BG64056B1 - Състави и методи за откриване и лечение на спин - Google Patents

Състави и методи за откриване и лечение на спин Download PDF

Info

Publication number
BG64056B1
BG64056B1 BG102083A BG10208397A BG64056B1 BG 64056 B1 BG64056 B1 BG 64056B1 BG 102083 A BG102083 A BG 102083A BG 10208397 A BG10208397 A BG 10208397A BG 64056 B1 BG64056 B1 BG 64056B1
Authority
BG
Bulgaria
Prior art keywords
protein
hiv
cells
serum
macroglobulins
Prior art date
Application number
BG102083A
Other languages
English (en)
Other versions
BG102083A (bg
Inventor
�arry Z���IL�V
Original Assignee
Tomson, U.S.A., Ltd.
Priority date (The priority date is an assumption and is not a legal conclusion. Google has not performed a legal analysis and makes no representation as to the accuracy of the date listed.)
Filing date
Publication date
Priority claimed from PCT/US1996/006079 external-priority patent/WO1996034886A1/en
Application filed by Tomson, U.S.A., Ltd. filed Critical Tomson, U.S.A., Ltd.
Publication of BG102083A publication Critical patent/BG102083A/bg
Publication of BG64056B1 publication Critical patent/BG64056B1/bg

Links

Classifications

    • CCHEMISTRY; METALLURGY
    • C07ORGANIC CHEMISTRY
    • C07KPEPTIDES
    • C07K14/00Peptides having more than 20 amino acids; Gastrins; Somatostatins; Melanotropins; Derivatives thereof
    • C07K14/435Peptides having more than 20 amino acids; Gastrins; Somatostatins; Melanotropins; Derivatives thereof from animals; from humans
    • C07K14/46Peptides having more than 20 amino acids; Gastrins; Somatostatins; Melanotropins; Derivatives thereof from animals; from humans from vertebrates
    • C07K14/47Peptides having more than 20 amino acids; Gastrins; Somatostatins; Melanotropins; Derivatives thereof from animals; from humans from vertebrates from mammals
    • AHUMAN NECESSITIES
    • A61MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61PSPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P31/00Antiinfectives, i.e. antibiotics, antiseptics, chemotherapeutics
    • A61P31/12Antivirals
    • A61P31/14Antivirals for RNA viruses
    • A61P31/18Antivirals for RNA viruses for HIV
    • GPHYSICS
    • G01MEASURING; TESTING
    • G01NINVESTIGATING OR ANALYSING MATERIALS BY DETERMINING THEIR CHEMICAL OR PHYSICAL PROPERTIES
    • G01N33/00Investigating or analysing materials by specific methods not covered by groups G01N1/00 - G01N31/00
    • G01N33/48Biological material, e.g. blood, urine; Haemocytometers
    • G01N33/50Chemical analysis of biological material, e.g. blood, urine; Testing involving biospecific ligand binding methods; Immunological testing
    • G01N33/53Immunoassay; Biospecific binding assay; Materials therefor
    • G01N33/569Immunoassay; Biospecific binding assay; Materials therefor for microorganisms, e.g. protozoa, bacteria, viruses
    • G01N33/56983Viruses
    • G01N33/56988HIV or HTLV
    • GPHYSICS
    • G01MEASURING; TESTING
    • G01NINVESTIGATING OR ANALYSING MATERIALS BY DETERMINING THEIR CHEMICAL OR PHYSICAL PROPERTIES
    • G01N33/00Investigating or analysing materials by specific methods not covered by groups G01N1/00 - G01N31/00
    • G01N33/48Biological material, e.g. blood, urine; Haemocytometers
    • G01N33/50Chemical analysis of biological material, e.g. blood, urine; Testing involving biospecific ligand binding methods; Immunological testing
    • G01N33/68Chemical analysis of biological material, e.g. blood, urine; Testing involving biospecific ligand binding methods; Immunological testing involving proteins, peptides or amino acids
    • AHUMAN NECESSITIES
    • A61MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61KPREPARATIONS FOR MEDICAL, DENTAL OR TOILETRY PURPOSES
    • A61K38/00Medicinal preparations containing peptides
    • AHUMAN NECESSITIES
    • A61MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61KPREPARATIONS FOR MEDICAL, DENTAL OR TOILETRY PURPOSES
    • A61K39/00Medicinal preparations containing antigens or antibodies

Landscapes

  • Health & Medical Sciences (AREA)
  • Life Sciences & Earth Sciences (AREA)
  • Chemical & Material Sciences (AREA)
  • Engineering & Computer Science (AREA)
  • Molecular Biology (AREA)
  • Immunology (AREA)
  • Virology (AREA)
  • Biomedical Technology (AREA)
  • General Health & Medical Sciences (AREA)
  • Hematology (AREA)
  • Medicinal Chemistry (AREA)
  • Urology & Nephrology (AREA)
  • Organic Chemistry (AREA)
  • Biochemistry (AREA)
  • Pathology (AREA)
  • AIDS & HIV (AREA)
  • Microbiology (AREA)
  • Physics & Mathematics (AREA)
  • Analytical Chemistry (AREA)
  • Cell Biology (AREA)
  • Biotechnology (AREA)
  • General Physics & Mathematics (AREA)
  • Tropical Medicine & Parasitology (AREA)
  • Food Science & Technology (AREA)
  • Proteomics, Peptides & Aminoacids (AREA)
  • Pharmacology & Pharmacy (AREA)
  • Veterinary Medicine (AREA)
  • Genetics & Genomics (AREA)
  • Zoology (AREA)
  • Toxicology (AREA)
  • Communicable Diseases (AREA)
  • Oncology (AREA)
  • Gastroenterology & Hepatology (AREA)
  • General Chemical & Material Sciences (AREA)
  • Nuclear Medicine, Radiotherapy & Molecular Imaging (AREA)
  • Chemical Kinetics & Catalysis (AREA)
  • Animal Behavior & Ethology (AREA)
  • Public Health (AREA)
  • Biophysics (AREA)
  • Medicines That Contain Protein Lipid Enzymes And Other Medicines (AREA)

Abstract

Изобретението се отнася по-специално до състави, получени от клетки от тимусна жлеза на бозайници, приложими в имунологията и вирусологията. Клеткитеса полезни като диагностични средства, ваксини и терапевтични средства срещу инфекция с вируса на имунна недостатъчност при хора (HIV) и свързаните снего заболявания като синдром на придобита имуннанедостатъчност (СПИН) и комплекс (ARC). Изобретението се отнася още до методите за диагностика, ваксинация и лечение, и до средствата, включващи тезисъстави.

Description

Област на техниката
Изобретението се отнася до областта на имунологията и вирусологията, и по-специално се отнася до състави, които се получават от клетки от тимусна жлеза на бозайник, като клетките са полезни като диагностични средства, ваксини и терапевтични средства срещу инфекция с вируса на имунна недостатъчност при хора (HIV) и свързаните заболявания, като синдром на придобита имунна недостатъчност (СПИН) и свързан със СПИН комплекс (ARC). В описанието се включват методите за диагностика, ваксинация и лечение, както и средствата, използващи тези състави.
Предшестващо състояние на техниката
Костният мозък произвежда клетки, чието предназначение е да станат имунни клетки. Тези клетки стават лимфоцити или фагоцити. Лимфоцитите са малки бели кръвни телца, които носят главната отговорност за провеждането на дейностите на имунната система. Двата главни класа лимфоцити са В и Т клетки. В клетките узряват в костния мозък (оттам и термина “В” клетки - bone). Т клетките мигрират към тимуса (оттам и термина “Т” клетки), където те се размножават и узряват до клетки, способни на имунен отговор. Вследствие дразнене на костния мозък или тимуса, В и Т клетките изминават дълъг път през тялото.
Съществуват два вида Т клетки, регулаторни и цитотоксични Т клетки, които допринасят за имунната защита по два главни начина. Най-важните сред Т клетките са “хелперните/индуцерни” клетки. Т хелперните клетки, които могат да се идентифицират чрез Т4 клетъчен маркер, са основните за активиране на В клетките и други Т клетки, като например естествените килърни клетки и макрофагите. Цитотоксичните Т клетки и килърните клет ки, които например, директно атакуват и освобождават тялото от клетки, които са били инфектирани от вируси или трансформирани от рак.
Важните фагоцити са моноцитите и макрофагите. Моноцитите циркулират в кръвта, след което мигрират в тъканите, където те се развиват в макрофаги (“големи ядачи”). Макрофагите се откриват в телесните тъкани и са подвижни клетки, които играят много роли. Като чистачи (фагоцити), те освобождават тялото от клетъчните обвивки и други клетъчни отломки. Първи измежду клетките, които представят антигена на Т клетките, първи смилащи и извършващи процесинга, макрофагите играят решаваща роля при инициирането на имунния отговор. Като секреторни клетки, моноцитите и макрофагите са жизнено важни за регулирането на имунните отговори. Те носят също така и рецептори за лимфокини, които им позволяват да се “активират” за преследване на микробиалните и туморни клетки.
Синдромът на придобита имунна недостатъчност (СПИН) се причинява от човешкия вирус на имунна недостатъчност (HIV). HIV разрушава Т хелперните клетки и се получава от макрофагите и моноцитите. СПИН се характеризира с многобройни необичайни инфекции и иначе рядко срещани форми на рак. HIV наранява, също така, и тъканите на главния и гръбначния мозък, като по този начин предизвиква прогресираща деменция.
Когато HIV инфектира хора, той се инкорпорира в дезоксирибоиуклеиновата киселина (ДНК) на имунните клетки и за променлив период от 3 месеца до 7 години, в пациента може да не се изявяват никакви симптоми на имунна недостатъчност и понякога не се продуцират откриваеми нива на антитела срещу СПИН. Щом една начална HIV инфекция може да не доведе веднага до откриваеми клинични симптоми на заболяване или до откриваеми нива на антитела, терминът “HIV инфекция”, както се използва тук, включва инфекцията и всяко дължащо се на нея заболяване, като те се отбелязват с термина “свързани с HIV заболявания”. Пример за свързани с HIV заболявания са СПИН и ССК. След посочения инкубационен период, HIV се размножава в инфектираната клетка и евентуално пръсва клетката гостоприемник, като освобождава новообразуваните вируси. Тъй като клет ките гостоприемници се разрушават, имунната система на пациента се поврежда и гостоприемникът става възприемчив към опортюнистични заболявания, към които човек с незасегната имунна система е невъзприемчив. Вирусът на СПИН обикновено се размножава и човекът евентуално умира от тежка форма на имунна недостатъчност. От особен интерес е, че само хората страдат от СПИН. Когато бозайник, но не човек, например заек, мишка, плъх или крава се инжектира с HIV, животното може временно да развие известно разрушаване на Т клетките. Въпреки това, 14 до 21 дни след инфектирането, животното ще организира атака на антитела и няма да се поддаде на СПИН. Поради тази причина не съществува животински модел за СПИН.
Обикновено няма излекуване или даже ефективна терапия срещу СПИН. Изследванията в тази област са в безпътица.
Налице е също така и непрекъснато търсене на метод за правилно диагностициране на СПИН в един ранен етап на заболяването. Достъпните на пазара диагностични тестове са насочени към откриване в пациента на антитела срещу HIV. При такива тестове съществува промеждутък от 14 до 21 дни от момента, в който пациентът е инфектиран със СПИН до момента, в който пациентът започва да произвежда антитела срещу вируса. Следователно, ако пациентът бъде подложен на тест в този промеждутък от време, то тогава тестът ще даде погрешен отрицателен резултат. Някои от тези тестове могат да дадат и грешни положителни резултати, дължащи се на неспецифично свързване на антителата. Друг начин за откриване на вирусната инфекция е чрез хибридизация на нуклеиновите киселини.
Ако не е отбелязано друго, следващото се основава на Stein, D. S. et al., J. Infect. Diseases, 165:352 (1992). Заместителниятмаркер, който най-близко корелира с етапа на развитие на HIV инфекцията, е CD4+, или преброяване на Т хелперните клетки. Гликопротеинът от обвивката на HIV-1, gpl20 специфично се свързва с CD4 рецептора, който се експресира във високи концентрации в подгрупата Т лимфоцити и в ниски концентрации в моноцитите и макрофагите. За клетките, които експресират CD4 рецептори, се използва терминът “хелперна/индуцерна” подгрупа, което отразява тяхната роля като хелперни клет ки при В клетъчния отговор за антигените, експресирани в клетките, носещи рецептори за човешки левкоцитарен антиген (HLA) клас II, и като индуциращи клетки, които предизвикват Т клетките да подтискат имунния отговор. Селективната загуба на CD4 клетки води до многобройни дефекти в имунната система, свързани с чувствителност към опортюнистичните инфекции, които са отличителния белег на СПИН.
Присъствието на антигена от сърцевината на HIV, р24, може да се установи преди появата на HIV антителата. След появата на HIV антителата, чрез скриниране на изследването за ензимсвързан имуносорбент (ELISA), р24 антигенемията става невъзможна за установяване, въпреки че евентуално може да продължи и често може отново да се появи покъсно при развитието на болестта. Установените титрати на HIV-Ι в плазмата и в култури на моноядрените клетки от периферната кръв също бързо спадат, тъй като специфичните антитела могат да се открият, което подсказва поне временно ефективен имунен отговор на гостоприемника. Маркерите за имунно стимулиране включват Р2-микроглобулин.
При пациенти, при които е настъпил период на сероконверсия, намалелият брой CD4+ клетки се свързва с прогресирането на СПИН. Серумните нива на Р2-микроглобулин и установяването на р24 антиген в кръвта и двете независимо корелират със степента на прогресиране. При комбиниране с броя на CD4+ клетки, използването на 32-микроглобулини и р24 антиген увеличава прогностичната точност за СПИН, в сравнение единствено с преброяването на CD4+.
Въпреки това е рядко за сероконвертите да имат съществено отпадане на процента на CD4+ клетките им в следващите три години. В интервалите между посещенията са установени стабилни, както и намаляващи нива на процента на CD4+ клетките при 38% от субектите, с 12% експериментално намаляване, следвано от определяне на степента на загуба на CD4+ клетки. При 62% от изследванията намалява процента на техните CD4+ клетки след три години от началото на следенето.
При изследване на 306 серопозитивни, инфектирани с HIV хомосексуалисти с неизвестно време на сероконверсия, и двете - броят на CD4+ клетките < 500/μ1, както и устано вяването на р24 антигена, са били предсказващи за СПИН за интервал от 30 месеца.
Установено е, че нарастването на броя на CD8+ клетките е до известна степен предсказващо за последващо развитие на СПИН.
За да се свържат по-добре крайните клинични точки, като например преживяването и прогресирането на СПИН, със заместителните маркери от ефектите на антивирусната терапия, анализите от допълнителни маркери, като neopterin и Р2-микроглобулин, измежду други, се комбинират с броя на CD4+ клетките и р24 антигена.
При ограничено изследване [Jacobson, М. A., BNJ, 302:73 (1991)] на пациенти със СПИН и ARC, които понасят едно анти СПИН лекарство, zidovudine, и които преживяват 12 седмици, бе открито следното.
След контролиране на три фактора (възраст, диагноза на СПИН в начален стадий, log на концентрацията на neopterin в началния серум), log на броя на CD4* клетките през 8-12 седмици, но не и промяната извън времето, подобро предсказване последвалото преживяване. Намаляването на концентрацията на 32-микроглобулин през 8-12 седмица значително предсказва преживяване, и комбинирано с log на броя на CD4+ клетките, предоставя най-добрия модел за предсказване. Намаляването на р24 антигенемията, концентрацията на серумния neopterin, и определяне на статуса по Kamofsky (измерване на функциите при рутинни действия) не корелират значително с преживяването вследствие терапията.
Stein, D. S. et al.; посочено по-горе, стигат до извода, че промяната на броя на CD4+ клетките и други заместващи маркери може да нараства при използване като единствена крайна точка при изследването на антивъзстановителната дейност на лекарствено средство или терапия при пациенти с начална HIV инфекция.
Описание на изобретението
В един аспект на изобретението се представят състави, полезни за диагностика и лечение на HIV инфекции, като СПИН и ARC.
Друг аспект на изобретението представя методи за установяване на HIV инфекция при използване на посочените състави.
Друг аспект на изобретението представя методи за лечение на HIV инфекция при използване на посочените състави.
Друг аспект на изобретението представя методи за приготвяне на посочените състави от клетки от тимусна жлеза на бозайник, който не е човек.
Друг аспект на изобретението представя средства за in vitro установяване на HIV инфекция при използване на посочените състави.
Кратко описание на фигурите
Фигура 1 показва хроматограма на тимусен фактор (“ТФ”) препарат.
Фигура 2 - графично разположение на двуизмерния гел в неговото първо измерение.
Фигура 3 - графично разположение на двуизмерния гел в неговото второ измерение.
Фигури от 4 до 11 показват фотографии на двуизмерни гелове, които представят модела на утаяване на ТФ със серумни проби от HIV положителен или СПИН положителен субект човек и от здрав индивид.
Фигура 12 графично показва фиг. 7 и разстоянията, измерени за неговия анализ.
Фигура 13 - фотография на двуизмерен електрофоретичен гел, който показва модела на утаяване на ТФ със серумна проба от HIV отрицателен субект-човек.
Фигура 14 - фотография на двуизмерен електрофоретичен гел, който показва модела на утаяване на ТФ със серумна проба от HIV положителен субект-човек.
Фигура 15 - фотография на двуизмерен електрофоретичен гел на серумна проба, получена на 04.05.1995 от тестов субект от пример 3.
Фигура 16 - фотография на двуизмерен електрофоретичен гел на серумна проба, получена на 11.05.1995 от тестов субект от пример 3.
Фигура 17 - фотография на двуизмерен електрофоретичен гел на серумна проба, получена на 18.05.1995 от тестов субект от пример 3.
Фигура 18 - фотография на двуизмерен електрофоретичен гел на серумна проба, получена на 24.05.1995 от тестов субект от пример 3.
Фигура 19 - фотография на двуизмерен електрофоретичен гел на серумна проба, по лучена на 31.05.1995 от тестов субект от пример 3.
Техническа същност на изобретението
Изобретението представя протеин, тук означен като Тимусен фактор (“ТФ”), който е полезен за установяване на HIV, който причинява фрагментиране на друг протеин, тук означен като аТФ, който е способен да бъде свързан към ТФ.
Изхожда се от принципа, че HIV причинява фрагментирането на аТФ. Следователно, индивид, не инфектиран от HIV, ще е с интактен аТФ, докато един индивид, инфектиран с HIV, ще има фрагменти от аТФ. Приема се по-нататък, че при един ранен стадий на инфекцията, количеството фрагментиран аТФ е по-ниско, отколкото при по-късен стадий на инфекцията. По същия начин фрагментите са с по-малък размер при по-напредналите стадии на инфекцията. По този начин установяването на аТФ фрагментите показва инфекция с HIV. Количеството и размера на аТФ фрагментите са показателни за стадия на инфекцията. аТФ и фрагментите му могат да се установят по модела им на утаяване с ТФ, особено чрез месторазположението на утайката по отношение на β-, о^- и а2-макроглобулините, т.е. при гел електрофореза, както описаната в пример 2 по-долу.
В двуизмерен електрофоретичен гел се наблюдава, че ТФ взаимодейства със серум от човек, инфектиран с HIV, за да образува непрекъснато шипообразно утаяване с β-, а- и а2макроглобулин в серума. Шипообразната утайка се разрушава или липсва при един или повече от макроглобулините, когато ТФ взаимодейства със серум от инфектиран с HIV човек. Приема се, че ТФ утаява аТФ, открит в β-, сс(- и а2-макроглобулин на здрави хора, който свързва β-, α-, и а2-макроглобулините и по този начин шипообразната утайка е непрекъсната, близо до β-, ος- и а2-макроглобулините. При случаите на инфектирани с HIV хора, аТФ се фрагментира, като по този начин причинява разкъсване на шипообразната утайка или липса на шипообразно утаяване с макроглобулините.
Следователно, ТФ се утаява с аТФ, открит в човешки биологични проби. Примери за биологични проби са телесни течности като:
кръв, серум и плазма. Освен двуизмерната гел електрофореза, описана в пример 2, моделът на утаяване може да се установи чрез голям брой техники, известни на специалистите в областта, включително методи, използвани за установяване на модела на имунопреципитация между антителата и техните антигени, примери за такива техники са описани от Oudin, J., С. R. Acad. Sci., 222:115 (1946); Oudin, J., Methods in Medical Research, V:335-78, Corcoran A. C., ed., Year Book Publishers Inc. (1952); Ouchterlony, 0., Acta. Path. Microbiol. Scand., 25:186 (1948); Ouchterlony, 0., Progress in Allergy V:l78, Kallos P. & Wakeman В. H., Basel and Karger, New York (1958); Ouchterlony, 0., Progress in Allergy VI:30-154, Kallos P. & Wakeman В. H., Basel and Karger, New York (1958); Mancini, G. et al., Prot. Biol. Fluids 11** Colloqu. Bruges, pp. 370-3, Peters, H., ed. (1964); Mancini, G. et al., Immunochemistry, 2:235 (1965).
ТФ може да се използва и за лечение на HIV инфекции, като СПИН и ARC. ТФ може да съществува в метилирано или неметилирано състояние. Терминът “ТФ”, както се използва тук, ако не е модифициран, например като “метилиран ТФ”, покрива и двата, метилирания, както и неметилирания ТФ.
Изобретението представя, също така, и методи за получаване на ТФ, а по-точно от тимусни клетки. Тимусните клетки за предпочитане са от бозайник, не от човек, без значение дали са инфектирани с HIV, въпреки че инфектираните с HIV бозайници, с изключение на хора, имат по-високи титри на ТФ. Примери за бозайници, с изключение на хора са: маймуни, горили, шимпанзета, морски свинчета, крави, зайци, кучета, мишки и плъхове.
И двата вида метилиран и неметилиран ТФ могат да свързват аТФ, като по този начин могат да се използват за диагностициране на HIV инфекция, и по-точно СПИН. Въпреки това, поне в случая на серуми от тест-субекти хора, метилираният ТФ по-малко се засяга от неспецифичното свързване с други протеини, в сравнение с неметилирания ТФ. Следователно се предпочита метилиран ТФ. Неметилираният ТФ може да бъде химически метилиран при използване на известни от състоянието на техниката методи, например, както описаните в пример 1 по-долу. Метилираният ТФ може да се използва като терапевтично средство за HIV инфекция, по-точно при СПИН.
За предпочитане ТФ се пречиства от тимусните клетки на наскоро убито животно, например 4 часа или по-малко след убиването, бозайници като маймуни, горили, шимпанзета, морски свинчета, крави, зайци, кучета, мишки и плъхове. Ядрата на клетките от тимусна жлеза се изолират при използване на методи, известни от състоянието на техниката. Част от техните богати на лизин хистонови фракции се екстрахират при използване на метод за разграждане с пепсин от US № 4 415 553. Други методи на разграждане, като разграждане с трипсин, разграждане с папаин, BrCN разграждане, се явяват като неефективни при екстрахирането на ТФ. Богатият на протеин фрагмент от изолата се пречиства чрез катионообменна хроматография. Протеините в ТФ фракциите (метилиран и неметилиран) могат да се концентрират по всяка една от известен брой техники, добре известни на специалистите в областта, включително утаяване със соли, например с амониев сулфат, или чрез ултрафилтрация. Ако ТФ се концентрира чрез утаяване, за предпочитане след това се ресуспендира в подходящ физиологично балансиран солеви разтвор, съдържащ инхибитор/и на протеази.
Прилагане на ТФ като терапевтично средство срещу HIV инфекции
Установено е, че бозайниците, не хора, като кравите, които са били инфектирани с HIV, но не развиват СПИН, притежават интактен ТФ. Съгласно изобретението ТФ играе роля при предпазване от разпространението на HIV инфекциите, особено на СПИН. Следователно, прилагането на ТФ върху инфектирани с HIV 35 хора би имало терапевтично действие. За предпочитане е ТФ да е от бозайници, но не хора, които не развиват СПИН при инфектиране с HIV. Предпочита се метилиран ТФ не от бозайници. Освен това се предпочита предизвик- 40 ване на имунен отговор в инфектирания човек с лечение. Най-накрая, за предпочитане ТФ се прилага със засилващ действието агент, или ТФ химически се конюгира към имуногенен носител, който би провокирал в пациента отговор на антителата. Примери за имуногенни носители са: keyhole limpet и говежди серумен албумин.
Според един аспект на изобретението ТФ се използва за ваксиниране, за третиране или лечение на HIV инфекции, по-специално СПИН или ARC. ТФ, например, се приготвя за при ложение чрез смесването му, при желаната степен на пречистване, със засилващ действието му агент или физиологично приемливи носители, например носители, които не са токсич5 ни за реципиента в използваните дози и концентрации. Въпреки, че ТФ за предпочитане се прилага с подпомагащ действието му агент, в ситуации, когато изходният инокулат се доставя с ТФ, бусдтери с ТФ може да не изис10 кват засилващи действието агенти.
Инжектирането (мускулно или подкожно) е първият начин за терапевтично приложение на ваксините съгласно изобретението. Въпреки това, интравенозното приложение, 15 приложението чрез катетър, или друг вид хирургическо интубиране, също могат да се използват. Алтернативни пътища за приложение включват таблетки и други подобни, течни форми и инхалации с лиофилизирани или 20 аерозолни рецептори. Течните препарати могат да се използват след получаването им от прахообразни форми.
ТФ може също така да се прилага с помощта на микросфери, липозоми, други мик25 роразделни системи за доставяне или форми за поддържащо освобождаване, поставени в някои тъкани, включително в кръвта.
Дозирането на прилагания ТФ зависи от качествата на използваната лекарствена 30 форма, например неговата способност за свързване и in vivo полуживот в плазмата, концентрацията на ТФ в лекарствената форма, пътя, по който се прилага, мястото и степента на дозиране, клиничната толерантност на пациента, патологичното състояние, засягащо пациента, и други подобни, както и достатъчната опитност на лекуващия лекар. По време на серии от последователни инокулации се използва различно дозиране; лекуващият лекар може да приложи изходно инокулиране, с последващо засилване с относително малки дози ТФ.
Следното представлява пример за ТФ лекарствени форми, дозиране и схема за при45 ложение. На пациента се прилага мускулно или подкожно инжектиране с 8 mg ТФ (за предпочитане 2 ml от лекарствена форма, съдържаща 4 mg/ml ТФ, във физиологично приемлив разтвор) или 57 pg ТФ протеин на ки50 лограм телесно тегло на пациента. Всеки курс за лечение се състои от 16 инжектирания, като две инжектирания в последователни дни на седмицата, в продължение на 8 седмици. Състоянието на болестта на пациента се регистрира чрез средства, описани по-долу в текста. Курсът на лечение се повтаря, ако пациентът още страда от болестта, три месеца след последното инжектиране. Курсът на лечение може да се повтаря, докато не се получат задоволителни резултати, например до постигане на преустановяване или забавяне на развитието на болестта, до едно облекчаване на болестта или излекуване. ТФ се формулира с алуминиев хидрооксид като спомагателен агент. Крайният 1 ml от крайната ТФ лекарствена форма съдържа: 4 mg ТФ, 0,016 М А1РО4 (за 0,5 mg А13+), 0,14 М NaCl, 0,004 М CH3COONa, 0,004 М КС1, pH 6,2.
Алтернативно, инфектираните с HIV пациенти или неинфектирани субекти, могат да бъдат инокулирани пет месеца по-късно, за предпочитане от шест месеца до две години, и даже по-предпочитано осем месеца до една година по-късно, за да се засили “имунната памет” на пациента. Виж Anderson et al., J. Infectious Diseases, 160 (6): 960-969 (1989). Обикновено, рядкото имунизиране c ТФ, отделено във времето на относително дълги интервали, е за предпочитане пред честите имунизации, за извличане на максимален имунен отговор и за постигане на предпазен ефект.
ТФ може да се прилага по най-различни начини и на различни групи реципиенти. ТФ може да се използва и за ваксиниране на индивиди, които са или не са изложени на риск от HIV, и допълнително, ваксините желателно се прилагат на серопозитивни индивиди и на индивиди, които са били изложени на HIV.
ТФ може да се прилага в комбинация с други антигени в единичен инокулационен “коктейл”. ТФ може да се прилага и на инокулационни серии, приложени извънредно. Такива серии могат да включват инокулации със същите или различни препарати на HIV антигени или други ваксини.
Съответствието на избраните параметри на лечението, например схема, избор на подпомагащ агент и други подобни, се определя, като се взимат аликвотни части серум от пациента, и се изследват за титри на антитела и/ или Т клетки, по време на програмата на курса на лечение. Тигърът на Т клетките може да се следи по конвенционални методи. Например Т лимфоцитите могат да се открият чрез образуването на Е-розетки, както е описано от Bach, J. F., Contemporaty Topics in Immunology, Vol. 2: Thymus Dependency, p. 189, Press, New York, 1973; Hoffman, T. & Kunkel, H. G„ and Kaplan, Μ. E., et al., като и двата документа са поместени в In Vitro Methods in Cell Mediated and Tumor Immunity, B. R. Bloom & J. R. David eds., Academic Press, New York (1976). Степента на образуване на Т-клетъчни розетки може да се изследва след третата, но преди десетата седмица от лечението с ТФ. Образуване на розетки над 65% означава добър клетъчномедииран имунен отговор на пациента. Друг индикатор за онагледяване е аТФ, продуциран от пациента, това може да се онагледи чрез метода на двуизмерна електрофореза, описан по-долу.
Като допълнение може да се следи клиничното състояние на пациента за желан ефект, например антиинфекционен ефект. Ако се постигне недостатъчен антиинфекционен ефект, тогава пациентът може да се засили с допълнително третиране с ТФ и параметрите на третирането могат да се променят, например за поефикасен имунен отговор, чрез увеличаване количеството на ТФ и/или на подпомагащия агент, чрез свързване на ТФ в комплекс с носител или конюгирането му към имуногенен протеин, или чрез изменение на начина на приложение.
ТФ може по желание да се прилага заедно с други фармакологични агенти, използвани за лечение на HIV инфекции, като СПИН и ARC. Примери за такива фармакологични агенти са: AZT, антибиотици, имуномодулатори като интерферон, противовъзпалителни агенти и антитуморни агенти.
Диагностични средства за установяване на HIV инфекции
Друг аспект на изобретението представя диагностични устройства, полезни при in vitro откриване на HIV инфекция. Устройството е проектирано така, че да позволява откриване на взаимодействията между ТФ и аТФ в биологични проби. В случаите, когато биологичната проба е кръв, серум или плазма, устройството позволява откриването на модела на утаяване на ТФ в съответствие с β-, α(- и а2-макроглобулините в пробата. Предпочита се устройството да съдържа място за ТФ и място за пробата за тестуване. Тъй като се предпочита двуизмерна гел електрофореза, как то е описана в следващия пример 2 по-долу, устройството за предпочитане се състои от гел с прорези, в които да се поместват съответно ТФ и пробата за тестуване, например проба от серум. Устройството за предпочитане се опакова с комплект от контейнери за реагентите, необходими за извършването на теста, като например буферен разтвор и ТФ. За предпочитане устройството е със самостоятелно електрозахранване, например акумулатор, за да позволи провеждането на двуизмерната електрофореза. Проектира се така, че да може да се свърже към външен източник на напрежение.
Следните примери се предоставят, за да илюстрират изобретението, без да ограничават обхвата му.
Примери за конкретно изпълнение
Пример 1. Изолиране и пречистване на тимусен фактор
Следващите експерименти показват изолирането, пречистването и охарактеризирането на ТФ от телешка тимусна жлеза 4 h след убиването на животното.
Екстрахиране на богата на лизин хистонова фракция от тимусни клетки чрез ензимно разграждане с пепсин.
Всички използвани в този раздел буфери и разтвори се стерилизират чрез филтриране. При необходимост буферите, обозначени с pas, се коригират с 0,2 N Noah или 0,1 N НС1. Всички химикали, включително и дестилираната вода за приготвянето на буферите и разтворите, са със степен USP.
Тимусната тъкан и свързаните с нея съединителни тъкани се отделят от телето 4 h след убиването му. Тъканите се промиват с разтвор, съдържащ 0,14 М NaCl и 0,005 М EDTA-Na при 4°С в продължение на 5 min. Промивният разтвор се отдекантира и тъканите се промиват повторно при същите условия. Тъканта се тегли след отдекантиране на промивния разтвор. Тъканите се хомогенизират в 0,14 М NaCl, 0,005 М КС1. 0,005 MgCl2, 0,003 М СаС12, 0,15 М Tris-HCl, pH 7,6, 0,25 М захароза, в хомогенизатор за тъкани (Brinkman Polytron Homogenizer, Brinkman Instruments, Inc., Westbury, New York), при 4°C, при rpm (оборота в минута) и времетраене, препоръчани от производителя на хомогенизатора, за отделяне на клетъчните ядра. Съотношението между тъкан и буфер е 1:4 (тегло/тегло).
След това тъканният хомогенат се филтрира с вакуум през фино филтрираща метална мрежа. Филтратът се центрофугира на 1000 х g при 4°С, в продължение на 90 min. Супер5 натантата се отстранява. Получената пелета (плътна утайка) се ресуспендира в 0,008 NaCl, 0,003 М СаС12, 0,08 М NaH2PO4, 0,002 М TrisHCl, 0,25 М захароза, pH 5,2. Съотношението между пелетата и буфера е 1:4 (тегло/тег10 ло). Ресуспендираната утайка се хомогенизира в бехерова чаша с магнитна бъркалка при 200 rpm на 4®С в продължение на 5 min. След това хомогенатът се центрофугира при 3500 g при 4°С в продължение на 60 min. Суперна15 тантата се отстранява. Получената пелета се ресуспендира в 0,14 М NaCl, 0,001 М СаС12, 0,002 MgCl2, 0,001 М EDTA-Na3, 0,002 М TrisHCl, 0,25 М захароза, pH 4,2, при съотношение между пелетата и буфера от 1:4 (тегло/ 20 тегло). Ресуспендираната утайка се хомогенизира в бехерова чаша с магнитна бъркалка при 200 rpm на 4°С в продължение на 5 min. След това хомогенатът се центрофугира при 8000 g, при 4°С, в продължение на 60 min. 25 Супернатантата се отстранява. Получената пелета се ресуспендира в съотношение 1:4 (тегло/тегло) с предварително приготвен буфер, съдържащ: 1 част (обем/обем) разтвор 1, 2 части разтвор 2 и 17 части буфер 4. Разтвор 1 30 се състои от: 10% натриев додецилсулфат във вода/етанол (при съотношение 55/45 об/об). Разтвор 2 се състои от: 10% Tween 80 (в дестилирана вода). Буфер 4 се състои от: 0,11 М NaH2PO4 и 0,19 М Na2HPO4, pH 7,4.
Ресуспендираната утайка се хомогенизира в бехерова чаша с магнитна бъркалка при 200 rpm, на 4°С, в продължение на 5 min. След това хомогенатът се центрофугира при 12000 g, при 4°С в продължение на 60 min.
Супернатантата се отстранява. Получената пелета се тегли и ресуспендира в 0,05 М Na3C6H5O7, 0,05 М CH3COONa, 0,1 N НС1, pH 2,8, при съотношение между пелета и буфер 1:4 (тегло/тегло). Ресуспендираната утайка се хомогенизира на хомогенизатор за тъкани на 1000 rpm при 4°С в продължение на 1 min.
Пепсин (каталожен номер Р 7000, Sigma Chemical Company, St. Louis, Missouri), разтворен в дестилирана вода в отношение 1:10 000, с активност 800-2500 единици/mg протеин се добавя към хомогената при съотношение 100:1,8 на пепсин (прах) към тегло на пеле тата след хомогенизиране. Сместа се поставя в бехерова чаша и се разбърква в азотна атмосфера с магнитна бъркалка с 45 грш при 4°С в продължение на 12 h. Получената смес се центрофугира след това на 12 000 g при 4°С в продължение на 60 min. Пелетата се отстранява. Супернатантата се премества и се утаява с разтвор, състоящ се от наситен (NH4)2SO4. Една част от супернатантата се смесва с една част от разтвора и се разбърква с магнитна бъркалка на 600 грш в продължение на 6 h, при 4°С. Получената смес се центрофугира след това на 12 000 g при 4°С в продължение на 60 min. Супернатантата се отстранява. Пелетата се разтваря в разтвор, съдържащ минимално количество 0,1 М NaCl, 0,1 М CHjCOONa, 0,02 М тиодигликол. Полученият разтвор се диализира срещу 0,01 М NaCl, 0,01 М CH3COONa, pH 6,4, докато не се отстрани амониевият сулфат от диализата.
Протеинът при диализата се измерва по метода на Lowry. Разтворът се разрежда до получаване на 2 mg/ml протеин. Тогава pH на разтвора се коригира до 7,2, с 0,1 N NaOH. Отделно се приготвя разтвор на 0,2 М бромоцетна киселина чрез разреждане на бромоцетна киселина в 10 ml или по-малко вода и pH се коригира на 7,0 с 0,1 N NaOH. Полученият разтвор на бромоцетна киселина се добавя към протеиновия разтвор и сместа се разбърква с магнитна бъркалка в продължение на 48 h в азотна атмосфера. По време на реакцията pH на сместа се поддържа на 7,2. Накрая на реакцията се повтаря етапа на утаяване с амониев ацетат до етапа на измерване на концентрация на протеина по метода на Lowry. Крайният разтвор се разрежда или концентрира според нуждите до получаване на 4 mg/ml протеин ТФ от 200 g клети от телешки тимус.
Карбоксиметил колонна хроматография ml от разтвора на ТФ, съдържащ 4 mg протеин, се пропуска на 0,9 х 14 cm карбоксиметилна колона, уравновесена с 0,05 М натриев ацетат. Колоната се промива и елуира чрез прилагане на линеен градиент на натриев хлорид в 0,05 М натриев ацетат, pH 6,8. За да се постигне градиента, се използва сифон за свързване на два съда с еднакъв размер и форма. Единият съд съдържа 50 ml 0,05 натриев ацетат, pH 6,8, а другият съдържа 50 ml 0,05 натриев ацетат с 0,5 М натриев хлорид, pH 6,8. Единствено съдът, съдържащ 0,5 М натри ев хлорид, се свързва към колоната. Градиентът е от 0 до 0,5 М натриев хлорид. Двата съда трябва силно да се разбъркват, което да осигури добро смесване. Събират се фракции по 1 ml всяка. Елуатьт се изследва чрез поточен спектрометър, четящ на 280 nm абсорбция. Фракция 45 от елуата се определя като съдържаща протеин (виж фиг. 1). ТФ фракцията се центрофугира при 10 000 rpm и двете ивици утайка се изследват. Фракция 45 се събира и концентрира чрез утаяване с амониев ацетат.
Получените концентрирани фракции се анализират по-нататък както следва.
i) Определяне на молекулно тегло
Молекулното тегло на събраната ТФ фракция се определя чрез оцветяване със сребро на 11% нередуциращ SDS-Page (натриев додецилсулфат - полиакриламидна гелелектрофореза), при използване на метода на Laemmli (Laemmli, U.K., Nature, 227:680 (1970)) и според препоръките в Sigma Technical Bulletin MWS-877L (Sigma Chemical Company, Louis, Missouri). Използва се бързо оцветяване със сребро (RSK-1, Sigma Chemical Company) за багрене на протеините. Използва се стандарт за ниско молекулно тегло (М 5630, Sigma Chemical Company), който съдържа смес от 5 протеина (концентрация на общия протеин 1 ng/ml): говежди серумен албумин (66,000 молекулно тегло, МТ); фумароза от свинско сърце (48,500 МТ); карбонова анхидраза от говежди еритроцити (29,000 МТ); β-лактоглобулин от крава (18,400 МТ); и а-лактоалбумин от крава (14,200 МТ).
На гела се наблюдават две ивици. Пошироката ивица е неметилиран ТФ, който представлява 98% от ТФ фракцията. По-тясната ивица е метилиран ТФ, който съставя останалите 2% от ТФ фракцията.
На основата на кривата на калибрирането на протеина се определя, че неметилираният ТФ е с молекулно тегло от около 35 kD, а метилираният ТФ е с молекулно тегло от около 28 kD.
ТФ съставът, включващ метилирания и неметилирания ТФ, е с pH от около 7,64 и 8,6, чрез pH титруване. Изоелектричната точка на ТФ състава е от около 5,6±0,1, както е определено чрез имуноелектрично фокусиране.
Метилиране на протеина, открит в ТФ фракцията
ТФ се метилира, за да образува метили ран ТФ препарат за използване в следващите примери. Метилирането се осъществява както следва.
ТФ се смесва с СН2ВгСООН в достатъчно количество за получаване на краен разтвор от 0,2 М СН2ВгСООН. Например 2,78 g СН2ВгСООН се разтварят в 10 ml дестилирана вода и се прибавя в 100 ml ТФ, съдържащ 700 mg ТФ (7 mg/ml). pH на сместа се довежда и поддържа на 7,24 с 0,1 М NaOH. Сместа се оставя да се инкубира от 6 до 8 h. ТФ протеинът в получената водна фракция се концентрира чрез утаяване с амониев сулфат при използване на техники, известни от състоянието на техниката. Към 10 ml метилирана ТФ фракция се добавя равен обем наситен амониев сулфат. Сместа се пази в хладилник в продължение на 12 h, след което се центрофугира в продължение на 60 min при 20 000 rpm. Плътната утайка (пелета) се отделя и се разтваря в краен буфер, съдържащ 0,1 М NaCl, 0,1 М натриев цитрат, 0,02 М тиодигликол. След това сместа се диализира в продължение на 24 h срещу същия буфер за отделяне на амониевия сулфат.
Пример 2. Диагностициране на HIV инфекции
Полученият в пример 1 метилиран ТФ се използва за определяне, дали дадена проба от човешки серум е от пациент, инфектиран с HIV. Експериментите протичат както следва.
Пробите от човешки серум в този пример са доставени от AIDS Health Foundation, Los Angeles, California. Фондацията е тествала пробите при използване на намиращ се в търговската мрежа ензим свързан имуносорбентен анализ (ELISA) и Western блот, чрез което се откриват у пациента антителата срещу HIV. Първо се провежда ELISA. Ако чрез ELISA се открие HIV инфекция (HIV позитивен), Western блот се провежда като тест за потвърждение.
При използване на настоящото изобретение, горните проби се тестват чрез двуизмерна електрофореза. Използваното устройство е имерсионна мини гелелектрофорезна единица (каталожен номер Е 0638, Sigma Chemical Company). Единицата съдържа буферна камера с капацитет 800 ml буфер. Единицата е снабдена и с перисталтична помпа за рециклиране на буфера. Захранването е с напрежение на изхода от 20 до 240 V, от 0 до 100 mA, с постоянен ток и изходно напрежение.
Гелът се приготвя с 1 % агароза (каталожен номер А 4679, Sigma Chemical Company). Буферът за гела се състои от: 0,0257 М Tris-HCl, 0,009 М натриев борат 5 декахидрат, 0,0067 глицин, 0,0034 М натриев ацетат трихидрат, 0,015 М 2-меркаптоетанол и 0,015 М тиодигликол, pH 7,64. 14,25 ml от 1 %-ния втечнен агарозен гел се прилагат към електрофоретичната пластина. Втвърденият гел 10 е с дебелина 0,2 cm и с размер 7,5 cm х 7,5 cm. Гелът се залива със същия буфер. В гела се пробива ямка с радиус 0,9 mm с игла от спринцовка (с отвор 0,9 mm диаметър), което представлява 0,5 μΐ от серумната проба. По време на пропус15 кането на пробата по първото измерение за разделяне на серумните протеини, използваното напрежение е 9 V/cm, токът е 27 mA/cm2 и електричеството се прилага в продължение на 90 min при 14°С. Фигура 2 схематично представя раз20 положението при първото измерение на гела, с 1 се бележи ямката за серумната проба. При пускането на електрофорезата по второто измерение, плаката с гела се завърта на 90° и от гела се отделя цилиндър 0,9 х 45 mm от стра25 ната на новия катод, между позицията на новия катод и ямката за серума и перпендикулярно на линията катод-анод. Фигура 3 схематично представя разположението при второто измерение на гела, с 2 се бележи ямката за серумната проба. Ямката се пълни със 100 μΙ от метилирания ТФ от пример 1. Същото напрежение и ток се прилагат за 50 min на гела при 14°С. По време на двуизмерната електрофореза, буферът рециркулира със скорост 25 ml/min. След последното преминаване се изключва захранването и гелът се изважда след няколко секунди. След това гелът едновременно се фиксира и оцветява в продължение на 45 min в разтвор, съдържащ: 3 части метанол, 1 част етанол, 12% оцетна киселина и 1 % бромфенол блу (каталожен номер В-8026, Sigma Chemical Company). Багрилото от гела се премахва чрез накисването му в дестилирана вода в продължение на 3 до 4 h и гелът се суши.
За определяне на молекулното тегло се провежда отделно контролна двуизмерна електрофореза при същите условия, но при използване на маркери за оцветяване със сребро на ниско молекулно тегло, вместо за серум и ТФ, както е описано в пример 1.
Позицията на серумните протеини на гела от двуизмерната електрофореза е показана на фигура 4. На фигура 4 обагреният имуноглобулин 3 се появява до ямката със серума 1, съдържаща пробата от серума на пациента, както и Р^макроглобулина 4, по-далече от ямката за серума са а2-макроглобулина 5, о^макроглобулина 6 и албумин 7.
Утаяването на ТФ с аТФ в серумите се определя чрез появяване на фина непрозрачна лента (шиповидно утаяване). Моделът на това шиповидно утаяване показва дали субектът е с HIV инфекция.
Непрекъснато шиповидно утаяване, 8, продължаващо успоредно на β и ος-макроглобулините, до аг-макроглобулините, както е показано на фигура 4, показва, че изследваният субект не е инфектиран с HIV;
непрекъснато (т.е. прекъснато) шиповидно утаяване успоредно на β и а( и аг-макроглобулините, и/или шипове, които не са успоредни малко или съвсем на макроглобулините, показва HIV инфекция.
По-нататък, ако прогресира HIV инфекцията (като например СПИН) на субекта, утайките са по-малко и по този начин шиповидната утайка се изтощава.
Горните наблюдение подсказват, че аТФ, открит в серуми от здрави индивиди, се фрагментира по време на HIV инфекцията, като резултатът е прекъсване на шиповидната утайка между ТФ и фрагментирания аТФ. Фрагментите са от по-ниско молекулно тегло, отколкото целия аТФ, поради което те мигрират в електрическото поле. По този начин шиповидната утайка е далеч от ТФ ямката. Без да искаме да се обвързваме с тази хипотеза, изглежда хипотетично възможно аТФ да се фрегментира на повече части, когато СПИН, свързаните с HIV заболявания или HIV инфекцията е в по-напреднал стадий, като при това положение шиповидната утайка ще е с попрекъснат вид и на по-голямо разстояние от вдлъбнатината, съдържаща ТФ. По този начин моделът на утаяване е показателен, също така, за етапа на развитие на болестта.
Теловете, показани на фигурите, се интерпретират, както следва.
Фиг.5 показва прекъсната шипообразна утайка 9, която означава, че субектът е HIV позитивен. Серумът от този субект се взима и се изследва за HIV позитивност чрез ELISA и теста съгласно настоящото изобретение. Когато е взет серумът, субектът не е показвал никакви клинични симптоми на СПИН.
Фиг. от 6 до 9 показват позиция 10, където е локализиран β-макроглобулин и към която би била прилежаща шипообразната утайка на здрав пациент, и шипообразното утаяване би било непрекъснато утаяване, разпростиращо се успоредно на месторазположението на β-, α-, и а2-макроглобулините (както във фигура 4). В противоположност, на фигури от 6 до 9, шипообразното утаяване 11 на пациента е прекъснато (т.е. не е непрекъснато по продължение на разположението на β-, α-, и а2-8макроглобулините) и под позиция 10. Позициите на шипообразните утайки на тествания субект показват, че те са с по-ниско молекулно тегло от шипообразните утайки на здрав субект. Разкъсаните фрагменти и шипообразните утайки и тяхното по-ниско молекулно тегло сочат, че тестваните субекти са HIV-позитивни. От три до шест месеца преди настоящите тестове, тези субекти са тествани за HIV-позитивни. От три до шест месеца преди настоящите тестове тези субекти, тествани за HIVпозитивност чрез ELISA. Настоящият тест използва серуми, взети по същото време, като тези за ELISA теста. По време на настоящите тестове субектите показваха клинични симптоми на СПИН. Тежестта на заболяването е от порядъка на това на субекта на фиг.6 (найтежкият случай на СПИН), фиг.7, фиг.8 и фиг.9 (най-лекият случай на СПИН). Клинично наблюдаваната тежест на заболяването съответства на модела на утаяване на показаните фигури. Първо, теловете с шипообразни утайки, по-надалеч по разстояние от разположението на шипообразната утайка, очаквана от един здрав субект, говорят за по-малки фрагменти аТФ и, следователно, по-тежък случай на СПИН, отколкото теловете с шипообразни утайки, които са по-близо до очакваното местонахождение на шипообразната утайка на здрав пациент. Това разстояние може да се определи на основата на относителното разстояние на първата шипообразна утайка, т.е. най-близката по вертикално разстояние шипообразна утайка до ямката със серума 1, от очакваната шипообразна утайка, която би била при здрав субект. Колкото е по-голямо относителното разстояние по двете, по хоризонталната и вертикалната посока от местонахождението на шипообразната утайка на здрав субект, толкова е по-тежко заболяването. Вто11 ро, ако горните фактори не могат да бъдат различени между теловете на субектите със СПИН, заболяването е по-малко тежко за субекта, който има тел, показващ шипообразни утайки, които са по-интензивни и по-малко на брой. По-малкият брой шипообразни утайки, и по-тежкото утаяване сочат аТФ, който е помалко фрагментиран и в по-висока степен, и следователно, по-лек случай на СПИН.
Пример за приложението на първия анализ се прилага за анализиране на фигури от 6 до 10. C цел да се вкара в норма анализирането на тези фигури, се избира фиксирана точка за всички фигури, в случая вдлъбнатина за серум 1, като базова линия. Първата шипообразна утайка е най-близката във вертикално разстояние 15 от базовата линия 14 (виж фиг. 12). Тъй като шипообразната утайка от здрав субект се разпростира от прилежащия към локализациите на β- и а! макроглобулини (както е на фиг. 4), то тогава е възможно да се измери относително разстояние от β-, а- или а2_макрогробулините. В този случай се избира β-макроглобулина 10. Двете, вертикалното разстояние 17, както и хоризонталното разстояние 16 на шипообазната утайка от локализацията на β-макроглобулина 10 (виж фиг. 12), се измерват и се сравняват за тези серии от фигури. Субекти, чиито серуми продуцират гелове с поголямо вертикалното разстояние 17 и/или хоризонталното разстояние 16 на шипообразната утайка от локализацията на β-макроглобулин 10, страдат от тежък случай на заболяването, в сравнение с тези с по-малко разстояние. Сравнението показва следното. На фиг.6 е най-тежкият случай на СПИН, на фиг.7, фиг.8 и фиг.9 е най-лекият случай на СПИН. Това е пример за приложението на първият анализ. За специалиста в областта е лесно, че базовата линия може да е друга позиция, която се стандартизира за всички фотографии на гелове, и относителните разстояния могат да се измерят от друга точка, локализирана в серумната намазка, дотолкова, доколкото тези точки се използват за измерване на относителното разстояние. Могат да се използват и други варианти, които не се отклоняват от общия замисъл на първия анализ.
Фиг. 10 е от значение поради това, че по времето, когато е взет серум за тази проба, субектът е бил с отрицателен ELISA HIV-тест. Въпреки това тестът съгласно настоящото изоб10 ретение сочи, че субектът е HIV-позитивен, както е показано от прекъснатата шипообразна утайка 11. Два месеца след като е взет серума за теста, субектът показва HIV-позитивен резултат на ELISA. По този начин фигурата потвърждава, че тестът съгласно изобретението е способен на по-ранно откриване на HIV инфекция, отколкото конвенционалния ELISA.
Фиг. 11 е от значение поради това, че серумната проба е взета, след като на субект с клинично диагностициран СПИН е прелята кръв от здрав донор. Шипообразната утайка, получена от серума на донора, е посочена със стрелка 12 с локализация при най-високото молекулно тегло, което се стреми да покаже, че първоначалният малък обем на фрагментиране на целия aTF от здравия донор, и по този начин локализацията на шипообразната утайка е по-близо до молекулното тегло, очаквано за здрав субект и по-показателно за един по-ранен стадий на инфекция, както се показва от относително сходните локализации на тези шипообразна утайка спрямо шипообразната утайка на фиг. 10. Шипообразната утайка, получена от серума на субекта със СПИН, се обозначава със стрелка 13, с локализация при ниските молекулни тегла, което означава фрагментиран и, следователно, помалък аТФ от пациента и HIV-инфекция.
Показаната тук двуизмерна електрофореза може да бъде мас-продуцирана като in vitro тестване на проби от биологични течности за установяване на присъствието на HIV инфекция в тестваните субекти. Теловете могат да се изсушат за по-лесно пакетиране и транспортиране. Пакетираният гел може да съдържа предварително оформени ямки за пробите и процеп на ТФ. ТФ може да се съхранява в контейнер и да се продава отделно или заедно с гела като комплект. Допълнително комплектът може да съдържа контейнери за електрофоретичния буфер, багрилата и/или стандарти за молекулно тегло. Комплектът може да съдържа освен това контейнери със серумна (и) проба (и) от здрав (и) субект (и) като контрола.
Освен посочените изследвания, в настоящото изобретение са включени варианти на описаното изследване и всяко изследване, което спомага за определянето на модела на утаяване на проби от телесни течности от субект, с аТФ, за предпочитане във връзка с β-, а- и а2 мароглобулина. В настоящото изобретение се включват, също така, и комплекти, съдържащи реагенти и материали за тези изследвания.
Пример 3. Този пример описва изследване, в което пациент със СПИН, използва се също като “тестов субект” в този пример 3, се лекува терапевтично с ТФ състав съгласно изобретението. По време на изследването върху пациента не се прилага никакво друго лечение или лекарства.
Пациентът е 27-годишен бял мъж хомосексуалист, тежащ 138 паунда в началото на изследването. Осемнайсет месеца по-рано, серумът на пациента е тестван и определен като положителен за HIV антитела. Пациентът е диагностициран, също така, като HIV положителен въз основа на клиничните му симптоми, брой на р24 антиген, CD4+ и CD8+ при преброяването на клетките като абсолютни стойности (клетки/μΐ) и процент на лимфоцитните подгрупи, както е показано на таблица 1 по-долу, за тестовете, проведени върху кръвната проба от пациента, взета на 12 април 1995 г., две седмици преди да се подложи на лечението с ТФ. Пациентът не е страдал от 5 СПИН преди това и по време на лечението с ТФ.
Лечението започва на 27 април 1995 г. Пациентът получава 14 mg ТФ на седмица, разделени на две мускулни инжекции, една ин10 жекция във вторник и другата в сряда. Всяка инжекция съдържа 7 mg ТФ (2 ml препарат, съдържащ 3,5 mg/ml ТФ). ТФ се пречиства, както е описано в пример I по-горе, и стерилният ТФ препарат съдържа: 3,5 mg/ml метили15 ран ТФ, 8,1 mg/ml натриев хлорид, 1,9 mg/ml натриев ацетат, 2,6 mg/ml натриев трифосфат, 2,1 mg/ml алуминиев хлорид, pH 6,2.
Таблица 1 представлява резултатите от експериментите. Посочените са датите, на които са взети кръвните проби от пациента. Тестовете се осъществяват чрез Unilab Corporation (Tarzana, California), при използване на общоприети клинични изпитания.
Таблица 1
Име на теста Дата на работа
12-Апр-95 27-Апр-95 04-Май-95 11-Май-95 18-Май-95 24-Май-95
RBC 4.94 4.62 4.77 4.85 4.79 4.66
ХЕМОГЛОБИН 15.3 16.6 14.6 15.5 14.8 14.7
бр. тромбоцити 233 221 236 206 186 208
WBC 4.3 4.5 6.2 6 5.7 5.5
POLYS 53 61 58 52 64 57
ЛИНфОЦИТИ 32 27 33 24 26 27
МОНОЦИТИ 12 10 7 12 8 10
ЕОЗИНОфИЛИ 2 1 1 11 2 4
БАЗОфИЛИ 1 1 1 1 0 2
CD4% 33 32 25 31 31 33
CD4 ABS 468 397 531 446 459 498
CD8% 52 56 52 56
CD8ABS 1108 806 979 848
отношение H/S 04.7 0.6 0.6 0.6
общ белтък 7.7 7.4 7.6 8 7.3 7.2
ALB. 4.8 ;62% 3.8; 51.3% 3.9; 51.3% 4.3; 53.7% 3.9; 53,3% 3.6
ALPHA-1 0.1; 1.35% 0.2; 2.63% 0.2; 1.9% 0.1; 1.7% 0.1
ALPHA-2 0.7; 9.45% 0.7; 9.21% 0.8; 10.1% 0.5; 7.3% 0.7
ВЕТА 2.9; 38% 0.9; 12.5% 0.9; 11.84% 0.8; 10.0% 0.8; 11.4% 0.9
GAMMA 1.9; 25.66% 1.9; 25.00% 1.9; 24.3% 1.9; 26.3% 1.9
Р/24 положителен положителен неизвестен отицателен отрицателен отрицателен
Тестовете са както следва:
“RBC” и “WBC” разкриват броя на червените и белите кръвни клетки, съответно (х 103/mm3).
“Хемоглобин” и “Брой на тромбоцити те” означават преброяването на хемоглобина (в g/dl) и преброяването на тромбоцитите (х 103/mm3), съответно.
“Поли” означава брой на неутрофилните клетки, изразени като процент от броя на белите кръвни клетки.
Броят на “лимфоцити”, “Моноцити”, “Еозинофили”, и “Базофили” се изразява за всеки като проценти от броя на белите кръвни клетки. Пълното преброяване на кръвните клетки се определя при използване на хематологичен анализатор.
“CD4%” и “CD8” означават процента на лимфоцитните подгрупи на CD4+ и CD8+ клетките, съответно. “CD4 ABS” и “CD8 ABS” означават абсолютните стойности на броя клетки (в клетки/μΐ) на CD4+ и CD8+ клетките, съответно. Броят на CD4+ и CD8+ клетките се определя чрез поточна цитометрия.
“Отношение Η/S” означава отношението на Хелперните към Супресорните клетки и се получава чрез разделяне на броя на “CD4 ABS” на броя на “CD8 ABS”.
“Общ белтък” означава общия серумен протеин в кръвта в g/dl в пробата от пациента, като се определя по колориметричен метод при използване на Olympus AU 5000 съоръжение (Olympus Co., Ltd., Tokyo, Japan).
“ALB”, означава албумин; “Алфа-1” означава алфа-1 глобулин; “Алфа-2” означава алфа-2 глобулин; “Бета” означава бета-глобулин; “Гама” означава гама-глобулин. Тези серумни протеини се определят чрез електрофореза на серумния протеин. За всяка колона специфичен серумен протеин, числото отляво е в g/dl, а числото отдясно дава процентното разпределение на специфичния серумен глобулин, измежду всички серумни глобулини.
“Р/24” означава р24 вирусен антиген на сърцевината, който се определя чрез комплект на EIA тест за р24 антиген (Abbott Laboratories, Abbott Park, Illinois).
След това кръвните проби, взети в посоченото в таблица 1 време, също се определят като положителни за HIV-1 антитела, при определяне чрез комплект за тест на HIV чрез ELISA на Organon Technica (Raleigh, North Carolina). Пациентът наддава на тегло 7 паунда от първата инжекция с ТФ до 24-ти май
1995.
Посочените тестове показват тенденция към покачване на броя на CD+ клетките и намаляване на броя на CD8+ клетките, след започването на лечението с ТФ. Тестовете за р24 антигена допълнително показват отрицателни резултати след началото на лечението с ТФ, като тестуваният субект е показвал положи телни резултати преди и в началото на лечението с ТФ.Изследването за HIV-антитела остава положително, тъй като остатъчните антитела остават в тестваният субект. Резултатите от този тест предразполагат към предположението, че лечението с ТФ е ефективно при борбата с HIV-инфекцията и напредването на заболяването, причинено от HIV.
В допълнение към посочените тестове, проведени от Unilab Corporation, заявителят провежда тестове за диагностика на HIV, двуизмерна електрофореза, описана в пример 2 по-горе, върху серумните проби, взети във време, посочено на таблица 1.
Фиг. 13 и 14 представляват фотографии на двуизмерни електрофоретични гелове на серумни проби от две контроли: човешки субект, чиято серумна проба дава отрицателен тест за HIV антитела при изследване на ELISA от Organon Technica, и човешки субект, чиято серумна проба дава положителен тест при същото изследване на ELISA. Може да се види, че при фиг. 13 шипообразната утайка 9 е непрекъсната, разпростираща се по продължение на локализациите на β-, а-,, и а-2 макроглобулините, които сочат здрав HIV-отрицателен субект. В противоположност, шипообразната утайка 9 на фиг. 14 е прекъсната, което означава HIV-инфекция при субекта.
Фигури от 15 до 19 представят получените фотографии на тестовете с двуизмерни електрофоретични гелове на тествания субект със серумна проба, взета на 11-ти, 18-ти, 24ти и 31-ви 1995 година, съответно.
Както е показано на фиг. 15, след една седмица на прилагане на посоченото лечение с ТФ, на 4-ти май 1995 г., серумната проба на тествания субект е отрицателна за HIV инфекция, както се вижда от непрекъснатата шипообразна утайка 9, разпростираща се по продължение на локализациите на β-, α-, и α-2 макроглобулините.
Както се вижда от фигура 16, през втората седмица на лечение, на 11-ти май 1995 г., серумната проба на тествания субект образува непрекъсната шипообразна утайка 9, разпростираща се по продължение на локализациите на β-, а-1 и а-2 макроглобулините, която шипообразна утайка е по-непрекъсната от тази, наблюдавана за контролния HIV-позитивен пациент на фиг. 14.
Както е показано на фигури 17 и 18, през третата и четвъртата седмица на лечение, на 18-ти и 24-ти май 1995 г., серумната проба на тествания субект образува по-малко непрекъсната шипообразна утайка 9. Въпреки това, през петата седмица, на 31-ви май 1995 г., отново се наблюдава непрекъсната шипообразна утайка 9, разпростираща се по продължение на локализациите на β-, α-l и α-2 макроглобулините, както е показано на фиг. 19, което означава HIV-отрицателен статус. Двуизмерните електрофоретични тестове подсказват предположението, че лечението с ТФ съгласно настоящото изобретение е ефективно срещу HIV-инфекция и/или развитието на болестта.
Пример 4. Този пример представя допълнителни данни, касаещи шест пациента, които са били терапевтично третирани с ТФ състава съгласно настоящото изобретение. Тези пациенти не са получавали никакво друго лечение или лекарства по време и след шестседмичния период на лечение. Таблиците по-долу също показват данни за пациентите след девет месеца (за пациенти от No 1 до 5), и след два месеца (за пациент No6), след края на периода на лечение.
В продължение на шест последователни седмици пациентът получава 14 mg ТФ на седмица, в две мускулни (IM) инжекции, една инжекция във вторник и една инжекция в сряда, на седмица. Всяка инжекция съдържа 7 mg ТФ (в 2 ml препарат, съдържащ 3,5 mg/ml ТФ). ТФ се пречиства, както е описано в пример 1 по-горе, и стерилизираният ТФ препарат съдържа: 3,5 mg/ml метилиран ТФ, 8,1 mg/ml натриев хлорид, 1,9 mg/ml натриев ацетат, 2,6 mg/ml натриев трифосфат, 2,1 mg/ml алуминиев хлорид, pH 6,2.
Таблиците от 2 до 7 представят резултатите от изследването на всеки пациент. Тестовете се осъществяват в лаборатории при използване на общоприети в практиката клинични изследвания.В таблиците “HIV-ab, ELISA” означава HIV-1 антитяло, както е определено чрез ELISA. С “CD4 ads”, и CD8 abs”. се означават абсолютните стойности (в клетки на μΐ) на броя CD4 и CD8 клетки, съответно. “р24 Ag” означава р24 вирусен антиген на вътрешността, който се определя чрез разграждането на имунния комплекс (ICD) на р24 антигена EIA; тогава EIA за HIV-1 антиген установява р24 протеин на вътрешността след разграждането на имунните комплекси. “HIV-1 РНК PCR” означава количествено определяне на броя на копията на HIV-1 рибонуклеиновата киселина (РНК) на милилитър от тестваната плазма, чрез амплифициране с полимеразната верижна реакция (PCR). Нарастването или намаляването на броя установени копия на вирусна РНК се свързват съответно с нарастването или намаляването на плазмената виремия. “HIV-1 плазмена култура” дава титрите на HIV-1, откриват в плазмата и в моноядрена клетъчна култура на периферната кръв. “Количество HIV-1 плазма” означава заразителността на HIV-1 вируса, изразена като инфекциозни единици на ml (IU/ml). “Поли клетки” означава брой на белите кръвни клетки в абсолютна стойност (клетки/ μΐ). α-l макроглобулин (означен като “алфа-1 Макро”), а-2 макроглобулин (означен като “алфа-2 Макро”), и гама-имуноглобулин (“IgG”) се определят чрез електрофореза на серумния протеин. Означеното с числото (с %) е процентното разпределение на специфичния серумен глобулин измежду всички серумни глобулини. В таблица 7 “IgA” и “gM” означават имуноглобулини А и М, съответно. В таблица 7, IgG, IgA и IgM са изразени в mg/dl серум. “HLA-DR” означава продукт на Главния човешки комплекс на Хистосъвместимост, локализиран в хромозома 6.
Други дефиниции, използвани в таблиците от 2 до 7 са:
inc. нормално ниво за здрав човек; pos. положителен;
+ положителен, увеличаването на положителното ниво се означава с “+”; neg. отрицателен;
не е тестуван; nt не е тестуван;
х множественост на нормалното ниво за здрав човек, например, “2х” означава два пъти нормално ниво
Следващото описание дава в детайли състоянието на всеки пациент.
Пациент No 1
Следващата таблица 2 обобщава резултатите от клиничните тестове, проведени върху пациент No 1.
В началото на лечението пациент No 1. (21-годишна жена) е със СПИН с церебрално увреждане и умствени нарушения, броят на CD4 е 36, и очакването за продължителност на живот е от шест до дванадесет месеца. Нейният брой на CD4 се увеличава от 36 (в началото на лечението) до 108 (девет месеца след края на периода на лечение). Като се започне от четвъртата седмица на лечение, р24 антигенът на вътрешността е отрицателен, т.е. помалко от 5 pg/ml. Това отрицателно отчитане на р24 антигенана на вътрешността означава липса на вирусна активност, както и по време на четирите седмици на лечение. Плазмената HIV-1 култура дава отрицателен тест както и по време на четирите месеца на лечението. Отрицателното отчитане на плазмената HIV-1 култура означава, че Т-клетките на тази пациентка, изолирани от плазма, не са инфекциозни, когато се смесят с Т-клетки от неинфектирана контролна кръв при in vitro изследване, т.е. отрицателна плазмена култура. Обратното, продуцира се положителна плазмена култура, 5 когато Т-клетките от контролна инфектирана с HIV-1 кръв се смесват с неинфектирана контролна кръв при in vitro изследването. Повишаването на IgG, α-l и α-2 макроглобулиновата активност се наблюдават по време и след 10 лечението с ТФ. Девет месеца след лечението с ТФ, пациентът вече не страда от СПИН (например без опортюнистични инфекции), въпреки, че е все още HIV позитивен за антитела срещу HIV при (ELISA).
ТАБЛИЦА2
Пациент Nol КЛИНИЧНИ И ЛАБОРАТОРНИ ТЕЗУЛТАТИ ОТ ТЕСТОВЕ НА ЧОВЕК
Извършен тест Преди лечение резултати по време на лечението Резултати след лечението без по 2 мускулни инжекции на седмица друго лечение - месеци
2 4 6 1 2 4 5 6 7 9
HIV-Ab,ELISA + ++ ++ + +++ - - +++ + + + + + +++ +
CD4 abs 36 23 34 49 - - 53 61 108
CD8 abs. 672 237 775 537 - - 1209 1162 983
p24Ag пол. пол. отр. отр. - - отр. отр. отр.
HIV-IJHKJ’CR 88200 - - 17300 - - 11900 - 6500
копия на ml.
HIV-1, плазме- пол. - - отр. - - отр. - отр.
на култура
HIV-1, култу- - - - - - - - - -
pa Количество
POLY клетки 2.23 2.8 4.16 5.7 - - 6.6 6.4 6.9
х103х
Алфа-1 Макро 1.35% 1.24% 2.66% 2.70% - - 2.70% 2.70% 1.9%
Алфа-2 Макро 8.12% 7.91% 5.22% 11.1% - - 9.30% 8.80% 8.80%
IgG 14.20% 23.60% 25.00% 26.2% - - 26.00% 25.20% 22.0%
делта/аама ве- 1.5х - - inc. inc. inc.
рига
HLA-DR - - inc. inc. inc.
Пациент No 2.
Следващата таблица 3 обобщава резултатите от клиничните тестове, проведени върху пациент No 2.
В началото на лечението пациент No 2 (30-годишен мъж) е HIV положителен (т.е. дава положителен тест за антитела срещу HIV при ELISA), въпреки това той не страда от всички симптоми на СПИН. Броят на неговите CD4 клетки нараства от 193 (преди лечението с ТФ) до 305 (девет месеца след края на лечението) . Неговият р24 антиген на вътрешността остава отрицателен преди, по време на и след лечението с ТФ, което показва ниска вирусна активност. Неговата плазмена култура се преобразува на отрицателна на 4- месец след лечението, което означава липса на зараз45 ност на неговата плазма при in vitro изследването. Повишава се хуморалния имунитет, което се забелязва от повишаването на нивото на IgG, α-l и α-2 макроглуболините. 9 месеца след завършването на курса на лече50 ние, пациентът все още не показва никакъв признак на СПИН.
резултати но време на лечението Резултати след лечението без по 2 мускулни инжекции на седмица друго лечение - месеци
ТАБЛИЦА 3
Пациент No2 КЛИНИЧНИ И ЛАБОРАТОРНИ ТЕЗУЛТАТИ ОТ ТЕСТОВЕ НА ЧОВЕК
Извършен тест Преди лечение
2 4 6 1 2 4 5 6 Ί 9
HIV-Ab, ELISA + + + + + + + + + - - +++ + + + + ++ + +
CD4abs 193 50 144 173 193 288 305
CD8 abs. 1348 298 755 840 - - 1533 1312 1291
p24 Ag отр. отр. отр. отр. - - отр. отр. отр.
HIV-1,PHK.PCR копия на ml. 43000 - 21100 9000 - - - 7000
HIV-1, плазмена култура отр. - отр. - отр. - - отр.
HIV-1, култура Количество - - - -
POLY клетки х103х 4.9 3.8 6.1 6.2 - - 6.8 6.9 - - 6.1
Алфа-1 Макро 1.37% 1.4% 2.4% 2.5% - - 2.5% 2.3% 2.1%
Алфа-2 Макро 2.7% 4.2% 8.4% 8.7% - - 8.8% 8.3% 8.5%
IgG 13.0% 13.5% 15.0% 17.0% - - 20.0% 18.0% 18.8%
делта/гама ве- 1.5х 1.4х 1.2х - - inc. inc. inc.
рига HLA-DR 1.2х 1.2х 1.2х inc. inc. inc.
Пациент No 3.
Следващата таблица 4 обобщава резултатите от клиничните тестове, проведени върху пациент No3.
В началото на лечението пациент No 3 (24-годишна жена) е HIV положителен, т.е. дава положителен тест за антитела срещу HIV при ELISA, въпреки това тя не страда от всички симптоми на спин. Броят на нейните CD4 клетки нараства от 404 (преди лечението с ТФ) до 636 (девет месеца след края на лечението). Нейният р24 антиген на вътрешността остава отрицателен по време на изследването. Нейната плазмена култура се преобразува на отрицателна на 4-ия месец след лечението. Повишаването на хуморалния имунитет на пациента се изразява с повишаването на нивото на IgG, α-l и α-2 макроглуболините. 9 месеца след завършването на курса на лечение, пациентът все още не показва никакъв признак на СПИН.
ТАБЛИЦА 4
Пациент Νο3 КЛИНИЧНИ И ЛАБОРАТОРНИ ТЕЗУЛТАТИ ОТ ТЕСТОВЕ НА ЧОВЕК
Извършен тест Преди лечение резултати по време на лечението Резултати след лечението без по 2 мускулни инжекции на седмица друго лечение - месеци
2 4 6 1 2 4 5 6 7 9
HIV-Ab,ELISA + + + + + + + + + + - - + + + + + + + +++
CD4abs 404 217 538 375 - - 446 580 636
CD8 abs. 1544 1054 1587 898 - - 1496 1381 1191
p24 Ag отр. отр. отр. отр. - - отр. отр. отр.
HIV-1,PHK.PCR 51210 - - 14240 - - - - 8840
копия на ml.
HIV-1, плазме- отр. - - отр. - - отр. - отр.
на култура
HTV-1, култу- - - - - - - - - -
pa Количество
POLY клетки 3.7 2.9 5.1 6.9 - - 6.8 6.6 6.7
xlO3 x
Алфа-1 Макро 1.2% 1.4% 2.6% 2.7% - - 2.7% 2.4% 2.4%
Алфа-2 Макро 4.1% 4.1% 5.3% 8.3% - - 8.1% 8.2% 8.2%
IgG 12.24% 14.4% 17.7% 21.0% - - 19.8% 18.01% 18.0%
делта/гама ве- 1.2х 1.4х тел - - inc. inc. inc.
рига
HLA-DR 1.8х 1.4х 1.2х - - inc. inc. inc.
Пациент No 4
Следващата таблица 5 обобщава резултатите от клиничните тестове, проведени върху пациент No 4.
Преди лечението пациентът (27-годишен мъж) е HIV положителен (т.е. дава положителен тест за антитела срещу HIV при ELISA), и всички симптоми на СПИН (степен 3, с опуртюнистични инфекции на гърлото и горната част на белите дробове). Броят на неговите CD4 клетки нараства от 389 (преди лечението с ТФ) до 599 (девет месеца след края на лечението).
Неговият р24 антиген на вътрешността се превръща в отрицателен след 4 седмици на лечение и остава отрицателен. Способността за заразяване на неговата HIV плазма става не5 заразна след 6 седмици от приложеното лечение и остава незаразна. Повишаването на хуморалния имунитет на пациента се изразява с повишаването на нивото на IgG, α-l и α-2 макроглобулините. 9 месеца след завършването 10 на курса на лечение пациентът не показва никакъв признак на СПИН.
ТАБЛИЦА5
Пациент Νθ4 КЛИНИЧНИ И ЛАБОРАТОРНИ ТЕЗУЛТАТИ ОТ ТЕСТОВЕ НА ЧОВЕК
Извършен тест Преди лечение резултати по време на лечението Резултати след лечението без по 2 мускулни инжекции на седмица друго лечение - месеци
2 4 6 1 2 4 5 6 7 9
HTV-Ab, ELISA + + + + + + + + + - - + + + + + + + + ++ + +
CD4 abs 389 322 507 394 - - 393 573 599
CD8 abs. 850 752 839 540 - - 563 607 802
p24Ag пол. пол. отр. отр. - - отр. отр. отр.
HIV-1,PHK.PCR 116000 - - 30000 - - 6600
копия на ml.
HIV-1, плазме- пол. пол. - отр. - - отр. - отр.
на култура
HIV-1, култу- - - - - - - - - -
pa Количество
POLY клетки 4.3 3.8 6.3 6.7 6.6 6.3 6.4
xlO’x
Алфа-1 Макро 1.7% 1.8% 4.0% 4.4% - - 3.3% 2.4% 1.6%
Алфа-2 Макро 9.1% 9.0% 7.8% 10.2% - - 10.2% 9.8% 10.1%
IgG 14.8% 12.6% 23.0% 23.0% - - 19.8% 21.0% 19.3%
делта/гама ве- 1.5х - - inc. inc. inc.
рига
HLA-DR - - inc. inc. inc.
Пациент № 5.
Този пациент е същият от пример 3, погоре.
Следващата таблица 6 обобщава резултатите от клиничните тестове, проведени върху пациент No 5.
Преди лечението пациентът е HIV положителен (т.е. дава положителен тест за антитела срещу HIV при ELISA), страда от пневмония, повръщане и диария, без кръв в екскрементите. Въпреки това липсва цялостна картина на СПИН. Броят на неговите CD4 клетки остава постоянен след лечението. Неговият р24 антиген на вътрешността става отрицателен по време на 4-тата седмица на лечение и остава такъв в продължение на седем месеца след лечението. HIV-1 РНК PCR показва, че броят на вирусни копия се задържа на около 6000-7000 копия на ml. Неговата плазмена култура не е заразна след лечението. Неговата имунна система продуцира повишено количество IgG, α-1 и α-2 макроглобулини. Наддава 10-12 паунда тегло. 10 месеца след края на лечението, той не показва никакви симптоми на СПИН.
Пациент No5 КЛИНИЧНИ И ЛАБОРАТОРНИ ТЕЗУЛТАТИ ОТ ТЕСТОВЕ НА ЧОВЕК
Извършен тест Преди лечение резултати по време на лечението Резултати след лечението без по 2 мускулни инжекции на седмица друго лечение - месеци
ТАБЛИЦА 6
2 4 6 1 2 4 5 6 7 9
HIV-Ab, ELISA + + ++ + + + + + + + + + + + + + +++ + + + + + +
+- + + + +
CD4 abs 528 531 582 420 470 596 434 415 438 438 669
CD8 abs. nt 1108 979 803 818 1220 1004 1150 926 909 890
p24 Ag пол. пол. отр. отр. отр. отр. отр. отр. отр отр. отр.
HIV-1,PHILPCR копия на ml. 70000 - - 7870 30928 * - 6317 -
HIV-1, плазме- пол. пол. пол. отр. отр. отр. отр. отр. отр отр. отр.
на култура HIV-1, култура Количество nt nt - - nt nt nt nt nt nt nt
POLY клетки xio’x 4.3 6.2 5.7 5.9 6.0 5.9 7.3 6.5 5.6 5.8 6.0
Алфа-1 Макро 1.3% 2.6% 1.9% 2.0% 2.8% 2.6% 2.1% 2.4% 2.4% 2.4% 2.4%
Алфа-2 Макро 9.4% 9.2% 7.3% 8.0% 10.3% - 10.1% 11.8% 11.8% 11.2%
IgG 18.6% 25.0% 26.3% 25.1% 24.7% - 24.6% 23.9% 22.8% 23.3%
делта/гама ве- 1.2х 1.6х 2.0х 1.5х - inc. inc.
рига HLA-DR 1.2х 1.8х 2. Ох 2.0х - - 1.2x inc.
Пациент No 6
Следващата таблица 7 обобщава резултатите от клиничните тестове, проведени върху пациент No 6.
В началото на лечението пациентът проявява пълна картина на СПИН (степен между 3 и 4, страда например от възпаление на ретината, цитомегаловирусна инфекция, гьбична инфекция на гърлото, белите дробове трахеята и бронхите, и е прикован на легло). Броят на неговите CD4 клетки слабо се покачва след 2 месеца лечение. р24 антигена на вътрешността става отрицателен след 4 седмици лечение и остава отрицателен. Неговата плазмена култура е положителна преди лечението и се променя на отрицателна и незаразяваща след лечението. Обикновено клетъчната култура от периферна кръв е положителна при пациент с брой на CD4 под 100 и вирусно съдържание 5 х 105. Въпреки това, в случая на пациент No 6, не се открива HIV в клетките на периферната кръв, на 1-ия и 2-ия месец от лечението. Количеството вируси в пациента спада от 5 х 105 до 3 х 104 копия вирусна РНК. Това е близко до спад с 1,5 log на вирусната РНК. Пациент No 6, също така, наддава на тегло 15 паунда от началото на лечението. Три месеца след началото на лечението пациентът не страда от СПИН.
ТАБЛИЦА7
Пациент No6 КЛИНИЧНИ И ЛАБОРАТОРНИ ТЕЗУЛТАТИ ОТ ТЕСТОВЕ НА ЧОВЕК
Извършен шест Преди лечение резултати no време на лечението Резултати след лечението без по 2 мускулни инжекции на седмица друго лечение - месеци
2 4 6 1 2 3 4 5 6 7 9
HIV-AbJELISA + + + + + +
CD4 abs 70 79 90
CD8 abs. 624 700 685
р24 Ag пол. пол. отр. omp. omp. omp. <5pg/l
HTV-1,PHK,PCR копия на ml. 5x10s nt. nt. nt. 30924 31795
HTV-1, плазмена култура ПОЛ. nt nt nt. omp. omp.
HIV-1, култура Количество nt nt nt nt omp. omp.
IfiG nt nt nt nt 1413 1323
IgA nt nt nt nt 768 802
JsM nt nt nt nt 218 244
nt=ne е тестван
Изводи
Примерът показва, че HIV вирусната активност се спира, както се вижда, с промяната на Р24 антиген на по-малко от 5 pg/ml, границата на тест метода. Показано е, също така, драматично увеличаване на броя на CD4 в пациента с HIV. Това увеличение е още по-драматично във времето, отколкото наблюдаваното за антивирусните продукти, намиращи се в търговската мрежа в САЩ, като например AZT и други. Този пример показва, също така, и драматично намаляване на количеството вируси в пациента, определено чрез количествена РНК-полимеразна верижна реакция. Плазмената култура на пациента става отрицателна. При in vitro система, кръвната плазма на пациента става незаразна. Т-клетките на пациента стават неспособни in vitro да заразяват Тклетки от неинфектиран (нормален) пациент. Горното може да сочи липса на вирус в плазмата. Може да сочи, също така, че пациентът е имунизиран, като по този начин е неспособен да инфектира други неинфектирани пациенти.
Мононуклеоцитите от периферната кръв (РВМС) дават отрицателен тест за HIV. Лечението променя пациентите с пълна картина на СПИН на пациенти с недоловим HIV както в тяхната плазма, така и в клетките от тяхната периферна кръв. Изглежда, че и двете, както хуморалният, така и клетъчният имунитет на пациента, са използвани за разрушаване и неутрализиране на вируса.
Изобретението се описва с отпратки към специфични варианти за изпълнение. Настоящата заявка има претенциите да обхваща тези промени и замествания, които могат да се осъществяват от специалисти в областта в състоянието на техниката, без да се излиза от идеята и обхвата на приложените претенции.

Claims (29)

1. Състав на ТФ протеин, характеризиращ се с това, че съдържа богата на лизин хистонова фракция от ядра на тимусни клетки на бозайник, като при контакт на състава със серум от неинфектиран с HIV човек, той е способен да утаява β-, а,- и а2- макроглобулини на здрав бозайник.
2. Състав, съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че ТФ протеинът е неметилиран и съдържа протеин от около 35 kD, както е определен чрез 11% нередуцираща натриев додецилсулфат, - полиакриламидна гел електрофореза.
3. Състав съгласно претенция 1, харак-
5 теризиращ се с това, че ТФ протеинът е метилиран и съдържа протеин от около 28 kD, както е определен чрез 11 % нередуцираща натриев додецилсулфат - полиакриламидна гел електрофореза.
10 4. Състав съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че изоелектричната точка на ТФ протеина е около 5,6.
5. Състав съгласно претенция 4, характеризиращ се с това, че pH на състава е между
15 7,64 и 8,6.
6. Метод за получаване на състав на ТФ протеин, включващ следните етапи:
а) пречиства се богатата на лизин хистонова фракция от ядра на тимусни клетки на
20 бозайник; и
б) довежда се богатата на лизин хистонова фракция в контакт с катионообменен хроматографски материал за време, достатъчно ТФ протеинът да се свърже към материала;
25 в) ТФ протеинът от катионообменния хроматографски материал се елюира чрез довеждане на катионообменния хроматографски материал в контакт с ефективен воден солеви разтвор;
7. Метод съгласно претенция 6, характеризиращ се с това, че включва освен това и етап, при който се събира елюата, който е способен да утаява β-, ος- и α2- макроглобулини на здрав бозайник.
8. Метод съгласно претенция 7, характеризиращ се с това, че катионообменният хроматографски материал е карбоксиметил колонна хроматография и карбоксиметилната колона се промива и ТФ протеинът се елюира чрез прилагане на линеен градиент на натриев хлорид в 0,05 М натриев ацетат с pH 6,8.
9. Метод съгласно претенция 7, характеризиращ се с това, че богатата на лизин хистонова фракция се получава чрез разрушаване на клетъчното ядро чрез ензимно обработване с пепсин и се изолира от получената смес от отломки на богата на лизин хистонова фракция.
10. Метод за откриване на инфекция в човек, характеризиращ се с това, че включва следните етапи:
а) взима се биологична проба от субекта, и
б) определя се модела на фрагментиране на протеин, аТФ, който е способен да свързва ТФ протеин, присъстващ в богатата на лизин хистонова фракция, който може да се получи от ядра на тимусни клетки, като посочената инфекция причинява фрагментирането на аТФ.
11. Метод съгласно претенция 10, характеризиращ се с това, че ТФ е способен да утаява β-, а,- и а2- макроглобулини на здрав бозайник.
12. Метод съгласно претенция 11, характеризиращ се с това, че ТФ е около 35 kD, когато не е метилиран, и около 28 kD, когато е метилиран, както е определен чрез 11 % нередуцираща натриев додецилсулфат - полиакриламидна гел електрофореза.
13. Метод съгласно претенция 12, характеризиращ се с това, че моделът на фрагментиране на аТФ се определя чрез модела му на утаяване с ТФ.
14. Метод съгласно претенция 13, характеризиращ се с това, че методът включва двуизмерна гел електрофореза и моделът на утаяване на аТФ и ТФ се определя след това чрез локализацията му по отношение на β-, ος- и α2- макроглобулините върху гелната електрофореза.
15. Метод съгласно претенция 14, характеризиращ се с това, че биологичната проба се избира от група, състояща се от: серум кръв и плазма.
16. Метод за определяне на HIV инфекция в човек, характеризиращ се с това, че включва следните етапи:
а) взима се биологична проба от субекта, като пробата се избира от група, състояща се от серум, плазма и кръв;
б) смесват се биологичната проба с TF протеин, пречистен от богатата на лизин хистонова фракция от тимусни ядра на небозайници,
в) моделът на утаяване на ТФ и β-, οςи α2- макроглобулините от биологичната проба се свързва с HIV инфекция.
17. Метод съгласно претенция 16, характеризиращ се с това, че биологичната проба и ТФ се подлагат на гел електрофореза, и свързване на модела на утаяване на ТФ и на биологичната проба се свързва с локализацията на β-, а,- и а2- макроглобулините от гела, с HIV инфекция.
18. Метод съгласно претенция 17, ха рактеризиращ се с това, че ТФ се метилира и е с молекулно тегло около 28 kD, както е определен чрез 11 % нередуцираща натриев додецилсулфат - полиакриламидна гел електрофореза и с изоелектрична точка от около 5,6.
19. Метод съгласно претенция 18, характеризиращ се с това, че електрофорезата е двуизмерна гел електрофореза.
20. Метод съгласно претенция 19, характеризиращ се с това, че липсата на непрекъсната шипообразна утайка близо до позициите на β-, а,- и а2- макроглобулините върху гела означава HIV инфекция в човек.
21. Метод съгласно претенция 20, характеризиращ се с това, че ако липсва непрекъсната шипообразна утайка, а се наблюдава разкъсана шипообразна утайка, в такъв случай субектът е в по-напреднал стадий на HIV инфекция или свързано с HIV заболяване, ако шипообразните утайки са изтощени или с пониско молекулно тегло.
22. Устройство за in vitro определяне на HIV инфекция в човек, характеризиращо се с това, че включва твърда поставка, която съдържа област за разстилане на проба от биологична течност от субекта човек, и област на застилане на ТФ протеин, като ТФ протеинът може да се екстрахира от богатата на лизин част от ядрата на тимусни клетки на бозайници, но не хора, и е способен да утаява β-, о^и а2- макроглобулин и от серумна проба на неинфектиран с HIV човек, твърдата поставка дава възможност на биологичната проба да влезе в контакт и да се утаи с ТФ, както и откриването на такова утаяване.
23. Устройство съгласно претенция 22, характеризиращо се с това, че посочената твърда поставка е двуизмерен електрофоретичен гел и контактуването и утаяването се осъществяват с помощта на двуизмерна гел електрофореза, и биологичната проба се избира от група, състояща се от кръв, серум и плазма.
24. Комплект за in vitro откриване на HIV инфекция в човек, който съдържа:
а) контейнер, съдържащ ТФ протеин, който може да се екстрахира от богатата на лизин част от ядрата на тимусни клетки на бозайници, но не хора, и е способен да утаява β-, с^- и а2- макроглобулини от серумна проба на неинфектиран с HIV човек; и
б) устройство с електрофоретичен гел, подходящ за провеждане на двуизмерна гел електрофореза.
25. Метод за пречистване на ТФ протеин, характеризиращ се с това, че включва следните етапи:
а) екстрахират се клетъчните ядра от тимус на бозайник;
б) получава се богата на лизин част от клетъчните ядра; и
в) пречистват се ТФ от богатата на лизин част, на основата на способността на ТФ да утаява β-, с^- и а2- макроглобулини.
26. Един първи протеин, притежаващ качествата на втори протеин, като този втори протеин може да се екстрахира от богатата на лизин хистонова фракция на ядра от тимусни клетки на бозайници, като качествата, притежавани от първия и втория протеин са техните:
а) способност за утаяване на единична непрекъсната шипообразна утайка върху двуизмерния електрофоретичен тел, прилежаща до β-, α(- и α2- макроглобулините от серум на здрав човек; и
б) неспособност за утаяване на единична непрекъсната шипообразна утайка върху двуизмерния електрофоретичен гел, прилежаща до β-, и а2- макроглобулините от серум на пациент човек със СПИН.
27. Първият протеин съгласно претенция 26, характеризиращ се с това, че вторият
5 протеин може да се екстрахира от ядра на тимусни клетки на бозайници чрез разграждане с пепсин.
28. Използване на състав, включващ първия и/или втория протеин съгласно пре-
10 тенция 26 за лечение на човек, страдащ от HIV инфекция.
29. Използване съгласно претенция 28, при което HIV инфекцията се избира между СПИН и ARC; и вторият протеин може да се
15 екстрахира от ядра на тимусни клетки на бозайници чрез разграждане с пепсин и ядрото от тимусна клетка на бозайник, който не е човек.
30. Използване на състав, съдържащ 20 първия и/или втория протеин съгласно претенция 26, за ваксиниране на хора срещу HIV инфекция.
BG102083A 1995-05-01 1997-11-28 Състави и методи за откриване и лечение на спин BG64056B1 (bg)

Applications Claiming Priority (4)

Application Number Priority Date Filing Date Title
US43188395A 1995-05-01 1995-05-01
US48554895A 1995-06-07 1995-06-07
US64193696A 1996-05-01 1996-05-01
PCT/US1996/006079 WO1996034886A1 (en) 1995-05-01 1996-05-01 Compositions and methods for detecting and treating acquired immunodeficiency syndrome

Publications (2)

Publication Number Publication Date
BG102083A BG102083A (bg) 1998-10-30
BG64056B1 true BG64056B1 (bg) 2003-11-28

Family

ID=27411755

Family Applications (1)

Application Number Title Priority Date Filing Date
BG102083A BG64056B1 (bg) 1995-05-01 1997-11-28 Състави и методи за откриване и лечение на спин

Country Status (11)

Country Link
EP (2) EP0826003B1 (bg)
CN (1) CN1221568C (bg)
AT (1) ATE205221T1 (bg)
BG (1) BG64056B1 (bg)
CA (1) CA2220347C (bg)
DE (1) DE69615015T2 (bg)
DK (1) DK0826003T3 (bg)
EA (1) EA001100B1 (bg)
ES (1) ES2163028T3 (bg)
HK (1) HK1009457A1 (bg)
IL (1) IL118103A (bg)

Cited By (1)

* Cited by examiner, † Cited by third party
Publication number Priority date Publication date Assignee Title
DE102008057479A1 (de) 2008-11-14 2010-05-20 Bernhard, Stefan, Dr. Vorrichtung und Verfahren zur Stärkung des Immunsystems durch Langzeitstimulation der Thymusdrüse

Families Citing this family (1)

* Cited by examiner, † Cited by third party
Publication number Priority date Publication date Assignee Title
CN112782398A (zh) * 2020-12-28 2021-05-11 重庆生命知源科技有限公司 一种微量蛋白免疫印迹检测方法

Family Cites Families (4)

* Cited by examiner, † Cited by third party
Publication number Priority date Publication date Assignee Title
US4415553A (en) * 1973-08-06 1983-11-15 Dso "Pharmachim" Compositions, processes for their preparation and method for treatment of neoplasms
US4818763A (en) * 1984-01-12 1989-04-04 Volker Rusch Biologically active substance with hormonal properties, production process thereof and utilization of histones for medical purposes
AU2800389A (en) * 1987-12-02 1989-07-05 Regents Of The University Of California, The Aids-related anti-t-cell antibody test
GB9209874D0 (en) * 1992-05-07 1992-06-24 Ml Lab Plc Pharmaceutical compositions

Cited By (1)

* Cited by examiner, † Cited by third party
Publication number Priority date Publication date Assignee Title
DE102008057479A1 (de) 2008-11-14 2010-05-20 Bernhard, Stefan, Dr. Vorrichtung und Verfahren zur Stärkung des Immunsystems durch Langzeitstimulation der Thymusdrüse

Also Published As

Publication number Publication date
IL118103A (en) 2000-02-29
DE69615015T2 (de) 2002-06-27
IL118103A0 (en) 1997-03-18
CN1189839A (zh) 1998-08-05
EP1104770A3 (en) 2001-06-27
DK0826003T3 (da) 2001-11-26
CA2220347A1 (en) 1996-11-07
EA199700353A1 (ru) 1998-04-30
CN1221568C (zh) 2005-10-05
BG102083A (bg) 1998-10-30
EP1104770A2 (en) 2001-06-06
EA001100B1 (ru) 2000-10-30
EP0826003B1 (en) 2001-09-05
EP0826003A1 (en) 1998-03-04
HK1009457A1 (en) 1999-06-04
ATE205221T1 (de) 2001-09-15
ES2163028T3 (es) 2002-01-16
DE69615015D1 (de) 2001-10-11
CA2220347C (en) 2003-03-18

Similar Documents

Publication Publication Date Title
Kirkpatrick Transfer factors: identification of conserved sequences in transfer factor molecules
Nair et al. Immunoregulatory effects of morphine on human lymphocytes
Emödi et al. Human interferon therapy for herpes zoster in adults
JP2002511063A (ja) 細胞質性ジペプチダーゼに結合する化合物の送達による免疫応答の増強
Sirima et al. Safety and immunogenicity of the Plasmodium falciparum merozoite surface protein-3 long synthethic peptide (MSP3-LSP) malaria vaccine in healthy, semi-immune adult males in Burkina Faso, West Africa
AU2003235005A8 (en) Antibodies to non-functional P2X7 receptor diagnosis and treatment of cancers and other conditions
KR20010072517A (ko) 아글리코 생성물 및 그의 사용 방법
WO2003020762A1 (en) Antibodies to non-functional p2x7receptor, diagnosis and treatment of cancers and other conditions
WO2008054635A2 (en) Proteins for use in diagnosing and treating infection and disease
Redmond et al. Delayed skin reactions to benzylpenicillin in man
US7625565B2 (en) Antiviral compositions comprising lysine-rich histone fractions prepared by pepsin treatment of thymic cell nuclei
EP0313156A1 (en) SnRNP-A antigen and fragments thereof
Jakobsen et al. Identification of an erythrocyte binding peptide from the erythrocyte binding antigen, EBA-175, which blocks parasite multiplication and induces peptide-blocking antibodies
Norris et al. Humoral immune response to the Trypanosoma cruzi complement regulatory protein as an indicator of parasitologic clearance in human Chagas' disease
EP0230052B1 (en) Immunoamplifiers and related Compositions
BG64056B1 (bg) Състави и методи за откриване и лечение на спин
JP3816524B2 (ja) 後天性免疫不全症候群を検出しそして処置するための組成物および方法
Shapiro et al. Epstein-Barr virus co-reconstituted with Sendai virus envelopes infects Epstein-Barr virus-receptor negative cells
EP4382122A1 (en) Peptide complex ipf-h2a for modulation immune function of the human body
DK173667B1 (da) Små peptider, der hæmmer binding til T-4 receptorer og virker som immunogener, farmaceutisk produkt som omfatter mindst 1 af peptiderne samt prøveudstyr til påvisning af antistoffer
WO1990002567A1 (en) Virus-derived antigenic composition and its preparation and use
Romsdahl et al. Immunological studies on malignant melanomas of man.
Lopez-Trascasa et al. Interaction between C3 Nephritic Factor and Erythrocyte Membranes
JP3840408B2 (ja) アトピー性皮膚炎の検出方法
CN117083290A (zh) 戊型肝炎病毒样颗粒及其用途