BG64427B1 - Метод за маркиране и проверка автентичността на един предмет - Google Patents

Abstract

Изобретението се отнася до метод за маркиране (А, В) и проверка на автентичността (С) на един предмет (10), при който към предмета се асоциират две различни информации (К, N), свързани помежду си чрез произволно съответствие и използвани за проверка на автентичността на предмета, като поне една от двете информации (К) е недоловима за наблюдател. Дешифрирането на двете информации и проверката на съответствието помежду им се осъществяват по време на проверката на автентичността на предмета. Двете информации не са произволни и недоловимата информация е материализирана чрез средства, взаимодействащи със структурата на предмета. а

Description

Област на техниката

Изобретението се отнася до метод за маркиране и проверка автентичността на един предмет.

Изобретението засяга предмети, които могат да бъдат фалшифицирани. В този смисъл, то се прилага по особено подходящ начин, и не само, към документи, които имат определена стойност - банкноти, чекове, марки, лични документи /паспорти/ или такива, за които е важно да се установи автентичността (дебитни карти, юридически актове, лотарийни билети) и т.н.

Предшестващо състояние на техниката

Известни са множество видове средства за нанасяне на маркировка върху ценни предмети, която маркировка за предпочитане е да не бъде доловима с невъоръжено око и с която става възможно контролирането автентичността на предмета с подходящи средства (кодиране с шифровани знаци, нанасянето на светлинна маркировка).

С цел да се намали рискът от фалшифициране, са създадени и са известни предмети, съдържащи две свързани информации, една от които е недоловима с невъоръжено око.

ЕР А 609 937 описва чек, съдържащ една маркирана зона, възпроизвеждаща по невидим за окото начин една видима информация за чека (номер на серията или друга). Дешифрирането с машина позволява да се установи дали съдържанието в маркираната зона е идентично на информацията, която е видима.

Бързото разпространение на усъвършенстванията на софтуера за анализ на изображения и за дешифриране прави посоченото решение достъпно по отношение на фалшификаторите, които биха могли да го възпроизведат веднага, щом разкрият кода, който ще им позволи да дешифрират информацията в маркираната зона. Едно подобно възпроизвеждане ще бъде също така улеснено поради това, че техниката за нанасянето на невидимото маркиране е лесно достъпна за фалшификатора веднага след разшифроване на кода.

GB А 2 252 270 описва кредитна карта или фонокарта, съдържаща видима информация в една първа зона и скрита информация (например покрита с непрозрачна пластмасова лента) във втора зона. Автентичността на такава карта може да бъде установена, като се разкрие един единствен път скритата информация и поради неповторимостта на разкриването, това не е подходящо решение при многобройните случаи, когато проверката на автентичността на предмета трябва да се извършва многократно (какъвто е случаят с банкнотите, например).

От FR 2 765 014 е известна защитата на документ чрез отпечатването на номер, изписан видимо и обединен в една масивна памет с информация за разпределението на магнитни нишки в документа.

Недостатък на това решение е, че разполагането на магнитните нишки в предмета е произволно и не е възможно да се използва кодиране в желани последователности.

Известни са също и други средства за защита, които могат да бъдат използвани за съответни документи. BUS5818019ce описват средства за защита на документ от типа на лотариен билет, с помощта на средства, от типа селективно нанасяне на електропроводящо мастило, с което се създава електрическа схема.

Едно от неудобствата на това решение е, че е доста сложно за използване. Освен това електропроводящото мастило е просто нанесено на повърхността на хартията, поради което е необходимо да се предвидят защитни средства, с което се увеличават разходите по защитата на документа. И накрая, трудно е да се предвиди използването на сведенията за защита на такъв документ, като банкноти, поради сложността и стойността, която имат.

Техническа същност на изобретението

Една от целите на изобретението е да позволи върху предмети да се осъществят много сигурни средства за проверка на тяхната автентичност.

Друг предмет на изобретението е да позволи, освен това, да се осъществят желаните последователности на маркиране върху една партида предмети, които трябва да се защитят.

Още една от целите на изобретението е да се позволи, освен това и осъществяването на маркиране по прост и икономичен начин.

Предпочитаните, но не и единствените аспекти на метода, съгласно изобретението са следните. Той съдържа също и разработването на тре та информация, която е кодирана с помощта на определен алгоритъм, чиито данни са две- непроизволни информации. Методът включва също и интегрирането на предмета към споменатата трета информация. Освен това поне една информация, недоловима за наблюдателя, е материализирана в променлива релефна деформация така, че да образува върху или в предмета един триизмерен недоловим за наблюдателя код.

Поне една недоловима за наблюдателя информация е материализирана чрез нанасянето на мастило с променлива плътност така, че да образува върху или в предмета един недоловим за наблюдателя триизмерен код.

Посочената недоловима за наблюдателя информация съдържа една комбинация от даден брой зони, като плътността на нанесеното мастило върху всяка зона е променлива. Освен това плътността на нанесеното мастило във всяка отпечатана зона може да бъде равна на една първа плътност, обхваната между 10 и 25 μ или на една втора плътност, обхваната между 30 и 60 μ. Наймалко една недоловима за наблюдателя информация съдържа поне една отпечатана релефно част, по-специално с фина гравюра.

Мастилото включва едно вещество, имащо физическо, химическо или биологично свойство, измеримо и пропорционално на количеството или на плътността на интегрираното вещество върху или в предмета. Свойството е механично, магнитно, електрическо или оптично.

Предметът съгласно изобретението е документ, например банкнота, и поне една информация, недоловима за наблюдателя, е материализирана върху документа чрез интегриране на междинен носител в документа.

Междинният носител представлява кодирана защитна нишка.

Предметът представлява документ, като банкнота, и поне една недоловима за наблюдателя информация е материализирана върху или в документа, вградена в структурата му.

Поне една недоловима за наблюдателя информация е интегрирана в един воден знак. Наймалко една недоловима за наблюдателя информация е материализирана чрез интегриране в предмета на микрокапсули с течност, съдържаща продукт, на който едно от свойствата е измеримо. Микрокапсулите съдържат диполи и предметът, в който те са интегрирани, притежава електромагнитно поле, позволяващо ориентирането на диполите по специфичен начин.

Една от двете непроизволни информации е физически интегрирана върху или в предмета, като другата информация е свързана с друг физически носител.

Освен маркирането на всяка една от двете непроизволни информации върху физически носител, методът включва и предаването на тези информации до централно устройство за установяване на автентичността.

Методът обхваща въвеждането на двете непроизволни информации в един файл (картотека) и при установяването на автентичността изпраща запитване до файла за проверка съответствието на тези две информации. Запитването до файла се осъществява чрез средствата за дистанционна комуникация.

Методът съдържа и етап на дешифриране и предаване на недоловима за наблюдателя информация към устройство, установяващо автентичността. Третата информация съдържа една поредица от определен брой пиктограми, всяка от които принадлежи на определен комплект пиктограми. Третата информация също така е нанесена върху предмета и е замаскирана в нанасянето на една от непроизволните информации.

Установяването на автентичността обхваща също така и дешифрирането на третата информация и проверката на съответствието й с двете непроизволни информации. Проверката на съответствието на третата информация с двете непроизволни информации задейства локална памет, свързана с машина за установяване автентичността и съдържаща алгоритъма, послужил за съставянето на третата информация. След това се задейства комуникация от разстояние със защитено централно устройство за възстановяване на третата информация чрез задействане на споменатия алгоритъм.

Предметът е поверителен документ, поспециално дебитна карта или банкнота.

Описание на приложените фигури

Аспекти, цели и предимства на изобретението се поясняват с даденото по-долу описание на предпочитаните варианти на изпълнение на изобретението, показани на приложените фигури, където:

фигура 1 представлява схематична банкнота, осъществена съгласно изобретението;

фигура 2 - основните етапи на метода, съгласно изобретението, позволяващ реализиране то на банкнотата от фигура 1 и установяването на нейната автентичност;

фигура 3-и основните етапи на метода, съгласно изобретението за изработването на банкнота и установяването на нейната автентичност;

Примери на изпълнение на изобретението

На фигура 1 е показана банкнота 10, която има в лявата си част пространство 12. При начина на реализиране (фиг. 1) пространството 12 има формата на лента, покриваща цялата ширина на банкнотата.

Пространството 12 е разделено на седем зони 121 до 127, съседни две по две и разположени последователно и с еднаква повърхност.

Всяка зона от 121 до 127 може да бъде или не отпечатана, така че пространството 12 да представлява видим мотив от отпечатани и неотпечатани зони.

Начинът на отпечатване на образувания мотив от областите на пространство 12 е следният. Някои зони са отпечатани, а други може да не са; по-специално, печатните зони се избират така, че да се осъществи двуизмерно кодиране в пространство 12.

По-точно, съгласно изобретението, отпечатването на зоните, избрани в пространство 12, се осъществява по специфичната техника на фина гравюра, което позволява контролирането на плътността на мастилото, нанесено върху банкнотата.

Възможно е, например, да се нанесе върху избраните зони от пространството 12 или първа плътност на мастилото Е1, обхваната, например, между 10 и 25 μ, или една плътност Е2 обхваната, например, между 30 и 60, като се осигури номиналните стойности да бъдат значително раздалечени една от друга, с цел да не се появят явления на износване на отпечатването с фина гравюра, които да нарушат измерванията.

По такъв начин, за реализирането на фината гравюра върху пространството 12, върху него се полага платка, чиято повърхност носи на някои места срещу избраните за отпечатване зони, вдлъбнати щампи с дълбочина Е1 или Е2, запълнени с мастило, което да се нанесе на същата тази дълбочина в избраната зона на банкнотата.

По този начин, двуизмерният мотив, който се създава, представлява вече от само себе си едно кодиране, което може да бъде доловимо за наблюдателя или недоловимо, в случай на зони с мно го малки размери (тъй като броят на зоните във всяко пространство може да бъде произволен).

Освен това, създава се също еквивалентно триизмерно кодиране за една информация К, която е физически недоловима за наблюдателя, тъй като разликата в плътността на нанесеното мастило между избраните зони в пространството 12 (Е1 или Е2 и двете по-малки от 60 μ) са доловими само с помощта на сложни измервателни средства.

Фактът, че информация К е недоловима за един наблюдател, е тясно свързан със специфичния начин, по който тази информация е кодирана върху банкнотата, с което изчитането й без машина става невъзможно. По този начин осъщественото кодиране с помощта на фина гравюра е поефективно от простото кодиране, доловимо за наблюдателя, което по прост начин може да бъде направено невидимо, например отпечатана информация, покрита с лента, която може да бъде откъсната или изстъргана от наблюдателя с цел да има достъп до информацията.

Освен това, не е достатъчно само полагането на маркировката на банкнотата, тъй като отпечатването с фина гравюра изисква взаимодействие със структурата на банкнотата. Наистина това е изискване на техниката на отпечатване, тъй като формата за отпечатване обхваща вдлъбнатини с различна дълбочина, изпълнени с мастило, и тази форма се пресова към банкнотата. В този случай, тези части на банкнотата, които се намират срещу вдлъбнатините, се деформират поради сцеплението им с вдлъбнатините. Едно отпечатване с фина гравюра по този начин осигурява контролирано изменение на повърхността на банкнотата и нанасяне на мастилото, чиято плътност също е контролирана.

В описания пример (фиг.1) следователно, се осъществява невидимо триизмерно кодиране, което е замаскирано в двуизмерен мотив, който може да бъде доловим.

Избраните зони в пространството 12 трябва да бъдат достатъчно широки, имайки предвид износването на нанесеното мастило с фина гравюра и да се осигури, въпреки манипулациите, които търпи банкнотата, една значителна повърхност от тези зони да остане покрита от желаната плътност на мастилото. Възможно е също така да се покрие нанесеното мастило с един защитен филм, който може да бъде прозрачен.

Както е посочено, нанасянията на мастило върху повърхността 12 образуват триизмерен код К, недоловим за наблюдателя. В дадения пример (фиг.1) е възможно отпечатването с мастилена струя на една произволна комбинация на седемте зони 121 до 127 на повърхността 12, като броят на комбинациите в този случай е равен на 5040. Освен това всички зони на повърхност 12 могат на бъдат отпечатани.

Разбира се, формата на двуизмерния мотив, образуван от печатните и непечатните зони на повърхността 12, не е ограничен от много опростения пример, посочен фигура 1. Тези зони могат да бъдат дефинирани по такъв начин, че мотивът да е произволен, тъй като пространство 12 не е необходимо да има вида на правоъгълник и може да бъде заменено от свободно избрано разположение на зоните, които да се отпечатат с фина гравюра, тъй като споменатите зони не представляват задължително топологично непрекъснати пространства. Следователно, възможно е осъществяването на многобройни триизмерни комбинации за кодиране на зоните на повърхност 12.

Реализирането на описаното кодиране с цел фалшификация не е възможно, тъй като са необходими оборудване и познания за отпечатване с фина гравюра.

Банкнотата 10 има също пространство 3, в което е отпечатана с видими знаци втора информация N, която в този пример представлява серийния номер на банкнотата (3466 в описания пример). На фигури 2 и 3 е илюстрирано как се използват, двете информации К и N, свързани с банкнотата за по-сигурна защита при проверка на нейната автентичност.

Методът (фиг. 2) обхваща три основни етапа:

- етап А, който съответства на създаването на триизмерния код и отпечатването му върху банкнотата;

- етап В, през който се асоциира, чрез дадена произволна зависимост (връзка), триизмерният код към серийния номер на банкнотата, който е отпечатан в пространство 13; по този начин етапите А и В съответстват на изработването на банкнотата;

- етап С, съответстващ на автентичността на банкнотата в момента, в който тя се пуска в обръщение.

По време на етап А се пристъпва към етап А1, който включва отпечатването върху банкнотата на триизмерното кодиране, описано на фигура 1. Кодирането се осъществява по програмиран начин (предварително определено кодиране).

По-точно, възможно е маркирането на всяка банкнота от специфична партида чрез код, принадлежащ на желана поредица, която се отнася до информация К. Това позволява съставянето на партиди банкноти, на които информациите К, от една страна, и N, от друга, следват всеки желан закон.

Също е възможно да се използва техниката фина гравюра без мастило, като релефът на банкнотата се деформира чрез прилагане на формата върху нейната повърхност; в този случай, под влияние на натиска на формата, хартията достига до дъното на вдлъбнатините на формата и понася контролирана деформация, без да получава мастило. Получава се триизмерно кодиране К чрез контролирано разпределение на релефите на банкнотата.

Етап В съдържа основно четири подетапа:

- в В1 машина изчита триизмерния код (независимо от това дали е бил реализиран програмирано или произволно) и го предава на централно запаметяващо устройство на апарата, произвеждащ банкнотите,

- в В 2 се отпечатва серийният номер на банкнотата, като едновременно той се запаметява в централното запаметяващо устройство,

- в В 3 информациите К и N се обработват от определен алгоритъм и полученият резултат (който ще се нарече функция от биекцията на К и N и която ще се означи с М) е отпечатан в шифрован вид върху банкнотата в В 4. Отпечатването на функцията от биекцията може да бъде в отредена за това зона или да бъде замаскирано вътре в отпечатването на серийния номер, като се използват много малки по размер знаци за функцията от биекцията.

Функцията от биекцията може да бъде шифрована под формата на три пиктограми, например буквено-цифрови знаци, като всеки може да бъде една главна буква, една малка буква или една цифра (или 26 + 26 + 10 = 62 възможности на знак) тъй като трите знака могат да бъдат различни. В този случай съществуват 226 920 възможни комбинации за функцията от биекция.

В етап С се преминава към етап С 1 за установяване автентичността на банкнотата чрез изчитане на машина на код К, на номера N и на функцията от биекция М. Машината за установяване автентичността, съдържаща алгоритъма, които е послужил за изготвянето на функцията от биекция, проверява съответствието между информации К, N и М, като този алгоритъм не е достъпен извън машината, дори за фалшификатор, който би достигнал до нея. Тази машина може да бъде автономна, т.е. да не е свързана с централа, в която се намират информации К и N отнасящи се до всяка банкнота.

Във всички случаи, дали се изчислява една функция от биекция или не, средствата за проверка автентичността на банкнотата изпращат само един дихотомичен сигнал, който може да има само две стойности, съответстващ респективно на една автентична банкнота и на една неавтентична банкнота.

Описаният метод позволява маркиране, чието ниво на защита е изключително високо, поради това, че той комбинира няколко силни защитни елементи:

- техника за маркиране, която е трудно достъпна за фалшификаторите и позволява осъществяването на напълно недоловимо за наблюдателя кодиране. Фината гравюра, която служи за илюстриране на примера на банкнота от фигура 1 и която представлява предпочитана техника (но не единствена) за реализиране на изобретението, сама по себе си представлява препятствие за фалшифицирането, поради познанията и специфичните средства, които са използвани, а и триизмерните мотиви, които тази техника позволява да се осъществят, могат да бъдат прочитани само машинно;

- поради възможните многобройни комбинации за кода К и за функцията от биекция М, потенциално е невъзможно за фалшификатор да разкрие алгоритъма на изчисление.

Освен това в случая, когато алгоритъмът изгражда функция от биекция М, този алгоритъм е защитен в машината, проверяваща автентичността на банкнотата (или както ще се види в друго защитено устройство). Алгоритъмът, който представлява ключ към изчислението, следователно е недостъпен.

Във всички случаи дихотомичният знак на отговора на контролните средства не предоставя никакъв елемент, който да позволи разкриването на корелацията между съдържащите се информации в банкнотата.

Етапите на метода, описани по-горе, могат да протичат в друг ред. По-специално, възможно е да се отпечата номер N и да се запамети преди отпечатването на код К. Също така е възможно да се отпечатат двете информации на различни места, което позволява да се увеличи още повече нивото на защита на метода.

Също е възможно да се включи в банкнотата недоловим код за наблюдателя чрез други методи, налагащи взаимодействие със самата структура на банкнотата (или с предмета, който трябва да се маркира). По-специално, в хартията на банкнотата може да се интегрират микрокапсули, съдържащи течност, позволяваща да се осъществи кодирането.

В предпочитан начин на реализация тези микрокапсули са направени от течен лак, включващ магнитни диполи. След интегрирането на лака към хартията (по време на изработването на хартията или впоследствие) хартията се подлага на неравномерно електромагнитно поле по отношение поне на една успоредна посока на повърхността на банкнотата (като разпределението на стойностите на полето са контролирани или не), което има за ефект ориентирането на съдържащите се в течния лак диполи. След това банкнотата се подлага на някакво облъчване, което да позволи изсъхването на лака (например ултравиолетови лъчи, което предизвиква полимеризирането на лака), с цел да се обездвижи ориентирането на диполите. След това е възможно да се “изчете” с машина индуцираното от разпределението на диполите двуизмерно поле. Двуизмерното разпределение на това поле именно съставя кодираната информация К.

Микрокапсулите могат също да съдържат всякакъв друг продукт, на който едно от специфичните свойства може да бъде детектирано. Това свойство би могло да бъде активируемо, както е в случая на диполите, които се подлагат или не на електроматнитно поле (пример за микрокапсули, съдържащи един или няколко оцветителя. Във всички случаи е важно вариантите на това качество, когато се описва повърхността на банкнота, да бъдат измерими, за да може да се характеризира код К.

На фигура 3 е илюстриран един вариант на метода, съгласно изобретението, където не се изчислява функцията биекция. В този случай етапите А1, В1 и В2 се провеждат и след това:

В31, централното запаметяващо устройство изгражда файл F за двойките (К, N) за всяка произведена банкнота. Така между информациите К и N се създава едно отношение, което е произволно (то не съответства на някакво определение) и което също е фиксирано в паметта на файла F. Трябва да се отбележи, че в случай че се изгражда една функция от биекция М, съществува и едно произволно дадено отношение между

К и N, като това отношение е: “К и N са кохерентни помежду си като входящи данни на алгоритъма, който позволява определянето на функцията от биекция М”;

- и етапът за проверка автентичността Cl 1 се състои тук в изчитане от машината на кода К и на номера N на банкнотата и запитване от разстояние файла F (чрез проводна връзка - например телефонна, или всякакъв друг познат начин за предаване - радио и др.) с цел да се провери съответствието между тези две информации.

Въпреки че приложението на метода за защита на банкноти е изключително подходящо и че фината гравюра или интегрирането в хартията на микрокапсули представляват надеждни техники за триизмерно маркиране на предмети и документи със стойност, осъществени съгласно изобретението, те не ограничават обхвата на изобретението.

Възможно е например, да се задълбочи защитата на маркировката и отпечатването с фина гравюра, като се използва за отпечатване на предмети,подлежащи на защита, които мастило, съдържащо поне една субстанция, имаща особено свойство, което да може да бъде измерено с машина, като измереното свойство да е пропорционално на плътността или на количеството субстанция, нанесена върху предмета.

В този случай, изчитането на кода К се осъществява чрез измерване във всяка точка на отпечатаното пространство на това особено свойство, като измерването е пропорционално на плътността на наличната субстанция в споменатата точка на предмета, и следователно - на плътността на нанесеното мастило в тази точка (тъй като концентрацията на субстанцията в мастилото е известна). Поредицата измервания в различните точки на пространството позволява възстановяването на кода К, еквивалентен на триизмерен код.

Така става възможно, например, полагането с фина гравюра на мастило, съдържащо позната концентрация на субстанция, със свойство, което може да бъде магнитно, електрическо (проводимост или друго), оптическо (видимо или не, което може да използва светенето на флуоресцентни или фосфоресцентни субстанции), химическо, биологично. Средствата са изчитане на кода К обхващат в този случай подходящи средства за измерването на свойството, което проявява субстанцията (например фотокамера за субстанция с оптично свойство или средства за магнитно раз шифроване, интерферометьр свръхвисокочестотно четящо устройство).

Ако средствата за изчитане на кода К позволяват измерване без контакт със свойството на субстанцията, съдържаща се в мастилото (например в случая на измерване на магнитно поле), възможно е също да се покрие триизмерното наслагване, съдържащо кода К, със средства за замаскиране, чието полагане върху документа може, евентуално, да предизвика изравняване плътността на мастилото (например при покриване с една холограма с топлопресоване).

Сред техниките за реализиране на кода К, фината гравюра представлява особено подходящ метод. Всеки друг метод, който позволява осъществяването на недоловимо за наблюдателя маркиране, било релефно или не, и взаимодействащо със структурата на предмета, също може да бъде използван съгласно изобретението.

При примера с банкнотата, кодът К може да бъде реализиран под формата на код, който може да бъде дешифриран само от машина и е недоловим за наблюдателя. Това може да се постигне, например, по следния начин. Интегрира се кодът К в междинен елемент, например една защитна нишка, която също ще бъде интегрирана в банкнотата (например при производството на банкнотата) и чрез интегриране кода К вътре в структурата на банкнотата (в случая водния знак носещ кода К).

Освен това е възможно реализирането не само на маркирането на информация К, но също и на информация N така, че това маркиране да бъде недоловимо за наблюдателя, като основната характеристика на изобретението е да предвиди две обединени информации, като поне една от тях не е доловима за наблюдателя.

Възможно е също и реализирането на изобретението за всякакъв предмет със стойност, който може да бъде фалшифициран (аудио- и видеокомпактдискове, парфюми, медикаменти, автомобилни резервни части, бижута и маркови дрехи) и да се използва върху различни видове носители (метал, пластмаси, стъкло, тъкани) всякакъв метод, позволяващ постигането на маркировка, която може да бъде машинно дешифрирана, но недоловима за наблюдателя.

Съгласно една форма на реализация, съответстваща на примера с фина гравюра, който е описан по-горе, ще се избере метод, позволяващ релефното маркиране по контролиран начин.

В този случай може да се използва всеки метод, който позволява контролиране на вариантите на релеф с фина щампа (микрометричен релеф), така че тези варианти да могат да бъдат дешифрирани от машина, но недоловими за наблюдател: печатане по шаблон, хелиография, механично гравиране с голяма точност, химическо, лазерно гравиране).

Част от недоловимата информация може, както вече бе подчертано, да бъде материализирана по произволен начин. Така може да се реализира цялата или част от тази информация с неконтролирани варианти на релефа, тъй като обединената информация се дешифрира и запаметява по време на маркирането на предмета.

Трябва да се подчертае, че изобретението позволява не само защитата на предмета, но също и проследяването на неговото движение (установяване на пътя). Действително, броят на проверките за автентичност е неограничен и при всяка проверка има сигурност, че се разполага с оригиналния предмет (банкнота или друг).

Този аспект на метода може да се използва за борба срещу фалшификациите, в смисъл, че с извършването на чести проверки става възможно да се определят с точност мястото и моментът на появата на фалшификация. Съвсем очевидно е, че е възможно върху предметите, които трябва да се защитят, да се постави етикет с маркировка, съгласно изобретението, вместо да се маркира директно предметът.

Съгласно вариант на изобретението, е възможно също да се разделят физически двете информации К и N: възможно е, например, да се маркират скъпи часовници с една информация К, а гаранционната карта на часовника да носи информация N като една от двете информации да е недоловима за наблюдателя. По време на проверката за автентичност, се провежда дешифрирането на двете информации върху часовника и върху гаранционната карта (или дешифрирането на функцията от биекция, ако е предвидена такава). Такова решение повишава нивото на защита на метода. Освен това е възможно интегрирането на двете информации К и N на различни места, с което се повишават гъвкавостта на производството и нивото на защита.

Накрая, в случай че се предвижда функция от биекция М, в зависимост от двете информации К и N, възможно е, както вече бе посочено, да се предвиди една индивидуална машина за проверка на автентичността, в която е заложен алгоритъмът за изчисляване функцията от биекция от К и N (например преносим терминал, в чиято микропроцесорна платка е въведен алгоритъмът), но също е възможно този алгоритъм да се съхранява в защитено централно устройство, с което машината за проверка на автентичността може да комуникира от разстояние ( чрез преводна или радиорелейна връзка).

Възможно е също да се предвиди смесена формула, при която машината за проверка на автентичността съдържа една част от данните, която позволява възстановяването на алгоритъма за изчисление, тъй като машината трябва да комуникира с централното устройство съгласно определен протокол, за да се получат допълнителни данни, които да позволят възстановяването на функцията от биекция. Също така може да се предвидят различни алгоритми, като по такъв начин се създават партиди от маркирани предмети, всяка от които включва предмети, обединени от един алгоритъм.

Claims (27)

1. Метод за маркиране (А, В) и за установяване автентичността (С) на един предмет (10), съдържащ асоциирането към предмета на две различни информации (К, N), свързани помежду си чрез произволно дадено съответствие и използвани за установяването автентичността на предмета, като поне една от двете информации (К) е недоловима за наблюдателя, като дешифрирането на двете информации и проверката на съответствието помежду им се осъществява по време на проверката за автентичността на предмета, характеризиращ се с това, че двете информации са предварително избрани (К, N) и недоловимата информация е материализирана със средства, взаимодействащи със структурата на предмета.

2. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че съдържа също и съставянето (ВЗ) на трета информация (М), която е кодирана с помощта на определен алгоритъм, чиито входящи данни са двете избрани информации (К, N).

3. Метод съгласно претенция 2, характеризиращ се с това, че процесът съдържа също и интегрирането в предмета (В4) на третата информация (М).

4. Метод съгласно всяка една от предходните претенции, характеризиращ се с това, че поне една информация (К), която е недоловима за наблюдател, е материализирана чрез различно релефно деформиране така, че да се образува върху или в предмета триизмерен недоловим за наблюдателя код.

5. Метод съгласно всяка една от предходните претенции, характеризиращ се с това, че поне една информация (К), недоловима за наблюдателя, е материализирана чрез нанасяне на мастило с различна плътност така, че да се образува върху или в предмета триизмерен код, недоловим за наблюдателя.

6. Метод съгласно претенция 5, характеризиращ се с това, че посочената информация (К), недоловима за наблюдателя, съдържа комбинация от даден брой зони (211 до 217), като плътността на нанесеното мастило в тези зони е различна.

7. Метод съгласно претенция 6, характеризиращ се с това, че плътността на нанесено мастило във всяка зона (211 до 217) може да бъде равна на първа плътност в интервал от 10 до 25 μ (Е 1) и втора плътност (Е2), с дебелина от 30 до 60 μ.

8. Метод съгласно една от претенциите от 5 до 7, характеризиращ се с това, че поне една информация (К), недоловима за наблюдател, съдържа най-малко една част (211 до 217) релефно отпечатана, по-специално с фина гравюра.

9. Метод съгласно една от претенциите от 5 до 8, характеризиращ се с това, че мастилото съдържа субстанция, притежаваща физическо, химическо или биологично свойство, измеримо и пропорционално на количеството или плътността на интегрираната субстанция върху или в предмета.

10. Метод съгласно претенция 9, характеризиращ се с това, че посоченото свойство е механично, магнитно, електрическо или оптично.

11. Метод съгласно всяка една от предходните претенции, характеризиращ се с това, че предметът е документ, като банкнота, и че поне една недоловима за наблюдателя информация е материализирана върху или в документа чрез интегриране в междинен носител, който от своя страна е интегриран в документа.

12. Метод съгласно претенция 11, характеризиращ се с това, че междинният носител е кодирана защитна нишка.

13. Метод съгласно всяка една от предходните претенции, характеризиращ се с това, че предметът е документ, като банкнота, и поне една информация, недоловима за наблюдател, е материализирана върху документа чрез интегриране в неговата структура.

14. Метод съгласно претенция 13, характе ризиращ се с това, че поне една недоловима за наблюдател информация е интегрирана във воден знак.

15. Метод съгласно всяка една от предходните претенции, характеризиращ се с това, че наймалко една информация, недоловима за наблюдател, е материализирана чрез интегриране към предмета на микрокапсули с течност, съдържаща продукт, чието свойство е измеримо.

16. Метод съгласно претенция 15, характеризиращ се с това, че микрокапсулите съдържат диполи и че предметът, в който са интегрирани микрокапсулите, се подлага на електромагнитно поле, което позволява ориентирането на диполите по специфичен начин.

17. Метод съгласно всяка една от предходните претенции, характеризиращ се с това, че една от непроизволните информации е физически интегрирана върху или в споменатия предмет, като другата информация е свързана с различен физически носител.

18. Метод съгласно всяка една от предходните претенции, характеризиращ се с това, че съдържа едновременно с маркирането на всяка една от двете избрани информации (К и Ν) върху физически носител и предаването на тези информации към централно устройство за проверка на автентичността.

19. Метод съгласно предходната претенция, характеризиращ се с това, че той съдържа асоциирането (ВЗ1) на двете избрани информации (К и Ν) към един файл (F), за да се провери съответствието на двете информации.

20. Метод съгласно претенция 19, характеризиращ се с това, че запитването за файла се извършва с помощта на дистанционни средства за комуникация.

21. Метод съгласно една от предходните претенции, характеризиращ се с това, че той съдържа етап (В 1) на дешифриране и предаване на недоловимата от наблюдателя информация (К) към централно устройство за проверка на автентичността.

22. Метод съгласно една от предходните претенции, взета в комбинация с претенция 2, характеризиращ се с това, че третата информация (М) обхваща определен брой пиктограми, принадлежаща всяка към дадена партида пиктограми.

23. Метод съгласно претенция 22, характеризиращ се с това, че третата информация (М) е отпечатана върху предмета и е замаскирана в една от отпечатаните непроизволни информации.

24. Метод съгласно всяка една от предходните претенции, взета в комбинация с претенция 2, характеризиращ се с това, че проверката за автентичност съдържа също и дешифрирането на 5 третата информация (М) и проверка за съответствието й с двете избрани информации (К, N),

25. Метод съгласно претенция 24, характеризиращ се с това, че проверката за съответствие на третата информация (М) с двете избрани информации (К, N) задейства една локална памет, свързана с една машина за проверка на автентичността и съдържаща алгоритъм, послужил за разработването на третата информация (М).

26. Метод съгласно претенция 24, характеризиращ се с това, че проверката на съответствието на третата информация (М) с двете избрани информации (К, N) задейства дистанционна комуникация със защитено централно устройство за възстановяване на тази трета информация, чрез задействане на споменатия алгоритъм.

27. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че предметът е поверителен документ и/или такъв за защита, по-специално банкнота или дебитна карта.