BG67555B1 - Nmda-рецепторен антагонист с антимикробна активност - Google Patents

Nmda-рецепторен антагонист с антимикробна активност Download PDF

Info

Publication number
BG67555B1
BG67555B1 BG113103A BG11310320A BG67555B1 BG 67555 B1 BG67555 B1 BG 67555B1 BG 113103 A BG113103 A BG 113103A BG 11310320 A BG11310320 A BG 11310320A BG 67555 B1 BG67555 B1 BG 67555B1
Authority
BG
Bulgaria
Prior art keywords
amide
amino
dimethyladamantane
propane
acid
Prior art date
Application number
BG113103A
Other languages
English (en)
Other versions
BG113103A (bg
Inventor
Иванка Станкова
Георгиева Станкова Иванка
Радослав Чайров
Людмилов Чайров Радослав
Траяна Недева
Спасова Недева Траяна
Борис Шивачев
Любомиров Шивачев Борис
Христина Димитрова
Илиева Димитрова Христина
Явор Митрев
Николаев Митрев Явор
Rui Liu - Tian Tan Li
Liu - Tian Tan Xi Li Rui
Zhuorong Li - Tian Tan Li
Li - Tian Tan Xi Li Zhuorong
Hailun Jiang - Tian Tan Li
Jiang - Tian Tan Xi Li Hailun
Original Assignee
Юзу "Неофит Рилски"
Priority date (The priority date is an assumption and is not a legal conclusion. Google has not performed a legal analysis and makes no representation as to the accuracy of the date listed.)
Filing date
Publication date
Application filed by Юзу "Неофит Рилски" filed Critical Юзу "Неофит Рилски"
Priority to BG113103A priority Critical patent/BG67555B1/bg
Publication of BG113103A publication Critical patent/BG113103A/bg
Publication of BG67555B1 publication Critical patent/BG67555B1/bg

Links

Landscapes

  • Pharmaceuticals Containing Other Organic And Inorganic Compounds (AREA)
  • Thiazole And Isothizaole Compounds (AREA)

Abstract

Изобретението се отнася до съединение с обща формула (I), до метод за неговото получаване и до приложението му, като NMDA-рецепторен антагонист за профилактика и лечение на болестта на Алцхаймер, както и като средство за профилактика и лечение на заболявания, причинени от клинично значими, условно патогенни бактериални видове и гъби.

Description

Област на изобретението
Изобретението се отнася до антагонист на N-метил-D-аспартат (NMDA) рецепторите с антимикробна активност, приложимо при пациенти с болестта на Алцхаймер с бактериална и гъбична инфекции, причинени от клинично значими, условно патогенни бактериални видове и гъби.
Предшестващо състояние на изобретението
Много невродегенеративни заболявания са резултат от прогресивна загуба на структура или функция на невроните, включително умъртвяване на неврони. Това са трудно лечими заболявания, които водят до прогресираща дегенерация и/или загуба на нервни клетки. Понастоящем се счита, че прогресивното влошаване на когнитивните възможности, обозначено като болест на Алцхаймер, е нелечимо, дегенеративно и терминално заболяване. Лечението обикновено е симптоматично - използват се антидепресанти, анксиолитици, невролептици, инхибитори на холинестеразата и други симптоматици. Доколкото обаче, заболяването е резултат от нарушено изпращане на сигнали в мозъка, важна роля в което играят така наречените N-метил-D-аспартат (NMDA) - рецептори, напоследък се използват средства за свързване на NMDA рецепторите върху клетките на мозъка и блокиране активността на невротрансмитера глутамат. Такова средство е мемантинът, което е единственото одобрено от Американската Агенция по Храните и Лекарствата (FDA) лекарство за лечение на болестта на Алцхаймер (БА) [1]. Това е основание, съгласно заявка за патент US 2019336509 А1, за включването на мемантина, като NMDA - рецепторен антагонист заедно с хистамин-3 рецепторен инверсен агонист и ацетилхолинестеразен инхибитор в състав за лечение на когнитивни нарушения.
Независимо от доказаното терапевтично действие при средни и остри състояния на БА и деменция, обаче мемантинът манифестира някои негативни прояви, които лимитират употребата му, а именно - твърде висока степен на разтворимост във вода, което представлява предизвикателство за получаване на лекарствените форми, както и някои неблагоприятни странични ефекти при използването му, като объркване, виене на свят, сънливост, главоболие, безсъние, гадене и халюцинации.
От друга страна, според Pisa, D. и сътр. (2017) [2], инфекции от различен тип могат да стоят в основата на невродегенеративното заболяване БА, а проучване на Yu, J. У. и сътр. 2015 [3], предназначено да идентифицира неизвестни антимикробни свойства на известни лекарства, показва за първи път, че мемантинът може ефективно да блокира бактериемия и менингит, причинен от Е. coli при модел на мишки. Резултатите от изследванията установяват, че мемантинът притежава потенциал за лечение на менингококова инфекция, но той е насочен по-скоро към гостоприемника, отколкото към бактериалния патоген, защото in vitro не показва антимикробната активност.
Задача на изобретението е да предложи съединение, представляващо антагонист на N-метил-D-аспартат (NMDA) рецепторите и метод за неговото получаване, приложимо както като средство за превенция и лечение на хроничното невродегенеративно заболяване болест на Алцхаймер, така и като средство срещу клинично значими, условно патогенни бактериални видове и гъби.
Същност на изобретението
Изобретението се отнася до съединение с обща формула (I), z NH
BG 67555 Bl
0) където R представлява аминокиселина или пептидомиметик, избрани от групата, включваща: аминоетанова киселина, 2-амино-З-метилбутанова киселина, 2-аминопропанова киселина, 3-аминопропанова киселина, 2-амино-З-фенилпропанова киселина, 2-амино-3-(4-хидроксифенил)пропанова киселина, 2-амино3-(4-флуорофенил)пропанова киселина, 2-(аминометил)-1,3-тиазол-4-карбоксилна киселина и 2(аминометил)-1 ’,3 ’-тиазолил-4’-2-( 1,3-тиазол)-4-карбоксилна киселина.
Химичното съединение с обща формула (I) се получава в следната последователност от операции:
Изходното съединение, включващо защитено със защитната група Х-(трет-бутоксикарбонил) (ВОС) аминокиселина или пептидомиметик, избрани от групата, включваща Х-(трет-бутоксикарбонил)аминоетанова киселина, Х-(трет-бутоксикарбонил)-2-амино-3-метилбутанова киселина, Ν-(τρετбутоксикарбонил)-2-аминопропанова киселина, Х-(трет-бутоксикарбонил)-3-аминопропанова киселина, Ν(трет-бутоксикарбонил)-2-амино-3-(4-флуорофенил)пропанова киселина, Х-(трет-бутоксикарбонил)-2-амино3-фенилпропанова киселина, Х-(трет-бутоксикарбонил)-2-амино-3-(4-хидроксифенил)пропанова киселина, Ν(трет-бутоксикарбонил)-2-(аминометил)-1,3-тиазол-4-карбоксилна киселина и Х-(трет-бутоксикарбонил)-2(аминометил)-1 ’,3’-тиазолил-4’-2-(1,3-тиазол)-4-карбоксилна киселина), се разтваря в диметилформамид, като при непрекъснато разбъркване се добавят триетиламин (TEA) и дициклохексилкарбодиимид (ДСС) [4].
Мемантин хидрохлорид се разтваря в диметилформамид и се прибавя след двадесет минути. Ходът на реакцията се следи посредством тънкослойна хроматография (TLC). След приключването на реакцията се извършва двукратно промиване с разтвор на 5% NaHCOj, разтвор на 5% NaHSO4 и еднократно промиване с вода. Органичният слой се суши с безводен Na2SO4. След изпаряване на разтворителя се получава междинно съединение, което в съответствие с изходното съединение, представлява (М-(трет-бутоксикарбонил)аминоетан-К-(3,5-диметиладамантан)-амид;Х-(трет-бутоксикарбонил)-2-амино-3-метилбутан-К-(3,5диметиладамантан)-амид; Х-(трет-бутоксикарбонил)-2-аминопропан-Х-(3,5-диметиладамантан)-амид; N(трет-бутоксикарбонил)-3-аминопропан-М-(3,5-диметиладамантан)-амид;Х-(трет-бутоксикарбонил)-2-амино3-(4-флуорофенил)пропан-Х-(3,5-диметиладамантан)-амид;К-(трет-бутоксикарбонил)-2-амино-3фенилпропан-Х-(3,5-диметиладамантан)-амид;К-(трет-бутоксикарбонил)-2-амино-3-(4хидроксифенил)пропан-К-(3,5-диметиладамантан)-амид;К-(трет-бутоксикарбонил)-2-(аминометил)-1,3тиазол-4-карбокси-Х-(3’,5’-диметиладамантан)-амид и Х-(трет-бутоксикарбонил)-2-(аминометил)-Г,3’тиазолил-4’-2-(1,3-тиазол)-4-карбокси-Х-(3”,5”-диметиладамантан)-амид) под формата на масло.
Към междинното съединение, охладено до 0°С и разтворено в дихлорметан, се прибавя еквивалентен обем трифлуороцетна киселина (TFA) на капки за деблокиране на защитната ВОС група. Разтворът се разбърква при 0°С и процесът се следи хроматографски до деблокиране на ВОС групата.
След изпаряването на разтворителите се добавя неколкократно диетилов етер, който съответно се изпарява. Към полученият маслообразен продукт, в зависимост от разтворимостта, се добавят смеси на етилацетат/хексан или метанол/диетилов етер, в резултат на което се получават кристали от трифлуорацетати на химични съединения, които в съответствие с изходните съединения, представляват производни на мемантина както следва:
1. аминоетан-N-(3,5-диметиладамантан)-амид
2. 2-амино-3-метилбутан^-(3’,5’-диметиладамантан)-амид
3. 2-амино-пропан-N-(3’,5’-диметиладамантан)-амид
4. 3 -амино-пропан-N-(3’,5’-диметиладамантан)-амид
5. 2-амино-3-(4-флуорофенил)пропан-N-(3”,5”-диметиладамантан)-амид
6. 2-амино-3-фенилпропан-N-(3’,5’-диметиладамантан)-амид
7. 2-амино-3-(4-хидроксифенил)пропан-N-(3”,5”-диметиладамантан)-амид
8. 2-(аминометил)-1,3-тиазол-4-карбокси-N-(3’,5’-диметиладамантан)-амид
9. 2-(αмuнометил)-1’,3’-тuазолил-4’-2-(1,3-тuазол)-4-кαрбоксu-N-(3”,5”-дuметилαдαмαнтαн)-αмuд.)
Разтворителите се изпаряват и към кристалите се добавя вода, метанол и/или ацетонитрил и pH на разтвора се довежда до 7.5 - 8.0 посредством 25%-ен разтвор на амоняк. Следва двукратна екстракция с етилацетат, изпаряване на разтворителя и хроматографско пречистване на получените кристали.
Добивът на различните мемантинови производни варира в границите от 28% до 45%.
1. аминоетан-N-(3,5-диметиладамантан)-амид 1Н (DMSO-d6) δ (ppm): 0.82 (s, 6Н, 2хСН3), 1.12 (m, 2Н), 1.26 (d, 2Н, J=12.6 Hz), 1.32 (dd, 2Н, J=2.8 Hz, J=12.5 Hz), 1.55 (d, 2H, J=11.9 Hz), 1.60 (d, 2H, J=11.6 Hz), 1.77 (d, 2H, J=2Hz) 2.09 (m, 1H), 3.45 (s, 2H), 7.9 (brs, 1H, NH-amide), 7.95 (brs, 2H, NH2-amine). 13C (DMSO-d6) δ (ppm): 29.9 (CH), 30.5 (CH3), 32.3 (Cquat), 39.81 (CH2), 40.8 (CH2), 44.6 (CH2), 47.4 (CH2), 50.5 (CH2), 53.3 (Cquat), 165.2 (CO). ESI-MS: m/z: 237, [M+H]+
2. 2-амино-3-метилбутан-N-(3’,5’-диметиладамантан)-амид 1H (DMSO-d6) δ (ppm): 0.82 (s, 6H, 2xCH3), 0.91 (d, 3H, J=6.9 Hz, CH3), 0.92 (d, 3H, J=6.9 Hz, CH3), 1.12 (m, 2H), 1.26 (d, 2H, J=12.6 Hz), 1.32 (dd, 2H, J=2.8 Hz, J=12.5 Hz), 1.55 (d, 2H, J=11.9 Hz), 1.62 (d, 2H, J=11.6 Hz), 1.78 (m, 2H), 2.00 (m, 1H), 2.09 (m, 1H), 3.48 (d, 1H, J=6 Hz), 7.91 (brs, 1H, NH-amide), 8.02 (brs, 2H, NH2-amine). 13C (DMSO-d6) δ (ppm): 18.1 (CH3), 18.8 (CH3), 29.9 (CH), 30.3 (CH), 30.4 (CH3), 32.3 (Cquat), 39.7 (CH2), 42.6 (CH2), 47.3 (CH2), 47.3 (CH2), 50.5 (CH2), 53.2 (Cquat), 58.0 (CH), 167.3 (CO).ESI-MS: m/z: 279, [M+H]+
3. 2-амино-пропан-N-(3’,5’-диметиладамантан)-амид 1H (DMSO-d6) δ (ppm): 0.82 (s, 6H, 2xCH3), 0.91 (d, 3H, J=6.9 Hz, CH3), 0.92 (d, 3H, J=6.9 Hz, CH3), 1.12 (m, 2H), 1.26 (d, 2H, J=12.6 Hz), 1.32 (dd, 2H, J=2.8 Hz, J=12.5 Hz), 1.55 (d, 2H, J=11.9 Hz), 1.62 (d, 2H, J=11.6 Hz), 1.78 (m, 2H), 2.00 (m, 1H), 2.09 (m, 1H), 3.48 (d, 1H, J=6 Hz), 7.91 (brs, 1H, NH-amide), 8.02 (brs, 2H, NH2- amine).
13C (DMSO-d6) δ (ppm): 18.1 (CH3), 29.9 (CH), 30.5 (CH3), 32.3 (Cquat), 39.7 (CH2), 42.6 (CH2), 47.3 (CH2), 47.3 (CH2), 48.8 (CH), 50.5 (CH2), 53.2 (Cquat), 169.0 (CO). ESI-MS: m/z: 251, [M+H]+
4. 3-амино-пропан-N-(3’,5’-диметиладамантан)-амид 1H (DMSO-d6) δ (ppm): 0.81 (s, 6H, 2xCH3), 1.10 (m, 2H), 1.25 (d, 2H, J=12.6 Hz), 1.30 (d, 2H, J=12.5 Hz), 1.58 (m, 4H). 1.75 (d, 2H, J=2.8 Hz), 2.07 (m, 1H), 2.39 (t, 2H, J=7.0 Hz), 2.92 (t, 2H, J=7.0 Hz), 7.64 (brs, 1H, NH-amide), 7.73 (brs, 2H, NH2-amine). 13C (DMSO-d6) δ (ppm): 29.9 (CH), 30.5 (CH3), 32.3 (Cquat), 32.8 (CH2), 35.8 (CH2), 39.9 (CH2), 42.7 (CH2), 47.4 (CH2), 50.6 (CH2), 52.9 (CH2), 52.9 (Cquat), 169.3 (CO). ESI-MS: m/z: 251, [M+H]+.
5. 2-амино-3-(4-флуорофенил)пропан-№(3”,5”-диметиладамантан)-амид Ή (DMSO-d6) δ (ppm): 0.80 (s, 6H, 2xCH3), 1.07 (d, 2H, J=12.5 Hz), 1.10 (d, 2H, J=12.5 Hz), 1.24 (d, 2H, J=12.4 Hz), 1.28 (d, 2H, J=12.5 Hz), 1.44 (m, 2H). 1.5 (d, 2H, J=12.0 Hz), 1.68 (m, 2H), 2.06 (m, 1H), 2.95 (d, 2H, J=7.0 Hz), 3.88 (m, 1H), 7.16, (br, 2H, Ar), 7.26 (m, 2H, Ar), 7.82 (brs, 1H, NH-amide), 8.14 (brs, 2H, NH2-amine). 13C (DMSO-d6) δ (ppm): 29.8 (CH), 30.4 (CH3), 32.3 (Cquat), 36.9 (CH2), 39.6 (CH2), 42.6 (CH2), 47.2 (CH2), 50.5 (CH2), 53.3 (Cquat), 54.0 (CH), 115.6 (CHAr, 3JCF=22.0 Hz), 131.6 (Cquat-Ar), 132.0 (CH-Ar, 4JCF=8.3 Hz), 162.8 (Cquat, 1JCF=243 Hz), 167.1 (CO). ESIMS: m/z: 345, [M+H]+
6. 2-амино-3-фенилпропан-N-(3’,5’-диметиладамантан)-амид 1H (DMSO-d6) δ (ppm): 0.78 (br, 3H, H-2’), 1.33 (m, 3H, H-2a), 1.41 (m, 3H, H-2b), 1.426 (s, 9H, tBu), 1.560 (m, 3H, H-4b), 1.66 (m, 3H, H-4a), 2.99 (dd, 1H, 3J=9.6, 2J=13.5, CH2, PheAla), 3.11 (dd, 1H, 3J=6.2,2J=13.8, CH2, PheAla), 3.59 (m, 1H, H-3’), 4.24 (br q, 1H, CH, PheAla), 5.20 (br, 1H, NH), 5.41 (br, 1H, NH), 7.23 (m, 3H), 7.30 (t, 2H). 13C (DMSO-d6) δ (ppm): 14.2 (СН3, C-2’), 28.2 (Mem C-3), 36.9 (CH2, C-4), 38.1 (CH2, C-2), 38.2 (Mem-CH2, C-2), 38.2 (PheAla-CH2), 53.0 (CH, C-l’), 56.2 (Mem-CH), 126.9 (Ph), 128.7 (Ph), 129.4 (Ph), 170.2 (CO). ESI-MS: m/z: 326, [M+H]+
7. 2-амино-3-(4-хидроксифенил)пропан-N-(3”,5”-диметиладамантан)-амид 1H-NMR: (DMSO-d6) δ (ppm): 0.75. (d, J=6.7 Hz, 3H, H-2’, D2), 0.93 (d, J=6.7 Hz, 3H, H-2’), 1,49 (3H, H-4b), 1,57 (3H, H-4a’), 1.84 (br, 3H, H-3, D1), 2.87 (m, 2H, CH2, D1+D2), 3.44 (D1+D2) 3.93 (m, 1H, CH, D2), 6.69 (m, 2H, Ar, D1), 6.70 (m, 2H, Ar), 7.04 (m, 2H, Ar), 7.01 (m, 2H, Ar), 7.78 (d, 1H, J=9.4 Hz, NH - amide), 7.89 (d, 2H, J=9.4 Hz, NH - amide), 8.12 (br., 1H, NH2); 13C-NMR: (DMSO-d6) δ (ppm): 13.6 (CH3, D2), 13.9 (CH3), 27.5 (CH) 27.6 (CH), 37.5 (C-4), 37.6 (C-4), 37.5 (C-2), 37.6 (C-2), 52.7 (CH), 53.6 (CH), 53.5 (CH), 115 (CH-Ar), 130.4 (CH-Ar) 130.2 (CH-Ar), 156.5 (Cquat), 167.1 (CO); ESI-MS: m/z: 343, [M+H]+
8. 2-(аминометил)-1,3-тиазол-4-карбокси-N-(3’,5’-диметиладамантан)-амид 1H-NMR (CDCI3) δ (ppm): 1.12 (m, 2H), 1.26 (d, 2H, J=12.6 Hz), 1.32 (dd, 2H, J=2.8 Hz, J=12.5 Hz), 1.55 (d, 2H, J=11.9 Hz), 1.60 (d, 2H, J=11.6 Hz), 1.77 (d, 2H, J = 2 Hz) 2.09 (m, 1H), 3.45 (s, 2H), 4.39 (d, 2H, CH2), 7.25 (s, 1H, NH), 8.04 (br t, 1H, NH), 8.95 (s, 1H, CHThz). 13C (DMSO-d6) d (ppm): 171.9 (COamide), 156.2 (C-Thz), 150.6 (C-Thz), 123.6 (CH-Thz), 79.9 (C), 50.6 (CH2), 47.4 (CH2), 42.7 (CH2), 42.4 (CH2), 29.6 (CH), 35.7 (CH2), 38.1 (CH2), 29.6 (CH). ESI-MS: m/z: 320, [M+H]+
9. 2-(аминометил)-1 ’,3’-тиазолил-4’-2-(1,3-тиазол)-4-карбокси-N-(3”,5”-диметиладамантан)-амид 1HNMR (CDCI3) δ (ppm): 0.79 (s, 6H, CH3), 1.18 (m, 2H), 1.31 (d, 2H, J=13.2 Hz), 1.39 (d, 2H, J=12.9 Hz), 1.81 (m, d, 2H, J=12.2 Hz), 1.71 (m, d, 2H, J=10.6 Hz), 1.99 (m, 2H), 2.16 (m, 1H), 4.26 (t, 1H, J=6.5 Hz), 4.42 (d, 2H, J=6.2 Hz), 4.53 (d, 2H, J=6.7 Hz), 7.34 (t, J=7.5 Hz, 2H), 7.43 (t, J=7.5 Hz, 2H), 7.45 (s, 1H), 7.72 (d, J=7.7 Hz, 2H), 7.91 (d, J=7.7 Hz, 2H), 8.26 (s, 1H), 8.37 (s, 1H). 13C NMR (DMSO-d6) δ (ppm): 15.2 (CH3, C-2’, D1), 15.4 (CH3, C-2’, D2), 28.4 (Mem C-3, D2), 28.6 (Mem C-3, D1), 28.1 (C(CH3)3, D2), D1), 37.1 (CH2, C-4, D2), 37.9 (CH2, C-4, D1), 38.1 (СН2, D2), 38.2 (Mem-CH2, С-2, D1), 53.3 (CH, С-1’, D1), 53.5 (CH, C-1’, D2), 56.4 (Mem-CH, D2+D1), 132.5 (C5 Thz), 147.9 (C4 Thz), 163.1 (C2 Thz). ESI-MS: m/z: 366, [M+H]+
Етапите на синтеза на съединението с формула (I), съгласно изобретението, са обобщени на Схема I подолу:
tDCCTIAHTTA
Схема I
BG 67555 Bl
Където:
BOC е Х-(трет-бутоксикарбонил);
R е изходното съединение, избрано от групата, посочена по-горе и представляващо амино киселина или пептидо миметик;
BOC- R е Вос- защитена аминокиселина или пептидомиметик.
Постигнатата по този начин химична модификация на съществуващото лекарствено средство за борба с болестта на Алцхаймер мемантин с природните аминокиселини аминоетанова киселина, 2-амино-Зметилбутанова киселина, 2-аминопропанова киселина, 3-аминопропанова киселина, 2-амино-Зфенилпропанова киселина, 2-амино-3-(4- хидроксифенил)пропанова киселина, неприродната аминокиселина 2-амино-3-(4-флуорофенил)пропанова киселина и пептидомиметиците 2-(аминометил)-1,3-тиазол-4карбоксилна киселина и 2-(аминометил)-Г,3’-тиазолил-4’-2-(1,3-тиазол)-4-карбоксилна киселина, води до получаването на ново съединение, което в условията на организма се хидролизира и се разделя на двете участващи компоненти: компонент 1 - мемантин и компонент 2 - съответната аминокиселина или пептидомиметик. По този начин в организма се създават условия новосинтезираното съединение да действа както като NMDA-рецепторен антагонист, така и като транспортна молекула, улесняваща преминаването на мемантина през клетъчната мембрана, когато втората компонента е аминокиселина или антимикробен агент, както и когато втората компонента е модифицирана аминокиселина или пептидомиметик. Така съединението, съгласно настоящото изобретение, е едновременно ефективно, както за преодоляване на развиваща се инфекция, причинена от клинично значими, условно патогенни бактериални видове и гъби, така и при лечение на Болестта на Алцхаймер.
Изобретението се илюстрира със следните примерни изпълнения без да ограничават неговият обхват.
Пример 1: Получаване на 2-амино-3-(4-флуорофенил)пропан-Х-(3”,5”-диметиладамантан)-амид, съгласно изобретението.
За получаване на съединение 2-амино-3-(4-флуорофенил)пропан-М-(3”,5”- диметиладамантан)-амид, 10 mmol Х-(трет-бутоксикарбонил)-2-амино-3-(4-флуорофенил)пропанова киселина се разтварят в 3 ml диметилформамид при стайна температура и непрекъснато разбъркване. Към този разтвор се добавят 10 mmol триетиламин (TEA) и 14 mmol от свързващия реагент дициклохексилкарбодиимид (ДСС). В отделен съд 11 mmol мемантин хидрохлорид се разтварят в 2 ml диметилформамид и след двадесет минути след приготвянето на първия разтвор, разтворите се смесват. Ходът на реакцията се следи хроматографски. Продължителността на реакцията е около 7 часа. След приключването й се извършва двукратно промиване с разтвор на 5% NaHSO3, разтвор на 5% NaHSO4 и еднократна промивка с вода. Органичният слой се суши с безводен Na2SO4, след което се филтрува, а разтворителя се изпарява. Продуктът (Х-(трет-бутоксикарбонил)-2-амино-3-(4флуорофенил)пропан-Х-(3”,5”-диметиладамантан)-амид) се изолира.
Към получения и изолиран №(трет-бутоксикарбонил)-2-амино-3-(4-флуорофенил)пропан-№ (3”,5”диметиладамантан)-амид, охладен до 0°С, се прибавя на капки трифлуороцетна киселина. Разтворът се разбърква при 0°C до пълното премахване на защитната (трет-бутоксикарбонил) група. Процесът се следи хроматографски. Разтворителите се изпаряват, след което се добавят трикратно 30 ml диетилов етер с последващо изпаряване. Към полученият маслообразен продукт се добавят няколко капки етилацетат и около 10-20 ml диетилов етер. В резултат на обработката се получават кристали трифлуорацетатна сол на 2 -амино-3(4-флуорофенил)пропан-№(3”,5”-диметиладамантан)-амида. Разтворителите се изпаряват и към кристалите се добавя 3 ml вода, 1 ml метанол и 1 ml ацетонитрил. Към получения разтвор се добавя 25%-ен амоняк до достигане на pH 7.5-8. Следва неколкократна екстракция с етилацетат, сушене на органичния слой с безводен Na2SO4, филтруване и изпаряване на разтворителя. Получените кристали се пречистват чрез колонна хроматография.
Полученият продукт е 2-амино-3-(4-флуорофенил)пропан-N-(3”,5”-диметиладамантан)-амид - свободна база. Добив 2002,5 mg (45%).
Полученото съединение е с наименование по IUPAC: 2-амино-3-(4-флуорофенил)пропан-N- (3”,5”диметиладамантан)-амид.
1Н (DMSO-d6) δ (ppm): 0.80 (s, 6Н, 2хСН3), 1.07 (d, 2Н, J = 12.5 Hz), 1.10 (d, 2Н, J = 12.5 Hz), 1.24 (d, 2H, J = 12.4 Hz), 1.28 (d, 2H, J = 12.5 Hz), 1.44 (m, 2H). 1.5 (d, 2H, J = 12.0 Hz), 1.68 (m, 2H), 2.06 (m, 1H), 2.95 (d, 2H, J = 7.0 Hz), 3.88 (m, 1H), 7.16, (br, 2H, Ar), 7.26 (m, 2H, Ar), 7.82 (brs, 1H, NH-amide), 8.14 (brs, 2H, NH2amine). 13C (DMSO-d6) δ (ppm): 29.8 (CH), 30.4 (CH3), 32.3 (Cquat), 36.9 (CH2), 39.6 (CH2), 42.6 (CH2), 47.2 (CH2), 50.5 (CH2), 53.3 (Cquat), 54.0 (CH), 115.6 (CHAr, 3JCF = 22.0 Hz), 131.6 (Cquat-Ar), 132.0 (CH-Ar, 4JCF = 8.3 Hz), 162.8 (Cquat, 1JCF = 243 Hz), 167.1 (CO). ESI-MS: m/z: 345, [M+H]+
Пример 2: Невропротективно действие на мемантинови производни, съгласно изобретението
Биологични изследвания in vitro
Резултатите от in vitro изследванията показват, че изследваните производни имат благоприятен невропротективен ефект. Те подържат жизнеспособността на невроналните клетки, въпреки цитотоксичността, индуцирана от бета амилоида. В сравнение с контролната група клетки, третирани с мемантин, 2-амино-3-(4флуорофенил)пропан-N-(3”,5”-диметиладамантан)-амид демонстрира сравнително еквивалентен невропротективен ефект при наномолни концентрации, докато 2-амино-3-фенилпропан-N-(3”,5”диметиладамантан)-амид и 2-амино-3-(4-хидроксифенил)пропан-N-(3”,5”-диметиладамантан)-амид показват много по-добър невропротективен ефект. От Таблица 1 по-долу е видно, че сред тестваните съединения, ароматните аминокиселинни аналози притежават еквивалентен, а в някои случаи дори по-добър невропротективен ефект спрямо контролните, в сравнение с тези на алифатните аминокиселини.
Таблица 1: Невропротективен ефект на мемантинови производни.
Съвлннвния Cli’-ECta (нМ) CoCIj.ECm LPS(TNF-n} ЧСи (μΜ) LPSjILi) WM1
Миин4 m 3.34410^1 ΟΜΗίΡ 01U1 ±0.047 0 0Ш £ о 017 014361 0 Dt17
ммнмтян-щз.а- Дим ттвдам а нпа н] - аммд ίϊ47± 1 ВЗ α 7434 i 0 Ίίί& 21.75±ЗВ8 26 KJtDM
IT,5-диМегмп»лзч»гт>»1зиид «Д7± s.a 0.230B±DDM Ή.234 3.t8 Μ77±&66
4 и мгтнпад е кчн т» ϊ-ям ид 4l.09t319 Μ9Ϊ±Τ44 321713^ 3D 2215.19
3-aMWro· npmaw- 4-)3,5- 33.1715 54 (ЩЦКММТ 4Ϊ ίί ± 1 29 «2 3914 9?
2-а мимо 3-Г4- * п у ил| прала н N (ЗЛ^-дом^йлвдомвигвн·)- 1 o вехю= 04141 1-3.055 влам ± оди 0 ΪΪ70 t 0 K>7X
^амммр-з-фвчнглрапанМ-^.б-ИМ^иЛАДамш-п*·) амид DWE5 MiTitaow
КМДДОмШфЬ ИЛ | π ра пам М |3Т-днуетшчдаийнтлм)· лмид_____________ ____ Д-яе-ю» ΙΜί D БбМ 1 001В9 msiujwih 1
BG 67555 Bl
Cir-EGo обозначава ефективната концентрация на изследваното съединение при индуцирана от бета амилоид (Αβ) цитотоксичност, стимулирана от медни йони.
C0CI2-EC5O обозначава ефективната концентрация на изследваното съединение при индуциране от бета амилоид (Αβ) цитотоксичност, стимулирана от кобалтов дихлорид.
LPS(TNF-a)-IC5o обозначава инхибиращата концентрация на изследваното съединение при индуциране от тумор-некротизиращ фактор алфа (TNF-a) цитотоксичност, стимулирана от липозахариди. '
LPS(IL-6)-IC5o обозначава инхибиращата концентрация на изследваното съединение при индуцирана от интерлевкин - 6 (IL-6) цитотоксичност, стимулирана от липозахариди.
Пример 3: In vitro тестване за антимикробна активност на мемантинови производни
На изследване са подложени следните мемантинови производни, номерирани както следва:
1. аминоетан-М-(3,5-диметиладамантан)-амид;
2. 2-амино-3-(4-флуорофенил)пропан-М-(3”,5”-диметиладамантан)-амид;
3. 2-амино-З-метилбутан-М-(3 ’,5 ’-диметиладамантан)-амид;
4. 3 -амино-пропан-N-(3 ’ ,5 ’ -диметиладамантан)-амид;
5. 2-(аминометил)-1,3-тиазол-4-карбокси-К-(3 ’,5’-диметиладамантан)-амид
Тест култури
Моделните тест култури са от НБПМКК и колекция на Биологически факултет при СУ „Св. Климент Охридски“.
• Бактерии: За експериментите са използвани Грам положителни и Грам отрицателни клинично значими условно патогенни бактерии Escherichia coli НБПМКК 3397, Salmonella enterica НБПМКК 8691, Staphylococcus aureus НБПМКК 6538 и Bacillus megaterium БФ 145. Тест културите са изготвяни чрез посев в хранителна среда месо-пептонен бульон (МПБ) със състав (g/L): 5 пептон, 3 говежди екстракт, 5. NaCI, pH 7.0 и култивирани за 16 часа при Т = 37°С. Използвани са култури с плътност OD585 = 0.5 McF (стандарт за оптична плътност по Макферланд).
• Дрождеви микроорганизми: Тест културите Rhodotorula sp. БФ 16-25 и Candida lusitniae БФ 74-4 са изготвяни чрез посев в течна хранителна среда YPD със състав (g/L): 20 глюкоза, 10 пептон, 5 дрождев екстракт и култивиране на клатачен апарат при 220 rpm за 16 h, при Т = 28°С. Използвани са работни култури с плътност OD585 = 0.8 McF.
Методи: Качествен анализ на антимикробна активност - метод на дифузия в агар
Бактериалните и дрождеви тест култури се изготвят, както е описано по-горе.
Бактериалните култури се инокулират дълбочинно, а дрождевите-повърхностно в съответните агаризирани хранителни среди при концентрация 1 ml тест култура за бактериите и 0.1 ml за дрождите към 15 ml подходяща хранителна среда. След посев, в хранителните среди се правят ямки с диаметър 9 mm, в които се поставят по 50 μΐ от изследваните проби. След инкубиране за 1.5 h на 4°С за дифундиране на пробата се провежда култивиране за 24 - 48 h при 28/37°С.
Ефективността на изследваните съединения в концентрации от 10 mМ се определя чрез измерване на зоната на инхибиране (в mm) и сравнява с тази на контролите DMSO, мемантин и търговски препарати тетрациклин и нистатин (30 μg/disk) и немдатин (мемантин-HCI, 10 mg/tablet).
Количествен анализ на антимикробна активност: определяне на минималната инхибираща концентрация (МИК)
Тест културите са приготвени, както е описано по-горе. От 10 mМ мемантинови конюгати са приготвени поредица разтвори с двукратно намаляващи концентрации. Аликвоти (20 μl) от тези разтвори се накапват върху петриеви панички с тест култури и инкубират 24/48 h на оптимална за микробния вид температура. Отчитат се зоните на инхибиране и се определя МИК.
Влияние на клетъчната плътност на бактериалните култури върху инхибиторния ефект на изследваните МЕМ-конюгати
Тест култури се приготвят, както е описано по-горе с начална концентрация 0.1,0.3 и 0.5 McF. Към всяка култура се добавя по 0.5 ml 1 шМ разтвор на тестваните конюгати. Пробите се инкубират на 37°С. Измервания на OD585 се извършват на 2, 3, 4, 5, 6 и 7 h от инкубирането. Резултатите от изпитването, съгласно настоящия пример са представени на Таблици 2, 3 и 4 по- долу. От всички изследвани субстанции, вещества № 1 - 5 проявяват инхибиторен ефект към отделни тест-микроорганизми. Вещество № 3 оказва по-голяма ефективност към Грам-отрицателните бактерии, а към Грам-положителните, повлиява растежа само на В. megaterium БФ 145. Съединение № 4 оказва ефект единствено по отношение растежа на S. enterica НБПМКК 8691, а № 5 има по-добър инхибиторен ефект срещу Грам-положителните бактерии. Наблюдава се видова специфичност по отношение на ефекта на различните производни на мемантина, с изключение на конюгат № 2, който е ефективен към всички изследвани щамове. Инхибиторният му ефект е съизмерим с този на положителните контроли търговски препарати тетрациклин и нистатин.
Оценката на ефекта на клетъчната плътност на моделните бактериални култури върху инхибиторния ефект на изследваните МЕМ-конюгати дава възможност да се изведе модел на преживяемостта на щамовете, представен на Таблица 3. Физиологичният показател преживяемост нараства право пропорционално с повишаване на начална концентрация на бактериалния инокулум. За период от 5 h, когато нетретираната култура навлиза в стационарна фаза, в пробите се наблюдава потискане на растежа в различен обхват. Той е специфичен както по отношение на изпитваните вещества, така и по отношение на видовата принадлежност на тест културите. Най-чувствителна е S. enterica НБПМКК 8691 към вещество № 2, при която се регистрират най-ниски стойности на преживяемост на културата.
Таблица 2: Антимикробна активност на мемантинови производни
Г рам-отрицателни бактерии Грам- папажитвЛНН бактерии ДрСЖДОРН МйКР^Аргвннмн
Съединение· Ns $ en№rJVa НЕПМКК №91 Е eati НБПМКК 3397 II Si. aureus НБПМКК 6518 В. 6Ф145 ЕФ 16-26 Canada tuatlniae БФ 74-4
1 НС Ht не не чй не
2 20 22 21 22 2S 23
3 11 11 не 16 на не
4 16 не не не не не
5 не 13 10 16 не
MEM-HCI не не « не че нй
МЕМ не нй не Ηΐ не Нй
2-ам1+но-3-^флудраф&ил)пр млюм киселина не не ме не Нй
□MSO мй не не не не ме
Твтрациклим 26 26 34 34 - -
Пилата - - - - 26 24
*На съединенията, номерирани от 1 до 5 съответстват:
1. аминоетан-М-(3,5-диметиладамантан)-амид;
2. 2-амино-3-(4-флуорофенил)пропан-М-(3”,5”-диметиладамантан)-амид;
3. 2-амино-З-метилбутан-М-(3 ’,5’-диметиладамантан)-амид;
4. 3 -амино-пропан-N-(3 ’ ,5 ’ -диметиладамантан)-амид;
5. 2-(аминометил)-1,3-тиазол-4-карбокси-К-(3 ’,5’-диметиладамантан)-амид.
Зоните на инхибиране на растежа на тест микроорганизмите са представени в mm и включват ямката за нанасяне на пробата; „не”- не се наблюдава зона на инхибиране.
Таблица 3: Минимална инхибираща концентрация (МИК) на мемантинови производни
BG 67555 Bl
Г рам-отрнцат&лн н £внтврии Г рам-положителни бактерии Дрождеви микрпорганими
С>.ФД. № (гпМ| 5. frtWTJ НБПМКК №91 Е eoft НЕПМКК 3397 П SL aureus НБПМКК 6W6 В msgaranum БФ 145 ар. Б® 16-16 ЕФ 74-1
1 1 25 6 0 1.25 0 0.3125
2 0 156 1 25 1 25 0.625 0.Q7B 0 076
3 1 25 5 10 25 0 0 3125
4 0 10 0 0 0 0 076
5 5 5 10 10 1.25 0 3125
- няма зона на инхибиране;
МИК на съединенията е представена в тМ.
Таблица 4: Модел на преживяемостта на условно патогенни бактерии спрямо изследваните вещества; култивиране - 5 h.
Съедин. QDms Прежиаяемост
Е. cofi НБПМКК 3337 НБПМКК 8631 St iwwi неп»ккб53« В. megaterlum БФ 145
t 0.1 0 з 0 5 5 36 16.05 Μ.4θ 16 6?
t Б7 17.65 56.35 20. W
26 25 55 0
2 0 1 0 3 0 S 0 0 0
0 0 0 0
0 5 0
3 0 1 0.3 0 5 5 26 0 15.38 16 67
26 67 11 76 31.52 О
53 Μ 625 40 0
1 4 0 1 0 3 0.5 21 05 0.52 19.23 0
_______ь 30_____ 40 11.76 31 26 54 55 25 33.33 [}
1 5 0 1 03 05 21 05 а 15.35 15.Б7
33 33 5 56 36.36 0
46 57 6 26 35 80
BG 67555 Bl
Пример 4. In vitro тестване антимикробна активност на 2-амино-3-(4-флуорофенил)пропан-Х- (3”,5”диметиладамантан) -амид
Тест култури.
Моделните бактериални и дрождеви тест култури и тяхното изготвяне са както в Пример 3. Тест култури от филаментозните гъби Fusarium graminearum - НБПМКК 2294 и Penicillium claviforme БТ 136 са изготвяни чрез посев върху хранителна среда картофено - глюкозен агар (КГА) със състав (g/L): 200 картофи, 10 глюкоза, 15 агар и култивиране за 5 дни при Т = 28°С.
Методи:
Качественият анализ за антибактериална и антидрождева активност на 2-амино-3-(4флуорофенил)пропан-Х-(3”,5”-диметиладамантан)-амид в концентрации от 0,1 mM, 1 тМ и 10 тМ е проведен, както е описано в Пример 3. За качествена оценка на активността срещу филаментозни гъби се изготвят спорови суспензии от пет дневни култури върху КГА в концентрация 1 х 105 spores/ml, определени чрез броителна камера на Бюргер. Антигъбният ефект се оценява чрез инокулиране на свежа хранителна среда КГА (15 ml) в натриева паничка с 3 μΐ от съответната спорова суспензия и култивиране за 5 дни при 28°С. Инхибирането на радиалната скорост на растеж (Кг) на гъбните култури, измерена като увеличение на диаметъра на гъбната колония (mm) за единица време (h) се изчислява, като процент от тази на нетретирана контрола. Положителна контрола е търговският фунгициден препарат топсин.
Определяне на минимална бактерицидна концентрация (МБК)
Минималната бактерицидна концентрация е оценена по следната схема: в МПБ, съдържащ различни концентрации на 2-амино-3-(4-флуорофенил)пропан-М-(3”,5”-диметиладамантан)-амид (10 mM, 1 тМ, 0.5 тМ, 0.01 тМ) се инокулират 10 μΐ от изследваната тест култура с OD585 = 0.5 McF. Пробите се инкубирани за 24 h при оптимална за микробния вид температура. След инкубацията, епруветките са прегледани за наличие на растеж. От последната епруветка без видим растеж се изготвят разреждания 1:1 и 1:10, 1:100 и 1:1000. Последните са инкубирани при същите условия за 24 h. След това 10 μΐ от всяка епруветка се посява върху МПА, инкубира се за 24 h и проверява за наличие/липса на растеж за определяне на минимална бактерицидна концентрация.
„Time-kill“ тест за оценка на бактериостатичен/бактерициден ефект.
Тест културите се приготвят, както е описано в Пример 3 с начална концентрация 0.1,0.3 и 0.5 McF. Към всяка култура се добавя по 0.5 ml 1 mM разтвор на 2-амино-3-(4-флуорофенил)пропан-М-(3”,5”диметиладамантан)-амид. Пробите се инкубират на 37°С. Измервания на OD585 се извършват на 2, 3, 4, 5, 6 и 7 h от инкубирането. В пробите се определят CFU/ml (xi) и се сравняват с данните за контрола (без инхибитор) от същия час (хк). Резултатите се интерпретират по следната схема: при xi > хк - съединението стимулира растежа на микроорганизмите; при xi = хк - съединението няма ефект; при xi = CFU/ml преди инкубирането ефектът на съединението е бактериостатичен; при xi < хк - ефектът на съединението е бактерициден.
Резултатите от изпитването, съгласно настоящия пример, са представени на Таблици 5 и 6 по-долу и се илюстрират с приложената Фигура 1, представяща динамиката на растеж на S. enterica НБПМКК 8691 в присъствие на 1 mM 2-амино-3-(4-флуорофенил)пропан-М-(3”,5”-диметиладамантан)-амид. При 0.1 mM 2амино-3-(4-флуорофенил)пропан-М-(3”,5”-диметиладамантан)-амид, инхибиторен ефект върху бактериалния растеж не се наблюдава, при 1 mM такъв се регистрира срещу St aureus НБПМКК 6538 и В. megaterium БФ 145, а при 10 mM се потиска растежа на всички изследвани бактериални видове. Определянето на МИК в Пример 3 показва, че най-чувствителен е видът S. enterica НБПМКК 8691 (МИК = 0.156 mM), следван от В. megaterium БФ 145 (МИК = 0.625 mM). За S. enterica НБПМКК 8691 МБК = 0.3 mM.
„Time-kill“ тестът на 2-амино-3-(4-флуорофенил)пропан-М-(3”,5”-диметиладамантан)-амид, проведен с най-чувствителния бактериален вид - Salmonella enterica НБПМКК 8691 показва бактерициден ефект и 100% инхибиране на бактериалния растеж след 7 h култивиране в присъствие на изследваното веществото. За същия период контролата достига клетъчна плътност над 6 х 108 CFU/ml.
Таблица 5: Антимикробна активност на 2-амино-3-(4-флуорофенил)пропан-М-(3”,5”-диметиладамантан)амид
BG 67555 Bl
Грам-отрицателни бактерии Грам- положителни бактерии Дрождеаи μ и крй й рган нмй
4)eHMnanaHMnij4-FJl-N ди иетнп-ядама-нтан Ьамид (mM) S. enterica НБПМКК 6691 Е. ton НБПМКК 3397 а Sf. awius НБПМКК 6536 а megaterium ЕФ ufa sp БФ 16-25 fusrinide ЕФ 744
0 1 не МС МИ НС не не
1 нЕ НС а 12 не не
ιΰ м 22 21 22 2& 23
не не МИ нй че ‘ не
МЕМ не не на не не не
2-амнно-3-<4флуорпфенкН} пр&чамОМ мимиина не не НЕ не не не
не Mfr не не не НС
Зоните на инхибиране на растежа на тест микроорганизмите са представени в mm и включват ямката за нанасяне на пробата; „не”- означава, че не се наблюдава зона на инхибиране.
Ha Таблица 6 по- долу е показан силно изразен инхибиторен ефект на 2-амино-3-(4-флуорофенил)пропанМ-(3”,5”-диметиладамантан)-амид върху растежа на филаментозните фунги. Той е в обхват 9.5% при Penicillium chaviforme БТ 136 и 39.4% при Fusarium graminearum НБПМКК 2294.
Таблица 6: Инхибиране радиалната скорост на растеж на филаментозни гъби от 2-амино-3-(4флуорофенил)пропан-М-(3 ”,5”-диметиладамантан)-амид
Час (И) PenidiHum ctiavifofme d (mm) Fusarium ^minaarum d
K Толсин DMSO N2 K Топени □ MSO N2
0 0 0 0 0 0 0 0 0
24 5.5 ол> 3.5 6.6 6.5 15.0 21,0 7,0
43 11.5 (№ 13,5 1П.5 25.6 39.D 39.0 35.0
72 16.0 two 13,5 14.5 50.5 44.0 66.0 46.0
93 21,0 23,0 19.5 70 5 47,0 92,5 43.0
120 25,0 Djli 27,0 210 55.0 50,0 Θ5Ό 52.0
Кг [тпим) 0.21 0 022 0.19 0.71 0.42 0.71 0 43
BG 67555 Bl
Физико-химични характеристики
Рентгеноструктурен анализ
Понастоящем, рентгеноструктурен анализ е водещият метод, даващ еднозначна информация за структурата на веществата в твърдо състояние. Методът изисква източник на монохроматично лъчение, монокристал или поликристал (прах), гониометрична система и детектор на рентгенови лъчи. Лъчението се насочва към кристалите, като по този начин се получават снопове отразени лъчи който се регистрират от детектора. Комбинацията от дифракционен интензитет и положението му (рефлекс) генерира набор от рефлекси, които са специфични за всеки кристален материал. Рентгеноструктурният анализ използван за доказване на кристалната структура на веществата беше проведен на апарат Supemovadual, Oxford diffraction или D2Phasr Bruker, при стайна температура на образците с Мо или Си лъчение.
Диференциален термичен анализ (ДТА, DTA)
ДТА се използва за измерване на ендотермични или екзотермични ефекти свързани с преходи (фазови и др.) във функция от температурата. Преходите включват кристализация, аморфизация, десорбция, топене и сублимация. Експериментът се провежда в контролирана атмосфера (въздух). Базира се на отчитане на разликата между температурата на изследваното вещество и тази на еталон. Чрез ДТА може да се определя температура на топене на органични молекули.
Термогравиметричен анализ (ТГА, TGA)
ТГА измерва промяната на теглото на веществата, като функция от температурата и/или времето. Найчесто този метод се употребява за определяне на тегловни промени свързани с разлагане, окисление или абсорбиране на влага и т. н. Диференциалния термичен анализ (ДТА) и термогравиметричния анализ (ТГ) бяха проведени на апарат STA (Simultaneous thermal analyzer) Stanton Redcroft 1500. Условия на експеримента: нагряване от стайна температура до 250°С, със скорост на покачване на температурата - 5°C.min·1; продухващ газ-въздух.
ДТА кривата на 3-амино-пропан-Х-(3’,5’-диметиладамантан)-амид, представена на Фигура 2а, показва два ефекта при 160°С и в областта 200-250°С. Тези ендо ефекти отговарят съответно на стапяне (фазов преход) на кристалната структура и последваща деструкция. При ТГА се наблюдава рязък спад в теглото на пробата (80%), започващ от около 215°С. При охлаждането не се регистрират ефекти свързани с кристализация. ДТА и ТГА кривите на 2-амино-3-(4-флуорофенил)пропан-Х-(3”,5”-диметиладамантан)-амид, представени на Фигура 2Ь, отново показват два ендо ефекта, свързани със стапяне (-150°) и деструкция (~210°С) съпроводена с тегловни загуби.
Праховият рентгеноструктурен анализ на веществата, представен на Фигура За и ЗЬ, показва еднозначно наличие на една фаза при 3-амино-пропан-Х(3’,5’-диметиладамантан)-амид, и 2-амино-3-(4флуорофенил)пропан-Х-(3”,5”-диметиладамантан)-амид. При разтваряне и последващо изпарение на разтворителя, кристалната фаза се запазва, като степента на кристалност нараства, докато аморфното хало на практика изчезва.
Данните от термичния и праховия рентгенофазов анализ разкриват стабилността на веществата, липса на фазови преходи във функция от температурата (термична стабилност) и липса на фазови преходи след разтваряне (липса на полимоорфизъм).
Решени са и кристалните структури на 3-амино-пропан-Х-(3’,5’-диметиладамантан)-амид и 2-амино-3-(4флуорофенил)пропан-Х-(3”,5”-диметиладамантан)-амид. Таблица 7 по-долу представя основните данни за кристална структура на мемантиновите аналози. Докато съединението 3-aMHHO-nponaH-N-(3’,5’диметиладамантан)-амид кристализира в центросиметрична пространствена група (P2i/c, No 14), то 2-амино3-(4-флуорофенил)пропан^(3”,5”-диметиладамантан)-амид кристализира в нецентросиметрична пространствена група (P2i2i2i, No 19). Именно с наличието на рацемична смес и липсата на такава могат да се обяснят разликите в наблюдаваните антимикробни активности.
Таблица 7: Данни за кристалната структура на мемантиновите производни
BG 67555 Bl
Вещество duMBmunaddMiHntaMj-einird i-W μ и g - 3-/4 л y op σ Ш1 Jirp ο л w-ft-
Темперятурв/К гзвд 290(21
Кристала система monoclinic Drthar horn tin
Прастммствеиа rpvns P2,>c P2,2,2i
а/А 15 6374(10) 5.9402(6)
Ь/А 11 5090(6) 10 4856(7}
с/А to 9889(8) 35 454(3)
of' SO 90
μ* 110.205(0) 90
уГ SO 90
Обеи/А’ 1920.4(2) 25800)4)
2 4
t 260 1 227
uTmirr1 0.105 D.1Q2
F(000) 776.0 1ИВ0
Pijuep на KpMcrana?mmJ 3.3 «015« 0.15 93^02 = 015
Лъчение MoKo (λ = 0 71073) MdKd (λ = 0.7)073)
2$ range for dets wlfection/ 5.522 to 60. M6 5.982 id 57.35
Събрани рефлекси M11 9244
Независими рефлеосм 3370 [R* = 0.0634] 5265 = 0 0&BB[
D0tB/teslFainl3/piarBmetes 337orara29 5265/37,331
Емфтегз-рГ-ГЦ ОП FT 1.038 0.957
Fmai fl indenes [>=2σ да R, = 0.0693, wRa = 0 2410 0 0855. wRT =0 2062
Final R indexes [all (fata] R, = 0 >608. wR; = 0 3960 R, =0.2169 wR_- =0.2762
Large-il iff рвакЛнЯв / e AJ Ο.32Λ0.3Ο 0 7Щ-0 18
Данните от изследванията по-горе показват, че съединението, съгласно настоящото изобретение е стабилно в условията на стомашно-чревния тракт (pH 1.0 и pH 7.4), като най- добра антибактериална ефективност както към Грам-отрицателните, така и към Грам-положителните бактерии проявява съединение 2-амино-3-(4-флуорофенил)пропан^-(3”,5”-диметиладамантан)-амид. Инхибиторният му ефект е съизмерим с този на положителната контрола търговски препарат тетрациклин. Антибактериалната активност на съединения 2-амино-3-метилбутан-№(3’,5’-диметиладамантан)-амид и 2-(аминометил)-1,3-тиазол-4карбокси-N-(3’,5’-диметиладамантан)-амид е съизмерима, но по-ниска и варира между 10 и 16 mm зона на инхибиране. Съединението 3-амино-пропан-N-(3’,5’-диметиладамантан)-амид демонстрира ефект само срещу S. enterica НБПМКК 8691, а при съединение 2-(аминометил)-1’,3’-тиазолил-4’-2-(1,3-тиазол)-4-карбокси-N(3,5”-диметиладамантан)-амид инхибиторен ефект не се наблюдава. Всички изследвани вещества са разтворени в DMSO. Този разтворител, 2-амино-3-(4-флуорофенил)пропанова киселина, мемантин и мемантин хидрохлорид (MEM-HCI) са заложени, като контроли на експеримента.
Сравнителният анализ на антимикробната активност по отношение на Грам-статуса на тест-бактериите показва, че веществото 2-амино-3-метилбутан-N-(3’,5’-диметиладамантан)-амид оказва по-голяма ефективност към Грам-отрицателните бактерии, а към Грам-положителните, повлиява растежа на Bacillus megaterium БФ 145. Съединение 3-амино-пропан-N-(3’,5’-диметиладамантан)-амид оказва ефект по отношение растежа на S. enterica НБПМКК 8691, а 2-(аминометил)-1,3-тиазол-4-карбокси-№(3’,5’-диметиладамантан)амид има по-добър инхибиторен ефект срещу Грам-положителните бактерии. Наблюдава се видова специфичност по отношение на ефекта на различните производни на мемантина, с изключение на конюгат 2амино-3-(4-флуорофенил)пропан-№(3”,5”-диметиладамантан)-амид, който е ефективен към всички изследвани щамове.
При изследване на 1 тМ концентрация от мемантиновите конюгати, инхибиторен ефект на бактериалния растеж проявява вещество 2-амино-3-(4-флуорофенил)пропан^-(3,5”-диметиладамантан)-амид срещу Грамположителните St. aureus НБПМКК 6538 и В. megaterium БФ 145.
Антигъбен ефект проявява съединение 2-амино-3-(4-флуорофенил)пропан-№(3”,5”- диметиладамантан)амид. Количествено, той е съизмерим с този на положителната контрола-търговски препарат нистатин.
Експерименталните данни показват, че мемантиновите производни: аминоетан -N-(3,5диметиладамантан)-амид, 2-амино-3-метилбутан-N-(3’,5’-диметиладамантан)-амид, 3-амино-пропан-N-(3’,5’диметиладамантан)-амид, 2-амино-3-(4-флуорофенил)пропан-N-(3”,5”-диметиладамантан)-амид и 2(аминометил)-1,3-тиазол-4-карбокси-N-(3’,5’-диметиладамантан)-амид проявяват определен антимикробен ефект както срещу моделните прокариотни видове, така и срещу изследваните еукариотни култури.

Claims (1)

  1. Съединение с обща формула (I), където R представлява аминокиселина или пептидомиметик, избрани от групата, включваща аминоетанова киселина, 2-амино-3-метилбутанова киселина, 2-аминопропанова киселина, 3- аминопропанова киселина, 2-амино-3-фенилпропанова киселина, 2-амино-3-(4- хидроксифенил)пропанова киселина, 2-амино-3-(4-флуорофенил)пропанова киселина, 2-(аминометил)- 1,3-тиазол-4-карбоксилна киселина и 2-(аминометил)-1’,3’-тиазолил-4’-2-(1,3- тиазол)-4-карбоксилна киселина
BG113103A 2020-03-17 2020-03-17 Nmda-рецепторен антагонист с антимикробна активност BG67555B1 (bg)

Priority Applications (1)

Application Number Priority Date Filing Date Title
BG113103A BG67555B1 (bg) 2020-03-17 2020-03-17 Nmda-рецепторен антагонист с антимикробна активност

Applications Claiming Priority (1)

Application Number Priority Date Filing Date Title
BG113103A BG67555B1 (bg) 2020-03-17 2020-03-17 Nmda-рецепторен антагонист с антимикробна активност

Publications (2)

Publication Number Publication Date
BG113103A BG113103A (bg) 2021-09-30
BG67555B1 true BG67555B1 (bg) 2023-07-17

Family

ID=80735357

Family Applications (1)

Application Number Title Priority Date Filing Date
BG113103A BG67555B1 (bg) 2020-03-17 2020-03-17 Nmda-рецепторен антагонист с антимикробна активност

Country Status (1)

Country Link
BG (1) BG67555B1 (bg)

Also Published As

Publication number Publication date
BG113103A (bg) 2021-09-30

Similar Documents

Publication Publication Date Title
US20220281814A1 (en) Hdac6 inhibitors and uses thereof
EP1047692B1 (en) Methods of synthesizing and screening inhibitors of bacterial nad synthetase enzyme, compounds thereof and methods of treating bacterial and microbial infections with these inhibitors
US10556856B2 (en) Antibacterial agents
Khan et al. Syntheses of a library of molecules on the marine natural product ianthelliformisamines platform and their biological evaluation
CN109952297B (zh) 化合物
CA3160903A1 (en) Thiazololactam compound as erk inhibitor and use thereof
Li et al. Synthesis and bioactivities of new N-terminal dipeptide mimetics with aromatic amide moiety: Broad-spectrum antibacterial activity and high antineoplastic activity
CN108101780A (zh) 一类氟比洛芬查尔酮类化合物、其制备方法和用途
AU2016306694B2 (en) Phenylsulfonamido-benzofuran derivatives and uses thereof in the treatment of proliferative diseases
CN102438612A (zh) 腈衍生物及其药学用途与组合物
CN111170884B (zh) 一类水杨酰胺类化合物、其制备方法和用途
US20230331679A1 (en) Naphthalene monoimide compounds and methods thereof
US11434198B2 (en) Compounds and methods for the treatment of neurodegenerative diseases
Pańczyk et al. Synthesis and anticonvulsant activity of phenoxyacetyl derivatives of amines, including aminoalkanols and amino acids
BG67555B1 (bg) Nmda-рецепторен антагонист с антимикробна активност
CN114478451B (zh) 6-(羟基苄氧基)苯酞曼尼希碱类化合物、其制备方法和用途
CN105646439A (zh) 一类抗真菌药物增效剂及其制备与应用
CN108285424B (zh) 棉酚希夫碱衍生物及制备和在抗植物烟草花叶病毒病方面的应用
JP2010526133A (ja) 3,4−ジヒドロキナゾリン誘導体
CN110003033B (zh) 氟比洛芬查尔酮曼尼希碱类化合物、其制备方法和用途
CN110003034B (zh) 一类羟基氟比洛芬曼尼希碱类化合物、其制备方法和用途
CN113372296A (zh) 用于抑制多重耐药的金黄色葡萄球菌的硒啉类化合物及用途
KR19980079905A (ko) 신규한 벤족사진디온 유도체, 이의 제조 방법 및 이의 용도
Dahiya et al. Synthesis and antimicrobial screening of some novel halogenated phenoxyacetyl amino acid and peptide analogs
JP2009503047A (ja) 抗腫瘍性化合物