BG61060B2 - Human immune inteferon - Google Patents
Human immune inteferon Download PDFInfo
- Publication number
- BG61060B2 BG61060B2 BG098391A BG9839194A BG61060B2 BG 61060 B2 BG61060 B2 BG 61060B2 BG 098391 A BG098391 A BG 098391A BG 9839194 A BG9839194 A BG 9839194A BG 61060 B2 BG61060 B2 BG 61060B2
- Authority
- BG
- Bulgaria
- Prior art keywords
- lys
- ser
- asp
- leu
- asn
- Prior art date
Links
- 108020004414 DNA Proteins 0.000 claims abstract description 66
- 108090000765 processed proteins & peptides Proteins 0.000 claims abstract description 21
- 229920001184 polypeptide Polymers 0.000 claims abstract description 19
- 102000004196 processed proteins & peptides Human genes 0.000 claims abstract description 19
- 108020004511 Recombinant DNA Proteins 0.000 claims abstract description 11
- 150000001413 amino acids Chemical group 0.000 claims description 43
- 239000002299 complementary DNA Substances 0.000 claims description 42
- 101000599940 Homo sapiens Interferon gamma Proteins 0.000 claims description 37
- 108091028043 Nucleic acid sequence Proteins 0.000 claims description 17
- 102000053602 DNA Human genes 0.000 claims description 10
- RAQMSGVCGSJKCL-FOHZUACHSA-N Asn-Gly-Thr Chemical compound C[C@@H](O)[C@@H](C(O)=O)NC(=O)CNC(=O)[C@@H](N)CC(N)=O RAQMSGVCGSJKCL-FOHZUACHSA-N 0.000 claims description 2
- DPWDPEVGACCWTC-SRVKXCTJSA-N Asn-Tyr-Ser Chemical compound [H]N[C@@H](CC(N)=O)C(=O)N[C@@H](CC1=CC=C(O)C=C1)C(=O)N[C@@H](CO)C(O)=O DPWDPEVGACCWTC-SRVKXCTJSA-N 0.000 claims description 2
- JIZRUFJGHPIYPS-SRVKXCTJSA-N Cys-Tyr-Cys Chemical compound C1=CC(=CC=C1C[C@@H](C(=O)N[C@@H](CS)C(=O)O)NC(=O)[C@H](CS)N)O JIZRUFJGHPIYPS-SRVKXCTJSA-N 0.000 claims description 2
- FADYJNXDPBKVCA-UHFFFAOYSA-N L-Phenylalanyl-L-lysin Natural products NCCCCC(C(O)=O)NC(=O)C(N)CC1=CC=CC=C1 FADYJNXDPBKVCA-UHFFFAOYSA-N 0.000 claims 4
- 241000880493 Leptailurus serval Species 0.000 claims 3
- HXNNRBHASOSVPG-GUBZILKMSA-N Ala-Glu-Leu Chemical compound [H]N[C@@H](C)C(=O)N[C@@H](CCC(O)=O)C(=O)N[C@@H](CC(C)C)C(O)=O HXNNRBHASOSVPG-GUBZILKMSA-N 0.000 claims 2
- NMXKFWOEASXOGB-QSFUFRPTSA-N Ala-Ile-His Chemical compound C[C@H](N)C(=O)N[C@@H]([C@@H](C)CC)C(=O)N[C@H](C(O)=O)CC1=CN=CN1 NMXKFWOEASXOGB-QSFUFRPTSA-N 0.000 claims 2
- OINVDEKBKBCPLX-JXUBOQSCSA-N Ala-Lys-Thr Chemical compound [H]N[C@@H](C)C(=O)N[C@@H](CCCCN)C(=O)N[C@@H]([C@@H](C)O)C(O)=O OINVDEKBKBCPLX-JXUBOQSCSA-N 0.000 claims 2
- ZYPWIUFLYMQZBS-SRVKXCTJSA-N Asn-Lys-Lys Chemical compound C(CCN)C[C@@H](C(=O)N[C@@H](CCCCN)C(=O)O)NC(=O)[C@H](CC(=O)N)N ZYPWIUFLYMQZBS-SRVKXCTJSA-N 0.000 claims 2
- VMVUDJUXJKDGNR-FXQIFTODSA-N Asp-Met-Asn Chemical compound CSCC[C@@H](C(=O)N[C@@H](CC(=O)N)C(=O)O)NC(=O)[C@H](CC(=O)O)N VMVUDJUXJKDGNR-FXQIFTODSA-N 0.000 claims 2
- GWIJZUVQVDJHDI-AVGNSLFASA-N Asp-Phe-Glu Chemical compound [H]N[C@@H](CC(O)=O)C(=O)N[C@@H](CC1=CC=CC=C1)C(=O)N[C@@H](CCC(O)=O)C(O)=O GWIJZUVQVDJHDI-AVGNSLFASA-N 0.000 claims 2
- JFOKLAPFYCTNHW-SRVKXCTJSA-N Gln-Arg-Lys Chemical compound C(CCN)C[C@@H](C(=O)O)NC(=O)[C@H](CCCN=C(N)N)NC(=O)[C@H](CCC(=O)N)N JFOKLAPFYCTNHW-SRVKXCTJSA-N 0.000 claims 2
- ZEEPYMXTJWIMSN-GUBZILKMSA-N Gln-Lys-Ser Chemical compound NCCCC[C@@H](C(=O)N[C@@H](CO)C(O)=O)NC(=O)[C@@H](N)CCC(N)=O ZEEPYMXTJWIMSN-GUBZILKMSA-N 0.000 claims 2
- LGWNISYVKDNJRP-FXQIFTODSA-N Gln-Ser-Gln Chemical compound [H]N[C@@H](CCC(N)=O)C(=O)N[C@@H](CO)C(=O)N[C@@H](CCC(N)=O)C(O)=O LGWNISYVKDNJRP-FXQIFTODSA-N 0.000 claims 2
- SXFPZRRVWSUYII-KBIXCLLPSA-N Gln-Ser-Ile Chemical compound CC[C@H](C)[C@@H](C(=O)O)NC(=O)[C@H](CO)NC(=O)[C@H](CCC(=O)N)N SXFPZRRVWSUYII-KBIXCLLPSA-N 0.000 claims 2
- GJLXZITZLUUXMJ-NHCYSSNCSA-N Gln-Val-Met Chemical compound CC(C)[C@@H](C(=O)N[C@@H](CCSC)C(=O)O)NC(=O)[C@H](CCC(=O)N)N GJLXZITZLUUXMJ-NHCYSSNCSA-N 0.000 claims 2
- VGBSZQSKQRMLHD-MNXVOIDGSA-N Glu-Leu-Ile Chemical compound [H]N[C@@H](CCC(O)=O)C(=O)N[C@@H](CC(C)C)C(=O)N[C@@H]([C@@H](C)CC)C(O)=O VGBSZQSKQRMLHD-MNXVOIDGSA-N 0.000 claims 2
- ADDYYRVQQZFIMW-MNXVOIDGSA-N Ile-Lys-Glu Chemical compound CC[C@H](C)[C@@H](C(=O)N[C@@H](CCCCN)C(=O)N[C@@H](CCC(=O)O)C(=O)O)N ADDYYRVQQZFIMW-MNXVOIDGSA-N 0.000 claims 2
- JZBVBOKASHNXAD-NAKRPEOUSA-N Ile-Val-Ser Chemical compound CC[C@H](C)[C@@H](C(=O)N[C@@H](C(C)C)C(=O)N[C@@H](CO)C(=O)O)N JZBVBOKASHNXAD-NAKRPEOUSA-N 0.000 claims 2
- GQUDMNDPQTXZRV-DCAQKATOSA-N Lys-Arg-Asp Chemical compound [H]N[C@@H](CCCCN)C(=O)N[C@@H](CCCNC(N)=N)C(=O)N[C@@H](CC(O)=O)C(O)=O GQUDMNDPQTXZRV-DCAQKATOSA-N 0.000 claims 2
- YVSHZSUKQHNDHD-KKUMJFAQSA-N Lys-Asn-Phe Chemical compound C1=CC=C(C=C1)C[C@@H](C(=O)O)NC(=O)[C@H](CC(=O)N)NC(=O)[C@H](CCCCN)N YVSHZSUKQHNDHD-KKUMJFAQSA-N 0.000 claims 2
- QUYCUALODHJQLK-CIUDSAMLSA-N Lys-Asp-Asp Chemical compound [H]N[C@@H](CCCCN)C(=O)N[C@@H](CC(O)=O)C(=O)N[C@@H](CC(O)=O)C(O)=O QUYCUALODHJQLK-CIUDSAMLSA-N 0.000 claims 2
- XIZQPFCRXLUNMK-BZSNNMDCSA-N Lys-Leu-Phe Chemical compound CC(C)C[C@@H](C(=O)N[C@@H](CC1=CC=CC=C1)C(=O)O)NC(=O)[C@H](CCCCN)N XIZQPFCRXLUNMK-BZSNNMDCSA-N 0.000 claims 2
- CDNPIRSCAFMMBE-SRVKXCTJSA-N Phe-Asn-Ser Chemical compound [H]N[C@@H](CC1=CC=CC=C1)C(=O)N[C@@H](CC(N)=O)C(=O)N[C@@H](CO)C(O)=O CDNPIRSCAFMMBE-SRVKXCTJSA-N 0.000 claims 2
- FRMKIPSIZSFTTE-HJOGWXRNSA-N Phe-Tyr-Phe Chemical compound [H]N[C@@H](CC1=CC=CC=C1)C(=O)N[C@@H](CC1=CC=C(O)C=C1)C(=O)N[C@@H](CC1=CC=CC=C1)C(O)=O FRMKIPSIZSFTTE-HJOGWXRNSA-N 0.000 claims 2
- ADJDNJCSPNFFPI-FXQIFTODSA-N Ser-Pro-Ala Chemical compound OC(=O)[C@H](C)NC(=O)[C@@H]1CCCN1C(=O)[C@@H](N)CO ADJDNJCSPNFFPI-FXQIFTODSA-N 0.000 claims 2
- XWYUBUYQMOUFRQ-IFFSRLJSSA-N Val-Glu-Thr Chemical compound C[C@H]([C@@H](C(=O)O)NC(=O)[C@H](CCC(=O)O)NC(=O)[C@H](C(C)C)N)O XWYUBUYQMOUFRQ-IFFSRLJSSA-N 0.000 claims 2
- HPANGHISDXDUQY-ULQDDVLXSA-N Val-Lys-Phe Chemical compound CC(C)[C@@H](C(=O)N[C@@H](CCCCN)C(=O)N[C@@H](CC1=CC=CC=C1)C(=O)O)N HPANGHISDXDUQY-ULQDDVLXSA-N 0.000 claims 2
- 108010056243 alanylalanine Proteins 0.000 claims 2
- 108010062796 arginyllysine Proteins 0.000 claims 2
- 108010040443 aspartyl-aspartic acid Proteins 0.000 claims 2
- 108010044348 lysyl-glutamyl-aspartic acid Proteins 0.000 claims 2
- 108700023046 methionyl-leucyl-phenylalanine Proteins 0.000 claims 2
- 108010073025 phenylalanylphenylalanine Proteins 0.000 claims 2
- 108010061238 threonyl-glycine Proteins 0.000 claims 2
- GSCLWXDNIMNIJE-ZLUOBGJFSA-N Ala-Asp-Asn Chemical compound [H]N[C@@H](C)C(=O)N[C@@H](CC(O)=O)C(=O)N[C@@H](CC(N)=O)C(O)=O GSCLWXDNIMNIJE-ZLUOBGJFSA-N 0.000 claims 1
- NJPMYXWVWQWCSR-ACZMJKKPSA-N Ala-Glu-Asn Chemical compound C[C@H](N)C(=O)N[C@@H](CCC(O)=O)C(=O)N[C@@H](CC(N)=O)C(O)=O NJPMYXWVWQWCSR-ACZMJKKPSA-N 0.000 claims 1
- BTBUEVAGZCKULD-XPUUQOCRSA-N Ala-Gly-His Chemical compound C[C@H](N)C(=O)NCC(=O)N[C@H](C(O)=O)CC1=CN=CN1 BTBUEVAGZCKULD-XPUUQOCRSA-N 0.000 claims 1
- GIVATXIGCXFQQA-FXQIFTODSA-N Arg-Ala-Ser Chemical compound OC[C@@H](C(O)=O)NC(=O)[C@H](C)NC(=O)[C@@H](N)CCCN=C(N)N GIVATXIGCXFQQA-FXQIFTODSA-N 0.000 claims 1
- QEKBCDODJBBWHV-GUBZILKMSA-N Arg-Arg-Ala Chemical compound [H]N[C@@H](CCCNC(N)=N)C(=O)N[C@@H](CCCNC(N)=N)C(=O)N[C@@H](C)C(O)=O QEKBCDODJBBWHV-GUBZILKMSA-N 0.000 claims 1
- FSNVAJOPUDVQAR-AVGNSLFASA-N Arg-Lys-Arg Chemical compound NC(=N)NCCC[C@H](N)C(=O)N[C@@H](CCCCN)C(=O)N[C@@H](CCCNC(N)=N)C(O)=O FSNVAJOPUDVQAR-AVGNSLFASA-N 0.000 claims 1
- BNYNOWJESJJIOI-XUXIUFHCSA-N Arg-Lys-Ile Chemical compound CC[C@H](C)[C@@H](C(=O)O)NC(=O)[C@H](CCCCN)NC(=O)[C@H](CCCN=C(N)N)N BNYNOWJESJJIOI-XUXIUFHCSA-N 0.000 claims 1
- YVXRYLVELQYAEQ-SRVKXCTJSA-N Asn-Leu-Lys Chemical compound CC(C)C[C@@H](C(=O)N[C@@H](CCCCN)C(=O)O)NC(=O)[C@H](CC(=O)N)N YVXRYLVELQYAEQ-SRVKXCTJSA-N 0.000 claims 1
- GGRSYTUJHAZTFN-IHRRRGAJSA-N Asp-Pro-Tyr Chemical compound C1C[C@H](N(C1)C(=O)[C@H](CC(=O)O)N)C(=O)N[C@@H](CC2=CC=C(C=C2)O)C(=O)O GGRSYTUJHAZTFN-IHRRRGAJSA-N 0.000 claims 1
- JFSNBQJNDMXMQF-XHNCKOQMSA-N Gln-Asp-Pro Chemical compound C1C[C@@H](N(C1)C(=O)[C@H](CC(=O)O)NC(=O)[C@H](CCC(=O)N)N)C(=O)O JFSNBQJNDMXMQF-XHNCKOQMSA-N 0.000 claims 1
- FALJZCPMTGJOHX-SRVKXCTJSA-N Gln-Met-Leu Chemical compound [H]N[C@@H](CCC(N)=O)C(=O)N[C@@H](CCSC)C(=O)N[C@@H](CC(C)C)C(O)=O FALJZCPMTGJOHX-SRVKXCTJSA-N 0.000 claims 1
- LKDIBBOKUAASNP-FXQIFTODSA-N Glu-Ala-Glu Chemical compound OC(=O)CC[C@H](N)C(=O)N[C@@H](C)C(=O)N[C@@H](CCC(O)=O)C(O)=O LKDIBBOKUAASNP-FXQIFTODSA-N 0.000 claims 1
- MRWYPDWDZSLWJM-ACZMJKKPSA-N Glu-Ser-Asp Chemical compound [H]N[C@@H](CCC(O)=O)C(=O)N[C@@H](CO)C(=O)N[C@@H](CC(O)=O)C(O)=O MRWYPDWDZSLWJM-ACZMJKKPSA-N 0.000 claims 1
- UESJMAMHDLEHGM-NHCYSSNCSA-N Gly-Ile-Leu Chemical compound NCC(=O)N[C@@H]([C@@H](C)CC)C(=O)N[C@@H](CC(C)C)C(O)=O UESJMAMHDLEHGM-NHCYSSNCSA-N 0.000 claims 1
- CLNSYANKYVMZNM-UWVGGRQHSA-N Gly-Lys-Arg Chemical compound NCCCC[C@H](NC(=O)CN)C(=O)N[C@H](C(O)=O)CCCN=C(N)N CLNSYANKYVMZNM-UWVGGRQHSA-N 0.000 claims 1
- ZZWUYQXMIFTIIY-WEDXCCLWSA-N Gly-Thr-Leu Chemical compound [H]NCC(=O)N[C@@H]([C@@H](C)O)C(=O)N[C@@H](CC(C)C)C(O)=O ZZWUYQXMIFTIIY-WEDXCCLWSA-N 0.000 claims 1
- STGQSBKUYSPPIG-CIUDSAMLSA-N His-Ser-Asp Chemical compound OC(=O)C[C@@H](C(O)=O)NC(=O)[C@H](CO)NC(=O)[C@@H](N)CC1=CN=CN1 STGQSBKUYSPPIG-CIUDSAMLSA-N 0.000 claims 1
- TWQIYNGNYNJUFM-NHCYSSNCSA-N Leu-Asn-Val Chemical compound [H]N[C@@H](CC(C)C)C(=O)N[C@@H](CC(N)=O)C(=O)N[C@@H](C(C)C)C(O)=O TWQIYNGNYNJUFM-NHCYSSNCSA-N 0.000 claims 1
- CCQLQKZTXZBXTN-NHCYSSNCSA-N Leu-Gly-Ile Chemical compound [H]N[C@@H](CC(C)C)C(=O)NCC(=O)N[C@@H]([C@@H](C)CC)C(O)=O CCQLQKZTXZBXTN-NHCYSSNCSA-N 0.000 claims 1
- WXUOJXIGOPMDJM-SRVKXCTJSA-N Leu-Lys-Asn Chemical compound CC(C)C[C@H](N)C(=O)N[C@@H](CCCCN)C(=O)N[C@@H](CC(N)=O)C(O)=O WXUOJXIGOPMDJM-SRVKXCTJSA-N 0.000 claims 1
- KPYAOIVPJKPIOU-KKUMJFAQSA-N Leu-Lys-Lys Chemical compound CC(C)C[C@H](N)C(=O)N[C@@H](CCCCN)C(=O)N[C@@H](CCCCN)C(O)=O KPYAOIVPJKPIOU-KKUMJFAQSA-N 0.000 claims 1
- GCXGCIYIHXSKAY-ULQDDVLXSA-N Leu-Phe-Arg Chemical compound [H]N[C@@H](CC(C)C)C(=O)N[C@@H](CC1=CC=CC=C1)C(=O)N[C@@H](CCCNC(N)=N)C(O)=O GCXGCIYIHXSKAY-ULQDDVLXSA-N 0.000 claims 1
- DRWMRVFCKKXHCH-BZSNNMDCSA-N Leu-Phe-Leu Chemical compound CC(C)C[C@H]([NH3+])C(=O)N[C@H](C(=O)N[C@@H](CC(C)C)C([O-])=O)CC1=CC=CC=C1 DRWMRVFCKKXHCH-BZSNNMDCSA-N 0.000 claims 1
- AEDWWMMHUGYIFD-HJGDQZAQSA-N Leu-Thr-Asn Chemical compound [H]N[C@@H](CC(C)C)C(=O)N[C@@H]([C@@H](C)O)C(=O)N[C@@H](CC(N)=O)C(O)=O AEDWWMMHUGYIFD-HJGDQZAQSA-N 0.000 claims 1
- NQCJGQHHYZNUDK-DCAQKATOSA-N Lys-Arg-Ser Chemical compound NCCCC[C@H](N)C(=O)N[C@H](C(=O)N[C@@H](CO)C(O)=O)CCCN=C(N)N NQCJGQHHYZNUDK-DCAQKATOSA-N 0.000 claims 1
- JBRWKVANRYPCAF-XIRDDKMYSA-N Lys-Asn-Trp Chemical compound C1=CC=C2C(=C1)C(=CN2)C[C@@H](C(=O)O)NC(=O)[C@H](CC(=O)N)NC(=O)[C@H](CCCCN)N JBRWKVANRYPCAF-XIRDDKMYSA-N 0.000 claims 1
- PBIPLDMFHAICIP-DCAQKATOSA-N Lys-Glu-Glu Chemical compound [H]N[C@@H](CCCCN)C(=O)N[C@@H](CCC(O)=O)C(=O)N[C@@H](CCC(O)=O)C(O)=O PBIPLDMFHAICIP-DCAQKATOSA-N 0.000 claims 1
- CBNMHRCLYBJIIZ-XUXIUFHCSA-N Lys-Ile-Met Chemical compound CC[C@H](C)[C@@H](C(=O)N[C@@H](CCSC)C(=O)O)NC(=O)[C@H](CCCCN)N CBNMHRCLYBJIIZ-XUXIUFHCSA-N 0.000 claims 1
- OIQSIMFSVLLWBX-VOAKCMCISA-N Lys-Leu-Thr Chemical compound [H]N[C@@H](CCCCN)C(=O)N[C@@H](CC(C)C)C(=O)N[C@@H]([C@@H](C)O)C(O)=O OIQSIMFSVLLWBX-VOAKCMCISA-N 0.000 claims 1
- LMMBAXJRYSXCOQ-ACRUOGEOSA-N Lys-Tyr-Phe Chemical compound NCCCC[C@H](N)C(=O)N[C@@H](Cc1ccc(O)cc1)C(=O)N[C@@H](Cc1ccccc1)C(O)=O LMMBAXJRYSXCOQ-ACRUOGEOSA-N 0.000 claims 1
- CNIIKZQXBBQHCX-FXQIFTODSA-N Ser-Asp-Arg Chemical compound [H]N[C@@H](CO)C(=O)N[C@@H](CC(O)=O)C(=O)N[C@@H](CCCNC(N)=N)C(O)=O CNIIKZQXBBQHCX-FXQIFTODSA-N 0.000 claims 1
- SWSRFJZZMNLMLY-ZKWXMUAHSA-N Ser-Asp-Val Chemical compound [H]N[C@@H](CO)C(=O)N[C@@H](CC(O)=O)C(=O)N[C@@H](C(C)C)C(O)=O SWSRFJZZMNLMLY-ZKWXMUAHSA-N 0.000 claims 1
- YMAWDPHQVABADW-CIUDSAMLSA-N Ser-Gln-Met Chemical compound [H]N[C@@H](CO)C(=O)N[C@@H](CCC(N)=O)C(=O)N[C@@H](CCSC)C(O)=O YMAWDPHQVABADW-CIUDSAMLSA-N 0.000 claims 1
- NLSNVZAREYQMGR-HJGDQZAQSA-N Thr-Asp-Leu Chemical compound [H]N[C@@H]([C@@H](C)O)C(=O)N[C@@H](CC(O)=O)C(=O)N[C@@H](CC(C)C)C(O)=O NLSNVZAREYQMGR-HJGDQZAQSA-N 0.000 claims 1
- HJXOFWKCWLHYIJ-SZMVWBNQSA-N Trp-Lys-Glu Chemical compound [H]N[C@@H](CC1=CNC2=C1C=CC=C2)C(=O)N[C@@H](CCCCN)C(=O)N[C@@H](CCC(O)=O)C(O)=O HJXOFWKCWLHYIJ-SZMVWBNQSA-N 0.000 claims 1
- BGFCXQXETBDEHP-BZSNNMDCSA-N Tyr-Phe-Asn Chemical compound [H]N[C@@H](CC1=CC=C(O)C=C1)C(=O)N[C@@H](CC1=CC=CC=C1)C(=O)N[C@@H](CC(N)=O)C(O)=O BGFCXQXETBDEHP-BZSNNMDCSA-N 0.000 claims 1
- TYFLVOUZHQUBGM-IHRRRGAJSA-N Tyr-Ser-Val Chemical compound CC(C)[C@@H](C(O)=O)NC(=O)[C@H](CO)NC(=O)[C@@H](N)CC1=CC=C(O)C=C1 TYFLVOUZHQUBGM-IHRRRGAJSA-N 0.000 claims 1
- GOPQNCQSXBJAII-ULQDDVLXSA-N Tyr-Val-Lys Chemical compound CC(C)[C@@H](C(=O)N[C@@H](CCCCN)C(=O)O)NC(=O)[C@H](CC1=CC=C(C=C1)O)N GOPQNCQSXBJAII-ULQDDVLXSA-N 0.000 claims 1
- FZSPNKUFROZBSG-ZKWXMUAHSA-N Val-Ala-Asp Chemical compound CC(C)[C@H](N)C(=O)N[C@@H](C)C(=O)N[C@H](C(O)=O)CC(O)=O FZSPNKUFROZBSG-ZKWXMUAHSA-N 0.000 claims 1
- IJGPOONOTBNTFS-GVXVVHGQSA-N Val-Lys-Glu Chemical compound [H]N[C@@H](C(C)C)C(=O)N[C@@H](CCCCN)C(=O)N[C@@H](CCC(O)=O)C(O)=O IJGPOONOTBNTFS-GVXVVHGQSA-N 0.000 claims 1
- DLRZGNXCXUGIDG-KKHAAJSZSA-N Val-Thr-Asp Chemical compound C[C@H]([C@@H](C(=O)N[C@@H](CC(=O)O)C(=O)O)NC(=O)[C@H](C(C)C)N)O DLRZGNXCXUGIDG-KKHAAJSZSA-N 0.000 claims 1
- KOSRFJWDECSPRO-UHFFFAOYSA-N alpha-L-glutamyl-L-glutamic acid Natural products OC(=O)CCC(N)C(=O)NC(CCC(O)=O)C(O)=O KOSRFJWDECSPRO-UHFFFAOYSA-N 0.000 claims 1
- 108010049041 glutamylalanine Proteins 0.000 claims 1
- 108010050848 glycylleucine Proteins 0.000 claims 1
- 108010018006 histidylserine Proteins 0.000 claims 1
- 108010083708 leucyl-aspartyl-valine Proteins 0.000 claims 1
- 108010034529 leucyl-lysine Proteins 0.000 claims 1
- 238000000034 method Methods 0.000 abstract description 36
- 102000014150 Interferons Human genes 0.000 abstract description 26
- 108010050904 Interferons Proteins 0.000 abstract description 26
- 229940079322 interferon Drugs 0.000 abstract description 17
- 238000002360 preparation method Methods 0.000 abstract description 12
- 230000004071 biological effect Effects 0.000 abstract description 6
- 239000013604 expression vector Substances 0.000 abstract description 5
- 125000003275 alpha amino acid group Chemical group 0.000 abstract 1
- 230000000704 physical effect Effects 0.000 abstract 1
- 108090000623 proteins and genes Proteins 0.000 description 82
- 239000012634 fragment Substances 0.000 description 62
- 239000013612 plasmid Substances 0.000 description 55
- 108010074328 Interferon-gamma Proteins 0.000 description 48
- 240000004808 Saccharomyces cerevisiae Species 0.000 description 48
- 108020004635 Complementary DNA Proteins 0.000 description 41
- 235000014680 Saccharomyces cerevisiae Nutrition 0.000 description 41
- LFQSCWFLJHTTHZ-UHFFFAOYSA-N Ethanol Chemical compound CCO LFQSCWFLJHTTHZ-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 40
- 238000010804 cDNA synthesis Methods 0.000 description 39
- 210000004027 cell Anatomy 0.000 description 38
- 102100037850 Interferon gamma Human genes 0.000 description 34
- 239000000499 gel Substances 0.000 description 34
- 230000000694 effects Effects 0.000 description 33
- 102000011755 Phosphoglycerate Kinase Human genes 0.000 description 28
- 101001099217 Thermotoga maritima (strain ATCC 43589 / DSM 3109 / JCM 10099 / NBRC 100826 / MSB8) Triosephosphate isomerase Proteins 0.000 description 28
- 235000001014 amino acid Nutrition 0.000 description 25
- 108020004999 messenger RNA Proteins 0.000 description 24
- 241000588724 Escherichia coli Species 0.000 description 22
- 239000000523 sample Substances 0.000 description 22
- 239000000047 product Substances 0.000 description 21
- 239000013598 vector Substances 0.000 description 21
- 108091032973 (ribonucleotides)n+m Proteins 0.000 description 20
- 239000000203 mixture Substances 0.000 description 16
- 238000004519 manufacturing process Methods 0.000 description 15
- FAPWRFPIFSIZLT-UHFFFAOYSA-M Sodium chloride Chemical compound [Na+].[Cl-] FAPWRFPIFSIZLT-UHFFFAOYSA-M 0.000 description 14
- 238000004113 cell culture Methods 0.000 description 14
- 108020005029 5' Flanking Region Proteins 0.000 description 13
- HRPVXLWXLXDGHG-UHFFFAOYSA-N Acrylamide Chemical compound NC(=O)C=C HRPVXLWXLXDGHG-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 13
- 239000003795 chemical substances by application Substances 0.000 description 13
- LYCAIKOWRPUZTN-UHFFFAOYSA-N Ethylene glycol Chemical compound OCCO LYCAIKOWRPUZTN-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 12
- 108090000467 Interferon-beta Proteins 0.000 description 12
- 102000004169 proteins and genes Human genes 0.000 description 12
- 108010047761 Interferon-alpha Proteins 0.000 description 11
- 102000006992 Interferon-alpha Human genes 0.000 description 11
- 102000008070 Interferon-gamma Human genes 0.000 description 11
- 108010076504 Protein Sorting Signals Proteins 0.000 description 11
- 238000001962 electrophoresis Methods 0.000 description 11
- 235000018102 proteins Nutrition 0.000 description 11
- HEDRZPFGACZZDS-UHFFFAOYSA-N Chloroform Chemical compound ClC(Cl)Cl HEDRZPFGACZZDS-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 10
- 101000959820 Homo sapiens Interferon alpha-1/13 Proteins 0.000 description 10
- 102100040019 Interferon alpha-1/13 Human genes 0.000 description 10
- 238000006243 chemical reaction Methods 0.000 description 10
- 244000005700 microbiome Species 0.000 description 10
- 230000010076 replication Effects 0.000 description 10
- 108091008146 restriction endonucleases Proteins 0.000 description 10
- 239000000243 solution Substances 0.000 description 10
- 102000004594 DNA Polymerase I Human genes 0.000 description 9
- 108010017826 DNA Polymerase I Proteins 0.000 description 9
- 238000009396 hybridization Methods 0.000 description 9
- 229940047124 interferons Drugs 0.000 description 9
- OHDXDNUPVVYWOV-UHFFFAOYSA-N n-methyl-1-(2-naphthalen-1-ylsulfanylphenyl)methanamine Chemical compound CNCC1=CC=CC=C1SC1=CC=CC2=CC=CC=C12 OHDXDNUPVVYWOV-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 9
- ISWSIDIOOBJBQZ-UHFFFAOYSA-N phenol group Chemical group C1(=CC=CC=C1)O ISWSIDIOOBJBQZ-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 9
- 102100026720 Interferon beta Human genes 0.000 description 8
- 238000007792 addition Methods 0.000 description 8
- 229960000723 ampicillin Drugs 0.000 description 8
- AVKUERGKIZMTKX-NJBDSQKTSA-N ampicillin Chemical compound C1([C@@H](N)C(=O)N[C@H]2[C@H]3SC([C@@H](N3C2=O)C(O)=O)(C)C)=CC=CC=C1 AVKUERGKIZMTKX-NJBDSQKTSA-N 0.000 description 8
- 230000000840 anti-viral effect Effects 0.000 description 8
- 238000005516 engineering process Methods 0.000 description 8
- 238000003780 insertion Methods 0.000 description 8
- 230000037431 insertion Effects 0.000 description 8
- 230000001580 bacterial effect Effects 0.000 description 7
- 230000015556 catabolic process Effects 0.000 description 7
- 238000005119 centrifugation Methods 0.000 description 7
- 238000010276 construction Methods 0.000 description 7
- 238000006731 degradation reaction Methods 0.000 description 7
- 239000011780 sodium chloride Substances 0.000 description 7
- 210000001519 tissue Anatomy 0.000 description 7
- 238000013519 translation Methods 0.000 description 7
- 239000004098 Tetracycline Substances 0.000 description 6
- YTRQFSDWAXHJCC-UHFFFAOYSA-N chloroform;phenol Chemical compound ClC(Cl)Cl.OC1=CC=CC=C1 YTRQFSDWAXHJCC-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 6
- 239000002609 medium Substances 0.000 description 6
- 239000002773 nucleotide Substances 0.000 description 6
- 125000003729 nucleotide group Chemical group 0.000 description 6
- 229920002401 polyacrylamide Polymers 0.000 description 6
- 239000006228 supernatant Substances 0.000 description 6
- 229960002180 tetracycline Drugs 0.000 description 6
- 229930101283 tetracycline Natural products 0.000 description 6
- 235000019364 tetracycline Nutrition 0.000 description 6
- 150000003522 tetracyclines Chemical class 0.000 description 6
- 230000003612 virological effect Effects 0.000 description 6
- 108020004705 Codon Proteins 0.000 description 5
- 239000000020 Nitrocellulose Substances 0.000 description 5
- 101150006914 TRP1 gene Proteins 0.000 description 5
- 230000001413 cellular effect Effects 0.000 description 5
- 238000002474 experimental method Methods 0.000 description 5
- 210000002950 fibroblast Anatomy 0.000 description 5
- 230000013595 glycosylation Effects 0.000 description 5
- 210000000265 leukocyte Anatomy 0.000 description 5
- 239000000463 material Substances 0.000 description 5
- 229920001220 nitrocellulos Polymers 0.000 description 5
- 230000008488 polyadenylation Effects 0.000 description 5
- 238000000746 purification Methods 0.000 description 5
- 238000013518 transcription Methods 0.000 description 5
- 230000035897 transcription Effects 0.000 description 5
- 230000009466 transformation Effects 0.000 description 5
- 238000011282 treatment Methods 0.000 description 5
- OSJPPGNTCRNQQC-UWTATZPHSA-N 3-phospho-D-glyceric acid Chemical compound OC(=O)[C@H](O)COP(O)(O)=O OSJPPGNTCRNQQC-UWTATZPHSA-N 0.000 description 4
- IJGRMHOSHXDMSA-UHFFFAOYSA-N Atomic nitrogen Chemical compound N#N IJGRMHOSHXDMSA-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 4
- 239000006144 Dulbecco’s modified Eagle's medium Substances 0.000 description 4
- 108010042407 Endonucleases Proteins 0.000 description 4
- 102000004533 Endonucleases Human genes 0.000 description 4
- 102000004190 Enzymes Human genes 0.000 description 4
- 108090000790 Enzymes Proteins 0.000 description 4
- 102000003996 Interferon-beta Human genes 0.000 description 4
- QIVBCDIJIAJPQS-VIFPVBQESA-N L-tryptophane Chemical compound C1=CC=C2C(C[C@H](N)C(O)=O)=CNC2=C1 QIVBCDIJIAJPQS-VIFPVBQESA-N 0.000 description 4
- 241001460678 Napo <wasp> Species 0.000 description 4
- 108700026244 Open Reading Frames Proteins 0.000 description 4
- 108091000080 Phosphotransferase Proteins 0.000 description 4
- 238000002105 Southern blotting Methods 0.000 description 4
- QIVBCDIJIAJPQS-UHFFFAOYSA-N Tryptophan Natural products C1=CC=C2C(CC(N)C(O)=O)=CNC2=C1 QIVBCDIJIAJPQS-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 4
- LEHOTFFKMJEONL-UHFFFAOYSA-N Uric Acid Chemical compound N1C(=O)NC(=O)C2=C1NC(=O)N2 LEHOTFFKMJEONL-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 4
- TVWHNULVHGKJHS-UHFFFAOYSA-N Uric acid Natural products N1C(=O)NC(=O)C2NC(=O)NC21 TVWHNULVHGKJHS-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 4
- 239000011543 agarose gel Substances 0.000 description 4
- 230000000259 anti-tumor effect Effects 0.000 description 4
- 230000015572 biosynthetic process Effects 0.000 description 4
- 239000000872 buffer Substances 0.000 description 4
- 238000012512 characterization method Methods 0.000 description 4
- 238000011161 development Methods 0.000 description 4
- 230000018109 developmental process Effects 0.000 description 4
- 230000006870 function Effects 0.000 description 4
- 238000006206 glycosylation reaction Methods 0.000 description 4
- 238000000338 in vitro Methods 0.000 description 4
- 238000002955 isolation Methods 0.000 description 4
- 210000004698 lymphocyte Anatomy 0.000 description 4
- 230000000813 microbial effect Effects 0.000 description 4
- 230000035772 mutation Effects 0.000 description 4
- 239000008194 pharmaceutical composition Substances 0.000 description 4
- 238000011160 research Methods 0.000 description 4
- 238000012216 screening Methods 0.000 description 4
- 230000002103 transcriptional effect Effects 0.000 description 4
- 229940116269 uric acid Drugs 0.000 description 4
- 229920001817 Agar Polymers 0.000 description 3
- 229920000936 Agarose Polymers 0.000 description 3
- 108091026890 Coding region Proteins 0.000 description 3
- 239000003298 DNA probe Substances 0.000 description 3
- 230000004543 DNA replication Effects 0.000 description 3
- IAZDPXIOMUYVGZ-UHFFFAOYSA-N Dimethylsulphoxide Chemical compound CS(C)=O IAZDPXIOMUYVGZ-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 3
- 241001302584 Escherichia coli str. K-12 substr. W3110 Species 0.000 description 3
- WQZGKKKJIJFFOK-GASJEMHNSA-N Glucose Natural products OC[C@H]1OC(O)[C@H](O)[C@@H](O)[C@@H]1O WQZGKKKJIJFFOK-GASJEMHNSA-N 0.000 description 3
- 241000282412 Homo Species 0.000 description 3
- 108091092195 Intron Proteins 0.000 description 3
- 241001529936 Murinae Species 0.000 description 3
- 125000001429 N-terminal alpha-amino-acid group Chemical group 0.000 description 3
- 108091034057 RNA (poly(A)) Proteins 0.000 description 3
- HEMHJVSKTPXQMS-UHFFFAOYSA-M Sodium hydroxide Chemical compound [OH-].[Na+] HEMHJVSKTPXQMS-UHFFFAOYSA-M 0.000 description 3
- 239000002253 acid Substances 0.000 description 3
- 239000000853 adhesive Substances 0.000 description 3
- 230000001070 adhesive effect Effects 0.000 description 3
- 239000008272 agar Substances 0.000 description 3
- 150000001875 compounds Chemical class 0.000 description 3
- 238000012217 deletion Methods 0.000 description 3
- 230000037430 deletion Effects 0.000 description 3
- 230000029087 digestion Effects 0.000 description 3
- 239000013613 expression plasmid Substances 0.000 description 3
- 239000000284 extract Substances 0.000 description 3
- 238000000605 extraction Methods 0.000 description 3
- 238000005194 fractionation Methods 0.000 description 3
- 229940044627 gamma-interferon Drugs 0.000 description 3
- 238000001502 gel electrophoresis Methods 0.000 description 3
- 239000008103 glucose Substances 0.000 description 3
- 239000001963 growth medium Substances 0.000 description 3
- 230000004957 immunoregulator effect Effects 0.000 description 3
- 230000001506 immunosuppresive effect Effects 0.000 description 3
- 230000006698 induction Effects 0.000 description 3
- 108020004707 nucleic acids Proteins 0.000 description 3
- 102000039446 nucleic acids Human genes 0.000 description 3
- 150000007523 nucleic acids Chemical class 0.000 description 3
- 210000000287 oocyte Anatomy 0.000 description 3
- 230000037361 pathway Effects 0.000 description 3
- 210000005105 peripheral blood lymphocyte Anatomy 0.000 description 3
- 101150047627 pgk gene Proteins 0.000 description 3
- 238000011084 recovery Methods 0.000 description 3
- 239000005720 sucrose Substances 0.000 description 3
- 238000003786 synthesis reaction Methods 0.000 description 3
- 238000012360 testing method Methods 0.000 description 3
- 238000001890 transfection Methods 0.000 description 3
- 239000001226 triphosphate Substances 0.000 description 3
- 235000011178 triphosphate Nutrition 0.000 description 3
- DGVVWUTYPXICAM-UHFFFAOYSA-N β‐Mercaptoethanol Chemical compound OCCS DGVVWUTYPXICAM-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 3
- 108020004463 18S ribosomal RNA Proteins 0.000 description 2
- QKNYBSVHEMOAJP-UHFFFAOYSA-N 2-amino-2-(hydroxymethyl)propane-1,3-diol;hydron;chloride Chemical compound Cl.OCC(N)(CO)CO QKNYBSVHEMOAJP-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 2
- BFSVOASYOCHEOV-UHFFFAOYSA-N 2-diethylaminoethanol Chemical compound CCN(CC)CCO BFSVOASYOCHEOV-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 2
- 108020005065 3' Flanking Region Proteins 0.000 description 2
- 102000002260 Alkaline Phosphatase Human genes 0.000 description 2
- 108020004774 Alkaline Phosphatase Proteins 0.000 description 2
- 241000894006 Bacteria Species 0.000 description 2
- 241000282693 Cercopithecidae Species 0.000 description 2
- 108020003215 DNA Probes Proteins 0.000 description 2
- 238000012270 DNA recombination Methods 0.000 description 2
- 229920002307 Dextran Polymers 0.000 description 2
- RTZKZFJDLAIYFH-UHFFFAOYSA-N Diethyl ether Chemical compound CCOCC RTZKZFJDLAIYFH-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 2
- 241001646716 Escherichia coli K-12 Species 0.000 description 2
- 108700007698 Genetic Terminator Regions Proteins 0.000 description 2
- 241000700721 Hepatitis B virus Species 0.000 description 2
- ZDXPYRJPNDTMRX-VKHMYHEASA-N L-glutamine Chemical compound OC(=O)[C@@H](N)CCC(N)=O ZDXPYRJPNDTMRX-VKHMYHEASA-N 0.000 description 2
- FFEARJCKVFRZRR-BYPYZUCNSA-N L-methionine Chemical compound CSCC[C@H](N)C(O)=O FFEARJCKVFRZRR-BYPYZUCNSA-N 0.000 description 2
- 108091034117 Oligonucleotide Proteins 0.000 description 2
- 108010021757 Polynucleotide 5'-Hydroxyl-Kinase Proteins 0.000 description 2
- 102000008422 Polynucleotide 5'-hydroxyl-kinase Human genes 0.000 description 2
- 238000012300 Sequence Analysis Methods 0.000 description 2
- UIIMBOGNXHQVGW-UHFFFAOYSA-M Sodium bicarbonate Chemical compound [Na+].OC([O-])=O UIIMBOGNXHQVGW-UHFFFAOYSA-M 0.000 description 2
- 229930006000 Sucrose Natural products 0.000 description 2
- CZMRCDWAGMRECN-UGDNZRGBSA-N Sucrose Chemical compound O[C@H]1[C@H](O)[C@@H](CO)O[C@@]1(CO)O[C@@H]1[C@H](O)[C@@H](O)[C@H](O)[C@@H](CO)O1 CZMRCDWAGMRECN-UGDNZRGBSA-N 0.000 description 2
- XSQUKJJJFZCRTK-UHFFFAOYSA-N Urea Chemical compound NC(N)=O XSQUKJJJFZCRTK-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 2
- 241000711975 Vesicular stomatitis virus Species 0.000 description 2
- 208000036142 Viral infection Diseases 0.000 description 2
- 241000269368 Xenopus laevis Species 0.000 description 2
- 239000000427 antigen Substances 0.000 description 2
- 108091007433 antigens Proteins 0.000 description 2
- 102000036639 antigens Human genes 0.000 description 2
- 238000003556 assay Methods 0.000 description 2
- 239000011324 bead Substances 0.000 description 2
- 239000007795 chemical reaction product Substances 0.000 description 2
- 210000000349 chromosome Anatomy 0.000 description 2
- 238000003776 cleavage reaction Methods 0.000 description 2
- 238000012258 culturing Methods 0.000 description 2
- 235000018417 cysteine Nutrition 0.000 description 2
- XUJNEKJLAYXESH-UHFFFAOYSA-N cysteine Natural products SCC(N)C(O)=O XUJNEKJLAYXESH-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 2
- 230000000120 cytopathologic effect Effects 0.000 description 2
- 238000010586 diagram Methods 0.000 description 2
- 230000001747 exhibiting effect Effects 0.000 description 2
- 239000011521 glass Substances 0.000 description 2
- 108020004445 glyceraldehyde-3-phosphate dehydrogenase Proteins 0.000 description 2
- 102000006602 glyceraldehyde-3-phosphate dehydrogenase Human genes 0.000 description 2
- 230000002414 glycolytic effect Effects 0.000 description 2
- 238000001727 in vivo Methods 0.000 description 2
- 230000000977 initiatory effect Effects 0.000 description 2
- 238000002347 injection Methods 0.000 description 2
- 239000007924 injection Substances 0.000 description 2
- -1 isocytochrome c Proteins 0.000 description 2
- 230000003211 malignant effect Effects 0.000 description 2
- 210000004962 mammalian cell Anatomy 0.000 description 2
- 238000013507 mapping Methods 0.000 description 2
- 229930182817 methionine Natural products 0.000 description 2
- 230000002906 microbiologic effect Effects 0.000 description 2
- 230000002297 mitogenic effect Effects 0.000 description 2
- 229910052757 nitrogen Inorganic materials 0.000 description 2
- 235000015097 nutrients Nutrition 0.000 description 2
- 238000007911 parenteral administration Methods 0.000 description 2
- 102000020233 phosphotransferase Human genes 0.000 description 2
- 239000013600 plasmid vector Substances 0.000 description 2
- 230000008569 process Effects 0.000 description 2
- 239000011541 reaction mixture Substances 0.000 description 2
- 210000003705 ribosome Anatomy 0.000 description 2
- 230000007017 scission Effects 0.000 description 2
- 230000028327 secretion Effects 0.000 description 2
- 230000011664 signaling Effects 0.000 description 2
- 239000007787 solid Substances 0.000 description 2
- 238000000527 sonication Methods 0.000 description 2
- 238000010561 standard procedure Methods 0.000 description 2
- UCSJYZPVAKXKNQ-HZYVHMACSA-N streptomycin Chemical compound CN[C@H]1[C@H](O)[C@@H](O)[C@H](CO)O[C@H]1O[C@@H]1[C@](C=O)(O)[C@H](C)O[C@H]1O[C@@H]1[C@@H](NC(N)=N)[C@H](O)[C@@H](NC(N)=N)[C@H](O)[C@H]1O UCSJYZPVAKXKNQ-HZYVHMACSA-N 0.000 description 2
- 239000000126 substance Substances 0.000 description 2
- 238000002560 therapeutic procedure Methods 0.000 description 2
- UNXRWKVEANCORM-UHFFFAOYSA-N triphosphoric acid Chemical compound OP(O)(=O)OP(O)(=O)OP(O)(O)=O UNXRWKVEANCORM-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 2
- 239000003981 vehicle Substances 0.000 description 2
- 230000009385 viral infection Effects 0.000 description 2
- 239000012138 yeast extract Substances 0.000 description 2
- QGVLYPPODPLXMB-UBTYZVCOSA-N (1aR,1bS,4aR,7aS,7bS,8R,9R,9aS)-4a,7b,9,9a-tetrahydroxy-3-(hydroxymethyl)-1,1,6,8-tetramethyl-1,1a,1b,4,4a,7a,7b,8,9,9a-decahydro-5H-cyclopropa[3,4]benzo[1,2-e]azulen-5-one Chemical compound C1=C(CO)C[C@]2(O)C(=O)C(C)=C[C@H]2[C@@]2(O)[C@H](C)[C@@H](O)[C@@]3(O)C(C)(C)[C@H]3[C@@H]21 QGVLYPPODPLXMB-UBTYZVCOSA-N 0.000 description 1
- PLVPPLCLBIEYEA-WAYWQWQTSA-N (z)-3-(1h-indol-3-yl)prop-2-enoic acid Chemical compound C1=CC=C2C(\C=C/C(=O)O)=CNC2=C1 PLVPPLCLBIEYEA-WAYWQWQTSA-N 0.000 description 1
- GZCWLCBFPRFLKL-UHFFFAOYSA-N 1-prop-2-ynoxypropan-2-ol Chemical compound CC(O)COCC#C GZCWLCBFPRFLKL-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 1
- 101150072531 10 gene Proteins 0.000 description 1
- JKMHFZQWWAIEOD-UHFFFAOYSA-N 2-[4-(2-hydroxyethyl)piperazin-1-yl]ethanesulfonic acid Chemical compound OCC[NH+]1CCN(CCS([O-])(=O)=O)CC1 JKMHFZQWWAIEOD-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 1
- GVUOPSNMFBICMM-UHFFFAOYSA-N 5-bromo-6-morpholin-4-yl-1h-pyrimidine-2,4-dione Chemical compound OC1=NC(O)=C(Br)C(N2CCOCC2)=N1 GVUOPSNMFBICMM-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 1
- 102000013563 Acid Phosphatase Human genes 0.000 description 1
- 108010051457 Acid Phosphatase Proteins 0.000 description 1
- 101800000263 Acidic protein Proteins 0.000 description 1
- 229930024421 Adenine Natural products 0.000 description 1
- GFFGJBXGBJISGV-UHFFFAOYSA-N Adenine Chemical compound NC1=NC=NC2=C1N=CN2 GFFGJBXGBJISGV-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 1
- 108010088751 Albumins Proteins 0.000 description 1
- 102000009027 Albumins Human genes 0.000 description 1
- 102000007698 Alcohol dehydrogenase Human genes 0.000 description 1
- 108010021809 Alcohol dehydrogenase Proteins 0.000 description 1
- 101710187578 Alcohol dehydrogenase 1 Proteins 0.000 description 1
- 102100034035 Alcohol dehydrogenase 1A Human genes 0.000 description 1
- 102100039986 Apoptosis inhibitor 5 Human genes 0.000 description 1
- 239000004475 Arginine Substances 0.000 description 1
- 241000193830 Bacillus <bacterium> Species 0.000 description 1
- 101100427060 Bacillus spizizenii (strain ATCC 23059 / NRRL B-14472 / W23) thyA1 gene Proteins 0.000 description 1
- 244000063299 Bacillus subtilis Species 0.000 description 1
- 235000014469 Bacillus subtilis Nutrition 0.000 description 1
- 108091003079 Bovine Serum Albumin Proteins 0.000 description 1
- 208000035473 Communicable disease Diseases 0.000 description 1
- YHDXIZKDOIWPBW-WHFBIAKZSA-N Cys-Gln Chemical compound SC[C@H](N)C(=O)N[C@H](C(O)=O)CCC(N)=O YHDXIZKDOIWPBW-WHFBIAKZSA-N 0.000 description 1
- 102000012410 DNA Ligases Human genes 0.000 description 1
- 108010061982 DNA Ligases Proteins 0.000 description 1
- 108010008286 DNA nucleotidylexotransferase Proteins 0.000 description 1
- 102000004163 DNA-directed RNA polymerases Human genes 0.000 description 1
- 108090000626 DNA-directed RNA polymerases Proteins 0.000 description 1
- 102000007260 Deoxyribonuclease I Human genes 0.000 description 1
- 108010008532 Deoxyribonuclease I Proteins 0.000 description 1
- 108090000204 Dipeptidase 1 Proteins 0.000 description 1
- 241000710188 Encephalomyocarditis virus Species 0.000 description 1
- 241000588921 Enterobacteriaceae Species 0.000 description 1
- 241001522878 Escherichia coli B Species 0.000 description 1
- 101000867232 Escherichia coli Heat-stable enterotoxin II Proteins 0.000 description 1
- 101100153154 Escherichia phage T5 thy gene Proteins 0.000 description 1
- 108091029865 Exogenous DNA Proteins 0.000 description 1
- 108010001496 Galectin 2 Proteins 0.000 description 1
- 102100021735 Galectin-2 Human genes 0.000 description 1
- 108700039691 Genetic Promoter Regions Proteins 0.000 description 1
- 108010070600 Glucose-6-phosphate isomerase Proteins 0.000 description 1
- 102100031132 Glucose-6-phosphate isomerase Human genes 0.000 description 1
- 239000007995 HEPES buffer Substances 0.000 description 1
- 102000005548 Hexokinase Human genes 0.000 description 1
- 108700040460 Hexokinases Proteins 0.000 description 1
- 101000959871 Homo sapiens Apoptosis inhibitor 5 Proteins 0.000 description 1
- 102000002265 Human Growth Hormone Human genes 0.000 description 1
- 108010000521 Human Growth Hormone Proteins 0.000 description 1
- 239000000854 Human Growth Hormone Substances 0.000 description 1
- 108090000144 Human Proteins Proteins 0.000 description 1
- 102000003839 Human Proteins Human genes 0.000 description 1
- 238000012404 In vitro experiment Methods 0.000 description 1
- ODKSFYDXXFIFQN-BYPYZUCNSA-P L-argininium(2+) Chemical compound NC(=[NH2+])NCCC[C@H]([NH3+])C(O)=O ODKSFYDXXFIFQN-BYPYZUCNSA-P 0.000 description 1
- 229930182816 L-glutamine Natural products 0.000 description 1
- KDXKERNSBIXSRK-YFKPBYRVSA-N L-lysine Chemical compound NCCCC[C@H](N)C(O)=O KDXKERNSBIXSRK-YFKPBYRVSA-N 0.000 description 1
- GUBGYTABKSRVRQ-QKKXKWKRSA-N Lactose Natural products OC[C@H]1O[C@@H](O[C@H]2[C@H](O)[C@@H](O)C(O)O[C@@H]2CO)[C@H](O)[C@@H](O)[C@H]1O GUBGYTABKSRVRQ-QKKXKWKRSA-N 0.000 description 1
- 108091026898 Leader sequence (mRNA) Proteins 0.000 description 1
- 108090001090 Lectins Proteins 0.000 description 1
- 102000004856 Lectins Human genes 0.000 description 1
- 239000006137 Luria-Bertani broth Substances 0.000 description 1
- KDXKERNSBIXSRK-UHFFFAOYSA-N Lysine Natural products NCCCCC(N)C(O)=O KDXKERNSBIXSRK-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 1
- 239000004472 Lysine Substances 0.000 description 1
- 241001465754 Metazoa Species 0.000 description 1
- 241000699670 Mus sp. Species 0.000 description 1
- 206010028980 Neoplasm Diseases 0.000 description 1
- 229910019142 PO4 Inorganic materials 0.000 description 1
- 229930182555 Penicillin Natural products 0.000 description 1
- JGSARLDLIJGVTE-MBNYWOFBSA-N Penicillin G Chemical compound N([C@H]1[C@H]2SC([C@@H](N2C1=O)C(O)=O)(C)C)C(=O)CC1=CC=CC=C1 JGSARLDLIJGVTE-MBNYWOFBSA-N 0.000 description 1
- 239000001888 Peptone Substances 0.000 description 1
- 108010080698 Peptones Proteins 0.000 description 1
- 108010069341 Phosphofructokinases Proteins 0.000 description 1
- 102000001105 Phosphofructokinases Human genes 0.000 description 1
- 102000012288 Phosphopyruvate Hydratase Human genes 0.000 description 1
- 108010022181 Phosphopyruvate Hydratase Proteins 0.000 description 1
- 102000004160 Phosphoric Monoester Hydrolases Human genes 0.000 description 1
- 108090000608 Phosphoric Monoester Hydrolases Proteins 0.000 description 1
- 108010011939 Pyruvate Decarboxylase Proteins 0.000 description 1
- 102000017143 RNA Polymerase I Human genes 0.000 description 1
- 108010013845 RNA Polymerase I Proteins 0.000 description 1
- 102000009572 RNA Polymerase II Human genes 0.000 description 1
- 108010009460 RNA Polymerase II Proteins 0.000 description 1
- 102000014450 RNA Polymerase III Human genes 0.000 description 1
- 108010078067 RNA Polymerase III Proteins 0.000 description 1
- 239000012980 RPMI-1640 medium Substances 0.000 description 1
- 108020001027 Ribosomal DNA Proteins 0.000 description 1
- 101100313751 Rickettsia conorii (strain ATCC VR-613 / Malish 7) thyX gene Proteins 0.000 description 1
- 101150014136 SUC2 gene Proteins 0.000 description 1
- 241000293869 Salmonella enterica subsp. enterica serovar Typhimurium Species 0.000 description 1
- 229920002684 Sepharose Polymers 0.000 description 1
- IAORETPTUDBBGV-CIUDSAMLSA-N Ser-Leu-Cys Chemical compound CC(C)C[C@@H](C(=O)N[C@@H](CS)C(=O)O)NC(=O)[C@H](CO)N IAORETPTUDBBGV-CIUDSAMLSA-N 0.000 description 1
- 241000607720 Serratia Species 0.000 description 1
- 108091081024 Start codon Proteins 0.000 description 1
- 108091036066 Three prime untranslated region Proteins 0.000 description 1
- 108020004566 Transfer RNA Proteins 0.000 description 1
- 239000007983 Tris buffer Substances 0.000 description 1
- 241000251539 Vertebrata <Metazoa> Species 0.000 description 1
- 241000700605 Viruses Species 0.000 description 1
- 206010052428 Wound Diseases 0.000 description 1
- 208000027418 Wounds and injury Diseases 0.000 description 1
- JLCPHMBAVCMARE-UHFFFAOYSA-N [3-[[3-[[3-[[3-[[3-[[3-[[3-[[3-[[3-[[3-[[3-[[5-(2-amino-6-oxo-1H-purin-9-yl)-3-[[3-[[3-[[3-[[3-[[3-[[5-(2-amino-6-oxo-1H-purin-9-yl)-3-[[5-(2-amino-6-oxo-1H-purin-9-yl)-3-hydroxyoxolan-2-yl]methoxy-hydroxyphosphoryl]oxyoxolan-2-yl]methoxy-hydroxyphosphoryl]oxy-5-(5-methyl-2,4-dioxopyrimidin-1-yl)oxolan-2-yl]methoxy-hydroxyphosphoryl]oxy-5-(6-aminopurin-9-yl)oxolan-2-yl]methoxy-hydroxyphosphoryl]oxy-5-(6-aminopurin-9-yl)oxolan-2-yl]methoxy-hydroxyphosphoryl]oxy-5-(6-aminopurin-9-yl)oxolan-2-yl]methoxy-hydroxyphosphoryl]oxy-5-(6-aminopurin-9-yl)oxolan-2-yl]methoxy-hydroxyphosphoryl]oxyoxolan-2-yl]methoxy-hydroxyphosphoryl]oxy-5-(5-methyl-2,4-dioxopyrimidin-1-yl)oxolan-2-yl]methoxy-hydroxyphosphoryl]oxy-5-(4-amino-2-oxopyrimidin-1-yl)oxolan-2-yl]methoxy-hydroxyphosphoryl]oxy-5-(5-methyl-2,4-dioxopyrimidin-1-yl)oxolan-2-yl]methoxy-hydroxyphosphoryl]oxy-5-(5-methyl-2,4-dioxopyrimidin-1-yl)oxolan-2-yl]methoxy-hydroxyphosphoryl]oxy-5-(6-aminopurin-9-yl)oxolan-2-yl]methoxy-hydroxyphosphoryl]oxy-5-(6-aminopurin-9-yl)oxolan-2-yl]methoxy-hydroxyphosphoryl]oxy-5-(4-amino-2-oxopyrimidin-1-yl)oxolan-2-yl]methoxy-hydroxyphosphoryl]oxy-5-(4-amino-2-oxopyrimidin-1-yl)oxolan-2-yl]methoxy-hydroxyphosphoryl]oxy-5-(4-amino-2-oxopyrimidin-1-yl)oxolan-2-yl]methoxy-hydroxyphosphoryl]oxy-5-(6-aminopurin-9-yl)oxolan-2-yl]methoxy-hydroxyphosphoryl]oxy-5-(4-amino-2-oxopyrimidin-1-yl)oxolan-2-yl]methyl [5-(6-aminopurin-9-yl)-2-(hydroxymethyl)oxolan-3-yl] hydrogen phosphate Polymers Cc1cn(C2CC(OP(O)(=O)OCC3OC(CC3OP(O)(=O)OCC3OC(CC3O)n3cnc4c3nc(N)[nH]c4=O)n3cnc4c3nc(N)[nH]c4=O)C(COP(O)(=O)OC3CC(OC3COP(O)(=O)OC3CC(OC3COP(O)(=O)OC3CC(OC3COP(O)(=O)OC3CC(OC3COP(O)(=O)OC3CC(OC3COP(O)(=O)OC3CC(OC3COP(O)(=O)OC3CC(OC3COP(O)(=O)OC3CC(OC3COP(O)(=O)OC3CC(OC3COP(O)(=O)OC3CC(OC3COP(O)(=O)OC3CC(OC3COP(O)(=O)OC3CC(OC3COP(O)(=O)OC3CC(OC3COP(O)(=O)OC3CC(OC3COP(O)(=O)OC3CC(OC3COP(O)(=O)OC3CC(OC3COP(O)(=O)OC3CC(OC3CO)n3cnc4c(N)ncnc34)n3ccc(N)nc3=O)n3cnc4c(N)ncnc34)n3ccc(N)nc3=O)n3ccc(N)nc3=O)n3ccc(N)nc3=O)n3cnc4c(N)ncnc34)n3cnc4c(N)ncnc34)n3cc(C)c(=O)[nH]c3=O)n3cc(C)c(=O)[nH]c3=O)n3ccc(N)nc3=O)n3cc(C)c(=O)[nH]c3=O)n3cnc4c3nc(N)[nH]c4=O)n3cnc4c(N)ncnc34)n3cnc4c(N)ncnc34)n3cnc4c(N)ncnc34)n3cnc4c(N)ncnc34)O2)c(=O)[nH]c1=O JLCPHMBAVCMARE-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 1
- 238000010521 absorption reaction Methods 0.000 description 1
- 230000002378 acidificating effect Effects 0.000 description 1
- 150000007513 acids Chemical class 0.000 description 1
- 229960000643 adenine Drugs 0.000 description 1
- 230000007815 allergy Effects 0.000 description 1
- 230000002022 anti-cellular effect Effects 0.000 description 1
- 230000001028 anti-proliverative effect Effects 0.000 description 1
- 230000002155 anti-virotic effect Effects 0.000 description 1
- 230000000890 antigenic effect Effects 0.000 description 1
- 238000013459 approach Methods 0.000 description 1
- 239000008346 aqueous phase Substances 0.000 description 1
- ODKSFYDXXFIFQN-UHFFFAOYSA-N arginine Natural products OC(=O)C(N)CCCNC(N)=N ODKSFYDXXFIFQN-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 1
- CKLJMWTZIZZHCS-REOHCLBHSA-N aspartic acid group Chemical group N[C@@H](CC(=O)O)C(=O)O CKLJMWTZIZZHCS-REOHCLBHSA-N 0.000 description 1
- 230000000721 bacterilogical effect Effects 0.000 description 1
- 102000006635 beta-lactamase Human genes 0.000 description 1
- 230000000975 bioactive effect Effects 0.000 description 1
- 238000004166 bioassay Methods 0.000 description 1
- 230000003115 biocidal effect Effects 0.000 description 1
- 230000008827 biological function Effects 0.000 description 1
- 210000000601 blood cell Anatomy 0.000 description 1
- 238000009835 boiling Methods 0.000 description 1
- 229940098773 bovine serum albumin Drugs 0.000 description 1
- 238000009395 breeding Methods 0.000 description 1
- 230000001488 breeding effect Effects 0.000 description 1
- 239000008366 buffered solution Substances 0.000 description 1
- 244000309466 calf Species 0.000 description 1
- 229940041514 candida albicans extract Drugs 0.000 description 1
- 239000004202 carbamide Substances 0.000 description 1
- 150000001720 carbohydrates Chemical class 0.000 description 1
- 239000006143 cell culture medium Substances 0.000 description 1
- 230000036978 cell physiology Effects 0.000 description 1
- 210000002421 cell wall Anatomy 0.000 description 1
- 239000001913 cellulose Substances 0.000 description 1
- 229920002678 cellulose Polymers 0.000 description 1
- 238000002144 chemical decomposition reaction Methods 0.000 description 1
- 239000003638 chemical reducing agent Substances 0.000 description 1
- 238000013375 chromatographic separation Methods 0.000 description 1
- 238000004587 chromatography analysis Methods 0.000 description 1
- 230000002759 chromosomal effect Effects 0.000 description 1
- 239000000356 contaminant Substances 0.000 description 1
- 238000001816 cooling Methods 0.000 description 1
- 238000005859 coupling reaction Methods 0.000 description 1
- 239000012043 crude product Substances 0.000 description 1
- 125000000151 cysteine group Chemical group N[C@@H](CS)C(=O)* 0.000 description 1
- 230000009089 cytolysis Effects 0.000 description 1
- 108091092330 cytoplasmic RNA Proteins 0.000 description 1
- SUYVUBYJARFZHO-UHFFFAOYSA-N dATP Natural products C1=NC=2C(N)=NC=NC=2N1C1CC(O)C(COP(O)(=O)OP(O)(=O)OP(O)(O)=O)O1 SUYVUBYJARFZHO-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 1
- SUYVUBYJARFZHO-RRKCRQDMSA-N dATP Chemical compound C1=NC=2C(N)=NC=NC=2N1[C@H]1C[C@H](O)[C@@H](COP(O)(=O)OP(O)(=O)OP(O)(O)=O)O1 SUYVUBYJARFZHO-RRKCRQDMSA-N 0.000 description 1
- RGWHQCVHVJXOKC-SHYZEUOFSA-J dCTP(4-) Chemical compound O=C1N=C(N)C=CN1[C@@H]1O[C@H](COP([O-])(=O)OP([O-])(=O)OP([O-])([O-])=O)[C@@H](O)C1 RGWHQCVHVJXOKC-SHYZEUOFSA-J 0.000 description 1
- HAAZLUGHYHWQIW-KVQBGUIXSA-N dGTP Chemical compound C1=NC=2C(=O)NC(N)=NC=2N1[C@H]1C[C@H](O)[C@@H](COP(O)(=O)OP(O)(=O)OP(O)(O)=O)O1 HAAZLUGHYHWQIW-KVQBGUIXSA-N 0.000 description 1
- 230000000593 degrading effect Effects 0.000 description 1
- 239000005546 dideoxynucleotide Substances 0.000 description 1
- 238000010790 dilution Methods 0.000 description 1
- 239000012895 dilution Substances 0.000 description 1
- 201000010099 disease Diseases 0.000 description 1
- 208000037265 diseases, disorders, signs and symptoms Diseases 0.000 description 1
- VHJLVAABSRFDPM-QWWZWVQMSA-N dithiothreitol Chemical compound SC[C@@H](O)[C@H](O)CS VHJLVAABSRFDPM-QWWZWVQMSA-N 0.000 description 1
- 239000003814 drug Substances 0.000 description 1
- 239000003937 drug carrier Substances 0.000 description 1
- 238000010828 elution Methods 0.000 description 1
- 231100000655 enterotoxin Toxicity 0.000 description 1
- 230000002255 enzymatic effect Effects 0.000 description 1
- 238000012869 ethanol precipitation Methods 0.000 description 1
- ZMMJGEGLRURXTF-UHFFFAOYSA-N ethidium bromide Chemical compound [Br-].C12=CC(N)=CC=C2C2=CC=C(N)C=C2[N+](CC)=C1C1=CC=CC=C1 ZMMJGEGLRURXTF-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 1
- 229960005542 ethidium bromide Drugs 0.000 description 1
- 238000000855 fermentation Methods 0.000 description 1
- 230000004151 fermentation Effects 0.000 description 1
- 238000004108 freeze drying Methods 0.000 description 1
- 230000004927 fusion Effects 0.000 description 1
- 101150034785 gamma gene Proteins 0.000 description 1
- 125000000291 glutamic acid group Chemical group N[C@@H](CCC(O)=O)C(=O)* 0.000 description 1
- ZDXPYRJPNDTMRX-UHFFFAOYSA-N glutamine Natural products OC(=O)C(N)CCC(N)=O ZDXPYRJPNDTMRX-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 1
- 125000000487 histidyl group Chemical group [H]N([H])C(C(=O)O*)C([H])([H])C1=C([H])N([H])C([H])=N1 0.000 description 1
- 230000002209 hydrophobic effect Effects 0.000 description 1
- 239000005457 ice water Substances 0.000 description 1
- 238000011534 incubation Methods 0.000 description 1
- PLVPPLCLBIEYEA-UHFFFAOYSA-N indoleacrylic acid Natural products C1=CC=C2C(C=CC(=O)O)=CNC2=C1 PLVPPLCLBIEYEA-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 1
- 230000002401 inhibitory effect Effects 0.000 description 1
- 230000005764 inhibitory process Effects 0.000 description 1
- 230000003834 intracellular effect Effects 0.000 description 1
- 238000005304 joining Methods 0.000 description 1
- 210000003734 kidney Anatomy 0.000 description 1
- 239000008101 lactose Substances 0.000 description 1
- 239000002523 lectin Substances 0.000 description 1
- 239000007788 liquid Substances 0.000 description 1
- 230000036210 malignancy Effects 0.000 description 1
- 239000003550 marker Substances 0.000 description 1
- 239000012528 membrane Substances 0.000 description 1
- 230000004060 metabolic process Effects 0.000 description 1
- MYWUZJCMWCOHBA-VIFPVBQESA-N methamphetamine Chemical compound CN[C@@H](C)CC1=CC=CC=C1 MYWUZJCMWCOHBA-VIFPVBQESA-N 0.000 description 1
- 239000003226 mitogen Substances 0.000 description 1
- 229930014626 natural product Natural products 0.000 description 1
- 230000001613 neoplastic effect Effects 0.000 description 1
- 239000002777 nucleoside Substances 0.000 description 1
- 210000004940 nucleus Anatomy 0.000 description 1
- 201000008968 osteosarcoma Diseases 0.000 description 1
- 229940049954 penicillin Drugs 0.000 description 1
- 235000019319 peptone Nutrition 0.000 description 1
- 210000005259 peripheral blood Anatomy 0.000 description 1
- 239000011886 peripheral blood Substances 0.000 description 1
- 239000012071 phase Substances 0.000 description 1
- QGVLYPPODPLXMB-QXYKVGAMSA-N phorbol Natural products C[C@@H]1[C@@H](O)[C@]2(O)[C@H]([C@H]3C=C(CO)C[C@@]4(O)[C@H](C=C(C)C4=O)[C@@]13O)C2(C)C QGVLYPPODPLXMB-QXYKVGAMSA-N 0.000 description 1
- NBIIXXVUZAFLBC-UHFFFAOYSA-K phosphate Chemical compound [O-]P([O-])([O-])=O NBIIXXVUZAFLBC-UHFFFAOYSA-K 0.000 description 1
- 239000010452 phosphate Substances 0.000 description 1
- 238000006116 polymerization reaction Methods 0.000 description 1
- 239000005373 porous glass Substances 0.000 description 1
- 230000003389 potentiating effect Effects 0.000 description 1
- 238000001556 precipitation Methods 0.000 description 1
- 239000002243 precursor Substances 0.000 description 1
- 230000002265 prevention Effects 0.000 description 1
- 125000002924 primary amino group Chemical group [H]N([H])* 0.000 description 1
- 238000011321 prophylaxis Methods 0.000 description 1
- 230000022532 regulation of transcription, DNA-dependent Effects 0.000 description 1
- 230000002787 reinforcement Effects 0.000 description 1
- 239000003161 ribonuclease inhibitor Substances 0.000 description 1
- 239000002342 ribonucleoside Substances 0.000 description 1
- 108020004418 ribosomal RNA Proteins 0.000 description 1
- 239000006152 selective media Substances 0.000 description 1
- 238000012163 sequencing technique Methods 0.000 description 1
- 238000012882 sequential analysis Methods 0.000 description 1
- 238000013207 serial dilution Methods 0.000 description 1
- 210000002966 serum Anatomy 0.000 description 1
- 239000012679 serum free medium Substances 0.000 description 1
- 235000017557 sodium bicarbonate Nutrition 0.000 description 1
- 229910000030 sodium bicarbonate Inorganic materials 0.000 description 1
- 239000001509 sodium citrate Substances 0.000 description 1
- NLJMYIDDQXHKNR-UHFFFAOYSA-K sodium citrate Chemical compound O.O.[Na+].[Na+].[Na+].[O-]C(=O)CC(O)(CC([O-])=O)C([O-])=O NLJMYIDDQXHKNR-UHFFFAOYSA-K 0.000 description 1
- 210000000952 spleen Anatomy 0.000 description 1
- 238000010186 staining Methods 0.000 description 1
- 239000007858 starting material Substances 0.000 description 1
- 229960005322 streptomycin Drugs 0.000 description 1
- 238000006467 substitution reaction Methods 0.000 description 1
- 238000000856 sucrose gradient centrifugation Methods 0.000 description 1
- 239000013589 supplement Substances 0.000 description 1
- 239000000725 suspension Substances 0.000 description 1
- 229940124597 therapeutic agent Drugs 0.000 description 1
- 230000001225 therapeutic effect Effects 0.000 description 1
- 101150072314 thyA gene Proteins 0.000 description 1
- 231100000331 toxic Toxicity 0.000 description 1
- 230000002588 toxic effect Effects 0.000 description 1
- 238000012546 transfer Methods 0.000 description 1
- 230000032258 transport Effects 0.000 description 1
- LENZDBCJOHFCAS-UHFFFAOYSA-N tris Chemical compound OCC(N)(CO)CO LENZDBCJOHFCAS-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 1
- 210000004881 tumor cell Anatomy 0.000 description 1
- 238000011144 upstream manufacturing Methods 0.000 description 1
- 238000005406 washing Methods 0.000 description 1
- XLYOFNOQVPJJNP-UHFFFAOYSA-N water Substances O XLYOFNOQVPJJNP-UHFFFAOYSA-N 0.000 description 1
Landscapes
- Preparation Of Compounds By Using Micro-Organisms (AREA)
- Micro-Organisms Or Cultivation Processes Thereof (AREA)
Abstract
Изобретението се отнася до получаването на нов чист полипептид чрез рекомбинантната днк техника с участието на който и да е от познатите експресионни вектори и гостоприемникови култури. Полипептидът, човешки имунен (гама) интерферон (ifn), се изолира и характеризира чрез неговите днк и аминокиселинни последователности, физични отнасяния и биологична активност. 5 претенцииThe invention relates to the preparation of a new pure polypeptide by the recombinant DNA technique with the participation of any of the known expression vectors and host cultures. The polypeptide, human immune (gamma) interferon (ifn), was isolated and characterized by its DNA and amino acid sequences, physical properties and biological activity. 5 claims
Description
Настоящото изобретение се отнася до областта на рекомбинантната ДНК технология, до средствата и методите, които използва тази техника при разкриването на ДНК последователността и предполагаемата амино киселинна последователност за човешкия имунен интерферон и неговото получаване, както и различните продукти при това получаване и тяхната употреба.The present invention relates to the field of recombinant DNA technology, to the means and methods used by this technique for the disclosure of the DNA sequence and the putative amino acid sequence for human immune interferon and its preparation, as well as various products for its preparation and use.
По-специално, настоящото изобретение се отнася до изолирането и идентифицирането на ДНК последователности, кодиращи човешкия имунен интерферон и до структурите на рекомбинантни ДНК експресионни средства, съдържащи такива ДНК последователности, оперативно свързани към експресионни промоторни последователности, както и до експресионните средства, конструирани по този начин. В друг аспект, настоящото изобретение се отнася до гостоприемникови културални системи, като различни клетъчни култури, трансформирани е подобни експресионни средства и по този начин насочени за експресия на ДНК последователностите, посочени по-горе. В още един аспект това изобретение се отнася до средствата и методите за превръщане на крайните продукти на подобна експресия в нови по своята същност, като например фармацевтични състави, приложими за профилактика или терапия на хора.В предпочитаните изпълнения настоящото изобретение осигурява специални експресионни средства, които са съгласувани,така както е продуциран и секретиран човешкият имунен интерферон от гостоприемниковите клетки в зряла форма. В допълнение,настоящото изобретение се отнася до различни методи, приложими за получаване на посочените ДНК последователности, гостоприемникови културални системи и крайни продукти и до специфичните и свързани с тях варианти на изпълнение.More particularly, the present invention relates to the isolation and identification of DNA sequences encoding human immune interferon and to structures of recombinant DNA expression agents containing such DNA sequences operatively linked to expression promoter sequences, as well as to expression constructs constructed therein. way. In another aspect, the present invention relates to host culture systems, such as different cell cultures, similar expression agents have been transformed and thus targeted for expression of the DNA sequences mentioned above. In another aspect, this invention relates to the means and methods of converting end products of similar expression into novel ones, such as pharmaceutical compositions useful for the prophylaxis or therapy of humans. In preferred embodiments, the present invention provides special expression agents that are co-ordinated as human immune interferon is produced and secreted by the host cells in mature form. In addition, the present invention relates to various methods applicable to the production of said DNA sequences, host culture systems and end products and to specific and related embodiments thereof.
Настоящото изобретение произтича частично от откриването на ДНК последователността и предполагаемите амино киселинни секвенции, кодиращи човешкия имунен интерферон. В допълнение настоящото изобретение обезпечава секвенционна информация относно 3 и 5 фланкиращите последователности за човешкия имуноинтерферонен ген, улесняващи in vitro свързването им в експресионните средства. По-специално, осигурява се 5 ДНК сегмента, кодиращ предполагаемия ендогенен сигнален полипептид, който непосредствено предшевства амино киселинната последователност на предполагаемия зрял човешки имунен интерферон. Тези открития, на свой ред, дават възможност за развиване на средствата и методите за получаване, чрез ДНК технологията, на задоволително количество от човешкия имунен интерферон, така че да стане възможно, от друга страна, определянето на неговите биохимични свойства и биоактивност. Публикациите и другите материали,използвани да осветлят нивото на изобретението, и в специални случаи, да осигурят допълнителни детайли с оглед практическото им използване, са включени в приложената литературна справка.The present invention derives in part from the discovery of the DNA sequence and putative amino acid sequences encoding human immune interferon. In addition, the present invention provides sequential information on the 3 and 5 flanking sequences for the human immunointerferon gene facilitating their in vitro binding to expression agents. In particular, there is provided 5 DNA segments encoding the putative endogenous signal polypeptide that immediately precedes the amino acid sequence of the putative mature human immune interferon. These findings, in turn, allow the development of the means and methods of obtaining, through DNA technology, a sufficient amount of human immune interferon to make it possible, on the other hand, to determine its biochemical properties and bioactivity. Publications and other materials used to illuminate the level of the invention and, in special cases, to provide additional details for their practical use, are included in the accompanying references.
НИВО НА ИЗОБРЕТЕНИЕТОBACKGROUND OF THE INVENTION
А. Човешки имунен интерферонA. Human immune interferon
Човешкият интерферон се класифицира в три групи на базата на различията в антигенността и биохимичните му свойства.Human interferon is classified into three groups based on differences in its antigenicity and biochemical properties.
Първата група обхваща семейство от левкоцитни интерферони ( а -IFN, LelF или IFN - а), които нормално се продуцират главно от конституентни клетки на човешка кръв при вирусна индукция. Установено е, че се продуцират и по микробиологичен път и са биологично актив ни(1,2,3). Техните биологични свойства подсказват използването им в клиниката като терапевтични агенти за лечение на вирусни инфекции и злокачествени състояния (4).The first group comprises a family of leukocyte interferons (? -IFN, LelF or IFN -?), Which are normally produced mainly by constitutive human blood cells upon viral induction. They are also produced by a microbiological pathway and are biologically active (1,2,3). Their biological properties suggest their use in the clinic as therapeutic agents for the treatment of viral infections and malignancies (4).
Във втората група е човешкият фибробластен интерферон (βинтерферон, FIF или IFN-β ), нормално продуциран от фибробласти при вирусна индукция, продуциран също и по микробиологичен път, и за който е установено, че проявява широк кръг биологични активности (5).Чрез клинични изследвания е установена и тяхната потенциална терапевтична значимост. Левкоцитните и фибробластни интерферони проявяват много ясно сходство в техните биологични свойства, незамисимо от факта, че степента на хомоложност на амино киселинно ниво е относително ниска. В допълнение, двете групи интерферони съдържат от 165 до 166 амино киселини и са киселинно стоилни протеини.In the second group is human fibroblast interferon (βinterferon, FIF or IFN-β), normally produced by fibroblasts in viral induction, also produced by a microbiological pathway and found to exhibit a wide range of biological activities (5). studies and their potential therapeutic relevance have been identified. Leukocyte and fibroblast interferons show very clear similarities in their biological properties, irrespective of the fact that the degree of homology at the amino acid level is relatively low. In addition, the two interferon groups contain from 165 to 166 amino acids and are acidic proteins.
1.Човешкият имунен интерферон ( γ - интерферон, ΙΙΝ или IFN -γ ), към който се причислява този интерферон, в противоположност на α и β- интерфероните, е pH 2 лабилен, продуцира се главно чрез митогенна индукция на лимфоцити и е ясно антигенно отличим. Доколкото по настоящем човешкият имунен интерферон може да бъде открит в много малки количества, неговото охарактеризиране е твърде затруднено. Но напоследък е докладвано за твърде екстензивното все още частично пречистване на човешкия имунен интерферон ¢6). Съединението се продуцира от лимфоцитни култури, стимулирани от ^бинация на фитохемаглутинин и форболов етерк.бпречистено посредством секвенционно хроматографско разделяне. Тази процедура води до получаването на продукт с молекулно тегло 58 000.1. Human immune interferon (γ - interferon, ΙΙΝ or IFN-γ) to which this interferon is assigned, in contrast to α and β-interferons, is pH 2 labile, produced mainly by mitogenic induction of lymphocytes and is clearly antigenic distinguishable. Insofar as human immune interferon can now be detected in very small amounts, its characterization is very difficult. However, the very extensive still partial purification of human immune interferon (6) has recently been reported. The compound is produced from lymphocyte cultures stimulated by the phinochemistry of phytohaemagglutinin and phorbol ether purified by sequential chromatographic separation. This procedure results in a product with a molecular weight of 58,000.
2.Човешкият имунен интерферон е продуциран в много малки количества чрез транслация на тРНК в ооцити, показвайки характеристика на интерферонова активност,сходна на тази за човешкия имуноинтерферон и по този начин изразявайки надеждата, че имуноинтерферонова сДНК е възможно да бъде синтезирана и клонирана (7).2. Human immune interferon is produced in very small amounts by translating mRNA into oocytes, exhibiting a characteristic of interferon activity similar to that of human immunointerferon, and thus expressing the hope that immunointerferon cDNA can be synthesized (and) cloned (7) .
3.Количеството на имуноинтерферона, получено досега,е наистина недостатъчно за провеждане на недвусмислени експерименти за охарактеризиране и установяване на биологичните свойства на пречистени компоненти. Независимо от това, експериментите in vitro , проведени със суров продукт, а така също и in vivo експерименти с муринови γ - интерферонови препарати предполагат, че първичната функция на имуноинтерферона може да бъде както на един имунорегулаторен агент ¢8, 9}.Имуноинтерферона притежава не само антивирусна и антиклетъчна активност, което е общо за всички човешки интерферони, но показва и потенциращо въздействие върху тези активности с а- и β- интерферон ¢10). Освен това, in vitro антипролиферативниягефект на γ - интерферона върху туморни клетки, както е докладвано, възлиза на 10 до 100 - пъти по-голям от този на останалите интерферонови класове (8, 11, 12).Този резултат, заедно е неговата имунорегулаторна роля (8, 9) предполага много по- ярко изразени антитуморни възможности за IFN γ , отколкото за IFN -a IFN - β. Наистина, in vivo експерименти с мишки и муринови IFN - γ показват ясно превъзходство над антивирусно индуцираните интерферони в техния антитуморен ефект срещу остеогенна саркома Q3).3.The amount of immunointerferon obtained so far is indeed insufficient to conduct unambiguous experiments to characterize and establish the biological properties of the purified components. Nevertheless, in vitro experiments with the crude product as well as in vivo experiments with murine γ - interferon preparations suggest that the primary function of the immunointerferon may be as of one immunoregulatory agent ¢ 8, 9}. only antiviral and anticellular activity, which is common to all human interferons, but also shows a potentiating effect on these activities with α- and β-interferon (10). In addition, the in vitro antiproliferative effect of γ - interferon on tumor cells has been reported to be 10 to 100-fold greater than that of other interferon classes (8, 11, 12) .This result, together, is its immunoregulatory role (8, 9) suggests much more pronounced antitumor potential for IFN γ than for IFN-α IFN-β. Indeed, in vivo experiments in mice and murine IFN - γ show a clear superiority over antiviral induced interferons in their antitumor effect against osteogenic sarcoma Q3).
Всички тези изследвания, до настоящето изобретение, е трябвало да бъдат провеждани с твърде сурови препарати.Независимо от това, те наистина предполагат много важни биологични функции за имуноинтерферона.All these studies, up to the present invention, were to be carried out with too harsh preparations. Nevertheless, they did suggest very important biological functions for immunointerferon.
Последният притежава не само потенциално асоциирана антивирусна активност, но и по всяка вероятност също и силна имунорегулаторна и антитуморна активност, които ясно сочат към потенциално многообещаващи клинични агенти.The latter has not only potentially associated antiviral activity but is also likely to have strong immunoregulatory and antitumor activity, which clearly point to potentially promising clinical agents.
Става ясно, че заявяването на рекомбинантната ДНК технология би бил най-ефективният начин за получаване на достатъчно големи количества човешки имунен интерферон. Независимо дали така продуцираните материали биха включили гликозилации, които да се считат за характерни за природния, получен от човека материал, те вероятно биха проявявали биологична активност, която да подсказва тяхното клинично приложение при лечението на широк кръг вирусни, неопластични и имуносупресивни състояния или заболявания.It is clear that claiming recombinant DNA technology would be the most effective way to obtain sufficient amounts of human immune interferon. Whether the materials thus produced would include glycosylations that are considered to be characteristic of the natural human-derived material, they are likely to exhibit biological activity that suggests their clinical application in the treatment of a wide range of viral, neoplastic and immunosuppressive conditions or diseases.
В. Рекомбинантна ДНК технологияB. Recombinant DNA technology
Рекомбинантната ДНК технология достигна известна зрялост във възрастта си. Молекулярните биолози са способни да рекомбинират различни ДНК последователности с лекота, създавайки нови ДНК структури, способни да продуцират копия на количеството екзогенен протеинов продукт в трансформирани микроорганизми. Необходими са основни средства и методи за in vitro свързване на различни фрагменти ДНК със слепи краища или с лепливи краища, продуцирайки по този начин потенциални експресионни продукти, приложими заRecombinant DNA technology has reached some maturity as it ages. Molecular biologists are able to recombine different DNA sequences with ease, creating new DNA structures capable of producing copies of the amount of exogenous protein product in transformed microorganisms. Basic tools and methods are needed for in vitro binding of different DNA fragments to blind ends or adhesive ends, thus producing potential expression products applicable to
II
I трансформиране на специфични организми, като така ги насочват към синтез на желан екзогенен продукт. Независимо от това, на базата на индивидуалния продукт, пътят на обмяна остава изменчив и науката не е в състояние да предскаже винаги успешния резултат.Наистина, този който предсказва успешни резултати без да се основава на експериментални данни, прави това с относителен риск.I transform specific organisms, thereby directing them to the synthesis of the desired exogenous product. Nevertheless, based on the individual product, the path of exchange remains volatile and science is not always able to predict the successful outcome. Indeed, one who predicts successful results without being based on experimental data does so with relative risk.
Плазмидът, нехромозомна бримка на двойноверижна ДНК, намерена в бактерии и други микроорганизми, често пъти в множество копия за една клетка, остава основният елемент на рекомбинантната ДНК технология. Информацията, кодирана в плазмидната ДНК,е тази, която е необходима за репродукцията на плазмида в дъщерни клетки (тоест източник на репликация ) и обикновено една или повече фенотипми : селекционни характеристики като, в случай на бактерия, резистентност към антибиотици, което позволява клонове от гостоприемникови клетки, съдържащи интересуващия ни плазмид да бъ^агразпознати култивирате предпочитание върху селективна среда.Приложимостта на плазмидите се опира на факта, че те могат да бъдат специфично разградени от една или друга рестрикционни ендонуклеази или рестрикционни ензими, всяка от които разпознава различни места от плазмидната ДНК. След това хетероложни гени или генни фрагменти могат да бъдат инсертирани в плазмида чрез присъединяване на краищата в местата на разграждане или при реконструираните краища при същите тези места.Така се оформят така наречените експресионни средства, способни на репликация. ДНК рекомбинацията се осъществява извън клетката, но получените в резултат рекомбинантни експресионни средства, способни на репликация, или плазмиди, могат да бъдат въведени в клетките посредством известния като трансформация метод и така да бъде възможно получаването на голям брой от експресионните средства чрез култивиране на трансформантите. Нещо повече, когато генът е инсертиран към части от плазмида, който регулира транскрибцията и транслацията на кодираната информационна ДНК ( шДНК ), полученото в резултат експресионно средство може да бъде използвано за продуциране на полипептидна последователност,която кодира инсертирания ген, за метод, насочен към тази експресия.Plasmid, a non-chromosomal strand of double stranded DNA found in bacteria and other microorganisms, often in multiple copies per cell, remains a core element of recombinant DNA technology. The information encoded in the plasmid DNA is that which is necessary for the reproduction of the plasmid in daughter cells (ie, a source of replication) and usually one or more phenotypes: breeding characteristics such as, in the case of a bacterium, antibiotic resistance that allows clones to host cells containing the plasmid of interest to you are cultured preference for a selective medium. The applicability of the plasmids is based on the fact that they can be specifically degraded by one or the other. tion endonucleases or restriction enzymes, each of which recognizes different sites of the plasmid DNA. The heterologous genes or gene fragments can then be inserted into the plasmid by joining the ends at the degradation sites or at the reconstructed ends at the same sites. Thus, the so-called replication expression agents are formed. DNA recombination takes place outside the cell, but the resulting recombinant replication-capable expression agents or plasmids can be introduced into the cells by a method known as transformation, and thus a large number of expression agents can be obtained by culturing the transformants. Moreover, when a gene is inserted into portions of a plasmid that regulates the transcription and translation of encoded DNA (shDNA), the resulting expression agent can be used to produce a polypeptide sequence that encodes the inserted gene for a method directed to this expression.
Експресията се инициира в област, позната.като промотор, която се разпознава от и се свързва от РНК полимераза. В транскрибционната фаза на експресия ДНК се деспирализира,като по този начин служи за матрица за иницииран синтез на информационна РНК от ДНК последователността.Информационната РНК е, на свой ред, транслирана в полипептид,притежаващ амино киселинна последователност, кодирана от тРНК. Всяка амино киселина се кодира от нуклеотиден триплет или кодон, който като цяло дава структурния ген , т.е. тази част, която кодира амино киселинната последователност на експресирания полипептиден продукт. Транслацията се инициира при един старт сигнал (обикновено ATG , който в получената в резултат информационна РНК се превръща в AUG ). Така наречените стоп кодони определят завършека на транслационния край, следователно, продуцирането на други амино киселинни единици. Полученият в резултат продукт може да бъде получен чрез лизис, ако е необходимо, на гостоприемникова клетка, в микробиални системи, и възстановяване на продукта чрез подходящо пречистване от други протеини.Expression is initiated in an area known as a promoter that is recognized by and binds to RNA polymerase. In the transcriptional phase of expression, DNA is desirculated, thereby serving as a template for the initiation of synthesis of information RNA from the DNA sequence. The information RNA is, in turn, translated into a polypeptide having an amino acid sequence encoded by the mRNA. Each amino acid is encoded by a nucleotide triplet or codon that generally yields the structural gene, i. that portion that encodes the amino acid sequence of the expressed polypeptide product. The translation is initiated at a single start signal (usually ATG, which in the resulting RNA becomes AUG). The so-called stop codons determine the termination of the translation end, therefore, the production of other amino acid units. The resulting product can be obtained by lysis, if necessary, of a host cell, in microbial systems, and recovery of the product by appropriate purification from other proteins.
Практически, използването на рекомбинантна ДНК технология може да експресира изцяло хетероложни полипептиди - така наречената директна експресия - или обратно може да експресира хетероложни полипептиди, сляти към част от амино киселинната последователност на хомоложен полипептид. В буквалния случай, очакваният биоактивен продукт е понякога с варираща активност в рамките на слетия хомоложно/хетероложен полипептщцдокато се разгради в екстрацелуларната среда. Виж British Pat.Publ. No. 2007676А и Wetzel, American Scientist 68, 664 (1980).In practice, the use of recombinant DNA technology can express fully heterologous polypeptides - the so-called direct expression - or vice versa can express heterologous polypeptides fused to a portion of the amino acid sequence of a homologous polypeptide. In the literal case, the expected bioactive product is sometimes of varying activity within the fused homologous / heterologous polypeptide as it degrades in the extracellular environment. See British Pat.Publ. No. 2007676A and Wetzel, American Scientist 68, 664 (1980).
C. Технология на клетъчните културиC. Cell culture technology
Областта на клетъчните или тъканни култури за изследване генетиката и клетъчната физиология е добре развита. Средствата и методите на тази техника служат за поддържане на постоянни клетъчни линии , получени чрез успешни серийни трансфери от изолирани нормални клетки. С оглед използване при изследвания такива клетъчни линии се поддържат върху твърди повърхности в течни среди или чрез култивиране в суспенсии, съдържащи твърди хранителни компоненти. Повишаване мащаба на продуциране изглежда представлява само механичен проблем. За по-нататъшен обзор на областта, вниманието следва да се насочи към Microbiology, 2nd Eddition, Harper and Row, Publishers, Inc, Md. (1973) ,esp. pp. 1122 et seq. and Scientifc American 245, 66 et seq. (1981), всеки от които е включен в приложената литературна справка.The field of cell or tissue cultures for the study of genetics and cell physiology is well developed. The means and methods of this technique serve to maintain permanent cell lines obtained by successful serial transfers from isolated normal cells. For the purposes of research, such cell lines are maintained on solid surfaces in liquid media or by culturing in suspensions containing solid nutrients. Increasing production seems to be a mechanical problem only. For further overview of the field, attention should be focused on Microbiology, 2nd Eddition, Harper and Row, Publishers, Inc, Md. (1973), esp. pp. 1122 et seq. and Scientifc American 245, 66 et seq. (1981), each of which is included in the accompanying references.
ОБЩО ЗА ИЗОБРЕТЕНИЕТОTOTAL INVENTION
Настоящото изобретение се основава на откритието, че рекомбинантната ДНК технология може да бъде използвана за успешно получаване на човешки имунен интерферон, за предпочитане в директна форма, и в количества?достатъчни за иницииране и провеждане на тестуване на животни и хора, което е предпоставка за одобрението за пазара. Продуктът е подходящ за използване във всички негови форми, при профилактика и лечение на хора при вирусни инфекции и при злокачествени и имуносупресивни или имунодефицитни състояния. Неговите форми включват различни възможни олигомерни форми, които могат да включват асоциирани гликозилации. ПродуктбТ <S получен чрез трансформирани по пътя на генното инженерство микроорганизми или клетъчно културални системи. Както е употребено тук, терминът клетъчни тарнсформанти се отнася до клетка, в която е въведена ДНК, като тази ДНК е получена чрез екзогенна ДНК рекомбинация, и като предше-ственик на която и да е подобна клетка, която съхранява така въведената ДНК. По този нов, по-ефективен от известните до сега начини се получава и изолира човешки имунен интерферон. Един значителен фактор в настоящото изобретение, в неговия предпочитан начин на изпълнение, е осъществяването на продуциране на човешки имунен интерферон от генетично насочени микроорганизмови или клетъчни култури във възможни за изолиране количества, при това секретирани от гостоприемниковата клетка в зряла форма.The present invention is based on the finding that recombinant DNA technology can be used to successfully obtain human immune interferon, preferably in direct form, and in amounts ? sufficient to initiate and conduct animal and human testing, which is a prerequisite for market approval. The product is suitable for use in all its forms, for the prevention and treatment of humans in viral infections and in malignant and immunosuppressive or immunodeficient conditions. Its forms include various possible oligomeric forms, which may include associated glycosylations. ProductTT obtained from genetically engineered microorganisms or cell culture systems. As used herein, the term cellular transformers refers to a cell into which DNA is introduced, this DNA being obtained by exogenous DNA recombination, and as a precursor to any such cell that stores the DNA so introduced. In this new, more effective than known manner, human immune interferon is produced and isolated. One significant factor in the present invention, in its preferred embodiment, is the production of human immune interferon by the production of genetically targeted microorganisms or cell cultures in isolable amounts, thereby secreted by the host cell in mature form.
Настоящото изобретение обхваща човешкия имунен интерферон, получен по този начин и средствата и методите за неговото получаване. Настоящото изобретение по-нататък е насочено към репликационни ДНК експресионни средства, даващи убежище на генни последователности, които кодират човешки имунен интерферон в експресионна форма. По-нататък, настоящото изобретение е насочено към щамове микроорганизми или клетъчни култури на такива трансформирани щамове или култури, способни да продуцират човешки имунен интерферон. В други аспекти настоящото изобретение е насочено към различни методи, които да са приложими за получаване на посочените генни секвенции за човешкия имунен интерферон, ДНК експресионни средства, щамове микроорганизми и клетъчни култури и до специфични варианти на тяхното изпълнение. Още по-нататък, това юThe present invention encompasses human immune interferon thus obtained and the means and methods for its preparation. The present invention is further directed to replication DNA expression agents that harbor gene sequences that encode human immune interferon in expression form. Further, the present invention is directed to strains of microorganisms or cell cultures of such transformed strains or cultures capable of producing human immune interferon. In other aspects, the present invention is directed to various methods that are applicable to the preparation of said gene sequences for human immune interferon, DNA expression agents, strains of microorganisms and cell cultures, and to specific embodiments thereof. Still further, this is her
изобретение е насочено към получаване на ферментационни култури на посочените микроорганизми и клетъчни култури. В допълнение, настоящото изобретение е насочено към получаване на човешки имунен интерферон, като директен експресионен продукт, секретиран от гостоприемниковата клетка в зряла форма. Този подход може да оползотвори гена, кодиращ последователността на зрелия човешки имунен интерферон плюс 5 ' фланкиращата ДНК, кодираща сигналния полипептид. Сигналният полипептид се счита, че подпомага транспорта на молекулата до клетъчната стена на гостоприемниковите организми, където той се разгражда по време на процеса на секретиране на зрелия човешки интерферонов продукт. Този вариант на изпълнение позволява изолирането и пречистването на очаквания зрял имунен интерферон без да се прибягва до включване на процедури, създадени да елиминират контаминанти от интрацелуларни гостоприемникови протеини или клетъчни останки.the invention is directed to the preparation of fermentation cultures of said microorganisms and cell cultures. In addition, the present invention is directed to the preparation of human immune interferon as a direct expression product secreted by the host cell in mature form. This approach may utilize the gene encoding the sequence of mature human immune interferon plus the 5 'flanking DNA encoding the signaling polypeptide. The signaling polypeptide is thought to assist the transport of the molecule to the cell wall of the host organisms, where it degrades during the secretion process of the mature human interferon product. This embodiment allows isolation and purification of the expected mature immune interferon without resorting to procedures designed to eliminate contaminants from intracellular host proteins or cellular debris.
Препращането тук към експресията на зрелия човешки имунен интерферон означава получаването му по пътя на микробиалното или клетъчно култивиране, без да се съпровожда от сигнален пептид или пресеквенционен пептид, който води незабавно до транслиране на човешка имуноинтерферонова тРНК. Първият рекомбинантен човешки имунен интерферон, съгласно настоящето изобретение, е този притежаващ метионин като първа амино киселина (представена посредством ATG стартова сигнална кодонна инсерция срещу структурния ген) или, където метионийб? е интра- или екстрацелуларно разграден и нормално като първа амино киселина притежава цистеин. Може да бъде получен също така муринов човешки имуноинтерферон, в съответствие е изложеното, заедно с конюгиран протеин, различен от обикновения сигнален полипептид, конюгатът от своя страна е специфично разграден в интра- или екстрацелуларна среда. Виж BritishReferring here to the expression of mature human immune interferon means its production by the microbial or cellular culture pathway, without being accompanied by a signal peptide or a sequencing peptide that results in immediate translation of human immunointerferon mRNA. The first recombinant human immune interferon of the present invention is that having methionine as the first amino acid (represented by an ATG start signal codon insertion against the structural gene) or, where methionium? is intra- or extracellularly degraded and normally as the first amino acid has cysteine. Murine human immunointerferon can also be prepared, in conjunction with conjugated protein other than the conventional signal polypeptide, the conjugate in turn is specifically degraded in intra- or extracellular media. See British
Pat. publication No. 2007676A. Накрая,зрелият човешки имуноинтерферон може да бъде продуциран чрез директна експресия без необходимост от разграждане на някой страничен, излишен пептид.Pat. publication No. 2007676A. Finally, mature human immunointerferon can be produced by direct expression without the need for degradation of any side, excess peptide.
Така полученият зрял човешки имунен интерферон се възстановява и пречиства до степен, която е необходима за използване при лечение на вирусни, злокачествени, както и имуносупресивни или имунодефицитни състояния.The mature human immune interferon thus obtained is recovered and purified to the extent necessary for use in the treatment of viral, malignant as well as immunosuppressive or immunodeficient conditions.
Човешки имунен интерферон се получава по следния начин:Human immune interferon is prepared as follows:
1. Човешки тъкани, например тъкани от далак на човек или лимфоцити от периферна кръв, се култивират с митогени за стимулиране продуцирането на имуно интерферон.1. Human tissues, such as human spleen or peripheral blood lymphocytes, are cultured with mitogens to stimulate the production of immune interferon.
2. Клетъчни центрофугати от такива клетъчни култури се екстрахират в присъствието на рибонуклеазни инхибитори за изолиране на цялата цитоплазматична РНК.2. Cell centrifuges from such cell cultures are extracted in the presence of ribonuclease inhibitors to isolate all cytoplasmic RNA.
3. Олиго-dT колона, изолира общото количество информационна РНК (тРНК) в полиаденилационна форма. Тази тРНК е фракционирана по размер е помощта на захарозен плътностен градиент и пикочно-киселинна гел електрофореза.3. Oligo-dT column isolates total amount of RNA in polyadenylation form. This mRNA is size fractionated using a sucrose density gradient and uric acid gel electrophoresis.
4. Подходящата шРНК (12 до 18 S) се превръща в съответваща едноверижна комплементарна ДНК ( сДНК ),от която се получава двойно верижна сДНК. След удължаване с поли-dC, тя се инсертира във вектор, като плазмид носещ един или повече фенотипични маркери.4. The suitable mRNA (12 to 18 S) is converted to the corresponding single stranded complementary DNA (cDNA) from which double stranded cDNA is produced. After elongation with poly-dC, it is inserted into a vector as a plasmid carrying one or more phenotypic markers.
5. Така получените вектори се използват за трансформиране на бактериални клетки, образуващи колонийна библиотека. Радиоактивно белязана сДНК , създадена от индуцираната и неиндуцирана тРНК, получена както е описано по-горе, се използва за поотделно сондиране на удвоени колонийни библиотеки. Излишната сДНК след това се5. The vectors thus obtained are used to transform bacterial cells forming a colonial library. Radiolabeled cDNA generated from induced and non-induced mRNA, obtained as described above, is used to separately probe duplicate colonial libraries. The excess cDNA is then taken up
I отстранява и колониите се експонират на ултравиолетов филм за идентифициране на индуцираните сДНК клонове.I removed and the colonies were exposed to a UV film to identify the induced cDNA clones.
6. От индуцираните сДНК клонове се изолират кореспондиращата сДНК и се подлага на съгласуване.6. Corresponding cDNAs are isolated from the induced cDNA clones and matched.
7. В първия, вариант на изпълнение съгласуваната ДНК се присъединява с оглед in vitro инсертиране в подходящо експресионно средство, което се използва за трансформиране на гостоприемникова клетка на Е. coli, която на свой ред може да бъде култивирана и може да експресира желания човешки имуноинтерферонов продукт.7. In the first embodiment, the matched DNA is attached for in vitro insertion into a suitable expression agent, which is used to transform an E. coli host cell, which in turn can be cultured and can express the desired human immunointerferon product.
8. Така експресираният човешки имунен интерферон несъмнено притежава 146 амино киселини в своята зряла форма, започвайки с цистеин, и е силно основен по характер. Неговото мономерно молекулно тегло е изчислено на 17 140. Вероятно поради присъствието на множество основни остатъка, хидрофобността, образуването на солеви мостове и т.н., молекулата може да се асоциира в олигомерна форма като напр. димерна, тримерна или тетрамерна форма. Високите молекулни тегла, наблюдавани по-рано за природните продукти (6), които не могат да бъдат измерени единствено на базата на амино киселинната последователност ,може да се дължат на такива олигомерни форми както и на съдействието на карбохидрата от постранслационната гликозилация.8. The human immune interferon thus expressed undoubtedly possesses 146 amino acids in their mature form, beginning with cysteine, and is highly basic in character. Its monomeric molecular weight is estimated to be 17,140. Probably due to the presence of many basic residues, hydrophobicity, salt bridge formation, etc., the molecule may be associated in an oligomeric form such as e.g. dimeric, three-dimensional or tetrameric form. The high molecular weights observed previously for natural products (6), which cannot be measured solely on the basis of the amino acid sequence, may be due to such oligomeric forms as well as to the assistance of carbohydrate by post-translational glycosylation.
9. В гостоприемниковите системи, по-специално когато са свързани в експресионната система,така че да бъдат експресирани заедно със своя сигнален пептид, зрялата форма на човешкия имунен интерферон се продуцира в клетъчно културалната среда, без да зависи от методите за възстановяване и пречистване.9. In host systems, especially when coupled to the expression system so that they are expressed together with their signal peptide, the mature form of human immune interferon is produced in the cell culture medium without dependence on the methods of recovery and purification.
ПРЕДПОЧИТАНИ ВАРИАНТИ НА ИЗПЪЛНЕНИЕPREFERRED EMBODIMENTS
А. Микроорганизми / Клетъчни културиA. Microorganisms / Cell cultures
1. Бактериални щамове / Промотори1. Bacterial Strains / Promoters
Описаната тук разработка е осъществена е участието на, inter alia, микроорганизма Е. coli щам 294 ( end A, thi -, khsm +), както е описано в British Pat. Publication No. 2055382 А. Този щам е депозиран в American Type Culture Collection, АТСС Accession No 31446. Независимо от този факт, приложими са и много други бактериални щамове, включително познати щамове на Е. coli като Е. coli В, Е. coli X 1776 ( АТСС No 31537) и Е. coli W 3110 ( F-, λ-, protrophic ) ( АТСС Ν 27325), или други микробиални щамове,много от които са депозирани и ( по всяка вероятност ) достъпни от депозитните институти, като АТСС - по списъка от каталога. Виж също German Offenlegungschrift No 2644432. Тези други микроорганизми включват, например, Bacillus като напр. Bacillus subtilis и други ентеробактериацее, сред които може да бъде например и Salmonella typhimurium и Serratia marcesans, използвайки плазмиди, които могат да репликират и експресират хетероложните генни последователности съгласно изобретението.The development described herein was accomplished by, inter alia, the micro-organism E. coli strain 294 (end A, thi -, k hsm +), as described in British Pat. Publication No. 2055382 A. This strain is deposited in the American Type Culture Collection, ATCC Accession No. 31446. Notwithstanding this fact, many other bacterial strains, including known E. coli strains such as E. coli B, E. coli X 1776, are applicable ( ATCC No. 31537) and E. coli W 3110 (F-, λ-, protrophic) (ATCC Ν 27325), or other microbial strains, many of which are deposited and (most likely) available from deposit institutes, such as ATCC - under the catalog list. See also German Offenlegungschrift No 2644432. These other microorganisms include, for example, Bacillus such as e.g. Bacillus subtilis and other enterobacteriaceae, among which may be, for example, Salmonella typhimurium and Serratia marcesans, using plasmids that can replicate and express the heterologous gene sequences of the invention.
Като примери, бета лактамазните и лактозо промоторните системи са използвани преимуществено за иницииране и поддържане микробиалното продуциране на хетероложни полипептиди. Подробностите, отнасящи се до създаването и конструирането на тези промоторни системи,са публикувани от Chang et al., Nature 275, 617 (1978) и Itakura et al., Science 198, 1056 (1977), които са включени в литературната справка. В последно време е разработена система, основана на триптофан,означена като trp промоторна система.By way of example, beta lactamase and lactose promoter systems have been used predominantly to initiate and maintain the microbial production of heterologous polypeptides. Details relating to the creation and construction of these promoter systems have been published by Chang et al., Nature 275, 617 (1978) and Itakura et al., Science 198, 1056 (1977), which are incorporated by reference. Recently, a system based on tryptophan, designated as the trp promoter system, has been developed.
Подробностите по създаването и конструирането й са публикувани от Goeddel et al., Nucleic Acids Research 8, 4057 (1980) и Kleid et al., U.S. Ser. No 133, 296, заявена на 24 март 1980, които са включени в литературната справка. Открити са много други бактериални промотори и подробностите, отнасящи се до тяхната нуклеотидна последователност, позволяващи на специалистите в областта да ги включват функционално в плазмидни вектори, са публикувани - виж напр. Siebenlist et al., Cell 20, 269 (1980), които са включени в литературната справка.Details of its creation and construction have been published by Goeddel et al., Nucleic Acids Research 8, 4057 (1980) and Kleid et al., U.S. Pat. Sir. Nos. 133, 296, filed March 24, 1980, which are incorporated by reference. Many other bacterial promoters have been discovered and details regarding their nucleotide sequence allowing those of skill in the art to include them functionally in plasmid vectors have been published - see e.g. Siebenlist et al., Cell 20, 269 (1980), which are included in the literature.
2. Дрождеви щамове / Дрождеви промотори2. Yeast strains / Yeast promoters
Експресионната система съгласно изобретението може да използва също плазмидът YRp7 (14, 15, 16), който може да се селектира и реплицира както в Е. coli, така и в дрожди, Saccharomyces cerevisiae. За селекция в дрожди, плазмидът съдържа TRP1 гена (14, 15, 16), който допълва (позволява развитие в отсъствие на триптофан ) дрожди, съдържащи мутации в този ген, намерен в IV -та дрождева хромозома (17).Използваният тук щам е RH218 депозиран в АТСС без ограничение под No 44076. Независимо от това, очевидно е,че всеки щам, притежаващ мутация,която прави клетката trp 1, може да бъде ефективна среда за експресия на плазмид, съдържащ експресионна система. Пример за друг щам, който може дабъде използван е рер4-1 (19). Този триптофаново ауксотрофен щам също притежава точкова мутация в TRP1 гена.The expression system of the invention may also use the plasmid YRp7 (14, 15, 16), which can be selected and replicated in both E. coli and yeast, Saccharomyces cerevisiae. For selection in yeast, the plasmid contains the TRP1 gene (14, 15, 16), which supplements (permits development in the absence of tryptophan) yeast containing mutations in this gene found in the IV yeast chromosome (17). The strain used here is RH218 deposited in ATCC without restriction No. 44076. However, it is apparent that any strain having a mutation that makes the trp 1 cell may be an effective expression medium for a plasmid containing an expression system. An example of another strain that may be used is rep4-1 (19). This tryptophan auxotrophic strain also has a point mutation in the TRP1 gene.
Поставена при 5'- края на недрождев ген, 5'- фланкиращата поседователност (промотор) от дрождев ген (за алкохол дехидрогеназа 1), може да развие експресията за чуждия ген в дрожди,когато бъде поставен в плазмид, използван за трансформиране на дрожди. Освен промотор, експресията на не-дрождев ген в дрожди изисква втора дрождева последователност, поставена при 3'- края на недрождев ген от прссзйида,така че да позволи действително трано/рибционно терминиране и полиаденилация в дрожди. Този промотор може да бъде използан по подходящ начин в настоящото изобретение както и в други - виж подолу. В предпочитаните варианти на изпълнение 5' -фланкиращата последователност от дрождевия 3- фосфоглицерат киназния ген (2(5) се поставя нагоре от структурния ген, последван отново от ДНК, съдържаща терминаторно- полиаденилационни сигнали, например , TRPI Q4, 15, 10 ген от PGK (2(5) гена.Placed at the 5'-end of a non-yeast gene, the 5'-flanking sequence (promoter) of a yeast gene (for alcohol dehydrogenase 1) can develop expression for a foreign gene in yeast when placed in a plasmid used to transform yeast. In addition to the promoter, expression of the non-yeast gene in yeast requires a second yeast sequence inserted at the 3'-end of the non-yeast gene from the prusside to allow actual transnational / ribic termination and polyadenylation in yeast. This promoter can be used appropriately in the present invention and in others, see below. In preferred embodiments, the 5 ' flanking sequence of the yeast 3-phosphoglycerate kinase gene (2 (5) is inserted upstream of the structural gene, followed by DNA containing terminator-polyadenylation signals, e.g., TRPI Q4, 15, 10 gene from PGK (2 (5) gene).
Поради факта, че 5' - фланкиращата последователност ( свързана с 3'- дрождева терминираща ДНК) (по-долу)мОже да функционира за развиване на експресия на чужди гени в дрожди, като че ли 5'фланкиращата последователност от който и да е силно експресиран дрождев ген може да бъде използвана за експресията на важни генни продукти. Докато само при някои обстоятелства дрождите експресирцг до 65 процента от разтворимия си протеин като гликолитични ензими (21) и докато това високо ниво явно,че е резултат от продуцирането на високи нива от индивидуалните тРНК (72), би било възможно да се използва 5'-фланкиращата последователност от които и да са гликолитични гени за подобни експресионни цели - като енолаза, глицералдехид- 3- фосфат дехидрогеназа, хексокиназа, пируват декарбоксилаза, фосфофруктокиназа, глюкозо - 6-фосфат изомераза, фосфоглюкозо изомераза и глюкокиназа. Всяка от 3' - фланкиращите последователности от тези гени може също така да бъде използвана за терминиране и тРНК полиаденилация в подобна експресионна система - вж. по-горе. Някои други високо експресирани гени са онези за киселите фосфатази (20 и тези, които експресират високи нива на продукция благодарение на мутации в 5'- фланкиращите области (мутанти, които повишават експресията) - обикновено благодарение на присъствието на ΊΎ1 транспортируем елемент (24).Due to the fact that the 5 'flanking sequence (linked to 3'-yeast termination DNA) (below) may function to develop expression of foreign genes in yeast, as if the 5'-flanking sequence of any strong expressed yeast gene can be used for the expression of important gene products. While in some circumstances the yeast expresses up to 65 percent of its soluble protein as glycolytic enzymes (21), and while this high level appears to be due to the production of high levels of individual mRNAs (72), it would be possible to use 5 ' the flanking sequence of any glycolytic genes for similar expression purposes - such as enolase, glyceraldehyde-3-phosphate dehydrogenase, hexokinase, pyruvate decarboxylase, phosphofructokinase, glucose-6-phosphate isomerase. Each of the 3 'flanking sequences of these genes can also be used for termination and mRNA polyadenylation in a similar expression system - see. above. Some other highly expressed genes are those for acidic phosphatases (20 and those that express high levels of production due to mutations in the 5'-flanking regions (mutants that increase expression) - usually due to the presence of a ΊΎ1 transportable element (24).
Всички от отбелязаните по-горе гени са все пак транскрибирани от дрождева РНК полимераза II (24). Възможно е промоторите за РНК полимераза I и III, които транскрибират гени за рибозомална РНК, 5S РНК и tPHK (24,25) също да бъдат приложими в подобни експресионни ^структури.All of the above-mentioned genes are still transcribed by yeast RNA polymerase II (24). It is possible that RNA polymerase I and III promoters that transcribe ribosomal RNA, 5S RNA and tRNA genes (24,25) may also be useful in similar expression structures.
Накрая, много дрождеви промотори също съдържат транскрибционен контрол,така че те могат да бъдат включени или изключени чрез вариации в условията на култивиране. Някои примери за подобни дрождеви промотори са гените, които продуцират следните протеини : Алкохол дехидрогеназа II, изоцитохром - с, кисела фосфатаза, разграждащи ензими, свързани с азотния метаболизъм, глицералдехид-3-фосфат дехидрогеназа и ензими, отговорни за малтозното и галактозно усвояване (22). Подобни контролни области на протеиновия продукт могат да бъдат много полезни при контролиране експресията на протеиновите продукти - по-специално,когато тяхната продукция е токсична за дрождите. Би било възможно също така да се сложи контролна област от една 5'- фланкираща последователност с 5'фланкираща последователност, съдържаща промотор от високо експресивен ген. Това би довело до хибриден промотор и би било възможно доколкото контролната област и промотора сп очевидно физически отличими ДНК последователности.Finally, many yeast promoters also contain transcriptional control so that they can be switched on or off by variations in cultivation conditions. Some examples of such yeast promoters are the genes that produce the following proteins: Alcohol dehydrogenase II, isocytochrome c, acid phosphatase, degrading enzymes related to nitrogen metabolism, glyceraldehyde-3-phosphate dehydrogenase, and enzyme galactosinase, and enzymatic actinase, and enzyme activity. ). Such control areas of a protein product can be very useful in controlling the expression of protein products - in particular when their production is toxic to yeast. It would also be possible to insert a control region of a 5'-flanking sequence with a 5'-flanking sequence containing a promoter of a highly expressive gene. This would lead to a hybrid promoter and would be possible as long as the control region and the promoter have apparently physically distinct DNA sequences.
3. Клетъчно културални системи / Клетъчно културални вектори3. Cell culture systems / Cell culture vectors
Размножаването на клетки от гръбначни в култура (тъканни култури ) стана рутинна процедура през последните години (виж TissueThe propagation of vertebrate cells into tissue (tissue cultures) has become a routine procedure in recent years (see Tissue
Culture, Academic Press, Kruse and Patterson eds, 1973). Тук е използванаCulture, Academic Press, Kruse and Patterson eds, 1973). It is used here
COS-7 линията от бъбречни фибробласти на маймуна катоCOS-7 monkey kidney fibroblast line like
I гостоприемник за получаване на имунен интерферон (25а). Независимо от това, експериментите описани с подробности тук, могат да бъдат проведени в която и да е клетъчна линия, способна на репликация и експресия на конкурентен вектор , като напр. W138, ВНК, ЗТЗ, СНО, VERO, и HeLa клетъчни линии. В доълнение, това което е необходимо за експресионния вектор,е източник на репликация и промотор, локализиран пред гена за експресиране, по продължение на необходимите рибозомални свързващи сайтове, РНК сплис сайтове, сайтове за полиаденилация и транскрибционни терминаторни последователности. Доколкото тези есенциални елементи на SV40 се използват тук, става ясно, че изобретението макар и описано тук в предпочитан вариант на изпълнение, не се ограничава до тези последователности. Например, могат да бъдат използвани като източник на репликация и други вирусни (Polioma, Adeno, VSV, BPV и други) вектори, както и клетъчни източници на ДНК репликация, функциониращи в неинтегрирано състояние.I host for the production of immune interferon (25a). However, the experiments described in detail herein may be carried out in any cell line capable of replication and expression of a competing vector, e.g. W138, BHK, 3T3, CHO, VERO, and HeLa cell lines. In addition, what is required for the expression vector is a source of replication and a promoter located in front of the expression gene, along the required ribosomal binding sites, RNA split sites, polyadenylation sites, and transcriptional terminator sequences. Insofar as these essential elements of the SV40 are used herein, it is clear that the invention, although described herein in a preferred embodiment, is not limited to these sequences. For example, they can be used as a source of replication and other viral (Polioma, Adeno, VSV, BPV, etc.) vectors, as well as cellular sources of DNA replication that function in a non-integrated state.
В. Векторни системиB. Vector systems
1. Директна експресия на зрял имунен интерферон в Е. coli Процедурата, използвана за получаване на директна експресия на IFN - γ 1 Е. coli като зрял интерферонов полипептид ( минус сигнална последователност^ е вариант на тази, която е използвана по-рано за човешки растежен хормон (26) и човешки левкоцитен интерферон (Т), доколкото е включена комбинацията от синтетична (N-крайна) и сДНК.1. Direct expression of mature immune interferon in E. coli The procedure used to obtain direct expression of IFN - γ 1 E. coli as a mature interferon polypeptide (minus the signal sequence ^ is a variant of that used previously for human growth hormone (26) and human leukocyte interferon (T) as far as the combination of synthetic (N-terminal) and cDNA is involved.
Както може да се предположи от нуклеотидната последователност на р69, описана по-долу, и от сравнението с познати сайтове на разграждане между сигналния пептид и зрелия полипептидAs might be expected from the nucleotide sequence of p69 described below and from comparison with known degradation sites between the signal peptide and the mature polypeptide
I за няколко IFN (7), IFN-γ притежава хидрофобен сигнален пептид от 20 амино киселини, последвано от 146 амино киселини за зрелия IFN -γ (Фиг. 5). Както е показано на фиг. 7, BstNI рестрикционен ендонуклеазен сайт е удобно локализиран при 4-та амино киселина от зрелия ШМ.Конструирани са два синтетични олигонуклеотида, които инкорпорират ATG транслаторен иницииращ кодон, кодони за амино киселини 1, 2 и 3 ( цистеин-тирозин-цистеин) и създават EcoRI кохезивен край. Тези дезоксиолигонуклеотиди са свързани към 100 двойки базов PstNI - PstI фрагмент на р69 за конструиране на синтетично-природен хибриден ген от 1115 двойки бази, който кодира IFN-γ и който е свързан чрез EcoRI и PstI рестрикционни сайтове. Този ген е инсертиран в плазмида pLelF A trp 103 между EcoRI и PstI сайтове за получаване на експресионния плазмид pIFN-γ trp 48. В този плазмид IFN-y се експресира под контрола на Е. coli trp промотора. (pLelF A trp 103 е производен на pLelF А 25гв който EcoRI сайта дистално спрямо LelF А гена е отстранен. Процедурата, използвана за отстраняване на този EcoRI сайт е описана по-рано (27).For several IFNs (7), IFN-γ possesses a hydrophobic signal peptide of 20 amino acids, followed by 146 amino acids for mature IFN-γ (Fig. 5). As shown in FIG. 7, the BstNI restriction endonuclease site is conveniently located at the 4th amino acid of the mature CMM. Two synthetic oligonucleotides have been constructed that incorporate the ATG translator initiation codon, amino acid codons 1, 2 and 3 (cysteine-cysteine-cysteine-cysteine-cysteine) EcoRI cohesive end. These deoxyoligonucleotides are linked to 100 pairs of base PstNI - PstI fragment of p69 to construct a synthetic-natural hybrid gene of 1,115 base pairs that encodes IFN-γ and which is linked via EcoRI and PstI restriction sites. This gene is inserted into plasmid pLelF A trp 103 between EcoRI and PstI sites to produce the expression plasmid pIFN-γ trp 48. In this plasmid, IFN-γ is expressed under the control of the E. coli trp promoter. (pLelF A trp 103 was derived from pLelF A 25 g in which the EcoRI site distal to the LelF A gene was removed. The procedure used to remove this EcoRI site was described previously (27).
2. Експресия в дрожди2. Expression in yeast
За експресия на хетероложен ген като сДНК за имунен интерферон в дрожди е необходимо да се конструира плазмиден вектор, съдържащ четири компонента. Първият компонент е частта, която позволява трансформация както на Е. coli, така и на дрожди и поради това следва да съдържа селективен ген от всеки организъм. (В случая, това е гена за ампицилинова резистентност от Е. coli и генът TRP 1 от дрожди.) Този компонент изисква да бъде поддържан източника на репликация от двата организма като плазмидна ДНК в двата организма. (В дадения случай това е източника Е. coli от pBR322 и източника ars I от хромозома III от дрождите.)For expression of a heterologous gene such as cDNA for immune interferon in yeast, it is necessary to construct a plasmid vector containing four components. The first component is the part that allows the transformation of both E. coli and yeast and therefore should contain a selective gene from each organism. (In this case, it is the ampicillin resistance gene of E. coli and the yeast TRP 1 gene.) This component requires that the source of replication from both organisms be maintained as plasmid DNA in both organisms. (In this case, this is the E. coli source from pBR322 and the ars I source from chromosome III from yeast.)
Вторият компонент на плазмида е 5' -фланкиращата последователност от високо експресиран дрождев ген за развиване на транскрибцията на разположен надолу структурен ген. В дадения случай, използваната 5'- фланкирагца последователност е тази от дрождевия 3- фосфоглицерат киназен (PGK) ген. Фрагментът е конструиран така, че да се отстрани ATG от PGK структурната последователност така както 8 Ьр нагоре от тази ATG. Последователността се измества от последователност, съдържаща два Xbal и EcoRI рестрикционни сайта за удобно присъединяване на тази 5'фланкираща последователност от структурния ген.The second component of the plasmid is the 5 'flanking sequence of a highly expressed yeast gene to develop transcription of a downstream structural gene. In this case, the 5'-flanking sequence used is that of the yeast 3- phosphoglycerate kinase (PGK) gene. The fragment was designed to remove ATG from the PGK structural sequence as 8 bp upwards from that ATG. The sequence is shifted from a sequence containing two Xbal and EcoRI restriction sites to conveniently attach this 5'flange sequence to the structural gene.
Третият компонент на системата е структурен ген, конструиран така,че да съдържа както ATG транслационен старт, така и стоп сигнали. Изолирането и конструирането на подобен ген е описано подолу.The third component of the system is a structural gene designed to contain both ATG translation start and stop signals. The isolation and construction of such a gene is described below.
Четвъртият компонент е дрождева ДНК последователност, съдържаща 3'- фланкираща секвенция от дрождев ген, който съдържа сигнали за транскрибционно терминиране и полиаденилация.The fourth component is a yeast DNA sequence comprising a 3'-flanking sequence of a yeast gene that contains signals for transcriptional termination and polyadenylation.
С всички така представени компоненти е получен имунен интерферон в дрожди.Yeast immune interferon was obtained with all the components thus presented.
3. Експресия в клетъчна култура от бозайници3. Expression in mammalian cell culture
Синтезата на имунен интерферон в клетъчни култури от бозайници се основава на създаването на вектор,способен както на автономна репликация, така и на експресия на чужд ген под контрола на хетероложна транскрибционна единица. Реплицирането на този вектор в тъканна култура се съпътства от осигуряване на ДНК репликационен източник (получен от SV40 вирус) и обезпечаването на помощна функция ( Т антиген) чрез въвеждането на вектора в клетъчна линия, ендогенно експресираща този антиген (28, 20. Късният промотор на SV40 вируса предшевства структурния ген на интерферона и осигурява транскрибцията на гена.The synthesis of immune interferon in mammalian cell cultures is based on the creation of a vector capable of both autonomous replication and expression of a foreign gene under the control of a heterologous transcription unit. Replication of this vector in tissue culture is accompanied by the provision of a DNA replication source (derived from the SV40 virus) and the provision of ancillary function (T antigen) by introducing the vector into a cell line endogenously expressing this antigen (28, 20. The late promoter of The SV40 virus precedes the structural gene of interferon and provides for gene transcription.
Векторът, използван за получаване експресия на IFN-y,ce състои от pBR322 последователности, които осигуряват селективен маркер за подбор в E.coli (ампицилиново резистентен), а така също и един Е. coli източник на репликация. Тези последователности са получени ОТ плазмида pML-1 (28) и обхващат областта, простираща се между EcoRI и BamHl рестрикционни сайтове. SV40 източникът е получен от PvuII-Hindlll фрагмента с 342 двойки бази, обхващащ тази област (30, 31) (двата края са превърнати в EcoRI краища). Тези последователности, в допълнение към това че обхваща вирусният източник на ДНК репликация, кодира промотор едновременно за ранната и за последната тренскрибционна единица. Ориентацията на областта за SV40 източника е такава, че промоторъгза последната транскрибционна единица е позициониран проксимално на гена, кодиращ интерферон.The vector used to obtain IFN-γ expression consists of pBR322 sequences that provide a selective marker for E. coli (ampicillin resistant) as well as an E. coli replication source. These sequences are derived from plasmid pML-1 (28) and span the region extending between EcoRI and BamH1 restriction sites. The SV40 source was derived from the PvuII-HindIII fragment with 342 base pairs spanning this region (30, 31) (both ends converted to EcoRI ends). These sequences, in addition to encompassing the viral source of DNA replication, encode a promoter for both the early and the last transcriptional unit. The orientation of the SV40 source region is such that the promoter of the last transcription unit is positioned proximal to the interferon encoding gene.
КРАТКО ОПИСАНИЕ НА ЧЕРТЕЖИТЕ фиг. 1-захарозен градиент на центрофугиране на индуцирана в лимфоцити от периферна кръв (PBL) Поли(А) + РНК. Наблюдават се два пика на интерферонова активност (както е показано на защрихованите кутийки) с размери от 12S и 16S. Позициите на рибозомните ДНК маркери (центрофугирани независимо) са белязани над абсорбционния профил.BRIEF DESCRIPTION OF THE DRAWINGS FIG. 1-sucrose gradient of peripheral blood lymphocyte-induced centrifugation (PBL) Poly (A) + RNA. Two peaks of interferon activity (as shown in the shaded boxes) of 12S and 16S sizes are observed. The positions of the ribosomal DNA markers (centrifuged independently) are marked above the absorption profile.
фиг. 2 показва електрофореза на индуцирана PBL Поли(А) + РНК върху пикочно-киселинна агароза. Наблюдаван е само един пик на активност, мигриращ съвместно с 18S РНК. Позициите на рибозомалните маркери, които са подложени на електрофореза в съседство и са визуализирани чрез оцветяване с етидиум бромид,са отбелязани над профила на активност.FIG. 2 shows PBL induced poly (A) + RNA electrophoresis on uric acid agarose. Only one activity peak migrating with 18S RNA was observed. The positions of ribosomal markers, which are subjected to electrophoresis in the neighborhood and visualized by ethidium bromide staining, are noted above the activity profile.
фиг. 3 показва хибридизационни образци на 96 колонии с индуцирани и неиндуцирани Р32-белязани сДНК сонди. 96 отделни трансформанти се култивират в микротитърна паничка, повторно се поставят върху две нитроцелулозни мембрани и след това филтрите се хибридизират с Р32-сДНК сонди, получени или от индуцирана шРНК( по-горе) или от тРНК, изолирана от неиндуцирани PBL култури (неиндуцирани, по-долу), филтрите се промиват за отстраняване на нехибридизираната РНК и след това се експонират на ултравиолетов филм. Тази мрежа от филтри е представителна за 86 такива мрежи (8300 независими колонии). Един примерен индуциран клон е отбелязан като Н12.FIG. 3 shows hybridization patterns of 96 colonies with induced and uninduced 32 P-labeled cDNA probes. 96 individual transformants were grown in a microtiter plate, re-plated on two nitrocellulose membranes, and then the filters were hybridized with P 32 -sDNK probes prepared from either induced mRNA (above) or mRNA isolated from uninduced PBL cultures (uninduced , below), the filters are washed to remove non-hybridized RNA and then exposed to a UV film. This filter network is representative of 86 such networks (8300 independent colonies). An exemplary induced clone is designated H12.
фиг. 4 е рестрикционна ендонуклеазна карта за клона 69 сДНК инсерционен. сДНК инсертате свързан чрез PstI сайтове (точки при двата края) и олиго dC- dG опашка (единична линия). Номерът и размерът на фрагментите, продуцирани чрез рестрикционно ендонуклеазно разграждане,се оценявагпосредством електрофореза върху 6 процентни акриламидни гелове. Позициите на сайтовете се потвърждавагчрез съгласуване на нуклеиновите киселини (представено на фиг. 5). Кодиращата област на най-голямата отворена четяща рамка е оградена в рамка и загц/рихованата част представя предполагаемата сигнална пептидна последователност,състояща се от 20 амино киселини, докато очертаната с точки част представлява зрялата IFN последователност (146 амино киселини). 5'- края от тРНК е наляво, докато З-края е надясно.FIG. 4 is a restriction endonuclease map for clone 69 cDNA insertion. cDNA inserts linked via PstI sites (dots at both ends) and oligo dC-dG tail (single line). The number and size of the fragments produced by restriction endonuclease digestion were evaluated by electrophoresis on 6 percent acrylamide gels. The positions of the sites were confirmed by nucleic acid matching (presented in Fig. 5). The coding region of the largest open reading frame is framed and the fold / cleavage portion represents the putative signal peptide sequence consisting of 20 amino acids, while the dotted portion represents the mature IFN sequence (146 amino acids). The 5'-end of the mRNA is to the left, while the 3'-end is to the right.
фиг. 5 илюстрира нуклеотидната последователност на плазмидния р69 сДНК инсерт. Представена е също предполагаемата амино киселинна последователност за най-дългата отворена четяща рамка.Вероятната сигнална последователност е представена с остатъка, отбелязан като S1 до S20.FIG. 5 illustrates the nucleotide sequence of the plasmid p69 cDNA insert. The putative amino acid sequence for the longest open reading frame is also provided. The probable signal sequence is represented by the residue designated S1 to S20.
Фиг. 6 е сравнение на IFN-y тРНК структурата с тази на левкоцитни (IFN-α) и фибробластни ( IFN-β) интерферони. Клонът 69 тРНК съдържа значително по-голямо количество нетранслирани последователности.FIG. 6 is a comparison of the IFN-γ mRNA structure with that of leukocyte (IFN-α) and fibroblast (IFN-β) interferons. The 69 mRNA clone contains a significantly larger amount of untranslated sequences.
Фиг. 7 е химична диаграма на структурата на IFN-y експресионния плазмид pIFN- у trp 48. Изходният материал е 1250 двойки бази PstI сДНК инсерт от плазмид р69.FIG. 7 is a chemical diagram of the structure of the IFN-γ expression plasmid pIFN-γ trp 48. The starting material is 1250 base pairs PstI cDNA insert from plasmid p69.
фиг. 8 показва диаграма на плазмида, използван за експресия на IFN -у в клетки на маймуна.FIG. 8 shows a diagram of a plasmid used to express IFN-γ in monkey cells.
Фиг. 9 представя Southern хибридизация на осем различни EcoRI - разградени човешки геномни ДНК-и, хибридизирани с Τ’32-белязани 600 бази двойки Ddel фрагмент от сДНК инсерта на р69. Два EcoRI фрагмента ясно се хибридизират със сондата във всяка ДНК проба.FIG. 9 presents Southern hybridization of eight different EcoRI-degraded human genomic DNAs hybridized with 32 32- labeled 600 base pairs Ddel fragment from p69 insert cDNA. Two EcoRI fragments were clearly hybridized to the probe in each DNA sample.
Фиг. 10 представя Southern хибридизация на човешка геномна ДНК, разградена с различни рестрикционни ендонуклеази, хибридизирани с Р32-белязана сонда от р69.FIG. 10 is a Southern hybridization of human genomic DNA digested with different restriction endonucleases hybridized with the P 32 -labeled probe from p69.
фиг. 11 схематично илюстрира рестрикционната карта на 3,1 kbp Hindlli инсерта от вектора ρΒΙ,οτ който е изолиран промоторът PGK. Означена е инсерцията на един EcoRI сайт и на един Xbal сайт в 5'фланкиращата ДНК от PGK гена.FIG. 11 schematically illustrates the restriction map of a 3.1 kbp Hindlli insert from the vector ρΒΙ, οτ which is the PGK promoter isolated. The insertion of one EcoRI site and one Xbal site into the 5'-flanking DNA of the PGK gene is indicated.
фиг. 12 илюстрира 5'- фланкиращата последователност за PGK гена преди инсертирането на Ха1 и EcoRI сайтовете.FIG. 12 illustrates the 5'-flanking sequence for the PGK gene prior to insertion of Xa1 and EcoRI sites.
фиг. 13 схематично илюстрира методите, използвани за инсертиране на Xbal сайта при позиция - 8 в PGK промотора и за изолиране на 39 Ьр фрагмент от 5'- фланкиращата последователност на PGK, съдържаща този Xbal край и Sau3A края.FIG. 13 schematically illustrates the methods used to insert the Xbal site at position 8 in the PGK promoter and to isolate a 39 bp fragment from the 5'-flanking sequence of the PGK containing that Xbal end and the Sau3A end.
фиг. 14 схематично илюстрира структурата на 300 Ьр фрагмент, съдържащ горния 39 Ьр фрагмент, допълнителна PGK 5'- фланкираща последователност (265 Ьр) от Pvul до Sau3A (виж фиг. 11) и EcoRI сайт, съседен на Xbal.FIG. 14 schematically illustrates the structure of a 300 bp fragment containing the above 39 bp fragment, an additional PGK 5'-flanking sequence (265 bp) from Pvul to Sau3A (see Fig. 11) and an EcoRI site adjacent to Xbal.
Фиг. 15 схематично илюстрира структурата на 1500 bpPGK промоторен фргмент (Hindlll / EcoRI)? който съдържа, в допълнение към фрагмента, конструиран на фиг. 14, 1300 bp Hindlll до Pvul фрагмент от PGK 5'-фланкиращата последователност (виж фиг. 11).FIG. 15 schematically illustrates the structure of a 1500 bpPGK promoter fragment (HindIII / EcoRI) ? which comprises, in addition to the fragment constructed in FIG. 14, 1300 bp HindIII to Pvul fragment of the PGK 5'-flanking sequence (see Fig. 11).
фиг. 16 илюстрира структурата на екснресионен вектор за човешки имунен интерферон в дрожди, съдържащ модифициран PGK промотор, IFN-γ промотор, IFN-γ сДНК и терминаторна област от дрождевият PGK ген както е описано в подробности тук.FIG. 16 illustrates the structure of an expression vector for human immune interferon in yeast containing a modified PGK promoter, an IFN-γ promoter, an IFN-γ cDNA, and a terminator region of the yeast PGK gene as described in detail herein.
ПОДРОБНО ОПИСАНИЕDETAILED DESCRIPTION
А. Източник на IFN -γ тРНКA. Source of IFN-γ mRNA
Лимфоцити от периферна кръв (PBL) на човек, получени чрез левкофореза, се подлагат на пречистване е Ficoll- Hypaque градиентно центрофугиране и след това се култивират при концентрация 5 х 106 клетки / ml в RPMI 1640, 1 процент L- глутамин, 25 mM HEPES, и 1 процент пеницилин-стрептомицинов разтвор (Gibco, Grand Island, NY).Te3H клетки се индуцират за продуциране на IFN-γ чрез митогенен стафилококов ентеротоксин В ( 1 pg/ml) и се култивират 24 часа до 48 часа при 37° С в 5 процента CO,. Дезацетилтимозин-а-1 (0.1 pg/ml) се добавя към PBL култури за повишаване относителния добив от IFN-γ активността.Human peripheral blood (PBL) lymphocytes obtained by leucophoresis are purified by Ficoll-Hypaque gradient centrifugation and then cultured at a concentration of 5 x 10 6 cells / ml in RPMI 1640, 1 percent L-glutamine, 25 mM HEPES, and 1 percent penicillin-streptomycin solution (Gibco, Grand Island, NY). Te3H cells were induced to produce IFN-γ by mitogenic staphylococcal enterotoxin B (1 pg / ml) and cultured for 24 hours to 48 hours at 37 ° With a 5 percent CO,. Desacetylthymosin-a-1 (0.1 pg / ml) was added to PBL cultures to increase the relative yield of IFN-γ activity.
В. Изолиране на информационна РНКC. Isolation of RNA
Общото количество РНК от PBL културите се екстрахира предимно по метода, докладван от Berger, S. L. et al. (33). Клетките се утаяват чрез центрофугиране и след това се ресуспендират в 10 шМ NaCl, 10 mM Tris-HCl (pH 7.5), 1.5 тМ MgCl2 и 10 тМ рибонуклеозид ванадилов комплекс. Клетките се лизират с добавяне на NP-40 (1 процент крайна концентрация) и ядрата се утаяват чрез центрофугиране. Супернатантата съдържа общата РНК, която понататък се пречиства чрез множество фенолни и хлороформни екстракции. Водната фаза се довежда до 0,2М в NaCl и след това общото количество РНК се преципитира чрез добавяне на два обема етанол. РНК от индуцираните (нестимулирани) култури се изолира по същите методи. Олиго-dT целулозна хроматография се използва за пречистване на тРНК от общото количество РНК продукция (34). Обикновено се добива от 1-2 литра култивирани PBL 5-10 милиграма от общото количество РНК и 50-200 микрограма Поли(А) + РНК.The total amount of RNA from PBL cultures was extracted mainly by the method reported by Berger, SL et al. (33). Cells were precipitated by centrifugation and then resuspended in 10 mM NaCl, 10 mM Tris-HCl (pH 7.5), 1.5 mM MgCl 2 and 10 mM ribonucleoside vanadyl complex. Cells were lysed by addition of NP-40 (1 percent final concentration) and nuclei were precipitated by centrifugation. The supernatant contains total RNA, which is further purified by multiple phenolic and chloroform extractions. The aqueous phase was adjusted to 0.2 M in NaCl and then the total amount of RNA was precipitated by the addition of two volumes of ethanol. The RNA of the induced (unstimulated) cultures was isolated by the same methods. Oligo-dT cellulose chromatography has been used to purify mRNA from total RNA production (34). It is usually obtained from 1-2 liters of cultured PBL 5-10 milligrams of total RNA and 50-200 micrograms of Poly (A) + RNA.
С. Фракциониране по размер на тРНКC. TRNA size fractionation
За фракциониране на тРНК продукцията са използвани два метода. Тези методи са използвани независимо (за предпочитане в унисон ) и всеки води до значимо обогатяване с IFN-γ тРНК.Two methods were used to fractionate the mRNA production. These methods were used independently (preferably in unison) and each resulted in significant enrichment with IFN-γ mRNA.
За фракциониране на тРНК се използва захарозно градиентно центрофугиране в присъствие на денатуриран фармамид 19 ч. при 200 С. Успешните фракции се отстраняват от горната част на градиента, преципитират се с етанол и съответни равни количества се инжектират в ооцити на Xenopus laevis за транслиране на тРНК(35). След 24 часа на стайна температура инкубационната среда се изпитва за антивирусна активност в стандартна проба за цитопатично въздействие с участието на Vesicular Stomatitis Virus (Indian щам ) или Encephalomyocarditis Virus върху WISH (човешки амниотични ) клетки както е описано отSucrose gradient centrifugation was used to fractionate the mRNA in the presence of denatured pharmamide at 19 C. at 200 C. Successful fractions were removed from the top of the gradient, precipitated with ethanol, and injected into the Xenopus laevis oocytes for translation. (35). After 24 hours at room temperature, the incubation medium was tested for anti-viral activity in a standard cytopathic sample with Vesicular Stomatitis Virus (Indian strain) or Encephalomyocarditis Virus on WISH (human amniotic) cells as described by
Stweart Q>5), c изключение на това, че пробите се инкубират е клетките за 24 часа (вместо 4) преди провокирането им с вируса. Наблюдавани са по същество два пика на активност в захарозно градиентно фракционираната РНК (фиг. 1). Един пик е утаен е размер, изчислен на 12S и съдържащ 100-400 единици / ml антивирусна активност (сравнена с IFN-α стандарт) за микрограм от инжектираната РНК. Другият пик на активност е утаен като 16S по размер и съдържа около половината от активността на по-бавно утаения пик. Всяка от тези пикове на активност очевидно се дължат на IFN-γ, докато не се наблюдава активност когато същите фракции се изпитват върху телешка клетъчна nnHuji(MDBK), които не се защитават от човешки IFN-γ. Както IFN-α активността, така и IFN-β активностите биха били по-лесно установени с пробите MDBK (5).Stweart Q> 5), except that the samples were incubated for 24 hours (instead of 4) before being challenged with the virus. Substantially two peaks of activity in sucrose-graded fractionated RNA were observed (Fig. 1). One peak is precipitated size calculated at 12S and containing 100-400 units / ml of antiviral activity (compared to IFN-α standard) per microgram of injected RNA. The other activity peak is precipitated as 16S in size and contains about half of the activity of the slower precipitated peak. Each of these activity peaks is apparently due to IFN-γ until activity is observed when the same fractions are tested on calf cell nnHuji (MDBK), which is not protected by human IFN-γ. Both IFN-α activity and IFN-β activity would be easier to detect with MDBK samples (5).
Фракционирането на гпРНК (200 pg) се осъществява също и чрез електрофореза върху пикочно киселинни агарозни гелове. Пластинката на агарозния гел (37, 38J е съставена от 1,75 процента агароза, 0,025М натриев цитрат, pH 3,8 и 6М уреа. Електрофорезата се осъществява за 7 часа при 25 милиампера и 4° С. След това гелът се фракционира с бръснарско ножче. Отделните срезове сл&д това се смилат при 70°С и се екстрахират двукратно с фенол и еднократно е хлороформ, фракциите след това се преципитират е етанол с последващо изпитване за IFN-γ тРНК чрез инжектиране в ооцити на Xenopus laevis и антивирусно изпитване. Само един пик на активност е наблюдаван в гел фракционираните проби (фиг. 2). Този пик мигрира съвместно с 18S РНК и притежава активност от 600 единици/ml за микрограм инжектирана РНК. Тази активност също така представлява IFN-γ специфична, доколкото не протектира MDBK клетките.The fractionation of gpRNA (200 pg) was also accomplished by electrophoresis on uric acid agarose gels. The agarose gel plate (37, 38J is composed of 1.75 percent agarose, 0.025M sodium citrate, pH 3.8 and 6M urea. Electrophoresis is carried out for 7 hours at 25 milliamps and 4 ° C. The gel is then fractionated with The individual sections were then ground at 70 ° C and extracted twice with phenol and once chloroform, the fractions were then precipitated with ethanol, followed by IFN-γ mRNA injection by injection into Xenopus laevis oocytes and assay. Only one activity peak was observed in the gel fractionated samples (Fig. 2) the peak migrates with 18S RNA and has an activity of 600 units / ml per microgram of injected RNA, which is also IFN-γ specific insofar as it does not protect MDBK cells.
Несъответствието в размера на пиковете на активност, наблюдавани в захарозни градиенти (12S и 16S) и пикочно киселинни гелове (18S) може да бъде обяснено чрез наблюдението, че тези два независими метода на фракциониране не са осъществени при тотално денатуриращи условия.The discrepancy in the magnitude of the activity peaks observed in sucrose gradients (12S and 16S) and uric acid gels (18S) can be explained by the observation that these two independent fractionation methods were not carried out under totally denaturing conditions.
D. Получаване на колонийна библиотека, съдържаща IFN-γ последователностиD. Preparation of a colony library containing IFN-γ sequences
За получаване на двойно верижна сДНК чрез стандартни методи 06, 393 се използват 3 pg гел-фракционирана тРНК. сДНК се фракционира по размер върху 6 процентен полиакриламиден гел. Две фракции се подлагат на електроелуация, 800-1500 Ьр (138 ng) и 22 1500 Ьр ( 204 ng ). 35 ng порции от всяка сДНК се удължава с дезоксинуклеотидил тронсфераза 06) и се ренатурира с 300 ng от плазмида pBR322 (4f), който е бил аналогично удължен с дезоксиС остатъци при PstI сайта (40).Всяка ренатурирана смес след това се трансформира в Е. coli К 12 щам 294. Получават се приблизително 8000 трансформанта с 800- 1500 Ьр сДНК и 400 трансформанта с по-голяма от 1500 Ьр сДНК.For the production of double stranded cDNA by standard methods 06, 393, 3 pg of gel-fractionated mRNA is used. The cDNA was size fractionated on a 6 percent polyacrylamide gel. Two fractions were electroeluted, 800-1500 bp (138 ng) and 22 1500 bp (204 ng). 35 ng portions of each cDNA was lengthened with deoxynucleotidyl transferase 06) and renatured with 300 ng of plasmid pBR322 (4f), which was similarly lengthened with deoxyC residues at the PstI site (40). Each renatured mixture was then transformed into E coli K 12 strain 294. Approximately 8000 transformants with 800-1,500 bp cDNA and 400 transformants with greater than 1500 bp cDNA were obtained.
E. Скрининг на колонийната библиотека за индуцирани сДНКE. Colonial library screening for induced cDNAs
Колониите се инокулират индивидуално в кладенчетата на микротитърните панички, съдържащи LB (58) + 5 pg/ ml тетрациклин и се държат при -20°С след добавяне на DMSO до 7 процента. Две копия от колонийната библиотека се култивират върху нитроцелулозни филтри и ДНК от всяка колония се фиксира към филтъра посредством метода на Grunstein- Hogness (42)·The colonies were inoculated individually into wells of microtiter plates containing LB (58) + 5 pg / ml tetracycline and kept at -20 ° C after addition of DMSO up to 7 percent. Two copies of the colony library were cultured on nitrocellulose filters and DNA from each colony was fixed to the filter using the Grunstein-Hogness method (42).
Сондите е Р32 сДНК се изготвят с помощта на 18S гел фракционирана тРНК от индуцираните и неиндуцирани PBL култури. Праймерът е <Ρζ2_18 и реакционните условия са такива, каквито са описани по-рано (Т). филтрите, съдържащи 800 трансформанта от 60027Probes P 32 cDNA were prepared using 18S gel fractionated mRNA from the induced and non-induced PBL cultures. The primer is <Ρζ 2 _ 18 and the reaction conditions are as described previously (T). filters containing 800 transformants from 60027
1500 bp сДНК се изрязват и 400 трансформанта от срязаната > 1500 Ьр сДНК се хибридизира с 20 χ 106 срш от индуцираната Р32-сДНК. Друга мрежа от филтри се хибридизира с 20 х 106срт индуцирана Р32- сДНК. Хибридизацията се провежда в продължение на 16 часа при условията, описани от Fritsch et al. 03}. филтрите екстензивно се промиват 00 и след това се експонират на ултравиолетов Kodak XR-5 филм е DuPont Lightning-Plus подсилващ екран за 16-48 часа. Всеки колонийнохибридизационен образец се сравнява с двете сонди.Приблизително 40 процента от колониите се хибридизират ясно с двете сонди, докато приблизително 50 процента от колониите не успяват да се хибридизират (представено на фиг. 3). 124 колонии се хибридизират значително с индуцираната сонда, но без да може да бъде установено това, или послабо с неиндуцираната сонда. Тези колонии се инокулират индивидуално в кладенчетата на микротитърните панички, растат и се прехвърлят върху нитроцелулозни филтри, като се хибридизират със същите две сонди, както е описано по-горе. Плазмидната ДНК, изолирана от всяка от тези колонии по бърз метод 04), също се свързва с нитроцелулозните филтри и се хибридизира 05} с индуцирани и неиндуцирани сонди. ДНК от 22 колонии се хибридизира само с индуцираната сонда?поради което те се наричат индуцирани колонии.1500 bp cDNA was excised and 400 transformants from the cut> 1500 bp cDNA was hybridized with 20 χ 10 6 cpm of induced 32 P -sDNK. Another network of filters was hybridized with 20x 10 6 cpm of induced 32 P - cDNA. The hybridization was carried out for 16 hours under the conditions described by Fritsch et al. 03}. the filters are extensively washed with 00 and then exposed to a UV-violet Kodak XR-5 film is a DuPont Lightning-Plus reinforcement screen for 16-48 hours. Each colony-hybridization sample is compared with the two probes. Approximately 40 percent of the colonies hybridize clearly with the two probes, while approximately 50 percent of the colonies fail to hybridize (presented in Fig. 3). The 124 colonies hybridize significantly with the induced probe, but without detecting this or weakly with the non-induced probe. These colonies were inoculated individually into the wells of microtiter plates, grown and transferred to nitrocellulose filters, hybridizing with the same two probes as described above. Plasmid DNA isolated from each of these colonies by rapid method 04) also binds to nitrocellulose filters and hybridizes 051 with induced and non-induced probes. Does 22 colonies DNA hybridize with the induced probe only ? which is why they are called induced colonies.
F. Охарактеризиране на индуцираните колонииF. Characterization of induced colonies
От пет от индуцираните колонии се изготвя плазмидна ДНК 00, която се използва за охарактеризиране на сДНК инсертите. Ендонуклеазното картиране на пет индуцирани плазмида (р67, р68, р69, р71 и р72) подсказва, че четири имат аналогични рестрикционни карти.Всеки от тези четири (р67, р69р р71 и р72) притежава четири Ddel сайта, 2HinfI сайта и един Rsal сайт в сДНК инсерта. Петият плазмид (р68) съдържа общ Ddel фрагмент и представлява къс сДНК клон, свързан към останалите четири. Предположената след картирането с рестрикционни ендонуклеази хомоложност се потвърждава чрез хибридизация. Р32-белязана ДНК сонда се изготвя от 600 bp dDel фрагмент от плазмида р67 и се използва за хибридизиране 02) към други индуцирани колонии. Всички пет от картираните с рестришдаонни ендонуклеази колонии се хибридизират кръстосано с тази сонда, така както 17 други колонии от 124 -те, избрани при индуцирано /неиндуцираното скриниране. Дължината на инсерта във всеки от тези кръстосано -хибридизирани плазмиди се определя чрез PstI разграждане и гел електрофореза. Клонът, който притежава най-дълъг сДНК инсерт, представлява клон 69 с инсерционна дължина от 1200-1400 Ьр. Тази ДНК се използва за по-нататъшни експерименти, а нейната рестрикционна карта е показана на фиг. 4.Plasmid DNA 00 was prepared from five of the induced colonies, which was used to characterize the cDNA inserts. Endonuclease mapping of five induced plasmids (p67, p68, p69, p71, and p72) suggests that four have similar restriction maps. Each of these four (p67, p69p p71, and p72) has four Ddel sites, 2HinfI sites, and one Rsal site in insert cDNA. The fifth plasmid (p68) contains a common Ddel fragment and is a short cDNA clone bound to the other four. The homology postulated after restriction endonuclease mapping is confirmed by hybridization. P 32 -labelled DNA probe is prepared from 600 bp dDel fragment from plasmid p67 and used for hybridization 02) to the other induced colonies. All five of the restriction endonuclease mapped colonies cross-hybridized with this probe, as did the 17 other colonies of the 124 selected on induced / non-induced screening. The length of the insert in each of these cross-hybridized plasmids was determined by PstI digestion and gel electrophoresis. The clone that has the longest cDNA insert is clone 69 with an insertion length of 1200-1400 bp. This DNA was used for further experiments, and its restriction map is shown in FIG. 4.
сДНК инсерта в р69 представлява IFN-γ сДНК, показано чрез неговите експресионни продукти, получени в три независими експресионни системи, при което се постига антивирусна активност, както е описано в детайли по-долу.the insert cDNA in p69 represents the IFN-γ cDNA shown by its expression products, obtained in three independent expression systems, thereby achieving antiviral activity as described in detail below.
G. Секвенционен анализ на сДНК инсерта в р69G. Sequential analysis of insert cDNA in p69
Пълната нуклеотидна последователност на плазмидния р69 сДНК инсерт се определя чрез метода за терминиране на дидезоксинуклеотидните вериги 0-0 след субклониране на фрагменти в М13 шр7 00 посредством химичната процедура на Махат- Gilbert (52). Най-дългата отворена четяща рамка кодира протеин с 166 амино киселини, представен на фиг. 5. Първият кодиран остатък е първият мет кодон, преброен от 5'-края на сДНК. Първите 20 остатъка при аминокрая вероятно служи като сигнална последователност за секреция на останалите 146 амино киселини. Тази предполагаема сигнална последователност притежава най-общите свойства на останалите сигнални последователности, като размер и хидрофобност .Нещо повече, четирите амино киселини, намерени при както се предполага разградената последователност (ser-leu-cys) са идентични с четирите остатъка, намерени при точката на разграждане за няколко левкоцитни интерферона ( LelF В, С, D, F, и Н (2) ).Кодираната зряла амино киселинна последователност от 146 амино киселини (означени тук като рекомбинантен човешки имунен интерферон ) притежава молекулно тегло от 17 140.The complete nucleotide sequence of the plasmid p69 cDNA insert was determined by the method for termination of the dideoxynucleotide chains 0-0 after subcloning of fragments into M13 sr7 00 by the Mahat-Gilbert chemical procedure (52). The longest open reading frame encodes a 166 amino acid protein shown in FIG. 5. The first encoded residue is the first meth codon counted at the 5'-end of the cDNA. The first 20 residues at the amino terminus probably serve as a signal sequence for secretion of the remaining 146 amino acids. This putative signal sequence has the most common properties of other signal sequences, such as size and hydrophobicity. Moreover, the four amino acids found at the putative sequence (ser-leu-cys) are identical to the four residues found at the point of degradation for several leukocyte interferons (LelF B, C, D, F, and H (2)). The encoded mature amino acid sequence of 146 amino acids (referred to herein as recombinant human immune interferon) has a molecular weight of 17 140.
Налице са две потенциални позиции на гликозилиране (50) в кодираната протеинова последователност, при амино киселини 28 до 30 ( asn-gly-thr) и амино киселини 100 до 102 (asn-tyr-ser).Съществуването на тези позиции е съгласувано с наблюдаваната гликозилация на човешки IFN-γ (6, 5Г). В допълнение, само два цистеинови остатъка (позиции 1 и 3) са стерео твърде близки^за да формират дисулфиден мост, което е в съгласие с наблюдаваната стабилност на IFN-γ в присъствие на редуциращи агенти като β- меркаптоетанол (5Ϊ). Предполагаемата зряла амино киселинна последователност е обикновено твърде основна, с общо 30 лизинови, аргининови и хистидинови остатъка и само общо 19 аспарагиново и глутаминово- киселинни остатъка.There are two potential glycosylation positions (50) in the encoded protein sequence, for amino acids 28 to 30 (asn-gly-thr) and amino acids 100 to 102 (asn-tyr-ser). The existence of these positions is consistent with the observed glycosylation of human IFN-γ (6,5G). In addition, only two cysteine residues (positions 1 and 3) are stereo too close to form a disulfide bridge, which is in agreement with the observed stability of IFN-γ in the presence of reducing agents such as β-mercaptoethanol (5Ϊ). The putative mature amino acid sequence is usually too basic, with a total of 30 lysine, arginine and histidine residues and only a total of 19 aspartic and glutamic acid residues.
тРНК структурата на IFN-γ както е предположен от ДНК последователността на плазмида р69 е ясно отличим от IFN-β (5) и IFNа (1,2) тРНК. Както е показано на фиг. 6, кодиращият регион на IFN-γ е по-къс , докато 5'- нетранслираният и 3'- нетранслиран региони са малко по-дълги както от IFN -а, така и от IFN-β.The mRNA structure of IFN-γ as suggested by the DNA sequence of plasmid p69 is clearly distinguishable from IFN-β (5) and IFNα (1,2) mRNA. As shown in FIG. 6, the coding region of IFN-γ is shorter, while the 5'-untranslated and 3'-untranslated regions are slightly longer than both IFN-α and IFN-β.
Н. Експресия на рекомбинантен човешки имунен интерферон вN. Expression of recombinant human immune interferon in
Е. coliE. coli
В съответствие с фиг. 7, 50 pg от плазмида р69 се разгражда с PstI и инсерт от 1250 двойки бази се изолира с гел елекрофореза върху 6 зо процентен полиакриламиден гел. Приблизително 10 pg от този инсерт се подлага на електроелуация от гела. 5 pg от този PstI фрагмент се разгражда парциално с 3 единици BstNI (Bethesda Research Labs) за 15 минути при 37 °C и реакционната смес се пречиства в 6 процентен полиакриламиден гел. Приблизително 0,5 pg от желания; 1100 двойки бази BstNI-PstI фрагмент се възстановява. Двата означени дезоксиолигонуклеотида , 5'- dAATTCATGTGTTATTGTC и 5'dTGACAATAACACATG (фиг.7),се синтезират чрез фосфотриестерния метод (53) и се фосфорилират както следва : 100 pmoles от всеки дезоксиолигонуклеотид се комбинира в 30 pl 60 mM Tris-HCl (pH 8 ), 10 тМ MgCl2, 15 тМ β- меркаптоетанол и 240 pCi (γ-Р32) АТф ( Amersham, 5000 Ci/mmole). Добавят се 12 единици от Т4 полинулеотид киназа и реакцията се оставя да постои при 37°С за 30 минути. Добавя се 1 pl 10 тМ АТф и реакцията се оставя за допълнителни 20 минути. След ¢- ОН- /СНС/ екстракция олигомерите се комбинират с 0,25 pg BstNI-PstI 1100 двойки бази фрагмент и се преципитират е етанол. Тези фрагменти се лигатират при 20° С за 2 часа в 30 pl 20 mM Tris-HCl (pH 7,5) , 10 тМ MgCl2, 10 тМ дитиотреитол, 0,5 тМ АТф г 10 единици Т4 ДНК лигаза. Сместа се разгражда за 1 час с 30 единици PstI и 30 единици EcoRI ( за елиминиране полимеризацията посредством свързване на кохезивните краища ) и се подлага на електрофореза в 6 процентен полиакриламиден гел.Продуктът с 1115 двойки бази ( 110 000 срш) се възстановява чрез електроелуация.In accordance with FIG. 7, 50 pg of plasmid p69 was digested with PstI and an insert of 1250 base pairs was isolated by gel electrophoresis on a 6% percent polyacrylamide gel. Approximately 10 pg of this insert is electrodepositioned from the gel. 5 pg of this PstI fragment was partially digested with 3 units of BstNI (Bethesda Research Labs) for 15 minutes at 37 ° C and the reaction mixture was purified on a 6 percent polyacrylamide gel. Approximately 0.5 pg of desired; 1,100 base pairs of the BstNI-PstI fragment were recovered. The two labeled deoxyoligonucleotides, 5'-dAATTCATGTGTTATTGTC and 5'dTGACAATAACACATG (Fig. 7), were synthesized by the phosphotriester method (53) and phosphorylated as follows: 100 pmoles of each deoxyoligonucleotide 30 HCl combined 60 HCl ), 10 mM MgCl 2 , 15 mM β-mercaptoethanol and 240 pCi (γ-P 32 ) ATF (Amersham, 5000 Ci / mmole). 12 units of T4 polynucleotide kinase were added and the reaction was allowed to stand at 37 ° C for 30 minutes. 1 pl 10 mM ATf was added and the reaction was left for an additional 20 minutes. After ¢-OH- / CHCl / extraction, the oligomers were combined with 0.25 µg BstNI-PstI 1100 base pair fragment and ethanol precipitated. These fragments were ligated at 20 ° C for 2 hours in 30 pl 20 mM Tris-HCl (pH 7.5), 10 mM MgCl 2 , 10 mM dithiothreitol, 0.5 mM ATf g 10 units of T4 DNA ligase. The mixture was decomposed in 1 hour with 30 units of PstI and 30 units of EcoRI (to eliminate polymerization by bonding the cohesive ends) and subjected to electrophoresis on a 6 percent polyacrylamide gel.
Плазмидът pLelF A trp 103 (фиг. 7) е производен на плазмида pLelF А 25 (Т),в който EcoRI сайта дистално от LelF А гена е отстранен (27). 3 pg от pLelF A trp 103 се разгражда с 20 единици EoRI и 20 единици PstI за 90 минути при 37° С и се подлагат на електрофореза в 6 процентен полиакриламиден гел. Големият ( —3900 двойки бази) векторен фрагмент се възстановява чрез електроелуация. 1115 двойки бази EcoRI-PstI IFN-γ ДНК фрагмента се включва в 0,15 pg от така изготвения вектор. Трансформирането на E.coli К-12 щам 294 ( ATCC N 31446 ) дава 120 тетрациклин резистентни колонии. Плазмидната ДНК се получава от 60 от тези трансформанти и се разгражда с EcoRI и PstI. Три от тези плазмида съдържат желания 1115 двойки бази EcoRI-PstI фрагмент. ДНК секвенционният анализ потвърждава, че тези плазмиди притежават желаната нуклеотидна последователност при точката на свързване между trp промотора, синтетичната ДНК и сДНК. Един от тези плазмидни pIFN-γ trp 48 е избран за допълнително изследване. Този плазмид е използван за трансформиране на E.coli К-12 щам W3110 (ATCC No 27325).Plasmid pLelF A trp 103 (Fig. 7) is derived from plasmid pLelF A 25 (T), in which the EcoRI site distal to the LelF A gene is removed (27). 3 pg of pLelF A trp 103 was digested with 20 units of EoRI and 20 units of PstI for 90 minutes at 37 ° C and subjected to electrophoresis on a 6 percent polyacrylamide gel. The large (-3900 base pair) vector fragment is recovered by electroelution. The 1115 base pairs of the EcoRI-PstI IFN-γ DNA fragment were included in 0.15 pg of the vector thus prepared. Transformation of E. coli K-12 strain 294 (ATCC N 31446) yielded 120 tetracycline resistant colonies. Plasmid DNA was obtained from 60 of these transformants and digested with EcoRI and PstI. Three of these plasmids contain the desired 1,115 base pairs of the EcoRI-PstI fragment. DNA sequence analysis confirms that these plasmids have the desired nucleotide sequence at the point of attachment between the trp promoter, synthetic DNA and cDNA. One of these plasmid pIFN-γ trp 48 was selected for further study. This plasmid was used to transform E. coli K-12 strain W3110 (ATCC No. 27325).
I. Генна структура на IFN- γ кодиращата последователностI. Gene structure of the IFN- γ coding sequence
Структурата на гена, кодиращ IFN-γ посредством Southern хибридизация. В тази процедура (50, 5 микрограма от лимфоцитна ДНК с високо молекулно тегло (получена както в 55), се подлага на пълно разграждане с различни рестрикционни ендонуклеази с последваща електрофореза върху 1л0 процентни агарозни гелове (56) и се прехвърля върху нитроцелулозен филтър (54). Р32-белязана ДНК сонда се изготвя от 600 bp Ddel фрагмент от сДНК инсерта на р69 и се хибридизира 00 с нитроцелулозо-ДНК филтър. Количество, възлизащо на 107 за минута от сондата,се хибридизират за 16 часа и след това се промиват както е описано в 00. Осем геномни ДНК сонди от различни човешки донори се разграждат с EcoRI рестрикционнна ендонуклеаза и се хибридизират с р69 Р32 -белязана сонда. Както е представено на фиг. 9, два ясни хибридизационни сигнала се наблюдават с размери от 8.8 килобази двойки (kbp) и 2 kbp както е установено посредством разградената с Hindlll λДHK. Това би могло да бъде резултатът от два IFN-γ гена или разграждането на отделен ген от един EcoRI сайт.The structure of the gene encoding IFN-γ by Southern hybridization. In this procedure (50, 5 micrograms of high molecular weight lymphocyte DNA (obtained as in 55) is subjected to complete degradation with various restriction endonuclease followed by electrophoresis on 10% agarose gels (56) and transferred to a nitrocellulose filter (54 ). P 32 -labelled DNA probe is prepared from 600 bp Ddel fragment of the cDNA insert of p69 and hybridized 00 with a nitrocellulose-DNA filter. Quantity amounting to 10 7 per minute of the probe were hybridized for 16 hours and then washed as described in 00. Eight genomic DNA probes from pa personal human donors were digested with EcoRI are restriction endonuclease and hybridized with the p69 32 P-labeled probe. As shown in Fig. 9, two clear hybridization signals are observed with sizes of 8.8 kilobase pairs (kbp) and 2 kbp as determined by degraded with HindIII λDHK This could be the result of two IFN-γ genes or the degradation of a separate gene from one EcoRI site.
II
Доколкото p69 не съдържа EcoRl сайт, би било необходимо да се включи една последователност (интрон) с вътрешен EcoRl сайт за уголемяване на единичния ген. За да се направи разлика между тези две възможности, се провежда друга Southern хибридизация със същата проба срещу пет други ендонуклеазни разграждания на единична човешка ДНК (фиг. 10). Наблюдавани са два хибридизиращи фрагмента с две други ендонуклеазни разграждания, PvuII (6.7 kbp и 4.0 bp) и HincII (2.5 kbp и 2.2 kbp). Въпреки това, три проби на ендонуклеазно разграждане осигуряват само един хибридизиращ фрагмент : Hindlll (9.0 kbp), Bglll (11.5 kbp) и BamHI (9.5 kbp). Два IFN-γ гена би трябвало да бъдат свързани при необикновено близко разстояние (по-малко от 9.0 kbp), за да се съдържат в същия хибридизиращ фрагмент. Този резултат предполага, че само един хомоложен IFN-γ ген ( различен от много свързани IFN -сс гени) присъства в човешката геномна ДНК и се разделя чрез един или повече интрони,съдържащи EcoRl, PvuII, и HincII сайтове. Това предзположение е потвърдено от хибридизация на Z’32белязан 07) фрагмент, получен от надлежно 3 - нетранслирания регион на сДНК от р69 (130 bp Ddel фрагмент от 850 Ьр на фиг. 5) срещу един EcoRl разграден фрагмент на човешка геномна ДНК. Само 2.0 kbp EcoRl фрагмент се хибридизира с тази сонда, предполагайки че този фрагмент съдържа 3'- нетранслирани последователности , докато 8л8 kbp EcoRl фрагмента съдържа 5' последователности. Генната структура на IFN-γ (един ген с поне един интрон) ясно се отличава от IFN -а ( мултиплени гени (2) без интрони (56) или IFN -β (един ген без интрони С57))·Since p69 does not contain an EcoR1 site, it would be necessary to include one sequence (intron) with an internal EcoR1 site to amplify a single gene. To differentiate between these two possibilities, another Southern hybridization was performed with the same sample against five other single human DNA endonucleases (Fig. 10). Two hybridizing fragments with two other endonuclease cleavages, PvuII (6.7 kbp and 4.0 bp) and HincII (2.5 kbp and 2.2 kbp), were observed. However, three samples of endonuclease digestion provide only one hybridization fragment: HindIII (9.0 kbp), Bglll (11.5 kbp) and BamHI (9.5 kbp). Two IFN-γ genes would need to be linked at an unusually close distance (less than 9.0 kbp) to be contained in the same hybridization fragment. This result suggests that only one homologous IFN-γ gene (other than many related IFN-cc genes) is present in human genomic DNA and is cleaved by one or more introns containing EcoR1, PvuII, and HincII sites. This assumption is confirmed by the hybridization of the Z '32 labeled 07) fragment derived from a properly 3-untranslated region of p69 cDNA (130 bp Ddel fragment of 850 bp in Fig. 5) against an EcoR1 digested fragment of human genomic DNA. Only the 2.0 kbp EcoR1 fragment hybridizes with this probe, suggesting that this fragment contains 3'-untranslated sequences, whereas the 8l8 kbp EcoRl fragment contains 5 'sequences. The gene structure of IFN-γ (one gene with at least one intron) is clearly different from IFN-α (multiple genes (2) without introns (56) or IFN-β (one gene without introns C57)) ·
J. Получаване на бактериални екстрактиJ. Preparation of bacterial extracts
Култивирана в продължение на една нощ култура на Е. coli W3110/ pIFN-γ trp 48 в бульон на Luria + 5 микрограма за ml зз тетрациклин се използва за инокулиране на М9 (58) среда, съдържаща 0.2 процента глюкоза , 0л5 процента казаминова киселина и 5 микрограма на ml тетрацикин при разреждане 1: 100. Добавя се индол акрилова киселина до крайна концентрация 20 микрограма за т1,когато Д50 е между 0.1 и 0.2. Десет ml проби се центрофугират при Д50 = 1.0 и добивгтсе събира, като незабавно се ресуспендира в 1ml фосфатно буфериран разтвор, съдържащ lmg за ml говежди серумен албумин (PBS-BSA). Клетките се отварят чрез сонификация (обработка със звук) и се почистват от остатъците чрез центрофугиране. Супернатантите се съхраняват при 4°С до изпитването им. Интерфероновата активност в супернатантите се определя като възлизаща на 250 единици/ ml посредством сравняване на IFN-α -ови стандарти за цитопатичен ефект на инхибиране (СРЕ).The overnight culture of E. coli W3110 / pIFN-γ trp 48 in Luria broth + 5 micrograms per ml 3 of tetracycline was used to inoculate M9 (58) medium containing 0.2 percent glucose, 0.5 percent casamic acid and 5 micrograms per ml tetracycine at a dilution of 1: 100. Indole acrylic acid is added to a final concentration of 20 micrograms per ml when D 50 is between 0.1 and 0.2. Ten ml of samples were centrifuged at D 50 = 1.0 and collected and resuspended immediately in 1 ml of phosphate buffered solution containing 1 mg per ml of bovine serum albumin (PBS-BSA). The cells were opened by sonication (sonication) and cleared of debris by centrifugation. The supernatants were stored at 4 ° C until tested. Interferon activity in supernatants was determined to be 250 units / ml by comparing IFN-α cytopathic inhibition (CPE) standards.
К. Трансформиране на дрожди / щамове в хранителна средаK. Transformation of yeasts / strains into a nutrient medium
Щамовете дрожди се трансформират както е описано по-рано (59). E.coli щам JA300 (thr leuB6 thi thyA trpC1117 hsdm- hsdR-° strR )(20) се използва зц подбор на плазмидо съдържащ функционален TRPI ген. Дрождевият щам RH218, притежаващ генотипа ( a trpl gal2 SUC2 mal CUPI) (18),се използва като дрождев гостоприемник за трансформация. RH218 е депозиран в American Type Culture Collection, АТСС N0 44076. Средите М9 (минимална хранителна среда ) с 0.25 процента казаминови киселини ( САА) и LB (обогатена хранителна среда ) са такива, каквито са описани от Miller (58) с добавка на 20 pg/ml ампицилин ( Sigma) след автоклавиране и охлаждане. Дрождите се култивират на следната хранителна среда : YEPD съдържащ 1 процент дрождев екстракт, 2 процента пептон и 2 процента глюкоза ± 3 процента Difco агар. YNB + САА съдържащ 6.7 грама дрождева азотна база (без амино киселини )Yeast strains are transformed as described previously (59). E. coli strain JA300 (thr leuB6 thi thyA trpC1117 hsdm-hsdR- ° str R ) (20) was used to select a plasmid containing a functional TRPI gene. The yeast strain RH218, which has the genotype (a trpl gal2 SUC2 mal CUPI) (18), is used as a yeast host for transformation. RH218 is deposited in American Type Culture Collection, ATCC N0 44076. Mediums M9 (minimum culture medium) with 0.25 percent casamic acids (CAA) and LB (culture medium) are as described by Miller (58) with addition of 20 pg / ml ampicillin (Sigma) after autoclaving and cooling. Yeast is cultured on the following culture medium: YEPD containing 1 percent yeast extract, 2 percent peptone and 2 percent glucose ± 3 percent Difco agar. YNB + CAA containing 6.7 grams of yeast nitrogen base (no amino acids)
I (YNB) (Difco), 10 mg аденин, 10 mg урацил, 5 грама CAA, 20 грама глюкоза и ± 30 грама агар за литър.I (YNB) (Difco), 10 mg adenine, 10 mg uracil, 5 grams CAA, 20 grams glucose and ± 30 grams agar per liter.
L. Конструиране на дрождев експресионен векторL. Construction of a yeast expression vector
1. 10 pg YRp (14, 15, 16 ) се разгражда с EcoRI. Получените в резултат лепливи ДНК краища се правят слепи с помощта на ДНК полимераза I ( Klenow фрагмент). Векторът и инсертагсе пропускат през 1 процент агарозен ( SeaKem) гел, срязват се от гела, електроелуират се и се екстрахират 2 х с еднакви обеми хороформ и фенол преди преципитирането с етанол. Получените в резултат ДНК молекули със слепи краища след това се свързват заедно в краен обем 50 μΐ за 12 часа при 12° С. Тази смес след това се използва за трансформиране на щам на E.coli JA300 ампицилиново резистентен и трипгофаново прототрофен. Плазмидите, съдържащи TRPI гена в двете ориентации се изолират. pFRWl притежава TRPI гена в същата ориентация както YRp7, докато pFRW2 притежава TRPI гена в противоположна ориентация.1. 10 pg YRp (14, 15, 16) was digested with EcoRI. The resulting adhesive DNA ends are made blind using DNA polymerase I (Klenow fragment). The vector and the insert were passed through a 1 percent agarose (SeaKem) gel, cut off from the gel, electroeluted, and extracted twice with equal volumes of chloroform and phenol prior to precipitation with ethanol. The resulting blank end-stranded DNA molecules were then bound together in a final volume of 50 μΐ for 12 hours at 12 ° C. This mixture was then used to transform E. coli JA300 ampicillin-resistant and trygophan prototrophic strain. Plasmids containing the TRPI gene in both orientations were isolated. pFRW1 has the TRPI gene in the same orientation as YRp7, while pFRW2 has the TRPI gene in the opposite orientation.
pg pFRW2 се линеаризира с Hindlll и се подлага на електрофореза в 1 процентен агарозен гел. Линеарните молекули се елуират от гела и 200 ng след това се свързват с 500 mg от 3л1 kb Hindlll инсерта от плазмида рВ1 (13), който е рестрикционен фрагмент , съдържащ дрождевият 3-фосфогицерат кисеназен ген. Сместа след това се използва за трансформиране на E.coli щам 294 в ампицилиново резистентен и тетрациклин чувствителен. Плазмидът, получен от един такъв рекомбинанТуПритежава интактен TRP1 ген с 3.1 kbp Hindlll фрагмент от рВ1 инсерционна ДНК в Hindlll с^йта на тетрациклиново резистентния ген. Този плазмид е FRM31. 5 pg от pFRM31 се разгражда напълно с EcoRI, екстрахира се двукратно с фенол и хлороформ и се преципитира с етанол. Коезивните краища на молекулата се запълват е помощта на ДНК полимераза I ( Klenow фрагмент) в реакция, която е доведена до 250 μΜ за всеки дезоксинуклеозид трифосфат. Реакцията се провежда за 20 минути при 14° С,при което време ДНК се екстрахира двукратно с фенол-хлороформ и сДед това се преципитира с етанол. Ресуспендираната ДНК след това напълно се разгражда с Clal и се подлага на елекрофореза в 6 процентен акиламиден гел. Векторният фрагмент се елуира от гела, екстрахира се е фенол-хлороформ и се преципитира с етанол. Шестте N-крайни амино киселини от 3фосфоглицерат киназния ензим, пречистен от хора са како следва :pg pFRW2 was linearized with HindIII and electrophoresed on a 1% agarose gel. The linear molecules were eluted from the gel and 200 ng were then coupled to 500 mg of the 3lb HindIII insert of plasmid pB1 (13), which is a restriction fragment containing the yeast 3-phosphoglycerate kinase gene. The mixture was then used to transform E. coli strain 294 into ampicillin-resistant and tetracycline-sensitive ones. The plasmid derived from one such recombinantTu harbors an intact TRP1 gene with a 3.1 kbp HindIII fragment of pB1 insertion DNA in HindIII with the tetracycline resistant gene. This plasmid is FRM31. 5 pg of pFRM31 was completely digested with EcoRI, extracted twice with phenol and chloroform and precipitated with ethanol. The cohesive ends of the molecule are filled using DNA polymerase I (Klenow fragment) in a reaction that is brought to 250 μ до for each deoxynucleoside triphosphate. The reaction was carried out for 20 minutes at 14 ° C, at which time the DNA was extracted twice with phenol-chloroform and then precipitated with ethanol. The resuspended DNA was then completely digested with Clal and electrophoresed on a 6 percent alkylamide gel. The vector fragment was eluted from the gel, extracted with phenol-chloroform and precipitated with ethanol. The six N-terminal amino acids of the 3phosphoglycerate kinase enzyme purified by humans are as follows:
- 2- 3- 4- 5- 6SER- LEU- SER- HSM- LYS- LEUЕдна от транслационните отворени четящи рамки, генерирани от ДНК последователността на 141 bp Sau3A-to-Sau3A рестрикционен фрагмент ( съдържащ вътрешен Hine II сайт, виж PGK рестрикционната карта на фиг. 11) продуцира следната амино киселинна последователност :- 2- 3- 4- 5- 6SER-LEU-SER-HSM-LYS-LEUOne of the translation open reading frames generated by the DNA sequence of the 141 bp Sau3A-to-Sau3A restriction fragment (containing an internal Hine II site, see PGK restriction site) map of Fig. 11) produces the following amino acid sequence:
1-2-3-4-5-61-2-3-4-5-6
MET- SER- LEU- SER- SER- LYS- LEUСлед отстраняване на иницииращия метионин се вижда, че PGK N- крайната амино киселинна последователност притежава 5 от 6 амино киселинната хомоложност с N-крайна амино киселинна последователност на човешка PGK.MET-SER-LEU-SER-SER-LYS-LEUSAfter removal of the initiating methionine, it is seen that the PGK N-terminal amino acid sequence has 5 of 6 amino acid homology with the N-terminal amino acid sequence of human PGK.
Този секвенционен резултат предполага, че началото на дрождевия PGK структурен ген е кодирано от ДНК в 141 bp Sau3A рестрикционния фрагмент на рВ1. Предишни разработки (2(J) предполагат, че ДНК последователностите, които специфизират PGK, тРНК може да са разположени н Hindlll фрагмента. По-нататъшното съгласуване на 141 bp Sau3A фрагмента дава повече ДНК последователности от PGK промотора.This sequential result suggests that the start of the yeast PGK structural gene is encoded by DNA in the 141 bp Sau3A restriction fragment of pB1. Previous developments (2 (J) suggest that DNA sequences that specify PGK, mRNA may be located in the HindIII fragment. Further alignment of the 141 bp Sau3A fragment yields more DNA sequences from the PGK promoter.
Синтетичен олигонуклеотид е последователностA synthetic oligonucleotide is a sequence
5' ATTTGTTGTAAA 3' е синтезиран по стандартни методи (Сгса et al., Nucleic acids Res. 8, 2331 (1980)). 100 ng от този праймер се бележи при 5' края с помощта на 10 единици Т4 олинуклеотид киназа в 20 μΐ реакционна смес, съдържаща също и 200 pCi (/2-Р ) АТф. Този белязан праймерен разтвор се използва за реакция на праймерно възстановяване, създаден да бъде първият етап в многоетапен процес за вмъкване на EcoRI рестрикционен сайт в PGK 5'- фланкираща ДНК, предшестваща PGK структурна генна последователност.5 'ATTTGTTGTAAA 3' was synthesized by standard methods (Ccsa et al., Nucleic acids Res. 8, 2331 (1980)). 100 ng of this primer was scored at the 5 'end using 10 units of T4 olinucleotide kinase in a 20 μΐ reaction mixture also containing 200 pCi (/ 2- P) ATf. This labeled primer solution is used for a primer recovery reaction designed to be the first step in a multi-step process of inserting an EcoRI restriction site into PGK 5'-flanking DNA preceding the PGK structural gene sequence.
100 pg рВ1 Q6) се разгражда напълно с НаеШ, след което се пропуска през 6 процентен полиакриламиден гел. Най-горната ивица се изолира в етидиум-оцветен гел (съдържащ PGK промоторен регион) посредством електрофореза^както е описано по-горе. Тази 1200 pb НаеШ част от ДНК се рестриктира е HincII, след което се пропуска през 6 процента акриламиден гел. Ивицата с 650 Ьр се изолира посредством електроелуация. Изолират се 5 pg ДНК. Тази 650 bp Hae-to-HincII част от ДНК се ресуспендира в 20 pl Н2 О, след което се смесва с 20 pl от фосфорилирания праймерен разтвор,както е описан по-горе. Тази смес се екстрахира еднократно с фенол-хлороформ, след което се преципитира с етанол. Изсушената ДНК се ресуспендира в 50 pl Н2 О и се нагрява в кипяща водна бОня за седем минути. След това разтворът бързо се охлажда в ледено-етанолна баня (10-20 секунди), след което се прехвърля 9 ледена водна баня. Към този разтвор се добавят 50 pl от разтвор, съдържащ 10 pl от 10 х ДНК полимераза I буфер (Boeringer Mannheim), 10 pl от разтвора, доведен преди това до 2.5 тМ във всеки дезцксинуклеозид трифосфат (dATP, dGTP и dCTP), 25 pl Н2 О и 5 единици ДНК полимераза I, Klenow фрагмент. Тази 100 pl реакция се инкубира при 37°С за 4 часа. След това разтворът се екстрахира 1 х фенол-хлороформ, преципитира се с етанол, изсушава се чрез лиофилизация, след което напълно се екстрахира с 10 единици Sau3A. След това този разтвор се пропуска през 6 процента акриламиден гел. Ивицата, кореспондираща на 39 Ьр по размер,се изрязва от гела, след това се изолира чрез електроелуация така, както е описано по-горе. Тази 39 Ьр ивица има един сляп край и един Sau3A леплив край. Този фрагмент се клонира в модифициран pFIF trp 69 вектор(5). 10 pg pFIF trp 69 се линеаризира с Xbal, 1 х се екстрахира с фенол- хлороформ. Xbal лепливият край се запълва,като се използва ДНК полимераза I Klenow фрагмент в 50 μΐ реакция, съдържаща 250 μΜ във всеки нуклеозид трифосфат. Тази ДНК се изрязва е BamHI, след това се пропуска през 6 процента акриламиден гел. Векторният фрагмент се изолира от гела чрез електроелуация, след това се ресуспендира в 20 μΐ Н2О. 20 ng от този вектор се свързва с 20 ng от 39 Ьр фрагмента, получен както по-горе за 4 часа при стайна температура. Една пета от лигационната смес се използва за трансформиране на Е. coli щам 294 в ампицилиново резистентен ( върху LB + 20 pg / ml amp пластинки ). Плазмидите от трансформантите се изпитват по бърза екранна процедура (44). Един плазмид pPGK - 39 се избира за секвенционен анализ. 20 pg от този плазмид се разгражда с Xbal, преципитира се с етанол, след което се третира с 1000 единици бактериална алкална фосфатаза при 68°С за 45 минути. ДНК се екстрахира трикратно с фенол- хлороформ, след което се преципитира с етанол.100 pg pB1 Q6) was completely digested with NaHCO3, then passed through a 6 percent polyacrylamide gel. The upper band was isolated in ethidium-colored gel (containing the PGK promoter region) by electrophoresis as described above. This 1200 pb Our DNA strand is restriction is HincII, then passed through a 6 percent acrylamide gel. The 650 bp band was isolated by electroelution. 5 pg of DNA was isolated. This 650 bp Hae-to-HincII portion of the DNA was resuspended in 20 µL of H 2 O and then mixed with 20 µl of the phosphorylated primer solution as described above. This mixture was extracted once with phenol-chloroform and then precipitated with ethanol. The dried DNA was resuspended in 50 pl H 2 O and heated in boiling water for seven minutes. The solution was then rapidly cooled in an ice-ethanol bath (10-20 seconds) and then transferred to an 9 ice water bath. To this solution were added 50 µl of a solution containing 10 µl of 10 x DNA polymerase I buffer (Boeringer Mannheim), 10 µl of the solution previously brought to 2.5 mM in each deoxynucleoside triphosphate (dATP, dGTP and dCTP), 25 µl H 2 O and 5 units of DNA polymerase I, Klenow fragment. This 100 µl reaction was incubated at 37 ° C for 4 hours. The solution was then extracted with 1 x phenol-chloroform, precipitated with ethanol, dried by lyophilization, and then completely extracted with 10 units of Sau3A. This solution was then passed through a 6 percent acrylamide gel. The band corresponding to 39 bp in size was cut from the gel, then isolated by electroelution as described above. This 39 bp strip has one blind end and one Sau3A sticky end. This fragment was cloned into a modified pFIF trp 69 vector (5). 10 pg pFIF trp 69 was linearized with Xbal, 1 x extracted with phenol-chloroform. The xbal adhesive end was filled using DNA polymerase I Klenow fragment in a 50 μΐ reaction containing 250 μΜ in each nucleoside triphosphate. This DNA was excised into BamHI, then passed through a 6 percent acrylamide gel. The vector fragment was isolated from the gel by electroelution, then resuspended in 20 μΐ H 2 O. 20 ng of this vector was coupled with 20 ng of 39 bp fragment obtained as above for 4 hours at room temperature. One-fifth of the ligation mixture was used to transform E. coli strain 294 into ampicillin-resistant (on LB + 20 pg / ml amp plates). Transformant plasmids were tested by rapid screening (44). One plasmid pPGK-39 was selected for sequence analysis. 20 pg of this plasmid was digested with Xbal, precipitated with ethanol, and then treated with 1000 units of bacterial alkaline phosphatase at 68 ° C for 45 minutes. The DNA was extracted three times with phenol-chloroform and then precipitated with ethanol.
Дефосфорилираните краища след това се бележат в 20 μΐ реакция, съдържаща 200 pCi [ γ32- Р ] АТф и 10 единици Т4 полинуклеотид киназа. Плазмидът се изрязва със Sall и се пропуска през 6 процентен акриламиден гел.The dephosphorylated ends were then labeled in a 20 μΐ reaction containing 200 pCi [γ 32 - P] ATf and 10 units of T4 polynucleotide kinase. The plasmid was excised with SalI and passed through a 6 percent acrylamide gel.
Белязаният инсерт се изолира от гела и се съгласува посредством метода на химична деградация. ДНК последователността при 3' -края от тази промоторна част е както се очаква .The labeled insert is isolated from the gel and co-ordinated by the chemical degradation method. The DNA sequence at the 3 'end of this promoter portion is as expected.
2. Конструиране на 312 bp Pvu-to-EcoRI PGK промоторен фрагмент pg pPGK-39 (фиг. 13) се разграждат едновременно със Sall и Xbal (по пет единици всеки ), след което се подлагат на електрофореза в 6 процентен гел. Ивицата от 390 Ьр, съдържаща 39Ьр промоторна част, се изолира чрез електроелуация. Ресуспендираната ДНК се разгражда с рестрикционната ендонукеаза Sau3A, след което се подлага на електрофореза в 6 процентен акриламиден гел. 39 Ьр промоторната ивица се изолира чрез електроелуация. Тази ДНК съдържа 39 Ьр от 5' края на PGK промотора на Sau3A-to-XbaI фрагмента.2. Construction of the 312 bp Pvu-to-EcoRI PGK promoter fragment pg pPGK-39 (Fig. 13) were digested simultaneously with Sall and Xbal (five units each) and then electrophoresed on a 6 percent gel. The 390 bp band containing the 39 bp promoter portion was isolated by electroelution. The resuspended DNA was digested with restriction endonuclease Sau3A and then electrophoresed on a 6 percent acrylamide gel. The 39 bp promoter band was isolated by electroelution. This DNA contains 39 bp from the 5 'end of the PGK promoter of the Sau3A-to-XbaI fragment.
pg от рВ1 се подлага на рестрикция с Pvul и ΚρηΙ, след което се подлага на електрофореза в 6 процентен акриламиден гел. Ивицата от 0.8 kbp ДНК се изолира чрез електроелуация, след което се рестриктира със Sau3A и се подлага на електрофореза в 6 процентен акриламиден гел. Ивицата от 265 Ьр от PGK промотора (фиг. 11) се изолира чрез електроелуация.pg of pB1 was subjected to restriction with Pvul and ΚρηΙ, and then subjected to electrophoresis on a 6 percent acrylamide gel. The 0.8 kbp band of DNA was isolated by electroelution, then restrained with Sau3A and electrophoresed on a 6 percent acrylamide gel. The 265 bp band from the PGK promoter (Fig. 11) was isolated by electroelution.
Този промотор след това се лигатира с 39 Ьр промоторният фрагмент от по-горе за два часа при стайна температура. Лигационната смес се подлага на рестрикция с Xbal и Pvul, след което се подлага на електрофореза върху 6 процентен акриламиден гел. Рестрикционният фрагмецгЗ 12 bp Xba-to-PvuI се изолира чрез електроелуация, след което се добавя към лигационната смес, съдържаща 200 ng pBR322 01} (изолиран по-рано, в който липсва 162 bp Pvul -to-Pstl рестрикционен фрагмент ) и 200 ng Xbal-to-PstI LelF А сДНК гена, изолиран преди това от 20 pg pLelF trp А 25.Тази тргцфакторна лигационна смес се използва за трансформиране на Е.ссшцам 294 в тетрациклиново резистентен. Клоновете трансформанти се подлагат на мини скрининг (44) и една от колониите 3PGK-300 се изолира като притежаващ 304 bp PGK 5’фланкираща ДНК , слята с LelF А гена в pBR322 основния вектор. 5'края от LelF А гена притежава следната поседователност : 5' CTAGAATTC - 3'. Това сливане на Xbal сайта от PGK промоторния фрагмент в дадената последователност позволява добавянето към Xbal сайта на един EcoRI сайт. pPGK - 300 по този начин съдържа част от PGK промотора, изолиран в Pvul -to- EcoRI фрагмента.This promoter is then ligated with the 39 bp promoter fragment above for two hours at room temperature. The ligation mixture was subjected to restriction with Xbal and Pvul, then electrophoresed on a 6 percent acrylamide gel. The restriction fragment 12bp Xba-to-PvuI was isolated by electroelution and then added to the ligation mixture containing 200 ng pBR322 01} (previously isolated, lacking 162 bp Pvul-to-Pstl restriction fragment) and 200 ng Xbal-to-PstI LelF A cDNA gene previously isolated from 20 pg pLelF trp A 25.This three-factor ligation mixture was used to transform E.stam 294 into tetracycline-resistant. Transform clones were subjected to mini-screening (44) and one of the 3PGK-300 colonies was isolated as having 304 bp PGK 5'-flanking DNA fused to the LelF A gene in the pBR322 main vector. The 5 'end of the LelF A gene has the following sequence: 5' CTAGAATTC - 3 '. This fusion of the Xbal site from the PGK promoter fragment in the given sequence allows one EcoRI site to be added to the Xbal site. pPGK-300 thus contains a portion of the PGK promoter isolated in the Pvul -to-EcoRI fragment.
сp
3. Конструиране на 1500 bp EcoRI - to - EcoRI PGK промоторен фрагмент pg рВ1 се разгражда с Pvul и EcoRI и се пропуска през 6 процента акриламиден гел. Ивицата 1.3 kb Pvul- to- EcoRI ДНК от 5'фланкиращата ДНК се изолира чрез електроелуация. 10 pg pPGK-30 се разгражда с EcoRI и Pvul и 312 Ьр промоторният фрагмент се изолира чрез електроелуация след електрофореза на разградената смес в 6 процентен акриламиден гел. 5 pg pFRL4 се срязва с EcoRI, преципитира се с етанол и след това се третира с бактериална алкална фосфатаза при 68°С за 45 минути. След три екстракции на ДНК с фенол/ хлороформ, преципитиране с етанол и ресуспендиране в 20 ml Н2 О , 200 ng от вектора се лигатира със 100 ng 312 EcoRI- to- Pvul ДНК от pPGK-ЗОО и 100 ng EcoRI- to- Pvul ДНК от pBl. Лигационната смес се използва за трансформиране на Е. coli щам 294 в ампицилиново резистентен. Един от получените трансформанти е pPGK- 1500. Плазмидът съдържа 1500 bp PGK промоторен фрагмент,като една EcoRI- to- EcoRI или Hindlllto- EcoRI част от ДНК.3. Construction of 1500 bp EcoRI-to-EcoRI PGK promoter fragment pg pB1 was digested with Pvul and EcoRI and passed through 6 percent acrylamide gel. The 1.3 kb Pvulto-EcoRI lane from the 5'-flanking DNA was isolated by electroelution. 10 pg pPGK-30 was digested with EcoRI and Pvul and the 312 bp promoter fragment was isolated by electroelution after electrophoresis of the digested mixture in 6 percent acrylamide gel. 5 pg of pFRL4 was cut with EcoRI, precipitated with ethanol and then treated with bacterial alkaline phosphatase at 68 ° C for 45 minutes. After three extractions of phenol / chloroform DNA, ethanol precipitation and resuspension in 20 ml of H 2 O, 200 ng of the vector was ligated with 100 ng of 312 EcoRI-to-Pvul DNA from pPGK-30O and 100 ng of EcoRI-to-Pvul DNA from pBl. The ligation mixture was used to transform E. coli strain 294 into ampicillin resistant. One of the transformants obtained is pPGK-1500. The plasmid contains a 1500 bp PGK promoter fragment, such as an EcoRI-to-EcoRI or HindIII-EcoRI portion of DNA.
pg от PGK-1500 се разгражда напълно с Clal и EcoRI, след което разградената смес се подлага на електрофореза върху 6 процентен 40 акриламиден гел. фрагментът с 900 bpq,съдържащ PGK промотора,се изолира чрез електроелуацйя. 10 pg pIFN- γ trp 48 се разгражда напълно с EcoRI и HincII и се подлагат на електрофореза в 6 процентен акриламиден гел.pg of PGK-1500 was completely digested with Clal and EcoRI, after which the digested mixture was electrophoresed on a 6 percent 40 acrylamide gel. The 900 bpq fragment containing the PGK promoter was isolated by electroelution. 10 pg pIFN- γ trp 48 was completely digested with EcoRI and HincII and electrophoresed on a 6 percent acrylamide gel.
Дрождевият експресионен вектор се конструира в три-факорна реакция посредством свърване в едно на промоторния фрагмеьтРСК (върху Clal- to- EcoRI част), делетирания pFRM-31 и изолираната погоре IFN- γ ДНК. Реакцията за свързване се инкубира при 14°С за 12 часа. След това тази смес се използва за трансформиране на Е. coli щам 294 в ампицилиново резистентен. Трансформантите се анализират за просъствие на действително създаден експресионен плазмид., именно за pPGK- INF- γ (фиг. 16). Плазмидите, съдържащи експресионната система,се използват за трансформиране на сферобласти на дрождевия щам RH218 в триптофаново прототрофен в агар, в който отсъства това съединение. Тези рекомбинантни дрожди след това се изпитват за присъствие на рекомбинантен човешки имунен интерферон.The yeast expression vector was constructed in a three-focal reaction by binding into one of the promoter fragment PCCK (on the Clal-EcoRI portion), the deletion pFRM-31 and the IFN-γ DNA isolated above. The coupling reaction was incubated at 14 ° C for 12 hours. This mixture was then used to transform E. coli strain 294 into ampicillin resistant. Transformants were analyzed for the expression of the expression plasmid actually generated, namely for pPGK-INF-γ (Fig. 16). Plasmids containing the expression system are used to transform spheroblasts of the yeast strain RH218 into tryptophan prototrophic in agar, in which this compound is absent. These recombinant yeasts are then tested for the presence of recombinant human immune interferon.
Дрождевите екстракти се получават както следва : Десет милилитра от културите се култивират в ΥΝΒ + САА до достигане на Ат = 1 - 2, събират се чрез центрофугиране, след което се ресуспендират в 500 μΐ PBS буфер (20 mM NaH2 РО4, pH = 7.4, 150 шМ NaCl). Добавя се еднакво количество стъклени топчета и сместа след това се бърка активно за 2 '. Екстрактите се завъртат за 30 секунди при 14 000 rpm и супернатантите се отстраняват. Интерфероновата активност в супернатантите възлиза на 16 000 единици / милилитър в сравнение с IFN- а стандарт, с помощта на СРЕ инхибиторна проба.Yeast extracts were obtained as follows: Ten milliliters of cultures were cultured in ΥΝΒ + CAA to reach A m = 1 - 2, collected by centrifugation, then resuspended in 500 μΐ PBS buffer (20 mM NaH 2 PO 4 , pH = 7.4, 150 µM NaCl). An equal amount of glass beads were added and the mixture was then stirred vigorously for 2 '. The extracts were rotated for 30 seconds at 14,000 rpm and the supernatants were removed. The interferon activity in the supernatants was 16,000 units / ml compared to the IFN-α standard using the CPE inhibitory sample.
М. Конструиране на клетъчно културалния вектор pSVy69M. Construction of the cell culture vector pSVy69
342 bp Hindlll- PvuII фрагмент, обхващащ SV40 източника, се подлага на свързване с един фрагмент при EcoRI рестрикционен сайт.A 342 bp HindIII-PvuII fragment spanning the SV40 source is bound to a single fragment at the EcoRI restriction site.
Hindlll сайта се превръща чрез добавяне на синтетичен олигомер ( 5' dAGCTGAATTC) и PvuII сайта се превръща последством свързване на слепия край към един EcoRl сайт, запълнен с помощта на полимераза I (Klenow фрагмент). Полученият в резултат фрагмент се инсертира в EcoRl сайт на pML-1 (28). Плазмид с ъс SV40 късен промотор, ориентиран нататък от amp* ген?се модифицира по-нататък чрез отстраняване на EcoRl сайт, който е най-близо до amp* гена на pML-1 (27).The HindIII site is transformed by the addition of a synthetic oligomer (5 'dAGCTGAATTC) and the PvuII site is transformed by binding the blind end to an EcoR1 site filled with polymerase I (Klenow fragment). The resulting fragment was inserted into the EcoR1 site of pML-1 (28). Plasmid with SV40 late promoter targeted further by amp * gene ? is further modified by deletion of the EcoR1 site closest to the amp * gene of pML-1 (27).
Фрагментът 1023 bp Hpal- Bglll от клонираната HBV ДНК (60) се изолира и Hpal сайта от хепатит В вируса (HBV) се превръща при един EcoRl сайт със синтетичен олигомер ( 5' dGCGAATTCGC ). Този EcoRl- Bglll свързан фрагмент се клонира директно в EcoRl- BamHI сайтове от плазмида, описан по-горе, носещ източника на SV40.The 1023 bp Hpal-Bglll fragment from the cloned HBV DNA (60) was isolated and the Hpal site from hepatitis B virus (HBV) converted to an EcoR1 site with a synthetic oligomer (5 'dGCGAATTCGC). This EcoR1-Bglll binding fragment was cloned directly into EcoR1-BamHI sites by the plasmid described above carrying the SV40 source.
В останалия EcoRl сайт се инсертира IFN - γ гена в 1250 двойки бази PstI фрагмент от р69 след превръщането на PstI краищата в EcoRl краища. Изолират се клоновете, в които SV40 късният промотор, предшоства структурния ген на IFN-y= Получените в резултат плазмиди се въвеждат след това в клетки от тъканна култура (20 с помощта на DEAE- декстрановата техника (10, модифицирана така, че трансфекцията в присъствие на DEAE-декстран се провежда за 8 часа. Клетъчната (.рща се сменя всеки 2-3 дни. 200 микролитра дневно се отстраняват за биоизпитания. Типичният добив възлиза на 50-100 единици /ml в пробите, взети три-четири дни след трансфекцията.The remaining EcoR1 site inserts the IFN - γ gene into 1250 base pairs of the PstI fragment of p69 after converting the PstI ends into EcoR1 ends. The clones in which the SV40 late promoter precedes the IFN-y structural gene were isolated = The resulting plasmids were then introduced into tissue culture cells (20 using DEAE-dextran technique (10, modified so that transfection in the presence of of DEAE-dextran is carried out for 8 hours. The cellular (.target is changed every 2-3 days. 200 microliters per day are removed for bioassays. Typical yield is 50-100 units / ml in samples taken three to four days after transfection .
Продуктът на експресия не съдържа CYS-TYR-CYS N- крайна част на рекомбинантния човешки имунен интерферон ( сравни с фиг.5)? което подкрепя появяването на сигнално пептидно разграждане при CYS-GLN връзката (амино-киселини 3 и 4 на фиг. 5 ), така че зрелият полипептид фактически би се състоял от 143 амино киселини.The expression product does not contain the CYS-TYR-CYS N-terminal portion of recombinant human immune interferon (compare with Figure 5) ? which supports the emergence of signal peptide degradation at the CYS-GLN junction (amino acids 3 and 4 in Fig. 5) such that the mature polypeptide would actually consist of 143 amino acids.
N. Частично пречистване на des- CYS- TYR- CYS рекомбинантни човешки интерферониN. Partial purification of des-CYS-TYR-CYS recombinant human interferons
С оглед получаване на по-гол еми количества от дез- CYS- LYSCYS рекомбинантен човешки интерферон, пресни монослоеве от COS- 7 клетки в десет 10 см панички се трансфектират с общо 30 pg pDLIF3 в 10 ml DEAE - Dexstran ( 200 pg/ml DEAE Dexstran 500 000 MW, 0.05 Tris pH 7.5, в DMEM ). След 16 часа при 37°Спаничките се промиват двукратно с DMEM. След това към всяка паничка се добавят 15 ml пресен DMEM , заместен с 10 процента f. b. s., 2 mM глутамин, 50 μ/ ml пеницилин D и 50 mg/ml стрептомицин . Средата се замества следващия ден със свободен от серум DMEM. Свободна от серум среда след това се добавя всеки ден. Събраната среда се съхранява при 4°С до изпитването й или свързването й с CPG. Установява се, че фракциите, получени от 3 и 4 -дневни пост-трансфекционни проби съдържат по същество цялата активност.In order to obtain larger amounts of des-CYS-LYSCYS recombinant human interferon, fresh monolayers of COS-7 cells in ten 10 cm plates were transfected with a total of 30 pg pDLIF3 in 10 ml DEAE - Dexstran (200 pg / ml DEAE Dexstran 500,000 MW, 0.05 Tris pH 7.5, in DMEM). After 16 hours at 37 ° the Dishwashers were washed twice with DMEM. Then, 15 ml of fresh DMEM replaced with 10 percent f was added to each plate. b. s., 2 mM glutamine, 50 μ / ml penicillin D and 50 mg / ml streptomycin. The medium is replaced with DMEM serum free the next day. Serum free medium is then added daily. The collected medium was stored at 4 ° C until tested or coupled to CPG. The fractions obtained from 3 and 4-day post-transfection samples were found to contain substantially all of the activity.
O. 5 g CPG ( контролирано поресто стъкло, Electronucleotics, CPG 350, размер на мрежата 120/ 200 ) се добавят към 100 ml от клетъчната супернатанта и сместа се бърка в продължение на 3 часа при 4°С. След кратко центрофугиране, стъклените топчета се поставят в колона и се промиват старателно с 20 mM NaPO4 IM NaCl 0.1 процентен βмеркаптоетанол pH 7.2. След това активността се елуира със същия буфер, съдържащ 30 процента етиленгликол, последвано от понататъшна елуация с горния буфер съдържащ 50 процента етиленгликол. По същество цялата активност се свързва със CPG. 75 процента от елуираната активност се установява във фракцията, елуирана с 30 процента етиленгликол. Тези фракции се отливат с 20 шМ NaPO4 IM NaCl pH 7.2 до крайна концентрация 10 процента етиленгликол и се прилага директно в 10 ml Con Sepharose ( Pharmacia) колона. След промиване с 20 mM NaPO4 IM NaCl pH 7.2 , активността се елуира с 20 mM NaPO4 IM NaCl 0.2М а- метил- D- маноза.O. 5 g CPG (Controlled Porous Glass, Electronucleotics, CPG 350, mesh size 120/200) were added to 100 ml of cell supernatant and the mixture was stirred for 3 hours at 4 ° C. After brief centrifugation, place the glass beads in a column and wash thoroughly with 20 mM NaPO 4 IM NaCl 0.1 percent β mercaptoethanol pH 7.2. The activity was then eluted with the same buffer containing 30 percent ethylene glycol, followed by further elution with the above buffer containing 50 percent ethylene glycol. Essentially, all activity is associated with CPG. 75 percent of the eluted activity is recovered in the fraction eluted with 30 percent ethylene glycol. These fractions were poured into 20 µM NaPO 4 IM NaCl pH 7.2 to a final concentration of 10 percent ethylene glycol and applied directly to a 10 ml Con Sepharose (Pharmacia) column. After washing with 20 mM NaPO 4 IM NaCl pH 7.2, the activity was eluted with 20 mM NaPO 4 IM NaCl 0.2M α-methyl-D-mannose.
Съществено количество от активността (55 процента) не се свързва към този лектин. 45 процента от активността се елуира с а- метил- Dманозид.A significant amount of activity (55 percent) did not bind to this lectin. 45 percent of the activity was eluted with α-methyl-Dmanoside.
ФАРМАЦЕВТИЧНИ СЪСТАВИPHARMACEUTICAL COMPOSITIONS
Съединенията от настоящето изобретание могат да бъдат включени съгласно познати методи във фармацевтични състави, където човешкият имуноинтерферонов продукт е комбиниран с подходящ във фармацевтично отношение носител. Подходящи вехикулуми и техните форми са описани в Remington's Pharmaceutical Sciences от E.W. Martin, който е включен в литературната справка. Такива състави ще съдържат ефективно количество от интерфероновия протеин, заедно със съответно количество от вехикулума за получаване на фармацевтични състави, подходящи за въвеждане в гостоприемника.The compounds of the present invention may be incorporated according to known methods into pharmaceutical compositions wherein the human immunointerferon product is combined with a pharmaceutically acceptable carrier. Suitable vehicles and their forms are described in Remington's Pharmaceutical Sciences by E.W. Martin, who is included in the reference. Such compositions will comprise an effective amount of interferon protein, together with an appropriate amount of vehicle for the preparation of pharmaceutical compositions suitable for administration to the host.
А. Парентално въвежданеA. Parenteral administration
Човешкият имунен интерферон може да бъде въведен парентално у субекти с антитуморно или антивирусно лечение или у такива, проявяващи имуносупресирано състояние. Дозите и начиньГна прилагането им могат да бъдат такива, каквито се използват в клиничните изследвания на други човешки интерферони, т.е., около (1 10) χ 106 единици дневно, а в случай на материали с чистота по-висока от 1 процент, почти до напр. 50 χ 106 . Дозите на IFN- γ могат да бъдат значително повишени за по-голям ефект при по същество липса на човешки протеини,различни от IFN- у, които протеини у получени от човека материали, могат да предизвикат нежелани ефекти.Human immune interferon can be administered parenthetically in subjects with antitumor or antiviral therapy or in those exhibiting an immunosuppressed condition. Doses and administration may be those used in clinical trials of other human interferons, i.e., about (1 10) χ 10 6 units per day, and in the case of materials with a purity greater than 1 percent , almost to e.g. 50 χ 10 6 . Doses of IFN-γ can be significantly increased for greater effect in the absence of substantially human proteins other than IFN-γ, which proteins in human-derived materials can cause undesirable effects.
Като пример за подходяща доза за по същество хомогенен IFN- у в парентерална форма за приложение, 3 mg IFN- у със специфична активност от примерно 2х108 U/mg може да бъде разтворен в 25 ml 5N албумин (човешки) - USP, разтворът да се проусне през бактериологичен филтър и филтрираният разтвор да се разпредели асептично в 100 епруветки, всяка съдържаща 6 х 106 единици чист интерферон, подходящ за парентерално въвеждане. Епруветките се съхраняват за предпочитане на студено (-20°С ) преди употреба.As an example of a suitable dose for substantially homogeneous parenteral IFN-γ, 3 mg IFN-γ with a specific activity of, for example, 2x10 8 U / mg can be dissolved in 25 ml of 5N albumin (human) - USP, the solution being was filtered through a bacteriological filter and the filtered solution was aseptically distributed into 100 tubes, each containing 6 x 10 6 units of pure interferon suitable for parenteral administration. The tubes are preferably stored cold (-20 ° C) before use.
ДАННИ ЗА БИОЛОГИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯDATA ON BIOLOGICAL RESEARCH
А. Охарактеризиране на антивирусната активностA. Characterization of antiviral activity
За неутрализиране на антителата пробите се разреждат, ако е необходимо до концентрация от 500-1000 единици /ml с PBS-BSA. Еднакви обеми от пробата се инкубират за 2 -12 часа при 4°Ссъс серийни разреждания на плъши античовешки левкоцит, фибробласт или имунен интерферонов антисерум. Анти -IFN-oc и β са получени от Националният институт за алергии и инфекциозни заболявания. АнтиIFN- γ е получен с участието на автентичен IFN- γ ( 5- 20 процента чистота ^пречистен от стимулирани лимфоцити от периферна кръв. Пробите се центрофугират 3 минути при 12 000 х g 3 минути преди изпитването. За тестуване на pH стабилността, пробите се довеждат да pH 2 чрез добавяне на IN НС1, инкубират се 2 до 12 часа при 4°С и се неутрализират с добавяне на 1 N NaOH преди изпитването. За тестуване на чувствителността спрямо додецил сулфат ( SDS) пробите се инкубират с еднакъв обем 0.2 процентен SDS за 2 до 12 часа при 4°С преди изпитването.To neutralize the antibodies, the samples were diluted, if necessary, to a concentration of 500-1000 units / ml with PBS-BSA. Equal volumes of the sample were incubated for 2-12 hours at 4 ° C with serial dilutions of rat anti-human leukocyte, fibroblast or immune interferon antiserum. Anti-IFN-oc and β were obtained from the National Institute of Allergy and Infectious Diseases. Anti-IFN-γ was obtained using authentic IFN-γ (5- 20 percent purity purified from stimulated peripheral blood lymphocytes. Samples were centrifuged 3 minutes at 12,000 x g 3 minutes before testing. adjusted to pH 2 by the addition of 1N HCl, incubated for 2 to 12 hours at 4 ° C and neutralized by the addition of 1 N NaOH prior to assay. SDS for 2 to 12 hours at 4 ° C before testing.
В. Охарактеризиране наC. Characterization of
IFN-γ , продуциран от Е. coli и COS- 7 клеткиIFN-γ produced by E. coli and COS-7 cells
Антивирусна активност (Единици!т1)Antivirus activity (Units! T1)
Тази таблица показва характерното поведение на IFN - α, β и γ стандарти при различни третирания. Интерфероновата активност, получена от Е . coli W 3110/pIFN -γ trp 48 COS - 7 / pSV γ69, e киселинно чувствителна, SDS- чувствителна и се неутрализира от имуно- интерферонов антисерум. Тя не се неутрализира от антитела до IFN-α или β. Тези данни потвърждават ,че продуктите,получени от тези системи,са имуноинтерферони и че сДНК инсерта на плазмида р69 кодира IFN-γ .This table shows the characteristic behavior of IFN - α, β and γ standards under different treatments. Interferon activity derived from E. coli W 3110 / pIFN-γ trp 48 COS-7 / pSV γ69, is acid-sensitive, SDS-sensitive and neutralized by immuno-interferon antiserum. It is not neutralized by antibodies to IFN-α or β. These data confirm that the products obtained from these systems are immunointerferons and that the plasmid p69 cDNA insert encodes IFN-γ.
Имунолштерфероновият протеин тук е определен посредством определен ДНК ген и дедуктивно съгласуване на амино киселините вж. фиг.5. Става ясно, че за този специален интерферон съществуват природни алелни различия, които се появяват от индивид в индивид. Тези различия могат да бъдат демонстрирани посредством амино киселинна(и) различия по цялата последователност или посредством делеции, замествания, инсерции, инверсии или добавяния на амино киселина (и) в същата последователност. Всички такива алелни различия са включени в обхвата на настоящото изобретение.The immunolesterin protein is herein defined by a specific DNA gene and deductively consistent with amino acids, cf. 5. It is clear that for this particular interferon there are natural allelic differences that occur from individual to individual. These differences can be demonstrated by amino acid (s) differences throughout the sequence or by deletions, substitutions, insertions, inversions or additions of amino acid (s) in the same sequence. All such allelic differences are within the scope of the present invention.
Независимо, че литературната справка е направена с оглед специално предпочитаните изпълнения, следва да се разбира, че настоящото изобретение е създадено без да се ограничава до тях, а до законния обхват на приложените претенции.Although reference is made to the particularly preferred embodiments, it should be understood that the present invention has been created, not limited to, but to the legitimate scope of the appended claims.
Claims (5)
Applications Claiming Priority (1)
Application Number | Priority Date | Filing Date | Title |
---|---|---|---|
US06/774,838 US4727138A (en) | 1981-10-19 | 1985-09-11 | Human immune interferon |
Publications (1)
Publication Number | Publication Date |
---|---|
BG61060B2 true BG61060B2 (en) | 1996-09-30 |
Family
ID=25102460
Family Applications (1)
Application Number | Title | Priority Date | Filing Date |
---|---|---|---|
BG098391A BG61060B2 (en) | 1985-09-11 | 1994-01-20 | Human immune inteferon |
Country Status (1)
Country | Link |
---|---|
BG (1) | BG61060B2 (en) |
-
1994
- 1994-01-20 BG BG098391A patent/BG61060B2/en unknown
Similar Documents
Publication | Publication Date | Title |
---|---|---|
US4762791A (en) | Human immune interferon | |
US5096705A (en) | Human immune interferon | |
US5582824A (en) | Recombinant DES-CYS-TYR-CYS human immune interferon | |
EP0043980B1 (en) | Mature human leukocyte interferon a, process for its microbial preparation, intermediates therefor and compositions containing it. | |
US4853332A (en) | Structural genes, plasmids and transformed cells for producing cysteine depleted muteins of biologically active proteins | |
EP0041313B1 (en) | Dna sequences, recombinant dna molecules and processes for producing human fibroblast interferon | |
AU594045B2 (en) | Recombinant colony stimulating factor-1 | |
WO1988003173A2 (en) | New forms of colony stimulating factor-1 | |
DE3642096A1 (en) | HORSE (GAMMA) INTERFERON | |
EP0174143B1 (en) | Novel, distinct family of human leukocyte interferons, compositions containing them, methods for their production, and dna and transfected hosts therefor | |
EP0098864A1 (en) | Interferon-alpha 74 | |
BG61060B2 (en) | Human immune inteferon | |
BG60889B2 (en) | Human immune interferon | |
BG60939B2 (en) | Human immune interferon | |
BG60890B2 (en) | Human immune interferon | |
BG60888B2 (en) | Human immune interferon | |
HRP950157A2 (en) | Polypeptide with human interferon (ifn-gamma) characteristics | |
PH26492A (en) | Recombinant human immune interferon | |
NZ214261A (en) | Human immune interferon: production by recombinant dna technology |