BG106115A

BG106115A - Синергичните ефекти на амлодипин и аторвастатин метаболит като база за комбинирана терапия

Info

Publication number: BG106115A
Application number: BG106115A
Authority: BG
Inventors: Preston Mason
Original assignee: Preston Mason
Priority date: 1999-04-23
Filing date: 2001-11-16
Publication date: 2002-11-29
Also published as: AP2001002324A0; HUP0201016A2; EA004435B1; JP2002542289A; EP1173172B1; CZ20013793A3; HK1043741A1; TNSN00085A1; PE20010055A1; CN1351492A; CA2370639A1; IS6118A; EP1173172A4; WO2000064443A9; DE60025344D1; NO20015128D0; ATE314846T1; SV2002000058A; IL146085A0; NO20015128L

Abstract

Комбинацията от амлодипин с аторвастатин метаболит проявява синергичен антиоксидантен ефект върху липидното перокисление в липопротеини с ниска плътност и мембранни везикули, обогатени с полиненаситени мастни киселини при човека. На терапевтично ниво чрез това лекарство се потиска разрушаването на оксирадикали по начин, който може да се възпроизведе със смес на амлодипин с други статини или с природния антиоксидант витамин Е. Тази силна активност се свързва с химичните структури на посочените съединения и техните молекулни взаимодействия с фосфолипидни молекули, определени чрез рентгено-структурен анализ. Комбинираната терапия може да се използва за лечение на сърдечносъдови нарушения, по-специално заболяване на коронарната артерия, чрез повишаване устойчивостта на липопротеините с ниска плътност и на васкуларните клетъчни мембрани спрямо окислителна модификация.

Description

Настоящото изобретение се отнася до фармацевтични състави и смеси за лечение на артериална и съответна сърдечна болест и свързани болестни състояния.

Предшестващо състояние на техниката

Заболяването на коронарната артерия (CAD) е водеща причина за смъртността в развития свят и също така е свързана със значителната заболеваемост. Обикновено, пациент със заболяване на коронарната артерия има различни съпътстващи болестни състояния, включващи хипертония, диабет и дислипидемия, които повишават общия риск за лоши последици и усложнено лечение.

Сред различните видове лечебни средства за хипертония, липофилният, отдихидропиридинов тип блокер на калциевия поток (ССВ) амлодипин бесилат (AML) е много добре поносимо средство с установена репутация за безопасност и ефективност при лечение на хипертония и ангина. Потенциалната терапевтична роля на амлодипин бесилата при лечението на пациенти със заболяване на коронарната артерия е показана наскоро в Prospective Randomized Evaluation of the Vascular Effects of Norvasc® (AML) Trial (PREVENT). При този тригодишен експеримент, ефектите на амлодипин бесилата се изследват в сравнение с развитието и разрастването на атеросклеротичните поражения в коронарната и каротидната артерии при пациенти с документирано заболяване на коронарната артерия (Byington RP, Miller ME, Herrington D, et al. Rationale, design and baseline characteristics of the Prospective Randomized Evaluation of the Vascular Effects of Norvasc® (AML) Trial (PREVENT), Am. J. Cardiol. 1997,30:1087-1090). Резултатите от Prospective Randomized Evaluation of the Vascular Effects of Norvasc® (AML) Trial (PREVENT) показват впечатляващ клиничен успех при лечение с с амлодипин бесилат, включващ общо 30% понижение в основните документирани състояния или процедури (Byington RP, Chen J, Furberg CD, Pitt B. Effect of amlodipine on cardiovascular events and procedures. J. Am. Coll. Cardiol, 1999, 33:314A; Pitt B., Byington RP, Hunninghake DB, Mancini J, Miller ME, Riley W. Effect of amlodipine on the progression of atherosclerosis and occurrence of clinical events. Circulation 2000,102:1503-1510). Лечението c амлодипин бесилат се свързва също и със значително отслабване в развитието на каротидната атеросклероза, както е установено при ултрасонографски B-mode експерименти (Byington RP,

Riley W., Booth D, et al., Effect of amlodipine on progression of carotid atherosclerosis in patients with documented heart disease. Am. J. Hypeitens. 1999, 12:42A-43A; Pitt B., Byington RP, Hunninghake DB, Mancini J, Miller ME, Riley W. Effect of amlodipine on the progression of atherosclerosis and occurrence of clinical events. Circulation 20QQ, 102: 1503-1510). Клиничният успех, постигнато амлодипин бесилатпри заболяването на коронарната артерия, досега не е постиган с други блокери на калциевия поток (ССВ), включващи средства от дихидропиридинов тип, използвани за тази цел (Waters D, Lesperance J, Francerich M, et al., A controlled clinical trial to assess the effect of a calcium channel blocker on the progression of coronary atherosclerosis. Circulation 1990, 82: 1940-1953; Lichtlen PR, Hugenholtz PG, Rafflenbeul W, et al., Retardation of the coronary artery disease in humans by the calcium-channel blocker nifedipine: Results of the INTACT study (International Nifedipine Trial on Antiatherosclerotic Therapy). Cardiovasc. Drugs Ther., 1990, 4: S1047-S1068; Borhani NO, Mercuri M, Borhani PA, et al., Final outcom results of the Multicenter Isradipine Diuretic Atherosclerosis Study (MIDAS) A randomized controlled trial. JAMA 1996, 276: 785-791). Това наблюдение води до повишен интерес към потенциалните антиатерогенни свойства на амлодипин бесилата, включващи антиоксидантни ефекти, които са независими от модулираното на калциевия поток (Masson RP, Leeds PR, Jacob RE, et al., Inhibition of excessive neuronal apoptosis by the calcium antagonist amlodipine and antioxidants in cerebrellar granule cells. J. Nourochem. 1999,72:14481456; Tulenko TN, Laury-Kleintop L, Walter MF, Mason RP. Cholesterol, calcium and atherosclerosis: Is there a role for calcium channel blockers in atheroprotection? Int. J. Cardiol. 1997, 62 (2 Suppl): 55S-66S; Kramsch DM, Sharma RC. Limits of lipid-lowering therapy: The benefits of amlodipone as an anti-atherosclerotic agent. J. Hum. Hypertens. 1995,9 (Suppl 1: S3-S9); Mason RP, Walter MF, Trumbore MW, Olmstead EG,

Mason PE. Membrane antioxidant effects of the charged dihydropyridine calcium antagonist amlodipine. J. Mol. Cell. Cardiol. 1999,31: 275-281.

Показано е, също така, че хиполипидемичната терапия е мното ефикасна при понижаване на заболеваемостта и смъртността, свързани със заболяване на коронарната артерия. Показано е, че ортои пара-хидрокси ли раните метаболити на аторвастатина (ATM) имат антиоксидантни ефекти при получаването на липопротеин (Aviram М, Rosenblat М, Bisgaier CL, Newton RS. Atorvastatin and gemfibrozil metabolites but not the parent drugs, are potent antioxidants against ф lipoprotein oxidation. Atherosclerosis 1998,138: 271-280). Орто-, мета- и пара-хидроксилираните метаболити на аторвастатина (ATM) и методите за получаването им са показани в U.S. Patent 5,385,929.

Нито един сега съществуващ фармацевтичен състав, обаче, не лекува и хипертония и хиперлипидемия. Такъв фармацевтичен състав трябва да има някои свойства. Например, множеството рискови фактори за артериално и съответно сърдечно заболяване, често срещани при отделни хора, могат да бъдат атакувани едновременно. Още повече, лесното приемане на смесена доза значително може да повиши приспособяването на пациента към терапевтичните режи® ми.

Следователно, обект на настоящото изобретение е осигуряване на комбинирана терапия, която ще повлияе на множеството патологични процеси при артериални и съответни сърдечни болести.

Те могат да бъдат, но без да е ограничение, хипертония и хиперлипидемия. Друг обект на настоящото изобретение е да се разработят ефикасни и удобни за приемане дози и форми на такова смесено терапевтично средство. Предпочита се този фармацевтичен състав да има синергичен ефект върху тези признаци на артери5 ално и съответно сърдечно заболяване, така че индивидуалните ефекти на компонентите на настоящия фармацевтичен състав да се усилват при тяхното смесване.

Следователно, настоящото изобретение включва терапевтичен обект за лечение на заболяване на коронарната артерия, което влече след себе си разработване на лекарства, които могат да атакуват едновременно множество признаци на заболявания, водещи до атеросклероза, като се променя хода на болестта. Следователно, прилагайки настоящото изобретение, лечението на заболяване на коронарната артерия може да повиши положителните последици, ако използването на антихипертоничното средство и инхибитор на HMGСоА редуктазата става едновременно като една система.

Техническа същност на изобретението

Неочаквано, когато амлодипин и аторвастатин метаболитите се смесят, те проявяват синергичен ефект при предотвратяване на липидното пероксидиране на липопротеините с ниска плътност при човека и липидните мембрани. Активността на сместа се счита синергична, тъй като измереният ефект значително надвишава всички ефекти на смесване на двете лекарства. Следователно, тези лекарствени средства проявяват неразпознат досега синергичен антиоксидантен ефект, свойство, което прави тези средства способни да повишат устойчивостта на липопротеина с ниска плътност и васкуларните клетъчни мембрани към окислителни модификации през време на атерогенезата. Наистина, окислителна модификация на липидите е установена причина за увреждания на ендотелия и мекия мускул (Ross R. Atherosclerosis. An Inflammatory disease. N. Engl. J. Med. 1999, 340: 115-126; Diaz MN, Frei B, Vita JA, Keaney JF. Antioxidants and atherosclerotic heart disease. /V. Engl. J. Med. 1997,337:408-416). Показано е, че липофилните агенти, които предпазват от липидно пероксидиране понижават уврежданията при някои модели на атеросклероза, както и клиничните изследвания (Diaz MN, Frei В, Vita JA, Keaney JF. Antioxidants and atherosclerotic heart disease. N. Engl. J. Med. 1997, 337: 408-416). Още повече, успехът, свързан с хиполипидемичната терапия, се свързва с нивата на липопротеините с много ниска плътност в плазмата (VLDL), липопротеините с ниска плътност (LDL) и липопротеините с висока плътност (HDL) и, като следствие, до подтискане на потенциалното получаване на атерогенни окислени липопротеини.

Научните анализи, които подкрепят комбинираното приложение на амлодипин метаболита (Norvasc®) и аторвастатин метаболита в една система за лечение на сърдечно-съдови болести, са описани в настоящото изобретение. По-специално, синергичните антиоксидантни активности на блокера на калциевия поток, амлодипин метаболита и активния хидроксилиран метаболит на инхибитора на HMG-CoA редуктазата аторвастатин, се определят в липопротеина с ниска плътност и липидните мембрани при човека, обогатени с полиненаситени полимастни киселини (PUFA), ключ за оксирадикално увреждане при атеросклероза. Синергичните ефекти на тези лекарствени средства са демонстрирани в мембрани, получени в присъствие на холестерол. Сместа на амлодипин и аторвастатин метаболити проявява драматично и постоянно понижение на липидното оксирадикално увреждане в концентрации 10.0 nm. Зависимата от дозата антиоксидантна активност, свързана със сместа на тези лекарствени средства на терапевтично ниво, е силно синергична и може не ефективно да бъде възпроизведена от ендогенно средство, витамин Е. Не се наблюдава антиоксидантна активност, обаче, когато амлоΊ дипин метаболит се смесва с други инхибитори на HMG-CoA редуктазата, включващи ловастатин и мевастатин. Както е определено посредством рентгеноструктурен анализ и химични анализи, отделната активност, описана за сместа на тези лекарствени средства, може да бъде свързана със силно психохимично взаимодействие с двойния мембранен слой, която е независима от добре охарактеризираните ефекти на тези лекарства върху транспорта на калций и холестеролния метаболизъм. Този синергичен антиоксидантен успех включва нов фармакологичен механизъм на действие за тези съединения и непреодолим рационализъм при комбинираното приложе© ние на активните ингредиенти в Norvasc® и аторвастатин метаболит при лечение на сърдечно-съдови болести посредством понижаване на нивата на липопротеина с ниска плътност в плазмата и подобряване на защитата на липопротеина с ниска плътност и клетъчните мембрани спрямо окисление. Това ново свойство допълва установените ефекти на тези лекарства върху хипертонията и дислипидемията.

Другите обекти, аспекти и предимства на настоящото изобретение ще станат ясни от следващия раздел “Подробно описание на предпочитаните аспекти” във връзка с приложените фигури.

©

Описание на приложените фигури

На фигура 1 са показани синергичните ефекти на амлодипин и аторвастатин метаболит върху липидното пероксидиране при ниска терапевтична концентрация на лекарството (100.0 nm) в мембраните, включващи физиологични нива на холестерол, х представлява процентно понижаване на липидното пероксидиране, а у е лечение с амлодипин (AML) и аторвастатин метаболит (ATM) и смес на амло8 дипин и аторвастатин метаболит (AML+ATM) за ниво 100 nm. Стойностите са средни + стандартно отклонение за п=6. *** показва р<0.001 в зависимост от контролното и другите лечения.

На фигура 2 е зависимият от дозата антиоксидантен ефект на сместа отамлодипин и аторвастатин метаболит в широк интервал от концентрации (от 0.01 до 10.0 μΜ). х представлява процентно понижаване на липидното пероксидиране, а у е лечение със смес на амлодипин и аторвастатин метаболит в показаните по-горе микромоларни концентрации. Стойностите са средни + стандартно отклонение за η=6. *** показва р <0.001 в зависимост от контролното и друф гите лечения.

На фигура 3 е показана превъзхождащата антиоксидантна активност на сместа от амлодипин и аторвастатин метаболит над тази на витамин Е като функция на времето в същата концентрация (10.0 μΜ). х представлява процентно понижаване на липидното пероксидиране, а у е лечение със смес на амлодипин и аторвастатин метаболит, потъмнена област, или витамин Е (Е), защрихована област, и двете при 10 μΜ. Стойностите са средни +. стандартно отклонение за п= от 6 до 12. *** показва р<0.001 в зависимост от контролното и другите лечения.

^w На фигури от 4А до 4D са показани местата на протонна абстракция (S1, S2 и S3) за аторвастатин метаболит, в съгласие с антиоксидантната активност във фигура 4А заедно с изчисления на резонансна стабилизация (фигури от 4В до 4D).

На фигура 5 са показани сравнителните ефекти на антиоксидантната активност на амлодипина, когато е смесен с различни инхибитори на HMG-CoA редуктазата в същата концентрация, х представлява процентно понижаване на липидното пероксидиране, а у е лечение със смес на амлодипин и аторвастатин метаболит (AML + θ

ATM), потъмнена област; амлодипин и мевастатин (AML + М), защрихована област; или амлодипин и ловастатин (AML + L), няма понижение на липидното пероксидиране; всички при 10 μΜ. Стойностите са средни + стандартно отклонение за п= от 6 до 12. *** показва р < 0.001 в зависимост от контролното и другите лечения.

На фигури 6А-6В са показани синергичните антиоксидантни ефекти на амлодипин и аторвастатин метаболит в проби от липопротеин с ниска плътност при човека, сравнени с Trolox С (разтворим витамин Е). На фигура 6А, х представлява получаването на тиобарбитурови вещества (TBARS), измерено при абсорбция 532 nm, aye © време в часове. Контролата е представена с тъмни кръгчета и с непрекъсната линия, Trolox С (разтворим витамин Е) е представен с тъмни обърнати трийгьлници и прекъсната с къси тирета линия, амлодипинът е представен с празни ромбчета и прекъсната с дълги тирета линия, аторвастатин метаболитът е представен с празни кръгчета и линия с редуващи се дълги и къси тирета, а сместа на амлодипин и аторвастатин метаболит е представена с тъмни квадратчета и пунктирана линия. На фигура 6В, х представлява получаването на тиобарбитурови вещества (TBARS), измерено при абсорбция 532 nm, aye лечение с амлодипин (AML), потъмнена област; аторвастатин ^w метаболит (ATM), защрихована област; или смес на амлодипин и аторвастатин метаболит (AML + ATM), потъмнена обраст, при концентрация 3.0 μΜ. Стойностите са средни + стандартно отклонение. *** показва р < 0.001 в зависимост от контролното и другите лечения.

На фигура 7 са представени изчислените енталпии за аторвастатин метаболит, амлодипин и техни съответни радикалови видове.

На фигури 8А-8С са представени рентгенограми на отделните проби по отношение на липидните мембранни взаимодействия на сместа от амлодипин и аторвастатин метаболит. х представлява относителна електронна плътност, а у е разстояние в ангстрьоми от средата на двойния липиден слой. И в трите области, контролата е с непрекъсната линия. На фигура 8А, амлодипинъте представен с пунктирана линия; на фигура 8В, аторвастатин метаболитът е представен с пунктирана линия; на фигура 8С, сместа на амлодипин и аторвастатин метаболит е представена с пунктирана линия. Тъмните части на всяка област представляват разлика в електронните плътности между контролното и другото лечение.

На фигура 9 са представени отделните в зависимост от комбиО нираните ефекти на амлодипин и аторвастатин метаболит върху размерите на двойния мембранен слой, определен посредством рентгеноструктурен анализ, х представлява изменението на ширината на мембраната в ангстрьоми, у е лечение с амлодипин (AML), потъмнена област; аторвастатин метаболит (ATM), защрихована област; или смес на амлодипин и аторвастатин метаболит (AML + ATM), защрихована област. Стойностите са средни + стандартно отклонение. *** показва р < 0.001 в зависимост от контролното и другите лечения.

Подробно описание на аспектите на изобретението

Синергични антиоксидантни ефекти на амлодипин и аторвастатин метаболит Влипидни мембрани: Зависимите от дозата антиоксидантни активности на отделните и на сместа от амлодипин и аторвастатин метаболит се изследват в мембранни везикули, възстановени при фосфолипидно обогатяване с холестерол и PUFA, дилиноленов фосфолипидхолин, при 0.5:1 молно съотношение. При тези експерименти, мембранните везикули се използват по следните причини: (1) системата е добре дефинирана и силно репродуктивна;

(2) линоленовата киселина е първата мишена за окислително разрушаване и обикновено присъства във васкуларните клетъчни мембрани и липопротеиновите частици; (3) тази мембранна система не съдържа калциев поток или HMG СоА редуктаза; (4) липидното пероксидиране в тази система може спонтанно да се инициира при 77°С в присъствие на екзогенни химични инициатори като високо ниво на желязо и аскорбат. При тези експерименти, окислението се извършва постепенно в зависимост от времето и се измерва спектрофотометрично в продължение на 72 часа.

На фигура 1, синергичната антиоксидантна активност на амлоф дипина и аторвастатин метаболита е показана в мембранните везикули, съставени отхолестерол и фосфолипид в нива, които възпроизвеждат физиологичните условия (Tulenko TN, Chen М, Mason PR, Mason RP. Physical effects of cholesterol on arterial smooth muscle membranes: Evidence of immiscible cholesterol domains and alterations in bilayer width during atherogenesis. J. Lipid. Res. 1998, 39: 947-956). При 100.0 nm, аторвастатин метаболит самостоятелно показва някакво инхибиране (9% от контролата) на липидното пероксидиране в мембраната, обогатена с холестерол. Когато агентите се смесят, обаче, степента на инхибиране нараства до 33%, ефектът е значи^w телно по-голям (р<0.01) от измерения за отделните агенти. Антиоксидантната активност на сместа е очевидна: лекарствата подтискат получаването на липиден пероксид (>5 х 10² μΜ) в концентрация 100.0 пМ (контролното ниво на липиден пероксид е 1.6 mM). Ефектът на лекарствената смес е силно зависим от дозата в широк диапазон от концентрации (фигура 2). Значително инхибиране (р<0.05) се наблюдава при ниска концентрация 10.0 пМ при 1С₅₀ 500.0 μΜ. По-голямо от 90% инхибиране (>1 mM получаване на липиден пероксид) се наблюдава при концентрация 10.0 μΜ за сместа (фигура 2). фактът,

че се наблюдава инхибиране на подмикромоларни нива, показва, че наблюдаваният при използване на смес на амлодипин и аторвастатин метаболит успех, е терапевтично благонадежден.

Антиоксидантният ефект на сместа се запазва с течение на времето, така че да не може да бъде репродуциран от витамин Е, даже при повишена концентрация (10.0 μΜ) (фигура 3). Това наблюдение съответства на концепцията, че витамин Е или α-токоферол постепенно се изчерпва през време на процеса на липидно пероксидиране. Обатно, активността на сместа от амлодипин и аторвастатин метаболит се се влияе от продължителността на инкубационния период, когато общото ниво на липиден пероксид се повишава до 2.2 mM след 72 часа.

Повишената полярност на аторвастатин метаболита, под влияние на допълнителната му хидроксилна група, може да улесни посилните взаимодействия с формално заредения амлодипин, което води до отделни взаимодействия с фосфолипидните молекули, доказано посредством рентгеноструктурен анализ. Допълнителната хидроксилна група, свързана с аторвастатин метаболита осигурява, също така, допълнителен протон, който може да се отдели до свободен радикал (фигура 4). След отделянето на протона, останалият несдвоен свободен електрон може ефективно да се стабилизира в резонансни структури на метаболита, както е показано на фигура 4. Антиоксидантната активност на отделните компоненти на сместа от амлодипин и аторвастатин метаболит се определя при наблюдението, че подобен ефект не може да бъде репродуциран, когато амлодипинът се смесва всеки от два други статина (мевастатин и ловастатин), както е показано на фигура 5.

Резултатите от in vivo изследванията показват важната роля на липофилните антиоксиданти при понижаване на сърдечно-съдовата, по-специално на коронарната артерия, заболеваемост и смъртност. Частиците от липопротеин с ниска плътност, които са по-устойчиви на окислително разрушаване, показват понижена цитотоксичност, по-малко са свързани с получаването от ендотелия на азотен окис и не въздействат на получаването на рехави клетки (Diaz MN, Frei В, Vita JA, Kcaney JF. Antioxidants and atherosclerotic heart disease. N. Engl. J. Med. 1997,337:408-416). Показано е, че прилагането на антиоксиданти повишиава устойчивостта на липопротеина с ниска плътност на окислителна модификация и намалява цитотоксичността на ендотелиалните клетки (Belcher JD, Baila J, Baila G, et al., Vitamin E, © LDL, and endothelium. Brief oral vitamin supplementation prevents oxidized LDL-mediated vascular injury in vitro. Arterioscler. Thromb. 1993, 13:1779-1789). Пробуколът, който е липофилен антиоксидант, подтиска формирането на атеросклеротични плаки в примати с повишен холестерол, ефект, който корелира с повишената устойчивост на липопротеина с ниска плътност към окислително разрушаване (Sasahara М, Raines EW, Chait A, et al., Inhibition of hypercholesterolemia-induced atherosclerosis in the nonhuman primate by probucol. I. Is the extent of atherosclerosis related to resistance of LDL to oxidation? J. Clin. Invest. 1994, 94:155-164). Този антиоксидант подтиска формирането на увреждания при хиперлипидемични зайци Watanabe (WHHL), добре охарактеризиран животински модел на атеросклероза, независимо от ефектите, които понижават холестерола (Carew ТЕ, Schwenke DC, Steinberg D, Antiatherogenic effect of probucol unrelated to its hypocholesterolemic effect. Evidence that antioxidants in vivo can selectively inhibit low density lipoprotein degradation in macrophage-rich fatty streaks and slow the progression of atherosclerosis in the Watanabe heritable hyperlipidemic rabbit. Proc. Natl. Acad. Sci. USA 1987,84: 77257729). Извън тези животински изследвания, плацебо-контролирано клинично изследване показва, че пробуколът понижава рестенозата при 47% от пациентите с болест на коронарната артерия, последвана от ангиопластия на коронарната артерия, което вероятно се дължи на антиоксидантни ефекти (Tardif JC, Cote G, Lesperance J. et al., Probuco and multivitamins in the prevention of restenosis after coronary angioplasty. Multivitamins and Probucol Study Group. N. Engl. J. Med. 1997,337:365-372). В отделно изследване е показано, че пробуколът, различен от антиоксидантните витамини, има полезно действие върху васкуларното ремоделиране при пациенти, претърпели ангиопластия, определено посредством интраваскуларни ултразвукови методи (Cote G, Tardif JC, Lesperance J. et al., Effects of Probucol on vascular remodeling after coronary angioplasty. Circulation 1999,99: 3035).

Следователно, наличните данни осигуряват механизма за приложение на антиоксидантите при възпалителни процеси, свързани със заболяване на коронарната артерия. Посредством повишаване на устойчивостта на липопротеина с ниска плътност и васкуларните клетъчни мембрани към окислително разрушаване, лекарствените средства с антиоксидантна активност могат ефективно да се прилагат при патологични промени на стената на кръвоносния съд през време на атерогенезата. Тези процеси включват, но без да е ограничение, формиране на рехави клетки, ендотелиална дисфункция и токсичност, слепване на левкоцитите и тромбоцитите и артериален вазоспазъм, и вторично, загуба на нормален азотен окис. Тези клетъчни наблюдения подкрепят епидемиологичните анализи, които показват обратна асоциация между серумните нива на някои антиоксиданти и вредните последици, свързани с коронарната болест (Stampfer MJ, Hennekens CH, Manson JE, Colditz GA, Rosner B, Willett WC. Vitamin E consumption and the risk of coronary disease in women.

N. Engl. J. Med. 1993, 328: 1450-1456; Rimm EB, Stampfer MJ, Asciterio A, Giovannucci E, Colditz GA, Willett WC. Vitamin E consumption and th© risk of coronary disease in man. N. Engl. J. Med. 1993,328:1450-1456; Enstrom JE, Kanim LE, Klein MA. Vitamin C intake and mortality among a sample of the United States population. Epidemiology 1992,3:194-202; Riemersma RA, Wood DA, Macintyre CO, Elton R, Gey KF, Oliver MF. Low plasma vitamins E and C. Increased risk of angina in ScotTish men. Ann. N.Y. Acad. Sci. 1989, 570: 291-295; Ramirez J, Flowers NC. Leukocyte ascorbic acid and its relationship to coronary artery disease in man. Am. J. Clin. Nutr. 1980, 33: 2079-2087; Hennekens CH, Buring JE, Manson JE, et al, Lack of effect of long-term supplementation with beta carotene on the incidence of malignant neoplasms and cardiovascular disease. N. Engl. J. Med. 1996, 334: 1145-1149; Losonczy KG, Harris TB, Havlik RJ. Vitamin E and vitamin C supplement use and risk of all-cause and coronary artery heart disease mortality in older persons: The Established Populations for Epidemiologic Studies of the Elderly. Am. J. Clin. Nutr. 1996,64:190-196). Някои от тези епидемиологични изследвания показват успех с витамин Е, антиоксидант с ограничена способност да се справи с окислителната модификация. Резултатите от това изследване могат да предвидят, че сместа от амлодипин и аторвастатин метаболит ще бъде значително по-ефективна от витамин Е при понижаване на васкуларното увреждане, свързано с болест на коронарната артерия.

Синергични антиоксидантни ефекти на амлодипин с хидроксиаторвастатин метаболит в човешки липопротеин с ниска плътност: Самостоятелните и комбинираният антиоксидантни ефекти на амлодипин и аторвастатин метаболит се оценяват и при получаване на човешки липопротеин с ниска плътност. Способността на тези ле карствени средства да понижават пероксидирането на липопротеина с ниска плътност се определя in vitro след прибавяне на мед (10.0 μΜ) посредством измерване на нивата на тиобарбитурови вещества (TBARS), маркер за липидно пероксидиране. На фигура 6 е показано, че скоростта на окислението на липопротеин с ниска плътност се характеризира със сигмоидална крива, с първоначална фаза на забавяне, последвана от остра промяна и финално плато (Esterbauer Н, Gebicki J, Puhi Н, Jurgens G. The role of lipid peroxidation and antioxidants in oxidative modification of LDL. Free Radio. Biol. Med. 1992, 13:341-390). След 4 часов инкубационен период, диференциалните ефекти на тези съединения могат ясно да се наблюдават при концентрация 3.0 μΜ. В сравнение с липидното пероксидиране на контролата (100% получаване на тиобарбитурови вещества). Получаването на тиобарбитурови вещества вместо амлодипин и аторвастатин метаболит е, съответно, 93.3 + 6% и 65.6 + 7%. Когато се смесят, обаче, получаването на тиобарбитурови вещества е само 29.3 + 6%, ниво, което е сравнително по-ниско (р<0.01) от това, наблюдавано за друго самостоятелно лекарство. Синергичният антиоксидантен ефект на сместа продължава до 6 часа. Това е още едно доказателство за синергична активност в съгласие с тази, наблюдаваната в мембранните везикули, тъй като с лекарствената комбинация се постига ниво на инхибиране, което значително надвишава очаквания ефект на добавяне. Антиоксидантната активност на витамин Е при тези експерименти е подобна на тази, наблюдавана за аторвастатин метаболит самостоятелно.

Химични механизми за синергичната активност на амлодипин и аторвастатин метаболит: Синергичната антиоксидантна активност, наблюдавана за тази лекарствена комбинация в липопротеина с ниска плътност и във възсановените липидни мембрани предполага, че тези съединения взаимодействат директно един с друг до събиране на липидните радикали. На база на термодинамичните изследвания (фигура 7) се предполага, че аторвастатин метаболитьт взаимодейства по-бързо с липидните радикали (уравнение 1), отколкото амлодипинът, съгласно уравнение 2. Ако това са единствените два пътя, съществуващи за тези лекарства, когато заедно са прибавени към системата, тогава техния комбиниран ефект ще бъде само събирателен. Смесването на двете съединения, обаче, осигурява възможност за трети път (уравнение 3), алтернатива, подкрепена от резултатите от опитите за пероксидиране в липопротеина с ниска плътност и в липидните мембрани. При комбинирането на път 1 с път 3 се получава синергичен ефект, който се появява по-бързо, отколкото при път 2. Наистина, полуемпиричните изчисления показват, че реакция 3 е предпочитан екзотермичен процес (AH_f = -40.7 kJ/mol). Следователно, присъствието на бърз инхибитор (аторвастатин метаболит) дава възможност на по-бавния инхибитор (амлодипин) да отстрани по-бързо свободните радикали, отколкото, ако взаимодейства с липидните радикали самостоятелно. Трите пътя, описващи настоящите взаимодействия са следните, в които LOO’ означава липиден радикал:

(1) LOO’ 4- ATM -> LOOH + ATM* бърз (2) LOO* + AML -> LOOH + AML* бавен (3) ATM* + AML -> ATM + AML* бърз

В резултат на този синергизъм между амлодипина и аторвастатин метаболита, отново съществува рециклиран метаболит за допълнително събиране на липидни радикали. Най-общо, разликите в ско18

ростта на инхибиране между амлодипин и аторвастатин метаболит се базират, в частност, на изчислените енталпии за тези съединения и техните съответни радикали (фигура 7). Колкото е по-малка (т.е., по-отрицателна) стойността на енталпията на топене, толкова повече се предпочита водорода, свързан с образуването на радикал. Веднъж получен, несдвоеният радикал, свързан с радикаловите образци, може да се стабилизира в резонансни структури.

Молекулни мембранни взаимодействия на амлодипин и аторвастатин метаболит: За изследване на молекулните мембранни взаимодействия на сместа на амлодипин и аторвастатин се използва рентгеноструктурен анализ под малки ъгли. Този силно количествен метод осигурява директна информация за структурата на мембранния липиден двоен слой в отсъствие и в присъствие на лекарства. Преди е установено, че амлодипинът притежава висока активност спрямо мембранните липиди (К_р>10³) при атеросклеротични състояния в сравнение с други ССВ (Mason RP, Moisey DM, Shajenko L., Cholesterol alters the binding of Ca²⁺ channel blockers to the membrane lipid bilayer. Mol. Pharmacol., 1992,41:315-321). Далечната липофилност на амлодипина се отдава на неговата амфифилна химична структура, която насочва молекулата към необходимото място в мембраната, където тя може да взаимодейства с нарастването на свободните радикали по биофизичен и биохимичен механизъм, подробно описано преди в моята лаборатория (Mason RP, Leeds PR, Jacob RF, et al., Inhibition of excessive apoptosis by the calcium antagonist amlodipine and antioxidants in cerebellar granule cells. J. Neurochem., 1999,72:1448-1456; Mason RP, Moisey DM, Shajenko L., Cholesterol alters the binding of Ca²⁺ channel blockers to the membrane lipid bilayer. Mol. Pharmacol., 1992,41:315-321; Mason RP, Campbell SF, Wang SD,

Herbette LG,Comparison of location and binding for the positively charged 1,4-dihydropyridine calcium channel antagonist amlodipine with uncharged drugs of this class in cardiac membranes. Mol. Pharmacol., 1989,36:634-640; Mason RP, Walter MF, Trumbore MW, Olmstead Jr. EG, Mason PE, Membrane antioxidant effects of the charged dihydropyridine calcium antagonist amlodipine. J. Mol. Cell. Cardiol., 1999,31:275-281). B мембраните, които не са обогатени с холестерол, амлодипинът инхибира липидното перокисление по начин, който не може да бъде възпроизведен с други ССВ или с инхибитор на ензима, превръщащ ангиотензина (АСЕ), каптоприл (Mason RP, Walter MF, Trumbore MW, φ Olmstead Jr. EG, Mason PE, Membrane antioxidant effects of the charged dihydropyridine calcium antagonist amlodipine. J. Mol. Cell. Cardiol., 1999,31:275-281). По същия начин, химичната структура на аторвастатин метаболит притежава амфифилни свойства, които дават възможност на лекарството силно да взаимодейства с двойния мембранен липиден слой, както скоро е установено в моята лаборатория (Mason RP, Inhibition of oxidative damage to low density lipoproteins and isolated membranes by atorvastatin and its active metabolite. J. Am. Coll. Cardiol. 2000,35:317A).

За тези изследвания, сместа на амлодипин и аторвастатин ме^w таболит се прибавя към мембранните вези кули, възстановени от холестерол и фосфолипид в молно съотношение 0.5:1 (фигура 8). Рентгеноструктурният анализ на проби от мембраната показват възпроизводими дифрактограми за представителната контролна и съдържащите лекарство проби. В отсъствие на лекарство, цялата ширина на двойния мембранен слой, включващ хидрираната повърхност, е

55.5 А с отделен вътрешен двоен слой от 44 А. Прибавянето на двете лекарства заедно в съотношение на лекарство към фосфолипид 1:15, предизвиква по-големи промени в структурата и организацията на

фосфолипидния двоен слой, в сравнение с лекарствата, прибавени поотделно (фигура 8). В присъствие на лекарствената комбинация, цялата ширина на двойния мембранен слой, включващ хидрираната повърхност, се намалява до 53.5 А с отделен вътрешен двоен слой от 41 А. Поотделно, ширината на двойния мембранен слой, включващ амлодипин и аторвастатин метаболит самостоятелно е, съответно,

54.8 А и 58.0 А (фигура 9). Тези структурни особености осигуряват директно доказателство, че сместа на тези лекарства диференцирано модулират структурата на липидните молекули, в сравнение с техните отделни ефекти.

Директното изваждане на мембранната електронна плътност показва големи разлики в липидната структура, което може да се отнесе до присъствието на лекарствата (фигура 8V. По-специално, прибавянето на лекарствената комбинация води до голямо повишаване на електронната плътност, свързана с горната въглеводородна сърцевина/хидрирана област на двойния мембранен слой +11-21 А от центъра на двойния слой. Това голямо повишение на електронната плътност над 10 А зависи от равновесното присъствие на лекарствата в мембраната. Заедно с тази промяна се наблюдава и ефект на разваляне на реда, свързан с централната въглеводородна сърцевина на мембраната ±0-11 А. Това понижение на електронната плътност се дължи на повишаване на молекулния обем, в резултат на вмъкване на молекулите на лекарството в областта с висока молекулна плътност близо до въглеводородна сърцевина на мембраната/ взаимодействие с вода. Следователно, от тези данни може да се направи заключение, че вмъкването на лекарствената комбинация в двойния мембранен слой променя междумолекулното подреждане на фосфолипидните молекули по начин, подобен на наблюдавания или при понижаване на холестеролното съдържание, или при пови21 шаване на температурата на пробата (Tulenko TN, Chen М, Mason PE, Mason RP, Physical effects of cholesterol on arterial smooth muscle membranes: Evidence of immiscible cholesterol domains and alterations in bilayer width during atherogenesis, J. Lipid. Res. 1998,39:947-956; Chang HM, Reitstetter R, Mason RP, et al., Alteration of channel kinetics and conductance by cholesterol. An interpretation using structural stress as a unifying concept. J. Membr. Biol. 1995,143:51-63). Такива промени в биофизичните свойства е показано, че са в зависимост от нарастването на свободните радикали през матрицата на липидния двоен слой. (McLean LR, Hagaman KA Effect of lipid physical state on the rate © of peroxidation of liposomes. Free Radio. Biol. Med. 1992,12:113-119).

Поотделно, амлодипинът и аторвастатин метаболитьт предизвикват различни промени в мембранната структура, в ссравнение с лекарствената комбинация, което се дължи на специфични взаимодействия с постоянните фосфолипидни молекули (фигури 8 и 9). Докато лекарствената комбинация предизвиква 2 А или 4% намаляване (р<0.01) на цялата ширина на мембраната, аторвастатин метаболитът самостоятелно предизвиква 5% намаляване (р<0.01) на цялата ширина на мембраната (2.5 А), а амлодипинът самостоятелно не променя съществено размерите на мембраната, включвайки отделния

А вътрешен слой. В сравнение със самостоятелния амлодипин, аторвастатин метаболитьт предизвиква по-голямо понижение на електронната плъстност на въглеводородната сърцевина. Този ефект върху мембранната структура може да допринесе за нейната по-висока антиоксидантна сила, в сравнение с амлодипина. Комбинацията на амлодипин и аторвастатин метаболит предизвиква появата на ново място на взаимодействие с липидния мембранен двоен слой, в допълнение на техните отделни местоположения в мембраната (фигура 8)·

Следователно, настоящото изобретение се отнася до фармацевтичен състав, включващ амлодипин и аторвастатин метаболит. Тези индивидуални фармацевтични средства могат да бъдат използвани в комбинация ил поотделно, като соли, форми и дози за постигане на максимален терапевтичен ефект. Показано е, че тази комбинирана терапия лекува различни патофизиологични състояния на артериална и съответна сърдечна болест, включваща, но без да е ограничение, хипертония, хиперлипидемия, атеросклероза, артериосклероза, коронарна артериална болест, инфаркт на миокарда, сърдечна недостатъчност, удар и ангина пекторис. По-специално, показано е, че тази комбинирана терапия понижава кръвното налягане и липидните концентрации, както и съответните патофизиологични резултати за липсващото им регулиране, включващи, но без да е ограничение, артериално омекване и отлагане на плаки. Ефектите при отделно прилаганите средства върху показаните различни процеси и състояния, свързани с артериална и съответна сърдечна болест, когато се използват в комбинация, могат да бъдат адитивни и/или синергични.

Експериментални методи

Сега вече е ясно на специалистите в областта, че могат да бъдат използвани и други аспекти, подобрения, детайли и приложения на настоящото изобретение, които са обект и в духа на настоящото изобретение и са в неговия обхват и в приложените патентни претенции.

Дилиноленоилфосфатидилхолин (DLPC), 1-палмитоил-2-олеилфосфатидилхолин (РОРС) и неестерифициран холестерол се доставят от Avanti Polar Lipids Inc. (Alabaster, AL) и се съхраняват при -80°С.

Аликвотни части от липопротеин с ниска плътност (L-2139) от човешка плазма се доставя от Sigma Chemical Co. (St. Louis, МО). Сефадекс G-25 M (PD-10) колоните се доставят от Pharmascia Biotech. Inc. (Piscataway, NJ). Амлодипин бесилат се доставя от Ptizer Central Research (Groton, CT), докато хидроксиметаболит на аторвастатин се доставя от Parke Davis (Ann Arbor, Ml). Витамин Е, тролокс (аналог на витамин Е), ловастатин и мевастатин се доставят от Sigma Chemical Co. (St. Louis, MO).

Анализ за пероксидиране на мембранни липиди: Поотделната и комбинираната антиоксидантна активности в зависимост от дозата © на гореспоменатите средства се изследват в мембрани, обогатени на PUFA, получени при 0.5 холестерол към фосфолипид молно съотношение (Mason RP, Walter MF, Trumbore MW, Olmstead Jr. EG, Mason PE, Membrane antioxidant effects of the charged dihydropyridine calcium antagonist amlodipine. J. Mol. Cell. Cardiol., 1999,31:275-281). Използваният при тези проби липид (дилинолеилфосфатидилхолин и холестерол) се разтваря в чист за високоефективна течна хроматография хлороформ (25.0 mg/ml). Аликвотна част от липидите (1.0 mg) се поставя в отделни стъклени епруветки за анализ 13 х 100 mm и хлороформът се отделя при сушене в стабилен поток от азот. Липидите ® се сушат в отсъствие и в присъствие на лекарство(а), разтворено в етанол. Останалият разтворител се отделя под вакуум, докато пробите се пазят от светлина. При бързо смесване на сухите липиди при стайна температура и следващо прибавяне на 1.0 mi салин, буфериран с HEPES (0.5 mM HEPES и 154.0 тМ натриев хлорид, pH 7.2) се получават мембранни везикули. Крайната концентрация на фосфолипиди е 1.0 mg/ml буфер и крайната концентрация на лекарството варира от 10.0 nm до 10.0 μΜ.

Перокислението на мембранните липиди се провежда при 37°С на водна баня при разклащане, без прибавяне на екзогенни стимуланти, подробно описани по-рано (Mason RP, Walter MF, Trumbore MW, Olmstead Jr. EG, Mason PE, Membrane antioxidant effects of the charged dihydropyridine calcium antagonist amlodipine. J. Mol. Cell. Cardiol., 1999,31:275-281). През различни интервали от време (24,48,

65,72 часа) се взимат аликвотни части от липидни проби (от 10 до 100 μΙ) преди прибавянето към пробите на 25 μ! 5.0 mM етилендиаминтетраоцетна киселина (EDTA) и 20 μΐ 35.0 mM бутилиран хидрокситолуен (ВНТ) за спиране на реакцията на перокисление.

Ф Степента на перокисление на мембранните липиди се измерва посредством CHOD-йоден анализ, описан по-рано (El-Saadani М, Esterbauer Н, el-Sayed М, Gober М, Nassar AY, Jurgens G. A spectrophotometric assay for lipid peroxides in serum lipoproteins using a commercially available reagent. J. Lipid. Ros. 1989,30:627-630). Количеството на l₃ се измерва посредством следната реакция, в която L представлява фосфолипидна молекула:

LOOH + 2Н⁺ + 2I --> LOH + НаО + 1₂ l₂ + I —> h

Аликвотна част от мембранна проба се отделя през различни интервали от време и се прибавя към 1.0 ml CHOD оцветяващ реагент (E.M.Science, Gibbstown, NJ), включващ 20.0 μΜ ВНТ, 24.0 μΜ етмлендиаминтетраоцетна киселина (EDTA) и 0.2% Triton-X. След това пробата се покрива с фолио и се инкубира в продължение на 2 часа в отсъствие на светлина преди измерване на поглъщането на пробата при 365 nm (с-2.4 х 104 М¹ cm'¹). Основната проба се пуска трикратно и включва 76.7 μΙ 0.652 mM HEPES, 20 μΙ 5.0 тМ етиленди аминтетраоцетна киселина (EDTA) и 3.3 μΐ дейонизирана вода. Степента на липидното перокисление се измерва трикратно за всяка концентрация на лекарството и се сравнява с контролните проби, които не съдържат лекарство. Статистическото значение на тези експерименти се оценява посредством несдвоен Т-тест. Значимост се приема при р<0.05.

Определяне на окислението на липопротеина с ниска плътност: Като допълнение на липидните мембрани, за човешки липопротеин с ниска плътност се изследва антиоксидантната активност на амлодиФ пин и аторвастатин метаболит. Съдържанието на етилендиаминтетраоцетна киселина (EDTA) в пробите от липопротеин с ниска плътност, получен от човешка плазма, се отделя посредством гел-филтрация с PD-10 Sephadex G25-M филтрационни колони; като елуент се използва PBS (продухване с азот). Пробите от липопротеин с ниска плътност (50 цд протеин/ml) предварително се инкубират със или без лекарство (3 μΜ) в продължение на 30 минути при 37°С. Окислението на липопротеина с ниска плътност след това се индуцира посредством прибавяне на 10.0 μΜ меден сулфат. Времето за окисление на липопротеина с ниска плътност, измерено посредством получа® ване на TBARS, е 6 часа при 37°С (Mak TT, Kramer JH, Weglicki WB.

Potentiation of free radical-induced lipid peroxidative injury to sarcolemmai membranes by lipid amphiphiles. J. Biol. Chem. 1986,261: 1153-1157). Определеното no TBARS метод окисление на липопротеина с ниска плътност показва най-напред сигмоидална кинетика, последвана от силно нарастване на кривата и крайна фаза като плато (Esterbauer Н, Gebicki J, Puhi Н, Jurgens G. The role of lipid peroxidation and antioxidants in oxidative modification of LDL. Free Radio. Biol. Med. 1992,13:341-390). Съдържанието на протеин в липопротеи-

на с ниска плътност се определя при използване на Coomassie

Protein Plus assay kit от Pierce Chemical. Бърз и чувствителен метод за количествено определяне на микроколичества протеин, основаващ се на принципа на свързването протеин-багрило (Anal. Biochem.

1976,72:248-254).

Рентгеноструктурен анализ под малки ъгли: За директно определяне на молекулно-мембранните взаимодействия на амлодипин и аторвастатин метаболит се използва рентгеноструктурен анализ под малки ъгли. Липидите (1-палмитоил-2-олеилфосфатидилхолин и холестерол), използвани при тези проби, се разтварят в чист за високоефективна течна хроматография хлороформ (10.0 mg/ml). Мембранни везикули се получават от тези липиди по метода, описан по-горе за експериментите на перокисление. Крайната концентрация на фосфолипид е 5.0 mg/ml буфер и молното съотношение на лекарството към фосфолипида е 1:15. Мембранните проби се ориентират за дифракционен анализ като се подлагат на центрофугиране, както е описано преди (Chester DW, Herbette LG, Mason RP, Joslyn AF, Toggle DJ, Koppel DE. Diffusion of dihydropyridine calcium channel antagonists in cardiac sarcolemmal lipid multibilayers. Biophys. J. 1987,52:1021-1030). Накратко, везикулитв се поставят в седиментните клетки, които съдържат субстрат алуминиево фолио. Везикулите се седиментират в SW-28 ротор (Beckman Instruments Fullerton, СА) при 35,000 х g в продължение на 1.5 часа при 5°С. След центрофугирането, супернатантът се отделя от полетите и пробите се поставят върху стъклени подложки. Пробите се поставят в затворено пространство за да се контролират влажността и температурата през време на експеримента, описано подробно по-рано (Chester DW, Herbette LG, Mason RP, Joslyn AF, Triggle DJ, Koppel DE. Diffusion of dihydropyridine calcium channel antagonists in cardiac sarcoiemmal lipid multibllayers. Biophys.

J. 1987,52:1021-1030).

Рентгеноструктурните експерименти се провеждат при използване на колиматорен, с никелов филтър, монохроматичен източник на рентгенови лъчи (СиК_а 1.54 А) с микрофокусен генератор (Rigaku Rotaflex RU-200, Danvers, МА), фиксираната геометрична линия на лъча се състои от единично, покрито с никел Franks огледало за дефиниране на източника, където К» не се разграничава. Данните се събират на еднодименсиален чувствителен електронен детектор (Innovative Technologies, Newburyport, МА), поставен на разстояние 150 mm от пробата. Всеки дифракционен пик се коригира, както е описано по-рано (Mason RP, Gonye GE, Chester DW, Herbette LG. Partitioning and location of Bay K 8644,1,4-dihydropyridine calcium channel agonist, in model and biological membranes. Biophys. J. 1989, 55:769-778). фазите за данните от четвърти ред се определят при набъбване (Moody MF. X-ray diffraction pattern of nerve myelin: A method for determining the phases. Science 1963,142:1173-117). Следващата обработка на данните се извършва посредством софтуерна програма (Microcal Software, Northampton, МА)

Claims

1. фармацевтичен състав, характеризиращ се с това, че включва:

(а) ефективно количество амлодипин;

(б) ефективно количество хидролизиран аторвастатин метаболит (ATM); и (в) фармацевтично приемливи добавки към състава, ефективни количества на амлодипин и аторвастатин метаболит, подбрани така, че значително да подтискат липидното пероксидиране в липопротеиина с ниска плътност при човека или в липидната мембрана, за постигане на терапевтичен ефект.

2. фармацевтичен състав, съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че амлодипинът представлява ефективно производно на амлодипина.

3. фармацевтичен състав, съгласно претенция 2, характеризиращ се с това, че терапевтично ефективното производно на амлодипина включва амлодипин бесилат.

4. фармацевтичен състав, съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че споменатият фармацевтичен състав понижава риска от артериално или съответно сърдечно заболяване.

5. фармацевтичен състав, съгласно претенция 4, характеризиращ се с това, че споменатото артериално или съответно сърдечно заболяване е подбрано от групата, включваща хипертония, хиперлипидемия, атеросклероза, артериосклероза, заболяване на коронарната артерия, инфаркт на миокарда, сърдечна недостатъчност, удар и ангина пекторис.

. /вай

6. фармацевтичен състав, съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че споменатият фармацевтичен състав понижава кръвното налягане.

7. фармацевтичен състав, съгласно претенция 6, характеризиращ се с това, че споменатият фармацевтичен състав понижава кръвното налягане до ниво, съвместимо с понижен риск от артериално или съответно сърдечно заболяване.

8. фармацевтичен състав, съгласно претенция 6, характеризиращ се с това, че споменатият фармацевтичен състав понижава кръвното налягане до ниво, статистически еквивалентно на нормалното.

9. фармацевтичен състав, съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че споменатият фармацевтичен състав понижава липидната концентрация в органите.

10. фармацевтичен състав, съгласно претенция 9, характеризиращ се с това, че споменатият фармацевтичен състав понижава липидната концентрация в органите до ниво, съвместимо с понижен риск от артериално или съответно сърдечно заболяване.

11. фармацевтичен състав, съгласно претенция 9, характеризиращ се с това, че споменатият фармацевтичен състав понижава липидната концентрация в органите до ниво, статистически еквивалентно на нормалното.

12. фармацевтичен състав, съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че споменатият фармацевтичен състав понижава кръвното налягане и липидната концентрация в органите.

13. фармацевтичен състав, съгласно претенция 12, характеризиращ се с това, че споменатият фармацевтичен състав понижава кръвното налягане и липидната концентрация в органите до ниво, съвместимо с понижен риск от артериално или съответно сърдечно заболяване.

14. фармацевтичен състав, съгласно претенция 12, характеризиращ се с това, че споменатият фармацевтичен състав понижава кръвното налягане и липидната концентрация в органите до ниво, статистически еквивалентно на нормалното.

15. фармацевтичен състав, съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че споменатият фармацевтичен състав едновременно понижава кръвното налягане и липидната концентрация в органите.

16. фармацевтичен състав, съгласно претенция 15, характеризиращ се с това, че споменатият фармацевтичен състав едновременно понижава кръвното налягане и липидната концентрация в органите до ниво, съвместимо с понижен риск от артериално или съответно сърдечно заболяване.

17. фармацевтичен състав, съгласно претенция 15, характеризиращ се с това, че споменатият фармацевтичен състав едновременно понижава кръвното налягане и липидната концентрация в органите до ниво, статистически еквивалентно на нормалното.

16. фармацевтичен състав, съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че споменатият фармацевтичен състав синергично понижава кръвното налягане и липидната концентрация в органите.

19. фармацевтичен състав, съгласно претенция 18, характеризиращ се с това, че споменатият фармацевтичен състав синергично понижава кръвното налягане и липидната концентрация в органите до ниво, съвместимо с понижен риск от артериално или съответно сърдечно заболяване.

20. фармацевтичен състав, съгласно претенция 18, характеризиращ се с това, че споменатият фармацевтичен състав синергично понижава кръвното налягане и липидната концентрация в органите до ниво, статистически еквивалентно на нормалното.

21. фармацевтичен състав, съгласно една от претенции 15-17 и 18-20, характеризиращ се с това, че едновременното понижаване кръвното налягане и липидната концентрация в органите води до поне частично понижаване на липидното окисление.

22. фармацевтичен състав, характеризиращ се с това, че включва:

(а) смес на амлодипин и хидроксилиран аторвастатин метаболит; и (б) фармацевтично приемливи добавки към състава, като споменатият фармацевтичен състав поне частично понижава кръвното налягане и липидната концентрация в органите, в резултат на пониженото липидно окисление.

23. фармацевтичен състав, съгласно претенция 22, характеризиращ се с това, че амлодипинът представлява ефективно производно на амлодипина.

24. фармацевтичен състав, съгласно претенция 23, характеризиращ се с това, че терапевтично ефективното производно на амлодипина включва амлодипин бесилат.

25. фармацевтичен състав, съгласно претенция 22, характеризиращ се с това, че споменатият фармацевтичен състав понижава риска от артериално или съответно сърдечно заболяване.

26. фармацевтичен състав, съгласно претенция 25, характеризиращ се с това, че споменатото артериално или съответно сърдечно заболяване е подбрано от групата, включваща хипертония, хиперлипидемия, атеросклероза, артериосклероза, заболяване на коронарната артерия, инфаркт на миокарда, сърдечна недостатъчност, удар и ангина пекторис.

27. фармацевтичен състав, съгласно претенция 22, характеризиращ се с това, че споменатият фармацевтичен състав понижава кръвното налягане и липидната концентрация в органите до ниво, съвместимо с понижен риск от артериално или съответно сърдечно заболяване.

28. фармацевтичен състав, съгласно претенция 22, характеризиращ се с това, че споменатият фармацевтичен състав понижава кръвното налягане и липидната концентрация в органите до ниво, статистически еквивалентно на нормалното.

29. Метод за лечение на артериално или съответно сърдечно заболяване и значително понижаване на липиден пероксид в липопротвина с ниска плътност и в липидните мембрани, характеризиращ се с това, че се администрира терапевтично ефективно количество от смес на амлодипин и хидроксилиран аторвастатин метаболит.

30. Метод, съгласно претенция 29, характеризиращ се с това, че амлодипинът представлява ефективно производно на амлодипина.

31. Метод, съгласно претенция 30, характеризиращ се с това, че терапевтично ефективното производно на амлодипина включва амлодипин бесилат.

32. Метод, съгласно претенция 29, характеризиращ се с това, че споменатото артериално или съответно сърдечно заболяване е подбрано от групата, включваща хипертония, хиперлипидемия, атеросклероза, артериосклероза, заболяване на коронарната артерия, инфаркт на миокарда, сърдечна недостатъчност, удар и ангина пекторис.

33. Метод, съгласно претенция 29, характеризиращ се с това, че амлодипинът и аторвастатин метаболитът се администрират като едно терапевтично средство.

34. Метод съгласно претенция 29, характеризиращ се с това, че амлодипинът и аторвастатин метаболитът се администрират като отделни терапевтични средства.

35. Метод, съгласно претенция 29, характеризиращ се с това, че амлодипинът и аторвастатин метаболитът се администрират по едно и също време.

36. Метод, съгласно претенция 29, характеризиращ се с това, че амлодипинът и аторвастатин метаболитът се администрират по различно време.

37. Метод за значително подтискане на липидното окисление и понижаване на кръвното налягане и липидната концентрация в органите, характеризиращ се с това, че се администрира терапевтично ефективно количество от смес на амлодипин и хидроксилиран аторвастатин метаболит.

38. Метод, съгласно претенция 37, характеризиращ се с това, че амлодипинът представлява терапевтично ефективно производно на амлодипина.

39. Метод, съгласно претенция 38, характеризиращ се с това, че терапевтично ефективното производно на амлодипина включва амлодипин бесилат.

40. Метод, съгласно претенция 37, характеризиращ се с това, че амлодипинът и аторвастатин метаболитът се администрират като едно терапевтично средство.

41. Метод, съгласно претенция 37, характеризиращ се с това, че амлодипинът и аторвастатин метаболитът се администрират като отделни терапевтични средства.

42. Метод, съгласно претенция 37, характеризиращ се с това, че амлодипинът и аторвастатин метаболитът се администрират по едно и също време.

43. Метод, съгласно претенция 37, характеризиращ се с това, че амлодипинът и аторвастатин метаболитът се администрират по различно време.

44. Метод, съгласно претенция 37, характеризиращ се с това, че споменатият фармацевтичен състав понижава кръвното налягане и липидната концентрация в органите до ниво, съвместимо с понижен риск от артериално или съответно сърдечно заболяване.

45. Метод, съгласно претенция 37, характеризиращ се с това, че споменатото артериално или съответно сърдечно заболяване е подбрано от групата, включваща хипертония, хиперлипидомия, атеросклероза, артериосклероза, заболяване на коронарната артерия, инфаркт на миокарда, сърдечна недостатъчност, удар и ангина пекторис.

46. Метод, съгласно претенция 37, характеризиращ се с това, че споменатият фармацевтичен състав понижава кръвното налягане и липидната концентрация в органите до ниво, статистически еквивалентно на нормалното.

47. Метод съгласно претенции 37-46, характеризиращ се с това, че понижаването на кръвното налягане и липидната концентрация в органите води до поне частично понижаване на липидното окисление.

48. Метод за синергично понижаване на липидното окисление, характеризиращ се с това, че се администрира терапевтично ефективно количество от смес на амлодипин и хидроксилиран аторвастатин метаболит.

49. Метод, съгласно претенция 48, характеризиращ се с това, че амлодипинът представлява терапевтично ефективно производно на амлодипина.

50. Метод, съгласно претенция 49, характеризиращ се с това, че терапевтично ефективното производно на амлодипина включва амлодипин бесилат.

51. Метод, съгласно претенция 48, характеризиращ се с това, че амлодипинът и аторвастатин метаболитът се администрират като едно терапевтично средство.

52. Метод, съгласно претенция 48, характеризиращ се с това, че амлодипинът и аторвастатин метаболитът се администрират като отделни терапевтични средства.

53. Метод, съгласно претенция 48, характеризиращ се с това, че амлодипинът и аторвастатин метаболитът се администрират по едно и също време.

54. Метод, съгласно претенция 48, характеризиращ се с това, че амлодипинът и аторвастатин метаболитът се администрират по различно време.

55. Метод, съгласно претенция 48, характеризиращ се с това, че споменатият фармацевтичен състав понижава липидното окисление до степен, съвместима с понижен риск от артериално или съответно сърдечно заболяване.

56. Метод, съгласно претенция 55, характеризиращ се с това, че споменатото артериално или съответно сърдечно заболяване е подбрано от групата, включваща хипертония, хиперлипидамия, атеросклероза, артериосклероза, заболяване на коронарната артерия, инфаркт на миокарда, сърдечна недостатъчност, удар и ангина пекторис.

57. фармацевтичен състав, характеризиращ се с това, че включва:

(а) терапевтично ефективно количество амлодипин;

(б) терапевтично ефективно количество хидролизиран аторвастатин метаболит; и (в) фармацевтично ефективни добавки към състава.

58. фармацевтичен състав, съгласно претенция 57, характеризиращ се с това, че амлодипинът представлява терапевтично ефективно производно на амлодипина.

59. фармацевтичен състав, съгласно претенция 57, характеризиращ се с това, че терапевтично ефективното производно на амлодипина включва амлодипин бесилат.

60. Метод за понижаване на кръвното налягане и липидната концентрация в органите, характеризиращ се с това, че се администрира терапевтично ефективно количество от смес на амлодипин и хидроксилиран аторвастатин метаболит.

61. Метод, съгласно претенция 60, характеризиращ се с това, че споменатият фармацевтичен състав синергично понижава кръвното налягане и липидната концентрация в органите до ниво, статистически еквивалентно на нормалното.

62. Метод, съгласно претенция 61, характеризиращ се с това, че синергичното понижаване на кръвното налягане и липидната концентрация в органите води до поне частично понижено липидно окисление.