BG112820A - Къса антена с обратно излъчване с микролентов процепен възбудител - Google Patents

Abstract

Изобретението се отнася до конструкция на къса антена с обратно излъчване с микролентов процепен възбудител, която е предназначена за излъчване и/или приемане на радиовълни с линейна поляризация - самостоятелно или като съставен елемент на комплексни антенни системи в радиокомуникационната, радионавигационната, радиолокационната, радиоразпръсквателната, радиотелевизионната, радиотелеметричната и сигнално-охранителната техника в метровия, дециметровия, сантиметровия и милиметровия честотни обхвати. Задачата, която се решава с изобретението, е създаване на къса антена с обратно излъчване с микролентов процепен възбудител, с намален надлъжен размер (разстояние между отражателите), с високо усилване, с механично устойчива и мълниезащитена конструкция, подходяща както за самостоятелно, така и за използване като съставен елемент в многоелементни антенни решетки. Това се постига с къса антена с обратно излъчване с микролентов процепен възбудител, състояща се от обща правоъгълна метална основа, голям правоъгълен метален отражател, осем цилиндрични метални подпори, поддържащи големия отражател над металната основа, правоъгълен централен процеп и два правоъгълни периферни процепа, изрязани в големия отражател, три правоъгълни метални малки отражатели, поддържани от метални подпори, и разположени над големия отражател на разстояние, равно на една четвърт от средната дължина на електромагнитната вълна в работния диапазон на антената, и възбуждаща микролентова линия, свързана към коаксиален конектор.

Description

КЪСА АНТЕНА С ОБРАТНО ИЗЛЪЧВАНЕ С МИКРОЛЕНТОВ ПРОЦЕПЕН ВЪЗБУДИТЕЛ

Област на техниката

Изобретението се отнася до конструкция на къса антена с обратно излъчване е микролентов процепен възбудител, която е предназначена за излъчване и/или приемане на радиовълни с линейна поляризация - самостоятелно или като съставен елемент на комплексни антенни системи в радиокомуникационната, радионавигационната, радиолокационната, радиоразпръсквателната. радиотелевизионната, радиотелеметричната и сигнално-охранителната техника в метровия, дециметровия, сантиметровия и милиметровия честотни обхвати.

Предшестващо състояние на техниката

Известни са конструкции на микролентови къси антени с обратно излъчване с кръгъл голям отражател, правоъгълен малък отражател и възбуждани от микролентова резонаторна антена с процепно възбуждане, подходящи за самостоятелно използване или като съставен елемент на многоелементни антенни решетки, с компактна и устойчива механична конструкция и високи електродинамични характеристики (максимален коефициент на усилване 11.4dBi), при които резонаторният обем между двата отражателя е запълнен е микровълнови диелектрични подложки [1, 2J. Основен недостатък на тези антени е по-голямото им тегло, при съпоставими размери, в сравнение с антените с резонаторен обем запълнен с въздух [3], обусловено от използването на микровълнови диелектрични подложки имащи обемна плътност многократно надвишаваща тази на въздуха, поради това, че разстоянието между големия и малкия отражатели, е същото като при класическата микролентова къса антена с обратно излъчване [3] - равно на половин дължина на електромагнитната вълна в средата запълваща пространството между отражателите, а разстоянието между големия отражател и екранът под него е равно на една четвърт дължина на електромагнитната вълна в средата от диелектрични подложки запълваща пространството между тях. което затруднява приложението им, най-вече в метровия и дециметровия обхвати. Други недостатъци са: натрупването на електростатичен заряд по повърхността на малкия отражател и металния екран намиращ се в най-долната част на антенната конструкция, тъй като не са галванично свързани към металната основа на антената; обемното разширение на диелектричните подложки, при промяна на работните условия (температурата), води до неконтролируема промяна на електродинамичните характеристики на антената, поради нарушаване на резонансните условия за функционирането й.

Познати са и конструкции на микролентови къси антени с обратно излъчване с квадратна или кръгла плоска плътна метална основа (голям отражател) и квадратен, правоъгълен или кръгъл малък метален отражател, като пространството между отражателите (формиращо излъчващия резонаторен обем) е запълнено с въздух или пенодиелектрик и е равно на половин дължина на електромагнитната вълна, а възбуждането на антената се извършва посредством микролентов резонаторен излъчвател с коаксиално-щифтово възбуждане, разположен в близост до големия [3, 4] или малкия [5] отражател.

Най-близкото известно решение е конструкцията на къса антена с обратно излъчване състояща се от обща плоска метална основа с квадратна или кръгла форма, над който е разположен плосък голям метален отражател със същите форма и размери като на металната основа, в центъра на който е направен отвор със същата форма като на металната основа и с размери по-големи от размера на разположения в отвора, квадратен или кръгъл плосък метален микролентов излъчващ елемент, като между тях и металната основа е поставена микровълнова диелектрична подложка, имаща размерите на металната основа, а над тях, на разстояние равно на половин дължина на електромагнитната вълна, е поставен квадратен, кръгъл или правоъгълен плосък централен малък метален отражател, като техните геометрични центрове са разположени на една геометрична ос, и малкият метален отражател се поддържа от диелектрична подпора разположена под него, в геометричния му център, а микролентовия излъчващ елемент се възбужда посредством коаксиален конектор, вътрешният проводник на който преминава през отвор пробит в металната основа и микровълновата диелектрична подложка и се свързва галванично с металния микролентов излъчващ елемент чрез запояване, а външният проводник на коаксиалния конектор е запоен към металната основа [3].

Недостатък на описаните антени [3-5] е. че разстоянието между двата отражателя (надлъжният размер на антената), е същото както при класическата микролентова къса антена с обратно излъчване [3] — равно на половин дължина на електромагнитната вълна, за централната работна честота, което ограничава приложението им, най-вече в долната част на метровия и дециметровия обхвати. Друг техен недостатък е, че максималният им коефициент на усилване е само с 0,5dB до 3dB по-голям от усилването на микролентова резонаторна антена използваща основния тип вълнова модификация (6,5dBi), при размер на големия отражател равен на една дължина на вълната, тоест между 7dBi [3, 5] и 9,5dBi [4]; натрупване на електростатичен заряд по повърхността на малкия отражател [3, 4] и големия отражател [3, 5], тъй като не са галванично свързани към металната основа на антената; коаксиалното възбуждане усложнява и технологично затруднява изработката на възбуждащата система при използване на антената като съставен елемент на многоелементни антенни решетки [3-5]; влошена механична устойчивост, дължаща се на това, че малкият отражател се поддържа от диелектрична подпора [3, 5].

Техническа същност на изобретението

Цел на изобретението е да се създаде къса антена с обратно излъчване с микролентов процепен възбудител за излъчване и/или приемане на радиовълни с линейна поляризация, с намален надлъжен размер (разстояние между отражателите), с високо усилване, с механично устойчива и мълниезащитена конструкция, подходяща, както за самостоятелно, така и за използване като съставен елемент в многоелементни антенни решетки. Целта се постига с къса антена с обратно излъчване с микролентов процепен възбудител, която съгласно изобретението се състои от две съставни части — излъчваща и възбуждаща, съвместени в общ обем.

Излъчващата част на антената се състои от обща, за излъчващата и възбуждащата части, правоъгълна плоска метална основа, над която са разположени осем цилиндрични метални подпори, на които се поддържа правоъгълен плосък голям метален отражател, със същите форма и размери като на общата металната основа, по малката ос на симетрия на който е изрязан правоъгълен централен процеп, по-дългите страни на който са равни на по-късата страна на големия отражател и са успоредни на нея, и два правоъгълни периферни процепа са изрязани в близост до по-късите страни на големия отражател, като по-дългите страни на процепите са успоредни на малката ос на симетрия, а геометричните им центрове лежат на голямата ос на симетрия на големия отражател, като над големия отражател, на разстояние равно на една четвърт от средната дължина на електромагнитната вълна в работния диапазон на антената, са разположени, в една равнина, три правоъгълни плоски метални малки отражатели - централен малък отражател поддържан от две цилиндрични метални подпори разположени между него и общата метална основа и свързващи го галванично с нея, и два периферни малки отражателя, всеки от тях поддържан от цилиндрична метална подпора разположена между неговия геометричен център и големия отражател, и свързваща го галванично с него. Геометричните центрове на централния малък отражател, общата метална основа и големия отражател се намират на една геометрична ос, геометрична ос на антената, а повърхностите им са плоскопаралелни и перпендикулярни на нея. Металните подпори поддържащи периферните малки отражатели са разположени по голямата ос на симетрия на големия отражател и разстоянието от центъра му до центъра на всяка от подпорите е равно на (1 - π)^-1, където W1 е дължината на по-късата страна на големия отражател. Металните подпори между металната основа и големия метален отражател, между металната основа и централния малък отражател и между големия отражател и периферните малки отражателя са поставени в съосни проходни отвори пробити в тях, и са галванично свързани с тях. Четири от металните подпори поддържащи големия отражател са разположени по голямата ос на симетрия на на металната основа, като разстоянията, на които те са разположени, спрямо геометричния център на металната основа, удовлетворяват съотношенията: = λ0/6 и а2 = 2аъ където аг е разстоянието от геометричния център на металната основа до подпорите най-близко и симетрично разположени спрямо малката ос на симетрия на металната основа, а л2 с разстоянието от центъра на металната основа до всяка от другите две подпори, където Ао е средната дължина на електромагнитната вълна в работния диапазон на антената. Всяка една от останалите четири метални подпори, поддържащи големия отражател над металната основа, е разположена между голямата и малката ос на симетрия на металната основа, като разстоянието от центъра на металната основа до центъра на всяка от тях е равно на Ло/4. Отношенията на площите на отражателите удовлетворяват съотношенията: ⁵о- — ^1- (¾) ~ ^е и S2 = 5₃, където 5₀ и Sy са площите на големия отражател и централния малък отражател, S₂ и S₃ са площите на периферните малки отражатели, а е е Неперовото число. Съотношението на по-късата страна на металната основа към подългата й страна е π: 4. Диаметрите на подпорите на малките отражатели и разстоянието между металната основа и големия отражател са равни на 1/50 част от дължината на подългата страна на металната основа. Отношенията на страните на правоъгълните процепи удовлетворяват съотношенията: = З.И7_С.(%)^-1 « З.е. където L_c и L_p са подългите страни на централния и периферните процепи, a W_c и W_p са съответните им покъси страни. Отношенията на площите на процепите удовлетворяват съотношенията: fei) · 4$с ~ 1, И S_p3 = S_p2, където S_pl и S_p2 са площите на периферните процепи, a S_c е площта на централния процеп.

Възбуждащата част на антената се състои от общата правоъгълна метална основа, микролентова линия поставена над големия метален отражател, която включва правоъгълния плосък голям метален отражател, правоъгълна диелектрична подложка разположена върху него и лежаща на голямата му ос на симетрия, над която е разположен централен лентов проводник галванично свързан с вътрешния проводник на коаксиален конектор, външният проводник на който преминава през съосни проходни отвори, пробити в металната основа, една от металните подпори, големия отражател, и е свързан галванично с тях. Ширината на правоъгълната диелектрична подложка е три пъти поголяма от тази на централния лентов проводник, а дължината и е равна на разстоянието между подпорите на периферните малки отражатели.

Късата антена с обратно излъчване с микролентов процепен възбудител се отличава с високо усилване, с механично устойчива и компактна мълниезащитена конструкция, подходяща, както за самостоятелно, така и за използване като съставен елемент в многоелементни антенни решетки.

Пояснение на приложените фигури

Изобретението се пояснява по-подробно с примерно изпълнение, показано на приложените фигури, като:

Фигура 1 представлява разрез по А - А (фиг. 2) на къса антена с обратно излъчване с микролентов процепен възбудител;

Фигура 2 представлява поглед отгоре на къса антена с обратно излъчване с микролентов процепен възбудител.

Примерно изпълнение на изобретението

Късата антена с обратно излъчване с микролентов процепен възбудител, съгласно фиг. 1 и фиг.2, се състои от две части - излъчваща и възбуждаща, съвместени в общ обем.

Излъчващата част на антената се състои от обща, за излъчващата и възбуждащата части, правоъгълна плоска метална основа (1), над която са разположени осем цилиндрични метални подпори (2а, 2b, 2с. 2d, 2е, 2f. 2g, 2h), на които се поддържа правоъгълен плосък голям метален отражател (3), със същите форма и размери като на металната основа (1), по малката ос на симетрия на който е изрязан правоъгълен централен процеп (4), по-дългите страни на който са равни на по-късата страна на големия отражател (3) и са успоредни на нея, и два правоъгълни периферни процепа (5а, 5Ь) са изрязани в близост до по-късите страни на на големия отражател (3), като по-дългите страни на процепите (5а, 5Ь) са успоредни на малката ос на симетрия, а геометричните им центрове лежат на голямата ос на симетрия на големия отражател (3), като над големия отражател (3), на разстояние равно на една четвърт от средната дължина на електромагнитната вълна в работния диапазон на антената, са разположени, в една равнина, три правоъгълни плоски метални малки отражатели — централен малък отражател (6) запоен към поддържащите го две цилиндрични метални подпори (7а, 7Ь) разположени между него и общата метална основа (1) и свързващи го, посредством запояване, галванично с нея, и два периферни малки отражателя (8а, 8Ь), всеки от тях поддържан от запоена към него цилиндрична метална подпора (9а, 9Ь) разположена между неговия геометричен център и големия отражател (3), и свързваща го, посредством запояване, галванично с него. Геометричните центрове на централния малък отражател (6), общата метална основа (1) и големия отражател (3) се намират на една геометрична ос, а повърхностите им са плоскопаралелни и перпендикулярни на нея. Металните подпори (9а, 9Ь) поддържащи периферните малки отражатели (8а, 8Ь) са разположени по голямата ос на симетрия на големия отражател (3), и разстоянието от центъра му до всяка от подпорите (9а, 9Ь) е равно на (1 - π)“¹, където е дължината на по-късата страна на големия отражател (3). Металните подпори (2а, 2b, 2с, 2d, 2е, 2f, 2g, 2h) са поставени в проходни отвори пробити в металната основа (1) и големия отражател (3), и са запоени към тях. Металните подпори (7а, 7Ь) са поставени в проходни отвори пробити в металната основа (1) и централния малък отражател (6), и са запоени към тях. Металните подпори (9а, 9Ь) са поставени в проходни отвори пробити в големия отражател (3) и периферните малки отражателя (8а, 8Ь), и са запоени към тях. Металните подпори (2а, 2е, 2d, 2g) са разположени по голямата ос на симетрия на на металната основа (1), като разстоянията на които те са разположени, спрямо геометричния център на металната основа (1). удовлетворяват условията: =λθ/6 и а2 ⁼ 2а^, където а1 е разстоянието от геометричния център на металната основа (1) до подпора (2d) и до подпора (2е). а₂ е разстоянието от центъра на металната основа (1) до подпора (2а) и до подпора (2g), а разстоянието от центъра на металната основа (1) до центъра на всяка от подпорите (2Ь, 2с, 2f, 2h) е равно на Л_о/4, където Л_о е средната дължина на електромагнитната вълна в работния диапазон на антената. Съотношението на по-късата страна на металната основа (1) към по-дългата й страна е π: 4. Диаметрите на подпорите (7а, 7b, 9а, 9Ь) на малките отражатели и разстоянието между металната основа (1) и големия отражател (3) са равни на 1/50 част от дължината на по-дългата страна на металната основа (1).

Възбуждащата част на антената се състои от общата правоъгълна метална основа (1), микролентова линия, която включва правоъгълния плосък голям метален отражател (3), правоъгълна диелектрична подложка (10) залепена върху него и лежаща на голямата му ос на симетрия, над която е залепен централен лентов проводник (11) галванично свързан, посредством запояване, с вътрешния проводник (12), преминаващ през проходен отвор пробит в диелектричната подложка (10). на коаксиален конектор (К), външният проводник (13) на който преминава през съосни проходни отвори, пробити в металната основа (1), металната подпора (2g) и големия отражател (3), и е свързан галванично с тях посредством запояване. Ширината на правоъгълната диелектрична подложка (10) е три пъти по-голяма от тази на централния лентов проводник (11), а дължината и е равна на разстоянието между подпорите (9а, 9Ь).

Приложение (използване) на изобретението

Късата антена с обратно излъчване с микролентов процепен възбудител може да се използва за излъчване и/или приемане на радиовълни с линейна поляризация самостоятелно или като съставен елемент на комплексни антенни системи в радиокомуникационната, радионавигационната, радиолокационната, радиоразпръсквателната, радиотелевизионната, радиотелеметричната и сигналноохранителната техника в метровия, дециметровия, сантиметровия и милиметровия честотни обхвати. В режим на излъчване електромагнитната енергия се подава през коаксиалния конектор (К) състоящ се от външния (13) и вътрешния (12) коаксиални проводници, към микролентовата линия, състояща се от правоъгълния метален голям отражател (3), изпълняващ ролята на основа за микролентовата линия, правоъгълната диелектрична подложка (10) и металния лентов проводник (11). Високочестотният ток протичащ в ортогонално разположената, спрямо централния процеп (4), микролентова линия възбужда през процепа (4) електромагнитни колебания в първия резонаторен обем формиран между големия отражател (j) и металната основа (1). Електромагнитната енергия от първия резонаторен обем се излъчва интензивно от процепите (4, 5а, 5Ь) в посока към малките отражатели (6. 8а. 8Ь) и възбужда втория резонаторен обем на антената, образуван от големия отражател (3) и малките отражатели (6. 8а. 8Ь), след което основният енергиен поток се излъчва с максимум ориентиран по посока на геометричната ос на антената. Излъченото електромагнитно поле, в посока противоположна на равнината в която са малките отражатели (6. 8а, 8Ь), от правоъгълните процепи (4, 5а, 5Ь), при подходящ подбор на разстоянието между металната основа (2) и големия отражател (3), и местоположението на процепите (5а, 5Ь), се преизлъчва по посока на геометричната ос на антената, и поради подходящи амплитудно-фазови съотношения се сумира с основния енергиен поток и допринася за увеличаване на коефициента на насочено действие, а в посока противоположна на геометричната ос на антената излъчването се намалява, при което диаграмата на насоченост на антената е само с един главен максимум - ориентиран по посока на геометричната ос на антената.

Антената се отличава с високо усилване, имащо максимална стойност от 12dBi при размер на дългата страна на големия отражател (3) равна на една дължина на вълната за средната честота в работната лента, механично устойчива и компактна конструкция, подходяща, както за самостоятелно, така и за използване като съставен елемент в многоелементни антенни решетки. I алваничната връзка между елементите на антената и свързването на заземителен проводник в геометричния център на долната страна на метална основа (1) предотвратява натрупването на електростатичен заряд и осигурява мълниезащита й.

Приложение: 2 фигури

Литература

1. Червенков Г. Ц., Г. С. Киров, „Микролетова къса антена с обратно излъчване с многослоен печатен периферен екран“, Патент за изобретение BG № 66521, Патентно ведомство на Република България, 2016.

2. Киров Г. С., Г. Ц. Червенков. „Микролентова къса антена с обратно излъчване с процепно възбуждане”, Патент за изобретение BG № 66540, Патентно ведомство на Република България, 2016.

3. Kaloi, С.М., Microstrip Backfire Antenna, U.S. Patent № 4 347 517, 1981.

4. Nishiyama, Е., M. Aikawa, “FDTD Analysis of Stacked Microstrip Antenna with High Gain”, Progress In Electromagnetics Research, PIER 33, 2001, pp. 29-43.

5. Gour P., R. Mishra, Bandwidth Enhancement of a Backfire Microstrip Patch Antenna for Pervasive Communication’, Int. Journal of Antennas and Propagation, Hindawi, vol. 2014.

Claims (8)

1. Патентни претенции

   1. Къса антена с обратно излъчване с микролентов процепен възбудител, състояща се от обща плоска метална основа (I), плосък голям метален отражател (3), правоъгълен плосък централен малък метален отражател (6), подпора (7а) разположена под него, и коаксиален конектор (К), характеризираща се с това, че общата плоска металната основа (1), големия плосък метален отражател (3) и двата периферни плоски метални малки отражатели (8а, 8Ь) са правоъгълни, осем цилиндрични метални подопори (2а, 2Ь, 2с, 2d, 2f, 2g, 2h) галванично свързват и поддържат големия отражател (3) над металната основа (1), по малката ос на симетрия на големия метален отражател (3) е изрязан правоъгълен централен процеп (4), а два правоъгълни периферни процепа (5а, 5Ь) са изрязани в близост до по-късите страни на големия отражател (3), две цилиндрични метални подпори (7а, 7Ь) са разположени между централния малък метален отражател (6) и общата метална основа (1), и подпорите (9а, 9Ь) поддържащи периферните малки отражатели (8а, 8Ь) са метални, като над големия отражател (3) е поставена възбуждаща микролентова линия, състояща се от големия отражател (3), правоъгълна диелектрична подложка (10) лежаща на голямата му ос на симетрия, централен лентов проводник (11) свързан, с вътрешния проводник (12), на коаксиален конектор (К), външният проводник (13) на който преминава през съосни проходни отвори, пробити в металната основа (1), металната подпора (2g) и големия отражател (3). и е галванично свързан с тях.
2. 2. Къса антена с обратно излъчване с микролентов процепен възбудител, съгласно претенция 1, характеризираща се с това, че разстоянието между големия отражател (3) и всеки от трите правоъгълни метални малки отражатели (6, 8а. 8Ь) е равно на една четвърт от средната дължина на електромагнитната вълна в работния диапазон на антената.
3. 3. Къса антена с обратно излъчване с микролентов процепен възбудител, съгласно претенция 1, характеризираща се с това, че отношенията на площите на големия отражател (3) и правоъгълните метални малки отражатели (6, 8а, 8Ь) удовлетворяват съотношенията: S_o. ¹ = S3. (S2) ¹ ~ е и S2 = S3, където S_o и 5_г са съответно площите на големия отражател (3) и централния малък отражател (6), S₂ и S₃ са площите на периферните малки отражатели (8а. 8Ь). а е е Неперовото число.
4. 4. Къса ангена с обратно излъчване с микролентов процепен възбудител, съгласно претенция 1, характеризираща се с това, че по-дългите страни на правоъгълния централен процеп (4) са с дължина равна на по-късата страна на големия отражател (3), и двата правоъгълни периферни процепа (5а, 5b) са изрязани в близост до по-късите страни на големия отражател (3), като по-дългите страни на процепите са успоредни на малката ос на симетрия, а геометричните им центрове лежат на голямата ос на симетрия на големия отражател (3).
5. 5. Къса антена с обратно излъчване с микролентов процепен възбудител, съгласно претенция 1, характеризираща се с това, че отношенията на страните на процепите (4, 5 а, 5Ь) удовлетворяват съотношението: L_c. (ί_ρ) = 3. W_c. (Иф) * 3. е, където L_c и L_p са подългите страни на централния (4) и периферните процепи (5а, 5b), a W_c и Иф са съответните им по-къси страни, а отношенията на площите на процепите удовлетворяват съотношенията: (5_р1) и S_pl = S_p2, където S_pl и S_p2 са площите на периферните процепи (5а, 5b), a S_c е площта на централния процеп (4), а е е Неперовото число.
6. 6. Къса антена с обратно излъчване с микролентов процепен възбудител, съгласно претенция 1, характеризираща се с това, че съотношението на по-късата страна на металната основа (1) към по-дългата й страна е π: 4, а диаметрите на цилиндричните метални подпори (7а, 7b, 9а, 9Ь) на малките отражатели (6, 8а, 8Ь) и разстоянието между металната основа (1) и големия отражател (3) са равни на 1/50 част от дължината на подългата страна на металната основа (1).
7. 7. Къса антена с обратно излъчване с микролентов процепен възбудител, съгласно претенция 1, характеризираща се с това, че металните подпори (9а, 9Ь) поддържащи периферните малки отражатели (8а, 8Ь) са разположени по голямата ос на симетрия на големия отражател (3), и разстоянието от центъра му до центъра на всяка от подпорите (9а, 9Ь) е равно на (1 — π)^-1, където W₁ е дължината на по-късата страна на големия отражател (3).
8. 8. Къса антена с обратно излъчване с микролентов процепен възбудител, съгласно претенция 1, характеризираща се с това, че металните подпори (2а, 2е, 2d, 2g) са разположени по голямата ос на симетрия на на металната основа (1), като разстоянията на които те са разположени, спрямо геометричния център на металната основа, удовлетворяват условията: а_х—Х₀/6 и а₂ = 2а_г, където а_г е разстоянието от геометричния център на металната основа (1) до подпора (2d) и до подпора (2е), а₂ е разстоянието от центъра на металната основа (1) до подпора (2а) и до подпора (2g), а разстоянието от центъра на металната основа (1) до центъра на всяка от подпорите (2Ь, 2с, 2f, 2h) е равно на Л₀/4, където 2₀ е средната дължина на електромагнитната вълна в работния диапазон на антената.