BG63681B1 - Метод за лечение на разстройства на храносмилателната и отделителната система и инфекциозни заболявания - Google Patents

Abstract

Методът е приложим в долекарската помощ, амбулаторната и клиничната практика в хуманната и ветеринарната медицина за ефективно лечение на болести, по-специално болести на гастро-интестиналния, бъбречния и уринарния тракт, на вирусни и бактериални инфекции. По метода комбинирано се прилага минералътклиноптилолит с витамин С. Клиноптилолитът е термично обработен при 150-2500С, стерилизиран е и имаголемина на частиците 0,1 mm. За лечение на вътрешни болести клиноптилолитът се приема най-малко веднъж дневно по 0,5 до 1 чаена лъжичка (2,5 до 5 g), 30 min до 4 h след ядене. За лечение на кървене на венците, простуди, невралгии, алергии, уртикария, сенна хрема, заразни болести, като морбили, варицела, рубеола, а така също медикаментозни и чревни интоксикации, нощно напикаване, неспокойствиеинапрегнатост, физическа и умствена умора, стресови състояния, смущения в паметта (склонност към разсеяност и забравяне), начални форми на Алцхаймер, гана, склонност към диабет и хроничен алкохолизъморганизмът предварително се пречиства от токсичнибелтъчни отпадъчни продукти. След това организмътконтролирано се насища с витамин С до задоволяване на неговите индивидуални нужди чрез периодичноприемане на дневни дози от 0,5 до 5 g витамин С. Моментът на насищане се определя чрез периодичен мониторинг на организма 4 h след всяко приемане на витамин С, до достигане на ниво на витамин С в урината от 40 до 60 mg %. След като предварителното насищане приключи, с доза витами

Description

Област на техниката

Изобретението се отнася до метод за лечение на разстройства на храносмилателната и отделителната система, и на инфекциозни заболявания чрез комбинирано приложение на минерала клиноптилолит с витамин С, и други лекарствени средства, приложим в долекарската помощ, амбулаторната и клиничната практика в хуманитарната и ветеринарната медицина.

Предшестващо състояние на техниката

Известен е метод за профилактика и лечение на заболявания на гастроинтестиналния тракт чрез приложението на минерала клиноптилолит в амбулаторната и клиничната практика в хуманитарната и ветеринарната медицина [1]. Използва се природен стерилизиран и обезводнен при температура 200 - 250°С клиноптилолит с големина на частиците < 0,1mm. Клиноптилолитът се приема при нужда от 1 до 3 пъти дневно по 0,5 до 1 равна чаена лъжичка, 30 min до 4h след ядене.

Недостатък на известния метод е неговото ограничено приложение за лечение само на заболявания на гастроинтестиналния тракт.

Известен е метод за диагностика чрез минерала клиноптилолит, който включва пречистване на организма чрез клиноптилолит, който е термично обработен и стерилизиран при температура 150-250°С и е с големина на частиците < 0,1 mm. На пациента се прилага перорално клиноптилолит в количество от 2,5 до 5 g от 1 до 4 пъти дневно в продължение от 2 до 5 дни.

Недостатък на известния метод е, че е неефективен за лечение на пациенти.

Задачата на изобретението е да се създаде метод за комбинирано лечение чрез минерала клиноптилолит с витамин С и други лекарствени средства с разширено приложение за лечение на разстройства на храносмилателната и отделителната система, и на инфекциозни заболявания.

Техническа същност на изобретението

Задачата се решава, като е създаден метод за лечение на разстройства на храносмилателната и отделителната система, и на инфекциозни заболявания. Методът включва етап на пречистване на организма от токсични разпадни белтъчни продукти чрез прилагане на термично обработен при 150-250°С клиноптилолит с големина на частиците <0,1 mm в количество 2,5 до 20 g дневно на няколко последователни приема в дози от 2,5 до 5 g. Следва етап на насищане на организма с витамин С в доза от 0,5 до 5 g до достигане на концентрация на витамин С в урината от 40 до 60 mg°₀. Следва етап на поддържане на насищането чрез едновременно прилагане на витамин С в доза 0,1 до 0,5 g дневно и клиноптилолит в количество от 2,5 до 10 g дневно до възстановяване на нормални за здрав организъм анизотропни и изотропни кристални структури в урината на пациента. По време на последния етап, в зависимост от заболяването. се прилага допълнително етиологично или симптоматично лечение.

Възможно е симптоматичното лечение да е с ацетизал салициликум.

При инфекциозни заболявания допълнителното лечение е с римантадин.

В друг вариант на изобретението при инфекциозни заболявания допълнителното лечение е с комбинация от сулфаметаксазол и триметроприм.

Възможно е етиологичното лечение да е с комбинация от спирамицин и метронидазол.

В друг вариант на изобретението етиологичното лечение е с хлорамфеникол.

Възможно е симптоматичното лечение да е с прополис и/или Hypericum perforatum и/ или Cotinus coggygria, и/или розова вода, и/ или Matricria chamomolla, и/или Lavandula angustifolia, и/или Achillea millefolium.

Предимство на метода е разширеното приложение за ефективно лечение на различни заболявания.

Описание на приложените фигури

Фигура 1 е диаграма на инфрачервения спектър на амидиноуреен сферолит на сух остатък от урина на здрав организъм, наситен с витамин С (ниво на витамин С урината < 30 mg %).

фигура 2 е фотографско изображение на оптично анизотропен негативно удължен сферолит в сух остатък от урина, обработен с етилов алкохол, на здрав организъм, наблюдаван с поляризационен микроскоп.

фигура 3 е фотографско изображение на негативно удължени амидиноуреени сферолити в пренаситен разтвор на урина от здрав организъм, наблюдавани с поляризационен микроскоп с поставена гипсова пластинка.

Действие на изобретението

Различни екзогенни и ендогенни фактори влияят върху чернодробната функция, като оказват влияние на превръщането на амоняка в карбамид, което може да е предпоставка за повишение на нивото на амоняк в кръвта, съединение със силно изразен невротоксичен ефект [2].

Бъбречните заболявания водят до увеличение на небелтьчния азот в кръвта [2]. Увеличение на уреята в кръвта се наблюдава при анемии, диарии, повръщания и кръвоизливи от различно естество.

Карбамидът образува молекулярни съединения с Н₂О₂ [(H₂N)₂C=O.H₂O₂], както и с органични вещества от мастния ред с нормален строеж. Структурата на карбамида се разглежда като безкрайна спирала, в която отделните молекули на карбамида са свързани с водородни връзки [9].

При бактериално гниене и ферментация в червата се образуват СО₂, CH₄,H₂S, СН₃СООН, млечна и маслена киселина, а при бактериално разграждане на лецитин се получава холин и съответно токсични амини, като неврин [3]. Поради високите си абсорбционни и молекулно ситови свойства клиноптилолитът абсорбира необратимо тези съединения, като по този начин очиства организма от токсините.

Калциевата форма на клиноптилолита [Са²*/(К*№*)>1] проявява висок афинитет по отношение на токсичния NH? [8] .*

Инфрачервеният спектър на амидиноуреения сферолит в сух остатък от урина на здрав организъм, наситен с витамин С (ниво на витамина в урината < 30 mg%), е представен на фиг. 1.

При сравнение на резултатите от междуплоскостните разстояния d_nA ⁼(A/2)/sin_n9 от дафрактограмите на К* -Na* амидиноуреения фосфат-хидратен комплекс с тези на клиноптилолита (при който отношението Са²*/ (К*+ Na*) ^ж 1,49) се получават сходни резултати. K*-Na* амидиноурееният фосфат-хидратен комплекс в пренаситени разтвори изкристализира в радиално-.тьчесто разположени сфероидални повърхности, групирани в 6 подединици, оформящи централен, различно широк процеп (фиг. 2, 3). Подобно на клиноптилолита (пронизан от множество пори с диаметър от 4 до 8 A) K*-Na* амидиноурееният фосфат-хидратен комплекс се разглежда като йонообменник и молекулно сито на човешкия организъм. Този комплекс е водноразтворим, може да премине през чревната лигавица и при наличие на клиноптилолит да обменя йони, а при включени онечиствания, да бъде пречистен от минерала, след което се връща пречистен в кръвната плазма и след редица полиморфни превръщания и биохимични реакции се отделя с урината. Докато е в пренаситен разтвор, амидиноурееният сферолит се самовъзпроизвежда. Вътрешната и външна страна на сфероидалните слоеве, както и централният отвор на сферичната структура, са покрити с гликопротеин.

Амидиноурееният сферолит е нестабилен и в условия при in vitro разтваряне с вода се разгражда [4, 7].

Докато в орнитиновия цикъл за превръщането на една молекула амоняк, организмът изразходва 3 макроергични връзки, при свързването на амоняка в глутамин и аспарагин организмът изразходва само една макроергична връзка. На свързването на амоняка в глутамян и аспарагин се гледа като на един от найдостъпните механизми за обезвреждане на токсичния за тъканите амоняк. Това е валидно особено за бозайниците. Свързаният в глутамин и аспарагин амоняк е подвижен. Той се използва чрез прехвърляне за различни синтези (на аминокиселини, пуринови нуклеотиди, карбамилфосфат, хексозамини и др.). Освобождава се хидролитно с каталитичното действие на глутаминаза и аспарагиназа, когато е необходимо, например за поддържане на кйселинно/основното равновесие в организма на бозайници. Така на глутамина и аспарагина се гледа като на складове от използваем, безвреден амоняк [6]. Амидиноурееният фосфатхидратен комплекс се разглежда като биологично важна динамична транспортна структура, имаща отношение към по-икономичното детоксикиране на амоняка. Свързаният по този начин амоняк е подвижен и може да бъде из ползван за различни синтези [4]. Чрез превръщането на амоняка в карбамид или адсорбирането му в клиноптилолита, амонякът е неподвижен и не може да бъде обменян [6, 8].

Уреидите принадлежат към пуриновата 5 група. Тук спада и пикочната киселина, която заедно с карбамида е един от важните продукти на обмяната на азотните вещества в животинския организъм [10].

Креатинът с Н^РО^ образува амидино- 10 фосфатна макроергична връзка

Η NH Н I I I -N-C-N~PO₃H₂

Макроергичните фосфатни съединения като богати на енергия са нестабилни и във водна среда лесно се разграждат, като съдържащата се в тях фосфорна киселина може да се върне на нулево нормоергично равнище [6]. ₂θ

По методите на рентгеноструктурния анализ на сух остатък от урина дифрактограмата на сферолита отговаря на съединение с емпирична формула

C6N1203H18.H₃P0₄ (фосфат на амиди- ₂5 ноуреята) [13]. Съединението може да се разглежда както като уреид на Н₃РО₄ (съдържа групата н о н о н он

I I I Г I I I30

-N-C-N-C-N-C-N-H така и като съединение, което съдържа амидино група и фосфорна киселина,

Η NH Н

III

-N-C-N- и HjPO₄ което при определени условия, подобно на креатина, може да образува богата на енергия макроергична амидинофосфатна връзка. По 40 този начин К -Na амидиноурееният хосфатхидратен комплекс се разглежда като биологично важна структура, участваща в по-икономичната детоксикация на амоняка, в обмяната на азотните вещества и в енергийния ба- 45 ланс на организма [4].

Приемането на водоразтворим антиоксидант (витамин С) увеличава груповия потенциал на редокс-системата на организма. Насищането на организма с витамин С освен, че 50 увеличава груповия редокс-потенциал, има отношение към разгръщането, разплитането и раз падането на амидиноуреения сферолит до много по-хидрофилни продукти, които се отделят с урината. Така завършва един основен процес на пречистване на организма от токсичните разпадни продукти на белтъчната обмяна [4, 7].

Съобразно естествената радиоактивност на клиноптилолита, количеството клиноптилолит, което може да бъде прието като хранителна добавка, без да бъдат превишени границите на годишното постъпление (ОНРЗ-92) 200 g годишно. Тези оценки се базират на предположението, че носителят на естествена радиоактивност е хранителен продукт и е възможно да бъдат различни при условие, че носителят на естествена радиоактивност е клиноптилолит (предвид специфичните свойства на този минерал, като мощен абсорбер на радиоактивност. Клиноптилолит, обработен в продължение на два часа при t 45°С с 0,3N НС1 _; (отговарящо на по-висока от нормалната ки- , селинност на стомашното съдържимо), запазва носителите на естествена радиоактивност ... здраво свързани в алумосиликатния скелет [4]. Плъхове, хранени с фураж, съдържащ 20% клиноптилолит, отделят поетите с храната но- . сители на естествена радиоактивност с фекалиите. В къщи, строени от клиноптилолитови :_4τ камъни, не се доказва еманация на радон. В _λ питейна вода, минаваща през клиноптилоли- , тови скали, не се доказва радиоктивност [4].

Клиноптилолитът не предизвиква токсични и генотоксични изменения в тъканите на мъжки и женски хибридни мишки BDF1, след 70-дневно непрекъснато приемане на клиноптилолит като 20% съдържание в стандартната храна на лабораторните животни [5].

По-подробно действието на изобретението се илюстрира с няколко примера за реализация на метода за лечение на разстройства на храносмилателната и отделителната система и инфекциозни заболявания.

Клиноптилолитът се прилага при лечение на вътрешни заболявания, като се взема перорално в определени дози. Лечението при вътрешна употреба се извършва на няколко последователни етапа. Съгласно метода се използва клиноптилолит, термично обработен при 150-250°С и стерилизиран, с големина на частиците < 0,1mm. Клиноптилолитът се приема при нужда най-малко 1 път дневно по 2,5 до 5 g, 30 минути преди или 30 минути до 4 часа след ядене.

Методът включва и насищане на организма с витамин С. Насищането се постига чрез няколко последователни дози от 0,5 до 5 g витамин С в зависимост от индивидуалните нужди на организма. Насищането продължава до достигане на концентрация на витамин С в урината от 40 до 60 mg%, което се следи чрез периодичен мониторинг на организма 4 h след всяко приемане на витамин С, посредством хартиен тест, например с “НЕЛОН - Red”, за да се предотврати предозирането. Поддържането на насищането се постига чрез едновременно прилагане на витамин С в доза 0,1 до 0,5 g дневно и клиноптилолит в количество от 5 до 10 g дневно, разделени на един или на два приема дневно.

Методът е приложим и за лечение на кървене на венците, простуди, невралгии, алергии, като уртикария, сенна хрема, заразни болести, като морбили, варицела, рубеола, а така също медикаментозни и чревни интоксикации, нощно напикаване, неспокойствие и напрегнатост, физическа и умствена умора, стресови състояния, смущения в паметта (склонност към разсеяност и забравяне), начални форми на алцхаймер, гана, склонност към диабет и хроничен алкохолизъм.

При хронични заболявания се редуват периоди от 10 до 15 дни на насищане на организма с витамин С в комбинация с клиноптилолит, с периоди от 5 до 15 дни, в които при нужда се приема само клиноптилолит [1]. Процесът на оздравяване може се следи чрез изследване на изотропните и анизотропни структури в урината на пациента по известна методика [7], до достигането на нормални за здрав организъм анизотропни и изотропни кристални структури.

През целия период на лечение е препоръчително да се поема не по-малко от 1 -1,51 вода дневно.

Методът на насищане с витамин С е противопоказен при повишена съсирваемост на кръвта, тромбофлебити и други.

Пример 1: Пациент с чревна интоксикация се лекува чрез контролирано насищане на болния организъм с витамин С. Предварително в продължение на 3 дни организмът се чисти от токсични разпадни белтъчни продукти с клиноптилолит, като дневната доза е 10 g, разпределена на два приема: първият 30 min, преди закуска, вторият 30 min след вечеря. Чрез пе риодично приемане на дневни дози от 0,5 g витамин С (за предпочитане ефервесцентен), се постига насищане до задоволяване на индивидуалните нужди на организма. Моментът на насищане се определя чрез периодичен мониторинг на организма 4 часа след всяко приемане на витамин С, посредством хартиен тест, например с “НЕЛОН - Red, за да се предотврати предозирането. Организмът е наситен за период от 10-12 часа след достигане на ниво на витамин С в-урината 40 mg%. През следващите дни насищането се поддържа до ниво 40 mg% с дневна доза витамин С (за предпочитане ефервесцентен) от 0,2 g. Поддържащата доза витамин С в комбинация с 5 g клиноптилолит е разпределена в два приема - сутрин и вечер. При нужда може да се взима допълнително само клиноптилолит.

Пример 2: Пациент с простудно заболяване се лекува чрез контролирано насищане на болния организъм с витамин С. Предварително в продължение на 3 дни организмът се чисти от токсични разпадни белтъчни продукти с клиноптилолит, като дневната доза е 5 g, разпределена на два приема: първият 30 min преди закуска, вторият 30 min след вечеря. Чрез периодично приемане на дневни дози от 1,0 g витамин С (за предпочитане ефервесцентен) , се постига насищане до задоволяване на индивидуалните нужди на организма. Моментът на насищане се определя чрез периодичен мониторинг на организма 4 h след всяко приемане на витамин С, посредством хартиен тест, например с “НЕЛОН - Red”, за да се предотврати предозирането. Организмът е наситен за период от 10-12 часа след достигане на ниво на витамин С в урината 60 mg %. През следващите дни насищането се подържа до ниво 60 mg% с дневна доза витамин С (за предпочитане ефервесцентен) от 0,5 g. Поддържащата доза витамин С в комбинация с 5 g клиноптилолит е разпределена в два приема сутрин и вечер. Паралелно с насищането с витамин С се извършва и допълнително симптоматично лечение с ацетизал салициликум, като пациентът приема пероралто 0,2 g ацетизал салициликум (за предпочитане ефервесцентен) 3 пъти дневно след хранене. Лечението продължава до достигането на нормални за здрав организъм анизотропни и изотропни кристални структури

Пример 3: При пациент с вирусна ин фекция - начална фаза на грипна инфекция, причинена от щамове на грипни вируси от серотип А, по-специално от тип А2, допълнителното лечение е с римантадин. Предварително в продължение на 3 дни организмът се чисти от токсични разпадни белтъчни продукти с клиноптилолит, като дневната доза е 10 g, разпределена на два приема: първият 30 min преди закуска, вторият - 30 min след вечеря. Чрез периодично приемане на дневни дози от 2 g витамин С (за предпочитане ефервесцентен), разделен на 4 приема, се постига насищане до задоволяване на индивидуалните нужди на организма. Моментът на насищане се определя чрез периодичен мониторинг на организма 4 h след всяко приемане на витамин С посредством хартиен тест, например с “НЕЛОН - Red”, за да се предотврати предозирането. Организмът е наситен за период от 10-12 h след достигане на ниво на витамин С в урината 60 mg°/₀, след което се пристъпва към приемане на римантадин по схема - първи ден 3 пъти по 2 хапчета по 0,05 g всяко, втори и трети ден - 2 пъти по 2 хапчета, четвърти и пети ден - 1 път по 2 хапчета. Поддържащата насищането доза витамин С от 1 g дневно, комбинирана с 10 g клиноптилолит, се приема в две дози - сутрин преди закуска и вечер преди лягане, което продължава 4-5 дни след приключване на лечението с римантадин или до възстановяване на нормални за здрав организъм анизотропни и изотропни кристални структури в урината.

Пример 4: При пациент с пародонтоза допълнителното лечение по лекарско предписание е с комбинация от сулфаметаксазол и триметроприм [11].

Предварително в продължение на 3 дни организмът се чисти от токсични разпадни белтъчни продукти с клиноптилолит, като дневната доза е 5 g, разпределена на два приема: първият 30 min преди закуска, вторият - 30 min и след вечеря. Чрез периодично приемане на дневни дози от 0,5 g витамин С (за предпочитане ефервесцентен), се постига насищане до задоволяване на индивидуалните нужди на организма. Моментът на насищане се определя чрез периодичен мониторинг на организма 4 h след всяко приемане на витамин С посредством хартиен тест, например с “НЕЛОН - Red”, за да се предотврати предозирането. Организмът е наситен за период от 10-12 часа след достигане на ниво на витамин С в урината 40 mg%.

Комбинацията от сулфаметаксазол и триметроприм, например под формата на рудожил се взима в продължение на 10 дни 2 пъти дневно по 2 таблетки по 125 mg всяка. Поддържащата насищането доза витамин С от 0,5 g дневно. комбинирана с 5 g клиноптилолит дневно, се приема в две дози - сутрин преди закуска и вечер преди лягане, което продължава 4-5 дни след приключване на лечението с комбинация от сулфаметаксазол и триметроприм или до достигането на нормални за здрав организъм анизотропни и изотропни кристални структури. Този курс на лечение се повтаря най-малко след 6 месеца.

Пример 5: При пациент с бактериална инфекция на дихателните пътища допълнителното лечение е с комбинация от сулфаметаксазол и триметроприм [11]. Комбинация от сулфаметаксазол и триметроприм като лекарствено средство, например бисептол, се приема два пъти дневно от 1 до 3 таблетки от 480 g след ядене в зависимост от заболяването в продължение на 5 дни. Паралелно се приема вътрешно клиноптилолит и витамин С до насищане на организма, по описания по-горе (в пример 1) начин. Поддържащата насищането доза витамин С, комбинирана с клиноптилолит се приема в две дози - сутрин преди закуска и вечер . преди лягане, което продължава 4-5 дни след , приключване на лечението с бисептол или до възстановяване на нормални за здрав организъм анизотропни и изотропни кристални струк- , тури в урината.

Същото лечение може да се приложи и при заболявания от рода на бактериални инфекции на бъбречния и уринарен тракт.

Пример 6: При пациент с остър ентероколит приеманото друго лекарствено средство по лекарско предписание е хлорамфеникол. В продължение на 3 дни организмът се чисти от токсични разпадни белтъчни продукти с клиноптилолит, като дневната доза е 15 g, разпределена на три приема: първият 30 min преди закуска, вторият 30 min след, обяд и третият 30 min след вечеря. Чрез периодично приемане на дневни дози от 0,5 g витамин С (за предпочитане ефервесцентен) се постига насищане до задоволяване на индивидуалните нужди на организма. Моментът на насищане се определя чрез периодичен мониторинг на организма 4 часа след всяко приемане на витамин С, посредством хартиен тест, например с “НЕЛОН - Red”, за да се предотврати предозирането. Организмът е наситен за период от 10-12 часа след достигане на ниво на витамин С в урината 40 mg%. Паралелно лекарственото средство хлорамфеникол [11] се приема в дози от 0,05 g на килограм тегло дневно, разпределени на четири приема дневно заедно с една доза от 5 g клиноптилолит, суспендиран в чаша вода. Лечението продължава 5 дни. След приключване на лечението с хлорамфеникол 4-5 дни-се продължава комбинираното лечение с клиноптилолит и насищане с витамин С, като паралелно се приема чай от Hypericum perforatum 4 пъти дневно. Лечението може да продължи и след този период до възстановяване на нормални за здрав организъм анизотропни и изотропни кристални структури в урината на пациента.

Продължителността на лечението с хлорамфеникол може да е от 4 до 10 дни в зависимост от остротата на заболяването и индивидуалното повлияване на пациента.

Пример 7: При пациент с ангина лечението се комбинира с прополис и Cotinus coggygria. В продължение на 3 дни организмът се чисти от токсични разпадни белтъчни продукти с клиноптилолит, като дневната доза е 15 g, разпределена на три приема: първият 30 min преди закуска, вторият 30 min след обяд и третият 30 min след вечеря. Чрез периодично приемане на дневни дози от 1,5 g витамин С (за предпочитане ефервесцентен), разделен на 3 приема, се постига насищане до задоволяване на индивидуалните нужди на организма. Организмът е наситен за период от 10-12 часа след достигане на ниво на витамин С в урината 50 g %. Паралелно се прилага жабуркане и гаргара с 15 капки 20% водно- алкохолен разтвор на прополис (например прополисова вода) и Cotinus coggygria, разтворени в чаша вода, 4 пъти дневно. Паралелно се приема вътрешно 5 g клиноптилолит дневно и 0,5 g витамин С за поддържане на насищането.

Възможно е комбинирането на описаното допълнително симптоматично лечение с 0,1 до 1 % водно-алкохолен разтвор на розово масло, и/или 1-2% водно-алкохолен разтвор на лиофилизат от цвят на Matricria chamomolla, и/или Lavandula angustifoiia, и/или Achillea millefolium.

Пример 8: При пациент, страдащ от гастрит, лечението се комбинира с прополис и

Hypericum perforatum. В продължение на 3 дни организмът се чисти от токсични разпадни белтъчни продукти с клиноптилолит, като дневната доза е 7,5 g, разпределена на три приема: първият 30 min преди закуска, вторият 30 min след обяд и третия 30 min след вечеря. Чрез периодично приемане на дневни дози от 0,5 g витамин С (за предпочитане ефервесцентен), разделен на 3 приема, се постига насищане до задоволяване на индивидуалните нужди на организма. Организмът е наситен за период от 10-12 часа след достигане на ниво на витамин С в урината 40 mg%. Паралелно пациентът приема перорално 30% спиртен разтвор на прополис по 30 капки в чаша вода преди обяд, а 1 чаена лъжичка 2 % водно-спиртен разтвор на лиофилизат от Hypericum perforatum, прибавена към чаша вода, се приема в следобедните часове или преди лягане. Периодите от 20-25 дни на контролирано насищане на организма с витамин С се редуват с периоди от 5 дни, в които се приема само клиноптилолит, комбиниран с описаното лечение с прополис и Hypericum perforatum. Лечението продължава до възстановяване на нормални за здрав организъм анизотропни и изотропни кристални структури в урината на пациента.

Описаното в пример 8 лечение е подходящо и за язва на дванадесетопръстника или стомаха.

Claims (7)

1. Метод за лечение на разстройства на храносмилателната и отделителната система и на инфекциозни заболявания, включващ етап на пречистване на организма от токсични разпадни белтъчни продукти чрез прилагане на термично обработен при 150-250°С клиноптилолит с големина на частиците < 0,1mm, характеризиращ се с това, че клиноптилолитът се приема в количества от 2,5 до 20 g дневно, разделен на няколко приема, като методът включва и етап на насищане на организма с витамин С в доза от 0,5 до 5 g до достигане на концентрация на витамин С в урината от 40 до 60 mg%, етап на поддържане на насищането чрез едновременно прилагане на витамин С в доза 0,1 до 0,5 g дневно и клиноптилолит в количество от 2,5 до 10 g дневно до възстановяване на нормални за здрав организъм анизотропни и изотропни кристални структури в урината на пациента, след което, в зависимост от заболяването, се прилага допълнително етиологично или симптоматично лечение.

2. Метод за лечение съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че симптоматичното лечение е с ацетизал салициликум.

3. Метод за лечение съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че при инфекциозни заболявания допълнителното лечение е с римантадин.

4. Метод за лечение съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че етиологичното лечение е с комбинация от спирамицин и метронидазол.

5. Метод за лечение съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че при инфекциозни заболявания допълнителното лечение е с комбинация от сулфаметаксазол и триметроприм.

6. Метод за лечение съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че етиологичното лечение е с хлорамфеникол.

7. Метод за лечение съгласно претенция 1, характеризиращ са с това, че симптоматичното лечение е с прополис и/или Hypericum perforatum и/или Cotinus coggygria, и/или розова вода, и/или Matricria chamomolla, и/или Lavandula angustifolia, и/или Achillea millefolium.