BG60770B2 - Reduced human tissue plasminogenous activator - Google Patents
Reduced human tissue plasminogenous activator Download PDFInfo
- Publication number
- BG60770B2 BG60770B2 BG098423A BG9842394A BG60770B2 BG 60770 B2 BG60770 B2 BG 60770B2 BG 098423 A BG098423 A BG 098423A BG 9842394 A BG9842394 A BG 9842394A BG 60770 B2 BG60770 B2 BG 60770B2
- Authority
- BG
- Bulgaria
- Prior art keywords
- plasminogen activator
- tissue plasminogen
- dna
- cells
- plasmid
- Prior art date
Links
- 241000282414 Homo sapiens Species 0.000 title claims abstract description 59
- 239000012190 activator Substances 0.000 title description 6
- 108090000373 Tissue Plasminogen Activator Proteins 0.000 claims abstract description 89
- 102000003978 Tissue Plasminogen Activator Human genes 0.000 claims abstract description 85
- 229960000187 tissue plasminogen activator Drugs 0.000 claims abstract description 83
- 125000003275 alpha amino acid group Chemical group 0.000 claims description 12
- 238000000034 method Methods 0.000 abstract description 56
- 150000001413 amino acids Chemical class 0.000 abstract description 23
- 239000013604 expression vector Substances 0.000 abstract description 11
- 238000004519 manufacturing process Methods 0.000 abstract description 11
- 238000002360 preparation method Methods 0.000 abstract description 8
- 108020004511 Recombinant DNA Proteins 0.000 abstract description 5
- 238000005516 engineering process Methods 0.000 abstract description 5
- 230000001413 cellular effect Effects 0.000 abstract description 2
- 239000000356 contaminant Substances 0.000 abstract description 2
- 210000004027 cell Anatomy 0.000 description 114
- 108090000623 proteins and genes Proteins 0.000 description 67
- 239000013612 plasmid Substances 0.000 description 66
- 239000012634 fragment Substances 0.000 description 62
- FBOZXECLQNJBKD-ZDUSSCGKSA-N L-methotrexate Chemical compound C=1N=C2N=C(N)N=C(N)C2=NC=1CN(C)C1=CC=C(C(=O)N[C@@H](CCC(O)=O)C(O)=O)C=C1 FBOZXECLQNJBKD-ZDUSSCGKSA-N 0.000 description 56
- 229960000485 methotrexate Drugs 0.000 description 56
- 102000004169 proteins and genes Human genes 0.000 description 49
- 235000018102 proteins Nutrition 0.000 description 47
- 108010022394 Threonine synthase Proteins 0.000 description 46
- 102000004419 dihydrofolate reductase Human genes 0.000 description 45
- 108020004414 DNA Proteins 0.000 description 41
- 239000000499 gel Substances 0.000 description 34
- 239000000523 sample Substances 0.000 description 33
- 108020004635 Complementary DNA Proteins 0.000 description 30
- 238000010804 cDNA synthesis Methods 0.000 description 29
- 239000002299 complementary DNA Substances 0.000 description 29
- 230000014509 gene expression Effects 0.000 description 28
- LFQSCWFLJHTTHZ-UHFFFAOYSA-N Ethanol Chemical compound CCO LFQSCWFLJHTTHZ-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 27
- 239000002609 medium Substances 0.000 description 27
- 239000013598 vector Substances 0.000 description 27
- 235000001014 amino acid Nutrition 0.000 description 26
- 229940024606 amino acid Drugs 0.000 description 25
- 108090000765 processed proteins & peptides Proteins 0.000 description 25
- BWGVNKXGVNDBDI-UHFFFAOYSA-N Fibrin monomer Chemical compound CNC(=O)CNC(=O)CN BWGVNKXGVNDBDI-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 24
- 229950003499 fibrin Drugs 0.000 description 24
- 239000000047 product Substances 0.000 description 24
- 102000009123 Fibrin Human genes 0.000 description 22
- 108010073385 Fibrin Proteins 0.000 description 22
- 108010088842 Fibrinolysin Proteins 0.000 description 22
- 102000013566 Plasminogen Human genes 0.000 description 22
- 108010051456 Plasminogen Proteins 0.000 description 22
- HEDRZPFGACZZDS-UHFFFAOYSA-N Chloroform Chemical compound ClC(Cl)Cl HEDRZPFGACZZDS-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 20
- 238000004113 cell culture Methods 0.000 description 20
- 229940012957 plasmin Drugs 0.000 description 20
- 210000001519 tissue Anatomy 0.000 description 20
- ISWSIDIOOBJBQZ-UHFFFAOYSA-N Phenol Chemical compound OC1=CC=CC=C1 ISWSIDIOOBJBQZ-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 18
- 230000000694 effects Effects 0.000 description 18
- 102000001938 Plasminogen Activators Human genes 0.000 description 17
- 238000006243 chemical reaction Methods 0.000 description 17
- 229940127126 plasminogen activator Drugs 0.000 description 17
- 102000004196 processed proteins & peptides Human genes 0.000 description 16
- 108091032973 (ribonucleotides)n+m Proteins 0.000 description 15
- 239000000284 extract Substances 0.000 description 15
- 201000001441 melanoma Diseases 0.000 description 15
- 108010001014 Plasminogen Activators Proteins 0.000 description 14
- 238000003199 nucleic acid amplification method Methods 0.000 description 14
- 230000003321 amplification Effects 0.000 description 13
- 238000013519 translation Methods 0.000 description 13
- 230000014616 translation Effects 0.000 description 13
- 238000007792 addition Methods 0.000 description 12
- 230000027455 binding Effects 0.000 description 12
- 230000015556 catabolic process Effects 0.000 description 12
- 238000006731 degradation reaction Methods 0.000 description 12
- 229920002401 polyacrylamide Polymers 0.000 description 12
- 239000000243 solution Substances 0.000 description 12
- 239000010410 layer Substances 0.000 description 11
- 229920001184 polypeptide Polymers 0.000 description 11
- 101000801481 Homo sapiens Tissue-type plasminogen activator Proteins 0.000 description 10
- XSQUKJJJFZCRTK-UHFFFAOYSA-N Urea Chemical compound NC(N)=O XSQUKJJJFZCRTK-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 10
- 108090000435 Urokinase-type plasminogen activator Proteins 0.000 description 10
- 102000003990 Urokinase-type plasminogen activator Human genes 0.000 description 10
- 238000004458 analytical method Methods 0.000 description 10
- 229960005356 urokinase Drugs 0.000 description 10
- 102000004190 Enzymes Human genes 0.000 description 9
- 108090000790 Enzymes Proteins 0.000 description 9
- 239000000020 Nitrocellulose Substances 0.000 description 9
- 108091028043 Nucleic acid sequence Proteins 0.000 description 9
- FAPWRFPIFSIZLT-UHFFFAOYSA-M Sodium chloride Chemical compound [Na+].[Cl-] FAPWRFPIFSIZLT-UHFFFAOYSA-M 0.000 description 9
- 230000001580 bacterial effect Effects 0.000 description 9
- 229940088598 enzyme Drugs 0.000 description 9
- 102000047823 human PLAT Human genes 0.000 description 9
- 239000000203 mixture Substances 0.000 description 9
- 229920001220 nitrocellulos Polymers 0.000 description 9
- 230000010076 replication Effects 0.000 description 9
- DHMQDGOQFOQNFH-UHFFFAOYSA-N Glycine Chemical compound NCC(O)=O DHMQDGOQFOQNFH-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 8
- 238000003556 assay Methods 0.000 description 8
- 238000010276 construction Methods 0.000 description 8
- 238000001962 electrophoresis Methods 0.000 description 8
- 238000000605 extraction Methods 0.000 description 8
- 230000003480 fibrinolytic effect Effects 0.000 description 8
- 238000009396 hybridization Methods 0.000 description 8
- 238000011534 incubation Methods 0.000 description 8
- 244000005700 microbiome Species 0.000 description 8
- 210000002966 serum Anatomy 0.000 description 8
- QIVBCDIJIAJPQS-VIFPVBQESA-N L-tryptophane Chemical compound C1=CC=C2C(C[C@H](N)C(O)=O)=CNC2=C1 QIVBCDIJIAJPQS-VIFPVBQESA-N 0.000 description 7
- MTCFGRXMJLQNBG-UHFFFAOYSA-N Serine Natural products OCC(N)C(O)=O MTCFGRXMJLQNBG-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 7
- 230000015572 biosynthetic process Effects 0.000 description 7
- 150000001875 compounds Chemical class 0.000 description 7
- 239000013613 expression plasmid Substances 0.000 description 7
- 230000012010 growth Effects 0.000 description 7
- 230000007246 mechanism Effects 0.000 description 7
- 229930182817 methionine Natural products 0.000 description 7
- 230000000813 microbial effect Effects 0.000 description 7
- 238000011282 treatment Methods 0.000 description 7
- IJGRMHOSHXDMSA-UHFFFAOYSA-N Atomic nitrogen Chemical compound N#N IJGRMHOSHXDMSA-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 6
- 238000012270 DNA recombination Methods 0.000 description 6
- FFEARJCKVFRZRR-BYPYZUCNSA-N L-methionine Chemical compound CSCC[C@H](N)C(O)=O FFEARJCKVFRZRR-BYPYZUCNSA-N 0.000 description 6
- IQFYYKKMVGJFEH-XLPZGREQSA-N Thymidine Chemical compound O=C1NC(=O)C(C)=CN1[C@@H]1O[C@H](CO)[C@@H](O)C1 IQFYYKKMVGJFEH-XLPZGREQSA-N 0.000 description 6
- 102000004142 Trypsin Human genes 0.000 description 6
- 108090000631 Trypsin Proteins 0.000 description 6
- QIVBCDIJIAJPQS-UHFFFAOYSA-N Tryptophan Natural products C1=CC=C2C(CC(N)C(O)=O)=CNC2=C1 QIVBCDIJIAJPQS-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 6
- 238000003776 cleavage reaction Methods 0.000 description 6
- 230000002950 deficient Effects 0.000 description 6
- 239000003527 fibrinolytic agent Substances 0.000 description 6
- 238000005755 formation reaction Methods 0.000 description 6
- FDGQSTZJBFJUBT-UHFFFAOYSA-N hypoxanthine Chemical compound O=C1NC=NC2=C1NC=N2 FDGQSTZJBFJUBT-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 6
- 239000002773 nucleotide Substances 0.000 description 6
- 125000003729 nucleotide group Chemical group 0.000 description 6
- 230000007017 scission Effects 0.000 description 6
- 230000009466 transformation Effects 0.000 description 6
- 239000012588 trypsin Substances 0.000 description 6
- QTBSBXVTEAMEQO-UHFFFAOYSA-N Acetic acid Chemical compound CC(O)=O QTBSBXVTEAMEQO-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 5
- 108091026890 Coding region Proteins 0.000 description 5
- 241000283973 Oryctolagus cuniculus Species 0.000 description 5
- 240000004808 Saccharomyces cerevisiae Species 0.000 description 5
- 239000011543 agarose gel Substances 0.000 description 5
- -1 amino acid compounds Chemical class 0.000 description 5
- 239000000427 antigen Substances 0.000 description 5
- 108091007433 antigens Proteins 0.000 description 5
- 102000036639 antigens Human genes 0.000 description 5
- 239000000872 buffer Substances 0.000 description 5
- 239000004202 carbamide Substances 0.000 description 5
- 201000010099 disease Diseases 0.000 description 5
- 208000037265 diseases, disorders, signs and symptoms Diseases 0.000 description 5
- 230000037452 priming Effects 0.000 description 5
- 108091008146 restriction endonucleases Proteins 0.000 description 5
- 239000011780 sodium chloride Substances 0.000 description 5
- 241000282465 Canis Species 0.000 description 4
- 108020004705 Codon Proteins 0.000 description 4
- 102000004594 DNA Polymerase I Human genes 0.000 description 4
- 108010017826 DNA Polymerase I Proteins 0.000 description 4
- 108010042407 Endonucleases Proteins 0.000 description 4
- 102000004533 Endonucleases Human genes 0.000 description 4
- ZHNUHDYFZUAESO-UHFFFAOYSA-N Formamide Chemical compound NC=O ZHNUHDYFZUAESO-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 4
- 239000004471 Glycine Substances 0.000 description 4
- 108091034117 Oligonucleotide Proteins 0.000 description 4
- 102000035195 Peptidases Human genes 0.000 description 4
- 108091005804 Peptidases Proteins 0.000 description 4
- 239000004365 Protease Substances 0.000 description 4
- 229940124158 Protease/peptidase inhibitor Drugs 0.000 description 4
- 108010076504 Protein Sorting Signals Proteins 0.000 description 4
- 208000007536 Thrombosis Diseases 0.000 description 4
- 238000010521 absorption reaction Methods 0.000 description 4
- 229960000723 ampicillin Drugs 0.000 description 4
- AVKUERGKIZMTKX-NJBDSQKTSA-N ampicillin Chemical compound C1([C@@H](N)C(=O)N[C@H]2[C@H]3SC([C@@H](N3C2=O)C(O)=O)(C)C)=CC=CC=C1 AVKUERGKIZMTKX-NJBDSQKTSA-N 0.000 description 4
- 239000000969 carrier Substances 0.000 description 4
- DDRJAANPRJIHGJ-UHFFFAOYSA-N creatinine Chemical compound CN1CC(=O)NC1=N DDRJAANPRJIHGJ-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 4
- 230000009089 cytolysis Effects 0.000 description 4
- 238000001114 immunoprecipitation Methods 0.000 description 4
- 238000002955 isolation Methods 0.000 description 4
- 239000003550 marker Substances 0.000 description 4
- 239000000463 material Substances 0.000 description 4
- 239000011159 matrix material Substances 0.000 description 4
- 210000001589 microsome Anatomy 0.000 description 4
- 239000000137 peptide hydrolase inhibitor Substances 0.000 description 4
- 238000001556 precipitation Methods 0.000 description 4
- 230000008569 process Effects 0.000 description 4
- 239000011541 reaction mixture Substances 0.000 description 4
- 241000894007 species Species 0.000 description 4
- 238000010561 standard procedure Methods 0.000 description 4
- 238000001890 transfection Methods 0.000 description 4
- WEVYAHXRMPXWCK-UHFFFAOYSA-N Acetonitrile Chemical compound CC#N WEVYAHXRMPXWCK-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 3
- DCXYFEDJOCDNAF-UHFFFAOYSA-N Asparagine Natural products OC(=O)C(N)CC(N)=O DCXYFEDJOCDNAF-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 3
- 241000894006 Bacteria Species 0.000 description 3
- DWRXFEITVBNRMK-UHFFFAOYSA-N Beta-D-1-Arabinofuranosylthymine Natural products O=C1NC(=O)C(C)=CN1C1C(O)C(O)C(CO)O1 DWRXFEITVBNRMK-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 3
- 241000699802 Cricetulus griseus Species 0.000 description 3
- 102000012410 DNA Ligases Human genes 0.000 description 3
- 108010061982 DNA Ligases Proteins 0.000 description 3
- 108020003215 DNA Probes Proteins 0.000 description 3
- 239000003298 DNA probe Substances 0.000 description 3
- 241000701959 Escherichia virus Lambda Species 0.000 description 3
- 108010049003 Fibrinogen Proteins 0.000 description 3
- 102000008946 Fibrinogen Human genes 0.000 description 3
- 101000605403 Homo sapiens Plasminogen Proteins 0.000 description 3
- VEXZGXHMUGYJMC-UHFFFAOYSA-N Hydrochloric acid Chemical compound Cl VEXZGXHMUGYJMC-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 3
- DCXYFEDJOCDNAF-REOHCLBHSA-N L-asparagine Chemical compound OC(=O)[C@@H](N)CC(N)=O DCXYFEDJOCDNAF-REOHCLBHSA-N 0.000 description 3
- 108091000080 Phosphotransferase Proteins 0.000 description 3
- 102100027378 Prothrombin Human genes 0.000 description 3
- 108010094028 Prothrombin Proteins 0.000 description 3
- DBMJMQXJHONAFJ-UHFFFAOYSA-M Sodium laurylsulphate Chemical compound [Na+].CCCCCCCCCCCCOS([O-])(=O)=O DBMJMQXJHONAFJ-UHFFFAOYSA-M 0.000 description 3
- 108010023197 Streptokinase Proteins 0.000 description 3
- 241000700605 Viruses Species 0.000 description 3
- 229960001230 asparagine Drugs 0.000 description 3
- 235000009582 asparagine Nutrition 0.000 description 3
- IQFYYKKMVGJFEH-UHFFFAOYSA-N beta-L-thymidine Natural products O=C1NC(=O)C(C)=CN1C1OC(CO)C(O)C1 IQFYYKKMVGJFEH-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 3
- 210000004369 blood Anatomy 0.000 description 3
- 239000008280 blood Substances 0.000 description 3
- 238000005119 centrifugation Methods 0.000 description 3
- 210000004978 chinese hamster ovary cell Anatomy 0.000 description 3
- 230000000295 complement effect Effects 0.000 description 3
- 238000012217 deletion Methods 0.000 description 3
- 230000037430 deletion Effects 0.000 description 3
- LOKCTEFSRHRXRJ-UHFFFAOYSA-I dipotassium trisodium dihydrogen phosphate hydrogen phosphate dichloride Chemical compound P(=O)(O)(O)[O-].[K+].P(=O)(O)([O-])[O-].[Na+].[Na+].[Cl-].[K+].[Cl-].[Na+] LOKCTEFSRHRXRJ-UHFFFAOYSA-I 0.000 description 3
- 238000002474 experimental method Methods 0.000 description 3
- 238000005194 fractionation Methods 0.000 description 3
- 230000006870 function Effects 0.000 description 3
- ZDXPYRJPNDTMRX-UHFFFAOYSA-N glutamine Natural products OC(=O)C(N)CCC(N)=O ZDXPYRJPNDTMRX-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 3
- 238000004128 high performance liquid chromatography Methods 0.000 description 3
- 239000003112 inhibitor Substances 0.000 description 3
- 239000012528 membrane Substances 0.000 description 3
- 229910052757 nitrogen Inorganic materials 0.000 description 3
- 239000002953 phosphate buffered saline Substances 0.000 description 3
- 102000020233 phosphotransferase Human genes 0.000 description 3
- 229940039716 prothrombin Drugs 0.000 description 3
- 238000012216 screening Methods 0.000 description 3
- 230000028327 secretion Effects 0.000 description 3
- 238000012163 sequencing technique Methods 0.000 description 3
- 229960005202 streptokinase Drugs 0.000 description 3
- 239000000126 substance Substances 0.000 description 3
- 238000006467 substitution reaction Methods 0.000 description 3
- 239000006228 supernatant Substances 0.000 description 3
- 229960000103 thrombolytic agent Drugs 0.000 description 3
- 229940104230 thymidine Drugs 0.000 description 3
- XLYOFNOQVPJJNP-UHFFFAOYSA-N water Substances O XLYOFNOQVPJJNP-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 3
- HRTNVZOWEFVIGJ-UHFFFAOYSA-N 2-anilino-4h-1,3-thiazol-5-one Chemical class S1C(=O)CN=C1NC1=CC=CC=C1 HRTNVZOWEFVIGJ-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 2
- CSCPPACGZOOCGX-UHFFFAOYSA-N Acetone Natural products CC(C)=O CSCPPACGZOOCGX-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 2
- HRPVXLWXLXDGHG-UHFFFAOYSA-N Acrylamide Chemical compound NC(=O)C=C HRPVXLWXLXDGHG-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 2
- 229920001817 Agar Polymers 0.000 description 2
- 229920000936 Agarose Polymers 0.000 description 2
- 102000002260 Alkaline Phosphatase Human genes 0.000 description 2
- 108020004774 Alkaline Phosphatase Proteins 0.000 description 2
- 108010039627 Aprotinin Proteins 0.000 description 2
- 241000972773 Aulopiformes Species 0.000 description 2
- 108091003079 Bovine Serum Albumin Proteins 0.000 description 2
- CPELXLSAUQHCOX-UHFFFAOYSA-M Bromide Chemical compound [Br-] CPELXLSAUQHCOX-UHFFFAOYSA-M 0.000 description 2
- 101100334001 Caenorhabditis elegans rib-1 gene Proteins 0.000 description 2
- UXVMQQNJUSDDNG-UHFFFAOYSA-L Calcium chloride Chemical compound [Cl-].[Cl-].[Ca+2] UXVMQQNJUSDDNG-UHFFFAOYSA-L 0.000 description 2
- 101150074155 DHFR gene Proteins 0.000 description 2
- 102000053602 DNA Human genes 0.000 description 2
- KCXVZYZYPLLWCC-UHFFFAOYSA-N EDTA Chemical compound OC(=O)CN(CC(O)=O)CCN(CC(O)=O)CC(O)=O KCXVZYZYPLLWCC-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 2
- 208000005189 Embolism Diseases 0.000 description 2
- 241000282412 Homo Species 0.000 description 2
- 102000003839 Human Proteins Human genes 0.000 description 2
- 108090000144 Human Proteins Proteins 0.000 description 2
- UGQMRVRMYYASKQ-UHFFFAOYSA-N Hypoxanthine nucleoside Natural products OC1C(O)C(CO)OC1N1C(NC=NC2=O)=C2N=C1 UGQMRVRMYYASKQ-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 2
- TWRXJAOTZQYOKJ-UHFFFAOYSA-L Magnesium chloride Chemical compound [Mg+2].[Cl-].[Cl-] TWRXJAOTZQYOKJ-UHFFFAOYSA-L 0.000 description 2
- 241001465754 Metazoa Species 0.000 description 2
- 101710163270 Nuclease Proteins 0.000 description 2
- WCUXLLCKKVVCTQ-UHFFFAOYSA-M Potassium chloride Chemical compound [Cl-].[K+] WCUXLLCKKVVCTQ-UHFFFAOYSA-M 0.000 description 2
- 208000010378 Pulmonary Embolism Diseases 0.000 description 2
- 101150098638 RNASE1 gene Proteins 0.000 description 2
- 238000012300 Sequence Analysis Methods 0.000 description 2
- UIIMBOGNXHQVGW-UHFFFAOYSA-M Sodium bicarbonate Chemical compound [Na+].OC([O-])=O UIIMBOGNXHQVGW-UHFFFAOYSA-M 0.000 description 2
- 239000004098 Tetracycline Substances 0.000 description 2
- 208000001435 Thromboembolism Diseases 0.000 description 2
- 206010047249 Venous thrombosis Diseases 0.000 description 2
- 238000002835 absorbance Methods 0.000 description 2
- 229960000583 acetic acid Drugs 0.000 description 2
- 239000008272 agar Substances 0.000 description 2
- 238000000246 agarose gel electrophoresis Methods 0.000 description 2
- 229960004405 aprotinin Drugs 0.000 description 2
- 238000000211 autoradiogram Methods 0.000 description 2
- 244000052616 bacterial pathogen Species 0.000 description 2
- 230000008901 benefit Effects 0.000 description 2
- 230000000975 bioactive effect Effects 0.000 description 2
- 239000007853 buffer solution Substances 0.000 description 2
- 239000001110 calcium chloride Substances 0.000 description 2
- 229910001628 calcium chloride Inorganic materials 0.000 description 2
- 239000001506 calcium phosphate Substances 0.000 description 2
- 229910000389 calcium phosphate Inorganic materials 0.000 description 2
- 235000011010 calcium phosphates Nutrition 0.000 description 2
- YTRQFSDWAXHJCC-UHFFFAOYSA-N chloroform;phenol Chemical compound ClC(Cl)Cl.OC1=CC=CC=C1 YTRQFSDWAXHJCC-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 2
- 210000000349 chromosome Anatomy 0.000 description 2
- 238000010367 cloning Methods 0.000 description 2
- 230000015271 coagulation Effects 0.000 description 2
- 238000005345 coagulation Methods 0.000 description 2
- 230000001276 controlling effect Effects 0.000 description 2
- 229940109239 creatinine Drugs 0.000 description 2
- 230000001419 dependent effect Effects 0.000 description 2
- 230000029087 digestion Effects 0.000 description 2
- 102000038379 digestive enzymes Human genes 0.000 description 2
- 108091007734 digestive enzymes Proteins 0.000 description 2
- 238000010790 dilution Methods 0.000 description 2
- 239000012895 dilution Substances 0.000 description 2
- VHJLVAABSRFDPM-QWWZWVQMSA-N dithiothreitol Chemical compound SC[C@@H](O)[C@H](O)CS VHJLVAABSRFDPM-QWWZWVQMSA-N 0.000 description 2
- 239000003814 drug Substances 0.000 description 2
- 230000002526 effect on cardiovascular system Effects 0.000 description 2
- 210000003527 eukaryotic cell Anatomy 0.000 description 2
- 210000001723 extracellular space Anatomy 0.000 description 2
- 238000000855 fermentation Methods 0.000 description 2
- 230000004151 fermentation Effects 0.000 description 2
- 230000004927 fusion Effects 0.000 description 2
- 108020004445 glyceraldehyde-3-phosphate dehydrogenase Proteins 0.000 description 2
- 102000006602 glyceraldehyde-3-phosphate dehydrogenase Human genes 0.000 description 2
- 239000008187 granular material Substances 0.000 description 2
- 230000001900 immune effect Effects 0.000 description 2
- ZPNFWUPYTFPOJU-LPYSRVMUSA-N iniprol Chemical compound C([C@H]1C(=O)NCC(=O)NCC(=O)N[C@H]2CSSC[C@H]3C(=O)N[C@@H](CCCCN)C(=O)N[C@@H](C)C(=O)N[C@@H](CCCNC(N)=N)C(=O)N[C@H](C(N[C@H](C(=O)N[C@@H](CCCNC(N)=N)C(=O)N[C@@H](CC=4C=CC(O)=CC=4)C(=O)N[C@@H](CC=4C=CC=CC=4)C(=O)N[C@@H](CC=4C=CC(O)=CC=4)C(=O)N[C@@H](CC(N)=O)C(=O)N[C@@H](C)C(=O)N[C@@H](CCCCN)C(=O)N[C@@H](C)C(=O)NCC(=O)N[C@@H](CC(C)C)C(=O)N[C@@H](CSSC[C@H](NC(=O)[C@H](CC(O)=O)NC(=O)[C@H](CCC(O)=O)NC(=O)[C@H](C)NC(=O)[C@H](CO)NC(=O)[C@H](CCCCN)NC(=O)[C@H](CC=4C=CC=CC=4)NC(=O)[C@H](CC(N)=O)NC(=O)[C@H](CC(N)=O)NC(=O)[C@H](CCCNC(N)=N)NC(=O)[C@H](CCCCN)NC(=O)[C@H](C)NC(=O)[C@H](CCCNC(N)=N)NC2=O)C(=O)N[C@@H](CCSC)C(=O)N[C@@H](CCCNC(N)=N)C(=O)N[C@@H]([C@@H](C)O)C(=O)N[C@@H](CSSC[C@H](NC(=O)[C@H](CC=2C=CC=CC=2)NC(=O)[C@H](CC(O)=O)NC(=O)[C@H]2N(CCC2)C(=O)[C@@H](N)CCCNC(N)=N)C(=O)N[C@@H](CC(C)C)C(=O)N[C@@H](CCC(O)=O)C(=O)N2[C@@H](CCC2)C(=O)N2[C@@H](CCC2)C(=O)N[C@@H](CC=2C=CC(O)=CC=2)C(=O)N[C@@H]([C@@H](C)O)C(=O)NCC(=O)N2[C@@H](CCC2)C(=O)N3)C(=O)NCC(=O)NCC(=O)N[C@@H](C)C(O)=O)C(=O)N[C@@H](CCC(N)=O)C(=O)N[C@H](C(=O)N[C@@H](CC=2C=CC=CC=2)C(=O)N[C@H](C(=O)N1)C(C)C)[C@@H](C)O)[C@@H](C)CC)=O)[C@@H](C)CC)C1=CC=C(O)C=C1 ZPNFWUPYTFPOJU-LPYSRVMUSA-N 0.000 description 2
- 238000003780 insertion Methods 0.000 description 2
- 230000037431 insertion Effects 0.000 description 2
- 238000001990 intravenous administration Methods 0.000 description 2
- 239000007788 liquid Substances 0.000 description 2
- 239000006166 lysate Substances 0.000 description 2
- 238000009629 microbiological culture Methods 0.000 description 2
- 238000012544 monitoring process Methods 0.000 description 2
- 229930014626 natural product Natural products 0.000 description 2
- 150000007523 nucleic acids Chemical class 0.000 description 2
- 210000001672 ovary Anatomy 0.000 description 2
- QKFJKGMPGYROCL-UHFFFAOYSA-N phenyl isothiocyanate Chemical compound S=C=NC1=CC=CC=C1 QKFJKGMPGYROCL-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 2
- 239000013600 plasmid vector Substances 0.000 description 2
- 230000033885 plasminogen activation Effects 0.000 description 2
- 230000008488 polyadenylation Effects 0.000 description 2
- 125000002924 primary amino group Chemical group [H]N([H])* 0.000 description 2
- 210000001236 prokaryotic cell Anatomy 0.000 description 2
- 230000017854 proteolysis Effects 0.000 description 2
- 238000011002 quantification Methods 0.000 description 2
- 150000003254 radicals Chemical class 0.000 description 2
- 238000005215 recombination Methods 0.000 description 2
- 210000001995 reticulocyte Anatomy 0.000 description 2
- 235000019515 salmon Nutrition 0.000 description 2
- 238000000926 separation method Methods 0.000 description 2
- 125000003607 serino group Chemical group [H]N([H])[C@]([H])(C(=O)[*])C(O[H])([H])[H] 0.000 description 2
- 239000002356 single layer Substances 0.000 description 2
- 239000001488 sodium phosphate Substances 0.000 description 2
- 229910000162 sodium phosphate Inorganic materials 0.000 description 2
- 239000007787 solid Substances 0.000 description 2
- 239000000758 substrate Substances 0.000 description 2
- 239000000725 suspension Substances 0.000 description 2
- 238000012360 testing method Methods 0.000 description 2
- 229960002180 tetracycline Drugs 0.000 description 2
- 229930101283 tetracycline Natural products 0.000 description 2
- 235000019364 tetracycline Nutrition 0.000 description 2
- 150000003522 tetracyclines Chemical class 0.000 description 2
- 238000002560 therapeutic procedure Methods 0.000 description 2
- 238000013518 transcription Methods 0.000 description 2
- 230000035897 transcription Effects 0.000 description 2
- QORWJWZARLRLPR-UHFFFAOYSA-H tricalcium bis(phosphate) Chemical compound [Ca+2].[Ca+2].[Ca+2].[O-]P([O-])([O-])=O.[O-]P([O-])([O-])=O QORWJWZARLRLPR-UHFFFAOYSA-H 0.000 description 2
- RYFMWSXOAZQYPI-UHFFFAOYSA-K trisodium phosphate Chemical compound [Na+].[Na+].[Na+].[O-]P([O-])([O-])=O RYFMWSXOAZQYPI-UHFFFAOYSA-K 0.000 description 2
- 230000002792 vascular Effects 0.000 description 2
- 208000019553 vascular disease Diseases 0.000 description 2
- 230000029812 viral genome replication Effects 0.000 description 2
- 230000003612 virological effect Effects 0.000 description 2
- JYIHLWTZGXWWMZ-ACGXKRRESA-N (2s)-2-[[4-[(2-amino-4-oxo-1h-pteridin-6-yl)methylamino]cyclohexa-2,4-diene-1-carbonyl]amino]pentanedioic acid Chemical compound C=1N=C2NC(N)=NC(=O)C2=NC=1CNC1=CCC(C(=O)N[C@@H](CCC(O)=O)C(O)=O)C=C1 JYIHLWTZGXWWMZ-ACGXKRRESA-N 0.000 description 1
- VFWCMGCRMGJXDK-UHFFFAOYSA-N 1-chlorobutane Chemical compound CCCCCl VFWCMGCRMGJXDK-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 1
- GZCWLCBFPRFLKL-UHFFFAOYSA-N 1-prop-2-ynoxypropan-2-ol Chemical compound CC(O)COCC#C GZCWLCBFPRFLKL-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 1
- OWEGMIWEEQEYGQ-UHFFFAOYSA-N 100676-05-9 Natural products OC1C(O)C(O)C(CO)OC1OCC1C(O)C(O)C(O)C(OC2C(OC(O)C(O)C2O)CO)O1 OWEGMIWEEQEYGQ-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 1
- 101150055869 25 gene Proteins 0.000 description 1
- GOLORTLGFDVFDW-UHFFFAOYSA-N 3-(1h-benzimidazol-2-yl)-7-(diethylamino)chromen-2-one Chemical compound C1=CC=C2NC(C3=CC4=CC=C(C=C4OC3=O)N(CC)CC)=NC2=C1 GOLORTLGFDVFDW-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 1
- SXOUIMVOMIGLHO-UHFFFAOYSA-N 3-(1h-indol-2-yl)prop-2-enoic acid Chemical compound C1=CC=C2NC(C=CC(=O)O)=CC2=C1 SXOUIMVOMIGLHO-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 1
- OSJPPGNTCRNQQC-UWTATZPHSA-N 3-phospho-D-glyceric acid Chemical compound OC(=O)[C@H](O)COP(O)(O)=O OSJPPGNTCRNQQC-UWTATZPHSA-N 0.000 description 1
- ZCYVEMRRCGMTRW-UHFFFAOYSA-N 7553-56-2 Chemical compound [I] ZCYVEMRRCGMTRW-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 1
- 102000013563 Acid Phosphatase Human genes 0.000 description 1
- 108010051457 Acid Phosphatase Proteins 0.000 description 1
- 101710187573 Alcohol dehydrogenase 2 Proteins 0.000 description 1
- 101710133776 Alcohol dehydrogenase class-3 Proteins 0.000 description 1
- 239000004475 Arginine Substances 0.000 description 1
- 108020000946 Bacterial DNA Proteins 0.000 description 1
- 102000004506 Blood Proteins Human genes 0.000 description 1
- 108010017384 Blood Proteins Proteins 0.000 description 1
- 101100324465 Caenorhabditis elegans arr-1 gene Proteins 0.000 description 1
- OYPRJOBELJOOCE-UHFFFAOYSA-N Calcium Chemical compound [Ca] OYPRJOBELJOOCE-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 1
- 241000283707 Capra Species 0.000 description 1
- 208000024172 Cardiovascular disease Diseases 0.000 description 1
- 241000282693 Cercopithecidae Species 0.000 description 1
- 108010008286 DNA nucleotidylexotransferase Proteins 0.000 description 1
- 102100033215 DNA nucleotidylexotransferase Human genes 0.000 description 1
- 108050009160 DNA polymerase 1 Proteins 0.000 description 1
- 238000001712 DNA sequencing Methods 0.000 description 1
- 206010051055 Deep vein thrombosis Diseases 0.000 description 1
- BWGNESOTFCXPMA-UHFFFAOYSA-N Dihydrogen disulfide Chemical compound SS BWGNESOTFCXPMA-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 1
- 108090000204 Dipeptidase 1 Proteins 0.000 description 1
- 241000305071 Enterobacterales Species 0.000 description 1
- 241000588724 Escherichia coli Species 0.000 description 1
- 108010014172 Factor V Proteins 0.000 description 1
- 108010054218 Factor VIII Proteins 0.000 description 1
- 102000001690 Factor VIII Human genes 0.000 description 1
- 108700039691 Genetic Promoter Regions Proteins 0.000 description 1
- 108700007698 Genetic Terminator Regions Proteins 0.000 description 1
- 102000006395 Globulins Human genes 0.000 description 1
- 108010044091 Globulins Proteins 0.000 description 1
- 102000030595 Glucokinase Human genes 0.000 description 1
- 108010021582 Glucokinase Proteins 0.000 description 1
- 102000005731 Glucose-6-phosphate isomerase Human genes 0.000 description 1
- 108010070600 Glucose-6-phosphate isomerase Proteins 0.000 description 1
- 102000017011 Glycated Hemoglobin A Human genes 0.000 description 1
- 108010014663 Glycated Hemoglobin A Proteins 0.000 description 1
- HTTJABKRGRZYRN-UHFFFAOYSA-N Heparin Chemical compound OC1C(NC(=O)C)C(O)OC(COS(O)(=O)=O)C1OC1C(OS(O)(=O)=O)C(O)C(OC2C(C(OS(O)(=O)=O)C(OC3C(C(O)C(O)C(O3)C(O)=O)OS(O)(=O)=O)C(CO)O2)NS(O)(=O)=O)C(C(O)=O)O1 HTTJABKRGRZYRN-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 1
- 102000005548 Hexokinase Human genes 0.000 description 1
- 108700040460 Hexokinases Proteins 0.000 description 1
- 108091006905 Human Serum Albumin Proteins 0.000 description 1
- 102000008100 Human Serum Albumin Human genes 0.000 description 1
- DGAQECJNVWCQMB-PUAWFVPOSA-M Ilexoside XXIX Chemical compound C[C@@H]1CC[C@@]2(CC[C@@]3(C(=CC[C@H]4[C@]3(CC[C@@H]5[C@@]4(CC[C@@H](C5(C)C)OS(=O)(=O)[O-])C)C)[C@@H]2[C@]1(C)O)C)C(=O)O[C@H]6[C@@H]([C@H]([C@@H]([C@H](O6)CO)O)O)O.[Na+] DGAQECJNVWCQMB-PUAWFVPOSA-M 0.000 description 1
- 108060003951 Immunoglobulin Proteins 0.000 description 1
- 102000006992 Interferon-alpha Human genes 0.000 description 1
- 108010047761 Interferon-alpha Proteins 0.000 description 1
- 108091092195 Intron Proteins 0.000 description 1
- 101150113031 Jag1 gene Proteins 0.000 description 1
- ONIBWKKTOPOVIA-BYPYZUCNSA-N L-Proline Chemical compound OC(=O)[C@@H]1CCCN1 ONIBWKKTOPOVIA-BYPYZUCNSA-N 0.000 description 1
- QNAYBMKLOCPYGJ-REOHCLBHSA-N L-alanine Chemical compound C[C@H](N)C(O)=O QNAYBMKLOCPYGJ-REOHCLBHSA-N 0.000 description 1
- AGPKZVBTJJNPAG-WHFBIAKZSA-N L-isoleucine Chemical compound CC[C@H](C)[C@H](N)C(O)=O AGPKZVBTJJNPAG-WHFBIAKZSA-N 0.000 description 1
- COLNVLDHVKWLRT-QMMMGPOBSA-N L-phenylalanine Chemical compound OC(=O)[C@@H](N)CC1=CC=CC=C1 COLNVLDHVKWLRT-QMMMGPOBSA-N 0.000 description 1
- OUYCCCASQSFEME-QMMMGPOBSA-N L-tyrosine Chemical compound OC(=O)[C@@H](N)CC1=CC=C(O)C=C1 OUYCCCASQSFEME-QMMMGPOBSA-N 0.000 description 1
- GUBGYTABKSRVRQ-QKKXKWKRSA-N Lactose Natural products OC[C@H]1O[C@@H](O[C@H]2[C@H](O)[C@@H](O)C(O)O[C@@H]2CO)[C@H](O)[C@@H](O)[C@H]1O GUBGYTABKSRVRQ-QKKXKWKRSA-N 0.000 description 1
- 229920006063 Lamide® Polymers 0.000 description 1
- 108091026898 Leader sequence (mRNA) Proteins 0.000 description 1
- 239000004472 Lysine Substances 0.000 description 1
- KDXKERNSBIXSRK-UHFFFAOYSA-N Lysine Natural products NCCCCC(N)C(O)=O KDXKERNSBIXSRK-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 1
- 241000701076 Macacine alphaherpesvirus 1 Species 0.000 description 1
- GUBGYTABKSRVRQ-PICCSMPSSA-N Maltose Natural products O[C@@H]1[C@@H](O)[C@H](O)[C@@H](CO)O[C@@H]1O[C@@H]1[C@@H](CO)OC(O)[C@H](O)[C@H]1O GUBGYTABKSRVRQ-PICCSMPSSA-N 0.000 description 1
- 230000004988 N-glycosylation Effects 0.000 description 1
- 101100114416 Neurospora crassa (strain ATCC 24698 / 74-OR23-1A / CBS 708.71 / DSM 1257 / FGSC 987) con-10 gene Proteins 0.000 description 1
- 108700026244 Open Reading Frames Proteins 0.000 description 1
- 102000004316 Oxidoreductases Human genes 0.000 description 1
- 108090000854 Oxidoreductases Proteins 0.000 description 1
- 229910019142 PO4 Inorganic materials 0.000 description 1
- 108010087702 Penicillinase Proteins 0.000 description 1
- 102000001105 Phosphofructokinases Human genes 0.000 description 1
- 108010069341 Phosphofructokinases Proteins 0.000 description 1
- 102000012288 Phosphopyruvate Hydratase Human genes 0.000 description 1
- 108010022181 Phosphopyruvate Hydratase Proteins 0.000 description 1
- 108010021757 Polynucleotide 5'-Hydroxyl-Kinase Proteins 0.000 description 1
- 102000008422 Polynucleotide 5'-hydroxyl-kinase Human genes 0.000 description 1
- ONIBWKKTOPOVIA-UHFFFAOYSA-N Proline Natural products OC(=O)C1CCCN1 ONIBWKKTOPOVIA-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 1
- 108010059712 Pronase Proteins 0.000 description 1
- 102000001253 Protein Kinase Human genes 0.000 description 1
- LCTONWCANYUPML-UHFFFAOYSA-M Pyruvate Chemical compound CC(=O)C([O-])=O LCTONWCANYUPML-UHFFFAOYSA-M 0.000 description 1
- 230000004570 RNA-binding Effects 0.000 description 1
- 102000012479 Serine Proteases Human genes 0.000 description 1
- 108010022999 Serine Proteases Proteins 0.000 description 1
- VMHLLURERBWHNL-UHFFFAOYSA-M Sodium acetate Chemical compound [Na+].CC([O-])=O VMHLLURERBWHNL-UHFFFAOYSA-M 0.000 description 1
- 101100311302 Sordaria macrospora (strain ATCC MYA-333 / DSM 997 / K(L3346) / K-hell) pro11 gene Proteins 0.000 description 1
- NINIDFKCEFEMDL-UHFFFAOYSA-N Sulfur Chemical compound [S] NINIDFKCEFEMDL-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 1
- 108091036066 Three prime untranslated region Proteins 0.000 description 1
- AYFVYJQAPQTCCC-UHFFFAOYSA-N Threonine Natural products CC(O)C(N)C(O)=O AYFVYJQAPQTCCC-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 1
- 239000004473 Threonine Substances 0.000 description 1
- 102000004357 Transferases Human genes 0.000 description 1
- 108090000992 Transferases Proteins 0.000 description 1
- JLCPHMBAVCMARE-UHFFFAOYSA-N [3-[[3-[[3-[[3-[[3-[[3-[[3-[[3-[[3-[[3-[[3-[[5-(2-amino-6-oxo-1H-purin-9-yl)-3-[[3-[[3-[[3-[[3-[[3-[[5-(2-amino-6-oxo-1H-purin-9-yl)-3-[[5-(2-amino-6-oxo-1H-purin-9-yl)-3-hydroxyoxolan-2-yl]methoxy-hydroxyphosphoryl]oxyoxolan-2-yl]methoxy-hydroxyphosphoryl]oxy-5-(5-methyl-2,4-dioxopyrimidin-1-yl)oxolan-2-yl]methoxy-hydroxyphosphoryl]oxy-5-(6-aminopurin-9-yl)oxolan-2-yl]methoxy-hydroxyphosphoryl]oxy-5-(6-aminopurin-9-yl)oxolan-2-yl]methoxy-hydroxyphosphoryl]oxy-5-(6-aminopurin-9-yl)oxolan-2-yl]methoxy-hydroxyphosphoryl]oxy-5-(6-aminopurin-9-yl)oxolan-2-yl]methoxy-hydroxyphosphoryl]oxyoxolan-2-yl]methoxy-hydroxyphosphoryl]oxy-5-(5-methyl-2,4-dioxopyrimidin-1-yl)oxolan-2-yl]methoxy-hydroxyphosphoryl]oxy-5-(4-amino-2-oxopyrimidin-1-yl)oxolan-2-yl]methoxy-hydroxyphosphoryl]oxy-5-(5-methyl-2,4-dioxopyrimidin-1-yl)oxolan-2-yl]methoxy-hydroxyphosphoryl]oxy-5-(5-methyl-2,4-dioxopyrimidin-1-yl)oxolan-2-yl]methoxy-hydroxyphosphoryl]oxy-5-(6-aminopurin-9-yl)oxolan-2-yl]methoxy-hydroxyphosphoryl]oxy-5-(6-aminopurin-9-yl)oxolan-2-yl]methoxy-hydroxyphosphoryl]oxy-5-(4-amino-2-oxopyrimidin-1-yl)oxolan-2-yl]methoxy-hydroxyphosphoryl]oxy-5-(4-amino-2-oxopyrimidin-1-yl)oxolan-2-yl]methoxy-hydroxyphosphoryl]oxy-5-(4-amino-2-oxopyrimidin-1-yl)oxolan-2-yl]methoxy-hydroxyphosphoryl]oxy-5-(6-aminopurin-9-yl)oxolan-2-yl]methoxy-hydroxyphosphoryl]oxy-5-(4-amino-2-oxopyrimidin-1-yl)oxolan-2-yl]methyl [5-(6-aminopurin-9-yl)-2-(hydroxymethyl)oxolan-3-yl] hydrogen phosphate Polymers Cc1cn(C2CC(OP(O)(=O)OCC3OC(CC3OP(O)(=O)OCC3OC(CC3O)n3cnc4c3nc(N)[nH]c4=O)n3cnc4c3nc(N)[nH]c4=O)C(COP(O)(=O)OC3CC(OC3COP(O)(=O)OC3CC(OC3COP(O)(=O)OC3CC(OC3COP(O)(=O)OC3CC(OC3COP(O)(=O)OC3CC(OC3COP(O)(=O)OC3CC(OC3COP(O)(=O)OC3CC(OC3COP(O)(=O)OC3CC(OC3COP(O)(=O)OC3CC(OC3COP(O)(=O)OC3CC(OC3COP(O)(=O)OC3CC(OC3COP(O)(=O)OC3CC(OC3COP(O)(=O)OC3CC(OC3COP(O)(=O)OC3CC(OC3COP(O)(=O)OC3CC(OC3COP(O)(=O)OC3CC(OC3COP(O)(=O)OC3CC(OC3CO)n3cnc4c(N)ncnc34)n3ccc(N)nc3=O)n3cnc4c(N)ncnc34)n3ccc(N)nc3=O)n3ccc(N)nc3=O)n3ccc(N)nc3=O)n3cnc4c(N)ncnc34)n3cnc4c(N)ncnc34)n3cc(C)c(=O)[nH]c3=O)n3cc(C)c(=O)[nH]c3=O)n3ccc(N)nc3=O)n3cc(C)c(=O)[nH]c3=O)n3cnc4c3nc(N)[nH]c4=O)n3cnc4c(N)ncnc34)n3cnc4c(N)ncnc34)n3cnc4c(N)ncnc34)n3cnc4c(N)ncnc34)O2)c(=O)[nH]c1=O JLCPHMBAVCMARE-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 1
- 239000008351 acetate buffer Substances 0.000 description 1
- OZZOVSQSDIWNIP-UHFFFAOYSA-N acetic acid;azane Chemical compound [NH4+].[NH4+].CC([O-])=O.CC([O-])=O OZZOVSQSDIWNIP-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 1
- 239000002253 acid Substances 0.000 description 1
- 230000002378 acidificating effect Effects 0.000 description 1
- 230000004913 activation Effects 0.000 description 1
- 230000001154 acute effect Effects 0.000 description 1
- 239000000654 additive Substances 0.000 description 1
- 239000000853 adhesive Substances 0.000 description 1
- 230000001070 adhesive effect Effects 0.000 description 1
- 235000004279 alanine Nutrition 0.000 description 1
- WQZGKKKJIJFFOK-PHYPRBDBSA-N alpha-D-galactose Chemical compound OC[C@H]1O[C@H](O)[C@H](O)[C@@H](O)[C@H]1O WQZGKKKJIJFFOK-PHYPRBDBSA-N 0.000 description 1
- 230000004075 alteration Effects 0.000 description 1
- 150000001408 amides Chemical class 0.000 description 1
- 238000010171 animal model Methods 0.000 description 1
- 230000001494 anti-thymocyte effect Effects 0.000 description 1
- 239000003146 anticoagulant agent Substances 0.000 description 1
- 229940127219 anticoagulant drug Drugs 0.000 description 1
- 230000000890 antigenic effect Effects 0.000 description 1
- 229940030225 antihemorrhagics Drugs 0.000 description 1
- 229940045687 antimetabolites folic acid analogs Drugs 0.000 description 1
- 239000012223 aqueous fraction Substances 0.000 description 1
- 239000008346 aqueous phase Substances 0.000 description 1
- ODKSFYDXXFIFQN-UHFFFAOYSA-N arginine Natural products OC(=O)C(N)CCCNC(N)=N ODKSFYDXXFIFQN-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 1
- 210000001367 artery Anatomy 0.000 description 1
- 238000013475 authorization Methods 0.000 description 1
- 230000004888 barrier function Effects 0.000 description 1
- 235000015278 beef Nutrition 0.000 description 1
- 102000006635 beta-lactamase Human genes 0.000 description 1
- GUBGYTABKSRVRQ-QUYVBRFLSA-N beta-maltose Chemical compound OC[C@H]1O[C@H](O[C@H]2[C@H](O)[C@@H](O)[C@H](O)O[C@@H]2CO)[C@H](O)[C@@H](O)[C@@H]1O GUBGYTABKSRVRQ-QUYVBRFLSA-N 0.000 description 1
- 238000002306 biochemical method Methods 0.000 description 1
- 230000004071 biological effect Effects 0.000 description 1
- 210000004204 blood vessel Anatomy 0.000 description 1
- 239000001045 blue dye Substances 0.000 description 1
- 230000037396 body weight Effects 0.000 description 1
- 229940098773 bovine serum albumin Drugs 0.000 description 1
- 239000012267 brine Substances 0.000 description 1
- UDSAIICHUKSCKT-UHFFFAOYSA-N bromophenol blue Chemical compound C1=C(Br)C(O)=C(Br)C=C1C1(C=2C=C(Br)C(O)=C(Br)C=2)C2=CC=CC=C2S(=O)(=O)O1 UDSAIICHUKSCKT-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 1
- 239000007975 buffered saline Substances 0.000 description 1
- 239000011575 calcium Substances 0.000 description 1
- 229910052791 calcium Inorganic materials 0.000 description 1
- KIZFHUJKFSNWKO-UHFFFAOYSA-M calcium monohydroxide Chemical compound [Ca]O KIZFHUJKFSNWKO-UHFFFAOYSA-M 0.000 description 1
- 125000002057 carboxymethyl group Chemical group [H]OC(=O)C([H])([H])[*] 0.000 description 1
- 239000002327 cardiovascular agent Substances 0.000 description 1
- 229940125692 cardiovascular agent Drugs 0.000 description 1
- 230000003197 catalytic effect Effects 0.000 description 1
- 230000010261 cell growth Effects 0.000 description 1
- 210000000170 cell membrane Anatomy 0.000 description 1
- 230000036978 cell physiology Effects 0.000 description 1
- 210000002421 cell wall Anatomy 0.000 description 1
- 230000019522 cellular metabolic process Effects 0.000 description 1
- 230000004700 cellular uptake Effects 0.000 description 1
- 229920002678 cellulose Polymers 0.000 description 1
- 239000001913 cellulose Substances 0.000 description 1
- 239000007795 chemical reaction product Substances 0.000 description 1
- 239000003153 chemical reaction reagent Substances 0.000 description 1
- 239000003795 chemical substances by application Substances 0.000 description 1
- 238000004587 chromatography analysis Methods 0.000 description 1
- 239000013611 chromosomal DNA Substances 0.000 description 1
- 230000002759 chromosomal effect Effects 0.000 description 1
- 238000013373 clone screening Methods 0.000 description 1
- 230000001112 coagulating effect Effects 0.000 description 1
- 235000018417 cysteine Nutrition 0.000 description 1
- XUJNEKJLAYXESH-UHFFFAOYSA-N cysteine Natural products SCC(N)C(O)=O XUJNEKJLAYXESH-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 1
- 125000000151 cysteine group Chemical group N[C@@H](CS)C(=O)* 0.000 description 1
- 108091092330 cytoplasmic RNA Proteins 0.000 description 1
- 238000000354 decomposition reaction Methods 0.000 description 1
- 230000000593 degrading effect Effects 0.000 description 1
- 238000001514 detection method Methods 0.000 description 1
- 238000011161 development Methods 0.000 description 1
- 229960000633 dextran sulfate Drugs 0.000 description 1
- 238000010586 diagram Methods 0.000 description 1
- 238000000502 dialysis Methods 0.000 description 1
- 238000004090 dissolution Methods 0.000 description 1
- 125000002228 disulfide group Chemical group 0.000 description 1
- 150000002019 disulfides Chemical class 0.000 description 1
- 229940079593 drug Drugs 0.000 description 1
- 239000003937 drug carrier Substances 0.000 description 1
- 238000012869 ethanol precipitation Methods 0.000 description 1
- 229960000301 factor viii Drugs 0.000 description 1
- 230000002349 favourable effect Effects 0.000 description 1
- 239000012894 fetal calf serum Substances 0.000 description 1
- 229940012952 fibrinogen Drugs 0.000 description 1
- 229940001501 fibrinolysin Drugs 0.000 description 1
- 238000011049 filling Methods 0.000 description 1
- 150000002224 folic acids Chemical class 0.000 description 1
- 230000008014 freezing Effects 0.000 description 1
- 238000007710 freezing Methods 0.000 description 1
- 229930182830 galactose Natural products 0.000 description 1
- 238000001502 gel electrophoresis Methods 0.000 description 1
- 238000010353 genetic engineering Methods 0.000 description 1
- 239000012362 glacial acetic acid Substances 0.000 description 1
- 239000011521 glass Substances 0.000 description 1
- 230000002414 glycolytic effect Effects 0.000 description 1
- 230000013595 glycosylation Effects 0.000 description 1
- 238000006206 glycosylation reaction Methods 0.000 description 1
- 230000000025 haemostatic effect Effects 0.000 description 1
- 230000036541 health Effects 0.000 description 1
- 235000021410 healthy eating index Nutrition 0.000 description 1
- 230000002008 hemorrhagic effect Effects 0.000 description 1
- 230000023597 hemostasis Effects 0.000 description 1
- 230000002439 hemostatic effect Effects 0.000 description 1
- 229960002897 heparin Drugs 0.000 description 1
- 229920000669 heparin Polymers 0.000 description 1
- 208000002672 hepatitis B Diseases 0.000 description 1
- HNDVDQJCIGZPNO-UHFFFAOYSA-N histidine Natural products OC(=O)C(N)CC1=CN=CN1 HNDVDQJCIGZPNO-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 1
- 230000002209 hydrophobic effect Effects 0.000 description 1
- 125000002887 hydroxy group Chemical group [H]O* 0.000 description 1
- 238000000760 immunoelectrophoresis Methods 0.000 description 1
- 102000018358 immunoglobulin Human genes 0.000 description 1
- 230000006872 improvement Effects 0.000 description 1
- 238000000338 in vitro Methods 0.000 description 1
- 238000010348 incorporation Methods 0.000 description 1
- 238000001802 infusion Methods 0.000 description 1
- 238000002347 injection Methods 0.000 description 1
- 239000007924 injection Substances 0.000 description 1
- 239000002054 inoculum Substances 0.000 description 1
- 230000000968 intestinal effect Effects 0.000 description 1
- 210000003093 intracellular space Anatomy 0.000 description 1
- 238000011835 investigation Methods 0.000 description 1
- 229910052740 iodine Inorganic materials 0.000 description 1
- 239000011630 iodine Substances 0.000 description 1
- JDNTWHVOXJZDSN-UHFFFAOYSA-N iodoacetic acid Chemical compound OC(=O)CI JDNTWHVOXJZDSN-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 1
- 229960000310 isoleucine Drugs 0.000 description 1
- AGPKZVBTJJNPAG-UHFFFAOYSA-N isoleucine Natural products CCC(C)C(N)C(O)=O AGPKZVBTJJNPAG-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 1
- 239000008101 lactose Substances 0.000 description 1
- 230000003902 lesion Effects 0.000 description 1
- 239000003446 ligand Substances 0.000 description 1
- 238000011866 long-term treatment Methods 0.000 description 1
- 210000004698 lymphocyte Anatomy 0.000 description 1
- 230000002101 lytic effect Effects 0.000 description 1
- 229910001629 magnesium chloride Inorganic materials 0.000 description 1
- 230000014759 maintenance of location Effects 0.000 description 1
- 210000004962 mammalian cell Anatomy 0.000 description 1
- 108020004999 messenger RNA Proteins 0.000 description 1
- 230000004060 metabolic process Effects 0.000 description 1
- 230000003228 microsomal effect Effects 0.000 description 1
- 238000004264 monolayer culture Methods 0.000 description 1
- 238000002703 mutagenesis Methods 0.000 description 1
- 231100000350 mutagenesis Toxicity 0.000 description 1
- 230000035772 mutation Effects 0.000 description 1
- 208000010125 myocardial infarction Diseases 0.000 description 1
- 210000004897 n-terminal region Anatomy 0.000 description 1
- 108020004707 nucleic acids Proteins 0.000 description 1
- 102000039446 nucleic acids Human genes 0.000 description 1
- 210000004940 nucleus Anatomy 0.000 description 1
- 235000015097 nutrients Nutrition 0.000 description 1
- 229940046166 oligodeoxynucleotide Drugs 0.000 description 1
- 229920001542 oligosaccharide Polymers 0.000 description 1
- 150000002482 oligosaccharides Chemical class 0.000 description 1
- 230000002611 ovarian Effects 0.000 description 1
- 230000037361 pathway Effects 0.000 description 1
- 239000008188 pellet Substances 0.000 description 1
- 229950009506 penicillinase Drugs 0.000 description 1
- YPJUNDFVDDCYIH-UHFFFAOYSA-N perfluorobutyric acid Chemical compound OC(=O)C(F)(F)C(F)(F)C(F)(F)F YPJUNDFVDDCYIH-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 1
- 230000002093 peripheral effect Effects 0.000 description 1
- 230000000144 pharmacologic effect Effects 0.000 description 1
- 239000012071 phase Substances 0.000 description 1
- COLNVLDHVKWLRT-UHFFFAOYSA-N phenylalanine Natural products OC(=O)C(N)CC1=CC=CC=C1 COLNVLDHVKWLRT-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 1
- 229940117953 phenylisothiocyanate Drugs 0.000 description 1
- NBIIXXVUZAFLBC-UHFFFAOYSA-K phosphate Chemical compound [O-]P([O-])([O-])=O NBIIXXVUZAFLBC-UHFFFAOYSA-K 0.000 description 1
- 239000010452 phosphate Substances 0.000 description 1
- 239000008363 phosphate buffer Substances 0.000 description 1
- 230000000865 phosphorylative effect Effects 0.000 description 1
- 230000000704 physical effect Effects 0.000 description 1
- 239000002797 plasminogen activator inhibitor Substances 0.000 description 1
- 238000006116 polymerization reaction Methods 0.000 description 1
- 239000001103 potassium chloride Substances 0.000 description 1
- 235000011164 potassium chloride Nutrition 0.000 description 1
- 230000003389 potentiating effect Effects 0.000 description 1
- 239000002244 precipitate Substances 0.000 description 1
- 239000002243 precursor Substances 0.000 description 1
- 108010067999 preproalbumin Proteins 0.000 description 1
- 238000002203 pretreatment Methods 0.000 description 1
- 230000002035 prolonged effect Effects 0.000 description 1
- 230000000644 propagated effect Effects 0.000 description 1
- 238000011321 prophylaxis Methods 0.000 description 1
- 108060006633 protein kinase Proteins 0.000 description 1
- 230000002797 proteolythic effect Effects 0.000 description 1
- 238000000746 purification Methods 0.000 description 1
- 238000000163 radioactive labelling Methods 0.000 description 1
- 238000003127 radioimmunoassay Methods 0.000 description 1
- 230000006798 recombination Effects 0.000 description 1
- 230000001105 regulatory effect Effects 0.000 description 1
- 238000004153 renaturation Methods 0.000 description 1
- 230000008439 repair process Effects 0.000 description 1
- 230000003362 replicative effect Effects 0.000 description 1
- 238000011160 research Methods 0.000 description 1
- 239000003161 ribonuclease inhibitor Substances 0.000 description 1
- 210000003705 ribosome Anatomy 0.000 description 1
- 229920002477 rna polymer Polymers 0.000 description 1
- 238000005070 sampling Methods 0.000 description 1
- 239000006152 selective media Substances 0.000 description 1
- 230000035945 sensitivity Effects 0.000 description 1
- 238000012882 sequential analysis Methods 0.000 description 1
- 230000009919 sequestration Effects 0.000 description 1
- 239000011734 sodium Substances 0.000 description 1
- 229910052708 sodium Inorganic materials 0.000 description 1
- 239000001632 sodium acetate Substances 0.000 description 1
- 235000017281 sodium acetate Nutrition 0.000 description 1
- 235000017557 sodium bicarbonate Nutrition 0.000 description 1
- 229910000030 sodium bicarbonate Inorganic materials 0.000 description 1
- 239000001509 sodium citrate Substances 0.000 description 1
- NLJMYIDDQXHKNR-UHFFFAOYSA-K sodium citrate Chemical compound O.O.[Na+].[Na+].[Na+].[O-]C(=O)CC(O)(CC([O-])=O)C([O-])=O NLJMYIDDQXHKNR-UHFFFAOYSA-K 0.000 description 1
- 239000012064 sodium phosphate buffer Substances 0.000 description 1
- HPALAKNZSZLMCH-UHFFFAOYSA-M sodium;chloride;hydrate Chemical compound O.[Na+].[Cl-] HPALAKNZSZLMCH-UHFFFAOYSA-M 0.000 description 1
- 239000007790 solid phase Substances 0.000 description 1
- 230000001954 sterilising effect Effects 0.000 description 1
- 238000004659 sterilization and disinfection Methods 0.000 description 1
- 230000004936 stimulating effect Effects 0.000 description 1
- 230000000638 stimulation Effects 0.000 description 1
- 239000011593 sulfur Substances 0.000 description 1
- 229910052717 sulfur Inorganic materials 0.000 description 1
- 238000003786 synthesis reaction Methods 0.000 description 1
- IMCGHZIGRANKHV-AJNGGQMLSA-N tert-butyl (3s,5s)-2-oxo-5-[(2s,4s)-5-oxo-4-propan-2-yloxolan-2-yl]-3-propan-2-ylpyrrolidine-1-carboxylate Chemical compound O1C(=O)[C@H](C(C)C)C[C@H]1[C@H]1N(C(=O)OC(C)(C)C)C(=O)[C@H](C(C)C)C1 IMCGHZIGRANKHV-AJNGGQMLSA-N 0.000 description 1
- 230000001225 therapeutic effect Effects 0.000 description 1
- 210000001541 thymus gland Anatomy 0.000 description 1
- 239000003053 toxin Substances 0.000 description 1
- 231100000765 toxin Toxicity 0.000 description 1
- 108700012359 toxins Proteins 0.000 description 1
- 230000002103 transcriptional effect Effects 0.000 description 1
- 238000012546 transfer Methods 0.000 description 1
- 238000000844 transformation Methods 0.000 description 1
- 230000007704 transition Effects 0.000 description 1
- OUYCCCASQSFEME-UHFFFAOYSA-N tyrosine Natural products OC(=O)C(N)CC1=CC=C(O)C=C1 OUYCCCASQSFEME-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 1
- 238000002604 ultrasonography Methods 0.000 description 1
- 210000002700 urine Anatomy 0.000 description 1
- 239000003981 vehicle Substances 0.000 description 1
- 238000012800 visualization Methods 0.000 description 1
- DGVVWUTYPXICAM-UHFFFAOYSA-N β‐Mercaptoethanol Chemical compound OCCS DGVVWUTYPXICAM-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 1
Landscapes
- Medicines That Contain Protein Lipid Enzymes And Other Medicines (AREA)
- Enzymes And Modification Thereof (AREA)
Abstract
Съкратен човешки тъканен плазминогенен активатор (т-па), състоящ се предимно от аминокиселини 69-527, произведен в значими количества по методите на рекомбинантната днк (рднк) технология. Изобретението се отнася до метод за производството на т-па без контаминантите, с които обикновено е свързан в неговата естествена клетъчна среда, за получаване на експресионни вектори и различни клетки гостоприемници. 1 претенцияTruncated human tissue plasminogen activator (t-pa), consisting primarily of amino acids 69-527, produced in significant quantities by recombinant DNA (rDNA) technology. The invention relates to a method for the production of t-pa without the contaminants with which it is normally associated in its natural cellular environment, for the preparation of expression vectors and various host cells. 1 claim
Description
Представяното изобретение е за човешки плазминогенен активатор, съответстващ на този, който се намира в човешкия серум и/ или тъкани и за съединения и нововъведени форми като заместители, както и за способите и методите за неговото хомогенно произвеждане в терапевтично значими количества.The present invention is for a human plasminogen activator corresponding to that found in human serum and / or tissues and for compounds and novel forms as substitutes, as well as for methods and methods for its homogeneous production in therapeutically significant amounts.
Изобретението произлиза отчасти от откритието за секвенцията на ДНК и в последствие и тези на аминокиселините на човешки плазминогенен активатор. Това откритие даде възможност за възпроизводството на човешки плазминогенен активатор посредством приложението на рекомбинантната ДНК технология, предлагаща условия за получаването на достатъчни количества материал за започването и провеждането на изпитания върху опитни животни и в клинични условия, като необходимо условие за получаване на разрешение за продажба, безвъзпрепятствано от необходимите ограничения, присъщи на методите за изолиране, използвани досега, включващи добиване и екстрахиране от съществуващи клетъчни култури.The invention stems in part from the discovery of DNA sequencing and, subsequently, the amino acids of a human plasminogen activator. This finding made it possible to reproduce a human plasminogen activator through the application of recombinant DNA technology, providing conditions for obtaining sufficient quantities of material to initiate and conduct trials on experimental animals and in clinical conditions, as a necessary condition for obtaining a marketing authorization, unimpeded of the necessary limitations inherent in the isolation methods used so far, including extraction and extraction from existing cell cultures.
Публикациите и другите материали, използвани за осветяване на произхода на изобретението, както и в отделни случаи за осигуряване на допълнителни детайли за неговото действие са приложени в библиографска справка и за удобство са номерирани и групирани в прибавената библиография.Publications and other materials used to illuminate the origin of the invention, as well as in individual cases to provide additional details for its operation, are enclosed in the bibliographic reference and are conveniently numbered and grouped in the attached bibliography.
А. Човешки тъканен плазминогенен активаторA. Human tissue plasminogen activator
Фибринолиотичната система на организма е в динамично равновесие с коагулационната система и двете поддържат нормалното състояние на кръвното русло. Коагулационната система отлага фибрин, като матрица служеща за възстановяване на хемостазния статус. Фибринолитичната система отстранява фибриновата мрежа, след като хемостатичното състояние е постигнато. Фибринолитичният процес се осъществява посредством протеолитичния ензим плазмин, който се получава от плазмения протеинов прекурсор плазминоген. Плазминогенът се превръща в плазмин посредством активация чрез активатор.The body's fibrinoliotic system is in dynamic balance with the coagulation system and both maintain the normal state of the bloodstream. The coagulation system deposits fibrin, as a matrix serving to restore hemostatic status. The fibrinolytic system removes the fibrin network after the haemostatic state is reached. The fibrinolytic process is carried out by the proteolytic enzyme plasmin, which is obtained from the plasma protein precursor plasminogen. Plasminogen is converted to plasmin by activation through an activator.
Понастоящем, в аптечната мрежа се предлагат два активатора, стрептокиназа и урокиназа. И двата са показни за лечение на остри съдови заболявания като миокарден инфаркт, белодробна емболия, тромбоза на дълбоките вени, запушване на периферните артерии и други венозни тромбози. Тези бо5 лести представляват голяма опасност за здравето на човека.Currently, two activators are available on the pharmacy network, streptokinase and urokinase. Both are indicated for the treatment of acute vascular diseases such as myocardial infarction, pulmonary embolism, deep vein thrombosis, peripheral artery obstruction and other venous thrombosis. These diseases pose a great danger to human health.
Етиологичната основа на тези заболявания показва при някои случаи частично, а най-често и пълно запушване на кръвоносния съд от кръвен съсирек - тромб или тромбоембол. Традиционната антикоагулантна терапия, като тази с хепарин и кумарин, не води до директно повишаване на разтварянето на тромбите или тромбоемболите. Тромболити15 чните агенти, споменати по-горе, стрептокиназа и урокиназа, имат широко и ефективно приложение. Но всеки един от тях има строги противопоказания. Те нямат висок афинитет към фибрина; следователно и двата антико20 агуланта активират циркулиращия и фибриносвързан плазминоген относително индискриминативно. Плазминът (или още фибринолизин), образуван в циркулиращата кръв, се неутрализира твърде бързо и губи тромбо25 литичните си качества. Остатъчният плазмин снижава някои коагулиращи фактори с белтъчен произход, като фибриноген, Фактор V и Фактор VIII, съставящи хеморагичния потенциал. В допълнение, стрептокиназата е силен антиген и пациентите с висок титър на антитела реагират неефективно на третиране и не могат да останат на продължително лечение. Урокиназната терапия е скъпа, дължаща се на нейното изолиране от човешка ури35 на или тъканни култури и това е причина да не е всеобщо възприета в клиничната практика. Урокиназата е била субект на много изследвания - виж справки 1-6.The etiological basis of these diseases shows, in some cases, partial and most often complete obstruction of a blood vessel from a blood clot - a thrombus or thromboembolism. Traditional anticoagulant therapy, such as heparin and coumarin, does not directly increase the dissolution of thrombi or thromboembolism. The thrombolytic agents mentioned above, streptokinase and urokinase, have wide and effective application. But each of them has severe contraindications. They have no high affinity for fibrin; therefore, both antico20 aggregates activate circulating and fibrin-bound plasminogen relatively indiscriminately. The plasmin (or more fibrinolysin) formed in the circulating blood is neutralized too quickly and loses its thrombo25 lytic properties. Residual plasmin reduces some protein coagulating factors, such as fibrinogen, Factor V, and Factor VIII, which make up the hemorrhagic potential. In addition, streptokinase is a potent antigen and patients with high antibody titers respond ineffectively to treatment and cannot remain on long-term treatment. Urokinase therapy is costly due to its isolation from human urine or tissue cultures and this is the reason why it is not universally accepted in clinical practice. Urokinase has been the subject of much research - see references 1-6.
Така наречените плазминогенни акти40 ватори са били изолирани от различни човешки тъкани, напр. от маточна тъкан, кръв, серум - виж справки 7-11, и от клетъчна култура спр. 94. Получените съединения са описани (справки 12, 13, 14-18). Плазминогенните активатори, произлезли от тези източници са били класифицирани в две големи групи: урокиназен тип плазминогенни активатори (уПА) и тъканен тип плазминогенни активатори (т-ПА), основаващи се на разликите в тех50 ните имунологични качества. (Абревиатурите у-ПА и т-ПА са предложени на XXVIII конгрес на Международния комитет по тромбоза иThe so-called plasminogen activators have been isolated from various human tissues, e.g. from uterine tissue, blood, serum - see references 7-11, and from cell culture ref. 94. The compounds obtained are described (refs. 12, 13, 14-18). The plasminogen activators derived from these sources were classified into two large groups: urokinase type plasminogen activators (UPA) and tissue type plasminogen activators (t-PA), based on differences in their50 immunological properties. (Abbreviations y-PA and t-PA were proposed at the XXVIII Congress of the International Committee on Thrombosis and
I хемостаза, Бергамо, Италия, 27 юли 1982 г.).I hemostasis, Bergamo, Italy, July 27, 1982).
Напоследък, беше идентифицирана човешка меланомна клетъчна линия, която секретира т-ПА. Изучаването на този меланомен плазминогенен активатор показва, че той не се различава имунологично и по състава на аминокиселинните съединения от плазминогенния активатор, изолиран от нормални тъканни клетки (справки 19, 88).Recently, a human melanoma cell line was identified that secretes m-PA. The study of this melanoma plasminogen activator showed that it did not differ immunologically in the composition of the amino acid compounds from the plasminogen activator isolated from normal tissue cells (references 19, 88).
Продуктът беше изолиран в относително чиста форма, изучен и бе установено, че притежава качества на високо активен фибринолитичен агент (20).The product was isolated in relatively pure form, studied and found to have the properties of a highly active fibrinolytic agent (20).
Някои изследвания (справки 95-98), при които се използва т-ПА, пречистен от меланомна клетъчна линия доказват неговия висок афинитет към фибрина, в сравнение с урокиназния тип плазминогенни активатори. Поинтензивните проучвания на човешкия т-ПА като потенциален тромболитичен агент, обаче са били възпрепятствани от неговата екстремално ниска концентрация в кръвта, тъканните екстракти, съдовите перфузатори и клетъчните култури.Some studies (refs 95-98) using m-PA purified from a melanoma cell line have demonstrated its high affinity for fibrin compared to the urokinase-type plasminogen activators. However, intensive studies of human t-PA as a potential thrombolytic agent have been hampered by its extremely low concentration in blood, tissue extracts, vascular perfusers, and cell cultures.
Беше възприето, че приложението на рекомбинантна ДНК и свързаните с нея технологии е най-ефективния способ за осигуряването на необходимите големи количества от високо качествен човешки тъканен плазминогенен активатор, основно пречистен от други човешки протеини. Такива материали ще покажат вероятно биоактивност, даваща достъп до клинично приложение при лечението на различни кардиоваскуларни състояния или болести.It has been recognized that the use of recombinant DNA and related technologies is the most effective way of providing the required large quantities of high quality human tissue plasminogen activator, mainly purified from other human proteins. Such materials will likely demonstrate bioactivity giving access to clinical use in the treatment of various cardiovascular conditions or diseases.
Б. Технология за рекомбиниране наB. Recombination technology for
ДНКDNA
Технологията за рекомбиниране на ДНК е достигнала високи нива. Молекулярните биолози вече са в състояние да рекомбинират различни секвенции на ДНК с лекота, създавайки нови ДНК молекули, способни да продуцират копирани количества от екзогенни белтъчни продукти в трансформирани микроорганизми или клетъчни култури. Общите способи и методи се изразяват в ϊη νίίΓο лигиране на “лепливите” крайни фрагменти на ДНК, произвеждащи ефективни експресионни носители, пригодни за частично трансформиране на микроорганизми, като по този начин се направлява тяхната синтезираща способност до желан екзогенен продукт. Обаче, поради индивидуалните особености на изходните продукти, пътят си остава лъкатушещ и науката все още няма значим напредък. В действителност, този който предзнаменува ус5 пешни резултати без солидна експериментална основа, поема риск за провал.DNA recombination technology has reached high levels. Molecular biologists are now able to recombine different DNA sequences with ease, creating new DNA molecules capable of producing copied amounts of exogenous protein products in transformed microorganisms or cell cultures. Common methods and methods are expressed in the ligation of the "sticky" end fragments of DNA producing efficient expression carriers suitable for the partial transformation of microorganisms, thereby directing their synthetic ability to the desired exogenous product. However, due to the individual characteristics of the starting products, the path remains wandering and science has not yet made significant progress. In fact, the one who marks successful results without a solid experimental basis runs the risk of failure.
Рекомбинацията на ДНК от есенциални елементи, т.е. локуса на репликация, на една или повече фенотипни селекционни харак10 теристики, експресионния промотор, хетероложния генен инсертор и остатъчния вектор, обикновено се извършва извън клетката гостоприемник. Полученият рекомбинантен репликантен експресионен носител или плазмид е въведен в клетките посредством трансформация, и големи количества от рекомбинантния носител се добиват от култивирания трансформант. Където генът е правилно инсертиран със спазване на сегментите, които регулират транскрипцията и транслацията на кодираната от ДНК информация, полученият генен експресор е годен действително да произвежда полипептидна секвенция, за която инсертирания ген дава кода, а процесът се опре25 деля като експресия на гена. Полученият продукт може да се добие чрез лизиране, ако е необходимо, на клетката гостоприемник, в микробиалната система и последващо подходящо пречистване от други белтъци.Recombination of DNA from essential elements, i. the replication locus, of one or more phenotypic selection traits, the expression promoter, the heterologous gene insertor, and the residual vector are typically performed outside the host cell. The resulting recombinant replicant expression carrier or plasmid is introduced into the cells by transformation, and large amounts of the recombinant carrier are recovered from the cultured transformant. Where the gene is correctly inserted with respect to the segments that regulate the transcription and translation of DNA-encoded information, the resulting gene expressor is capable of actually producing a polypeptide sequence for which the inserted gene gives the code, and the process is referred to as 25 gene expression. The resultant product can be obtained by lysis, if necessary, of the host cell, the microbial system and subsequent appropriate purification from other proteins.
В практиката, чрез използването на технология за рекомбиниране на ДНК могат да се експресират изцяло хетероложни полипептиди - т.н. директна експресия - или алтернативно може да се експресира хетероложен полипептид, синтезиран като сегмент от аминокиселинна секвенция на хомоложен полипептид. В последните случаи, очакваният биоактивен продукт понякога се оказва биоинактивиран при синтезирането, хомоложния/ хетероложния полипептид се раздробява в извънклетъчното пространство. Виж справки (21) и (22).In practice, fully heterologous polypeptides can be expressed through the use of DNA recombination technology. direct expression - or alternatively, a heterologous polypeptide synthesized as a segment of an amino acid sequence of a homologous polypeptide can be expressed. In the latter cases, the expected bioactive product is sometimes found to be bioinactivated upon synthesis, the homologous / heterologous polypeptide is fragmented into the extracellular space. See references (21) and (22).
По един и същи начин са установени правилата на техниката за изследването на ге45 нетиката и клетъчната физиология както за клетъчни така и за тъканни култури. Известни са способите и методите за поддържането на перманентните клетъчни линии, подготвени от успешни серийни трансфери, от изолирани нормални клетки. За прилагане в изследванията, тези клетъчни линии се запазват върху твърда подложка в течна среда или чрезIn the same way, the rules of the art have been established for the study of ge45 netics and cell physiology for both cell and tissue cultures. Methods and methods for maintaining permanent cell lines prepared from successful serial transfers from isolated normal cells are known. For application in the studies, these cell lines are maintained on a solid support in liquid medium or through
I растеж в суспензия, съдържаща хранителни съставки. Увеличаването на добива за голямомащабни производства изглежда поставя за решаване само механични проблеми. Виж справки (23) и (24). 5I growth in a suspension containing nutrients. Increasing the yield for large-scale industries seems to solve only mechanical problems. See references (23) and (24). 5
По същия начин, биохимичните качества на протеините се използват, като се прилагат в биотехнологиите. Клетките продуциращи желаният протеин произвеждат също стотици други протеини, ендогенни продукти на 10 клетъчния метаболизъм. Тези контаминиращи протеини, а също и други съединения, ако не бъдат отстранени от желания протеин, могат да се проявят като токсини, ако се приложат на животни или хора в хода на терапевтичния 15 курс с желания протеин. Техниката на белтъчната биохимия предлага възможност за сепарационни процедури подходящи за съответните системи за получаването на хомогенни продукти, годни за употреба. Белтъчната би- 20 охимия потвърждава идентичността на желания продукт и обезпечава достоверността на продукцията, без алтерации или мутации. Този клон на науката включва и създаване на лекарствени средства, предварителни изследва- 25 ния и други необходими процедури за изпълнение преди успешните клинични изпитания.Similarly, the biochemical properties of proteins are exploited by being applied in biotechnology. The cells producing the desired protein also produce hundreds of other proteins, endogenous products of 10 cell metabolism. These contaminating proteins, as well as other compounds, if not removed from the desired protein, may manifest themselves as toxins if administered to animals or humans during the course of the therapeutic course of the desired protein 15. Protein biochemistry technology offers the possibility of separation procedures suitable for the respective systems to produce homogeneous, usable products. Protein biochemistry confirms the identity of the desired product and ensures the reliability of production without alterations or mutations. This branch of science also includes the creation of medicines, preliminary studies and other necessary procedures for implementation prior to successful clinical trials.
Представяното изобретение се базира на откритието, че технологията за рекомбиниране на ДНК може успешно да се използва за 30 производство на човешки тъканен плазминогенен активатор (т-ПА), за предпочитане по директен способ, и в количества достатъчни за започване и провеждане на изпитания върху опитни животни, както и клинични 35 тествания, като задължителни преди продажба. Полученият човешки т-ПА е годен за приложение, във всички негови форми, за профилактиката или лечението на човешки същества при различните кардиоваскуларни състо- 40 яния или заболявания. Затова, предлаганото изобретение, в един много важен аспект, е предложено като метод за лечение на съдови болести при хората чрез приложението на тПА и за съответните негови фармацевтични 45 форми.The present invention is based on the discovery that DNA recombination technology can be successfully used for the production of human tissue plasminogen activator (m-PA), preferably in a direct manner, and in amounts sufficient to initiate and conduct experimental testing animals, as well as clinical 35 tests, as mandatory prior to sale. The resulting human t-PA is suitable for administration, in all its forms, for the prophylaxis or treatment of human beings in various cardiovascular conditions or diseases. Therefore, the present invention, in a very important aspect, has been proposed as a method of treating vascular disease in humans by administering tPA and its corresponding pharmaceutical forms.
Представяното изобретение обхваща есенциално чист човешки тъканен плазминогенен активатор. Продуктът се произвежда чрез генно инженерство от микроорганизми или сис- 50 теми от клетъчни култури и осигурява възможности за производството на човешки тъканен плазминогенен активатор по един твърде ефикасен способ. В допълнение, в зависимост от клетката гостоприемник, човешкият тъканен плазминогенен активатор, може да съдържа асоциирани гликосилати в по-малка или по-голяма степен в сравнение с естествения продукт. Във всеки случай, Т-ПА не съдържа контаминантите, с които обикновено е свързан в клетъчната среда.The present invention encompasses an essentially pure human tissue plasminogen activator. The product is produced by genetic engineering of microorganisms or cell culture systems and provides opportunities for the production of human tissue plasminogen activator in a highly efficient manner. In addition, depending on the host cell, the human tissue plasminogen activator may contain associated glycosylates to a lesser or greater extent than the natural product. In any case, T-PA does not contain the contaminants it is normally associated with in the cellular environment.
Представяното изобретение се отнася и за репликационни ДНК експресори носители, носещи генни структури за кода на човешки тъканен плазминогенен активатор в експресивна форма, за колонии от микроорганизми или клетъчни култури трансформирани с тях или за микробиални или клетъчни култури от така трансформираните колонии или култури, способни да продуцират човешкия тъканен плазминогенен активатор. В тези аспекти, това изобретение е насочено към различни процеси за получаване на генни секвенции, ДНК експресивни носители, колонии от микроорганизмови щамове и клетъчни култури и специфични формирования. Освен това изобретението включва и получаване на ферментационни култури от споменатите микроорганизми или клетъчни култури.The present invention also relates to replicating DNA expressing carriers carrying gene structures for the human tissue plasminogen activator code in expressive form, for colonies of microorganisms or cell cultures transformed with them, or for microbial or cell cultures from the transformed colonies or cultures capable of produce a human tissue plasminogen activator. In these aspects, the present invention is directed to various processes for producing gene sequences, DNA expression carriers, colonies of microorganismic strains and cell cultures and specific formations. The invention also includes the production of fermentation cultures from said microorganisms or cell cultures.
Фигура 1 показва 10% натриев додецилсулфатен полиакриламиден гел електрофорезиран от 318-метионин маркирани протеини, преципитиран с анти т-ПА имуноглобулин О секретиран от меланомни клетки с или без протеазен инхибитор.Figure 1 shows a 10% sodium dodecyl sulfate polyacrylamide gel electrophoresed from 31 8-methionine-labeled proteins precipitated with anti m-PA immunoglobulin O secreted by melanoma cells with or without a protease inhibitor.
Фигура 2 показва електрофореза на имунопреципитирани транслационни продукти от фракции на матрична рибонуклеинова киселина (мР Η К), получени от меланомни клетки.Figure 2 shows electrophoresis of immunoprecipitated translation products of matrix ribonucleic acid (mP Η K) fractions obtained from melanoma cells.
Фигура 3 показва хибридизационен модел на 96 бактериални колонии, трансформирани с ДНК, с помощта на депото от 32Рмаркирана 14-тег като сонда, изготвена основно от 5 аминокиселинна секвенция на човешкия т-ПА.Figure 3 shows a hybridization model of 96 bacterial colonies transformed with DNA using a depot of 32 Marked 14-tag as a probe made mainly from 5 amino acid sequences of human m-PA.
Фигура 4 е карта на ендонуклеазна рестрикция на пълната дължина на човешки тПА кДНК.Figure 4 is a full-length endonuclease restriction map of human tPA cDNA.
Фигури 5а, 5Ь и 5с показват нуклеотидната секвенция и извлечената аминокиселинна секвенция на пълната дължина на човешки т-ПА кДНК.Figures 5a, 5b and 5c show the nucleotide sequence and the extracted full-length amino acid sequence of human m-PA cDNA.
II
Фигура 6 е схематична конструкция на експресивния плазмид рбекаК1РА”.Figure 6 is a schematic construction of the expression plasmid rbekaK1PA ”.
Фигура 7 показва резултатите от анализа на фибринов слой за фибринолитична активност на клетки на Е.соН, трансформирани с рбекаК1РА”.Figure 7 shows the results of the fibrin layer assay for fibrinolytic activity of E.c.HH cells transformed with pbKAPA.
Фигура 8 е ТХВН (течна хроматография с високо налягане) запис на пептидите на човешкия т-ПА от храносмилателния ензим трипсин.Figure 8 is a TXVH (high pressure liquid chromatography) record of the human t-PA peptides from the digestive enzyme trypsin.
Фигура 9 показва конструкцията на плазмид, кодиран за директна експресия на зрял човешки т-ПА в (Е.соН).Figure 9 shows the construction of a plasmid encoded for the direct expression of mature human m-PA in (E.c.OH).
Фигура 10 показва резултатите от проба фибринов слой, тестувана за фибринолитичната активност на човешкия т-ПА, произведен от Е.соН.Figure 10 shows the results of a sample fibrin layer tested for the fibrinolytic activity of human m-PA produced by E.c.OH.
Фигура 11 показва конструкцията на ДХФР (мутант/или неповлиян див тип) /тПА кодиран плазмид, подходящ за трансформиране върху клетъчна култура от тъкан от бозайник.Figure 11 shows the construction of DHFR (mutant / or wild-type unaffected) / mPA encoded plasmid suitable for transformation to mammalian tissue cell culture.
Фигура 12 е схематична диаграма на човешки тъканен плазминогенен активатор, получен чрез илюстрирания метод в Е. 1.Figure 12 is a schematic diagram of a human tissue plasminogen activator obtained by the illustrated method in E. 1.
А. ДефиницииA. Definitions
Както е използван тук, “човешки тъканен плазминогенен активатор” или “човешки т-ПА” или “т-ПА” означава неприсъщ човешки (тъканен тип) плазминогенен активатор, произведен от системи от микробиални или клетъчни култури в биоактивни форми, включващи протеазни части и кореспондиращи с тези тъканни плазминогенни активатори, в други случаи естествени за човешка тъкан. Човешкият тъканен плазминогенен активаторен протеин, получен в това изобретение, е бил определен посредством детерминиран ДНК ген и свързаната с това аминокиселинна секвенция. Разбираемо е, че природни алелни вариации съществуват и попадат от индивид на индивид. Тези вариации могат да бъдат демонстрирани посредством аминокиселинната/ аминокиселинните разлика/и във всеобщата секвенция или чрез делеции, замествания, инсерции, инверсии или прибавяне на аминокиселина/и в гореспоменатата секвенция. В допълнение локацията и степента на гликозилация ще зависят от природата на средата около клетката гостоприемник.As used herein, "human tissue plasminogen activator" or "human t-PA" or "t-PA" means an intrinsic human (tissue type) plasminogen activator produced by microbial or cell culture systems in bioactive forms comprising protease moieties and corresponding to these tissue plasminogen activators, otherwise natural to human tissue. The human tissue plasminogen activator protein obtained in this invention has been determined by a deterministic DNA gene and the related amino acid sequence. It is understood that natural allelic variations exist and fall from individual to individual. These variations can be demonstrated by the amino acid (amino acid difference) in the universal sequence or by deletions, substitutions, insertions, inversions or addition of amino acid / and in the above mentioned sequence. In addition, the location and degree of glycosylation will depend on the nature of the environment around the host cell.
Потенциалът, който се крие в прилагането на технология за рекомбиниране на ДНК, за получаване на производни на различни човешки тъканни плазминогенни активатори, може да се видоизменя различно, в резултат на единично или множествени замествания с аминокиселини, делеции, прибавяния или замествания, например, посредством участък с управлявана мутагенеза на ДНК. Това може да бъде осъществено чрез приготвяне на производни, съхраняващи есенциален “кпп£1е” участък или от участък на серин. Всички такива алелни вариации или промени водещи до деривати на човешкия тъканен плазминогенен активатор са включени в обхвата на това изобретение, както и други подобни човешки несвойствени (тъканен тип) плазминогенни активатори, с подобни физични и биологични качества. Човешкия тъканен плазминогенен активатор е приготвен (1), като се използва за първата му аминокиселина метионинът или (2), където метионинът е интраили екстрацелуларно разграден, за да се използва неговата по правило първа аминокиселина, или (3) заедно с друг негов характерен полипептид или конюгиран протеин, вместо конвенциалния характерен полипептид, като последният и конюгираният специфично се разграждат в интра- или ектрацелуларното пространство (виж справка 21), или (4) посредством директна експресия на зряла форма без необходимостта от разграждане на всеки несвойствен и ненужен полипептид. Последният способ е особен важен, когато клетката гостоприемник не може или не може ефикасно да отстрани характерния пептид, когато експресивния носител е насочен да експресира тьканния плазминогенен активатор заедно с неговия характерен пептид. Във всеки случай така произведения човешки т-ПА, в неговите различни форми, е извлечен и пречистен до ниво, подходящо за приложение за лечение на много съдови състояния и болести.The potential behind the application of DNA recombination technology to produce derivatives of various human tissue plasminogen activators may be modified differently as a result of single or multiple amino acid substitutions, deletions, additions or substitutions, for example, by site with managed DNA mutagenesis. This can be accomplished by preparing derivatives storing an essential "kp £ 1e" region or from a serine region. All such allelic variations or changes leading to human tissue plasminogen activator derivatives are within the scope of this invention, as well as other similar human non-tissue (tissue type) plasminogen activators, with similar physical and biological properties. The human tissue plasminogen activator is prepared (1) using for its first amino acid the methionine or (2) where the methionine is intracellularly degraded to use its first amino acid, or (3) together with another characteristic polypeptide thereof. or a conjugated protein instead of the conventional characteristic polypeptide, the latter and the conjugated specifically being degraded into the intra- or extracellular space (see reference 21), or (4) by direct expression of the mature form without the need for erodable every extraneous and superfluous polypeptide. The latter method is particularly important when the host cell cannot or cannot efficiently remove the characteristic peptide when the expression carrier is directed to express the tissue plasminogen activator together with its characteristic peptide. In any case, the human t-PA produced in this way, in its various forms, is recovered and purified to a level suitable for use in the treatment of many vascular conditions and diseases.
Освен това, т-ПА притежава форми, които включват протеин с една верига (1-верига) и двуверижен протеин (2-вериги). Последният е протеолитично произлязъл от едноверижно съединение. От теорията се знае, че двуверижния протеин е асоцииран с получен фибрин и тази протеолитична конверсия от едноверижен до двуверижен компонент се извършва в локуса на конверсията на плазминогена до плазмин. Представяното изобретение изхожда от предложението за изпълне5In addition, m-PA possesses forms that include single-stranded protein (1-strand) and double-stranded protein (2-strand). The latter is proteolytically derived from a single chain compound. It is known from theory that two-stranded protein is associated with fibrin produced, and this proteolytic conversion from single-stranded to two-stranded component takes place at the locus of plasminogen to plasmin conversion. The present invention proceeds from the proposal for implementation5
I ние от 1-верижен протеин, както бе описано, или за изпълнение от 2-верижен протеин, както бе показано, че е възможно. 2-верижният протеин може да бъде получен ин витро от конверсия, след получаването 1 -верижния протеинов продукт. Така наречената “Κιϊηβίε” област е позиционирана срещупосочно на участъка на серина и се предполага, че играе важна роля в свързването на тъканния плазминогенен активатор за фибриновата матрица; следователно наблюдаваната специфична активност на представяният такънен плазминогенен активатор е реално съществуваща по отношение на тромби. Тъканният плазминогенен активатор съдържа ензимно активни участъци, кореспондиращи към природния продукт и терминът човешки тъканен плазминогенен активатор дефинира продукти, включващи такива самостоятелни участъци или заедно с допълнителни аминокиселинни секвенции по цялото протежение на молекулата.I of 1-stranded protein as described or for the implementation of 2-stranded protein as shown to be possible. The 2-stranded protein can be obtained in vitro by conversion after production of the 1-stranded protein product. The so-called “Κιϊηβίε” region is positioned opposite to the serine region and is thought to play an important role in the binding of the tissue plasminogen activator to the fibrin matrix; therefore, the observed specific activity of the present plasminogen activator present is actually existing with respect to blood clots. The tissue plasminogen activator contains enzymatically active regions corresponding to the natural product, and the term human tissue plasminogen activator defines products including such single regions or together with additional amino acid sequences throughout the molecule.
Обобщено казано, представяният с това изобретение човешки т-ПА има функционална дефиниция; това е способност да катализира конверсията от плазминоген до плазмин, да свързва фибрина и е квалифициран като тПА, основаващ се на горепосочените имунологични свойства.Generally speaking, the human t-PA represented by this invention has a functional definition; this is the ability to catalyze the conversion from plasminogen to plasmin, to bind fibrin, and is qualified as a mpA based on the immunological properties mentioned above.
“Есенциална чиста форма” се използва за да се опише това състояние на т-ПА, получен по способи на изобретението и очистен от протеин или вещества, обикновено асоциирани с т-ПА, когато е продуциран от нерекомбинантни клетки, т.е. в неговата “естествена” среда."Essential pure form" is used to describe this condition of m-PA obtained by the methods of the invention and purified by a protein or substances typically associated with m-PA when produced by non-recombinant cells, i. in its "natural" environment.
“ДХФР-протеин” означава протеин (белтък), притежаващ свойства за активна асоциация с Ди-Хидро-Фолат Редуктаза, и който се продуцира от клетки, способни да живеят в среда, дефицитна на Хипоксантин, Глицин и Тимидин (-ХГТ среда). Най-общо, клетки изпитващи недостиг на ДХФР протеин са неспособни да растат в такава среда, а клетки, съдържащи ДХФР протеини дават растеж."DHFR protein" means a protein (protein) having active association properties with Di-Hydro-Folate Reductase and which is produced by cells capable of living in a hypoxanthine, glycine, and thymidine-deficient medium (-XGT medium). Generally, cells that are deficient in DHFR protein are unable to grow in such an environment, and cells containing DHFR proteins produce growth.
“Клетки чувствителни на МТХ” се отнася за клетки, които са неспособни да дават растеж в среда, съдържаща ДХФР инхибитора метотрексат (МТХ). И така “клетки чувствителни на МТХ” са клетки, които, освен генетично променените или други добавки, няма да прораснат в среда, подходяща за растеж, когато концентрацията на МТХ е 0,2 μβ/ιηΐ или повече. Някои клетки, като бактерии, не демонстрират МТХ чувствителност поради непропускливостта си за МТХ през клетъчната мембрана, въпреки че те съдържат ДХФР 5 протеин. Най-общо, клетки, съдържащи подобен ДХФР протеин, ще са чувствителни към метотрексат ако са проницаеми за МТХ."MTX-sensitive cells" refers to cells that are unable to grow in a medium containing the DHFR methotrexate inhibitor (MTX). Thus, “MTX-sensitive cells” are cells that, except for genetically modified or other additives, will not sprout in a growth-friendly medium when the MTX concentration is 0.2 μβ / ιηΐ or greater. Some cells, such as bacteria, do not exhibit MTX sensitivity due to their impermeability to MTX across the cell membrane, although they contain DHFR 5 protein. Generally, cells containing a similar DHFR protein will be sensitive to methotrexate if they are permeable to MTX.
“Див тип” ДХФР” се отнася за дихидрофолат редуктаза, която обикновено се сре10 ща в отделни организми. Дивият тип ДХФР обикновено е чувствителен ΐη νϊίτο на ниски концентрации на метотрексат (МТХ).Wild-type DHFR refers to dihydrofolate reductase, which is usually found in individual organisms. Wild type DHFR is usually sensitive to low concentrations of methotrexate (MTX).
“ДХФР протеин” с нисък афинитет на свързване с МТХ” има функционална 15 дефиниция. Това е ДХФР протеин, който когато е генериран в клетки, дава възможност за растеж на клетки, чувствителни на МТХ, в среда, съдържаща поне 0,2 μβ/πιΐ или повече от МТХ. Известно е, че такава дефиниция зависи от способността с която организма продуцира ДХФР протеин” с нисък афинитет на свързване с МТХ”. Но, както е употребено в контекста на това изобретение, като равновесие между тези два механизма, няма да се поражда безпокойство. Изобретението работи, като се съобразява с определените нива на МТХ, и не е резултатно, когато е под влияние увеличената експресия, и в допълнение на вродената природа на продуцирания ДХФР. Конвенциалният ДХФР протеин, който е подходящ за тази дефиниция е описан в и.5.Арр1.5?ег. Νο 459 151, подадена на 19 януари 1983."DHFR protein with low affinity for MTX binding" has a functional 15 definition. It is a DHFR protein that, when generated in cells, enables the growth of MTX-sensitive cells in an environment containing at least 0.2 μβ / πιΐ or more of MTX. Such a definition is known to depend on the ability of the body to produce DHFR protein "with low binding affinity for MTX". However, as used in the context of this invention, as a balance between the two mechanisms, there will be no concern. The invention works according to the determined levels of MTX and is not effective when influenced by the increased expression and in addition to the innate nature of the produced DHFR. The conventional DHFR protein that is suitable for this definition is described in i.5. 45ο 459 151, filed Jan. 19, 1983.
“Експресивен вектор” се отнася за векторите които са в състояние да експресират секвенциите на ДНК, където последните са функционално свързани с други секвенции, способни да избират тяхната експресия. Предполага се, въпреки, че не е установено точно, че тези експресионни вектори могат да репликират в организма гостоприемник също като епизомите или като интегрална част от хромозомната ДНК. Ясна неспособност за репликабилност ще ги представя като ефективно бездействащи. Накратко, “експресивен вектор” има функционална дефиниция и всяка ДНК секвенция, която е способна за ефективна експресия на точно определена ДНК кодова конфигурация е включена в този термин, като се прилага за специфична секвенция. Най-общо казано, експресивните вектори при приложението на техниките заAn "expression vector" refers to vectors that are capable of expressing DNA sequences, where the latter are functionally linked to other sequences capable of selecting their expression. It has been suggested, although it has not been precisely established that these expression vectors can replicate in the host organism as episodes or as an integral part of chromosomal DNA. A clear inability to replicate will present them as effectively inactive. In short, an "expression vector" has a functional definition, and any DNA sequence that is capable of efficiently expressing a particular DNA code configuration is included in that term, applying to a specific sequence. Generally speaking, expression vectors when applying the techniques for
I рекомбиниране на ДНК са често под формата на “плазмиди”, което се отнася за двойно спиралните структури на ДНК, които в техните векторни форми не са свързани с хромозомата. В представяната спецификация, “плазмид” и “вектор” са използвани взаимозаменяемо, като плазмид е по-често прилаганата форма от вектор. Обаче, в изобретението се възнамерява да бъдат включени такива други форми на експресивни вектори, които осигуряват еквивалентни функции и които стават вече достъпни за употреба.DNA recombination is often in the form of "plasmids", which refers to double-stranded DNA structures that are unrelated to the chromosome in their vector forms. In the present specification, "plasmid" and "vector" are used interchangeably, the plasmid being the more commonly used form of vector. However, the invention is intended to include such other forms of expression vectors that provide equivalent functions and which are already available for use.
“Рекомбинантни клетки гостоприемници” се отнася за клетки, които са били трансформирани с конструктивни вектори с прилагането на техника за рекомбинация на ДНК. Както бе дефинирано, т-ПА е произведен в количества, постигнати благодарение на тази трансформация, значително по-малки от количествата, които биха били получени от нетрансформирани гостоприемници. т-ПА получен от такива клетки може да бъде определен като “рекомбинантен т-ПА”."Recombinant host cells" refers to cells that have been transformed by construct vectors with the application of a DNA recombination technique. As defined, t-PA is produced in amounts achieved through this transformation, significantly less than the amounts that would be obtained from untransformed hosts. m-PA derived from such cells can be defined as "recombinant m-PA".
Б. Култури от клетки гостоприемници и векториB. Host and vector cell cultures
Векторите и откритите от изобретението методи са подходящи за използване в клетки гостоприемници от широк кръг от прокариотни и еукариотни организми.The vectors and methods of the invention are suitable for use in host cells from a wide variety of prokaryotic and eukaryotic organisms.
Най-общо, прокариотите са за предпочитане, поради клониране на ДНК секвенции в конструирането на векторите, прилагани в изобретението. Например, Е.соН К12 щам 294 (АТСС Νο 31446) е специално прилаган. Други микробиални щамове, които могат да бъдат използвани включват Е.соН щамове, като Е.соН В, Е.соН Х1776 (АТСС Νο 31537). Тези примери разбира се, са предназначени по-скоро да илюстрират, отколкото да ограничават.Generally, prokaryotes are preferably due to cloning of DNA sequences in the construction of the vectors used in the invention. For example, E.sOH K12 strain 294 (ATCC 31ο 31446) has been specifically applied. Other microbial strains that may be used include E.coneH strains, such as E.coneB, E.cone X1776 (ATCC 31537). These examples, of course, are intended to illustrate rather than limit.
Прокариотите също могат да бъдат използвани за експресия. Гореупоменатите щамове, а също така и Е.соН \¥3110 (Ρ-, λ прототропен, АТСС Νο 27325) бацили като ВасШих 5иЪН1и$, и други ентеробактерии като 5а1топе11а 1ур1птипит или ЗеггаНа тагсезсепз и различни видове рхеийотапаз също могат да бъдат използвани.Prokaryotes can also be used for expression. The above strains, as well as E.c.H.N. 3110 (Ρ-, λ prototropic, ATCC 27ο 27325) bacilli such as your 5inH1 and $, and other enterobacteria such as 5a1 top11a 1ur1ptipit or ZeggaNa tagsezepsis, can also be used in different species.
Плазмидите, най-общо, съдържат репликон и контролни структури, са извлечени от видове, съвместими с клетката гостоприемник и се използват заедно с тези гостоприемници. Векторът обикновено носи репликационния участък, също като маркираните структури, които са способни да обезпечат фенотипната селекция в трансформираните клетки. Например, Е.соН е типично трансформирана използвайки рВК322, а плазмида произлиза от разновидност на Е.соН (ВоПуаг, е1 а!., Сепе 2: 95 (1977). рВК322 съдържа гени резистентни на ампицилин и тетрациклин и така обезпечава всички способи за идентифициране на трансформирани клетки. Плазмидът рВК322 или друг микробиален плазмид, трябва също да съдържа или бива видоизменен да съдържа, промотори, които може да бъдат използвани от микробиалния организъм за експресия на неговите собствени протеини. Тези промотори най-често се използват при рекомбинантни ДНК секвенции, включващи/? -лактамаза (пеницилиназа) и лактозна промоторни системи (СЬап£ е1 ак, №1иге, 275: 617 (1978); Вакига е!ак, 5>с1епсе, 198:1056 (1977); (Οοεάάεΐ, е( ак, ИаШге 281:544 (1979)) и триптофананова (трп) промоторна система (ΟοεάάεΙ, е1 ак Νυείεϊε Αεΐάδ Кез., 8:4057 (1980); ЕРО Арр1, РиЬк Νο 0036776). Докато тези са най-често прилаганите, други микробиални промотори са били открити и използвани, и подробностите относно техните нуклеотидни структури са били публикувани, давайки възможност на квалифицираните специалисти да ги свържат функционално с плазмидните вектори (δϊεΠεηΙίδΐ, е1 ак, СеИ 20:269 (1980)).Plasmids generally contain replicon and control structures, are derived from species compatible with the host cell and used in conjunction with these hosts. The vector typically carries a replication region, just like the tagged structures that are capable of providing phenotypic selection in the transformed cells. For example, E. colo is typically transformed using pBK322, and the plasmid is derived from a variant of E. colo (VoPuag, e1 al., Sep 2: 95 (1977). PBK322 contains genes resistant to ampicillin and tetracycline, thus providing all methods for identification of transformed cells Plasmid pBK322 or other microbial plasmid must also contain, or be modified to contain, promoters that can be used by the microbial organism to express its own proteins. These promoters are most commonly used in recombinant DNA with conventions including β-lactamase (penicillinase) and lactose promoter systems (Cbp £ e1 ak, No. 1ige, 275: 617 (1978); Waqiga eak, 5> ceps, 198: 1056 (1977); (Οοεάάεΐ, e (ak, EWS 281: 544 (1979)) and the tryptophanan (trp) promoter system (ΟοεάάεΙ, e1 ak Νυείεϊε Αεΐάδ Kez., 8: 4057 (1980); EPO Arr1, Rik 00ο 0036776). , other microbial promoters have been discovered and used, and details of their nucleotide structures have been published, enabling skilled specialists to bind them functionally to plasmid vectors (δϊ εΠεηΙίδΐ, E1 ak, CE 20: 269 (1980).
В допълнение, освен прокариотни и еукариотни микроби също и култури от дрожди могат да се използват. ЗассЬаготусез сегеУ1$1ае или обикновената мая за хляб са най-честите използвани видове сред еукариотните микроорганизми, въпреки, че голям брой други щамове са обикновено на разположение. За експресия в ЗассЬаготусек, плазмидът ΥΕρ7, например, (8ПпсПсотЬ, е( а1, ИаШге, 282:39 (1979); Кшехтап е! а1, Сепе, 7:141 (1979); ТсхсЬетрег е1 а1, Сепе, 10:157 (1980) е използван обикновено. Този плазмид съдържа τρπΐ ген, който осигурява селекционен маркер за мутантен щам от дрожди, не притежаващ способност за растеж в триптофан, например, АТСС Νο 44076 или РЕР4-1 Сопех, СепеПсх, 85:12 (1977)). Наличието на лезия на τρπΐ като характеристика на генома на гостоприемника дрожда осигурява ефективна среда за откриване трансформации при растеж вIn addition, in addition to prokaryotic and eukaryotic germs, yeast cultures can also be used. Seagulls are now the most commonly used species among eukaryotic microorganisms, although many other strains are commonly available. For expression in Sassagotusek, the plasmid ΥΕρ7, for example, (8PpsPsotb, e (a1, IaShge, 282: 39 (1979); Kschehtap e! A1, Sepe, 7: 141 (1979); Tsshsetreg, e1 a1, Sepe, 10: 157 ( This plasmid contains the τρπΐ gene, which provides a selection marker for a mutant yeast strain lacking the ability to grow in tryptophan, for example, ATCC 440ο 44076 or PEP4-1 Sopech, Sephex, 85:12 (1977)). The presence of a τρπΐ lesion as a characteristic of the yeast host genome provides an effective medium for detecting growth transformations in
I отсъствие на триптофан.And the absence of tryptophan.
Подходящи структури в дрождени вектори включват промоторите за 3-фосфоглицерат киназа (Нкгетап, е! ак, 1. ВюкСЬет., 255: 12073 (1980) или други гликолитични ензими (Некз. е( ак Ι.Αάν. Епгуте Ке§., 7:148 (1968): Но11апс1, е1 ак, ВюсЬепт1гу, 17: 4900 (1978) такива като енолаза, глицералдехид-3-фосфат дехидрогеназа, фосфофруктокиназа, хексокиназа, пируват декорбоксилаза, гликозо-6фосфат изомераза, 3-фосфоглицерат мутаза, пируват киназа, триозафосфат изомераза, фосфоглюкозо изомераза, глюкокиназа. В създадените подходящи експресивни плазмиди, определените структури са асоциирани с тези гени, които са свързани в експресионен вектор 3 от секвенцията за експресиране, за да се постигне полиаденилация на мРНК. Други промотори, които имат допълнителни предимства като транскрипция, контролираща условията на растеж, са промоторните региони за алкохол дехидрогеназа 2, изоцитохром С, кисела фосфатаза, разграждащи ензими имащи отношение към азотния метаболизъм, и гореспоменатите глицералдехид-3-фосфата дехидрогеназа, и ензими, отговорни за усвояването на малтозата и галактозата (НоНапб). Всеки плазмиден вектор съдържащ подходящ за дрожди промотор, локус за репликация и терминационен край на секвенцията е подходящ за използване.Suitable structures in yeast vectors include the 3-phosphoglycerate kinase promoters (Nkhetap, e! Ak, 1. VyukSet, 255: 12073 (1980) or other glycolytic enzymes (Nex. E. (Ak.A.άά. Epgut Ke§. 7 : 148 (1968): No11aps1, e1ac, Vusepteptu, 17: 4900 (1978) such as enolase, glyceraldehyde-3-phosphate dehydrogenase, phosphofructokinase, hexokinase, pyruvate decoxoxylase, glycoso-6phosphaturate, triosophosphate isomerase, phosphoglucose isomerase, glucokinase In the appropriate expression plasmids created, the identified structures are ace These promoters that are linked to expression vector 3 of the expression sequence to achieve polyadenylation of mRNAs Other promoters that have additional advantages such as transcription controlling growth conditions are the alcohol dehydrogenase 2 promoter regions, isocytochrome C , acid phosphatase, degrading enzymes relevant to nitrogen metabolism, and the above-mentioned glyceraldehyde-3-phosphate dehydrogenase, and enzymes responsible for the digestion of maltose and galactose (NoNapb). Each plasmid vector containing a yeast promoter, a replication locus and a termination end of the sequence is suitable for use.
В допълнение на микроорганизмите, клетъчни култури, получени от многоклетъчни организми също могат да бъдат използвани за гостоприемници. По принцип, всяка такава клетъчна култура е подходяща, в зависимост от това дали е вертебрална или инвертебрална култура. Обаче, интересът би бил най-голям за вертебрални клетки и пропагацията на такива клетки в култура (тъканна култура) е станала рутинна процедура в последните години (Τίκδίιε Си1Шге, Асабеппс Ргекх, Кгизе РаИегзоп, ебИогз (1973)). Примери за такива използваеми линии от клетки гостоприемници са УЕКО и НеЬа клетъчни линии, клетъчни линии от овариални клетки на китайски хамстер (СНО) и \У138, ВНК, СО8-7 и ΜϋΟΚ клетъчни линии. Експресионните вектори за такива клетки обикновено включват (ако е необходимо) локус за репликация, промотор локализиран срещу гена за експресиране, места за привързване към съответна рибозома, места за свързване по РНК, полиаденилационен участък и транскрипционални терминаторни секвенции.In addition to microorganisms, cell cultures derived from multicellular organisms can also be used for hosts. In principle, any such cell culture is appropriate, depending on whether it is a vertebral or invertebral culture. However, interest would be of greatest interest in vertebral cells and the propagation of such cells in culture (tissue culture) has become a routine procedure in recent years (Τίκδίιε Si1Sge, Asabeps Rhekch, Kgize RaIgzop, Ebiogz (1973)). Examples of such usable host cell lines are UECO and HEbA cell lines, Chinese hamster ovary (CHO) cell lines and O138, BHK, CO8-7 and ΜϋΟΚ cell lines. Expression vectors for such cells typically include (if necessary) a replication locus, a promoter located against the expression gene, binding sites for the corresponding ribosome, RNA binding sites, polyadenylation site, and transcriptional terminator sequences.
За приложение в клетки от бозайници, 5 контролните функции на експресионните вектори често се осигуряват посредством вирусен материал. Например, често прилаганите промотори са извлечени от ро1уоша, Αάεηονϊηιχ 2 и най-често 31ппап Уйиз 40 (8У40). Ранните 10 и късните промотори от вирус 8У40 са специално използвани, понеже се извличат лесно от вируса като фрагмент, който също съдържа 8У40 вирусен локус за репликация (Пегз, е! а1, Ка1иге, 273: 113 (1978). По-мал15 ки или по-големи фрагменти от 8У40 също могат да бъдат използвани, получените така включват приблизително 250 Ьр секвенции, удължени от област Ηΐηά III, срещу В§1 I локализирани във вирусния локус на репликация. Освен това, също е възможно, а често и желателно, да се използва промотор или контролна секвенция, обикновено асоциирана с желаната генна секвенция, като получените така контролни секвенции са съвместими с клетъчните системи на гостоприемника.For use in mammalian cells, the 5 control functions of expression vectors are often provided by viral material. For example, the commonly used promoters are derived from Rooshua, Αάεηονϊηιχ 2 and most commonly 31ppas Weise 40 (8U40). The early 10 and late promoters of the 8U40 virus are specifically used because they are readily extracted from the virus as a fragment that also contains the 8U40 viral replication locus (Pegs, E1, K1ige, 273: 113 (1978). larger fragments of 8U40 can also be used, the resulting ones thus including approximately 250 bp sequences extended from the Ηΐηά III region against B§1 I localized at the viral replication locus, and it is also possible, and often desirable, to use a promoter or control sequence usually associated with the desired gene c control sequences thus obtained are compatible with the host cell systems.
Локус за репликация може да бъде обезпечен също чрез конструкция на вектор с включване на екзогенен вектор, такъв може да бъде извлечен от 8У40 или друг вирусен (Ро1уота, Αάεηο УЗУ ВРУ и т.н.) източник, или може да бъде получен от клетка гостоприемник с хромозомен репликационен механизъм. Ако векторът е интегриран в хромозома на клетката гостоприемник, последният е често подходящ.A replication locus may also be provided by constructing a vector with the inclusion of an exogenous vector, such as may be derived from 8U40 or another viral (Ro1wota, Αάεηο UZU VRU, etc.) source, or may be obtained from a host cell with a chromosomal replication mechanism. If the vector is integrated into the chromosome of the host cell, the latter is often appropriate.
При избора на предпочитана клетка гостоприемник за трансфекция от векторите от изобретението, които обхващат ДНК секвенция, кодираща двата протеина на т-ПА и ДХФР, подходящо е да се подбере гостоприемника според типа на използвания протеин ДХФР. Ако е използван “див тип” ДХФР протеин, за предпочитане е да се избере клетка гостоприемник, която е инсуфициентна по отношение на ДХФР, което позволява използването на ДХФР кодова секвенция като маркер за успешна трансфекция в селектираната среда, която не притежава хипоксантин, глицин и тимидин. Подходяща клетка гостоприемник в тези случаи е клетъчна линия от яйчник от китайски хамстер (СНО), дефицитна на ДХФР, направена и разпространена катоWhen selecting a preferred host cell for transfection from vectors of the invention that comprise a DNA sequence encoding the two proteins m-PA and DHFR, it is appropriate to select the host according to the type of protein DHFR used. If a "wild-type" DHFR protein is used, it is preferable to select a host cell that is non-DHFR inactivated, which allows the use of the DHFR code sequence as a marker for successful transfection in a selected medium lacking hypoxanthin, glycine and thymidine. A suitable host cell in these cases is a Chinese hamster ovary (CHO) ovarian cell line deficient in DHFR, made and distributed as
I описаната от 1)г1аиЬ и СЬа$1п (Ргос.МаН. Аад. Асп, и$А 77:4216 1980), вмъкната в библиографската справка.The one described in (1) 1aBi and CbA $ 1n (Rg.Man. Aad. Asp. And $ A 77: 4216 1980), is inserted in the bibliographic reference.
От друга страна, ако ДХФР протеин с нисък афинитет на свързване с МТХ, се използва като контролна секвенция, не е необходимо да се прилагат клетки, дефицитни на ДХФР. Поради това, че мутантът ДХФР е резистентен на метотраксат, МТХ съдържаща среда може да бъде използвана като средство за селекция, подбрано така, че клетките гостоприемници са сами по себе си сензитивни на метотраксат. Много еукариотни клетки, които са в състояние да абсорбират МТХ, са сензитивни към метотрексат. Една такава клетъчна линия е тази на СНО, СНО-К1 АТСС Νο ССЬ 61.On the other hand, if DHFR protein with low affinity for binding to MTX is used as a control sequence, there is no need to apply cells that are deficient in DHFR. Because the DHFR mutant is resistant to methotraxate, MTX containing medium can be used as a selection agent selected so that the host cells are themselves sensitive to methotraxate. Many eukaryotic cells that are able to absorb MTX are sensitive to methotrexate. One such cell line is that of CHO, CHO-K1 ATCC Сο CCB 61.
Опити, които са посочени по-нататък, описват използването на Е.соН, с лак и трп промоторни системи и използването на СНО клетки като клетки гостоприемници и експресионни вектори, които включват 8У40 локус на репликация като промотор. Обаче, добре би било да се използват аналожни техники за конструиране на експресивни вектори за експресия на желаните протеинови структури в алтернативни прокариотни или еукариотни култури на клетки гостоприемници.The experiments described below describe the use of E.c.OH with lac and trp promoter systems and the use of CHO cells as host cells and expression vectors that include the 8Y40 replication locus as a promoter. However, it would be advantageous to use analogous techniques for constructing expression vectors to express desired protein structures in alternative prokaryotic or eukaryotic host cell cultures.
Задоволителни количества от т-ПА са произведени от клетъчни култури, но по-късните подобрения, използващи вторични кодови секвенции, предлагат увеличение на нивата на производство. Вторичната кодова секвенция включва дихидрофолат редуктаза (ДХФР), която е третирана с външен контролен параметър, като метотрексат, и това позволява контрол на експресията посредством контролът на концентрацията на метотрексата (МТХ).Satisfactory amounts of t-PA are produced from cell cultures, but later improvements using secondary code sequences suggest an increase in production levels. The secondary code sequence includes dihydrofolate reductase (DHFR), which is treated with an external control parameter such as methotrexate, and this allows expression to be controlled by controlling methotrexate concentration (MTX).
В. Използвани методиC. Methods used
Ако използваните клетки гостоприемници са без труднопропускливи клетъчни бариерни мембрани, трансфекцията се осъществява посредством метода на преципитация на калциев фосфат, както е описан от СгаНат и Уап дег ЕЬ, 52:456 (1973). Но могат да бъдат прилагани и други методи за интродукция на ДНК, като нуклеарно инжектиране или протопластна фузия.If the host cells used are free of permeable cell barrier membranes, transfection is carried out by the calcium phosphate precipitation method as described by CgAnate and Wap de Eb, 52: 456 (1973). However, other methods of introducing DNA, such as nuclear injection or protoplastic fusion, can be applied.
Ако се използват прокариотни клетки или клетки, съдържащи субстанциална клетъчна стена, предпочитаният метод за трансфекция е третиране с калций, посредством калциев хлорид, както е описано от СоЬеп, Е. е! а1. Ργοο.ΝηΙΙ. Асад. 5α. (ΙΙ5Α), 69:2110 (1972).If prokaryotic cells or cells containing a substantially cell wall are used, the preferred method of transfection is calcium treatment with calcium chloride as described by SoBep, E. f! a1. Ργοο.ΝηΙΙ. Assad. 5α. (ΙΙ5Α), 69: 2110 (1972).
За конструиране на подходящи вектори, съдържащи желания код и контролни секвенции, се използва стандартна техника за лигиране. Изолирани плазмиди или фрагменти от ДНК се разграждат, прикрепват и повторно лигират в желаните форми към формите, налагани от плазмидите. Разграждането се извършва с рестрикционен ензим (ензими) в подходящ буфер. Изобщо, около 1 μ% плазмид или фрагменти от ДНК се прилагат с 1 единица от ензима в около 20 μ\ от буферния разтвор. (Производителите предлагат подходящи буфери и субстрати за специалните рестрикционни ензими). Прието е времето за инкубация да е 1 час при 37°С. След приключването на инкубацията, протеинът се отстранява чрез екстракция с фенол и хлороформ и нуклеиновата киселина се възстановява от водната фракция посредством преципитация с етанол.A standard ligation technique is used to construct suitable vectors containing the desired code and control sequences. Isolated plasmids or DNA fragments are digested, anchored and re-ligated into desired forms to those imposed by plasmids. The digestion is carried out with a restriction enzyme (s) in a suitable buffer. In general, about 1 μ% of plasmids or DNA fragments are applied with 1 unit of enzyme in about 20 μl of buffer solution. (Manufacturers offer suitable buffers and substrates for special restriction enzymes). The incubation time is assumed to be 1 hour at 37 ° C. After incubation is complete, the protein is removed by extraction with phenol and chloroform, and the nucleic acid is recovered from the aqueous fraction by precipitation with ethanol.
Ако се изискват “Ь1ип1” краища, препаратът се третира за 15 минути при 15°С с 10 единици полимераза I (Κίεηονν), фенол-хлороформ за екстракция и етанол за преципитация.If "L1ip1" ends are required, the preparation is treated for 15 minutes at 15 ° C with 10 units of polymerase I (Κίεηονν), phenol-chloroform for extraction and ethanol for precipitation.
Размерите на сепарация на разградените фрагменти се осъществяват с 6 процентен полиакриламиден гел, описан от Соедде1, ϋ. е! а1, Νυείείε Астдз Кез, 8:4057 (1980), и отбелязан в библиографската справка.The separation dimensions of the degraded fragments were carried out with the 6 percent polyacrylamide gel described by Soedde1, ϋ. it is! a1, Аυείείε Astz Kez, 8: 4057 (1980), and is noted in the bibliography.
За лигиране на приблизително еквимоларни количества от желаните компоненти, съвместими за обезпечаването на точно съответствие се третират с около 10 единици Т4 ДНК лигаза на 0,5 μ& ДНК. (Когато разцепените вектори се използват като компоненти, става възможно използването, за възпрепятстване на повторното лигиране, на разцепените вектори посредством предварително третиране с бактериална алкална фосфатаза).For ligation of approximately equimolar amounts of the desired components, compatible to ensure accurate compliance, are treated with about 10 units of T4 DNA ligase at 0.5 μ ' DNA. (When split vectors are used as components, it is possible to use the split vectors to prevent re-ligation by pre-treatment with bacterial alkaline phosphatase).
За анализа, за утвърждаване коректността на секвенцията на плазмидите, лигиращите микстури се прилагат за трансформация на Е.соН К12 щам 294 (АТСС 31446) и трансформанти, подбрани за атркНШп или 1е1гасусНпе резистентност, където е подходящо. Получени са плазмиди от трансформанти, анализирани посредством рестрикция и/или съчетаване на метода на Мез51П8, е( а1, ΝικΙείεFor the assay, to confirm the correctness of the plasmid sequence, the ligation mixtures are applied for transformation of E.sOH K12 strain 294 (ATCC 31446) and transformants selected for atrCNHp or 1E1gasNpe resistance, where appropriate. Plasmids from transformants obtained by restriction and / or combination of the Mez51P8 method were obtained (α1, ΝικΙείε
II
Ααάχ. Ке$. 9:309 (1981) или чрез метода на Махат, е! ак ΜείΗοόκ ΐη Епгутою^у, 65:499 (1980).Ααάχ. Ke $. 9: 309 (1981) or by the Mahat method, is! ak ΜείΗοόκ ΐη by Egguta ^ y, 65: 499 (1980).
Амплификация на ДХФР протеинови кодови секвенции е осъществена от растящи клетъчни култури-гостоприемници в среда приблизително на 20-500 000 пМ концентрация на метотрексат, подходящ инхибитор на активността на ДХФР. Ефективната област на концентрация е силно зависима, разбира се, от природата на гена на ДХФР, протеина и характеристиките на клетката-гостоприемник. Ясно е, че всеобщо дефинирани горни или долни лимити не могат да бъдат установени. Подходящи концентрации на други аналози на фолиева киселина или други съединения, които инхибират ДХФР, също могат да се прилагат. МТХ обаче е удобна и ефективна за употреба.The amplification of DHFR protein coding sequences is accomplished by growing host cell cultures in an environment of approximately 20-500,000 nM concentration of methotrexate, a suitable inhibitor of DHFR activity. The effective concentration range is highly dependent, of course, on the nature of the DHFR gene, the protein, and the characteristics of the host cell. It is clear that universally defined upper or lower limits cannot be established. Appropriate concentrations of other folic acid analogues or other compounds that inhibit DHFR may also be administered. However, MTX is convenient and effective to use.
Г. Общо описание на предпочитаните изпълнения на изобретениетоD. General description of preferred embodiments of the invention
Човешкият тъканен плазминогенен активатор беше получен съгласно следния протокол:Human tissue plasminogen activator was prepared according to the following protocol:
1. Човешки меланомни клетки, активно продуциращи тъканен плазминогенен активатор бяха култивирани чрез сливане.1. Human melanoma cells actively producing tissue plasminogen activator were cultured by fusion.
2. Клетъчни гранули от такива клетъчни култури бяха екстрахирани в присъствието на рибонуклеазни инхибитори за изолиране на цялата цитоплазмена РНК.2. Cell granules from such cell cultures were extracted in the presence of ribonuclease inhibitors to isolate all cytoplasmic RNA.
3. Олиго-άΤ колона изолира цялата матрична (информационна) РНК (мРНК) в полиаденилна форма. Тази мРНК беше размерно фракционирана с електрофореза на гел от кисела урейна агораза.3. An oligo-άΤ column isolates all matrix (information) RNA (mRNA) in polyadenyl form. This mRNA was size fractionated by acid urea agarose gel electrophoresis.
4. Гел-фракцията, съдържаща специфична РНК за тъканния плазминогенен активатор беше идентифицирана по следния способ: РНК от всяка от гел фракциите беше транслирана в заешки ретикулоцитен лизат ϊη νΐίτο с прибавяне на микрозоми от кучешки панкреас. Получените транслационни продукти бяха имунопреципитирани със специфично ΙβΟ антитяло.4. The gel fraction containing specific RNA for the tissue plasminogen activator was identified as follows: The RNA of each of the gel fractions was translated into rabbit reticulocyte lysate ΐη νΐίτο by the addition of canine pancreatic microsomes. The resulting translation products were immunoprecipitated with a specific ΙβΟ antibody.
5. Подходящата РНК (21 до 248) беше конвертирана с кореспондиращата еднонишкова комплиментарна ДНК (кДНК) от която беше получена двойнонишкова кДНК. След поли -6С прибавяне, последният беше инсертиран във вектор, като плазмид носещ един или повече фенотипни маркери.5. Appropriate RNA (21 to 248) was converted to the corresponding single strand complementary DNA (cDNA) from which double stranded cDNA was obtained. After poly-6C addition, the latter was inserted into a vector as a plasmid carrying one or more phenotype markers.
6. Така получените вектори са използвани за трансформиране на бактериални клетки, обезпечаващи клонална кДНК библиотека. Фонд от радиобелязани синтети5 чени дезокси олигонуклеотиди комплиментарни за кодони за известни аминокиселинни секвенции в т-ПА, като например фондът от 814-тег5.6. The vectors thus obtained were used to transform bacterial cells providing a clonal cDNA library. A pool of radiolabeled synthetic 5 deoxy oligonucleotides complementary to codons for known amino acid sequences in m-PA, such as the 814-tag5 pool.
А А СA A C
5' -дТС( )СА( )ТА ( )ТСССА-3 “5 '-dTS () CA () AND () TCSS-3 "
С С Т (комплиментарна за секвенции, коди15 ращи за известна п-1п1га-аминокиселинна секвенция: триптофан-глутаминова киселина -тирозин-цистеин-аспарагинова киселина (№Ε-Υ-Οϋ) беше получена и използвана да сондира библиотеката от колонии.A C T (complementary to sequences coding for a known n-1n1-amino acid sequence: tryptophan-glutamic acid-tyrosine-cysteine-aspartic acid (No. E-Υ-Οϋ) was obtained and used to probe the colony library.
7. От позитивни кДНК клонове, беше изолиран и структуриран плазмид ДНК.7. From positive cDNA clones, plasmid DNA was isolated and structured.
8. Структурирана ДНК, кодираща т-ПА след това беше прибавена ϊη νΐίτο за инсерция към подходящ експресионен носител, който беше използван да трансформира подходяща клетка гостоприемник, която да прорасне в клетъчна култура и произведе желания човешки тъканен плазминогенен активатор.8. Structured DNA encoding m-PA was then added ϊη νΐίτο for insertion to a suitable expression vehicle, which was used to transform a suitable host cell to grow into cell culture and produce the desired human tissue plasminogen activator.
9. Така произведен, човешкия тъканен плазминогенен активатор има 251 аминокиселини в неговия ензимен серии - протеаза участък и “кпп£1е” съдържаща структура, за която се предполага, че има отношение към фибриновото свързване.9. Thus produced, the human tissue plasminogen activator has 251 amino acids in its enzyme series - protease region and a "kp £ 1e" containing a structure that is thought to be related to fibrin binding.
Гореописаната процедура е ефективна за получаването на чист т-ПА. Методи от изобретението използващи допълнителна кодова секвенция, чувствителна на метотраксат, позволяват продукцията в култури от клетки гостоприемници на т-ПА с антигенна активност, в количества по-големи от 0,1 р§ от клетка на ден. С подходяща апликация на усилващи условия, може да бъде достигнат добив по-голям от 20 р£ на ден от клетка.The above procedure is effective in obtaining pure t-PA. Methods of the invention employing additional methotrexate-sensitive coding sequence allow the production in cultures of host cells of m-PA with antigenic activity in amounts greater than 0.1 µg per cell per day. With appropriate application of boosting conditions, yields greater than 20 pound per day per cell can be achieved.
Поставени в алтернативни условия, гениите експресионни нива постигат продукция от повече от 9 х 10‘6 РЕ (Рюи^Ь ипйз) от една клетка за ден, а с подходяща амплификация, повече от 18 χ 10’4 РЕ от клетка на ден т-ПА може да бъде произведен.Alternatively, gene expression levels achieve a production of more than 9 x 10 ' 6 PE per cell per day, and with appropriate amplification, more than 18 x 10' 4 PE per cell day m- PA can be produced.
Предимствата, получени в такъв аспект, са в изобретяването на метотрексат, катоThe advantages obtained in this aspect are in the invention of methotrexate, such as
I препарат, който нормално е фатален за клетъчното усвояване, и прави възможен клетъчния растеж в среда на контролирани нива на МТХ, посредством ампфликация на генът, кодиран за ДХФР кодова структура (ЗсГптке, КоЪеП Т. е!а!,, δεΐεηεε 202:1051 (1978); ШесИег, Л.Ь. е! а1, Сапсег Кез. 32:153 (1972); СЬап£, δ.Е.е! а1, СеП 7:391 (1976)).I preparation, which is normally fatal for cellular uptake and enables cellular growth in an environment of controlled levels of MTX, by amplification of the gene encoded for the DHFR code structure (3Gtpke, CoeP T. e! A! ,, δεΐεηεε 202: 1051 (1978); Shesiyeg, L.E. e! A1, Sapseg Kez. 32: 153 (1972); Sap £, δ.E.E! A1, Sep 7: 391 (1976).
Важността на този аспект на изобретението показва, че амплификацията на гена на ДХФР може да причинява амплификация на асоциирани секвенции, които кодират други протеини. Това се среща в случая, когато асоциирания протеин е хепатит В повърхностен антиген (НВхА®) (СЬпхйпап.Л. е! а1, Ргос.The importance of this aspect of the invention shows that amplification of the DHFR gene can cause amplification of associated sequences that encode other proteins. This occurs when the associated protein is hepatitis B surface antigen (HBxA®) (Cbhpap.L.La1, Rgos.
АсаО. 5съ, 79: 1815 (1982); протеин от Е.соИ ХСРКТ (Кдп£оМ, СогПоп, е! а1, 1.Мо1ес.ап<1 АрркСеп., 1:165 (1981)); и ендогенни секвенции от ДХФР/ЗУ40 плазмидна комбинация (КаиРтап, К.Р. е! а1., ί.ΜοΙεσ. ΒίοΙ. 159:601 (1982)).AsoO. 5c, 79: 1815 (1982); a protein of E.c.O. and XRDCT (Kdp0oM, SogPop, e1a1, 1.Moes.ap <1 ArrCep., 1: 165 (1981)); and endogenous sequences of DHFR / 30X40 plasmid combination (CaiRtap, KR is! a1, ί.ΜοΙεσ. ΒίοΙ. 159: 601 (1982)).
Други механизми, отнасящи се за резистентността на метотрексата, включват намаляване на свързващия афинитет на протеина ДХФР, така, че той е по-малко възприемчив към метотрексат (ΡΗηίοίί. \ν.Ρ. е! а!, 8отак СеП СепеС 2:245 (1976).Other mechanisms related to methotrexate resistance include a decrease in the binding affinity of the DHFR protein so that it is less susceptible to methotrexate (ΡΗηίοίί. \ Ν.Ρ. E! A !, 8 so Sep Sep 2: 245 ( 1976).
Беше установено че двата гена на “дивия” тип ДХФР и за протеин ДХФР, който е резистентен към МТХ, благодарение на своя собствен намален капацитет за свързване са амплифицирани от присъствието на МТХ. По принцип, този аспект на изобретението се отнася за използването на амплификационното влияние на структурата на ДХФР върху асоциираните протеинови кодови секвенции за осигуряване на контролен механизъм, който позволява повишение на експресионните нива на т-ПА секвенции, в присъствието на МТХ или благодарение на предшестващо третиране на трансформирани клетки с МТХ.Both the wild-type DHFR genes and the MTX-resistant protein DHFR have been found to be amplified by the presence of MTX due to their own reduced binding capacity. In principle, this aspect of the invention relates to the use of the amplification effect of DHFR structure on associated protein coding sequences to provide a control mechanism that allows the expression levels of m-PA sequences to be increased, in the presence of MTX or due to prior treatment of transformed cells with MTX.
Е. ПримериF. Examples
Следващите примери са предназначени да илюстрират, но не и да лимитират изобретението. В тези опити култури от Е.соИ и СНО клетъчни линии, подходящи за вида на протеина ДХФР кодова секвенция, бяха използвани като клетъчни култури - гостоприемници. Обаче, също и други еукариотни и прокариотни клетки са подходящи за методите на изобретението.The following examples are intended to illustrate, but not limit, the invention. In these experiments, cultures of E.coI and CHO cell lines suitable for the protein type DHFR code sequence were used as host cells. However, other eukaryotic and prokaryotic cells are also suitable for the methods of the invention.
Е.1 Експресия на гена на човешкия т50F.1 Human m50 gene expression
ПА в Е.соИPA in E.soI
Е.1.А Легенда към фигуритеF.1.A Legend to the figures
Фиг. 1 е авторадиограма на δϋδ РАОЕ - 10% натриев додецилсулфатен полиакри5 ламиден електрофорезиран гел изразен чрез имунопреципитиран [35δ] - метионин - маркирани (и) протеини(и), секретира(и) от човешки меланомни клетки в продължение на 3 часа ΐη νϊνο, в присъствието (полоса Ь) или при отсъствието (полоса а) на протеазния инхибитор апротинин. След имунопреципитация с тъканен плазминогенен активатор специфичен ΙβΟ, три полоси бяла наблюдавани (полоса а), с молекулни тегла приблизително околоFIG. 1 is an autoradiogram of δϋδ RAOE - 10% sodium dodecyl sulfate polyacryl 5 lamide electrophoresed gel expressed by immunoprecipitated [ 35 δ] - methionine - tagged protein (s) secreted by human melanoma cells for 3 hours νη ν in the presence (lane b) or in the absence (lane a) of the protease inhibitor aprotinin. After immunoprecipitation with tissue plasminogen activator specific ΙβΟ, three bands white observed (band a), with molecular weights of approximately ca.
65000, 63000 и 35000. В присъствието на протеазен инхибитор, обаче, видове с 35 000 молекулно тегло не бяха наблюдавани. Когато е използван преимунен серум (полоса с) продукти не бяха имунопреципитирани. В ляво от полоса а са показани преходите и молекулните тегла на протеинови стандарти, маркирани с ИС.65000, 63000 and 35000. However, in the presence of a protease inhibitor, species with 35,000 molecular weight were not observed. When predominant serum (band c) was used, the products were not immunoprecipitated. To the left of lane a are the transitions and molecular weights of protein standards labeled with I C.
Фигура 2 изобразява гел имунофорезата на имунопреципитирани транслационни продукти от РНК фракции, изолирани от гел на кисела урейна агароза. Голяма полоса беше наблюдавана във фракции с номера 7 и 8 след транслация в присъствието на кучешки панкреасни микрозоми, следвана от имуноп30 реципитация с тъканен плазминогенен активатор специфичен ΙβΟ. Тази полоса има молекулярно тегло 63000 далтона. Размерът на мРНК мигрираща във фракции 7 и 8 е приблизително 21 до 248. Позициите на рибозо35 малните РНК маркери които бяха детерминирани след електрофореза на РНК уреа гел и визуализирани посредством етаниден бромид са обозначени над съответната гел полоса.Figure 2 depicts gel immunophoresis of immunoprecipitated translation products from RNA fractions isolated from acidic urea agarose gel. A large band was observed in fractions of numbers 7 and 8 after translation in the presence of canine pancreatic microsomes, followed by immunobuptake 30 with tissue plasminogen activator specific ΙβΟ. This band has a molecular weight of 63,000 daltons. The size of the mRNA migrating in fractions 7 and 8 is approximately 21 to 248. The positions of ribose35 RNA markers that were determined after RNA urea electrophoresis and visualized by ethanide bromide are indicated above the corresponding gel band.
Фиг. 3 представя хибридизационният модел на 96 бактериални колонии сFIG. 3 presents the hybridization model of 96 bacterial colonies with
А А СA A C
Р-сГГС( )СА( )ТА( )ТСССА(\УЕУ-С-О) сонда ССТ индивидуални трансформанти прораснаха в микротитрова хранителна среда, микроорганизмов препечатък на нитроцелулозна мембрана. Колониите след това бяха лизирани, бактериалната ДНК фиксирана и филтрите бяха хибридизирани със сонди на 32Р-14-тег (\ν-Ε-Υ-Ό-ϋ). Филтрите бяха про11P-cGGS () CA () TA () TCSSA (\ UEU-C-O) probe CCT individual transformants sprouted in microtiter medium, a microorganism imprint on a nitrocellulose membrane. The colonies were then lysed, bacterial DNA fixed, and filters were hybridized with 32 P-14-tag probes (\ ν-Ε-Υ-Ό-ϋ). The filters were pro11
I мити за отстраняване на нехибридизираната проба и експозирани върху рентгенов филм. Тази авторадиограма е представителна за конфигурациите, получени с 48 индивидуални филтъра (4600 отделни колонии). Пример за положителен тъканен плазминогенен активаторен кДНК клон върху филтър с номер 25, е обозначен като Е10 (стрелка).I myths to remove non-hybridized sample and exposed on x-ray film. This autoradiogram is representative of the configurations obtained with 48 individual filters (4600 individual colonies). An example of a positive tissue plasminogen activator cDNA clone on filter number 25 is designated E10 (arrow).
Фигура 4 е карта на ендонуклеазната рестрикция на цяла дължина на т-ПА кДНК. Броят и фрагментите, получени от разцепването от ендонуклеазната рестрикция бяха установени посредством електрофореза през 6 процентов акриламиден гел. Позициите на участъците бяха потвърдени от секвенция на нуклеинова киселина (представена на фиг. 5). Кодиращият регион на най-голямата отворена рамка е секвенцията на предполагаемия сигнален пептид, докато гравираният с пунктир район представя секвенцията на предполагаемия зрял тъканен плазминогенен активатор (527 аминокиселини). 5' - краят на мРНК е в ляво, а 3' - краят е в дясно.Figure 4 is a full-length map of endonuclease restriction of m-PA cDNA. The number and fragments obtained from cleavage by endonuclease restriction were determined by electrophoresis on a 6 percent acrylamide gel. The positions of the regions were confirmed by a nucleic acid sequence (presented in Fig. 5). The coding region of the largest open frame is the sequence of the putative signal peptide, while the dotted region represents the sequence of the putative mature tissue plasminogen activator (527 amino acids). The 5 'end of the mRNA is on the left and the 3' end is on the right.
Фигури 5а, 5Ь, 5с илюстрират нуклеотидната секвенция и извлечената аминокиселинна секвенция на пълната дължина на човешки тъканен плазминогенен активатор кДНК. Изобразен е запис като непрекъсната секвенция на 35 аминокиселини (-35 до -1), представящ тяхната зряла конфигурация. Приема се, че тази 35-аминокиселинна секвенция се състои от хидрофилна “рго” секвенция, запис на серии (+1) на зрелия протеин, от около 12 до 15 аминокиселини, по ред предшестван от “конвенционален” хидрофобен сигнал (простиращ се от 5' до -35). Този тип на пред-просеквенция на секретирани протеини е бил описан предварително, например с препроалбумин. Според тази теория, всички секретирани молекули на тъканен плазминогенен активатор ще стартират със серин (+1) като амино-терминал. Друга теория предполага, че хидрофилната секвенция може да бъде включена във функцията на тъканния плазминогенен активатор по аналогичен начин на този, наблюдаван при плазминогена, където пептид от 10000 далтона може да бъде разграден от амино терминална част на природен плазминоген (С1и-плазминоген), получен в помалки молекули, с нов амино терминал, моделиран Ьух-плазминоген. Ьуз-плазминогена е по-лесно активиран до плазмин и също има по-голям афинитет за фибрин, отколкото С1и5 плазминогена. Плазминът бе показан да катализира конверсията на С1и-плазминоген до Ьуз-плазминоген. Този тип контролен механизъм резултира в механизма на “обратната положителна връзка”. Първите количества 10 плазмин формират деградиран фибрин и също резултат в генерирането на плазминоген и молекули, които по-лесно се активират и свързват по-стегнато към тяхната субстанция, отколкото природния плазминоген. Резултатът 15 е по-бърза деградация на фибрин. Хидрофилният пептид от тъканния плазминогенен активатор може да бъде включен в подобен механизъм, неговото разграждане е рузалтат от модифицирано свързване на ензимът с фибрин. Във всеки случай 35 аминокиселинната секвенция се разглежда като пресеквенция на зрелия протеин.Figures 5a, 5b, 5c illustrate the nucleotide sequence and the extracted full-length amino acid sequence of a human tissue plasminogen activator cDNA. A record is shown as a continuous sequence of 35 amino acids (-35 to -1), representing their mature configuration. This 35-amino acid sequence is assumed to consist of a hydrophilic "pr" sequence, recording the series (+1) of the mature protein, from about 12 to 15 amino acids, in order preceded by a "conventional" hydrophobic signal (extending from 5 'to -35). This type of pre-sequestration of secreted proteins has been described previously, for example with preproalbumin. According to this theory, all secreted tissue plasminogen activator molecules will start with serine (+1) as the amino terminal. Another theory suggests that the hydrophilic sequence may be involved in the function of tissue plasminogen activator in a similar manner to that observed with plasminogen, where a 10,000-daltone peptide can be degraded by the amino-terminal portion of a natural plasminogen (C1-plasminogen) into smaller molecules, with a new amino terminal, modeled LUH-plasminogen. The Luz-plasminogen is more readily activated to plasmin and also has a greater affinity for fibrin than the Cl-5 plasminogen. Plasmin has been shown to catalyze the conversion of Cl-plasminogen to Luz-plasminogen. This type of control mechanism results in a “feedback positive” mechanism. The first amounts of 10 plasmins form degraded fibrin and also result in the generation of plasminogen and molecules that are easier to activate and bind more closely to their substance than natural plasminogen. The result 15 is faster degradation of fibrin. The hydrophilic peptide of the tissue plasminogen activator may be involved in a similar mechanism, its degradation is the result of a modified binding of the enzyme to fibrin. In each case, the 35 amino acid sequence is regarded as a sequencing of the mature protein.
Фигура 6 е схематична конструкция на експресивния плазмид рс1екаК1РА на тъканния плазминогенен активатор. Стартиращият плазмид рбекаРА25Е10 беше първо разцепен с РзН до изолат 376 Ьр фрагмент, който после бе разграден както е показано на фигурата.Figure 6 is a schematic view of the tissue plasmidogen activator expression plasmid pc1ekK1PA. The starting plasmid pbECA25E10 was first cleaved with P3H to an isolate 376 bp fragment, which was then digested as shown in the figure.
Фигура 7 показва резултатите от анализа на фибринов слой за фибринолитична активност на експресивния продукт получен У1а рбекаК1РА в трансформирани клетки.Figure 7 shows the results of the analysis of the fibrin layer for the fibrinolytic activity of the expression product obtained U1a pbECKRA in transformed cells.
Фигура 8 е ТХВН запис (течна хроматография с високо налягане) на пептидите на човешкия тъканен плазминогенен активатор от храносмилателния ензим трипсин (Абсорбция при 210 пт). Стрелката идентифицира пикът, кореспондиращ с пептида, използван за изграждане на нуклеотидната проба, приложена от библиотеката от колонии. Пептидът, представян чрез този пик беше разгадан по отношение на цялата му секвенция: Ь-Т-λΥ-Ε Υ-С О-У-Р-5-С-5-Т-С-С-Ь.Figure 8 is a TXVH record (high pressure liquid chromatography) of human tissue plasminogen activator peptides from the digestive enzyme trypsin (Absorption at 210 pt). The arrow identifies the peak corresponding to the peptide used to construct the nucleotide probe provided by the colony library. The peptide represented by this peak was digested with respect to its entire sequence: b-T-λΥ-Ε Υ-C O-Y-P-5-C-5-T-C-C-b.
Последователностите на другите големи пикове също бяха секвенирани и беше установено, че се потвърждава коректността на аминосеквенцията на човешкия тъканен плазминогенен активатор. Еднобуквеният пептиден код за аминокиселините е следният:The sequences of the other large peaks were also sequenced and it was found to confirm the amino-sequence correctness of the human tissue plasminogen activator. The one-letter peptide code for amino acids is the following:
II
Фигура 9 показва конструкцията на плазмид, кодиран за директна експресия на зрял човешки т-ПА в Е.соН. 50 μ% от плазмид рРА17 бяха разградени с 8аиЗА1, ΗϊικΙΙ и НЬа1 и електрофорезирани върху 6 процентов полиакриламиден гел. Приблизително 0,5 μ& от фрагментът 55 Ьр 8аиЗА1-НЬа1 бяха възпроизведени. Подобно, около 3μβ от 263 Ьр НЬа1-№г1 фрагмент беше пречистен от 80 μ§ от клон рРА25Е10 като първо изолиран 300 Ьр ΡχίΙ - Иаг1 фрагмент. Всички разграждания бяха извършени при температура 37°С в продължение на един час и продуктите от реакцията бяха разтворени и електроелюирани от 6% полиакриламиден гел. Двата индикирани деоксиолигонуклеотиди 5’ ОААТТСАТСТСТТАТСААСТ (I) и 5’ САТСАСТТСАТААСАСАТО (И) бяха синтезирани чрез твърда фаза фосфотриестер (51). 100 ршо1 от олигонуклеотид II бяха фосфорилирани в 30 μ\ реакционна смес, съдържаща 60 тМ Тпх (рН 8), 10 тМ ΜβΟ2, 15 тМ β -меркаптоетанол и 50 μ Οί [у32Р]АТФ (АтегхНат 5000 СП ттоР1), 12 единици οτ Т4 полинуклеотид киназа бяха добавени и реакцията се продължи при 37°С 15 минути, 1 μΐ от 10 мМ АТФ и 12 единици от Т4 киназа бяха прибавени и реакцията продължи допълнително 30 минути. След екстракция с фенол/СНС13 фосфорилиращият олигомер II и 5' хидроксил олигомер I бяха комбинирани с 0,5 μβ елюиран 55 Ьр 8аиЗА1-НЬа1 фрагмент и преципитирани с етанол. Тези фрагменти бяха лигирани при стайна температура за 4 часа в 60 μΐ от 20 тМ Тпх-НС1 (рН 7,5), 10 тМ М8С12 10 тМ дитиотреитол, 0,5 мМ АТФ и 1000 единици от Т4 ДНК лигаза. Микстурата беше разтваряна за 1 час с 48 единици от №г1, 20 единици ЕсоК1 и 40 единици от ΒβΙΙΙ (за да елиминира полимеризацията чрез лигация на сцеплените 8аиЗА1 термина) и електрофорезирана върху 6% гел. 338 Ьр продукт (приблизително 0,1 μβ) беше възстановен чрез електроелюиране. Остатъците от т-ПА кодови структури (аминокиселини 111-528) бяха изолирани на 1645 Ьр фрагмент посредством разграждащ плазмид рРА25Е10 с №г1 и ΒβΙΙΙ. Плазмидът рЬе1РА!гр103 е дериват на плазмида рЬе1РА25 (52) в който участъкът ЕсоК1, дистален по отношение на гена Ье1Р А е бил отстранен (53). Три μβ от рЬе1РА1гр103 бяха разградени с 20 единици от ЕсоК1 и 20 единици от ΒβΙΙΙ за 90 минути при 37°С, електрофорезирани върху 6 процентов полиакриламиден гел и големият ( 4200 Ьр) векторен фрагмент беше възстановен чрез електроелуиране. За окончателната конструкция, 80 ηβ от ΕεοΚΙ-ΒβΙΙΙ рЬе1РА1гр103 беше лигиран със 100 ηβ от 1645 Ьр ΝαΓί-ΒβΙΙΙ фрагмент и 20 ηβ 338 Ьр ЕсоК1-№г1 фрагмент за 10 часа при стайна температура. Плазминът продуцира чиста лизирана зона във фибринов слой и областта на тази зона може да корелира с количеството тъканен плазминогенен активатор в пробата.Figure 9 shows the construction of a plasmid encoded for the direct expression of mature human m-PA in E.coH. 50 μ% of plasmid pPA17 were digested with 8aI3A1, ΗϊικΙΙ and Hbα1 and electrophoresed on 6 percent polyacrylamide gel. Approximately 0.5 μ ' of the 55 bp 8aa3A1-HbA1 fragment were reproduced. Similarly, about 3μβ of the 263 bp Hba1-No.1 fragment was purified from 80 µ§ by clone pPA25E10 by first isolating the 300 bp ΡχίΙ - Jag1 fragment. All decompositions were carried out at 37 ° C for one hour and the reaction products were dissolved and electroeluted from 6% polyacrylamide gel. The two indicated deoxyoligonucleotides 5 'OAATTSTATTSTASTAST (I) and 5' SATSATTTATTATASASTATO (I) were synthesized by solid phase phosphotriester (51). 100 µl of oligonucleotide II were phosphorylated in a 30 μl reaction mixture containing 60 mM Tnx (pH 8), 10 mM ΜβΟ 2 , 15 mM β-mercaptoethanol and 50 μ Οί [at 32 P] ATP (AteghNat 5000 SP ttoR 1 ). , 12 units of T4 polynucleotide kinase were added and the reaction continued at 37 ° C for 15 minutes, 1 μΐ of 10 mM ATP, and 12 units of T4 kinase were added and the reaction continued for an additional 30 minutes. After extraction with phenol / CHCl1, the 3 phosphorylating oligomer II and the 5 'hydroxyl oligomer I were combined with 0.5 μβ eluted 55 bp 8a1A1-HbA1 fragment and precipitated with ethanol. These fragments were ligated at room temperature for 4 hours in 60 μΐ of 20 mM Tpx-HCl (pH 7.5), 10 mM M 8 Cl 2 10 mM dithiothreitol, 0.5 mM ATP, and 1000 units of T4 DNA ligase. The mixture was dissolved for 1 hour with 48 units of No. 1, 20 units of EcoK1, and 40 units of ΒβΙΙΙ (to eliminate polymerization by ligation of the coupled 8aI3A1 terms) and electrophoresed on a 6% gel. 338 bp product (approximately 0.1 μβ) was recovered by electroelution. The residues of the m-PA code structures (amino acids 111-528) were isolated on a 1645 bp fragment using the plasmid pPA25E10 of No. 1 and ΒβΙΙΙ. The plasmid pE1PA1g103 is a derivative of the plasmid pE1PA25 (52) in which the EcoK1 region distal to the LE1P A gene has been removed (53). Three μβ of pBe1RA1gp103 were digested with 20 units of EcoK1 and 20 units of ΒβΙΙΙ for 90 minutes at 37 ° C, electrophoresed on a 6 percent polyacrylamide gel, and the large (4200 bp) vector fragment was recovered by electroelution. For the final construct, 80 ηβ of ΕεοΚΙ-ΒβΙΙΙ pBe1PA1g103 was ligated with 100 ηβ of 1645 bp ΝαΓί-ΒβΙΙΙ fragment and 20 ηβ 338 bp EcoK1-No1 fragment for 10 hours at room temperature. Plasmin produces a clean lysed zone in the fibrin layer and the area of this zone may correlate with the amount of tissue plasminogen activator in the sample.
Е.1.Б. Източник на мРНК тъканен плазминогенен активаторE.1.B. Tissue plasminogen activator mRNA source
Използвани са човешки меланомни клетки (Βοχνεχ Ме1апота) клетъчна линия, АТСС номер СКБ9607). Меланомните клетки бяха култивирани върху конфлуентна монослойна култура в 100 ш1 Еаг1ех М1шта1 ЕххепЬа1 МесИа с прибавен натриев бикарбонат (0,12 процентова финална концентрация), 2 мМ глутамин и 10 процентов топлинно инактивиран фетален телешки серум. За да се потвърди, че меланомните клетки активно продуцират човешки тъканен плазминогенен активатор, човешки меланомни клетки бяха култивирани до сли13 ване в 24 гнездова микротитрова плака. В зависимост от наличието или отсъствието на 0,33 μΜ протеазен инхибитор апротинин, клетките бяха промити веднъж с фосфат буферен физиологичен разтвор и 0,3 т1 от сяропречистен метионин. 75 μ Οί от [358] метионин бяха прибавени и клетките бяха белязани за 3 часа при 37°С. В края на три часовия период на маркиране, средата беше отстранена от клетките и третирана с или тъканен плазминогенен активаторен специфичен ΙβΟς или пре - имунен серум за имунопреципитация (54). Имунопреципитационните продукти бяха показани посредством електрофореза на 10 процентов 5Ц5-акриламиден гел. Пластът беше фиксиран, изсушен и подложен на флуорография.Human melanoma cells (Βοχνεχ Me1apota) cell line, ATCC number SKB9607) were used. The melanoma cells were cultured on a confluent monolayer culture in 100 µg Eaglec M1hta Exhepb1 Messia with sodium bicarbonate added (0.12 percent final concentration), 2 mM glutamine and 10 percent heat inactivated fetal calf serum. To confirm that melanoma cells actively produce human tissue plasminogen activator, human melanoma cells were cultured until confluent in 24 well microtiter plates. Depending on the presence or absence of 0.33 μΜ protease inhibitor aprotinin, the cells were washed once with phosphate buffered saline and 0.3 ml of sulfur-purified methionine. 75 μ Οί of [ 35 8] methionine were added and cells were labeled for 3 hours at 37 ° C. At the end of the three hour marking period, the medium was removed from the cells and treated with either tissue plasminogen activator specific ββΟς or pre-immune immunoprecipitation serum (54). Immunoprecipitation products were shown by electrophoresis on 10 percent 5C5-acrylamide gel. The layer was fixed, dried and subjected to fluorography.
Е.1.В Изолиране на информационна РНК и фракциониране по размери.F.1.C Isolation of RNA and size fractionation.
Цялата РНК от културите от меланомни клетки беше екстрахирана според способа на ν/агд е) ак (55). Клетките бяха утаени посредством центрофугиране след това ресуспендирани в 10 тМ №С1, 10 тМ Тпз-НС1 рН 7,5,All RNA from melanoma cell cultures was extracted according to the ν / agd e) ak method (55). The cells were precipitated by centrifugation then resuspended in 10 mM No. Cl, 10 mM Tn3-HCl pH 7.5,
1,5 тМ М£С12. Клетките бяха лизирани чрез прибавяне на ΝΡ-40 (1 процентна крайна концентрация) и ядрата бяха утаени чрез центрофугиране. Супернатантът съдържа цялата РНК, която по-нататък беше пречистена чрез многократно екстрахиране с фенол и хлороформ. Водната фаза беше направена 0,2 М в ИаС1 и след това цялата РНК беше преципитирана чрез прибавянето на 2 обема от етанол. Олиго - άΤ целулозна хроматография беше използвана за да пречисти мРНК от цялата получена РНК (54). Типичните добиви от 10 грама от култивираните меланомни клетки бяха от 5 до 10 милиграма от цялата РНК и 50-200 микрограма от Ро1у(А)р1из тРНК.1.5 mM M £ Cl 2 . Cells were lysed by adding ΝΡ-40 (1 percent final concentration) and nuclei were precipitated by centrifugation. The supernatant contained all the RNA, which was further purified by repeated extraction with phenol and chloroform. The aqueous phase was made 0.2 M in NaCl and then all RNA was precipitated by the addition of 2 volumes of ethanol. Oligo - άΤ cellulose chromatography has been used to purify mRNA from all RNA obtained (54). Typical yields of 10 grams of cultured melanoma cells were 5 to 10 milligrams of total RNA and 50-200 micrograms of Ro1u (A) p1g mRNA.
Фракционирането от Ро1уА+мРНК (200 μβ) (56) беше осъществено посредством електрофореза през урея-агарозен гел. Пластът агарозен гел (57, 58) беше съставен от 1,75 процента агароза, 0,025 М натриев цитрат, рН 3,8 и 6 М урея. Електрофорезата беше проведена за 7 часа при 25 милиампера и 4°С. След това гелът беше фракциониран с острие на бръснач. Отделните слоеве бяха стопени при 70° и двукратно екстрахирани чрез фенол и еднократно чрез хлороформ. След това фракциите бяха преципитирани с етанол и в последствие, анализирани чрез ΐη νΐίΐΌ транслация в заешки ретикулоцитни лизатни системи, ВеФехба КезеагсН ЕаЬ. (59, 60), смесени с кучешки панкреасни микрозоми, както следва: Транслациите бяха извършени с помощта на 25 μ <Д от [355] метионин 500 нанограма от всеки гелов слой РНК в завършващ обем от 30μ1, съдържащ 25 тМ НЕРЕ5, 43,8 тМ калиев хлорид, 10 шМ креатинин фосфат. 19 аминокиселини 50 тМ всяка, 1,1 шМ магнезиев хлорид, 16,6 тМ етилендиаминтетраоцетна киселина (ЕДТА), 0,16 тМ дитиотреитол, 8,3 шМ хемин, 16,6 μβ/ηιΐ креатинин киназа, 0,33 шМ калциев хлорид, 0,66 тМ ЕСТА, 23,3 тМ натриев хлорид.Fractionation from Po1uA + mRNA (200 μβ) (56) was performed by urea-agarose gel electrophoresis. The agarose gel layer (57, 58) was composed of 1.75 percent agarose, 0.025 M sodium citrate, pH 3.8, and 6 M urea. Electrophoresis was performed for 7 hours at 25 milliamps and 4 ° C. The gel was then fractionated with a razor blade. The individual layers were melted at 70 ° and extracted twice with phenol and once with chloroform. The fractions were then precipitated with ethanol and subsequently analyzed by ΐη νΐίΐΌ translation into rabbit reticulocyte lysate systems, VeFehba KeeseagN EaB. (59, 60) mixed with canine pancreatic microsomes as follows: The translations were performed using 25 μ <E of [ 35 5] methionine 500 nanograms of each RNA gel layer in a final volume of 30 μ1 containing 25 mM HEEP5, 43 , 8 mM potassium chloride, 10 mM creatinine phosphate. 19 amino acids 50 mM each, 1.1 mM magnesium chloride, 16.6 mM ethylenediaminetetraacetic acid (EDTA), 0.16 mM dithiothreitol, 8.3 mM chemin, 16.6 μβ / ηιΐ creatinine kinase, 0.33 mM calcium chloride , 0.66 mM ESTA, 23.3 mM sodium chloride.
Инкубирането беше проведено при 30°С за 90 минути. Кучешки панкреасни микрозомални мембрани, получени от сурови микрозоми с помощта ΕϋΤΑ за отстраняването на рибозомите (61) и третирани с нуклеаза, както вече е описано (62) и поставени в транслационна микстура при крайна концентрация от 7 А260 единици/т1. Транслационните продукти от имунопреципитираните транслационни продукти бяха анализирани чрез електрофореза върху 10 процентов полиакриламиден гел с натриев додецил сулфат както е вече описано (63). Обезцветените гелови пластове бяха фиксирани, изсушени и подложени на флуорография (64).The incubation was carried out at 30 ° C for 90 minutes. Canine pancreatic microsomal membranes obtained from crude microsomes using ΕϋΤΑ to remove ribosomes (61) and treated with nuclease as described previously (62) and placed in translation medicine at a final concentration of 7 A 260 units / ml. The translation products of the immunoprecipitated translation products were analyzed by electrophoresis on a 10 percent polyacrylamide gel with sodium dodecyl sulfate as described previously (63). The discolored gel layers were fixed, dried and subjected to fluorography (64).
Получените транслационни продукти от всяка фракция на гела бяха имунопреципитирани със заешки анти-човешки тъканен плазминогенен активатор специфичен ΙβΟ. Една главна имунопреципитирана полипептидна връзка беше наблюдава в транслацията на РНК фракционни номера 7 и 8 (миграти от 21 до 245), имаща молекулно тегло от приблизително 63 000 далтона. Тази връзка не беше наблюдавана, когато преимунен ΙβΟ беше използван за имунопреципитиране, което подсказва че тези полипептиди бяха специфичен тъканен плазминогенен активатор.The resulting translation products from each gel fraction were immunoprecipitated with rabbit anti-human tissue plasminogen activator specific ΙβΟ. One major immunoprecipitated polypeptide bond was observed in the translation of RNA fractional numbers 7 and 8 (migrates 21 to 245) having a molecular weight of approximately 63,000 daltons. This relationship was not observed when pre-priming Ιβ за was used for immunoprecipitation, suggesting that these polypeptides were a specific tissue plasminogen activator.
Е.1.Г. Получаване на библиотека от колонии, съдържащи тъканни плазминогенни активаторни секвенции.E.G. Obtaining a library of colonies containing tissue plasminogen activator sequences.
Пет μβ от гел фракциониране мРНК (гелов слой 7 мРНК) беше използван за получаването на двойнонишкова кДНК чрез стандартни процедури (52, 65, 66). кДНК беше фракционирана върху 6 процентов полиакрил амиден гел. кДНК с по-голям размер от 350 базови двойки в дължина (125 ηβ) бе14 ше електроелюирана. 30 п§ от кДНК беше разширена с деокси (С) остатъци с използването на терминал деоксинуклеотидил трансфераза (67) и ренатурирана с 300 п£ от плазмида рВК322 (68), който по подобен начин е свързан с деокси (С) остатъци на участъка ΡχΙ I (67). Ренатурираната смес след това беше трансформирана в Е.соН К12 щам 294 (АТСС Νο 31446). Приблизително 4600 трансформанти бяха добити.Five μβ of gel fractionation mRNA (gel layer 7 mRNA) was used to produce double-stranded cDNA by standard procedures (52, 65, 66). The cDNA was fractionated on a 6 percent polyacrylic amide gel. cDNAs larger than 350 base pairs in length (125 ηβ) were electroeluted. 30 µl of cDNA was expanded with deoxy (C) residues using terminal deoxynucleotidyl transferase (67) and renatured with 300 µl of plasmid pBK322 (68), which is similarly bound to deoxy (C) residues in the ΡχΙ region I (67). The reconstituted mixture was then transformed into E.c.H.K12 strain 294 (ATCC 31ο 31446). Approximately 4,600 transformants were obtained.
Е.1.Д. Получаване на сонда от ДНКE.1.D. Obtaining a DNA probe
Пречистен човешки тъканен плазминогенен активатор беше добит с помощта на процедурите, които са описани в приложената литературна справка (19, 20).Purified human tissue plasminogen activator was obtained using the procedures described in the accompanying literature (19, 20).
Молекулата беше сканирана за да се локализират регионите, най-подходящи за направата на синтетични проби, както следва:The molecule was scanned to locate the regions most suitable for synthetic sampling as follows:
За да стане протеинът подходящ за разграждане от трипсин, той е бил редуциран и карбоксиметилиран. 2 ш£ от тъканен плазминогенен активатор бяха първо диализирани през 0,01 процентов Тчюеп 80, през цялата нощ при стайна температура. Лиофилизираният протеин беше след това разтворен в 12 ш1 от 0,56 М ТП8-НС1 буфер (рН 8,6), 8 моларен в уреа и 5 тМ ΕϋΤΑ. Дисулфидните връзка бяха редуцирани чрез прибавянето на 0,1 ш1 от Д-меркаптоетанол. Тази реакция беше осъществена под азот за 2 часа при 45°С. Редуцираните дисулфиди бяха алкилирани до карбоксиметил дериват с добавянето на 1,0 ш1 от 1,4М йодооцетна киселина в 1Ν КаОН. След 20 минути при стайна температура реакцията беше преустановено чрез диализа през 0,01 процентов Тдаееп 80, за 18 часа при стайна температура и лиофилизиране.To make the protein suitable for trypsin degradation, it was reduced and carboxymethylated. 2 µg of tissue plasminogen activator were first dialyzed in 0.01 percent Tuep 80 overnight at room temperature. The lyophilized protein was then dissolved in 12µl of 0.56M TP8-HCl buffer (pH 8.6), 8 molar in urea and 5mM ΕϋΤΑ. The disulfide bonds were reduced by the addition of 0.1µl of D-mercaptoethanol. This reaction was carried out under nitrogen for 2 hours at 45 ° C. The reduced disulfides were alkylated to the carboxymethyl derivative with the addition of 1.0 µl of 1.4M iodoacetic acid in 1Ν CaOH. After 20 minutes at room temperature, the reaction was quenched by dialysis at 0.01 percent Tdaep 80, for 18 hours at room temperature and lyophilized.
Полученият лиофилизиран карбоксиметилиран протеин беше повторно разтворен в 3 т! 0,1М буфер от натриев фосфат (рН 7,5). Беше прибавен трипсин (ТРСК) (съотношение 1 към 50) и разтворен при 37°С. Кратни количества (0,1 т1) бяха взети на 3 часа, на 6 часа и на 12 часа. Второ прибавяне на трипсин беше осъществено на 12 час. След 24 часа реакцията беше спряна чрез замразяване на пробата, докато можеше да бъде инжектирана на НРЬС. Напредването на разграждането беше детерминирано посредством 808 гел на кратните количества. Всички гелове бяха празни, с изключение на слабо изразената лента на 3 часовата пропорция. Това индикира, че 24 часовото разграждане е завършило напълно и не са останали големи пептиди.The resulting lyophilized carboxymethylated protein was redissolved in 3 m! 0.1M sodium phosphate buffer (pH 7.5). Trypsin (TPCC) (ratio 1 to 50) was added and dissolved at 37 ° C. Multiple amounts (0.1 ml) were taken at 3 hours, 6 hours and 12 hours. A second trypsin addition was carried out at 12 hours. After 24 hours, the reaction was stopped by freezing the sample until it could be injected with HPLC. The degradation progress was determined by 808 gel folds. All gels were empty except for the poorly expressed 3-hour band. This indicates that the 24 h degradation is complete and no major peptides remain.
Проба (0,5 т1) беше инжектирана в притежаващата висока разделителна способност АЬТЕХ С-8 ултрасфера 5 μ , с два пробега. Градиент от ацетонитрил беше приготвен в постепенен порядък (от 1 до 5 процента за 5 минути, 5 до 35 процента за 100 минути, 3550 процента за 30 минути). В единия от двата препаратни пробега, елюантът беше монитиран при две дължини на вълната (210 пш и 280 пш). Степента на абсорбция при двете дължини на вълната беше използвана за да се индикират съдържащите триптофан, пептиди.A sample (0.5 m1) was injected into the high resolution ABEX C-8 ultrasphere 5 μ with two runs. An acetonitrile gradient was prepared in a stepwise fashion (1 to 5 percent in 5 minutes, 5 to 35 percent in 100 minutes, 3550 percent in 30 minutes). In one of the two preparation runs, the eluant was monitored at two wavelengths (210 ps and 280 ps). The extent of absorption at both wavelengths was used to indicate tryptophan-containing peptides.
Пептидните пикове, най-вероятно заради съдържанието им на триптофан, или поради използването им заради други причини, са били секвенирани първи. Това позволи детерминирането на секвенцията на повечето от триптофанни пептиди. След секвенирането на около 25 от най-вероятните пептидни пикове, всички данни за секвенции, които подлежат на регулиране, бяха събрани в общ фонд за да се придобие предварителен модел на първичната структура тъканен плазминогенен активатор. От тези данни и този модел, множество възможни сонди бяха локализирани.The peptide peaks, most probably because of their tryptophan content or because of their use for other reasons, were first sequenced. This allowed the determination of the sequence of most of the tryptophan peptides. After sequencing of about 25 of the most probable peptide peaks, all sequentially regulated data were pooled to obtain a preliminary model of the primary tissue plasminogen activator structure. From this data and this model, many possible probes were located.
Е.1.Е. Идентификация на бактериални клонове, съдържащи кДНК секвенции на тьканен плазминогенен активатор.E.1.E. Identification of bacterial clones containing cDNA sequences of a tissue plasminogen activator.
Колониите бяха индивидуално инокулирани в гнездата на микротитърните плаки, съдържащи ЬВ (93) + 5 μ£/πι1 тетрациклин и съхранявани при -20°С, след прибавянето на ϋΜ8Ο до 7 процента. Две копия от библиотеката за колонии бяха дали растеж върху нитроцелулозни филтри и ДНК от всяка колония, фиксирани на филтъра, според способа на ОгшШеш Но£пе85 (69).The colonies were individually inoculated into the wells of microtiter plates containing bB (93) + 5 μl / πι1 tetracycline and stored at -20 ° C after the addition of ϋΜ8Ο to 7 percent. Two copies of the colony library were grown on nitrocellulose filters and DNA from each colony fixed on the filter, according to the method of Wohh Pei85 (69).
СондатаThe probe
А А СA A C
Р-обозначена-ТС( ) СА( )ТА( )ТСССА е с т беше получена (от синтетичен олигомер) ОУ-Е-У-С-Р) 14-тег фонд, както е описано по-горе. Филтрите, съдържащи 4600 трансформанти бяха прехибридизирани за 2 часа при стайна температура в 50 тт натриев фосфат рН 6,8, 5 х 88С (80), 150 £ разрушена ДНК от сперма от сьомга, 5 х разтвораP-labeled-TC () CA () TA () TCCCA was obtained from (synthetic oligomer) OU-E-Y-C-P) 14-tag stock as described above. Filters containing 4600 transformants were re-hybridized for 2 hours at room temperature in 50 mt sodium phosphate pH 6.8, 5 x 88C (80), 150 lb. salmon sperm DNA, 5 x solution
I на ОепЬагск (85) 10 процентов формамид и след това хибридизиран с 50 χ 106 за минута от обозначената проба в същия разтвор. След инкубация от една нощ при стайна температура в 6 х 88С, 0,1 процентен 8ϋδ за 30 минути, 5 веднъж в 2 х 88С и след това експозирана на ΚΟϋΑΚ ХК-5 рентгенов филм с ϋιιροηΐ ίίβΗΐηίηβ Ρΐιιχ усилващи екрани за 16 часа.I of Odepagsk (85) 10 percent formamide and then hybridized with 50 χ 10 6 per minute of the indicated sample in the same solution. After overnight incubation at room temperature at 6 x 88C, 0.1 percent 8ϋδ for 30 minutes, 5 once in 2 x 88C and then exposed to ΚΟϋΑΚ X-5 X-ray film with ϋιιροηΐ ίίβΗΐηίηβ Ρΐιιχ amplifying screens for 16 hours.
ДНК плазмид беше изолиран посредством бърз метод (71) от всички колонии, пока- 10 зали положителна хибридизационна реакция. кДНК инсерти от тези клони бяха след това секвенирани след субклонираните фрагменти в М13 вектор тр 7 (73) и според химическата процедура на Махат ОПЬегГ (74). Фиг.З изла- 15 га филтър номер 25, показващ хибридизационната конфигурация на положителен тъканен плазминогенен активаторен клон. кДНК инсертът в клон 25Е10 беше демонстриран като кодиран от ДНК за тъканен плазминогенен ак- 20 тиватор чрез сравняването на неговата аминокиселинна секвенция с пептидна секвенция (виж по-горе) получена от пречистен тъканен плазминоген активатор и чрез експресивен продукт, продуциран от Е.соИ, както по-долу 25 е описано по-подробно. кДНК инсертът от клон 25Е10 (плазмид рРА25Е10) имаше 2304 базови чифта в дължина с най-дългата отворена четяща рамка кодираща протеин от 508 аминокиселини (М>¥ 56 756) и съдържаща 772 Ьр 30 3' нетранслирани региона. Този кДНК клон не притежава Ν-терминална кодова секвенция.The plasmid DNA was isolated by rapid method (71) from all colonies to show a positive hybridization reaction. cDNA inserts from these clones were then sequenced after subcloned fragments in M13 vector tr 7 (73) and according to the Mahat OP'egG chemical procedure (74). Fig. 3 shows a filter of No. 25 filter showing the hybridization configuration of a positive tissue plasminogen activator clone. the cDNA insert in clone 25E10 was demonstrated as DNA encoded for tissue plasminogen activator by comparing its amino acid sequence with a peptide sequence (see above) obtained from purified tissue plasminogen activator and by expressing the product produced, as described below in more detail below. The cDNA insert of clone 25E10 (plasmid pPA25E10) had 2304 base pairs in length with the longest open reading frame encoding a protein of 508 amino acids (M> ¥ 56 756) and containing 772 bp 30 3 'untranslated regions. This cDNA clone lacks the Ν-terminal coding sequence.
Бактериален клон Е.соИ (рРА25А10), а също така и като проба от плазмид рРА25Е10, бяха депозирани в Атепсап Туре СиИиге 35 Со1есИоп и получиха номера 67587 и 40401 респ.Bacterial clone E.soI (pPA25A10), and also as a sample of plasmid pPA25E10, were deposited in Atepsap Ture SiGiGe 35 SoIsIop and obtained Nos. 67587 and 40401, respectively.
Е.1.Ж. Директна експресия на човешки тъканен плазминогенен активаторен клон в Е.соИ.E.1.J. Direct expression of human tissue plasminogen activator clone in E.coI.
Както при фиг. 6,50μ& от рРА25Е10 бяха разградени с Р$1 I и 376 Ьр фрагмент изолиран посредством електрофореза върху 6 процентов разтвор на полиакриламиден гел. Приблизително 3 μ& от този фрагмент бяха 45 изолирани от гела с помощта на електроелюиране, разградени с 30 единици от ϋάε I за 1 час при 37°С, екстрахирани с фенол и хлороформ и преципитирани с етанол. Получените ϋάε I лепливи краища бяха раз- 50 ширени до “Ь1ип(” краища с прибавянето на 5 единици ДНК полимераза I (фрагмент наAs in FIG. 6.50µ ' of pPA25E10 were digested with P < 1 > I and a 376 bp fragment isolated by electrophoresis on a 6 percent polyacrylamide gel solution. Approximately 3 μ ' of this fragment were 45 isolated from the gel by electroelution, digested with 30 units of ϋάε I for 1 hour at 37 ° C, extracted with phenol and chloroform and precipitated with ethanol. The obtained ϋάε I adhesive ends were expanded to 50 Ь1 (ends) with the addition of 5 units of DNA polymerase I (fragment of
Κίεηοχν) и 0,1 тМ за всяка от άΑΤΡ, дСТР, άΟΤΡ, άΤΤΡ до получаване на реакционна микстура и последващо инкубиране при 4°С за 8 часа. След екстрахиране с фенол и хлороформ, ДНК беше разградена с 15 единици Иаг 1 за 2 часа и реакционната микстура беше електрофорезирана върху 6 процентов полиакриламиден гел. Приблизително 0,5 μ& от желания 125 Ьр “Ь1ипГ” край Иаг I фрагмент беше отделен. Този фрагмент кодира амино киселини с номера от 69 до 110 в зрялата пълна дължина на тъканния плазминогенен активаторен протеин.)Ίεηοχν) and 0.1 mM for each of άΑΤΡ, dSTR, άΟΤΡ, άΤΤΡ to obtain the reaction mixture and subsequent incubation at 4 ° C for 8 hours. After extraction with phenol and chloroform, the DNA was digested with 15 units of H2O 1 for 2 hours and the reaction mixture was electrophoresed on a 6 percent polyacrylamide gel. Approximately 0.5 μ ' s of the desired 125 Lp < RTI ID = 0.0 > < / RTI > This fragment encodes amino acids numbered 69 to 110 in the mature full-length tissue plasminogen activator protein.
За изолирането на 1645 Ьр №г I - В§1 II фрагмент, 30 μ& от рРА25Е10 бяха разградени с 30 единици от №г I и 35 единици от Ββΐ II за 2 часа при 37°С и реакционната смес електрофорезирана върху 6 процентов полиакриламиден гел. Приблизително 6 μ& от желания 1645 Ьр Иаг - ΒβΙ II фрагмент бяха възстановени.For the isolation of 1645 bp # 2 I - B§1 II fragment, 30 μ ' of pPA25E10 were digested with 30 units of # I and 35 units of Ββΐ II for 2 hours at 37 ° C and the reaction mixture electrophoresed on a 6 percent polyacrylamide gel. . Approximately 6 μ ' of the desired 1645 bp Hag - ΒβΙ II fragment were recovered.
Плазмидът рдекаК18КС, който е дериватен на плазмида р8КСех16 (79), в който Есо Κ 1 участък е проксимален по отношение на 1гр промотор и е дистален по отношение на 8КС ген, е бил отстранен чрез репарация с ДНК полимераза I (28), и комплиментарния на себе си олигодеоксинуклеотид ААТТАТСААТТСАТ (синтезиран чрез фосфотриестерния метод) беше инсертиран в остатъчния Есо ΚΙ участък, непосредствено стоящ до ХЬа I участък, 20 μ% от р0екаК18КС бяха разградени до край с Есо К1, екстрахирани с фенол и хлороформ и преципитирани с етанол. След това плазмидът беше разграден със 100 единици от нуклеазата 81 при 16°С, за 30 минути в 25 шМ натриев ацетат (рН 4,6) 1 шМ Ζηα2 и 0,3 М ИаС1, за да се създаде “Ь1ип1” край със секвенция АТС. 40 Следа екстрахиране с фенол и хлороформ и преципитиране с етанол, ДНК беше разградена с Ват ΗΙ, електрофорезирана върху 6 процентов полиакриламиден гел, и големия (4300 Ьр) векторен фрагмент беше извлечен посредством електроелюиране.The plasmid pdecK18KC, which is derivative of plasmid p8KCeh16 (79), in which the Eco-1 region is proximal to the 1g promoter and distal to the 8KC gene, was removed by DNA polymerase I repair (28), and complementary The oligodeoxynucleotide AATTATSAATTSAT (synthesized by the phosphotriester method) was inserted into the residual Eco непосред site immediately adjacent to the Xaa I site, 20 μ% of p0eKK18KS was digested with Eco K1, extracted with chloroform and extracted with chloroform. The plasmid was then digested with 100 units of nuclease 81 at 16 ° C for 30 minutes in 25 µM sodium acetate (pH 4.6) 1 µM Ζηα 2 and 0.3 M NaCl 1 to create the 'b1ip1' end with ATC sequence. Following extraction with phenol and chloroform and ethanol precipitation, the DNA was digested with Wt, electrophoresed on a 6 percent polyacrylamide gel, and the large (4300 bp) vector fragment was extracted by electroelution.
Експресивният плазмид беше сглобен чрез лигиране заедно с 0,2 от μ& вектор, 0,06 μ& от 125 Ьр “Ь1ипГ” край - №г I фрагмент и 0,6 μ% от 1645 Ьр №г 1 - Ββΐ II фрагмент с 10 единици от Т4 ДНК лигаза за 7 часа при стайна температура и при използването за трансформиране на Е.соИ щам 294The expression plasmid was assembled by ligation together with 0.2 of μ ' s, 0.06 μ ' of 125 bp "L1ipG" end - No. I fragment and 0.6 μ% of 1645 Ip No. 1 - Ββΐ II fragment with 10 units of T4 DNA ligase for 7 hours at room temperature and when used to transform E. coli strain 294
I (АТСС Νο 31446) за ампицилинова резистентност. ДНК плазмид беше получен от 26 от колониите и разграден с ХЬа I и Есо ΚΙ. 12 от тези плазмиди съдържат желаният 415 Ьр ХЬа Ι-Есо ΚΙ и 472 Ьр Есо ΚΙ - фрагменти. Анализ на ДНК секвенция верифицира това, че няколко от тези плазмиди имаха АТС (АнтиТимоцитен Глобулин) стимулационен код коректно поставен на старта на аминокиселинния номер 69 (серин). Един от тези плазмиди, р(1екаК1РА° беше тестуван и произведе желаният тъканен плазминогенен активатор (фигура 7). Бактериалният клон Е.соП (Ье11аК1РА), а също така проба от плазмида рЬе11аК1РА са били депозирани в Атепсап Туре СиПиге СоИесНоп и придобиват номера 67585 и 40400, респективно.I (ATCC 31ο 31446) for ampicillin resistance. DNA plasmid was obtained from 26 colonies and digested with Xaa I and Eco ΚΙ. 12 of these plasmids contain the desired 415 bp Xba-Eco-E and 472 bp Eco-E fragments. DNA sequence analysis verified that several of these plasmids had an ATC (Anti-Thymocyte Globulin) stimulation code correctly set at the start of amino acid number 69 (serine). One of these plasmids, p (1eK1PAKa) was tested and produced the desired tissue plasminogen activator (Figure 7) .The bacterial clone E.cOP (LE11aK1RA) and also a sample of plasmid pBe11aK1RA were deposited in Sytepsap75 and 85 and 40400, respectively.
Е. 1.3. Пълна дължина на тъканна плазминогенна активаторна кДНКE. 1.3. Full-length tissue plasminogen activator cDNA
а) Получаване на библиотека от колонии, съдържащи N-терминални тъканни плазминогенни активаторни секвенции: 0,4μς от синтетичният олигонуклеотидa) Obtaining a library of colonies containing N-terminal tissue plasminogen activator sequences: 0.4μς from the synthetic oligonucleotide
5' ТТСТСАССАСАССССС 3' беше използван за прайминг 7,5μς гел фракция Νο 8 мРНК (горе) за получаване на двойноверижна кДНК с помощта на стандартни процедури (65, 66). кДНК беше размерно фракционирана върху 6 процентов полиакриламидов гел. Фракция с размер, по-голям от 300 базови чифта (36 п&) беше електроелюирана. 5 п£ кДНК беше елонгирана с деокси (С) радикали при употребата на терминална деоксицитидил трансфераза (67) и ренатурация с 50 п£ от плазмид рВК322 (68) , който е бил по подобен начин свързан с деокси (О) радикали на участък ΡχΙ I (67). Ренатурираната микстура след това беше трансформирана в Е.соП К12 щам 294. Приблизително 1500 трансформанта бяха добити.5 'TTSTASSASSASSESS 3' was used for priming a 7.5μς gel fraction of 8 mRNA (above) to obtain double stranded cDNA using standard procedures (65, 66). The cDNA was size fractionated on a 6 percent polyacrylamide gel. A fraction larger than 300 base pairs (36 n & a) was electroeluted. 5 ng cDNA was elongated with deoxy (C) radicals using terminal deoxycytidyl transferase (67) and renaturation with 50 ng of plasmid pBK322 (68), which was similarly linked to deoxy (O) radicals in the ΡχΙ region I (67). The reconstituted potion was then transformed into E.cOPP12 strain 294. Approximately 1500 transformants were obtained.
б) ЗоШЬегп хибридизация на човешка геномна ДНК: Откакто кДНК прайминг реакция беше осъществена, с използването на синтетичен фрагмент, който хибридизира 13 базови чифта от N-терминалът на клон рРА25Е10, неподходящ рестрикционен фрагмент стана достъпен в този район с 29 базови чифта (който включва 16-тег секвенция) за скрийнинг на кДНК клонове. Следователно, беше необходимо да се изолира човешки тъканен плазминогенен активаторен геномен клон за да се идентифицират всички първично разширени кДНК клонове, съдържащи кодови секвенции на тъканен плазминогенен активатор с Ν-терминал.b) Human genomic DNA hybridization: Since the cDNA priming reaction was performed using a synthetic fragment that hybridized 13 base pairs from the N-terminal of clone pPA25E10, an inappropriate restriction fragment became available in this region with 29 base pairs 16-tag sequence) for cDNA clone screening. Therefore, it was necessary to isolate a human tissue plasminogen activator genomic clone to identify all initially expanded cDNA clones containing code sequences of a tissue plasminogen activator with a Ν-terminal.
Първата стъпка в този процес включва установяването на факта, че единствен хомо5 ложен тъканен плазминогенен активаторен ген е налице в човешката геномна ДНК. За да се детерминира това беше извършена 8ои1Негп хибридизация. В тази процедура (77), 5 μς от човешка лимфоцитарна ДНК с високо мо10 лекулно тегло (получена както в 80), беше разградена напълно с различни рестрикционни ендонуклеази, електрофорезирана на 1,0 процентов агарозен гел (81) и изсушен на нитроцелулозен филтър (77). Сонда от 32Р-маркирана ДНК беше приготвена (76) от 5' край на кДНК инсерт от рРА25Е10 (230 Ьр Нра II - Кза 1 фрагмент) и хибридизиран (82) с нитроцелулозен филтър. 35 χ 106 за минута от пробата бяха хибридизирани за 40 часа и след това промити както описва (82). Две ендонуклеазни разградни структури осигурява само един хибридизиращ ДНК фрагмент: В81 Н (5,7 КЬр) и Ρνυ II (4,2 КЬр). Два хибридизиращи ДНК фрагмента бяха наблюдавани с Нтс II (5,1 КЬр и 4,3 КЬр). Взети заедно тези данни подсказват за наличието на един единствен тъканен плазминогенен активаторен ген в човешкия геном, и че този ген съдържа поне една интервенираща секвенция.The first step in this process involves establishing that a single homologous tissue plasminogen activator gene is present in human genomic DNA. To determine this, 8oi1Ngp hybridization was performed. In this procedure (77), 5 μς of human high molecular weight lymphocyte DNA (obtained as in 80) was completely digested with various restriction endonucleases, electrophoresed on a 1.0 percent agarose gel (81) and dried on a nitrocellulose filter ( 77). A 32 P-labeled DNA probe was prepared (76) from the 5 'end of the cDNA insert of pPA25E10 (230 bp Hra II - Kza 1 fragment) and hybridized (82) with a nitrocellulose filter. 35 χ 10 6 per minute of sample were hybridized for 40 hours and then washed as described (82). Two endonuclease degradation structures provide only one hybridizing DNA fragment: B 8 1 H (5.7 Kp) and Ρνυ II (4.2 Kp). Two hybridizing DNA fragments were observed with Htc II (5.1 Kp and 4.3 Kp). Taken together, these data suggest the presence of a single tissue plasminogen activator gene in the human genome, and that this gene contains at least one intervening sequence.
в) Скрийнинг на библиотека от човешки ламбда фаг за тъканни плазминогенни активаторни гени.c) Screening of a human lambda phage library for tissue plasminogen activator genes.
Стратегията, използвана за идентифицирането на ламбда фаг рекомбинанти, носещи тъканни плазминогенни активаторни гени се състои в откриване на хомоложен нуклеотид с радиактивна сонда, приготвена от тъканния плазминогенен активатор на кДНК от рРА25Е10. Един милион рекомбинантни ламбда фага бяха посяти на Петри с ϋΡ 50 8ир Р с плътност от 10000 рГи/15 ст, и нитроцелулозен филтър беше приготвен за всяка плака по метода на ВепЮп апд ОаУ15(78). По стандартна процедура (83). 32Р маркирана ДНК сонда беше получена от 230 базови чифта Нра II - Кза I фрагмент локализира 34 базови чифта от 5' край на плазмид рРА25Е10. Всеки нитроцелулозен филтър беше прехибридизиран при 42°С за 2 часа в 50 тМ натриев фосфат (рН 6,5), 5 х 85С (77), 0,05 ητβ/πιΐ подложена на ултразвуково въздействие ДНК от сперма от сьомга, 5 х разтвор на ПепЬагсИ (84),The strategy used to identify lambda phage recombinants carrying tissue plasminogen activator genes consists of detecting a homologous nucleotide with a probe prepared from the tissue plasminogen activator of cDNA from pPA25E10. One million recombinant phage lambda were seeded on a Petri dish with ϋΡ 50 8 µR P at a density of 10000 µg / 15 cm, and a nitrocellulose filter was prepared for each plate by the method of Veppup ap OaU15 (78). By standard procedure (83). A 32 P labeled DNA probe was obtained from 230 base pairs of HPA II - Kza I fragment localizing 34 base pairs from the 5 'end of plasmid pPA25E10. Each nitrocellulose filter was re-hybridized at 42 ° C for 2 hours in 50 mM sodium phosphate (pH 6.5), 5 x 85C (77), 0.05 ητβ / πιΐ ultrasound, salmon DNA, 5 x solution on Pepaggs (84),
I процентов формамид и след това хибридизиран с 50 χ 106 за минута от маркираната сонда в същият разтвор, съдържащ 10 процентов натриев декстранов сулфат (85). След инкубация от една нощ при 42°С, филтрите бяха 5 промити 4 пъти при 50° С в 0,2 х 88С, 0,1 процентов 5ϋδ за 30 минути, еднократно в 2 х 58С при стайна температура и след това експозирани с КоОак ХК.-5, рентгенов филм с Цироп! Сгопех усилващ екран за една нощ. 10 Всичко 19 клона бяха добити, които бяха хидризирани със сондата. Фага ДНК беше получен, както вече беше описано (86) от 6 рекомбинанта. Ламбда клон С беше селектиран за получаването на фрагмент Ρνυ 11 за 15 скрийнинг на колония. 30//£ от ДНК бяха разградени с Ρνιι II за 1 час при 37°С, електрофорезирани на 1,0 процентов агарозен гел. 4,2 килоЬр фрагмент с вече доказано съдържание на секвенции на тъканен плазминогенен акти- 20 ватор беше електроелюиран и пречистен. Сондата с 32Р маркер беше получена чрез стандартни процедури (83) за хибридизация на колонии, както е описано по-долу.I percent formamide and then hybridized with 50 χ 10 6 per minute from the labeled probe in the same solution containing 10 percent sodium dextran sulfate (85). After overnight incubation at 42 ° C, the filters were washed 5 times 4 times at 50 ° C in 0.2 x 88C, 0.1 percent 5ϋδ for 30 minutes, once in 2 x 58C at room temperature and then exposed to COAac HC-5, an X-ray movie with Tsyrop! I crashed a boost screen overnight. 10 All 19 clones were harvested, which were hydrated with the probe. Phage DNA was obtained as previously described (86) by 6 recombinants. Lambda clone C was selected to obtain fragment Ρνυ 11 for 15 colony screening. 30 µg of DNA was digested with Ρνιι II for 1 hour at 37 ° C, electrophoresed on a 1.0 percent agarose gel. A 4.2 kilogram fragment with already proven content of tissue plasminogen activator sequences was electroeluted and purified. The 32 P marker probe was obtained by standard colonization hybridization procedures (83) as described below.
в) Скрийнинг на библиотека от колонии 25 за 5' тъканни плазминогенни активаторни секвенции.c) Screening a colony library 25 for 5 'tissue plasminogen activator sequences.
Колониите бяха трансферирани от петрите и посяти на нитроцелулозни филтри, и ДНК от всяка колония фиксирана на филтър, 30 според процедурата на Οηιηδίείη - Но^пезз (69). 32Р-маркирана проба беше подготвена от телешки тимусен прайминг (83) 4,2 кЬр Ρνιι II фрагмент от изолиран тъканен плазминогенен активаторен ламбда геномен клон. Филтри, съ- 35 държащи 1500 трансформанта бяха хибридизирани с 112 х 10* срт от 32Р - геномен Рчи II фрагмент. Хибридизацията беше за 16 часа, ползвайки условията, описани от РгкзсЬ е! а1. (82). Филтрите бяха екстензивно промити и 40 след това експозирани на Ко<1ак ХК - 5 рентгенов филм с ϋιιροηΐ ΕίβΗίηϊηβ - Р1их усилващи екрани за 16-48 часа. 18 колонии отчетливо хибридизираха геномната сонда. ДНК плазмид беше изолиран от всяка от тези колонии и 45 беше свързан на нитроцелулозни филтри и хибридизиран с 32Р - маркиран синтетичен олигонуклеотид (16-шег), използван за оригинална прайминг реакция. От осемнадесетте клона, седем хибридизираха с киназен 16-шег. От сек- 50 венционния анализ след субклонираните фрагменти в ш13 вектор тр7 (73), един клон (рРА17) беше показано съдържа коректния 5' N терминален регион от тъканен плазминогенен активатор, сигнална водеща секвенция и 84 Ьр 5' нетранслиран регион. От двата клона рРА25Е10 и рРА17 пълната нуклеотидна секвенция (фиг. 5) и рестрикционната конфигурация (фиг. 4) на пълна дължина на клон на тъкания плазминогенен активатор бяха детерминирани.Colonies were transferred from the plates and seeded with nitrocellulose filters, and DNA from each colony fixed to the filter, 30 according to the Ноηιηδίείη - No ^ pezz procedure (69). The 32 P-labeled sample was prepared from beef thymus priming (83) 4.2 kBp Ρνιι II fragment from an isolated tissue plasminogen activator lambda genomic clone. Filters containing 35 transformants were hybridized with 112 x 10 * cpm of 32 P-genomic PcII fragment. The hybridization was for 16 hours, using the conditions described by Pgc3b! a1. (82). The filters were extensively washed and 40 were then exposed to a Co <1K HC-5 X-ray film with ϋιιροηΐ ΕίβΗίηϊηβ - P1x amplification screens for 16-48 hours. 18 colonies clearly hybridized the genomic probe. DNA plasmid was isolated from each of these colonies and 45 was bound to nitrocellulose filters and hybridized with 32 P-labeled synthetic oligonucleotide (16-joke) used for the original priming reaction. Of the eighteen clones, seven hybridized with kinase 16. From the sec-50 assay after subcloned fragments in the γ13 vector tr 7 (73), one clone (pPA17) was shown to contain the correct 5 ′ N terminal region of a tissue plasminogen activator, a signal leading sequence, and 84 bp 5 ′ untranslated region. From both clones pPA25E10 and pPA17, the complete nucleotide sequence (Fig. 5) and the full-length restriction configuration (Fig. 4) of the tissue plasminogen activator clone were determined.
Бактериалният клон Е.соН (рРА17), а също и сонда от плазмид рРА17, са били депозирани в Ашепсап Туре СиЬиге СоПесбоп и получиха вх. Νο 67586 и 40402 респ.The bacterial clone E.soH (pPA17), as well as the probe of plasmid pPA17, were deposited in the Ashepsap Toure Cicige SoSesbop and received an inlet. 6ο 67586 and 40402 respectively.
Молекулата на природния тъканен плазминогенен активатор има потенциала да стабилизира чрез 17 дисулфидни моста, базирани по хомология с други серии протеази. Съществуват четири потенциални N - гликосилационни участъка, три локализирани “кпп£1е” , регионите на азп117, а8п)84, а8п218 и един потенциален участък региона на леката верига, на а5П448. Вариациите в структурата на олигозахаридните лиганди може би са отговорни за различните молекулярни форми (65000 и 63000 мол.т.).The natural tissue plasminogen activator molecule has the potential to stabilize through 17 disulfide bridges based on homology to other protease series. There are four potential N - glycosylation regions, three localized "kp £ 1e" regions, azp 117 , a8p ) 84 , a8p 218 regions, and one potential region of the light chain region, a5P 448 . Variations in the structure of oligosaccharide ligands may be responsible for the different molecular forms (65,000 and 63,000 moles).
Е.1.И. Директна експресия в Е.соН на тъканен плазминогенен активаторен кДНК клон в цяла дължина.E.1.I. Direct expression in E.c.H of a full-length tissue plasminogen activator cDNA clone.
Реконструкцията на пълната кодиращата секвенция беше възможна благодарение на използването на обикновен НЬа1 рестрикционен ендонуклеазен участък, разделен от двата частични клона рРА17 и рРА25Е10. Рестрикционен фрагмент 55 Ьр 8аиЗА1-НЬа1, кореспондиращ с аминокиселини 5-23, беше изолиран от плазмида рРА17. 8аиЗА1 рестрикционен участък беше локализиран на кодон, четири от предполагаемата зряла кодова секвенция и беше приложена за да отстрани сигналният пептиден кодов регион. 263 Ьр НЬа1ΝηγΙ фрагмент (кодиращ за аминокиселини 24-110) беше също изолиран от плазмид рР25Е10. Два синтетични деоксиолигонуклеотиди бяха определени с възстановените кодове за аминокиселини 1-4, инкорпорирани на АТС (антитимоцитарен глоб.) транслационен стимулиращ кодон и създаден на ЕсоК1 свързващ термин. Тези три фрагмента бяха след това лигирани заедно с форма на 338 Ьр фрагмент кодиращ за аминокиселини 1-110. Този фрагмент и 1645 Ьр ΝβγΙ-Β^ΙΙΙ фрагмент от рРА25Е10 бяха след това лигираниReconstruction of the complete coding sequence was possible thanks to the use of a simple HbA1 restriction endonuclease region separated by the two partial clones pPA17 and pPA25E10. The restriction fragment 55 bp 8a and 3A1-HbA1, corresponding to amino acids 5-23, was isolated from plasmid pPA17. The 8aI3A1 restriction region was localized to a codon, four of the putative mature code sequences, and was applied to remove the signal peptide code region. The 263 bp Hbα1ΝηγΙ fragment (coding for amino acids 24-110) was also isolated from plasmid pP25E10. Two synthetic deoxyoligonucleotides were identified by the recovered amino acid codes 1-4, incorporated on the ATC (translational glob.) Translational stimulating codon and created by the EcoK1 binding term. These three fragments were then ligated together to form the 338 bp fragment encoding for amino acids 1-110. This fragment and the 1645 bp ΝβγΙ-Β ^ ΙΙΙ fragment from pPA25E10 were then ligated
I между ЕсоК1 и ΒβΙΙΙ участъци от плазмида рЬе1РА1гр103 (53) за да даде експресионният плазмид р(-РА1гр12. Клонираният т-ПА ген е транскрибиран под контрола на 300 Ьр фрагмент от Е.соИ 1гр оперон, който съдържа ίτρ промотор, оператори 8Ηΐηε - Оа1£агпо секвенция от 1гр лидерен пептид, но липсва лидерния пептиден АТС стимулиращ кодон (52).I between the EcoK1 and Ββци regions of plasmid pBe1P1gr103 (53) to give the expression plasmid p (-PRA1p12). Oa1 Agpo sequence of 1 g leader peptide, but lacks the leader peptide ATC stimulus codon (52).
Проба от плазмида р1-РА1гр12 е била депозирана в Атепсап Туре СиИиге СоИесИоп и придоби номер 40404.A sample of plasmid p1-PA1gr12 was deposited in Atepsap Ture Siigue SoIsIop and was assigned number 40404.
Е.1.Й. Секвенционен анализE.1.Y. Sequential analysis
Секвенционният анализ беше базиран на деградацията на Ебтап (83Ь). Пробата беше поставена в чаша от Весктап 890В или 890С секвенсер. Ро1уЬгепе ТМ (поли Ν,Ν,Ν',Ν1 -тетраметил-1Ч-триметиленхексаметиленов диамониев диацетат) беше използван като носител в чашата (63С). Секвенсерът беше модифициран със студен уловител и няколко програмни промени за да редуцира фоновите пикове. Реагентите бяха Весктап секвенция 0,1 М 9иабго1 буфер, фенилизотиоцианат и хептафлуоробутанова киселина.Sequence analysis was based on Ebtap degradation (83b). The sample was placed in a glass of Vesktap 890B or 890C sequencer. RoLugepe TM (poly Ν, Ν, Ν ′, Ν 1- tetramethyl- 1H -trimethylenehexamethylene diammonium diacetate) was used as a carrier in the beaker (63C). The sequencer was modified with a cold trap and several program changes to reduce background peaks. The reagents were Vesectap Sequence 0.1 M 9aabgo1 buffer, phenylisothiocyanate and heptafluorobutanoic acid.
Селектираните Едманови цикли бяха ръчно конвертирани до 2-анилино-5-тиазолинонови деривати. 1-хлорбутанът беше изсушен под азот. След това 1,0 N солна киселина във вода беше прибавена към 2-анилино-5тиазолинон и загрети до 70°С за 10 минути за да конвертират в З-фенил-2-тиохидантион (ФТХ дериват). ФТХ - аминокиселинният остатък след това беше разтворен в 50-процентов ацетонов нитрил и вода и инжектиран в течен хроматограф с високо налягане, реверсивна фаза. Всяка ФТХ - аминокиселина беше след това идентифицирана посредством сравнение с ретенационните времена на стандартната микстура от ФТХ - аминокиселини, които бяха въведени в конверсионния флакон и третирани по същият начин както цикъла от секвенсера.The selected Edman cycles were manually converted to 2-anilino-5-thiazolinone derivatives. 1-Chlorobutane was dried under nitrogen. Then 1.0 N hydrochloric acid in water was added to 2-anilino-5-thiazolinone and heated to 70 ° C for 10 minutes to convert to 3-phenyl-2-thiohydanthion (FTX derivative). The FTX amino acid residue was then dissolved in 50% acetone nitrile and water and injected into a high-pressure, reversed-phase liquid chromatograph. Each FTX amino acid was then identified by comparison with the retention times of the standard FTX amino acid mixture that were introduced into the conversion vial and treated in the same manner as the sequencer cycle.
Е.1.К. Анализи за откриване на експресия на тъканен плазминогенен активаторE.1.K. Assays for detection of tissue plasminogen activator expression
1. директен анализ на плазминова формация1. direct analysis of plasmin formation
а) Теорияa) Theory
Чувствителен анализ за тъканен плазминогенен активатор може да бъде получен посредством мониторинг на тъканният плазминогенен активатор катализиращ конверсията на плазминоген до плазмин. Плазминът е ензим за който съществуват хроматографски анализи. Тези анализи се основават на протеолитичното разграждане на трипептид от хромофорна група. Степента на разграждане ди5 ректно зависи както от спецификата, така и от концентрацията на протеазата която е била тествана. Основата на анилиза е детерминацията на количеството плазмин, формиран от инкубацията на тъканния плазминогенен 10 активатор, съдържащ разтвор с разтвор от плазминоген. Най-голямо количество от активатор, формира най-голямо количество от плазмин. Плазминът се измерва посредством мониторинг на неговото разграждане от хроматогенният субстрат 82251 (набавен от КаШ Огоир, Ιηί. СгеешуюЬ, СТ.).Sensitive tissue plasminogen activator assay can be obtained by monitoring the tissue plasminogen activator catalyzing the conversion of plasminogen to plasmin. Plasmin is an enzyme for which chromatographic analyzes exist. These assays are based on the proteolytic degradation of a chromophore group tripeptide. The degree of degradation of di5 directly depends on both the specificity and the concentration of the protease that has been tested. The basis of anilysis is the determination of the amount of plasmin formed by the incubation of a tissue plasminogen activator containing a solution with a plasminogen solution. The highest amount of activator forms the largest amount of plasmin. Plasmin was measured by monitoring its degradation by chromatogenic substrate 82251 (supplied by Kash Ogoir, Ιηί. Sheshuyub, ST.).
б) Процедураb) Procedure
Кратно на пробата количество е смесено с 0,10 т1 от 0,7 ηΐβϊ/πιΐ плазминоген (в 0,05 М Тпз НС1, рН 7,4, съдържащ 0,012 М МаС1) и допълнен обем до 0,15 т1. Сместа се инкубира при 37°С за 10 минути, 0,35 т1 от 82251 (1,0 шМ разтвор в горния буфер) е добавен, и реакцията продължава в продължение на 30 минути при 37°С. Ледено оцетна киселина (25 μΙ) е прибавена за да терминира реакцията. Пробите се центрофугират и се измерва абсорбцията на дължина на вълната 405 пт. Количественото определяне на активността се постига посредством сравняването със стандартен урокиназен разтвор. Активността беше записана в Р1ои£Ь единици, като 90000 Р1ои§Ь единици са еквивалентни на активността показана от 1 т£ от пречистен тъканен плазминогенен активатор.Multiple samples were mixed with 0.10 mI of 0.7 ηΐβϊ / πιΐ plasminogen (in 0.05 M Tp 3 HCl, pH 7.4 containing 0.012 M MacI) and an additional volume of 0.15 m1. The mixture was incubated at 37 ° C for 10 minutes, 0.35 ml of 82251 (1.0 µM solution in the above buffer) was added, and the reaction continued for 30 minutes at 37 ° C. Glacial acetic acid (25 μΙ) was added to terminate the reaction. Samples were centrifuged and the absorbance measured at 405 nm. Activity quantification is achieved by comparison with a standard urokinase solution. The activity was recorded in P10 and P1b units, with 90000 P1 and P1b units equivalent to the activity shown by 1 pound of purified tissue plasminogen activator.
2. Индиректен анализ на плазминова формация2. Indirect analysis of plasmin formation
а) Теорияa) Theory
Беше предложен чувствителен анализ на активността на тъканния плазминогенен активатор (87). Анализът се базира на детерминацията на плазминова формация, посредством измерването на размера на плазминовото разграждане от фибрин в ага рова среда, съдържаща фибрин и плазминоген. Плазминът продуцира открояваща се зона на лизис във фибриновата плака. Областта на тази зона на лизис може да корелира с количеството на тъканен плазминогенен активатор в пробата.A sensitive analysis of tissue plasminogen activator activity has been proposed (87). The assay is based on the determination of plasmin formation by measuring the amount of plasmin degradation from fibrin in agar medium containing fibrin and plasminogen. Plasmin produces a prominent lysis zone in the fibrin plaque. The area of this lysis zone may correlate with the amount of tissue plasminogen activator in the sample.
б) Процедураb) Procedure
Следвайки процедурата на СгапеШ Ирегпо и КешЬ (87), петритата бяха инкуби19Following the procedure of Sgapesh Iregpo and Kesch (87), the plates were incubated19
I рани 3,5 часа при 37°С и зоната на лизис беше измерена. Количественото определяне беше постигнато посредством сравняването със стандартен урокиназен разтвор.I wound 3.5 h at 37 ° C and the lysis zone was measured. Quantification was achieved by comparison with standard urokinase solution.
Е.1.Л. Установяване на активността на тъканният плазминогенен активаторE.1.L. Determination of tissue plasminogen activator activity
1. Бактериално развитие и подготовка на проба.1. Bacterial development and sample preparation.
Колония от Е.соН, съдържаща плазмидът (р<1е11аК1РА”) беше инокулирана в епруветка, съдържаща 5 т1 от ЕВ хранителна среда с 20 χζβ/ιηΐ ампицилин. Клетките бяха оставени за една нощ при 37°С. Кратна част от тази култура беше разредена в съотношение 1:100 в 300 ш1 от М9 среда, съдържаща 20 μβ/πιΐ ампицилин. Клетките бяха оставени в колба при 37°С за 4 часа, и се получи абсорбция на 550 пт от 0,419. Триптофановият аналог индолакрилова киселина беше добавена до концентрация 30 μ^/ιηΐ. Клетките бяха инкубирани 90 минути с протичаща абсорбция на 550 пш от 0,628. Клетките бяха отделени посредством центрофугиране и ресуспендирани в 0,8 ш1 от 0,01М Тпх, рН 8,0, съдържаща 0,01 Μ ΕϋΤΑ. Получената суспензия беше разбъркана при стайна температура за 18 часа. Пробата беше центрофугирана и супернатантът беше анализиран по отношение на активността на тъканния плазминогенен активатор.A plasmid-containing E.cone colony (p <1e11aK1PA ”) was inoculated into a tube containing 5 mI of EB medium with 20 χζβ / ιηΐ ampicillin. The cells were left overnight at 37 ° C. A portion of this culture was diluted 1: 100 in 300 µl of M9 medium containing 20 μβ / πιΐ ampicillin. The cells were left in a flask at 37 ° C for 4 hours, yielding a 550 nm absorbance of 0.419. The tryptophan analog of indolacrylic acid was added to a concentration of 30 µg / ιηΐ. The cells were incubated for 90 minutes with an ongoing absorption of 550 ps of 0.628. The cells were separated by centrifugation and resuspended in 0.8 µl of 0.01 M Tx, pH 8.0 containing 0.01 Μ EFA. The resulting suspension was stirred at room temperature for 18 hours. The sample was centrifuged and the supernatant was analyzed for tissue plasminogen activator activity.
2. Установяване на активността2. Establish activity
Таблица 1 показва резултата от активацията на плазминоген чрез екстракт от Е.соН. Генерираната активност зависи от присъствието на плазминоген. Тази активност не е повлияна от преимунен серум от заек, но е инхибирана от антисерум, който е създаден срещу деривати на тъканния плазминогенен активатор от меланомни клетки. Това демонстрира че екстрактите от Е.соН продуцират плазминоген, повлияващ активността, която е инхибирана от антитела срещу тъканния плазми5 ногенен активатор.Table 1 shows the result of plasminogen activation by E.c.OH extract. The activity generated depends on the presence of plasminogen. This activity is not affected by the predominant rabbit serum but is inhibited by an antiserum that is produced against tissue plasminogen activator by melanoma cells. This demonstrates that E.c.OH extracts produce plasminogen, affecting activity that is inhibited by antibodies against tissue plasma5 nogenic activator.
Фиг. 7 показва резултата от анализа на фибриново Петри за фибринолитична активност. Стандартно количество от урокиназа бе прибавено в централната редица в кон10 центрации от ляво на дясно, от 0,24, 0,14, 0,10, 0,05, 0,02 ΡΙουβΗ единици. Долната редица е от проби от натурален тъканен плазминогенен активатор, със същото количество от ензима във всяко гнездо. Гнездата 15 съдържат, от ляво на дясно, тъканен плазминогенен активатор, антиплазминогенен активатор плюс тъканни плазминогенни активаторни антитела. Гнездата на горната редица съдържат 8 μ\ от рекомбинантни тъканни 20 плазминогенни активаторни екстракти от Е.соН. В първото гнездо е само екстракт, във второто има прибавен преимунен серум, и в третото има прибавени тъканни плазминогенни аткиваторни антитела. Очевидно е, че пре25 имунният серум не въздейства на натуралния или на рекомбинантния тъканен плазминогенен активатор, и че тъканните плазминогенни активаторни антитела инхибират активността на натурални, като екстракти от Е.соН. Основавайки се на урокиназни стандарти, екстрактите съдържат незначително по-малко от 2,5 ΡΙοιίβΗ единици за милилитър. Това е благоприятно в сравнение със стойността, получена в таблица 1 от 1,3 Рюи^Ь единици за ш1.FIG. 7 shows the result of the Petri fibrin assay for fibrinolytic activity. A standard amount of urokinase was added in the center row in con10 concentrations from left to right, of 0.24, 0.14, 0.10, 0.05, 0.02 ΗουβΗ units. The bottom row is from samples of a natural tissue plasminogen activator, with the same amount of enzyme in each well. The slots 15 comprise, from left to right, a tissue plasminogen activator, an antiplasminogen activator, plus tissue plasminogen activator antibodies. The top row wells contained 8 µl of recombinant tissue 20 plasminogen activator extracts from E.c.OH. In the first well there is only an extract, in the second there is preimmune serum added, and in the third there is tissue plasminogen attenuator antibody added. It is apparent that the pre25 immune serum does not affect the natural or recombinant tissue plasminogen activator, and that tissue plasminogen activator antibodies inhibit the activity of natural ones, such as E.c.OH extracts. Based on urokinase standards, extracts contain slightly less than 2.5 ΡΙοιίβΗ units per ml. This is favorable compared to the value obtained in Table 1 of 1.3 Rui ^ b units for 1.
Таблица 1 излага резултатите от анализите, извършени по начина, описан по-горе в Е.1.К.1.6.:Table 1 summarizes the results of the analyzes carried out as described above in F.1.K.1.6:
Таблица 1Table 1
Е.соН от култури, съдържащи рбеКаШРАE.cone from cultures containing rbeKASHRA
Плазминогенна активация чрез екстракти отPlasminogen activation by extracts from
II
Фигура 10 представя резултатите от анализа на проба фибринов слой, извършен с екстракти от 10 Ь ферментационни култури от Е.соН, съдържащи тъканен плазминогенен активаторен експресивен плазмид. Фибринолитичната активност на тъканния плазминогенен активатор, съдържащ екстракт е представена на фиг. 10 (гнездо А). Тази фибринолитична активност е инхибирана от анти тПА ΙβΟ (гнездо С), но не и от преимунен ΙβΟ (гнездо В) или анти урокиназен 1§С (гнездо ϋ) и не се виждат доказателства за активност от екстракта, получен от клетки, съдържащи като контрола левкоцитен интерферонов плазмид рЬе1РА»гр103 (гнездо Н).Figure 10 presents the results of a sample analysis of a fibrin layer carried out with extracts of 10 b E.c.H fermentation cultures containing tissue plasminogen activator expression plasmid. The fibrinolytic activity of the tissue plasminogen activator containing the extract is shown in FIG. 10 (socket A). This fibrinolytic activity is inhibited by anti tPA ΙβΟ (socket C) but not by predominant ΙβΟ (socket B) or anti urokinase 1§C (socket ϋ) and no evidence of activity from the extract obtained from cells containing as control of leukocyte interferon plasmid pIE1RA »gr103 (Nest H).
Е.2 Получаване на т-ПА с помощта на ДХФР протеин с ниска активност на свързване на МТХ.F.2 Preparation of m-PA using DHFR protein with low MTX binding activity.
Е.2.А Векторна конструкцияE.2.A Vector construction
Секвенцията, кодираща човешки тъканен плазминогенен активатор (т-ПА) е инсертирана в експресивен плазмид, съдържащ мутантна ДХФР с ниска активност на свързване на МТХ, описана в заявка, υ.δ. 55ег. Νο. 459151 подадена на 19 януари 1983, кореспондираща с Еигореап Ра1еп1 АррПсаЬоп РиЬ1.The sequence encoding a human tissue plasminogen activator (m-PA) is inserted into an expression plasmid containing the mutant DHFR with low MTX binding activity described in the application, υ.δ. 55g. Νο. 459151, filed Jan. 19, 1983, corresponding to Eigoreap Ra1ep1 ArrPsaBop RiB1.
Νο 117060 (отбелязана в библ. справка), осъществена със следната процедура (виж фиг. 11):11ο 117060 (referenced in the Biblical reference) performed by the following procedure (see Fig. 11):
Три фрагмента от отчасти съвпадащите плазмиди, рРА25Е10, и рРА17, и Р»РА1гР12 (горе) бяха приготвени както следва: Плазмид рРА17 беше разграден с ϋάε I, с използването Κίεηοχν ДНК полимераза 1, и срязана е Ρ$ί I; Беше изолиран, приблизително 200 Ьр фрагмент, съдържащ 5'-терминал т-ПА секвенция. Вторият т-ПА фрагмент беше получен чрез разграждането на рбе11аК1РА” с Рз1 1 и №г I и изолирайки приблизително 310 Ьр фрагмент. Третият т-ПА фрагмент беше добит чрез разграждането на рРА25Е10 е 40 Наг I иг В&1 II и изолирайки приблизително 1645 Ьр фрагмент, който съдържа допълнително повече от т-ПА кодовият регион, няколко 3' нетранслирани секвенции.Three fragments of the partially matched plasmids, pPA25E10, and pPA17, and P1PA1P12 (above) were prepared as follows: Plasmid pPA17 was digested with ϋάε I using Κίεηοχν DNA polymerase 1, and cut into Ρ $ ί I; An approximately 200 bp fragment containing the 5'-terminal m-PA sequence was isolated. The second m-PA fragment was obtained by digesting pbe11aK1PA "with P1l1 and No. II, and isolating approximately 310 bp fragment. The third m-PA fragment was obtained by degradation of pPA25E10 being 40 Nag I or B < 1 > II and isolating approximately 1645 bp fragment containing further more than the m-PA code region, several 3 'untranslated sequences.
Плазмид рЕ342, който експресира НВУ повърхностен антиген (също упоменат като рНВз348-Е) е бил описан от Ьеущзоп е» а!., заявка за патент 8ег. Νο. 326980, подадена на 3 декември 1981 г., сега изоставена, заради продължението на заявка 5ег. Νο. 603539, по- 50 дадена на 24 април 1988 г. кореспондираща с Еигореап Ра1еп1 АррНсабоп РиЬ1. Νο. 73656, която е упомената в библиографската справка. (Накратко, локусът на вируса 5У40 на 5»1ггиап, беше изолиран чрез разцепване на 5>У4О ДНК с ΗΐηΟΙΙΙ, и конвертирайки краищата на ΗίηόΙΙΙ 5 до ЕсоК1 краища чрез прибавяне на конвертор (АССТСААТТС). Тази ДНК беше срязана с ΡνυΙΙ и ΚΙ линкерите бяха прибавени. Следвайки разцепване с ЕсоК1, фрагментът 348 Ьр обхващащ локуса, беше изолиран пос10 редством електрофореза и електроелюиране е полиакриламиден гел, и клониран в рВК322. Експресивният плазмид рНВз348-Е беше конструиран чрез клониране на фрагментът 1986 Ьр, получен от ЕсоК1 и ΒβΙΙΙ разцепване от 15 НВУ (хепатит Б вирус) (Ашта1 νίηικ Сепебсх. (СЬ 5) Асад. Ргезз, Ν.Υ. 1980), (който обхваща генът, кодиращ ΗΒ$Αβ) в плазмидът рМЬ (Ьизку е» ак, ИаТиге. 293: 79 (1981) на участъците ЕсоКЛ и ВатНк (рМЬ е дериват на 20 рВК322, който има делеция, елиминираща секвенции, които са инхибитори за плазмидна репликация в маймунски клетки). Полученият плазмид (ρΚΙ-ΒβΙ) след това беше линеаризиран с ЕсоК1, и фрагментът 348 Ьр, 25 представяйки локусния регион на 8У40, беше въведен в ЕсоК.1 участък от ρΚΙ-ΒβΙ. Локусният фрагмент може да инсертира в друга ориентация. Този фрагмент кодира и двата 8У40 промотора - ранният и късният с добавяне към 30 локуса на репликация. НВУ гени могат да бъдат експресирани под контрол на единия от промоторите, зависещ от тази ориентация (рНВ5348-Е представящ НВз експресиран под контрол на ранния промотор). рЕ342 е моди35 фициран чрез частично разцепване с ЕсоК1, запълвайки в разцепвания участък с използването на ΚΙεποχν ДНК полимераза I, и лигирайки плазмидния гръб заедно с това, като така отстранява Есо КЛ участъка, записващ 8У40 локуса в рЕ42. Полученият плазмид, проектиращ рЕ3420еИаК1, е разцепен с Есо ΚΙ, запълнен с ползването на Κίεηοχν ДНК полимераза I и срязан с Ваш ΗΙ. След електрофореза на акриламиден гел, приблизително 3500 45 Ьр фрагментът е подложен на електроелюиране, екстрахиран с фенол-хлороформ и преципитиран с етанол както по-горе.Plasmid pE342, which expresses HBU surface antigen (also referred to as pHB3348-E) has been described by Leuchzop e. A., Patent application 8eg. Νο. 326980, filed December 3, 1981, now abandoned because of continuation of application 5eg. Νο. 603539, more than 50 given on 24 April 1988, corresponding to Eigoreap Ra1ep1 ArrNsabop RiB1. Νο. 73656, which is mentioned in the bibliographic reference. (Briefly, the 5U40 virus locus at 5 »1 gigap was isolated by cleaving the 5> Y4O DNA with ΗΐηΟΙΙΙ, and converting the ends of УίηόΙΙΙ 5 to the EcoK1 ends by adding a converter (ACSTCAATTC). Following cleavage with EcoK1, the 348 bp fragment enclosing the locus, was isolated by electrophoresis and electroelution was polyacrylamide gel, and cloned into pBK322. from 15 HEIs (he patite B virus) (Ashta1 νίηικ Sepebsh. (Cb 5) Asad. Rheezz, Υ.Υ. 1980) (which encompasses the gene encoding ΗΒ $ Αβ) in the plasmid pMB (изizku e ак ak, IaTige. 293: 79 (1981 ) of the EcoKL and WatNk regions (pMb is a derivative of 20 pBK322, which has a deletion that eliminates sequences that are inhibitors of plasmid replication in monkey cells). , 25 representing the locus region of 8U40, a region of ρΚΙ-ΒβΙ was introduced into EcoK.1. The locus fragment can insert in another orientation. This fragment encodes both 8U40 promoters, the early and the late promoters, added to 30 replication loci. HBU genes can be expressed under the control of one of the promoters dependent on this orientation (pHB5348-E representing HB3 expressed under the control of the early promoter). pE342 was modified35 by partial cleavage with EcoK1, filling in the cleavage region using ΚΙεποχν DNA polymerase I, and ligation of the plasmid backbone, thereby removing the Eco KL region recording the 8U40 locus in pE42. The resulting plasmid, designing pE3420eIaK1, was cleaved with Eco ΚΙ, filled using Κίεηοχν DNA polymerase I and cut with your ΗΙ. After acrylamide gel electrophoresis, approximately 3500 45 bp, the fragment was electroeluted extracted with phenol-chloroform and precipitated with ethanol as above.
Така получения р342Е 3500 Ьр вектор, както и по-горе описаните т-ПА фрагменти, включващи приблизително 2160 Ьр бяха лигирани заедно с използването на стандартни техники. Плазмид, съдържащ трите т-ПА ко21 диращи фрагмента в собствената ориентация беше изолиран, охарактеризиран и моделиран - рЕ342-т-ПА. Този плазмид беше разцепен със 8ас II и третиран с алкална фосфатаза (ВКЬ). За да се постигне секвенция на ДХФР, приблизително 1700 Ьр фрагмент беше генериран чрез 8ас11 разцепване от рЕНЕК. (рЕНЕК е плазмид експресиращ мутант ДХФР, описан в и.8.8ег. Νο. 459151 (горе). Този фрагмент беше лигиран в рЕ342-т-ПА плазмид за да създаде рЕТРАЕК400, а плазмид, който е аналогичен на рЕНЕК с изключение на ΗΒχΑβ кодов регион е бил преместен чрез кДНК секвенции от т-ПА.The p342E 3500 bp vector thus obtained, as well as the m-PA fragments described above, including approximately 2160 bp, were ligated together using standard techniques. A plasmid containing the three t-PA co21 tear fragments in its own orientation was isolated, characterized and modeled - pE342-t-PA. This plasmid was cleaved with 8ac II and treated with alkaline phosphatase (BKb). In order to achieve DHFR sequencing, approximately 1700 bp fragment was generated by 8ac11 cleavage by RENEC. (RENEC is a plasmid expressing the DHFR mutant described in i.8.8eg. .ο. 459151 (above). This fragment was ligated into a pE342-m-PA plasmid to generate pETRAEK400, and a plasmid that is analogous to RenEC except ββ the coding region was moved by cDNA sequences from m-PA.
Е.2.Б Експресия и амплификация на тПА секвенция рЕТРАЕК400 (рЕТРЕК) беше трансфектиран в две (Шг-СНО-ОиХ В11 клетки и ОНЕК+СНО-К1 (АТСС ССБ61) клетки посредством методът на СгаЬат и Уап <1ег ЕЬ. Трансформираните άΗίτ-клетки бяха селектирани чрез прорастване в среда, дефицитна на глицин, хипоксантин и тимидин. Трансформираните ϋΗΡΚ+ клетки бяха селектирани чрез растеж в 100 ηΜ МТН. Колониите, които израснаха в подходящо подбраната среда бяха изолирани с използването на клониращи пръстени и пропагирани в същата среда за няколко поколения.E.2.B Expression and amplification of the tPA sequence pETRAEK400 (pETREK) was transfected into two (Shr-CHO-OX B11 cells and ONEC + CHO-K1 (ATCC CCB61) cells by the method of ClAat and Wap <1gEb. -cells were selected by sprouting in glycine, hypoxanthine and thymidine deficient medium. The transformed ϋΗΡΚ + cells were selected by growth in 100 ηΜ MTN. The colonies that grew in appropriately selected medium were isolated using cloning rings and propagated in the same medium. for several generations.
За амплификация, клетки от колониите са разцепени в среда, съдържаща 5 х ΙΟ4, 105,For amplification, colony cells were cleaved in medium containing 5 x ΙΟ 4 , 10 5 ,
2,5 х 105, 5 х 105 и ΙΟ6 ηΜ МТХ и пасажирани няколко пъти. Клетките бяха посети при много ниска (102 - 103 клетка/среда) плътност в 10 ст панички и получените колонии бяха изолирани.2.5 x 10 5 , 5 x 10 5, and ΙΟ 6 ηΜ MTX and have been flown several times. The cells were seeded at a very low (10 2 - 10 3 cell / medium) density in 10 cm plates and the resulting colonies were isolated.
Е.2.В Аналитични методиF.2.B Analytical methods
Експресията на т-ПА в трансфектираните амплификирани колонии може конвенционално да бъде анализирана посредством методите, подобни на тези, изложени в Е.1.К.1.6.The expression of m-PA in transfected amplified colonies can be conventionally analyzed by methods similar to those set out in F.1.K.1.6.
Коамплификацията на ДХФР и т-ПА секвенции е анализирана посредством изолиране на ДНК от съединени монослойни колонии, както следва: съединени монослойно колонии в 150 тт петрити са промити с 50 т1 стерилен РВ8 (фосфатно-солеви буферен разтвор) и лизирани чрез прибавянето на 5 т1 от 0,1 процентов δϋδ (сяро-солеви буферен разтвор), 0,4 М СаС12, 0,1 Μ ΕϋΤΑ, рН 8. СледThe co-amplification of DHFR and m-PA sequences was analyzed by isolating DNA from spliced monolayer colonies as follows: spliced monolayer colonies in 150 ml petri dishes were washed with 50 ml sterile PB8 (phosphate-buffered saline) and lysed by the addition of 5 ml from 0.1 percent δϋδ (sulfur-buffered saline), 0.4 M CaCl 2 , 0.1 Μ ΕϋΤΑ, pH 8. After
5-10 минути, микстурата се отделя, екстрахира се във фенол и хлороформ, и се преципитира в етанол. ДНК е ресуспендирана в 1 т! (за 150 тт петри) 10 тМ Тп$-НС1 рН 8, 1 тМ ΕϋΤΑ (ТЕ), КИахе добавени до 0,1 ιηβ/τηΐ, и разтворът се инкубира 30 минути при 37°С. δϋδ след това се добавя до 0,1 процент и проназа (на 8|§та) също се прибавя до 0,5 πΐβ/ιηΐ. След 3-16 часа инкубиране при 37°С, разтворът отново се екстрахира с фенол и хлороформ, последователно и се преципитира с етанол. Пелетът на ДНК е ресуспендиран в 0,5 т1 вода и разцепен с рестрикционни ензими. Приблизително 5-10 μ% от разцепената ДНК е електрофорезирана в агарозен гел [1 процентна агароза в Тпх-ацетатен буфер (40 шМ Τγϊ5, 1 тМ ΕϋΤΑ, доведена до рН 8,2 с оцетна киселина)]; Сгоихе, е! а1, I.ΒίοΙ.СЬет. 257: 7887 (1982)). След като бромфенолната синя боя мигрира от пътя надолу по гела, гелът беше отстранен и оцветен с етаниден бромид. След визуализирането на ДНК с ултравиолетова светлина, ДНК се трансферира от гелът към нитроцелулозните филтри, както е в процедурата на 8ои1Ьегп (ΤΜοΙ.ΒϊοΙ. 98:503. (1975)). Филтрите след това бяха хибридизирани с белязана транслационна сонда, направена от 1700 Ьр 5ас11 фрагмент от рЕНЕК (получен и хибридизиран като гореописаната), или от приблизително 1970 Вр В§1 II фрагмент от рЕТРЕК.For 5-10 minutes, the mixture was separated, extracted into phenol and chloroform, and precipitated into ethanol. DNA is resuspended in 1 ton! (for 150 mL of petri) 10 mM Tnp-HCl pH 8, 1 mM ΕϋΤΑ (TE), CuAhe added to 0.1 ιηβ / τηΐ, and the solution incubated for 30 minutes at 37 ° C. δϋδ is then added to 0.1 percent and pronase (at 8 µm) is also added to 0.5 πΐβ / ιηΐ. After incubation at 37 ° C for 3-16 hours, the solution was again extracted with phenol and chloroform, sequentially and precipitated with ethanol. The DNA pellet was resuspended in 0.5 ml water and cleaved with restriction enzymes. Approximately 5-10 μ% of the cleaved DNA was electrophoresed in agarose gel [1 percent agarose in Tpc-acetate buffer (40 µM Τγϊ5, 1 mM ΕϋΤΑ, adjusted to pH 8.2 with acetic acid)]; Sogiehe, it is! A1, I.ΒίοΙ.Сет. 257: 7887 (1982)). After the bromophenol blue dye migrated down the gel pathway, the gel was removed and stained with ethanide bromide. After visualization of the DNA with ultraviolet light, the DNA is transferred from the gel to the nitrocellulose filters, as in the procedure of 8o1bg (98: 503 (1975)). The filters were then hybridized with a labeled translation probe made of a 1700 bp 5c11 fragment of RENEC (prepared and hybridized as described above), or of approximately 1970 Bp B§1 II fragment of PETREK.
Е.З Произвеждане на т-ПА в съединение с див тип ДХФР белтъкE. 3 Production of m-PA in a compound with wild-type DHFR protein
Е.З.А. Векторна конструкция По начин, аналогичен на способа, използван при конструирането на рЕТРЕК, беше конструиран плазмида рЕТРЕК съдържащ ДНК секвенция, кодираща див тип ДХФР. Конструкцията е подобна на тази, описана в пример Е.2.А., с изключение на това, че плазмида рЕНЕК като източник на генна секвенция за ДХФЗ протеин, беше заместен с плазмида ρΕ342.ΗΒν.Ε400.ϋ22, описан в и.8.8ег. Νο. 459152, подаден на 19 януари 1983 г., сега РакИо 4713339, издаден на 15 декември 1987 г. кореспондиращ с Еигореап Ра1еШ АррНсаНоп РцЪкИо. 117058, упоменат в библиографската справка. Плазмидът ρΕ342.ΗΒν.Ε400.ϋ22 е същият като рЕНЕК, с изключение на един единствено различен базов чифт, като несъвпадение между дивия тип и мутанта ДХФР. Така полученият плазмид рЕТРЕК е аналогичен на рЕТРЕК, с из22IS FOR. Vector construction In a manner analogous to the method used in constructing PETREK, a plasmid PETREK containing a DNA sequence encoding wild-type DHFR was constructed. The construction is similar to that described in Example E.2.A., except that the PENEC plasmid as a gene sequence source for DHPZ protein was replaced by plasmid ρΕ342.ΗΒν.Ε400.ϋ22 described in i.8.8 er. Νο. No. 459152, filed Jan. 19, 1983, now Rakio 4713339, issued Dec. 15, 1987, in correspondence with Eigoreap Rasho ArrNsaNop Rkakio. 117058 cited in the bibliographic reference. The plasmid ρΕ342.ΗΒν.Ε400.ϋ22 is the same as the RENEC, except for one only different base pair, as a mismatch between the wild type and the DHFR mutant. The thus obtained plasmid PETREK is analogous to PETREK, with 22
I ключение на това, че ДНК секвенцията, кодирана на дивия тип ДХФР е заместена за тази на мутанта. Проба за плазмида рЕТРРК е била депозирана в Атепсап Туре СиНиге СоНесОоп и получи входящ Νο 40403.I note that the DNA sequence encoded by wild-type DHFR is substituted for that of the mutant. A sample of the plasmid retRRK was deposited in Atepsap Ture CyNige SoNesOop and received an incoming Νο 40403.
Е.З.Б Експресия на т-ПА секвенция рЕТРРК беше използван за да трансфектира ДХФР дефицитните СНО клетки (иг1аиЬ и СЬахш), с използването на преципитацията с калциев фосфат по метода на СгаЬаш и Уап дег ЕЬ. Двадесет и една колонии, които прораснаха върху селективна среда (НСТ), бяха подложени на анализ посредством детектиране на плазминови формации, получаващи се при разграждането на фибрин в петри с агар, съдържащ фибрин и плазминоген, както е описано от Сгапе1П-Р1регпо, е1 а1. ТЕхр.Мед., 148: 223 (1978).EZB Expression of the m-PA sequence RTTRK was used to transfect DHFR deficient CHO cells (IglAiB and Cbxl) using calcium phosphate precipitation by the method of CbaB and Wap deg Eb. Twenty-one colonies that grew on selective medium (HCT) were assayed by detecting plasmin formations resulting from the degradation of fibrin in agar plates containing fibrin and plasminogen, as described by Scape1P-P1regpo, e1 a1 . Tech. Med. 148: 223 (1978).
Четири от най-силно позитивните клонове бяха след това анализирани количествено за плазминова формация, според метода изложен в Е.1.К.1.6.Four of the most positive clones were then quantified for plasmin formation according to the method set out in E.1.K.1.6.
От такова количествено детерминиране е установено, че четирите тествани клона показаха същата или сравнима секреционна способност на т-ПА в средата, изразена чрез единици/клетка/ден. Субклонове бяха получени посредством трансфериран инокулат от два от клоновете в отделни петрита съдържащи -НСТ среда. Два от получените субклона, 18В и 1 бяха използвани за по-нататъшния анализ.From such quantitative determination, it was found that the four clones tested showed the same or comparable secretion ability of m-PA in the medium expressed in units / cell / day. Subclones were obtained by transferring an inoculum from two of the clones in separate plates containing -STT medium. Two of the resulting subclones, 18B and 1, were used for further analysis.
Е.З.В. Амплификация и нива на секреция на т-ПА.EZV Amplification and secretion levels of t-PA.
Гореспоменатите клонове бяха посяти при 2 x1ο5 клетки в петрита от 100 тт, в 50 пМ МТХ за да подпомогне амплификацията. Преживелите клетки, когато бяха анализирани по споменатия по-горе способ, дадоха във всички случаи, около 10 пъти неамплифицирани количества, изразяващи активността на тъканния плазминогенен активатор. Два от тези клона, бяха подбрани за по-нататъшно изследване и бяха наименувани 1-15 и 18В-9.The aforementioned clones were seeded at 2 x 1ο 5 cells in 100 mt plates, in 50 nM MTX to aid amplification. The surviving cells, when analyzed by the aforementioned method, gave in all cases about 10 times the non-amplified amounts expressing the activity of the tissue plasminogen activator. Two of these clones were selected for further study and named 1-15 and 18B-9.
По-нататък, субклона 1-15 беше амплифициран чрез посетите 2 χ 105 клетки в петрита от 100 тт, съдържащи 500 пМ МТХ. Анализът на така амплифицираните клетки показа по-нататъшно увеличаване на добива (от около 3 обхвата) на т-ПА когато беше извършено количествено определяне, според метода в С.1.С, нивата бяха в обхвата на 7 х 10“* единици/клетка/ден. Една част от тези амплифицирани клетки след това беше трансфериране и поддържаше присъствие от 10000 пМ МТХ. Субклоновете 1-15 и 18В-9 бяха след това тествани, след като бяха поддържани за приблизително 1-2 месеца при условията показани в Таблица 3.Further, subclone 1-15 was amplified by visiting 2 × 10 5 cells in 100 mt plates containing 500 nM MTX. Analysis of the cells thus amplified showed a further increase in yield (from about 3 ranges) of m-PA when quantified according to the method in C.1.C, the levels were in the range of 7 x 10 "* units / cell / day. One portion of these amplified cells was then transferred and maintained the presence of 10,000 nM MTX. Subclones 1-15 and 18B-9 were then tested after being maintained for approximately 1-2 months under the conditions shown in Table 3.
Таблица 3Table 3
I * т-ПА в клетъчната среда беше анализиран количествено чрез радиоимунологичен метод, както следва: Пречистен т-ПА, и пречистен йодов т-ПА маркер получени от меланомни клетки бяха разредени на серии за да включват концентрации от 12,5 до 400 п§/ш1 в буферен разтвор, съдържащ солен буферен фосфат, рН 7,3, 0,5 волски серумен албумин, 0,01 процентов Тч/ееп 80 и 0,02 процентов ΝηΝ3. Към радиоактивните маркиращи протеини, за да бъдат анализирани, бяха прибавени подходящи разреждания на пробите. Антигените бяха оставени за инкубация за една нощ при стайна температура в присъствието на 1:10000 разреждане на 1&С фракция от заешки анти т-ПА антисерум. Комплексът антиген/антитяло беше преципитиран чрез абсорбция с анти-заешки ΙβΟ имуногранули (ВюКаб) от козел за два часа при стайна температура. Гранулите бяха пречистени с прибавянето на солен разредител, центрофугирани за 10 минути при 2000 χ β при 4°С. Супернатантите бяха изхвърлени и радиоактивността на преципитатите беше измерена. Концентрациите бяха установени чрез сравняване със стандарт.I * m-PA in the cell medium was quantitatively analyzed by radioimmunoassay as follows: Purified m-PA, and purified iodine m-PA marker derived from melanoma cells were diluted in series to include concentrations of 12.5 to 400 n§ / wl in buffer solution containing saline phosphate buffer, pH 7.3, 0.5 bovine serum albumin, 0.01 percent PM / een 80 and 0.02 percent ΝηΝ 3 . Appropriate dilutions of the samples were added to the radiolabeling proteins for analysis. The antigens were allowed to incubate overnight at room temperature in the presence of a 1: 10,000 dilution of 1 & C fraction of rabbit anti t-PA antiserum. The antigen / antibody complex was precipitated by absorption with goat anti-rabbit Ιβгра immunogranules (ViKab) for two hours at room temperature. The granules were purified by the addition of brine, centrifuged for 10 minutes at 2000 χ β at 4 ° C. The supernatants were discarded and the radioactivity of the precipitates was measured. Concentrations were determined by comparison with a standard.
Клетъчните линии са както следва: клетъчна линия “1” е неамплифициран клон от оригиналната група на четирите клона. “11550θ” е амплифициран субклон от клетъчна линия “1”, която беше амплифицирана инициал но в 50 пМ МТХ за да даде 1-15 и след това трансферирана за по-нататъшно амплифициране в 500 пМ МТХ. 1-151θθθθ е субклон на 1 - 1550θ който е бил впоследствие амплифициран в присъствието на 10000 пМ МТХ. Клетъчна линия 18В-9 е субклон на оригиналната група на четирите клона, която е била амплифицирана с 50 пМ МТХ.The cell lines are as follows: cell line “1” is a non-amplified clone from the original cluster of four clones. "115 50θ " is an amplified subclone of cell line "1" that was amplified initially at 50 nM MTX to give 1-15 and then transferred for further amplification into 500 nM MTX. 1-15 1θθθθ is a subclone of 1 - 15 50θ which was subsequently amplified in the presence of 10000 nM MTX. Cell line 18B-9 is a subclone of the original cluster of four clones that was amplified with 50 nM MTX.
Пробата с СНО клетъчна линия 1-1550θ е била депозирана в Атепсап Туге Сикиге СоИескоп и получи входящ Νο СКЬ 9606.The sample with CHO cell line 1-15 50θ was deposited in Atepsap Tuge Sikige SoiScope and received incoming Кο SKB 9606.
Всички от амплифицираните клетки показаха увеличени нива на секреция на т-ПА, много над тези показали неамплифицираните клетки. Ако една неамплифицирана култура секретира т-ПА повече от 0,5 ρβ/клетка/ден, амплификацията дава 50 р&/клетка/ден.All of the amplified cells showed increased levels of m-PA secretion, well above those of the non-amplified cells. If a non-amplified culture secretes m-PA more than 0.5 ρβ / cell / day, amplification yields 50 p < / cell / day.
Ж. Фармакологични структуриG. Pharmacological structures
Съединенията от представяното изобретение могат да бъдат формулирани според известните методи за получаване на фармацевтично използваеми структури, където продуктът на човешкия тъканен плазминогенен активатор е комбиниран в микстура с фармацевтично приемливо средство - носител.The compounds of the present invention can be formulated according to known methods for the preparation of pharmaceutically usable structures, wherein the product of the human tissue plasminogen activator is combined in the composition with a pharmaceutically acceptable carrier.
Подходящи носители и технологията за тяхното получаване, включване на други човешки протеини, включително и човешки серумен албумин, са описани например в Кеппп£1оп’5 РНАКМАСЕиТ1САЬ δΟΙΕΝΟΕδ от Е.У/.МаШп, упоменат в инкорпорираната библиографска справка. Такива структури ще съдържат ефективно количество от протеин, заедно с подходящо количество от носителя, за да бъдат произведени фармацевтично при15 емливи композиции, подходящи за ефективно приложение.Suitable carriers and the technology for their preparation, incorporation of other human proteins, including human serum albumin, are described, for example, in the Kepp £ 1op'5 RNAKMASEiT1CaB δΟΙΕΝΟΕδ of the Eu / .MaSh mentioned in the incorporated bibliography. Such structures will contain an effective amount of protein, together with an appropriate amount of carrier, to produce pharmaceutically acceptable compositions suitable for effective administration.
Например, човешкият тъканен плазминогенен активатор, може да бъде прилаган парентерално на лица, страдащи от кардиовас20 куларни заболявания. Определянето на дозата и дозирането може да станат паралелно с тези в текуща употреба в клиничните изследвания на други кардиоваскуларни препарати тромболитични средства, т.е. около 440For example, the human tissue plasminogen activator may be administered parenterally to individuals suffering from cardiovascular disease. Dosage and dosing may be paralleled with those in current use in the clinical trials of other cardiovascular agents thrombolytic agents, i. about 440
Ш/к® телесно тегло, като интравенозната начална доза е последвана от продължителна интравенозна инфузия от около 440 Ш/к#/ час за 12 часа, при пациенти, страдащи от пулмонарна емболия.W / k® body weight, with the intravenous starting dose followed by a prolonged intravenous infusion of about 440 W / k # / hour for 12 hours in patients suffering from pulmonary embolism.
Като пример за подходящо определяне на дозата на есенциалния хомогенен човешки тъканен плазминогенен активатор при параентерална апликация, флакон, съдържащ 25000 Ш активност тъканен плазминогенен активатор, 25 ш£ таппко1 и 45 т£ №С1 могат да бъдат реконститюирани с 5 т1 стерилна ациа ОехШ1а1а за инжектиране и смесени с подходящ обем от 0,9 процентов натриев хлорид или 5 процентова бех1гозе ΙηΐεεΙϊοη за ин40 травенозно приложение.As an example of a suitable dose determination of the essential homogeneous human tissue plasminogen activator with paraenteric application, a vial containing 25,000 IU activity plasminogen activator, 25 IU and 45 IU No. C1 can be reconstituted with 5 ml of sterilization. and mixed with an appropriate volume of 0.9 percent sodium chloride or 5 percent beehose for intestinal administration.
3. Подробно описание на рекомбинантна човешка т-ПА3. Detailed description of recombinant human t-PA
Структурата на частичния ембодимент на човешкия т-ПА, получена в опитите, опи45 сани дотук, е била подложена на изследване по отношение на някои детайли, както чрез осветяване на генната кодова секвенция, така и чрез известните биохимични техники за анализ на белтъци. Съвременното разбиране за структурата на белтъците е илюстрирано на фиг. 12.The structure of the partial embodiment of human t-PA obtained in the experiments described45 has been subjected to investigation in some detail, both by illuminating the gene code sequence and by known biochemical techniques for protein analysis. A modern understanding of protein structure is illustrated in FIG. 12.
Още СоПеп и сътр. (88) демонстрираха, че двойно верижният човешки т-ПА е формиран от протеолитичното разграждане на едноверижна молекула в два полипептида, свързани с дисулфидна връзка. Съвременното ниво на познания ни позволява да заключим, че тежката верига (30882 мол. тегло) е получена от ΝΗ2 терминална част и че леката верига (28126 мол.тегло) включва СООН-терминална област. N-терминал, структуриран от двуверижна молекула, подсказва, че двуверижната форма е генерирана чрез разцепването на единична аргинил-изолевцинова връзка (фиг. 12; нарисуваната стрелка).More Sopep et al. (88) demonstrated that double-stranded human m-PA is formed by the proteolytic degradation of a single-stranded molecule into two disulfide-linked polypeptides. The current level of knowledge allows us to conclude that the heavy chain (30882 moles) is derived from ΝΗ 2 terminal part and that the light chain (28126 moles) involves the COOH-terminal region. The N-terminal, structured by a two-stranded molecule, suggests that the two-stranded form is generated by cleavage of a single arginyl-isoleucine bond (Fig. 12; drawn arrow).
Първичната структура на частта на тежкия верижен участък от човешкия т-ПА (фиг. 12) разкрива, висока степен на секвенционна хомология с т.н. “кппк1е” региони на плазминоген (89) и протромбин (40 и 41). “Кппк1е” регион се отнася за характеристична триадна дисулфидна структура, оригинално открита в “προ’’-фрагмент на протромбин, най-първо описана в детайли от Ма£пи$$оп е! а1. (91, 92). От първичната секвенция на т-ПА, два т.н. “кппк1е” региони, от 82 аминокиселини, всеки, е очевидна високата степен на хомология с 5 “кппк1е” региони на плазминоген. Оставащите Ν-терминални 91 аминокиселини, разделят ниска степен на хомология с “конвенционалния” “кппк1е” регион. Обаче някой може да спекулира, че тези област може също да приема структура, съдържаща мултипленни дисулфидни връзки, като 11 допълнителни цистеинови остатъци, намерени тук.The primary structure of the heavy chain portion of the human t-PA (Fig. 12) reveals a high degree of sequence homology with the so-called. "Kpk1e" regions of plasminogen (89) and prothrombin (40 and 41). The "Kpk1e" region refers to a characteristic triadic disulfide structure originally found in "προ" - a prothrombin fragment, first described in detail by Ma £ pi $$ op! a1. (91, 92). From the primary sequence of t-PA, two so-called The "kpk1e" regions, of 82 amino acids each, exhibit a high degree of homology to the 5 "kpk1e" plasminogen regions. The remaining лни-terminal 91 amino acids share a low degree of homology with the "conventional" "kpk1e" region. However, one may speculate that these areas may also adopt a structure containing multiple disulfide bonds, such as the 11 additional cysteine residues found here.
Каталитичният участък на леката верига на човешкия т-ПА, така нареченият серин протеазен участък, както в други серинови ензими, е най-вероятно формиран чрез хистадин322, аспарагин37], и серин478 остатъци. Нещо повече, амино киселинните секвенции, заобикалящи тези остатъци са много хомоложни към кореспондиращите части на други серинови белтъци, като трипсин, протромбин и плазминоген.The light chain catalytic region of human m-PA, the so-called serine protease region, as in other serine enzymes, is most likely formed by histadine 322 , asparagine 37] , and serine 478 residues. Moreover, the amino acid sequences surrounding these residues are very homologous to the corresponding portions of other serine proteins, such as trypsin, prothrombin, and plasminogen.
Въпреки това, че е направена справка с избрани реализации, следва да се разбира, че настоящото изобретение не се ограничава до тях, а по-скоро представлява обоснован списък от приложените претенции.Although reference is made to selected embodiments, it should be understood that the present invention is not limited to them but rather constitutes a substantiated list of appended claims.
Claims (1)
Applications Claiming Priority (1)
Application Number | Priority Date | Filing Date | Title |
---|---|---|---|
US07/489,855 US5185259A (en) | 1982-05-05 | 1990-03-02 | Truncated human tissue plasminogen activator |
Publications (1)
Publication Number | Publication Date |
---|---|
BG60770B2 true BG60770B2 (en) | 1996-02-29 |
Family
ID=23945546
Family Applications (1)
Application Number | Title | Priority Date | Filing Date |
---|---|---|---|
BG098423A BG60770B2 (en) | 1990-03-02 | 1994-01-26 | Reduced human tissue plasminogenous activator |
Country Status (1)
Country | Link |
---|---|
BG (1) | BG60770B2 (en) |
-
1994
- 1994-01-26 BG BG098423A patent/BG60770B2/en unknown
Similar Documents
Publication | Publication Date | Title |
---|---|---|
DK174236B1 (en) | Process for producing a protein having human tissue plasminogen activator function, process for preparing a pharmaceutical composition containing the protein, DNA isolate encoding the protein, recombinant cloning and ... | |
FI88932B (en) | FRAMSTAELLNING AV FUNKTIONELLT MAENSKLIGT UROKINASPROTEIN | |
JP2529816B2 (en) | Novel human tissue plasminogen activator mutant | |
KR920007666B1 (en) | Modified fibrinolytic agents | |
JP2610783B2 (en) | Gene encoding polykringle plasminogen activator and vector containing the same | |
US5763253A (en) | Methods of preparing tissue plasiminogen activator derivative composition | |
JP2713467B2 (en) | Vampire bat saliva plasminogen activator | |
EP0365568A1 (en) | Proteins and derivatives thereof | |
US6274335B1 (en) | Method of treatment using recombinant human tissue plasminogen activator | |
JP3270760B2 (en) | Microbial production of proteins by furin and cells for the production | |
JP3011274B2 (en) | Recombinantly produced 3-des-hydroxy-cystatin C polypeptide or modified product thereof | |
RU2143490C1 (en) | Bifunctional variant of urokinase, plasmid containing synthetic structural gene encoding bifunctional urokinase, plasmid (variants), method of plasmid preparing, method of bifunctional variant of urokinase preparing, thrombolytic agent | |
JPH03502526A (en) | Production of human prourokinase | |
BG60770B2 (en) | Reduced human tissue plasminogenous activator | |
RU2247777C2 (en) | Plasminogen urokinase type modified activator, dna sequence, recombinant plasmid, strain-producer, method for preparing plasminogen urokinase type modified activator and pharmaceutical composition eliciting thrombolytic effect | |
BG60507B2 (en) | Human tissue plasmogenous activator | |
EP0386240B1 (en) | Novel polypeptide compounds | |
JPH02438A (en) | Modified low molecular weight plasminogen activated factor and production thereof | |
BG60509B2 (en) | Human tissue plasmogenous activator | |
DK162169B (en) | Recombinant proteins having thrombomodulin activity, DNA constructs which encode them, vectors, cells and process for preparing them, pharmaceutical preparations which comprise the proteins, and the use of the proteins for coating </HO> The invention comprises a group of compounds which possess thrombomodulin activity defined by a high degree of affinity binding to thrombin and the ability to provide a complex between such a compound and thrombin having the ability to activate protein C, and which comprise, from the C-terminal moiety of the molecule, two or more of the following structural elements: a) a short cytoplasmic domain of approx. 56 amino acids, b) a transmembrane region of approx. 24 amino acids, c) a region which is rich in serine, threonine and proline residues, d) a domain which comprises at least two EGF domains, and e) a N-terminal domain, where one or more of the elements a), b) and/or c) can be omitted or replaced with affinity-imparting units or units which increase the solubility in physiological solutions, or physiologically compatible derivatives thereof. In a preferred embodiment, four EGF domains are coupled N- terminally to the signal peptide from human tissue-type plasminogen activator with the aid of an adapter sequence. The proteins can be used for treating and/or preventing thrombic episodes. | |
JPH08291193A (en) | Medicinal composition containing peptide having action promoting activation of protein c by thrombin | |
JPH01104175A (en) | Recombinant purified protease nexin | |
JPS62236481A (en) | Novel compound, its production and pharmaceutical compsitioncontaining the same | |
SI8810195A (en) | Hybride proteins |