, трифенилфосфин и триетиламин при около 110 °C, до получаване на (32);

(ii) хидрогениране на (32) в присъствието на паладий върху въглен, до получаване на (33);

(iii) обработване на (33) с водно-метанолен калиев хидроксид при кипене, до получаване на киселината (34);

(iv) свързване на (34) с метиламин в присъствието на О-(7-азабензотриазол-1-ил)-1,1,3,3-тетраметилурониев хексафлуорофосфат и диизопропилетиламин в диметилформамид, до получаване на (35); и (ν) алкилиране на (35) с 4-(2-хлороацетил)морфолин в присъствието на натриев хидрид, в диметилформамид до получаване на (V).

ПРИМЕР 7

Съединението с формула (I), в което R¹ е -сн

о

03/429/02/ПБ	• ···· · ·· · ··· ··<-·&· · · • ··· ·οζ · · · • · · · · ·	• · ·· • • • ·

-ОМе, R³ е _	” ιΓ , групата '---N	V Ν \ Н	е присъединена в

3-тата позиция на индоловия пръстен, а групата R² е присъединена в 5тата позиция на индоловия пръстен, представено с формулата (VI):

(VI) е получено както е показано на следващата схема:

DMF, кипене вод. №₂СОз Pd(PPh₃)₄

КОН 5N, МеОН

(VI)

(i) свързване на (26) с пиридин-3-борна киселина в присъствието на тетракис(трифенилфосфин)лаладий(0) и натриев бикарбонат, във воден • ·· ·

03/429/02/ПБ • · ·

диметилформамид при температура около кипене, до получаване на

4-(пиридин-3-ил)-6-[(5-метоксииндол)3-ил]-7-(толуен-4-сулфонил)-7Нпироло[2,3-Ь]пиримидин (36);

(ii) обработване на (36) с водно-метанолен калиев хидроксид при кипене до получаване на (37, Пример 9); и (iii) алкилиране на (37, Пример 9) с 4-(2-хлороацетил)морфолин в присъствието на натриев хидрид, в диметилформамид, до получаване на 2-[5-метокси-3-(4-(пиридин-3-ил)-7Н-пироло[2,3-Ь]пиримидин-6-ил)-индол-

-ил]-1 -морфолин-4-ил-етанон (VI).

ПРИМЕР 8

Съединението с формула (I), в което R¹ е -СН₂СНз, R² е -ОМе, R³ е

групата

е присъединена в 3-тата позиция на индоловия пръстен, а групата R² е присъединена в 5-тата позиция на индоловия пръстен, представено с формулата (VIII):

03/429/02/ПБ • · ··

(i) алкилиране на (26) с етилйодид в присъствието на натриев хидрид, в диметилформамид до получаване на (38);

(ii) взаимодействие на (38) с морфолин в микровълнова камера при около 200 °C в α,α,α-трифлуоротолуен до получаване на (39); и (iii) обработване на (39) с водно-метанолен калиев хидроксид при кипене до получаване на (VIII).

ПРИМЕР 9

6-(5-Метокси-1Н-индол-3-ил)-4-пиридин-3-ил-7Н-пироло[2,3-с1]пиримидин

Разтвор на 6-йодо-7-[(4-метилфенил)сулфонил]-4-пиридин-3-ил-7Нпироло[2,3-с!]пиримидин [260 mg, Еталонен пример 1] и 1-трет.-бутилкарбоксил-5-метокси-1Н-индол-3-борна киселина [178 mg, Еталонен пример 12] в диметилформамид (10 mL) бе обработен с

03/429/02/ПБ

тетракис(трифенилфосфин)паладий (13 mg) и натриев хидрокарбонат (8 mg). Реакционната смес бе разбърквана при кипене 2 часа и оставена да се охлади до стайна температура. Разтворът бе изпарен под намалено налягане и остатъкът разпределен между вода и етилацетат. Органичната фаза бе сепарирана, после изсушена над магнезиев сулфат и след това изпарена под намалено налягане. Остатъкът бе подложен на флаш колонна хроматография върху силициев диоксид и елуиране със смес от етилацетат и метанол (95:5, о/о) до получаване на 6-(5-Метокси-1 Н-индолЗ-ил )-4-пиридин-3-ил-7Н-пироло[2,3-с11пиримидин (20 mg) като аморфно вещество. MS: 342 [МН]⁺, LCMS (Метод A) R_T = 2.57 минути.

ПРИМЕР 10

4-Метокси-6-(5-метокси-1 -метил-1 Н-индол-З-ил )-7Н-пироло[2,3- сПпиримидин

Разтвор на 4-метокси-6-(5-метокси-1-метил-1 Н-индол-З-ил )-7-((4метилфенил)сулфонил]-7Н-пироло[2,3-с1]пиримидин [361 mg, Еталонен пример 4] в метанол (20 mL) бе обработен с калиев хидроксид (1.53 д). Реакционната смес бе разбърквана 16 часа при стайна температура и подложена на кипене 1 час. Разтворът бе изпарен под намалено налягане и остатъкът разпределен между вода и етилацетат. Органичната фаза бе сепарирана, после изсушена над магнезиев сулфат и изпарена под намалено налягане. Остатъкът бе стрит с диетилов етер до получаване на

4-метокси-6-(5-метокси-1-метил-1 Н-индол-З-ил )-7Н-пироло[2,3сПпиримидин (155 mg) като твърдо вещество, т.т = 184 °C. MS: 309 [МН]⁺.

· · ····

03/429/02/ПБ ···· ·«« • е

• · ··· ·· ·· > ·· •· е • ·· • е ·· »· ♦·

ПРИМЕР 11

4-Метокси-6-(5-метокси-1Н-индол-3-ил)-7Н-пироло[2,3-сПпиримидин

Разтвор на 4-метокси-6-(5-метокси-1Н-индол-3-ил)-7-[(4-метилфенил)сулфонил]-7Н-пироло[2,3-с1]пиримидин [448 mg, Еталонен пример 5] © в метанол (15 mL) бе обработен с калиев хидроксид (1.96 д). Реакционната смес бе разбърквана 2 часа при стайна температура и разтворителят бе изпарен под намалено налягане. Остатъкът бе разпределен между вода и етилацетат. Органичната фаза бе сепарирана, после изсушена над магнезиев сулфат и след това изпарена под намалено налягане. Остатъкът бе подложен на флаш колонна хроматография върху силициев диоксид и елуиране със смес от етилацетат и циклохексан (80 : 20, о/о) до получаване на 4-метокси-6-(5-метокси-1Н-индол-3-ил)-7Нпироло[2,3-с!1пиримидин (320 mg), като жълто твърдо вещество, т.т. > 260 °C. MS: 295 [МН]⁺.

ПРИМЕР 12

4-(5-Метокси-1 Н-индол-3-ил)-6-(5-метокси-1 -метил-1 /-/-индол-3-ил )-7/-/- пиролоГ2,3-сПпиримидин

Разтвор на 4-(5-метокси-1-[(4-метилфенил)сулфонил]-1/-/-индол-3ил)-6-(5-метокси-1-метил-1 Н-индол-3-ил)-7-[(4-метилфенил)сулфонил]-7Н03/429/02/ПБ • · · • · ··

пироло[2,3-с/]пиримидин [93 mg, Еталонен пример 9] в метанол (5 mL) бе обработен с калиев хидроксид (249 mg). Реакционната смес бе разбърквана 16 часа при стайна температура. Разтворът бе изпарен под намалено налягане и остатъкът разпределен между етилацетат и вода. Органичната фаза бе сепарирана, после изсушена над магнезиев сулфат и след това изпарена под намалено налягане. Остатъкът бе пречистен с HPLC до получаване на4-(5-метокси-1Н-индол-3-ил)-6-(5-метокси-1-метил1 А7-индол-3-ил)-7Н-пироло12,3-сПпиримидин (9 mg) като смола. MS: 424 [МН]⁺. LCMS (Метод В) R_T= 3.15 минути.

ЕТАЛОНЕН ПРИМЕР 1

6-Йодо-7-К4-метилфенил)сулфонил1-4-пиридин-3-ил-7Н-пиролоГ2,3сПпиримидин

Към разтвор на 7-[(4-метилфенил)сулфонил]-4-пиридин-3-ил-7Нпироло[2,3-с1]пиримидин [1 д, Еталонен пример 2] в тетрахидрофуран (20 mL) при -78 °C бе прибавен на капки разтвор на бутиллитий в хексан (2 mL, 1.6М) в инертна атмосфера. Разтворът бе разбъркван при тази температура 1.5 часа и бе добавен йод (796 mg). Реакционната смес бе разбърквана при -78 °C още 1 час и оставена да достигне стайна температура. Реакционната смес бе разпределена между етилацетат и воден разтвор на натриев сулфит. Органичната фаза бе сепарирана, после изсушена над магнезиев сулфат и след това изпарена под намалено налягане. Остатъкът бе подложен на флаш колонна хроматография върху силициев диоксид и елуиране с градиент от етилацетат и циклохексан (50 : 50, до 100, о/о) до получаване на съединението от заглавието (260 mg) като аморфно вещество. MS: 477 [МН]⁺. LCMS (Метод В) R_T = 3.26 минути.

ЕТАЛОНЕН ПРИМЕР 2

7-1(4-Метилфенил)сулфонил1-4-пиридин-3-ил-7Н-пиролоГ2,3-с11пиримидин

Разтвор на 4-хлоро-7-[(4-метилфенил)сулфонил]-7Н-пироло[2,303/429/02/ПБ

0]пиримидин [4 g, Еталонен пример 3] и диетил-3-пиридил-боран (2.1 д) в тетрахидрофуран (180 mL) бе обработен с тетракис(трифенилфосфин)паладий (0.65 д) и калиев карбонат (3.59 д). Разтворът бе разбъркван при кипене 24 часа и изпарен под намалено налягане. Остатъкът бе разпределен между етилацетат и солев разтвор. Органичната фаза бе сепарирана, после изсушена над магнезиев сулфат и след това изпарена под намалено налягане. Остатъкът бе подложен двукратно на флаш колонна хроматография върху силициев диоксид и елуиране със смес от етилацетат и метанол (90 : 10, о/о) и смес от етилацетат и циклохексан (50 : 50, о/о), до получаване на съединението от заглавието (2.5 д) като аморфно вещество. MS: 351 [МН]⁺. LCMS (Метод В) R_T= 3.05 минути.

ЕТАЛОНЕН ПРИМЕР 3

4-Хлоро-7-К4-метилфенил)сулфонил]-7Н-пиролоГ2,3-сПпиримидин

Разтвор на 4-хлоро-7Н-пироло[2,3-с1]пиримидин (Източник: Gerster, John F.; Hinshaw, Barbara C.; Robins, Roland K.; Townsend, Leroy B. Study of electrophylic substitution in the pyrrolo[2,3-d]pyrimidine ring. J. Heterocycl. Chem. (1969), -(2), 207 - 213) (20 g) и р-толуенсулфонилхлорид (28.6 g) в толуен (1 L) бе обработен с разтвор на натриев хидроксид (50 д) във вода (800 mL) и тетрабутиламониев сулфат (462 mg). Разтворът бе разбъркван енергично при стайна температура 2 часа и разпределен между етилацетат и солев разтвор. Органичната фаза бе сепарирана, после изсушена над магнезиев сулфат и след това изпарена под намалено налягане. Остатъкът бе подложен на флаш колонна хроматография върху силициев диоксид и елуиране с градиент от етилацетат и циклохексан (50 : 50 до 80 : 20, о/о) до получаване на съединението от заглавието (2.5 д) като твърдо вещество т.т =143 °C. LCMS (Метод В) R_T = 2.78 минути.

03/429/02/ПБ

• · · · · ·

ЕТАЛОНЕН ПРИМЕР 4

4-Метокси-6-(5-метокси-1 -метил-1 Н-индол-З-ил )-7-[(4метилфенил)сулФонил1-7Н-пироло[2,Зс11пиримидин

Към разтвор на 4-метокси-6-(5-метокси-1 Н-индол-З-ил )-7-[(4метилфенил)сулфонил]-7Н-пироло[2,3-с1]пиримидин [448 mg, Еталонен пример 5] в диметилформамид (20 mL) бе прибавен натриев хидрид (44 mg, 60 % дисперсия в масло) и метилйодид (156 mg) в инертна атмосфера. Разтворът бе разбъркван 1 час при стайна температура и разтворителят бе изпарен под намалено налягане. Остатъкът бе разпределен между вода и етилацетат. Органичната фаза бе сепарирана, после изсушена над магнезиев сулфат и след това изпарена под намалено налягане. Остатъкът бе подложен на флаш колонна хроматография върху силициев диоксид и елуиране със смес от етилацетат и циклохексан (30 : 70, о/о) до получаване на съединението от заглавието (260 mg) като аморфно вещество. MS: 464 [МН]⁺. LCMS (Метод В) R_T = 4.39 минути.

ЕТАЛОНЕН ПРИМЕР 5

4-Метокси-6-(5-метокси-1 Н-индол-З-ил )-7-[(4-метилфенил)сулфонил1-7Нпироло[2,3-с!1пиримидин

Разтвор на 6-йодо-4-метокси-7-[(4-метилфенил)сулфонил]-7Нпироло[2,3-с1]пиримидин [1.98 д, Еталонен пример 6] и 1-трет.-бутилкарбоксил-5-метокси-1/-/-индол-3-борна киселина [1.26 д, Еталонен пример 12] в диметилформамид (40 mL) бе обработен последователно с наситен воден разтвор на натриев бикарбонат (10 mL) и тетракис(трифенилфосфин)паладий (165 mg). Реакционната смес бе разбърквана при кипене 3 часа и разтворителят бе изпарен под намалено налягане. Остатъкът бе разпределен между етилацетат и вода. Органичната фаза бе сепарирана, после изсушена над магнезиев сулфат и след това изпарена под намалено налягане. Остатъкът бе подложен на флаш колонна хроматография върху силициев диоксид и елуиране със смес от етилацетат и циклохексан (50 :

03/429/02/ПБ • ·

50, о/о) до получаване на съединението от заглавието (1.8 д) като сиво твърдо вещество. Т.т.= 131 °C. MS: 450 [МН]⁺.

ЕТАЛОНЕН ПРИМЕР 6 6-Йодо-4-метокси-7-Г(4-метилфенил)сулфонил1-7Нпироло[2,3-с!1пиримидин

Към разтвор на 4-метокси-7-[(4-метилфенил)сулфонил]-7Нпироло[2,3-с1]пиримидин [2.23 д, Еталонен пример 7] в тетрахидрофуран (35 mL) при -78 °C бе прибавен на капки разтвор на бутиллитий в хексан (5 mL, 1.6 М) в инертна атмосфера. Разтворът бе разбъркван 1 час при -70 °C и бе прибавен йод (2.05 д). Реакционната смес бе разбърквана при -70 °C още 1 час, оставена да достигне стайна температура и разпределена между етилацетат и воден разтвор на натриев сулфит. Органичната фаза бе сепарирана, после изсушена над магнезиев сулфат и след това изпарена под намалено налягане до получаване на съединението от заглавието (2.64 д) като аморфно вещество. MS: 430 [МН]⁺. LCMS (Метод В) R_T = 4.15 минути.

ЕТАЛОНЕН ПРИМЕР 7

4-Метокси-7-[(4-метилфенил)сулфонил1-7Н-пиролоГ2,3-сПпиримидин

Разтвор на 4-метокси-7Н-пироло[2,3-с1]пиримидин [1.2 д, Еталонен пример 8] и р-толуенсулфонилхлорид (1,77 д) в толуен (60 mL) бе обработен с разтвор на натриев хидроксид (3.2 д) във вода (30 mL) и тетрабутиламониев сулфат (27 mg). Разтворът бе разбъркван енергично при стайна температура 4 часа и разпределен между етилацетат и солев разтвор. Органичната фаза бе сепарирана, после изсушена над магнезиев сулфат и след това изпарена под намалено налягане. Остатъкът бе подложен на флаш колонна хроматография върху силициев диоксид и елуиране с градиент от етилацетат и циклохексан (50 : 50 до 80 : 20, о/о) до получаване на съединението от заглавието (2.23 д) като аморфно

4·***

03/429/02/ПБ • · ·

вещество. MS: 304 [МН]⁺ LCMS (Метод В) R_T =3.88 минути.

ЕТАЛОНЕН ПРИМЕР 8

4-Метокси-7Н-пироло[2,3-с11пиримидин

Към разтвор на натриев метоксид, получен посредством прибавяне на порции на натрия (2 д) към метанол (100 mL) в инертна атмосфера, бе прибавен 4-хлоро-7Н-пироло[2,3-с1]пиримидин (Източник: Gerster, John F.; Hinshaw, Barbara C.; Robins, Roland K.; Townsend, Leroy B. Study of electrophylic substitution in the pyrrolo[2,3-d]pyrimidine ring. J. Heterocycl. Chem. (1969), -(2), 207 - 13.) (3.5 g). Разтворът бе разбъркван 16 часа при 65 °C и после разпределен между етилацетат и солев разтвор. Органичната фаза бе сепарирана, после изсушена над магнезиев сулфат и след това изпарена под намалено налягане. Остатъкът бе подложен на флаш колонна хроматография върху силициев диоксид и елуиране със смес от етилацетат и циклохексан (50 : 50, о/о) до получаване на съединението от заглавието (1.2 д) като аморфно вещество. MS: 150 [МН]⁺. LCMS (Метод В) R_T = 2.39 минути.

ЕТАЛОНЕН ПРИМЕР 9

4-(5-Метокси-1-[(4-метилфенил)сулфонил1-1Н-индол-3-ил)-6-(5-метокси1 -метил-1 Н-индол-3-ил)-7-Г(4-метилФенил)сулфонил17/-/-пироло[2,3-сПпиримидин

Към разтвор на 4-(5-метокси-1-[(4-метилфенил)сулфонил]-1Н-индол-

3-ил)-6-(5-метокси-1Н-индол-3-ил)-7-[(4-метилфенил)сулфонил]-7Нпироло[2,3-с(]пиримидин [270 mg, Еталонен пример 10] в диметилформамид (10 mL) бе прибавен натриев хидрид (10 mg, 60 % дисперсия в масло) и метилйодид (0.025 mL) в инертна атмосфера. Разтворът бе разбъркван 16 часа при стайна температура и разтворителят бе изпарен под намалено налягане. Остатъкът бе разпределен между вода и етилацетат. Органичната фаза бе сепарирана, после изсушена над магнезиев сулфат и след това изпарена под намалено налягане.

Остатъкът бе подложен на флаш колонна хроматография върху силициев диоксид и елуиране със смес от етилацетат и циклохексан (50 : 50, о/о) до получаване на съединението от заглавието (93 mg) като аморфно вещество. MS: 732 [МН]⁺. LCMS (Метод В) R_T = 4.68 минути.

03/429/02/ПБ

ЕТАЛОНЕН ПРИМЕР 10

4-(5-Метокси-1-Г(4-метилфенил)сулфонил-1/7-индол-3-ил)-6(5-метокси-1Н-индол-3-ил)-7-[(4-метилфенил)сулфонил17/7-пироло[2,3-сПпиримидин

Разтвор на 4-хлоро-6-йодо-7-[(4-метилфенил)сулфонил]-7Нпироло[2,3-с/]пиримидин [1.72 д, Еталонен пример 11] и 1-трет.-бутилкарбоксил-5-метокси-1/-/-индол-3-борна киселина [1.26 д, Еталонен пример 12] в диметилформамид (36.5 mL) бе обработен последователно с наситен воден разтвор на натриев бикарбонат (9.1 mL) и тетракис(трифенилфосфин)паладий (0.3 д). Реакционната смес бе разбърквана при кипене 2 часа и разтворителят бе изпарен под намалено налягане. Остатъкът бе разпределен между етилацетат и вода. Органичната фаза бе сепарирана, после изсушена над магнезиев сулфат и след това изпарена под намалено налягане. Остатъкът бе подложен на флаш колонна хроматография върху силициев диоксид и елуиране със смес от етилацетат и циклохексан (30 : 70, о/о), до получаване на съединението от заглавието (270 mg) като смола. MS: 718 [МН]⁺. LCMS (Метод В) R_T = 4.44 минути.

ЕТАЛОНЕН ПРИМЕР 11

4-Хлоро-6-йодо-7-Г(4-метилфенил)сулфонил]-7НпиролоГ2,3-сПпиримидин

Към разтвор на 4-хлоро-7-[(4-метилфенил)сулфонил]-7Н-пироло[2,3с!]пиримидин [5.4 д, Еталонен пример 3] в тетрахидрофуран (96 mL) при

Λ,

03/429/02/ПБ • ♦ ♦ ·

• · · ·

-78 °C, бе прибавен на капки разтвор на бутиллитий в хексан (12.1 mL,

1.6 М), в инертна атмосфера. Разтворът бе разбъркван 3 часа при -78 °C и бе добавен йод (8.9 д). Реакционната смес бе разбърквана 2 часа при -78 °C и оставена да достигне стайна температура. Реакционната смес бе разпределена между етилацетат и воден разтвор на натриев сулфит, изсушена над магнезиев сулфат и разтворителят бе изпарен под намалено налягане. Остатъкът бе подложен на флаш колонна хроматография върху силициев диоксид и елуиране с градиент от етилацетат и циклохексан (50 : 50, до 100, о/о) до получаване на съединението от заглавието (1.52 д) като аморфно вещество. MS: 434 [МН]⁺. LCMS (Метод В) R_T ⁼ 4.26 минути.

ЕТАЛОНЕН ПРИМЕР 12

-п?рет.-Бутил-карбоксил-5-метокси-1 Н-индол-З-борна киселина

Разбъркван разтвор на трет. -бутилов естер на З-бромо-5-метоксииндол-1-карбоксилна киселина [50 д, Еталонен пример 13)] в тетрахидрофуран (800 mL), в азотна атмосфера, бе обработен с трибутилборат (49.5 mL), после охладен до -100 °C и после обработен с разтвор на н-бутиллитий в хексани (94 mL, 2.5М), като се поддържа температурата под -90 °C. Веднага след като прибавянето бе завършено, сместа бе оставена да се затопли бавно до стайна температура в продължение на 1 час и реакцията прекъсната чрез прибавяне на лед (10 д). Органичните вещества бяха отстранени под намалено налягане и остатъкът бе разпределен между етилацетат (500 mL) и вода (400 mL). Органичният слой бе изсушен над магнезиев сулфат и после изпарен до получаване на съединението от заглавието като кремаво оцветено твърдо вещество (28 g). MS: 314 [M+Na]⁺. LCMS (Метод С) R_T = 4.07 минути.

киселина.

ЕТАЛОНЕН ПРИМЕР 13 moem.-Бутилов естер на 3-бромо-5-метокси-индол-1-карбоксилна

03/429/02/ПБ *··· • · ·

Разтвор на 5-метоксииндол (10 д) в сух диметилформамид (150 mL) при температура на околната среда бе обработен с бром (4 mL) на капки, като бе осигурявано температурата да не се повишава над 30 °C. Сместа бе обработена незабавно с триетиламин (28 mL) и 4-диметиламинопиридин (0.5 д), последван от разтвор на ди-трет.-бутилдикарбонат (18 д) в сух диметилформамид (80 mL) и разбъркването бе продължено допълнително още 4 часа. Реакционната смес бе изпарена и остатъкът бе разпределен между етилацетат (250 mL) и вода (200 mL). Водният слой бе екстрахиран с етилацетат (100 mL). Обединените органични фази бяха промити с вода (100 mL), след това със солев разтвор (100 mL), после изсушени над магнезиев сулфат и след това изпарени. Остатъкът бе подложен на флаш колонна хроматография върху силициев диоксид и елуиране със смес от пентан и етилацетат (19/1, о/о) до получаване на съединението от заглавието (23.4 д) като безцветно твърдо вещество, т.т. 111 - 112°С.

IN VITRO процедури за изследване за Syk

1. Инхибиращи ефекти на съединения върху Syk киназа

Инхибиращите ефекти на съединения върху Syk киназа бяха определени с използване на време-разрешителен флуоресцентен анализ.

Каталитичният домен на Syk киназа (остатъци A340-N635 ) бе експресиран като слят протеин в дрождени клетки и пречистен до хомогенност. Киназната активност бе определена в 50 mM Tris-HCI буфер с pH 7.0, съдържащ 50 тМ NaCI, 5 тМ MgCI₂, 5 тМ MnCI₂, 1 μΜ аденозин трифосфат и 10 μΜ синтетичен пептид Биотин-(р-Аланин)₃-ОЕЕОУЕ1РРΝΗ₂. Ензимните реакции бяха прекъснати чрез прибавянето на буфер, съдържащ 0.4М KF, 133 mM EDTA, с pH 7.0, съдържащ стрептавидинов XL665 конюгат и моноклонално фосфоспецифично антитяло, конюгирано към европиев криптат (Еи-К). Характеристиките на двата флуорофора, XL03/429/02/ПБ ····

665 и Eu-K, са дадени в G.Mathis et al., Anticancer Research, 1997, 17, p. 3011 - 3014. Специфичният дълъг времеви сигнал на XL - 665, произвеждан само когато синтетичният пептид е фосфорилиран от Syk, бе измерен на LJL Biosystems Analyst AD устройство за четене на микроплаки. Инхибирането на Syk активността със съединения от изобретението бе изразена като процентно инхибиране от контролна активност, показана в отсъствието на изследваните съединения. Отделни предпочитани съединения от изобретението инхибират Syk активността с 1С₅₀ в обхвата 100 микромола до 100 наномола. Особено предпочитани съединения от изобретението инхибират Syk активността с 1С₅₀ в обхвата 1 микромол до 100 наномола.

2. Предизвикано от антиген дегранулиране на клетки от плъша базофилна левкемия (RBL)

2.1 Клетъчна култура, белязане на RBL-2H3 клетки и осъществяване на изследването.

RBL-2H3 клетки се поддържат в Т75 колби при 37 °C и 5 % СО₂, и се пресяват всеки 3 - 4 дни. За събиране на клетките, 5 ml трипсин-EDTA се използват за промиване на колбата веднъж, след това към всяка колба се прибавят 5 ml трипсин и се инкубира при стайна температура 2 минути. Клетките се прехвърлят към епруветка с 14 ml среда, центрофугират се при 1100 об/мин RT за 5 минути и се суспендират повторно при 2 х 10⁵/ml. Клетките се сенсибилизират чрез прибавяне на 1 μΙ от DNP-специфичен IgE на всеки 10 ml клетки. Добавят се 200 μΙ клетки към всяка ямка на плоско-дънна 96 ямкова плака (40 000 клетки/ ямка), и плаката се инкубира една нощ при 37 °C и 5 % СО₂.

На следващия ден съединенията се приготвят в 100 % DMSO при 10 тМ. Всяко съединение след това се разрежда 1 : 100 в анализен буфер

03/429/02/ПБ

и след това се разрежда допълнително в 1 % DMSO-анализен буфер до получаване на крайните концентрации от 0.03 - 30 μΜ. Към всяка ямка се добавят 80 μΙ анализен буфер, последвани от 10 μΙ разредено съединение. Следва инкубиране за 5 минути. Добавят се 10 μΙ от DNP-HSA (100 ng/ml) към всяка ямка и се инкубират при 37 °C (без СО₂) за 30 минути. Като една контрола се добавя само 1 % DMSO (без съединение) към всяка група ямки за определяне на общото освобождаване. Като друга контрола, към друга група ямки се прибавя буфер вместо DNP-HSA, за определяне на фона на анализа. След 30 минути инкубиране супернатантите се прехвърлят към нова 96-ямкова плака. Добавят се 50 μΙ супернатанта към всяка ямка на анализна плака. Добавят се 100 μΙ субстратен разтвор към всяка ямка и се инкубират при 37 °C за 90 минути. Добавят се 50 μΙ от 0.4 М разтвор на глицин, за да се спре реакцията и плаката се разчита при 405 nm на Molecular Devices SpectraMax 250 четящо устройство за плаки.

2.2 Изчисляване на резултатите.

(i) Изчислено бе средната стойност ± SD на всяка група от ямки с трикратно повторение.

(ii) Максималният отговор бе положителната контрола ямки, съдържащи антиген (100 ng/ml_), но без съединение.

(iii) Минималният отговор бе контролните ямки, съдържащи буфер (без антиген) и без съединение.

(iv) Използвайки тези стойности като максимална (100 %) и минимална (0 %) стойности съответно, експерименталните данни бяха изчислени за получаване на процент от максималния отговор (обозначен като % контрол).

(ν) Начертана бе крива доза-отговор и 1С₅₀ на съединението бе изчислена с използване на Prism GraphPad софтуер и нелинеен регресионен анализ на най-малките квадрати.

Съединения от изобретението инхибират предизвикано от антиген дегранулиране на клетки от миша базофилна левкемия (RBL) с 1С₅₀ в обхвата 100 микромола до 1 микромол.

Claims

1. Съединение с формулата в която R¹ представлява водород, -C(=O)-NY¹Y², -C(=O)-OR⁵, -SO2-NY¹Y², -SO2-R⁷, -C(=O)R⁷, или

R¹ представлява алкенил, алкенилокси, алкил, алкинил, арил, хетероарил, хетероциклоалкил, циклоалкил или циклоалкилалкил, всеки по избор заместен с една или повече групи, избрани от арил, циклоалкил, циано, хало, хетероарил, хетероциклоалкил, -СНО или 5-, 6- или 7-членно циклично ацетално производно на такава -СНО, -C(=O)-NY¹Y², -C(=O)-OR⁵, -NY¹Y², -N(R⁶)-C(=O)-R⁷ -N(R⁶)-C(=O)-NY³Y⁴, -N(R⁶)-SO₂R⁷,

-N(R⁶)-SO₂-NY³Y⁴, -OR⁷, -C(=O)-R⁷, хидрокси, алкокси и карбокси;

-C(=O)-OR⁵, -NY¹Y², -N(R⁶)-C(=O)-R⁷, -N(R⁶)-C(=O)-NY³Y⁴, -N(R⁶)-C(=O)-OR⁷, -N(R⁶)-SO2-R⁷ -N(R⁶)-SO2-NY³Y⁴, -SO₂-NY¹Y² и -ZR⁴;

R³ представлява H, циано, хало, хидрокси, нитро, R⁴, NY¹Y², -ZR⁴, -C(=O)-OR⁵, -C(=O)-R⁷, -C(=O)-NY¹Y², -N(R⁸)-C(=O)-R⁴,

-N(R⁸)-C(=O)-NY¹Y², -N(R⁸)-C(=O)-OR⁵, -SO2-NY³Y⁴, или -N(R⁸)-SO2-R⁷, или

R³ представлява арил, хетероарил, алкенил или алкинил, всеки по избор заместен с една или повече групи, избрани от арил, циано, хало, хидрокси, хетероарил, хетероциклоалкил, нитро, -C(=O)-NY¹Y², -C(=O)-OR⁵, -NY¹Y², -N(R⁶)-C(=O)-R⁷, -N(R⁶)-C(=O)-NY³Y⁴, -N(R⁶)-C(=O)-OR⁷,

-Χ·.

03/429/02/ПБ

-N(R⁶)-SO2-R⁷, -N(R⁶)-SO2-NY³Y⁴, -SO₂-NY¹Y² и -ZR⁴;

R⁴ представлява алкил, циклоалкил или циклоалкилалкил всеки по избор заместен с една или повече групи, избрани от арил, циклоалкил, циано, хало, хетероарил, хетероциклоалкил, хидрокси, -СНО или 5-, 6- или

7-членно циклично ацетално производно на такава -СНО, -C(=O)-NY¹Y², -C(=O)-OR⁵, -NY¹Y², -N(R⁶)-C(=O)-R⁷, -N(R⁶)-C(=O)-NY³Y⁴, -N(R⁶)-SO2-R⁷, N(R⁶)-SO2-NY³Y⁴, -OR⁷ и -C(=O)-R⁷, където R⁴ е по избор попълнен c група, избрана от О, S(O)_n и NR⁶;

R⁶ представлява водород или нисш алкил;

R⁷ представлява алкил, арил, арилалкил, циклоалкил, циклоалкилалкил, хетероарил, хетероарилалкил, хетероциклоалкил или хетероци клоал килал кил;

R⁸ представлява водород или нисш алкил;

Y¹ и Y² са независимо водород, алкенил, арил, циклоалкил, хетероарил или алкил по избор заместен с една или повече групи, избрани от арил, хало, хетероарил, хидрокси, -C(=O)-NY³Y⁴, -C(-O)-OR⁵, -NY³Y⁴, -N(R⁶)-C(=O)-R⁷, -N(R⁶)-C(=O)-NY³Y⁴, -N(R⁶)-SO2-R⁷, -N(R⁶)-SO2-NY³Y⁴ и -OR⁷; или групата -NY¹Y² може да образува цикличен амин;

Z представлява О или S(O)_n;

η е нула или число 1 или 2;

или N-оксид, пролекарствено средство, киселинен биоизостер, фармацевтично приемлива сол или солват на такова съединение;

или N-оксид, пролекарствено средство или киселинен биоизостер на такава сол или солват.

03/429/02/ПБ ···· • ·· · ·

2. Съединение съгласно претенция 1, в което:

R¹ е водород, С_малкил, С^алкил заместен с хало, С^алкил заместен с хидрокси, С^алкил заместен с -N(R⁶)C(=O)-R⁷, С^алкил заместен с -C(=O)-NY¹Y², или циклоалкилалкил, заместен с хидрокси.

3. Съединение съгласно претенция 1, в което R¹ е водород, -СН₃, /“Λ

-СН₂СН₃, -CH₂CF₃ или -сн₂-с (=о) -ν о .

4. Съединение съгласно претенция 1, в което R¹ е водород.

5. Съединение съгласно всяка една от претенции 1 до 4, в което

R² е карбокси или киселинен биоизостер, хидрокси, алкил, заместен с карбокси, хетероарил, или R² е -OR⁴, в който R⁴ е алкил, -OR⁴ в който R⁴е алкил или циклоалкилалкил, заместен с една или повече хидрокси групи, -OR⁴ в който R⁴ е алкил, заместен с една или повече алкокси групи, -OR⁴ в който R⁴ е алкил или циклоалкил, заместен с една или повече карбокси групи, -OR⁴ в който R⁴ е циклоалкил, заместен с -C(=O)-NY¹Y² или R² е -C(=O)-R в който R е алкил, или R² е -C(=O)-NY¹Y², или

-N(R⁶)-C(=O)-R⁷.

6. Съединение съгласно всяка една от претенции 1 до 4, в което R² е -ОСН₃ или -CONHC(CH₃)₂CH₂OH.

7. Съединение съгласно всяка една от претенции 1 до 4, в което R² е -ОСН₃.

8. Съединение съгласно всяка една от претенции 1 до 7, в което:

R³ е водород, циано, по избор заместен арил, по избор заместен хетероарил, алкил, алкил заместен с един или повече халогенни атоми,

03/429/02/ПБ алкил заместен с -C(=O)-NY¹Y², алкил заместен с -OR⁷, или R³ е -ZR⁴, -C(=O)-OR⁵, -C(=O)-NY¹Y², или -NY¹Y².

9. Съединение съгласно всяка една от претенции 1 до 7, в което R³ е водород, циано, пиридил, трифлуорометил, -CH₂-CH₂-C(=O)NHCH₃,

-OCF₂H, -C(=O)-NH-C(CH₃)₂-CH₂OH или -д

10. Съединение съгласно всяка една от претенции 1 до 7, в което R³ е -ОСН₃.

11. Съединение съгласно всяка една от претенции 1 до 10, в което R² е присъединен в 5-тата позиция на индоловия пръстен.

12. Съединение съгласно всяка една от претенции 1 до 11, в което групата е присъединена в 3-тата позиция на индоловия пръстен.

13. Съединение съгласно претенция 1, което е: