BG63361B1 - Нови заместени имидазоли - Google Patents

Abstract

Изобретението се отнася до нови 1,4,5-заместени имидазоли и състави за използване като инхибитори на цитокин.

Description

(54) НОВИ ЗАМЕСТЕНИ ИМИДАЗОЛИ

Област на техниката

Изобретението се отнася до нова група имидазоли, до метод за тяхното получаване и до използването им за лечение на заболявания с медиатор цитокин, както и до фармацевтични състави за приложението им за това лечение.

Предшестващо състояние на техниката

Интерлевкин-1 (IL-1) и тумор некрозисен фактор (TNF) са биологични субстанции, продуцирани от различни клетки като моноцити или макрофаги. Известно е, че IL-1 е посредник при различни биологични активности, считани за важни в имунорегулирането и други физиологични състояния, като възпаление [виж напр. Dinarello et al., Rev. Infect. Disease, 6, 51 (1984)]. Многобройните известни биологични активности на IL-1 включват активиране на Т-хелперните клетки, индуциране на възпаление, стимулиране продуцирането на простагландин или колагеназа, неутрофилна хемотаксия, индуциране акутната фаза протеини и супресия на плазменото ниво на желязо.

Има много болестни състояния, при които прекомерното или нерегулирано продуциране на IL-1 участва в изострянето и/или причиняването на заболяването. Те включват ревматоиден артрит, остеоартрит, ендотоксемия и/ или токсичен шоков синдром, други остри или хронични възпалителни болестни състояния, като възпалителна реакция, предизвикана от ендотоксин или възпаление на червата; туберкулоза, атеросклероза, мускулна дегенерация, кахексия, псориазисен артрит, синдром на Reiter, ревматоиден артрит, подагра, травматичен артрит, рубела артритис и остър синовит. Нови данни свързват, също така действието на IL-I с диабета и панкреатичните β-клетки.

Dinarello, J.Clinical Immunology, 5(5), 287-297 (1985) прави преглед на биологичните активности, които са присъщи на IL-1. Трябва да се отбележи, че някои от този ефекти са описани от други автори като непреки действия на IL-1.

Прекомерното или нерегулирано продуциране на THF участва в медиацията или изос трянето на много болести, включително ревматоиден артрит, ревматоиден спондилит, остеоартрит, подагрозен артрит и други артритни състояния; сепсис, септичен шок, ендотоксичен шок, грамотрицателен сепсис, синдром на токсичен шок, синдром на респираторен дистрес у възрастни, церебрална малария, хронични белодробни възпаления, силикоза, белодробна саркоизоза, заболяване на костната резорбция, реперфузионно увреждане, реакция на трансплантат срещу приемник, отхвърляне на алотрансплантат, температура и миалгии, дължащи се на инфекция, като грип, кахексия вследствие инфекция злокачествено заболяване, кахексия вследствие синдрома на придобита имунна недостатъчност (СПИН), СПИН (AIDS), свързан със спин комплекс (ARC), образуване на келоид, образуване на цикатриксизационна тъкан, болест на Crohn, улцерозен колит, или пирезис.

СПИН е резултат от инфекция на Тлимфоцитите с вируса на човешка имунна недостатъчност (HIV).

Идентифицирани са най-малко три типа щамове на HIV, т.е. HIV-1, HIV-2 и HIV-3. Като следствие от HIV инфекцията се уврежда имунитетът с медиатор Т-клетки и инфектираните индивиди показват тежки условно патогенни инфекции и/или необичайни неоплазми. Навлизането на HIV в Т-лимфоцитите изисква активиране на Т-лимфоцитите. Други вируси като HIV-1, HIV-2 инфектират Т-лимфоцитите след активиране на Т-клетката и такова експресиране на вирусен протеин и/или репликация се извършват чрез медиация или се поддържа чрез такова Т-клетьчно активиране. След като активиран Т-лимфоцит е инфектиран с HIV, Т-лимфоцитът може да продължи да се поддържа в активирано състояние, за да позволи експресия на HIV ген и/или HIV репликация.

Монокини, по-специално TNF, участват в експресията на HIV протеин и/или репликацията на вирусите с медиатор активирани Тклетки, като играят роля в поддържането на активирането на Т-лимфоцитите. Следователно намесата в активността на монокините например чрез инхибиране на продуцирането на монокини, по-специално TNF, у инфектирани с HIV индивиди спомага за ограничаване поддържането на активирането на Т-клетките, като по този начин се намалява напредването на инфектирането с HIV при неинфектираните клетки, което води до забавяне или елиминиране на прогресирането на имунната дисфункция, причинена от HIV инфекцията. Моноцити, макрофаги и родствени клетки, като купферови и глиални клетки, също участват при поддържането на HIV инфекцията. Тези клетки, подобно на Т-клетките, са мишени за репликацията на вирусите и нивото на вирусната репликация зависи от активираното състояние на клетките.

Монокини, като TNF, е показано, че активират репликацията на HIV в моноцити и/ или макрофаги [Виж Poli et al., Proc. Natl. Acad, Sci., 87:782-784 (1990)], следователно, инхибирането на продукцията на монокини или на активността, помага за ограничаване на напредването на HIV, както е заявено за Тклетките по-горе.

TNF участва с различни функции с други вирусни инфекции като вируса на цитомегалия (CMV), грипния вирус и херпесния вирус на същите основания, както отбелязаните.

Интерлевкин-8 (IL-8) е хемотаксисен фактор, идентифициран и охарактеризиран за пръв път през 1987. IL-8 се продуцира от няколко типа клетки, включително моноядрените клетки, фибробласти, ендотелни клетки и кератиноцити.

Неговото продуциране от ендотелните клетки се индуцира от IL-1, TNF или липополизахарид (LPS). Установено е, че човешки IL-8 действа на неутрофилите на мишка, морско свинче, плъх и заек. Много различни наименования са дадени на IL-8, като неутрофилпривличащ протеин (NAP-1), произлизащ от моноцит неутрофилен хемотаксисен фактор (MDNCF), неутрофил активиращ фактор (NAF), и Т-клетъчен лимфоцитен хемотаксисен фактор.

IL-8 стимулира много функции in vitro. Установено е, че има хемоатрактивни свойства за неутрофилите, Т-лимфоцитите и базофилите. В допълнение той индуцира освобождаването на хистамин от базофилите от нормални и атопични, индивиди, както и освобождаването на лизозомен ензим и респираторен импулс от неутрофилите. За IL-8 е известно, че увеличава повърхността на експресия на Мас-1 (CD llb/CD18) върху неутрофили без нова синтеза на протеин, което може да съдейства за адхезията на неутрофилите към ендотелните клетки на съдовете. Много болести се характеризират с масирана неутрофилна инфилтрация.

Състояния, свързани с увеличена продукция на IL-8 (който е отговорен за хемотаксиса на неутрофилните клетки към мястото на възпалението), могат да бъдат подобрявани чрез съединения, които потискат продуцирането на IL-8.

IL-1 и TNF се отнасят до различни клетки и тъкани, и тези цитокини, както и други, получени от левкоцити цитокини, са важни и критични медиатори на възпалението при голям брой заболявания и състояния. Инхибирането на тези цитокини е от полза при контролирането, намаляването, и облекчаването на много от болестните състояния.

В тази област съществува винаги нуждата от лечение и от съединения, потискащи цитокините, противовъзпалителни лекарства, т.е. съединения, които са способни да инхибират цитокини, като IL-1, IL-6, IL-8 и TNF.

Техническа същност на изобретението

Настоящото изобретение се отнася до нови съединения с формула I, до фармацевтични състави, съдържащи съединения с формула I, и фармацевтично приемлив разредител или нос;ггел.

Настоящото изобретение се отнася и до метод за лечение на заболявания на бозайници с медиатор CSBP/RK/p38 киназа, който се състои в прилагане на нуждаещите се от лечение бозайници на ефективно количество от съединение с формула I.

Настоящото изобретение се отнася до метод за инхибиране на цитокини и лечение на заболявания на бозайници с медиатор цитокин, който се състои в прилагане на нуждаещите се от лечение бозайници на ефективно количество от съединение с формула I.

Настоящото изобретение по-специално се отнася до метод за инхибиране продуцирането на IL-1 у бозайници, който се състои в прилагане на ефективно количество от съединение с формула I.

Настоящото изобретение по-специално се отнася до метод за инхибиране продуцирането на IL-8 у бозайници, който се състои в прилагане на ефективно количество от съединение с формула I.

Настоящото изобретение по-специално се отнася до метод за инхибиране продуцирането на TNF у бозайници, който се състои в прилагане на ефективно количество от съединение с формула I. 5

Настоящото изобретение съответно се отнася до съединения с формула I

в която R, означава 4-пиримидинилов пръстен, заместен с С₁₄ алкокси и допълнително в даден случай заместен независимо с С,_₄ ал- 15 кил, халоген, хидрокси, Q ₄ алкокси, С₁₄алкилтио, С₁₄ алкилсулфинил, CH,OR₁₂, амино, моно и Ди-С₁₆ алкил заместен амино, N (R₁₀) С (0) R_c или N-хетероцикличен пръстен, който пръстен има от 5 до 7 атома и в даден случай съдържа 20 допълнителен хетероатом - кислород, сяра или NR₁₅;

R₄ означава фенил, нафт-1-ил или нафт2-ил, или хетероарил, който в даден случай е заместен с един или два заместителя, всеки от 25 които е независимо избран и който заместител за 4-фенил, 4-нафт-1-ил, 5-нафт-2-ил или 6нафт-2-ил е халоген, циано, нитро, C(Z)NR₇R₁₇, C(Z)OR₁₆, (CR₁₀R₂₀) COR₁₂, SR₅, SOR₅, OR_l2, заместен c халоген C₁₄ алкил, C₁₄ алкил, ZC(Z)R₁₂, 30 NR₁₀C(Z)R₁₆ или (CR₁₀R₂₀)_vNRi₀R₂₀ и който заместител за другото място за заместване е халоген, циано, С (Z)NR₁₃R₁₄, C(Z)OR₃, (CR₁₀R₂₀)_m.COR₃, S(O)_mR₃, OR₃, заместен c халоген C₁₄ алкил, C^,алкил (CR₁₀R₂₀)_m.,NR₁₀(Z)R₃, NR,₀S(O)_m.R₈, 35 NR,₀S(O)_m. NR.R,,, ZC(Z)Rj или (CR₁₀R₂₀)_m,NR_I3R₁₄;

n е 1 до 10;

m e 0, 1 или 2;

m’ е число 1 или 2;

m” e 0 от 1 до 5; 40 v e 0 или 1, или 2;

R₂ е в даден случай заместен хетероцикъл или в даден случай заместен хетероцикличен С,._1# алкилов остатък;

Z е кислород или сяра; 45

R_c е водород, С₁₆ алкил, С_{3 7} циклоалкил, арил, арил С₁₄ алкил, хетероарил, хетероарил С₁₄ алкил, хетероцикъл или хетероцикличен С_{| 4} алкил;

R₃ е хетероцикъл, хетероцикличен С₁₁₀ 50 алил или R_g;

R₃ е водород, С₁₄ алкил, С₂₄ алкенил,

С_{2 4} алкинил или NR₇R₁₇, освен в случаите, когато SR₃ е SNR₇R₁₇ и SOR₅ е SOH;

R, и R₁₇ са независимо един от друг водород или С₁₄ алкил или R₇ и R₁₇ заедно с азота, към който са свързани, образуват хетероцикличен пръстен с 5 до 7 атома, който пръстен в даден случай съдържа допълнителен хетероатом, кислород, сяра или NR₁₅;

R_g е С₁₁₀ алкил, заместен с халоген С₁₁₀ алкил, С₂₁₀ алкенил, С₂₁₀ алкинил, С₃.₇ циклоал-кил, С₅.₇ циклоалкенил, арил, арил С₁₁₀ алкил, хетероарил, хетероарил С^алкил, (CR^R^OR,,), (CR₁₀R₂₀)_nS(O)_mR₁₈, (CR₁₀R₂₀)NHS(O)₂R,_g, (CR_I0R₂₀)_nNR_l3R₁₄, като радикалите: арил, арилалкил, хетероарили, хетероарилалкил могат в даден случай да бъдат заместени;

R, е водород, C(Z)R_H или в даден случай заместен Ό,.,θ алкил, S(O)₂R_lg, в даден случай заместен арил или в даден случай заместен арил С₁₄алкил;

R₁₀ и R₂₀ всеки е независимо един от друг - водород или С₁₄ алкил;

R_H е водород, С,._1О алкил, С₃.₇ циклоалкил, хетероцикъл, хетероцикличен С₁₁₀ алкил, арил, арил С,._1О алкил, хетероарил или хетероарил С, ₁₀ алкил;

R₁₂ е водород или R₁₆;

R₁₃ и R₁₄ са всички независимо един от друг водород или в даден случай заместен С,_₄ алкил, в даден случай заместен арил, или в даден случай заместен арил алкил, или заедно с азотния атом, към който са свързани, образуват хетероцикличен пръстен с 5 до 7 атома, който пръстен в даден случай съдържа допълнителен хетероатом кислород, сяра или NR₉;

R₁₅ е R₁₀ или C(Z)-C_{l 4} алкил;

R₁₆ е С_Ь4 алкил, заместен с халоген С, ₄ алкил, или С₃_₇ циклоалкил;

R_lg е С₁₁₍₎ алкил, С₃₇ циклоалкил, хетероциклил, арил, арилалкил, хетероциклил, хетероциклил С,._|0 алкил, хетероарил или хетероарил С_1|0 алкил;

или техни фармацевтично приемливи соли.

Новите съединения с формула I, освен при хора могат да се прилагат също и при ветеринарното лечение на бозайници; които се нуждаят от инхибиране на цитокиново инхибиране или продуциране. По-специално, болестите с медиатор цитокин, които ще се третират терапевтично или профилактично, при животните включват болестни състояния като отбелязаните в раздела “Методи за лечение”, по-специално вирусните инфекции.

Примерите за такива вируси включват, без да ограничават изобретението, лентивирусните инфекции, като вируса на инфекциозна анемия у конете, вируса на артрит при козите, visna virus, или maedi virus или ретровирусни инфекции като, но без ограничение само до тях, вирус, на имунната недостатъчност у котки (FIV), вирус на имунната недостатъчност у говеда, или вируса на имунна недостатъчност у кучета или други ретровирусни инфекции.

Във формула I R_I (4-пиримидиниловият пръстен), е заместен най-малко еднократно с С_|4 алкокси група.

Предпочитана е С,_₄ алкокси група като норм.-бутил, изопропокси, етокси или метокси. Предпочитано място на заместителя в 4пиримидиниловия пръстен R₍ е II място като 2-метокси-4-пиримидинил.

Подходящи други заместители за R, хетероариловия пръстен са С, _₄ алкил, халоген, ОН, С₁₄ алкокси, С₁₄ алкилтио, С₁₄ алкилсулфинил, CH₂OR₁₂, амино, моно- и ДИ-С₁₆ алкилзаместен амино, N(R₁₀)C(O)R_c или N-хетероциклилов пръстен, който пръстен има 5 до 7 атома и в даден случай съдържа допълнителен хетероатом - кислород, сяра или NR₁₅. Алкиловата група в моно- и ДИ-С₁₆ алкилзаместената част може да бъде халогензаместена, като трифлуор-, например трифлуорметил или трифлуоретил.

Когато в даден случай заместителят на R₁ е N(R₁₀)C(O)R_c, като R_c е водород, С₁₆ алкил, С₃.₇ циклоалкил, арил, арил С₁₄ алкил, хетероарил, С₁₄ алкил, хетероциклил или хетероциклил С_Ь4 алкил С,_₄ алкил, R_c е за предпочитане С, ₆ алкил; R₁₀ за предпочитане е водород.

Трябва да се приеме, че R_c, по-специално С,_₆ алкиловата група, може да бъде в даден случай заместена, за предпочитане от един до три пъти, за предпочитане с халоген като флуор като трифлуорметил или трифлуороетил.

Подходящо е, R₄ да е фенил, нафт-1-ил или нафт-2-ил, или хетероарил, който в даден случай е заместен с един или два заместителя. По-добре е, когато R₄ е фенилов или нафтилов пръстен. Подходящи заместители за R₄, когато е 4-фенил, 4-нафт-1-ил, 5-нафт-2-ил или 6-нафт-2-ил, са един или два заместителя, всеки от които независимо един от друг е халоген, -SR₅, -SOR,, -OR₁₂, CF₃ или -(CR₁₀R₂₀) NR,_OR_W и за другата позиция на заместване в тези пръстени предпочитан заместител е халоген, -S(O)_mR₃, -OR₃, CF₃, -(CR,₀R₂₀)_m„NR₁₃R₁₄, -NR₁₀C(Z)R₃ и -NR₁₀S(O)_m,R₈.

Предпочитани заместители за 4 място във фениловия нафт-1-иловия пръстен и за 5 място в нафт-2-иловия пръстен са халоген, поспециално флуор и хлор и -SR₅ и -SORj, като R, е за предпочитане С,.₂ алкил, по-специално метил; от които флуор и хлор са предпочитани повече, а особено предпочитан е флуорният заместител. Предпочитани заместители за 3 място във фениловия и нафт-1-иловия пръстен са халоген, по-специално флуор или хлор; -OR₃, по-специално С₁₄ алкокси; CF₃, NR₁₀R,₀ като амино; -NR₁₀C(Z)R₃, по-специалноNHCOICl· .,,алкил); -NR|₀S(O)_m,R_s, по-специално -NHSO,(C₁₁₀ алкил) и -SR₃ и -SOR₃, където R₃ е за предпочитане С,.^ алкил, по-добре метил. Когато фениловият пръстен е дизаместен, за предпочитане това са два независими халогенни заместителя, като флуор и хлор, за предпочитане дихлор и по-добре на 3,4-място. Предпочитани за 3 място са също и двата -OR₃ и -ZC(Z)R₃ заместителя, a R₃ може да бъде също водород.

За предпочитане R₄ е незаместен или заместен фенилов радикал. Повече се предпочита R₄ да бъде фенил или фенил заместен на 4 място с флуор и/или заместен на 3 място с флуор, хлор, С[_₄ алкокси, метансулфонамидо или ацетамидо или R₄ е фенил дизаместен на 3,4 място независимо с хлор или флуор, подобре хлор. Особено за предпочитане е R₄ да бъде 4-флуорфенил.

Във формула I Z е кислород или сяра, за предпочитане кислород.

Препоръчва се R₂ в даден случай да бъде заместен хетероцикъл или хетероцикличен Cj_|₀ алкилов радикал.

Когато R₂ в даден случай заместен хетероцикъл, пръстенът за предпочитане е от групата на морфолино, пиролидинил или пиперидинил. Когато пръстенът в даден случай е заместен, заместителят може да бъде директно прикрепен към свободния азот, както и пиперидинилова група или в пироловия пръстен, или в самия пръстен. За предпочитане пръсте5 нът е пиперидинов или пиролов, по-добре пиперидинов. Хетероцикличният пръстен може в даден случай да бъде заместен един или четири пъти независимо с халоген; С₁.₄ алкил, арил като фенил; арилалкил като бензил, където самият арилов или арилалкилов радикал може да бъде в даден случай заместен (както е дефинирано по-долу); C(O)ORn като С(О)С₁₄ алкил или С(О)ОН групи; С(О)Н; С(О)С₁₄алкил, хидроксизаместен С, ₄ алкил, С алкокси, S(O)_mC_l_₄ алкил (като m е 0,1 или 2), NR₁₀R₂₀ (където R₁₀ и R₂₀ са независимо един от друг водород или С₁₄ алкил).

За предпочитане, ако пръстенът е пиперидинов, той е свързан с имидазола на 4 място и заместителите са свързани директно с азотния атом, например 1-формил-4-пиперидин, 1бензил-4-пиперидин, 1-метил-4-пиперидина, 1етоксикарбонил-4-пиперидин. Ако пръстенът е заместен с алкилова група и е свързан на 4 място, за предпочитане е заместителят да бъде на 2 място или 6 място или и двете, като 2,2,6,6тетраметил-4-пиперидин. Аналогично, ако пръстенът е пирол, той е свързан с имидазола на 3 място и всички заместители са директно свързани с азотния атом.

Когато R₂ е в даден случай заместен с хетероциклична С₁₁₀ алкилова група, пръстенът е за предпочитане морфолинов, пиролидинилов или пиперидинилов. За предпочитане алкиловата група е с 1 до 4 въглеродни атома, по-добре 3 или 4 и най-добре 3, както в пропиловата група. За предпочитане, хетероциклоалкиловите групи включват, но не само тях, морфолиноетил, морфолинопропил, пиролидинилпропил и пиперидинилпропил. Хетероцикленият пръстен тук е също в даден случай заместен по подобен начин на този, посочен погоре за директното свързване на хетероцикъла.

Във всички случаи тук, където има алкенилов или алкинилов радикал, като заместител, ненаситената връзка, например виниленовата или ацетиленовата връзка за предпочитане не е директно свързана с азота, кислорода или сярата, например в OR₃ или в някои R₂ остатъци.

Както е използван тук изразът “в даден случай заместен”, освен ако не е посочено друго, означава, че групите халоген като флуор, хлор, бром или йод; хидроксизаместен С, ₁₀ алкил; С, ₁₀ алкокси като метокси или етокси; S(O) алкил, като m е 0,1 или 2 като метилтио, m ⁷ метилсулфинил или метилсулфонил; амино, моно- и дизаместен амино като NR₇R₁₇ група; или като R₇R₁₇ могат заедно с азота, с който са свързани, да се циклизират, като образуват 5- до 7- атомен пръстен, който в даден случай включва допълнителен хетероатом, избран от O/N/S; С|.|₀ алкил, циклоалкил или циклоалкилалкилова група като метил, етил, пропил, изопропил, трет-бутил и т.н. или циклопропилметил; заместен с халоген С_м0алкил като CFC,F₂H или CF₃; заместен с халоген С,_ ₁₀ алкокси като OCF₂CF₂H; в даден случай заместен арил като фенил или в даден случай заместен арилалкил като бензил или фенетил, като ариловият заместител може също да бъде заместен един или два пъти с халоген; хидрокси; хидроксизаместен алкил; С₁₁₀ алкокси; S (0) _га алкил; амино, моно- или дизаместен амино като NR₇R₁₇ група; алкил или CF₃.

В предпочитан вариант на съединение с формула I, R, е 2-алкокси-4-пиримидинил; R₂ е морфолинилпропил, пиперидинил, N-бензил4-пиперидинил или 1Ч-метил-4-пиперидинил и R₄ е фенил или моно- или дизаместен фенил с флуор, хлор, С|_₄ алкокси, -S(O)_ffl алкил, метансулфонамидо или ацетамидо.

Подходящи фармацевтично приемливи соли са добре известни на специалистите от областта и включват алкални соли на неорганични и органични киселини, като солна киселина, бромоводородна киселина, сярна киселина, фосфорна киселина, метансулфонова киселина, етансулфонова, оцетна, ябълчна, винена, лимонена, млечна, оксалова, янтарна, фумарова, малеинова, бензоена, салицилова, фенилоцетна и бадемова киселина. Освен това, фармацевтично приемливи соли на съединения с формула I могат да се образуват също с фармацевтично приемлив катион, например, ако групата заместител съдържа карбоксиостатък. Подходящи фармацевтично приемливи катиони са добре известни на специалистите от областта и включват алкални, алкалоземни, амониеви и кватернерни амониеви катиони.

Следните термини, както са използвани тук, се отнасят до:

- “халоген” или “халогени”, включва халогените хлор, флуор, бром и йод.

- “С₁₁₀ алкил” или “алкил” и двата с права или разклонена верига радикали с 1 до 10 въглеродни атоми, освен ако дължината на веригата не е ограничена по друг начин, включва (но не само тях) метил, етил, норм.пропил, изопропил, норм.-бутил, изобутил, трет.-бутил, норм,-пентил и други подобни.

- Означението “циклоалкил” се използва тук за циклични радикали, за предпочитане с 3 до 8 въглеродни атома, включващи, но не само тях, циклопропил, циклопентил, циклохексил и други подобни.

- Означението “циклоалкенил” се използва тук за циклични радикали, за предпочитане с 5 до 8 въглеродни атоми, които имат наймалко една връзка, включват (но не само тях) циклопентил, циклохексил и подобни.

- Означението “алкенил”, използвано тук във всички случаи, означава радикал с 2-10 въглеродни атоми с права или разклонена верига, освен ако дължината на веригата не е прекъсната, включва (но не само тях) етенил, 1-пропенил, 2-пропенил, 2-метил-1-пропенил, 1-бутенил, 2-бутенил и подобни.

- “арил” означава фенил или нафтил.

- “хетероарил” (като такъв или в комбинация като “хетероарилокси” или “хетероарилалкил”) означава ароматна пръстенна система с 5-10 атома, в която един или повече пръстени съдържат един или повече хетероатоми Ν, О или S като, но не само тях, пирол, пиразол, фуран, тиофен, хинолин, изохинолин, хиназолинил, пиридин, пирлимидин, оксазол, тиазол, тиадиазол, триазол, имидазол или бензимидазол.

- “хетероцикличен” остатък (като такъв или в комбинация като “хетероциклилалкил) означава наситен или частично ненаситена 410 атомна пръстенна система, в която един или повече пръстени съдържат един или повече хетероатоми - N, 0, или S като (но не само тях) пиролидин, пиперидин, пиперазин, морфолин, тетрахидропиран или имидазолидин.

- Означението “аралкил” или “хетероарилалкил” или хетероциклоалкил”, използвано тук, се отнася до С₁₄ алкил, както е дефиниран по-горе, свързана с арил, хетероарил или хетероциклен остатък, както е дефиниран, освен ако не е посочено друго:

- “сулфинил” се отнася до S (0) на съответния сулфид, означението “тио” се отнася до сулфида и означението “сулфонил” се отнася до напълно окислен S (0) ₂ остатък.

- “ароил” се отнася до С(О)Аг, където Аг означава фенил, нафтил или арилалкил, както е дефинирано по-горе, като включва, но не само тях, бензил и фенетил.

- “алканоил” се отнася до С(О)С_{| |Й} алкил, където алкил е дефиниран по-горе.

Съгласно изобретението 4-пиримидиниловият радикал R, или R₂ имат формула

Съединенията съгласно изобретението могат да съдържат един или два асиметрични въглеродни атома и могат да съществуват в рацемични или оптически активни форми. Всички тези съединения се включват в обхвата на настоящото изобретение.

Примери за съединения с формула I са:

- (4-пиперидинил) -4- (4-флуорфенил) -5(2-изо-пропокси-2-пиримидинил) имидазол

- (4-пиперидинил) -4- (4-флуорфенил) -5(2-метокси-34-пиримидинил) имидазол

5- (2-хидрокси-4-пиримидинл) -4- (4-флуорфенил) -1 - (4-пиперидинил) имидазол

5- (2-метилтио-4-пиримидинил) -4- (4-флуорфенил) -1 - (4-пиперидинил) имидазол

5- (2-метилтио-4-пиримидинил) -4- (4-флуорфенил) -1 - [ (1 -метил-4-пиперидинил] имидазол

5- (2-етокси-4-пиримидинил) -4- (4-флуорфенил) -1 - (4-пиперидинил) имидазол

- (1 -етилкарбоксилпиперидин-4-ил) -3- (4тиометилфенил) -5- [2-(тиометил) -пиримидин-4ил] имидазол

- (1 -етилкарбонилпиперидин-4-ил) -4- (4метилсулфинилфенил) -5- [2-метилсулфинилпиримидин-4-ил] имидазол.

Предпочитана група съединения с формула I имат следната структура:

в която R, е пиримидинил, заместен с С,_₄ алкокси и в даден случай допълнително заместен един или повече пъти, независимо с С. ₄ алкил, халоген, хидрокси, C_t_₄ алкокси, С₁₄ алкилтио, С₁₄ алкилсулфинил, CH₂OR₁₂, амино, моно- или ди С_м алкилзаместен амино, N(R₁₀)C(O)R_c или N-хетероцикличен пръстен с 5 до 7 атома и в даден случай съдържащи допълнителен хетероатом - кислород, сяра или NR₁₅;

R₂ е в даден случай заместен хетероциклил или в даден случай заместен хетероциклил С_1|0 алкилов остатък;

R₄ е фенил, който в даден случай е заместен с халоген;

R₁₀ е независимо избран от водород или С_Ь4 алкил;

R_c е водород, С₁₆ алкил, С_{3 7} циклоалкил, арил, арил С₁₄алкил, хетероарил, хетероарил С алкил, хетероциклил или хетероциклил С₁₄ алкил С₁₄ алкил, от които всички могат да бъдат в даден случай заместени;

R_l2 е водород или R₁₆;

R_lt е С,, алкил, С,„ алкил, заместен с халоген или С_{3 7} циклоалкил;

R₁₅ е водород, С₁₄ алкил или C(Z)-C₁₄ алкил;

Z е кислород или сяра, или техни фармацевтично приемливи соли.

За предпочитане R₂ е пиперидин, 1-формил-4-пиперидин, 1-бензил-4-пиперидин, 1-метил-4-пиперидин, 1 -етоксикарбонил-4-пиперидин, 2,2,6,6-тетраметил-4-пиперидин, морфолиноетил, морфолинопропил, пиролидинилпропил или пиперидинилпропил.

Съединенията с формула I могат да се получат чрез използване на синтези, някои от които са илюстрирани в следващите схеми, приложими за получаване на съединения с формула I, с различни R,, R₂ и R₄ групи заместители, които реагират, като се използват в даден случай заместители, които са подходящо защитени, за да се постигне съвместимост с реакцията, описана по-долу. Следващо отстраняване на защитната група, в тези случаи, осигурява съединения с най-общо описаните свойства. След като веднъж се създаде имидазоловото ядро, могат да се получат други съединения с формула I, чрез използване на стандартни техники за превръщане на функционална група, добре известни на специалистите от областта.

Например, -C(O)NR₁₃R₁₄ може да се получи от СО₂СН₃ чрез нагряване, в присъствие или отсъствие на катализатор, на метален цианид, напр. NaCN и NHR₁₃R₁₄ в СН₃ОН; -OC(O)R₃ се получава от ОН например с CIC(O)R в пиридин; -NR₁₀-C(S)NR₁₃R₁₄ се получава от -NHR₁₀ с алкилизоцианат или тиоцианова киселина;

NR₆C(O)OR₆ се получава от -NHR₆ с- алкилхлорформиат; -NR₁₀C(O)NR₁₃R₁₄ се получава от NHR._O чрез взаимодействие с изоцианат, например HN=C=O или R₁₀N=C=O; -NR₁₀С(О)R_s се получава от -NHR₁₀ чрез взаимодействие с C1-C(O)R₃ в пиридин; C(=NR,_O)₁₃R₁₄ се получава от -C(NR,₃R₁₄)SR₃ с H₃NR₃OA_c’ чрез нагрява-не в алкохол; C(NR₁₃R₁₄)SR₃ се получава от -C(S)NR₁₃R₁₄ с R₆-I в инертен разтворител, напр. ацетон; C(S)NR₁₃R₁₄ (като R . или R.₄ не е водород) се получава от C<S)NH_;c HNR_I3R₁₄;

-C(=NCN)-NR₁₃R₁₄ се получава от -C(=NR _;R₁₄)-SR₃ c NH₂CN чрез нагряване в безводен алкохол, алтернативно от -C(=NH)\R₁₃R_|4 чрез взаимодействие с BrCN и NaOEt в EtOH: -NR₁₀-C(=NCN)SR₈ се получава от NHR₁₀ взаимодействие с (R₈S)₂C=NCN;

-NR._oS₂R₃ се получава от -NHR₁₀ чрез взаимодействие с NR₁₀C(O)R₈ чрез взаимодействие с реагент на Lawesson [2,4-бис-(4-метоксифенил)-1,3,2,4-дитиадифосфетан-2,4-дисулфид]:

-NR.₀S0₂CF₃ се получава от NHR₆ с трифликанхидрид и основа, където R₃, R₆, R₁₀, R₁₃ и R₁₄ са дефинирани във формула I тук.

Предшественици на групите R,, R₂ и R₄ могат да бъдат други групи R_p R₂ и R₄, които могат да се трансформират чрез използване на стандартни техники за превръщане на функционални групи. Например съединение с формула I, в която R₂ е заместен с халоген С, ₁₀ алкил, може да се трансформира в съответното С, ₁₀ алкил N₃ производно чрез взаимодействие с подходяща азидосол и след това, по желание, може да се редуцира до съответното С ,₁₀ алкил NH₂ съединение, което може да взаимодейства с R₁₈S (0) ₂Х, като X е халоген (напр.хлор), като се получава съответното С₁₁₀ алкил NHS(O)₂R₁₈ съединение.

Алтернативно съединение с формула I, в която R, заместен с халоген С₁₁₀ алкил, може да взаимодейства с амин R₁₃R₁₄N, като се получава съответното С₁₁₀ алкил NR₁₃R₁₄, или може да взаимодейства с алкалнометална сол на R₁₈SN. като се получава съответното С₁₁₀ алкил SR _s съединение.

Като се има предвид схема I, съединенията с формула I се получават чрез взаимодействие на съединение с формула II със съединение с формула III, в която р е 0 или 2, R 35

R₂ и R₄ са дефинирани по-горе при формула I или са предшественици на групите R_p R₂ и R₄ и Аг е в даден случай заместена фенилова група и след това, ако е необходимо - превръщане на предшествениците R_p R₂ и R₄ в групите R_p R₂ и R₄.

Препоръчва се взаимодействието да се извършва при стайна температура или при охлаждане (напр. -50°С до 10°С) или нагряване в инертен разтворител, като метиленхлорид, DMF, тетрахидрофуран, толуен, ацетонитрил или диметоксиетан в присъствие на подходяща база като 1,8-диазабицикло [5.4.0] ундец7-ен (DBU) или гуанидинова база като 1,5,7триаза-бицикло [4.4.0] дец-5-ен (TBD).

Установено е, че междинните съединения с формула II са много стабилни и могат да се съхраняват продължително време. За предпочитане е р да бъде 2. РТС се дефинира като фазопренасящ катализатор.

Съединенията с формула II имат структура

Аг S(O)_p

в която р е 0 или 2; R₄ е дефиниран във формула I и А_г е вдаден случай заместен арил, както е дефиниран тук.

Препоръчва се, Аг да бъде фенил в даден случай заместен с С₁₄ алкил, С,_₄ алкокси или халоген. За предпочитане Аг е фенил или 4-метилфенил, например тозилово производно.

Взаимодействието на съединение с формула II, в която р е 2, със съединение с формула III в схема I дава по същество по-високи добиви от съединение с формула I, в сравнение с този вариант, при който р е 0. Освен това, взаимодействието на съединенията с формула II, в която р е 2, е по-приемливо от екологична и от икономическа гледна точка. Когато р е 0, предпочитаният използван разтворител е метиленхлорид, който не е екологично приемлив при много процеси, а предпочитаната база, TBD, също е скъпа, получават се старнични продукти и онечиствания в сравнение с използвания синтез (р е 2), както е описано тук.

В схема I се използват 1,3-диполярни циклодобавки на анион на заместен тиометилизоцианид (когато р е 0) до имин. По-специално, това взаимодействие изисква силна база, като аминобаза, за етапа на депротониране. Търговски достъпната TBD се предпочита, макар че могат да се използват също и третбутоксид, Li⁺ или Na⁺, или К⁺ хексаметилдисилазид. Макар че метиленхлоридът е предпочитан разтворител, могат да се използват и други халогенирани разтворители като хлороформ или въглероден тетрахлорид; етери като THF, DME, DMF, диетилов етер, трет.-бутилметилов етер; както и ацетонитрил, тоулен или техни смеси. Взаимодействието може да се проведе при температура приблизително от -20°С до около 40°С, за предпочитане от 0°С до 23°С, по-добре от 0°С до 10С и най-добре при 4°С за реакции за вкарване на БЦ група в пиримидина.

При друг вариант съединенията с формула I могат да се получат чрез свързване на подходящо производно на съединение с формула IX

в която Т₁ е водород и Т₄ е R₄ или алтернативно, Т, е R, е Т₄ е водород, като R,, R₂, и R₄ са дефинирани по-горе с:

(i) когато Т, е водород, подходящо производно на хетероариловия пръстен R^, при условия на образуване на пръстена, като се извършва свързване на хетероариловия пръстен R, към имидазоловото ядро на 5-та позиция; и (ii) когато Т₄ е водород, подходящо производно на ариловия пръстен R₄H, при условия на свързване на пръстена, се извършва свър зване на ариловия пръстен R₄ към имидазоловото ядро на 4 позиция.

Такива арил/хетероарилови реакции на свързване са добре известни на специалистите от тази област. Най-общо, органометален синтетичен еквивалент на анион на единия компонент се свързва с реактивно производно на другия компоненат в присъствие на подходящ катализатор. Анионният еквивалент може да се образува или от имидазола с формула IX, в който случай арил/хетероариловото съединение осигурява реактивоспособното производно, или от арил/хетероариловото съединение, в този случай имидазолът осигурява реактивспособното производно. Съответно, подходящите производни на съединение са формула IX или на арил/хетероариловия пръстен са органометални производни като органомагнезиеви. органоцинкови, органокалаени и производни на борна киселина, и подходящите реактивоспособни производни са бром, йод, трифлуорсулфонатни и трифлуорметан-сулфонатни производни. Подходящи процедури са описани в WO 91/19497А_г

Подходящите органомагнезиеви и органоцинкови производни с формула IX могат да взаимодействат с халогенно, флуоросулфонатно или трифлатно производно на хетероариловия или ариловия пръстен, в присъствие на катализатор за свързване в пръстен, като паладий 0 или паладий II катализатор, като се следва процедурата на Kumada et al., Tetrahedron Letters, 22, 5319 (1981). Такива подходящи катализатори са тетракис- (трифенилфосфин) -паладий и PdCl₂[l,4-6HcCn^eHiuiфосфино)-бутан], в даден случай в присъствие на литиев хлорид и база като триетиламин. Освен това, за свързване на ариловия пръстен може да се използва и никел II катализатор като Ni (II) С1₂ (1,2-бифенилфосфино)етан, като се следва процедурата на Pridgen et al., J. Org.Chem., 1982, 47, 4319. Подходящ реакционен разтворител е хексаметилфосфорамид. Подходящи производни, когато ариловият пръстен е фенил, са бромни, трифлуорсулфонатни, трифлатни и за предпочитане йодни производни. Органомагнезиевите и органоцинкови производни могат да се получат чрез взаимодействие на съединение с формула IX или на негово бромно производно с алкиллитиево съединение, като се получава съответното литиево съединение чрез депротониране или трансметалиране, съответно. Това междинно литиево съединение може след това да взаимодейства с излишък от магнезиев халогенид или цинков халогенид, като се получава съответният органометален реагент.

Триалкилкалаено производно на съединение с формула IX може да взаимодейства с бромно, трифлуорсулфонатно, трифлатно или, за предпочитане, йодно производно на ариловото или хетероариловото циклично съединение, в инертен разтворител като тетрахидрофуран, за предпочитане съдържащ 10% хексаметилфосфорамид, в присъствие на подходящ свързващ катализатор като паладий (0) катализатор, например тетракис-(трифенилфосфин) паладий, по метода, описан от Stille, J.Amer. Chem Soc., 1987, 109, 5478, US 4 719 218 и 5 002 942, или като се използва паладий II катализатор в присъствие на литиев хлорид, в даден случай с прибавяне на база като триетиламин, в инертен разтворител като диметилформамид. Триалкилкалаеното производно може да се получи по обичаен начин чрез металиране на съответното съединение с формула IX с литииращо средство като втор.-бутиллитий или норм.-бутиллитий в етерен разтворител като тетрахидрофуран, или взаимодействие на бромното производно на съответното съединение с формула IX с алкиллитий, след което, във всеки от случаите взаимодействие с триалкилкалаен халогенид. Алтернативно, бромното производно на съединение с формула IX може да взаимодейства с подходящо хетероарил- или арилтриалкилкалаено съединение в присъствие на катализатор като тетракис-(трифенилфосфин)-паладий, при условия, подобни на описаните по-горе.

Производни на бромната киселина също могат да се използват. От тука, подходящото производно на съединение с формула IX като бромно, йодно, трифлатно или флуорсулфонатно производно може да взаимодейства с хетероарил- или арилборна киселина, в присъствие на паладиев катализатор като тетракис-(трифенилфосфин) паладий или РйС1₂[1,4-бис-(дифенилфосфино)-бутан] в присъствие на база като натриев хидрогенкарбонат, при условия на обратен хладник, в разтворител като диметоксиетан (виж Fischer and Haviniga, Rec. Trav.Chim Pays Bas, 84, 439, 1965, Snieckus, V., Tetrahwdron. Lett., 29, 2135, 1988 и Terashimia, M., Chem. Pharm. Bull., 11, 4755,

1985). Може да се работи в отсъствие на вода, например при използване на разтворител като DMF, при температура от около 100”С, в присъствие на Pdll катализатор (виж Thompson W. J.etal., J.Org. Chem., 49, 5237, 1984). Подходящите производни на борна киселина могат да се получат чрез взаимодействие на магнезиево или литиево производно с триалкилборатен естер като триетил-, триизопропил- или трибутилборат, по стандартна процедура.

При такива реакции на свързване лесно може да се оцени, че трябва да се обърне внимание на функционалинте групи, налични в съединенията с формула IX. Така най-общо, аминозаместителите и серните заместители не трябва да бъдат окислени или трябва да се защитят.

Съединенията с формула IX са имидазоли и могат да се получат по някоя от схемите, описана тук по-горе, за получаване на съединения с формула I. По-специално, а-ха-логенкетон или други подходящо активирани кетони R₄COCH₂Hal (за съединения с формула IX, в която Т, е водород) или R^OCHjHal (за съединения с формула IX, в която Т₄ е водород) , могат да взаимодействат с амидин с формула R₂NH-C=NH, като R₂ е дефиниран във формула I, или негова сол, в инертен разтворител като халогениран въглеводороден разтворител, например хлороформ, при умерено повишаване на температурата и, ако е необходимо, в присъствие на подходящо кондензиращо средство като основа. Получаването на подходящи α-халогенкетони са описани в WO91 /19497А₁. Подходящи реактивоспособни естери са естери на силни органични киселини като нисша алкансулфонова или арилсулфонова киселина, напр. метан- или р-толуенсулфонова киселина. Амидинът за предпочитане се използва като подходяща хидрохлоридна сол, която след това може да се превърне в свободен амидин in situ, чрез използване на двуфазна система, в която реактивоспособният естер е в инертен органичен разтворител като хлороформ, а солта е във водната фаза, към която бавно се прибавя воден разтвор на основа, в димоларно количество, при енергично разбъркване. Подходящите амидини могат да се получат по стандартни методи, виж например Garigipati R.,Tetrahedron Letters, 190, 31, 1989.

Съединения с формула I могат да се по лучат по метод, който се състои във взаимодействие на съединение с формула IX, в която Т, е водород, с N-ацилхетероарилова сол, съгласно метода, описан в US 4 803 279, US 4 719 218 и US 5 002 942, като се получава междин- 5 но съединение, в което хетероариловият пръстен е свързан с имидазоловото ядро и присъства като негово 1,4-дихидро производно, което междинно съединение може след това да се подложи на условия на окислително деацилиране (схема II).

Хетероариловата сол, например пиридиниева сол, може да бъде или предварително получена, или за предпочитане може да се получи in situ чрез прибавяне на подходящ карбонилхалогенид (като ацилхалогенид, ароилхалогенид, арилалкилхалогенформиатен естер, или, за предпочитане, алкилхалогенформиатен естер като ацетилбромид, бензоилхлорид, бензилхлороформиат или за предпочитане етилхлороформиат) към разтвор на съединение с формула IX на хетероариловото съединение R.H, или в инертен разтворител като метиленхлорид, към който се прибавя хетероариловото съединение. Подходящи деацилиращи и окисляващи условия са описани в US 4 803 279, 4 719 218, и 5002 942.

Подходящи окисляващи системи включват сяра в инертен разтворител или смес от разтворители като декалин, декалин и диглим, р-цимен, ксилен или мезитилен, при условия на обратен хладник, или за предпочитане калиев трет.-бутоксид в трет.-бутанол в сух въздух или кислород.

СХЕМА II

При друг вариант на метода, илюстриран на схема III по-долу, съединения с формула I могат да се получат чрез взаимодействие на съединение с формула X при нагряване или с прибавяне на циклизиращо средство като фосфорен оксихлорид или фосфорен пентахлорид (виж Engel and Steglich, Liebids Ann, Chem., 1978,1916 and Strzybny et al., J.Org.Chem., 1963, 28, 3381). Съединенията c формула X могат да се поучат, например, чрез ацилиране на съот35 ветния α-кетоамин с активирано формиатно производно като съответния анхидрид, при стандартни условия на ацилиране и последващо образуване на имин с R₂NH_r Аминокетонът може да се получи от изходния кетон чрез оксаминиране и редукция и необходимият кетон може да се получи чрез декарбоксилиране на β-кетоестера, получен от кондензацията на арил(хетероарил)оцетен естер, с R,COX компонент.

СХЕМА III

В схема IV по-долу са посочени два 2 различни начина, при които се използва кетон (формула XI) за получаване на съединение с формула I. Хетероцикленият кетон XI се получава чрез прибавяне на аниона на алкилхетероцикъла като 4-метилхинолин (получен чрез взаимодействието му с алкиллитий като норм.

бутиллитий) към N-алкил-О-алкоксибензамидестер или някое друго подходящо активирано производно в същото окислено състояние.

Алтернативно, анионът може да се кон5 дензира с бензалдехид, като се получава алкохол, който след това се окислява до кетона XI.

СХЕМА IV

	r^nhr2	q N—Ro R4 0
X ^1\ j ^CHj'Li4· Ί Br2 rAo * rAo	HN Ri\^r || 1 NH R4 0	Λ x>

При друг вариант на метода N-заместено съединение с формула I може да се получи чрез взаимодействие на аниона на амид с формула XII

RjCHjNRjCOH хп в която R, и R₂ са дефинирани по-горе, с:

а) нитрил с формула XIII

R.CN XIII в която R₄ е дефиниран по-горе, или

Ь) излишък от алкилхалогенид, например ацилхлорид с формула XIV

R.COHal XIV в която R₄ е дефиниран по-горе и Hal е халоген или съответен анхидрид, като се получава бис-ацилирано междинно съединение, което след това взаимодейства с източник на амоняк като амониев ацетат.

основа ^R4/^a

--►

(XI)

Един вариант на този подход е илюстриран на схема V. Първичен амин (R₂NH₂) взаимодейства с халогенметил хетероцикъл R^HjX, като се получава вторичен амин, който се превръща в амид по известен начин. Алтернативно, амидът може да се получи, както е описано на схема V, чрез алкилиране на фор мамид R^HjX. Депротонирането на този амид със силна амидна основа като литиев диизопропиламид или натриев бис-(триметилсилил)амид, последвано от прибавяне на излишък от ароилхлорид, води до получаване на бисацилирано съединение, което след това се циклизира до имидазол с формула I, чрез наг ряване в оцетна киселина, съдържаща амониев ацетат. Алтернативно, анионът на амида може да взаимодейства със заместен арилнитрил, като директно се получава имидазол с формула I.

В описанието и схемите с примери е илюс- 5 триран методът (както и по-горе при схема I). Различни пиримидиналдехидни, производни 6 и 7, както е посочено в схема VI, по-долу, могат да се получат чрез модифициране на технологиите на Bredereck et al. (Chem. Ber. 1964, 97, 3407). Тези пиримидиналдехиди след това се използват като междинни съединения за синтезите, описани по-нататък.

СХЕМА VI

Взаимодействието на имини с тозилметилизонитрил за пръв път се коментира от Leusen (van Leusen et al., J. Org. Chem., 1977, 42, 1153). Дадени са следните условия: трет-бутиламин (TpeTBuNH₂) в диметоксиетан (DME), К₂СО₃ в МеОН и NaH в DME. При възпроизвеждането на тези примери се оказва, че дават ниски добиви. Вторият начин, включващ обменна реакция на амин до получаване на трет-бутиламин, последвано от взаимодействие с изоцианид до получаване на 1-третВи имидазол, е също изпълним. Подходящо е използването на какъвто и да е първичен амин като база. Вторични амини, макар че не се предпочитат, също могат да се използват, могат да разлагат бавно изонитрила. При взаимодействието са необхо40 дими около 3 еквивалента амин, за да завърши реакцията, като се получава приблизително 50 % изолиран добив. Вторични амини (диизопропиламин), когато се използват, действат много бавно и не са така ефективни. Използваните третични и ароматни амини, като пиридин и триетиламин, не взаимодействат при някои от изпитваните условия, но по-основни видове като DBU и 4-диметиламинопиридин (DMAP), макар и в малка степен, водят до получаване на желания продукт и така могат да бъдат подходящи за приложение.

Както е посочено в схеми VII и VIII подолу, пиримидиналдехидите от схема VI могат да се кондензират с първичен амин, като се получава имин, който лесно може да се изо14 лира или да взаимодейства in situ с желания изонитрил в присъствие на различни подходящи бази и разтворители, както е описано тук до получаване на 5-(4-пиримидинил) заместени имидазоли, където R₂ и R₄ имат дефинираните за съединенията с формула I значения.

Един предпочитан метод за получаване на съединения с формула I е показан на схема VII. Иминът, получен и изолиран в отделен етап, често се осмолява, което го прави труден за обработка. Черният цвят често се пренася в крайния продукт. Добивът за приготвяне на имини варира и често за тяхното получаване се използват по-неприемливи по отношение на замърсяване на околната среда разтворители като СН₂С1₂.

За взаимодействието, в което р е 2, се изисква подходяща база, за да протече реакцията. За реакцията се изисква достатъчно сил на база, за да се осъществи депротониране на изонитрила. Подходящи бази са амин, карбонат, хидрид или алкил- или ариллитиев реагент; или техни смеси. Базите включват (но не 5 само тях) калиев карбонат, натриев карбонат, първични и вторични амини като морфолин, пиперидин. пиролидин и други ненуклеофилни основи.

Подходящите разтворители включват, но 10 не само тях, Ν,Ν-диметилформамид (DMF), NieCN, халогенирани разтворители като метиленхлорид или хлороформ, тетрахидрофуран 17HF), диметилсулфоксид (DMSO), алкохоли като метанол или етанол, бензен или толуен 15 ϊϊ-πη DME. За предпочитане разтворителят е DMF, DME, THF или MeCN, най-добре DMF. Изолирането на продукта може най-общо да зазърши с прибавяне на вода или филтруване не продукта като чисто съединение.

Макар и неподходящо за работа в голям мащаб, прибавянето на NaH към изонитрила при температури, по-ниски от 25°С (в THF), би било полезно. Освен това BuLi също е известен като ефективна база за депротониране на тозилбензилизонитрили при -50°С (DiSanto et al., Synth. Commun., 1995, 25, 795).

Могат да се използват различни температурни условия за депротониране, в зависимост от предпочитаната база. Например, третBuNH₂/DME, К₂СО₃/МеОН, К₂СО₃ в DMF, при температура над 40°С, добивът може да спадне до около 20 %, но малка разлика е очаквана между 0°С и 25°С. Следователно, температури под 0°С и над 80°С се разглеждат също в обхвата на настоящото изобретение. За предпочитане температурните граници са от 0“С до

25С.

Както е показано на схема VIII по-долу, иминът за предпочитане се образува in situ в разтворител. Този предпочитан синтез се осъществява в един реактор. Препоръчва се при използването на първичен амин като сол, реакцията да включва база, като калиев карбонът преди прибавянето на изонитрила. Алтернативно, може да се изисква пиперидиниевият азотен атом да бъде защитен, както е показано по-долу. Реакционните условия като разтворител, основа, температури и т.н. са подобни на посочените по-горе, за изолирането на и.мина, както е показано на схема VII. При някои условия образуваният in situ имин може да изисква условия на дехидратиране или може да изисква кисела катализа.

СХЕМА VIII

В схема IX е описан алтернативен начин за получаване на съединения с формула I. В този конкретен случай алкилтиоостатъкът се оксидира до алкилсулфинилов или алкилсул фонилов остатък, който взаимодейства с под ходящ алкоксиостатък.

СХЕМА IX

Друго изпълнение на изобретението е нова хидролиза на 2-тиометилпиримидинацетал до 2-тиометилпиримидиналдехид, както е показано са схема X по-долу. При хидролизата на ацетала до алдехид, като се използват различни известни реакционни условия, като мравчена киселина, не води до получаване на задоволителни добиви от алдехид, < 13 % се получават. Предпочитаният синтез включва използването на АсОН (прясно приготвен) като разтворител и концентрирана сярна киселина при условия на нагряване, за предпочитане ката40 литично. Условията на нагряване включват температури приблизително от 60 до 85°С, за предпочитане от 70 до 80°С като по-високите температури дават потъмняване на реакционната смес. След като реакцията завърши, сместа се охлажда приблизително до стайна температура и оцетната киселина се отстранява.

По-предпочитан вариант включва нагряване на ацетала в 3N НС1 при 40°С в продължение на 18 h, охлаждане и екстрахиране на неутрализирания с хидрогенкарбонат разтвор в EtOAc.

СХЕМА X

Макар че в схемите, описани тук, например, в даден случай с включен пиперидинов радикал за R₂ или 4-флуорфенил за R₄, всеки подходящ R, или R₄ може да се включи по този начин, ако е получен на базата на първичен амин. Алтернативно, всеки подходящ R₄ може да се прибави чрез изонитрила.

Съединенията с формула II в схема I могат да се получат по метода на Leusen et al., supra. Например съединения с формула II могат да се получат чрез дехидратиране на съединение с формула IV - схема I, като Ar, R₄ и р имат посочените по-горе значения. Подходящи дехидратиращи средства са фосфорен оксихлорид,оксалилхлорид, тионилхлорид, фосген или тозилхлорид в присъствие на подходяща база като триетиламин или диизопропилетиламин, или други подобни, като пиридин. Подходящи разтворители са диметоксиетер, тетрахидрофуран или халогенирани разтворители, за предпочитане THF. Взаимодействието е най-ефективно, когато реакционната температура се поддържа между -10°С и 0°С. При по ниски температури реакцията е незавършена, а при по-високи температури разтворът потъмнява и добивът от продукта спада.

Съединенията с формула IV - схема I могат да се получат чрез взаимодействие на съединение с формула V - схема I, R₄CHO, като R₄ е дефиниран тук, с ArS(O)_pH и формамид, с отстраняване или без отстраняване на водата, за предпочитане при условия на дехидратиране, при стайна температура или при 20 повишена температура, напр. 30°С до 150°С, обичайно на обратен хладник, в даден случай в присъствие на кисел катализатор. Алтернативно, триметилсилилхлорид може да се използва вместо киселия катализатор. Примери за кисели катализатори са камфор- 10-сулфонова киселина, мравчена киселина, р-толуенсулфонова киселина, хлороводород или сярна киселина.

Най-благоприятният метод за получаване на изонитрил с формула II е илюстриран подолу в схема XI.

Превръщането на заместения алдехид в тозилбензил-формамид може да се осъществи чрез нагряване на алдехида, 1-схема XI, с киселина като р-толуенсулфонова киселина, мравчена киселина или камфорсулфонова киселина; с формамид и толуенсулфинова киселина [при реакционни условия от около 60°С в продължение на около 24 h]. За предпочитане не се използва разтворител. Реакцията може да се извърши при нисък добив (< 30 %), когато се използват разтворители като DMF, DMSO, толуен, ацетонитрил или излишък от формамид. Температури под 60°С са общо неблагоприятни за получаване на желания продукт, а температури над 60°С могат да доведат до получаване на продукт, който се разлага или води до получаване на бензилов бисформамид, 2-схема XI.

Тозилбензилформамидното съединение, може да се получи чрез взаимодействие на бисформамидното междинно съединение, 2-схема XI с р-толуенсулфинова киселина. При този предпочитан начин, получаването на бисформамид от алдехид се извършва чрез нагряване на алдехид с формамид в подходящ разтворител с кисел катализатор. Подходящи разтворители са толуен, ацетонитрил, DMF и DMSO или техни смеси. Кисели катализатори са тези, добре известни на специалистите в областта и включват (но не само тях), хлороводород, р-толуенсулфонова киселина, камхосулфонова киселина и други безводни киселини. Взаимодействието може да се осъществи при температури в границите от около 25°С до 110°С, за предпочитане около 50°С, за около 4 до около 5 h, като по-продължително реакционно време също е приемливо. Разлагане на продукта или по-ниски добиви могат да се получат при повисоки температури (< 70“С) при продължително реакционно време. За пълно превръщане на продукта е необходимо отстраняване на водата от реакционната смес.

Предпочитани условия за превръщане на бис-формамидното производно в тозилбензилформамид се извършва при нагряване на бисформамида в подходящ разтворител с кисел катализатор и р-толуенсулфинова киселина. Разтворителите, използвани за това взаимодействие, включват (но не само тях), толуен и ацетонитрил или техни смеси. Могат също да се използват и други смеси на тези разтворите ли с DMF или DMSO, но могат да се получат по-ниски добиви. Температурата е в границите от около 30°С до около 100°С. Температури, по-ниски от 40°С и по-високи от 60°С, не се препоръчват, тъй като добивът и скоростта намаляват. Предпочитана граница е от 40 до 60°С, особено около 50°С. Оптималното време е около 4 до 5 h, макар че може да бъде и попродължително. За предпочитане използваните киселини включват (но не само тях), толуенсулфонова киселина, камфорсулфонова киселина и хлороводород и други безводни киселини. Особено се предпочита бисформамидът да се нагрее в смес от толуен: ацетонитрил в съотношение 1:1 с р-толуенсулфинова киселина и хлороводород.

Предпочитаният вариант за синтез на тозилбензилформамидното съединение, което се осъществява в един реактор. При този метод първоначално алдехидът се превръща в бисформамидно производно, след което бисформамидното производно взаимодейства с толуенсулфинова киселина. Тази процедура комбинира оптималните условия в единствен, ефективен процес. По този начин се реализират високи добиви (< 90 %) от арилбензилформамид.

При предпочитаните реакционни условия се използва катализатор като триметилсилилхлорид (TMSC1), в предпочитан разтворител толуен:ацетонитрил в съотношение 1:1. Реагент като TMSC1 се предпочита, тъй като взаимодейства с получената вода и в същото време отделя хлороводород за катализиране на реакцията. Също така се предпочита използването на хлороводород и р-толуенсулфонова киселина. Следователно, включени са три препоръчителни реакционни условия: 1) използване на дехидратиращо средство, което осигурява хлороводород едновременно с TMSC1; или 2) използване на подходящо дехидратирашо средство и подходящ източник на киселина като (но не само те), камфорсулфонова киселина, хлороводород или толуенсулфонова киселина; и 3) алтернативни дехидратиращи условия като ацеотропно отстраняване на водата и използване на кисел катализатор и ртолуенсулфинова киселина.

Съединения с формула II, в която р е 2, могат да се получат чрез взаимодействие в присъствие на силна основа със съединение с формула VI - схема I, R₄CH₂NC със съединение с формула VII - схема I, ArSO₂L_p като R₄ и Аг имат дефинираните значения и L, е напускаща група като халоген, например флуор. Подходящи силни бази включват (но не само те), алкиллитий като бутиллитий или литиев диизопропиламид (Van Leusen et al., Tetrahedron Letters, № 23, 2367 - 68 (1972)).

Съединения c формула VI - схема I могат да се получат чрез взаимодействие на съединение с формула VIII - схема I, R₄CH₂NH₂ с алкилформиат (напр. етилформиат), като се получава междинен амид, който може да се превърне в желания изонитрил чрез взаимодействие с известно дехидратиращо средство като (но не само те), оксалилхлорид, фосфорен оксихлорид или тозилхлорид в присъствие на подходяща основа като триетиламин.

Алтернативно, съединение с формула VIII схема I може да се трансформира в съединение с формула VI - схема I чрез взаимодействие с хлороформ и натриев хидроксид във воден дихлорометан в присъствие на фазопренасящ катализатор.

Съединенията с формула III - схема I могат да се получат чрез взаимодействие на съединение с формула R^HO с първичен амин R₂NH₂.

Аминосъединенията с формула VIII - схема I са известни или могат да се получат от съответните алкохоли, оксими или амиди, като се използва стандартно превръщане на функционални групи.

Подходящи защитни групи за използване за хидроксилните групи и имидазоловия азот са добре известни на специалистите от областта и са описани в много литературни източници, например, Protective Groups in Organic Synthesis, Greene T. W., Wiley-Interscience, New York. 1981. Подходящи примери за защита на хидроксилни групи са силилови етери като третбутилдиметил или трет-бутилдифенил и алкилови етери като метил, свързан чрез алкилова верига с променлива връзка (CR₁₀R₂₀)_n. Подходящи примери за защитни групи за имидазоловия азот са тетрахидропиранил.

Фармацевтично приемливи присъединителни с киселина соли на съединения с формула I могат да се получат по познат начин, например чрез третиране с подходящо количество киселина в присъствие на подходящ раз творител.

Примери за приложение и изпълнение на изобретението

Методи за лечение

Съединенията с формула I или техни фармацевтично приемливи соли могат да се използват за производство на лекарства за профилактика или лечение на всяко болестно състояние у човек или друг бозайник, което е изострено или причинено от прекомерно или нерегулирано продуциране на цитокин от клетките на този бозайник, като моноцити и/или макрофаги, без ограничение само до тях.

Съединенията с формула I потискат възпалително действащите цитокини, като IL-1, IL-6, IL-8 и TNF и поради това намират приложение като лекарствени препарати. IL-1, IL6. IL-8 и TNF засягат голям брой клетки и тъкани и тези цитокини, както и други, продуцирани от левкоцитите цитокини, са важни и критични медиатори на възпалението при голямо разнообразие от болестни състояния и условия. Инхибирането на тези инфламационни цитокини е от полза за контролиране, ограничаване и облекчаване на тези болестни състояния.

Изобретението се отнася и до метод за лечение на болести с медиатор цитокин, който се състои в прилагане на ефективно включващо се в цитокина количество от съединение с формула I или негова фармацевтично приемлива сол.

Съединенията с формула I са в състояние да инхибират възбудими проинфламационни протеини като СОХ-2, наричан още с различни имена, като простагландин ендопероксид синтаза-2 (PGHS-2), и следователно са приложими като лекарствени средства. Тези проинфламационни липидни медиатори на циклооксигеназния път (СО) се продуцират от индукирания СОХ-2 ензим. Следователно, регулирането на СОХ-2, който е причина за получаването на продукти, произлезли от арахидоновата киселина, като простагландини, засяга голям брой клетки и тъкани и представлява важен медиатор на възпалението при различни болестни състояния. Експресия на СОХ-2 не се извършва от съединенията с формула I. Това селективно инхибиране на СОХ-2 облекчава или спестява улцерогенното действие, свързано с инхибирането на СОХ-1, като с това се инхибират простагландините, които са важни цитопротектори. Така инхибирането на тези проинфламационни медиатори се прилага за контролиране, намаляване и облекчаване на много от тези болестни състояния. Особено за отбелязване е, че тези инфламационни медиатори, в частност простагландините, влияят на болката или на едема, чрез сензибилизиране на болковите рецептори. Този аспект на влияние върху болката, следователно, включва лечение на нервномускулни болки, главоболие, болки, свързани с тумори, и болки от артрит. Съединенията с формула I или техни фармацевтично приемливи соли се използват за профилактика или лечение на хора или други бозайници, чрез инхибиране на синтезата на СОХ-2 ензима.

Изобретението се отнася и до метод за инхибиране синтезата на СОХ-2, който се състои в прилагане на ефективно количество от съединението с формула I или негова фармацевтично приемлива сол.

Изобретението се отнася и до метод за профилактично третиране на хора или други бозайници чрез инхибиране на синтезата на СОХ-2 ензима.

По-специално, съединенията с формула I или техни фармацевтично приемливи соли се прилагат за профилактика или терапия на всяко болестно състояние при бозайници, което е изострено или причинено от прекомерно или нерегулирано продуциране на IL-1, IL-8 или TNF от клетките, включително, но без ограничение само до тях, моноцити и/или макрофаги.

В друг аспект, изобретението се отнася до метод за инхибиране продуцирането на IL-1 у бозайник, който се състои в третиране с ефективно количество от съединението с формула I или негова фармацевтично приемлива сол.

Съществуват редица заболявания, при които прекомерно или нерегулирано продуциране на IL-1 влияе върху изострянето или причиняването на болестта. Те включват ревматоиден артрит, остеоартрит, удар, ендотоксемия или токсичен шоков синдром, други остри или хронични възпалителни болестни състояния, като възпалителната реакция, причинена от ендотоксин, или възпалителни заболявания на червата, туберкулоза, атеросклероза, мускулна дегенерация, мултиплена склероза, кахексия, резорбция на костите, псориазисен артрит, син20 дром на Reiter, ревматоиден артрит, подагра, травматичен артрит, рубела артрит и остър синовит. Нови изследвания свързват също така, IL-1 действието с диабета, панкреасните β-клет5 ки и болестта на Алцхаймер.

Изобретението се отнася и до метод за инхибиране продуцирането на TNF у бозайници, който метод се състои в третиране с ефективно количество от съединение с формула I 10 или негова фармацевтично приемлива сол.

Прекомерното или нерегулирано продуциране на TNF се включва в медиацията или изострянето на много заболявания, включително ревматоиден артрит, ревматоиден спон15 дилит, остеоартрит, подагрен артрит и други артритни състояния, сепсис, септичен шок, ендотоксичен шок, грамотрицателен сепсис, токсичен шоков синдром, синдром на респираторен дистрес у възрастни, удар, церебрална малария, хронично белодробно възпалително заболяване. силикоза, белодробна саркоизоза, болест на костната резорбция като остеопороза, реперфузионно увреждане, реакция трансплантат/приемник, алотрансплантатна реакция, температура и миалгии, дължащи се на инфекция, като инфлуенца, кахексия вследствие инфекция или злокачествено заболяване, кахексия вследствие синдрома на придобита имунна недостатъчност (СПИН), СПИН (AIDS), комплекс, свързан със спина (ARC), образуване на келоиди, образуване на цикатриксна тъкан, болест на Crohn, улцерозен колит и пирезис.

Съединенията с формула I се прилагат, също така, за лечение на вирусни инфекции при вируси, които са податливи на регулация чрез TNF или премахват продуцирането на TNF in vivo. Такива вируси са тези, които продуцират TNF като резултат от инфекцията, или тези, които са податливи на инхибиране, при което се намалява репликацията, директно или индиректно, посредством съединение с формула I, инхибирагцо TNF. Такива вируси включват (без ограничаване само до тях), HIV-1, HIV-2 и HIV-З, цитомегалиовирус (CMV), инфлуенца, аденовирус и вируси от Herpes-групата, такива като (но неограничаващи се само до тях), Herpes Zoster и Herpes Simplex.

Изобретението се отнася и до метод за лечение на бозайници, засегнати от вируса на човешка имунна недостатъчност (HIV), което се състои в третиране с ефективно TNF инхибиращо количество от съединение с формула I или негова фармацевтично приемлива сол.

Съединенията с формула I могат да се използват също за ветеринарно третиране на бозайници (освен човека), нуждаещи се от инхибиране на продуцирането на TNF. Болестите с медиатор TNF за третиране, терапевтично или профилактично, при животни включват болестни състояния, каквито са отбелязани погоре, но по-специално вирусните инфекции. Примери за такива вируси включват (без да се ограничават само до тях), лентивирусни инфекции като вируса на анемия у конете, артритен вирус у козите, visna virus, maedi virus или ретровирусни инфекции като (но без ограничение само до тях), вируса на имунна недостатъчност у котки (FIV), вирус на имунна недостатъчност у говеда, или вирус на имунна недостатъчност у кучета или други ретровирусни инфекции.

Съединенията с формула I могат също да се използват локално за лечение или профилактика на болестни състояния, причинени или изострени от прекомерно продуциране на цитокин като от IL-1 или TNF, респективно, възпалени стави, екзема, псориазис, и други възпалителни състояния на кожата, като слънчево изгаряне; възпалителни състояния на очите, включително конюнктивит; пирезис, болка, и други състояния, свързани с възпаление.

За съединенията с формула I е доказано също, че инхибират продуцирането на IL-8 (интерлевкин-8, NAP).

Изобретението се отнася до метод за инхибиране на продуцирането на IL-8 у бозайници, което се състои в третиране с ефективно количество от съединение с формула I или негова фармацевтично приемлива сол.

Съществуват болестни състояния, при кои-то прекомерното или нерегулирано продуциране на IL-8 участва в изострянето или причиняването на болестта. Тези заболявания се характеризират с масивна неутрофилна инфилтрация, като псориазис, възпаление на червата, астма, сърдечно или бъбречно реперфузионно увреждане, синдром на респираторен дистрес у възрастни, тромбоза и гломерулонефрит. Всички тези състояния са свързани с увеличено продуциране на IL-8, който е причина за хемотаксиса на неутрофилите към мястото на възпаление. Противоположно на другите въз палителни цитокини (IL-1, TNF и IL-6), IL-8 има уникалното свойство да ускорява хемотаксиса и активирането на неутрофилите. Благодарение на това, инхибирането на продукцията на IL-8 води до пряко намаляване на инфилтрацията на неутрофили.

Съединенията с формула I се прилагат в количество, достатъчно да инхибира продуцирането на цитокина, в частност на IL-1, IL-6, IL-8 или TNF, така че то да се регулира до нормално ниво, и да подобри или предотврати болестното състояние. Ненормалните нива на IL-1, IL-6, IL-8 или TNF, например в контекста на настоящото изобретение, са:

(i) концентрации от свободен (несвързан с клетките) IL-1, IL-6, IL-8 или TNF поголеми от или равни на 1 pg/ml;

(ii) всеки клетъчно свързан IL-1, IL-6, IL-8 или TNF; или (iii) наличието на IL-1, IL-6, IL-8 или TNF mRNA над основните концентрации в клетките или тъканите, в които се продуцират IL1. IL-6, IL-8 или TNF, респективно.

Установяването на факта, че съединенията с формула I са инхибитори на цитокини, по-специално на IL-1, IL-6, IL-8 или TNF, се основава на ефектите на съединенията с формула I върху продуцирането на IL-1, IL-8 или TNF в опити in vitro, които са описани понататък.

Както е използван тук, терминът “инхибиране на продуцирането на IL-1 (IL-6, IL-8 или TNF) ”се отнася до:

a) намаляване на извънредно високата in vivo концентрация на цитокина (IL-1, IL-6, IL-8 или TNF) у хора до нормалното или под нормалното ниво чрез инхибиране на освобождаването in vivo на цитокин във всички клетки, включително (без ограничение само до тях), моноцити и макрофаги;

b) регулиране на геномно ниво на извънмерните in vivo концентрации на цитокина (IL-1, IL-6, IL-8 или TNF) у хора до нормално или под нормално ниво;

c) регулиране чрез инхибиране на директния синтез на цитокин (IL-1, IL-6, IL-8 или TNF) като посттранслационно действие; или

d) регулиране на транслационно ниво на извънредно високите in vivo концентрации на цитокин (IL-1, IL-6, IL-8 или TNF) у хора до нормална или под нормална концентрация.

Както се използва тук понятието “болест или болестно състояние с медиатор TNF” се отнася до всяко или всички болестни състояния, при които TNF играе роля, било чрез продуциране на самия TNF или като TNF причинява освобождаването на друг монокин като (но без ограничение до) IL-1, IL-6 или IL-8. Болестно състояние, при което например IL-1 е главен компонент и чието продуциране или действие се усилва в отговор на TNF, се счита следователно за болестно състояние с медиатор TNF.

Както е използван тук, терминът “цитокин” се отнася до всеки продуциран полипептид, който засяга функциите на клетките и е молекула, която модулира взаимодействието между клетките при имунен, възпалителен или хемопоетичен отговор. Цитокинът включва (но не се ограничава само до тях), монокини и лимфокини, без значение кои клетки ги продуцират. Например, монокинът най-общо се разглежда като продуциран и отделен от моноядрена клетка, като макрофаг и/или моноцит. Много други клетки, обаче, също продуцират монокини, като клетките естествен убиец, фибробластите, базофилите, неутрофилите, ендотелните клетки, мозъчните астроцити, клетките на стромата на костния мозък, епидермалните кератиноцити и В-лимфоцитите. Лимфокините най-общо се разглеждат като произвеждани от лимфоцитни клетки. Примерите за цитокини включват, без да се ограничават само до тях, интерлевкин-1 (IL-1), интерлевкин-6 (IL-6), интерлевкин-8 (IL-8), туморнекрозисен факторалфа (TNF-α) и туморнекрозисен фактор-бета (TNF-β).

Както е използван тук, терминът “препятстващ цитокина” или “цитокин потискащо количество” се отнася до ефективно количество от съединение с формула I, което причинява спадане на in vivo концентрациите на цитокина до нормалното или под нормалното ниво, когато се дава на пациента за профилактика или лечение на болестно състояние, което е изострено или причинено от прекомерно или нерегулирано продуциране на цитокин.

Както се използва тук, цитокинът, разглеждан в израза “инхибиране на цитокин, за използване в лечението на инфектиран с HIV човек” е цитокинът, който е въвлечен в а) инициирането и/или поддържането на Т-клетъчното активиране и/или HIV-генна експресия с ме диатор активирана Т-клетка и/или репликация и/или Ь) всеки проблем, свързан с болест с медиатор цитокин, като кахексия или мускулна дегенерация.

Тъй като TNF-β (известен също като лимфотоксин) има близка структурна хомология с TNF-α (известен също като кахектин) и тъй като всеки от тях предизвиква подобни биологични отговори и се свързва към един и същ клетъчен рецептор, и TNF-a и TNF-β се инхибират от съединенията, съгласно изобретението, поради което в описанието се обозначават общо като “TNF”, освен ако по-специално не е подчертано друго.

Напоследък, независимо в няколко лаборатории. е идентифициран нов член на семейството на МАР-киназите, алтернативно наречен CSBP, р38 или RK [виж Lee et а!., Nature, vol. 300 η(72), 739 - 746 (1994)]. Активирането на тази нова протеинкиназа чрез двойно фосфорилиране е наблюдавано в различни клетъчни системи след стимулиране с широк спектър от стимулатори като физико-химичен стрес и третиране с липополизахарид или проинфламаторни цитокини като интерлевкин-1 и туморнекрозисен фактор. Инхибиторите на цитокиновата биосинтеза съгласно изобретението - съединенията с формула I, са определени като мощни и селективни инхибитори на CSBP/ p38/RK киназната активност. Тези инхибитори се прилагат за определяне включването на сигналните пътища при възпалителен отговор. В частност, за пръв път определен сигнален път на трансдукция може да бъде приписан на действието на липополизахарид в продуцирането на цитокин в макрофаги. В допълнение към вече споменатите заболявания се включва също лечението на удар, невротравма, сърдечни и бъбречни увреждания, тромбоза, гломерулонефрит, диабет и панкреасни βклетки, мултиплена склероза, мускулна дегенерация, екзема, псориазис, слънчево изгаряне и конюнктивит.

Цитокиновите инхибитори са изпитани последователно в редица модели на животни, за противовъзпалителна активност. Моделните системи са избрани така, че да са относително нечувствителни към инхибитори на циклооксигеназата, за да се разкрият уникалните активности на потискащите цитокина средства. Инхибиторите показват значителна активност в много такива in vivo изследвания. Най-забе лежителна е тяхната ефективност при модел на колагенозен артрит и инхибиране на TNF продукцията в модел на ендотоксичен шок. В последното изследване намаляването на плазмената концентрация на TNF корелира с преживяването и защитата от свързаната с ендотоксичния шок смъртност. Също от голямо значение е ефективността на съединенията при инхибиране на костната резорбция в система на органна култура от дългата кост на зародиш на плъх. (Griswold et al., (1988) Arthritis Rheum. 31: 1406-1412; Badger et al., (1989) Circ. Shock 27, 51-61; Votta et al., (1994) in vitro Bone 15, 533-538; Lee et al., (1993) B Ann. Ν. Y. Acad. Sci. 696, 149-170.

За да се използва съединение с формула I или негова фармацевтично приемлива сол като терапевтично средство, обикновено се преработва във фармацевтичен състав, съгласно стандартната фармацевтична практика.

Изобретението се отнася и до фармацевтични състави, съдържащи ефективно, нетоксично количество от съединение с формула I и фармацевтично приемлив носител или разредител.

Съединенията с формула I, техните фармацевтично приемливи соли и фармацевтични състави, които ги съдържат, могат да бъдат прилагани удобно, по който и да е от обичайно използваните начини за приемане на лекарства, например орално, локално, парентерално или чрез инхалация. Съединенията с формула I могат да се прилагат в обичайни дозирани форми, приготвени чрез смесване на съединението с формула I със стандартни фармацевтични носители съгласно обичайните процедури. Съединенията с формула I могат също да се прилагат в обичайни дози в комбинация с известно второ терапевтично активно съединение. Тези процедури могат да включват смесване, гранулиране и таблетиране или разтваряне на компонентите, както е прието за желания препарат. Формата и характерът на фармацевтично приемливия носител или разредител се определят от количеството на активния компонент, с който той трябва да се комбинира, начина на приемане и други добре известни променливи. Носителят (ите) трябва да бъде(ат) “приемлив(и)” в смисъл да са съвместими с другите компоненти на лекарствената форма и да не са вредни за болния.

Използваният фармацевтичен носител мо же да бъде например или твърд или течен. Примери за твърди носители са лактоза, бяла глина, захароза. талк, желатин, агар, пектин, арабска гума, магнезиев стеарат, стеаринова киселина и други подобни. По подобен начин, носителят или разредителят може да включват забавящ освобождаването компонент, добре известен на специалистите, като глицерил моностеарат или глицерил дистеарат самостоятелно или в комбинация с восък.

Могат да бъдат използвани голям брой от фармацевтични форми. Така, ако се използва твърд носител, препаратът може да се таблетира, да се постави в твърди желатинови капсули, в прахообразна или палетна форма, или под формата на пастили или захарни дражета. Количеството на твърдия носител варира широко, но е за предпочитане от около 25 mg до 1 g. Когато се използва течен носител, препаратът е под формата на сироп, емулсия, мека желатинова капсула, стерилни инжекционни разтвори, или неводни течни суспензии.

Съединенията с формула I могат да се прилагат локално, т.е. чрез приложение на място. Това включва прилагането на съединението с формула I външно към епидермиса или устната кухина и накапване на съединението в окото, ухото и носа, така че да не навлиза по същество в кръвта. Обратно, нелокалното прилагане включва орално, интравенозно, интраперитонеално и мускулно прилагане.

Формите, подходящи за локално приложение, включват течен или полутечен препарат, подходящ за проникване през кожата до мястото на възпалението, такива като линименти, лосиони, кремове, унгвенти или пасти и капки подходящи за прилагане в очите, ушите или носа. Активната съставка за локално приложение, представлява от 0,001 % до 10 % тегл., например от 1 % до 2 % от теглото на формата. Тя може да съдържа обаче и 10 % тегл., но за препоръчване е да съдържа помалко от 5 % тегл., най-добре от 0,1 до 1 % от теглото на формата.

Лосионите съгласно изобретението включват тези, които са подходящи за прилагане към кожата или очите. Лосион за очи може да съдържа стерилен воден разтвор, в даден случай съдържащ бактерицидно средство, и може да бъде приготвен по методи, подобни на тези за приготвяне на капки. Лосиони или линименти за прилагане върху кожата могат да включват средство за ускоряване на съхненето и за охлаждане на кожата, такива като алкохол или ацетон и/или овлажняващи средства като глицерол или масло като рициново или фъстъчено масло.

Кремовете, унгвентите или пастите съгласно изобретението са полутвърди лекарствени форми от активните съставки, за външно приложение. Те могат да бъдат приготвени чрез смесване на активните съставки във фино раздробена или прахообразна форма, самостоятелно или в разтвор или суспензия на водна или неводна основа, с помощта на подходяща апаратура, с маслена или немаслена основа. Основата може да съдържа въглеводороди като твърд, мек или течен парафин, глицерол, пчелен восък, метален сапун; слизест разтвор; масло с природен произход, като бадемово, царевично, фъстъчено, рициново или маслинено масло; ланолин или негови производни или мастни киселини, като стеаринова или олеинова киселина в комбинация с алкохол, като пропиленгликол или макрогел. Формата може да включва всяко подходящо повърхностно активно средство, като анионно, катионно или нейонно повърхностно активно вещество, като сорбитанов естер или полиоксиетиленово производно на същия. Могат също да се използват суспендиращи средства, като естествен каучук, целулозни производни или неорганични материали, като силикати и други съставки, като ланолин.

Капките съгласно изобретението могат да съдържат стерилни водни или маслени разтвори или суспензии на бактерицидни и/или фунгицидно средство и/или всеки друг подходящ консервант и за предпочитане включват повърхностно активно средство. Полученият разтвор след това може да бъде избистрен чрез филтруване, прехвърлен в подходящ контейнер, който след това се затваря и стерилизира чрез автоклавиране или стерилизиране при 98 - 10042 в продължение на половин час. Алтернативно, разтворът може да се стерилизира чрез филтруване и да се прехвърли в контейнера чрез асептична техника. Примерите за бактерицидни и фунгицидни средства, подходящи за включване в капките, са фенилмеркуринитрат или ацетат (0,002 %), бензалкониев хлорид (0,01 %) и хлорхексидинацетат (0,01 %). Подходящи разтворители за приготвяне на маслен разтвор включват глицерол, разреден алкохол и пропиленгликол.

Съединенията с формула I могат да се прилагат парентерално, т.е. интравенозно, мускулно, подкожно, назално, ректално, вагинално или интраперитонеално приложение. Най-общо се предпочитат подкожната и мускулната форми на парентерално приложение. Подходящи дозирани форми за такова приложение могат да се приготвят по обичайната техника. Съединенията с формула I могат да се прилагат също чрез инхалация - назално или орално. Подходящи дозирани форми за такова приложение като аерозолни форми или инхалатори с измервани дози могат да се приготвят по обичайни техники.

За всички методи на използване съгласно изобретението за съединенията с формула I режимът на дневната дозировка за предпочитане е от около 0,1 до около 80 mg/kg телесно тегло, за предпочитане от около 0,2 до 30 mg/kg, най-добре от около 0,5 mg до 15 mg. Режимът на дневната парентерална доза е около 0,1 до около 80 mg/kg от общото телесно тегло, за предпочитане от около 0,2 до около 30 mg/kg и най-добре от около 0,5 mg до 15 mg. Режимът на дневната локална доза е за предпочитане от 0,1 mg до 150 mg, приложени веднъж до четири пъти, за предпочитане два или три пъти дневно. Режимът на дневната доза за инхалиране е за предпочитане от 0.01 mg/kg до около 1 mg/kg на ден. На специалистите в областта е известно, че оптималното количество и разпределението на индивидуалните дневни дози от съединенията с формула I и фармацевтично приемливите им соли се определя от естеството и състоянието на пациента, формата, начина и мястото на прилагане за всеки отделен пациент, и че този оптимум се определя по обичайните техники. От специалистите се преценява също така, оптималният курс на лечение, т.е. броят на дозите от съединението с формула I или фармацевтично приемливата сол на същото за ден, за определен брой дни, което може да бъде потвърдено от специалиста, като се използват обичайните тестове за определяне на курса на лечение.

Новите съединения с формула I могат да се използват също за ветеринарно лечение на бозайници, нуждаещи се от потискане на продукцията на цитокин. В частност болестите с медиатор цитокин за терапевтично или профилактично третиране на животни включват заболявания, като изброените в раздела “Методи за лечение, по-специално за вирусните инфекции”. Примерите за такива вируси включват (без да се ограничават само до тях), лентивирусни инфекции като вируса на инфекциозна анемия у конете, вируса на артрит у козите, visna virus, или maedi virus, или ретровирусни инфекции като (но без ограничение само до тях), вируса на имунна недостатъчност у котки (FIV), говежди вирус на имунна недостатъчност или вирус на имунна недостатъчност у кучета, или други ретровирусни инфекции.

Изобретението се описва с позоваване на следващите биологични примери, които са илюстративни и не ограничават обхвата на настоящото изобретение.

Биологични примери

Цитокининхибиращото действие на съединенията съгласно изобретението се определя чрез следните in vitro изследвания:

Интерлевкин-1 (IL-1)

Моноцити от човешка периферна кръв се изолират и пречистват или от препарата от свежа кръв от донори доброволци или от кръвни банки съгласно процедурата на Colotta et al., J.Immunol. 132, 936 (1984). Тези моноцити (1 x 10⁶) се поставят в 24-ямкови плаки в концентрация 1-2 милиона/ml за ямка. Клетките се оставят да се залепват за дъното в продължение на 2 h, след което незалепените клетки се отстраняват чрез внимателно отмиване. Изпитваните съединения, след това, се прибавят към клетките за 1 h преди прибавянето на липополизахарид (50 ng/ml) и културите се инкубират при 37°С в продължение на още 24 h. В края на този период, бистрата течност от културата се отстранява и прочиства от клетки и всички парченца. Бистрата течност от културата след това се изследва незабавно за IL-1 биологична активност или по метода на Simon et al., J.Immunol. Methods, 84, 85 (1985) (базиращ се на способността на IL-1 да стимулира интерлевкин-2 продуциращи клетъчни линии (EL-4) да секретират IL-2 заедно с А23187 йонофор) или по метода на Lee et al,, J.Immuno Therapy, 6 (I), 1-12 (1990) (ELISA анализ).

Изпитваното съединение c формула I, пример 1, показва положително инхибиране в изследването.

Туморнекрозисен фактор (TNF):

Моноцити от човешка периферна кръв се изолират от левкоцитни мембрани от кръвни банки, или остатъци от тромбофореза съгласно процедурата на Colotta R. et al., J. Immunol. 132 (2), 936 (1984). Моноцитите се поставят при гъстота 1 х 10⁶ клетки/ml среда/ в ямка в 24-ямкови мултиблюда. Клетките се оставят да се залепват за дъното в продължение на 1 h, след което бистрата течност се аспирира и се прибавя прясна среда (1 ml, RPMI-1640, Whitaker Biomedical Products, Whitaker, СА) съдържаща 1 % серум от телешки зародиш плюс пеницилин в стрептомицин (10 единипи/ml). Клетките се инкубират в продължение на 45 min в присъствието или отсъствието на изпитваното съединение при порядък на дозите 1 пМ-IO тМ (съединенията се разтварят в диметилсулфоксид/етанол, така че крайната концентрация на разтворителя в културната среда е 0,5 % диметилсулфоксид/0,5 % етанол). След това се прибавя бактериален липополизахарид (E.coli 055:B5[LPS] от Sigma Chemicals Co) (100 ng/ml в 10 mi буфериран c фосфат физиологичен разтвор) и културите се инкубират 16-18 h при 37°С в 5% СО_г инкубатор. В края на инкубационния период бистрата течност на културите се отстранява от клетките, центрофигура се при 3000 об./min, за да се отстранят клетъчните частички. Бистрата течност, след това се анализира за TNF-активност, като се използва или радиоимуно или ELISA анализ, както е описано в WO 92/10190 и от Becker et al., J. Immunol., 1991, 147, 4307.

IL-1 и TNF инхибиращата активност изглежда не корелира със свойствата на съединенията с формула I като медиатори на инхибирането на метаболизма на арахидоновата киселина. Освен това, способността да инхибират продупирането на простагландин и/или синтезата на левкотриен чрез нестероидни противовъзпалителни лекарства с мощна циклооксигеназна и/или липооксигеназна инхибираща активност не означава, че съединението по необходимост инхибира също продуцирането на TNF или IL-1 в нетоксични дози.

In vivo TNF-анализ:

Горните изпитания протичат in vitro, но съединенията с формула I могат да бъдат изследвани също в in vivo система, както е описано в:

1) Griswold et al., Drugs Under Exp. and

Clin. Res. XIX (6), 243-248 (1993) или

2) Boehm et al., Journal of Medicinal Chemistry 39, 3929-3937 (1996).

Интерлевкин-8 (IL-8):

Първични ендотелни клетки от човешка пъпна връв (HUVEC) (Cell Systems, Kirland, Wa) се поддържат в културна среда, допълнена с 15% серум от телешки зародиш и 1 % CSHBGF, състояща се от aFGF и хепарин. След това клетките се разреждат 20-кратно преди да бъдат поставени (по 250 μΐ) в покрити с желатин 96-ямкови плаки. Преди използване културната среда се заменя с прясна среда (200 μΐ). След това във всяка ямка се прибавя буфер или изпитваното съединение (25 μΐ, в концентрации между 1 и 10 М) в четири повторения и плаките се инкубират в продължение на 6 h в овлажняван инкубатор при 37°С, в атмосфера от 5% СО₂. В края на инкубационния период, бистрата течност се отделя и се изследва за IL-8 концентрации, като се използва прибор за IL-8 ELISA, получен от R&D Systems (Mineapolis, MN). Всички данни са представени като средни стойности (ng/ml) от многобройни проби, на база на стандартна крива. Където е подходящо, се определят 1С₅₀ посредством нелинеен регресионен анализ.

Анализ на специфичното свързване на протеин от цитокин.

Развит е анализ на радиоконкурентното свързване, за да се осигури високо възпроизводимо първично отсяване за изследванията структура активност. Този анализ осигурява много предимства пред обичайните биоанализи, които използват прясно изолирани човешки моноцити като източник на цитокин и ELISA анализ за количественото му определяне. Освен че е много по-лесен анализ, анализът на свързване е широко признат като високо корелиращ с резултатите от биоанализа. Специфичен и възпроизводим анализ на свързване на цитокинов инхибитор е развит, като се използва разтворима цистозолова фракция от ТНР-1 клетки и радиобелязано съединение. Патентна заявка USSN 08/123175 Lee et al., 1993, USSN; Lee et al., PCT 94/10529, 1994 и Lee et al., Nature 300, n (72), 739-746 (Dec. 1994) описват посочения метод за скрининг на лекарства за идентифициране на съединения, които взаимодействат и се свързват с цитокин специфично свързващ протеин (тук по-нататък CSBP). Обаче за целите тук свързващият протеин мо же да бъде изолирана форма в разтвор или в имобилизирана форма или може да бъде експресиран чрез генно инженерство върху повърхността на рекомбинантни клетки приемници като фагова дисплей система или като фузионни протеини. Алтернативно, цели клетки или цитозолови фракции, съдържащи CSBP могат да се използват в скрининга. Без значение на формата на свързващия протеин, повечето от съединенията се поставят в контакт със свързващия протеин при условия, достатъчни да се образува комплекс съединение/ свързващ протеин и се откриват съединенията, способни да образуват, усилват или препятстват комплекса.

Представително крайно съединение с формула I, примери от 1 до 4, показва положителна инхибираща активност с 1С₅₀ < 50 μΜ, при този анализ на свързване.

Изследване на CSBP-киназа:

Този анализ измерва катализирания от CSBP пренос на ³²Р от [а-³²Р] АТР до треонинов остатък в рецептор на епидермален растежен фактор (EGFR) -продуциран пептид (Т669) със следващата последователност: KRELVEPLTPS GEAPNQALLR (остатъци 661-681). (Виж Gallagher et al., “Regulation of Stress Induced Cytokine Production by Pyridinyl Imidasoles: Inhibition of CSBP Kinase”, BioOrganic & Medicinal Chemistry, to be published 1996).

Киназните реакционни смеси (общ обем 30 ul) съдържат: 25 mM Hepes буфер, pH 7 ,5; 10 тМ MgCl₂; 170 uM ATP^<n; 10 uM Na-ορτοванадат; 0,4 mM T 669 пептид; и 20-80 ng експресиран от дрожди, пречистен CSBP 2 (виж Lee et al., Nature 300, π (72) 739-746 (Dec. 1994). Съединенията (5 ul от [6X] щок^<2)) се инкубират предварително с ензима и пептида 20 min върху лед, за да започнат реакциите с ³²P/MgATP/. Реакционните смеси се инкубират при 30°С в продължение на 10 min и реакциите се спират чрез прибавяне на 10 ul 0,3 М фосфорна киселина. Белязаният с ³²Р пептид се отделя върху фосфорцелулозни (Watman, р81) филтри чрез накапване на 30 ul реакционна смес. Филтрите се промиват 3 пъти с 75 тМ фосфорна киселина, последвано от 2 промивания с Н₂О и се отчитат за ³²Р.

Km на CSBP за АТР се определя, че е 170 uM. Следователно съединенията се отсяват при Km стойността на АТР.

⁽²⁾ Съединенията обикновено се разтва рят в DMSO и се разреждат в 25 mM Hepes буфер, за да се получи крайна концентрация на DMSO 0,17%.

Представителните крайни съединения с формула I, примери 1, 6 и 7. показва положителна инхибираща активност с IC_J0 < 50 uM в това изследване на свързване. Пример 8 показва IC_JU>50 uM при този анализ.

Анализ на простагландин ендопероксид синтаза-2 (PGHS-2):

Следващото изследване се отнася до метод за определяне на инхибиращото действие на съединения с формула I върху човешки PGHS-2 протеин, експресиран в човешки моноцити, стимулиран с LPS.

Метод: Моноцити от човешка периферна кръв се изолират от левкоцитни мембрани чрез центрофугиране през Ficoll и Percoll градиенти. Клетките се посяват при 2 X 10⁶/ямки в 24-ямкови плаки и се оставят да се залепят за основата в продължение на 1 h в RPMI, допълнена с 1% човешки АВ-серум, 20 mM Lглутамин, пеницилин-стрептомицин и 10 mM Hepes. Съединенията се прибавят в различни концентрации и се инкубират при 37°С в продължение на 10 min. Прибавя се LPS по 50 ng/ ямка (да се възбуди ензимна експресия) и се инкубира една нощ при 37°С. Бистрата течност се отделя и клетките се промиват веднъж със студен PBS. Клетките се лизират в 100 μΐ студен лизиращ буфер (50 mM Tris/HCl pH 7,5, 150 mM NaCl, 1% NP40, 0,5% натриев дезоксихолат, 0,1% SDS, 300 ug/ml DNAse, 0,1% TRITON Х-100, ImM PMSF, 1 тМлеупептин, 1 mM пепстатин). Лизатът се центрофугира (10000 х g 10 min при 40°С), за да се отстранят парченцата и разтворимата фракция се подлага на SDS PAGE анализ (12% гел). Разделеният върху гела протеин се пренася върху нитроцелулозна мембрана чрез електрофоретични средства в продължение на 2 h при 60 V. Мембраната се третира предварително в PBS/Tween буфер, мембраната се инкубира с 1:2000 разреждане от моноспецифичен антисерум към PGHS-2 или 1:1000 разреждане на антисерум към PGHs-Ι в PBS/Tween с 1 % BSA в продължение на 1 h при непрекъснато разклащане. Мембраната се промива ЗХ в PBS/Tween и след това се инкублира с 1:3000 разреждане на пероксидаза от хрян, конюгирана с магарешки антисерум към заешки lg (Amersham) в PBS/Tween с 1% BSA в продъл жение на 1 h при непрекъснато разклащане. След това мембраната се промива ЗХ в PBS/ Tween и се използва ECL система (Amersham) за доказване нивото на експресиране на простагландин ендопероксид синтаза-2.

Резултати: Установено е, че изследваните съединения са активни при този анализ (т.е. инхибират PGHS-2 протеинова експресия, предизвикана от LPS, в порядъка на мощността, подобен на този при инхибиране на продуцирането на цитокин, както е отбелязано в посочените анализи), включително 6-(4-флуорфенил) -2,3-дихидро-5- (4-пиридинил) имидазол [2,1Ь]тиазол и дексаметазон.

Няколко съединения са изпитани и е установено, че не са активни (до uM), включително 2- (4-метилсулфинилфенил) -3- (4-пиридил) -6,7-дихидро- (5Н) -пироло [1,2-а] имидазол; ролипрам; фенидон и NDGA.

Нито едно от изпитваните съединения не инхибира PGHS-1 или с cPLA₂ протеиновите концентрации в подобно експерименти.

TNF-α при изпитания при травматично мозъчно увреждане.

Настоящият опит се отнася до изследване на експресията на туморнекрозисен фактор mRNA в специфични области на мозъка, които следват експериментално предизвикано латерално флуид-перкусионно травматично увреждане (TBI) у плъхове. Възрастни плъхове Sprague-Dawlev (п=42) се анестезират с натриев пентобарбитал (60 mg/kg i.p.) и се подлагат на латерално флуид-перкусионно мозъчно увреждане с умерена тежест (2,4 atm) центрирано върху лявата темпорапариетална кора (п=18) или “sham’’третиране (анестезия и хирургия без увреждане, п=18). Животните се убиват чрез декапитация на 1, 6 и 24 h след увреждането, мозъците се изваждат и се приготвят проби от лявата (увредена) париетална кола (LC), съответните области от контралатералната дясна кора (RC), левия хипокампус (LH) и десния хипокампус (RH). Тотална RNA се изолира и се извършва Northern blotхибридизация и се определя количествено относно TNF-α положителен контрол RNA (макрофаг = 100%). Наблюдават се забележително увеличение на експресията на TNF-α mRNA в LH (104 ± 17% от положителната контрола, р<0,05 сравнено с sham), LC (105 ± 21%, р<0,05) и LA (69 ± 8%, р<0,01) в травматизираната полусфера 1 h след увреждането. Уве яйчена експресия HaTNF-α mRNA се наблюдава също в LH (46 ±8%, р<0,05), LC (30 ± 3%, р<0,01) и LA (32 ±3%, <0,01) на 6 h, която изчезва при 24 h след увреждането. В контралатералната полусфера експресията на TNF-a mRNA е увеличена в RNA е увеличена в RN (46 ± 2%, р<0,01), RC (4 ± 3%) и RA (22 ± 8%) в 1 h и в RH (28 ± 11%), RC (7 ±5%) и RA (26 ± 6% р<0,05) на 6 h, но не и на 24 h след увреждането. При sham (хирургия без увреждане) или нетретирани животни не се наблюдават съществени промени в експресията на TNF-a mRNA в някоя от 6-те мозъчни области, в никоя от полусферите, в който и да е момент. Резултатите показват, че след парасагитално флуид-перкусионно мозъчно увреждане темпоралната експресия на TNF-a mRNA се променя в специфични мозъчни области, включително тези в нетравматизираната полусфера. Тъй като TNF-a е способен да индуцира нервния растежен фактор (NGF) и да стимулира освобождаването на други цитокини от активирани астроцити, тази пост-травматична промяна в генната експресия на TNF-a играе значителна роля както при остър, така и при регенеративен отговор на травма на ЦНС.

Модел на увреждане на ЦНС за IL-β mRNA.

Този опит характеризира регионалната експресия на интерлевкин-ΐβ (IL-β) mRNA в специфични области на мозъка след експериментално латерално флуид-перкусионно травматично мозъчно увреждане (TBI) у плъхове. Възрастни плъхове Sprague-Dawley (п=42) се анестезират с натриев пантобарбитал (60 mg/ kg, i.p.) и се подлагат на латерално флуидперкусионно мозъчно увреждане с умерена тежест (2,4 atm) центрирано върху лявата темпорапариетална кора (п=18), или “sham” третиране (анестезия и хирургия без увреждане). Животните се убиват на 1, 6 и 24 h след увреждането, мозъците се отделят и се приготвят проби от тъканите от лявата (увредена) париетална кора (LC), съответните области в контралатералната дясна кора (RC), кората, съседна на увредената париетална кора (LA), съответната съседна област в дясната кора (RA), левия хипокампус (LH) и десния хипокампус (RH). Изолира се общата RNA и се извършва Northern blot хибридизация и количеството на IL-Ιβ в мозъчната тъкана се представя като процент спрямо радиоактивността на IL-Ιβ мак рофагова RNA, която е нанесена върху същия гел. На 1-ия h след мозъчното увреждане, се наблюдава значително и забележимо увеличение на експресията на IL-Ιβ mRNA в LC (20,0 ± 0.7%) от положителната контрола, п=6, р<0,05 сравнено с sham животно), LH (24,5 ± 0,9% ,<0,05) и LA (21,5 ± 3,1%, р<0,05) в увредената полусфера, която остава повишена до 6 h след увреждането в LC (4,0 ± 0,4%, п=6, р<0,05) и LH (5,0 ± 1,3%, р<0,05), При sham или нетретираните животни не се наблюдава никаква експресия на IL-Ιβ mRNA, в която и да е от съответните области на мозъка. Тези резултати сочат, че след TBI темпоралната експресия на IL-Ιβ mRNA е регионално стимулирана в специфични области на мозъка. Тези регионални промени в цитокините като IL1 β играят роля в посттравматичните или регенеративните остатъчни явления от мозъчното увреждане.

Примери за синтезиране на съединенията

Изобретението пояснява със следващите примери, които служат за илюстрация и не трябва да се тълкуват като ограничаващи обхвата на изобретението. Всички температури са дадени в Целзиеви градуси, всички разтворители са с достъпната чистота и всички взаимодействия се извършват в отсъствие на вода и в атмосфера от аргон, ако не е посочено друго. Масспектралните анализи са осъществени на VG Zab масспектрометър, като е използвано бързо атомно бомбардиране, освен ако не е посочено друго. Ή-NMR (по-нататък NMR) спектрите са регистрирани при 250 MHz като е използван Bruker АМ 250 или Ат 400 спектрометър. Означените мултиплети са: s = синглет, d = дублет, t = триплет, q = квартет, m = мултиплет и br означава широк сигнал. Означението eq представлява молеквивалентите от реагента по отношение на основния реагент.

Флашхроматографията е извършена на Merck Silica gel 60 (230-400 меша).

Пример 1.

5- (2-метокси-4-пиримидинил) -4- (4-флуорфенил) -1 - (4-пиперидинил) имидазол

а) 2-Н-метилтиопиримидин-4—карбоксиалдехид диметилацетал

Пирогрозден алдехид диметилацетал (60 ml, 459 mmol) и Ν,Ν-диметилформамид диме тилацетал (60 ml, 459 mmol) се разбъркват заедно при 100С в продължение на 18 h, след което сместа се охлажда.

Към горната смес се прибавя метанол (300 ml), тиокарбамид (69,6 g) и натриев метоксид (231 ml, 25% тегл. в МеОН) и се разбърква при 70°С в продължение на 2 h. След охлаждане на капки се прибавя йодметан (144 ml) и сместа се разбърква 3 h при стайна температура. След разреждане с EtOAc и Н₂О, органичната фаза се отделя, суши се (Na₂SO₄) и се концентрира като се получава съединението съгласно заглавието под формата на кафяво масло (75,5 g, 82% добив). Ή NHR (CDC1₃): d 8,17, (d, 1H), 6,77 (d, 1H), 5,15, (s, 1H), 3,40, (s, 6H).

b) 2-метоксипиримидин-4-карбоксалдехид диметилацетал

Продуктът от пример 1 (а) (5,0 g, 25 mmol) се разтваря в метанол (100 ml), охлажда се до 4°С и на капки се прибавя разтвор на оксониева сол (9,21 g) във вода (100 ml) (Т<15°С). Нагрява се до 23°С, разбърква се 2 h, излива се в 10% воден разтвор на NaOH (250 ml) и се екстрахира с EtOAc. Екстрактите се промиват с 10% воден разтвор на NaOH, сушат се (Na₂SO₄), филтруват, концентрират и подлагат на флашхроматография (70% хексан/EtOAc), като се получава 1,66 g (36%) от съединението съгласно заглавието. ESP+(Mass Spec) m/s 185 (МН⁺).

c) 2-метоксипиримидин-4-карбоксалдехид Продуктът от предходния пример (0,54 g, 2,93 mmol) се разтваря в ЗМ НС1 (2,17 ml, 6,5 mmol) и се разбърква при 23°С в продължение на 3 дни, охлажда се до 4°С, разслоява се с EtOAc и се алкализира леко чрез прибавяне на (Na₂SO₃). След екстракцията с EtOAc (5 х 40 ml) се получават 0,309 g (76%) от съединението, съгласно заглавието, под формата на бяло твърдо вещество. Ή NMR (CDC1₃): d 9,96 (s, 1), 8,78 (d, 1), 7,46 (d, 1) 4,10 (s, 3).

d) 1 -трет.-бутоксикарбонил-4-аминопиперидин

-трет.-бутоксикарбонил пиперидин-4-он (търговски продукт на Lancaster Chem) (39,9 g, 0,20 mol), THF (150 ml), H₂O (300 ml) и H₂NOH HC1 (55,2, 0,80 mol) се разтварят заедно и на малки порции се прибавя Na₂CO₃ (55,2 g, 0,53 mol). Сместа се разбърква при 23°С в продължение на 14 h, по-голямата част от THF се изпарява под вакуум, коригира се pH до рН>10 с 50%-ен воден разтвор на NaOH, екстрахира се с EtOAc (5 х 50 ml) и се концентрира до бяла пяна. Превръща се в прахообразен продукт с хексан, филтрува се и твърдият продукт се суши под вакуум, като се получават 40.31 g от съединението съгласно заглавието.

Горният остатък се разтваря в EtOH (абсолютен, 1 L) и се прибавя ранейникел (50 ml суспензия в EtOH) и сместа се редуцира в атмосфера на Н₂ (50 psi=50x6,895 kN/m²) в продължение на 3,5 h. Катализаторът се филтрува и се промива с EtOH. След концентриране се получават 38,44 g (96% общо) от съединението съгласно заглавието под формата на безцветно масло, което се втвърдява при престой при -20°С.

с) 4-флуорфенил-толилсулфонометилформамид

Къ.м суспензия от натриев р-толуенсулфинат (30 g) във вода (100 ml) се прибавя метил трет.-бутилов етер (50 ml), след което на капки се прибавя конц. НС1 (15 ml). След разбъркване 5 min, органичната фаза се отстранява и водната фаза се екстрахира с метил трет.-бутилов етер. Органичната фаза се суши (Na₂SO₄) и се концентрира почти до сухо. Прибавя се хексан и получената утайка се събира, като се получава р-толуенсулфинова киселина: добив 22 g.

Смесват се р-толуенсулфинова киселина <22 g, 140,6 mmol), р-флуорбензалдехид (22 ml, 206 mmol), формалдехид (20 ml, 503 mmol) и камфорсулфонова киселина (4 g, 17,3 mmol) и се разбъркват при 60°С в продължение на 18 h. Полученото твърдо вещество се натрошава и се разбърква със смес от МеОН (35 ml) и хексан (82 ml) и след това се филтрува. Твърдото вещество се суспендира повторно в МеОН/ хексан (1:3, 200 ml) и се разбърква енергично за разчупване на останалите големи парчета. След филтруване се получава съединението съгласно заглавието (27 g, 62% добив): Ή-NMR <400 MHzCDCl₃): d 8,13 (s, 1Н), 7,71 (d, 2H), 7.43 (dd, 2H), 7,32 (d, 2H), 7,08 (t, 2H), 6,34 (d. 1H), 2,45 (s, 3H).

f) 4-флуорфенил-толилсулфонометилизоиианид

4-флуорфенил-толилсулфонометилформамид (2,01 g, 6,25 mmol) в DME (32 ml) се охлажда до - 10°С, прибавя се РОС1₃ (1,52 ml,

16,3 mmol) и след това на капки - триетиламин (4,6 ml, 32,6 mmol) в DME (3 ml), като температурата се поддържа под -5°С. Сместа се затопля постепенно до стайна температура за период от 1 h, излива се във вода и се екстрахира с EtOAc. Органичната фаза се промива с наситен воден разтвор на NaHCO₃, суши се (Na₂SO₄) и се концентрира. Остатъкът се разпрашава с петролев етера и се филтрува, като се получава съединението, съгласно заглавието (1,7 g, 90% добив): Ή-NMR (CDC1₃): d 7,63 (d, 2Н), 7,33 (m, 4Н), 7,10 (t, 2Н), 5,60 (s, ΙΗ), 2,50 (s, ЗН).

g) 2-метоксипиримидин-4-карбоксалдехид [ 1 -трет. -бутоксикарбонил-4-аминопиперидин]имин

Продуктът от пример 1 (d) (0,308 g, 2,23 mmol) и продукт от пример 1 (с) (0,468 g, 2,34 mmol) се смесват в СН₂С1₃ (50 ml) и се разбъркват при 23°С в продължение на 16 h. След концентриране се получава съединението съгласно заглавието под формата на леко оранжева пяна. Ή-NMR (CDC1₃): d 8,56 (d, 1), 8,26 (s, 1), 7,57 (d, 1), 4,05 (s и m, 4), 3,5 (m, 2), 3,0 (m, 2), 1,75 (m, 4), 1,46 (s, 9).

h) 5- (2-метокси-4-пиримидинил) -4- (4флуорфенил) -1 - [ (1 -трет.-бутоксикарбонил) -4пиперидинил]имидазол

Продуктът от горния пример, DMF (5 ml), продуктът от пример 1(f) (0,708 g, 2,23 mmol) и KjCOj (0,308 g, 2,23 mmol) се смесват и разбъркват в продължение на 2 дни, разреждат се с Et₂O и се филтруват. Филтратът се концентрира под висок вакуум, като се получава кафяво твърдо вещество. След разпрашаване с Et₂O и хексан (1:1, 200 ml) се получава съединението съгласно заглавието под формата на жълто-кафяво твърдо вещество. След кристализация из ацетон/хексан се получава 0,505 g (64% от 5-(2-метокси-4-пиридинил) -4- (4-флуорфенил) -1 - (1 -трет.-бутоксикарбонилпиперидин-4-ил)имидазол). ESP+(Mass Spec) m/z 453 (МН⁺).

i) 5- (2-метокси-4-пиримидинил) -4- (4-флуорфенил) -1 - (4-пиперидинил) имидазол

Продукт от предходния пример (0,505 g, 1,43 mmol) се прибавя към охладена с лед TFA в атмосфера от аргон. Полученият разтвор се затопля до 23°С и се разбърква 1,5 h. TFA се отстранява под вакуум, остатъкът се разтваря в EtOAc и се екстрахира с вода (2 х 20 ml). Обединените водни фази се разслояват с EtOAc и се охлаждат до 4°С, алкилират се с прибавяне на 10% воден разтвор на NaOH и водната фаза се екстрахира с EtOAc (4 х 25 ml). Обединените екстракти се сушат (Na₂SO₄) и концентрират до получаване на бяло кристално твърдо вещество. След обработване на твърдия продукт с хексан се получават 165 mg бяло твърдо вещество. Изпаряването на горния филтрат води до получаване на допълнително 133 mg леко жълти кристали. Общ добив (298 mg (59%). За първото събрано количество кристали:т.т. 159-160°С.

Пример 2.

5- (2-изопропокси-4-пиримидинил) -4- (4ф.туорфенил) -1 - (4-пиперидинил) имидазол

a) 2-метилтиопиримидин-4-карбоксалдехид

Продуктът от пример 1(a) (9,96 g, 50 mmol) и 3N НС1 (42 ml, 126 mmol) се смесват и разбъркват при 48°С в продължение на 16 h. сместа се охлажда до 23°С, смесва се с EtOAc (200 ml) и се алкализира чрез прибавяне на твърд Na₂CO₃ (12,6 g, 150 mmol). Водната фаза се екстрахира с EtOAc (4x150 ml), суши се (\a₂SO₄), концентрира и остатъкът се филтрува през слой силициев диоксид (са 150 ml) с СН,С1₂ като се получава 7,49 g (97%) от съединението съгласно заглавието. Ή-NMR (CDC1₃): 59,96 (s, 1), 8,77 (d, 1), 7,44 (d, 1), 2.62 (s. 3).

b) 2-метилтиопиримидин-4-карбоксалдехид-1 -трет.-бутоксикарбонил-4-аминопиперидин имин.

Продуктът от предишния етап (4,84 g,

31.4 mmol), MgSO₄ (са 2 g), продуктът от пример 1(d) (6,51 g, 32,6 mmol) и СН₂С1₂ (100 ml) се смесват и разбъркват при 23°С в продължение на 16 h. След филтруване и концентриране на филтрата се получава съединението съгласно заглавието под формата на жълто масло. ^: Η-NMR (CDC1₃): 8,57 (d, 1), 8,27 (s. 1), 7.58 (d, 1), 4,05 (m, 2), 3,55 (m, 1), 3,00 (m. 2), 2.60 (s, 3), 1,75 (m, 4), 1,48 (s, 9).

c) 5- (2-метилтио-4-пиримидинил) -4- (4флуорфенил) -1 - [ (1 -трет.-бутоксикарбонил) -4пиперидинил] имидазол

Продуктът от предишния пример и продуктът от пример 1(f) (9,41 g, 32, 6 mmol), DMF (64 ml) и K₂CO₃ (4,43 g, 32,4 mmol) взаимодействат по процедурата на пример 1(h), като се получава 9,07 g продукт (62% от продукта на пример 1(a). MS ES+m/z=470 (МН⁺).

d) 5-(2-метилсулфинил-4-пиримидинил)

4- (4-флуорфенил) -1-((1 -трет.-бутоксикарбонил) -4-пиперидинил] -имидазол.

Продуктът от предишния пример (4,69 g, 10 mmol) се разтваря в THF, охлажда се до -10°С и на капки се прибавя оксониева сол (6,14 g, 10 mmol) във вода (50 ml) (Т<5°С). Получената смес се затопля до 20°С за 50 min, излива се в енергично разбърквана смес от 10 %-ен воден разтвор на NaOH (300 ml), лед (100 ml) и EtOAc (300 ml). Слоят EtOAc се отделя, суши (Na₂SO₄) и концентрира до жълто масло. След флашхроматография (0-2% МеОН в СН₂С1₂) се получават 3,58 g (74%). ESP+(Mass Spec) m/z 486 (MH⁺).

e) 5-(2-изопропокси-4-пиримидинил)-4(4-флуорфенил) -1 - [ (1 -трет.-бутоксикарбонил) 4-пиперидинил] имидазол

С THF се промива с NaH (60% в минерално масло) и се разслоява с още THF (5 ml) и се прибавя безводен изопропанол (1,15 ml). Когато кипенето затихне, полученият разтвор се охлажда повторно до 23°С и на капки се прибавя продуктът от предишния пример (0,58 g, 1,19 mmol) в THF (5 ml). След 5 min реакционната смес се разклаща с EtOAc (са 100 ml) и вода (50 ml) и фазите се разделят, етилацетатният слой се суши и концентрира. Остатъкът кристализира из ацетон/хексан, като се получават 335 mg от съединението, съгласно заглавието (58%). MS ES+ m/z = 482 (МН⁺).

f) 5- (2-изопропокси-4-пиримидинил)-4(4-флуорфенил) -1 - (4-пиперидинил) имидазол

Продуктът от предишния пример (325 mg, 0,68 mmol) взаимодейства с TFA по процедурата на пример 1 (i). Суровият продукт кристализира из Et₂O/xekcaH, като се получават 106 mg (41%) бели кристали. Т.т. 121-122°С.

Пример 3.

5- (2-хидрокси-4-пиримидининил) -4- (4флуорфенил) -1 - (4-пиперидинил) имидазол трифлуорацетат

а) 5- (2-метилсулфонил-4-пиримидинил) 4- (4-флуорфенил) -1-((1 -трет.-бутоксикарбонил) -4-пиперидинил] имидазол.

Продуктът от пример 2(c) (9,07 g, 19,3 mmol), разтворен в THF се охлажда до -10°С и на капки се прибавя оксониева сол (28,5 g,

46,4 mmol) във вода (250 ml). Получената смес се разбърква при 23°С в продължение на 24 h, смесва се с лед (100 ml) и СН₂С1₂ и се промива с воден разтвор на натриев хлорид (100 ml), суши се (Na₂SO₄), концентрира и суши под вакуум, като се получават 8,27 g (85%), MS ES + m/z = 502 (МН⁺).

b) 5-(2-хидрокси-4-пиримидинил)-4- (4флуорфенил) -1-((1 -трет.-бутоксикарбонил) -4пиперидинил]имидазол

Продуктът от предишния пример (141 mg, 0,28 mmol) се разтваря в THF (5 ml) и към този разтвор се прибавя 50%-ен воден разтвор на NaOH (150 uL, са 1,8 mmol). Разтворът се разбърква в продължение на 3 дни и се образува утайка. Твърдото вещество се филтрува, промива се с THF и се суши под вакуум, като се получава съединението съгласно заглавието. MS ES + m/z = 440 (МН⁺).

c) 5- (2-хидрокси-4-пиримидинил) -4-(4флуорфенил) -1 - (4-пиперидинил) имидазол

Продуктът от предишния пример и TFA (3 ml) се смесва и разбърква 30 min, концентрира се и остатъкът се разпрашава с Et₂O и се филтрува, бялото твърдо вещество се промива с Et,O, суши се под вакуум, като се получава 114 mg (90% моно-TFA сол на продукта от пример 3(a). Т.т. 80-110°С (разлагане).

Пример 4.

5- (2-метилтио-4-пиримидинил) -4- (4-флуорфенил) -1 - (4-пиперидинил) имидазол

Продуктът от пример 2 (с) взаимодейства с продукта от пример 1 (i), като се получава съединението съгласно заглавието, т.т. 182183°С.

Пример 5. 5-(2-метилтио-4-пиримидинил) -4- (4-флуорфенил) -1-((1 -метил) -4-пиперидинил] имидазол

a) 2-метилтиопиримидин-4-карбоксалдехид-1 -метил-4-аминопиперидинимин

Продуктът от пример 2(a) взаимодейства с 1-метил 4-аминопиперидин по процедурата от пример 2 (Ь |, като се получава съединението съгласно заглавието.

b) 5- (2-метилтио-4-пиримидинил) -4- (4флуорфенил) -1-((1 -метил) -4-пиперидинил] имидазол

Продуктът от предишния пример взаимодейства с продукта от пример 1 (f) по процедурата от пример 1 (i), като се получава съединението съгласно заглавието. Т.т. 181 -182°С.

Пример 6.

5- (2-етокси-4-пиримидинил) -4- (4-флуорфенил) -1 - (4-пиперидинил) имидазол

а) 5- (2-етокси-4-пиримидинил) -4- (4-флуорфенил) -1-((1 -трет.-бутоксикарбонил) -4-пипе ридинил]имидазол

Съединението съгласно заглавието се получава по метода от пример 2(e), с изключение на това, че се използва безводен EtOH вместо 2-пропанол.

Ь) 5- (2-етокси-4-пиримидинил) -4- (4-флуорфенил) -1 - (4-пиперидинил) имидазол

Продуктът от предишния пример се обработва с TFA по процедурата от пример 1 (ί), като се получава съединението съгласно заглавието под формата на бели кристали. Т.т. 128129°С.

Пример 7.

- (1 -етоксикарбоксилпиперидин-4-ил) -3(4-тиометилфенил) -5- [2- (тиометил) пиримидин4-ил] имидазол

a) 4-тиометилфенил-толилсулфонометилизоцианид

Съединението съгласно заглавието се получава по процедурата от пример 1 (е) и 1 (f), като вместо 4-флуорбензалдехид се използва 4-тиометилбензалдехид.

b) 2-тиометилпиримидин-4-карбоксалдехид- [ 1 -етоксикарбонил-4-аминопиперидин] имин

Съединението съгласно заглавието се получава, като се използва процедурата от пример 2(b), но вместо 1-трет.-бутоксикарбонил4-аминопиперидин се използва търговският продукт 1 -етоксикарбонил-4-аминопиперидин.

c) 1 - (1 -етилкарбоксилпиперидин-4-ил) -3(4-тиометилфенил) -5- [2-(тиометил) пиримидин4-ил] имидазол

Съгласно процедурата от пример 1(h) взаимодействат 4-тиометилфенил-толилсулфонометилизоцианид (9,0 g, 29,2 mmol) и 2-тиометилпиримидин-4-карбоксалдехид- [1 -етоксикарбонил-4-аминопиперидин]имин (7,0 g, 22,1 mmol). След завършване на реакцията по-голямата част от DMF се изпарява под висок вакуум, останалият разтвор се излива във вода и се екстрахира с EtOAc. Екстрактите се промиват с вода, воден разтвор на натриев хлорид, сушат се (Na₂SO₄), филтруват, концентрират и се подлагат на флашхроматография (60% ЕЮАс/хексан, като се получава съединението съгласно заглавието (4,0 g, 38,5% добив). ESP+ (Mass Spec) m/z 471 (МН⁺).

Пример 8.

1-(1 -етилкарбонилпиперидин-4-ил) -4- (4метилсулфинилфенил) -5- [2-метилсулфинилпиримидин-4-ил] имидазол

Продуктът от предишния пример (2 g,

4.26 mmol) се разтваря в THF, охлажда се до -10°С и на капки се прибавя oxone (3,3 g, 8.53 mmol) във вода (10 ml) (Т<5°С). Получената смес се затопля до 20°С за период от 50 min, излива се в енергично разбърквана смес от 10% воден разтвор на NaOH (150 ml), лед (100 ml) и EtOAc се отделя, суши се (Na₂SO₄) и се концентрира, като се получава жълто твърдо вещество. След прекристализация из ЕЮАс/хексан (1:10) се получава съединението съгласно заглавието (80 mg). ESP+ (Mass Spec) m/z 502 (MH⁺).

Всички публикации, включващи, но не ограничени само до патенти и патентни заявки, цитирани в това описание, са включени тук за справка.

Описанието напълно разкрива изобретението, включително неговите предпочитани изпълнения. Модификации и подобрения на описаните изпълнения са в обхвата на следващите претенции. Без по-нататъшно усъвършенстване, е възможно да се приложи изобретението в неговата пълна степен. Примерите поясняват, но не ограничават обхвата на настоящото изобретение.

Патентни претенции

Claims (25)

1. Съединения с формула в която R, означава 4-пиримидинилов пръстен, заместен с С₁₄ алкокси и допълнително в даден случай заместен независимо с С₁₄ алкил, халоген, хидрокси, С,_₄ алкокси, С. ₄ алкилтио, С_{| 4} алкилсулфинил, CH₂OR₁₂, амино, моно и ди- С₁₆ алкил заместен амино, N(R₁₀)C(O)R₍. или N-хетероциклилов пръстен, който пръстен има от 5 до 7 атома и в даден случай съдържа допълнителен хетероатом, избран от кислород, сяра или NR₁₅; R₄ означава фенил, нафт-1-ил или нафт-2-ил, или хетероарил, който в даден случай е заместен с един или два заместителя, всеки от които е независимо избран и който заместител за 4-фенил, 4-нафт-1-ил, 5-нафт-2-ил или 6-нафт-2-ил е халоген, циано, нитро, C(Z)NR₇R₁₇, C(Z)OR₁₆, iCR₁₀R₂₀)_vCOR₁₂, SR₅, SORj, OR₁₂, заместен c халоген C_l4 алкил, C_l4 алкил, ZC(Z)R₁₂,

NR₁₀C(Z)R₁₆ или (CR_1OR_2O)_VNR_1OR,_O и който заместител за другото място за заместване е халоген, циано, C(Z)NR₁₃R₁₄, C(Z)OR₃, (CR.₀R₂₀)_m„COR₃, S(O)_mR₃, OR₃, заместен c халоген С_Ь4 алкил, C₁₄ алкил, (CR₁₀R₂₀)_m,.NR₁₀C(Z)R₃, NR₁₀S(O)_m,R₈, NR₁₀S(O)_ra.NR₇R₁₇, ZC(Z)R₃ или (CR_l0R₂₀)_ra„ NR₁₃R₁₄; n има стойност от 1 до 10; m е 0, 1 или 2; m’ е 1 или 2; т” е 0 или 1 до 5; v е 0 или 1 или 2; R₂ е в даден случай заместен хетероциклил или в даден случай заместен хетероциклил С_Ь10 алкилов остатък; Z е кислород или сяра; R_c е водород, С₁₆ алкил, С₃.₇ циклоалкил, арил, арил С_ь4 алкил, хетероарил, хетероарил С₁₄ алкил, хетероциклил или хетероциклил С₁₄ алкил; R₃ е хетероциклил, хетероциклил С,_₁₀ алил или R₈; R₃ е водород, С₁₄ алкил, С_{2 4} алкенил, С_{2 4} алкинил, или NR₇R₁₇, освен в случаите, когато -SR₅ е -SNR₇R₁₇ и -SORj е -SOH; R₇ и R₁₇ са избрани независимо от водород или С₁₄ алкил или R₇ и R_l7 заедно с азота, към който са свързани, образуват хетероциклен пръстен с 5 до 7 атома, който пръстен в даден случай съдържа допълнителен хетероатом - кислород, сяра или NR_I?; R_s е С,._1О алкил, заместен с халоген С₁₁₀ алкил, С₂₁₀ алкенил, С₂₁₀ алкинил, С_{3 7} циклоалкил, С_{5 7} циклоалкенил, арил, арил С₁₁₀ алкил, хетероарил, хетероарил алкил, (CR^R^OR,,, (CR₁₀R₂₀)_nS(O)_mR₁₈, (CR₁₀R₂₀)_nNHS(O)₂R,₈, (CR₁₀R₂₀)_nNR₁₃R₁₄, като арил, арилалкил, хетероарил, хетероарилалкил могат в даден случай да бъдат заместени; R, е водород, C(Z)R_H или в даден случай заместен С₁₁₀ алкил, S(O)₂R₁₈, в даден случай заместен арил или в даден случай заместен арил С,_₄ алкил; R₁₀ и R₂₀ всеки е избран независимо от водород или С₁₄ алкил; R_H е водород, С,._1О алкил, С_{3 7} циклоалкил, хетероциклил, хетероциклил С алкил, арил, арил С_{1 10} алкил, хетероарил или хетероарил Cj _ш алкил; R₁₂ е водород или R₁₆; R₁₃ и R₁₄ са всички избрани независимо от водород или в даден случай заместен С₁₄ алкил, в даден случай заместен арил, или в даден случай заместен арил С₁₄ алкил, или заедно с азотния атом, към който са свързани, образуват хетероциклен пръстен с 5 до 7 атома, който пръстен в даден случай съдържа допълнителен хетероатом, избран от кислород, сяра или NR,; R₁₃ е R₁₍₎ или C(Z)-C_{i 4} алкил; R₁₆ е С,_₄ алкил, заместен с халоген С, ₄ алкил, или С₃₇ циклоалкил; R_|g е С, _|0 алкил, С_{3 7} циклоалкил, арил, арилалкил, хетероциклил, хетероциклил

С₁₁₀ алкил, хетероарил или хетероарил алкил; или техни фармацевтично приемливи соли.

2. Съединение съгласно претенция 1, характеризиращо се с това, че R, е заместен с изопропокси, етокси или метоксигрупа.

3. Съединение съгласно претенция 1, характеризиращо се с това, че R₄ е в даден случай заместен фенил.

4. Съединение съгласно претенция 3, характеризиращо се с това, че фенилът е моноили полизаместен, независимо, с халоген, SR₃, S(O)R₃, OR₁₂, заместен с халоген С, ₄ алкил или С, „ алкил.

1-4

5. Съединение съгласно претенция 4, характеризиращо се с това, че фенилът е заместен с флуор.

6. Съединение съгласно претенция 1, характеризиращо се с това, че R₂ е морфолинопропил, пиперидин, N-метилпиперидин, Nбензилпиперидин или 2,2,6,6-тетраметилпиперидин.

7. Съединение съгласно претенция 1, представляващо 1 - (4-пиперидинил) -4- (4-флуорфенил) -5- (2-изопропокси-4-пиримидинил) имидазол или негова фармацевтично приемлива сол.

8. Съединение съгласно претенция 1, представляващо 1 - (4-пиперидинил) -4- (4-флуорфенил) -5- (2-метокси-4-пиримидинил) имидазол или негова фармацевтично приемлива сол.

9. Съединение съгласно претенция 1, представляващо 5- (2-етокси-4-пиримидинил) 4- (4-флуорфенил) -1 - (4-пиперидинил) имидазол или негова фармацевтично приемлива сол.

10. Фармацевтичен състав, характеризиращ се с това, че съдържа съединение, съгласно която и да е от претенциите от 1 до 9 и фармацевтично приемлив носител или разредител.

11. Метод за лечение на възпаления при бозайници, характеризиращ се с това, че нуждаещият се от лечение бозайник се третира с ефективно количество от съединение с формула I съгласно претенции от 1 до 9.

12. Метод за лечение на бозайници от заболяване с посредник CSBP/RK/p38 киназа, характеризиращ се с това, че нуждаещият се от лечение бозайник се третира с ефективно количество от съединение с формула I съгласно претенции от 1 до 9.

13. Метод съгласно претенция 12, ха рактеризиращ се с това, че заболяването с посредник CSBP/RK/p38 киназа е псориазисен артрит, синдром на Reiter, ревматоиден артрит, подагра, подагрозен артрит, травматичен артрит, рубела артрит, и остър синовит, ревматоиден артрит, ревматоиден спондилит, остеоартрит, подагрозен артрит, и други артритни състояния, сепсис, септичен шок, ендотоксичен шок, грамотрицателен сепсис, токсичен шоков синдром, удар, невротравма, синдром на респираторен дистрес у възрастни, церебрална малария, хронични белодробни възпалителни заболявания, силикоза, белодробна саркоизоза, болест на костната резорбция, остеопороза, рестеноза, сърдечно или бъбречно реперфузионно увреждане, тромбоза, гломерулонефрит, диабет, реакции трансплантат срещу приемник, алотрансплантатно отхвърляне, възпаление на червата, болест на Crohn, улцерозен колит, екзема, контактен дерматит, псориазис, слънчево изгаряне и конюнктивит.

14. Метод за получаване на съединение с формула I, както е дефинирано в претенция 1, характеризиращ се с това, че съединение с формула

A- S(O)_p ^r4 NC взаимодейства със съединение с формула Rt nr₂

V

III

Η където ρ е 0 или 2, и основа, достатъчно силна да депротонира изонитриловия остатък във формула II, R_p R₂ и R₄ са дефинирани в претенция 1 или са предшественици на групите R,, R₂, R₄ и Аг е в даден случай заместена фенилова група и след това, ако е необходимо, предшествениците на групите Rp R₂ и R₄ се превръщат в групите R₍, R₂ и R₄.

15. Метод съгласно претенция 14, характеризиращ се с това, че р е 0.

16. Метод съгласно претенция 14, характеризиращ се с това, че р е 2.

17. Метод съгласно претенция 16, характеризиращ се с това, че основата е амин, карбонат, хидрид или алкил-, или ариллитиев реа гент.

18. Метод съгласно претенция 16, характеризиращ се с това, че иминът с формула III се изолира преди взаимодействието със съединението с формула II.

19. Метод съгласно претенция 16, характеризиращ се с това, че иминът с формула III се получава in situ преди взаимодействието със съединението с формула II.

20. Метод съгласно претенция 19, характеризиращ се с това, че иминът се получава in situ при взаимодействие на алдехид с формула R^HO, в която R, има дефинираните за формула I значения, с първичен амин с формула R₂NH₂, в която R₂ има дефинираните за формула I значения.

21. Метод съгласно претенция 20, характеризиращ се с това, че за образуването на имин in situ се използват условия на дехидратиране.

22. Метод съгласно претенции 16, 20 или 21, характеризиращ се с това, че разтворителят е Ν,Ν-диметилформамид (DMF), халогениран разтворител, тетрахидрофуран (THF), диметилсулфоксид (DMSO), алкохол, бензен, толуен, MeCN или DME.

23. Метод съгласно претенция 20, характеризиращ се с това, че алдехидът R^HO е пиримидиналдехид с формула в която X е С₁₄ алкокси и X, е дефиниран, като в даден случай заместител върху R_I остатъка във формула I съгласно претенция 1, за получаване на съединение с формула I или негова фармацевтично приемлива сол.

24. Метод съгласно претенция 20, характеризиращ се с това, че R₂ остатъкът в първичния амин R₂NH₂ е пиперидин, 1-формил-4-пиперидин, 1-бензил-4-пиперидин, 1-метил-4-пиперидин, 1 -етоксикарбонил-4-пиперидин, 1 -трет.-бутоксикарбонил-4-пиперидин, 2.2,6,6-тетраметил-4-пиперидин, морфолиноетил, морфолинопропил, пиролидинилпропил или пиперидинилпропил.

25. Метод съгласно претенции от 14 до 24, характеризиращ се с това, че съединението е:

1 - (4-пиперидинил) -4- (4-флуорфенил) -5(2-изопропокси-4-пиримидинил) имидазол,

1 - (4-пиперидинил) -4- (4-флуорфенил) -5(2-метокси-4-пиримидинил) имидазол или

5- (2-етокси-4-пиримидинил) -4- (4-флуорфенил)-1-(4-пиперидинил) имидазол или някоя от техните фармацевтично приемливи соли.