BG107803A - Репинотанов кит - Google Patents

Description

Изобретението се отнася за кит обхващащ фармацевтичен състав съдържащ репинотан или физиологично поносима сол на репинотан, и средство за определяне концентрацията на репинотан или негови метаболити в телесни течности, както и нови фармацевтични състави съдържащи репинотан или физиологично поносима сол на репинотан, и метод за тяхното получаване.

Предшестващо състояние на техниката

За акутно лечение на невродегенеративни заболявания като инсулт и черепно-мозъчни травми, които често водят до неврологични и функционални трайни дефицити при тези пациенти, до сега в световната практика няма признат ефективен принцип на лечение. Освен използването на тромболитици (например t-PA) през първите 3 часа след исхемичния инсулт съответно използване на нимодипин при пациенти с травматичен субарахноидален кръвоизлив все още няма медикаментозни средства, които да вземат достатъчно под внимание патофизиологичната каскада.

ЕР-А-0 352 613 представя 2-[4-({[(2И)-хроман-2ил]метил}амино)бутил]-1,2-бенцизотианол-3(2Н)-он 1,1диоксид (генерично име репинотан) и репинотанови соли за лечение на заболявания на централната нервна система, поспециално на инсулт.

В DE-A-195 43 476 се описва пригодността на репинотан и негови соли за лечение на черепно-мозъчни травми.

Репинотан показа при значителен брой клинични изследвания своята добра поносимост от здрави хора и пациенти след инсулт или черепно-мозъчна травма. Освен това наличните клинични данни показват, че неврологичните и функционални дефицити (след 3 съответно 6 месеца след индикацията) са могли да се подобрят. Особено при пациенти, които достигат до концентрация в кръвната плазма в областта от са. 5-20 μς/Ι, резултатите от лечението бяха значително подобри в сравнение с пациентите, които бяха получили плацебо.

Техническа същност на изобретението

Особено добър ефект на лечението се постига с кита съгласно изобретението, който включва фармацевтичен състав съдържащ репинотан или физиологично поносима сол на репинотан и средство за определяне концентрацията на репинотан или на неговите метаболити в телесни течности.

Прилагането на кита съгласно изобретението позволява използването на лекарствено средство, което съдържа като активно вещество репинотан под формата на свободна база и кисела присъединителна сол, и определянето в рамките на кратко време на актуалните концентрации на репинотан или на неговите метаболити в телесни течности на лекувания пациент. Така без забавяне във времето и с минимален персонален и апаратурен разход може да се предприемат в дадени случаи необходимите за една оптимална терапия напасвания на дозата. Следователно, китът съгласно изобретението представлява съществен напредък в акутната терапия на невродегенеративни заболявания, по-специално на инсулт и черепно-мозъчни травми.

Обхванатите от кита съгласно изобретението фармацевтични състави могат да бъдат например като таблетки, дражета, хапчета, гранулати, аерозоли, сиропи, емулсии, суспенсии, разтвори или лиофилизати, които в разтвор могат да се върнат в началното си състояние. Фармацевтичните състави съдържат като активно вещество репинотан или физиологично приемлива сол на репинотан. При това активното вещество е в концентрация от са. 0.05 до 95 тегл.%, за предпочитане от са. 0.5 до 90 тегл.% от общата смес, т.е. в количества достатъчни за достигането на зададеното дозиране. Освен активно вещество фармацевтичните състави съдържат допълнително инертни, нетоксични, фармацевтично подходящи помощни вещества.

Репинотан има следната структурна формула:

Физиологично поносими соли на репинотан могат да бъдат соли на репинотан с минерални киселини, карбоксилни киселини или сулфонови киселини. Предпочитани са соли на репинотан с хлороводордна киселина, бромоводородна киселина, сярна киселина, фосфорна киселина, метансулфонова киселина, етансулфонова киселина, толуенсулфонова киселина, бензенсулфонова киселина, нафталиндисулфонова киселина, оцетна киселина, пропионова киселина, млечна киселина, винена киселина, лимонена киселина, фумарова киселина, малеинова киселина или бензоена киселина. Особено се предпочита репинотан хидрохлорид.

Изборът на помощните вещества зависи от вида на препарата. Като помощни вещества се споменават вода, нетоксични органични разтворители като парафини (например фракции на земно масло), растителни масла (например фъстъчено/сусамово), алкохоли (например етилалкохол, глицерин), носители като например естествени минерални брашна (например каолин, алуминиев окис, талк, креда), синтетични минерални брашна (например високодисперсна силициева киселина, силикати), захар (например сурова, млечна и гроздова), емулгиращи средства (например естер на полиоксиетиленмаслена киселина, полиоксиетилен-мастен алкохол-етер), диспергиращи средства (например лигнин, сулфатни луги, метилцелулоза, нишесте и поливинилпиролидон) и мажещи средства (например магнезиев стеарат, талк, стеаринова киселина и натриев сулфат).

С предпочитание китът съгласно изобретението включва като фармацевтичен състав съдържащ активното вещество инфузионен разтвор или твърд фармацевтичен състав, от който може да се получи този инфузионен разнмор чрез добавяне на вода или изотоничен електролитен разтвор.

Един предпочитан твърд фармацевтичен препарат е лиофилизата, който чрез добавяне на вода или изотоничен електролитен разтвор може да се реконституира до например инфузионен разтвор. В лиофилизата активното вещество има повишена стабилност на съхранение, и от лиофилизата може лесно и бързо при стерилни условия да се получи разтвор несъдържащ частички, който е подходящ за директно приложение при болен например като инфузионен разтвор. Допълнително към активното вещество лиофилизата съдържа преимуществено други фармацевтично пригодни помощни вещества, по-специално структурообразуватели.

Структурообразуватели в смисъла на изобретението са амино киселини като глицин, аланин или аспаргинова киселина, пептиди като желатин, колаген или албумин, монозахариди като гликоза или лактоза, дизахариди като малтоза, захароза или трехалоза, олигозахариди като циклодекстрин или малтодекстрин, полизахариди като нишесте и негови производни или целулоза и нейни производни, полимерни структурообразуватели като поливинилпиролидон или полиетиленгликол, соли като натриев хлорид или калциев карбонат, захарни алкохоли като манит, сорбит или ксилит. Предпочитат се манит, готварска сол, глицин, захароза, малтоза или лактоза. Особено се предпочита манит.

Когато лиофилизатът се реконституира до инфузионен разтвор, то той е предпочитано изотоничен. Това може да се постигне, когато лиофилизатът съдържа достатъчни количества електролит като например готварска сол, манит или гликоза, или когато се използва изотоничен електролитен разтвор за реконституиране и разреждане на разтвора.

Изотонични електролитни разтвори са например водни 0.9 тегл.% разтвори на готварска сол или 5 тегл.% разтвори на гликоза.

Частта на активното вещество в инфузионния разтвор трябва да бъде са. 0.1 pg/ml до 1 mg/ml, за предпочитане са. 0.5 до 5 pg/ml.

Получаването на репинотан и репинотанови соли е описано в ЕР-А-0 352 613. В него репинотан хидрохлорид съответства на пример 92Н.

Солите съгласно изобретението могат да се получат освен това като свободната база репинотан, в подходящи разтворители в стохеометрични или надстохеометрични количества, взаимодейства със съответстващата на солта киселина в температурната област от 0 °C до точката на кипене на разтворителя. Подходящи разтворители са например вода, алифатни алкохоли като метанол, етанол или

2-пропанол, алифатни верижни или циклични етери като диетилетер, терц. бутил-метилетер, диоксан, тетрахидрофуран или алифатни кетони като 2-пропанон, 2-бутанон, както и тяхните смеси. Солите се получават директно от тази смес като твърдо вещество, в дадени случаи след частично или пълно отдестилиране на разтворителя; те могат да се пречистят чрез прекристализиране или утаяване в например горепосочените разтворители или тяхните смеси.

Фармацевтичните състави на кита съгласно изобретението могат да съдържат също смеси от репинотан и неговите соли или от различни репинотанови соли.

Репинотанът и неговите физиологично поносими соли по известни начини могат да се изготвят като обичайни препарати като таблетки, дражета, хапчета, гранулати, аерозоли, сиропи, емулсии, суспенсии и разтвори при използване на инертни, нетоксични, фармацевтично подходящи носители или разтворители. Предпочитат се разтвори на активните вещества или твърди фармацевтични състави, които могат да се превърнат в разтвор като например лиофилизати. При това терапевтично ефективното активно вещество трябва да е налично в концентрация от 0.05 до 95 тегл.%, за предпочитане от 0.5 до 90 тегл.% в общата смес, т.е. в количества, които са достатъчни за достигане зададения диапазон на дозирането.

Препаратите се получават например чрез паралелизация на активно вещество с разтворители и/или носители, в дадени случаи при употреба на емулгиращи и/или диспергиращи средства, при което могат да се използват например в случая на употреба на вода като разредител в дадени случаи органични разтворители като помощни разтворители.

Освен това китът съгласно изобретението обхваща средства за определяне концентрацията на репинотан или на негови метаболити в телесни течности.

Може да бъде по-изгодно вместо използваното активно вещество като аналит да се определи един метаболит на репинотана. Метаболити на репинотан са описани.

Телесни течности в смисъла на изобретението са например урина, кръв и извлечени от кръвта фракции като серум или плазма. Предпочитат се кръв и извлечени от кръвта фракции, особено се предпочита кръвна плазма.

Определянето на концентрацията на репинотан се извършва в кръв или в извлечени от кръвта фракции, за предпочитане в кръвна плазма.

Като средства за определяне на концентрацията са особено подходящи например хроматографски методи като течна или газова хроматография, която в дадени случаи може да е свързана с масспектрометър (LC-MC или GC-MC). Подходящи са също средства, които действат по имунологични методи като например ELISA's (enzyme linked immunosorbent assays). Методите от този тип са известни.

Особено подходящи са средства, които могат да се използват на мястото на лечение (bedside- или point-of-care Tests), защото чрез тях без забавяне във времето може да се предприеме необходимото в дадени случаи за оптимална терапия напасване на дозата.

За кита съгласно изобретението се предпочитат като средства изложените в WO-A-99/46591 устройства за определяне на концентрацията на аналитите. Тези устройства могат да се използват по описаните там методи и позволяват без забавяне във времето и с малък персонален и апаративен разход да се предприемат необходимите в дадени случаи за оптимална терапия напасвания на дозата.

Китът съгласно изобретението е особено подходящ за акутно лечение на невродегенеративни заболявания, поспециално на инсулт и черепно-мозъчни травми.

Прилагането на фармацевтичния състав съгласно изобретението става по обичайния начин, за предпочитане орално или парентерално, по-специално перлингуално или интравенозно. В случая на орално приложение таблетките, разбира се освен посочените носители, могат да съдържат добавки като натриев цитрат, калциев карбонат и дикалциев фосфат заедно с различни примеси като нишесте, за предпочитане картофено нишесте, желатин и други подобни. По-нататък за таблетирането могат да се използват средства, улесняващи плъзгането като магнезиев стеарат, натриев лаурилсулфат и талк. В случая на водни суспенсии към активните вещества освен посочените помощни средства могат да се добавят различни подобрители на вкуса или оцветители. В случая на парентерално приложение разтворите на активни вещества могат да се приготвят при употреба на подходящи течни носещи материали.

Най-общо при интравенозно приложение се оказа като предимство за постигане на ефективни резултати, активното вещество да се дава в количества от са. 0.01 pg/kg/h до 10 pg/kg/h (pg или mg на kg телесно тегло на час), за предпочитане са. 0.05 pg/kg/h до 2 pg/kg/h. Приемането става под формата на единични приемания.

При орално приложение дневната доза на активното вещество е 0.001 до 0.2 mg/kg, за предпочитане 10 до 100 pg/kg телесно тегло.

Въпреки това в дадени случаи може да е необходимо да се отклониме от посочените количества и то в зависимост от теглото съответно съответно начина на приложение, от индивидуалното поведение спрямо медикамента, типа на неговия препарат и момента съответно интервала, за който се извършва приемането. Така в някои случаи може да е достатъчно да се задоволиме с по-малко от посоченото минимално количество, а в други случаи посочената горна граница трябва да се превиши. В случая на приложение на поголеми количества може да се препоръча те да бъдат приети на повече единични приемания на ден.

За да се напаснат пациентите към терапевтично подходящата концентрация на репинотан, на пациента се дава определена начална доза репинотан, концентрацията на репинотан се контролира в предварително определени времеви моменти със средствата съгласно изобретението и след това се напасва при нужда в дадени случаи понататъшното дозиране.

Например на пациент се вкарва разтвор, който съдържа репинотан хидрохлорид в доза 1.25 mg репинотан/ден. След 6 часа със средство съгласно изобретението се определя дали плазмената концентрация на репинотан лежи над или под са. 17 цд/1. Когато плазмената концентрация на репинотан лежи под зададената гранична концентрация, продължава да се осъществява инфузия със зададеното количество. Обратно, ако плазмената концентрация на репинотан превишава зададената гранична концентрация, инфузионната рата се редуцира на 0.5 mg репинотан/ден. 12 часа след началото на инфузията плазмената концентрация на репинотан се контролира още веднъж. Отново се запазва инфузионната рата, когато плазмената концентрация на репинотан е под са. 17 цд/1 и се редуцира до 0.625 съответно 0.25 mg репинотан/ ден, когато плазмената концентрация на репинотан превиши 17 цд/1. По този начин при максимален брой пациенти се постига поддържане на плазмената концентрация на репинотан в благоприятната терапевтична област на дозата от са. 5 до 20 цд/1.

В един друг аспект изобретението се отнася за твърди фармацевтични състави съдържащи репинотан или негова физиологично поносима сол, и една физиологично поносима киселина.

Изненадващо се оказа, че чрез прибавяне на физиологично поносима киселина се повишава стабилността на съхранение на твърди фармацевтични състави съдържащи репинотан или негова физиологично поносима сол.

Физиологично поносими киселини в смисъла на изобретението са например ябълчена киселина, аспарагинова киселина, аскорбинова киселина, бензоена киселина, янтарна киселина, пирогроздена киселина, лимонена киселина, фумарова киселина, глутаминова киселина, гликолова киселина, хипурова киселина, малеинова киселина, млечна киселина, сярна киселина, сорбинова киселина, винена киселина или канелена киселина. Предпочитат се ябълчена киселина, пирогроздена киселина, лимонена киселина, фумарова киселина, малеинова киселина, млечна киселина и винена киселина. Особено се предпочитат лимонена киселина и винена киселина.

Действието съгласно изобретението по-специално с твърди фармацевтични състави се постига като активното вещество т.е. репинотан или негова физиологично поносима сол е 0.01-15 тегл.% и физиологично поносимата киселина 0.5-15 тегл.% от общото тегло на състава.

При това особено предпочитани са твърди фармацевтични състави съдържащи репинотан хидрохлорид и лимонена киселина или винена киселина.

Твърдите фармацевтични състави съгласно изобретението могат да се получат по обичайните начини.

Един друг аспект на изобретението се отнася за лиофилизати съдържащи репинотан или негови физиологично поносими соли, и физиологично поносима киселина като при това като активно вещество се предпочита репинотан хидрохлорид, като киселини ябълчена киселина, пирогроздена киселина, лимонена киселина, фумарова киселина, малеинова киселина, млечна киселина и винена киселина, по-специално лимонена киселина и винена киселина. Допълнително лиофилизатите могат да съдържат с предпочитание фармацевтични помощни вещества като например гореспоменатите структурообразуватели.

За получаването на лиофилизат се разтварят например горепосочените количества репинотан или репинотанова сол, физиологично поносимата киселина и в дадени случаи други фармацевтични помощни вещества във вода и/или други подходящи разтворители, стерилизират се, наливат се в подходящи съдове и се изсушават чрез замразяване.

Подходящи разтворители в смисъла на изобретението са например леден оцет или терц.-бутанол.

Разтворът се приготвя обикновено при температура от 5 до 35 °C, за предпочитане от 20 до 25 °C. Стерилизация на разтвора в смисъла на изобретението означава преминаване на разтвора в стерилно състояние например чрез стерилно филтруване през филтър с максимална големина на порите от 0.2 μίτι от подходящ материал като например полиетерсулфон или нилон 6.6.

Подходящи съдове за изсушаване чрез замразяване са например шишета от шлаково или тръбно стъкло. Обемът за запълване с разтвор е между 0.2 ml и 20 ml, за предпочитане 0.5 ml до 5 ml, особено предпочитано 0.7 ml до 3.0 ml.

Разтворът се изсушава чрез замразяване в съдовете. За целта съдовете с разтвора се поставят и замразяват върху предварително охладени или неохладени плочи. Следващото основно изсушаване се извършва във вакуум при налягане в камерата от 0.05 mbar до 1.8 mbar с температура на плочите от - 40 °C до + 60 °C. Остатъчното изсушаване се извършва при налягане в камерата от 1 pbar до 1.8 mbar с температура на плочите от - 20 °C до + 70 °C.

Алтернативно процесът на изсушаване чрез замразяване може да се извърши по описания в международната заявка за патент РСТ/ЕР00/07034 метод. Чрез изсушаване чрез

Примери за изпълнение на изобретението

Пример 1: Лиофилизат от състав съдържащ репинотан хидрохлорид

Смес от 55 mg репинотан хидрохлорид (съответства на 50 mg репинотан), 20 g манит и 3.7 g лимонена киселина бе долята до 1000 ml с вода. Този воден разтвор бе стерилно филтруван през филтър с максимална големина на порите от 0.2 pm от полиетерсулфон и налят в шишета от тръбно стъкло. Обемът на налятия разтвор бе 1 ml.

Разтворът бе изсушен чрез замразяване в шишетата от тръбно стъкло. За целта шишетата от тръбно стъкло с разтвора бяха поставени при стайна температура върху плочи и замразени при - 40 °C. Следващото основно изсушаване бе извършено във вакуум при налягане в камерата от 0.2 mbar при температура на плочите от 0 °C. Остатъчното изсушаване бе извършено при налягане в камерата от 10 pbar с температура на плочите от 40 °C. Чрез изсушаване чрез замразяване се образува стабилният за съхранение краен продукт.

Алтернативно изсушаване чрез замразяване може да се извърши по описания в международната заявка за патент РСТ/ЕР00/07034 метод.

Аналогично на описания в пример 1 метод с използваните в пример 1 количества манитол, лимонена киселина и вода бяха получени лиофилизати с 0.27 д, 0.681 д, 1.36 д и 2.73 д репинотан хидрохлорид съответно 0.25 д, 0.625 д, 1.25 д съответно 2.5 д репинотан.

замразяване се образува стабилният за съхранение лиофилизат с горепосочените състави.

Освен това изобретението се отнася за инфузионни разтвори съдържащи репинотан или физиологично поносима сол на репинотан, и една или повече киселини избрани от групата ябълчена киселина, пирогроздена киселина, лимонена киселина, фумарова киселина, малеинова киселина, млечна киселина и винена киселина, за предпочитане лимонена киселина или винена киселина.

Инфузионните разтвори съгласно изобретението показват неочаквано висока стабилност на съхранение.

Инфузионен разтвор в смисъла на изобретението е разтвор, който като разтворител съдържа предимно вода и нормално има осмоларност в областта от 250 до 500 mOsmol/kg, за предпочитане 280 до 350 mOsmol/kg. Горепосочената осмоларност на инфузионния разтвор може да се постигне като необходимите количества от например готварска сол, манит или гликоза са съставна част на твърдия фармацевтичен състав и се реконституира и/или разреди с вода, или като необходимите количества от тези субстанции се добавят с реконституиращата/разреждащата среда. Обикновено концентрацията на репинотан в инфузионния разтвор е 0.1 до 500 pg репинотан/ml разтвор, за предпочитане 0.5 до 5 pg/ml. Инфузионният разтвор съдържа толкова киселина, че при 20 °C pH-стойността да е 3.5 до 5, за предпочитане приблизително 4.

Обикновено добавянето на тези разтвори става при стайна температура.

Пример 2: Инфузионен разтвор съдържащ репинотан хидрохлорид

От изсушения чрез замразяване продукт съгласно пример 1 се получава готов за приложение инфузионен разтвор като лиофилизатът се реконституира с помощта на 0.9 тегл.% NaCIразтвор и след това с този разтвор се разрежда до общ обем 500 ml. Готовият за приложение разтвор е стабилен химически най-малко 30 часа при стайна температура, т.е. разтворът съдържа все още най-малко 90% непроменен репинотан.

Пример 3: Определяне на репинотан с помощта на ELISA в микротитърна плака

Тестът се извършва на базата на конкурентна ELISA. Протеиновият конюгат на аналогов на репинотана хаптен в константно количество с константно количество моноклонално или поликлонално антитяло Fab или Fab2 фрагмент, специфично срещу химическата структура на репинотан, влиза в реакция с константен обем проба съдържаща репинотан. От отношението на свързания със свободния протеинов конюгат чрез успоредно изработена с известни концентрации на репинотан в изследваната проба калибровъчна крива може да се определи концентрацията на репинотан.

Кози-IgG се свързва химически с посочения по-долу репинотанов аналог в моларно отношение 1:7.5. Този конюгат се инкубира в 0.1 m натриев карбонат-буфер pH = 9.6 в продължение на 1 час при 37 °C в микротитърна плака (например Dynex Immulon 2НВ). След това се блокира 30 min при стайна температура с фосфатбуферират, казеиносъдържащ (1%) салинов разтвор. След това се

изплаква три пъти с tween-съдържащ (0.05%) фосфатбуфериран салинов разтвор.

Върху така подготвената плака вече може да се извърши конкурентният тест. За целта 100 μΙ проба се поставят в микротитърни гнезда и се смесват с 100 μΙ разтвор на антитела (миши-анти-репинотан-антитела 10 ng/ml във фосфорбуфериран салинов разтвор). Инкубира се 1 час при стайна температура. След трикратно промиване с буфер за изплакване (виж по-горе) за следващата реакция в микротитърните гнезда се пипетират вторични антитела куплирани с Horseradish-пероксидаза (1:1, Zymed кози-антимиши IgG, 1:1000 разреждане). Те се свързват за репинотан специфичното мишо антитяло, което е свързано за репинотан аналоговия хаптенов конюгат. Количеството на така свързаните репинотан специфични антитела е индиректно пропорционално на количеството свободен репинотан в пробата. Чрез трикратно промиване се отмива излишният антитяло-ензимен конюгат и след добавяне на ензимен субстрат (ТМВ) се определя останалото свързано количество фотометрично чрез кинетично измерване. С получения протокол използвайки съответни калибратори могат да се определят концентрации на репинотан между 1 и 100 ng/ml.

Пример 4: Point-of-Care Repinotan - тест

Този репинотан-тест е предназначен за приложение в областта на интензивното лечение и други болнични сфери за определяне на концентрации на репинотан над и под дефинирана гранична концентрация от приблизително 17 ng/ml в кръв, серум или плазма. При това става въпрос за еднократен тест с визуално отчитане (Readout).

Описание на устройството:

В основата на теста лежи гореописаният конкурентен имунологичен метод за определяне на малки молекули. Като механизъм на подбора вместо ензимен спектроскопски метод се използва рефлекторният сигнал от колоидни частички злато. Всички необходими тест-компоненти и механични манипулации, които са необходими за извършването на обичайни имуноасеис са събрани в едно пластмасово устройство. То включва механизъм за отделяне на кръвните клетки от серума и механизъм за точното измерване на определено количество от така отделения серум. Един буферен резервоар включва необходимата за реакцията течна фаза, която прави възможно капилярното движение вътре в системата. Анти-репинотан-антитела и хаптен-кози-1д6-златоконюгат са лиофилизирани в една реакционна клетка на пластмасовото устройство. Смесителна камера в края на капиляра както и имунохроматографски тест-ленти допълват системата. Върху тест-лентите са нанесени стационарни реакционни зони: едно магарешко-анти-мишо-антитяло и едно заешко-анти-козе-антитяло.

В отсъствие на репинотан магарешко-анти-мишоантитяло захваща преобладаващата част на златния конюгат и образува червена цветна зона. С нарастването на концентрацията на репинотан в изследваната проба изтласканият пропорционално на анти-репинотан-антитяло златен конюгат се захваща в заешко-анти-козе-реакция.

В края на имунохроматографската тест-лента има абсорпционна зона, в чието начало е нанесена водоразтворима боя. Тази боя се придвижва напред с фронта на течността и се придвижва до края на абсорпционната зона. Това показва края на тест-реакцията.

Продължителността на теста трае са. 15 min - от внасянето на пробата до отчитането на резултата. Тестът може да се извърши с 100-150 μΙ кръв, което гарантира генерирането на са. 15 μΙ серум.

Следните реакционни компоненти са необходими за получаването на тест-устройството:

a) моноклонален анти-репинотан

b) злато-репинотан аналогов-кози-1д6-конюгат

c) колоидно злато, 20 nm

d) нитроцелулозна мембрана

e) магарешки-анти-миши

f) заешки-анти-кози

д) репинотан-стандарт

h) 0.2% тритон х 305 във фосфатен буфериран салинов асей буфер

i) 0.4% нонидет Р-40, 2% BSA, 2.5% сукроза, 1.25% трехелоза, във фосфатен буфериран салинов лиофилизиран буфер

j) 2.5 cm Sink-материал

k) Plastic Backing, 5.3 cm широк и 8 mil дебел

е) човешки серум

Провеждане на теста:

Са. 150 μΙ кръв (5 капки), серум или плазма се поставят в гнездото за проби. Устройството се задържа 3 min в хоризонтално положение. След това грифът на дозиращата колба се завърта на 90°, докато легне плоско върху дъното на устройството. След това устройството се държи 15 min при стайна температура в хоризонтално положение. Когато върху индикаторното прозорче се появи синя точка, тестът е приключил и резултатът може да се отчете.

Освен нанасянето на пробата и задействането на дозиращата колба за провеждането на теста не са необходими други манипулации на пробата или на устройството. Следователно, тестът може да се извърши също от нетехнически персонал.

Интерпретация на резултата:

Както е описано в WO-A-99/46591 сравнението на интензитета на двете ивици в прозорците А и В представлява просто полуколичествено определяне на концентрацията на репинотан. Ако сигналът в прозорец А е по-интензивен от този в прозорец В, концентрацията на репинотан лежи над определена гранична стойност, при обратното разпределение на интензитета - под определена гранична стойност. Граничната стойност може да се фиксира чрез отношението на концентрацията на анти-репинотан-антитяло и концентрацията на злато-репинотан аналози-кози-IgGs в лиофилизат.

Репинотан аналогът в злато-репинотан аналог-кози-IgGконюгат е съединение с формула:

Това съединение е ново и може да се получи по описаните в ЕР-А-0 352 613 методи, например чрез реакция на репинотан с терц. бутилов естер на 6-бромо-хексанкарбоксилна киселина в присъствие на база в подходящи разтворители и накрая кисело разцепване на естера.

Claims (18)

1. Кит, който включва

a) фармацевтичен състав съдържащ репинотан и/или физиологично поносима сол на репинотан, и

b) средство за определяне концентрацията на репинотан или неговите метаболити в телесни течности.

2. Кит съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че фармацевтичният състав съдържа репинотан хидрохлорид.

3. Кит съгласно претенция 1 или 2, характеризиращ се с това, че китът включва средство за определяне на концентрацията на аналита в кръв или в извлечени от кръвта фракции.

4. Кит съгласно претенция 3, характеризиращ се с това, че китът включва средство за определяне на концентрацията на аналита в кръвна плазма.

5. Кит съгласно една от претенциите 1 до 4, характеризиращ се с това, че средството действа по имунологичен път.

6. Кит съгласно една от претенциите 1 до 5, характеризиращ се с това, че средството може да се използва на мястото на лечение.

7. Кит съгласно една от претенциите 1 до 6 за акутно лечение на невродегенеративни заболявания.

8. Кит съгласно една от претенциите 1 до 6 за акутно лечение на инсулт или черепно-мозъчни травми.

9. Твърд фармацевтичен състав съдържащ репинотан или физиологично поносима сол на репинотан, и физиологично поносима киселина.

10. Състав съгласно претенция 9, характеризиращ се с това, че тегловната част на активното вещество е 0.01-15 тегл.% и тегловната част на киселината е 0.5-15 тегл.%.

11. Състав съгласно претенция 9 или 10, характеризиращ се с това, че съставът съдържа като активно вещество репинотан хидрохлорид и като киселина лимонена киселина или винена киселина.

12. Метод за получаване на състав съгласно една от претенциите 9 до 11, характеризиращ се с това, че активното вещество, киселината и други фармацевтични помощни вещества се разтварят във вода и/или други подходящи разтворители, в дадени случаи разтворът се стерилизира и след това разтворът се лиофилизира.

13. Състав, който се получава по метода съгласно претенция 12.

14. Инфузионен разтвор съдържащ репинотан или физиологично приемлива сол на репинотан, и една или повече киселини избрани от групата ябълчена киселина, пирогроздена киселина, лимонена киселина, фумарова киселина, малеинова киселина, млечна киселина и винена киселина.

15. Инфузионен разтвор съгласно претенция 14, характеризиращ се с това, че киселината е лимонена киселина или винена киселина.

16. Метод за получаване на инфузионен разтвор съдържащ репинотан или физиологично поносима сол на репинотан, и една или повече киселини избрани от групата на ябълчена киселина, пирогроздена киселина, лимонена киселина, фумарова киселина, малеинова киселина, млечна киселина и винена киселина, характеризиращ се с това, че към състав съгласно претенция 13 се прибавя вода или изотоничен електролитен разтвор.

17. Инфузионен разтвор, който се получава по метода съгласно претенция 16.

18. Използване на състави съгласно претенция 13 за получаване на инфузионен разтвор.