BG544Y1 - Съставен междинен детонаторен заряд - Google Patents

Description

Полезният модел се отнася до съставен (многопатронен) междинен детонаторен заряд, намиращ приложение при открито разработване на рудни и нерудни полезни изкопаеми, а също така и в строителството.

Предшестващо състояние на техниката

Известен е пиротехнически патрон (взривен заряд), който е оформен като многопатронен (съставен) и се състои от носещ корпус, по чиято надлъжна ос са установени една над друга модулни касети, разположени в секции. Всяка касета е изпълнена от тънкостенна цилиндрична обвивка, в която са установени пироелементи (взривни патрони) върху перфорирана основа, оформена като тапа. Между пироелементите са установени възпламенителни заряди, като между част от външната повърхност на цилиндричната обвивка и част от вътрешната повърхност на носещия корпус са оформени три периферни въздушни камери (вдлъбнатини), в една от които е поместен проводникът за електровъзпламенителното средство, свързано с контактна накладка. Между всеки две периферни камери, част от външните повърхности на два пироелемента и част от вътрешната повърхност на цилиндричната обвивка, са оформени още три периферни въздушни камери, а между закъснителния заряд, установен в средната част на носещия корпус и пироелементите във всяка секция, са оформени междинни въздушни камери (1).

Техническа същност на полезния модел

Съставният междинен детонаторен заряд включва носещ корпус, по чиято вертикална ос в секции са разположени взривни патрони и иницииращо (възпламеняващо) средство, като между външните им повърхности и вътрешната повърхност на носещия корпус са оформени междинни и периферни въздушни камери. Съгласно полезния модел взривните патрони са разположени най-малко в една секция, а във всяка от тях се съдържат три патрона, като геометричните центрове на основи те им лежат в една централна окръжност К с диаметър D, а между тях е установено иницииращото средство, като между неговата външна повърхност и част от външните повърхности на взривните патрони е оформена отворена централна въздушна камера, простираща се до междинната въздушна камера. В долната част на носещия корпус е оформен поне един дънен отвор, като в горната му част е установена предпазна капачка, съдържаща най-малко един горен отвор.

Съгласно друг вариант между основните взривни патрони във всяка от секциите са установени периферни взривни патрони, като геометричните центрове на основите им лежат в една междинна окръжност К₁ с диаметър D,, която е концентрично разположена спрямо централната окръжност К, а всяка периферна въздушна камера е оформена между част от външните повърхности на един основен патрон, два периферни патрона и част от вътрешната повърхност на носещия корпус.

Съгласно следващ вариант между основните патрони е поместен централен взривен патрон, съдържащ осов проходен отвор, концентрично обхващащ иницииращото средство, изпълнено като детониращ шнур.

Възможен е и вариант, при който до основните патрони и централния патрон са разположени един или два основни патрона, като центровете на основите на всички взривни патрони лежат в една окръжност.

Между външните повърхности на основните патрони са разположени периферни взривни патрони.

Около централния патрон геометричните центрове на основите на основните и периферните патрони са разположени в една крайна окръжност К₂ с диаметър D₂, като диаметрите D, D, и D₂ съответно на окръжностите К, К, и К₂, в които лежат центровете на основите на патроните, се изразяват със следната математическа зависимост

D, > D₂ > D

Между взривните патрони, чиито цент-рове на основите им лежат в една крайна окръжност К₂, са разположени шест броя патрони.

Във взривните патрони са оформени проходни отвори, чийто брой е два пъти по-малък от броя на патроните, в които е установено иницииращо средство, изпълнено като детони ращ шнур.

Иницииращото средство е установено и в периферните камери, разположено през една в тях.

Иницииращото средство е изпълнено като детониращ шнур и обхваща концентрично основните патрони.

Предимствата на полезния модел се състоят в това, че съставният междинен детонаторен заряд има по-опростена и по-технологична конструкция, тъй като тя е образувана (съставена) от по-малко детайли с опростена форма. Получава се по-голямо количество взривна енергия поради голямата контактна площ между иницииращото средство и взривните патрони, както и между тях и насипното (основното) взривно вещество. Освен това може да се регулира големината на контактната площ чрез увеличаване броя на взривните патрони, като зарядът успешно се използва в сондажи с различни диаметри и дълбочини поради възможността да се използват оптимален брой патрони; по-лесно и безотказно възпламеняване на патроните поради прекия им контакт с иницииращото средство; раздробените скални късове са с оптимални регулируеми размери, тъй като отделящата се взривна енергия може да се променя (регулира).

Описание на приложените фигури

Фигура 1 представлява напречен разрез на съставния междинен двусекционен детонаторен заряд с три патрона в една секция;

фигура 2 - разрез по А-А;

фигура 3 - напречен разрез на двусекционен заряд с шест патрона в една секция;

фигура 4 - напречен разрез на двусекционен заряд със седем патрона в една секция.

Примери за изпълнение на полезния модел

Съставният (многопатронен) междинен детонаторен заряд се състои от носещ корпус 1 с цилиндрична форма, изпълнен от пластмаса, по чиято вертикална ос 2 са разположени последователно основни взривни патрони 3, установени един върху друг в долна 4 и горна секция 5 по три броя във всяка от секциите 4 и 5. Геометричните центрове на основите на патроните 3, разположени в една от секциите, лежат в една централна окръжност К с диаме тър D.

Между част от външните повърхности 6 на основните патрони 3 е разположено възпламенително средство, изпълнено като детониращ шнур, който се опира до външните повърхности 6, оформящи отворена централна камера 8. В част от вътрешната повърхност 9 на носещия корпус 1 и част от външните повърхности 6 на основните патрони 3, в зоната около корпуса 1, се оформят три междинни камери 10, съединяващи се с централната камера 8, срещу която в носещия корпус 1 е оформен среден дънен отвор 11.

Върху основните патрони 3, разположени във втората секция 5, е установена предпазна капачка 12, съдържаща осов отвор 13, оформен срещуположно на дънния отвор 11.

Полезният модел се пояснява и с друг пример, при който носещият корпус 1 е с форма на равностранна триъгълна призма със силно заоблени странични ръбове, като във всяка от секциите 4 и 5 в областта на междинните въздушни камери 10 са установени по три периферни патрона 14 с проходни отвори 15, опиращи в основните патрони 3, като центровете на основите им, представляващи окръжности, лежат в една междинна окръжност К, с диаметър D,, концентрично разположена спрямо централната окръжност К. Между част от външната повърхност на периферните патрони 14 и част от вътрешната повърхност 9 на носещия корпус 1 са оформени периферни въздушни камери 16.

Съставният междинен детонаторен заряд се пояснява и със следващ пример, при който в зоната на отворената централна камера 8 във всяка от секциите (долна 4 и горна 5) е поместен централен взривен патрон 17 с оформен в него осов проходен отвор 18, в който е установено иницииращото (възпламенителното) средство 7, а около централния патрон 17 са разположени три основни 3 и три периферни патрона 14, съдържащи през един проходни отвори 15, като центровете на основите им лежат в една крайна окръжност К₂ с диаметър D₂, а диаметрите D, D_t и D₂ на окръжностите К, К, и К₂, в които лежат центровете съответно на основите 3, периферните 14 и едновременно на основните и периферните взривни патрони са свързани със следното неравенство

D, > D₂ > D

Използване на полезния модел

С полезния модел се работи по следния начин. При използване на електрически начин на запалване, след поставяне на основните взривни патрони 3, между тях в централната камера 8 се установява иницииращото средство, изпълнено като детониращ шнур 7, който излиза през дънния отвор 11 на носещия корпус 1 и се закрепва към него чрез възел или го обхваща концентрично няколко пъти.

След това се поставя предпазната капачка 12, като свободният край на детониращия шнур 7 преминава през осовия й отвор 13, ако детониращият шнур 7 се обвива около корпуса 1, тогава двата края се свързват над капачката 12, след което съставният междинен детонаторен заряд се пуска в предварително прокаран сондаж, насипва се взривното вещество и междинният заряд се възпламенява чрез детониращия шнур 7, а той от своя страна възпламенява взривното вещество.

Когато в носещия корпус 1 са поместени и периферни патрони 14, детониращият шнур 7 се прокарва и през проходните отвори на патроните 14 или през въздушните камери 10, 16.

Патентни претенции

Claims (9)

1. Съставен междинен детонаторен заряд, включващ носещ корпус, по чиято вертикална ос в секции са разположени взривни патрони и иницииращо средство, като между външните им повърхности и вътрешната повърхност на носещия корпус са оформени междинни и периферни въздушни камери, характеризиращ се с това, че взривните патрони (3) са разположени най-малко в една секция (4), а във всяка от тях се съдържат три патрона (3), като геометричните центрове на основите им лежат в една централна окръжност К с диаметър D, а между тях е установено иницииращото средство (7), като между неговата външна повърхност и част от външните повърхности (6) на патроните (3) е оформена отворена централна въздушна камера (8), простираща се до междинната въздушна камера (10), а в долната част на носещия корпус (1) е оформен поне един дънен отвор (11), като в горната му част е установена предпазна капачка (12), съдържаща най-малко един горен отвор (13).

2. Заряд съгласно претенция 1, характе ризиращ се с това, че между основните взривни патрони (3) във всяка от секциите (4, 5) са установени периферни взривни патрони (14), като геометричните центрове на основите им лежат в една междинна окръжност К, с диаметър D_p която е концентрично разположена спрямо централната окръжност К, а всяка периферна въздушна камера (16) е оформена между част от външните повърхности (6) на един основен патрон (3), два периферни патрона (14) и част от вътрешната повърхност (9) на носещия корпус (1).

3. Заряд съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че между основните патрони (3) е поместен централен взривен патрон (17), съдържащ осов проходен отвор (18), концентрично обхващащ иницииращото средство, изпълнено като детониращ шнур.

4. Заряд съгласно претенция 3, характеризиращ се с това, че до основните патрони (3) и до централния патрон (18) са разположени един или два основни патрона (3), като центровете на основите на всички патрони лежат в една окръжност.

5. Заряд съгласно претенция 3, характеризиращ се с това, че между външните повърхности (6) на основните патрони (3) са разположени периферни взривни патрони (14).

6. Заряд съгласно претенция 5, характеризиращ се с това, че около централния патрон (17) геометричните центрове на основите на основните (3) и периферните патрони (14) са разположени в една крайна окръжност К₂ с диаметър D₂, като диаметрите D, D) и D₂ съответно на окръжностите К, К, и К₂, в които режат основите на патроните (3, 14 и 17) са свързани със следната математическа зависимост

D, > D₂ > D

7.3аряд съгласно претенция 6, характеризиращ се с това, че между взривните патрони (3, 14), чиито центрове на основите лежат в една крайна окръжност К₂, са разположени 6 броя взривни патрона (3, 14).

8. Заряд съгласно претенции 2, 5 и 6, характеризиращ се с това, че във взривните патрони (3, 14) са оформени проходни отвори, чийто брой е два пъти по-малък от броя на патроните (3, 14), в които е установено иницииращо средство, изпълнено като детониращ шнур (7).

9. Заряд съгласно претенции 5 и 6, харак теризиращ се с това, че иницииращото средство е установено и в периферните камери (16), разположено през една в тях.