BG63190B1

BG63190B1 - Използване на оптически чист (+) норцисаприд за лечение на емезис и смущения на централната нервна система

Info

Publication number: BG63190B1
Application number: BG102757A
Authority: BG
Inventors: John Mccullough; Thomas JERUSSI
Original assignee: Sepracor Inc.
Priority date: 1996-07-19
Filing date: 1998-09-09
Publication date: 2001-06-29
Also published as: EP0896539A1; CA2245768C; US5877188A; ATE197762T1; PL335254A1; HUP9904360A3; GR3035460T3; SK282673B6; JPH11510828A; KR100422492B1; KR20000064524A; EP0896539B1; NO20041166L; WO1998003173A1; CA2245768A1; HUP9904360A2; ES2152687T3; BR9708287A; NO983636D0; NZ331291A

Abstract

Изобретението се отнася до методи за лечение, използващи оптически чист (+) изомер на норцисаприда.Съединението е много ефективно при лечение на заболявания на централната нервна система и е силно антиеметично средство. То предотвратява и някои нежелани лекарствени взаимодействия.

Description

(54) ИЗПОЛЗВАНЕ НА ОПТИЧЕСКИ ЧИСТ (+) НОРЦИСАПРИД ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА ЕМЕЗИС И СМУЩЕНИЯ НА ЦЕНТРАЛНАТА НЕРВНА СИСТЕМА

Област на техниката

Изобретението се отнася до фармацевтични състави, използвани при методи за лечение на смущения в централната нервна система (“CNS”), емезис и смущения във функцията на стомашно-чревния тракт. Изобретението се отнася също до метаболити на цисаприд и оптически изомери на тези метаболити.

Предшестващо състояние на техниката

Пространствени връзки и лекарствено действие

Много органични вещества съществуват в оптически чисти форми, т.е. те имат способността да завъртат равнината на поляризираната светлина. При описване на оптически активно вещество префиксите D и L или R и S се използват за означаване на пълната конфигурация на молекулата около нейния хирален център (ове). Префиксите d и 1 или (+) и (-) се използват за означаване на посоката на завъртане на равнинно-поляризираната светлина от веществото, с (-) или 1 се означава, че веществото е ляво въртящо. Префиксът (+) или d означава, че веществото е дясно въртящо. За дадена химическа структура тези вещества, наречени стереоизомери, са еднакви, с изключение на това, че са огледални изображения едно спрямо друго. Специфичен стереоизомер може също да бъде причислен към енантиомерите, а смес от такива изомери се нарича енантиомерна или рацемична смес.

Стереохимичната чистота е от значение в областта на фармацевтичните продукти, където много от най-често предписваните лекарства показват хиралност. Характерен пример е β-адренергетичният блокиращ агент пропранолол, при който S-енантиомерът се знае, че е 100 пъти по-мощен от R-енантиомера.

Фармакологично действие

В патенти US №№ 4 962 115, 5 057 525 и 5 137 896 (наречени общо “Van Daele”), са описани М-(3-хидрокси-4-пипериденил) бензамиди, включително цисаприд. Тези вещества са такива, че стимулират движенията на сто машно-чревния тракт. Van Daele разкрива, че cis и trans диастереомерните рацемати на тези вещества могат да бъдат получавани отделно чрез традиционно използвани методи, и че от тях освен това могат да бъдат изолирани техните оптични изомери.

Цисапридът е едно от веществата от класа на производните на бензамида. (Виж: Schapira et al., Acta Gastroenterog. Belg. LIII: 446457, 1990). Като клас тези производни на бензамида имат няколко основни фармакологични действия. Главните фармакологични свойства на бензамидните производни се дължат на тяхното действие върху невронните системи, които се модулират чрез невропренасящ серотонин. Ролята на серотонина, и по този начин фармакологията на бензамидните производни, е била изследвана от много години при разнообразни условия (Виж Phillis, J. W., “The Pharmacology of Synapses”, Pergamon Press, Monograph 43, 1970; Frazer, A. et al., Annual Rev. of Pharmacology and Therapeutics 30: 307-348, 1990). По този начин изследванията са били фокусирани върху местата на разположението на произвеждането и съхранението на серотонина, както и върху местоположението на серотонин рецепторите в човешкото тяло с оглед да се определи връзката между тези места и различните болестни състояния и условия.

В този аспект е било установено, че основното място за произвеждане и съхранение на серотонина е ентерохромафиновата клетка на стомашно-чревната лигавица. Също така е било установено, че серотонинът има мощно стимулиращо действие върху перисталтиката на червата чрез стимулиране на гладкия чревен мускул, ускорява чревната проходимост и намалява времето за абсорбция, както при диария. Това стимулиращо действие се отнася също така и до случаите на повдигане и повръщане.

Поради промяната в количеството на серотонин невронната система на стомашно-чревния тракт много от бензамидните производни често са ефективни антиеметични средства и основно се използват за овладяване на повръщането по време на химиотерапия или лъчетерапия на ту морни заболявания, особено когато се използват силно еметогенни вещества като цисплатина (Виж: Costall et al., Neuropharmacology 26: 1321-1326, 1987). Това действие е почти сигурно резултат от способността на ве ществата да блокират влиянията на серотонина (5НТ) в специфичните места на действие, такива като 5НТЗ-рецептора, който е посочван в научната литература като серотонин-Мрецептор (Виж: Clarke et al., Trends in Pharmacological Sciences 10: 385-386, 1989). Химио- и лъчетерапията могат да предизвикат гадене и повръщане чрез освобождаване на серотонин от увредените ентерохромафинови клетки в стомашно-чревния тракт. Освобождаването на невропренасящ серотонин стимулира както сетивните блуждаещи нервни влакна (по този начин предизвиквайки рефлекси на повръщане), така и серотонин рецепторите в хеморецепторната освобождаваща зона на областта “area postrema” на мозъка. Анатомичното място за това въздействие на бензамидните производни, и дали това въздействие е върху централната нервна система (CNS), периферната или върху двете едновременно, остава нерешено (Виж: Barnes et al., J. Pharm. Pharmacol. 40: 586-588, 1988).

Второ ясно изразено действие на бензамидните производни е увеличаването на активността на гладките стомашно-чревни мускули от хранопровода до проксималните тънки черва, като по този начин се ускорява преминаването през хранопровода и тънките черва, както и се улеснява изпразването на стомаха и се усилва тонуса на долния сфинктер на хранопровода (Виж: Decktor et aL, Eur. J. Pharmacol. 147: 313-316, 1988). Въпреки че бензамидните производни не са сами по себе си холинергични рецепторни агонисти, посочените въздействия върху гладките мускули могат да бъдат блокирани чрез блокиращи рецепторите средства от вида на мускарина, такива като атропин или инхибитори на невронното предаване на импулси, например като тетродотоксин, които блокират натриевите проводящи канали (Виж: Fernandez and Massingham, Life Sci. 36: 1-14, 1985). Съобщавано е и за подобно блокиращо действие на серотонина върху тънките черва чрез предизвикване на контракции (Виж: Craig and Clarke, Brit. J. Pharmacol. 96: 247P, 1989). Предполага се, че главното въздействие на бензамидните производни върху гладките мускули е в резултат на агонистично действие върху класа от серотонин-рецепторите, отнасящи се към 5НТ4 рецептори, които са локализирани върху интерневроните в миентеричния плексус на чревната стена (Виж: Clarke et al., Trends in Pharmacological Sciences 10: 385-386, 1989 и Dumuis et al., N. S. Arch. Pharmacol. 340: 403-410, 1989). Активирането на тези рецептори допълнително 5 увеличава отделянето на ацетилхолин от парасимпатиковите нервни окончания, разположени в близост и обхващайки гладките мускулни влакна. Комбинираното въздействие на ацетилхолина с рецепторите върху гладките мускул10 ни мембрани в действителност освобождава мускулните контракции.

Цисапридът притежава подобни свойства като метоклопрамида, с изключение на това, че при него липсва допамин-рецептор, блоки15 ращ действието върху червото (Виж: Reyntjens et al., Curr. Therap. Res. 36: 1045-1046, 1984), и усилващ движението в дебелото черво, както и в горните части на храносмилателния тракт (Виж: Milo, Curr. Therap. Res. 36: 1053-1062, 20 1984). Въздействието върху дебелото черво, обаче, може да не бъде напълно блокирано чрез атропин и може да представлява, най-малко частично, директно въздействие на лекарството (Виж: Schuurkes et al., J. Pharmacol. Exp. 25 Ther. 234: 775-783, 1985). Използвайки култивирани миши ембрионални коликулни неврони и сАМР генерация като завършек за означаване 5НТ4 активност, ЕС50 концентрацията на рацемичен цисаприд е 7 X ΙΟ'⁸ М (Виж: Dumuis 30 et al., N. S. Arch. Pharmacol, 340: 403-410, 1989). Лекарствата от този клас не въздействат за отделяне на стомашна киселина и имат различни ефекти върху движението на дебелото черво (Виж: Reyntjens et al., Curr. Therap. Res. 36: 35 1045-1046, 1984 и Milo, Curr. Therap. Res. 36: 1053-1062, 1984).

Рацемичният цисаприд се използва найчесто за лечение на гастроезофагиални рефлуксни заболявания, които се характеризират 40 като обратно връщане на стомашното съдържание към хранопровода. Цисапридът се прилага само като рацемична смес от оптически изомери в съотношение 1:1, наричани енантиомери, т.е. смес от cis(-) и cis(+) цисаприд, поз45 нат като “Prepulsid”.

Фактът, че цисапридът прониква в централната нервна система и се свързва с 5НТ4 рецепторите показва, че той може да притежава централно-междинни ефекти. Както е из50 вестно от Dumuis et al., N. S. Arch. Pharmacol. 340: 403-410, цисапридът е силен лиганд към 5HT4 рецепторите, а тези рецептори са лока лизирани на няколко места в централната нервна система. Модулацията на серотонергичните системи може да има разнообразие в ефекта.

Поради своето действие като прокинетично средство цисапридът може също така да бъде полезен за лечение на диспепсия, гастропарези, констипация, постоперативен илеус и чревна псевдонепроходимост.

Диспепсията е състояние, характеризиращо се с отслабване на силата или функцията на храносмилането, което може да се изрази като симптом на първична гастроинтестинална дисфункция, или като усложнение, дължащо се на други болести, такива като апендицит, жлъчни смущения или отклонения от нормалната функция. Гастропарезата е парализа на стомаха вследствие на моторна аномалия в стомаха или като усложнение в резултат на заболявания като диабет, прогресивна системна склероза, анорексия или миотонична дистрофия. Констипацията е състояние, характеризиращо се с рядко или затруднено изхождане на фекалии в резултат на състояния като загуба на чревно-мускулен тонус или чревни спазми. Постоперативният илеус е запушване на червата, дължащо се на разрушаване на мускулния тонус в резултат на хирургична намеса. Чревната псевдонепроходимост е състояние, характеризиращо се с констипация, колики и гадене, но без наличие на физическо препятствие.

Едновременното прилагане на рацемичен цисаприд в комбинация с друго терапевтично средство води до задържащи проблеми в метаболизма на цисаприда от черния дроб. Например кетоконазолът има изразен ефект върху кинетиката на цисаприда, получаващ се в резултат на инхибирането на метаболичните елиминации на цисаприда и водещ до 8-кратно повишаване на устойчивото състояние на плазмените нива. (Виж: Lavrijsen, К., et al. “The Role of CYP3A4 in the in-vitro Metabolism of Cisapride in the Human Liver Microsomes an invitro and in-vivo interactions of Cisapride with Co-administered Drugs”, Department of Pharmacokinetics and Drug Metabolism, Janssen Research Foundation, Beerse, Belgium). Взаимодействието на рацемичния цисаприд с друго терапевтично средство може също да усили кардиоваскуларните странични ефекти, такива като кардиотоксичност. Това усилване се появява тогава, когато други лекарства, присъстващи в тялото на пациента, взаимодействат с метаболизма на рацемичния цисаприд, изграждай ки по този начин рацемичния цисаприд в тялото. Тези взаимодействия са значителна пречка за използването на рацемичния цисаприд, в частност поради това, че рацемичният цисаприд често е бил използван преди това, по време на или непосредствено след прилагането на друго терапевтично средство.

В допълнение е установено, че прилагането на цисаприд при хора води до странични ефекти, включващи тахикардия, ефекти върху централната нервна система (“CNC”), повишаване на систоличното налягане, взаимодействие с други лекарства, диария, абдоминални крампи и сърдечна депресия. Има съобщения, че интравенозното прилагане на рацемичен цисаприд показва допълнителни неблагоприятни (странични) ефекти, които не са наблюдавани след орално приемане на рацемичен цисаприд. (Виж: Stacher et al. Digestive Diseases and Sciences 32(11): 1223-1230 (1987)).

Цисапридът почти напълно се адсорби-. ра след орално прилагане на човек, но биологичната пригодност на основното вещество е само 40-50%, дължащо се на бързото първично преминаване на метаболизма в черния дроб. (Виж: Van Peer et al., in Progress in the Treat-,... ment of Gastrointestinal Motility Disorders: Th^.. Role of Cisapride. Proceedings of a Symposium,.

in Frankfurt. November 1986. Johnson A. G. and,„^ Lux, G. eds. Excerpta Medica, Amsterdam, pp, 23-29 (1988)). Повече от 90% от дозата ци·£' саприд се метаболизира основно чрез оксидно N-деалкилиране на пиперидиновия азотен атом или чрез ароматно хидроксилиране, появяващо се при 4-флуорфенокси- или бензамидни ядра. Това е пиперидинилбензамидната част от метаболизирания цисаприд, който се идентифицира като норцисаприд. (Виж: Meuldermans, W. et al., Drug Metab. Dispos. 16(3): 410-419, 1988 and Meuldermans, W. et al., Drug Metab. Dispos. 16(3): 403-409, 1988). Счита се, че метаболизмът на цисаприда до норцисаприд се получава по следния механизъм:

Норцисаприд

Норцисапридът е основният уринов метаболит, съдържащ 50-80% от лекарствата, открити в урината на човек 72 h след дозиране. (Виж: Meuldermans, W. et al., Drug Metab. Dispos. 16(3): 410-419, 1988). Кратката продължителност на действието, както се вижда при цисаприда, може често да бъде свързвана с нестабилни фармакологични ефекти, следващи оралното приемане на веществата.

По този начин би било желателно, в частност, да се намери вещество с предимствата на цисаприда, което да няма гореописаните недостатъци.

Същност на изобретението

Изобретението се отнася до състави, съдържащи оптически чист (+) норцисаприд, които се използват при лечението на CNS-смущения, като това лечение може да бъде провеждано, докато чувствително се намалят вредните ефекти, свързани с прилагането на рацемичен цисаприд, включително, но без да бъде ограничено до диария, коремни спазми, кардиални спадания и повишавания на кръвното налягане и сърдечна честота.

Оптически чистият (+) норцисаприд е ефективно антиеметично средство, което успешно може да се прилага като допълнителна терапия при лечението на туморни заболявания за облекчаване на пристъпи на гадене и повръщане, предизвиквани от химио- или лъчетерапия. Оптически чистият (+) норцисаприд може да бъде използван за лечение на емезис, при което чувствително намалява по-горе описаните вредни ефекти, свързвани с прилагането на рацемичния цисаприд.

Съставите на база оптически чист (+) норцисаприд са полезни при лечението на диспепсия и някои други състояния, а действието им може да бъде свързано с въздействието на (+) норцисаприда като прокинетично средство, например при гастропарези, констипация, след оперативен илеус, както и с чревна псевдонепроходимост. Оптически чистият (+) норцисаприд може да бъде използван за лечение на такива състояния, при които чувствително намаляват по-горе описаните вредни ефекти, свързвани с прилагането на рацемичен цисаприд.

Настоящото изобретение се отнася и до състави, използвани при методи за лечение на по-горе описаните състояния при хора чрез прилагане на оптически чист (+) норцисаприд върху тях. Изобретението демонстрира и подобрена биологична пригоденост на рацемич5 ния цисаприд, независимо от начина на прилагането. Освен това, изобретението се отнася и до състави за лечение на болестни състояния при хора, показвайки неочаквана полезност при едновременното прилагане на оптически 10 чист (+) норцисаприд в комбинация с друго терапевтично средство, без задържащи ефекти (вредни лекарствени взаимодействия), обикновено свързвани с едновременното прилагане на цисаприд и друго терапевтично средство.

Използването на оптически чист (+) норцисаприд дава по-висок ефект от използването на рацемичен цисаприд или рацемичен норцисаприд при лечение на посочените болестни състояния.

Детайлно описание на изобретението

Изобретението се отнася до състави, съдържащи оптически чист (+) норцисаприд, кои25 то имат действие при лечение на емезис. Освен това тези състави, съдържащи оптически чист (+) норцисаприд като прокинетично средство, могат да се използват за лечение на други състояния, включително, но без да се ограни30 чава до: диспепсия, гастропарези, констипация и чревна псевдонепроходимост. Освен това оптически чист (+) норцисаприд може да се използва за лечение на тези състояния, като в същото време намалява или предотвратява 35 вредните ефекти, свързани с прилагането на рацемичен цисаприд.

По-нататък изобретението се отнася до използването на (+) норцисаприд (по същество свободен от своя (-) изомер) за лечение на 40 смущения на централната нервна система (“CNS”), включително например, но без да се ограничава до: депресия, мания, двуполюсни емоционални смущения, смущения като тревога и паника. Предлагат се също състави, из45 ползвани при методи за лечение на гореспоменатите състояния при хора, при които се намаляват значително вредните ефекти, свързани с цисаприд включително, но без да се ограничава до: диария, абдоминални спазми, сърдечна 50 депресия, покачвания на кръвното налягане и сърдечния ритъм, чрез прилагане на (+) изомер на норцисаприд (по същество свободен от своя (-) изомер) при хора, които се нуждаят от такова лечение. Съгласно изобретението оптически чист (+) норцисаприд може да се използва за лечение на смущения на CNS, при което се елиминират или намаляват значително вредните ефекти, свързани с използваните лекарства за лечение на смущения на CNS, например такива като бенздиазепините. Предлагат се и състави, използвани при методи за лечение на различни заболявания при хора чрез допълнително прилагане на оптически чист (+) норцисаприд в комбинация с друго терапевтично средство, при което неочаквано се елиминират вредните ефекти, свързани с прилагането на цисаприд и другото терапевтично средство.

Активното вещество на тези състави за лечение е оптически чист изомер на метаболично производно на цисаприд, което метаболично производно е описано в Meuldermans, W. et al.; Drug Metab. Dispos. 16(3): 410-419, 1988 и Meuldermans, W. et al., Drug Metab. Dispos. 16(3):403-409, 1988.

Химически активното вещество съгласно изобретението е (+) изомер на метаболичен дериват на cis-4-aMHHO-5-oop-N- [ 1 - [3- (4-флуорфенокси) пропил] -З-метокси-4-пиперидинил] 2-метоксибензамид (“цисаприд”), известен като 4-амино-5-хлор-М- (З-метокси-4-пиперидинил)-2-метоксибензамид (наречен по-нататък “(+) норцисаприд”). Терминът “(+) изомер на норцисаприд” и в частност терминът “ (+) норцисаприд” обхваща оптически чист и в основата си оптически чист (+) норцисаприд. По подобен начин, както са използвани, термините “рацемичен цисаприд”, “рацемичен норцисаприд” или “рацемична смес на цисаприд” или “рацемична смес на норцисаприд” се отнасят до cis диастереоизомерни рацемати.

Изобретението се отнася до състави, използвани при методи за лечение на смущения на CNS при хора и методи за лечение на смущения на CNS при хора, като се намалява значително съпътстващата податливост към странични ефекти, свързани с прилагането на рацемичен цисаприд, което включва прилагането при човек, който се нуждае от такова лечение на терапевтично ефективно количество от (+) норцисаприд или фармацевтично приемлива негова сол (по същество свободен от своя (-) стереоизомер. В частност (+) норцисаприд може да се използва за лечение на раз лични смущения на CNS включително, но без да се ограничава до (1) когнитивни смущения като болестта на Алцхаймер, сенилна деменция; (2) смущения в поведението като шизофрения, мания, натрапчиво-обсебващи смущения и смущения от използването на психоактивни вещества; (3) смущения в настроението като депресия, двуполюсни емоционални смущения, смущения като тревога и паника; (4) смущения при управлението на автономната функция като свръхнапрежение и смущения на съня; и (5) невропсихиатрични смущения като синдрома на Gilles de la Tourette и болестта на Huntington. Тези и други подобни смущения са добре известни в тази област. Следователно за специалиста в областта би било очевидно във връзка с това изобретение какви други подобни смущения могат да се лекуват чрез (+) норцисаприд.

В едно предпочитано изпълнение (+) норцисаприд се използва за лечение на смущения на настроението като депресия, двуполюсни емоционални смущения, смущения като тревога и паника, смущения в поведението като шизофрения, мания и най-вече смущения в настроението.

Изобретението се отнася също и до фармацевтичен състав за лечение на хора, страдащи от смущения на CNS, който съдържа терапевтично активно количество от (+) норцисаприд, или фармацевтично приемлива негова coh (по същество свободен от своя (-) стереоизомер) .

Изобретението по-нататък обхваща състави, използвани при метод за предизвикване на антиеметичен ефект при хора, които се нуждаят от антиеметична терапия, съдържащи терапевтично ефективно количество (+) норцисаприд, или фармацевтично приемлива негова сол (по същество свободен от своя (-) стереоизомер) .

В допълнение изобретението обхваща антиеметичен състав за лечение на хора, които се нуждаят от антиеметична терапия, който обхваща (+) норцисаприд, или фармацевтично приемлива негова сол (по същество свободен от своя (-) стереоизомер).

Друг аспект на изобретението включва метод за лечение на състояния, причинени от нарушения в движенията на стомашно-чревния тракт на хора, чрез прилагането на нуждаещи се от такова лечение, терапевтично ефек тивно количество (+) норцисаприд или фармацевтично приемлива негова сол (по същество свободен от своя (-) стереоизомер). Състоянията, причинени от нарушения в движенията на стомашно-чревния тракт при хора включват, но без да се ограничават до: диспепсия, гастропарези, констипация, следоперативен илеус и чревна псевдонепроходимост. Изобретението включва фармацевтичен състав за лечение на състояние, причинено от нарушение в движенията на стомашно-чревния тракт при хора, който включва (+) норцисаприд, или фармацевтично приемлива негова сол (по същество свободен от своя (-) стереоизомер).

Новите състави могат да се използват за лечение на различните смущения, описани по-горе, при което се намаляват значително вредните ефекти, причинени от прилагането на рацемичен цисаприд. Тези нови състави могат да съдържат по избор фармацевтично приемлив носител, ексципиент или описани по-долу комбинации от тях.

Повишената биологична пригодност позволява по-ефективен фармакодинамичен профил от рацемичен цисаприд или рацемичен норцисаприд и по-ефективно преодоляване на лекуваната болест. Например по-ефективно преодоляване на заболяванията може да се постигне с прилагане на (+) норцисаприд, тъй като може да се намали честотата на прилагане на дозите. Това ще улесни например лечението през нощта, когато пациентът спи. По подобен начин по-ниската честота на прилагане на дозите може да е благоприятна когато (+) норцисаприд се използва профилактично или като лечение на емезис при пациенти, болни от рак.

Изобретението също води до намаляване на кардиоваскуларните странични ефекти, които се усилват от едновременно прилагане на цисаприд и друго терапевтично средство. Може да има взаимодействие между рацемичния цисаприд и другите терапевтични средства. Например терапии, които намесват метаболизма на рацемичния цисаприд, причиняват изграждане на цисаприд в тялото. Това изграждане може да причини или да повиши вредните кардиоваскуларни ефекти, които, както е известно, се свързват с рацемичния цисаприд, например кардиотоксичност. По този начин наличието на такава терапия от едновременно прилагане или последователно прилагане пре ди или след рацемичен цисаприд може да причини или да повиши вредните ефекти от рацемичния цисаприд. Използването на (+) норцисаприд неочаквано се оказва, че намалява тези вредни странични ефекти. Предполага се, че (+) норцисаприд намалява както вредните лекарствени взаимодействия, които се осъществяват с рацемичния норцисаприд и непряко намаляват вредните ефекти, така и намалява вредните ефекти от самия рацемичен цисаприд. По този начин (+) норцисаприд може да се прилага едновременно с лекарства като кетоконазол, средство, което е известно, че задържа цитохромната Р450 система, която е отговорна за метаболизма на цисаприда без да причинява или да повишава вредните кардиоваскуларни ефекти от рацемичния цисаприд.

По този начин изобретението обхваща състави, използвани при методи за лечение на посочените заболявания, които включват прилагането при хора на (а) терапевтично ефективно количество (+) норцисаприд или фармацевтично приемлива негова сол (по същество свободен от своя (-) стереоизомер); и (б) друго терапевтично средство. Проблемите при едновременното прилагане, свързани с прилагането на цисаприд или друго терапевтично средство, могат да се преодолеят чрез прилагане на оптически чист (+) норцисаприд в комбинация с другото терапевтично средство. Следователно, лекарят не трябва да се притеснява за кардиоваскуларните странични ефекти на рацемичния цисаприд, когато се прилага (+) норцисаприд в комбинация с друго лекарство.

Други терапевтични средства, които се използват заедно със, или които могат да се прилагат по време на лечението с (+) норцисаприд включват, но без да бъдат ограничени до антифунгални, антивирусни, антибактериални, противотуморни или антихистаминови средства или селективни серотонин покачващи инхибитори. Примерите за антифунгални средства включват, но без да се ограничават до: кетоконазол, итраконазол и амфотерицин В. Примерите за антибактериални средства включват, но без да се ограничават до: темафлоксицин, ломефлоксицин, цефадроксил и еритромицин. Примерите за антивирусни средства включват, но без да се ограничават до: рибавирин, рифампицин, AZT, DDI, ацикловир и ганцикловир. Примерите за противотуморни средства включват, но без да се ограничават до: доксорубицин и цисплатин. Други средства, които могат да се прилагат едновременно с (+) норцисаприд включват, но без да се ограничават до: дигоксин, диазепам, етанол, аценокоумарол, флуоксетин, ранитидин, парацетамол, терфенадин, астемизол, пропранолол и други средства, за които се счита, че задържат цитохромната Р450 система.

Използването на по същество оптически чист или оптически чист изомер на (+) норцисаприд води до по-ясно определяне на дозите за ефикасност, намаляване вредните ефекти и съответно до подобрен терапевтичен индекс. Това използване позволява също лечението на различни болести при хора с оптически чист (+) норцисаприд в комбинация с друго терапевтично средство.

Терминът “вредни ефекти” включва, но без да се ограничава до стомашно-чревни смущения като диария, абдоминални спазми и абдоминални тъпи болки, умора, главоболие, сърдечна депресия, повишено систолично налягане, повишен сърдечен ритъм, неврологични и CNS ефекти и вредни ефекти, предизвикани от взаимодействието на цисаприд с други лекарства, които възпират метаболизма на цисаприд от цитохромната Р450 система включително,' но без да се ограничават до кетоконазол, дигоксин, диазепам, етанол, аценокоумарол, циметидин, ранитидин, парацетамол, флуоксетин, терфенадин, астемизол и пропранолол.

Терминът “по същество свободен от своя (-) стереоизомер”, използван в настоящото изобретение, означава, че съставите съдържат най-малко около 90 тегл. % (+) норцисаприд и около 10 тегл. % или по-малко (-) норцисаприд. В по-предпочитаната си форма терминът “по същество свободен от (-) стереоизомер” означава, че съставът съдържа най-малко около 95 тегл. % (+) норцисаприд и около 5 тегл. % или по-малко (-) норцисаприд. В най-предпочитаната си форма терминът “по същество свободен от своя (-) стереоизомер”, използван в изобретението означава, че съставът съдържа около 99 тегл. % (+) норцисаприд. Тези проценти се базират на общото количество норцисаприд в състава.

Термините “предизвикване на антиеметичен ефект” и “антиеметична терапия”, използвани в настоящото изобретение, означават облекчение на или предотвратяване на симптоми те на гадене и повръщане, предизвикани спонтанно или свързани с еметогенна ракова химиотерапия или лъчева терапия.

Терминът “лечение на състояние, причинено от смущения в движенията на стомашночревния тракт”, използван в настоящото изобретение, означава лечение на симптомите и състоянията, свързани с това смущение, които включват, но без да се ограничават до диспепсия, гастропарези, констипация, следоперативен илеус и чревна псевдонепроходимост.

Терминът “прокинетичен”, използван в настоящото изобретение, означава повишаване на перисталтиката в и по този начин на движението през стомашно-чревния тракт.

Терминът “диспепсия”, използван в настоящото изобретение, означава състояние, характеризиращо се с увредена способност или функция на храносмилане, което може да породи симптом на първично стомашно-чревно разстройство или усложнение, дължащо се на : други смущения като апендицит, проблеми с жлъчния мехур или надохранване.

Терминът “гастропарези”, използван в настоящото изобретение, означава стомашна й парализа, породена от стомашна двигателна аномалия или усложнение от заболявания ка- w?то диабет, прогресивна системна склероза, нерв- --У на анорексия или миотонична дистрофия. Λν

Терминът “констипация”, използван в ⁴’* изобретението, означава състояние, характери- зиращо се с нередовно или затруднено изпразване на чревното съдържание поради състояния като липса на мускулен тонус на червата или чревни спазми.

Терминът “следоперативен илеус”, използван в настоящото изобретение, означава непроходимост на червата поради нарушение в мускулния тонус след хирургия.

Терминът “чревна псевдонепроходимост”, използван в настоящото изобретение, означава състояние, характеризиращо се с констипация, колики и повръщане, но без симптоми за физическа непроходимост.

Терминът “едновременно прилагане”, използван в настоящото изобретение, означава прилагането на две терапевтични средства едновременно, съвместно или последователно, без определени времеви ограничения така, че двете средства да се намират в тялото по едно и също време.

Рацемична смес на цисаприд може да се синтезира по метода, описан в заявка ЕР № 0 076 530 А2, US №№ 4 962 115, 5 057 525 и 5 137 896 и във Van Daele et al., Drug Development Res. 8: 225-232 (1986), чиято същност е разкрита в справката на настоящото описание. Метаболизмът на цисаприд в норцисаприд е описан в Meuldermans, W. et al., Drug Metab. Dispos. 16(3): 410-419, 1988 и Meuldermans, W. et al., Drug Metab. Dispos. 16(3): 403-409, 1988, цитирани и описани в справката на настоящото описание. Норцисаприд може да се синтезира от известни налични търговски изходни материали по стандартни техники на органичния синтез. Един добър специалист в областта може да синтезира цисаприд или норцисаприд, следвайки описанията на ЕР 0 076 530 А2 и US 5 137 896 на Van Daele.

(+) изомерът на норцисаприд може да се получи от неговата рацемична смес чрез разлагане на енантиомерите, използвайки конвенционални средства като оптически активна разтваряща киселина. Виж например “Enantiomers, Racemates and Resolutions” от J. Jacques, A. Collet и S. H. Wilen, (Wiley-Intenscience, New York, 1981); S. H. Wilen, A. Collet и J. Jacques, Tetrahedron, 33, 2725 (1977); и “Stereochemistry of Carbon Compounds на E. L. Eliel (McGrawHill, NY, 1962) и S. H. Wilen, стр. 268 в “Tables of Resolving Agents and Optical Resolutions” (E. L. Eliel, Ed. Univ, of Notre Dame Press, Notre Dame, IN, 1972).

Количеството на профилактичната или терапевтична доза на (+) норцисаприд за акутно или хронично преодоляване на заболяванията и/или смущенията, описани в изобретението, ще варират според сериозността на лекуваното състояние и начина на прилагане. Дозата и честотата на дозиране варират също според възрастта, теглото на човека и реакцията на индивидуалния пациент. Подходящите режими на дозиране могат да се изберат лесно от специалистите чрез правилното отчитане на тези фактори. Като цяло общите дневни дози за (+) норцисаприд за състоянията, описани в настоящото изобретение, са от около 0,5 mg до около 500 mg на единична или на разделени дози. За предпочитане е границите на дневните дози да бъдат между около 1 mg до около 250 mg на единична или на разделени дози, докато най-добре е дневната граница на дозиране да бъде между около 5 mg до около 500 mg на единична или на разделени дози. За пред почитане е дозите да се прилагат от 1 до 4 пъти дневно.

При лечение на пациента терапията трябва да започне с по-малка доза, най-добре около 5 mg до около 10 mg и да се увеличи до около 50 mg или повече в зависимост от общата реакция на пациента. По-нататък се препоръчва за деца и пациенти над 65 години, както и тези с увредени бъбречни или чернодробни функции, първоначално да се поемат малки дози и те да се увеличават според индивидуалната реакция и кръвното ниво. В някои случаи може да се наложи използването на дози извън тези граници, което специалистите могат да преценят. Обикновено клиничният или лекуващ лекар знае как и кога да прекъсва, прецизира или прекратява терапията според индивидуалната реакция на пациента.

Може да се използват различни начини на прилагане за осигуряване на пациента на ефикасна доза норцисаприд. Например може да се приложат орална, ректална, парентерална (подкожна, интрамускулна, интравенозна), трансдермална и други подобни форми. Дозите могат да бъдат под формата на таблетки, дисперсии, суспензии, разтвори, капсули, меки еластични желатинови капсули, откъси и други.

Фармацевтичните състави съгласно изобретението включват (+) норцисаприд като активен компонент или фармацевтично приемлива сол и могат също да съдържат фармацевтично приемлив носител и по избор други терапевтични компоненти.

Терминът “фармацевтично приемливи соли” или “фармацевтично приемлива сол” се отнася за соли, приготвени от фармацевтично приемливи нетоксични киселини или основи, включително неорганични или органични. Тъй като съставът съгласно изобретението е основен, солите могат да се получат от фармацевтично приемливи нетоксични киселини. Подходящата фармацевтично приемлива киселина, добавена към солите в състава съгласно изобретението включва оцетна, бензолсулфонова, бензоена, камфорсулфонова, лимонена, етиленсулфонова, фумарова, глюконова, глутаминова, бромоводородна, солна, изотионова, млечна, малеинова, малонова, бадемова, метансулфонова, лигава, азотна, памоена, пантотенова, фосфорна, янтарна, сярна, тартарова киселина, р-толуолсулфонова и др. За предпо читане е солите, към които се добавя киселината, да бъдат хлориди и сулфати. В най-предпочитаното изпълнение (+) норцисаприд се прилага като чиста основа.

Съставите съгласно изобретението се използват под формата на суспензии, разтвори и тинктури; аерозоли; с носители като скорбяла, захари, микрокристална целулоза, лекарства за разреждане на кръвта, гранулиращи средства, балсами, свързващи и дезинтегриращи средства и други, в случай на орални твърди форми - като пудри, капсули и таблетки (оралните твърди форми са предпочитани пред оралните течни форми). Предпочитана орална твърда форма са капсулите, а най-предпочитана - таблетките.

Фармацевтичните състави съгласно изобретението, подходящи за орално приложение, могат да бъдат под формата на малки фармацевтични единични дози като капсули, меки еластични желатинови капсули или таблетки, аерозолни спрейове, като всяка форма съдържа предварително определено количество от активната съставка под формата на пудра, гранули, разтвор или суспензия във вода, други течности, емулсия “масло във вода” или емулсия “вода в масло”. Тези състави могат да се приготвят по някой от известните фармацевтични методи, но всички те включват свързване на активната съставка с носителя, който замества една или повече необходими съставки. Като цяло съставите се приготвят чрез пълно смесване на активната съставка с течните носители или крайните разделени твърди носители или и двете и тогава, ако е необходимо, продуктът се оформя в желаната форма.

Например таблетката може да се приготви под налягане или отливане по избор с една или повече допълнителни съставки. Компресираните таблетки могат да се приготвят чрез сгъстяване на активната съставка в подходяща апаратура в свободно течаща форма под формата на пудра или гранули, смесени по избор със свързващо, смазващо средство, инертен разредител, повърхностно активно или разпръскващо средство. Отлетите таблетки могат да се приготвят в подходяща апаратура като смес от прахообразния състав и инертен течен разредител. Желателно е всяка единична доза като таблетка или мека еластична желатинова капсула да съдържа от около 0,5 mg до около 250 mg от активната съставка и за предпочитане е от около 1 mg до около 100 mg, и най-много се препоръчва от около 5 mg до около 50 mg. Таблетката и капсулата могат да съдържат една или няколко дози, например около 5 mg, около 10 mg или около 25 mg от активната съставка.

Поради своето лесно приемане таблетките и капсулите са най-подходяща орална единична доза, при които са включени твърди фармацевтични носители. Ако е нужно, таблетките могат да се покрият чрез стандартни водо- или неводоразтворими филми чрез използване на добре познати в техниката методи.

Фармацевтичните състави съгласно изобретението могат да се приготвят в мека еластична желатинова капсула за единична доза чрез конвенционални и добре известни в тази област методи (виж Ebert, Pharm. Tech., 1(5): 44-50 (1977)). Меките еластични желатинови капсули имат мека кръгла желатинова обвивка, малко по-дебела от тази на твърдите желатинови капсули, където желатинът се пластифицира чрез добавяне на глицерин, сорбитол или друг подобен поливалентен алкохол. Твърдостта на обвивката на капсулата може да се промени чрез замяна на вида на желатина и количествата на пластификатора и водата. Меките желатинови обвивки могат да съдържат средство за консервиране против развитието на фунги, като метил- и пропилпарааминобензоена и сорбинова киселина. Активната съставка може да се разтвори или да образува суспензия в течна среда като растителни или минерални масла, гликоли като полиетиленгликол и пропиленгликол, триглицериди,повърхностно активни вещества като полисорбати или комбинация от тях.

В допълнение към обикновените посочени дози, съставите съгласно изобретението могат също да се въвеждат чрез контролирани освобождаващи средства като описаните в US №№ 3 845 770, 3 916 899, 3 536 809, 3 598 123 и 4 008 719.

По-нататък изобретението се пояснява чрез следните примери, в които се описва подробно приготвянето на сместа и съставите, съгласно изобретението, както и тяхната ефективност. За специалистите е очевидно, че могат да се прилагат редица модификации на материали и методи, без да се нарушава обхвата на изобретението.

Примери за изпълнение

Пример 1. Антиеметични ефекти

Относителното въздействие на оптически чист и рацемичен цисаприд и норцисаприд като антиеметични средства е изследвано на порове. Оценката на тези състави се базира на тяхната относителна ефикасност при тест за измерване на антиемезис.

Мъжки порове (кастрирани, отслабнали, 1,0-2,0 kg) са купени от Triple F Farms (Sayre, РА). Те са настанени по четири в клетка с 12-часов светлинен режим и хранени ad libitum с Raison Purina Cat Chow. Всеки пор е използван за анализ спокоен след най-малко 24-часов аклиматизационен период в животински условия.

Подготовка на пора. Всеки пор се анестезира с 5 % смес от изофлуран-О₂, като престоява около 2 min в анестезионна камера. Анестезионният газ се изсмуква през изпускателна тръба под вакуум. Животните се изваждат и претеглят. Инжекциите с изследваната смес или с вехикул се правят във вената на предната лапа (цефалична) чрез използване на турникет и 1 ml туберколинова спринцовка с игла № 25, докато животното е под упойка, използвайки малък носов конус, подаващ 5% изофлуран-О₂. Всяка предна лапа се обръсва за улесняване намирането на вената. Възстановителният период от анестезията е 5-8 min.

Лекарствена подготовка. Морфинов сулфат (15 mg/kg) се разрежда до 1 mg/ml в нормален физиологичен разтвор преди всеки анализ. Цисплатина на прах се претегля и разтваря в нормален физиологичен разтвор, затоплен до 75°С, за да се получи разтвор 5 mg/ml (90 mg, вкарани в сцинтилационна ампула с 18 ml физиологичен разтвор). Разтворът се разбърква с бъркалка и престоява в инкубатор при 40°С преди да се инжектира. Цветът на разтвора е бледожълт. Изследваната смес, ако е разтворима във вода, се разтваря в нормален физиологичен разтвор при стайна температура (10 mg основа/10 ml), за да се получи 1 mg/ml разтвор като база. За дози от 3,0 и 10,0 mg/kg се приготвя разтвор от 5 mg/ml. За доза от 0,001 mg/kg се приготвя разтвор от 0,01 mg/ml.

Изследвания. Морфинов еметичен модел: Експериментът се състои в прилагане на доза върху пет пора за всяка доза от изследваната смес и един пор като контрола (т.е. с физиологичен разтвор). Изследваната смес или физиологичен разтвор (0,5 ml) се инжектира интравенозно. Пет минути по-късно в тила се въвежда морфинов сулфат от 0,3 mg/kg подкожно. Наблюденията са записани за тридесетминутен период след инжектиране на морфина. Цисплатинов модел: Цисплатина 10 mg/kg се инжектира интравенозно на всеки анестезиран пор. Нормалният физиологичен разтвор (0,5 ml) или изследваната смес се инжектира 30 min покъсно на групи от по 6 пора (С = 1; тест = 5). Наблюденията са записани за 4-часов период.

Началната доза на изследваната смес и при двете изследвания е 1,0 mg/kg. Дозирането се увеличава или намалява с по половинка от тази доза. Тестват се най-малко три дози, при което процентното намаление на морфин индуциран емезис или цисплатина индуцираният емезис е съответно 70% или повече за една доза, приблизително 50% за една доза и по-малко от 50% за една доза. Тези три дози и ефекти са използвани, за да се получи стойност ED 50.

Експериментални наблюдения и обобщаване на данните.

Клетка-хранилка, съдържаща 6 клетки с порове, е изработена с плексигласови врати и повдигнати решетъчни дъна за по-добра видимост, и поровете се поместват поотделно в клетките. Броят на периодите на повръщане и гадене и часа на настъпването им се записват за всеки 30 min, като се започва от времето на инжектиране на изследваното лекарство (морфинов модел). Броят на периодите на повръщане и гадене и времето на тяхното настъпване се записват на четири часа, като се започне от времето на инжектиране на цисплатина (цисплатинов модел). Периодът на повръщане се дефинира като изхвърляне на твърди или течни вещества или гадене чрез отваряне на устата, без изхвърляне на стомашно съдържание. Гаденето е дефинирано като ритмично движение на мускулите в края на ребрата на гръдния кош. Общите периоди на повръщане и гадене се осредняват за всяка група от пет пора и ефектът от лечението се изчислява като процентно намаление на епизодите на повръщане спрямо контролните стойности по формулата:

# епизоди (физиологичен разтвор) - # епизоди (лекарство) # епизоди (физиологичен разтвор) х 100

Средните процентни стойности се използват, за да се получи стойност за ED 50, из- 5 ползвайки probit анализ и RS-1 статистически пакет.

Пример 2.

Биопригодност

Единична доза от изследваното вещест- 10 во се прилага на мъжки кучета-зайчари интравенозно като болус за 1 min, използвайки игла “butterfly” № 23 във вена сафена, или като единична доза чрез орална сонда. От всяко куче са събрани 2,0 ml от цялата кръв предва- 15 рително и на интервали от 0,083, 0,25, 0,5, 1, 2, 3, 4, 6, 9, 12 и 24 h, следвайки интравенозното или орално прилагане на оптичните изомери или рацемична смес на цисаприд или норцисаприд. Кучетата са укротени преди прила- 20 гане на изследваното вещество и се прехвърлят в метаболични клетки след събирането на 0,083-часова кръвна проба. Всички кръвни проби са събрани чрез ангиокатетър, разположен във вена цефалис, сутринта в деня на експе- 25 римента.

Кръвта е изтеглена със спринцовка с обем 3 cm³. Първите 1,0-2,0 ml кръв се изхвърлят. Следващите 2,0 ml от кръвта са прехвърлени бързо в хепаринизирана епруветка. Хепарини- 30 зираните епруветки се държат в лед, докато се добавя кръвта. След като кръвта се добави в епруветката, съдържанието на епруветката се размесва и центрофугира, за да се получи плазма. Плазмата внимателно се отдекантира и се 35 прехвърля в епруветка, на която са отбелязани номера на животното, дозата на въведеното изследвано вещество, начина на прилагане, датата на прилагане и времето на събиране на кръвта. Епруветките се съхраняват при -20°С 40 преди да се анализират.

Анализът на концентрацията на оптичните изомери или рацемати норцисаприд във всяка проба плазма се определя, използвайки хроматография под високо налягане. За всяко 45 тестувано вещество плазмената концентрация се изчислява спрямо пробното време и за двата начина на въвеждане. Оралната бионаличност на всяко тестувано вещество се определя чрез сравняване на Смах и AUC за оралното 50 прилагане спрямо интравенозното прилагане. Времето t 1/2 за всяко тестувано вещество и по двата начина се изчислява като индикатор за продължителността на действие.

Пример 3.

5НТ1А Рецепторна активност

За определяне на потенциалната агонистична и/или антагонистична активност на рацемичния норцисаприд, цисаприд и техните енантиомери на клониран човешки серотонин 5-НТ1А рецепторни подтипове, налични в NIH ЗТЗ клетки (Burstein et al., J. Biol. Chem., 270: 3141-3146 (1995); и Messier et al., Pharmacol. Toxicol., 76(5): 308-311 (1955)) е използвана технология (R-SAT) за избиране и разширяване на рецептор (Receptor Technologies Inc., Winooski, VT).

Анализът включва коекспресия на маркерен ензим, β-галактозидаза с интересуващия ни серотонин рецептор. Лигандите стимулират пролиферацията на клетките, които експресират рецептора, и следователно маркера. Лиганд-индуцираните ефекти могат да се определят чрез анализ на маркера.

NIH ЗТЗ клетки се инкубират, растат и след това трансфектират, използвайки човешки 5-НТ1А серотонин рецептори, pSV^-rwiak- -^гтозидаза и DNA от сперма на сьомга. Един ден по-късно средата се променя и след два ‘ дни част от трипсинизираните клетки се поставя в дупчици от 96-ямкова плочка. След пет дни в културата в присъствието на лигандите се измерват нивата на β-галактозидаза. След това клетките се промиват и инкубират със Субстрата, O-НИТрофеНИЛ, β-Ο-^7Ι3ΚΓΟΠΗρΒΗΟ3ΗΑ. След 16 часа плочките се отчитат на 405 nm на брояч за плаки. Всяко съединение се тестува за активност в тройни проби при 7 различни концентрации (10, 2,5, 0,625, 0,156, 0,039, 0,0098 и 0,0024 пМ).

Нито едно от тестуваните съединения не показва агонистична активност при човешки 5-НТ1А серотонин рецептори. Данните от антагонистичното инхибиране на съединенията се изчисляват по уравнението:

Отговор = Мах отговор + (Min отговор) + (Концентр. на лиганда при ЕС₅₀)

IC.^ стойностите (необходима концентрация за инхибиране на 50% от специфичното свързване) са изчислени за антагонистична ак тивност срещу концентрация от 2 μΜ 5-НТ, използвайки нелинеен анализ на най-малките квадрати на KaleidaGraph, резултатите от които са представени в таблици 1 и 2.

5НТ2 Рецепторна активност

Използва се технология за рецепторно подбиране и амплификация на рецептора (RSAT) (Receptor Technologies Inc., Winooski, VT) за определяне потенциалната агонистична и/ или антагонистична активност на рацемичния норцисаприд, цисаприд и техните енантиомери върху клониран човешки серотонин 5-НТ2 рецепторни подтипове, налични в NIH ЗТЗ клетки (Burstein et al., J. Biol. Chem., 270:31413146 (1995); и Messier et al., Pharmacol. Toxicol., 76(5): 308-311 (1955)).

Анализът включва коекспресиране на маркерен ензим, β-галактозидаза, с интересуващия ни серотонин рецептор. Лигандите стимулират пролиферацията на клетките, които притежават рецептора, и, следователно, маркера. Лиганд индуцираните ефекти могат да се определят чрез анализ на маркера.

NIH ЗТЗ клетки се инкубират, растат и след това се трансфектират, използвайки човешки 5-НТ₂ серотонин рецептори, pSV^-ra лактозидаза и DNA от сперма на сьомга. Един ден по-късно средата се сменя и след два дни част от трипсинизираните клетки се поставят в дупчици от 96-ямкова плочка. След пет дни 5 в културата в присъствието на лигандите са измерени нивата на β-галактозидаза. След това клетките се промиват и инкубират със субстрата, о-нитрофенил, β-D-гaлakτoπиpaнoзид. След 16 h плочките се отчитат на 405 nm на 10 брояч за плочки. Всяко съединение се тестува за активност тройни проби при седем различни концентрации (10, 2,5, 0,625, 0,156, 0,039, 0,0098 и 0,0024 пМ).

Нито едно от тестуваните съединения не 15 показва агонистична активност при човешки 5-НТ₂ серотонин рецептори. Данните от антагонистичното задържане на съединенията се получават по уравнението:

Отговор = Мах отговор + (Min отговор) ²θ 1 + (Лиганд Сопс/ЕС₅₀)

1С_М стойностите са изчислени за антагонистична активност срещу концентрация от 2 μΜ 5-НТ, използвайки нелинеен анализ на най25 малките квадрати на KaleidaGraph, резултатите от които са представени в таблица 1 и 2.

ТАБЛИЦА 1

Изчислени ΙΟ» стойности (μΜ) при 5-НТ_1А и 5-НТ₂ рецептори

Съединение	5-НТ_:а	5-НТ_г
(+) Норцисаприд	7.48	2.21
(+) Норцисаприд	0.0054	0.38
(-) Норцисаприд	1.30	—

ТАБЛИЦА 2

Изчислени 1С_И стойности (μΜ) при 5-НТ_|д и 5-НТ₂ рецептори

Съединение	5-НТ_1А	5-НТ_г
(+) Цисаприд		0.26
(+) Цисаприд	—	0.0050
(-) Цисаприд	....	7.08

Пример 4.

5НТЗ Рецепторно свързване

Тестувани са рацемичен норцисаприд, рацемичният цисаприд и техните (+) и (-) -енантиомери (Cerep, Celle I’Evescault, France) за свързване с 5НТ₃ рецепторни подтипове, получени от N1 Е-115 клетки.

Следвайки инкубацията с подходящите лиганди, препаратите се филтрират бързо под вакуум през GF/В стъклени влакнести филтри и се промиват с леденостуден буферен разт вор, използвайки Brandel или Packard устройства за отглеждане на клетки. Свързаната радиоактивност е определена с течен сцинтила45 ционен брояч (LS 6000, Beckman), използвайки течен сцинтилационен коктейл (Formula 989). Специфичното радиолигандсвързване с рецептора е определено като разлика между общото и неспецифичното свързване, опреде50 лено в присъствието на небелязан лиганд. Резултатите са изразени като процентно инхибиране на специфичното свързване, получено в присъствието на съединенията. IC_J0 са определени, използвайки концентрации, вариращи от х 10·'° до ΙΟ³ М, за да се получат пълни конкурентни криви, и са изчислени с нелинеен регресионен анализ. Резултатите са показани на таблици 3 и 4 по-долу.

5НТ4 Рецептор

Рацемичен норцисаприд, рацемичен цисаприд и техните (+)- и (-)-енантиомери са тестувани (Cerep, Celle I’Evescault, France) за свързване с 5НТ4 рецепторни подтипове, произлизащи от стрията на морски свинчета.

След инкубация с подходящите лиганди, препаратите се филтрират бързо под вакуум през GF/В стъклени влакнести филтри и промити с леденостуден буферен разтвор, използвайки Brandel или Packard устройство за отглеждане на клетки. Свързаната радиоактивност е определена с течен сцинтилационен брояч (LS 6000, Beckman), използвайки течен сцинтилационен коктейл (Formula 989).

Специфичното радиолигандно свързване с рецептора е определено като разлика между общото свързване и неспецифичното свързване, определено в присъствието на излишък от небелязан лиганд. Резултатите са изразени като процентно инхибиране на специфичното свързване, получено в присъствието на съединенията. IC50 са определени, използвайки концентрации, вариращи от 3 х Ю’¹⁰ до ΙΟ'³ М, за да се получат пълни конкурентни криви, и са изчислени с нелинеен регресионен анализ.

Резултатите са показани на таблици 3 и по-долу.

Таблица 3. IC_J0 (пМ) стойности за свързване към страните 5-НТ₃ и 5-НТ₄

Съединения	5НТ₃	5НТ₄	5НТ₃/5НТ₄Съотношение
Рацемичен Норцисаприд	8,2	686	0,012
(+) Норцисаприд	4,5	331	0,014
(-) Норцисаприд	30,4	1350	0,023

Таблица 4.

1С₅₀ (пМ) стойности за свързване към страните 5-НТ₃ и 5-НТ₄

Съединения	5НТ₃	5НТ₄	5НТ₃/5НТ₄Съотношение
РацемиченЦисаприд	365	169	2,2
(+) Цисаприд	310	340	0,9
(-) Цисаприд	2790	199	14,0

Агонистичната активност на 5НТ₄ рецепторните места може да се оцени също чрез анализа, основан на способността на активните съединения да увеличават цикличната АМРпродукция в миши ембрионални colloculi-неврони, растящи в тьканна култура (Виж Dumuis et al., N. S. Arch. Pharmacol. 340: 403-410,1989).

Пример 5.

Определяне на кардиоваскуларните ефекти Използвани са неанестезирани плъхове (SHR) с нормално кръвно налягане или с повишено кръвно налягане. Кръвното налягане се записва непряко в среда с контролирана температура преди и след 1, 2 и 4 h, а тестува- · * ното вещество се прилага по подходящ начин. Веществата са рацемични (+) и (-) цисаприд и “ рацемични (+) и (-) норцисаприд. Промените в систоличното кръвно налягане с повече от 10% (>10) за всеки две от гореспоменатите три последователни момента се счита, че е значително. Изследвана е и тахикардията. При същите плъхове с нормално или повишено кръвно налягане сърдечният ритъм се записва с кардиограф непосредствено след отчитане на кръвното налягане. Увеличението на сърдечния ритъм с повече от 20% (>20) от отчитанията преди изпитанията се отчита като значително.

Подобни изследвания могат да се извършат и с морски свинчета или прасенца.

Пример 6.

Ефекти върху централната нервна система

Ефектите на рацемични и оптически чисти енантиомери на норцисаприд и цисаприд върху паметта могат да се изследват чрез метода, описан от Forster et al., Drug Development Research, 11:97-106 (1987). C тази техни ка са изследвани фармакологичните ефекти на лекарствата върху паметта при мишките, използвайки парадигмата “разумно спасение”. За лечение с лекарство и с вехикул са избрани групи мишки и всяка мишка е тренирана да влезе в правилния ръкав на Т-лабиринт, за да избегне 0,8 mA токов удар, идващ от пода на апарата. По време на тренингпериода мишките поемат доза от вехикула или тестуваното съединение.

Отначало с мишките се прави опит, като получават удар, независимо от ръкава, но се тренират да го избягват в ръкава, който е противоположен на избрания от тях при всички последователни опити. Мишките се тренират (“минимален тренинг”), докато се изпълни учебният критерий за два последователни успешни избора.

Една седмица след тренинга всички мишки се тестуват за запомняне на правилния избор. Мярката за запомняне е процентът на опитите с правилен избор, т.е. тези, при които мишката влиза в ръкава на лабиринта, в който не получава удар. Запомнянето на избора се сравнява за групите мишки, на които е приложена доза съответно (+) норцисаприд, (-) норцисаприд, рацемичен норцисаприд, (+) цисаприд, (-) цисаприд, рацемичен цисаприд и вехикул.

Ефектите на рацемични и оптически чисти енантиомери на норцисаприд или цисаприд върху съня може да се тестуват, използвайки електроенцефалографски анализ. Групи от плъхове или кучета се приготвят за електроенцефалографски записи чрез имплантиране на черепни електроди под пълна упойка и свързване на електродите към уред за електроенцефалографски запис след изтичане ефекта на упойката. Записите са направени продължително и са използвани за класифициране състоянието на съня при животните. Състоянията на сън са класифицирани като “будно”, “слаб сън” или “REM сън”. Процентът на всяко от състоянията на сън след прилагане на плацебо, норцисаприд изомери или рацемат или цисаприд изомери или рацемат се сравнява, за да се изчисли ефектът на регулиране на съня на тестуваното лекарство.

Може да се използва блокиране на реакцията на условно избягване (CAR), за да се демонстрира способността на рацемичен и оптически чист норцисаприд или цисаприд за ле чение на симптомите на шизофрения. При тази пробна процедура се използват плъхове, тренирани да избягват удар чрез натискане на лост при започване на теста. Началото на теста се сигнализира с безвредни стимули (светлина или звънец). Животните, които са напълно тренирани за тази процедура, ще избегнат удара в повече от 90% от времето на изпитанието. Съединенията, които са ефективни антипсихотропни средства, ще блокират тази реакция на условно избягване. По този начин (-), (+) и рацемичните норцисаприд и цисаприд се тестуват с прилагане на фиксирани дози от пробни и предписани съединения върху тренирани плъхове и след това се определят относителните им ефекти върху условното избягване.

Рацемичен и оптически чист цисаприд и норцисаприд са тестувани за антидепресантна активност, използвайки теста с окачване опашката на мишки (Stem et al., Psychopharmacology 85:367-370, 1985). Определена доза (-), (+) или рацемичен норцисаприд, или (-), (+), или рацемичен цисаприд, или предписано лекарство се прилага върху мишка и мишката се окачва на около 15 cm над масата с кука, закрепена към опашката. Движенията на животното се записват на полиграф. Мишките обикновено се съпротивляват няколко минути и след това движенията са прекъснати от периоди на неподвижност (“поведенческо отчаяние”) . Намалената обща продължителност на неподвижност по време на стандартния тест означава потенциална антидепресантна активност на пробното съединение.

Рацемичен и оптически чист норцисаприд и цисаприд са тестувани за ефектите върху нарушенията в използването на психоактивно вещество чрез прилагане на пробно или предписано съединение върху лабораторни животни, например плъхове, които са тренирани да натискат лост в очакване на едно от няколко психоактивни вещества (“самостоятелно поемане на лекарство”). В това изследване са включени отделни животни, тренирани да поемат самостоятелно кокаин, алкохол и морфин. Използвани са фиксирани и прогресивни съотношения при уточняване размера на натискане на лоста, необходим на животното за получаване на веществото. (-), (+) и рацемичен норцисаприд или цисаприд са приложени с фиксирани дози преди процеса на стандартно самостоятелно прилагане. Намаленият брой на самостоятелно прилагане или намаленото съотношение натиск на лоста/възнаграждение показва, че пробното вещество действа при лечение на нарушения при употребата на психоактивно вещество.

Пример 7. Орална форма

Таблетки Формула	Количество на таб-
летка	в mg
	А	В	С
Активна съставка (+)
норцисаприд	5,0	10,0	25,0
Лактоза ВР	62,0	57,0	42,0
Скорбяла ВР	20,0	20,0	20,0
Микрокристална
целулоза	10,0	10,0	10,0
Хидрогенизирано
растително масло	1,5	1,5	1,5
Поливинилпироли-
динон	1,5	1,5	1,5
Сбито тегло	100,0	100,0	100,0

Активната съставка (+) норцисаприд е пресята с подходящо сито и смесена с лактозата до получаване на хомогенна смес. Добавени са подходящи количества вода и пудрата се гранулира. След като изсъхнат, гранулите се пресяват и смесват с останалите ексципиенти. Получените гранули се компресират на таблетки в желаната форма. Таблетки с друг състав могат да се изготвят, като се промени съотношението между активната съставка и ексципиента (-тите) или сбитото тегло.

За специалистите е очевидно, че са възможни модификации и варианти на изобретението в светлината на настоящото описание. Модификациите са в обсега на изобретението, което е ограничено и дефинирано от приложените претенции.

Claims

Патентни претенции

1. Състав, съдържащ (+) норцисаприд или фармацевтично приемлива негова сол, по същество свободен от неговия (-) стереоизомер, който се използва за терапевтични цели.
2. Състав съгласно претенция 1, който се използва за лечение или предотвратяване на състояние, причинено от нарушение във функцията на стомашно-чревния тракт у хора.
3. Състав съгласно претенция 2, характеризиращ се с това, че състоянието е диспепсия, гастропарези, констипация,следоперати вен илеус и чревна псевдонепроходимост.
4. Състав съгласно претенция 1, който се използва при лечение или за предотвратяване на смущения в централната нервна система у хора.
5. Състав съгласно претенция 4, характеризиращ се с това, че смущението е смущение в настроението или в поведението.
6. Състав съгласно претенция 5, характеризиращ се с това, че смущението в поведението е шизофрения, мания, натрапчиво-обсебващи смущения или смущения вследствие използването на психоактивни вещества.
7. Състав съгласно претенция 5, характеризиращ се с това, че смущението в настроението е депресия, тревога, двуполюсни емоционални смущения или паника.
8. Състав съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че терапията се състои в предизвикване на антиеметичен ефект.
9. Състав съгласно всяка една от пре- , дишните претенции, характеризиращ се с това, че количеството на (+) норцисаприд или фармацевтично приемлива негова сол е поне около 90% тегл. спрямо норцисаприда като цяло. . _А
10. Състав съгласно всяка една от предишните претенции, характеризиращ се с то- * ва, че съдържа още и фармацевтично приемлив носител.

W
11. Състав съгласно всяка една от предишните претенции, характеризиращ се с това, че е подходящ за интравенозно, трансдермално, парентерално или орално прилагане под формата на таблетки, капсули или течни суспензии.
12. Състав съгласно всяка една от предишните претенции, характеризиращ се с това, че представлява фармацевтичен състав за лечение на смущения в централната нервна система у хора и съдържа (+) норцисаприд или фармацевтично приемлива негова сол, по същество свободен от своя (-) стереоизомер в комбинация с фармацевтично приемлив носител.
13. Състав съгласно всяка една от претенции от 1 до 9, характеризиращ се с това, че се състои само от (+) норцисаприд или фармацевтично приемлива негова сол.
14. Състав за лечение на болестни състояния у хора, характеризиращ се с това, че съдържа (+) норцисаприд или фармацевтично приемлива негова сол, по същество свободен от своя (-) стереоизомер, в комбинация с други терапевтични средства.
15. Състав съгласно претенция 14, характеризиращ се с това, че болестното състоя16 ние е гадене или повръщане, нарушение във функцията на стомашно-чревния тракт, или смущение в централната нервна система.
16. Състав съгласно претенция 14, характеризиращ се с това, че другото терапевтично средство е противогьбично, антивирусно, антибактериално, антитуморно или антихистаминно средство, селективен повишаващ серотонина инхибитор, или лекарство за инхибиране цитохромната Р450 система.
17. Състав съгласно претенция 16, характеризиращ се с това, че противогъбичното средство е кетоконазол или итраконазол.
18. Фармацевтична форма, съдържаща (+) норцисаприд, или фармацевтично приемлива негова сол, по същество свободен от своя (-) стереоизомер и фармацевтично приемлив носител, характеризираща се с това, че представлява таблетка или мека еластична желатинова капсула.
19. Фармацевтична форма съгласно претенция 18, характеризираща се с това, че (+) норцисапридът е в количество от 0,5 до 250 mg и за предпочитане в количество от 1 до 100 mg.
20. Използване на (+) норцисаприд или фармацевтично приемлива негова сол, по същество свободен от своя (-) стереоизомер, за получаване на медикаменти за лечение или предотвратяване на смущения в централната нервна система у хора.
21. Използване на (+) норцисаприд или фармацевтично приемлива негова сол, по същество свободен от своя (-) стереоизомер, за получаването на медикаменти за лечение или профилактика на състояния, причинени от нарушение във функциите на стомашно-чревния тракт у хора.
22. Използване съгласно претенция 21, характеризиращо се с това, че състоянието е диспепсия, гастропарези, констипация, следоперативен илеус и чревна псевдонепроходимост.
23. Използване съгласно претенция 20, характеризиращо се с това, че смущението е в настроението или в поведението.
24. Използване съгласно претенция 23, характеризиращо се с това, че смущението в поведението е шизофрения, мания, натрапчиво-обсебващо смущение или психоактивна ле- карствена зависимост.
25. Използване съгласно претенция 23, характеризиращо се с това, че смущението в настроението е депресия, тревога, двуполюсно

5 емоционално смущение или паника.
26. Използване на (+) норцисаприд или фармацевтично приемлива негова сол, по същество свободен от своя (-) стереоизомер за производство на медикаменти за предизвиква-

Ιθ не на антиеметичен ефект у хора.
27. Използване съгласно всяка една от претенции от 20 до 26, характеризиращо се с това, че медикаментът е във форма на състав или фармацевтична форма съгласно претен-

15 ции от 9 от 19.
28. Използване съгласно всяка една от претенции от 23 до 27, характеризиращо се с това, че лечението или профилактиката изисква прилагане на (+) норцисаприд или фармацевтично приемлива негова сол в количество от 0,5 до 500 mg, 1 mg до 250 mg, и за предпочитане от 5 до около 100 mg на ден.
29. Използване на (+) норцисаприд или фармацевтично приемлива негова сол, по същество свободен от своя (-) стереоизомер, за производство на медикаменти за лечение на болестни състояния у хора в комбинация с друго терапевтично средство.
30. Използване съгласно претенция 29, характеризиращо се с това, че болестното състояние е гадене или повръщане, нарушение във функциите на стомашно-чревния тракт или смущение в централната нервна система.
31. Използване съгласно претенция 29, характеризиращо се с това, че терапевтичното средство е противогьбично, антивирусно, антибактериално, антитуморно или антихистаминно средство, селективен повишаващ серотонина инхибитор, или лекарство за инхибиране цитохромната Р450 система.
32. Използване съгласно претенция 31, характеризиращо се с това, че противогьбичното средство е кетоконазол или итраконазол.
33. Използване съгласно претенция 28, характеризиращо се с това, че посоченото количество се разделя на дози, прилагани от 1 до 4 пъти на ден.