BG64761B1 - Състав, метод и устройство за иницииране на заряди - Google Patents

Abstract

Изобретението намира приложение за иницииране чрез предаване на топлинен импулс при възпламеняване на различни видове боеприпаси. То е с опростена технология, ниска цена и осигурява сигурно задействане. Като иницииращ елемент се използва нискоомен микроелектроискров капсул. Той има бързодействието на електроискровите капсули, но е с ниско електрическо съпротивление, с регламентирана стойност, което може да се инициира с нисковолтово и с високоволтово напрежение. Използва се иницираща капсулна смес, разположена в уплътнен вид в пространството между два електрода, контактуваща електрически с тях. Сместа е с хомогенна структура, има собствена проводимост и при подаване на електрически импулс към електродите електрическата верига се затваря директно през целия обем на сместа.

Description

(54) СЪСТАВ, МЕТОД И УСТРОЙСТВО ЗА ИНИЦИИРАНЕ НА ЗАРЯДИ

Област на техниката

Изобретението се отнася до състав, метод и устройство за иницииране на заряди и може да намери приложение за предаване на топлинен импулс при възпламеняване на различни видове боеприпаси като газови, халосни, бойни патрони, снаряди, капсул-детонатори.

Предшестващо състояние на техниката

Известен е метод за иницииране на заряди с капсул с електроискрово действие. Този метод се базира на принципа на прескачане на искра между два електрода, пространството между които е запълнено с чувствителна капсулна смес. Прескачането на искра се постига чрез подаване на високоволтово напрежение към електродите, като енергията на прескачащата искра е достатъчна да възпламени капсулната смес.

Характерна за метода е необходимостта да се използва високоволтово напрежение за иницииране на капсула (от порядъка на десетки киловолти). Също така електрическата верига през капсула е високоомна (десетки мегаоми), което съчетано с високоволтовото напрежение изисква прецизна и сложна електровъзпламеняваща схема, която също така е и силно чувствителна към контакт с вода.

Известен е метод за иницииране на метателни и взривни вещества в боеприпаси (някои специални образци патрони реактивни снаряди и др.) и капсул-детонатори чрез използване на електрозапалка. Електрозапалката е изпълнена на основата на електросъпротивителен мост, който се свързва в двата си края с контактни електроди. Около електросъпротивителния мост се разполага чувствителен към нагряване състав, например оловен тринитрорезорцинат, покрит със слой защитен лак. При протичане на електрически ток през нишката на мостчето, същата се загрява и предизвиква възпламеняване на разположения около него състав, който създава необходимия за инициирането топлинен импулс.

Проблеми при този метод са използването на електросъпротивителен мост, изработван обикновено от платинено-иридиева тел или них ромова тел с дебелина няколко микрона, което изисква прецизен технологичен процес при изработване на запалката. В качеството на мярка за чувствителността на запалката към електрическия импулс се приема такъв импулс даван с отношението I²t, при които вероятността за възпламеняване представлява 0,5. Както се вижда бързодействието на този тип запалки е във функционална зависимост от протичащия през нажежаващото мостче ток и при нисковолтова възпламеняваща мрежа внасянето на допълнително съпротивление над изчисленото (например при лошо контактуване) би предизвикало значително увеличаване на времето за сработване.

Известен е и метод за комбинирано възпламеняване на боеприпаси, намиращ приложение в самоходната и танковата артилерия, който представлява комбинация от електрическо и механическо (ударно) иницииране посредством механично пробождане на капсул-възпламенителя и подаване на електрически импулс към електрозапалка. Комбинацията от електрическо и механично иницииране повишава надеждността и скъсява времето за произвеждане на изстрел. Този тип инициатори включват електрозапалка, съдържаща нажежаващо мостче, около което е запресован чувствителен към нагряване състав, а също така и ударно механичен капсул, съдържащ чувствителен към удар капсулен състав, който е поставен в метална капачка, над която е разположена наковалня. Двата вида възпламенителя са разположени в обща капсулна втулка. При произвеждане на изстрел чрез механично пробождане се деформира дънната подложка на металната капачка на капсулната втулка и се притиска към наковалнята чувствителния към удар капсулен състав, в резултат на което той се възпламенява. Също така между деформиращата се дънна капачка, която е електрически изолирана, и тялото на капсулната втулка се подава електрически импулс, който загрява нажежаващото мостче, което на свой ред предава топлината към заряда около него и последният се възпламенява.

Характерни за този вид иницииране са сложното устройство и високата цена на капсулната втулка, която е необходимо да съдържа в себе си два възпламенителя от различен тип, а именно механичен капсул и електрозапалка.

От патент RU 2105263С1 е известен метод за електроиницииране на заряди,при който се използва прахов пълнеж от заряд, съединяващ пространството между два оголени контактни електрода. Повърхността на частиците на праховия заряд е покрита със слой от електропроводящ материал. При подаване на напрежение към електродите в мястото на контактуване на последните с праховия заряд възниква електрическа дъга, която възпламенява заряда. Праховият заряд е изпълнен на основата на едрозърнест черен барут, на който по повърхността на зърната е нанесен електропроводящ слой, например от алуминиева прах.

Устройството за осъществяване на този метод за иницииране съдържа корпус с взривна камера, в която е поместен насипен прахов заряд с електропроводящо повърхностно покритие, източник на електрически ток и средство за иницииране. Средството за иницииране е изпълнено от електроди, свързани през комутатор към източника на електрически ток.

Характерно за това известно решение са, че за възникване на електрическа дъга е необходим токов импулс с голяма енергия, респективно голям захранващ токоизточник. Методът не може да се комбинира електро с механично иницииране на боеприпаси. Съставът е под формата на прахова насипка и за да се осъществи правилно функциониране на процеса, същият не трябва да се пресова (действието се основава на лошия контакт между зърната на сместа, което довежда до образуване на дъга между електродите), а веригата през състава е високоомна. Липсва регламентирано контактно съпротивление. Комбинацията високо възпламеняващо напрежение и високоомна верига в електрозапалката прави системата ненадеждна при контакт с вода.

Техническа същност на изобретението

Задачата на изобретението е да се създадат състав и метод за иницииране на заряди с капсул, който да има бързодействието на електроискров капсул, да има ниско и регламентирано по стойност електрическо съпротивление, което да позволи инициирането му и с ниски напрежения, като същевременно ниското му електрическо съпротивление би позволило сигурно задействане на капсула и при контакт на възпламеняващата електрическа верига с вода, при то ва електрическата верига през водата е паралелна и е значително по-високоомна от тази на капсула. Да се опрости технологията на изготвяне с възможност за автоматизиран процес, да се намали цената, като се осигурят възможности за широко приложение в различни видове боеприпаси. Да позволи комбиниране с други системи за иницииране например ударни.

Задачата се решава с използване на състав за иницииране на заряди, представляващ капсулна смес, имаща електрическа проводимост и висока чувствителност при преминаване на електричен ток през нея, като се използва метод за иницииране на заряди, при който се използва нискоомен микроискров капсул, включващ състав за иницииране на заряди, разположен в пространството между два електрода и контактуващ електрически с тях. Съгласно изобретението съставът за иницииране на заряди е с хомогенна структура, има собствена електрическа проводимост и при подаване на електрически импулс към електродите, електрическата верига се затваря директно през състава. В резултат на електрическото поле вътре в самия обем на състава възниква процес на образуване на области с множество микроелектроразряди, които активират силно чувствителен иницииращ компонент от сместа, който на свой ред предизвиква възпламеняване на основния заряд в сместа.

В един вариант на изпълнение на метода съгласно изобретението едновременно с електрическото иницииране се нанася удар по единия от контактните електроди, в резултат на което той се деформира и притиска рязко иницииращата капсулна смес в другия електрод, оформен като наковалня, което предизвиква възпламеняване на капсулния състав.

В друг вариант на изпълнение на метода съгласно изобретението може да се комбинира избирателно иницииране чрез елекгроимпулс или с топлинен импулс, подадени към иницииращата капсулна смес.

Съставът съгласно метода включва три основни типа смеси които според функцията си се делят на:

• активиращ компонент като: силно чувствителна пиротехническа смес, състояща се например от смес на Армстронг, включваща калиев хлорат и червен фосфор, иницииращи взривни вещества като живачен фулмид, оло вен азид, сребърен азид, кадмиев азид, оловен тринитрорезорцинат, взети самостоятелно или в смес, като масовото съотношение на активиращата смес към цялата маса на сместа може да бъде от 10 до 90 мас.%.

• запалителен компонент като: пиротехническа смес на основата на окислители (калиев хлорат, калиев перхлорат, амониев перхлорат, калиев нитрат, калиев бихромат, миниум, железен окис и др.) и редуктори (сяра, диантимонов трисулфид, железен сулфид и др.), нитросъединения (например нитробензоена киселина), като масовото съотношение на запалителната смес към масовото съотношение на цялата смес може да бъде от 0 до 25 мас.%.

• електропроводящ компонент като: електропроводими сажди (например ацетиленови сажди). Прахообразни метали (медна прах, сребърна прах, алуминиева прах и др.) добавени към електропроводимите сажди от 0 до 10 мас.% спрямо тях. Масата на електропроводящия компонент към цялата маса на сместа е от 10 до 50 мас.%. За подобряване на пресуваемостта може електропроводимите сажди да се обработят с тефлон (така нареченото тефлонизиране на саждите) и същите да се подложат на фино смилане, след което могат да се използват както електропроводящ, компонент самостоятелно или в смес с нетефлонизирани сажди в съотношение от 0 до 100 мас. %.

• слепващо вещество като: туткал, декстрин от 0 до 10 мас.%.

Един вариант на изпълнение на състава за иницииране на заряди включва: електропроводящи сажди (тефлонизирани или чисти взети самостоятелно или в смес) от 10 до 50 мас.%, калиев хлорат от 10 до 70 мас.%, калиев бихромат, калиев нитрат, взети поотделно или в смес от 0 до 10 мас.%, амониев перхлорат, калиев перхлорат, взети поотделно или тяхна смес от 0 до 15 мас.%, червен фосфор от 2 до 20 мас.%, антимон (III) сулфид от 2 до 20 мас.%, железен сулфид FeS от 0 до 10 мас.%, сяра от 0 до 10 мас.%, миниум РЬ₃О₄ от 0 до 10 мас.%, железен окис от 0 до 10 мас.%, живачен фулмид, оловен азид, сребърен азид, кадмиев азид, оловен тринитрорезорцинат, взети поотделно или смес от тях от 0 до 50 мас.%, слепващо вещество от 0 до 10 мас.%

В един предпочитан вариант устройството за осъществяване на метода съдържа корпус със зарядна камера, състава за иницииране на заряди, който е поставен между два електрода. Съгласно изобретението зарядната камера е оформена като тънкостенна капачка, която е запълнена със състава за иницииране, изолирана е електрически от корпуса на боеприпаса и изпълнява функцията на единия електрод. Вторият, контактуващ с иницииращия състав електрод, е оформен като наковалня, която има електрически контакт с корпуса на боеприпаса.

В друг вариант на устройството е възможно тялото на капачката да е изолирано електрически от тялото на корпуса във вид на гилза чрез обличане на капачката в термосвиваем шлаух.

В друг възможен вариант на мястото на наковалнята е монтирана свита докрай пружина.

Целесъобразно е между наковалнята и повърхността на състава за иницииране да е монтирано капаче от метално фолио при иницииране с нисковолтово напрежение, а при иницииране с високоволтово напрежение може да се постави хартиено капаче поради възникването на електрически пробив през него.

В друг вариант на изпълнение на устройството между наковалнята и вътрешната стена на капачката е разположен изолиращ, шлаухов пръстен.

Възможен е вариант, при който директно върху тялото на наковалнята е разположен изолиращ шлаухов пръстен.

В друг вариант устройството за осъществяване на метода, съдържа корпус със зарядна камера със състава за иницииране на заряди, в която са поставени два електрода. В корпуса чрез развалцоване е монтирана дънна подложка от изолационен материал. По оста на дънната подложката е монтиран единият електрод, оформен като щифт, а съставът за иницииране е разположен директно върху дънна подложка, така че да контактува с края на металния щифт и вътрешната стена на корпуса, която е гилзата на патрон и е другият електрод, а отгоре съставът за иницииране е покрит с капаче от хартия или метално фолио. В друг възможен вариант устройството за осъществяване на метода съдържа корпус със зарядна камера. В корпуса на отделни пластове са разположени взривно вещество, иницииращо взривно вещество, над което е разположен пласт от състава за иницииране на заряди, плас тът от състава за иницииране контактува с вътрешната стена на корпуса, който е единият електрод и е затворен с капачка, която е другият електрод. Капачката е изолирана електрически от корпуса посредством изолатор и в нея е оформен огнепредавателен отвор.

Пояснения за приложените фигури

Изобретението се пояснява с приложените фигури, както следва:

Фигура 1 представлява графика на зависимостта време на сработване в зависимост от масово съотношение електропроводящ компонент-акгивиращ компонент;

Фигура 2 е времедиаграма U=f(t) за времето на иницииране t на капсулната смес в зависимост от напрежението U.

Фигура 3 представлява разрез на патрон, снабден с електрозапалка-капсул, реагираща на електроимпулс и/или механичен удар;

Фигура 4 представлява разрез на патрон, снабден с електрозапалка;

фигура 5 представлява разрез на детонатор с огнево и електрическо задействане;

Примери за изпълнение на изобретението

Съгласно фигура 3 устройството за електрическо и ударно задействане на патрон съдържа капачка 1, на дъното на която е поместен уплътнен слой от сместа за иницииране 2, който е с дебелина 0,1-1,3 mm. Тялото на капачка 1 е изолирано електрически от тялото на гилза 3 чрез обличане в термосвиваем шлаух 4. Наковалня 5 контактува електрически с повърхността на капсулния състав, като тялото на наковалнята, в случай че не е оформена монолитно с корпуса на гилзата, се изолира от тялото на капачка 1 с шлаух 6. За подобряване на контакта между повърхността на капсулния състав и наковалнята 5 може да се разположи тънък слой от нагънато метално фолио 7.

Вместо твърда наковалня и нагънато фолио за обиране на луфта между нея повърхността на капсулния състав, може да се използва малка пружинка, която да осигури необходимото контактно налягане. В този случай при монтиране на капсула пружинката се свива практически докрай и се държи като твърдо тяло.

Изолиращият вътрешността на капачката 1 шлаух 6 може да се разположи и върху наковалня 5, като в този случай същата може да бъде и без скосяване в мястото на контактуване със състава, т. е. да има цилиндричен профил.

Съгласно фиг. 4 конструкцията на електрозапалката, монтирана към патрон, включва дънна подложка 10 от електроизолационен материал, по оста на която е разположен метален щифт 11. Дънната подложка 10 е захваната за тялото на гилзата 12 чрез развалцоване в радиалния канал на подложката, така че се образува външен радиален канал 13, служещ за захващане на гилзата от изхвъргача на оръжието. Състава за иницииране 14 е разположен директно върху дънната подложка 10 на зарядната камера на гилзата, така че да контактува с металния щифт 11 и вътрешната стена на тялото на гилза 12. Състава за иницииране е покрит отгоре с картонено капаче или капаче от метално фолио 15.

Детонаторът с електрическо и огнево възпламеняване от фиг. 5 включва метален корпус 16, във вътрешността който се разполага взривно вещество с голяма инициираща способност 17 като цикло-триметилен тринитроамин, тетранитропентаеритрит, тринитрофенил метил нитроамин. Над него се разполага иницииращо взривно вещество 18 като оловен азид или живачен фулмид, оловен тринитрорезорцинат. Повърхността на инициращото взривно вещество е покрита с тънък слой от състава за иницииране на заряди 19. Над него се разполага метална капачка 20, която е изолирана от металния корпус 16 посредством електрическа изолация 21. По този начин токопроводящият състав за иницииране на заряди контактува електрически с вътрешната стена на корпус 16, който е единият електрод и дъното на капачка 20, която е другият електрод. На дъното на капачката 20 има разположен огнепредавателен отбор 22 за предаване на топлинен импулс.

Съставът за иницииране на заряди 2, 14, 19, в различните варианти на устройството, включва:

Наименование	Масови С
тефлонизирани сажди С	15
червен фосфор Р	10
калиев хлорат КСЮз	65
антимон (III) сулфид БЬгвз	5
сяра S	5

В друг вариант на изобретението сместа за иницииране на заряди включва:

Наименование	Масови С 1
тефлонизирани сажди С	20
живачен фулмид Hg(ONC)2	5
червен фосфор Р	10
калиев хлорат КСЮз	60
антимон (III) сулфид Sl^	5

В друг вариант сместа за иницииране на заряди включва:

| НаименоВании	МасоВи
електропроводими сажди	10
тефлонизирани сажди	10
оловен тринитрорезорцинат	3
оловен азид	2
червен фосфор	10
железен сулфид	5
калиев хлорат КСЮз	60

Дадените в таблиците съединения се вземат в оказаните масови съотношения и се смесват чрез разбъркване до получаване на хомогенна смес. Целесъобразно е смесването да се извършва в мокро състояние на компонентите под формата на пастообразна консистенция, която след изработването се снаряжава в капсула и се оставя да изсъхне. След изсъхване капсула е готов за използване.

Принципът на действие на състава за иницииране на заряди може да се представи по следния начин:

Ако разгледаме N на брой рецептури, които се различават една от друга по масовото съдържание на елекгропроводящия компонент към активиращия компонент примерно с по 5 мас.% и всяка от рецептурите я уплътним чрез натиск и я поставим между два контактни електрода, между два електрода и спазим една регламентирана дебелина на слоя за всяка отделна смес, подадем към електродите определено възпламеняващо напрежение, което не се изменя при всички опити, отчетем времето за възпламеняване на всеки отделен състав и нанесем резултатите на графика, на която по абсцисата отчитаме масовото съотношение (в мас.%) електропроводящ компонент - активиращ компонент, а по ордина45 тата - времето за възпламеняване на състава.

Графиката на резултатите от този експеримент е показана на фиг.1. На нея се вижда, че графиката е разделена на четири области. В област I се включват съставите, съдържащи електропроводящ компонент от 0 до приблизително 20 мас.%. При тези смеси електрическото съпротивление на състава е твърде високо и същите не могат да се възпламенят. При съставите в област IV, които съдържат електропроводящ компонент над 50 мас.% горенето на състава е непълно, поради невъзможността да се окисли много голяма част от въглерода в електропроводящия компонент и съставите не могат да се използват като капсулни смеси. При съставите в област III, съдържащи въглерод не по-малко от 30 мас.% и не повече от 50 мас.%, притежават сравнително ниско електрическо съпротивление, което се изменя пропорционално на количеството въглерод в състава. При тях се наблюдава възпламеняване само при протичане на електричен ток през тях за голям период от време и то при висока стойност на тока. Последното се предизвиква от протичането на електричен ток през обема на съставите, което предизвиква загряване на сместа, която в този случай се явява чисто активно съпротивление. При смесите в областта ΙΓ, при които съдържанието на въглерод започва да пада от 30 до 25 мас.%, времето за сработване на капсула започва рязко да спада, като при съставите в областта II последното става от порядъка на микросекунди и практически се запазва постоянно в цялата област. Процесът на възпламеняване на съставите в област II не се дължи на отделената джаулова топлина предизвикваща нагряване на състава за иницииране, а на процеси на образуване на области със силно микроискрене в тях, които въздействат върху активиращия компонент на състава и го възпламеняват.

Именно съставите, които стоят в областта II на графиката, се използват за направата на описвания нискоомен микроелектроискров капсул.

Рецептурата на сместа за иницииране на заряди от областта II се характеризира с област на т. н. критично напрежение U_kp, което е означено на времедиаграмата U=f(t) на фиг. 2, кьдето по абсцисата е нанесено времето t, през което трябва да протича ток в зависимост от напрежението U, за да се предизвика експлозивно горене на капсулната смес.

Вижда се, че при напрежения, по-ниски от критичното U_kp, времето за електроиницииране на състава е значително и е от порядъка на няколко секунди, т. е. това е област на иницииране чрез нагряване на състава.

Когато напрежението е в критичната област или особено над нея, времето за иницииране на капсула намалява със скок и е от порядъка на микросекунди.

Големината на критичната област е в зависимост от дебелината на слоя уплътнена инициираща капсулна смес. Например, критичната област на напрежението U_kp за капсул, монтиран в капсулно легло на стандартен 8 mm газов патрон, с дебелина на пресованата капсулна смес от 0,1 до 0,3 mm, е в интервала 9,5 - 10,5 V. Това означава, че за да се получи сигурно иницииране с електрически импулс на този капсул, е необходимо напрежение не по-ниско от 12 V. Електрическото съпротивление на споменатия капсул е в границите 40 -50 Ω. При това за сигурно иницииране е необходимо протичащият ток през капсула да е не по-нисък от 100 mA.

Електрическото напрежение, подавано към капсулната смес, може да бъде постоянно или под формата на поредица от импулси. Много добро иницииране може да се получи, ако се из ползва разряд на предварително зареден кондензатор през капсулната смес. Например, при източник на напрежение 24 V може да се използва кондензатор с капацитет 150-200 mF.

Може да се обобщи, че за да може описаният състав да бъде използван за микроелектроискров капсул, трябва да бъдат изпълнени следните условия:

1. Съотношението на електропроводящия компонент към активиращия компонент на сместа да бъде такова, че работната характеристика на капсула да бъде в област II на графиката на фиг. 1.

2. Сместа трябва да бъде уплътнена чрез определен натиск в пространството между двата контактни електрода.

3. При задействане на капсула възпламеняващото напрежение трябва да бъде не по-ниско от критичното възпламеняващо напрежение, което е във функционална зависимост от дебелината на уплътнения слой капсулна смес.

4. Протичащият през капсула ток не трябва да бъде по нисък от възпламеняващия ток за капсула.

Капсула може да се инициира и с помощта на пиезоелектричен елемент. За целта е необходимо напрежението на пиезоелемента да се подаде на контактните електроди на капсула. При изпитване за надеждност на иницииране с пиезоелектричен способ на 8 mm газов патрон бе установено, че същият се инициира безпроблемно при потапяне на иницииращия механизъм (патрона, контактния механизъм, свързващите проводници пиезокристалния елемент) в 2% водносолеви разтвор. При изпитване в сухо състояние не се наблюдава отказ и при вкарване във електрическата веригата на добавъчно съпротивление със стойност 25 Ω, имитиращо наличието на лош контакт между патрона и контактната система на оръжието.

Принцип на действие

Принципът на действие е следният.

Съгласно фиг. 3, за да се възпламени барутният заряд 8 при механичен способ на възпламеняване на патрона, е необходимо да се нанесе удар с жилото на ударния механизъм по дъното на капачката. В резултат на това в дъното се образува вдлъбнатина и се притиска капсулният състав към наковалнята, вследствие на което той се възпламенява и образувалите се газове през огнепредавателния отвор 9 възпламеняват барутния заряд.

При електроиницииране на патрона се подава напрежение (елекгроимпулс) между дъното 1 на капачката и произволна точка от тялото на гилзата 3. При това се получава затваряне на електрическата верига през капсулната капачка 1, капсулния състав 2, металното фолио 6, наковалнята 5 и тялото на гилзата 3. В резултат на преминалия елекгроимпулс съставът за иницииране на заряди се възпламенява и образувалите се газове, преминавайки през огнепредавателния отвор 9, възпламеняват барутния заряд 8.

Възможно е и комбинирано задействане на боеприпаса, или така нареченото електроударно задействане, изразяващо се в едновременно въздействие с елекгроимпулс и механично пробождане. За да се задейства боеприпасът, е необходимо да се подаде електричен импулс към металния щифт 11 и тялото на гилзата 12.

Съгласно фиг. 4, за да се задейства патронът, е необходимо да се подаде електричен импулс към металния щифт 11 и тялото на гилзата 12. При това се получава затваряне на електрическата верига през щифт 11, капсулната смес 14 и тялото на гилзата 12. Преминалият през капсулната смес елекгроимпулс я възпламенява. Образувалите се при горенето газове избутват капачето 15 и възпламеняват барутния заряд.

Съгласно фиг. 5 задействането на детонатора при огневия способ на възпламеняване става по следния начин.

Капсул-детонаторът се закрепва към огнепроводния шнур с помощта на пиротехнически клещи. След възпламеняване на огнепроводния шнур и достигане на огневия импулс до огнепредавателния отвор 22 на детонатора, той преминава през него и възпламенява иницииращите взривни вещества 18 и състава 19, в резултат на което те избухват и предизвикват детонация на взривните вещества 17.

Задействането на детонатора при електрическия способ на възпламеняване става по следния начин.

Към капсул-детонатора се закрепва електрически проводник, единият оголен край на който се притиска към дъното на капачка 20, а другият оголен край - към вътрешната стена на корпус 16. За целта неизолираната част от провод ника се поставя в дебелостенен шлаух, чийто външен диаметър е равен на вътрешния диаметър на тялото на корпус 16, а вътрешният - на 5 диаметъра на проводника. Също може да се използва специално пригодена за целта гумена тапа, в която да са направени отвори за проводниците. Така поставеният, проводник се застопорява чрез притискане на корпуса 16 в горната 10 му част с пиротехнически клещи. Към другите два края на монтирания проводник се подава електричен импулс, който посредством тялото на корпус 16 и тялото на капачка 20 се предава към сместа за иницииране на заряди 19 съгласно 15 изобретението. В резултат на преминалия електричен ток през състава, същият избухва, възпламенявайки и иницииращите взривни вещества 18. Образувалата се взривна вълна предизвиква детонация на взривните вещества 17.

Claims (15)

Патентни претенции

1. Състав за инициираща капсулна смес, характеризиращ се с това, че иницииращата кап-

25 сулна смес включва активиращ компонент от силно чувствителни пиротехнически смеси като калиев хлорат и червен фосфор или иницииращи взривни вещества, взети самостоятелно или под формата на смес от тях, като масата на активи30 ращия компонент към обема на цялата смес е от 10 до 90 мас.%, запалителен компонент, като пиротехнически смеси или чувствителни към нагряване нитросъединения, а масата на запалителния компонент към масата на цялата смес е от 0 35 до 25 мас.%, електропроводящ компонент на основата на електропроводими сажди или обработени чрез тефлонизиране електропроводими фино смлени сажди, взети самостоятелно или в смес, при това масата на електропроводящия 40 компонент към цялата маса на сместа е от 10 до

50 мас.%, и слепващ компонент, като декстрин, туткал от 0 до 10 мас.%.

2. Състав съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че дозирането на електроп-

45 роводящия компонент спрямо активиращия компонент на сместа се избира така, че инициирането на капсула да попадне в областта на микроелектроискровото иницииране на капсулната смес.

3. Състав съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че капсулната смес е съставена от електропроводими сажди или тефлони зирани електропроводими фино смлени сажди от 10 до 50 мас.%, калиев хлорат от 10 до 70 мас.%, калиев бихромат, калиев нитрат, взети поотделно или в смес от 0 до 10 мас.%, амониев перхлорат, калиев перхлорат, взети поотделно или тяхна смес от 0 до 15 мас.%, червен фосфор от 2 до 20 мас.%, антимон (III) сулфид от 2 до 20 мас.%, железен сулфид FeS от 0 до 10 мас.%, сяра от 0 до 10 мас.%, миниум РЬ₃О₄ от 0 до 10 мас.%, железен окис от 0 до 10 мас.%, живачен фулмид, оловен азид, сребърен азид, кадмиев азид, оловен тринитрорезорцинат, взети поотделно или смес от тях от 0 до 50 мас.%, слепващо вещество от 0 до 10 мас.%.

4. Метод за иницииране на заряди с прахов електропроводящ заряд, характеризиращ се с това, че в качеството на източник на възпламеняващ топлинен импулс се използва състав за иницииране, разположен в уплътнен вид в пространството между два електрода, като иницииращият състав е с хомогенна структура, има собствена електрическа проводимост с ниско електрическо съпротивление и при подаване на електричен импулс към елекродите, електрическата верига се затваря директно през състава, в резултат на електрическото поле вътре в самия обем на състава възниква процес с образуване на области (пътища) с множество микроелектроразряди в тях, които въздействат върху силно чувствителен активиращ компонент от сместа, който се възпламенява и на свой ред предизвиква възпламеняване на целия капсулен състав.

5. Метод съгласно претенция 4, характеризиращ се с това, че едновременно с електрическото иницииране се нанася удар по единия от контактните електроди, в резултат на което той се деформира и притиска рязко сместа за иницииране в другия електрод, оформен като наковалня, което предизвиква възпламеняване на капсулния състав.

6. Метод съгласно претенция 4, характеризиращ се с това, че едновременно с електрическото иницииране се прилага огнево възпламеняване чрез подаване на топлинен импулс към иницииращата капсулна смес.

7. Устройство съгласно претенция 4, съдържащо корпус със зарядна камера със състав за иницииране, в която са поставени два електрода, характеризиращо се с това, че зарядната камера е оформена като тънкостенна капачка (1), в която е поставена сместа за иницииране (2), изолирана е електрически от корпуса на боеприпаса (3) и изпълнява функцията на единия електрод, а вторият, контактуващ със сместа за иницииране (2) електрод, е оформен като наковалня (5), която има електрически контакт с корпуса на боеприпаса (3).

8. Устройство съгласно претенция 7, характеризиращо се с това, че тялото на капачката (1) е изолирано електрически от тялото на корпуса във вид на гилза (3) чрез обличане на капачката в термосвиваем шлаух (4).

9. Устройство съгласно претенция 7, характеризиращо се с това, че наковалня (5) е изработена от свита докрай пружина.

10. Устройство съгласно претенция 7, характеризиращо се с това, че между наковалнята (5) и повърхността на състава за иницииране е монтирано капаче от метално фолио (7).

11. Устройство съгласно претенция 7, характеризиращо се с това, че между наковалнята (5) и повърхността на състава за иницииране е монтирано хартиено капаче.

12. Устройство съгласно претенция 7, характеризиращо се с това, че между наковалнята (5) и вътрешната стена на капачката (1) е разположен изолиращ шлаухов пръстен (6).

13. Устройство съгласно претенция 7, характеризиращо се с това, че директно върху тялото на наковалнята (5) е разположен изолиращ шлаухов пръстен (6).

14. Устройство съгласно претенция 4, съдържащо корпус със зарядна камера със състав за иницииране, в която са поставени два електрода, характеризиращо се с това, че в корпуса чрез развалцоване е монтирана дънна подложка (10) от изолационен материал, по оста на която е монтиран единият електрод, оформен като щифт (11), а съставът за иницииране (14) е разположен директно върху дънната подложка (10), така че да контактува с края на металния щифт (11) и вътрешната стена на корпуса, която е гилзата на патрона (12) и е другият електрод, а отгоре съставът за иницииране (14) е покрит с капаче от хартия или метално фолио (15).

15. Устройство съгласно претенция 6, съдържащо корпус със зарядна камера със състава за иницииране, в която са поставени два електрода, характеризиращо се с това, че в корпуса (16) на отделни слоеве са разположени взривно вещество (17), иницииращо взривно вещество (18), над което е разположен слоят инициираща капсулна смес (19), която контактува с вътрешната стена на корпуса (16) и със затваря- 5 ща капачка (20), изолирана електрически от кор пуса посредством изолатор (21), като в капачката (20) е оформен огнепредавателен отвор (22).