BG61553B1 - външен фиксатор - Google Patents

Abstract

1. Външен фиксатор, включващ костни имплантати, въвеждани в костните фрактури и установени в държачи, индиректно свързани помежду си чрез поне един носач с кръгло напречно сечение и награпена външна повърхност, като носачите са свързани помежду си чрез дистрактор и/или съединителен елемент, оформенкато винтов съединител и/или ориентируем и/или сферичен съединител, на който поне една от взаимодействащите си сферични повърхности е противоплъзгащасе, като всеки държач и съединителен елемент е снабден с винтово блокиращо средство за независимо позициониране, характеризиращ се с това, че държачите (6, 7) и/или ориентируемият съединител (5) иматстъпаловидно цилиндрично тяло (38) със стъпало (40) и резбовани краища за присъединяване чрез винтовото блокиращо средство (49) към опора (4), представляваща плоско тяло с присъединителни отвори (37), а всеки от носачите (2) е изпълнен като динамична предварително напрегната конструкция.

Description

(54) ВЪНШЕН ФИКСАТОР

Област на техниката

Изобретението се отнася до хуманната и ветеринарната медицина и може да се използва в ортопедията и травматологията при лечение на травми и изкривявания на различни части на опорно-двигателния апарат за изграждане на апарати за външна фиксация, използвани при репозиция, фиксация и тракция.

Предшестващо състояние на техниката

От края на XIX в в световната практика са се наложили две основни тенденции в използваните външни фиксатори според вида на прилаганите имплантати, по-специално използването на радиални и аксиални външни фиксатори.

Първите съдържат основно двойки пресичащи се гъвкави трансфиксационни спици, закрепени към плоски дистанционни пръстени, които обхващат костта и, имат пробити отвори по периферията, а на твърди прави носачи - раздвижни и цели пръти за поддържане на два пръстена на разстояние един от друг, като при вторите се използват твърди елементи за имплантация, например полу- и трансфиксационни винтове и игли, които са закрепени и фиксирани чрез специални държачи към рамкова конструкция.

Известен е екстрафокален фиксиращ апарат за транскостно свързване при тракция и компресия в ортопедията и травматологията (US 5021 054), който включва прави и огънати носещи елементи с многоъгълно напречно сечение, съединяващи се помежду си чрез свързващи елементи. Последните, с помощта на допълнителни пластини с прави назъбени притискащи повърхнини, могат да служат като държачи на имплантати и да ги свързват към апарата. Всеки съединителен елемент е снабден с винтово блокиращо средство.

Недостатък на известния апарат е, че независимо от универсалността си, съединителният елемент осигурява стабилност на връзката само при многостенно сечение на носещите елементи без допълнително осигуряване срещу приплъзване, като по този начин се намаляват възможностите за позициониране. Освен това елементът е обемист и със сложна и нетехнологична конструкция, която не поз10 волява гъвкаво изграждане на опростени апарати.

Известен и друг външен фиксатор за остеосинтеза (ЕР0490812), включващ костни имплантати за въвеждане в костните фрагменти, които имплантати са установени в държачи, индиректно свързани помежду си чрез носачи с кръгло напречно сечение и натрапена външна повърхност. Носачите са свързани помежду си чрез дистрактор и/или съединителен елемент, оформен като винтов и/или като ориентируем, и/или като сферичен съединител. Поне една от взаимодействащите си сферични повърхности на последния е противоплъзгаща. При това всеки държач или съединителен елемент е снабден с винтово блокиращо средство за независимо позициониране. Ориентируемият съединител съдържа цилиндрично тяло и фиксирани върху него с помощта на резбова връзка опорни шайби, при което се оформя поне един отвор за носач. Държачите са държачи за твърди костни имплантати и представляват съставно тяло с носещ отвор за носач, фиксатор за имплантатите и блокиращо средство за независимо позициониране на имплантатите по отношение на носача.

Недостатък на този външен фиксатор е, че могат да се изграждат апарати само с рамкови конструкции и монофиксатори, използващи само твърди имплантати. От друга страна, съединителните елементи осигуряват връзка само между два носача с оси, нележащи в една равнина, което от своя страна намалява възможностите на системата. Освен това държачите са обемисти и със сложна и нетехнологична конструкция.

Техническа същност на изобретението

Задачата на изобретението е да се създаде външен фиксатор за остеосинтеза, позволяващ да се свържат два и повече носача на фиксатора, така че осите на всички свързани в една връзка носачи да могат да определят една равнина.

Друг проблем, който се решава, е да се намалят обемът и теглото на носачите, като се повиши коравината им.

Проблем, който се решава, е и да се повиши надежността на свързването, като се възпрепятства относителното преместване между свързваните елементи при фиксация и едновременно с това да се осигури по-равномерно притискане и да се повиши коравината на носачите.

Друг проблем, който се решава, е да се намали обемът на елементите на фиксатора и да се опростят както конструкцията им, така и технологичната реализация.

Не на последно място е, че с предлагания фиксатор се решава проблемът гъвкаво да се изграждат различни апарати за остеосинтеза съобразно нуждите на всеки конкретен случай, като могат да се използват както твърди костни имплантати, така и транскостни спици.

Всички тези и други проблеми се решават с външния фиксатор за остеосинтеза, включващ костни имплантати за въвеждане в костните фрактури и установени в държачи. Държаните са индиректно свързани помежду си поне чрез един носач. Всички носачи са с кръгло напречно сечение и награпена външна повърхност, като представляват динамична, предварително напрегната конструкция. Носачите могат да бъдат свързани помежду си чрез дистрактор и/или чрез съединителен елемент. Последният може да е оформен като винтов и/или ориентируем, и/или сферичен съединител. Поне една от взаимодействащите си сферични повърхности на сферичния съединител е противоплъзгаща. Всеки държач и съединителен елемент е снабден с винтово блокиращо средство за независимо позициониране. Освен това държаните и/или ориентируемият съединител включват стъпаловидно цилиндрично тяло с резбовани краища. От своя страна стъпаловидното цилиндрично тяло има поне едно стъпало за монтиране към опора, представляваща плоско тяло с присъединителни отвори, към която се фиксира чрез винтово блокиращо средство.

Поне на част от посоченото стъпало има отвор за носач и върху него е монтирана опорна шайба, изработена от материал с по-малка твърдост от твърдостта на материала на стъпаловидното цилиндрично тяло. Така, ако в отвора на стъпалото на цилиндричното тяло има монтиран носач, опорната шайба притиска този носач към стените на отвора и натрапената повърхност на носача прониква в мекия материал на шайбата. По този начин допълнително се възпрепятства относителното преместване на носача спрямо държача или ориентируемия съединител.

Държачът може да е изпълнен като държач за твърди костни имплантати. Представлява съставно тяло, съдържащо стъпаловидно цилиндрично тяло, което е с резбовани краища и има стъпало, като поне в част от него е разположен носещ отвор за носач. Върху това стъпало е монтирана опорна шайба, изработена от материал с по-малка твърдост от тази на материала на стъпаловидното цилиндрично тяло. От другата страна на държача е оформен фиксатор за имплантати , изпълнен като притискащи шайби, оформящи направляващи отвори за твърдите костни имплантати. Опорната шайба и притискащите шайби са фиксирани с блокиращи средства, изпълнени като гайки, навити на резбата от двата края на стъпаловидното цилиндрично тяло. Такова изпълнение на държаните на твърди имплантати създава възможност за регулиране положението на изгражданата конструкция спрямо имплантатите чрез въртене на притискащите шайби около оста на държача, по-специално спрямо отвора за носача.

Държачът може да е изпълнен и като спицедържач, също представляващ съставно тяло, включващо стъпаловидно цилиндрично тяло с резбовани крайща и стъпало, поне в част от което е разположен носещ отвор за носач. Тук, също върху това стъпало, е монтирана опорна шайба, изработена от материал с по-малка твърдост от тази на материала на стъпаловидното тяло. От другата страна на държача има друго стъпало с периферен концентричен канал за трансфиксационна спица, като върху него е монтиран спицеводач-фиксатор. Последният представлява тяло със стъпаловиден отвор, чиято периферия е прорязана с прорез за трансфиксационната спица, отговарящ на периферния концентричен канал от стъпаловидното цилиндрично тяло. В плътната част, срещу прореза на спицеводача-фиксатор, са пробити два перпендикулярни на оста отвори за спицата. Опорната шайба и спицеводачътфиксатор са фиксирани с гайки, навити на резбата в крайщата на цилиндричното тяло. Такова изпълнение на спицедържачите осигурява компактната им и лесна за обслужване конструкция.

Ориентируемият съединител е изпълнен като стъпаловидно цилиндрично тяло с резбовани краища и със симетрично разположени стъпала, върху всяко от които е разположена поне част от носещ отвор. Върху всяко стъпало е монтирана опорна шайба, изработена от материал с по-малка твърдост от тази на стъпаловидното тяло, като всяка шайба е застопорена с гайка, навита на резбата в края на стъпаловидното тяло.

Всеки носач може да е оформен като права или огъната тръба с натрапена повърхност. В тръбата поне в единия й край е набита и фиксирана еластична сърцевина с твърдост, помалка от твърдостта на материала на тръбата. По този начин се постига предварително напрягане на носача, като се увеличава коравината му, с което се намалява диаметърът на носача и допълнително олекотява фиксатора.

Поне един от краищата на носача може да е оформен като част от винтов съединител, с което се постига линейно удължение на носача по оста му.

Поне един от краищата на носача може да е оформен и като част от сферичен съединител. Последният може да се образува от сферична глава, фиксирана с обхващаща гайка към сферично легло, работната повърхност на което е изработена от материал с различна твърдост от тази на материала на главата. При това върху сферичната повърхност с по-голяма твърдост са оформени остри ръбове или върхове. В един вариант съгласно изобретението сферичната глава е с по-малка твърдост и е изпълнена като пластмасова полусфера, неподвижно присъединена към основна полусфера. При тези изпълнения при навиване на обхващащата гайка двете сферични части се стягат една към друга, като острите ръбове или върхове проникват в по-мекия материал. По този начин допълнително се възпрепятства относителното преместване между частите на сферичния съединител при нежелано външно въздействие.

Носачът може да е оформен и като раздвижен носач, съставен от две цилиндрични награпени части, свързани с дистрактор.

Предимството на външния фиксатор за остеосинтеза съгласно изобретението е, че се създават възможности за изграждане на различни апарати за външна фиксация и за ре/ ализиране тактиката на ортопеда-травматолога при всякакви случаи на локални и повсеместни травми на опорно-двигателния апарат, като се използват връзки и елементи, осигуряващи както пространствено, така и равнинно взаимно разположение на градивните елементи на апарата, без да се налагат ограничения при корекция на положението му. Външният фиксатор позволява конструирането на по-леки и 5 надеждни апарати за външна фиксация, като се използват всички видове имплантиращи елементи чрез увеличаване на триещия момент при фиксирането на носачите и чрез подобряване закрепването и фиксирането на им10 плантатите към държаните.

Освен това използването на унифицирани държани и ориентируеми съединители прави фиксатора по-универсален и по-евтин.

Вследствие на по-малкия обем на из15 ползваните елементи фиксатора става покомпактен, а изгражданите с него апарати по-леки и комфортни за пациента.

Използването на материали с различна твърдост при изгражданите връзки повишава неколкократно надежността на връзките като допълнително ги осигурява срещу приплъзване.

Описание на приложените фигури

По-нататък в описанието с конкретни примери се поясняват приложените фигури, от които:

фигура 1 представлява надлъжен разрез на цяла част на носач;

фигура 2 - изглед на различни изпълнения на цели носачи;

фигура 3 - раздвижен носач, оформен със свързани с компресионно-дистракционен механизъм два носача;

фигура 4 - поглед отгоре и страничен разрез на опора;

фигура 5 - носач със сферична глава с изработени нарези;

фигура 6 - увеличен частичен изглед на сферична глава с нарези;

фигура 7 - носач със сферично легло; фигура 8 - разрез на носач с гладка сферична глава, изпълнена от две части;

фигура 9- разрез на носач със сферично легло с нарези;

фигура 10 - разрез на сферично шарнирно съединение между два носача;

фигура 11 - разрез на резбово съединение между два носача;

фигура 12 - ориентируем съединител за носачи в разглобен вид;

фигура 13 - разрез на един вариант на опорна шайба със стъпаловиден централен отвор;

фигура 14 - разрез на ориентируем съединител за носачи с успоредни отвори;

фигура 15 - разрез на ориентируем съединител за носачи с перпендикулярни отвори;

фигура 16 - вариант на ориентируем съединител за носачи с разделено на две части стъпало с най-голям диаметър;

фигура 17 - полуразрез-полуизглед на спицедържач;

фигура 18 - стъпаловидно тяло на спицедържач;

фигура 19 - надлъжен разрез на спицеводач-фиксатор;

фигура 20 - напречен разрез през прореза и отворите на спицедържач-фиксатор;

фигура 21 - надлъжен разрез на държач за твърди транскостни игли;

фигура 22 - полуразрез-полуизглед на един вариант на държач на костни винтове;

фигура 23 - поглед отгоре на опора с монтирани носачи и ориентируеми съединител и;

фигура 24 - поглед отстрани на опора с монтирани ориентируеми съединители;

фигура 25 - успоредно свързване на носачи с помощта на ориентируем съединител;

фигура 26 - напречен разрез на спицедържач с монтирана трансфиксационна спица;

фигура 27 - държач на транскостни игли с монтирани игли и носач в аксонометрия;

фигура 28 - примерен апарат, приложен за лечение при счупване в областта на глезенната става и стъпалото;

фигура 29 - апарат от фиг. 28, използван като динамичен лигаментотаксис.

Примери за изпълнение

На фигури от 1 до 22 се вижда, че външният фиксатор за остеосинтеза съгласно изобретението съдържа следните основни елементи: носач 1 с цели части 2 и раздвижни носачи 3, опора 4, ориентируем съединител 5, спицедържач 6, държач за твърди имплантати 7, сферичен съединител 8 и резбови съединител 9.

Раздвижните носачи 3 от фиг. 3 представляват два едноосови носача, свързани с компресионно-дистракционен механизъм. Носачите могат да бъдат изпълнени като динамична, предварително напрегната конструкция. Целите части 2 на носачите 1 могат да бъдат /фиг. 2/ по форма прави, огънати под ъгъл, в частност Г-образни 10 или огънати дъговидни 11. Състоят се /фиг. 1/ от цилиндрична тръба 12 с външен диаметър 2г и с изработени рифли 13 по повърхността й. В тръбата 12, изработена от твърд материал, например хром-никелова стомана, е набита сърцевина 14, изработена от мек еластичен материал, например дуралуминий. Поне единият край 15 на тръбата 12 е развалцован към сърцевината 14.

На фигури от 5 до 10 са показани сферичният шарнирен съединител 8 и отделните негови части. Цялата част 2 на носача 1 от фиг. 5 завършва в единия край със сферична глава 16 с радиус Ясф, като поне върху 1/3 от сферичната повърхнина има нарези 17 с остри ръбове 18 /фиг. 6/. Материалът, от който е изработена сферичната глава 16, е твърд и може да бъде например хром-никелова стомана.

Според един непоказан на чертежите вариант в материала на сферичната глава по повърхността й могат да се набият диамантени кристали, които образуват остри връхчета.

На фиг. 7 цялата част 2 на носача 1 завършва със сферично легло 19 с радиус Ясф, което е изработено от мек материал, например дуралуминий. Върху външната цилиндрична повърхнина на леглото 19 има резба М.

При едно вариантно изпълнение, непоказано на чертежите, сферичното легло е цанга.

Друг вариант на изпълнение на частите на сферичния съединител 8 е показан на фиг. 8 и 9. Тук сферичната глава е изпълнена от две части - основна полусфера 20, изработена от твърд материал, например стомана, представляваща полусфера с централен отвор 21, в който неподвижно е монтиран край на носач 2. Носачът 2 завършва с резба 22, която излиза извън плоската разделителна повърхнина 23 на основната полусфера 20 и се навива в глух отвор 24 на горната полусфера 25, изработена от мек материал, например пластмаса. Върху плоската разделителна повърхнина 23 на основната полусфера 20 е изработен концентричен на оста 26 на сферичната глава канал 27, в който влиза издатък 28 на полусферата 25, имащ формата и размерите на канала 271

Сферичното легло 29, изработено от твърд материал, например стомана, има нарези 17 с остри ръбове 18, а върху външната му цилиндрична повърхнина е нарязана резба М. В дъното на сферичното легло е изработен ос5 вобож.кшащ изрез 30. За предотвратяване на нежелано завъртане около оста 26 може да се постави допълнително щифт 31.

При един друг вариант, непоказан на чертежите, разделителната повърхнина 23 на основата 20 представлява част от друга сфера с радиус, по-голям от Ясф, като съответната повърхнина на горната полусфера 25 представлява негативен образ на разделителната повърхнина 23 на основната полусфера 20.

С изпълненията, показани на фиг. 8 и 9, се постига олекотяване и поевтиняване на изгражданите апарати. Освен това изработването на сферичната глава от мек материал повишава многократно дълготрайността на сферичното легло, което в случая е от по-твърд материал, т.е. създава се възможност за многократно използване на металните части.

Фиксирането на сферичния съединител 8 е показано на фиг. 10, като е даден пример със сферична глава с нарези и гладко сферично легло. Аналогично е фиксирането при съставна гладка сферична глава и сферично гнездо с нарези.

Сферичната глава 16 е монтирана в сферичното легло 19 и с помощта на обхващаща гайка 33, преминаваща през цялата част 2 на носача 1, е пристегната към него. Обхващащата гайка 33 има нарязана вътрешна резба М от единия си край, а другият край е оформен като сферично легло 34 с радиус Исф с централен отвор 35, който има радиус, по-голям от радиуса г на сечението на целите части 2 на носещите елементи 1 и по-малък от радиуса Исф иа сферичната глава 16. Дължината на резбата М най-много е равна на 1/2 от височината обхващащата гайка 33.

На показания на фиг. 11 резбови съединител 9 един край 2 на носача 1 завършва с резба M2, а един край 2 на друг носач 1 завършва с резбово гнездо 36. Вариантно решение е външният диаметър на резбата M2 да бъде равен на диаметъра 2г на целите части 2 на носачите 1.

Опората 4 има дебелина h и разположени по концентрични окръжности с диаметри Di спрямо центъра на опората 4 отвори с диаметър D. Едно вариантно изпълнение е показано на фиг. 4, където опората 4 представлява плосък пръстен с отвори 37 с диаметър D, разположени по окръжност с диаметър Di, който диаметър представлява средния диаметър на диаметрите на вътрешния отвор на пръстена и външния му диаметър.

Всеки ориентируем съединител 5 за носачи 1, показан на фигури от 12 до 16, представлява цилиндричен възел и включва стъпаловидно цилиндрично тяло 38, което има поне едно стъпало 39 с най-голям диаметър dl и с дължина, по-голяма от г, от двете страни на което има изработени симетрични стъпала 40 с диаметър d и дължина 1. Диаметърът d е така подбран, че при монтиране на стъпалото 40 в отвора 37 на опората 4 да се осигури свободно плъзгане. Дължината 1 на стъпалото 40 е по-малка от дебелината h на опората 4 и е най-малко равна на радиуса г на сечението на носачите 1. Всяко стъпало 40 завършва с край с нарязана резба М, чийто външен диаметър най-малко е равен на диаметъра d. Перпендикулярно на оста на стъпаловидното тяло 38 са пробити отвори 41 с такъв диаметър, че в тях да могат свободно да се движат целите части 2 с диаметър 2г на носачите 1. Перпендикулярните на оста 42 на стъпаловидното цилиндрично тяло 38 повърхнини, оформящи челата на стъпалото 39 с най-голям диаметър, минават през един от диаметрите на всеки отвор 41. Осите на двата отвора 41 могат да бъдат успоредни /фиг. 14/, перпендикулярни /фиг. 15/ или под ъгъл един спрямо друг. Диаметърът на стъпалото 40 е по-голям от диаметъра на отвора 41, така че са оформени носещи стени 43 върху стъпалото 40. Материалът, от който е изработено стъпаловидното тяло 38, е твърд, например хром-никелова стомана.

На фиг. 16 е показан вариант на ориентируем съединител 5, при който стъпалото 39 с диаметър d е разделено на две части, съединени неподвижно с цилиндрична част 44 с по- { малък диаметър, който например може да бъде равен на диаметъра 2г на целите части 2i на носачите 1.‘

Върху двете стъпала 40 на стъпаловид-;

ното тяло 38 са монтирани опорни шайби 45 с височина на пръстена, по-голяма от дължината 1 на стъпалото 40 с диаметър d, като външният им диаметър е равен на диаметър dl на стъпалото 39, а вътрешният диаметър е най-малко равен на диаметъра d на стъпалото 40. Най-малко на една от челните повърхнини на всяка опорна шайба 45 са изработени , два срещуположни дъговидни съосно изреза | i

във вид на сегменти от цилиндричната повърхнина на пръстена с радиус на дъгата, наймалко равен на радиуса г на сечението на целите части 2 на носачите 1, и с височина на сегмента, по-малка от радиуса на дъгата. Материалът, от който е изработена опорната шайба, е мек, например дуралуминий.

На фиг. 13 е показан вариант на опорна шайба 45, при който вътрешният отвор е стъпаловиден, като отворът с по-малък диаметър има диаметър, пО-малък от диаметъра d на стъпалото 40, а отворът с по-голям диаметър има диаметър, най-малко равен на диаметъра d на стъпалото 40, и дължина, по-голяма или равна на дължината на стъпалото 40.

Опорната шайба 45 е фиксирана към стъпаловидното тяло 38 с гайка 49, навита на края с резба Μ1.

Показаният на фиг. 17 спицедържач 6 представлява съставно тяло, състоящо се от стъпаловидно тяло 50, опорна шайба 45, спицеводач-фиксатор 51 и две притискащи гайки 49. Стъпаловидното тяло 50 е изработено от твърд материал, например хром-никелова стомана, и има едно стъпало 39 също с найголям диаметър dl. Единият край до стъпалото с диаметър dl 39 е оформен като край за фиксиране на носач 1 със стъпало 40 с диаметър d и отвор 41. Другият край след стъпалото с диаметър dl има стъпало 52 с диаметър, наймалко равен на диаметъра d, по чиято периферия е изработен канал 53 с ширина, наймалко равна на диаметъра на гъвкавата трансфиксационна спица, който канал е разположен перпендикулярно спрямо оста на стъпаловидното тяло 50, като отстои на разстояние а от челото на стъпалото с най-голям диаметър 39. Стъпалото с най-голям диаметър dl 39 тук има дължина, по-голяма от радиуса на отвора 41. Стъпаловидното тяло 50 и в двата си края завършва с резба Ml. Стъпалото 39 може да е разделено на две части, свързани неподвижно с цилиндрична част с по-малък диаметър.

Върху стъпалото 52 е монтиран спицеводач-фиксатор 51, представляващ призматично тяло със стъпаловиден централен отвор 54, чийто по-голям диаметър е равен или по-голям от диаметъра на стъпалото 52, а дължината на отвора с по-голям диаметър е наймалко равна на дължината на стъпалото 52. Отворът с по-малък диаметър е с диаметър, равен или по-голям от външния диаметър на резбата Ml. Периферията на спицеводача-фиксатор 52 е прорязана най-много до централната ос с прорез 55 с ширина, равна или поголяма от ширината на канала 53 върху стъпаловидното тяло 50. Разделителната равнина на прореза 55 е перпендикулярна на оста 56 на спицеводача-фиксатор 51 и отстои на разстояние, равно или по-малко от разстоянието а. В плътната част на периферията на спицеводача-фиксатор 51, симетрично на равнината, разделяща прореза и плътната част на две равни части, са пробити два успоредни отвора 57 с диаметър, съответстващ на диаметъра на имплантираната спица, и с оси, лежащи в разделителната равнина на прореза 55, като разстоянието между отворите 57 е най-малко равно на по-големия радиус на стъпаловидния отвор 54. Спицеводачът-фиксатор 51 е фиксиран с гайка 49 към стъпаловидното тяло 50. Изработен е от твърд материал, например хромникелова стомана.

Държачът за твърди имплантати 7 /фиг. 21 и фиг. 22/ се състои също от стъпаловидно тяло 58, опорна шайба 45 и гайки 49, като има още и две притискащи шайби 59. Стъпаловидното тяло 58 също е от твърд материал, например стомана, и има стъпало 39 с найголям диаметър dl. Единият край е оформен като край за фиксиране на носач 1 чрез стъпало 40, върху което е монтирана опорна шайба 45, друго стъпало с резба Ml, върху което се навива притискаща гайка 49 и перпендикулярен на оста отвор с диаметър, най-малко равен на диаметъра 2г, на сечението на целите части 2 на носачите 1. Тук също стъпалото с най-голям диаметър dl 39 има дължина, поголяма от радиуса на отвора 41. Другият край след стъпалото 39 е оформен като стъпало 60 с диаметър, равен на външния диаметър на резбата ΜΙ, като има гладка цилиндрична част с дължина, равна или по-малка от дебелината на две притискащи шайби 59, и завършва с резба с външен диаметър Ml. Притискащите шайби 59 са изработени от електроизолационен материал и представляват плоски кръгли тела с централен отвор, в който влиза стъпалото 60. Срещуположните чела на всяка притискаща шайба 59 са изработени с дъговидни канали 61, разположени симетрично спрямо оста на централния отвор и на разстояние b един от друг, с радиус на дъгата, равен на радиуса на имплантираните елементи, и с височина, по-малка от радиуса на дъгата. Притискащите шайби 59 са фиксирани с гайка 49, навита на резбата Ml. И тук може да има вариант, при който стъпалото 39 да е разделе- 5 но на две части.

На фиг. 22 е показан вариант на държач за твърди костни имплантати 7 с удължено стъпало 39, при който краят за фиксиране на притискащите шайби 59 на удълженото стъпало 39 и единият край на гайката 49 са оформени като опорни стъпала 62 с външен диаметър, равен на външния диаметър на притискащите шайби 59.

Така представените примерни изпълнения съгласно изобретението не могат да го ограничат по отношение на целия изобретателски замисъл. Например, съставните елементи на фиксатора могат да бъдат изработени от материал, различен от метал, например да е пропускащ рентгенови или други лъчи, а външната форма на съставните части на държаните и ориентируемия съединител може да е многостенна призма, чийто описващ цилиндър е с диаметър на сечението dl.

Приложение на изобретението

На фиг. 23 и 24 са показани свързвания на елементи от фиксатора, при които осите на два или повече носача 1 лежат в една или повече успоредни равнини. Към опората 4 са монтирани ориентируеми съединители 5 чрез поставяне на стъпалата 40 на ориентируемите съединители 5 в отворите 37 на опората 4 и фиксиране с гайка 49. В отвори 41 от другия край на съединителите 5 са фиксирани чрез гайки 49 целите части 2 на носачите 1. При това фиксиране рифлите 13 на носача 1 проникват в материала на опорната шайба 45 и допълнително осигуряват фиксатора срещу приплъзване. Положението на носачите 1 се регулира чрез отвиване на гайки 49, ориентиране в желаното направление и последващо затягане на гайките 49.

Положението на осите на носачите 2 и 3 от фиг. 10 в пространството се регулира чрез затягане на обхващащата гайка 33 след ориентиране в желаното направление. Нарезите или връхчетата от сферичната част, изработена от твърд материал, проникват в мекия материал на другата сферична част, увеличава се контактната площ и по този начин връзката се осигурява допълнително срещу приплъзване.

Носачите от фиг. 25 са фиксирани чрез затягане на гайките 49 и притискане на опорните шайби 45 към носачите 1. При това рифлите 13 на носачите 1 проникват в материала на опорните шайби 45 и осигуряват срещу приплъзване.

На фиг.26 е показан спицедържач 6, на който е монтирана спица 63, като краят 64 на трансфиксационната спица 63 е прокаран през вътрешния край на единия отвор 57, така че да минава през прореза 55 на спицеводачафиксатор 51 и да влиза в другия отвор 57 през външния му край. Регулирането на натягането на трансфиксационната спица 63 се постига чрез завъртане на спицеводача-фиксатор 51, в случая в посока, обратна на часовниковата стрелка, и последващо фиксиране с помощта на гайка 49,

На фиг. 27 твърдите имплантати 65 са монтирани към държача 7 чрез притискане на притискащите шайби 59 в дъговидните канали 61 посредством затягане на гайка 49. Положението на твърдите имплантати 65 по отношение на оста на държача 7 може да се коригира чрез завъртане на притискащите шайби 59 около тази ос. Носачът 1 е монтиран в отвора 41 на стъпаловидното тяло 58 и е фиксиран с гайка 49, така че рифлите на носача 1 проникват в материала на опорната шайба 45 и осигуряват елементите срещу относителното преместване един спрямо друг.

С външния фиксатор за остеосинтеза съгласно изобретението могат да се изграждат гъвкаво най-разнообразни апарати за остеосинтеза, като показаният на фиг. 28 и 29 триопорен апарат за лечение на счупване в областта на глезенната става и стъпалото е примерен и е даден само за илюстриране възможностите на фиксатора.

С помощта на закрепването, показано на фиг. 28, при което раздвижните носачи 3 са свързани неподвижно към опората 4, може да се осъществи лечение в травматологията при мальоаларно, таларно или калканеарно счупване на пета, както и при комбинацията им, чрез лигаментотаксис, който в етапите на лечение може да бъде и динамичен, както е показано на фиг. 29.

В показания апарат се използват твърди имплантати, с които са обособени три опорни точки под фрактурните ивици. Имплан8 татитс са свързани чрез държачи 7 към носачи 1, които могат да бъдат или част, или всичките раздвижно свързани е компресионно-дистракционни механизми, като в етапите на наместване може да се осъществява дозирана тракция по раменете за диастаза на глезе ината става. Тук опората 4 играе роля на изкуствена става, понасяща създаваните натоварвания. Чрез освобождаване на гайките 49 на държаните 7 се избира оптималното положение за наместване чрез удължаване на съответното рамо, оформено от носача.

Claims (17)

1. Патентни претенции

   1. Външен фиксатор, включващ костни имплантати, въвеждани в костните фрагменти и установени в държачи, индиректно свързани помежду си поне чрез един носач с кръгло напречно сечение и награпена външна повърхност, като носачите са свързани помежду си чрез дистрактор и/или съединителен елемент, оформен като винтов съединител и/или ориентируем, и/или сферичен съединител, на който поне една от взаимодействащите си сферични повърхности е противоплъзгаща се, като всеки държач и съединителен елемент е снабден с винтово блокиращо средство за независимо позициониране, характеризиращ се с това, че държаните (6, 7) и/или ориентируемият съединител (5) имат стъпаловидно цилиндрично тяло (38) със стъпало (40) и резбовани краища за присъединяване чрез винтовото блокиращо средство (49) към опора (4), представляваща плоско тяло с присъединителни отвори (37), а всеки от носачите (2) е изпълнен като динамична, предварително напрегната конструкция.
2. 2. Фиксатор съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че държачът е изпълнен като държач (7) за твърди костни имплантати.
3. 3. Фиксатор съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че държачът е изпълнен като спицедържач (6).
4. 4. Фиксатор съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че всеки носач (2) е оформен като права или огъната тръба (12) с набита в нея и поне в единия край фиксирана еластична сърцевина (14) с твърдост, по-малка от тази на тръбата (12).
5. 5. Фиксатор съгласно претенции от 1 до 4, характеризиращ се с това, че поне единият край (15) на носача (2) е оформен като част от винтов (9) или сферичен (8) съединител или дистрактор (3).
6. 6. Фиксатор съгласно претенция 5, характеризиращ се с това, че сферичният съединител (8) е образуван от сферична глава (16), фиксирана чрез обхващаща гайка (33) към сферично легло (19), работната повърхност на което е от материал с твърдост, различна от тази на материала на работната повърхност на главата (16), като върху сферичната повърхност с по-голяма твърдост са оформени остри ръбове или върхове (18).
7. 7. Фиксатор съгласно претенция 6, характеризиращ се с това, че работната повърхност на сферичната глава (16) е с по-малка твърдост и е изпълнена като пластмасова полусфера (25), неподвижно присъединена към основна полусфера (20).
8. 8. Опора за външен фиксатор за остеосинтеза, характеризираща се с това, че представлява плосък пръстен (4) с присъединителни отвори (37), разположени по концентрични окръжности.
9. 9. Носач за външен фиксатор за остеосинтеза с кръгло напречно сечение и награпена повърхност, характеризиращ се с това, че е изпълнен като динамична, предварително напрегната конструкция с права или огъната (10, 11) форма, съдържаща тръба (12), в която е набита и фиксирана поне в единия си край (15) еластична сърцевина (14), имаща твърдост, по-малка от тази на тръбата (12).
10. 10. Носач за външен фиксатор за остеосинтеза с кръгло напречно сечение и награпена повърхност, характеризиращ се с това, че е изпълнен като динамична, предварително напрегната конструкция с права или огъната (10, 11) форма, съдържаща тръба (12), в която е набита и фиксирана поне в единия си край (15) еластична сърцевина (14), имаща твърдост, по-малка от тази на тръбата (12), при което поне един от неговите краища е оформен като част от винтов съединител (9).
11. 11. Носач за външен фиксатор за остеосинтеза с кръгло напречно сечение и награпена повърхност, характеризиращ се с това, че е изпълнен като динамична, предварително напрегната конструкция с права или огъната (10, 11) форма, съдържаща тръба (12), в която е набита и фиксирана поне в единия си край (15) еластична сърцевина (14), имаща твърдост, по-малка от тази на тръбата (12), при кости попе един от краищата му е оформен като част от сферичен съединител (8).
12. 12. Носач съгласно претенция 11, характеризиращ се с това, че сферичният съединител (8) е образуван от сферична глава (16), 5 фиксирана чрез обхващаща гайка (33) към сферично легло (19), работната повърхност на което е изработена от материал с твърдост, различна от тази на материала на работната повърхност на главата (16), като върху сферич- 10 ната повърхност с по-голяма твърдост са оформени остри ръбове или върхове (18).
13. 13. Носач съгласно претенция 12, характеризиращ се с това, че работната повърхност на сферичната глава (16) е с по-малка твър- 15 дост и е изпълнена като пластмасова полусфера (25), неподвижно присъединена към основна полусфера (20).
14. 14. Носач за външен фиксатор, оформен като раздвижен носач от две цилиндрични наг- 20 рапени части (2), свързани с дистрактор (3), характеризиращ се с това, че всяка от частите на носача (2) е изпълнена като динамична, предварително напрегната конструкция с права или огъната (10, 11) форма, съдържаща тръ- 25 ба (12), в която е набита и фиксирана поне в единия си край (15) еластична сърцевина (14), имаща твърдост, по-малка от тази на тръбата (12).
15. 15. Ориентируем съединител от външен 30 фиксатор за остеосинтеза, съдържащ цилиндрично тяло и фиксирана с резбова връзка опорна шайба върху него, оформящи поне един носещ отвор за носач, характеризиращ се с това, че цилиндричното тяло (38) е стъпаловидно, 35 със симетрично разположени стъпала (40), и завършва с резбови краища, като носещите отвори (41) са два и всеки е разположен поне върху част от всяко стъпало (40), а опорната шайба (45) е монтирана върху стъпалото (40) 40 и застопорена с гайка (49), навита на резбата в края на тялото (38), при което материалът, от който е изработена, е с по-малка твърдост от тази на материала на стъпаловидното цилиндрично тяло (38). 45
16. 16. Държач за външен фиксатор за остеосинтеза, представляващ съставно тяло с носещ отвор за носач, фиксатор за имплантати и с блокиращо средство за независимо позициониране на имплантатите по отношение на носача, характеризиращ се с това, че е изпълнен като държач за твърди костни имплантати, като съставното тяло (7) съдържа стъпаловидно цилиндрично тяло (58), завършващо с резбови краища и имащо стъпало (40), поне в част от което е разположен носещият отвор (41) за носач (2), върху което стъпало (40) е монтирана опорна шайба (45), изработена от материал с по-малка твърдост от тази на материала на стъпаловидното цилиндрично тяло (58), а фиксаторът за имплантати е изпълнен като притискащи шайби (59), оформящи направляващи отвори (61) за твърдите имплантати, като блокиращото средство представлява гайките (49), фиксиращи опорната шайба (45), и притискащите шайби (59) в краищата на тялото (58).
17. 17. Държач за външен фиксатор за остеосинтеза, характеризиращ се с това, че е изпълнен като спицедържач, представляващ съставно тяло (6), съдържащо стъпаловидно цилиндрично тяло (50), завършващо с резбови краища и имащо стъпало (40), поне в част от което е разположен носещ отвор (41) за носач (2) и на което стъпало (40) е монтирана опорна шайба (45), изработена от материал с по-малка твърдост от тази на материала на стъпаловидното цилиндрично тяло (58), освен това имащо и друго стъпало (52) с периферен концентричен канал (53) за транскостна спица, върху което стъпало (52) е монтиран спицеводач-фиксатор (51), представляващ тяло със стъпаловиден отвор (54), като периферията му е прорязана с прорез (55) за трансфиксационната спица, при което в плътната част, срещу прореза (55), са пробити два перпендикулярни на оста (42) отвори (57) за трансфиксационната спица, а опорната шайба (45) и спицеводачът-фиксатор (51) са фиксирани с гайки (49), навити на резбата в крайщата на тялото (50).