BG66536B1 - Хинолинови производни като антибактериални средства - Google Patents

Abstract

Настоящото изобретение се отнася до използването на хинолинови производни за производството на медикамент за лечение на бактериална инфекция и по-точно за лечение на инфекции, причинени от резистентни щамове и включват терапевтично активните нетоксични форми на киселинно присъединителни соли, които могат да образуват. Хинолиновите производни са съединения с формула І и ІІ, тяхна фармацевтично приемлива присъединителна сол с киселина или основа, или тяхна N-оксидна форма, съответно: съединения с обща формула І, където заместителите имат следните значения: R1 е Br, H, фенил; R2 e OСH3, SCH3; R3 е @@, фенил, 3-флуорофенил; R6 е Н, Cl; съединения с обща формула ІІ, където заместителите имат следните значения: R3 е 2,4-дифлуорофенил, фенил и L е NH(CH2CH3), NH(CH2CH3)(CH2фенил), NH(CH3), 1-имидазолил

Description

Настоящото изобретение се отнася до използването на хинолинови производни за производството на медикамент за лечение на бактериална инфекция.

Предшестващо състояние на техниката

Резистентността към по-старите и евтини антибиотични средства е внезапно появил се проблем. Някои важни примери включват устойчивите към пеницилин 3!гер!ососси5 рпеитошае, устойчивите към ванкомицин ентерококи, устойчивите към метицилин 8!арЬу1ососси8 аигеиз, полирезистентните салмонели.

Последиците от резистентността към антибиотични средства са сериозни. Инфекции, предизвикани от резистентни микроби, не реагират на лечение, което води до продължително боледуване и по-голям риск от смърт. Неуспешното лечение води също до дълги периоди на инфекция, които увеличават броя на заразени хора, движещи се в обществото, и с това излагат общото население на риска от заразяване с резистентни щамове. Болниците са критичен компонент в световния проблем с антимикробната резистентност. Комбинацията от силно податливи пациенти, интензивното и продължително използване на антимикробни препарати и кръстосаното заразяване водят до инфекции със силно резистентни бактериални патогени.

Самолечението с антимикробни и други препарати е основен фактор, допринасящ за резистентността. Приеманите при самолечение антимикробни препарати може да са ненужни, често са недостатъчно дозирани или може да не съдържат нужното количество от лекарството.

Друг главен проблем е несъгласието на пациента с препоръчаното лечение. Пациентите забравят да взимат лекарството, прекъсват лечението, когато се почувстват по-добре или не могат да си позволят пълния курс, с което създават идеалната среда за микробите по-скоро да се адаптират, отколкото да бъдат унищожени.

Поради появилата се резистентност към множество антибиотици лекарите се изправят пред инфекции, за които няма ефективна терапия. Болезнеността, смъртността и финансовите разходи при такива инфекции налагат повишени грижи за здравните системи по целия свят.

Следователно съществува голяма необходимост от нови съединения за лечение на бактериални инфекции и по-точно за лечение на инфекции, причинени от резистентни щамове.

\УО 2004/011436 разкрива заместени хинолинови производни, притежаващи активност срещу МусоЬас!епа, по-специално срещу МусоЪас!егшт !иЬегси1оз15. Едно определено съединение от тези заместени хинолинови производни е описано в 8с1епсе (2005), 307,223-227.

Беше открито, че хинолинови производни, описани в ХУО 2004/011436, притежават активност и срещу други бактерии освен МусоЪас!епа.

ЕР 1 901 743, включен изцяло тук с позоваване, описва използване на съединения за производството на медикамент за лечение на бактериална инфекция, различна от микобактериална инфекция, които са с обща формула (I)

тяхна фармацевтично приемлива киселинна или базисна присъединителна сол, тяхна стереохимична изомерна форма или тяхна Ν-оксидна форма, където: К? е водород, халоген, полихалоС^ алкил, С_1-в алкил, Аг или Не!; „р” е цяло число, равно на 1 или 2; И² е С,^ алкилокси, С, 6 алкилоксиС^ алкилокси или С]6 алкилтио; К³ е Аг, Не! или Не!¹; К⁶ е водород, халоген, полихало С1Ч. алкил, С,^ алкил, С_1Ч. алкилокси, С,^ алкилтио; или два съседни радикала К⁶, взети заедно, образуват двувалентен радикал с формула -СН=СН-СН=СН-; „г” е цяло число, равно на 1 или 2.

Съединението е различно от (алфа8, бетаК)6-бромо-алфа-[2-(диметиламино)етил]-2-метокси-алфа-1 -нафталенил-бета-фенил-3-хинолинетанол, негова фармацевтично приемлива киселинна или базисна присъединителна сол или негова Ν-оксидна форма

66536 ΒΙ

Техническа същност на изобретението

Настоящото изобретение се отнася до съединения с обща формула I,

тяхна фармацевтично приемлива присъединителна сол с киселина или основа или тяхна Ν-оксидна форма, където заместителите имат следните значения:

К1	К2	К3	Кб	Стереохимия
Вг	ОСНз	ф	Н	(А)
Вг	ОСНз	фенил	Н	(В2)
Н	ОСНз	фенил	Н	(В)
фенил	ОСНз	фенил	Н	(В)
Вг	5СНз	фенил	Н	(А)
Вг	ОСНз	3-флуорофенил	Н	(А2)
Вг	ОСНз	фенил	С1	(В2)

като (А) или (В) означават, че съединението е смес от два енантиомера и (А) е изолирано първо, а (В) второ;

(А2) и (В2) означават, че съединението е енантиомер и представляват втора фракция, изолирана съответно от (А) и (В).

Настоящото изобретение се отнася също до съединения с обща формула II

тяхна фармацевтично приемлива присъединителна сол с киселина или основа или тяхна Ν-оксидна форма, където заместителите имат следните значения:

66536 ΒΙ

К3	Ь	Стереохимия
2,4-дифлуорофенил	Ш(СН2СНз)	(А)
2,4-дифлуорофенил	М(СНгСНз)(СН2фенил)	(В)
фенил	ИН(СНз)	(В)
фенил	1-имидазолил	(В)

като (А) или (В) означава, че съединението е смес от два енантиомера и (А) е изолирано първо, а (В) второ.

Представляващо интерес изпълнение на настоящото изобретение е използване на съеди- 20 ненията, съгласно претенция 1, за производство на медикамент за лечение на бактериална инфекция, която е различна от микобактериална инфекция, като споменатите съединения са съединения с формула I,

тяхна фармацевтично приемлива присъединителна сол с киселина или основа или тяхна Ν-оксидна форма.

В едно друго предпочитано изпълнение на съединенията, съгласно претенция 2, е използването им за производство на медикамент за лечение на бактериална инфекция, която е различна от микобактериална инфекция, като споменатите съединения са съединения с формула II

нителна сол с киселина или основа или тяхна Ν-оксидна форма.

Настоящото изобретение се отнася също и до метод за лечение на бактериална инфекция у бозайник, по-точно топлокръвен бозайник и най-точно човек, включващ прилагане на бозайника на ефективно количество от съединение от изобретението.

Линиите, излизащи от заместителите в пръстенните системи означават, че връзката може да бъде при всеки подходящ пръстенен атом.

Когато два съседни радикала К⁶ са взети заедно, образувайки двувалентен радикал с формула -СН=СН-СН=СН-, това означава, че двата съседни радикала К⁶ образуват заедно с фениловия пръстен, към който са прикачени, нафтил.

Солите на съединения с формули (I) и (II) за терапевтично използване са тези, в които амфотерният йон е фармацевтично приемлив. Могат обаче да бъдат използвани също и соли на киселини и основи, които са фармацевтично неприемливи, например при получаването или пречистването на фармацевтично приемливо съединение. Всичките соли, независимо дали са фармацевтично приемливи или не, се включват в обхвата на настоящото изобретение.

Фармацевтично приемливите присъединителни соли, както се споменават дотук и по-нататък, са предвидени да включват терапевтично активните нетоксични форми на киселинно присъединителни соли, които съединенията с формули (I) и (II) могат да образуват. Последните могат да бъдат получени удачно чрез третиране на базисната форма с подходящи киселини, като неорганични киселини, например халогеноводородни киселини, например солна, бромоводород5

66536 ΒΙ на и др.; сярна киселина; азотна киселина; фосфорна киселина и др.; или органични киселини, например, оцетна, пропанова, хидроксиоцетна, 2-хидроксипропанова, 2-оксопропанова, оксалова, малонова, янтарна, малеинова, фумарова, ябълчена, винена, 2-хидрокси-1,2,3-пропан-трикарбоксилна, метансулфонова, етансулфонова, бензенсулфонова, 4-метилбензенсулфонова, циклохексансулфамова,2-хидроксибензоена,

4-амино-2-хидроксибензоена и други подобни киселини. Обратно, при третиране с основи солта може да бъде превърната в свободната базисна форма.

Съединенията с формули (I) и (И), съдържащи киселинни протони, могат да бъдат превърнати в техните терапевтично активни нетоксични метални или аминни присъединителни соли чрез третиране с подходящи органични или неорганични бази. Подходящите базисни соли включват, например, амониевите соли, солите на алкални и алкалоземни метали, например литиевите, натриевите, калиевите, магнезиевите, калциевите соли и др., соли с органични бази, например първични, вторични и третични алифатни и ароматни амини като метиламин, етиламин, пропиламин, изопропиламин, четирите бутиламинови изомера, диметиламин, диетиламин, диетаноламин, дипропиламин, диизопропиламин, ди-н-бутиламин, пиролидин, пиперидин, морфолин, триметиламин, триетиламин, трипропиламин, хинуклидин, пиридин, хинолин и изохинолин, бензатиновите, Ν-метил-О-глюкаминовите, 2-амино-2-(хидроксиметил)-1,3-пропандиоловите, хидрабамининовите соли, и соли с аминокиселини, например като аргинин, лизин и др. Обратно, солите могат да бъдат превърнати в свободни киселини чрез третиране с киселина.

Терминът присъединителна сол включва също хидратните и солватните присъединителни форми, които съединенията с формули (I) и (И) могат да образуват. Примери за такива форми са например хидратите, алкохолатите и др.

Ν-оксидните форми на настоящите съединения включват съединенията с формули (I) и (И), където един или няколко третични азотни атома са окислени до така наречения Ν-оксид.

Съединенията с формули (I) и (II) могат да бъдат превърнати в съответните Ν-оксидни форми по известните методи за превръщане на тривалентен азот в неговата Ν-оксидна форма.

Споменатите реакции наМ-окисление обикновено се извършват чрез взаимодействие на изходното вещество с формули (I) и (II) с подходящ органичен или неорганичен пероксид. Подходящите неорганични пероксиди включват например водороден пероксид, пероксиди на алкални и алкалоземни метали, например натриев пероксид, калиев пероксид; подходящите органични пероксиди могат да включват пероксикиселини, например като бензенкарбоперокси киселина или халогензаместена бензенкарбоперокси киселина, например 3-хлоробензен-карбоперокси киселина, пероксоалканови киселини, например пероксооцетна киселина, алкилхидропероксиди, например трет-бутилхидропероксид. Подходящи разтворители са, например, вода, нисши алкохоли, например етанол и др., въглеводороди, например толуен, кетони, например 2-бутанон, халогенирани въглеводороди, например дихлорометан и смеси от такива разтворители.

Може да се оцени, че някои от съединенията с формули (I) и (II), и техните Ν-оксиди или присъединителни соли могат да съдържат един или повече хирални центрове и съществуват като стереохимични изомерни форми.

Терминът „стереохимични изомерни форми“, както е използван дотук и по-нататък, означава всичките възможни стереоизомерни форми, които могат да притежават съединенията с формули (I) и (И), и техните Ν-оксиди, присъединителни соли или физиологично функционални производни. Ако не е споменато или посочено друго, химичното название на съединенията означава сместа от всички възможни стереохимични изомерни форми, като споменатите смеси съдържат всички диастереомери и енантиомери на основната молекулна структура. По-специално, стереогенните центрове могат да имат К.- или 8конфигурация; заместителите при двувалентни циклични (частично) наситени радикали могат да имат или цис- или транс-конфигурация. Съединенията, съдържащи двойни връзки, могат да имат Е (ентгеген) или Ζ (цузамен) стереохимия при споменатата двойна връзка. Термините цис, транс, К, 8, Е и Ζ са познати на специалистите в тази област на техниката.

Очевидно е предвидено в обхвата на изобретението да се включват стереохимичните изомерни форми на съединенията с формули (I) и (И).

Следвайки общоприетата СА8-номен6

66536 В1 клатура (САЗ = СЬеппса1 АЬз1гас1з Сепчсез), когато в молекулата участват два стереогенни центъра на известна молекулна конфигурация, параметърът К. или 8 е посочен (въз основа на СаЬп-1п§о1с1-правилото за последователност на Ргею§) за хиралния център с най-малък номер референтния център. Конфигурацията на втория стереогенен център е означена, като са използвани относителни параметри [К.*,К*] или [К.*,8*] , където К* е специфициран винаги като референтен център и [К.*,К*] означава центрове със същата хиралност, а [К*8*] означава центрове с различна хиралност. Например, ако хиралният център с най-малък номер в молекулата има 8 конфигурация, а вторият център е К., стереопараметьрът ще бъде определен като 8-[К*,8*]. Ако са използвани „алфа“ и „бета“: позицията на заместителя с най-голям приоритет при асиметричния въглероден атом в пръстенната система, притежаващ най-малък номер в пръстена, е за предпочитане винаги в „алфа“ позиция спрямо средната равнина, определена от пръстенната система. Позицията на заместителя с най-голям приоритет при другия асиметричен въглероден атом в пръстенната система спрямо позицията на заместителя с най-голям приоритет при референтния атом се именува като „алфа“, ако той е от същата страна на средната равнина, определена от пръстенната система, или като „бета“, ако е от другата страна на средната равнина, определена от пръстенната система.

Когато е посочена определена стереоизомерна форма, това означава, че споменатата форма е практически свободна, т.е. смесена е с помалко от 50 %, за предпочитане по-малко от 20 %, повече предпочитано по-малко от 10 %, още по-предпочитано по-малко от 5 %, допълнително предпочитано по-малко от 2 % и най-предпочитано по-малко от 1 % от другия изомер(и). Така, когато съединение с формули (I) и (II) е например специфицирано като (алфаЗ, бетаК.), това означава, че съединението е практически свободно от (алфаЗ, бетаК.) изомер.

Съединенията с формули (I) и (II) могат да бъдат синтезирани под формата на рацемични смеси от енантиомери, които могат да бъдат разделени един от друг по известните методи на разделяне. Рацемичните съединения с формули (I) и (И) могат да бъдат превърнати в съответните диастереомерни соли чрез взаимодействие с подходяща хирална киселина. Споменатите диастереомерни соли впоследствие се разделят, например, чрез селективна или фракционна прекристализация, а енантиомерите се освобождават с помощта на основи. Алтернативен начин за разделяне на енантиомерните форми на съединенията с формули (I) и (II) включват течна хроматография с хирална неподвижна фаза. Споменатите чисти стереохимични изомерни форми могат да бъдат получени също и от съответните чисти стереохимични изомерни форми на подходящите изходни вещества, при условие, че реакцията протича стереоспецифично. Ако се търси специфичен стереоизомер, за предпочитане е споменатото съединение да бъде синтезирано по стереоспецифични методи на получаване. Тези методи използват за предпочитане енантиомерно чисти изходни вещества.

Изобретението включва също и производни съединения (наричани обикновено „прекурсори“) на фармакологично активните съединения съгласно изобретението, които се разграждат ϊη νϊνο, давайки съединенията от изобретението. Обикновено (но не винаги) прекурсорите са с по-ниска активност към таргетния рецептор в сравнение със съединенията, на които те се разграждат. Прекурсорите са полезни по-специално, когато желаното съединение притежава химични и физични свойства, които правят прилагането му трудно и неефективно. Например, желаното съединение може да бъде слаборазтворимо, може да се пренася слабо през мукозалния епителиум или да има нежелано къс плазмен полуразпад. Допълнителни обсъждания върху прекурсорите могат да се намерят в 81е11а, V. 1. βΐ а1., „Ргобги^з“, ϋηΐ£ Οβίϊνβϊ ЗузГетз, 1985, рр. 112-176 и ϋηΐ£δ, 1985,29, рр. 455- 473.

Прекурсорните форми на фармакологично активните съединения съгласно изобретението обикновено са съединения, съгласно формули (I) и (И), техните фармацевтично приемливи киселинни или базични присъединителни соли, техните стереохимични изомерни форми, техните тавтомерни форми и техните Ν-оксидни форми, притежаващи киселинна група, която е естерифицирана или амидирана. В такива естерифицирани групи се включват групите с формула -СООК.^Х, където И* е С,^ алкил, фенил, бензил или една от следните групи:

66536 В1

Амидираните групи включват групи с формула -ΌΟΝίνΚ², където К^у е Н, С_1-6 алкил, фенил или бензил, а К² е -ОН, Н, С,^ алкил, фенил или бензил.

Съединения съгласно изобретението, съдържащи аминогрупа могат да бъдат дериватизирани с кетон или алдехид, като формалдехид, образувайки манихова база. Тази база се хидролизира във воден разтвор в реакция от първи порядък.

Както е използван тук, терминът „съединения с формули (I) и (II)“ включва и техните Νоксидни форми, техните присъединителни соли или техните стереохимични изомерни форми. От специален интерес са тези съединения с формули (I) и (И), които са стереохимично чисти.

Представляващо интерес изпълнение е и използването на съединенията с формули (I) и (И) за производството на медикамент за лечение на инфекция от грам-положителна и/или грамотрицателна бактерия.

Друго представляващо интерес изпълнение е използването на съединенията с формули (I) и (II) за производство на медикамент за лечение на инфекция от грам-положителна бактерия.

Още едно представляващо интерес изпълнение е използването на съединенията с формули (I) и (II) за производството на медикамент за лечение на инфекция от грам-отрицателна бактерия.

Също представляващо интерес изпълнение е използването на съединенията с формули (I) и (II) за производството на медикамент за лечение на бактериална инфекция, където съединенията с формули (I) и (И) имат ΙΟ,θ < 15 р1/т1 срещу поне една бактерия, по-специално грам-положителна бактерия, за предпочитане ГС^ < 10 р1/т1, повече предпочитано 1С_ЗД < 5 р1/т1; стойността на 1С₉₀ се определя, както е описано по-нататък.

Съединенията с формули (I) и (И) могат да бъдат получени съгласно методите, описани в ΨΟ 2004/011436, включен тук за позоваване.

Най общо съединенията, съгласно изобретението могат да бъдат получени чрез серия етапи, всеки от които е познат на специалиста в тази област.

По-специално, съединенията, съгласно формули (I) и (II) могат да бъдат получени чрез взаимодействие на междинно съединение с формула (II) с междинно съединение с формула (III), съгласно следната реакционна схема (1):

Схема 1

при използване на Ви1л в смес от диизопропиламин и тетрахидрофуран, където всички заместители са определени както във формули (I) и (II). Скоростта на реакцията може да се по50 виши с разбъркване. Подходящо е реакцията да се извърши при температура в интервала между -20 и -70°С.

Изходните вещества и междинните съедине8

66536 В1 ния с формули (II) и (III) са съединения, които са или търговски продукти, или могат да бъдат получени съгласно известни в практиката конвенционални реакционни процедури. Например междинни съединения с формула (П-а) могат да бъдат получени съгласно следната реакционна схема (2):

Схема 2

Ш-а) където всички заместители са определени както във формули (I) и (II). Реакционна схема (2) включва етап (а), в който подходящо заместен анилин се привежда във взаимодействие със съответния ацилхлорид, като 3-фенилпропионилхлорид, 3-флуоробензен-пропионилхлорид 35 или р-хлоробензен-пропионилхлорид, в присъствието на подходяща база, като триетиламин, и подходящ инертен за реакцията разтворител, като метиленхлорид или етилендихлорид. Уместно е реакцията да се извърши при температура в интервала между стайна температура и темпера- ^υ турата на кипене на разтворителя. В следващия етап (Ь) полученият в етап (а) адукт се привежда във взаимодействие с фосфорилхлорид (РОС1₃) в присъствието на Ν,Ν-диметилформамид (формилиране по УП5гпе1ег-Нааск, последвано от циклизация). Подходящо е реакцията да се извърши при температура в интервала между стайна температура и температурата на кипене на разтворителя. В следващия етап (с) се въвежда специфична К.²-група, където К² например е С,^ алкилокси или алкилтио радикал, чрез взаимодействие на междинното съединение, получено в етап (Ь), със съединение Н-Х-С^ алкил, където X е 8 или О.

Междинни съединения с формула (11-Ь) могат да бъдат получени съгласно следната реакционна схема (3), където в първия етап (а) заместен индол-2,3-дион се привежда във взаимодействие със заместен 3-фенилпропионалдехид в присъствието на подходяща база като натриев хидроксид (реакция на ΡίϊΙζΐηββι·), след което в следващия етап (Ь) карбоксикиселинното съединение се декарбоксилира при висока температура в присъствието на подходящ инертен за реакцията разтворител като дифенилетер.

66536 ΒΙ

Схема 3

Очевидно е, че в предишните и в следва- 20 щите реакции реакционните продукти могат да бъдат изолирани от реакционната среда и, ако е необходимо, допълнително пречистени съгласно известни в практиката методи, като екстракция, кристализация и хроматография. Освен това е ^5 ясно, че реакционните продукти, които съществуват в повече от една енантиомерна форма, могат да бъдат изолирани от тяхната смес по известни методи, по-специално препаративна 3θ хроматография, например като препаративна НРЬС. Обикновено съединения с формули (I) и (II) се разделят на техните изомерни форми.

Междинните съединения с формула (III) са съединения, които са или търговски продукти, или могат да бъдат получени съгласно известни в практиката конвенционални реакционни продукции. Например, междинни съединения с формула (Ш-а), в които К³ е Аг, заместен със 5 заместители К.¹⁰, където всеки К.¹⁰ е независимо избран от групата на хидрокси, халоген, циано, нитро, амино, моно- или ди(С, ₆ алкил)амино, С_1-6 алкил, полихало-С,^ алкил, С_м алкилокси, полихало С_1-6 алкилокси, карбоксил, С_м алкилоксикарбонил, аминокарбонил, морфолинил и моно- или Ди(С,^ алкил)аминокарбонил и 8 е цяло число, равно на 0, 1,2 или 3, могат да бъдат получени съгласно следната реакционна схема (4):

Схема 4

(Ш-а)

Реакционна схема (4) включва етап (а), в който подходящо заместен Аг, по-специално подходящо заместен фенил, се привежда в реакция на РпейеЬСгай със съответен ацилхлорид, като 3-хлоропропионилхлорид или 4-хлоробутирилхлорид, в присъствието на подходяща 50 люисова киселина, като например А1С1₃, РеС1₃,

ЗпС1₄, Т1С1₄ или Ζη С1₂ и подходящ инертен за реакцията разтворител, като метиленхлорид или етилендихлорид. Подходящо е реакцията да се извърши при температура в интервала между стайна температура и температурата на кипене на разтворителя. В следващия етап (Ь) се въвежда аминогрупа (-ΝΚ₄Κ₅) чрез взаимодействие на

66536 В1 междинното съединение, получено в етап (а), с първичен или вторичен амин.

Обикновено бактериалните патогени се класифицират или като грам-положителни, или като грам-отрицателни патогени. Антибиотичните съединения, активни както спрямо грамположителни, така и спрямо грам-отрицателни патогени се разглеждат като притежаващи широк спектър на действие. Съединенията от настоящото изобретение се отнасят като активни спрямо грам-положителни и/или грам-отрицателни бактериалните патогени. По-специално, настоящите съединения са активни към най-малко една грам-положителна бактерия, за предпочитане към няколко грам-положителни бактерии, повече предпочитано към една или повече грамположителни бактерии и/или една или повече грам-отрицателни бактерии.

Настоящите съединения притежават бактерицидна или бактериостатична активност.

Примери за грам-положителни и грам-отрицателни аеробни и анаеробни бактерии, в това число стафилококи, например 8. аигеиз; ентерококи, например Е. ГаесаНз; стрептококи, например 8. рпеитошае, 8. тШапз, 8. руо^епз; бацили, например ВасШиз зиЬННз; Ь1з1епа, например Пз1епа топосу1о§епез; НаеторЬПиз, например Н. тйиепга; МогахеНа, например М. са1аггЬаНз; Рзеисютопаз, например Рзеисютопаз аеги§1поза; и ЕзсЬепсюа, например Е. соИ. Грамположителните патогени, например стафилококи, ентерококи и стрептококи, са особено важни, поради това, че развиват резистентни щамове, които веднъж появили се, са трудни за лечение и трудни за ликвидиране например в болнична среда. Примери за такива щамове са резистентния към метицилин БСарЬуюсоссиз аигеиз (МК.8А), резистентните към метицилин коагулаза отрицателни стафилококи (ΜΚΌΝδ), резистентния към пеницилин Бйерюсоссиз рпеитошае и полирезистентния ЕШегососсиз Гаесшт.

Съединенията от настоящото изобретение могат също да показват активност към резистентни бактериални щамове.

Съединенията от настоящото изобретение са особено активни към 81арЬуюсоссиз аигеиз, в това число резистентен 81арЬуюсоссиз аигеиз, като например резистентните към метицилин 8{арЬуюсоссиз аигеиз (МК.8А) и БйерЮсоссиз рпеитошае.

По-специално, съединенията от настоящото изобретение са активни към тези бактерии, чиято виталност зависи от правилното функциониране на ΡΙΡΟ АТР синтаза. Без обвързване към каквато и да е теория се счита, че активността на настоящите съединения лежи в инхибирането на ΡΙΡΟ АТР синтаза, по-специално в инхибирането на РО комплекса на ΡΙΡΟ АТР синтазата, още поспециално в инхибирането на субединицата с на комплексаРО на ΡΙΡΟ АТР синтазата, което води до унищожаване на бактериите чрез изчерпване на клетъчните АТР нива на бактериите.

Когато дотук или по-нататък се казва, че съединенията могат да лекуват бактериална инфекция, се има предвид, че съединенията могат да лекуват инфекция от един или повече бактериални щама.

Когато дотук или по-нататък се казва, че бактериалната инфекция е различна от микобактериална инфекция, се има предвид, че бактериалната инфекция е различна от инфекция от един или повече микобактерии.

Точното дозиране и честотата на прилагане на настоящите съединения, както е известно на специалиста в тази област, зависи от отделното използвано съединение с формула (I), от точното състояние, което се лекува, от тежестта на състоянието, което се лекува, от възрастта, теглото, пола, храненето, времето на прилагане и общото физическо състояние на отделния пациент, от начина на прилагане, както и от другите лекарства, които пациентът евентуално взима. Освен това е ясно, че ефикасното дневно количество може да бъде намалено или увеличено в зависимост от отговора на лекувания индивид и/или според преценката на лекаря, предписал съединенията от настоящото изобретение.

Съединението от настоящото изобретение може да се прилага във фармацевтично приемлива форма евентуално във фармацевтично приемлив носител. Съединенията и съставите, съдържащи съединенията, могат да бъдат въвеждани топично, локално или системно. Системното прилагане включва всеки метод на въвеждане на съединението в тъканите на тялото, например интратекално, епидурално, интрамускулно, трансдермално, интравенозно, интраперитонеално,субкутанно,сублингвално, ректално и орално въвеждане. Определеното дозиране на прилаганото антибактериално сред11

66536 В1 ство, както и продължителността на лечението при необходимост могат да бъдат уточнени.

Бактериалните инфекции, които могат да бъдат лекувани с настоящите съединения включват, например, инфекции на централната нервна система, инфекции на външното ухо, инфекции на средното ухо, като остър медиален отит, инфекции на краниалните синуси, очни инфекции, инфекции на устната кухина, като инфекции на зъбите, венците и лигавицата, инфекции на горния респираторен тракт, инфекции на долния респираторен тракт, генитоуринарни инфекции, стомашно-чревни инфекции, гинекологични инфекции, септицемия, костни и ставни инфекции, инфекции на кожата и кожните структури, бактериални ендокардити, изгаряния, антибактериална хирургическа профилактика и антибактериална профилактика при имуносупресирани пациенти, като пациенти на противоракова химиотерапия или пациенти с органов трансплантат.

Поради факта, че съединенията с формули (I) и (И) са активни към грам-положителни и/ или грам-отрицателни бактерии, настоящите съединения могат да бъдат комбинирани с други антибактериални средства за ефективна борба с бактериални инфекции.

Следователно, настоящото изобретение се отнася също до комбинация от (а) съединение с формули (I) и (И) и (Ь), едно или повече други антибактериални средства, при условие, че тези едно или повече други антибактериални средства са различни от антимикобактериални средства.

Настоящото изобретение се отнася също до комбинация от (а) съединение с формули (I) и (II) и (Ь), едно или повече други антибактериални средства, при условие, че тези едно или повече други антибактериални средства са различни от антимикобактериални средства, за използване като лекарство.

Настоящото изобретение включва също фармацевтичен състав, съдържащ фармацевтично приемлив носител и като активен компонент терапевтично ефективно количество от (а) съединение е формули (I) или (II) и (Ь) едно или повече други антибактериални средства при условие, че тези едно или повече други антибактериални средства са различни от антимикобактериални средства.

Настоящото изобретение се отнася също до използването на комбинация или фармацевтичен състав, както са определени по-горе, за лечение на бактериална инфекция.

За прилагането му настоящият фармацевтичен състав може да бъде в различни фармацевтични форми. Като подходящи състави могат да се цитират всички състави, използвани за системно прилаганите лекарства. За получаването на фармацевтичните състави от това изобретение ефективно количество от отделните съединения, евентуално под формата на присъединителна сол, като активен компонент се смесва в хомогенна смес е фармацевтично приемлив носител, който носител може да има голямо разнообразие от форми в зависимост от желания за прилагане препарат. Тези фармацевтични състави е желателно да бъдат в единична дозирана форма, подходяща по-специално за орално прилагане или чрез парентерално инжектиране. Например при получаването на състави в орална дозирана форма може да бъде използвана всяка обичайна фармацевтична среда, например като вода, гликоли, масла, алкохоли и други подобни - в случай на орални течни препарати като суспензии, сиропи, еликсири, емулсии и разтвори; или твърди носители като нишестета, захари, каолин, разредители, мазилни вещества, свързващи вещества, дезинтегриращи средства и други подобни - в случай на прахове, хапчета, капсули и таблетки. Поради лесното им приемане таблетките и капсулите представляват най-предпочитаната орална единична дозирана форма, като в случая естествено се използват твърди фармацевтични носители. За парентерални състави носителят обикновено съдържа стерилна вода, най-малкото в голямата си част, но могат да бъдат включени и други ингредиенти, например, за подпомагане на разтворимостта. Могат да бъдат приготвени, например, инжекционни разтвори, в които носителят включва физиологичен разтвор, разтвор на глюкоза или смес от физиологичен разтвор и разтвор на глюкоза. Могат да бъдат приготвени, например, инжекционни суспензии, като в случая се използват подходящи течни носители, суспендиращи средства и др. Участват също така и твърди препарати, които могат да бъдат превърнати в течни малко преди употребата им.

В зависимост от начина на прилагане фармацевтичният състав съдържа за предпочитане от 0.05 до 99 % тегл., повече предпочитано от 0.1 до 70 % тегл. от активните компоненти и от

66536 В1 до 99.95 % тегл., повече предпочитано от 30 до 99.9 % тегл. от фармацевтично приемливия носител, като всички проценти са на базата на общото тегло на състава.

Съотношенията тегло/тегло на съединението с формули (I) или (II) и (Ь) - другото антибактериално средство (средства), когато се дават в комбинация, може да бъдат определени от специалист в тази област. Споменатото съотношение и точната дозировка и честота на прилагане, както е известно на специалиста в тази област, зависят от точното състояние, което се лекува, от тежестта на състоянието, което се лекува, от възрастта, теглото, пола, храненето, времето на прилагане и общото физическо състояние на отделния пациент, от начина на прилагане, както и от другите лекарства, които пациентът евентуално взима. Освен това е ясно, че ефикасното дневно количество може да бъде намалено или увеличено в зависимост от отговора на лекувания индивид и/или според преценката на лекаря, предписал съединенията от настоящото изобретение.

Съединенията с формули (I) и (И) и тези едно или повече други антибактериални средства могат да бъдат комбинирани в единичен препарат или да бъдат формулирани в отделни препарати, така че да бъдат давани едновременно, поотделно или последователно. Така, настоящото изобретение се отнася също до продукт, съдържащ (а) съединение с формула (I) и (Ь), едно или повече антибактериални средства, при условие, че тези едно или повече антибактериални средства са различни от антимикобактериални средства, под формата на комбиниран препарат за едновременно, разделно или последователно прилагане при лечението на бактериална инфекция.

Фармацевтичният състав може да съдържа допълнително множество други известни в практиката ингредиеити, например, мазилно средство, стабилизиращо средство, буфериращо средство, емулгиращо средство, регулиращо вискозитета средство, повърхностно активно вещество, консервант, ароматизиращо средство или оцветител.

Особено препоръчително е формулирането на горните фармацевтични състави в единична дозирана форма за лесното им прилагане и равномерно дозиране. Единична дозирана форма, както се прилага тук, се отнася до физични дискретни единици, подходящи като единични дозирания, като всяка единица съдържа предварително определено количество активен компонент, изчислен така, че да даде желания терапевтичен ефект, в комбинация с необходимия фармацевтичен носител. Примери за такива единични дозирани форми са таблетките (включително разграфени или филмтаблетки), капсули, хапчета, прахчета, лепенки, супозитории, инжекционни разтвори или суспензии и други подобни и разделни кратни части от тях. Дневната доза от съединението съгласно изобретението естествено варира е използваното съединение, начина на прилагане, желаното лечение и показаното бактериално заболяване.

Другите антибактериални средства, които могат да бъдат комбинирани със съединенията с формули (I) и (И), са известните в практиката антибактериални средства. Тези други антибактериални средства включват антибиотици от бета-лактамовата група като естествени пеницилини, полусинтетични пеницилини, естествени цефалоспорини, полусинтетични цефалоспорини, цефамицини, 1-оксацефеми, клавуланови киселини, пенеми, карбапенеми, нокардицини, монобактами; тетрациклини, анхидротетрациклини, антрациклини; аминогликозиди; нуклеозиди като Ν-нуклеозиди, С-нуклеозиди, карбоциклени нуклеозиди, бластицидин 8; макролиди като 12-членни пръстенни макролиди, 14-членни пръстенни макролиди, 16-членни пръстенни макролиди; ансамицини; пептиди като блеомицини, грамицидини, полимиксини, бацитрацини, ептидни антибиотици с голям пръстен, съдържащи лактонови връзки, актиномицини, амфомицин, капреомицин, дистамицин, ендурацидини, микамицин, неокарциностатин, стендомицин, виомицин, виржиниамицин; циклохексимид; циклосерин; вариотин; саркомицин А; новобиоцин; грисеофулвин; хлорамфеникол; митомицини; фумагилин; моненсини; пиролнитрин; фосфомицин; фусидинова киселина; О-(р-хидроксифенил) глицин; ϋ-фенилглицин; енедини.

Определени антибиотици, които могат да бъдат комбинирани с настоящите съединения с

66536 ΒΙ формули (I) и (II), са например бензилпеницилин (калий, прокаин, бензатин), феноксиметилпеницилин (калий), фенетицилин калий, пропицилин, карбенцилин (динатрий, фенилнатрий, инданилатрий), сулбеницилин, тикарцилин динатрий, метицилин натрий, оксацилин натрий, клоксацилин натрий, диклоксацилин, флуклоксацилин, ампицилин, мезлоцилин, пиперацилин натрий, амоксицилин, циклацилин, хектацилин, сулбактам натрий, талампицилин хидрохлорид, бекампицилин хидрохлорид, пивмецилинат, цефалексин, цефаклор, цепхалоглицин, цефадроксил, цефрадин, сефроксадин, цефапирин натрий, цефалотин натрий, цефацетрил натрий, цефсулодин натрий, цефалоридин, цефатризин, цефоперазон натрий, цефамандол, вефотиам хидрохлорид, цефазолин натрий, цефтизоксим натрий, цефотаксим натрий, цефменоксим хидрохлорид, цефуроксим, цефтриаксон натрий, цефтазидим, цефокситин, цефметазол, цефотетан, латамоксеф, клавуланова киселина, имипенем, азтреонам, тетрациклин, хлортетрациклин хидрохлорид, деметилхлортетрациклин, окситетрациклин, метациклин, доксициклин, ролитетрациклин, миноциклин, даунорубицин хидрохлорид, доксорубицин, акларубицин, канамицинсулфат, беканамицин, тобрамицин, гентамицинсулфат, дибекацин, амикацин, микрономицин, рибостамицин, неомицинсулфат, паромомицинсулфат, стрептомицинсулфат, дихидро-стрептомицин, дестомицин А, хигромицин В, апрамицин, сисомицин, нетилмицинсулфат, спектиномицин хидрохлорид, астромицинсулфат, валидамицин, касугамицин, полиоксин, бластицидин 8, еритромицин, еритромицинестолат, олеандомицинфосфат, трацетилолеандомицин, китасамицин, жосамицин, спирамицин, тилозин, айвермектин, мидекамицин, блеомицинсулфат, пепломицинсулфат, грамицидин 8, полимиксин В, бактирацин, колистинсулфат, колистинметансулфонат натрий, енрамицин, микамицин, виржиниямицин, капреомицинсулфат, виомицин, енвиомицин, ванкомицин, актиномицин ϋ, неокарциностатин, бестатин, пепстатин, моненсин, ласалоцид, салиномицин, амфотерицин В, нистатин, натамицин, трихомицин, митрамицин, линкомицин, клиндамицин, хидрохлорид, клиндамицинпалмитат, флавофосфолипол, циклосерин, пецилоцин, гризеофулвин, хлорамфеникол, хлорамфениколпалмитат, митомицин С, пиролнитрин, фосфомицин, фусидинова киселина, бикозамицин, тиамулин, сиканин.

Примери за изпълнение на изобретението

В Таблици 1 и 2 са изброени съединения с формули (I) и (II) съгласно настоящото изобретение.

На някои съединения не е определена експериментално абсолютната стереохимична конфигурация на стереогенния въглероден атом(и). В тези случаи стереохимичната изомерна форма, която се изолира първа, се означава като , А“, а втората - като „В“, без допълнително цитиране на действителната стереохимична конфигурация. Споменатите обаче „А“ и „В“ изомерни форми могат недвусмислено да бъдат охарактеризирани от специалиста в тази област чрез използване на известни в практиката методи, например като рентгенова дифракция.

В случай, че „А“ и „В“ са стереоизомерни смеси, те могат да бъдат допълнително разделени, при което съответните изолирани първи фракции се означават съответно с „А 1 “ и „В 1 “, а вторите - съответно с,,А2“ ,32“, без допълнително цитиране на действителната стереохимична конфигурация. Споменатите обаче „А1, А2“ и „В 1, В2“ изомерни форми могат недвусмислено да бъдат охарактеризирани от специалиста в тази област чрез използване на известни в практиката методи, например като рентгенова дифракция.

Настоящите съединения са номерирани в съответствие със съединенията от ΨΟ 2004/011436 и могат да бъдат получени съгласно методите, описани в ΨΟ 2004/011436. “Пр. №” в долните таблици се отнася до номерата на примерите в ΨΟ 2004/011436, показвайки съгласно кой метод могат да бъдат получени съединенията.

Допълнителните съединения са означени с букви.

Съединения А, В и С са получени съгласно методите, описани в λΥΟ 2004/011436. Долната схема показва хода на синтез на съединения А, В и С. Примери номера А8, А9, В12 и В13 отговарят на методите от ν/Ο 2004/011436.

66536 В1

Съединение С, което е диастереоизомер (В), се изолира от сместа диастереоизомери, както следва:

Остатъкът (5.4 §), получен съгласно процедурата от В12, се пречиства чрез колонна хроматография върху силнкагел (елуент: ΟΗ^Ι/ 25 циклохексан: 60/40). Събират се две фракции и разтворителят се изпарява. Втората фракция се прекристализира в диизопропилетер, давайки 0.83 § от съединение С (диастереоизомер В) (добив: 13 %). 30

Съединение А, което е диастереоизомерът (В), и съединение В, което е диастереоизомерът (А), се изолират от сместа от диастереоизомери както следва: Остатъкът (1.7 §), получен съгласно процедурата от Пример В13, се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел (елуент: СН₂С1₂/СН₃ОН/МН₄ОН; 98/2/0.1). Събират се две фракции и разтворителят се изпарява. Фракциите се прекристализират поотделно в диизопропилетер, давайки 0.31 § от съединение В (диастереоизомер А) (добив: 27%) и 0.52 § от съединение А (диастереоизомер В) (добив: 45 %).

Съединение ϋ се получава съгласно методите, описани в \УО 2004/011436. Долната схема показва хода на синтез на съединение ϋ. Примери номера А9, В12 и В13 отговарят на методите от ν/Ο 2004/011436.

66536 В1

Съединение ϋ, което е диастереоизомерът (В), се изолира от сместа от диастереоизомери както следва:

Остатъкът (1.2 §), получен съгласно процедурата от Пример В13, се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел (елуент: СН₂С1₂/СН₃ОН/ЛН₄ОН; 95/5/0.5). Събират се две фракции и разтворителят се изпарява. Втората фракция се прекристализира в диизопропилетер, давайки 0.08 § от съединение ϋ (диастереоизомер В) (добив: 10%).

Съединения Е и Р се получават чрез разделяне на съединение 4 (диастереоизомер В) от ДУО 2004/011436 на неговите енантиомери по следния метод: Крайното съединение 4 (2.5 §) се разделя на неговите енантиомери чрез колонна хроматография (елуент: хексан/етанол 99.95/0.05; колона: СШКАСЕЬ СЮ). Събират се две чисти фракции и разтворителите се изпаряват. Добив: 0.5 § от съединение Е (енантиомер В1) (температура на топене 180°С) и 0.12 § от съединение Р (енантиомер В2) (температура на топене 175°С).

Съединение О се получава както следва:

Смес от съединение 115 (получено съгласно В15 отАУО 2004/011436) (0.00028 то1), пиридин3-борна киселина 1,3-пропандиолов цикличен естер (0.00055 то1), Рд[Р(РЬ₃)]₄ (0.00003 то1) и Иа₂СО₃ 2М (0.0011 то1) в диметоксиетан (4 т1) се разбъркват при 90°С в продължение на 1.5 Ь, след което се изливат в Н₂О и се екстрахират с

СН₂С1₂. Органичният слой се отделя, изсушава се (М§80₄), филтрува се и разтворителят се изпарява. Остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел (елуент: СН₂С1₂/ СН₃ОН 95/5; 5 рт). Чистите фракции се събират и разтворителят се изпарява. Добив: 0.09 § от съединение О (60%) (температура на топене 201°С).

Съединение Н се получава както следва:

Смес от съединение 15 (получено съгласно В7 от ΨΟ 2004/011436) (0.0009 шо1), 2-фуранборна киселина (0.0018 то1), Рд[Р(РЬ₃)]₄ (0.00009 то1) и №₂СО₃ 2М (0.0036 то1) в диметоксиетан (10 т1) се разбърква при 90°С в продължение на 6 Ь, след което се излива в Н₂О и се екстрахира с СН₂С1₂. Органичният слой се отделя, изсушава се (М§8О₄), филтрува се и разтворителят се изпарява. Остатъкът (0.57 §) се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел (елуент: СН₂С1₂/СН₃ОН/Ш₄ОН 99/1/0.1; 10 рт). Чистите фракции се събират и разтворителят се изпарява, давайки 0.23 § остатък.

Фракцията се прекристализира в диизопропилетер/ацетонитрил. Утайката се отфилтрува и се изсушава. Добив: 0.071 § от съединение Н (15%) (температура на топене 215°С).

Съединения I и II се получават съгласно методите, описани в \УО 2004/011436. Долната схема показва хода на синтез на съединение 1. Примери номера А10 и В1 отговарят на методите от \УО 2004/011436.

Междинно съединение )

66536 В1

Смес търговски 5-ацетил-1,2-дихидроаценафтилен (0.0407 то1) и диметиламинхидрохлорид (0.0858 то1) в параформалдехид (37% във вода, 4 т1), НСШРгОН (1 т1) и етанол (100 ш1) се разбърква и загрява при кипене в продължение на 48 Ь. Разтворителят се изпарява. Остатъкът се смесва с Н₂О/НС1 3Ν/ΟΗ₂Ο1₂. Водният слой се алкализира и се екстрахира с СН₂С1₂. Органичният слой се отделя, изсушава се (М§ЗО₄), филтрува се и разтворителят се изпарява. Остатъкът се пречиства чрез колонна хроматографня върху силикагел (елуент: СН₂С1₂СН₃ОН/МН₄ОН 95/5/0.2; 15-40 пйсгот). Чистите фракции се събират и разтворителят се изпарява. Добив: 4.9 § от междинното съединение б (48%).

н-ВиП 1.6М (0.0102 то1) се прибавя на капки при -20°С към разтвор на диизопропиламин (0.0091 то1) в тетрахидрофуран (15 т1) в поток на Ν₂. Сместа се разбърква при -20°С в продължение на 20 πιϊη, след което се охлажда до -70°С. На капки се прибавя разтвор на междинно съединение 3 (0.0091 то1) в тетрахидрофуран (10 т1). Сместа се разбърква при -70°С в продължение на 2 Ь. На капки се прибавя разтвор на междинно съединение б (0.01 то1) в тетрахидрофуран (20 т1). Сместа се разбърква при -70°С в продължение на 3 Н, излива се в ледена вода и се екстрахира с ЕЮАс. Органичният слой се отделя, изсушава се (М§80₄), филтрува се и разтворителят се изпарява. Остатъкът (6.5 §) се пречиства чрез колонна хроматографня върху силикагел (елуент: СН₂С1₂/ СН₃ОН/Ш₄ОН 99/1/0.2; 15-40 пйсгот). Събират се две фракции и разтворителят се изпарява. Добив: 0.96 § Р1,0.72 § Р2. Р1 се прекристализира в диетилетер. Утайката се отфилтрува и изсушава. Добив: 0.87 § от съединение б (17%).

66536 ΒΙ

Таблица 1:

С-ие №	Пр. №	а'	а2	а3	а6	Стереохимия и т.т.
41	ΒΙ	Н	ОСНз	фенил	Н	(В); 160°С
206	В7	Вг	ОСНз	1-нафтил	Р	(В);213°С
31	В1	С!	ОСНз	фенил	Н	(В); 181°С
26	В1	фенил	ОСНз	фенил	Н	(А); 174°С
27	В1	фенил	ОСНз	фенил	Н	(В); 192°С
32	ΒΙ	Вг	ОСНз	фенил	Н	(А); 208°С
33	В1	Вг	ОСНз	фенил	Н	(В); 196°С
109	В9	Вг	ОСНз	3-флуорофенил	Н	(А2); 156°С
39	В9	Вг	ОСНз	3-флуорофенил	Н	(В); 207°С
36	В1	Вг	ОСНз	фенил	С1	(А); 197°С
14	В7	Вг	ОСНз	1-нафтил	н	(А);210°С
15	В7	Вг	ОСНз	1-нафтил	н	(В); 244°С
46	В7	Вг	ОСНз	2-нафтил	н	(В); 162°С
4	В1	Вг	ОСНз	фенил	н	(В); 190°С
174	В9	Ф-.	ОСНз	3-флуорофенил	н	(А); 159°С
24	В1	Вг	ОСНз	3-тиенил	н	(А); 162°С
5	В2	Вг	ОСН2СНз	фенил	н	(А); 162°С
38	В9	Вг	ОСНз	3-флуорофенил	н	(А); 198°С

66536 В1

ΐ 69	В1	Вг	ОСНз	2-флуорофенил	Н	(А); масло
70	В1	Вг	ОСНз	2-флуорофенил	Н	(В); масло
16	В1	Вг	ОСНз	4-хлорофенил	Н	(А); 200°С
17	В1	Вг	ОСНз	4-хлорофенил	Н	(В); 190°С
67	В8	Вг	ОСНз	2,5-дифлуорофенил	Н	(А); 60°С
116	В15	Вг	ОСНз	3.5-д ифлуорофенил	Н	(В); 224°С
159	В8	Вг	ОСНз	2,5-дифлуорофенил	н	(А1);208°С
160	В8	Вг	ОСНз	2,5-дифлуорофенил	н	(А2); 167°С
113	В14	Вг	ОСНз	2,3-дифлуорофенил	н	(А); 128°С
196	В15	Вг	ОСНз	3,4-дифлуорофенил	Н	(В); 184°С
76	В1	Вг	ОСНз	СО	Н	(В); 130°С
84	В1	фенил	ОСИ,	1-нафтил	Н	(А); 248°С
45	В7	Вг	ОСНз	2-нафтил	Н	(А); 262°С
77	В1	Вг	ОСНз	'СО	Н	(А); 202°С
78	В1	Вг	ОСНз	со	н	(В); 202°С
165	В9	Вг		З-флуорофенил	н	(В); масло
72	В1	Вг	ОСНз	1-нафтил	СНз	(В); 178°С
212	В7		ОСНз	1-нафтил	Н	(В); 220°С
163	В7	Вг	ОСНз	6-метокси-2-нафтил	н	(В); 206°С
73	В1	Вг	ОСНз	1 -нафтил	С1	(В);174°С
201	В1	Вг	ОСНз		Н	(А);214°С
30	31	С1	ОСНз	фенил	н	(А); 170°С
21	В1	Вг	ОСНз	2-тиеиил	н	(В); 176°С
25	В1	Вг	ОСНз	3-тиенил	н	(В); 160°С
20	В1	Вг	ОСНз	2-тиенил	н	(А); 96°С
6	В2	Вг	ОСН2СНз	фенил	н	(В); 74 °С

66536 В1

108	В9	Вг	ОСНз	3-флуорофенил	Н	(А1); 160°С
37	ΒΙ	Вг	ОСНз	фенил	С1	(В);221°С
13	В7	Вг	ОСНз	1-нафтил	Н	(А2); 120°С
130	В7	Вг	ОСН,	5-бромо-2-нафтил	Н	(В); 220°С
с		3-пиридил	ОСНз	3,5-дифлуорофенил	н	(А); 201°С
н		2-фуранил	ОСНз	1-нафтил	н	(В); 215°С
I		Вг	ОСНз	ф	Н	(А); >260°С
Р	В1	Вг	ОСНз	фенил	н	(В2); 175°С
Е	В1	Вг	ОСНз	фенил	н	(В1); 180°С

Таблица 2:

С-ие №	Пр. №		Ь	Стереохимия и т.т.
50	В1	фенил	1-имидазолил	(В); 230°С
137	В7	2-нафтил	4-метилпиразинил	(В); 232°С
154	В7	6-бромо-2-нафтил	4-метилпиперазинил	(В); 254°С
49	В1	фенил	1-имидазолил	(А);216°С
136	В7	2-нафтил	4-метилпиразинил	(А); 188°С
48	В1	фенил	1-пиперидинил	(В); 210°С
55	В1	фенил	тиоморфолинил	(А); масло
171	В7	2-нафтил	1-пиролидинил	(В);218°С
129	В1	2-нафтил	1-пиперидинил	(В);212°С
149	В7	1 -нафтил	4-метилпиразинил	(В); 232°С

66536 В1

166	В7	6-бромо-2-нафтил	1-пиперидинил	1 1 (В);218°С
151	В7	3 -бромо-1 -нафтил	4-метилпиперазинил	(А); 178°С
53	В1	фенил	1 -(1,2,4-триазолил)	(А); 180°С
47	В1	фенил	1-пиперидинил	(А); 190°С
51	В1	фенил	1 -(4-метил)пиперазинил	(А); 150°С
170	В7	2-нафтил	1-пиролидинил	(А); 238°С
128	В1	2-нафтил	1-пиперидинил	(А); 254°С
145	В7	1-нафтил	1-пиперидинил	(А);212°С
139	В7	2-нафтил	морфолинил	(А); 258°С
140	В7	2-нафтил	морфолинил	(В);214°С
155	В7	6-бромо-2-нафтил	1-пиперидинил	(А); 224°С
А	В13	2,4-дифлуорофенил	Ь1Н(СН2СН,)	(В)
В	В13	2,4-дифлуорофенил	МН(СН2СН3)	(А)
С	В12	2,4-дифлуорофенил	М(СН2СН1)(СН2фенил)	(В)
ϋ	В13	фенил	Ь1Н(СН3)	(В); 197°С
209	В7	2-нафтил		(В); 198°С
58	В6	фенил	·< 0	(А); 208°С
11	В6	фенил	1\ 0	(В); 208°С

66536 ΒΙ

Аналитични методи

Масата на някои съединения е записана с ЬСМЗ (течна хроматография с масспектрометрия). Използваният метод е описан по-долу. Данните са обобщени в Таблица 3.

ЬСМ8-метод

ЬСМЗ анализът е проведен (йонизация с електроразпръскване с положителни йони, сканиране от 100 до 900 ати) на колона Кготазй С18 (1п1егс1пт, Мопйисоп, РИ; 5 рт, 4.6 х 150 тт) с дебит 1 т1/тт. Използвани са две мобилни фази (мобилна фаза А: 30% 6.5 тМ амониев ацетат + 40% ацетонитрил + 30% мравчена киселина (2 т1/1); мобилна фаза В: 100% ацетонитрил) за постигане на градиент 100 % А в продължение на 1 тт до 100% В за 4 тт, 100% В в продължение на 5 тт до 100% А за 3 тт и повторно уравновесяване със 100 % А в продължение на 2 тт.

Таблица 3; ЬСМЗ - начален пик

Съединение Νο	ЬСМ5 начален пик (МН+)
А	541
В	541
С	631

Фармакологични примери

Приготвяне на бактериални суспензии за тестване на чувствителност:

Използваните в това изследване бактерии са отгледани в колби, съдържащи 100 т1 бульон на МиеНег-Ηΐηίοη (ВесТОп ЕНскшвоп - кат. № 275730) в стерилна дейонизирана вода с разклащане при 37°С в продължение на една нощ. Изходните разтвори (0.5 т1/епруветка) се съхраняват при -70°С до използването им. Извършено е титруване на бактериите в микротитьрни плаки за определяне на ТСГО₅₀, където ТСГО₅₀ представлява разреждането, което дава увеличение на бактериалния растеж в 50 % от инокулираните култури.

Обикновено за изследване на чувствителността се използва ниво на инокулиране от около 100ТСГО_5О.

Изпитване на антибактериалната чувствителност: определяне на 1С₉₀

Анализ в микротитьрни плаки Плоскодънни стерилни 96-ямкови пластмасови микротитьрни плаки се пълнят със 180 ппсго1 стерилна дейонизирана вода, с добавка на 0.25 % ВЗА. Впоследствие в колона 2 се добавят изходни разтвори (7.8 х крайна тестова концентрация) на съединенията в обем 45 плсгок Правят се стерилни петкратни разреждания (45 ппсго1 в 180 ппсго1) направо в микротитърните плаки от колона 2, за да се достигне колона 11. Към всяка плака са включени нетретираните контролни проби с (колона 1) и без (колона 12) инокулат. В зависимост от вида на бактериите към редове А до Н с изключение на колона 12 се прибавят приблизително 10 до 60 Сри на ямка от бактериалния инокулат (100 ТСГО₅₀) в обем 100 ппсго1 в 2.8х бульон на МиеНег-Ηΐηίοη. Същият обем бульон с инокулат се прибавя в редове А до Н на колона 12. Културите се инкубират при 37°С в продължение на 24 Ь в нормална атмосфера (инкубатор с отворен въздушен клапан и постоянно вентилиране). В края на инкубацията, един ден след инокулирането се определя количествено флуорометрично бактериалният растеж. За целта 3 Ь след инокулирането във всяка ямка се прибавя резорцин (0.6 т§/т1) в обем 20 пйсго1 и плаките се инкубират отново в продължение на една нощ. Промяната на цвета от синьо до розово показва бактериален растеж. Флуоресценцията се отчита с компютърно управляван флуорометьр (СуЮйиог ВюзеагсЬ) при дължина на вълната на възбуждане 530 пт и дължина на вълната на емисия 590 пт. Постигнатото със съединенията процентно инхибиране на растежа се изчислява по стандартните методи. 1С₉₀ (изразена в ппсго/ т1) се определя като 90% концентрация на инхибиране на бактериалния растеж. Резултатите са показани в Таблица 4.

Метод на разреждане с агар Стойностите М1С₉₀ (минималната концентрация за получаване на 99% инхибиране на бактериалния растеж) може да бъде определена чрез провеждане на стандартния метод на разреждане с агар съгласно стандартите ИССЬЗ*, при който използваната среда се състои в агар на МиеНег-Ηΐηίοη.

♦Институт за клинични лабораторни стандарти. 2005. Методи за разреждане Тестове за

66536 В1 антимикробна чувствителност за бактерии, които се разрастват аеробно: утвърден стандарт - шесто издание.

Анализ на времето за унищожаване Бактерицидната или бактериостатичната $ активност на съединенията може да бъде определена чрез времето за унищожаване, като се използва методът на микроразреждане на бульон*. При анализа на времето за унищожаване | θ на 31арНу1ососсиз аигеиз и резистен към метицилин 8. аигеиз (МК.8А), изходният инокулат от 8. аигиез и МК.8А е 10⁶ СРи/т1 в бульон на Мие11ег Ηίηίοη. Антибактериалннте съединения са използвани в концентрация 0.1 до 10 пъти концен- 15 трацията М1С (т.е. 1С90, както е определена при анализа в микротитърни плаки). Ямките, които не получават антибактериално средство, представляват контрола по отношение на растежа на културата. Плаките, съдържащи микроорганизъм и тестваните съединения, се инкубират при 37°С. След 0,4,24 и 48 Ь инкубация пробите се отделят за определяне на броя на жизнеспособните бактерии чрез серийно разреждане (10¹ до 10'⁶) 25 в стерилен РВ8 и поставяне (200 ппсго1) върху агар на МиеНег Ηίηίοη. Плаките се инкубират при 37°С в продължение на 24 Ь и се определя броят на колониите. Кривите на унищожаване могат да бъдат построени чрез нанасяне на ю§10 СРИ на ш1 спрямо времето. Бактерицидният ефект обикновено се определя като 3-1ο§_1θ намаление на броя на СРИ на гп1 по отношение на нетретиран инокулат. Потенциалният ефект на прена- 35 сяне на лекарствата е елиминиран чрез серийни разреждания и преброяване на колониите при най-голямото използвано разреждане.

♦гигепко, О. Е. е1 а1. Ιη νϊίΓΟ асбуШез οί и-100592 апб и-100766, ηονεί охаагоНсНпопе апНЬас1епа1 а§еп1з. АпбппсгоЬ. А§епГз СЬетоЙзег. 40, 839-845 (1996).

Определяне на клетъчните нива на АТР

За да бъде анализирана промяната на общата клетъчна концентрация на АТР (използване на АТР 10 биолуминесцентен кит, КосЬе), анализите се извършват чрез отглеждане на изходен разтвор на култура 8. аигеиз (АТСС 29213) в 100 т1 колби на МиеНег Ηίηίοη и инкубиране в клатачен инкубатор в продължение на 24 Ь при 37°С (300 об./ппп). Измерва се Οϋ_4θ5 пт и се изчислява СРи/т1. Културите се разреждат до 1 х 10⁶ СРи/т1 (крайна концентрация за измерване на АТР: 1 χ 10⁵ СРИ/100 ппсго1 на ямка) и се прибавя тестваното съединение в концентрация 0.1 до 10 пъти концентрацията М1С (т.е. 1С_М, както е определена при анализа в микротитърни плаки). Тези епруветки се инкубират в продължение на 0, 30 и 60 тт при 300 об./тт и 37°С. Използва се 0.6 т1 бактериална суспензия от затварящите се епруветки и се поставят в нови 2-милилитрови епруветки на ЕррепНогГ. Прибавят се 0.6 ш1 лизиращ клетките реагент (кит от КосЬе), разбърква се вихрово при максимална скорост и се инкубира в продължение на 5 гат при стайна температура. Охлажда се върху лед. Луминометърът се оставя да се затопли до 30°С (Ьшпшозкап Азсеп! ЬаЬзуз1етз с инжектор). Една колона (= 6 ямки) се запълва със 100 ппсгот от същата проба. Чрез използване на инжекторната система към всяка ямка се прибавят 100 Ш1сго1 луциферазен реагент. Луминесценцията се измерва за 1 з.

Таблица 4; Стойности на 1Счо (р§/т1), определени чрез анализа в микротитърна плака.

	1Сдо(цр/т1>
С-ие	взи	ЕСО	ЕРА	ЕРА	ЬМО	РАЕ	5М и	3ΡΝ	8ΡΥ	ЗТА	ЗТА	ЗТА	ЗТА
№	43639	25922	14506	29212	49594	27853	3340 2	6305	8668	43300	25923	29213	КМЕТН
А							10.8	1.1	10.8		10.8	12.1
50	10.5			10.5	23.6		21.0		26.5			26.5	10.5
41					17.0

66536 В1

Ρ							22.6	25.3	22.6
206								12.8
31	10.3			4.6	4.1	10.3	10.3	5.2	1.8	11.6
44	7.6										7.6
26	10.0			4.5	4.5	2.0	11.3	5.6	2.5	11.3	8.9
27	10.0				8.9			12.6
Е	12.7			11.3	7.1	10.1	10.1	5.7	5.1	12.7
32		11.7		4.6	4.6	10.4	4.6	13.1	4.6	13.1	9.3		13.1
33	10.4		11.7	4.6	2.3	11.7	10.4	5.9	2.6	5.9	13.1
109				11.7	9.3	11.7		13.1	13.1	13.1	10.4
39				10.4	4.7	10.4	11.7	5.9	1.9	13.1	10.4
137						21.2		23.8			8.4		21.2
36	24.1			4.8	5.4	4.8	3.8	2.7	0.4	4.8
14	11.1		9.9	5.0	2.5	5.0	12.4	6.2	2.8	5.6	9.9		14.0
15	24.8		24.8	5.0	2.5	12.4	12.4	6.2	2.2	5.0
46				5.0	2.8	5.0	5.6	2.8	0.6	5.6
154	10.9			27.4	27.4				27.4		13.8		24.5
4								12.7
174					10.2
175					10.2			12.8
24								10.2
5							10.4
38					10.4
69					10.4	10.4		13.1
70					10.4			13.1
49					10.5		10.5	13.3	10.5		5.9		11.8
136	10.6			10.6	10.6
19								13.4
215					10.7
С	13.6			10.8	10.8
16						13.6
17					10.8			0.5
67					10.8			13.6
116					10.8
110					10.8			13.6
111					10.8
113					10.8			13.6

66536 В1

196							10.8
В											8.6
Н					13.6			13.6
48					10.9	10.9	10.9	13.7	13.7
76					11.0	11.0
84					11.0		11.0	7.0	11.0
45	11.1		12.4
77						11.2		14.2
78							11.2	11.2	11.2
55								0.6
165							14.3	14.3	11.3
72							9.0	14.3	11.4
226								14.3
212	11.4
171									11.6
163								14.7
73							11.8		14.8
129							11.9	15.0	11.9
149					12.2
201	12.3			12.3	12.3	12.3
С								15.9
18				13.3	13.3			0.7
165								16.9
151			15.4										15.4
30				10.3	10.3	9.2	10.3	5.2	10.3
ϋ								4.9
229							22.5	5.0
21				11.5	4.6		11.5	12.8		12.8
25				11.5	11.5		11.5	12.8	4.1	12.8
20								2.6
6				11.6	11.6	11.6	4.6	13.0	4.6
108								13.1
53								5.9
37								12.1
47								6.9
227								5.0
13	11.1		11.1	8.8	11.1	2.2 1	3.5	2.8	8.8	11.1	11.1

66536 ΒΙ

51	28.1			25.0	25.0			5.6
I								11.6
170								26.0
128					9.4
145			23.7					9.4
139							18.9	26.7
140							9.5
223							5.4	13.6	5.4
130							10.1
155			26.9
209								15.1
58							5.9		8.3
11					11.7		10.4		11.7

Βδυ 43639 означава ВасШиз зиЬййз (АТСС 43639); ЕСО 25922 означава ЕзсЬепсМа сой (АТСС 25922); ЕРА 14506 означава Еп1егососсиз 25 РаесаПз (АТСС 14506); ЕРА 29212 означава Егйегососсиз РаесаПз (АТСС 29212); ЬМО 49594 означава 1лз1епа топосу(о§епез (АТСС 49594); РАЕ 27853 означава Рзеидотопаз аеги§тоза (АТСС 27853); δΜυ 33402 означава 81гер1ососсиз ти1апз (АТСС 33402); 8ΡΝ 6305 означава 81гер1ососсиз рпеитошае (АТСС 6305); 8ΡΥ 8668 означава 51гер1ососсиз руо§епз (АТСС 8668); 8ТА 43300 означава 81арЬуюсоссиз 35 аигеиз (АТСС 43300); 5ТА 25923 означава 81арЬуюсоссиз аигеиз (АТСС 25923); 8ТА 29213 означава 81арЬуюсоссиз аигеиз (АТСС 29213); 8ТА К.МЕТН означава теййцнлнне гез1з1ап1 §1арЬу1ососсиз аигеиз (МК.8А) (изолиран клинично от университета в АпРуегреп). АТСС означава американски вид клетъчна култура.

Claims (4)

1. Патентни претенции

   1. Хинолинови производни с обща формула I тяхна фармацевтично приемлива присъединителна сол с киселина или основа или тяхна Ν-оксидна форма, където заместителите имат следните значения:

   66536 В1

   к¹ К² К³ Е⁶ Стереохимия Вг ОСНз ф Н (А) Вг ОСНз фенил Н (В2) Н ОСНз фенил Н (В) фенил ОСНз фенил Н (В) Вг 5СНз фенил Н (А) Вг ОСНз 3-флуорофенил Н (А2) Вг ОСНз фенил С1 (В2)

   като (А) или (В) означават, че съединението е смес от два енантиомера и (А) е изолирано първо, а (В) второ;

   (А2) и (В2) означават, че съединението е енантиомер и представляват втора фракция, изолирана съответно от (А) и (В).
2. 2. Хинолинови производни с обща формула II тяхна фармацевтично приемлива присъединителна сол с киселина или основа или тяхна Ν-оксидна форма, където заместителите имат следните значения:

   К³ Ь Стереохимия 2,4-дифлуорофенил РШ(СН₂СНз) (А) 2,4-дифлуорофенил ^СН₂СНз)(СН2фенил) (В) фенил ИН(СНз) (В) фенил 1-имидазолил (В)

   66536 В1 като (А) или (В) означава, че съединението е смес от два енантиомера и (А) е изолирано първо, а (В)второ.
3. 3. Използване на хинолинови производни съгласно претенция 1, за производство на медикамент за лечение на бактериална инфекция, която е различна от микобактериална инфекция, като споменатите производни са съединения с ю нителна сол с киселина или основа или тяхна Ν-оксидна форма.
4. 4. Използване на хинолинови производни съгласно претенция 2, за производство на медикамент за лечение на бактериална инфекция, която е различна от микобактериална инфекция, като споменатите производни са съединения с формула II тяхна фармацевтично приемлива присъедитяхна фармацевтично приемлива присъединителна сол с киселина или основа или тяхна Ν-оксидна форма.