BG60384B2 - Цефалоспоринови антибиотични състави - Google Patents

Abstract

Създадени са метод и междинни съединения за получаване на цефалоспоринови съединения със субституент на 7-мо място вместо водород. Новите цефалоспоринови съединения са активни срещу различни грам-отрицателни и грам-положителни организми.

Description

Изобретението се отнася до нови антибиотици, нови междинни продукти, полезни за получаването на тези антибиотици, и до метод за получаването на тези съединения. По-специа- 1 лно, то се отнася до нови производни на 7-аминоцефалоспорановата киселина със субституент в позиция 7 и до нови междинни съединения и метод за тяхното производство. 1

Откриването на пеницилина, за който е установено, че е важен и ефективен антибиотик, предизвиква голям интерес към тази област. Впоследствие са открити различни други 2 антибиотици като стрептомицин, тетрациклин и подобни, които силно увеличават възможностите на лекарите да лекуват инфекции, дължащи се на различни патогени. Но употребата на 2 тези антибиотици поражда щамове от патогени, резистентни към тях. Известните антибиотици имат и недостатъка, че са ефективни само срещу някои типове микроорганизми и не са ефективни срещу широк спектър от патогени. Затова търсенето на нови антибиотици продължава.

Задачата на изобретението е създаване на нови цефалоспорини с антибиотична активност, създаване на метод за получаване на тези нови антибиотици и създаване на нови междинни съединения, полезни за получаване на те5 зи нови цефалоспорини. Други насоки се разкриват от подробното описание на изобретението, дадено по-долу.

Новите цефалоспорини съгласно изобретението са съединения, при 0 които Δ³ — цефамовия пръстен, а именно дехидротиазиновият пръстен с кондензиран β-лактам съдържа субституент на 7-мо място. Новите цефалоспорини могат да бъдат представени със 5 следната структурна формула

в която R' представлява ацилна група, А представлява органичен радикал или група и Rj представлява радикал или група, заместващи водород, и производните на същите, като естери, амиди и соли са нови антибиотични субстанции.

Ациловият радикал, представен със символа R', може да бъде субституиран или несубституиран алифатен, ароматен, хетероциклен или аралифатен радикал или радикал от хетероциклилалифатна карбоксилна кисели на, или радикал на карботинова киселина, каквито са ациловите радикали на известните цефалоспорини и пеницилини. Тези ацилови радикали могат да бъдат представени с общата формула — СО/СН/ /СН,/ R.

| ГЛ I Л Л в която R₂ е радикал от групата, дефинирана по-долу, тип имат стойност от 0 до 4 и R₃ представлява R или ZR, които са дефинирани по-долу.

Една група ацилови радикали може да бъде представена с общата формула за ацилна група

О II — С — R в която R представлява субституирана и несубституирана, с права или разклонена верига, алкилна, алкенилна или алкинилна група; арил, аралкил; циклоалкил; или хетероарилна, или хетероаралкилна група. Тези групи могат да бъдат несубституирани или субституирани с радикали като алкил, алкокси, хало-, циано.-, карбокси-, сулфоамино-, карбамоил,сулфонил, азидо-, амино-, субституиран амино-, халоалкил,карбоксиалкил,карбамоилалкил, N-субституиран карбамоилалкил, гуанидино, N-субституиран гуанидино, гуанидиноалкил и подобни. Примери за такива ацилни групи, които могат да бъдат споменати са тези, в които R е бензил, р-хидроксибензил, 4-амино-4-карбоксибутил, метил, цианометил, 2-пентенил, н-амил, н-хептил, етил 3- или 4-нитробензил, фенетил, β,β-дифенилетил, метилдифенилметил, трифенилметил, 2-метоксифенил, 2, 6диметоксифенил, 2, 4, 6-триметоксифенил, 3, 5-диметил-4-изоксазолил, 3бутил-5-метил-4-изоксазолил, 5-метил-З-фенил-4-изоксазолил, 3-/2-хлорофенил/-5-метил-4-изоксазолил, 3-/ 2, 6-дихлорофенил/-5-метил-4-изоксазолил, О-4-амино-4-карбоксибутил, D-

4- Н-бензоиламино-4-карбокси-н-бутил, р-аминобензил, о-аминобензил, таминобензил, /3-пиридил/метил, 2етокси-1 -нафтил, З-карбокси-2-хиноксалинил, 3-/2, 6-дихлорофенил/-

5- /2-фурил/-4-изоксазолил, 3-фенил-

4-изоксазолил, 5-метил-З-/4-гуанидинофенил/-4-изоксазолил, 4-гуанидинометилфенил, 4-гуанидинометилбензил, 4-гуанидинобензил, 4-гуанидинофенил, 2, 6-диметокси-4-гуаниди нофенил, о-сулфобензил, р-карбоксиметилбензил, р-карбамоилметилбензил, m-флуоробензил, т-бромобензил, р-хлоробензил, р-метоксибензил, 1нафтилметил, 3-изотиазолилметил, 4изотиазолилметил, 5-изотиазолилметил, 4-пиридилметил, 5-изоксазолилметил, 4-метокси-5-изоксазолилметил,

4-метил-5-изоксазолилметил, 1 -имидазолилметил, 2- бензофуранилметил,

2- и идол ил метил, 2-фенилвинил, 2-фенилетинил, 2-/5-нитрофуранил/винил, фенил, о-метоксифенил, о-хлорофенил, о-фенилфенил, р-аминометилбензил, 1-/5-цианотриазолил/метил, дифлуорометил, дихлорометил, дибромометил, 1-/3-метилимидазолил/метил, 2- или 3-/5-карбоксиметилтиенил/метил, 2- или 3-/4-карбамоилтиенил/метил, 2- или 3-/5-метилтиенил/метил, 2- или 3-/5-метокситиенил/метил, 2- или 3-/4-хлоротиенил/метил, 2- или 3-/5-сулфотиенил/ метил, 2- или 3-/5-карбокситиенил, 3/1,2, 5-тиадиазолил/-метил, 3-/4-метокси-1, 2, 5-тиадиазолил/метил, 2фурилметил, 2-/5-нитрофурил/метил,

3- фурилметил, 2-тиенилметил, 3-тиенилметил и тетразолилметил.

Ацилната група може също да бъде радикал с формулата

О II — С /СН,/ ZR η

в която η има стойност от 0 до 4, ζ е кислород или сяра и R е дефиниран както по-горе. Като примери за субституента — /СН,/ ZR

П могат да бъдат споменати алилтиометил, фенилтиометил, бутилмеркаптометил, а-хлорокротилмеркаптометил, феноксиметил, феноксиетил, феноксибутил, дифеноксиметил, диметилметоксиметил, диметилбутоксиметил, ди3 метилфеноксиметил, 4-гуанидинофеноксиметил, 4-пиридилтиометил, р(карбоксиметил)феноксиметил, р(карбоксиметил)фенилтиометил, 2-тиазолилметил, р-(сулфо)феноксиметил, р- (сулфо)фенилтиометил, р- (карбокси)феноксиметил, р-(карбокси) фенилтиометил, р-(карбокси метил) феноксиметил, р-(карбоксиметил) фенилтиометил, 2-пиримидинилтиометил, фенетилтиометил, 1-(5, 6, 7, 8-тетрахидронафтил)оксометил, 6, 8-бис(метилтио) октаноил.

Ацилната група може да бъде и радикал с формула

О II — С — CHR

I

R' в която R има посочените значения и с R’ са означени радикалите амино, -хидрокси, азидо-, карбамоил,гуанидино-, ацилокси, хало-, сулфамино-, тетразолил, сулфо-, карбокси-, карбалкокси и други подобни. Като типични примери на субституенти за

-CHR I R могат да се посочат α-аминобензил, аамино-2-тенил, а-метиламинобензил, α-амино-у-метилмеркаптопропил, аамино-3- или 4-хлоробензил, а-амино-3- или 4-хидроксибензил, а-амино2, 4-дихлоробензил, α-амино-З, 4-дихлоробензил, D (-) -α-хидроксибензил, а-карбоксибензил, а-амино-3-тенил, аамино-2-тенил, О(-)-а-амино-3-хлоро-4-хидроксибензил, D (-) -а-амино-3тенил, 1-аминоциклохексил, а-(5-тетразолил)-бензил, а-сулфаминобензил, а-сулфамино-3-тенил, α-ίΝ-метилсулфамино) -бензил, D (-) -а-гуанидино-2-тенил, D (-) -а-гуанидинобензил, a-гуанилуреидобензил, а-хидроксибензил, а-азидобензил, а-флуоробензил, 4- (5-метокси-1,3-оксидиазол) аминометил, 4-(5-метокси-1,3-оксидиазол)-хидроксиметил, 4-(5-метокси-

1,3-оксидиазол)-карбоксиметил, 4-(5метокси-1,3-сулфадиазол)-аминометил, 4-(5-метокси-1,3-сулфадиазол)хидрокси-метил, 4- (5-метокси-1,3-сулфадиазол)-карбоксиметил, 2-(5-хлоротиенил)-аминометил, 2-(5-хлоротиенил)-хидроксиметил, 2-(5-хлоротиенил)-карбоксиметил, 3-(1,2-тиазол)аминометил, 3- (1,2-тиазол) -хидроксиметил, 3- (1,2-тиазол) -карбоксиметил,

2-(1,4-тиазолил)-аминометил, 2-(1,4тиазолил)-хидроксиметил, 2-(1,4-тиазолил)-карбоксиметил, 2-бензотиениламинометил, 2-бензотиенилхидроксиметил, 2-бензотиенилкарбоксиметил,

2-азидооктил-З-фенил-З-азидометил, a-сулфобензил и а-фосфонобензил.

Н

I

Групата R’ — N — може да бъде сулфонамидна като фенилсулфонамидо,-етилсулфонамидо-, бензилсулфонамидо-, 2, 5-диметилсулфонамидо, 4-хлоросулфолнамидо,

4-хлоро-фенилсулфонамидо, 4-метоксисулфонамидо и други подобни.

Ацилните субституенти с обща формула

R.^oCHCO в която R.0 и R,,, както е дефинирано по-долу, представляват предпочитана група субституенти поради тяхната общополезна антибиотична активност. R_]0 представлява водород, хало-, амино-, гуанидино-, фосфоно-, хидрокси-, тетразолилова, карбокси-, сулфо- или сулфаминогрупа. R_H представлява фенил, субституиран фенил, моноциклен хетероциклен 5- или 6-членен пръстен, съдържащ един или повече кислородни, серни или азотни атоми в пръстена, субституирани хетероцикли, фенилтио-, хетероциклени или субституирани хетероцикли, фенилтио-, хетеро4 циклени или субституирани хетероциклени тиогрупи или цианогрупи. Субституентите могат да бъдат хало-, карбоксиметил, гуанидино-, гуанидинометил, карбоксамидметил, аминометил, нитро-, метокси- или метил. Примери за тези предпочитани субституенти, които могат да бъдат споменати, са фенацетил, 3-бромофенилацетил, раминометилфенилацетил, 4-карбоксиметилфенилацетил, 4-карбоксамидметилфенилацетил, 2-фурил-ацетил, 5нитрофурилацетил, 3-фурилацетил, 2тиенилацетил, 5-хлоротиенилацетил,

5-метокситиенилацетил, а-гуанидино-

2-тиенилацетил, 3-тиенилацетил, 4-метилтиенилацетил, 3-изотиазолилацетил, 4-метоксиизотиазолилацетил, 4изотиазолилацетил, 3-метилизотиазолилацетил, 5-изотиазолилацетил, 3хлороизотиазолилацетил, З-метил-1,2,

5-оксадиазолилацетил, 1, 2, 5-тиадиазолил-4-ацетил, З-метил-1,2,5-тиадиазолил-4-ацетил, 3-хлоро-1,2,5-тиадиазолил-4-ацетил, З-метокси-1,2,5-тиадиазолил-4-ацетил, фенилтиоацетил,

4-пиридилтиоацетил, цианоацетил, тетразолилацетил, а-флуорофенилацетил, D-фенилглицил, 3-хидроксиD-фенилглицил, 2-тиенилглицил, 3тиенилглицил, фенилмалонил, 3-хлорофенилмалонил, 2-тиенилмалонил, 3тиенилмалонил, а-фосфонофенилацетил, α-сулфаминофенилацетил, а-хидроксифенилацетил, а-тетразолил-фенилацетил и а-сулфофенилацетил.

Субституентът А във формула I, може да бъде водород, хидрокси-, хало-, меркапто-, ацилокси-, ацилтио-, субституирана хидрокси-, субституирана меркапто-, четвъртична амониева група, азидо-, амино-, или N-субституирана аминогрупа. В даден случай СН^А може да бъде заместен с формилна група. По такъв начин СН₂А може да бъде халометил като хлорметил, бромометил или флуорометил.

Когато А е субституирана хидрокси- или субституирана меркапто-група, може да бъде представена с формулата

- ch₂zr₅ в която Z е кислород или сяра, a R₅ е ацилна група; с права или с разклонена верига нисша алкилна, алкенилна или алкинилна група; арилна група; аралкилова глупа; хетероциклена група като хетероарил или хетероалкил. Тези групи могат да бъдат незаместени или да бъдат субституирани с радикали като алкил, алкокси, хало-, циано, карбоксикарбамоил, азидо-, сулфо-, амино-, субституирана аминогрупа, халоалкил, карбоксиалкил, карбамоилалкил, N-субституиран карбамоилалкил, гуанидино-, N-субституиран гуанидино-, гуанидоалкил, сулфамид, субституиран сулфамид и подобни. Представители на посочените групи, които трябва да бъдат споменати, са метоксиметил, н-пропоксиметил, метилтиометил, ацетоксиметил, пропионилоксиметил, бензоилоксиметил, /р-хлоробензоил/оксиметил, /р-метилбензоил/ оксиметил, пивалоилоксиметил, /1-адамантил/карбоксиметил, бутоноилоксиметил, карбамоилоксиметил, /N-метилкарбамоил/оксиметил, /N-етилкарбамоил/оксиметил, /М-/2-хлоретил/ карбамоил/оксиметил, /N-фенилкарбамоил/оксиметил, / N -р-сулфофенил карбамоил/оксиметил, р-карбоксиметилфенилкарбамоил-оксиметил, метоксикарбонилоксиметил, изобутаноилоксиметил, циклобутилкарбонилоксиметил, карбамоилтиометил, /етокситиокарбонил/тиометил,/н-пропокситиокарбонил/тиометил, /циклопентанокситиокарбонил/тиометил, метилтиометил, Ν, Nдиетилтиокарбамоилтиометил, N-метилпиперазин-1 -тиокарбонилтиометил, N, ГЧ-диметилпиперазин-1-тио5 карбонилтиометил, 2-фуроилтиометил, изотиоурониумметил, /5-метил-1, 3, 4тиадазол-2-ил/тиометил, р-толилсулфонилтиометил, мезилоксиметил, 1метил-1, 2, 3, 4-тетразолил -5-тиометил, тозилоксиметил, сулфамоилоксиметил, 1-нафтоилоксиметил, 2-фурилацетоксиметил, цинамоилоксиметил, р-хидроксицинамоилоксиметил, р-сулфоцинамоилоксиметил и 1R:2S -епоксипропилфосфонилоксиметил.

В даден случай, когато СН₂А е хидроксиметил, цефалоспоринът може също да съществува като лактон, който е образуван чр.ез вътрешно естерифициране с карбоксилната група.

Субституентът СН₂А може също да бъде група с обща формула

- CH₂Y, в която У е амино- или субституирана амино-, включително азотни, хетероцикли и субституирани хетероциклени групи. Групи, които могат да бъдат споменати, са аминометил, ацетамидометил, карбамоиламинометил, N, N - диметиламинометил, 1Ч-(2-хлороетил)аминометил, 5-цианотриазол1 -илметил, 4-метоксикарбонилтриазол-1-илметил.

Ако А е амино-, цефалоспориновото съединение може също да съществува като лактам, образуван чрез отцепване на вода при съседна карбоксилна група.

Представители на кватернерните амониеви групи, означени със символа А, които могат да бъдат споменати, са пиридиниум, 3-метилпиридиний, 4-метилпиридиний, 3-хлоропиридиний, 3-бромопиридиний, 3-йодопиридиний, 4-карбамоилпиридний, 4-(Nхидроксиметилкарбамоил)пиридиний,

4- (N-карбометоксикарбамоил) пиридиний, 4-(М-цианокарбамоил)пиридиний, 4-(карбоксиметил)пиридиний, 4(хидроксиметил)пиридимий, 4-(трифлуорметил)пиридиний, хинолиний, пиколиний и лутидиний.

Предпочитаните групи, означени със символа А, са водород, хало-, азидо-, циано-, хидрокси-,алкокси-,арилокси-, аралкилокси-, хетероциклоокси, меркапто-, алканоиламино-, хидроксифенил, ацилтио-, ацилокси-, изотиоуроний, сулфамоилокси, кватернерен амоний, хетероциклен терциерен амин, алкилсулфонилокси и /цис-1, 2епоксипропил/фосфоно. Хетероциклите могат да бъдат 5 или 6-членни хетероядра, съдържащи един или повече азотни, кислородни или серни атоми. Ацилната група може да бъде нисша алканоилна група от 2 до 6 въглеродни атома, карбамоил или тиокарбамоил и N-алкил или N, N-диалкилни производни на същите. Алкилната група на посочените по-горе субституенти съдържа от 1 до 6 въглеродни атома и могат да бъдат субституирани допълнително радикали като алкокси-, хало-, амино-, циано-, карбокси-, кулфо- и подобни.

Субститиентът Rj във формула I може да бъде хидрокси-, меркапто- или субституирана хидрокси- и меркаптогрупа; хидрокарбилна или субституирана хидрокарбилна група; циано- или карбонил или тиокарбонилов радикал; свързана с азот група; хало- или фосфоно- или субституирана фосфоногрупа.

Окси- или тиосубституентите, означени с R] във формула I могат да бъдат хидрокси- или меркапто- или субституирана хидрокси- или меркаптогрупа като R в която X е кислород или сяра, a R ’ въглеводородна група, за предпочитане нисша алкилна група, права или разклонена верига с от 1 до 6 въглеродни атома, с права или разклонена верига нисша алкенилна или нисша алкинилна гру6 па с 3 до 6 въглеродни атома, еднопръстенна арилна група като фенилили аралкилна група като бензил. Тези алкилни, алкенилни, алкинилни, арилови или аралкилови групи могат да бъдат субституирани с групи като хидрокси-, хало-, нитро-, амино-, карбокси-, сулфо- и подобни. Други специфични субституенти, представени със символа R , които могат да бъдат споменати, са групите с формули -OCN, -SCN, -ONR₃R₄, -OAc, -SAc, -so₃h, -so₃r₂, -so₂nh₂, -осд₃, -so₂nr₃r₄, -so₂r₂, -ocoor₂, -soh₂, -O-COSR₂, -OCONR₃R₄ и подобни, където Ac представлява ацилна група като нисш алканоил, R₃ и R₄ представлява водород, нисш алкил, ацил и нисш алкокси и R₂ представлява нисш алкил, халонисш алкил, арил, аралкил и субституирани производни на такива групи.

Когато R] е въглеводород или субституиран въглеводород, той може да бъде нисш алкил, нисш алкенил, нисш алкинил, аралкил, циклоалкил, еднопръстенна арилна група или еднопръстенна хетероциклена група, която също може да бъде заместена с една или повече групи като хало-, хидрокси-, алкокси-, амино-, нитро-, сулфонил, сулфамоил, ацилокси, карбоилокси, карбокси, карбоксамидо и N-субституирана карбоксамидо.

Rj във формула I представлява циано- или група с обща формула — CX'R, в която X е кислород или сяра и R е водород, хало-, хидрокси-, меркапто-, амино-, субституирани амино-, алифатен радикал, ароматен радикал, алифатен оксирадикал или ароматен оксирадикал. Примери за субстутиенти, които могат да бъдат споменати са -СООН, -CSSH,-COR₂, -coor₂, -cosr₂, -cssr₂, -conh₂, -csnh₂, -csr₂, -conhr₂, -csnh, -CONR₃R₄ и -CSNR₃R₄, в която R₂ означава алкилна група c права или разклонена верига с 1 до 6 въглеродни атома и R₃ и R₄ означават водород или R₂.

R₍ във формула I е свързана с азот група като амино- и субституирани аминогрупи, нитро-, азидо-, нитрозо-, изоцианови и изотиоцианови и хидроксиаминогрупи. Примери за свързани с азот групи, които трябва да бъдат споменати, са -NH₂,-NHR₂, -NHC(O)_nR₂, NHC(S)_nR₂, -NR₂R₃, -NHNHj, -nhnr₂r₃,

C(O)_nR C(O)_nR

-NHN ζ , -NHN

-nnr₂, -nr₃oh, -nhcnhnh₂, -nhcnhnr₂r₃, -no₂, -no, -nco, N₃ и -NCS, в която R₂ означава нисша алкилна група с 1 до 6 въглеродни атома, R₃ означава R₂ или водород и η означава цяло число 1 или 2.

Субституентът Rj във формула I означава фосфоно или метална или аминна сол на същата, или субституирана фосфоногрупа с формула

О

Т у ~^р\

Z' в която У' и Z' са еднакви или различни и означават -OR₂, -NR₃R₄,

R

I

-NR-CH-COOH, -NR-NR₃R₄,

NR,

II ²

-nr₂n = cr₃r₄, -nr₂-c-nr₃r₄

X' X’

II II

-NH-C-X'R₂, -nh-c-nr₃n₄,

-NC = X', -OCOR₂ и -N₃, където R₂ означава водород или хидрокарбилов радикал, R₃ и R₄ означават водород, хидрокарбилов, алкокси или ацилов радикал и X' означава кислород или сяра. 5

В съответствие с номенклатурата, използвана за цефалоспориновите съединения, съединението, получено чрез хидролиза на цефалоспорин С, което има следната структурна формула

CHjOCOCH, се нарича 7-аминоцефалоспоранова киселина или 7-АСА. 15

Терминът „децефалоспоранова киселина“, използван за описване на някои продукти съобразно тяхното използване в тази област, означава базичното хетероциклично ядро със структурна формула

Така съединение с формула

се нарича З-метил-7-аминодецефало- 35 споранова киселина, като се използва описаната номенклатурна система.

Цефалоспориновите съединения съгласно изобретението също така се означават като „цефам“ съединения, съдържащи базичната кондензирана пръстенова β-лактамова тиазинова структура

която е известна като цефам. Цефало- „цефем“, когато базичната структура спироновите съединения се наричат има проста олефинова връзка. При тази

С, притежаващ структурна формула номенклатурна система цефалоспорин

СООН о н / II

СН(СН₂),— С — N-^NH, о '

се нарича 7-(5'-аминоадипамидо) -3ацетоксиметил-З-цефам-4-карбоксилна киселина.

Съгласно изобретението е намереСООН но, че новите цефалоспорини могат да се получат по метод, който може да бъде описан както следва

в която R', R, и А са както е дефинирано по-горе.

В посочената схема изходното съ- 30 единение е производно на 7-аминоцефалоспорановата киселина /II/, понататък наричано още 7-АСА, където карбоксигрупата за предпочитане е блокирана, например чрез образуване на подходящ естер. По такъв начин

7-АСА или аналози на същата с различен субституент на 3-то място могат да бъдат естерифицирани съгласно добре познатите в областта методи, за да се получат например естерите, при които R_g представлява алкидна или субституирана алкидна група като метил, трет.-бутил, пивалоилоксиметил, ацетоксиметил и подобни, халоалкил 45 като трихлороетил, алкенилна група като алил, алкинилна група като пропаргил, аралкилна група като бензил, бензхидрил, о-нитробензил, 3, 5-динитробензил или р-метоксибензил, арилна група като фенацил, органометална група, например силилна група като триметилсилил или станилна група като трибутилкалай, фенацил или трихлороетоксикарбонил. Естерът /II/ се превръща в съответния естер на 7-диазоцефалоспорановата киселина или естер^а 3-CMj А-7-диазоцефалоспоранова киселина /III/ чрез взаи40 модействие с нитрит. 7-диазоестерът /III/ се превръща чрез реакция с псевдохалогенно съединение или със съединение, което действа като псевдохалоген, като се получава междинен продукт /IV/, в който X представлява халоген от групата бром, хлор и йод или друга отцепваща се група, а

У е азотен субституент или R_r Междинното съединение /IV/ след това се превръща в съединението /I/, в което R₍ представлява субституент, различен от водород и Z представлява азотсъдържаща група, която лесно може да се превърне в аминна или ациламинна. Съединението /V/ след това се превръща в желания цефалоспоринов естер /VI/, който може да взаимодейства до получаване на съответната цефалоспоринова киселина или сол на същата. Също субстиентът в положение 3 на А³-цефамовото ядро може да бъде превърнат в другите субституенти с формула —СН₂А съгласно известните в областта и по описаните тук методи. Процесите, които се извършват на всеки етап от посочената по-горе схема, могат по-лесно да се разберат от подробното описание на методите, които следват.

Изходен продукт за предходния процес може да бъде 7-АСА или 3СН₂А-7-аминодецифалоспоранова киселина, която първо взаимодейства, за да се блокира или защити карбоксилната група. Примери на особено подходящи 3-СН₂А-7-аминодецефалоспоранови киселини, които могат да бъдат споменати, са тези, в които А представлява водород, хидрокси-, азида-, хало-, терциерен амин, изотиуроний, нисша алкокси или нисша алкилтиогрупа, ацилокси или ацилтиогрупа, или хетероциклен окси или хетероциклен тиосубституент. Когато субституентът А е хало-, той може да бъде флуор, хлор или бром. Когато А означава нисша алкокси или нисша алкилтиогрупа, тя може да бъде група като метокси-, терциерен бутилокси, терциерен бутилтио- и подобни. Когато А означава ацилокси или ацилтио група, тя може да бъде ацетокси-, бензоилокси-, цинамоилокси-, р-сулфоцинамоилокси-, изобутирилокси-, пивалоилокси-, адамантоилокси-, карбамоилокси-, н-метилкарбамоилокси-, N-р-сулфофенилкарбамоилокси-, N-рокарбоксиметилфенилкарбамоилокси, N-хлороетилкарбамоилокси-, N, N-диетилдитиокарбамоилокси-, N, N-диметилпиперидиндитиокарбамоилокси, мезилокси-, сулфамоилокси- и 1R:2S -1, 2-епоксипропилфосфонилокси. Ако А е хетероциклена окси- или хетероциклена тиогрупа, тя може да бъде група като 5-метил-1,3,4-тиадиазолил-2-тио и 4-карбоксамидо-1, 3, 4-тиадиазолил-2-тио. Когато А означава третичен амин, той може да бъде пиридин и подобни.

Диазотирането на 7-аминоестера се извършва в съгласие с известните на специалистите методи. Така, диазоитирането удобно се извършва във водна среда или среда от вода и органичен разтворител, например при реакция с натриев нитрит в присъствието на киселина или при взаимодействие с органичен нитрит. Органични разтворители, подходящи за провеждане на реакцията са тези, които не съдържат активен водород. Примери за такива разтворители са метиленхлорид, етер, бензен, толуен, хлороформ и подобни. Реакцията се извършва за предпочитане при температури между 0° и 50°С, обикновено най-удобно се провежда при стайна температура. Изолирането на желаното диазосъединение става лесно съгласно известните на специалистите методи. Съгласно специфично изпълнение съгласно изобретението новите цефалоспорини се получават по следния метод:

COOR, III

COOR, *

където субституентите са както е дефинирано по-горе. 25

При горния процес естерът на 7диазоцефалоспорановата киселина /III/ взаимодейства с халоазид от групата бром, хлор или йодазид, за предпочитане в присъствието на тер- 30 циерен аминоазид, като се получава междинният естер на 7-хало-7азидцефалоспорановата киселина /VII/, който при взаимодействие с подходящ нуклеофилен реагент се превръща в 35 желания естер на 7^₍-7-азидоцефалоспорановата киселина /VIII/. Този междинен продукт се редуцира и ацилира в един стадий, като се образува субституираният цефалоспоранов ес- 40 тер /XI/, от който след това може да се отдели блокиращата група, като се получава цефалоспоранова киселина или нейна сол /X/. Алтернативно, както е показано на схемата, естер на 45 Т^-Т-азидоцефалоспорановата кисе лина / VIП / се редуцира до естер на 7^₁-7-аминоцефалоспорановата киселина, който може да се ацилира, като се получава естерът на 7-R -7ациламиноцефалоспорановата киселина /XI/ или естерната група на съединението /IX/ може да се отцепи, за да се получи свободната киселина /X/, която пък може да бъде ацилирана, за да се получи желаният субституиран цефалоспорин или сол на същия. Етапът на отцепване на блокиращата група се изпълнява лесно съгласно методи, познати на специалистите от областта. Например аралкилна група като бензилов естер се отделя чрез редукция, силилов естер може да бъде отстранен чрез хидролиза, като се получава свободната киселина или сол на същата, и бензхидрилна група лесно се отцепва чрез реакция с трифлуорооцтна киселина в присъствие на анизол. При този метод могат да се използват и други естери, които лес11 но се отстраняват от свободната киселина като трихлороетилов фталамидометилов, сукцинимидометилов, рметоксибензилов, о-нитробензилов, фенацилов и трет.-бутилов и подобни. Също, както е разгледано по-горе, 3-субституентът на Д³-цефамовото ядро може да варира съгласно методите, известни на специалистите, за да се получат субституираните цефалоспорини с формула I.

Етапът на получаване на халоазидното междинно съединение се извършва чрез взаимодействие на диазосъединение с халоазид при температура между около 0° и 50°С за достатъчно време, за да извърши образуването на желаното съединение. За предпочитане реакцията се провежда в среда от подходящ органичен разтворител, който е инертен спрямо реагиращите вещества. Различни разтворители, които не съдържат активен водород като метиленхлорид, хлороформ, толуол, етер и други подобни или техни смеси, са подходящи среди за провеждане на взаимодействието. За предпочитане взаимодействието се провежда в присъствие на втори азид като литиев азид или третичен амониев азид, например триетиламониев азид, тъй като при тези условия се избягва образуването на нежеланото 7-дибромно съединение. Халоазидът се използва в лек излишък от стехиометрично изискваното количество. Количеството на втория азид не е критично и обикновено е желателно да се използва в излишък, за да се получат максимални добиви от желаното халоазидно съединение при оптимални условия. След завършване образуването на халоазида продуктът се отделя и може след това да се пречисти, например чрез хроматография, съгласно добре известни в тази област методи.

Следващият етап на метода, включващ замяната на халосубституента с нуклеофилна група, се провежда взаимодействие на халоазида със субстанция, способна да предостави група, която да замени халогена. За предпочитане това взаимодействие се провежда в присъствие на подходящ инертен спрямо реакцията разтворител като метиленхлорид, хлороформ, бензен, толуен, етер, петролев етер и други; отново желателно е да се избягва използването на всякакви разтворители, съдържащи активен водород. Съгласно предпочитано изпълнение на изобретението нуклеофилният изместващ реагент може да бъде алкохол като менатол, етанол, бензилов алкохол, субституиран алкохол като 2-бромоетанол, 2-метоксиетанол, гликоламид, естер на гликоловата киселина и подобни, което има за резултат изместването на халогрупата и вкарване на метокси, етокси, фенокси, бензилокси, 2-бромометокси, метокси, 2метоксиетокси, карбонилметокси, или естерифициран карбонилметокси субституент респективно. Реакцията за предпочитане се извършва в присъствието на катион на тежък метал като сребърна сол.

Когато реакцията се извършва чрез взаимодействие на сол на органична киселина, за предпочитане сол на тежък метал, например сребърна сол, се получава съответното 7-ацилокси съединение. Например взаимодействието на халоазид със сребърен бензоат, сребърен трет.-бутилацетат, сребърен фенилацетат води до получаване на съответното 7-ацетокси, 7-бензоилокси, 7-трет.-бутилацетокси и 7-фенилацетокси междинно съединение. Ацилните групи на тези различни ацилоксисъединения след това се отцепват, като се получава съответното 7-хидроксисъединение. В даден случай по този метод за получаване на 7-аци12 локси съединения, реакцията може да се проведе при използване на сол на подходяща киселина и да се извърши в присъствието на сол на тежък метал, например сребърен окис или сребърен тетрафлуороборат.

В следващия етап на гореописания процес 7-a3H4-7-R_] съединението се редуцира, като се получава съответното 7-aMMHO-7R₁ съединение. Могат да се използват различни методи за осъществяване на тази редукция, но найобщо се предпочита да се редуцира азид до аминогруа чрез каталитично хидрогениране, като се използва катализатор от благороден метал като платина, паладий или окиси на същите. Тези процеси се изпълняват съгласно методи, добре познати на специалистите в областта. В даден случай редукцията може да са осъществи в присъствие на подходящ ацилиращ агент, за да се получи желаното 7-ациламиho-Rj съединение. 7-амино съединението може да взаимодейства с подходящи ацилиращи агенти, като се ползуват добре известни процедури, за да се получи желаното 7-ациламино съединение. Така по описания по-горе метод, където субституентът R е халогрупа, например хлор, бром или йод,

7-азидо-7-халосъединението може да се редуцира до съответното аминосъединение, което може след това да се ацилира до получаването на 7-ациламино-7-халопродукт. В даден случай, както се дискутира по-горе, ацилирането и етапът на редукция могат да се обединят, за да се получи 7-ациламиносъединението, без да се отделя и ацилира 7-ациламидното междинно съединение.

Тези 7-амидоцефалоспоранатни продукти, където субституентът в положение 7 на цефамовото ядро е свързан със 7-въглеродния атом посредством азотен атом, се синтезират удоб10 но от техните съответни 7-хало-7-азидопредшественици. Съгласно този метод на получаване 7-хало-7-азидоцефалоспоранат се превръща в съответния 7, 7-диазидоцефалоспоранат чрез 15 третиране с азид на алкален метал и това междинно съединение след това се подлага на редукция чрез хидрогениране в присъствието на подходящ катализатор, например паладий върху 20 въглен. Полученият в резултат 7-амино-7-азидоцефалоспоранат след това се ацилира чрез третиране с ацилхалид, анхидрид на карбоксилна киселина или сулфонилхалид и така полу25 ченият 7-амидо-7азидоцефалоспоранат се подлага на редукция и след това се превръща в свободна киселина с конвенционални средства, за да се получи желаният продукт. Следната схе30 ма, където изпозваният ацилиращ агент е ацилхалид, илюстрира този метод за получаване; все пак трябва да се разбира, че всеки друг ацилиращ агент може да бъде използван в анало35 гична реакция, за да се получи желаният продукт 7-амидо- или 7-сублфонамидоцефалоспоранова киселина:

7-амидо-7-аминоцефалоспорановите киселини съгласно изобретението са междинни продукти, които добре реагират при аминния азотен атом с широк спектър реагенти за получаване на Nсубституирани и N, N-дисубституирани техни производни. Например 7-амидо-7-аминоцефалоспорановата киселина може да реагира с един или повече еквивалента алдехид като фармалдехид, ацеталдехид или пропионалдехид и подобни или аралкалдехид като бензалдехид и подобни, като се получава съответната 7-амидо-7-И-алкил (или аралкил) -цефалоспоранова киселина.

В допълнение към реакцията с алдехиди 7-амидо-7аминоцефалоспоранова киселина може да се третира с ацилиращ или сулфониращ агент като ацилхалид, анхидрид на карбоксилна киселина, алкансулфонилхалид или пиридин-сяра триоксиден комплекс като се получава съответната 7-амидо-7-ациламидо (или 7-сулфонамидо)цефалоспранова киселина.

Тези 7-амидо-7-аминоцефалоспоранови киселини, в които 7-амино радикалът е субституиран с уреид или N, N-диалкилуреид, се получават удобно чрез третирането им с подходящ карбамоилхалид или N, N-диалкилкарбамоил халид. По подобен начин производните на 7-амидо-7-гуанидинцефалоспорановата киселина се получават чрез просто третиране на изходната 7-амидо-7-аминоцефалоспорановата киселина с П-амидино-З, 5диметилпиразол.

Производните на 7-амидо (7-амидиноуреид) цефалоспорановата киселина се получават, като първо се третира изходната 7-амидо-7аминоцефалоспоранова киселина с фосген за получаване на междинно съединение, ко10 ето след третиране с гуанидин дава желания продукт.

В даден случай съгласно друго изпълнение на изобретението 7-аминоцефалоспораните се получават също 15 като се използва бензихидрилов естер на 7-азидо-7-халосъединение с формула VII за изходен продукт. Това съединение реагира с трет.-бутилкарбамат, като се получава съответното Ί20 трет.-бутилкарбониламиносъединение. Чрез редукция на този междинен продукт с халоген в присъствието на платинов окис се получава 7-амино-7трет.-бутилкарбамоиламинобензхидри25 ловия естер. Последното съединение след това се ацилира, като се получават бензхидрил-7-ациламид-7-трет.бутилкарбамоиламиносъединение, което при третиране с трифлуороцетна 30 киселина в присъствие на анизол дава 7-аминоцефалоспорин.

7-амидо-7-фосфоносъединенията и

7-амидо-7-фосфинилпродуктите съгласно изобретението и техните съот35 ветни производни - сол и естер, се получават посредством третиране на 7азидо- 7-халоцефалоспора натно съединение с подходящ фосфит, фосфонамидна киселина или диамидфосфорна 40 киселина в присъствие на метална сол, например сребърна сол като сребърен окис или сребърен тетрафлуороборат и други. Така полученото 7-азидо-7фосфоно (или 7-фосфинилово) съеди45 нение след това се редуцира до съответния 7-амино-7-фосфоно (или 7фосфинил) цефалоспоранат и се под14 лага на ацилиране чрез третиране с ацилхалид, анхидрид на карбоксилна киселина или сулфинилхалид, като се получава съответното 7-амид-7-фосфоно (или фосфинилно) съединение и този междинен продукт след това се изолира и пречиства или, по желание, споменатият естер може да бъде превърнат в съответната свободна киселина, както е описано по-горе. Също, след третиране с база, споменатата киселина може да се превърне в съответната 7-амид-7-фосфоно (или фосфонилова) сол.

Когато халоазидното съединение взаимодейства с въглероден двуокис или въглероден дисулфид в присъствието на фениллитий, се получава съответното 7-азидо-7-карбокси или 7азидо-7-тиокарбоксисъединение. Тези карбокси- или тиокарбоксисъединения могат да се превърнат в съответното халоформилно съединение чрез взаимодействие с халогениращи агенти по добре известни на специалистите методи. Например 7-карбокси-7-азидосъединението чрез реакция с тионилхлорид се превръща в 7-хлороформил7-азидосъединение, което може да се редуцира до 7-амино-7-хлороформилносъединение и да се ацилира, за да се получи желаната цефалоспоранова киселина или децефалоспоранова киселина. По-нататък 7-халоформилното съединение при реакция с алкохол 5 като метанол, фенол или бензилов алкохол се превръща в съответния 7-метоксикарбонил, 7-феноксикарбонил или 7-бензилоксикарбонил. След реагиране на 7-халоформилното съеди10 нение с амин като диметиламин, дибензамин, дифениламин, моноетиламин, монобензиламин, монофениламин, фенетиламин, хидразин или субституиран хидразин се превръща в съ15 ответното 7-карбоксамид. Съединенията на 7-карбоксицефароспорановата и децефалоспорановата киселина също се получават чрез окисляване на съответните 7-формилни съединения 20 със сребърен окис. 7-формилните съединения се получават чрез третиране на 7-хидроксиметил — субституиран продукт с фосфорна киселина при pH 2-3, като се получава 7-хидрокси 25 съединението и след това последните продукти се окисляват с комплекс пиридин-хромов триоксис.

Новите цефалоспоранови и децефалоспоранови киселини, където R, е 30 въглеводородна група, се получават чрез реакциите, показани по-долу:

сн₂а

сн₂а

където D е хидрокарбилна група и R₍ и А са както са дефинирани по-горе.

Съгласно посочената по-горе схема диазоцефалоспориновото съединение взаимодейства с трихидрокарбилборно съединение при ниски температури, например от -50° до -100°С в продължение на достатъчно време, за да се получи междинното съединение

7-дихидрокарбилбор-7-въглеводород /XVII/. След взаимодействие на това междинно съединение с халогеназид като бромазид при стайна температура се получава 7-хидрокарбил-7-азидосъединение /XVIII/. Последното съединение след това се редуцира каталитично, ацилира се и естерната група се отцепва съгласно описани погоре методи, като се получава желаната 7-хидрокарбил-7-ациламидоце фалоспоранова или децефалоспоранова киселина /XIX/ или сол на същата.

При първия етап от тази процедура хидрокарбилната група при борното 5 съединение може да бъде нисша алкилна група с 1 до 6 въглеродни атома, нисша алкенилна група с 2 до 6 въглеродни атома, нисша алкинилна група с 2 до 6 въглеродни атома, аралкилна 10 група като бензилна или арилна група като фенилна. Като се използват тези трисубституирани борни съединения, се получава съответната арилцефалоспоранова киселина.

Съгласно едно изпълнение на изобретението нови цефалоспорини със 7карбокси или субституиран карбоксизаместител се получават по следния начин:

снл

ноос

COOR,

XXI

Съгласно един от посочените погоре методи полученият междинен продукт /IV/, както е описано по-горе, реагира с хидрокарбиллитийо с формула R₁₀Li, където R₁₀ представлява хидрокарбонилна група като нисш алкил или арил, например н-бутиллитий, като се образува 7-литиево съединение /XX/, което взаимодейства с въглероден диоксид, за да се получи

7-а-карбоксисъединението /XXI/. Това междинно съединение се превръща в карбокси 7-цефалоспорин /XXII/, като се използват методите, посочени по-горе, или карбоксисубституентът може да бъде превърнат в производно на карбоксилна киселина, като естер, амид, хидразид, азид или хидроксамова киселина при използване на известни процедури. В даден случай, когато

7-литиевото съединение взаимодейства с въглероден дисулфид вместо с въглероден диоксид, се получава съответното 7-дитиокарбокси /—CSSH/ съединение. 5

7-цианоцефалоспорините се получават като междинно 7-хало-7азидосъединение с формула VII, посочена по-горе, реагира с тетрабутиламониев цианид до получаване на 7-циано7-азидното съединение. Този междинен продукт след това се редуцира до 7-циано-7-аминосъединението, което се ацилира и естерът се отстранява като се получава 7-циано-7-ациламидоцефалоспорин, като се използват процедурите, описани по-горе.

7-формилцефалоспорините се получават чрез превръщане на 7-хидроксимети л- 7-а ци ла м идо-цефа л оспора нова киселина или съответната 3-СН₂А децефалоспоранова киселина с окисляващ агент като пиридинхромов триоксид до получаване на 7-формилното съединение. Това последно цефалоспориново съединение се превръща до съответния 7-карбоксипродукт чрез меко окисляващи агенти, като сребърен оксид.

7-хало-субституираните цефалоспорини съгласно изобретението се получават като 7-хало-7азидомеждинното съдинение с формула VII се под10 ложи на редукция до получаване на съответното 7-хало-7аминосъединение и това междинно съединение се ацилира до съответното 7-ациламино-7халоцефалоспорин. Полученият естер 15 след това се разцепва и се превръща в съответната негова карбоксиматна сол по известните начини, например чрез третиране с трифлуорооцетна киселина и воден разтвор на база.

Съгласно друго изпълнение новите 7-хидрокарбилокси и 7-хидрокарбилтиоцефалоспорини могат да се получат по следната схема:

сн₂а където Rj и А има дефинираните погоре значения и G означава хидрокарбилокси- или хидрокарбилтио-.

Съгласно посочената по-горе последователност, изходното съединение, естер на 7-диазосъединение, означено като III, взаимодейства с хипохалит в алкохол или тиол, или с алкохол в присъствие на положителен халоген, като N-халоамид, например Nбромоацетамид, N-бромосукцинимид, 45 N-бромофталимид и други, които реагират като съответния хипохалит. Полученият 7-хало-7-хидрокарбилок17 си или хидрокарбилтиоестер /XXIII/ често е смес от епимери при 7-мо място, които могат да се разделят чрез хроматография. Когато се получава само един епимер, той може да се уравновеси като смес от еипмери чрез третиране с неорганичен халид в полярен разтоврител. За епимеризиране на тези междинни съединения обикновено се използва литиева сол на подходящ халид в диметилформамид. След това 7-хало-7-хидрокарбилоксиили хидрокарбилтиопродуктът може да взаимодейства с азид, като литиев азид, като образува 7-хидрокарбилокси или хидрокарбилтио-7-азидоцефалоспоранатов естер /XXIV/. Последното съединение след това може да бъде редуцирано или с водород, или с неорганичен редуциращ агент, като се получава междининят 7-хидрокарбилокси или хидрокарбилтио-7-аминоестер /ХХУ R-H/.

Последното съединение може да се ацилира до получаване на субституирания цефалоспоринов естер. В друг случай редукцията на междинното азидосъединение може да се направи в присъствие на ацилиращ агент, за да се получат тези естери директно. Тези съединения след това могат да се превърнат до желания цефалоспорин с формула XXV или негова сол съгласно процедурите, описани по-горе.

Различните методи, описани по-горе, могат да имат за резултат полу5 чаването на частичен епимер при 7мо място или смес от епимери при 7мо място, например 7а-хало-73-Р₁ или 7р-хало-7а-И₁ съединение. Когато се получи смес от епимери, те могат лес10 но да се разделят по методи, например хроматографски, които са добре познати на специалистите. В някои случаи, когато се получи само един епимер, той може да бъде еквилибри15 ран, за да се получи смес от епимери по известните на специалистите методики.

Съгласно друго изпълнение на изобретението, новите продукти се по20 лучават също по нов метод, при който ацилната група при 7-ациламидоцефалоспорин се замества с различен ацилов субституент. В съгласие с този нов метод 7-ациламидоцефалоспо25 рин взаимодейства с ацилиращ агент, за да се получи междинния 7-диациламидоцефалоспорин, съдържащ два различни ацилови субституенти и след това оригиналната ацилова група се 30 отцепва, като се получава новият 7ациламидоцефалоспорин. Този процес се илюстрира със следващата схема:

AcHN

сн₂а

където А представлява ацилна група A', R/ и R_p представляват респективно субституенти, дефинирани като A, R_p и R', или могат да бъдат превърнати отново в тях чрез отстраняване на някоя защитна или блокираща група.

При метода, описан в посочената по-горе схема, взаимодействието може да се извърши със свободната киселина, въпреки че най-общо е намерено, че е за предпочитане да се блокира или защити карбоксилната група посредством образуване на подходящ естер, който след това лесно може да бъде отстранен в. края на процеса.

Първият етап от този процес обхваща взаимодействие на цефалоспорина или негово производно, в което карбоксилната група е блокирана с ацилиращ агент, за предпочитане с ацилхалид, в присъствието на силилна група, като се получава 7-диациламидното съединение. От продукта след това се отстранява оригиналният ацилов субституент, като се получава цефалоспориново съединение с новия 7-ациламидосубституент.

Първият етап от получаването на диацилирания продукт най-добре се извършва при интимен контакт на цефалоспорина с ацилиращия агент в подходяща среда от разтворител в присъствие на три-субституирано силилно производно на електроотрицателно субституиран амид. Температурата, при която се извършва реакцията, не е особено критична и температурите от около -20°С до около 100°С са най-подходящи, въпреки че се предпочитат температури от около 25°С до 40°С. Различни разтворители, които не съдържат активен водород като хлороформ, ацетонитрил, метиленхлорид, диоксан, бензен, халобензен, тетрахлорметан и диети лов етер са най-подходящи като среда за реакцията.

Различни трихидрокарбилсилилови съединения, при които хидрокарбилният субститиент е нисш алкил /с 1 до 6 въглеродни атома/, арил като фенил или аралкилна група като бензилна, могат да се използват в метода съгласно изобретението. Тези съединения лесно се получават при взаимодействие на еквимолекулни количества от трихидрокарбилсилилхалид с отрицателно субституиран амид или имид. Най-общо се предпочита да се използва три-нисшалкилсилилово производно и по-специално триметилсилилово производно, тъй като този продукт е евтин и лесно достъпен. Отрицателно заместени амиди и имиди, които трябва да бъдат споменати, са сукцинамид, фталимид, цианоацетамид, трифлуороацетамид, бензамид, р-нитробензамид, трихлороацетамид, сулфонамид и други. Особено полезни тринисшалкилсилилови производни са N-триметилсилилтрифлуороацетамид, N-триметилсилилфталамид.

Посочените по-горе реакции се предпочита да се извършват с цефалоспориново съединение, в което карбоксигрупата е блокирана или защитена, тъй като се получават максимални добиви от желания продукт с такива производни. За целта карбоксисубституентът се блокира чрез образуване на подходящ естер като бензилов, бензхидрилов, р-нитрофенилов, триметилсилилов, трихлороетокси, р-метоксибензилов, фталимидометилов или сукцинимидометилов естер, които лесно се отстраняват по добре известни на специалистите методи. Най-общо се предпочита да се блокира или защити всяка налична аминогрупа в изходното цефалоспориново съединение, тъй като с такива производни се получават максимални добиви от желаните продукти. За предпочитане групите се блокират със субституенти, които лес19 но могат да бъдат отстранени. Такива групи са добре известни на специалистите. Например аминогрупата найудобно се блокира с група като трихлороетоксикарбонил, трет.-бутоксикарбонил, бензоилметоксикарбонил, триметилсилил, р-метоксибензилокси, о-нитрофенилтио и подобни.

Етапът на отцепване на първоначалната ацилна група може да бъде осъществен по няколко начина, като се продължи реакционното време чрез прибавяне на алкохол като нисш алканол или нисш алкилтиол или чрез хидролиза във воден разтвор, съдържащ малко количество киселина или база. В някои случаи отцепването се извършва чрез прибавяне на нисш алканол или нисш алкилтиол, съдържащ от 1 до 6 въглеродни атома, аралканол като бензилов алкохол или съответния тиол. Отцепването дава желаното моноацилирано цефалоспориново съединение или може също да има за резултат получаването на смес от моноацилни съединения. В последния случай желаното моноацилно цефалоспориново съединение се получава чрез методи за разделяне, например хроматография, които са добре познати на специалистите.

Методът съгласно това изпълнение на изобретението е особено подходящ за заместване на аминоадипоилна група на 7-(аминоадипоиламидо) странична верига на цефалоспорини като тези, получени при ферментация и производни на същите, имащи други субституенти на 3-то място. Така съгласно конкретно изпълнение на този метод цефалоспориново съединение като цефалоспорин С или 7-(О-5'-амино-5'-карбоксивалерамидо)-3-карбамоилметил-7-метокси-3-цефем-4-карбоксилна киселина или производни на същите, взаимодейства с ацилиращ агент в присъствието на трисубституиран силилов радикал, като се получава Ίдиациламидо производното, което има две различни ацилни групи. Диацилираният продукт може селективно да се разцепи, като се отстранява а-аминоадипоилната група и се получава желаното друго 7-ациламидоцефалоспориново съединение. Въпреки че цефал оспори новото съединение може да бъде трансестерифицирано съгласно метода, установено е, че процесът се улеснява и се получават максимални добиви от новото 7-ациламидо съединение при оптимални условия, при които амино- и карбоксисубституентите на цефал оспори новото съединение се блокират и защитават при изпълнението на метода съгласно изобретението. Различните блокиращи или защитни групи, споменати по-горе, са подходящи за целта. Например при заместването на а-аминоадипоилната странична верига на цефалоспорините, посочени по-горе, с друга ацилна група, като се следва предпочитаното изпълнение съгласно изобретението, двете карбоксигрупи на 4-то място и карбоксигрупата на аминоадипоилния субституент се блокират и аминогрупата се защитава по подходящ начин. Полученото блокирано производно взаимодейства с ацилиращия агент, за предпочитане киселинен халид като хлорид, в присъствието на трисубституирано силилно производно на отрицателно субституиран амид или имид, като се получава 7-диациламидо производното. През време на тази ацилираща реакция се осъществява в известна степен отцепване на а-аминоадипоилната група, но по-голямата част от продукта се получава под формата на диацилирано производно.

Когато защитната група на аминосубституента на аминоадипоилната част, катотрихлороетоксикарбонил или трет.-бутоксикарбонилна група се от20 странява чрез подходящи средства, настъпва селективно отцепване на аминоадипоилната група. Това отстраняване на защитната група на аминофункци ята очевидно води до вътрешна циклизация на аминоадипоилната група, което осигурява отцепването на групата като α-карбоксилов естер с формула.

ROOC^n

Проведените във връзка с метода изследвания сочат, че това е механизмът на такова отцепване, което обяснение не трябва да бъде обвързващо, тъй като по-нататъшни изследвания могат да установят , че продуктът се отцепва и извлича по някакъв друг начин. Обяснението за това как настъпва отцепването се дава за по-добро разбиране на настоящето изобретение.

Отцепването на защитните групи на амино- и карбоксифункциите се извършва в съответствие с методите, известни на специалистите. Например трихлороетоксикарбонилната група се отстранява при взаимодействие с цинк и оцетна киселина, а трет.-бутоксикарбонилна и бензидрилна групи се отделят чрез реакция с трифлуоро оцетна киселина.

Съгласно друг аспект на изобретението, новите 7-диациламидосъединения, получени съгласно метода, не само са полезни като междинни съединения 15 за получаването на моноацилирани цефалоспорини, но са и полезни антибактериални продукти, активни срещу различни патогенни микроорганизми.

По-пълно разбиране на метода съг20 ласно изобретението се осигурява от описаното илюстративно изпълнение, което следва. Така 7-(О-5'-амино-5'карбоксивалерамидо)-3-карбамоилоксиметил-7-метокси-3-цефем-4-карбок25 силна киселина се превръща в съответното 7-(2-тиенилацетамидно) съединение съгласно метода при следната последователност на реакциите:

СООН

CHjOCONH,

COOH o

II

COCH₂CC1,

I

NH OH

I II I

HC-(CH₂),C —N

COOH ο

COOH

CHjOCONH,

O II οι NH I HC-(CH₂)₂C —N

СООСНф₂ ο

OCH₂CC1₂

O H II I

CHjOCONHj сооснф₂ o jy

II сн,

C - OCH₂CC1₂ I

NH O ,

I II '

НС-(СН,)₂С —N

I

СООСНф₂ O

CHjOCONH, сооснф₂

CHjOCONH, ο

CHjOCONH,

COOH сооснф₂

В посочения процес изходното съединение е ацилирано чрез реакция с трихлороетоксикарбонилхлорид, като се получава N-трихлороетоксикарбонилното производно, което след алкилиране с дифенилдиазометан се превръща в дибензхидрилов естер. Реакция на полученото цефалоспориново съединение с триметилсилилтрифлуороацетамид и 2-тиенилацетилхлорид дава 7-(D-5-трихлоретоксикарболинамино-5'-карбоксивалерил)-(2-тиенилацетаиламино) съединение. Тази аминоадипоилна група след това се отцепва посредством реакция с цинк в присъствието на киселина, като се получава бензихидриловият естер на 3карбамоилоксиметил-7-(2-тиенилацетамидо)децефалоспориновата киселина, който по-нататък се деблокира, за да се отстрани бензхидрилната група и да се получи свободната киселина. Този продукт може да бъде превърнат в сол съгласно методите, известни на специалистите.

Други ацилиращи агенти като тези, дефинирани в R по-горе, могат да бъдат използвани вместо 2-тиенилацетилхлорид, показана в посочената схема, за да се получи съответното 7ациламидоцефем съединение. Като се използват тези ацилиращи агенти, е необходимо да се избягва употребата на ацилиращи агенти, съдържащи субституенти, които могат да бъдат засегнати през време на реакцията. Така амин-, карбокси- или хидроксисубституенти на ацилиращия агент трябва да се блокират или защитят чрез групи като тези, споменати по-горе, като след това последователно бъдат от странени. Други специфични ацилиращи агенти, които могат да бъдат споменати, са фенилацетилхлорид, 2фурилацетилхлорид, тиофеноксиаце10 тилхлорид, а-азидофенилацетилхлорид и подобни. В друг случай други ацилиращи агенти като анхидриди или смесени анхидриди могат да се използват вместо киселинни халиди. Този 15 метод на трансацилиране е ценен принос в областта, тъй като той осигурява средства за получаване на цефалоспорини, съдържащи различни 7-ациламидосубституенти вместо аминоади20 поиламидогрупа и с това се избягва необходимостта първо да се превръща известния цефалоспорин в съответното съединение на 7-аминоцефалоспоранова киселина и след това да се аци25 лира този продукт. В допълнение към използването на цефалоспорини, получени чрез ферментация като изходни продукти съгласно метода, могат да бъдат използвани производни на це30 фалоспорини, съдържащи други субституенти на 3-то място вместо карбамоилоксиметил или ацетоксиметилния субституент като 3-субституенти с обща формула СН₂А, дефинирани по-го35 ре. В друг случай могат да се получат други 3-субституирани цефалоспорини, например от 3-ацетоксиметил7-ациламидоцефалоспорини, съгласно методи, добре познати на специалис40 тите.

Примери за други цефалоспорини, притежаващи 7-метокси- или 7-водороден субститиент, които могат да бъдат получени по описания метод и ко45 ито могат да бъдат споменати, са показани в следващата таблица

7-ациламидосубституент

3-субституент ch₂conh — ^1ch₂conh — φ—S—CH₂—CONH—

F

ch₂conh—

-CH,

-CH, ίθ

CH₃ —ch₂ocon^

H — ch₂oconh₂

HC—N —ch₂conh

CH₃(CH₂)₃SCH₂—CONH—

H₃C

ch₂conh— _X ^CH3

-ch₂n^ ch₃ —CH₂OCH₃

Cl

I

CH₂—CH₂ —CH,OCON ' \ TT

Един алтернативен път за получаване на 7-Я₁-7-аминосъединенията с формула IX, посочена по-горе, включва взаимодействие на 7-амино съединение с формула II, посочена по-горе, с ароматен алдехид, като се получава иминоприсъединително съединение, третиране на това иминоприсъединително съединение с определен реагент, даващ 7-R] Шифова база - присъединително съединение и след това 30 регенериране на аминочастта. Този метод не е част от настоящото изобретение, но е описан и за него се претендира в GB 13008 от 16.03.1972.

Конкретно този алтернативен път 35 може да бъде използван за получаване на съединения със следната формула:

където А и R_g са дефинирани по-горе и Rj е нисш алкил, нисш алкокси-, нисш алкилтио-, нисш алканоил, нисш халоIX

CHjA алкокси, нисш халоалкилтио-, хало-, нисш халоалкил, нисш алканоилокси, /α-хидрокси/ нисш алкил/, а-хидрок23 си/ нисш алкенил, β-субституирани етиленови производни, алил, бензил, циано-, нитрозо-, карбамоил-, карбонисш алкокси-, сулфо-, сулфонил; нисш алкилсулфо-, фосфо-, нитро-, карбокси- и дитиокарбокси.

Изходният продукт е 7-NH₂ съединение с формула II, посочена погоре, който взаимодейства с ароматен алдехид, за предпочитане такъв, който притежава поне един о- или р-електоронотрицателен субституент, избран от групата, състояща се от нитро, метилсулфонил, циано-, карбоксилни производни и подобни. Предпочитаният реактив е р-нитробензалдехид.

Изходният продукт и ароматният алдехид се смесват заедно в приблизително еквимоларни количества в инертен разтворител. Подходящи разтворители са диоксан, ацетонитрил, диметилформамид, диметилсулфоксид, бензен, толуен и подобни. По желание алдехидът може да се използва в молекулярен излишък. Реакцията протича лесно при температура от порядъка от температура на околната среда до температурата на кипене под обратен хладник на разтворителя. Тъй като тази кондензация е равновесна реакция и водата е един от продуктите на реакцията, тя се отстранява от активно участие в по-нататъшните реакции по някой от многобройните обичайни методи, включително посредством ацеотропна дестилация, молекулни сита или боратни естери. Специфичният метод зависи от точните параметри на реакцията. Реакцията се извършва чрез изпаряване на разтво5 рителя. След това иминопроизводното се улавя и се използва в следващия етап.

Последният включва субституиране на R, групата при въглеродния 10 атом, съседен на иминоазота. Тази реакция настъпва в присъствието на инертен разтворител, като тези изброени по-горе, и в допълнително присъствие на органична или неорганич15 на база. Предпочита се да се използват органични бази като третични амини или пиридин. Специфичен терциерен амин, който се предпочита, е диизопропилетамин, въпреки че все20 ки терциерен нисш алкиламин може да бъде използван. Неорганични бази като NaH, NaOH, KON, карбонатни или бикарбонатни соли и други също могат да се използват. Например ре25 акцията може да се проведе в „меко стъкло“, което съдържа достатъчно разтворима неорганична база, за да катализира реакцията.

Специфичните реагенти, които се 30 използват при реакцията с иминосъединението, за да се получи в резултат избраната R] група, зависи от желаната R] група.

Следващата таблица е от значение 35 за определяне на всеки реактив с оглед на крайната Rj група.

Реактив	R1
нисш алкил сулфат или халид	нисш алкил
нисш алканоилхалид	нисш алканоил
нисш алкилпероксид	нисш алкокси
халонисш алкилпероксид	нисш халоалкокси
нисш алкилдисулфид	нисш алкилтио
халонисш алкилдисулфид	нисш халоалкилтио

терц.бутилхипохалит или перхалометилхипохалит халонисш алкан нисш алканоилпероксид формалдехид или нисш алкилалдехид реакционно способен нисш алкилкетон реасционно способени етиленови производни алилхалид бензилахид цианогенен бромид нитрозилхалид карбамоилхалид нисш алкил халоформиат сулфурилхлорид сулфамоилхлорид нисш алкилсулфонилхалид фосфорен оксихлорид ацетонцианхидриннитрат въглероден диоксид карбодисулфид хало халонисш алкил нисш алканоилокси (α-хидрокси) нисш алкил (α-хидрокси) разклонен нисш алкил (β-субституиран) етил алил бензил цианонитрозокарбамоил карбонисш алкокси сулфосулфамоил нисш алкилсулфо фосфонитрокарбоксидитиокарбокси ,,/α-хидрокси/ нисш алкил“ се използва за означаване на група с формулата

Н ι

- с - он ι R където R е водород или алкил с 1 до 6 въглеродни атоми.

„Реакционноспособен нисш алкил кетон“ се използва за означаване на кетон с формулата

О

II

R' - С - R където единият от R' и R е халогенирана нисш алкилна група, като халогенсубституираният въглерод е съседен на карбонилната функция; или единият от R' или R е алкилкарбонилна група. Карбонилната група е съседна на карбонила на кетона; другият от R' или R е нисш алкил. Така за илюстрация един тип „реакционно способен нисш алкилкетон“ е

XО

III

X' - С - С - R 25ι

X където X е хало-, X е хало- или водород и X' е хало, водород или нисш алкил; и R е нисш алкил.

Другият тип е

О О II II R - С - С - R където R е водород или нисшалкил и

R е нисш алкил, халонисш алкил, нисш алкокси, или нисш халоалкокси. „(α-хидрокси) разклонен нисш алкил“ означава група с формулата ⁴⁰ X

I

X' - С - X

I ^{R ОН} или

R'

I

- C - OH

I c = o

I R където X, X', X, R' и R са, както e дефинирано по-горе.

„Реакционно способно етиленово производно“ се използва за означение на етиленово ненаситено съединение, което се активира от присъствието на една или повече силно отдаващи електронни групи, например съединения с формула СН₂= СНУ, в която У е

-С = 0, - NO,, - CN, -С-0 -СН,, CF,

I ² II ^{3 3}

Н О и подобните им се включват в тях.

Терминът ,,/β-субституиран/ етил“ се използва да се означи следната група — СН₂ - СН₂У в която У е същото, посочено по-горе.

Като се следва реакцията между иминосъединението и реагентът за образуване на новите 7-R' съединения, иминочастта се регенерира до амино-.

Това регенериране се извършва посредством аминолиза или хидразинолиза в присъствието на каталитично количество киселина. За предпочитане се използва анилинхидрохлорид, който служи и като източник на амин и като киселина. Когато се използват хидразинови производни като фенилхидразин, 2, 4-динитрофенилхидразин и подобни, се прибавя киселина. Могат да се използват и други хидразини или амини. Предпочитана среда са нисшите алканоли, като метанол, етанол и подобни. Могат да се използват обичайните киселини или бази. Например могат да се използват хидрохлорид на р-толуенсул фоновата киселина или анилин. Единственото ограничение е да не настъпва нежелана хидролиза или увреждане на пръстена.

7-К₎-7-аминоцефалоспорановата киселина и естерите на 7-R_|-7-aMHHOдецефалоспорановата киселина с формула IX по-горе, получени по този начин, могат да бъдат превръщани в цефалоспоринови съединения, като се спазват процедурите, описани по-горе.

Етапът на ацилиране на 7-амино съединенията с формула IX по-горе се извършва чрез взаимодействие на аминосъединение с ацилна киселина в присъствието на активиращ агент от типа на дициклохексилдиимид, с ациланхидрид, с ацилхалид като киселинен хлорид или с активиран естер на киселина като р-нитрофенилов естер. В процеса на редуктивно ацилиране, 7-азидосъединенията с формула VIII, посочена по-горе, редуктивното ацилиране за предпочитане се извършва в присъствието на ациланхидрида.

Следващите примери илюстрират изобретението, без да го ограничават.

Пример 1.

А. Бензилов естер на 7-диазоцефалоспоранова киселина

Смес от 10 g натриев нитрит, 4, 5 g р-толуенсулфонатна киселина, бензилов естер на 7-аминоцефалоспоранова киселина, 300 ml метиленхлорид и 300 ml вода/лед се разклаща в делителна фуния. Прибавя се монохидрат на р-толуенсулфоновата киселина 1,6 g на три порции в продължение на 20 мин. В продължение на това време делителната фуния се разклаща силно. Слоят от метиленхлорид се отделя, суши се над натриев сулфат и се изпарява под намалено налягане до 4-0 ml.

Б. Бензилов естер на 7-азидо-7бромоцефалоспоранова киселина

Към разтвора от бензилов естер на

7-диазоцефалоспоранова киселина в 40 ml метиленхлорид се пирбавя 40 ml нитрометан и полученият в резултат разтвор се охлажда на ледена баня. Към този разтвор се прибавят 80 ml триетиламониев азид в метиленхлорид, получен както е описано по-долу. Към тази реакционнна смес след това се прибавят 40 ml метиленхлорид, съдържащ бромоазид, приготвен както е описано по-долу при добро разбъркване. След като престане отделянето на газ, се прибавят 200 ml, 1 N натриев тиосулфат и сместа се разклаща силно.-След това органичният слой се отделя и се прибавят 200 ml вода. Към сместа се прибавя твърд натриев бикарбонат на малки порции докато водната фаза запази рН 7 след разбъркване. Органичният слой се отделя и се изпарява под намалено налягане, като се използват 4, 8 g суров бензилов естер на 7-азидо-7-бромоцефалоспоранова киселина под формата на кафяво масло. По-нататък продуктът се пречиства чрез хроматография върху 120 g силикагел, като се използва за елуиране на продукта хексан/ бензен в съотношение 1:1 и 1:3. Фракциите, съдържащи чистия продукт, се обединяват и се изпаряват, като се получава бензилов естер 7-азидо-7бромоцефалоспоранова киселина. ИЧ /теч. филм/: 4, 7μ /азид/, 5,60 μ/ βлактамен карбонил/, 5,75 μ /естери/. ЯМР /CDCI3/ ТМС /100 MHz/:

2,01 δ /С, ЗН, СН,С - О/,

II о

3,42 δ /АВ, 2Н, S - СН₂/, 4,68 и 4,71δ /синглети, С-6 водороди/. Тънкослойна хроматография върху силикагел при използване на 1 % метанол и хлороформ - R_f=0,70.

Разтворът на триетиламониев азид се приготвя чрез смесване на 6,0 g натриев азид, 20 ml вода и 50 ml ме тиленхлорид, охлаждане на тази реакционна смес до 0°С и прибавяне на 6 ml концентрирана сярна киселина. Получената в резултат реакционна смес се оставя да се разбърква в продължение на 10 мин, слоевете се разделят и водният слой се промива с малко количество метиленхлорид, който се прибавя към предварително отделената метиленхлоридна фаза. След изсушаване с калциев хлорид, метиленхлоридният разтвор се неутрализира до рН 7 с триетиламин и крайният обем се довежда до 100 ml с метиленхлорид.

Разтворът от бромоазид се приготвя чрез охлаждане на смес, състояща се от 26 g натриев азид, 80 ml метиленхлорид и 6,4 g бром до 0°С, прибавяне на 20 ml концентрирана хлороводородна киселина, реакционната смес се разбърква на ледена баня в продължение на 3 ч, разделя се органичната фаза, промива се водната фаза с малко количество метиленхлорид, което се прибавя към отделената органична фаза и се довежда обемът до 100 ml с метиленхлорид.

С. Бензилов естер на 7-азидо-7-метоксицефалоспоранова киселина

Разтвор на бензилов естер на 7азидо-7-бромоцефалоспоранова киселина в метанол се тритера с един еквивалент сух сребърен флуороборат. Бързо се образува тъмножълта утайка. Сместа се разбърква при 22°С в продължение на 2 и 3/4 ч. Твърдото вещество се отделя чрез филтриране и филтратът се изпарява като дава суров бензилов естер на 7-азидо-7-метоксицефалоспоранова киселина. Суровият продукт се хроматографира върху силикагел, като се използва 2% хлороформ в бензен. Желаният продукт има ЯМР /CDCI₃™^C/ частично, 100 MHz/, 2,02 δ /S, ЗН, СН₂С-О/,

3,60 δ /С, ЗН, ОСН₃/, ИЧ/теч. филм/ силна абсорбция при 4,7μ /азид/, 5,60 μ /β - лактам/, 6,76 μ /естери/. Тънкослойна хроматография върху силикагел С с 1 % метанол в хлороформ R_f=0,65.

Д. Бензилов естер на 7-ацетамидо-7-метоксицефалоспоранова киселина

След от 70,5 mg бензилов естер на 7-азидо-7-метоксицефалоспоранова киселина, 69,5 mg платинов окис и 5,0 ml оцетен анхидрид се хидрогенира при атмосферно налягане в продължение на 16 ч. Разтворителят се изпарява под намалено налягане и суровият продукт се хроматографира върху 12 g силикагел, като се използва хлороформ и хлороформ с 1-5% метанол. Суровият бензилов естер на 7ацетамидо-7-метоксицефалоспоранова киселина се елуира с 1 % метанол в хлороформ. Продуктът има ИЧ /течен филм/ 3,0 μ /NH/, 5,60 μ /β лактамен карбонил/, 5,75μ /естери/, 5,93 и 6,60 μ /амид/ и никаква абсорбция при 4,7 μ /азид/. ЯМР CDCI₃™^S /частично, 100 MHz/:

2,016 /S, СН₃С-О/, 2,07 и 2,10 6

О /синглети, CH,C-NH, 3,506 /синглет, О

ОСН₃/, 5,206 /синглет, С-6 водород/. ТСХ R_f = 0,40 върху силикагел G с 5% метанол в хлороформ.

Е. Калиева сол на 7-ацетамидо-7метоксицефалоспоранова киселина

Разтвор от бензилов естер на 7ацетамидо-7-метоксицефалоспоранова киселина /25mg/ в 3 ml 1:1 воден метанол се хидрогенират, като се използва 25 mg 10% Pd/C катализатор при

40.6,895 kN/m² на водорода в продължение на 1ч. Сместа се филтрира и pH на филтрата се нагласява на 8 с калиев бикарбонат. Водният разтвор се лиофилизира, като се получава калиева сол на 7-ацетамидо-7-метокси цефалоспоранова киселина.

Пример 2.

A. Бензхидрилов естер на аминоцефалоспоранова киселина

Към суспензия от 6,8 g /до 0,025 mol/ 7-аминоцефалоспоранова киселина в 300 ml свободен от пероксид диоксан при стайна температура при разбъркване се прибавя 4,3g /0,022 mol/ монохидрат на р-толуенсулфонова киселина. Бистрият разтвор се концентрира под вакуум и се промива два пъти с диоксан. Остатъкът се разтваря в 300 ml диоксан при стайна температура и в продължение на 15 мин на капки се прибавя разтвор от 10g /0,05 mol/ дифенилдиазометан в 25 ml диоксан. Виненооцветеният разтвор се разбърква допълнително още 30 мин, след което се прибавя 25 ml метанол да неутрализира излишъка от C₂CN₂. Сместа се концентрира под вакуум и остатъкът се разпределя между 200 сс. СН₂С1₂ и 200 ml вода, съдържаща 10 g К₂НРО₄ (pH 8,5). Органичната фаза се промива с вода, суши се над Na₂S0₄ и се концентрира под вакуум до масло. Маслото се разбърква със 100 ml етер в продължение на 1 ч. Утайката се филтрира, промива се с етер и се суши до постоянно тегло 4,7 g /43%/, точка на топене 126-128°С. Анализ: изчислено: С 63,0; Н 5,01; N 6,37, намерено: С 62,7; Н 5,18; N 5,18. ИЧ в СНС1₃ е

5,5 μ /β-лактам С = 0/ и 5,8μ /естер С=0/. ЯМР в СДС1₃ е 1,856 /синглет, ΝΗ./; 2,0 6 /синглет, СН₃С/; 3,45 6 о /дублет, СН₂С/; 4,86 /синглет, СН₂ОАс/; 4,7 6 /дублет, С₆Н; 4,9 6 дублет, С Н/; 6,986 /дублет, ^^ЧСН/;

Φ^ζ и 7,4 6 /синглет, фенил/.

B. Бензхидрилов естер на 7-диазоцефалоспоранова киселина

Към разбърквана смес от 1,6 g

NaNO₂, 30 ml вода и 40 ml CH₂CI₂ при 0°C се прибавя 880 mg /0,002 mol/ естер, след това разтвор на 760 mg /0,004 mol/ р-толуенсулфонова киселина в 5 ml вода за няколко мин. Сместа се разбърква при 0°С в продължение на 20 мин, след което органичната фаза се отделя, промива се с 1x10 ml вода, суши се над натриев сулфат при 0°С, филтрира се и се концентрира под вакуум при стайна температура, като дава 900 mg стъкловидна маса. ИЧ: 4,8μ /силна Ν=Ν/,

5,6 μ /β-лактам С=0/ и 5,8 μ /естерна С - 0/, ЯМР в СДС1₃ е 2,0 δ /синглет, СН₃С=0/; 3,4 δ /дублет, CH₂S/;

4,8 δ /синглет, СН₂ОАс/; 5,6 δ /синглет, С₆Н/; 6,98 δ /синглет, СНС1ф и 7,4 δ /синглет, фенил/.

С. Бензхидрилов естер на 7-бром7-азидоцефалоспоранова киселина

Към разтвор на 900 mg бензхидрилов естер на 7-диазоцефалоспоранова киселина в 20 ml СН₂С1₂ и 10 ml CH₃NO₂ при 0°С се прибавя наведнъж цялото количество Et₃ N+NH₃, след това разтвор на BrN₃, след което се прибавят 50 ml вода, после твърд натриев бикарбонат до pH 8.

Органичният слой се отделя и се екстрахира с 2x20 ml вода, суши се над натриев сулфат и се концентрира под вакуум като дава 900mg /83%/.

ЯМР спектъра отговаря на структурата. Тънкослойна хроматография на силикагел с хлороформ показва главно петно при R₍ 0,2. Хроматография на 900 mg суров продукт върху 25 g силикагел с хлороформ дава 400 mg /39% / материал, даващ едно петно във вид на масло. ИЧ в хлороформ: 4,72 μ /Ν₃/, 5,56 μ /β-лактам С=0/ и 5,75 μ /естерна С=0/.

ЯМР в деутерохлороформ: 2,0 δ /синО глет, СН₃С/; 3,38 δ /CH₂S/;4,Ί δ /синглет, С₆НО/; 4,94 δ /СН-О/, 6,95 δ /синглет, ф^СН/;и 7,48 δ/синглет, фенил/.

Приготвяне на разтвор от BrN3

Към 8 ml СН₂С1₂ при 0°С се прибавя 2,66 g /0,04 mol/ натриев азид, последван от 0,65 g /0,0042 mol/ бром. Към тази разбърквана смес при 0°С се прибавя на капки 2 ml концентрирана хлороводородна киселина. Сместа се разбърква при 0°С в продължение на три часа.

Органичният слой се декантира и водният слой се екстрахира с 1x5 ml СН₂С1₂. Обединената органична фаза се съхранява при -10°С.

Приготвяне на Et₃N_H+N₃ - разтвор

Към суспензия от 1,5 g натриев азид в 5 ml вода и 10 ml СН₂С1₂ при -10°С до 0°С се прибавя на капки 4 ml 50% сярна киселина. Органичната фаза се излива във водна паста и водният екстракт се промива с 1x5 ml СН₂С1₂. Обединената органична фаза се суши над СаС1₂. От декантираният HN₃ разтвор се довежда до pH 7 с Et₃N и се съхранява при -10°С.

Д. Бензхидрилов естер на 7-метокси -7-азидоцефалоспоранова киселина

Към разтвор на 400 mg /0,00072 mol/ бромазид в 30 ml метанол се прибавя 150 mg /0,0008 ml/ AgBF₄. Сместа се разбърква на тъмно в продължение на 2 1/2 ч. Сместа се концентрира под вакуум и остатъкът, смесен с 50 ml СН₂С1₂, се филтрира. Филтратът се екстрахира двукратно с наситен разтвор на натриев бикарбонат два пъти с вода, суши се над безводен магнезиев сулфат и се концентрира под вакуум, като се получават 300 mg /83% / кристали. Точка на топене 145-148°С. ИЧ в СНС1₃ е 4,72 μ /Ν₃ ивица/, 5,6 μ /β-лактам/ и 5,7 μ /естер С = 0/, ЯМР е 2,0 δ /синглет, СН,С/; 3,4 δ /CH.S/; 3,6 δ /син3 II ί глет, ОСН₃/; 4,88 δ /синглет, С₆Н/; 4,95/СН₂О/; 6,98 δ/синглет, ^>СН/; и 7,4δ /синглет, фенил/.

Анализ: изчислено С 58,4; Н 4,45; N 11,3; S 6,5; намерено С 58,56; Н 5 4,65; N 11,30; S 5,70.

Пример 3.

A. бензхидрилов естер на 7-метокси-7-аминоцефалоспоранова киселина

1,0 g бензхидрилов естер на 7-ази- Ю до-7-метоксицефалоспоранова киселина се разтваря в 100 ml диоксан. 1,0 g платинов оксид се прибавя и реакционната смес се разбърква под азот при атмосферно налягане в продължение на 1 ч. Прибавя се друго количество от 1,0 g платинов оксид и реакционната смес отново се поставя под водород и се разбърква в продължение на 3 ч. докато азидът напълно взаи- 20 модейства, което се установява с ИЧ анализ на аликвотни части. Разтворителят се отстранява под намалено налягане, остатъкът, смесен с 50 ml хлорофом, се филтрира през силикагел G 25 в хлороформ в 60 ml синтерована стъклена фуния. Продуктът се елуира с хлороформ, докато се съберат 200 ml хлороформ. Хлороформът се отстранява под намалено налягане, като се 30 получава 0,632 g бензхидрилов естер на 7-метокси-7-аминоцефалоспоранова киселина, който се ацилира директно без пречистване. Изходното съединение се получава по описаните в 35 пример 1 процедури, като се изхожда от бензхидрилов естер на 7-аминоцефалоспоранова киселина.

B. Бензхидрилов естер на 7-метокси-7-/2-тиенилацетамидо/цефалоспо- 40 ранова киселина

0,632 g бензхидрилов естер от Ίметокси-7-аминоцефалоспоранова киселина се смесва с 25 ml метиленхлорид и охлажда до 0°С, 0,6 ml 2-тиенил 45 ацетилхлорид се прибавя на капки в пордължение на 30 секунди, послед вани от 0,6 ml пиридин 60 секунди покъсно. Реакционната смес се разбърква при 0°С в продължение на 15 мин и се излива в натрошен лед. Сместа се разбърква и органичният слой се отделя и се промива веднъж с 20 ml вода, веднъж с 20 ml натриев бикарбонат и още веднъж с 20 ml вода. Ме тиленхлоридът се суши и изпарява до сухо, като дава 1,417 g суров продукт. Този материал се нанася на колона от 60 g силикагел в бензен и колоната се елуира с бензен, като се събират фракции по 100 ml, последвани от 300 ml метиленхлорид/бензен 1:1 в 3 фракции и 500 ml метиленхлорид в 5 фракции. Продуктът се отделя от колоната чрез елуиране с 400 ml хлороформ в 4 фракции, като дава 0,592 g. Този материал се разтваря в 25 ml метиленхлорид и се разбърква при стайна температура с 20 ml разтвор на 0,120 g натриев бикарбонат във вода за половин час. Слоевете се разделят и органичният слой се промива с вода, суши се и се изпарява до сухо, като дава 0,420 g бензохидрилов естер на 7-метокси-7-/2-тиенилацетамидо/-це фалоспоранова киселина, който по казва 1 петно на тънкослойна хроматографска плака. ИЧ: 3,05 μ /ΝΗ/; 5,62 μ /β-лактамен С-0/; 5,75 μ /естерна С = 0/; 5,92μ /амиден С = 0/;

ЯМР: 2,6-3,2 тау /С₆Н₅ и

протони/; 4,94Tay/S, 6Н/, 5,05тау g /СН₂-ОАс/; 6,11 тау /S

6,52 тау/S, ОСН₃/,6,64 _Tay/-CH₂-S/;

7,99 тау /S, СН₃ - С=0/

С. Натриева сол на 7-метокси-7/ 2-тиенилацетамидо/цефалоспоранова киселина

0,420 g бензхидрилилов естер на 7-метокси-7-/2-тиенилацетамидо/це30 фалоспоранова киселина се разтваря в 3,5 ml анизол и се третира с 10 ml трифлуорооцетна киселина при стайна температура в продължение на 10 мин. Трифлуорооцетната киселина и анизолът се отстраняват под намалено налягане, като температурата се поддържа по-ниска от 40°С, и остатъкът се смесва с 25 ml хлороформ и се обработва с 20 ml вода, съдържаща 0,120g натриев бикарбонат. Сместа се разбърква в продължение на половин час при стайна темпуратура и органичната фаза се отделя и се промива с вода. Обединената водна фаза се промива двукратно с метиленхлорид и се лиофилизира, като дава 0,382 g натриева сол на 7-метокси-7-/2-тиенилацетамидо/ -цефалоспоранова киселина под формата на кафеникаво твърдо вещество. ИЧ: 5,65 μ /β-лактам/, 5,91 μ /амиден карбонил/; ЯМР: /DMSOD₆/: 2,65 тау /синглет/ и 3,06 тау /дублет/ /тиенилови протони/; 5,04 тау /сенглет/ и 3,06 тау /дублет/ /тиенилови протони/, 5,04 тау /синглет, 6 Н/;

5,16 тау, кв. /СН-О-£СН₃/; 6, 19 тау

П ⁰ /синглет^Б^сн 6,65 тау /синглет, ОСН₃/; 6,77 тау /-S-CH₂/; 8,01 тау /СН₃—С=0/.

Пример 4

Тиоцианат на 7-метокси-7-/2-тиенилацетамидо/-3-дезацетокси-3-пиридинцефалоспорановата киселина

0,100 g натриева сол на 7-метокси-7-/2-тиенилацетамидо/-цефалоспоранова киселина се разтваря в 100 ml вода, съдържаща 50 ml пиридин, 5 ml 85% фосфорна киселина и 0,475 g калиев тиоцианат. Реакционната смес се разбърква при 60°С в продължение на 5 ч. и се охлажда до стайна температура. Реакционната смес се разрежда с вода до общ обем 20 ml и се екстрахира 5 пъти с по 5 ml порции хлороформ. Хлороформът се отстранява от водната фаза чрез изпаряване под вакуум и водната фаза след това се охлажда до 0°С и се подкислява до pH 2. Сместа се оставя да стои при 0°С в продължение на 2 ч и утаеното твърдо вещество се отстранява чрез филтриране и се суши като дава 0,015 g тиоцианат на 7-метокси-7-/2-тиенилацетамидо/-3-дезацетокси-3-пиридинцефалоспорановата киселина под формата на бледо твърдо вещество. ИЧ:

4,83 μ /CNS—/, 5,62 μ /β-лактам/. R_f 0,61/BAW 3:1:1, на хартия/.

Пример 5

А. Бензхидрилов естер на 7-метокси-7-/2-тианафтен-2-ацетамидо/цефалоспоранова киселина

330 mg /1,57 mm/ бензотиофен-2ацетил хлорид се прибавя в 1 порция към разтвор от 330 mg /0,75 mm/ бензхидрилов естер на 7-амино-7-метоксицефалоспоранова киселина в 10 ml метиленхлорид при 0°С. След една минута се прибавя 330 ml сух пиридин и хомогенната реакционна смес се разбърква 15 мин при стайна температура и се излива в 10 ml вода. Органичният слой се промива веднъж с 3 ml студен воден 5%-ен разтвор на натриев бикарбонат и веднъж с 3 ml студена вода и се суши над натриев сулфат. Разтворителят се отстранява под вакуум при стайна температура и суровият продукт се хроматографира на

2,1 cm /външен диаметър/ колона, съдържаща 30 g силикагел с метиленхлорид. Всички по-малко полярни онечиствания, включително азида от предишния стадий, се елуират с 400 ml метиленхлорид. След това елуентът се сменя с хлороформ, за да се отдели продуктът. Всички фракции, съдържащи продукта, се обединяват и се промиват с 5%-ен натриев бикарбонат и вода. Разтворът се суши над натриев сулфат и се изпарява до сухо под вакуум, като се получават 301 mg бенз31 хидрилов естер на 7-метокси-7-/2тианафтен-2-ацетамидо/цефалоспоранова киселина, като златножълто масло. ИЧ: 6,65 μ /β-лактам/, 5,78 μ /естер/, 5,95 μ /амид/. ЯМР: 8,02 тау 5 /-ОССН,/; 6,52 тау /-0СН7, 6,08 ^{00 11} z^S тау /СН-C-NH-/, 4,94 тау/НС ( /,

5,0-5,2 тау <-СН₂ОССН₃), 2,5 -3,1 тау 10 /ароматни протони/. ТСХ: Силикагел G, 5% етилацетат /метиленхлорид R= 0,37.

Б. Натриева сол на 7-метокси-7/ 2-тианафтен-2-ацетамидо/цефалос- 15 поранова киселина

2,0 ml анизол и 5,9 ml трифлуорооцетна киселина се смесват и се прибавят към 300 mg бензхидрилов естер на 7-метокси-7-/2-тианафтен-2-ацета- 20 мидо/цефалоспоранова киселина и реакционната смес се разбърква в продължение на 10 мин при стайна температура. Излишъкът от анизол и трифлуорооцетна киселина се отстра- 25 нява под вакуум и остатъчният анизол и трифлуорооцетна киселина се отстраняват чрез поставяне на колбата директно на високовакуумна помпа за 15 мин. Остатъкът тъмно масло се раз- 30 бърква в 15 ml смес от бензен /етилов етер /1:1/. Малко количество от неразтворимата гума се разтваря чрез прибавяне на 5 ml 5%-ен разтвор на натриев бикарбонат във вода. Орга- 35 ничният слой се промива с вода и обединените водни слоеве се лиофилизират, като се получава 185 mg натриева сол на 7-метокси-7-/2-тианафтен-

2-ацетамидо/цефалоспоранова кисе- 40 лина под формата на бледожълт прах. ЯМР: 6,18 тау /-CH₂CNH-/, 8, 13 тау /-О = С-СН₃/, 6,52 тау /-ОСН₃/.

Пример 6

Бензхидрилов естер на 7-амино-7- 45 метоксицефалоспоранова киселина

500 mg платинов окис се прибавя към разтвор на 500 mg /1,07 ммола/ бензхидролов естер на 7-азидо-7-метокси цефалоспоранова киселина в 50 ml р-диоксан в 250 ml облодънна колба. Реакционният съд се поставя под водород при стайна температура и атмосферно налягане със силно разбъркване с магнитна бъркалка. След един час се прибавя 500 mg пресен платинов оксид и реакцията продължава при същите условия в продължение на още 3 часа. Диоксинът се отстранява под вакуум при стайна темпуратура и остатъкът се разбърква в 5 ml хлороформ. Катализаторът се отстранява чрез прекарване на сместа през 15 g силикагел G, набит във фуния от синтеровано стъкло. Продуктът се елуира с 400 ml хлороформ, като се използва вакуум. Хлороформът се изпарява под вакуум, като се получават 300 mg бензхидрилов естер на 7-амино-7метоксицефалоспоранова киселина под формата на жълто масло.

Пример 7

Хидрохлорид на бензхидроловия естер на 7-метокси-7-/р-гуанидинофенилацетамидо/цефалоспорановата киселина

Към разтвор от 250 mg бензхидрилов естер на 7-амино-7-метоксицефалоспоранова киселина, разтворен в

1,5 ml сух диметилформамид, се прибавят на една порция при охлаждане и разбъркване 1,15 g р-гуанидинофенил ацетилхлорид и 0,15 ml пиридин. Реакционната смес се разбърква при 5°С в продължение на 5 мин и при стайна температура още 10 мин. Разтворът се разрежда с 15 ml метиленхлорид и се екстрахира 3 пъти с 15 ml вода. Метиленхлоридният разтвор се суши и изпарява до сухо под вакуум и остатъкът се хроматографира върху 20 g силикагел. Елуира се с хлороформ, след това със смес етанол/хлороформ 1:1, като се получават 100 mg хидрохолорид на бензхидрилов естер на 7-метокси-7-/р-гуанидинфенилацетамид/цефалоспоранова киселина. ТСХ върху силикагел, като се използва 1:1 етанол/хлороформ показва едно петно с R_f=0,6. ИЧ: 6,5 μ (лактам),

5,8 μ (естер).

В. 7-метокси-7-/р-гуанидинфенилацетамид/-цефалоспоранова киселина

Разтвор от 88 mg от посочения погоре естер и 0,7 ml анизол, разтворен в 1,8 ml трифлуорооцетна киселина, се държи при стайна температура 10 мин. Разтворът се изпарява на високовакуумна помпа 5 мин и остатъкът се обработва с етер до твърд продукт. След декантиране на етера, твърдият остатък се разбърква с 50 ml вода и се филтрира. Бистрият филтрат се лиофилизира, като се получават 40 mg 7-метокси-7-/р-гуанидинфенилацетамид/-цефалоспоранова киселина. Хартиена хроматография, като се използва бутанол — оцетна киселина във вода 3:1:1, показва едно петно с R_f0,25, което дава положителен Сакагучи тест и активност срещу В. subtilys. ИЧ: 5,7μ (естер, рамо), 5,65 μ (лактам).

Пример 8

Натриева сол на 7-метокси-7-/2фурилацетамидо/-цефалоспоранова киселина

Бензхидрилов естер на 7-метокси7-азидоцефалоспоранова киселина 1,00 g се хидрогенира в 100 ml диоксан за един час с 1 g PtO₂, след това още 3 ч с още един грам РЮ₂. Разтворителят се отстранява под вакуум при температура под 30°С. Остатъкът се смесва с хлороформ и се филтрира през слой от около 2,54 cm силикагел (за тънкослойна хроматография), промива се грижливо с хлороформ, общ обем около 500 ml. След отстраняване на хлороформа под вакуум се получава бензхидрилов естер на 7-метокси-7-аминоцефалоспоранова кисе лина. Прибавя се 40 ml метиленхлорид и след това при 0°С се прибавя първо 0,7 ml фурилацетилхлорид и след това 1 ml пиридин. След 25 мин при разбъркване при 0°С се прибавя вода и разбъркването продължава още няколко минути. Слоевете се разделят и органичната част се промива последователно с 1 % водна Н₃РО₄, вода и наситен воден разтвор на натриев бикарбонат. След сушене на метиленхлоридния разтвор с магнезиев сулфат, филтриране и изпаряване на разтворителя, се получава бензхидрилов естер на -7-(2-фурилацетамид) -цефалоспоранова киселина. Пречиства се чрез хроматография върху 60g неутрален силикагел (Bpinkmann 70-325 меша ASTM) и елуиране с 4:1 хлороформ - етилацетат. R_f стойността върху колоната е 0,69-0,45, а на ТСХ в същата система е 0,69-0,57, едно петно. ИЧ спектър: (CHCI3 разтвор) има ивици при 3,0 μ (Ν-Η), 5,61μ (βлактам), 5,76μ (естери) и 5,9μ (амид). ЯМР спектърът с CDC1₃ има ивици при 8,05 тау /ЗН, синглет, -СОСН₃/, 6,65, 6,70 тау (2Н, S-CH-/, 6,55 тау (ЗН, синглет, -ОСН₃), 6,32 тау (2Н, синглет, фурил -СН₂-), 4,85, 5,05, 5,15, 5,35 тау (2Н, АВ квартет, I = 14 Hz; -СН₂ОАс), 4,97 тау (1Н, синглет, С₆~Н), 3,72 тау (2Н, мултиплет, фурил β-Η), 3,09 тау (1Н, синглет, -СН₂), 2,7 тау (6Н, мултиплет, фенил и фурил а-Н).

0,57 g от съединението се обработва при 0°С за 5 мин с 0,8 ml анизол и 4,0 ml трифлуорооцетна киселина. Трифлуорооцетната киселина и анизолът се отстраняват при температура под 30°С във вакуум, прибавя се още 2 ml анизол и се изпарява както по-горе. Остатъкът се смесва с няколко ml вода, съдържаща 0,1 g натриев бикарбонат и се лиофилизира на прах, който се промива грижливо с етер и се суши, като се получава 0,45 g натриева сол на 7-метокси-7-/2-фурилацетамид/-цефалоспоранова киселина. ИЧ спектър: (СНС1₃ разтвор) има ивици при 3,1μ (широка, Ν-Η), 5,67 μ (β-лактам), 5,75 μ (естери), 5,92 μ (амид) и 6,18 μ (COONa). ЯМР спектър в D₂O има ивици при 7,92 тау (ЗН, -СОСН₃), 6,60, 6,66 тау (2Н,

S-CH-), 6,47 тау (ЗН, -ОСН₃), 6,20 тау (2Н, фурил -СН₃), 5,38 тау (HDO), 5,13 тау (2Н, -СН₂ОАс), 4,88 тау (1Н, С₆-Н), 3,63 тау (2Н, фурил β-Η), 2,53 тау (1Н, фурил α -Н). У В спектърът в pH 7 буфер има L_MaK(. 263 mm Е%=141. R_f на ТСХ (силикагел, ацетон - АсОН 9:1) е 0,68.

Пример 9

А. Бензхидрилов естер на 7-метокси - 7-тетразол и л а цета м и д- цефалоспоранова киселина

Към разтвор от 1,17 g бензхидрилов естер на 7-амино-7-метоксицефалоспоранова киселина в 100 ml метиленхлорид, охладен при 0-5°С в ледена баня, се прибавя 1,78 ml пиридин при разбъркване и след това охладен разтвор на 1,17 g тетразолилацетилхлорид в 100ml метиленхлорид. Сместа се оставя да реагира в продължение на 10 мин при 0-5°С. След това се разклаща с 200 ml с pH 2 фосфатен буфер. Метиленхлоридният слой се суши и изпарява. 1,2 g от суровия продукт се елуират през 48 g силикагел като се използва хлороформ като елуент. Желаният продукт се елуира с 2% метанол/хлороформ, като се получава 450 mg бензхидрилов естер на 7-метокси-7-тетразолилацетамидцефалоспоранова киселина. ЯМР: 8,0 тау (ацетил синглет), 6,53 тау (SCH₂),

4,84 тау (6Н, синглет), 3,0 тау (синглет, СН на бензхидрил), 2,6 тау (синглет, ароматен) ,1,1 тау (тетразол Н). ТСХ върху силикагел в 5% метанол/ хлороформ R_f= 0,28.

В. Натриева сол на 7-метокси-7тетразолилацетамидоцефалоспоранова киселина

Смес от 680 mg бензхидрилов естер на 7-метокси-7-тетразолилацетамидоцефалоспоранова киселина, 4,4 ml анизол и 12,2 ml трифлуорооцетна киселина се разбъркват при стайна температура за 8 мин. Излишната киселина се изпарява под намалено налягане и остатъкът се промива двукратно с тетрахлорметан и след това трикратно - с хексан. Твърдият остатък се разтваря в етилацетат, довежда се до pH 5,8 с разтвор на натриев бикарбонат, екстрахира се с вода, суши се чрез замръзване, като се получава 420 mg натриева сол на 7-метокси-7тетразолилацетамидоцефалоспоранова киселина.

Пример 10

7-метокси-7-/1 /1 Н/-тетразолилацетамид/-3-/5-метил-1,3,4-тиадиазолтиометил/цефам-4-карбоксилат

Смес от 420 mg натриева сол на 7-метокси-7-тетразолилацетамидцефалоспоранова киселина , 168 mg 2-метил-5-меркапто-1,3,4-тиадиазол и

16.8 ml фосфатен буфер с pH 6,4 се нагрява на парна баня за 1/2 час. Реакционната смес се довежда до pH

4,85 и се екстрахира с 25 ml етилацетат. Водният слой се довежда до pH

1.8 с 2,5 N разтвор на солна киселина и се екстрахира с етилацетат. Етилацетатът се отстранява под намалено налягане и остатъкът се промива трикратно с етанол за отстраняване на следи от етилацетат. След това се смесва с етанол и вода, довежда се до pH 6,5 с разтвор на натриев бикарбонат, обработва се с въглен и се филтрира. Етанолът се изпарява и водният слой се суши на студено, като се получава 210 mg натриева сол на Ίметокси-7-(1 (1Н) -тетразолилацетамид)-3-(50 метил-1,3,4-тиадиазол34 тиометил)-цефем-4-карбоксилна киселина. УВ λ Н₇О 273 Е% 155. ЯМР: 7,28 тау /синглет, метил при тиадиазола/, 6,42 тау /синглет на метоксигрупа/, 0,74 тау/синглет, тетразол Н/.

Пример 11.

А. Бензхидрилов естер на 7-аминодезацетоксицефалоспоранова киселина в 1,5 вода в 5-литрова тригърлена колба, снабдена с фуния за прикапване, се прикапва 3,5 g борен трифлуорид в 80 ml диоксан. Сместа се разбърква 1 ч /рН 2,2/, прибавя се 1,5 1 ацетон и сместа се разбърква 10 мин /рН 2,4/. Прибавя се дифенилдиазометан 31,4 g, 0,162 мола в 85 ml ацетон на капки, при добро разбъркване в продължение на 4 ч, като през това време суспунзията се разрежда. Сместа се филтрира и твърдият продукт се суши на въздуха, промива се добре с хлороформ, като се получава

3,8 g възстановен изходен продукт.

Тези 3,8 g изходен продукт се рециклират, като се използва 750 ml вода, 1,2 g BF₃ в 30 ml диоксан, 750 ml ацетон и 11 g Ph₂CN₂ в 30 ml ацетон, както е описано по-горе.

Филтратите от двата цикъла се изпаряват под намалено налягане за отстраняване на ацетона. Водните остатъци се екстрахират с хлороформ /3x250 ml, 3x150 ml/. След сушене на екстрактите хлороформ с магнезиев сулфат и изпаряване се получава 45 g суров продукт, който се хроматографира върху 125 g силикагел, като се използва хлороформ и смес от хлороформ-метанол /1-3%/ като елуент. Фракции 3-8 се обработват отделно с етер.Кристали се получават от фракции 4—7 - първото количество, т. на топене 133-143°С, 5,58 g; второто количество, т. на топене 95-125°С, 0,52g.

Филтратите и съседните фракции от посоченото по-горе хроматографиране се обединяват и хроматографи рат повторно както е посочено по-горе. Фракции 4-12 се обработват с етер. Фракция 9 кристализира добре, като дава трето количество, точка на топене 133-142°С, 1,47 g.

Общият добив на бензхидрилов естер на 7-аминодезацетоксицефалоспоранова киселина е 7,57 g. От водната фаза се извлича изходният продукт чрез концентриране под вакуум за отстраняване на водата и довеждане на рН до 3,7. Изходният продукт се утаява при разбъркване. След филтриране, промиване на утайката с вода и ацетон и сушене, се получава 3,19 g възстановен изходен продукт.

Бензхидриловият естер на 7-амино-3-дезацетоксицефалоспорановата киселина се характеризира с точка на топене 146-150°С, ИЧ, ЯМР и елементен анализ. Изчислено за C_2]H₂₀N₂O₃S: С66, 30; Н 5,30; N 7,36. Намерено: С 66,24; Н 5,55; N 7,07.

7-аминодезацетоксицефалоспорановата киселина, използвана като изходен продукт, се получава чрез хидрогенолиза на 7-аминоцефалоспоранова киселина, като се използва катализатор паладий върху бариев сулфат по известни процедури.

В. Бензхидрилов естер на 7-азидо7-бром-З-дезацетоксицефалоспоранова киселина

Смес от 7,57 g бензхидрилов естер на 7-аминодезацетоксицефалоспоранова киселина 2,74 g натриев нитрит, 14,7 ml 2 N сярна киселина, 400 ml вода и 400 ml метиленхлорид се разбърква един час в запушена с тапа, охлаждана с лед колба. Слоевете се разделят, докато са студени. Водният слой се промива с метиленхлорид и обединените СН₂С1₂ слоеве се сушат с магнезиев сулфат и се изпаряват под намалено налягане при < 30°С да около 125 ml разтвор на бензхидрилов естер на 7-диазоцефалоспо35 ранова киселина.

През време на посоченото по-горе взаимодействие сместа се разбърква, приготвя се триетиламониев азид и бромазид. Смес от 11,7 g натриев азид,

9,7 ml концентрирана сярна киселина, разредена до 40 ml с вода, и 190 ml метиленхлорид се разбърква 30 мин в затворена система на ледена баня. Слоевете се разделят на студено и водният остатък се промива с 10 ml студен метиленхлорид. СН₂С1₂ слоеве се обединяват, сушат се с магнезиев сулфат, като се държат в ледена баня и се разделят на две еднакви части. Към едната се прибавя 4,9 ml триетиламин; към другата се прибавя 4,93 g N-бромсукцинимид. Двата разтвора се държат на ледена баня до момента на използване.

7-диазосъединението в около 125 ml метиленхлорид в 500 милилитрова облодънна колба, снабдена с тръбичка калциев хлорид и разбърквана с магнит се охлажда в баня от твърд СО₂/ацетон до -40°С (вътрешна температура). Температурата на банята се поддържа при -40°С до -50°С през време на реакцията. Наведнъж се прибавя разтворът на триетиламониев азид. Бромазидният разтвор се прибавя в продължение на 5 мин. при -30°С до -25°С. Колбата се отстранява от банята и се оставя да повиши температурата до 0°С в продължение на 20 мин.

С реакционната смес се смесват 10 g Ν₂ΗΡΟ₄ в 300 ml вода и слоевете се разделят. Метиленхлоридният слой се суши с магнезиев сулфат и се изпарява, като се получава 10,3 g суров продукт, който се хроматографира върху 125 g силикагел, като се използва бензол за елуент. Когато жълтото оцветяване достигне долната част на колоната, се събират следните фракции: фракция 1-1,38 g; фракция

2-1,3 g; общ добив - 5,1 g. Двете фракции кристализират незабавно.

Аналитична проба от бензхидрилов естер на 7-азид-7-бром-3-дезацетоксицефалоспоранова киселина, точка на топене 122°С, се характериза с ИЧ, ЯМР и елементен анализ. Изчислено за C₁₉H₁₇N₄O₃S: С 51,97; Н 3,53; N 11,54. Намерено: С 53,23; Н 3,59; N 11,63.

C. Бенхидрилов естер на 7-азид7-метокси-З-дезацетоксицефалоспоранова киселина

Приготвя се разтвор от 5,1 g (10,5 ммола) бензхидрилов естер на 7-азид7-бром-З-дезацетоксицефалоспоранова киселина в 50 ml метиленхлорид и 200 ml метанол. Прибавя се пиридин 0,844 ml, 10,5 ммола, и 2,084 g сребърен флуорборат 10,7 ммола в 10 ml метанол и реакционната смес се разбърква при 22°С в продължение на 16 1/2 ч. Сместа се филтрира и филтратът се изпарява под намалено налягане. Остатъкът се хроматографира върху 125 g силикагел, като се използва бензен за елуент. Фракция 1 се събира, когато жълтото оцветяване стигне долния край на колоната. Фракции 2-9 се обединяват и обработват с метанол. Кристалите метоксиазид имат точка на топене 115-117°С, 3,156 g и се характеризират с ИЧ, ЯМР и елементен анализ. Изчислено за C₂₂H₂₀N₄O₄S: С 60, 54; Н 4,62; N 12,84. Намерено: С 60, 42; Н 4,36; N 12,93.

D. Бензхидрилов естер на 7-/D-aазидофенилацетамид/-7-метокси-3-дезацетоксицефалоспоранова киселина

Смес от 1,51 g бензхидрилов естер на 7-азид-7-метокси-3-дезацетоксицефалоспоранова киселина, 150 ml диоксан и 1,5 g платинов оксид се разбърква под азот за 1 час. Прибавя се още 1,5 g катализатор и сместа се хидрогенизира още един час при намаляващо налягане /<35° С/. Остатъкът се смесва с хлороформ и се пропуска през силикагел — диатомеева пръст /1:1/ в 120 ml синтерована фуния. Събират се около 500 ml елуент. Филтратът се изпарява и процесът се повтаря в 60 ml синтерована фуния.

Филтратът, около 500 ml, се изпарява под намалено налягане и остатъкът се суши с азот, като се получава 2 g бензхидрилов естер на 7-амино-7-метоксидезацетоксицефалоспоранова киселина.

Бензхидролов естер на 7-амино-7метоксидезацетоксицефалоспоранова киселина се смесва с 50 ml метиленхлорид и се разбърква с магнит на ледена баня. Към разтвора се прибавя

1,65 g D-а-азидофенилацетилхлорид. След 3 мин се прибавя 1,4 ml пиридин. Разтворът се разбърква на ледена баня 25 мин, излива се в 50 ml ледена вода и слоевете се разделят. Метиленхлоридният слой се промива с 40 ml разреден разтвор на натриев бикарбонат и 50 ml вода и се суши една нощ в хладилник под магнезиев сулфат. Сместа се филтрира, изпарява се и се суши, като се получава 2,0 g продукт. Продуктът се хроматографира върху 100 g силикагел, като се използва бензен и бензен/хлороформ като елуент. Фракции 16-20 бензен/хлороформ 1:3 съдържат продукта бензхидрилов естер на 7-(О-а-азидофенилацетамид)7-метокси-З-дезацетоксицефалоспоранат (843 mg), който се характеризира с ИЧ и ЯМР.

Е. 7-(О-а-азидофенилацетамид)-7метокси- 3 - дезацетокси цефал оспора нова киселина

Разтвор от 708,4 mg бензхидрилов естер на 7-(О-а-азидофенилацетамид)-7-метокси-3-дезацетоксицефалоспоранова киселина в 2 ml анизол се охлажда на ледена баня и се прибавят 8 ml трифлуорооцетна киселина. Реакционният разтвор се държи при 0°С 10 мин, като се разклаща отвреме-навреме. Разтворът се изпарява под намалено налягане, примива се с анизол и се изпарява двукратно. Остатъкът се смесва с 30 ml метиленхлорид и се екстрахира с 3x5 ml наситен воден разтвор на натриев бикарбонат. Обединените водни фази се промиват с 2x5 ml метиленхлорид и pH се коригира до 1,8 с 2,5 N HCI и след това се екстрахира с 4x10 ml етилацетат. Екстрактите се сушат над магнезиев сулфат и се изпаряват под намалено налягане при <45°С, след което се слагат директно на помпа. Полученият продукт (487,4 mg) се характеризира с ИЧ и ЯМР.

Пример 12

7- (D-а-аминофенилацетамид)-Ίметокси-3-дезацетоксицефалоспоранова киселина

Към охлаждан с лед разтвор от

487,4 g 7-(П-а-азидофенилацетамид)7-метокси-З -деза цетокси цефал оспоранова киселина в 6 ml оцетна киселина и 9 ml вода се прибавя 3,1 g прахообразен цинк. Сместа се разбърква на ледена баня 10 мин и след това се филтрира. Твърдият продукт се промива с 40 ml вода. Обединените водни филтрати се насищат със сероводород. След филтриране филтратът се лиофилизира, като се получава 0,5 g суров продукт. Суровият продукт се разтваря във вода и още веднъж се лиофилизира двукратно, като се получава 400 mg продукт, който се характеризира с ИЧ, ЯМР, електрофоретична подвижност, реакция с нинхидрин и УВ 262,5 mg, ε= 5770/.

Пример 13

А. Бензхидрилов естер на 7-(D-aазидо-2-фенилацетамид)-7-метоксицефалоспоранова киселина

Към разтвор от 1 g бензохидрилов естер на 7-амино-7-метоксицефало-споранова киселина в 25 ml метилен37 хлорид при 0°С се прибавя 1,1 g D-aазидофенилаценилхлорид в 15 ml метиленхлорид и след това 1 ml пиридин. След 15 мин разбъркване при 0°С сместа се екстрахира с 2x5 ml студена вода, 3x5 ml 1 %-на водна фосфорна киселина, 3x5 ml наситен воден разтвор на натриев бикарбонат и 2x5 ml вода. Метиленхлоридният разтвор се суши над магнезиев сулфат, филтрира се и се концентрира под намалено налягане, като се получава 1,1 g бензхидрилов естер на 7-/Ц-а-азидо-

2-фенилацетамид)-7-метоксицефалоспоранова киселина във вид на масло. Този продукт се хроматографира върху 60 g неутрален силикагел и продуктът се елуира с хлороформ. След изпаряване на разтворителя се получава 600 mg продукт, чиято R_f стойност на колоната е 0,069 - 0,047 и на тънкослойна хроматограма (силикагел, СНС1₃) е 0,25, единствено петно. ИЧ спектър: (разтвор на СН1₃) показва ивици при 3,0 μ (Ν — Н), 4,74 μ (азид), 5,6 μ (β-лактам), 5,76 μ (естер) и 5,88 μ (амид). ЯМР-спектър: (деутерохлороформ) има ивици при 8,05 тау (ЗН, синглет, -СОСН₃), 6,65 тау (зублет, 2Н, S -СН₂~), 6,55 тау (ЗН, синглет, -ОСН₃), 4,85, 5,05, 5,15,

5,35 тау (2Н, АВ квартет, 1-14 Hz, -СН₂ОАс), 4,97 тау (1Н, синглет, СО-Н), 4,89 тау (1Н, синглет, /N₃/C-H/, 3,09 тау (1Н, синглет, -СНО₂), 2,65, 2,75 тау (15Н, фенил).

D. 7-(Ц-а-азидо-2-фенилацетамидо)-7-метоксицефалоспоранова киселина

Продуктът, получен съгласно пример А, посочен по-горе (600 mg) се обработва в пордължение на 5 мин при 0°С с 1 ml анизол и 5 ml трифлуорооцетна киселина. Получената реакционна смес се изпарява при 30°С, при 0,1 mm налягане и след това двукратно се обработва с анизол и отново се изпарява. Така полученият остатък се разтваря в 25 ml метиленхлорид и се екстрахира с 4x3 ml метиленхлорид, довежда се до pH 1,8 1 с 5%-на фосфорна киселина и се екстрахира с 3x10 ml етилацетат. Етилацетатният разтвор се суши с магнезиев сулфат и се изпарява, като се получава 370mg 7-ф-а-азидо-2-фенилацетамидо/-7метоксицефалоспоранова киселина. ИЧ спектър (СНС1₃): 3-4 μ (СООН),

4,74 μ (азид), 5,62 μ (β-лактам), 5,75μ (естер), 5,85 μ (амид), около 8 μ (киселинен С=0); ЯМР спектър (CDCI₃): 7,92 тау (ЗН, синглет, -СОСНЗ), 6,65 тау (2Н, дублет, S-CH₂~), 6,51 тау (ЗН, синглет, -ОСН₃), 4,96 тау (2Н, дублет, —СН₂ОАс), 4,92 тау (1Н, синглет, С₆~Н), 4,83 тау (1Н, синглет, ф (N₃) С-Н), 2,55 тау (5Н, фенил).

С. 7-(Ц-а-амино-2-фенилацетамидо)-7-метоксицефалоспоранова киселина

Към разтвор на 620 mg 7-(О-а-азидо-2-фенилацетамидо)-7-метоксицефалоспоранова киселина в 6,2 ml оцетна киселина и 9 ml вода се прибавя

3,1 g цинков прах и разтворът се разбърква в продължение на 6 мин при 0°С. Цинкът се филтрира и се промива с 60 ml студена вода. Обединените филтрати се насищат при 0°С с хидрогенсулфид и се филтрират през инфузорна пръст. Филтратът се промива с 3x50 ml етилацетат и водният разтвор се затопля под намалено налягане, за да се отстрани разтвореният етилацетат, и накрая се лиофилизира, като се получава 480 mg 7-(D-aамино-2-фенилацетамидо)-7-метоксицефалоспоранова киселина под формата на бял прах. Този продукт съдържа 1 еквивалент оцетна киселина и 2 еквивалентна вода и 2% амоняк като ацетат или антибиотична сол. Спинкоанализът показва 1,58 микромола /mg фенилглицин (84% от тео38 ретичния). Тегловният анализ показва 17,8% загуба на тегло при 110°С (99% от теоретичното). Титриране: инфлексия при pH 5,7 и 8,7, pH 1/2 =7,0, EW 476 (теоретично за ацетат дихидрат = 515). Електрофорезата при pH 7 показва единично петно като моноанийон. Изчислено за C₁₉H₂₁N₃O_? . 2Н₂О . АсОН+2% NH₃: С 46,2; Н 5,7; N 8,8; S 5,6. Намерено: С 47,41; Н 4,99; N 9,48; S 6,36. Дестилацията от алкални и титрирането на дестилата показва 2% NH₃ /УВ: /рН 7 буфер/: Хмакс. =263; Е % 116 / е=6170/. ЯМР спектър (ЮОМХц, D₂O) има ивици при 7,65 тау (АсОН, около 1 еквивалент), 7,61 тау (синглет, -СОСН₃),

6,17 тау (синглет, -ОСН₃), 6,02, 6,19, 6,45,6,62 тау (АВ квт, J=Hz,S-CH₂-); 2,13 тау (синглет, фенил); HOD при 5 тау екранира другите протони. ИЧ спектър (Нуйол): 2,8-4,5 μ (ΝΗ₃+),

5,65 μ (β-лактам), 5,85 μ (естер), 6,2-

6,3 μ (СОО-).

Пример 14

А. Бензхидрилов естер на 7-/2карбокси-2-фенилацетамидо/-7-метоксицефалоспоранова киселина

Към разтвор от 0,5 g бензхидрилов естер на 7-амино-7-метоксицефалоспоранат в 15 ml метиленхлорид се прибавя монобензхидрил фенилмалонилхлорид, получен както е описано по-долу, и след това 0,5 ml пиридин. Получената реакционна смес се разбърква 30 мин и след това се прибавя 12 ml вода. Водната смес се разбърква 5 мин и слоевете се разделят. Частта от метиленхлорида се промива с 2,5 N HCI, с вода, двукратно с воден разтвор на натриев бикарбонат и се насища с натриев хлорид. След това слоят с разтворителя се суши над магнезиев сулфат, филтрира се и се изпарява при 25°С под намалено налягане, като се получава 0,695 g бензхидрилов естер на 7-(2-карбокси-2-фенила цетамидо/-7-метоксицефалоспоранова киселина. Естерът се хроматографира върху 50 g неутрален силикагел и се елуира с хлороформ, като се получава 400 mg продукт под формата на жълто-кафява стъкловидна маса. ИЧ: 3,03 μ (NH), 5,62 μ (β-лактам), 5,78μ (естер), 5,88 μ (амид). ЯМР /СС1₄):

8,18 тау (ЗН, синглет, ацетил), 7,0 тау (2Н, S-CH₂-), 6,80, 6,73 тау (ЗН дублет, диастереомерни ОСН₃-групи), 5,2 тау (4Н, мултиплет, -СН₂О~, С₆ протон, малонилна СН), 3,17 тау (2Н, СНО₂), 2,8 тау (20 Н, ароматни), 2,0 тау (1Н, амиден NH).

Монобензхидрилов естер на фенилмалонилхлоридът, използван по-горе, се получава по следния начин. Към разтвор от 19,25 g фенилмалонова киселина в 165 ml етилацетатът се прибавя разтвор на 25 g дифенилдиазометан в 100 ml етилацетат в продължение на 15 мин при 15-20° С. Разтворът се разбърква още 10 мин и се прибавя 500 ml вода и при 15°С се прибавя 50% натриев хидроксид в достатъчно количество за алкализиране на сместа. Слоят с разтворителя се отделя от сместа, екстрахира се двукратно с разтвор на натриев бикарбонат във вода. Обединените водни разтвори се промиват двукратно с етилацетат, охлаждат се, подкисляват се със солна киселина и се екстрахират три пъти с етилацетат. Етилацетатните екстракти се промиват двукратно с вода, веднъж с наситен разтвор на натриев хлорид и след това се сушат над магнезиев сулфат. След това разтворителят се изпарява при температура, по-ниска от 25°С под намалено налягане до масло, което се прекристализира из 200 ml 1:3 етер в петролев етер, като се получава 20,9 g монобензхидрилов естер на фенилмалонова киселина с точка на топене 119,5°С - 122°С. Към суспензия от 0,7 g от този моноестер в 2,5 ml вода се прибавят 2,10 ml 0,962 N натриев хидроксид. Разтворът се разбърква в продължение на 3 мин, филтрира се и се лиофилизира, като се получава натриева сол на моноестера. Към тази натриева сол се прибавя 5 ml бензен и суспензията се обработва при 0°С с

1,5 ml оксалилхлорид. След 10 мин при 0°С и 5 мин при 25°С сместа се изпарява при температура, по-ниска от 25°С под намалено налягане и остатъкът двукратно се концентрира из тетрахлорметан. Под суха атмосфера продуктът в 5 ml тетрахлорметан се филтрира и се концентрира под вакуум, като се получава монобензхидрил фенилмалонилхлорид.

В. Динатриева сол на 7-(2-карбокси-2-фенилацетамидо)-7-метоксицефалоспоранова киселина

Бензхидрилов естер на 7-(2-карбокси-2-фенилацетамидо)-7-метоксицефалоспоранова киселина (400 mg) се обработва при 0°С за 2 мин с 1,2 ml анизод и 6 ml трифлуорооцетна киселина. Полученият продукт от реакцията след това се замразява, изпарява се при ниска температура и висок вакуум, разрежда се с анизол и отново се изпарява при 25°С. Остатъкът, съдържащ свободната киселина, се разбърква в 20 ml едномоларен разтвор на натриев бикарбонат, промива се 4 пъти с малки количества метиленхлорид, подкислява се с HCI, насища се с NaCI и се екстрахира с 4x10 ml етилацетат. Естрактите с разтворителя се промиват двукратно с наситен разтвор на натриев хлорид, сушат се над магнезиев сулфат, филтрират се и се изпаряват под намалено налягане, като се получава 218 mg 7/2-карбокси-2-фенилацетамидо)-7-метоксицефалоспоранова киселина под формата на жълт сироп. Последният се разтваря в 5 ml вода, съдържаща mg натриев бикарбонат, и се лиофилизира. Лиофилизираният остатък се разтваря в 5 ml вода, филтрира се и се лиофилизира отново, като се получава 182 mg динатриева сол на 7(2-карбокси-2-фенилацетамидо)-7-метоксицефалоспоранова киселина. Така полученият продукт се смесва с 550 mg от същия продукт, получен от второ зареждане, и се разтваря в 10 ml вода. Полученият разтвор се филтрира и се лиофилизира, като се получава 647 mg продукт. УВ/рН 7/ λ 265 nm ε = 6300. ЯМР /D,O/: 7,90 тау (ЗН, синглет, ацетил), 6,70,6,54 тау (2Н, 2АВ квартети, диастереомерни S-CH₂-), 6,50, 6,38 тау (ЗН, 2 синглета, диастереомерни ОСН₃), 5,22 тау (2Н, широк синглет, -СН2О-), 4,85 тау (1Н, синглет, С₆ протон), 2,55 тау (5Н, синглет, ароматни). Широкият HOD пикове покриват адсорбцията на малонилния протон. Широкият HOD пикове покриват адсорбцията на малонилния протон. На електрофореза при pH 7 продуктът се движи като дианион, има единствено петно. pH на 10%ен воден разтвор е 8,8. Изчислено за C₂₀H_lgN₂SO₄Na₂+Na₂CO₃+0,4NaHCO₃+ Н₂О; С 38,59; Н 3,09; N 4,21; S 4,81; пепел (като Na) 15,19. Намерено: С 38,99; Н 3,10; N 4,17; S 4,91; пепел (като Na) 15,3.

Пример 15

А. Бензхидрилов естер на 7-азидо7-бензилоксицефалоспоранова киселина

Смес от 2,4 g бензхидрилов естер на 7-азидо-7-бромцефалоспоранова киселина, получена както е описано в пример 2С, и 1,5 g сребърен тетрафлуороборат в 10 ml бензилов алкохол се разбърква при стайна темпуратура в продължение на 3 ч. Сместа се разрежда с 300 ml етер и сребърната сол се отстранява чрез филтриране. Филтратът се промива с воден разтвор на натриев бикарбонат, суши се над натриев сулфат и се изпарява под намалено налягане. Излишъкът от бензилов алкохол се отстранява на помпа с висок вакуум при разбъркване с магнитна бъркалка в продължение на 18 ч и остатъкът се хроматографира на силикагел. Елуиране с хексан, последвано от увеличаващи се концентрации метиленхлорид в хексан и изпаряване на фракциите, съдържащи продукта, дава бензхидрилов естер на 7-азидо-7-бензиоксицефалоспоранова киселина.

B. Бензхидрилов естер на 7-бензилокси-7-фенилацетомидоцефалоспоранова киселина

Разтвор от 1,2 g бензхидрилов естер на 7-азидо-7-бензилоксицефалоспоранова киселина в 25 ml сух етилацетат се хидрогенира в присъствие на

1,2 g катализатор 10% паладий върху въглен в продължение на 18 ч при стайна температура. Катализаторът се отстранява чрез филтриране и фенилацетен анхидрид (1,0g) се прибавя към филтрирания разтвор и сместа се държи в пордължение на 45 мин. при стайна темпуратура. Получената реакционна смес се разрежда с 200 ml етер, прибавя се 200 ml фосфатен буфер с рН 7 и сместа се разбърква енергично в продължение на половин час. Етерният слой се отделя, промива се с вода, суши се и се изпарява под намалено налягане. Остатъкът се хроматографира върху 50 g силикагел и се елуира с 5% етилацетат в метиленхлорид, като след изпаряване се получава бензхидрилов естер на 7-бензилокси-7-фенилацетамидоцефалоспоранова киселина.

C. Натриева сол на 7-бензилокси7-фенилацетамидоцефалоспоранова киселина

Разтвор от 0,5 g бензхидрилов естер на 7-бензилокси-7-фенилацетами доцефалоспоранова киселина в 3,5 ml анизол се обработва с 10 ml трифлуорооцетна киселина при стайна температура в продължение на 10 мин. Трифлуорооцетната киселина и анизолът се отстраняват под намалено налягане при температура по-ниска от 40°С и остатъкът се смесва с 25 ml хлороформ и се обработва с 20 ml вода, съдържаща 0,15 g натриев бикарбонат. Сместа се разбърква половин час при стайна темпуратура и органичната фаза се промива двукратно с метиленхлорид и водният слой и обединените промивни води се смесват и лиофилизират, като се получава натриева сол на 7-бензилокси-7-фенилацетамидоцефалоспоранова киселина.

Пример 16

А. Бензхидрилов естер на 7-азидо7-метилмеркаптоцефалоспоранова киселина

Към разтвор от 2 g бензхидрилов естер на 7-диазоцефалоспоранова киселина, получен както е описано в пример 2В, в 100 ml метиленхлорид при -75°С под атмосфера от азот се прибавя разтвор от 1 ml метилсулфенилхлорид в 10 ml метиленхлорид, като енергично се разбърква. Веднага се отделя азот. След прибавянето на реагента в период от около 10 мин сместа постепенно се довежда до — 5°С за около половин час. Прибавя се наситен разтвор на натриев бикарбонат, органичният слой се отделя и се промива с вода. След сушене над натриев сулфат разтворителят се отстранява при стайна температура под намалено налягане, като се получава бензхидрилов естер на 7-хлор-7-метилмеркаптоцефалоспорановата киселина. Този продукт се разбърква с 20 ml разтвор на триметиламониев азид в метиленхлорид при 0°С -5°С под азот за 1 1/2 ч. След това разтворът се промива със студен наситен разтвор на натриев бикарбонат, с вода и се суши над натриев сулфат. Изпаряване на разтворителя дава суров бензхидрилов естер на 7-азидо-7-метилмеркаптоцефалоспоранова киселина.

B. Бензхидрилов естер на 7-метилмеркапто-7-фенилацетамидоцефалоспоранова киселина

Разтвор от 1,2 g от бензхидрилов естер на 7-азидо-7-метилмеркаптоцефалоспоранова киселина в 25 ml сух етилацетат, съдържащ 0,8 ml диизопропилетиламин, се хидрогенира в присъствие на 1,2 g катализатор 10% паладий върху въглен в продължение на 18 ч при стайна темпуратура. Прибавя се фенилоцетен анхидрид (0,1 g) и сместа се държи в продължение на 45 мин при стайна темпуратура. Сместа се разрежда с 200 ml етер, прибавя се 200 ml фосфатен буфер с pH 7 и сместа се разбърква енергично половин час. Етерният слой се отделя, промива се с вода, суши се и се изпарява, като се получава бензхидрилов естер на 7-метилмеркапто-7-фенилацетамидоцефалоспоранова киселина.

C. Натриева сол на 7-метилмеркапто-7-фенилацетамидоцефалоспоранова киселина

Разтвор на 0,4 g бензхидрилов естер на 7-метилмеркапто-7-фенилацетамидоцефалоспоранова киселина в

3,5 ml анизол се обработва с 10 ml трифлуорооцетна киселина при стайна температура в продължение на 10 мин. Трифлуорооцетната киселина и анизолът се отстраняват при намалено налягане, като се поддържа температура по-ниска от 40°С и остатъкът се разбърква в 25 ml хлороформ и се обработва с 20 ml вода, съдържаща 0,12 g натриев бикарбонат. Сместа се разбърква половин час при стайна температура и органичната фаза се отделя и се промива с вода. Обединената водна фаза се промива двукратно с ме тиленхлорид и след това се лиофилизира, като се получава натриева сол на 7-метилмеркапто-7-фенилацетамидоцефалоспоранова киселина.

Пример 17

A. Бензилхидрилов естер на 7-азидо-7-етоксицефалоспоранова киселина

Към разтвор от 217 mg бензхидрилов естер на 7-азидо-7-бромцефалоспоранова киселина в 15 ml абсолютен етанол се прибавят 31,6 μΐ пиридин и 78 mg сребърен флуороборат и сместа се разбърква при стайна температура в продължение на 2 ч, защитена от светлина и влага. Сместа се изпарява до сухо под вакуум и остатъкът се хроматографира върху 20 g силикагел. Елуиране с хлороформ дава 121 mg бензхидрилов естер на 7-азидо-7-етоксицефалоспоранова киселина с точка на топене 144,5-145°С.

B. Бензхидрилов естер на 7-етокси-7-тиенилацетамидоцефалоспоранова киселина

Разтвор на 320 mg бензхидрилов естер на 7-азидо-7-етоксицефалоспоранова киселина в 30 ml диоксан се разбърква с 320 mg платинов оксид при стайна температура под атмосфера от водород в продължение на 1 ч. Допълнително количество от 320 mg катализатор се добавя и хидрогенирането продължава 5 ч. Сместа се изпарява под вакуум до сухо и остатъкът се разбърква в хлороформ и се филтрира през 4,54 cm силикагел и се изпарява, като се получава бензхидрилов естер на 7-амино-7-етоксицефалоспоранова киселина под формата на жълто масло. То се разтваря в метиленхлорид и към охладения разтвор се прибавя при разбъркване 0,2 ml тиенилацетилхлорид и 0,2 ml сух пиридин. Сместа се разбърква 15 мин при 0°С и след това се излива върху лед и метиленхлоридният слой се отделя, промива се с воден разтвор на натриев бикарбонат, су42 ши се и се изпарява. Остатъкът се хроматографира върху 20 g силикагел. Елуиране с хлороформ дава 120 mg бензхидрилов естер на 7-етокси-7-тиенилацетамидоцефалоспоранова киселина. Тънкослойна хроматография: 2% МеОН в метиленхлорид R_f 0,73. ИЧ:

5,65 μ (лактам); 5,85, 5,95, 6,0 (амид). ЯМР: 8,82 тау (СН₂СН₃), 8,0 тау (синглет, ОСОСН₃), 6,64, 6,67 тау (дублет, SCH₂), 6,14 тау (синглет, тиенил СН₂), 4,96 тау (синглет, 6Н).

С. Натриева сол на 7-етокси-7-тиенилацетамидоцефалоспоранова киселина

Разтвор на 0,9 g бензхидрилов естер на 7-етокси-7-тиенилацетамидоцефалоспоранова киселина в 6,35 ml анизол и 17,1 ml трифлуорооцетна киселина се държи на стайна температура в продължение на 5 мин и след това се изпарява под висок вакуум. Остатъкът се разбърква с вода и метиленхлорид и pH се довежда до 5,8 чрез прибавяне на разтвор на натриев бикарбонат. Водният слой се изпарява и се подкислява до pH 2 и гумообразната утайка се филтрира. Последната се разтваря в бутилацетат, филтрира се и филтратът се разбърква с вода с прибавяне на разтвор на натриев бикарбонат до pH 6,5. Водният екстракт се изпарява и се лиофилизира, като се получава 0,2 g натриева сол на 7-етокси-7тиенилацетамидоцефалоспоранова киселина. Кръгова хартиена хроматография в бутанол-етанол-вода /4:1:5/ дава петно с R_f 0,55. Анализ, изчислено: С 46,74; Н 4,14; N 6,00. Намерено: С 47,73; Н 4,09; N 5,73.

Пример 18

А. Бензхидрилов естер на 7-/dl-aфлуорофенилацетамидо/-7-метоксицефалоспоранова киселина

Към разтвор на 0,9 g бензхидрилов естер на 7-амино-7-метоксицефа лоспоранова киселина в 45 ml метиленхлорид при 0°С се прибавя с разбъркване 0,96 ml d, l-a-флуорофенилацетилхлорид. След 1 мин се прибавя 0,96 ml пиридин и сместа се разбърква 15 мин. След това реакционната смес се излива в лед, разклаща се и метиленхлоридният слой се отделя. Водният слой се екстрахира двукратно с метиленхлорид. Обединените водни слоеве се промиват с воден разтвор на натриев бикарбонат, след това с вода и се сушат над натрий. Разтворителят се изпарява, като остава 1,2 g бензхидрилов естер на 7-(d, l-a-флуорофенилацетамидо)-7-метоксицефалоспоранова киселина. Продуктът в метиленхлоридов разтвор се хроматографира върху 90 g силикагел. Силикагелната колона се промива последователно с 1000 ml метиленхлорид, 500 ml метиленхлорид, съдържащ 5%хлороформ, и след това с 300 ml порции етиленхлорид, съдържащи съответно 10%, 25% и 50% хлороформ. Обединените фракции на 50% - хлороформните елюати се изпаряват под намалено налягане, като се получават 370 mg продукт. Анализ: Изчислено: С 63,56; Н 4,83; N 4,63. Намерено: С 62,71; Н 5,02; N 4,38. ТСХ в 5% етилацетат в метиленхлорид показва две петна с R_f 0,406 и 0,54.

В. Натриева сол на 7-(01-а-флуорофенилацетамид)-7-метоксицефалоспоранова киселина

Към разтвор от 360 mg бензхидрилов естер на 7-(d l-a-флуорофенилацетамид)-7-метоксицефалоспоранова киселина в 2,44 ml анизол се прибавя

6,9 ml трифлуорооцетна киселина и реакционната смес се оставя 15 мин. Сместа се изпарява под намалено налягане и към остатъка се прибавя смес от вода и метиленхлорид. pH на сместа се коригира на 6,8 и водният слой след сушене на студено дава натриев 7-(d

1-а-флуорофенилацетамид)-7-метоксицефалоспоранова киселина, R_f в бутанол-етанол-вода 4:1:5 е 0,41 и 0,60.

Пример 19

A. 3-метил-7р-трихлоретоксикарбоксамидодецефалоспоранова киселина

Към разтвор от 21,4 g З-метил-7аминодецефалоспоранова киселина в 250 ml вода с pH 8,7, коригирано с 15%-ен разтвор на натриев хидроксид, се прибавя 21,2 g трихлороетоксикарбонил хлорид за период от половин час, като се поддържа 20°С и pH се поддържа на 8,7 с помощта на рН-стат. Реакционната смес се разбърква още половин час при тази температура и след това pH се коригира на 2 и се екстрахира с етилацетат, като се използват три екстракции. Етилацетатният слой се промива два пъти с вода, суши се над безводен натриев сулфат и се изпарява под намалено налягане, получава се 3-метил-7ртрихлороетоксикарбоксамидодецефалоспоранова киселина.

З-метил-7-аминодецефалоспорановата киселина, използвана като изходен продукт в този пример, се получава чрез каталитична редукция на цефалоспорин С, последвана от хидролитично отстраняване на 5-аминоадипоилната част на веригата както е описано в патент на САЩ 3 129 224.

B. р-метоксибензилов естер на 3метил- 7 β-трихлоретокси карбоксамидодецефалоспоранова киселина

3-мeτил-7β-τpиxлopeτoκcиκapбoκсамидодецефалоспоранова 22,38 g и триетиламин 14 ml се разбъркват в 200 ml ацетон 45 мин и се прибавя р-метоксибензилбромид 10,1 g към тази смес, като разбъркването продължава още 20 мин при стайна темпуратура. Цялата реакционна смес след това се охлажда на ледена баня и утаеният триетиламинхидробромид се отстраня ва чрез филтриране. Филтратът се изпарява под намалено налягане и остатъкът се екстрахира чрез разклащане със смес от етер и воден натриев хидрогенфосфат. Етерният слой се суши над безводен натриев сулфат и се концентрира под намалено налягане, като се получава р-метоксибензилов естер на 3-мeτил-7β-τpиxлopeτoκcиκapбoκсамидодецефалоспоранова киселина.

C. р-метоксибензилов естер на 3метил-7-аминодецефалоспоранова киселина

Защитната трихлорхетоксикарбонилна група се отстранява чрез прибавяне на етилацетатен разтвор (50ml), съдържащ р-метоксибензилов естер на

3-мeτил-7β-τpиxлopeτoκcиκapбoκcaмидодецефалоспоранова киселина към енергично разбърквана суспензия от 5 g цинков прах в 50 ml 90% оцетна киселина в ледена водна баня за 5-10 мин. Температурата се поддържа при 25-30°С. След 2 ч твърдият продукт се отстранява чрез филтриране и се промива със 100 ml етилацетат. Обединените филтрати се разреждат с 200 ml вода, слоевете се разделят и органичният слой се промива със студен воден разтвор на натриев бикарбонат, суши се и се концентрира под намалено налягане. Остатъкът се хроматографира върху силикагел 40 g, като се използва СНС1₃: МеОН смес като елуент. Получава се р-метоксибензилов естер на З-метил-7-аминодецефалоспоранова киселина.

D. р-метоксибензилов естер на 3метил-7-диазодецефалоспоранова киселина

Към смес от 1,6 g натриев нитрит, 30 ml вода и 40 ml метиленхлорид при разбъркване при 0°С се прибавя 0,8 g р-метоксибензилов естер на 3-метил7-аминодецефалоспоранова киселина, след това разтвор на 0,75 g р-толуенсулфонова киселина в 5ml вода в про44 дължение на 5 мин. Сместа се разбърква при 0°С за 20 мин и органичната фаза се отделя, промива се с ледена вода, суши се над безводен натриев сулфат, филтрира се и се концентрира под намалено налягане при стайна температура, като се получава р-метоксибензилов естер на З-метил-7-диазоцефалоспоранова киселина.

Е. Натриева сол на З-метил-7-метокси-7-/2-тиенилацетамид/децефалоспоранова киселина

По процедурата, описана в примери 2С, 2Д, ЗА, ЗВ и ЗС, р-метоксибензилов естер на З-метил-7-диазоцефалоспоранова киселина се превръща в натриева сол на З-метил-7-метокси/2-тиенилацетамид/-децефалоспоранова киселина.

Пример 20

A. о-нитробензилов естер на 3-метил-7Р-трихлоретоксикарбоксамидодецефалоспоранова киселина

Когато се замени р-метоксибензилбромид в пример 19В с еквивалентно количество о-нитробензилбромид и полученият реакционен продукт се отдели по описаните процеси, се получава съответният о-нитробензилов естер.

B. о-нитробензилов естер на 3-метил-7-аминодецефалоспоранова киселина

Т рихлоретоксикарбонилзащитната група се отстранява и продуктът се отделя, като се използват описаните в пример 19С процедури. Получава се о-нитробензилов естер на З-метил-7аминодецефалоспоранова киселина.

C. о-нитробензилов естер на 3-метил-7-диазодецефалоспоранова киселина

Диазотирането на продукта от етап В по-горе и отделянето на диазопродукта се провежда по описаните в пример 19Д процедури.

Д. о-нитробензилов естер на 3-метил-7-азидо-7-бромдецефалоспоранова киселина

Когато о-нитробензилов естер на

З-метил-7-диазодецефалоспоранова киселина взаимодейства с триетиламониев азид и бромазид, полученият реакционен продукт се отделя съгласно процедурите, описани в пример 2С, като се получава о-нитробензилов естер на 3-метил-7-азидо-7-бромодецефалоспоранова киселина.

Е. о-нитробензилов естер на З-метил- 7-азидо- 7 - метоксидецефалоспоранова киселина

Продуктът от етап Д взаимодейства с метанол в присъствие на сребърен трифлуороборат и полученият реакционен продукт се отделя, както е описано в пример 1С, до получаване на съединението съгласно заглавието.

F . о-нитробензилов естер на 3-метил-7-(2-фурилацетамид)-7-метоксидецефалоспоранова киселина о-нитробензилов естер на 3-метил7-азидо-7-метоксидецефалоспоранова киселина се хидрогенира и полученото 7-аминосъединение взаимодейства с фурилацетилхлорид и се отделя съгласно процедурата, описана в пример 8, като се получава о-нитробензилов естер на 3-метил-7-(2-фурилацетамид) -7-метоксидецефалоспоранова киселина.

G. Натриева сол на 3-метил-7-(2фурилацетамид)-7-метоксидецефалоспоранова киселина

0,5 % разтвор на о-нитробензилов естер на 3-метил-7-(2-фурилацетамид)-7- метоксидецефалоспоранова киселина в диоксан се поставя в пирексов реакционен съд, напълно обезвъздушен и продухан с хелий. След това разтворът се облъчва с 3000 пМ светлина до отстраняване на естерната група, което се вижда от ТСХ. След изпаряване на разтворителя под намалено налягане остатъкът се смесва с 15 ml метиленхлорид и се разбърква

1/2 час с разтвор от един еквивалент натриев бикарбонат в 10 ml вода. Водният слой се лиофилизира, като се получава смес, съдържаща натриева сол на 3-метил-7-(2-фурилацетамид)-7метоксидецефалоспоранова киселина.

Пример 21

A. 3-бензоилтиометил-7^-трет.-бутоксикарбоксамидодецефалоспоранова киселина

Разтвор от 35 g 3-бензоилтиометил-7-аминодецефалоспоранова киселина в 250 ml вода се довежда до pH 8,7 с 15% разтвор на натриев хидроксид и се поддържа при това pH по време на реакцията с помощта на рНстат. Към този разтвор при 20°С се прибавя трет.-бутоксихлорформиат за период от половин час. След още половин час разбъркване реакционната смес се довежда до pH 2 и се екстрахира с етилацетат, като се използват три екстракции. Етилацетатният разтвор се промива два пъти с вода и се суши над безводен натриев сулфат. След филтриране разтворителят се отстранява под намалено налягане, като се получава 3-бензоилтиометил-7ртрет.-бутоксикарбоксамидодецефалоспоранова киселина. Това изходно съединение е известно производно на 7аминоцефалоспорановата киселина, описано в BE 650444.

B. Фенацилов естер на 3-бензоилтиомети л- 7 β-трет.-бутоксикарбокса м идодецефалоспоранова киселина

3-бeнзoилτиoмeτил-7β-τpeτ.-бyτoκсикарбоксамидодецефалоспоранова киселина 35,0 g и триетиламин 23 ml се разбъркват в 200 ml ацетон 45 мин и към сместа се прибавя 15,9 g α-бромоацетофенон и разбъркването продължава още 20 мин при стайна температура. Цялата реакционна смес след това се охлажда в ледена баня и триетиламинхидробромидът се отстранява чрез филтриране. Филтратът се изпарява под намалено налягане и остатъкът се екстрахира чрез разклащане със смес от етер и воден разтвор на натриев хидрогенфосфат. Етерният слой се суши над безводен натриев сулфат и се концентрира под намалено налягане, като се получава фенацилов естер на 3-бeнзoилτиoмeτил-7βбутоксикарбоксамидодецефалоспоранова киселина.

С. Фенацилов естер на 3-бензоилтиометил-7-аминодецефалоспоранова киселина

Фенацилов естер на 3-бензоилтиoмeτил-7β-τpeτ.-бyτoκcиκapбoκcaмидoдецефалоспоранова киселина (10 g) се разтваря в 35 ml анизол и 100 ml трифлуороцетна киселина при стайна температура за 10 мин. Разтворителите се отстраняват под намалено налягане, като температурата се поддържа под 40°С. Остатъкът се смесва с вода и неутрализира с твърд натриев бикарбонат. Прибавя се хлороформ и слоят хлороформ се отделя, промива се с вода и се суши. Органичният екстракт се концентрира под намалено налягане, като се получава фенацилов естер на 3-бензоилтиометил/-7аминодецефалоспоранова киселина.

Д. Фенацилов естер на 3-бензоилтиометил-7-диазодецефалоспоранова киселина

Смес от 10 g натриев нитрит, 4,5 g фенацилов естер на 3-бензоилтиометил-7-аминодецефалоспоранова киселина, 300 ml метиленхлорид и 300 ml смес от вода и лед се разклаща в делителна фуния. Прибавя се монохидрат на р-толуенсулфоновата киселина /0,27 g/ на три порции за 20 мин. Сместа се разклаща енергично и метиленхлоридният слой се отделя, суши се над натриев сулфат и се изпарява под намалено налягане до 40 ml. Разтворът от фенацилов естер на 3бензоилтиометил-7-диазодецефалоспо46 ранова киселина се използва в следващия етап без изолиране на междинния продукт.

Е. Натриева сол на 3-бензоилтиометил-7 (2-фурилацетамид)-7-метоксидецефалоспоранова киселина

По процедурата, описана в пример 1В и 1С, и като се използва фенацилов естер на З-бензоилтиометил-7диазодецефалоспоранова киселина вместо бензилов естер на 7-диазодецефалоспоранова киселина, диазосъединението се превръща във фенацилов естер на З-бензоилтиометил-7-азидо-7-метоксидецефалоспоранова киселина. Последният продукт след това се превръща в натриева сол на 3-бензоилтиометил-7- (2-фурилацетамид) -7метоксидецефалоспоранова киселина по процедурите, описани в пример 8.

Пример 22

A. Триметилселилов естер на 3карбамоилоксиметил-7-аминодецефалоспоранова киселина

Смес от 0,5 g 3-карбамоилоксиметил-7-аминодецефалоспоранова киселина, 2 ml хексаметилдисилазан и 8 ml хлороформ се разбърква една нощ при температура под обратен хладник, защитен от влага. Разтворителят и излишъкът от хексаметилдисилазан се отстраняват при намалено налягане, като се получава остатък, съдържащ триметилсилилов естер на 3-карбамоилоксиметил-7-аминодецефалоспоранова киселина.

B. Триметилсилилов естер на 3карбамоилоксиметил-7-диазодецефалоспоранова киселина

Смес от триметилсилилов естер на

З-карбамоилоксиметил-7-аминодецефалоспоранова киселина, 0,05 ml трифлуорооцетна киселина и 5 ml хлороформ се разбъркват при 0°С и се прибавя 0,2 ml изоамилнитрит. След разбъркване един час при 0°С получената реакционна смес, съдържаща триметилсилилов естер на 3-карбамоилоксиметил-7-диазодецефалоспоранова киселина, се използва директно в следващия етап.

С. З-карбамоилоксиметил-7-азидо7-бромодецефалоспоранова киселина

Към разтвора, получен в етап В, при 0°С се прибавя 5 ml нитрометан. След това в бърза последователност се прибавя 1 ml метиленхлориден разтвор на триметиламониев азид и 1,5 ml метиленхлориден разтвор на бромазид, като и двата разтвора са в значителен излишък от необходимото количество. Бромазидът се обезцветява и се отделя азот. След около 5-10 мин се прибавя 20 ml 0,1 N натриев тиосулфат и слоевете се разделят. Водната фаза се довежда до рН 2 чрез прибавяне на няколко капки солна киселина и се екстрахира друкратно с метиленхлорид. Обединените екстракти се промиват с вода, сушат се над безводен натриев сулфат и се концентрират под намалено налягане, като се получава З-карбамоилоксиметил-7азидо-7-бромодецефалоспоранова киселина.

З-карбамоилоксиметил-7-ацинодецефалоспорановата киселина, използвана като изходен продукт в този пример, може да се получи по следния начин. 7-аминоцефалоспоранова киселина взаимодейства с трет.-бутоксикарбонилазид, като се получава 7β(трет.бутоксикарбонил)-но производно по известни методи. Производното се смесва интимно с цитрусацетилстеараза във воден фосфатен буфер при рН 6, 5-7 за 15 ч и се отделя 3хидроксиметил-7-(трет.-бутоксикарбонил)аминодецефалоспоранова киселина от получената реакционна смес. Към 0,2 g 3-хидроксиметил-7Р~ (трет.бутоксикарбонил)аминодецефалоспоранова киселина, суспендирана в 5 ml ацетонитрил, охладен до 0°С и поддържан под азотна атмосфера, се прибавя 0,15 ml хлорсулфонилизоцианат. Реакционната смес се разбърква 70 мин и след това се изпарява под намаляващо налягане до сухо. Полученият остатък се смесва с 10 ml етилацетат и 10 ml 0,1 N фосфатен буфер. pH на водния слой се довежда до около 1,6 и сместа се разбърква 2 1/2 ч при стайна темпуратура. След това pH се коригира около 8 с воден разтвор на трикалиев фосфат и водната фаза се отделя. Органичната фаза се екстрахира повторно с 10 ml фосфатен буфер при pH 8. Обединените водни фази се коригират на pH 2,1 със солна киселина и се екстрахират двукратно с етилацетат. Етилацетатните екстракти се сушат над натриев сулфат и се изпаряват при намаляващо налягане, като се получава 0,055 g остатък. Този остатък се промива с етер, като се получава 3-карбамоилоксиметил-7р-(трет.бутоксикарбонил)аминодецефалоспоринова киселина, която се отделя като жълто твърдо вещество.

3-карбамоилоксиметил-7Р- (трет.бутоксикарбонил)аминодецефалоспоранова киселина /0,5 g/ в 3,5 ml анизол се разбърква с 2 ml трифлуорооцетна киселина при 0°С за 5 мин. Получената реакционна смес се изпарява под намалено налягане, като се получава З-карбамоилоксиметил-7-аминодецефалоспоранова киселина, която се пречиства чрез кристализация из воден изопропанол.

Пример 23

Бензилов естер на 3-пиколиноилтиометил-7-диазодецефалоспоранова киселина

Като се следва процедурата, описана в пример 1А, бензилов естер на

З-пиколиноилтиометил-7-аминодецефалоспоранова киселина, получен чрез естерифициране на свободната киселина с бензилхлорид, се превръща в съответното диазосъединение бензилов естер на 3-пиколиноилтиометил-7-диазодецефалоспоранова киселина. З-пиколиноилтиометил-7-аминодецефалоспорановата киселина се получава чрез взаимодействие на 3хидроксиметил-7-аминодецефалоспоранова киселина с тиопиколинова киселина по процедурите, описани в GB N 1 101 423.

Пример 24

Бензхидрилов естер на 3-пиридинметил-7-диазодецефалоспоранова киселина

По процедурата, описана в пример и 2А и 2В, З-пиридинметил-7-аминодецефалоспоранова киселина се превръща в бензхидрилов естер, който при реакция с нитрит се превръща в желания бензхидрилов естер на 3-пиридинметил-7-диазодецефалоспоранова киселина.

Изходното съединение се получава чрез взаимодействие на цефалоспорин С с пиридин, последвано от киселинна хидролиза, както е описано в USA 3 117 126.

Пример 25

Бензхидрилов естер на 3-N-/2хлоретил/-карбамоилоксиметил-7-диазодецефалоспоранова киселина

По процедурата, описана в примери 2А, 3-1Ч-(2-хлоретил)-карбамоилоксиметил-7-аминодецефалоспоранова киселина се превръща в бензхидрилов естер, който след това се диазотира по процедурите, описани в пример 2В, до получаване на желания диазоцефалоспорант.

Субституираната аминодецефалоспоранова киселина, използвана като изходен продукт, в този пример може да се получи чрез подлагане на 7 трет.бутилоксикарбокси-7-АСА на ензимна хидролиза до получаване на желаното съединение, което взаимодейс48 тва с β-хлоретилизоцианат в диметилформамид, като се получава 3-14-(2хлоретил)-карбамоилоксиметилдецефалоспорин, който се хидролизира до получаване на 3-14-(2-хлоретил)-карбамоилоксиметил-7-аминодецефалоспоранова киселина.

Пример 26

З-хидроксиметил-7-диазодецефалоспоранова киселина, лактон

Смес от натриев нитрит 10 g, 4 g лактон на З-хидроксиметил-7-аминодецефалоспоранова киселина, 300 ml метиленхлорид и 300 ml вода и лед се разклаща в делителна фуния. Прибавя се монохидрат на р-толуолсулфоновата киселина /1,6 g/ на 3 порции за 20 мин. Реакционната смес се разклаща енергично през време на прибавянето на сулфоновата киселина. Метиленхлоридният слой се отделя, суши се над натриев сулфат и се изпарява под намалено налягане, като се получава желаният лактон на 3хидроксиметил-7-диазодецефалоспоранова киселина. Лактонът на 3-хидрокси метил-7-ам и нодецефалоспорановата киселина се получава чрез хидролиза на цефалоспорин С по известни процедури.

Пример 28

Бензхидрилов естер на 3-н-амилоксиметил-7-диазодецефалоспоранова киселина

Към суспензия от 6,8 g 3-н-амилоксиметил-7-аминодиазодецефалоспоранова киселина в 300 ml диоксан при стайна температура се прибавя с разбъркване 4,3 g р-толуенсулфонова киселина монохидрат. Полученият разтвор се концентрира под намалено налягане и двукратно се промива с диоксан. Остатъкът се разтваря в 300 ml диоксан при стайна температура и в течение на 15 мин, на капки се прибавя разтвор от 10 g дифенилдиазометан в 25 ml диоксан. Разтворът се разбърква още допълнително 30 мин и след това се прибавя 25 ml метанол, за да се разруши излишъкът от дифенилдиазометан. Сместа се концентрира под намалено налягане и остатъкът се разпределя между 200 ml метиленхлорид и 200 ml вода, съдържаща 10 g дикалиев сулфат, pH 8,5. Органичната фаза се промива с вода, суши се над натриев сулфат и се концентрира под намалено налягане, като дава желаният бензхидрилов естер на З-н-амилоксиметил-7-аминодецефалоспоранова киселина. Към разбърквана смес от 1,6 g натриев нитрит, 30 ml вода и 40 ml метиленхролид при 0°С се прибавят 0,8g от естера, получен по-горе, а след това се прибавя разтвор от 0,8 g р-толуенсулфонова киселина в 5 ml вода в течение на няколко минути. Сместа се разбърква при 0°С в продължение на 20 мин и органичната фаза се отделя, промива се с малко количество ледена вода, суши се над безводен натриев сулфат при 0°С, филтрира се и се концентрира под намалено налягане при стайна температура, като дава бензхидрилов естер на З-н-амилоксиметил-7-диазодецефалоспоранова киселина.

Примери 29 - 32 р-метоксибензилов естер на 3-метил-7-диазодецефалоспоранова киселина, получен в пример 19 Д, феницилов естер на З-бензоилтиометил-7диазодецефалоспоранова киселина, получен в пример 21Д, бензилов естер на З-пиколиноилтиометил-7-диазодецефалоспоранова киселина от пример 23, бензхидрилов естер на 3-пиридинметил-7-диазодецефалоспоранова киселина от пример 24, бензхидрилов естер на 3-14-(2-хлоретил)карбамоилоксиметил-7-диазодецефалоспоранова киселина от пример 25 и бензхидрилов естер на З-н-амилоксиметил-7-диазодецефалоспоранова киселина от

пример 28 взаимодействат всеки по-	продукт се изолира, като се съблюдава процедурата, описана в пример 2С. Получават се следните продукти:
отделно с бром-азид,	триметиламониев азид и полученият реакционен
	Пример	Продукт
	№
	29	р-метоксибензилов естер на 3-метил- 7-азидо-7-бром-децефалоспоранова киселина
	30	фенацилов естер на 3-бензоилтиометил-7-азидо-7бром-децефалоспоранова киселина
	31	бензилов естер на 3-пиколиноилтио- метил-7-азидо-7-бромдецефалоспора-
		нова киселина
	32	бензхидрилов естер на 3-пиридинметил-7-азидо-7-бром-децефалоспоранова киселина

Пример 33

A. р-метоксибензилов естер на 3метил-7-азидо-7-хлордецефалоспоранова киселина р-метоксибензилов естер на 3-метил-7-диазодецефалоспоранова киселина (0,9 g) се разтваря в смес от 10 ml метиленхлорид и 10 ml нитрометан. Към този охладен разтвор при 0—10°С се прибавя разтвор на триетиламониев азид, получен както е описано в пример 2С, и метиленхлориден разтвор на хлоразид (0,31 N, 15 ml) и след това 50 ml вода. Получената реакционна смес се довежда до pH 8 чрез прибавяне на твърд натриев бикарбонат. Сместа се оставя да стои и органичният слой се отделя, екстрахира се с 2x20 ml вода, суши се над безводен натриев сулфат и се концентрира под намалено налягане, като дава р-метоксибензилов естер на

3-метил-7-азидо-7-хлордецефалоспоранова киселина.

B. Когато еквивалентно количество от бензилов естер на 7-диазоцефалоспоранова киселина, бензхидри лов естер на 7-диазоцефалоспоранова киселина, фенацилов естер на 3бензоилтиометил-7-диазоцефалоспоранова киселина, триметилсилилов 25 естер на З-карбамоилоксиметил-7диазодецефалоспоранова киселина, бензилов естер на 3-пиколинтиометил-7-диазодецефалоспоранова киселина, бензхидрилов естер на 3-пи30 ридинметил-7-диазодецефалоспоранова киселина, бензидрилов естер на

З-N- (2-хлоретил) карбамоилоксиметил-7-диазодецефалоспоранова киселина, трет.-бутилов естер на 7-диа35 зоцефалоспоранова киселина или бензхидрилов естер на 3-н-амилоксиметил-7-диазодецефалоспоранова киселина се субституират за р-метоксибензилов естер на З-метил-740 диазоцефалоспоранова киселина съгласно метода от пример ЗЗА, се получават следните съединения: бензилов естер на 7-азидо-7-хлорцефалоспоранова киселина; бензхидрилов 45 естер на 7-азидо-7-хлорцефалоспоранова киселина; фенацилов естер на 3-бензоилтиометил-7-азидо-750 хлордецефалоспоранова киселина; триметилсилилов естер на 3-карбамоилоксиметил-7-хлордецефалоспоранова киселина; бензилов естер на

3-пиколинилтиометил-7-азидо-7хлордецефалоспоранова киселина; бензхидрилов естер на 3-пиридинметил-7-азидо-7-хлордецефалоспоранова киселина; бензхидрилов естер на 3-1Ч-(2-хлоретил) карбамоилоксиметил-7-азидо-7-хлордецефалоспоранова киселина; трет.-бутилов естер на 7-азид-7хлорцефалоспоранова киселина; бензхидрилов естер на 3-намилоксиметил-7-азидо-7-хлордецефалоспоранова киселина.

Пример 34

A. Бензхидрилов естер на 7-азидо7-(2-брометокси)цефалоспоранова киселина

Разтвор от 543 mg бензхидрилов естер на 7-азидо-7-бромцефалоспоранова киселина в 25 ml сух ацетонитрил се обработва с 195 mg сребърен флуороборат и 150 mg 2-брометанол. Сместа се разбърква в продължение на 24 ч при стайна температура, филтрира се и се изпарява при 30°С (0,1 mm). Остатъкът се хроматографира върху силикагел, като се елюира с хлороформ, получава се чист бензхидрилов естер на 7-азидо-7-(2-брометокси)цефалоспоранова киселина,

B. Бензхидрилов естер на 7-(2-тиенилацетамидо)-7-(2-брометокси)цефалоспоранова киселина

Бензхидрилов естер на 7-азидо-7(2-брометокси)цефалоспорант (587 mg) се хидрогенира при 40.6,895 kN/m² в продължение на 3 ч, като се използва lg платинов оксид в 50 ml диоксан, съдържащ 500 mg тиенилоцетен анхидрид. След филтриране на катализатора разтворът се обработва в продължение на 15 мин. с 0,5 ml вода, за да се хидролизира излишъкът от анхидрид, и след това се изпарява под вакуум. Суровият продукт се разбърква в 25 ml етилацетат, промива се с воден разтвор на натриев бикарбонат, суши се над магнезиев сулфат, филтрира се, изпарява се и се хроматографира върху силикагел, като се използва 4:1 хлороформ: етилацетат, за да се елуира чист бензхидрилов естер на 7-(2-тиенилацетамидо)-7-(2-брометокси)цефалоспоранова киселина.

C. Бензхидрилов естер на 7-(2-тиенилацетамидо)-7-(2-трифенилфосфонетокси) цефалоспоранова киселина, бромид

Бензхидрилов естер на 7-(2-тиенилацетамидо)-7-(2-брометокси) цефалоспоранова киселина (673 mg) се нагрява под обратен хладник в 15 ml бензен с 262 mg трифенилфосфин в продължение на една нощ. Суров бензхидрилов естер на 7-(2-тиенилацетамидо)-7- (2-трифенилфосфонетокси)цефалоспоранова киселина, бромид, се получава при изпаряване на бензена и се използва директно за следващия етап.

D. Бензхидрилов естер на 7-(2-тиенилацетамидо)-7-хидроксицефалоспоранова киселина

Проба от бензхидрилов естер на 7-(2-триенилацетамидо)-7-(2-трифенилфосфонетокси) цефалоспоранова киселина, бромид, получен по посочения по-горе етап, около 1 mmol, се разбърква под азот при -30°С в 50 ml етер. Еквивалентно количество фениллитий в етер се прибавя бавно в продължение на 30 мин. Реакционната смес се оставя да се затопли до 0°С при разбъркване в продължение на около половин час. Реакционната смес се смесва с 50 ml 0,1 М воден фосфатен буфер с pH 7 при 0°С. Етерният слой се отделя и водната фаза се промива още два пъти с етер. Обединените органични порции се сушат над магнезиев сул51 фат, филтрират се, изпаряват се и се хроматографират върху силикагел. Елуира се с В 3% метанол в хлороформ и се получава бензхидрилов естер на 7-(2-тиенилацетамидо)-7-хидроксицефалоспоранова киселина след изпаряване на разтворителя под намалено налягане.

Е. Натриева сол на 7-(2-тиенилацетамидо)-7-х и д рокси цефа лоспора нова киселина

Бензхидрилов естер на 7- (2-тиенилацетамидо) -7- (2-тиенилацетамидо) -7хидроксицефалоспоранова киселина (566 mg) се разтваря в 0,8 g анизол и се охлажда при 0°С. Трифлуороцетната киселина (4 ml), предварително охладена до 0°С, се прибавя към сместа и реакцията се оставя да продължи 2 мин при 0°С. Непосредствено след това се прилага 0,1 mm вакуум и реакционната смес се оставя да се загрее до стайна температура без външно нагряване. След това анизолът дестилира при 30°С/ 0,1 mm. Няколко ml анизол се прибавят към остатъка и се изпаряват при 30°С/1 mm, за да се осигури тоталното отстраняване на трифлуорооцетната киселина. Продуктът се обработва с 5 ml вода, съдържаща 84 mg натриев бикарбонат, и се лиофилизира. Полученият в резултат прах се промива грижливо с етер суши се и се получава натриева сол на 7-(2-тиенилацетамидо) -7-хидроксицефалоспоранова киселина.

Примери 35-39

Когато пример 34, етап В, се изпълни, като се използва фенилоцетен анхидрид, оцетен анхидрид, бензтиофен-2-оцетен анхидрид, фурилоцетен анхидрид или тетраазолилоцетен анхидрид вместо тиенилоцетен анхидрид, се получава съответният бензхидрилов естер на 7-ациламидо-7-(2-брометокси)цефалоспоранова киселина. Тези междинни продукти, когато се обработват по процедурите, описани в С, D и Е, дават респективно:

Пример №	Продукт
35	Натриева сол на 7-бензиламидо-7хидроксицефалоспоранова киселина
36	Натриева сол на 7-ацетамидо-7-хидроксицефалоспоранова киселина
37	Натриева сол на 7-(2-тианафтен-2ацетамидо)-7-хидроксицефалоспоранова киселина
38	Натриева сол на 7-(2-фурилацетамидо)-7-хидроксицефалоспоранова киселина
39	Натриева сол на 7-тетразолилацетамидо-7-хидроксицефалоспоранова киселина

Пример 40

А. Бензхидрилов естер на 7-(2-тиенилацетамидо) -7- (аминокарбонилокси)цефалоспоранова киселина

Бензхидрилов естер’ на 7-(2-тие45 нилацетамидо) -7-хидрокси цефалоспоранова киселина (556 mg) се разтваря в 30 ml етер и се обработва при 0°С с 80 mg аминокарбонилхлорид и 0,3 ml пиридин. След 15 мин разтворът се промива последователно с вода, разредена водна фосфорна киселина, буферирана до pH 2, вода, воден разтвор на натриев бикарбонат. След сушене над магнезиев сулфат, филтриране и изпаряване на разтворителя, остатъкът е по същество чист бензхидрилов естер на 7-(2-тиенилацетамидо)-7-аминокарбонилокси) цефалоспоранова киселина.

В. Натриева сол на 7-(2-тиенилацетамидо) -7-аминокарбонилокси) цефалоспоранова киселина

Бензхидрилов естер на 7-(2-тиенилацетамидо) -7- (аминокарбонилокси) цефалоспоранова киселина се деблокира по процедурата, описана в пример 34 Е по-горе, и се получава натриева сол на 7-(2-тиенилацетамидо)7-аминокарбонилокси) цефалоспоранова киселина.

Пример 41

A. Безхидрилов естер на 7-(2-тиенилацетамидо)-7-(метоксикарбонилокси) цефалоспоранова киселина

Към бензхидрилов естер на 7-(2тиенилацетамидо)-7-хидроксицефалоспоранова киселина в 30 ml етер се прибавят 95 mg метилхлоркарбонат и 0,3 ml пиридин. След 15 мин реакционната смес се преработва както е описано в пример 40А. Получава се бензхидролов естер на 7-(2-тиенилацетамидо)-7-(метоксикарбонилокси) цефалоспоранова киселина.

B. Натриева сол на 7-(2-тиенилацетамидо)-7-(метоксикарбонилокси) цефалоспоранова киселина

Бензхидрилов естер на 7- (2-тиенилацитамидо)-7-(метоксикарбонилокси) цефалоспоранова киселина се деблокира по методиката, описана в пример 34 Е, получава се натриева сол на 7(2-тиенилацетамидо) -7- (метоксикарбонилокси) цефалоспоранова киселина.

Пример 42

А. Бензхидролов естер 7-(2-тиенилацетамидо)-7-(аминосулфонилокси) цефалоспоранова киселина

Към бензхидрилов естер на 7-(2тиенилацетамидо)-7-хидроксицефалоспоранова киселина в 30 ml етер се прибавят 116 mg аминосулфонилхлорид и 0,3 ml пиридин. След 15 мин реакционната смес се обработва, както е описано в пример 40А, за да се получи бензхидрилов естер на 7-(2-тиенилацетамидо)-7-(аминосулфонилокси) цефалоспоранова киселина.

В. Натриева сол на 7-(2-тиенилацетамидо)-7- (аминосулфонилокси) цефалоспоранова киселина

Бензхидрилов естер на 7-(2-тиенила цета м и до) - 7- (а м и носу лфонил) цефалоспоранова киселина се деблокира по методиката, описана в пример 34 Е. Получава се натриева сол на 7-(2-тие н и л а цета м идо) - 7 - (ам и носу лфон и локси)цефалоспоранова киселина.

Пример 43

A. 7-(р-нитробензилиденамино)цефалоспоранова киселина-бензхидрил естер

Бензхидрилов естер на 7-аминоцефалоспоранова киселина 438 mg се нагрява под обратен хладник 1 ч в 50 ml бензен със 151 mg р-нитробензалдехид в апарат за ацеотропно сушене. Разтоврителят се отдестилира под вакуум и остава 571 mg кристален продукт. Ако се желае, той може да бъде прекристализиран из бензенциклохексан (1:2), за да се получи продуктът в чист вид.

B. Бензхидролов естер на 7-(р-нитробензилиденамино) - 7-а цетокси цефалоспоранова киселина

Бензхидрилов естер на 7-(р-нитробензилиденамино)цефалоспоранова киселина (571 mg) се разбърква при 0°С под азот в 10 ml ацетонитрил. Въвежда се ацетилпероксид (118 mg), като след него се прибавя 129 mg диизопропилетиламин във ацетонитрил за период от 5 мин.

Реакционната смес се разбърква 5 мин при стайна темпуратура и се изпарява под намалено налягане. Остатъкът се разбърква в 25 ml бензен и се промива последователно с вода, разредена фосфорна киселина, буферирана при pH 2, вода и воден разтвор на натриев бикарбонат. Разтворът се суши над магнезиев сулфат, филтрира се, изпарява се и се хроматографира върху силикагел и за да се елуира продуктът, се използва 4:1 хлороформ-етилацетит. Изпаряването на разтворителя дава бензхидрилов естер 7- (р-нетробензилиденамино)-7-ацетоксицефалоспоранова киселина.

C. Бензхидрилов естер на 7-амино-7-ацетоксицефалоспоранова киселина, хидрохлорид

Бензхидрил 7-(р-нитробензилиденамино)-7-ацетоксицефалоспоранат 629 mg и 260 mg анилинхидрохлорид се разбъркват заедно в продължение на 1 ч при 25°С в 10 ml метанол. Метанолът се отстранява при 0,1 mm налягане и 30°С и остатъкът се покрива с естер, за да кристализира в продължение на 1 ч. Твърдото вещество се обработва с етер, твърдият продукт са филтрира и се промива няколко пъти с етер. Получава се бензхидрилов естер на 7-амино-7-ацетоксицефалоспоранова киселина, хидрохлорид и анилин, смесени заедно, които се използват непосредствено в следващия етап.

D. Бензхидрилов естер на 7-(2-тиенилацетамидо)-7-ацетоксицефалоспоранова киселина

Смес от бензхидрилов естер на 7амино-7-ацетоксицефалоспоранова киселина, хидрохлорид и аналинхидрохлорид, получени в предходния етап, се разбърква енергично при -10°С в 25 ml метиленхлорид. Прибавя се 0,5 g тиенилацетилхлорид, след което бавно се прибавя и 0,5 g триетиламин.

Получава се свободно 7-аминосъединение, което моментално се ацетилира. Реакционната смес бавно се оставя да се затопли до стайна температура. Излишъкът от киселинен хлорид се хидролизира чрез разклащане с вода и метиленхлоридният слой след това се промива последователно с разредена фосфорна киселина, буферирана до pH 2, вода и разреден воден разтвор на натриев бикарбонат. След сушене над магнезиев сулфат, разтворът се филтрира и се изпарява, като се получава смес от продукта и N-фенилтиенилацетамид. Хроматографията над силикагел и елуиране с 4:1 хлороформ етилацетат дава съединението съгласно заглавието.

Е. Натриева сол на 7-(2-тиенилацетамидо)-7-ацетоксицефалоспоранова киселина

Бензхидрилов естер на 7-(2-тиен и л-ацетам идо) - 7-а цетокси цефа лоспоранова киселина (620 mg) се разтваря в 0,8 ml анизол и се охлажда до 0°С. Прибавя се предварително охладена до 0°С трифлуорооцетна киселина (4ml) и реакцията се оставя да протече 2 мин при 0°С. Непосредствено след това се прилага вакуум 0,1 mm и реакционната смес се оставя да се затопли до стайна температура. Анизолът след това се дестилира при 30°С 0,1mm. Прибавят се няколко ml анизол към остатъка и отново се изпарява при 30°С/0,1 mm, за да се осигури пълно отстраняване на трифлуорооцетната киселина. Продуктът се обработва с 5 ml вода, съдържаща 84 mg натриев бикарбонат, и се лиофилизира. Полученият прах се промива добре с етер и се суши, като се получава съединението съгласно заглавието.

Пример 44

А. р-метоксибензилов естер на 7азидо-7-бромцефалоспоранова киселина

Смес от р-метоксибензилов естер на 7-аминцефалоспоранова киселина

3,9 g в 250 ml метиленхлорид и натриев нитрит 1,4 g в 250 ml вода се разбърква под азот с ледено охлаждане и неведнъж се прибавя 7,5 ml 2N сярна киселина. Сместа се разбърква при 3°С един час и органичната фаза се отделя и бързо се суши над натриев сулфат и се концентрира до 50 ml под вакуум. Към този разтвор от р-метоксибензилов естер на 7-диазоцефалоспоранова киселина, охладен до -40°С, бързо се прибавят 50 ml разтвор на триетиламониев азид и 50 ml разтвор на бромазид, получени както е описано по-долу. Разтворът се оставя да се затопли до 0°С, след което се промива с 200 ml 2%-ен разтвор на натриев хидрогенфосфат. Органичната фаза се суши над натриев сулфат и се изпарява. Остатъкът се хроматографира бързо на колона със силикагел 4,5 cm х 15сш, като се използва 20% метиленхлорид 80% бензен като елуент. Получава се р-метоксибензилов естер на 7-азидо7-бромоцефалоспоранова киселина.

Получаване на триетиламониевоазиден разтвор. Към суспензия от 6 g натриев азид в 10 ml вода и 100 ml метиленхлорид при -10°С се прибавя 10 ml 50% сярна киселина. Органичната фаза се декантира от водната паста и се суши над безводен магнезиев сулфат. Към 50 ml от разтвора на азотоводородна киселина се прибавят 2,25 ml триетиламин. Полученото pH е 7.

Получаване на бромазиден разтвор. Към 50 ml от посочения по-горе разтвор на азотоводородна киселина се прибавя 2 g N-бромсукцинамид при разбъркване и ледено охлаждане. След 10 мин при 0°С реакцията завършва и разтворът се използва незабавно за реакция със 7-диазоцефалоспоранат.

р-митоксибензилов естер на 7-ами ноцефалоспоранова киселина, използван като изходен продукт, се получава от 7-аминоцефалоспоранова киселина, като се използва процедурата, описана в пример 19А, В и С, за получаване на р-метоксибензилов естер на З-метил-7-аминоцефалоспоранова киселина.

B. р-метоксибензилов естер на 7азидо-7- (2-метоксиетокси) -цефалоспоранова киселина

Към разтвор от 4,8 g р-метоксибензилов естер на 7-азидо-7-бромцефалоспоранова киселина в 20 ml 2-метоксиетанол се прибавя 1,95 g сребърен тетрафлуороборат и 0,8 ml пиридин. След разбъркване 3 ч при стайна температура 2-метоксиетанолът се отстранява под вакуум. Остатъкът се смесва с метиленхлорид, филтрира се и филтратът се промива с вода, суши се и се изпарява. Остатъкът се хроматографира върху 140 g силикагел. Елуирането с 2% метанол в хлороформ дава чист р-метоксибензилов естер на 7-азидо-7-(2-метоксиетокси)цефалоспоранова киселина.

C. р-метоксибензилов естер на Ίамино-7-(2-метоксиетокси)-цефалоспоранова киселина р-метоксибензилов естер на 7-азидо-7-12-метоксиетокси) -цефалоспоранова киселина (2 g) и платинов оксид (2g) в 200 ml диоксан се разбъркват енергично в азотна атмосфера един ч. Прибавя се пресен катализатор (2g) и хидрогенирането продължава 2 ч. Диоксанът се изпарява под намалено налягане и катализаторът се абсорбира върху 30 g силикагел в 50 ml хлороформ и се филтрира. Утайката върху филтъра се промива с 500 ml хлороформ и обединеният филтрат и промивки се изпаряват. Получава се р-метоксибензилов естер на 7-амино7- (2-метоксиетокси) -цефалоспоранова киселина като вискозно масло.

D. р-метоксибензйлоь естер на 7(О-а-азидофенилацетамидо)-7-(2-метоксиетокси)-цефалоспоранова киселина

Към ледено охлаждан разтвор от 0,9 g на р-метоксибензолов естер на амино-7-(2-метоксиетокси)-цефалоспоранова киселина в 20 ml метиленхлорид се прибавя 0,8 g D-а-азидофенилацетилхлорид и 0,7 ml сух пиридин. Разтворът се разбърква при 2°С 20 мин, след което се излива в 20 ml вода. Сместа се подкислява до pH 2 с разредена сярна киселина и органичната фаза се отделя, промива се с вода, суши се и се изпарява. Остатъкът се хроматографира върху 50 g силикагел. Елуирането с хлороформ-етилацетат дава р-метоксибензилов естер на Ί-(D-а-азидофенилацетамидо) -7(2-метоксиетокси)-цефалоспоранова киселина.

E. 7-(О-а-азодифенилацетамидо)7- (2-метоксиетокси) -цефалоспоранова киселина

Разтвор от 420 mg р-метоксибензилов естер на 7-(О-а-азидофенилацетамид) -7- (2-метоксиетокси) -цефалоспоранова киселина, 300 mg анизол и 3 ml трифлуорооцетна киселина в 10 ml бензен се разбъркват 2 ч при стайна температура. Реакционната смес се изпарява и остатъкът се смесва с етилацетат и се екстрахира с разтвор на натриев бикарбонат. Водният екстракт се охлажда до 0°С, покрива се с етилацетат и се подкислява до pH 2,1 с разредена сярна киселина. Етилацетатният слой се отделя, суши се над безводен натриев сулфат и се изпарява, получава се 7-(О-а-азидофенилацетамид)-7-(2-метоксиетокси)-цефалоспоранова киселина.

F. 7- (D-а-аминофенилацетамид) 7-(2-метоксиетокси)-цефалоспоранова киселина

Към охлаждан с лед разтвор от 240 mg 7-(0-а-азидофенилацетамид)-7-(2метоксиетокси)-цефалоспоранова киселина в 3 ml оцетна киселина и 2 ml вода се прибавя 1,5 g прахообразен цинк. Сместа се разбърква 15 мин, след като се филтрира. Остатъкът се промива с 10 ml вода и обединените филтрат и промивки се изпаряват до сухо. Остатъкът се смесва с 2 ml вода и се излива в 2 х 40 cm колона с йонозадържаща смола. Колоната се промива с вода и нинхидрин, положителните фракции се лиофилизират и се получава се 7-(D-а-аминофенилацетамид) -7- (2-метоксиетокси) -цефалоспоранова киселина като жълт прах.

Пример 45

A. р-метоксибензилов естер на 7(2-метоксиетокси) -7- (2-тиенилацетамид)-цефалоспоранова киселина

По процедурата, описана в ЗВ, еквивалентно количестно р-метоксибензилов естер на 7-амино-7-(2-метоксиетокси)-цефалоспоранова киселина реагира с 2-тиенилхлорид и полученият реакционен продукт се обработва по същия начин. Получава се р-метоксибензилов естер на 7-(2-метоксиетокси) -7- (2-тиенилацетамид) -цефалоспоранова киселина.

B. Натриева сол 7-(2-метоксиетокси) -Ί- (2-тиенилацетамид) -цефалоспоранова киселина

Разтвор от 0,4 g р-метоксибензилов естер на 7-(2-метоксиетокси)-7(2-тиенилацетамидо)-цефалоспоранова киселина се разтваря в 3,5 ml анизол и се третира с 10 ml трифлуорооцетна киселина при стайна температура в продължение на 10 мин. Трифлуорооцетната киселина и анизолът се отстраняват под намалено налягане, като се поддържа температура под 40°С и остатъкът се поема в 25 ml хлороформ и се третира с 20 ml вода, съдържаща 0,120 g натриев бикарбонат. Сместа се разбърква половин час при стайна температура и органичната фаза се отделя и се промива с вода. Обединената водна фаза се промива двукратно с метиленхлорид и се лиофилизира, като дава натрева сол на 7- 5 (2-метоксиетокси)-7-(2-тиенилацетамидо)цефалоспоранова киселина.

Примери 46 - 50

Подобно на описания начин в при мер 45, р-метоксибензилов естер на Ίамино-7-(2-метоксиетокси) цефалоспоранова киселина взаимодейства с 2тианафтен-2-ацетилхлорид, фурилацетилхлорид, фенилацетилхлорид или тетразолилацетилхлорид и полученият естер се отцепва. Получават се следните продукти:

Пример №	Продукт
46	Натриева сол на 7-(2-метоксиетокси)- 7- (2-тианафтен-2-ацетамид) -цефалос-
-	поранова киселина
47	7- (2-метоксиетокси) -7- (р-гуанидинфенилацетамид)-цефалоспоранова киселина
48	Натриева сол на 7-(2-метоксиетокси)- 7- (2-фурилацетамид) -цефалоспоранова киселина
49	Натриева сол на 7-(2-метоксиетокси)7-фенилацетамидцефалоспоранова киселина
50	Натриева сол на 7- (2-метоксиетокси) - 7-тетразолилацетамид-цефалоспоранова киселина

Пример 51.

А. Бензхидрилов естер на 7-азид7(трет.-бутоксикарбониламиноацетокси)-цефалоспоранова киселина

Смес от 3,1 g бензхидрилов естер на 7-азидо-7-бромцефалоспоранова киселина, 1,1 g сребърен флуорборат, 2 g трет.-бутоксикарбонилглицин и 0,45 ml пиридин в 10 ml диоксан се разбъркват при отсъствие на влага и светлина 3 ч. при стайна темпуратура. Сместа се разрежда със 100 ml етер и се филтрира, филтратът се промива последователно с 2% водна фосфорна киселина, вода и 5% воден разтвор на натриев бикарбонат. Етерната фаза се суши над безводен натриев сулфат и се изпарява и остатъкът се хроматогра35 фира върху 140 g силикагел. Елюирането с 2% метанол в хлороформ дава бензхидрилов естер на 7-азид-7-(трет.бутоксикарбониламиноацетокси)-цефалоспоранова киселина.

В. Бензхидрилов естер на 7-амино-7 (-трет.-бутоксикарбониламиноацетокси) -цефалоспоранова киселина

Разтвор от 3 g бензхидрилов естер на 7-азидо-7-трет. (-бутоксикарбониламиноацетокси) -цефалоспоранова киселина в 300 ml сух диоксан се хидрогенира в присъствие на 3 g платинов оксид за 1 ч при стайна температура. Прибавя се 3 g пресен катализатор и хидрогенирането продължава 3 ч. Диокеанът се изпарява под намалено налягане и остатъкът се смесва с хлоро57 форм и се филтрира през 20 g силикагел, поставен във фуния с поресто дъно. Филтърната утайка се промива с 500 ml хлороформ и обединените промивки и филтратът се изпаряват, получава се бензхидрил 7-амино-7(трет.-бутоксикарбониламиноацетокси)-цефалоспоранова киселина.

C. Бензхидрилов естер на 7-(трет,бутоксикарбониламиноацетокси)-7-(2фурилацетамид) -цефалоспоранова киселина

Към охлаждан разтвор от 2 g бензхидрилов естер на 7-амино-(трет.-бутоксикарбониламиноацетокси)-цефалоспоранова киселина се прибавя 1,5 ml 2-фурилацетилхлорид и 1,5 ml сух пиридин. Сместа се разбърква при 0°С 15 мин и след това се излива върху лед. Метиленхлоридният слой се отделя, промива се последователно с 2% фосфорна киселина, вода и 2% разтвор на натриев бикарбонат, суши се и се изпарява. Остатъкът се хроматографира върху 80 g силикагел. Елуира се със смес хлороформетилацетат. Получава се по същество чист бензхидрил 7- (трет.-бутоксикарбониламиноацетокси) -7- (2фурилацетамид) -цефалоспоранова киселина.

D. 7-аминоацетокси-7-(2-фурилацетамид)-цефалоспоранова киселина, трифлуорацетатна сол

Разтвор от 400 g бензхидрил 7(трет.-бутоксикарбониламиноацетокси) -7- (2-фурилацетамид) -цефалоспоранова киселина в 3 ml анизол и 3 ml трифлуороцетна киселина се държи при стайна темпуратура 5 мин, след което излишъкът от трифлуорооцетна киселина се отделя под намален вакуум за 5 мин. Остатъкът се обработва с етер и полученият прахообразен продукт се филтрира и се промива с етер. Остатъкът се разтваря в 200 ml вода и се филтрира през 50 g въглен, наслоен върху диатомеева пръст. Филтратът се лиофилизира, получава се 7-аминоацетокси-7-(2-фурилацетамид)-цефалоспоранова киселина, трифлуорацетатна сол като светъл прах. Вътрешната амфийонна сол се получава чрез неутрализиране на водния разтвор до pH 6,5, последвано от концентриране до малък обем и утаяване с алкохол.

Пример 52

Като се повтаря процесът от пример 51 и се използва тетраазолилацетилхлорид, 2-тиенилацетилхлорид или фенилацетилхлорид вместо 2-фурилацетилхлорид, се получават съответните 7-тетраазолилацетамид, 7-(2-тиенилацетамид) или 7-фенилацетамид7-аминоацетоксицефалоспоранова киселина, трифлуорацетатна сол.

Пимер 53

A. Бензхидрилов естер на 7-азидо7-бензилоксицефалоспоранова киселина

Смес от 4,6 g бензхидрилов естер на 7-азидо-7-бромцефалоспоранова киселина, 1,6 g сребърен флуороборат и 0,66 ml сух пиридин в 15 ml бензилов алкохол се разбърква при стайна температура 2 1/2 ч. Сместа се разрежда с 300 ml етер и се филтрира. Филтратът се промива с 2% фосфорна киселина и с вода, след това се суши над натриев сулфат и се изпарява. Излишъкът от бензилов алкохол се отстранява на високовакуумна помпа с магнитно разбъркване за 18 ч и остатъкът се хоматографира върху 200 g силикагел. Елуира се с хексан, след това с метиленхлорид в хексан с увеличаваща се концентрация. Получава се бензхидрилов естер на 7-азидо-7бензилоксицефалоспоранова киселина

B. Бензхидрилов естер на 7-амино-7-бензилоксицефалоспоранова киселина

Разтвор от 3 g бензхидрилов естер на 7-азидо-7-бензилоксицефалоспоранова киселина в 300 ml сух диоксан се хидрогенира в присъствие на 3 g платинов оксид при стайна температура и атмосферно налягане за 1 ч. Прибавя се пресен катализатор (3 g) и хидрогенирането продължава 2 ч. Диоксанът се отстранява под намалено налягане и остатъкът се разбърква с хлороформ и се филтрира през 20 g силикагел, поставен във фуния с поресто дъно. Филтърната утайка се промива с 500 ml хлороформ и обединеният филтрат и промивки се изпаряват. Получава се бензхидрилов естер на 7-амино-7-бензилоксицефалоспоранова киселина като жълта смола.

C. Бензхидрилов естер на 7-бензилокси-7-(2-тиенилацетамид)-цефалоспоранова киселина

Към охлаждан разтвор от 1,2 g бензхидролов естер на 7-амино-7-бензилоксицефалоспоранова киселина в 15 ml метиленхлорид се прибавят при разбъркване 0,8 ml 2-тиенилацетилхлорид и 0,8 ml пиридин. Сместа се разбърква 15 мин при 2°С и след това се излива върху лед. Органичната фаза се отделя и се промива последователно с 2% фосфорна киселина, вода и 2%-ен разтвор на натриев бикарбонат, след което се суши върху безводен натриев сулфат и се изпарява. Остатъкът се хроматографира върху 50 g силикагел с 5% етилацетат в метиленхлорид като елуент и се получава бензхидрилов естер на 7бензилокси-7-(2-тиенилацетамид)-цефалоспоранова киселина

D. Натриева сол на 7-бензилокси7-(2-тиенилацетамид)-цефалоспоранова киселина

Разтвор от 0,9 g бензхидрилов естер на 7-бензилокси-7- (2-тиенилацетамид)-цефалоспоранова киселина в 3 ml анизол и 7 ml трифлуорооцетна киселина се разбърква при стайна температура 5 мин и излишъкът от анизол и трифлуорооцетна киселина бързо се отстранява на вакуумна помпа. Остатъкът се разбърква със смес от 0,25 ml метиленхлорид и 25 ml вода и бързо се разбърква, докато се прибавя натриев бикарбонат за коригиране на pH до 6,5. Водният слой се отделя, промива се един път с етер и се лиофилизира. Получава се натриева сол на 7-бензилокси-7- (2-тиенилацетамид) -цефалоспоранова киселина като светъл прах.

Пример 54

Натриева сол на 7-хидрокси-7-(2тиенилацетамид)-цефалоспоранова киселина

Разтвор от натриева сол на 7-бензилокси-7-(2-тиенилацетамид)-цефалоспоранова киселина (300 mg) в 10 ml вода се хидрогенира при 40.6,865 kN/m² и стайна темпуратура в присъствие на 0,39 g 10% паладий върху въглен за 6 ч. Прибавя се 0,3 g пресен катализатор и хидрогенирането продължава 18 ч. Катализаторът се филтрира и филтратът се лиофилизира, получава се натриева сол на 7-хидрокси-7-(2-тиенилацетамидо-цефалоспоранова киселина.

Пример 55

По процедурата, описана в пример 53 и като се използва фурилацетилхлорид, р-гуанидинфенилацетил хлорид хидрохлорид, тетразолилацетилхлорид или фенацетил хлорид вместо

2-тиенилацетил хлорид, се получават съответно: натриева сол на 7-бензилокси-7- (2-фурилацетиламид) -цефалоспоранова киселина, 7-бензилокси7-(р-гуанидинфенилацетамид)-цефалоспоранова киселина, натриева сол на 7-бензилокси-7-тетразолилацетамидцефалоспоранова киселина и натриева сол на 7-бензилокси-7-фенилацетамидцефалоспоранова киселина

Пример 56

По процедурата, описана в пример 54, 7-бензиоксицефалоспорините се превръщат в къответните 7-хидрокси59 цефалоспорини.

Пример 57

A. Бензхидрилов естер на 7-азидо7-(Б-2-бензхидрилоксикарбонил-2трет.-бутоксикарбониламиноетокси)цефалоспоранова киселина

Бензхидроловият естер на N-трет.бутоксикарбонил-Ь-серин се получава чрез прибавяне на разтвор на дифенилдиазометан (2,5g) в 10 ml диоксан към разтвор на N-трет.-бутоксикарбонил-Б-серин (2,5 g) в 5 ml диоксан. Към получения разтвор се прибавя бензхидрилов естер на 7-азидо-7бром-цефалоспоранова киселина 4,5 g, сребърен флуорборат 1,6 g и пиридин 0,65 ml. Сместа се разбърква 3 ч при стайна температура, след което се разрежда със 100 ml етер и се филтрира. Филтратът се промива последователно с фосфорна киселина буфер с pH 2, вода, разтвор на натриев бикарбонат и след това се суши върху безводен натриев сулфат и се изпарява. Остатъкът се хроматографира върху 200 g силикагел. Елуирането със смес хлороформ-етилацетат дава продукт като червеникавокафява смола.

B. Бензхидрилов естер на 7-амино-7-(Ь-2-бензхидрилоксикарбонил-2т-бутоксикарбониламиноетокси)цефалоспоранова киселина

Разтвор от 3 g бензхидрилов естер на 7-азидо-7- (L-2-бензхидрилоксикарбонил-2-трет.-бутоксикарбониламиноетокси)цефалоспоранова киселина в 300 ml сух диоксан се хидрогенира в присъствие на 3 g платинов оксид при стайна температура и атмосферно налягане в продължение на 1 ч. Прибавя се свеж катализатор (3 g) и хидрогенирането продължава още 2 ч. Диоксанът се отстранява под намалено налягане и остатъкът се разбърква в хлороформ и се филтрира през 20 g силикагел, набит в стъклен шотов филтър. Утайката на филтъра се про мива с хлороформ и обединените промивни течности се изпаряват, получава се бензхидрилов естер на 7-амино7-(Б-2-бензилхидроксикарбонил-2трет.-бутоксикарбониламиноетокси)цефалоспоранова киселина

C. Бензхидрил 7-(а-бензхидрилоксикарбонилфенилацетамидо)-7-(Б-2бензхидрилоксикарбонил-2-т-бутоксикарбониламиноетокси)-цефалоспоранова киселина а-бензхидрилоксикарбонилфенилацетилхлорид 377 mg се прибавя на една порция към охладен разтвор на 450 mg бензхидрилов естер на 7-амино-7- (L-2-бензхидрилоксикарбонил) 2(трет.-бутоксикарбониламиноетокси) цефалоспоранова киселина и 0,2 ml сух пиридин в 10 ml метиленхлорид. Разтворът се разбърква в продължение на 20 мин при 0°С, след това се излива в 20 ml буфер от фосфорна киселина с рН2. Органичната фаза се промива с вода и разтвор на натриев бикарбонат, суши се над безводен натриев сулфат и се изпарява. Остатъкът се хроматографира върху 30 g силикагел. Елуиране с хлороформ дава бензхидрилов естер на 7-(а-бензхидрилоксикарбонилфенилацетамидо)-7- (L-2бензхидрилоксикарбонил-2-т-бутоксикарбониламеноетокси) цефалоспоранова киселина

D. Динатриева сол на 7-(Б-2-карбокси-2-аминоетокси)-7-(а-карбоксифенилацетамидо) цефалоспоранова киселина ml анизол и 6 ml трифлуорооцетна киселина се прибавят към 200 mg бензхидрилов естер на 7-(а-бензхидрилоксикарбонилфенилацетамидо)-7(Б-2-бензхидрилоксикарбонил-2-трет.бутоксикарбониламиноетокси) цефалоспоранова киселина и сместа се разбърква при стайна температура в продължение на 8 мин. Излишъкът от анизол и трифлуороцетна киселина се из60 паряват бързо на вакуумпомпа. Остатъкът се разбърква в 20 ml метиленхлорид и 20 ml вода и сместа силно се разбърква, като pH се довежда до 7 чрез прибавяне на разтвор на натриев бикарбонат. Водният разтвор се отделя, промива се веднъж с етер и се лиофилизира. Получава се динатриева сол на 7-(Ь-2-карбокси-2-аминоетокси)-7(а-карбоксифенилацетамидо)цефалоспоранова киселина. По подобен начин, като се излиза от N-трет.-бутоксикарбонил-О-серин вместо N-трет.бутоксикарбонил-Ь-серин, се получава 7-(О-2-карбокси-2-аминоетокси)-7(а-карбоксифенилацетамидо)цефалоспоранова киселина.

Пример 58

Когато бензхидрилов естер на Ίамино-7-(Ь-2-бензхидрилоксикарбонил-2-т-бутоксикарбониламиноетокси) цефалоспоранова киселина се ацилира с фенилацетилхлорид, 2-тиенилацетилхлорид или фурилацетилхлорид съгласно процедурата, описана в посочените по-горе примери, се получават съответните 7-фенилацетамидо, 7-(2тиенилацетамидо) и 7-(2-фурилацетамидо) аналози.

Пример 59

7-азидо-7-(карбамоилметокси) цефалоспоранова киселина

Към разтвор от 3,1 g бензхидрилов естер на 7-азидо-7-бромцефалоспоранова киселина и 2 g гликоламид в 10 ml диоксан се прибавят 1,1 g сребърен флуороборат и 0,45 ml пиридин. Сместа се разбърква в продължение на 2 ч при стайна температура, след това се разрежда със 100 ml етер и се филтрира. Филтратът се промива последователно с 2% водна фосфорна киселина, вода и натриевобикарбонатен разтвор, след това се суши над безводен натриев сулфат и се изпарява. Остатъкът се хроматографира върху 120 g силикагел. Елуиране с 2% метанол в хлороформ дава по същество чист бензхидрилов естер на 7-азидо-7-(карбамоилметокси)цефалоспоранова киселина.

B. Бензхидрилов естер на 7-амино-7-(карбамоилметокси) цефалоспоранова киселина

Разтвор от 3 g бензхидролов естер на 7-азидо-7- (карбамоилметокси)цефалоспоранова киселина в 300 ml сух диоксан се разбърква силно с 3 g платинов оксид под една атмосфера водород при стайна температура в продължение на 1 ч. Диоксанът се отстранява под намалено налягане и остатъкът се поема в хлороформ и се филтрира през 20 g силикагел, набит в стъклен шотов филтър. Силикагелът се промива с хлороформ и обединеният филтрат се изпарява, като остава бензхидрилов естер на 7-амино-7-(карбамоилметокси) цефалоспоранова киселина.

C. Бензхидрилов естер на 7-карбамоилметокси-7-(2-тиенилацетамидо) цефалоспоранова киселина

Към охладен разтвор от 1,5 g бензхидрилов естер на 7-амино-7-(карбамоилметокси) цефалоспоранова киселина в 20 ml метиленхлорид се прибавят 1,0 g тиенилацетилхлорид и 1,0 ml сух пиридин. Сместа се разбърква 15 мин при 0 - 2°С и след това се излива в 100 ml буфер от фосфорна киселина с pH 2. Метиленхлоридната фаза се промива с вода и разтвор на натриев бикарбонат, суши се над безводен натриев сулфат и се изпарява. Продуктът се хроматографиа на 50 g силикагел с 5% етилацетатхлороформ като елуент, при което се получава бензхидрилов естер на 7-карбамоилметокси-7- (2-тиенилацетамидо) цефалоспоранова киселина.

D. Натриева сол на 7-карбамоилметокси-7- (2-тиенилацетамидо) цефалоспоранова киселина

Смес от 0,5 g бензхидрилов естер на 7-карбамоилметокси-7- (2-тиенила61 цетамидоцефалоспорант в 3 ml анизол и 7 ml трифлуорооцетна киселина се разбърква при 0°С в продължение на 10 мин. Излишъкът от анизол и трифлуорооцетна киселина се изпарява бързо на вакуумна помпа. Остатъкът се разбърква в 40 ml вода и 40 ml метиленхлорид и сместа се разбърква енергично, като pH се довежда до 6,5 чрез прибавяне на натриев бикарбонат. Водната фаза се отделя, промива се веднъж с етер и се лиофилизира, дава натриева сол на 7-карбамоилметокси-7(2-тиенилацетамидо)цефалоспоранова киселина.

Пример 60

Когато бензхидролов естер на 7амино-7-/карбамоилметокси/цефалоспоранова киселина се ацилира с фенилацетилхлорид, фурилацетилхлорид или тетразолилацетилхлорид вместо 2тиенилацетилхлорид, се получават съответните натриеви соли на 7-фенилацетамидо, 7-/2-фурилацетамидо/ и 7тетразолилацетамидо -7-/карбамоилметокси/ цефалоспорини.

Пример 61

А. Бензхидрилов естер на 7-азидо7-/бензхидрилоксикарбонилметокси/цефалоспоранова киселина

Разтвор на бензхидриловия естер на гликоловата киселина се получава чрез прибавяне на разтвор от 2,5 g дифенилдиазометан в 10 ml диоксан към разтвор от 0,7 g гликолова киселина в 5 ml диоксан. Към него се прибавя

4,5 g бензхидролов естер на 7-азидо7-бромцефалоспоранова киселина, 1,6 g сух сребърен флуорборат и 0,65 ml сух пиридин. Сместа се разбърква в продължение на 3 ч при стайна температура, след това се разрежда с етер и се филтрира. Филтратът се промива с вода, суши се над безводен сулфат и се изпарява. Остатъкът се хроматографира на 160 g силикагел, като се получава бензхидрилов естер на

7-азидо-7-/бензхидролоксикарбонилметокси/цефалоспоранова киселина.

B. Бензхидрилов естер на 7-амино-7-/бензхидрилоксикарбонилметокси/цефалоспоранова киселина

Разтвор от 3 g бензхидрилов естер на 7-азидо-7-/бензхидрилоксикарбонилметокси/цефалоспоранова киселина в 300 ml сух диоксан се разбърква силно с 3 g платинов оксид под една атмосфера от водород при стайна температура в продължение на 1 ч. Прибавя се пресен катализатор /3 g/ и хидрогенирането продължава още 2 ч. Диоксанът се отстранява под намалено налягане и остатъкът се разбърква в хлороформ и се филтрира през 20 g силикагел, набит в шотов филтър от синтеровано стъкло. Силикагелът се промива с 300 ml хлороформ и филтратът и промивните течности се обединяват и се изпаряват, като остава бензхидрилов естер на 7-амино-7-/бензхидрилоксикарбонилметокси/цефалоспоранова киселина под формата на тежко масло.

C. Бензхидрилов естер на 7-/бензхидрилоксикарбонилметокси/цефалоспоранова киселина

Към охладен разтвор на 0,4 g бензхидрилов естер на 7-амино-7-/бензхидрилоксикарбонилметокси/цефало-споранова киселина в 5 ml метиленхлорид се прибавя 0,25 g тиенилацетилхлорид и 0,25 ml пиридин. Сместа се разбърква в продължение на 15 мин при 0-3°С и след това се излива в лед. Органичната фаза се промива последователно с 2% фосфорна киселина, вода и воден разтвор на натриев бикарбонат и накрая се суши над безводен натриев сулфат и се изпарява. Остатъкът се хроматографира върху 25 g силикагел, продуктът се елуира с 5% етилацетат в метиленхлорид, получава се бензхидрилов естер на 7-/бензхидрилоксикарбонилметокси/-7-/2-тиенилацетамидо/цефалоспоранова киселина.

D. Динатриева сол на 7-/карбоксиметокси/-7-/2-тиенилацетамидо/цефалоспоранова киселина

Към разтвор на 0,4 g бензхидрилов естер на 7-/бензхидрилоксикарбонилметокси/-7-/2-тиенилацетамидо/цефалоспоранова киселина в 3 ml анизол се прибавя 5 ml трифлуорооцетна киселина. Сместа се държи 8 мин, след това излишъкът от анизол и трифлуорооцетна киселина бързо се изпорява на вакуумпомпа. Остатъкът се разбърква в смес от 20 ml метиленхлорид и 20 ml вода и pH се довежда до 6,5 /стъклен електрод/ с натриев бикарбонат. Водната фаза се отделя и се екстрахира веднъж с етер и след това се лиофилизира, получава се динатриевата сол на 7-/карбоксиметокси/-7-/2-тиенилацетамидо/цефалоспоранова киселина.

Пример 62

Когато бензхидрилов естер на 7амино-7-/бензхидрилоксикарбонилметокси/цефалоспоранова киселина взаимодейства с 2-тианафтен-2-ацетил хлорид или монобензхидрил фенилмалонилхлорид вместо тиенилхлорид и полученият в резултат реакционен продукт се събира и след това деблокира, като се съблюдават методиките от пример 61 се получава натриева сол на 7-/2-карбоксиметокси/-7-/2-тианафтен -2-ацетамидо/цефалоспоранова киселина и натриева сол на 7-/2карбоксиметокси/-7-/2-фенилацетамидо/цефалоспоранова киселина.

Пример 63

А. Бензхидрилов естер на 7-ацетокси-7-азидоцефалоспоранова киселина

Смес от 2,2 g бензхидрилов естер на 7-азидо-7-бромцефалоспоранова киселина и 0,8 g сребърен ацетат в 10 ml оцетна киселина се разбърква при стайна температура 3 ч. Оцетната киселина се отстранява под на малено налягане и остатъкът се разбърква в метиленхлорид и се филтрира. Филтратът се промива с разтвор на натриев бикарбонат, след това се суши върху натриев сулфат и се изпарява. Остатъкът се хроматографира върху 80 g силикагел. Елуиране с хлороформ дава бензхидрилов естер на 7-ацетокси-7-азидоцефалоспоранова киселина.

B. Бензхидрилов естер на 7-амино-7-ацетокси цефалоспоранова киселина g бензхидрилов естер на 7-ацетокси-7-азидоцефалоспоранова киселина в 200 ml сух диоксан се хидрогенира при стайна темпуратура и атмосферно налягане в присъствие на 2 g платинов оксид в продължение на 1

ч. Прибавя се 2 g свеж катализатор и хидрогенирането продължава 2 ч. Разтворителят се изпарява и остатъкът се разтваря в етер и се разклаща с 10 ml безводен магнезиев сулфат на прах и се филтрира през инфузорна пръст в стъклен шотов филтър. Филтратът се изпарява, като остава бензхидрилов естер на 7-амино-7-ацетоксицефалоспоранова киселина.

C. Бензхидрилов естер на 7-ацетокси-7-/2-тиенилацетамидо/цефалоспоранова киселина

Към охладен разтвор от 1,2 g бензхидрилов естер на 7-амино-7-ацетоксицефалоспоранова киселина в 20 ml метиленхлорид се прибавят 0,8 ml тиенилацетилхлорид и 0,8 ml пиридин. Сместа се разбърква при 0°С 15 мин и след това се излива върху лед. Органичната фаза се промива последователно с 2% разтвор на фосфорна киселина, вода и 2% разтвор на натриев бикарбонат, суши се над безводен натриев сулфат и се изпарява. Остатъкът се хроматографира върху 50 g силикагел. Елуирането с хлороформ дава бензхидрилов естер на 7-ацеток63 си-7-/2-тиениацетамидо/цефалоспоранова киселина.

D. Натриева сол на 7-2-ацетокси7-/2-тиенилацетамидо/цефалоспоранова киселина

Разтвор от 2 g бензхидрилов естер на 7-ацетокси-7-/2-тиенилацетамидо/цефалоспоранова киселина в 8ml анизол и 16 ml трифлуорооцетна киселина се разбърква при стайна темпуратура 5 мин. Излишъкът от анизол и трифлуорооцетна киселина бързо се отстранява на вакуумна помпа и остатъкът се разбърква в 50 ml метиленхлорид и се екстрахира двукратно с разтвор на натриев бикарбонат. Водният екстракт се охлажда и се покрива със слой етилацетат и рН се довежда до 1,2 с разредена сярна киселина. Етилацетатният слой се разбърква енергично с вода, като рН се довежда до 6,5 /стъклен електрод/. Изпаряването на водния екстракт дава натриевата сол на 7-ацетокси-7-/2-тиенилацетамидо/цефалоспоранова киселина.

Пример 64

Натриева сол на 3-хидроксиметил7-хидрокси-7-/2-тиенилацетамидо/децефалоспоранова киселина

1,8 g натриева сол на 7-ацетокси -7-/2-тиенилацетамидо/-цефалоспоранова киселина се разтваря в 50 ml разтвор на цитрусова ацетилестераза на водна баня и се нагрява при 30°С. рН се поддържа 6,6 чрез прибавяне на N разтвор на натриев хидроксид, като се контролира с рН-стат. След 8 ч се прибавя 15 g натриев хлорид, разтворът се покрива със 100 ml етилацетат и рН се довежда до 2,1 със солна киселина. Сместа се центрофугира и супернатантата от етилацетат се отделя. Етилацетатният екстракт се разбърква енергично с вода, като рН се довежда до 7 с разтвор на натриев бикарбонат. Водната фаза се отделя и се лиофилизира, като се получава натриева сол на З-хидроксиметил-7-хидрокси-7-/2-тиенилацетамидо/децефалоспоранова киселина.

Пример 65

З-карбамоилоксиметил-7-карбамоилокси-7-/2-тиенилацетамидо/децефалоспоранова киселина

Към 0,4 g натриева сол на 3-хидроксиметил-7-хидрокси-7/2-тиенилацетамидо/децефалоспоранова киселина, суспендирана в 10 ml ацетонитрил, охладен до 0°С, се прибавя 0,6 ml хлорсулфонилизоциант. Реакционната смес се разбърква в продължение на 2 ч и след това се изпарява до сухо. Остатъкът се разбърква в смес от 20 ml етилацетат и 20 ml фосфатен буфер и рН се довежда до 1,6. Сместа се разбърква 3 ч при стайна температура и рН се довежда до 8, водната фаза се отделя. Органичната фаза се екстрахира с рН 8 фосфатен буфер. Обединената водна фаза се довежда до рН 2 със солна киселина и се екстрахира двукратно с етилацетат. Етилацетатният екстракт се суши над безводен натриев сулфат и се изпарява, а остатъкът се промива с етер. Получава се З-карбамоилоксиметил-7-карбамоилокси-7-/2-тиенилацетамидо/децефалоспоранова киселина под формата на жълто твърдо вещество.

По същата методика и като се използват други ацилиращи агенти вместо тиенилацетилхлорид, се получават други 7-ациламидо аналози на продуктите от примери 63, 64 и 65.

Пример 66

А. Бензхидрилов естер на 7-азидо7-феноксицефалоспоранова киселина

Към разтвор 2,3 g бензхидрилов естер на 7-азидо-7-бромцефалоспоранова киселина в 10 ml бензен се прибавят 6 g фенол и след това 0,82 g сух сребърен флуороборат и 0,33 ml сух пиридин. Сместа се разбърква при

23°С в продължение на 6 ч, след това се филтрира и остатъкът се промива с бензен. Обединеният филтрат и промивните течности се промиват с буфер от фосфорна киселина с рН 2 и воден разтвор на натриев бикарбонат и след това се суши над натриев сулфат и се изпарява. Остатъкът се поставя на високовакуумна помпа за една нощ, за да се острани излишъкът от фенол, след това се хроматографира върху 100 g силикагел. Елуиране с метиленхлорид дава бензихидрилов естер на 7-азидо-7-феноксицефалоспоранова киселина .като вискозно масло.

B. Бензхидрилов естер на 7-амино-7-феноксицефалоспоранова киселина

Разтвор на 3 g бензхидрилов естер на 7-азидо-7-феноксицефалоспоранова киселина в 300 ml сух диоксан се хидрогенира в присъствие на платинов оксид при стайна температура и атмосферно налягане в продължение на 1 ч. Прибавя се 3 g пресен катализатор и хидрогенирането продължава 2 ч. Диоксанът се отстранява под намалено налягане и остатъкът се разбърква в хлороформ и се филтрира през 20 g силикагел, набит в шотов филтър. Утайката на филтъра се промива с 500 ml хлороформ и обединените течности и филтратът се изпаряват, като остава бензхидрилов естер на 7-амино-7-феноксицефалоспоранова киселина.

C. Бензхидрилов естер на 7-фенокси-7-/5-теазолилацетамидо/цефалоспоранова киселина

Разтвор на 2,3 g бензхидрилов естер на 7-амино-7-феноксицефалоспоранова киселина в 25 ml метанол се охлажда в ледена баня и към нея се прибавя при разбъркване с магнитна бъркалка 1,8 ml сух пиридин, последван непосредствено от разтвор на

1,5 g 5-тиазолилацетилхлорид в 4 ml метиленхлорид. Сместа се разбърква при 2°С 15 мин, след това се екстрахира с рН 2 буфер от фосфорна киселина и вода. Органичната фаза се суши над безводен натриев сулфат и се изпарява. Остатъкът се хроматографира върху 100 g силикагел. Елуиране с хлороформ дава бензхидрилов естер на 7-фенокси-7-/5-тиазолилацетамидо/цефалоспоранова киселина.

D. 7-фенокси-7-/тиазолилацетамид/-цефалоспоранова киселина

Разтвор на 2 g бензхидрилов естер на 7-фенокси-7-/5-тиазолилацетамидодецефалоспоранова киселина в 8 ml анизол и 16 ml трифлуороцетна киселина се разбърква при стайна температура 5 мин. Излишъкът от анизол и трифлуороцетна киселина бързо се отстранява под висок вакуум и остатъкът се смесва с 50 ml метиленхлорид и се екстрахира двукратно с разтвор на натриев бикарбонат. Водният екстракт се охлажда и се покрива със слой етилацетат и рН се коригира на 2,1 с разредена сярна киселина. Етилацетатният слой се суши над натриев сулфат и се изпарява, като се получава 7-фенокси-7-/5-тиазолилацетамид/цефалоспоранова киселина.

Пример 67

А. Бензхидрилов естер на 7-хлор7-/трет.-бутоксикарбонилтио/цефалоспоранова киселина

Трет.-бутоксикарбонилсулфенилхлорид се получава чрез прибавяне на трет.-бутанол към хлоркарбонилсулфенилхлорид в 1:1 моларно количество при температура 30°С. 10 mmol трет.-бутоксикарбонилсулфенил хлорид се разтварят в 50 ml СН₂С1₂ и се прибавя на капки към разтвор от 10 mmol бензхидрилов естер на 7-диазоцефалоспоранова киселина в 50 ml СН₂С1₂, охладен до -40°С в суха ледена баня. Прибавянето продължава около 15 мин и към края темпурату65 рата започва да се повишава от -10°С до —5°С постепенно. Прибавя се наситен разтвор на натриев бикарбонат и органичният слой се отделя и промива с вода. След сушене с натриев сулфат разтворителят се отстранява под вакуум. Суровият продукт се анализира с ИЧ, загуба на диазо 2100 cm-¹, присъствие на β-лактам 1790 cm*¹, присъствие на естерна ивица 1745 cm¹. По-нататък се пречиства с ТСХ до получаване на бензхидрилов естер на 7хлор-7-Л-бутоксикарбонилтио/-цефалоспоранова киселина в чиста форма.

B. Бензхидрилов естер на 7-азидо7-/ t-бутокси карбон и лтио/-цефалоспоранова киселина

Към разтвор от 5 mmol литиев азид в 5ml диметилформамид се прибавя 5 mmol бензхидрилов естер на 7-хлор7 / t-бутоксикарбонилтио/-цефалоспоранова киселина. Разтворът се нагрява от 40°С до 70°С за 3-6 мин, след това се охлажда рязко в ледена вода. Диметилформамидният воден разтвор се екстрахира с 2 х 25 ml СНС1₃, промива се с наситен разтвор на натриев бикарбонат, 2 х 50 ml вода и органичният слой се суши над натриев сулфат. Изпаряването на разтворителя дава суров продукт като смес от изомери, които могат по-нататък да се пречистят чрез хроматография върху силикагел. Двата изомера се анализират с ИЧ, присъствие на β-лактам 1790 cm¹, присъствие на ивица за азид 2100 cm*¹, ивици за естер 1475 cm¹.

C. Бензхидрилов естер на 7-/2-тиенилацетамидо-7 / трет.-бутоксикарбонилтио/-цефалоспоранова киселина

Сместа от изомери на 7-азидосъединението, получено по-горе /5 mmol/, се редуцира с 3 g Болхоферов катализатор (10% Pd/C) при 40.6,895 kN/m² при стайна температура в 50 ml етилацетат в присъствие на 5 mmol пиридин и 5 mmol тиенилоцетен анхидрид.

В края на 1-ия час катализаторът се филтрира и етилацетатът се екстрахира с 2 х 20 ml 1 N HCI и 2 х 50 ml с 10% натриев бикарбонат, 2 х 50 ml вода. Етилацетатът се суши над натриев сулфат и разтворителят се изпарява под вакуум. Суровият продукт, смес от изомери, се анализира с ИЧ, присъствие на β-лактам 1790 cm¹, загуба на азид 2100cm*¹, поява на нови амидни връзки 1680 cm¹.

D. 7-тиенилацетамидо-7-меркаптоцефалоспоранова киселина mmol тиенилацетамид бензхидрилов естер, получен както е описано, се разтваря в 10 ml анизол и се охлажда до 0°С. Към този разтвор се прибавя 20 ml трифлуороцетна киселина. Разтворът се държи при 0°С и се разбърква 1-3 ч. Излишъкът от трифлуороцетна киселина и анизол се отстранява чрез изпаряване с вакуумна помпа. Продуктът се оценява с ИЧ, поява на карбоксил 1710 cm¹, β-лактам 1790 cm¹, загуба на естерна ивица. Съединението абсорбира в УВ спектър λ макс.²⁶⁰*²⁶⁵ ε /8000/.

Пример 68

А. Бензхидрилов естер на 7-хлор7-/карбамоилтио/-цефалоспоранова киселина

Карбамоилсулфенилхлорид 10 ммола, получен чрез въздействие на 200 mmol амоняк върху хлоркарбонилсулфенилхлорид при -70°С в 50 ml CH₂CJ₂, се прибавя на капки към разтвор от 10 mmol бензхидрилов естер на 7-диазоцефалоспоранова киселина при -40°С. Към края на прибавянето температурата се оставя да се повиши бавно до -5°С. Прибавя се наситен разтвор на натриев бикарбонат 50 ml и органичният слой се отделя, промива се с вода и се суши над натриев сулфат. Разтворителят се отстранява под вакуум, при което се получава смола. Суровият продукт се анализи66 pa c ИЧ /липса на диазо 2100 cm'¹, присъствие на β-лактам, нова карбамоилна абсорбция 1680 спг¹⁷. Суровият продукт може да се пречисти чрез препаративна тънкослойна хроматография.

B. Бензхидрилов естер на 7-азидо7-/карбамоилтио/-цефалоспоранова киселина

Реакцията се провежда по същия начин както при получаването на бензхидрилов естер на 7-азидо-7-/трет.бутоксикарбонилтио/-цефалоспоранова киселина. Суровият продукт, смес от изомери, се анализира с ИЧ, нова азидна ивица 2100 cm¹, β-лактам 1790 спг¹ и карбамоилна група 1680 cm'¹.

C. Бензхидрилов естер на 7-тиенилацетамидо-7-/карбамоилтио/цефалоспоранова киселина

Редукционното ацилиране се провежда по същия начин както за бензхидрил 7-азидо-7-/трет.-бутоксикарбонилтио/-цефалоспоранова киселина. Суровият продукт се анализира с ИЧ, загуба на азид 2100 cm'¹, присъствие на β-лактам, нов амид при 1680 cm¹. Той може да се пречисти по-нататък чрез препаративна тънкослойна хроматография или колонна хроматография.

D. 7-тиенилацетамидо-7-/карбамоилтио/цефалоспоранова киселина

Отстраняването на бензхидриловия естер се осъществява по същия начин, както е описано за 7-тиенилацетамидо-7-бутоксикарбонилтиоцефалоспоранова киселина. Суровият продукт се анализира с ИЧ, появява се естерна ивица при 1740 cm*¹, ивица за киселина се появява при 1710 спг¹ и У В спектър λ макс.^260-265 ε /8000/.

Пример 69

А. Бензхидрилов естер на 7-бром7-метилтиоцефалоспоранова киселина mmol бензхидрилов естер на 7диазоцефалоспоранова киселина се разтваря в 100 ml метиленхлорид и се охлажда до -40°С под азот. В този разтвор се прибавя 12 mmol метилсулфенилбромид в 100 ml СН₂С1₂ на капки при енергично разбъркване. Непосредствено започва да се отделя азот. След прибавяне на реагента /15 мин/ при -40°С, сместа се оставя да се затопли постепенно до -5°С. Прибавя се наситен разтвор на натриев бикарбонат и органичният слой се отделя и се промива с вода. След сушене над натриев сулфат, разтворителят се отстранява при стайна температура под вакуум. Суровият продукт се анализира с ИЧ, загуба на диазо 2100 cm*¹, присъствие на β-лактам 1790 спг¹ и положителен тест на Валщайн за халоген. Суровият продукт може след това да се пречисти с препаративна ТСХ или колонна хроматография.

B. Бензхидрилов естер на 7-азидо7-метилтиоцефалоспоранат mmol от 7-бром-7-метилтиосъединението се нагряват 4 мин при 68°С в 60 ml диметилформамид, които съдържат 10 mmol литиев азид. Разтворът се разрежда с 300 ml вода и се екстрахира с 2 х 50 ml хлороформ. Слоят хлороформ се промива с 3 х 100 ml вода и се суши над безводен натриев сулфат. Суровият продукт се анализира с ИЧ, азид 2100 cm*¹, β-лактам 1790 cm’¹ и отрицателен Балщайнов тест. Суровият продукт се пречиства с ТСХ или колонна хроматография.

C. Бензхидрилов естер на 7-/2-тиенилацетамидо/-7-метилтиоцефалоспоранова киселина mmol от 7-азидо-7-метилтиосъединението се разтварят в 50 ml етилацетат и се прибавят 10 mmol тиенилоцетен анхидрид, 0,1 ml пиридин и 800 g Болхоферов катализатор. Сместа се хидрогенира при стайна температура 1 ч. Катализаторът се отстранява чрез филтриране и остатъ67 кът се изпарява до стъкловидна маса под вакуум. ИЧ анализ на суровия продукт показва загуба на азид 2100 cm¹, поява на нов амид 1680 сит¹ и βлактам 1790 cm¹. Суровият продукт след това може да се пречисти с ТСХ или колонна хроматография.

D. 7-тиенилацетамид-7-метилтиоцефалоспоранова киселина mmol от 7-/2-тиенилацетамидо/7-метилтиосъединението /смес от изомери/ се разтваря в 10 ml анизол и се охлажда до 0°С. Към разтвора се прибавя 15 ml трифлуороцетна киселина, охладена при 0°С, и сместа отлежава при стайна темпефатура 1 ч. Излишъкът от трифлуороцетна киселина и анизол се отстранява чрез изпаряване под вакуум и остатъкът се промива двукратно с хлороформ и се изпарява до сухо. Суровият продукт се оценява с ИЧ /загуба на естер при 1740 cm'¹ и поява на карбоксил при 1710 cm¹/ и УВ спектър, λ макс.²⁶⁰'²⁶² ε /8000/.

Пример 70

7-/2-тиенилацетамидо/-7-ацетилтиоцефалоспоранова киселина. 10 mmol от 7-/2-тиенилацетамидо-7-меркаптосъединението се разтварят в 50 ml пиридин при 0°С и на капки се прибавя ацетилхлорид в продължение на 5 мин. Сместа се охлажда рязко в ледена вода и pH се коригира до 8 с натриев хидроксид. Пиридинът се отстранява чрез екстракция с етер и водният слой се лиофилизира. Суровият продукт се оценява с ИЧ /нов карбонил 1740 сит¹, β-лактам 1790 cm'¹ и УВ спектър, λ макс. ^2б0'²⁶⁵ е /8000/.

Пример 71

7-/2-тиенилацетамидо-7-метилсулфинилцефалоспоранова киселина. 10 mmol от 7-/2-тиенилацетамидо/-7метилтиосъединението се разтварят в 50 ml тетрахидрофуран при 0°С и се третират с 10 mmol пероцетна киселина. Разтворът се разбърква при 0°С 30

- - £.· мин. Прибавя се разтвор на натриев тиосулфат до отрицателен тест с К1 хартия. Прибавя се 100 ml наситен разтвор на натриев хлорид и органичният слой се отделя и суши над натриев сулфат. Разтворителят се отстранява под вакуум и продуктът се оценява с ИЧ анализ, β-лактам 1790, сулфинилни ивици 1060, 1150 cm¹, и УВ спектри, λ макс.²⁶⁰’²⁶⁵.

Пример 72

Натриева сол на 3-хидроксиметил7-ацетамидо-7-метоксидецефалоспоранова киселина

Третирането на 7-ацетамидо-7-метоксицефалоспоранова киселина във воден разтвор при pH 6 с ацетилстеараза, получена от портокалови кори, води до получаване на 3-хидроксиметил-7-ацетамидо-7-метоксидецефалоспоранова киселина, която се изолира като натриева сол по известни процедури.

Пример 73

По процедурата, описана в пример 72, с други 7-оксо-7-тиосубституирани цефалоспорини, както е описано в предишните примери, се получават следните 3-хидроксиметилдецефалоспоранови киселини.

Натриева сол на 3-хидроксиметил7-метокси-7-/2-тиени лацетамидо/-децефалоспоранова киселина; натриева сол на 3-хидроксиметил-7-метокси-7/2-тианафтен/децефалоспоранова киселина; натриева сол на 3-хидроксиметил-7-метокси-7-/р-гуанидинфенилацетамидо/децефалоспоранова киселина; натриева сол на 3-хидроксиметил-7-метокси-7-/2-фурилацетамидо/-децефалоспоранова киселина; натриева сол на З-хидроксиметил-7-метокси-7-тетраазолилацетамидодецефалоспоранова киселина; натриева сол на

3-хидроксиметил-7-метокси-7-/О-аамино-2-фенилацетамидо/-децефалоспоранова киселина; натриева сол на

3-хидроксиметил-7-метокси-/2-карбокси-2-фенилацетамидо/-децефалоспоранова киселина; натриева сол на

3-хидрокси мети л-7-бензилокси-фенилацетамидодецефалоспоранова киселина; натриева сол на 3-хидроксиметил-7-етокси-7-/2-тиенилацетамидо/децефалоспоранова киселина; натриева сол на З-хидроксиметил-7-метилтио-7-фенилацетамидодецефалоспоранова киселина; натриева сол на 3-хидроксиметил-7-меркапто-7-/2-тиенилацетамидо/-децефалоспоранова киселина; натриева сол на 3-хидроксиметил7-карбамоилтио-7-/2-тиенилацетамидо/-децефалоспоранова киселина; натриева сол на 3-хидроксиметил-7-/2тиенилацетамидо-7-аминокарбонилокси/-децефалоспоранова киселина; натриева сол на 3-хидроксиметил-7-/2тиенилацетамидо/-7-/метоксикарбонилокси/-децефалоспоранова киселина; натриева сол на 3-хидроксиметил7-/2-тиенилацетамидо/-7-аминосулфонилокси/-децефалоспоранова киселина.

Пример 74

Натриева сол на 3-/N, N-диметилкарбамоилоксиметил/-7-метокси-7-/2тиенилацетамидо/-децефалоспоранова киселина

Излишък от фосген се барботира в разбъркван разтвор на 0,5 g 3-хидроксиметил-7-метокси-7-/2-тиенилацетамидо/-цефалоспоранова киселина в 100 ml метиленхлорид и получената смес се оставя да стои една нощ при стайна температура. Излишъкът от фосген се отстранява чрез барботиране на сух азот през разтвора 3 ч и полученият разтвор се изпарява под намалено налягане.

Към разтвор от 0,45g от остатъка в 50 ml охладен метиленхлорид се прибавя 0,2 g диметиламин. Сместа се разбърква един час при стайна температура и излишъкът от аминхидро хлорид се отстранява чрез филтриране. Към получения филтрат се прибавя разтвор от 0,1 g на натриев бикарбонат в 20 ml вода. Сместа се разбърква един час при стайна температура и водният слой се отделя, промива се двукратно с метиленхлорид и се суши на студено. Получава се смес, съдържаща натриева сол на 3-N, Nдиметилкарбамоилоксиметил-7-метокси-7-/2-тиенилацетамидо/-децефалоспоранова киселина.

По същия начин другите 3-хидроксиметилдецефалоспоранови киселини, получени в пример 73, се превръщат в съответните соли на 3-/N, N-диметилкарбамоилоксиметил/-децефалоспоранова киселина.

Пример 75

По процедурата, описана в пример 74, и като се използва еквивалентно количество пиперидин, пиролидин или морфолин вместо диметиламин, се получават следните продукти: натриева сол на 3-/пиперидинкарбонилоксиметил/-7-метокси-7-/2-тиенилацетамидо/-децефалоспоранова киселина; натриева сол на 3-пиролидинилкарбонилоксиметил/-7-метокси-7-/2-тиенилацетамидо-децефалоспоранова киселина; натриева сол на 3-морфолинкарбонилоксиметил/-7-метокси-7-/2тиенилацетамидо/-децефалоспоранова киселина; натриева сол на 3-/пиперидинкарбонилоксиметил/-7-метокси-7метилтио-7-/2-тиенилацетамидо/-децефалоспоранова киселина.

Пример 76

Натриева сол на 3-/1Ч-метилкарбамоилоксиметил/-7-метокси-7 / 2-тиенилацетамидо/-децефалоспоранова киселина

Натриева сол на 3-хидроксиметил7-метокси-7-/2-тиенилацетамидо/децефалоспоранова киселина 250 mg се суспендира в 5 ml диметилформамид. Към тази смес се прибавя при разбър69 кване 0,2 ml триметиламин и 0,7 ml метилизоцианат и получената реакционна смес се оставя да стои 1/2 ч., след това се изпарява до сухо под намалено налягане. Полученият остатък се смесва с 10 ml етилацетат и 10 ml 0,1 N фосфатен буфер. pH на водния слой се довежда до 1,6 и сместа се разбърква 2 ч. при стайна температура. След това pH се коригира на 8 с воден трикалиев фосфат и водната фаза се отделя. Органичната фаза се екстрахира повторно с 10 ml фосфатен буфер с pH 8. Обединените водни фази се коригират на pH 2,1 със солна киселина и се екстрахират двукратно с етилацетат.Етилацетатните екстракти се обработват с 10 ml вода, съдържаща 0,15 g натриев бикарбонат. Отделянето и сушенето на студено на водната фаза дава натриева сол на 3-/Nметилкарбамоилоксиметил/-7-метокси-7-/2-тиенилацетамидо/-децефало5 споранова киселина.

По същия начин 3-хидроксиметилцефалоспоранатите, получени в пример 73, се превръщат в съответните

3-/Ь1-метилкарбамоилоксиметил/ съе10 динения.

Пример 77-86

По процедурата от пример 76 и като се използват други изоцианати, новите З-хидроксиметил-7-оксисубсти15 туирани цефалоспоранови съединения се превръщат в съответните N-субституирани 3-карбамоилоксиметилсъединения по следната схема

СН₂ОН + ОС

-NR.,

->

ο II

CH₂OCNHR₁₇

COONa

COONa

Пример	ос = nrI7	«π
77	-ос - nch2ch2ci	-CH2CH2CI
78	-ос = nch2ci	-CH2CI
79	ОС = NC/CH3/3	-с/сн3/,
80	ОС = nc2h2	-с2н5
81	ос = nc/ch3/2ch2ci	-c/ch3/2chci
82	ос = ncooc2hs	-соос2н5
83	ОС = NSO - СН3
84	ОС =	-ο
85	ОС = ΝΟΗ-/θ/2	’СН_/О/2
86	ОС = N-^~~^-SO-	-Ο-so,-

в която R' и R₍ имат значенията, показани в пример 73.

Пример 87

3-пиридинометил-7-метокси-7-/270 фурилацетамидо/-децефалоспоранова киселина

Разтвор на 1 g натриева сол на 7метокси-7-/2-фурилацетамидо/цефалоспоранова киселина в 5 ml вода се довежда до pH 2,5 с разреден HCI. Прибавя се 8 ml пиридин и разтворът се нагрява при 70°С три часа и половина. Получената реакционна смес се лиофилизира и остатъкът се разтваря във вода и се пропуска през полистирентриметиламониево анионобменна смола /43% вода/. Полученият адсорбат върху смолата се елуира с вода и отбрани фракции се лиофилизират, като дават чиста З-пиридинометил-7метокси-7-/2-фурилацетамидо/децефалоспоранова киселина.

Когато еквивалентно количество триметиламин или триетиламин се субституира с пиридин съгласно горната процедура, а иначе се спазва описаната методика, се получават съответните 3-/триметиламониевометил/ и 3-/триетиламониевометил/-ни съединения.

По подобен начин, когато 3-флуорпиридин, 4-трифлуорметилпиридин, 3карбоксипиридин, 4-карбамоилпиридин, 4-/1Ч-метилкарбамоил/пиридин,

4-/N , N-диметилкарбамоил/пиридин,

3-карбоксиметил/пиридин, 2-метилпиридин, 3-/хидроксиметил/пиридин, 3сулфопиридин, или 3-цианпиридин се субституират с пирдин по описаната методика, се получават съответните 3 или 4-субституирани пиридинметилни съединения.

Пример 88

3-тиоуронометил-7-метокси-7-фенилацетамидодецефалоспоранова киселина

Разтвор от 1 g 7-метокси-7-фенилацетамидоцефалоспоранова киселина и 1 g тиокарбамид в 25 ml вода се поддържа при 37°С в продължение на 5 дни. Прибавя се ацетон /200 ml/ и сместа се охлажда на ледена баня. Охладеният разтвор се филтрира да се улови утаилият се продукт, който след това се фракционира през полистирен триметилбензиламониева анионобменна смола 43% вода. Избрани фракции се лиофилизират и суровия продукт след това се прекристализира из сместа метанол и вода, като се получава

3-тиоуронометил-7-метокси-7-фенилацетамидодецефалоспоранова киселина. След субституиране на еквивалентно количесто N-метилтиокарбамид, N-етилтиокарбамид, N, N-диметилтиокарбамид или N, N-дипропилтиокарбамид в предходния процес, вместо тиокарбамид, и като се съблюдава описаната методика, се получават съответните N-субституирани изотиуронови съединения.

Пример 89

3-/етилтиометил/-7-метокси-7-/2тиенилацетамидо/децефалоспоранова киселина

Смес от 7-метокси-7-/2-тиенилацетамидо/цефалоспоранова киселина 0,65 g и етантиол 0,37 ml в 10 ml 50% воден ацетон се разбърква при стайна температура и се прибавя 10% воден разтвор на 2 ml натриев хидроокис при разбъркване. Получената реакционна смес след това се нагрява в запоена стъклена тръба в продължение на 100 ч и получената смес се концентрира под намалено налягане. Остатъкът се разтваря във вода и се фракционира през полистиренова триметиламониево анионобменна смола, 43%. Избрани фракции се обединяват и лиофилизират, получава се 3-/етилтиометил/-7-метокси-7-/2-тиенилацета м и до/-децефа лоспора нова кисел и на.

След субституиране на еквивалентно количество от метантиол, пропантиол, пиридин-2-тиол, пиридин-3-тиол, пиридин-4-тиол, бензотиазол-2-тиол, 4-метилпиримидин-2-тиол или 271 метил-3, 4-тиадиаздл-5-тиол вместо етантиол по посочената по-горе методика, като се съблюдава описаната процедура се получават респективно

3-/метилтиометил/, 3-/пропилтиометил/, 3-/2-пиридилтиометил/, 3-/3пиридилтиометил/, 3-/4-пиридилтиометил/, 3-/2-бензтиазолилтиометил/,

3-/4-метилпиримидин-2-илтиометил/ и 3-/2-метил-3, 4-тиадиазол-5-илтиометил/ субституираните 7-метокси-7/2-тиенилацетамидо/децефалоспоранови киселини.

Пример 90

3-N, N-диметилтиокарбамоилтиометил/-7-метокси-7-тетразолилацетамиддецефалоспоранова киселина

А. Разтвор от 6,8 g 7-метокси-7тетразолилацетамидцефалоспоранова киселина и натриев N, N-диметилдитиокарбамат 2,8 g в 60 ml вода се нагрява до 50°С в продължение на 24 ч. Продуктът се лиофилизира и след това се фракционира през полистирен триметилбензиламониевоанионобменна смола /43% вода/. Избрани фракции след това се лиофилизират, получава се 3-N, N-диметилтиокарбамоилтиометил/-7-метокси-7-тетразолилацетамидодецефалоспоранова киселина.

След субституиране на еквивалентно количество от следните реагенти: натриева сол на N-метилдитиокарбаминова киселина, натриева сол на N, N-диетилдитиокарбаминова киселина, натриева сол на N, N-ди-н-пропилдитиокарбаминова киселина, натриева сол на М-метил-1Ч-/2-диметиламиноетил/-дитиокарбаминова киселина, натриева сол на М-етил-н-/2-диетиламиноетил/дитиокарбаминова киселина, натриева сол на М-/2-ди-н-пропиламиноетил-дитиокарбаминова киселина, натриева сол на М-метил->4-/2морфолинетил/еитиокарбаминова киселина, натриева сол на М-метил-N /3-диетйламинопропил/дитиокарбаминова киселина, натриева сол на Nфенил-М-/2-метиламиноетил/дитиокарбаминова киселина, натриева сол на N, N-тетраметилендитиокарбаминова киселина, натриева сол на Ν, Nпентаметилендитиокарбаминова киселина, натриева сол на N, N-6nc-/2хидроксиетил/дитиокарбаминова киселина или натриевата сол на 4-метилпиперазиндитиокарбоксилна киселина с натриева сол на диметилдитиокарбаминова киселина по посочения погоре метод, като се съблюдава описаната методика, се получават съответните 3-/N, N-диетилтиокарбамоилтиометил/, 3-/N, N-ди-н-пропилтиокарбамоилтиометил/-3-/М-метил-М-/2диметиламиноетил/тиокарбамоилтиометил, 3-/М-етил-Ь4/2-ди-н-пропиламиноетил/тиокарбамоилтиометил/,3/М-метил-1Ч-/2-морфолиноетил/тиокарбамоилтиометил/, 3-/М-метил-М/3-диетиламинопропил/тиокарбамоилтиометил/, 3-/ М-фенил-М-/2метиламиноетил/тиокарбамоилтиометил/, 3-/N, N-тетраметилен/тиокарбамоилтиометил/, 3-/N, N-пентаметилен/тиокарбамоилтиометил,3-/N, Nбис-/2-хидроксиетил / тиокарбамоилтиометил/ и 3-/4-метилпиперазин/ тиокарбамоилтиометил, 7-метокси-7тетразолилацетамидодецефалоспоранови киселини.

По същия начин и други 7-субституирани цефалоспорини, получени както е описано в предходните примери, се превръщат в съответните 3субституирани съединения както е описано по-горе.

Пример 91

3-/бензоилтиометил/-7-метокси-7/2-карбокси-З-фенилацетамидо/децефалоспоранова киселина

Смес от 0,654 g 7-метокси-7-/2карбокси-2-фенилацетамидо/цефалоспоранова киселина, 0,504 g натриев бикарбонат и 0,414 g тиобензоена киселина в 5,0 ml вода се нагрява при 50°С в продължение на една нощ под атмосфера от азот. Продуктът се утаява при прибавяне на ацетон и кристализира из смес от алкохол и вода, получава се 3-/бензоилтиометил/-7метокси-7-/2-карбокси-3-фенилацетамидо/децефалоспоранова киселина.

След субституиране на еквивалентно количество натриева сол на етилксантогенова киселина, калиева сол на н-пропилксантогенова киселина, калиева сол на н-хексилксантогенова киселина, калиева сол на изо-пропилксантогенова киселина, калиева сол на н-бутилксантогенова киселина, калиева сол на циклопентилксантогенова киселина и калиева сол на циклохексилксантогенова киселина с тиобензоена киселина по посочения по-горе процес, и като се съблюдава описаната методика, се получават съответните 3/етокситиокарбонилтиометил/, 3-/нпропокситиокарбонилтиометил/, 3изопропокситиокарбонилтиометил, 3/изопропокситиокарбонилтиометил,3/-н-бутокситиокарбонилтиометил/, 3/н-хексилокситиокарбонилтиометил/,

3-/-циклопентилокситиокарбонилтиометил/ и 3-/циклохексилтиокарбонилтиометил/-7-метокси-7-/2-карбокси-

2-фенилацетамидо/децефалоспоранови киселини.

По подобен начин другите 7-субституирани цефалоспорини, получени както е описано в посочените по-горе примери, могат да бъдат превърнати в съответните 3-субституирани съединения.

Пример 92

3-/толуен-р-сулфонилметил/-7метокси-7-/2-тиенилацетамидо/децефалоспоранова киселина

Смес от 0,654 g 7-метокси-7-/2-тиенилацетамидо/цефалоспоранова киселина и 1,0 g натриева сол на толу ен-р-сулфинова киселина в 5 ml вода се нагрява при 50°С 24 ч. Сместа се концентрира под вакуум и кристализира из смес от метанол и вода, като се получава 3-/толуен-р-сулфонилметил/-7-метокси-7-/2-тиенилацетамидо/децефалоспоранова киселина.

Пример 93

3-/азидметил/-7-метокси-7-/2-фурилацетамидо/-децефалоспоранова киселина

Смес от 2,0 g 7-метокси-7-/2-фурилацетамидо/цефалоспоранова киселина и 1,0 g натриев азид се разтваря в 10 ml вода и се нагрява при 50°С една нощ. Сместа след това се лиофилизира, като дава суров 3-азидометил/-7-метокси-7-/2-фурилацетамидо/-децефалоспоранова киселина.

Алтернативно, вместо да се обработва 7-метокси-7-/2-фурилацетамидо/цефалоспоранова киселина с натриев азид, възможно е да се субституира 3-/карбамоилоксиметил/-7-/2фурилацетамидо/-7-метоксидецефалоспоранова киселина по иначе аналогов метод, като се получава идентичен продукт. Следващите примери илюстрират методът за получаване 3/ карбамоилоксиметил/-7-/2-фурилацетамидо/-7-метоксидецефалоспоранова киселина /100 mg/ в 0,5 М разтвор на фосфатен буфер /5 ml, получен чрез прибавяне на 3,5 g натриев дихидрогенфосфат и 3,4 g динатриев фосфат в 100ml вода, последван от достатъчно количество солна киселина да се доведе pH до 5/ се нагрява в присъствието на натриев азид /20 mg/ при 95°С в продължение на 8 мин. След препаративна тънкослойна хроматография се получава 20 mg 3/азидметил/-7-метокси-7-/2-фурилацетамидо/децефалоспоранова киселина, както се вижда от ИЧ и ЯМР идентифицирането. След обработване на този материал с 1,0 ml трифлуоро73 цетна киселина при 0°С в продължение на 5 мин последвано от спиране на реакцията с голям обем етер и изпаряване на разтворителя се получава 15 mg 3-/азидометил/-7-метокси-7-/2фурилацетамидо/децефалоспоранова киселина.

Пример 94

3-/2, 4-дихидроксибензил/-7-метилтио-7-фенилацетамидодецефалоспоранова киселина

Смес от 0,654 g 7-метилтио-7-фенилацетамидоцефалоспоранова киселина, 1,1 g резорцинол и 10 ml вода се нагряват при 50° С в продължение на 2 дни. Реакционната смес след това се лиофилизира, като се получава

3-/2-, 4-дихидроксибензил/-7-метилтио- 7-фени ла цета мидодецефалоспоранова киселина.

Пример 95

3-/>1-метилиндол-3-ил-/7-бензилокси-7-фенилацетамидоцефалоспоранова киселина

Разтвор на 0,655 g N-метилиндол в 5 ml ацетон се прибавя към разтвор от 0,654 g 7-бензилокси-7-фенилацетамидоцефалоспоранова киселина във вода 5 ml при 50°С. Сместа се нагрява в продължение на 48 ч и след това разтворителят се отстранява под вакуум и остатъкът се разтрива с етер, получава се 3-/М-метилиндол-3-ил/7-бензилокси-7-фенилацетамидодецефалоспоранова киселина.

Пример 96

3-метил-7-метокси-7/2-тиенилацетамидо/децефалоспоранова киселина

10% катализатор паладий върху въглен се суспендира във вода, 80 ml и се обработва с водород. След това катализаторът се филтрира и суспендира отново във вода 50 ml и към тази смес 2,67 g се прибавя натриева сол на 7-метокси-7/2-тиенилацетамид/цефалоспоранова киселина /1,0g/ във вода 10 ml. Получената смес се разклаща в продължение на 22 ч при стайна температура.

Катализаторът се отстранява чрез филтриране и се промива веднъж с вода 50 ml. Обединените промивна течност и филтрат след това се концентрират под вакуум до сухо, получава се 3-метил-7-метокси-7-/2-тиенилацетамидо/децефалоспоранова киселина.

Пример 97

3-/амидин тиометил/-7-метокси-7/2-тиенилацетамидо/децефалоспоранова киселина

100 mg 7-метокси-7-/2-тиенилацетамидо/цефалоспоранова киселина се нагрява за 8 мин с тиокарбамид, 26 mg при 95°С в 0,5 М разтвор на фосфатен буфер /5 ml, получен чрез прибавяне на 3,5 g натриев дихидрогенфосфат и 3,4 g динатриев фосфат в 100 ml вода, последван от прибавяне на достатъчно солна киселина, за да се доведе до pH 5/. Електрофореза на разтвора при pH 7 показва тиуроновото съединение като неподвижно цяло. Сместа се пречиства чрез абсорбция върху полистиренова нуклеарна сулфоновокисела катионобменна смола във водороден цикъл /Dowex 50/, за да се отстрани фосфатният буфер. Елуирането се извършва, като се използва 0,1 N пиридинов разтвор. pH се довежда до 8 с 1N натриев хидроксид и се изпарява под вакуум, за да се отстрани остатъчният пиридин. След лиофилизиране се получава съединението съгласно заглавието.

Пример 98

3-/4-метилтиазол-2-илмеркаптометил/-7-метилтио-7-/2-тиенилацетамидо/децефалоспоранова киселина

7-метилтио-7-/2-тиенилацетамидо/цефалоспоранова киселина, 100 mg в 5 ml буфер с pH 7 /0,5 М разтвор на смес от 3,5 g натриев дихидроген фосфат и 3,4 g динатриев фосфат в 100 ml вода/, съдържаща 2-меркапто74

4-метилтиазол, 50 mg се нагрява при 95°С 8 мин. Получената реакционна смес съдържа съединението съгласно заглавието.

Пример 99

3-/1, 3, 4-тиадиазол-2-илмеркаптометил/-7-метокси-7-/2-тиенилацетамидо/децефалоспоранова киселина

Чрез взаимодействие на 2-меркапто-1, 3, 4-тиадиазол вместо 2-меркапто-4-метилтиазол и 7-метокси-7-/2тиенилацетамидо/цефалоспоранова киселина и като се съблюдава методиката, описана в пример 98, се получава съединението съгласно заглавието.

Пример 100

3-/тиоцианатометил/-7-метокси-7/2-фурилацетамидо/децефалоспоранова киселина

7-метокси-7-/2-фурилацетамидо/цефалоспоранова киселина, 100 mg се прибавя към 0,5 М буферен разтвор 5 ml, състоящ се от 3,5 g натриев дихидрогенфосфат и 3,4 g динатриев фосфат в 100 ml вода и рН на сместа се довежда до рН 5 чрез прибавяне на солна киселина. Прибавя се натриев тиоцианат, 20 mg и сместа се нагрява при 95°С 8 мин. По такъв начин се получава съединението от заглавието.

Пример 101

3-/хлорметил/-7-метокси-7-/2-тиенилацетамидо/децефалоспоранова кисел ина-трифлуорацетат

Бензхидриловият естер на 7-метокси-7-/2-тиенилацетамидо/цефалоспорановата киселина, lmmol се разтваря в метиленхлорид, 5 ml и сместа се охлажда до 0°С. Прибавя се колидин 1 mmol и след това на капки разтвор на фосфорен пентахлорид 0,6 mmol в метиленхлорид 5 ml. След това сместа се разбърква в продължение на един час на ледена баня при 0°С и полученият разтвор се екстрахира с натриев бикарбонат, разредена солна кисели на и наситен разтвор на натриев хлоид. Сместа се изпарява до сухо и след това се изолира чраз хроматография върху охлаждана силикагелна колона, като се използва хлороформ като елуент. Полученият продукт е бензхидролов естер на 3-/хлорметил/-7-/2тиенилацетамидо/децефалоспорановата киселина.

Разтвор на този бензхидрилов естер /1 mmol/ в анизол, 13 ml се излива в 6,5 ml студена /0°С/ трифлуороцетна киселина при разбъркване. След 5 мин разтворът се излива при разбъркване в етерен разтвор, 1800 ml, поддържан при 0°С. Твърдата утайка, която се получава, се събира и се суши, получава се съединението от заглавието.

Пример 102

Натриева сол на 3-/1Ч-/2-хлоретил/карбамоилоксиметил/-7-метокси-7-/2-тиенилацетамидо/децефалоспоранова киселина

Суспензия от 100 mg 3-хидроксиметил-7-/2-тиенилацетамидо/децефалоспоранова киселина като калиева сол се поставя в 3 ml диметилформамид под азот и се разбърква посредством ултразвукови вълни. Прибавят се 0,1 М триетиламин и 0,16 ml β-хлоретилизоцианат. След 2 ч разтворът се разрежда с етилов етер и се центрофугира. Етерът се декантира и масловидният остатък се промива с повече етер. След повторно центрофугиране етерът отново се декантира. Твърдият остатък се разтваря във вода и рН се довежда до 2 с концентрирана HCI. Продуктът се екстрахира с етилацетат, който предварително е промит с 5%-ен разтвор на натриев бикарбонат. Етилацетатът се суши с магнезиев сулфат, филтрира се и се изпарява. Остатъкът се разтваря наново в етилацетат и се промива с воден разтвор на 16 mg натриев бикарбонат, рН на разтвора се довежда до 7,6 с натриев бикарбонат и сместа се разбърква половин час. Слоевете се разделят и водният разтвор се промива с етилацетат и след това се лиофилизира една нощ.

g от получения суров продукт се разтварят в метанол и целият неразтворим материал се филтрира. Метанолът се изпарява и се прибавя малко етилов етер, за да започне начално втвърдяване. Добив 55 mg, едно петно на ТСХ, K_f 0,54 в бутанол:етанол:вода /4:1:5/ горен слой.

Пример 103

Динатриева сол на 3-/1Ч-/4-сулфенил/карбамоилоксиметил/-7-метокси7-/2-тиенилацетамидо/децефалоспоранова киселина

Суспензия от 200 mg калиева сол 3-/хидроксиметил/-7-метокси-/2-тиенилацетамидо/-децефалоспоранова киселина в 5 ml диметилформамид се поставя под азот и се разбърква с ултразвукови вълни. Прибавя се 0,096 mg триетиламин и след това 94,4 mg р-хлорсулфонилфенилизоцианат в 1 ml диметилформамид. След 5 мин разтворът се разрежда с етилов етер и се центрофугира. Етерът се декантира и зеленият твърд остатък се промива с повече етер. След повторно центрофугиране етерът отново се декантира. Полученият твърд продукт се разтваря в 30 ml вода, съдържаща 50 mg NaHCO_r След разбъркване 1/2 час, рН се довежда до 7,1 с разредена HCI. Разтворът се суши чрез замразяване една нощ, получава се 295 mg суров продукт, който се разтваря в горещ метанол и се филтрира от неразтворимия метал. Прибавя се малко количество изопропанол и първата утайка се филтрира и изхвърля. След това се прибавя още изопропанол и на два пъти се получава продукт с 39 mg и 74 mg добив от съединението съгласно заглавието. Електрофореза в 10%-на оцетна киселина показва едно петно.

Пример 104

A. Бензхидрилов естер на 7β-6ροмо-7-а-метоксицефалоспоранова киселина

Към разтвор от 1,8 g бензхидрилов естер на 7-диазоцефалоспоранова киселина в 200 ml метиленхлорид се прибавя студен разтвор от 560 mg Nбром ацетамид в 20 ml метанол. Сместа се разбърква при стайна температура 30 мин и разтворителят се отстранява бързо под вакуум на водна помпа. Смолообразният остатък се разбърква с метиленхлорид и се промива с разтвор на натриев бикарбонат, органичната фаза се суши над безводен магнезиев сулфат и се изпарява. Маслообразният остатък се хроматографира върху 60 g силикагел. Елуирането с метиленхлорид дава бензхидрилов естер на 7β-6ροΜ-7-α-ΜετοκοΗцефалоспоранова киселина.

B. Бензхидрилов естер на 7-а-азидо-7ф-метоксицефалоспоранова киселина

Разтвор на бензхидрилов естер на 7ф-бром-7-а-метоксицефалоспоранова киселина, 700 mg и литиев азид, 435 mg в 5 ml диметилформамид се разбърква при 30-35°С 6 ч. Диметилформамидът се изпарява при висок вакуум и остатъкът се смесва с метиленхлорид и се екстрахира четири пъти с вода. Метиленхлоридната фаза се суши над безводен натрив сулфат и се изпарява. Маслообразният остатък се хроматографира в 20 g силикагел. Елуирането с хексаметиленхлорид дава бензхидрилов естер на 7-а-азидо7-Р-метоксицефалоспоранова киселина.

C. Бензхидрилов естер на 7-аамино-7^-метоксицефалоспоранова киселина

Бензхидрилов естер на 7-а-азидо76

7-ф-метоксицефалоспоранова киселина, 2 g и платинов оксид, 2 g в 200 ml диоксан се разбъркват енергично под атмосфера от водород 2 ч. Диоксанът се изпарява под намалено налягане, към остатъка се прибавя хлороформ и се филтрира през 20 g силикагел, поставен във фуния с порьозно дъно. Филтърната утайка се промива с 500 ml хлороформ и обединените филтрат и промивки се изпаряват, като се получава бензхидрилов естер на 7-аамино-р-метоксицефалоспоранова киселина.

D. Бензхидрилов естер на 7-β-Μεтокси-7-а-/2-тиенилацетамидо/-цефалоспоранова киселина

Към ледено охладен разтвор на 0,9 g бензхидрилов естер на 7-а-амино- 7-β- метокси цефалоспоранова киселина в 20 ml метиленхлорид се прибавят 0,5 ml сух пиридин и след това 0,15 тиенилацетилхлорид в 5 ml студен метиленхлорид. Сместа се разбърква в ледена баня 10 мин, след това се промива последователно с pH 2 буфер фосфорна киселина, вода и разтвор на натриев бекарбонат. Метиленхлоридната фаза се суши над безводен натриев сулфат и се изпарява и остатъкът се хроматографира върху 20 g силикагел. Елуирането с хлороформ дава бензхидрилов естер на 7^-метокси-7а-/2-тиенилацетамидо/-цефалоспоранова киселина.

E. Натриева сол на 7-β-Μετοκοπ-7а-/2-тиенилацетамидо/-цефалоспоранова киселина. Разтвор от 0,8 g бензхидрилов естер на 7^-метокси-7а-/2-тиенилацетамидо/-цефалоспоранова киселина в 3 ml анизол и 7 ml трифлуороцетна киселина се разбърква при стайна температура 5 мин и излишъкът от анизол и трифлуороцетна киселина се отстранява бързо чрез изсмукване на вакуумпомпа. Към остатъка се прибавя смес от метилен хлорид и вода и се разбърква бързо, докато се прибавя натриев бикарбонат до коригиране до pH 6,5. Водният слой се отделя, промива се с етер и се лиофилизира, получава се натриева сол на 7^-метокси-7-а-/2-тиенилацетамид/-цефалоспоранова киселина.

F . Епимеризиране на бензхидрилов естер на 7^-бром-7-а-метоксицефалоспоранова киселина. Разтвор от 250 mg бензхидрилов естер на 7-βбром-7-а-метоксицефалоспоранова киселина и 0,2 g литиев бромид в 1,5 ml диметилформамид се разбърква при стайна температура една нощ. Диметилформамидът се отстранява на вакуумна помпа и остатъкът се размества с хлороформ и се промива с вода. Хлороформът се изпарява, получава се равновесна смес, съдържаща предимно бензхидрилов естер на 7-абром-7^-метоксицефалоспоранова киселина. Той се отделя от изходния епимер чрез хроматография върху силикагел.

G. Бензхидрилов естер на 7^-азидо-7а-метоксицефалоспоранова киселина

Този продукт се получава както е посочено в пример В, като се излиза от бензхидрилов естер на а-бром-7-βметоксицефалоспоранова киселина. Продуктът е идентичен във всяко отношение с бензхидрилов естер на 7β-aзидo-7-α-мeτoκcицeφaлocπopaнoвa киселина, получен преди това чрез въздействие на сребърен флуороборат в метанол върху бензхидрилов естер на 7-азидо-7-бромцефалоспоранова киселина.

Пример 105

Пивалоилоксиметилов естер на 3карбамоилокси-7-а-метокси-7-/2-тиенилацетамидо/-децефалоспоранова киселина.

Смес от 0,90 g натриева сол на 3карбамоилокси-7-а-метокси-7-/2-ти77 енилацетамидо/-децефалоспоранова киселина, 0,3 g хлорметилпивалат и 5 ml сух диметилформамид се разклаща една нощ при стайна температура. Реакционната смес след това се излива в 25 ml фосфатен буфер с pH 6 и се екстрахира с 3 х 10 ml хлороформ. Обединените екстракти се промиват с 4 х 10 ml вода и 10 ml наситен разтвор на натриев хлорид и се сушат над безводен магнезиев сулфат. Изпаряването на разтворителя под вакуум води до получаване на гума, която се промива чрез декантиране с петролев етер, получава се пивалоилоксиметилов естер на 3-карбамоилокси7-а-метокси-7-/2-тиенилацетамид/цефалоспоранова киселина.

Пример 106

A. Бензхидрилов естер на 7-/рнитробензилиденамино/-7-трифлуорметоксицефалоспоранат

Бензхидрил 7-/р-нитробензилиденамин/-цефалоспоранова киселина, 571 mg се разбърква при 0°С под азот в 10 ml ацетонитрил. Вис/трифлуорометил/-пероксид, 170 mg се прибавя и след това в продължение на 1 ч се прибавя 378 mg диизопропилетиламин в 5 ml ацетонитрил.

Реакционната смес се изпарява под вакуум, смесва се с 25 ml бензен, филтрира се и се промива последователно с вода, разредена фосфорна киселина, буферирана при pH 2, вода и воден бикарбонат. Разтворът се суши с магнезиев сулфат, филтрира се и се изпарява, получава се бензхидрилов естер на 7-/-р-нитробензилиденамино/ -7-трифлуорметокси цефалоспоранова киселина, като смес от епимери при С-7. Продуктът се отделя чрез хроматография върху силикагел, като се елуира с 4:1 хлороформ-етилацетат.

B. Бензхидрилов естер на 7-3~амино-7-а-трифлуорметоксицефалоспора нова киселина, хидрохлорид. 7β-/ρнитробензилиденамин/-73-трифлуорметоксиизомер 655 mg и 260 mg анилинхидрохлорид се разбъркват заедно 5 ч при 250°С в 10 ml метанол. Метанолът се отстранява при 0,1 mm налягане и 30°С и остатъкът се покрива с етер, за да кристализира, в продължение 1 ч. Твърдият продукт се обработва с етер, филтрира се и се промива с етер няколко пъти. Продуктът се състои от съединението съгласно заглавието и анилинхидрохлорид, смесени заедно, и се използват незабавно за следващия път.

Другият епимер се превръща в епимерното съединение по същия начин.

С. Бензхидрилов естер на 7β-/2тиенилацетамид/-7-а-трифлуорметоксицефалоспоранова киселина. Сместа от продукт и анилинхидрохлорид, получена както е описано в В, се разбърква енергично при -10°С в 25 ml метиленхлорид. Прибавя се тиенилацетилхлорид, 0,5 g и след това се прибавя бавно 0,5 g триетиламин. Това води до отделяне на свободен амин, бензхидрилов естер на 7β-ΗΜΗΗθ-7-αтрифлуорметоксицефалоспоранова киселина, която веднага се ацилира. Реакционната смес се оставя да се затопли бавно до стайна темпуратура. Излишъкът от киселинен хлорид се хидролизира чрез разклащане с вода и след това метиленхлоридният слой се промива последователно с разредена фосфорна киселина, буферирана до pH 2, вода и разреден бикарбонат. След сушене с магнезиев сулфат, разтоврът се филтрира и изпарява, получава се смес от продукта и N-фенил тиенилацетамид. Чист продукт се получава след силикагелно хроматографиране, елуиране с 4:1 хлороформетилацетат.

Другият епимер при С-7 се превръща в епимерното съединение, като се използва същата процедура.

D. Натриева сол на 73-/2-тиенилацетамид/-7а-трифлуорметоксицефалоспоранова киселина. Бензхидрилов естер на 73-/2-тиенилацетамид/-7атрифлуорметоксицефалоспоранова киселина, 646 mg се разтваря в 0,8 ml анизол и се охлажда при 0°С. Прибавя се трифлуороцетна киселина 4 ml, преохладена до 0°С, и реакционната смес се оставя да реагира 2 мин при 0°С. Незабавно се прилага налягане от 0,1 mm и реакционната смес се оставя да се затопли до стайна температура. Анизолът след това се дестилира при 30°С/0,1 mm. Прибавят се няколко ml анизол към остатъка и се изтегля при 30°С/0,1 mm, за да се осигури отстраняването на цялата трифлуороцетна киселина. Продуктът се обработва с 5 ml вода, съдържаща 84 mg NaHCO₃, и се лиофилизира. Полученият прахообразен продукт се промива изчерпателно с етер и се суши, получава се съединението съгласно заглавието.

Натриевата сол на другия епимер при С-7 се получава по същия начин.

Пример 107

Динатриева сол на 7-/О-а-сулфоаминофенилацетамид/-7-метоксицефалоспоранова киселина

Суспензия от 10 mmol 7-/О-а-аминофенилацетамид/-7-метоксицефалоспоранова киселина в 100 ml метиленхлорид, съдържащ 12 mmol триетиламин, се разбърква и охлажда в ледена баня. Прибавят се 12 mmol триетиламиносерен триоксид на малки порции в продължение на 5 мин. След 1/2 час сместа се филтрира и концентрира до 10% от първоначалния обем. Разтворът се разрежда с равен обем ацетон и се прибавя 30 mmol натриева сол на 2-етилхексанова киселина. Твърд продукт се получава при рязко охлаждане и драскане и се събира чрез филтриране. Динатриевата сол на 7/П-а-сулфоаминофенилацетамид/-7метоксицефалоспоранова киселина може да се прекристализира из изопропанол-вода при желание.

Пример 108

Динатриева сол на 7а-циано-7-2карбоксифенилацетамид/цефалоспоранова киселина.

A. Бензхидрилов естер на 7а-циан-7-азидоцефалоспоранова киселина

Към разтвор на бензхидрилов естер на 7-бром-7-азидоцефалоспоранова киселина 0,543 g, 0,001 mmol в 10 ml CH₃CN се прибавя разтвор от 0,350 g тетрабутиламониев цианид в 15 ml CH₃CN. Реакционната смес се разбърква при стайна температура една нощ, разрежда се с СН₂С1₂ и се промива с вода, суши се и се изпарява. Хроматографирането върху силикагел дава бензхидрилов естер на 7а-циан-7-азидоцефалоспоранова киселина и бензхидрилов естер на 7β-πΗ3Η-7-33ΗΛθπεфалоспоранова киселина.

Тетрабутиламониевият цианид се получава по следния начин:

g тетрабутиламониев йодид се разтваря в 10 ml 20%-ен воден NaCN. Водната фаза се изхвърля. Органичната фаза се обработва с 3 и след това с 5 ml количества разтвор на NaCN. Органичната фаза се суши над магнезиев сулфат и се изпарява, получава се тетрабутиламониев цианид.

B. Бензхидрилов естер на 7а-циан-7-аминоцефалоспоранова киселина

0,500 g бензхидрил 7а-циан-7-азидоцефалоспоранова киселина се разтварят в 50 ml етилацетат, 0,500 g върху катализатор 10%-ен паладий върху въглен се прибавя и сместа се разбърква под водород една нощ. Катализаторът се филтрира и изпарява и остатъкът се хроматографира върху силикагел, за да се отдели изходният от крайния продукт.

C. Бензхидрилов естер на 7а-циан-7-/2-бензхидрилоксикарбонил-фенилацетамид/-цефалоспоранова киселина. 0,473 g бензхидрилов естер на 7а-циан-7-аминоцефалоспоранова киселина се разтваря в 25 ml СН₂С1₂ и се охлажда до 0°С. След това се прибавя 2-бензхидрилоксикарбонилфенилацетил хлорид 0,400 g и след 1 мин се прибавя 0,200 g пиридин. Реакционната смес се разбърква при 0°С 25 мин и се излива върху натрошен лед. Сместа се разбърква и органичната фаза се разделя и промива един път с 5%-ен разтвор на NaHCO₃, един път с pH 2 фосфатен буфер и един път с вода. Органичната фаза се суши над натриев сулфат и изпарява, като се получава суров продукт. Пречистеният продукт се получава след хроматографиране върху силикагел.

D. Динатриева сол на 7а-циано-7/ 2-карбоксифенилацетамид/-цефалоспоранова киселина. Бензихдирилов естер на 7а-циан-7-/2-бензхидрилоксикарбонилфенилацетамид/цефалоспоранова киселина 0,350 g се разтваря в 3 ml анизол и се обработва с 10 ml трифлуороцетна киселина при стайна температура за 10 мин. Трифлуороцетната киселина и анизолът се отстраняват под намалено налягане под 40°С и остатъкът се смесва с 25 ml метилизобутилкетон и се обработва с 0,300 g NaHCO₃ в 30 ml вода. Сместа се разбърква 1/2 час, органичната фаза се отделя, а водната фаза се промива двукратно с метиленхлорид и след това се лиофилизира. Твърдият продукт кристализира из метанол/ изопропанол.

Пример 109

А. Бензхидрилов естер на 7-азидо7-карбоксицефалоспоранова киселина

Бензхидрилов естер на 7-азидо-7бромцефалоспоранова киселина,5,43g, 0,01 mmol се разтваря в 20 ml сух етер и охлажда до -20°С и бавно, при енергично разбъркване се прибавя 10 ml 1М разтвор на фениллитий. След 1 ч при стайна температура сместа се излива върху пулверизиран сух лед. Остатъкът се екстрахира с вода и се подкислява, получава се бензхидрилов естер на 7-азидо-7-карбоксицефалоспоранова киселина.

B. Бензхидрилов естер на 7-азидо7-хлорформилцефалоспоранова киселина

Бензхидрилов естер на 7-азидо-7карбоксицефалоспоранова киселина /4,0 g/ се прибавя към 15 ml тионилхлорид и сместа се разбърква в ледена баня 1 ч. Излишъкът от тионилхлорид се отстранява под вакуум и остатъкът се промива със сух ацетон, получава се суров бензхидрилов естер на 7-азидо-7-хлорформилцефалоспоранова киселина.

C. Бензхидрилов естер на 7-азидо7-карбометоксицефалоспоранова киселина

Бензхидрилов естер на 7-азидо-7хлороформилцефалоспоранова киселина (2,63 g, 0,005) се разтваря в метиленхлорид 15 ml при 5°С. Бавно се прибавя пиридин 40 mg и метанол 1,0 ml. Разтворителят се отстранява под вакуум и продуктът се изолира чрез хроматография върху силикагел.

D. Бензхидрилов естер на 7-амин7-карбометокси цефалоспора нова киселина

1,0 g бензхидрилов естер на 7-азидо-7-карбометоксицефалоспоранова киселина се разтваря в 100 ml диоксан. Прибавя се 1,0 g платинов оксид и реакционната смес се разбърква под водород при атмосферно налягане за 1 ч. Прибавя се друго количество от 1,0 g платинов оксид и реакционната смес отново се поставя под водород и се разбърква 3 ч, докато азидът реагира напълно, което се установява чрез ИЧ анализ на аликвотни части. Разтворителят се отстранява под намалено налягане и остатъкът се смесва с 50 ml хлороформ и се филтрира през силикагел G в хлороформ в 60 ml синтерована стъклена фуния. Материалът се елуира с хлороформ, докато се съберат 200 ml хлороформ. Хлороформът се отстранява под намалено налягане, получава се 0,632 g бензхидрилов естер на 7-амино-7-карбометоксицефалоспоранова киселина, който се ацилира директно без по-нататъшно пречистване.

Е. Бензхидрилов естер на 7-карбометокси-7-/2-тиенилацетамид/-цефалоспоранова киселина. 0,632 g бензхидрилов естер на 7-амин-7-карбометоксицефалоспоранова киселина се смесват с 25 ml метиленхлорид и се охлажда до 0°С. Прибавят се 0,6 ml, 0,038 mol 2-тиенилацетилхлорид на капки за период от 30 сек, последвани от 0,6 ml, 0,01 mol пиридин 60 сек по-късно. Реакционната смес се разбърква при 0°С за 15 мин и се излива върху натрошен лед. Сместа се разбърква и органичният слой се отделя и промива един път с 20 ml вода, един път с 20 ml 5%-ен разтвор на натриев бикарбонат и един път отново с 20 ml вода. Метиленхлоридът се суши и се изпарява до сухо, получава се 1,417 g суров продукт. Този материал се нанася на колона от 60 g силикагел в бензен и колоната се промива с бензен, събират се фракции по 100 ml, последвани от 300 ml, в три фракции метиленхлорид /бензен /1:1/, и 500 ml метиленхлорид в 5 фракции. Продуктът се отстранява от колоната чрез елуиране с 400 ml хлороформ в 4 фракции, получава се 0,592 g. Този материал се разбърква в 25 ml метиленхлорид и се разбърква при стайна температура с 20 ml разтвор на 0,120 ml натриев бикарбонат във вода в про дължение на 1/2 ч. Слоевете се разделят и органичният слой се промива с вода, суши се и се изпарява до сухо, дава 0,420 g бензхидрилов естер на 7-карбометокси-7-/2-тиенилацетамидо/цефалоспоранова киселина.

F . Натриева сол на 7-карбометокси-7-/2-тиенилацетамидо/цефалоспоранова киселина

0,420 g бензхидрилов естер на 7карбокси-7-/2-тиенилацетамидо/цефалоспоранова киселина се разтваря в 3,5 ml анизол и се обработва с 10 ml трифлуороцетна киселина при стайна температура в продължение на 10 мин. Трифлуороцетната киселина и анизолът се отстраняват под намалено налягане, поддържа се температура по-ниска от 40°С и остатъкът се разбърква в 25 ml хлороформ и се обработва с 20 ml вода, съдържаща 0,120 g натриев бикарбонат. Сместа се разбърква 1/2 ч при стайна температура и органичната фаза се разделя и се промива с вода. Обединената водна фаза се разделя и се промива с вода. Обединената водна фаза се промива двукратно с метиленхлорид и се лиофилизира, дава 0,382 g натриева сол на 7-карбометокси-7/2-тиенилацетамидо/цефалоспоранова киселина под формата на кафеникаво твърдо вещество.

Пример 110

З-пиридинметил-7-карбометокси7-/2-тиенилацетамидо/децефалоспоранова киселина

1,3 g натрива сол на 7-карбометокси-7-/2-тиенилацетамидо/цефалоспоранова киселина се разтваря в 3 ml буферен разтвор, приготвен чрез разтваряне на 30 g калиев йодид в 20 ml вода, съдържаща 5 ml пиридин, като се доведе pH до 6,5 с разредена оцетна киселина. Получената реакционна смес се разбърква при 80°С в продължение на 2 ч и след това се охлажда до стайна температура. След това раз81 творът се суши чрез замразяване, разтваря се в 40 ml 25%-на оцетна киселина, филтрира се и филтрираният разтвор се подлага на електрофореза, получава се З-пиридинметил-7-карбометокси-7-/2-тиенилацетамидо/-децефалоспоранова киселина.

Пример 111

Натриева сол на 7-диметилкарбоксамидо-7-/тиофен-2-ацетамидо/-цефалоспоранова киселина

По методиката, описана в пример 107 С, бензхидрилов естер на 7-азидо-7-хлороформилцефалоспоранова киселина взаимодейства с диаметиламин вместо метанол, получава се съответното 7-диметилкарбоксамидно съединение, което се превръща в натриева сол на 7-диметилкарбоксамидо7-/тиофен-2-ацетамидо/цефалоспоранова киселина, като се използва методиката, описана в пример 109.

Пример 112

Натриева сол на 7-хидразинокарбоксил-7-/2-фурилацетамидо/цефалоспоранова киселина

Когато бензхидирлов есетр на 7азид-7-хлороформилцефалоспоранова киселина взаимодейства с хидразин вместо с метанол по процедурата, описана в пример 109С, се получава съответният 7-хидразинкарбоксицефалоспоранат. Този продукт се редуцира до съответното 7-амино съединение, както е описано в пример 109 Д, и полученият бензхидрилов естер на 7амино-7-хидразинкарбоксилцефалоспоранова киселина взаимодейства с фурилацетилхлорид, както е описано в пример 107 Е, като се получава бензхидрилов естер на 7-/2-фурилацетамидо/-7-хидразинкарбоксилцефалоспоранова киселина. Този продукт се превръща в натриева сол на 7-хидразинкарбоксил-7-/2-фурилацетамидо/цефалоспоранова киселина, като се използва методиката, описана в пример 109.

Пример 113

Натриева сол на 7-/2-фурилацетамид/-7-тиокарбоксиметилцефалоспоранова киселина

Когато бензхидрилов естер на 7азид-7-бромцефалоспоранова киселина взаимодейства с въглероден дисулфид вместо с въглероден диоксид, както е описано в пример 109 А, се получава бензхидрилов естер на 7-азид-7-дитиокарбоксицефалоспоранова киселина. Този продукт се превръща в натриева сол на 7-/2-фурилацетамидо/-7-тиокарбоксиметилцефалоспоранова киселина, като се използва методиката, описана в примери 107-110.

Пример 114

Натриева сол на 7а-формил-7/2тиенилацетамидо/цефалоспоранова киселина

Към разтвор от 200 mg натриева сол на 7а-хидроксиметил-7-/2-тиенилацетамидо/цефалоспоранова киселина се прибавя фосфорна киселина до pH 2-3. Разтворът се екстрахира незабавно с етилацетат на три порции. Обединените органични слоеве се промиват последователно с вода и с наситен разтвор на натриев хлорид и накрая се сушат над безводен магнезиев сулфат. Концентрирането на разтвора под намалено налягане, при или под стайна температура дава 7а-хидрокси-7-/2-тиенилацетамид/цефалоспоранова киселина /158mg/ под формата на гума, която се втвърдява до стъкловидна маса. Разтвор от този материал в 4 ml смес от 1:1 метиленхлорид и свободен от алкохол хлороформ, се прибавя наведнъж, при стайна температура, със силно разбъркване, към разтвор, приготвен чрез прибавяне на 225 mg безводен хромен триоксид към смес от 0,375 ml пиридин и 6 ml метиленхлорид. След 5 мин разбъркване, реакционната смес се раз82 режда с 15 ml етилацетат и се обработва с 4 ml 2%-на солна киселина. Фазите се смесват добре, филтрира се с налягане през инфузорна пръст. Фазите се разделят и водният слой се екстрахира с етилацетат. Обединените органични слоеве се промиват с вода и се сушат над безводен магнезиев сулфат. След концентриране под намалено налягане, при стайна температура, се получава 82 mg 7а-формил7-/2-тиенилацетамидо/цефалоспоранова киселина под формата на некристална пяна. Твърдата натриева сол се получава чрез разтваряне на продукта в един еквивалент от воден разтвор на натриев хидроксид, следва отстраняване на водата посредством лиофилизация.

Пример 115

Натриева сол на 7а-карбокси-7-/2тиенилацетамидо/цефалоспоранова киселина

Приготвя се сребърен оксид чрез прибавяне на 10%-ен калиев хидроксид към воден разтвор на еквимоларни количества сребърен нитрат и калиев перманганат. Сребърният /II/ оксид, който се утаява, се събира чрез филтриране и се промива с вода до освобождаване от базата и перманганата.

Към суспензия от 250 mg от сребърния /II/ оксид в 1,5 ml тетрахидрофуран — вода 4:1 се прибавя разтвор от 100 mg 7а-формил-7-/2-тиенилацетамидо/цефалоспоранова киселина в 1,5 ml тетрахидрофуран. Сместа се разбърква при стайна температура, докато тънкослойнохроматографският анализ покаже, че формилното съединение е реагирало напълно. Реакционната смес се филтрира и филтратът се обработва с 2%-на солна киселина до pH 2. Етилацетатът и водата се прибавят към подкисления филтрат и се смесват. Отделеният органичен слой се промива, суши и концентрира под намалено налягане под стайна температура. Получената свободна киселина се превръща в натриева сол, както в пример 114.

Пример 116

Натриева сол на 7-метил-7-/2-тиенилацетамид/цефалоспоранова киселина

А. Бензхидрилов естер на 7-диметилбор-7-метилцефалоспоранова киселина

Разтвор от 0,228 g бензхидрилов естер на 7-диазоцефалоспоранова киселина в 5 ml метиленхлорид, приготвен както е описано по-горе, се разрежда до около 10 ml с тетрахидрофуран и се охлажда до около -78°С, в баня от сух лед. Към този охладен разтвор се прибавя 3,5 ml триетилборов разтвор при разбъркване за период от 10 мин. Получената в резултат реакционна смес се разбърква още 10 мин при -78°С. Инфрачервеният спектър на малка аликвотна част от този разтвор при този пункт не показва диазовръзка. Реакционната смес, съдържаща бензхидрилов естер на 7диметилборо-7-метилцефалоспоранова киселина, се оставя да се затопли до стайна температура. Изпаряването на разтворителя дава продукта в твърда форма.

Триметилборният разтвор, използван в този пример, се получава по следния начин. Приготвя се метилмагнезиев йодид от 1,44 g магнезий и 8,5g метилйодид в 40 ml етер и полученият Гриняров разтвор се разрежда до 50 ml с допълнително количество етер. 5 ml от този разтвор се поставя в тригърлена облодънна колба, снабдена с фуния за прикапване, магнитна бъркалка и тръбичка с кранче за азот. Колбата се свързва с крана на тръбичката за газ, снабдена с двугърлена стъкленица, съдържаща 5 ml етер, ох83 ладен до ~78°С в баня от сух лед. Двете колби се поставят под азотна атмосфера, като азотният газ преминава в първата колба и барботира в етера от втората колба. Към първата колба се прибавя на капки 0,2 ml борен трифлуорид - етерат, разреден до 2 ml с етер, полученият триметилбор се събира във втората колба. Струята азот се поддържа, докато по-голямата част от етера в първата колба се продуха във втората колба, получава се около 9 ml разтвор на триметилбор.

В. Бензхидрилов естер на 7-азидо7-метилцефалоспоранова киселина

Към разтвор на бензхидирлов естер на 7-диметилбор-7-метилцефалоспоранова киселина в метиленхлорид, приготвен както е описано в пример А, се прибавя разтвор на бромазид в метиленхлорид, получен както е описано по-долу. Получената реакционна смес става оранжева и се разбърква в продължение на една нощ при стайна температура. След това тя се излива в студен разтвор на N/10 натриев тиосулфат. Органичната фаза се отделя, промива се с равно количество воден 5%-ен разтвор на натриев бикарбонат и след това с вода. Промитата органична фаза след това се суши над натриев сулфат и се изпарява, получава се бензхидрилов естер на 7-азид-7-метилцефалоспоранова киселина.

Разтворът от бромазид се приготвя по следния начин. Към разтвор от 2,4 g натриев азид в 4 ml вода се прибавя 40 ml метиленхлорид и сместа се охлажда до 0°С. Към този охладен разтвор се прибавя на капки 4 ml 50%-ен воден разтвор на сярна киселина в продължение на 5 мин и сместа се разбърква още 5 мин. Водният разтвор се замразява чрез охлаждане в баня от твърд въглероден диоксид и органичната фаза се отдекантира и суши над безводен натриев сулфат. Към разтворът от азотоводородна киселина се прибавя 2 g N-бромсукцинамид и сместа се разбърква 15 мин при 0°С, докато се разтвори N-бромсукцинамидът.

C. Бензхидрилов естер на 7-амин7-метилцефалоспоранова киселина

1,0 g бензхидрилов естер на 7-азидо-7-метил-цефалоспоранова киселина се разтваря в 100 ml диоксан. Прибавя се 1,0 g платинов оксид, сместа се разбърква под азот при атмосферно налягане в продължение на 1 ч. Прибавя се още 1 g платинов оксид и реакционната смес отново се поставя под азот и се бърка 3 ч, докато азидът напълно реагира, което се определя чрез инфрачервен анализ на аликвотна част. Разтворителят се отстранява под намалено налягане и остатъкът се разбърква в 50 ml хлороформ и се филтрира през силикагел G в хлороформ в 60 ml шотов филтър от синтеровано стъкло. Материалът се елуира с хлороформ, докато се съберат 200 ml хлороформ. Последният се отстранява под намалено налягане, получава се 0,632 g бензхидрилов естер на 7-амино-7-метилцефалоспоранова киселина, който се ацилира директно без по-нататъшно пречистване.

D. Бензхидрилов естер на 7-метил7-/2-тиенилацетамидо/цефалоспоранова киселина

0,623 g бензхидрилов естер на Ίметил-7-аминоцефалоспоранова киселина се разбърква в 25 ml метиленхлорид и се охлажда до 0°С. Прибавя се на капки за 30 сек 0,6 ml /0,038 mol/ 2-тиенилацетилхлорид, последван от 0,6 ml/0,01 mol/ пиридин 60 сек по-късно. Реакционната смес се разбърква при 0°С 15 мин и се излива в натрошен лед. Сместа се разклаща и органичният слой се отделя и се промива веднъж с 20 ml вода, веднъж с 20 ml 5%-ен натриев бикарбонат и още веднъж с 20 ml вода. Метилен84 хлоридът се суши и се изпарява до сухо, получава се 1,417 g суров продукт. Този материал се поставя в колона от 60 g силикагел с бензен и колоната се елуира с бензен, събират се фракции по 100 ml, след това 300 ml в три фракции с метиленхлорид /бензен /1:1/и 500 ml метиленхлорид в 5 фракции. Продуктът се отстранява от колоната чрез елуиране с 400 ml хлороформ в 4 фракции, получава се 0,592 g. Този материал се разбърква в 25 ml метиленхлорид и се разбърква 1/2 ч при стайна температура с 20 ml разтвор на 0,120 g натриев бикарбонат във вода. Слоевете се разделят и органичния слой се промива с вода, суши се и се изпарява до сухо, получава се 0,420 g бензхидрилов естер на 7-метил-7-/2-тиенилацетамидо/цефалоспоранова киселина.

Е. Натриева сол на 7-метил-7-/2тиенилацетамидо/цефалоспоранова киселина

0,420 g бензхидрилов естер на 7метил-7-/2-тиенилацетамидо/цефалоспоранова киселина се разтваря в

3,5 ml анизол и се обработва с 10 ml трифлуороцетна киселина при стайна температура 10 мин. Трифлуороцетната киселина и анизолът се отстраняват под намалено налягане, температурата се поддържа по-ниска от 40°С и остатъкът се разтваря в хлороформ и се обработва с 20 ml вода, съдържаща 0,120 g натриев бикарбонат. Сместа се разбърква 1/2 ч при стайна температура и органичната фаза се отделя и промива с вода. Обединената водна фаза се промива двукратно с метиленхлорид и се лиофилизира, получава се 0,382 g натриева сол на 7-метил-7-/2-тиенилацетамидо/цефалоспоранова киселина под формата на кафеникаво твърдо вещество.

Пример 117

3-пиридинметил-7-метил-7-/2-тиенилацетамидо/децефалоспоранова киселина

1,3 g натриева сол на 7-метил-7/2-тиенилацетамидо/цефалоспоранова киселина се разтваря в 3 ml буферен разтвор, приготвен чрез разтваряне на 30 g калиев йодид в 20 ml вода, съдържаща 5 ml пиридин и като се доведе pH на 6,5 с разредена оцетна киселина. Получената реакционна смес се разбърква при 80°С 2 ч и след това се охлажда до стайна температура. Разтворът се суши чрез замразяване, разтваря се в 40 ml 25%-на оцетна киселина, филтрира се и филтратният разтвор се подлага на електрофореза, получава се З-пиридинметил-7-метил/2-тиенилацетамидо/децефалоспоранова киселина.

Пример 118

A. Бензхидрилов естер на 7-дифлуорметиленцефалоспоранова киселина

Бензхидрилов естер на 7-диазоцефалоспоранова киселина /4,5 g, 0,01 mol/ в 10 ml сух диоксан се прибавя към разтвор от 4,1 g 0,05 mol тиокарбонилфлуорид и се оставя да стои при стайна температура докато изчезне червеникавият цвят на диазосъединението. Реакционната смес се нагрява под обратен хладник 45 мин и разтворителят се отстранява под вакуум. Продуктът се хроматографира на силикагел, като се използва хлороформ:метанол като елуент и се получава бензхидрилов естер на 7-дифлуорометиленцефалоспоранова киселина.

B. Бензхидрилов естер на 7-дифлуормети л-7-бромоцефалоспора нова киселина

Бензхидрилов естер на 7-дифлуорметиленцефалоспоранова киселина

2,35 g, 0,005 mol и фино оситнен сребърен монофлуорид 1,90 g, 0,015 mol в 50 ml бензен се разбъркват енергично. На капки се прибавя бром 0,80 g,

0,005 mol. Бензхидрйлов естер на 7трифлуорметил-7-бромоцефалоспоранова киселина се изолира чрез хроматография върху силикагел.

C. Бензхидрилов естер на 7-трифлуорметил-7-аминоцефалоспоранова киселина

Бензхидрилов естер на 7-трифлуорметил-7-бромоцефалоспоранова киселина 1,14 g, 0,02 mol се разтваря в 20 ml сух етер и се охлажда до -20°С. Към този охладен разтвор се прибавя бавно 0,4 ml 5 М етерен метиллитиев разтвор при енергично разбъркване. След 1/2 ч се добавя 66 mg о-метилхидроксиламин. Сместа се държи при -10°С 1/2 ч и се оставя да се затопли до стайна температура преди да се нагрява 2 ч под обратен хладник. Етерът се отстранява под вакуум и бензхидрилов естер на 7-трифлуорметил7-аминоцефалоспоранова киселина се изолира чрез хроматография на силикагел.

D. Бензхидрилов естер на 7-/2тиофенацетамидо/-7-трифлуорметилцефалоспоранова киселина

Бензхидрилов естер на 7-трифлуорметил-7-аминоцефалоспоранова киселина, получен както е описано в С, се ацилира чрез реакция с 2-тиофенацетилхлорид, като се използва методът, описан в пример, за да се получи бензхидрилов естер на 7-/2-тиофенацетамидо/-7-трифлуорметилцефалоспоранова киселина.

E. Натриева сол на 7-/2-тиофенацетамидо/-7-трифлуорметилцефалоспоранова киселина

Бензхидрилов естер на 7-/2-тиофенацетамидо/-7-трифлуорметилцефалоспоранова киселина се разтваря в 3,5 ml анизол и се обработва с 10 ml трифлуороцетна киселина при стайна температура 10 мин. Трифлуороцетната киселина и анизолът се отстраняват под намалено налягане, температу рата сб поддържа по-ниска от 40°С и остатъкът се разбърква в 25 ml хлороформ и се обработва с 20 ml вода, съдържаща 0,120 g натриев бикарбонат. Сместа се разбърква 1/2 ч при стайна температура и органичната фаза се отделя и се промива с вода. Обединените водни фази се промиват двукратно с метиленхлорид и се лиофилизират, получава се 0,382 g натриева сол на 7-/2-тиофенацетамидо/-7-трифлуорметилцефалоспоранова киселина.

Пример 119

А. Бензхидрилов естер на 7-етинил-7-азидцефалоспоранова киселина

Разбъркван разтвор от 0,900 g бензхидрилов естер на 7-диазоцефалоспоранова киселина в 10 ml етер и в 10 ml метиленхлорид се охлажда до — 78°С под азотна атмосфера и се обработва на капки с разтвор на триетинилбор. Прибавянето се спира периодично и напредъкът на реакцията се установява чрез инфрачервен анализ на малки аликвотни части. Когато диазосъединението е реагирало напълно, оставащия разтвор на триетилбор се отстранява. След това се прибавя в период от 20 мин бромазид в метиленхлорид, 25 ml 0,28 N разтвор. Охлаждащата баня се отстранява и сместа се разбърква още 60 мин при стайна температура.

Реакционната смес се излива върху разтвор от 20 ml 0,1 N натриев тиосулфат и 20 ml 0,5 М фосфатен буфер с pH 7. Органичната фаза се отделя, промива се с вода и наситен разтвор на натриев хлорид, суши се над безводен магнезиев сулфат и се изпарява под вакуум. Остатъкът се хроматографира върху силикагел, като се използва бензен за елуент до получаване на бензхидрилов естер на 7а-етинил-7-азидоцефалоспоранова киселина и бензхидрилов естер на 7β-ετπΗΗли-азидоцефалоспоранова киселина.

Триетинилборният разтвор, използван по-горе, се получава по следния начин. Разтвор от 5,42 g борентрифлуорид в 20 ml етер се разбърква при -78°С под азотна атмосфера, докато се прибавят 2,88 g натриев ацетилид в 20 ml ксилен за период от 90 мин. Реакционната смес, която е бяло твърдо вещество, суспендирано в бистра течност, бързо се премества в абсорбер и се филтрира през суха капеща фуния, снабдена с кожух с лед. Разтворът след това се използва незабавно. В никакъв случай температурата на триетинилбора не трябва да се оставя да надвишава -60°С.

В. Бензхидрилов естер на 7а-етинил7-аминоцефалоспоранова киселина

Към разбъркван разтвор от 0,028 g безводен кобалтов II бромид в 20 ml абсолютен етанол се прибавя 0,061 g 2,2'-бипиридин. След като всичкият бипиридин се разтвори, се прибавя разтвор от 0,315 g бензхидрилов естер на 7а-етинил-7-азидоцефалоспоранова киселина в 5 ml абсолютен етанол и след това 0,073 g натриев борохидрид. Реакционната смес се разбърква 15 мин при стайна температура и след това се охлажда рязко чрез прибавяне на студена оцетна киселина. Сместа се разрежда с 25 ml вода и се екстрахира с три 20 ml порции етер. Обединените екстракти се промиват с фосфатен буфер с pH 7 и наситен разтвор на натриев хлорид и се сушат над безводен магнезиев сулфат. Изпаряването на разтворителя под намалено налягане дава бензхидрилов естер на 7а-етинил7-аминоцефалоспоранова киселина. Този продукт се ацилира без да се пречиства.

С. Бензхидрилов естер на 7а-етинил-7-/2-тиенилацетамидо/-цефалоспоранова киселина

Охлаждан с лед, разбъркван разтвор от 0,274 g бензхидрилов естер на

7а-етинил-7-аминоцефалоспоранова киселина в 10 ml метиленхлорид се обработва с 0,25 ml 2-тиенилацетилхлорид за 30 сек и след 1 мин с 0,25 ml пиридин. Реакционната смес се разбърква още 15 мин при 0°С и след това се излива върху натрошен лед. Метиленхлоридната фаза се отделя, промива се с 10ml вода, 2 х 40 ml фосфатен буфер с pH 2, 10 ml вода и се суши над безводен магнезиев сулфат. Изпаряването на разтворителя оставя жълта гума, която се хроматографира върху 15 g силикагел. Колоната се елуира със 75 ml бензен, 150 ml 1:1 бензен-метиленхлорид, 150 ml метиленхлорид и 300 ml хлороформ. Изпаряването на хлороформената фракция под намалено налягане дава масло, което се смесва с 10 ml метиленхлорид и се разбърква 30 мин с разтвор от 0,050 g натриев бикарбонат в 5 ml вода. Метиленхлоридната фаза се отделя, промива се с 5 ml вода, суши се над безводен магнезиев сулфат и се изпарява, като се получава бензхидрилов естер на 7а-етинил-7-/2-тиенилацетамидо/-цефало- споранова киселина.

D. Натриева сол на 7а-етинил-7/ 2-тиенилацетамидо/-цефалоспоранова киселина

Бензхидрил 7а-етинил-7-/2-тиенилацетамидо/-цефалоспоранова киселина 0,179 g се разтваря в 1,5 ml анизол и се обработва с 4,5 ml трифлуороцетна киселина. След като се държи при стайна температура 10 мин, разтворът се изпарява под вакуум за отстраняване на излишъка от реагенти. Остатъкът се разтваря в 10 ml метиленхлорид и се разбърква 30 мин с разтвор на 0,045 g натриев бикарбонат в 7,5 ml вода. Фазите се разделят; органичният слой се екстрахира с 4 ml вода, обединените водни разтвори се промиват с 3 х 4 ml метиленхлорид и се лиофилизират, като се получава прах. Суровият продукт частично се разтваря в безводен метанол и се филтрира. Изпаряването на разтворителя от филтрата дава натриева сол на 7аетинил-7-/2-тиенилацетамидо/-цефалоспоранова киселина.

По процедурата, описана в етапи В, С и Д, бензхидрилов естер на 7βетинил-7-азидоцефалоспорановата киселина може да се превърне в натриева сола на 7β-eτинил-7-/2-τиeнилацетамидо/-цефалоспоранова киселина. Ацетоксиметилната група на това съединение и на 7β-eτинилнoτo съединение може да се превърне в друг 3-субституиран цефалоспорин, както е описано в посочените по-горе примери. Ацетоксигрупата може да се замести от азотни бази и с други съединения с по-голяма нуклеофилност от кислородния нуклеофил. Могат да се получат и други 3-субституирани съединения като 3-хидроксиметил и след това да се модифицират до получаване на други нови съединения. Съответните 3-дезацетилни производни също могат да се получат чрез използване на бензхидрилов естер на 7-диазодезацетоксицефалоспоранова киселина в етап А, описан по-горе. Като се използват процедурите, описани в други примери, могат да се получат други 7-ациламидни съединения.

Пример 120

7а-фенил-7-/2-/4-пиридилтио/ ацетамидо/-цефалоспоранова киселина.

А. Бензхидрилов естер на 7-фенил7-азидоцефалоспоранова киселина

При разбъркване разтвор от 1,350 g бензхидрилов естер на 7-диазоцефалоспоранова киселина в метиленхлорид и етер по 15 ml се охлажда до —78°С под азотна атмосфера и се обработва на капки за период от 20 мин с разтвор от 0,727 g трифенилбор в 20 ml етер. Сместа се разбърква още 10 мин при -78⁹С, за това време диазосъединението реагира пълно, което се установява с ИЧ анализ на малки аликвотни части. За период от 30 мин се прибавя бромазид в метиленхлорид, 45 ml 0,28 N разтвор. Охлаждащата баня се отстранява и сместа се разбърква още 2 ч при стайна температура. Реакционната смес се излива в разтвор от 30 ml 0,1 N тиосулфат и 30 ml 0,5 М фосфатен буфер и с pH 7 и се разбърква. Органичната фаза се отделя, промива се с вода и наситен разтвор на натриев хлорид, суши се над безводен магнезиев сулфат и се изпарява. Суровият продукт се хроматографира върху силикагел, като се използва бензен за елуент, получава се бензхидрилов естер на 7а-фенил-7-азидоцефалоспоранова киселина и бензхидрилов естер на 7β-φeнил-7-aзидoцeφaлocπopaнова киселина.

В. Бензхидрилов естер на 7а-фенил-7-аминоцефалоспоранова киселина

Смес от 0,450 g бензхидрилов естер на 7а-фенил-7-азидоцефалоспоранова киселина и 0,450 g платинов оксид в 45 ml диоксан се разбърква под водород при атмосферно налягане за 1 ч. След продухване на системата с азот се прибавят още 0,450 g платинов оксид и реакционната смес отново се поставя под водород и се разбърква 2 ч. При тази температура азидът реагира напълно, което се вижда от ИЧ анализ на аликвотни части. Разтворителят се изпарява под намалено налягане и остатъкът се смесва с 25 ml хлороформ и се филтрира през наслоен силикагел G и диатомеева пръст в 60 ml синтерована стъклена фуния. Продуктът се елуира с хлороформ, докато се събере 200 ml разтвор. Изпаряването на разтворителя под намалено налягане дава бензхидрилов естер на 7а-фенил-7-аминоцефалоспо88 ранова киселина, който се ацилира директно без пречистване.

C. Бензхидрилов естер на 7а-фенил-/2-/4-пиридилтио/-ацетамид/цефалоспоранова киселина.

Към разбъркван разтвор от 0,395 g бензхидрилов естер на 7а-фенил-7аминоцефалоспоранова киселина в 15 ml сух метиленхлорид се прибавя 0,130 g /4-пиридилтио/-оцетна киселина и след това 5 ml диметилформамид до получаване на разтвор. След това се прибавя дициклохексилкарбодиимид 0,159 g и сместа се разбърква при стайна температура и под азотна атмосфера за 18’ ч. Утайката от дициклохексилкарбамид се отстранява чрез филтриране и филтратът се изпарява под висок вакуум. Остатъкът се разтваря в 25 ml хлороформ и се промива с вода, 2%-ен натриев бикарбонат, вода и наситен разтвор на натриев хлорид. Хлороформът се суши над безводен магнезиев сулфат и се изпарява под намалено налягане, получава се суров продукт. Последният се хроматографира върху 20 g силикагел, като се използва етилацетат в бензен градиентно количество като елуент, получава се бензхидрилов естер на 7а-фенил-7-/2-/4-пиридилтио/-ацетамид/-цефалоспоранова киселина.

D. 7а-фенил-7-/2-/4-пиридилтио/-ацетамидо/-цефалоспоранова киселина.

Към разбъркван разтвор от 0,330 g бензхидрилов естер на 7а-фенил-7/2-/4-пиридилтио/-ацетамид/-цефалоспоранова киселина в 2,5 ml анизол се прибавя 7 ml трифлуороцетна киселина. Реакционната смес се разбърква 10 мин при стайна температура. Излишъкът от анизол и трифлуороцетна киселина се отстранява под висок вакуум и остатъкът се смесва с 20 ml хлороформ и се покрива с ml вода, съдържаща 0,100 g натриев бикарбонат. Сместа се разбърква 30 мин при стайна температура и органичната фаза се отделя и се промива с вода. Обединените водни фази се промиват с метиленхлорид, покриват се с етилацетат и се подкисляват до рН 3 с 2 N солна киселина. Етилацетатната фаза се отделя, суши се над безводен натриев сулфат и се изпарява, получава се 7а-фенил-7-/2-/4пиридилтио/-ацетамид/-цефалоспоранова киселина.

По процедурите, описани в етапи В - D, бензхидрилов естер на 7а-фенил-7-азидоцефалоспоранова киселина се превръща в 7β-φeнил-7-/2-/4пиридилтио/-ацетамид/-цефалоспоранова киселина.

Ацетоксиметилната група и на двете 7а- и 7β-φeнил-7-/2-/4-πиpидилтио/-ацетамид/-цефалоспоранови киселини може да се превърне в други 3-субституирани продукти, като се използват процедурите от посочените по-горе примери. Ацетоксигрупата може да се замени с азотни бази и други съединения с по-голяма нуклеофилност, отколкото кислородния нуклеофил. 3-ацетоксиметилът може да се редуцира каталитично в присъствие на водород до получаване на 3-метилно производно. Други 3-субституирани съединения също могат да се получат, например 3-хидроксиметил и да се превърнат в други полезни съединения. Съща така и бензхидрилов естер на 7а-фенил-7-аминоцефалоспоранова киселина може да се ацилира с други ацилиращи агенти, като фенилацетилхлорид, тиенилацетилхлорид, фурилацетилхлорид и подобни, до получаване на съответните 7-ациламидо съединения, като се използват процедурите, описани в другите примери по-долу.

Пример 121

7а-етил-7-/О-2-амино-а-цефалоспоранова киселина

A. Бензхидрилов естер на 7-етил7-азидоцефалоспоранова киселина

Разтвор от 1,350 g бензхидрилов естер на 7-диазоцефалоспоранова киселина в по 15 ml метиленхлорид и етер се охлажда до ~78°С под азотна атмосфера и се разбърква, докато се прибавя 0,295 g триетилбор в 15 ml етер на капки за период от 15 мин. Сместа се разбърква още 5 мин при -78°С, през това време диазосъединението реагира напълно, което се установява с ИЧ анализ на малки аликвотни части. След това се пирбавя бромазид в метиленхлорид, 45 ml 0,28 N разтвор, на капки за период от 30 мин. Охлаждащата баня се отстранява и сместа се разбърква още 2 ч при стайна температура. Реакционната смес се излива в разтвор от по 30 ml 0,1 N натриев тиосулфат и 0,5 М фосфатен буфер с pH 7 и се разбърква. Органичната фаза се отделя, промива се с вода, наситен разтвор на натриев хлорид, суши се над безводен магнезиев сулфат и се изпарява. Остатъкът се хроматографира върху силикагел, като се използва бензен като елуент, получава се бензхидрилов естер на 7а-етил-7-азидо-цефалоспоранат и бензхидрил 73-етил-7-азидоцефалоспоранова киселина.

B. Бензхидрилов естер на 7а-етил7-аминоцефалоспоранова киселина

Разтвор от 0,520 g бензхидрилов естер на 7а-етил-7-азидоцефалоспоранова киселина в 150 ml диоксан се обработват с 0,520 g платинов оксид и сместа се разбърква под водород при атмосферно налягане един час. След продухване на сместа с азот, допълнително се прибавя 0,520 g платинов оксид. След това сместа се премества под водород и се разбърква 2 ч, през това време азидът реагира пълно, ко ето се установява с ИЧ анализ на аликвотни части. Диоксанът се отстранява под намалено налягане и остатъкът се смесва с 30 ml хлороформ и се филтрира през наслоени силикагел G и диатомеева пръст в 60 ml синтерована стъклена фуния. Продуктът се елуира с хлороформ, докато се съберат 200 ml разтвор. Изпаряването на разтворителя под намалено налягане дава бензхидрилов естер на 7а-етил7-аминоцефалоспоранова киселина

C. Бензхидрилов естер на 7а-етил7-/О-2-азидо-2-фенилацетамид/-цефалоспоранова киселина. Към разбъркван разтвор от 0,418 g бензхидрилов естер на 7а-етил-7-аминоцефалоспоранова киселина в 20 ml в сух метиленхлорид при 0°С се прибавя бързо 0,350 g D-а-азидофенилоцетна киселина и след това 0,30 ml пиридин 60 сек по-късно. Реакционната смес се разбърква 30 мин при 0°С и се излива върху 40 ml вода. Сместа се разбърква и метиленхлоридната фаза се отделя и промива последователно с вода, разреден натриев бикарбонат, вода и наситен разтвор на натриев хлорид. Метиленхлоридът се отстранява под намалено налягане след сушене над безводен магнезиев сулфат, получава се суров продукт. Този продукт се хроматографира върху 40 g силикагел, като се използва хлороформ в бензен в градиентно количество за елуент, получава се бензхидрилов естер на 7аетил-7/О-2-азидо-2-фенилацетамид/цефалоспоранова киселина.

D. 7а-етил-7/П-2-азидо-2-фенилацетамид/-цефалоспоранова киселина. Разтвор от 0,388 g бензхидрилов естер на 7а-етил-7/О-2-азидо-2-фенилацетамидо/-цефалоспоранова киселина в 1,0 ml анизол се охлажда на ледена баня и се обработва с 4,0 ml трифлуороцетна киселина. Реакционната смес се държи при 0° С 10 мин със завъртане от време на време, след което се изпарява под вакуум за отстраняване на излишния анизол и трифлуороцетна киселина. Остатъкът се смесва с 20 ml метиленхлорид и се екстрахира с три порции по 5 ml наситен разтвор на натриев бикарбонат. Обединените водни акстракти се промиват с две порции по 5 ml метиленхлорид, подкисляват се до pH 2 с 2,5 N солна киселина и се екстрахират с 4 порции по 10 ml етилацетат. Органичните екстракти се обединяват и сушат над безводен магнезиев сулфат. Изпаряването на разтворителя дава 7а-етил-7/О-2-а'зидо-2-фенилацетамидо/-цефалоспоранова киселина.

Е. 7а-етил-7/О-2-амино-2-фенилацетамидо/-цефалоспоранова киселина. 0,291 g 7а-етил-7/О-2-азидо-2-фенилацетамидо/-цефалоспоранова киселина се смесва с 3,0 ml оцетна киселина и 4,5 ml вода, охлажда се в ледена баня и се обработва с 1,550g цинков прах. Сместа се разбърква 10 мин и след това се филтрира през синтеровано стъкло. Цинкът се промива с 20 ml вода. Филтратът и промивките се обединяват, насищат се със сероводород и се филтрират през слой диатомеева пръст. Лиофилизирането на филтрата дава суров продукт 7а-етил7/П-2-амино-2-фенилацетамидо/-цефалоспоранова киселина. Продуктът се освобождава от оцетната киселина чрез повторно разтваряне във вода и лиофилизиране.

По аналогичен начин 7β-eτил-7азидоцефалоспоранат може да се превърне в 7β-eτил-7/D-2-aминo-2-φeнилацетамидо/-цефалоспоранова киселина съгласно процедурите С-Е. Използването на L-а-азидофенилоцетна киселина и DL-а-азидофенилоцетна киселина съгласно етап С и последващите трансформации дава 7аетил-7-/Ь-2-амино-2-фенилацетами до/-цефалоспоранова киселина, 7βетил-7-/Б-2-амино-2-фенилацетамидо/-цефалоспоранова киселина, 7аетил-7-/ОЬ-2-амино-2-фенилацетамидо/-цефалоспоранова киселина и 7βетил-7-/ОБ-2-амино-2-фенилацетамидо/-цефалоспоранова киселина. Като се използват други ацилиращи агенти в пример С, посочен по-горе се получават аналогични 7-ациламидосъединения.

Ацетоксиметилната група на тези съединения може да се превърне в други 3-субституирани съединения по обичайния начин. Ацетоксигрупата може да се измести от азотни бази и други съединения с по-висока нуклеофилност, отколкото кислородния нуклеофил. Също така могат да се получат и други 3-субституирани съединения, например 3-хидроксиметил, и да се превърнат в други производни. Освен това 3-ацетоксиметилната група може да се редуцира каталитично в присъствие на водород, получават се 3-метилцефалоспорини.

Пример 122

А. Бензхидрилов естер на 7-азидоцефалоспоранова киселина

Към разтвор от 0,900 g, 0,002 mol бензхидрилов естер на 7-диазоцефалоспоранова киселина в 10 ml СН₂С1₂ и 10 ml етер, охлаждан до -78°С под азотна атмосфера, се прибавя на капки в продължение на 15 мин 10 ml 0,02 М разтвор на трибензилбор в етер.

Когато аликвотни контролни части показват отсъствие на диазосъединение с ИЧ анализ, реакционната смес се разбърква още 5 мин при -78° С и след това се обработва с 40 ml 0,3 N разтвор на BrN₃ в метиленхлорид. Реакционната смес се разбърква при -78°С 15 мин и след това се оставя да достигне стайна температура за 45 мин и се разбърква още 20 мин при стайна температура. Реакционната смес се излива в охлаждан с лед разтвор 5%ен NaHCO₃, разбърква се и органичната фаза се отделя и промива един път с N/10 тиосулфат 30 ml, и след това с вода, суши се и се изпарява. Осаттъкът се хроматографира върху 30 g силикагел, получава се бензхидрилов естер на 7а-бензил-7-азидоцефалоспоранова киселина и бензхидрилов естер на 7β-66Η3ΗΑ-7-33ΗΛου,εφΒлоспоранова киселина.

B. Бензхидрилов естер на 7а-бензил-7-аминоцефалоспоранова киселина

0,500 g бензхидрилов естер на 7азидо-7а-цефалоспоранова киселина се разтваря в 25 ml етилацетат и се прибява 0,500 g платинов оксид и сместа се разбърква една нощ под водород. Катализаторът се филтрира, филтратът се изпарява и остатъкът се хроматографира върху силикагел 15 g, като се получава продуктът.

C. Бензхидрилов естер на 7а-бензил-7-/р-карбоксиметилфенилацетамидо/-цефалоспоранова киселина. 0,400 g бензхидрилов естер на 7а-бензил-7-аминоцефалоспоранова киселина се разтваря в 25 ml СН₂С1₂ и се охлажда до 0°С. Прибавя се 0,400 g р-фенилендиацетилхлорид и след 60 сек 0,400 g пиридин. Реакционната смес се разклаща, органичната фаза се отделя и се промива веднъж с фосфатен буфер с pH 2 и след това с вода. Органичната фаза се суши и се изпарява. Така полученият суров продукт се пречиства чрез хроматография върху силикагел.

D. Динатриева сол на 7а-бензил7-/р-карбоксиметилфенилацетамидо/цефалоспоранова киселина

0,325 g бензхидрилов естер на 7абензил-7-/р-карбоксиметилфенила цета ми д о/ цефал оспора нова кисел и н а се разтваря в 3 ml анизол и се обработва с 10 ml трифлуороцетна кисе лина при стайна температура 10 мин. Трифлуороцетната киселина и анизолът се изпаряват под намалено налягане при 40°С. Остатъкът се поема в 25 ml етилацетат, очистен от оцетна киселина, и се обработва с 20 ml Н₂О, съдържаща 0,120 g натриев бикарбонат. Сместа се разбърква 1/2 ч и органичната фаза се отделя и се промива с вода. Обединената водна фаза се промива двукратно с етилацетат и след това се суши чрез замразяване, като дава продукт, който по-нататък се пречиства чрез прекристализация из метанол/изопропанол.

Взаимодействие на бензхидрилов естер на 7β-бeнзил-7-aзидцeφaлocπoранова киселина в горната последователност дава 7β-6εΗ3ΠΑ-7-/ρ-κ3ρбоксиметилфенилацетамидо/цефалоспоранат.

Когато в етап С се използва друг ацилиращ агент, като фенилацетилхлорид, 2-тиенилацетилхлорид, 2-фурилацетилхлорид, се получават съответните 7-ациламидо съединения съгласно методиките от примерите по-горе. Получените цефалоспорини се превръщат в други 3-субституирани продукти, като З-метил, 3-хидроксиметил и 3-пиридинметиловите съединения, съгласно добре известни на специалистите методи, описани в предходните примери.

Пример 123

7-а-винил-7-/фенилацетамидо/цефалоспоранова киселина

А. бензхидрилов естер на 7-винил7-азйдцефалоспоранова киселина

0,900 g 0,002 mol бензхидрилов естер на 7-диазоцефалоспоранова киселина се разтваря в 10 ml метиленхлорид и 10 ml етер, охлажда се до -78°С под азот и се обработва на капки в продължение на 15 мин. с 10 ml 0,02 М разтвор на тривинилбор в етер. Проверка на малка аликвотна част показ92 ва при ИЧ отсъствие на диазосъединението. Реакционната смес се разбърква при -78°С в продължение на още 5 мин. и след това се обработва с 40 ml 0,3 N разтвор на бромазид в метиленхлорид. Реакционната смес се разбърква при -78°С 15 мин и се оставя да достигне до стайна температура след 45 мин, тогава се разбърква още 20 мин при стайна температура.

Реакционната смес се излива в охлаждан с лед 5%-ен разтвор на натриев бикарбонат, разклаща се и органичната фаза се отделя, промива се веднъж с 0,1 N натриев тиосулфатен разтвор 30 ml и след това с вода, суши се и се изпарява. Остатъкът се хроматографира на 30 g силикагел, получава се бензхидрилов естер на 7-авинил-7-азидцефалоспоранова кисел ина и бензхидрилов естер на 7-а-винил7-азидцефалоспоранова киселина.

B. Бензхидрилов естер на 7-а-винил-7-аминоцефалоспоранова киселина

0,030 g безводен кобалтов бромид се разтваря в 50 ml абсолютен етанол и се обработва с 0,065 g αα'-дипиридил. 0,300 g от бензхидрилов естер на 7-а-винил-7-азидцефалоспоранова киселина се прибавят след това, разтворен в 2 ml етанол, последван от 0,080 g натриев борхидрид. След като престане бързото отделяне на газ, около 15 мин., реакционната смес се излива във фосфатен буфер с pH 7 и се екстрахира с метиленхлорид, промива се веднъж с вода, суши се и се изпарява. Остатъкът се хроматографира на силикагел 10 g, дава бензхидрилов естер на 7-а-винил-7-аминоцефалоспоранова киселина.

C. Бензхидрилов естер на 7-а-винил-7-/фенилацетамид/цефалоспоранова киселина

0,450 g бензхидрилов естер на 7а-винил-7-аминоцефалоспоранова ки селина се разтваря в 25 ml метиленхлорид и се охлажда до 0°С. Прибавя се 0,400 ml фенилацетилхлорид, след това 0,400 ml пиридин. Реакционната смес се разбърква 25 мин. при 0°С и се излива в натрошен лед. Сместа се разклаща, органичната фаза се отделя и се промива с фосфатен буфер с pH 2 и след това с вода. Органичната фаза се суши и се изпарява. Остатъкът се хроматографира на силикагел, като се получава пречистен продукт.

D. 7-а-винил-7-/фенилацетамид/ цефалоспоранова киселина

0,350 g бензхидрилов естер на 7а-винил-7-/фенилацетамидо/-цефалоспоранова киселина се разтваря в 3 ml анизол и се обработва с 10 ml трифлуороцетна киселина при стайна температура в продължение на 10 мин. Трифлуороцетната киселина и анизолът се изпаряват под намалено налягане, под 40°С. Остатъкът се смесва с метиленхлорид 25 ml и се разбърква с 20 ml вода, съдържаща 0,120 g натриев бикарбонат. Органичната фаза се отделя и се промива веднъж с вода. Обединената водна фаза се довежда до pH 2 и се екстрахира с етилацетат. Етилацетатните екстракти се сушат и се изпаряват, получава се суровият продукт, който се пречиства чрез прекристализация из етилацетат/етер.

Взаимодействие на бензхидрилов естер на 7-р-винил-7-азидцефалоспоранова киселина в горната последователност дава 7-3-винил-7-/фенилацетамидо/цефалоспоранова киселина.

Пример 124

А. Бензхидрилов естер на 7-а-аминоетил-7-/2-бензхидрилоксикарбонилфенилацетамидо/-цефалоспоранова киселина

0,800 g бензхидрилов естер на 7а-циан-7-/2-бензхидроксикарбонилфенилацетамидо/-цефалоспоранова киселина, получен както е описано в пример 108 С, се разтваря в 10 ml тетрахидрофуран и се охлажда до 0°С. На капки се прибавя 1 ml 1М разтвор на BH₃THF в тетрахидрофуран в продължение на 5 мин и сместа се разбърква при 0°С 1/2 ч.

Реакционната смес се излива във фосфатен буфер с pH 7 и се екстрахира с метиленхлорид. Метиленхлоридният екстракт се суши и се изпарява, получава се суров продукт, който се пречиства чрез хроматография върху силикагел.

В. Динатриева сол на 7-а-аминоетил-7-/2-карбоксифенилацетамид/цефалоспоранова киселина

0,450 g бензхидрилов естер на 7а-аминоетил-7-/2-бензхидрилоксикарбонилфенилацетамидо/цефалоспоранова киселина се разтваря в 3 ml анизол, добавя се 10 ml трифлуороцетна киселина и реакционната смес се оставя при стайна температура в продължение на 10 мин. Анизолът и трифлуороцетната киселина се отстраняват под намалено налягане под 40° С. Остатъкът се смесва с 25 ml етилацетат и се обработва с 15 ml вода, съдържаща 0,200 g натриев бикарбонат. Сместа се разбърква 15 мин. Органичната фаза се изпарява и се промива веднъж с вода. Обединената водна фаза се промива веднъж с метиленхлорид и след това се суши чрез замразяване. Полученият продукт се пречиства чрез прекристализация из смес метанол/изопропанол.

Реакция на бензхидрилов естер на 7-р-циан-7-/2-бензхидрилоксикарбонилфенилацетамидо/-цефалоспоранова киселина в горната последователност дава 7-р-аминометил-7-/2-карбонилфенилацетамид/цефалоспоранат.

Пример 125

Натриева сол на 7-хидроксиметил7-/2-тиенилацетамид/цефалоспорано ва киселийа

A. Бензхидрилов естер на 7-/4нитробензилидинамино/цефалоспоранова киселина

Еквимоларна смес от безхиндрилов естер на 7-аминоцефалоспоранова киселина и 4-нитробензалдехид се нагрява под азот в 200 ml бензен за грам алдехид и водата се отстранява ацеотропно в продължение на 1 ч. Разтворът се изпарява под намалено налягане, получава се пяна ИЧ /СНС1₃/, показва ивици при 5,60 β-лактам и

5,75 m естери, докато ЯМР 60 Хц показва пикове при 518, 516, /1Н/, 596, 587, 575, 566 /АВ квартет, 4Н/, 439 /1ОН, 416 /1Н/, 330, 328, 325, 323 /дублет от дублети, 1Н/, 311, 306 /1Н/, 308, 295, 288, 274 /АВ квартет/ 2Н/ и 119 /ЗН/, числата са в Hz при вътрешен свидетел TMS в деутерохлороформ.

Тънкослойна хроматография на 250 μ силикагелни плаки с 10%-ен етилацетат в хлороформ показва едно петно с R_f 0,58, могат да се открият само следи от изходния продукт.

B. Бензхидрилов естер на 7-хидроксиметил-7/4-нитробензилидинамино/цефалоспоранова киселина

Прокарва се слаба струя от азот през стъклена ампула, съдържаща 60 mg бензхидрилов естер на 7-/4-нитробензилидинамино/цефалоспоранова киселина и след няколко минути се прибавя 0,3 ml N, N-диметилформамид. Пропускането на азот продължава, като се барботира през зеленикавокафявия разтвор около 30 сек и след това се пропуска ток от формалдехидгаз в азот, получен чрез нагряване на ~15 mg параформалдехид в азотния поток. Цветът се отстранява и полученият разтвор се изпарява до гумообразна маса под вакуум. Гумата се пречиства, като се разтваря в малък обем хлороформ и отнова се изпаря94 ва под висок вакуум до гума. Продуктът показва чист ИЧ спектър с абсорбция за хидрокси, β-лактамна и естерна групи. ЯМР спектърът в дейтерохлороформ показва очаквания синглет за бензилидновия протон и нова абсорбция, свързана с хидроксиметиловата група.

C. Бензхидрилов естер на 7-хидроксиметил-7-аминоцефалоспоранова киселина, тозилатна сол

Смес от 100 mg прахообразен 2, 4динитрофенилхидразин, 85,5 mg р-толуенсулфонова кислина-монохидрат и 3 ml абсолютен етанол се разбърква 30 мин. Към тази’смес се прибавя разтвор от 304 mg бензхидрилов естер на 7-хидроксиметил-7/4-нитробензилидинамино/цефалоспоранова киселина в 3 ml етанол и 0,5 ml метиленхлорид. Сместа се разбърква 30 мин., филтрира се и след като утайката върху филтъра се промие грижливо с етанол, филтратите се изпаряват под намалено налягане при, или под температурата на околната среда. Полученото твърдо вещество се промива няколко пъти с етер и се суши в ток от азот. ИЧ и ЯМР на продукта отговарят на означената структура.

D. Бензхидрилов естер на 7-хидроксиметил-7-аминоцефалоспоранова киселина

Приготвя се смес от 3,5 ml етер, 0,5 ml етилацетат, 2 ml вода и 22 mg дикалиев хидрогенфосфат и към нея се прибавя 100 mg бензхидрилов естер на 7-хидроксиметил-7-аминоцефалоспоранова киселина, тозилатна сол и сместа се разбърква силно няколко минути. След разделяне на фазите водната фаза се екстрахира с етер, обединената органична фаза се суши под безводен магнезиев сулфат и се изпарява до гумообразна маса под намалено налягане. Продуктът се прехвърля няколко пъти чрез разтваряне в малко количество хлороформ и отново изпаряване под висок вакуум до гумообразна маса. Полученият продукт показва ИЧ и ЯМР спектри, съответстващи на означената структура.

Е. Бензхидрилов естер на 7-/2— тиенилацетоксиметил/-7-/4-нитробензилидинамино/цефалоспоранова киселина

Разтвор от 90 mg бензхидрилов естер на 7-хидроксиметил-7-/4-нитробензилидинамино/-цефалоспоранова киселина в 0,3 ml сух метиленхлорид се охлажда до 0°С и се обработва с 0,5 ml сух метиленхлорид, съдържащ 100 mg пиридин, също охладен до 0°С. Към него се прибавя при охлаждане и разбъркване в продължение на 10 мин охладен разтвор от 25 mg 2тиенилацетилхлорид в 25 ml сух метиленхлорид и се държи 2 ч. при 0°С. Сместа се разклаща с разтвор от 55 mg дикалиев хидрогенфосфат в 3 ml вода, органичната фаза се отстранява и се суши с безводен магнезиев сулфат и под висок вакуум се довежда до гумообразна маса. Гумата се обработва чрез разтваряне в хлороформ и ново изпаряване до гума под намалено налягане. Продуктът се пречиства чрез препаративна тънкослойна хроматография върху плаки от силикагел 1 mm с флуоресцентен индикатор. След проявяване с 5%-ен етилацетат в хлороформ, желаната ивица се очертава с помощта на късовълнова и на дълговълнова УВ светлина, отделя се и се елуира с етилацетат. Продуктът показва ИЧ и ЯМР спектри, характерни за предложената структура.

F . Бензхидрилов естер на 7-/2-тиенилацетоксиметил/-7-аминоцефалоспоранова киселина.

Смес от 15,9 mg прахообразен 2,4динитрофенилхидразин, 13,5 mg р-толуенсулфонова киселина и 2 ml абсолютен етанол се разбърква 30 мин.

Към нея се прибавя разтвор от 58 mg бензхидрилов естер на 7-/2-тиенилацетоксиметил/-7-/4-нитробензилидинамино/цефалоспоранова киселина в

1,5 ml етанол и 0,2 ml метиленхлорид. След разбъркване 30 мин сместа се филтрира и утайката на филтъра се промива грижливо с етанол. Филтратът се изпарява под намалено налягане при, или под температурата на околната среда и полученото твърдо вещество се промива няколко пъти с етер. Твърдото вещество се разклаща със смес от 28 mg дикалиев хидрогенфосфат, 2 ml вода и 4 ml етер, фазите се разделят и водната фаза се екстрахира с етер. Обединените органични фази се сушат с безводен магнезиев сулфат и се изпаряват до гума под висок вакуум. Продуктът се пречиства чрез препаративна тънкослойна хроматография на плаки 1 mm силикагел с флуоресцентен индикатор, използва се 30%-ен етилацетат в бензен като елуент. След локализиране на желаната ивица с помощта както на късовълновата, така и на дълговълновата УВ светлина, тя се изстъргва и се елюира с етилацетат. Продуктът показва желаните ИЧ и ЯМР абсорбции и при тънкослойна хроматография е по същество хомогенен.

G. Бензхидрилов естер на 7хидроксиметил-7-2-тиенилацетамид/цефалоспоранова киселина

I Чрез О —> N ацилна миграция

Бензхидрилов естер на 7-/2тиенил-ацетоксиметил/-7-аминоцефалоспоранова киселина претърпява спонтанна О -> N ацилна миграция. Когато миграцията напредне до задоволителна степен, което се разбира от тънкослойна хроматография, по-полярният продукт бензхидрилов естер на 7-хидроксиметил-7-/2-тиенилацетамидо/-цефалоспоранова киселина може да се изолира чрез препаративна тънкослойна хроматография върху силициев диоксид. Той проявява всички желани характеристики в

ИЧ или ЯМР спектри и е хомогенен според тънкослойна хроматография.

II Чрез директно ацилиране с анхидрид

Смес от 100 g бензхидрилов естер на 7-хидроксиметил-7-аминоцефалоспоранова киселина, тозилатна сол и 43 mg 2-тиенилоцетен анхидрид се разбърква енергично със смес от 2 ml вода, 3,5 ml етер, 0,5 ml етилацетат и 30 mg дикалиев хидрогенфосфат. Фазите се разделят и водната фаза се екстрахира отново с етер, органичните фази се обединяват и концентрират до 0,5 ml. След прибавяне на 0,1 mi пиридин реакционната смес се оставя да стои 18 ч при стайна температура и се изпарява до масло под висок вакуум. Маслото се смесва с 5 ml етер и се разклаща със смес от 25 mg дикалиев хидрогенфосфат в 2 ml вода. След разделяне на фазите и повторна екстракция на водната фаза с 3 ml етер обединените органични фази се сушат под безводен магнезиев сулфат и се изпаряват до масло под висок вакуум. Суровият продукт се промива двукратно чрез разтваряне в малък обем хлороформ и следва отново изпаряване под висок вакуум, след което се пречиства чрез тънкослойна хроматография. Полученият материал е идентичен във всяко отношение с получения чрез реакция на прегрупиране.

III Чрез директно ацилиране в киселинен хлорид

Разтвор на бензилов естер на 7х ид роксиметил- 7 -а ми ноцефа л оспора нова киселина, получен от 114 mg тозилатна сол в 0,2 ml, изсушен върху сито метиленхлорид, се охлажда до 0°С. Към него на капки се прибавя при разбъркване 33 mg 2-тиенилацетилхлорид в 0,2 ml изсушен върху сито метиленхлорид за период от 30 сек, след което на капки се прибавят 16 mg пиридин също в 0,2 ml изсушен върху сито метиленхлорид. Сместа се разбърква 1 ч. при 0°С, след това се изпарява до гума в поток от сух азот. Гумата се разклаща енергично със смес от 77 mg дикалиев хидрогенфосфат, 3,5 ml етер, 0,5 ml етилацетат и 2 ml вода. След фазово разделяне водният слой отново се екстрахира с етер и обединените органични фази се сушат с безводен магнезиев сулфат, филтрират се и се изпаряват под намалено налягане. Получената гума се пречиства чрез препаративна тънкослойна хроматография на 1000 μ плаки силикагел с флуоресцентен индикатор. Желаната ивица се установява посредством късовълновата УВ светлина, отстранява се и се елуира с етилацетат. Продуктът проявява всички физични и спектрални свойства, очаквани за желаното съединение.

Н. Натрива сол на 7-хидроксиметил-7-/2-тиенилацетамид/-цефалоспоранова киселина

Смес от 59 mg бензхидрилов естер на 7-хидроксиметил-7-/2-тиенилацетамидо/-цефалоспоранова киселина, 0,5 ml анизол и 1,0 ml трифлуороцетна киселина се оставя да стои при стайна температура 10 мин, след което сместа се концентрира под намалено налягане до масло. Продуктът се разтваря в 5 ml хлороформ и се разклаща със смес от 5 ml вода и 8,4 mg натриев бикарбонат. Фазите се разделят и органичната фаза отново се промива с вода. Обединените водни фази се промиват с метиленхлорид и след това се лиофилизират, получава се 42 mg твърд продукт, с ИЧ и ЯМР спектрални свойства, съвпадащи с желания продукт.

Пример 126

Натриева сол на 7-метоксиметил7-/2-фурилацетамид/-цефалоспорано ва киселина.

A. Бензхидрилов естер на 7-хидроксиметил-7-/2-/2-фурил/-ацетамид/-цефалоспоранова киселина

Към разбъркван, охлаждан с лед разтвор на 0,350 g бензхидрилов естер на 7-хидроксиметил-7-аминоцефалоспоранат в 1,0 ml сух метиленхлорид се прибавят на капки за период от 30 сек. 0,119 g /2-фурил/-ацетилхлорид в 0,1 ml сух метиленхлорид и след това 0,065 g пиридин в 0,5 ml сух метиленхлорид. Реакционната смес се разбърква 60 мин. при 0°С, след това се излива в 10 ml метиленхлорид, покрива се с 10 ml ледена вода и се разбърква. Органичната фаза се отделя, промива се с разреден разтвор на воден дикалиев хидрогенфосфат, вода и наситен разтвор на натриев хлорид и се суши под безводен магнезиев сулфат. Изпаряването на метиленхлорида под намалено налягане дава гума, която се пречиства чрез препаративна тънкослойна хроматография на 1000 μ силикагел GF плаки. Желаната ивица се визуализира чрез късовълнова УВ светлина, отстранява се и се елуира с етилацетат. Изпаряването на етилацетата под намалено налягане дава бензхидрилов естер на 7-хидроксиметил-7-/2-/2-фурил /-ацетамидо/цефалоспоранова киселина.

B. Бензхидрилов естер на 7-метоксиметил-7-/2-/2-фурил/-ацетамидо/цефалоспоранова киселина. Разбъркван разтвор от 0,334 g бензхидрилов 7-хидроксиметил-7/2-/2-фурил/-ацетамидо/-цефалоспоранова киселина в 2 ml метиленхлорид се държи при -5°С, докато се прибавя 7,5 μ борен трифлуоридетерат. След това бавно, при същата температура се прибавя разтвор от диазометан в метиленхлорид. Реакцията е енергична, с образуване на бяло твърдо вещество /полиметален/ и прибавянето завършва, когато слаб жълт цвят* се задържи в разтвора за кратко време. След 30 мин. при —5°С твърдото вещество се филтрира и филтратът се разрежда с 10 ml метиленхлорид и се промива с разреден разтвор на натриев бикарбонат и вода и се суши над безводен магнезиев сулфат. Изпаряването на разтворителя под намалено налягане дава масло, което се хроматографира върху силикагел, като се използва хлороформ като елуент до получаване на бензхидрилов естер на 7-метоксиметил-7-/2-/2-фурил /-ацетамидо/цефалоспоранова киселина.

С. Натриева сол на 7-метоксиметил-7-/2-фурилацетамидо/-цефалоспоранова киселина

Разтвор от 0,295 g бензхидрилов естер на 7-метоксиметил-7/2-/2-фурил/-ацетамидо/-цефалоспоранова киселина в 2,5 ml анизол се обработва със 7,5 ml трифлуороцетна киселина и след това се държи при стайна температура 10 мин. Излишните реагенти се отстраняват под намалено налягане при стайна температура. Остатъкът се разтваря в 20 ml метиленхлорид и се разбърква с разтвор от 0,075 g натриев бикарбонат в 10 ml вода. След разделяне на фазите метиленхлоридният слой се екстрахира с 5 ml вода. Обединените водни разтвори се промиват с 3 порции по 5 ml метиленхлорид и се лиофилизират, получава се натриева сол на 7-метоксиметил-7-/2-/2-фурил/-ацетамидо/цефалоспоранова киселина като прах. Ацетоксиметилната група на натриевата сол на 7-метоксиметил-7-/2-/2фурил/-ацетамидо/-цефалоспоранова киселина може да се превърне в други 3-субституирани цефалоспорини. Ацетоксигрупата може да се измести чрез взаимодействие с азотни бази и други съединения с по-голяма нуклеофилност, отколкото кислородният нук леофил. Освен това 3-ацетоксиметилът може да се редуцира каталитично в присъствие на водород до получаване на 3-метилцефалоспорини. Други 3-субституирани съединения, като 3-хидроксиметил също могат да се получат и да се превърнат в други ценни съединения.

Пример 127.

Динатриева сол на 7-карбоксиметил-7-/2-тиенилацетамидо/-цефалоспоранова киселина.

A. 2, 2, 2-трихлоретил-7-/4-нитробензалдимин/-цефалоспоранова киселина

0,800 g 2, 2, 2-трихлоретил-7-аминоцефалоспоранова киселина се разтваря в 200 ml С₆Н₆, прибавя се 0,300 g р-нитробензалдехид. Сместа се нагрява под обратен хладник при ацеотропно отстраняване на образуваната вода. След 1 ч. бензоловият разтвор се изпарява под намалено налягане до получаване на пяна.

B. 2, 2, 2-трихлоретил-7-/2, 2, 2трихлоретоксикарбонилхидроксиметил/-7-/4-нитробензалдимин/-цефалоспоранат.

0,550 g 2, 2, 2-трихлоретил-7-/4нитробензалдимин/-цефалоспоранат се разтваря в 5 ml диметилформамид под азот. На капки, за период от 15 мин. се прибавя 0,205 g 2, 2, 2-трихлоретилглиоксалат в 2 ml диметилформамид. Реакционната смес се разбърква 1/2 ч. и диметилформамидът се изпарява при намалено налягане до получаване на продукта.

C. 2, 2, 2-трихлоретил-7-/2, 2, 2трихлоретоксикарбонилхидроксиметил/7-ам и ноцефалоспоранат

Смес от 0,200 g 2,4-динитрофенилхидразин, 0,171 g р-толуолсулфонова киселина, монохидрат и 6 ml абсолютен етанол се разбърква 30 мин. Към сместа се прибавя разтвор от 0,600 g 2, 2, 2-трихлоретил-7-/2, 2, 2-три98 хлоретоксикарбонилхидроксиметил/7-/4-нитробензалдимин/-цефалоспоранова киселина в 6 ml етанол и 0,5 ml СН₂С1₂. Сместа се разбърква 30 мин, филтрира се и след като филтърната утайка се промие напълно с етанол, филтрарът и промивките се изпаряват под намалено налягане, получава се твърд продукт.

Твърдият продукт се суспендира в 15 ml вода, съдържаща 155 mg К₂НРО₄, и се екстрахира трикратно с метиленхлорид /20 ml/. Обединените органични фази се сушат над магнезиев сулфат и се изпаряаат под намалено налягане до получаване на продукта гума.

D. 2, 2, 2-трихлоретил-7-/2, 2, 2трихлоретоксикарбонилхидроксиметил/-7-/2-тиенилацетамидо/цефалоспоранова киселина

0,620 g 2, 2, 2-трихлоретил-7-/2, 2, 2-трихлоретоксикарбонилхидроксиметил/-7-аминоцефалоспоранова киселина се разтваря в 100 ml СН₂С1₂, охлажда се до 0°С и се обработва с 0,160 g 2-тиенилацетилхлорид, след което на капки се прибавя 0,100 g пиридин в 2 ml СН₂С1₂. Сместа се разбърква 1 ч при 0° С и се излива върху натрошен лед. След разбъркване органичната фаза се отделя и промива един път с фосфатен буфер с pH 2 и един път с вода. След сушене над магнезиев сулфат разтворителят се отстранява, получава се продукт, който се пречиства чрез хроматография върху силикагел.

E. 2, 2, 2-трихлоретил-7-/2, 2, 2трихлоретоксикарбонилметилсулфонилоксиметил/-7-/2-тиенилацетамид/-цефалоспоранат

0,350 g 2, 2, 2-трихлоретил-7-/2, 2, 2-трихлоретоксикарбонилхидроксиметил/-7-/2-тиенилацетамидо/-цефалоспоранат се разтваря в 10 ml СН₂С1₂ и се охлажда до 0° С, прибавя се

0,115 g метансулфонилхлорид и след това 0,080 g пиридин. Реакционната смес се разбърква при 0°С 1 1/2 ч. Реакционната смес се излива върху натрошен лед и се разбърква. Органичната фаза се отделя и се промива с фосфатен буфер с pH 2 и вода, суши се и се изпарява. Суровият продукт се пречиства чрез хроматография върху силикагел.

F . 2, 2, 2-трихлоретил-7-/2, 2, 2трихлоретоксикарбон ил ид метил/-7/2-тиенилацетамидоцефалоспоранат/

0,300 g 2, 2, 2-трихлоретил-7-/2, 2, 2-трихлоретоксикарбонилметилсулфони локси метил/-7-/2-тиенилацетамидо/-цефалоспоранат се разтваря в 10 ml ДМБО. Прибавя се 0,100 g натриев йодид и сместа се разбърква при стайна температура една нощ. Диметилсулфоксидът се отстранява под намалено налягане. Остатъкът се разпределя между 10 ml вода и 10 ml СН₂С1₂. Органичната фаза се промива един път с вода, суши се и се изпарява, получава се суров продукт, който се пречиства чрез препаративна тънкослойна хроматография на силикагелни плаки.

G. 2, 2, 2-трихлоретил-7-/2, 2, 2трихлоретоксикарбонилметил/-7-/2тиофенацетамид/-цефалоспоранат

0,200 g 2, 2, 2-трихлоретил-7-/2, 2, 2-трихлоретоксикарбонилидметил/7-/2-тиофенацетамидо/-цефалоспоранат се разтваря в 20 ml етанол, прибавя се 0,100 g натриев ацетат и 0,100 g 5%-ен паладий върху калциев карбонат и сместа се обработва с водород при 40.6,865 kN/m² 2 ч. Катализаторът се филтрира. Филтратът се изпарява под намалено налягане и остатъкът се хроматографира върху силикагел до получаване на продукта.

H. Динатриева сол на 7-карбометокси-7-/2-тиенилацетамидо/-цефалоспоранова киселина. 0,300 g 2, 2,

2-трихлоретил-7-/2, 2, 2-трихлоретоксикарбонил метил/-7-/2-тиофенацетамидо/-цефалоспоранова киселина се разтваря в 15 ml 95%-на оцетна киселина. Прибавят се 0,300 g цинков прах в 5 равни части за период от 20 мин и сместа се разбърква енергично при стайна температура. Реакционната смес се излива внимателно върху охлаждан с лед фосфатен буфер с pH 2 и се екстрахира с етилацетат. Етилацетатният екстракт се промива един път с вода, суши се и се езпарява . Остатъкът се смесва с 10 ml метилизобутилкетон и се екстрахира с 15 ml вода, съдържаща 0,120 g NaHCO₃. Органичната фаза се отделя и се промива един път с вода. Обединените водни фази се промиват двукратно с метиленхлорид и се сушат чраз охлаждане до получаване на суровия продукт. Кристализирането из МеОН/изопропанол дава чистия продукт.

Пример 128

A. Бензхидрилов естер на 7-азидо7-трифлуорметилцефалоспоранова киселина

Дегазиран разтвор от бензхидрилов естер на 7-диазоцефалоспоранова киселина 45 mg и 144 mg CF₃I в 15 ml бензен, наситен с триетиламониев азид, се облъчва с УВ светлина >300 mm в пирексова колба, докато се появи диазоивица при 4,8 μ в ИЧ спектъра. Полученият разтвор се промива с вода, суши се над магнезиев сулфат, изпарява се и грижливо се хроматографира върху силикагел при елуиране с хлороформ, получават се и двата епимера на бензхидрилов естер на 7диазо-7-трифлуорметилцефалоспоранова киселина.

B. Бензхидрилов естер на 7β-8ΜΗно-7а-трифлуорметилцефалоспоранат

Бензхидрил 7β-/2-τиeнилaцeτaмид/7-а-трифлуорметилцефалоспоранова киселина

Бензхидрилов естер на 7β-83ΗΛθ7а-трифлуорметил цефалоспоранова киселина 542 mg се хидрогенира при

40.6,895 kN/m² за 3 ч, като се използва 1 g платинов оксид в 50 ml диоксан, съдържащ 500 mg тиенилоцетен анхидрид. ϊβ-οβεΛΠΗεΗΗετο се образува през време на хидрогенирането и ацилирането ин ситу. След филтрирането на катализатора, разтворът се обработва 15 мин. с 0,5 ml вода за хидролизиране на излишния анхидрид, следва вакуумно дестилиране. Суровият продукт се смесва с 25 ml етилацетат, промива се с воден бикарбонат, суши се с магнезиев сулфат, филтрира се, изпарява и хроматографира върху силикагел, използва се елуент 4:1 хлороформ— етилацетат. Получава се бензхидрилов естер на 7β-/2-τиeнилацетамид/-7а-трифлуорметилцефалоспоранова киселина. Другият епимер води до получаване на епимерното съединение по същата процедура.

С. Натриева сол на 7β-/2-τиeнилацетамид/-7а-трифлуорметилцефалоспоранова киселина

Бензхидрилов естер на 7β-/2-ΤΗεнил-ацетамид/-7а-трифлуорметилцефалоспоранова киселина 640 mg се разтваря в 0,8 g анизол и се охлажда до 0° С. Прибавя се 4 ml трифлуороцетна киселина, охладена до 0°С, реакционната смес се оставя 2 мин при 0° С да продължи реакцията. Незабавно се прилага вакуум от 0,1 mm и реакционната смес се оставя да се затопли до стайна температура без допълнително нагряване. След това анизолът се отстранява чрез дестилиране при 30°С/0,1 mm. Прибавят се няколко милилитра анизол към остатъка и се изтегля при 30°С/0,1 mm, за да се осигури цялостно отстраняване на трифлуороцетната киселина. Продуктът се обработва с 5 ml вода, съдържаща 84 mg натриев бикарбонат, и се

100 лиофилизира. Полученият прах се промива изчерпателно с етер и се суши, получава се желаната натриева сол. Другият епимер дава епимерната натриева сол по същата процедура.

Пример 129

Натриева сол на 7а-дифлуорометил-7-/2-тиенилацетамидо/-цефалоспоранова киселина

A. Бензхидрилов естер на 7β-/ρнитробензилиденамин/7а-дифлуорметилцефалоспоранова киселина

Бензхидрилов естер на 7-/р-нитробензилиденамин/-цефалоспоранова киселина 571 mg се разтваря в 20 ml

1,2-диметоксиета’н /ДМЕ/, съдържащи 1 ml хлордифлуорметан. С енергично разбъркване под азот бавно се вкарва 112 mg калиев бутоксид като суспензия в ДМЕ за около 1 час.

След разбъркване още един час, KCI се филтрира и нискокипящите фракции се отстраняват под вакуум, получава се бензхидрилов естер на 7β-/ρнитробензилиденамин/7-а-дифлуорметилцефалоспоранова киселина. Той може да се пречисти, при желание, чрез хроматография върху силикагел и елуиране с 2%-ен етилацетат в хлороформ.

B. Натриева сол на 7а-дифлуорметил-7-/2-тиенилацетамидо/-цефалоспоранова киселина. Отстраняването на действащата Шифова база с анилинхидрохлорид, ацилиране на полученото 7-аминоцефалоспораново съединение с тиенилацетилхлорид или друг киселинен хлорид или анхидрид и деблокиране на 4-карбоксигрупата с трифлуороцетна киселина, всички провеждани по същия начин, както е описано в предишните примери, води до получаване на натрива сол на 7адифлуорметил-7-/2-тиенилацетамидо/-цефалоспоранова киселина

Пример 130

7-/2-тиенилацетамидо/7-аминоцефалоспоранова киселина.

Етап А. Бензхидрилов естер на 7, 7-диазодецефалоспоранова киселина

Бензхидрилов естер на 7-бром-7азидоцефалоспоранова киселина (110 mmol) се разтваря в 0,5 М литиев азид 20 ml в диметилформамид и се нагрява при 68°С 3 мин. под азот. Разтворът се разрежда с вода 100 ml и се екстрахира с хлороформ 20 ml. Слоят хлороформ се промива с две порции по 60 ml вода и се суши над натриев сулфат. Изпаряването на разтворителя под вакуум дава суров бензхидрилов естер на 7, 7-диазидоцефалоспоранова киселина.

Етап В. Бензхидрилов естер на 7амино-7-азидоцефалоспоранова киселина

Бензхидрилов естер на 7, 7-диазидоцефалоспоранова киселина 10 mmol се разтваря в етилацетат и се прибавя 3 g 10%-ен паладий върху въглен. Сместа се хидрогенира при атмосферно налягане при 45°С 1 час. Получава се сурова изомерна смес от бензхидрилов естер на 7-амино-7-азидоцефалоспоранова киселина.

Етап С. Бензхидрилов естер на 7/2-тиенилацетамидо/-7-азидоцефалоспоранова киселина

Изомерна смес от бензхидрилов естер на 7-амино-7-азидоцефалоспоранова киселина 5 mmol, получена в етап В, се разтваря в метиленхлорид 50 ml и се охлажда до 0°С, прибавя се 2тиенилацетилхлорид 5 mm и разтворът престоява при 0°С 1 час. Разтворът от метиленхлорид се промива с наситен разтвор на натриев бикарбонат, 2 порции по 50 ml 1 N солна киселина, 1%-ен разтвор на натриев бикарбонат 50 ml и вода 50 ml. Разтворителят се суши над натриев сулфат и се изпарява, получава се бензхидрил 7/ 2-тиенилацетамидо/-7-азидоцефалоспоранова киселина във вид на гума.

Етап D. Бензхидрилов естер на Ί101 /2-тиенилацетамидо/-7-аминоцефалоспоранова киселина

Бензхидрилов естер на 7-/2-тиенилацетамидо/-7-азидоцефалоспоранова киселина 100 ммола, получен в етап С, се разтваря в етилацетат 50 ml и се прибавя 3 g катализатор паладий върху въглен. Хидрогенирането се провежда при стайна температура при

40.6,895 kN/m² 1 час. Катализаторът се отстранява чрез филтриране и разтворителят се изпарява под вакуум, получава се бензхидрилов естер на Ί/2-тиенилацетамид/7-аминоцефалоспоранова киселина.

Етап Е. 7-/2-тиенилацетамидо/-7аминоцефалоспоранова киселина

Бензхидрилов естер на 7-/2-тиенилацетамидо/-7-аминоцефалоспоранова киселина се разтваря в анизол 10 ml при 0°С. Към разтвора се прибавя трифлуороцетна киселина 15 ml, охладена до 0°С, и сместа отлежава при стайна температура 1 ч. Излишъкът трифлуороцетна киселина и анизол се отстранява чрез изпаряване и остатъкът се промива двукратно с хлороформ и изпарява до сухо. Полученият суров продукт е 7-/2-тиенилацетамидо/7-аминоцефалоспоранова киселина.

Пример 131

7-/2-тиенилацетамидо/-7-азидоцефалоспоранова киселина

7-/2-тиенилацетамидо/-7-азидоцефалоспоранова киселина 1 mm се разтваря в анизол 10 ml при 0°С. Към този разтвор се прибавя трифлуороцетна киселина 15 ml, охладена до 0°С, и сместа се оставя да отлежи при стайна температура 1 ч. Излишъкът трифлуороцетна киселина и анизол се отстранява чрез изпаряване и остатъкът се промива двукратно с хлороформ и изпарява до сухо. Полученият суров продукт и 7-/2-тиенилацетамид/-7азидоцефалоспоранова киселина.

Пример 132

7-/2-тиенилацетамидоцефалоспоранова киселина

7-/2-тиенилацетамидо/-7-аминоцефалоспоранова киселина 10 ml се разтваря в метанол 50 ml при стайна температура. Прибавя се 3,5 диметиламидинпиразол 10 ml и сместа се разбърква 16 ч. при стайна температура. Разтворът се разрежда със 100 ml вода и се екстрахира три пъти с етер. Етерният слой се изхвърля, а водният слой се лиофилизира, получава се сурова 7-/2-тиенилацетамидо/-7-гуанидиноцефалоспоранова киселина.

Пример 133

7-/2-тиенилацетамидо/-7-уреидоцефалоспоранова киселина

7-/2-тиенилацетамидо/-7-аминоцефалоспоранова киселина 10 ммола се разтваря до сух пиридин 20 ml и разтворът се охлажда до -10°С. Прибавя се бавно карбамоилхлорид 10 mm, разтворен в 20 ml сух пиридин, и сместа се разбърква 1 ч. при -10°С, след което се охлажда рязко с охладен с лед наситен разтвор на натриев бикарбонат 100 ml. Водният разтвор се екстрахира с етер до отстраняване на пиридина и водният слой се лиофилизира. Утайката от сол се суспендира с метанол и се филтрира и метанолният разтвор се изпарява до сухо, като се получава сурова 7-/2-тиенилацетамидо/-7-уреидоцефалоспоранова киселина.

Пример 134

7-/2-тиенилацетамидо/-7-М, N-диметилуреидо/-цефалоспоранова киселина

По подобен начин N, N-диметилкарбамоилхлорид се използва вместо карбамоилхлорид, получава се 7-/2тиенилацетамидо/-7-/М, N-диметилуреидо/-цефалоспоранова киселина. Като се замени карбамоилхлоридът от пример 133 с еквивалентно количест102 во Ν, N-диметилкарбамоилхлорид по описаните в този пример процедури се получава 7-/2-тиенилацетамидо/7-Ν, N-диметилуреидо/-цефалоспоранова киселина.

Пример 135

7-/2-тиенилацетамидо/-7-/М-амидиноуреидо/-цефалоспоранова киселина

7-/2-тиенилацетамидо/-7-аминоцефалоспоранова киселина 10 ml се разтваря в разтвор от диметилформамид 50 ml и пиридин 20 ml и се охлажда до 0°С. Разтворът се обработва със 100 ml разтвор на толуен, съдържащ 17% фосген (голям излишък). Реакционната смес се оставя да стои 2 ч. и се изпарява под вакуум, за да се отстрани толуенът и излишъка от фосген. Полученият разтвор, съдържащ 7-/2-тиенилацетамид/-7-/хлороформамидо/цефалоспоранова киселина, след това се охлажда до 0°С и се прибавя гуанидин 10 ml. Разтворът отлежава 2 ч при 0°С и реакцията се спира чрез прибавяне на наситен разтвор на натриев бикарбонат. Сместа се екстрахира с етер, за да се отстрани придинът и водата се отстранява чрез изпаряване на вакуум и утайката от солта се екстрахира със сух метанол. Изпаряването на метанола дава сурова 7-/2-тиенилацетамидо-7/Мамидинуреидо/цефалоспоранова киселина.

Пример 136

7-/2-тиенилацетамидо/-7-сулфонамидоцефалоспоранова киселина

7-/2-тиенилацетамидо/-7-аминоцефалоспоранова киселина 10 ml се разтваря в пиридин 50 ml и се охлажда до 0°С. Към този разтвор се прибавя пиридин-серен триоксид-комплекс 10 ммола. Сместа се оставя да стои 3 ч. при 0°С и пиридинът се отстранява под вакуум, получава се сурова 7-/2-тиенилацетамидо/-7-сулфо намидоцефалоспоранова киселина.

Пример 137

7-/2-тиенилацетамидо/-7-ацетамидоцефалоспоранова киселина 7-/2-тиенилацетамидо/-7-аминоцефалоспоранова киселина 1 mmol се разтваря в 10 ml вода при 0°С, съдържаща един милимол натриев бикарбонат при 0°С. Сместа се обработва с оцетен анхидрид 2 mmol, разбърква се при 0° С в продължение на 1 ч и се подкислява с разредена хлороводородна киселина 1 mmol. Утаеният продукт се филтрира, промива се с вода и се суши под вакуум, получава се сурова 7-/2-тиенилацетамидо/-7-ацетамидоцефалоспоранова киселина.

Пример 138

7-/2-тиенилацетамидо/-7-метансулфонамидоцефалоспоранова киселина

След субституиране на еквивалентно количество метансулфонил хлорид с оцетен анхидрид по пример 137 и по методиката, описана в него, се получава 7-/2-тиенилацетамидо/-7-метансулфонамидоцефалоспоранова киселина.

Пример 139

7-/2-тиенилацетамидо/-7-/етоксикарбониламино/-цефалоспоранова киселина

Стадий А. Бензхидрилов естер на 7-азидо-7-/етоксикарбониламино/цефалоспоранова киселина

Етилуретан 25,0 g се стапя при 48°С и след това се прибавя бензхидрилов естер на 7-бром-7-азидоцефалоспоранова киселина 5 mm. Към разтвора се прибавя също една порция етилуретан 15 g, съдържащ сребърен тетрафлуорборат 15 mm. Температурата се поддържа при 50°С в продължение на 5 мин. и реакцията се спира чрез прибавяне на голям обем етер. Образувалият се сребърен бромид се отстранява чрез филтриране през ин103 фузорна пръст и етерния разтвор се промива последователно с вода 400 ml, наситен разтвор на натриев бикарбонат 400 ml и две по 400 ml порции вода. Органичният слой се суши с натриев сулфат, разтворителят се изпарява под вакуум и гумообразният остатък се стрива няколко пъти с вода, за да се отстрани излишъкът от етилуретан. Така се получава бензхидрилов естер на 7-азидо-7-/етоксикарбониламино/цефалоспоранова киселина.

Стадий В. Бензхидрилов естер на 7-/2-тиенилацетамидо/-7-/етоксикарбониламино/цефалоспоранова киселина

2-тиенилоцетен анхидрид 5 ml, пиридин 0,1 ml и 10%-ен паладий върху въглен 3,0 g се прибавят към разтвор на бензхидрилов естер на 7-азидо-7-/етоксикарбониламино/цефалоспоранова киселина 5 mm, разтворен в етилацетат 25 ml. Сместа се хидрогенира при стайна температура 1 ч. След това катализаторът се отстранява чрез филтриране и остатъкът се изпарява под вакуум до стъкловидна маса. По такъв начин се получава суров бензхидрилов естер на 7-/2-тиенилацетамидо/-7-етоксикарбониламино/ цефалоспоранова киселина.

Стадий С. 7-/2-тиенилацетамидо7-/етоксикарбониламино/цефалоспоранова киселина

Бензхидрилов естер на 7-/2-тиенилацетамидо/-7-/етоксикарбониламино/цефалоспоранова киселина 1,0 mm, получен по стадий В се разтваря в 10 ml анизол при 0°С. Към този разтвор се прибавя трифлуороцетна киселина 15 ml, охлажда се до 0°С и сместа се оставя при стайна температура за 1ч. Излишъкът от трифлуороцетна киселина - анизол се отстранява чрез изпаряване и остатъкът се обработва двукратно с хлороформ и се изпарява до сухо. Така полученият суров продукт е 7/2^тиенилацетамидо/-7-/етоксикарбониламино/цефалоспоранова киселина.

Пример 140 7-/2-тиенилацетамидо/-7-метиламиноцефалоспоранова киселина

Стадий А. Бензхидрилов естер на 7-азидо-7-нитроцефалоспоранова киселина

Бензхидирлов естер на 7-бромо-7азидоцефалоспоранова киселина 10 ммол се нагрява за 4 мин. при 68°С в диметилформамид 60 ml, съдържащ литиев нитрит 10 mm. Разтворът се разрежда с вода 300 ml и се екстрахира с 50 ml порции от хлороформ Слоят хлороформ се промива с три стомилилитрови порции вода и се суши над безводен натриев сулфат. Полученият суров продукт е бензхидрилов естер на 7-азидо-7-нитроцефалоспоранова киселина.

Стадий В. Бензхидрилов естер на 7-/2-тиенилацетамидо/-7-нитроцефалоспоранова киселина

Бензхидрилов естер на 7-азидо-7нитроцефалоспоранова киселина 10 ml се разтваря в изопропанол 25 ml при 0°С и към този разтвор се прибавя натриев борохидрид 5 mm, разтворен в изопропанол 25 ml. Разтворът се оставя 1 ч при 0°С и след това се излива в ледена вода. Разтворът се екстрахира с три 50 ml порции метиленхлорид и органичния слой се суши над натриев сулфат. Към изсушения метиленхлориден разтвор се прибавя десет милимола 2-тиенилоцетен анхидрид 10 mm и колидин 10 mm при 0°С. След престояване 30 мин при 0° С метиленхлоридният слой се екстрахира с две 50 милилитрови порции 0,1 N солна киселина и две 50 ml порции натриев бикарбонат и накря с две 50 ml порции вода. След това метиленхлоридният разтвор се суши над натриев сулфат и се изпарява под ваку104 ум, получава се гумообразен продукт. Полученият суров продукт е бензхидрилов естер на 7-/2-тиенилацетамидо/-7-нитроцефалоспоранова киселина.

Стадий С. 7-/2-тиенилацетамидо/7-нитроцефалоспоранова киселина

След субституиране на еквивалентно количество бензхидрилов естер на 7-/2-тиенилацетамидо/-7-нитроцефалоспоранова киселина със 7-/2-тиенилацетамидо/-7-/етоксикарбониламино/-цефалоспоранова киселина при пример 139, стадий С, и като се спазва процедурата, дадена там, се получава 7-/2-тиенилацетамидо/-7-нитроцефалоспоранова киселина.

Стадий D. 7-/2-тиенилацетамидо/7-аминоцефалоспоранова киселина

7-/2-тиенилацетамидо/-7-нитроцефалоспоранова киселина 10 mm се редуцира в метанол 50 ml, като се използва катализатор паладий върху въглен 1,0 g при 40.6,895 kN/m² при стайна температура 1 ч. Катализаторът се отстранява чрез филтриране. След това разтворителят се отстранява чрез изпаряване, получава се суровата 7-/2-тиенилацетамидо/-7-аминоцефалоспоранова киселина.

Стадий Е. 7-/2-тиенилацетамидо/7-метиламиноцефалоспоранова киселина

7-/2-тиенилацетамидо/-7-аминоцефалоспоранова киселина 100 mm Към този разтвор се прибавя катализатор платинов оксид 0,1 g и формал5 дехид 13 mm. Хидрогенирането се извършва при стайна температура с налягане на водорода две атмосфери за 5 до 10 мин. Катализаторът се филтрира и разтворителят се отстранява 10 под вакуум, получава се суровата 7/2-тиенилацетамидо/-7-метиламиноцефалоспоранова киселина.

Пример 141

Като се спазва процедурата, опи15 сана в пример 140, стадий А до Е, могат да се получат всички 7-амидо-7/алкиламино/ цефалоспоранатни продукти съгласно настоящото изобретение. Така например чраз субституиране на еквивалентно количество аралканов анхидрид или хетероциклен анхидрид с 2-тиенилоцетен анхидрид, споменат в стадий В и след субституиране на еквивалентно количество алкалдехид или аралдехид с формалдехид, споменат в стадий Е в него, могат да бъдат синтезирани съответните 7амидо-7-/М-алкиламино- и N-аралкиламйно/цефалоспоранови киселини. Следните уравнения на придружаващата таблица илюстрират този процес и продуктите, получени при него:

сн.оссн,

СООСН,4@]

NaBH. (RC0),0 ¹¹ V°* с η

RCNH-l—«''S'S || p.c-COOH о^-й^^сн.оссн,-----►

COOCH,-f^]

II NO_:

R-CNH-I— ь Ns^J-CH.OCCH,

COOH

II RCNH

_n RCHO II --► RCNH

CH.OCCH,

O II

CH.OCCH,

COOH

105

ТАБЛИЦА 1

R	CH2R'
ноос-сн4^2^ 4	сн3
	-с2н5
О-сн=	-/сн,/,сн,
O~cH.
О-сн2	-сн/сн3/2
0-™,-	-СИ/-О
О_сн·	-0-а
0-сн2	-/СН2/гСН3
О~сн>	-0-сн,

Пример 142

7-/2-тиенилацетамидо/-7-/М, Nдиметиламино/-цефалоспоранова киселина

7-/2-тиенилацетамидо/-7-аминоцефалоспоранова киселина 10 mmol се разтваря в оцетна киселина 100 ml съдържаща формалдехид 40 mm. Към този разтвор се прибавя катализатор платинов оксид 0,2 g и хидрогенирането се провежда над 4-6 атмосфери водород при 35°С за 1 ч. Катализаторът след това се филтрира и разтворителят се изпарява под вакуум. Получава се сурова 7-/2-тиенилацетамидо7-/N, N-диметиламино/-цефалоспоранова киселина.

Пример 143

7-фенилацетамидо-7-/етоксикар35 бониламино/-цефалоспоранова киселина

Етап А. Бензхидрилов естер на 7фенилацетамидо-7-/етоксикарбониламино/-цефалоспоранова киселина

Фенилоцетен анхидрид 5 mmol, пиридин 0,1 ml и Болхоферов катализатор 3,0 g се прибавят към разтвор от бензхидрилов естер на 7-азидо-7/ етоксикарбониламино/-цефалоспора45 нова киселина 5 mm, разтворен в етилацетат 25 ml. Сместа се хидрогенира при стайна температура 1 ч. Катали106 заторът след това се отстранява чрез филтриране и остатъкът се изпарява под вакуум. Получава се суров бензхидрилов естер на 7-фенилацетамидо7-/етоксикарбониламино/цефалоспоранова киселина.

Етап В. 7-фенилацетамидо-7/ етоксикарбониламино/-цефалоспоранова киселина

Бензхидрилова сетер на 7-фенилацетамидо-7-/етоксикарбониламино/цефалоспоранова киселина 1,0 ml се рзтваря в анизол 10 ml при 0°С и към този разтвор се прибавя трифлуороцетна киселина 15 ml, охладена до 0°С. Сместа отлежава при стайна температура 1 ч. Излишъкът от трифлуорооцетна киселина - анизол се отстранява чрез изпаряване до сухо, получава се сурова 7-фенилацетамидо

7-/етоксикарбониламино/-цефалоспоранова киселина.

Пример 144

По процедурата, описана в пример

142, за получаване на 7-/2-тиенилацетамидо/-7-/Г4, М-диметиламино/-цефалоспоранова киселина могат да се получат всички 7-амидо-7-/1Ч, N-диалкиламино/-цефалоспоранови кисе10 лини съгласно изобретението. Например чрез субституиране на еквивалентно количество алкалдехид вместо формалдехид, цитиран в пример 142, и като се използва процедурата, опи15 сана там, могат да се получат следните 7-/2-тиенилацетамидо/-7-/М, Nдиалкиламино/-цефалоспоранови киселини. Следното уравнение и таблица 2 илюстрират процеса и получе20 ните по него продукти:

R²

-с₂н₅

-/сн₂/₂сн₃

ТАБЛИЦА 2

OCHR² оснсн₃ оснсн₂сн₃ ОСН-

107

OCH-CH -/A

OCH/CH₂/₂CH₃ осн/сн₂/₃сн₃

-CH-CH -/сн,/₃сн,

-/CHj/.CH,

Пример 145

Натриева сол на 7-етоксикарбо- 10 ниламино-7-/2-тиенилацетамидо/-цефалоспоранова киселина

Етап А. Бензхидрилов естер на 7азидо-7-/етоксикарбониламино/-цефалоспоранова киселина 15

Бензхидрилов' естер на 7-азидо-7бромоцефалоспоранова киселина 3,9 g се прибавя към 36 g етилкарбамат, като температурата се поддържа 65°С. Към получената смес се прибавя на 20 порции разтопен сребърен флуороборат 3,6 g, разтворен в етилкарбамат 18 g и реакционната смес се поддържа при температура 67-70°С за 5 мин. Сместа след това се излива в етер при 25 разбъркване и получената суспензия се филтрира през целит за отстраняване на сребърния бромид. Етерът се екстрахира последователно с вода 100 ml, наситен воден разтвор на натриев 30 бикарбонат 100 ml и две порции вода 100 ml. Екстрахираният етерен разтвор се суши над натриев сулфат и се изпарява под намаляващо налягане. Полученият остатък след това се обработ- 35 ва три пъти с малко количество вода и след това се разтваря в хлороформ. Разтворът от хлороформ се суши над натриев сулфат и се изпарява до сухо. Получава се 2,1 g бензхидрилов 40 естер на 7-азидо-7-/етоксикарбониламино/-цефалоспоранова киселина.

Етап В. Бензхидрилов естер на 7амино-7-/етоксикарбониламино/-цефалоспоранова киселина. 45

Бензхидрилов естер на 7-азидо/ етоксикарбониламино/-цефалоспора нова киселина 1,0 g се разтваря в диоксан 100ml. Прибавя се платинов оксид 1,0 g и реакционната смес се разбърква под водород при атмосферно налягане 1 ч. Прибавят се още 1,0 g платинов оксид и рекационната смес отново се поставя под водород и се разбърква 3 ч, докато азидът реагира, което се установява с ИЧ анализ на аликвотни части. Разтворителят се отстранява под намалено налягане и остатъкът се смесва с хлороформ 50 ml и филтрира през силикагел G в хлороформ в 60 ml синтерована стъклена фуния. Полученият продукт се елуира в хлороформ, да кота се съберат 200 ml хлороформ. След това хлороформът се отстранява под намалено налягане, получава се бензхидрилов естер на 7-амино-7-/етоксикарбониламино/цефалоспоранова киселина 0,6 g.

Етап С. Бензхидрилов естер на 7етокси карбон и лами но-7-/2-тиенилацетамидо/-цефалоспоранова киселина

Бензхидрилов естер на 7-амино-7/етоксикарбониламино/-цефалоспоранова киселина 0,6 g, получен в етап В, се смесва с метиленхлорид 25 ml и се охлажда до 0° С. За период от 30 сек на капки се прибавя 2-тиенилацетилхлорид 0,6 ml, 0,038 mol и 60 сек по-късно се прибавя рилидин 0,6 ml, 0,01 mol. Реакционната смес се разбърква при 0°С 15 мин и се излива върху натрошен лед. Сместа се размесва и органичният слой се отделя и се промива един път с вода 20 ml, един път с натриев бикарбонат 5% 20ml и

108 един път с вода 20 ml. Метиленхлоридната смес след това се суши и се изпарява до сухо, получава се 1,42 g суров бензхидрилов естер на 7-етоксикарбониламино-7-/2-тиенилацетамидо/-цефалоспоранова киселина. Продуктът се прехвърля върху колона с 60 g силикагел под бензен и колоната се елуира с бензен, събират се фракции по 100 ml и след това с 300 ml метиленхлорид - бензен 1:1 в три фракции и 500 ml метиленхлорид в пет фракции. Продуктът излиза от колоната при елуиране с хлороформ 400 ml в четири фракции. Получава се бензхидрилов естер на 7-етоксикарбониламино-7-/2-тиенилацетамидо/-цефалоспоранова киселина. Този продукт се смесва с метиленхлорид 25 ml и се разбърква при стайна температура с 20 ml разтвор на натриев бикарбонат 0,120 g във вода за 0,5 ч. Получените слоеве се разделят и органичният слой се промива с вода, суши се и се изпарява до сухо. Получава се 0,4 g бензхидрилов естер на 7етоксикарбониламин-7-/2-тиенилацетамидо/цефалоспоранова киселина.

Етап D. Натриева сол на 7-етоксикарбониламино-7-/2-тиенилацетамидо/-цефалоспоранова киселина

Бензхидрилов естер на 7-етоксикарбониламино-7-/2-тиенилацетамидо/-цефалоспоранова киселина 0,4 g се разтваря в анизол 2,5 ml и се обработва с трифлуороцетна киселина 10 ml при стайна температура за 10 мин. Трифлуороцетната киселина и анизолът се отстраняват под намалено налягане, като температурата се поддържа под 40°С, остатъкът се разбърква с холроформ 25 ml и се обработва с 20 ml вода, съдържаща 0,120g натриев бикарбонат. Сместа се разбърква 0,5 ч при стайна температура и органичната фаза се отделя и промива с вода. Обединените водни фази след то ва се промиват с метиленхлорид и се лиофилизират, като се получава 0,32 g натриева сол на 7-етоксикарбониламино-7-/2-тиенилацетамидо/-цефалоспоранова киселина, като кафеникаво твърдо вещество.

Пример 146

7-етоксикарбониламино-7-/2-тиенилацетамидо/-3-пиридиндецефалоспоранова киселина

Натриева сол на 7-етоксикарбониламино-7-/2-тиенилацетамидо/-цефалоспоранова киселина 1,3 g се разтваря в 3 сс. буферен разтвор, получен чрез разтваряне на калиев йодид 30 g във вода 20 ml, съдържаща 5 ml пиридин, и pH се наглася на 6,5 с разредена оцетна киселина. Получената реакционна смес се разбърква при 80° С 2 ч и след това се охлажда до стайна температура. Разтворът след това се суши чрез замразяване, разтваря се в 25%-на оцетна киселина 40 ml, филтрира се и филтрираният разтвор се подлага на електрофореза. Получава се 7-етоксикарбониламино7-/2-тиенилацетамидо/-3-пиридиндецефалоспоранова киселина.

Пример 147

Натриева сол на 7-етоксикарбониламино-7-/фенилацетамидо-цефалоспоранова киселина

При взаимодействие на бензхидрилов естер на 7-амино-7-етоксикарбонил-аминоцефалоспоранова киселина с фенилацетилхлорид вместо тиенилацетилхлорид, както е описано в пример 145 по-горе, се получава бензхидрилов естер на 7-етоксикарбониламино-7-фенилацетамидоцефалоспоранова киселина. Като се използват описаните в пример 145 процедури, този естер се превръща в натриева сол.

Пример 148

Натриева сол на 7-етоксикарбониламино-7-тиофеноксиацетамидоцефалоспоранова киселина

109

При взаимодействие на бензхидрилов естер на 7-амино-7-етоксикарбониламиноцефалоспоранова киселина с еквивалентно количество фенилтиоацетилхлрорид вместо тиенилацетилхлорид, както е описано в пример 145, се получава бензхидрилов естер на 7етоксикарбониламино-7-тиофеноксиацетамидо-цефалоспоранова киселина. Като се използва процедурата, описана в пример 145 по-горе, този естер може да се превърне в натриева сол.

Пример 149

Натриева сол на 7-етоксикарбониламино-7-/2-фурилацетамидо-цефалоспоранова киселина

Натриева сол на 7-етоксикарбониламино-7-/2-фурилацетамидо/-цефалоспоранова киселина се получава при взаимодействие на естер на 7-амино-7-етоксикарбониламиноцефалоспоранова киселина с фурилацетилхлорид и след това превръщане на този естер в натриева сол, както е описано в пример 145.

Пример 150

Натриева сол на 7-амино-7-/2-тианилацетамидо/-цефалоспоранова киселина

При взаимодействие на бензхидрилов естер на 7-азидо-7-бромоцефалоспоранова киселина с трет.-бутилкарбамат вместо етилкарбамат, както е описано в пример 145, се получава 7трет.-бутилкарбониламино-7-аминоцефалоспоранатен естер. Третирането на този продукт, както е описано в пример 145, води до получаване на натриева сол на 7-амино-7-/2-тиенилацетамидо/-цефалоспоранова киселина.

Пример 151

Натриева сол на 7-хидразино-7-/2тиенилацетамидо/-цефалоспоранова киселина

При въздействие на 7-азидо-7-бромоцефалоспоранова киселина с трет.бутилкарбамат вместо етилкарбамат, както е описано в пример 145, и полученият продукт взаимодейства както е описано в пример 145, се получава натриева сол на 7-хидразино-7-/2-тиенилацетамидо/цефалоспоранова киселина.

Пример 152

Натриева сол на 7-азидо-7-/2тиенилацетамидо/-цефалоспоранова киселина

Етап А. Бензхидрилов естер на 7азидо-7-/2-тиенилацетамидо/цефалоспоранова киселина

Бензхидрилов естер на 7-азидо-7бромоцефалоспоранова киселина 3,6 g се прибавя към 2-тиенилацетамид 30 g и сместа се нагрява до 65-70°С. Към тази реакционна смес се прибавя сребърен трифлуорборат 3,6 g и 2-тиенилацетамидо 15 g и сместа се нагрява до 65-70°С за 10 мин. Реакционната смес се излива върху етер 200 ml при разбъркване и получената суспензия се филтрира през диатомеева пръст за отстраняване на сребърния бромид. Етерният разтвор се екстрахира с вода 100 ml, наситен воден разтвор на натриев бикарбонат 100 ml и две 100 ml порции вода. Етерният слой след това се суши над натриев сулфат и се изпарява под намаляващо налягане. Полученият остатък се обработва двукратно с малки количества вода и след това се разтваря в хлороформ 25 ml. След сушене на разтвора от хлороформ над натриеви сулфат, той се изпарява под намаляващо налягане и се получава 4 g бензхидрилов естер на 7-азидо-7-/2-тиенилацетамидо/-цефалоспоранова киселина.

Етап В. Натриева сол на 7-азидо7-/2-тиенилацетамидо/-цефалоспоранова киселина

Бензхидрилов естер на 7-азидо-7/ 2-тиенилацетамидо/-цефалоспоранова киселина, получен в етап А, се де60384 блокира чрез взаимодействие с трифлуороцетна киселина и анизол и продуктът се отделя като натриева сол по процедурата, описана в пример 145.

Пример 153

Когато методът от пример 130, етап А, се провежда, като се излиза от бензхидрилов естер на 7-хлор-7азидоцефалоспоранова киселина, като се използва еквивалентно количество калиев или натриев азид вместо литиев азид, се получава бензхидрилов естер на 7, 7-диазоцефалоспоранова киселина. Редукцията на този продукт, ацилирането на 7-аминосъединението с фенилацетилхлорид и отцепване на бензхидрилната група по процедурата, описана в посочените погоре примери, води до получаване на 7-/2-фурилацетамидо-7-аминоцефалоспоранова киселина.

Пример 154

Натриева сол на 7-бромо-7-фенилацетамидоцефалоспоранова киселина

Етап А. Бензхидрилов естер на 7аминоцефалоспоранова киселина

Монохидрат на р-толуенсулфонова киселина 4,3 g, 0,22 mol, се прибавя при разбъркване и стайна температура към суспензия от 7-аминоцефалоспоранова киселина 6,8 g, 0,25 mol, в диоксан, свободен от пероксид (300 ml). Бистрият разтвор се концентрира под вакуум и се промива двукратно с диоксан. Остатъкът се разтваря в диоксан 300 ml при стайна температура и на капки се прибавя разтвор на фенилдиазометан 10 g, 0,05 mol, в диоксан 25 ml, за период от 15 мин. Полченият виненооцветен разтвор се разбърква още 30 мин и се прибавя метанол 25 ml за разрушаване излишъка от дифенилдиазометан. Сместа се концентрира под вакуум и остатъкът се разпределя между метиленхлорид 200 ml и вода 200 ml, съдържащ дикалиев фосфат 10 g, pH 8,5. Органич ната фаза се промива с вода, суши се над натриев сулфат и се концентрира под вакуум, като се получава масло. Маслото се разбърква с етер 100 ml един час и получената утайка се филтрира, промива се с етер и се суши до постоянно тегло, 4,7 g, 43% добив. Полученото съединение е бензхидрилов естер на 7-аминоцефалоспоранова киселина, точка на топене 126128°С.

Анализ: изчислено: С 63,0; Н 5,01; N 6,37

Намерено: С 62,7; Н 5,18; N 5,18.

ИЧ в хлороформ: 5,6 μ /β-лактам С = 0/ и 5,8 μ /естер С = 0/.

ЯМР в деутериран хлороформ: 1,85 тау /синглет/, ΝΗ₂; 2,0 тау /синглет/, /СН₃~С=0/; 3,45 тау /дублет/, /CH₂S/; 4,8 тау /синглет/, /СН₂ОАс/; 4,7 тау /дублет/, /С₆Н; 4,9 тау /дублет/, /С₇Н/; 6,98 тау/дублет/, /θ^ΟΗ; и 7,4 тау /синглет/, /фенил/.

Етап В. Бензхидрилов естер на 7диазоцефалоспоранова киселина

Към смес от натриев нитрит 1,6 g, вода 30 ml и метиленхлорид 40 ml се прибавя бензхидрилов естер на 7-аминоцефалоспоранова киселина 880 mg, 0,002 mol, при разбъркване при 0°С. След това се прибавя разтвор на ртолуенсулфонова киселина 760 mg, 0,004 mol, във вода 5 ml за период от няколко минути и сместа се разбърква при 0°С 20 мин. Органичната фаза след това се отделя и се промива с ледена вода 10 сс, суши се над натриев сулфат при 0°С, филтрира се и се концентрира под вакуум при стайна температура. Получава се 900 mg бензхидрилов естер на 7-диазоцефалоспоранова киселина във вид на стъкло. ИЧ е 4,8 μ /силен Ν=Ν/, 5,6 μ /βлактам С=0/ и 5,8 μ /естер С=0/.

ЯМР в деутериран хлороформ: 2,0 тау /синглет/ /СН₃-С=0/; 3,4 тау

111 /дублет/, /CH₃S/; 4,8 тау /синглет/, /СН₂ОАс/; 5,6 тау /синглет/, /С₆Н/; 6,98 тау /синглет/, /СН / и 7,4 тау /синглет/ /фенил/.

Етап С. Бензхидрилов естер на 7бромо-7-азидоцефалоспоранова киселина

Получаване на триетиламониев азид. Към суспензията от натриев азид

1,5 g във вода 5 ml и метиленхлорид 10 ml, поддържана при -10°С, се прибавя 4 ml 50% сярна киселина на капки за период от 5 мин. Сместа се разбърква още 5 мин и органичната фаза се излива от водната паста и водният екстракт се промива с метиленхлорид 5 сс. Обединената органична фаза се суши над калиев хлорид и декантираният азиден разтвор се довежда до pH 7 с третиламин. Полученият триетиламониев азид се съхранява при -10°С.

Получаване на бромазид. Към метиленхлорид 8 ml, поддържан при 0°С, се прибавя натриев азид 2,66 g, 0,04 mol, и след това бром 9,65 g, 0,0042 mol. Към тази смес на капки се прибавя концентиррана солна киселина 12 mol при разбъркване при 0°С, като разбъркването продължава още 3 ч при 0°С. Органичният слой се декантира и водният слай се екстрахира с метиленхлорид 5 ml. Екстрахираният бромазид се съхранява при -10°С.

Към разтвор на бензхидрилов естер на 7-диазоцефалоспоранова киселина 900 mg в метиленхлорид 20 ml и нитрометан 10 ml, поддържан при 010°С, се прибавя разтвор на триетиламониев азид, както е получен погоре, и след него си прибавя бромазиден разтвор, както е получен по-горе. След това се прибавя вода 50 ml, а след нея — достатъчно количество твърд натриев бикарбонат, за да достигне pH на разтвора 8. Органична та фаза се отделя и екстрахира с две порции по 20 ml вода, суши се над натриев сулфат и се концентрира под вакуум, като се получава 900 mg, 83%, бензхидрилов естер на 7-бромо7-азидоцефалоспоранова киселина.

Тънкослойна хроматография върху силикагел с хлороформ показва главно петно за този продукт при R_f 0,2. Хроматографирането на 900 mg от продукта върху 25 gms силикагел с хлороформ дава 400 mg, 39%, продукт с едно петно като масло.

ИЧ в хлороформ: 4,7 μ /Ν₃/, 5,56 μ /β-лактам С=0/ и 5,75 μ /естер С=0/.

ЯМР в деутериран хллороформ: 2,0 тау /синглет/, /СН₃—С=0/; 3,38 тау /синглет/, /CH₂S/; 4,7 тау /синглет/, /СН₂О/; 4,9 /синглет/ /С₆Н/; 6,9 тау /синглет/, /СН / и 7,4 тау /синглет/, /фенил/.

Етап D. Бензхидрилов естер на 7бромо-фенилацетамидоцефалоспоранова киселина

Натриев борхидрид 0,1 g се прибавя към разтвор на бензхидрилов естер на 7-азидо-7-бромоцефалоспоранова киселина 0,5 g в бис-/2-метоксиетил/-етер 10 ml и получената смес се разбърква една нощ под азот. Сместа след това се излива върху ледена вода, pH се коригира на 8, екстрахира се с метиленхлорид, суши се и се изпарява. Получава се бензхидрилов естер на 7-амино-7-бромоцефалоспоранова киселина.

Бензхидрилов естер на 7-амино-7бромоцефалоспоранова киселина след това се обработва с два еквивалента анхидрид на фенилоцетната киселина в метиленхлориден разтвор и получената смес се разбърква половин час и след това се излива в леденостудена вода. Полученият воден разтвор се екстрахира с метиленхлориди, разтворителят се суши над натриев сул112 фат и се изпарява под намалено налягане, получава се бензхидрилов естер на 7-бромо-7-фенилацетамидцефалоспоранова киселина. Този продукт се пречиства по-нататък чрез хроматография върх силикагел. Получава се чист бензхидрилов естер на 7-бромо7-фенилацетамидоцефалоспоранова киселина.

Стадий Е. Натриева сол на 7-бромо-7-фенилацетамидоцефалоспоранова киселина

Бензхидрилов естер на 7-бромо-7фенилацетамидоцефалоспоранова киселина 0,4 g се разтваря в анизол 3,5 ml и се обработва с трифлуороцетна киселина 10 ml при стайна температура 10 мин. Трифлуороцетната киселина и анизолът се отстраняват под намалено налягане, като температурата се поддържа под 40°С. Остатъкът се разбърква в хлорформ 25 ml и се обработва с вода 20 ml, съдържаща натриев бикарбонат 0,120 g. Получената смес се разбърква половин час при стайна температура и органичната фаза се отделя и промива с вода. Обединената водна фаза се промива двукратно с метиленхлорид и се лиофилизира, като се получава натриева сол на 7-бромо-7-7-фенилацетамидоцефалоспоранова киселина под формата на кафеникаво твърдо вещество.

Пример 155

Натриева сол на 7-хлоро-7-/2-тиенилацетамидо/цефалоспоранова киселина

Стадий А. Бензхидрилов естер на 7-азидо-7-хлороцефалоспоранова киселина

Към разтвор на бензхидрилов естер на 7-диазоцефалоспоранова киселина 900 mg в метиленхлорид 20 ml и нитрометан 10 ml при 0-10°С се прибавя триетиламониев азид, приготвен както е описано в пример 154, стадий С, последван от прибавяне на хлора зида, приготвен като е описано по-долу. Към тази реакционна смес се прибавя 50 ml вода и достатъчно твърд натриев бикарбонат, за да се доведе pH на сместа до 8. Органичният слой се отделя и се екстрахира два пъти с по 20 ml порции вода, суши се над натриев сулфат и се концентрира под намалено налягане. Получава се бензхидрилов естер на 7-азидо-7-хлороцефалоспоранова киселина.

Получаване на хлоразид

Разтвор на 5,25% 100 ml натриев хипохлорид във вода се смесва с хлор 50 ml и се охлажда до -10°С. Към тази смес се прибавя натриев азид 4,3 g, последван от прибавяне на воден разтвор на оцетна киселина 10 ml, приготвен чрез разреждане на 4 ml ледена оцетна киселина до 10 ml. Прибавянето на оцетната киселина се извършва за период от 15 мин и реакционната смес се разбърква допълнително 15 мин при -10°С. След това водната фаза се отделя, замразява се чрез охлаждане в баня от твърд въглероден двуокис - ацетон и органичната фаза се декантира и суши над безводен натриев сулфат. Този метиленхлориден разтвор след това се използва в реакцията, описана по-горе.

Стадий В. Натриева сол на 7-хлоро-7-/2-тиенилацетамидо/цефалоспоранова киселина

Бензхидрилов естер на 7-азидо-7хлороцефалоспоранова киселина, получен в стадий А, се редуцира с натриев борохидрид както в пример 154, стадий Д и се получава бензхидрилов естер на 7-амино-7-хлороцефалоспоранова киселина и този продукт след това се ацилира чрез реакция с анхидрид на 2-тиенилоцетна киселина. Получава се бензхидрилов естер на 7хлоро-7-/2-тиенилацетамидо/цефалоспоранова киселина, като се използва бензхидрилов естер на 7-хлоро-7113 /2-тиенилацетамидо/цефалоспоранова киселина вместо бензхидрилов естер на 7-бром-7-фенилацетамидоцефалоспоранова киселина по пример 154, стадий Е, и като се съблюдава описаната там методика, се получава натриева сол на 7-хлоро-7-/2-тиенилацетамидо/-цефалоспоранова киселина.

Пример 156

Натриева сол на 7-флуоро-7-/2фурилацетамидо/цефалоспоранова киселина

Етап А. Бензхидрилов естер на 7азидо-7-флуороцефалоспоранова киселина

Към разтвор на бензхидрилов естер на 7-азидо-7-бромоцефалоспоранова киселина 0,5 g в безводен ацетонитрил 50 ml се прибавя тетраетиламониев флуорид 3,0 g. Получената смес се разбърква една нощ при стайна температура и след това се излива във вода и се екстрахира с метиленхлорид, получава се бензхидрилов естер на 7-азидо-7-флуороцефалоспоранова киселина.

Етап В. Натриева сол на 7-флуор7-/2-фурилацетамидо/цефалоспоранова киселина

Бензхидрилов естер на 7-азидо-7флуороцефалоспоранова киселина по етап А, се редуцира с натриев борохидрид, получава се бензхидрилов естер на 7-амино-7-флуороцефалоспоранова киселина и този продукт след това се ацилира чраз взаимодействие с анхидрида на 2-фурилоцетната киселина и полученият бензхидрилов естер на 7-флуоро-7-/2-фурилацетамидо/цефалоспоранова киселина се превръща в натриева сол, като се съблюдава процедурата, описана в пример 154, стадий Е.

Пример 157

Натриева сол на 7-/2-тиенилацетамидо/-7-хлороцефалоспоранова киселина

Стадий А. Бензхидрилов естер на

7-аминоцефалоспоранова киселина

7-аминоцефалоспоранова киселина 272 mg се суспендира 5 мин при 250° С в диоксан 7 ml с р-толуенсулфонова киселина монохидридрат 170 mg. Прибавя се метанол 2 ml, разтворителите се отстраняват под вакуум и на два пъти се прибавя диоксан и се изпарява под вакуум. След това се прибавя диоксан 8 ml, последван от прибавяне на дифенилдиазометан 290 mg. След като отделянето на азот завърши, разтворителят се отдестилира под вакуум и остатъкът се разбърква с метиленхлорид 10 ml и вода 10 ml, съдържаща достатъчно двуоосновен калиев фосфат, за да доведе рН на сместа до

8. Слоевете се разделят и водната порция се екстрахира двукратно с метиленхлорид. Обединените органични слоеве се сушат с натриев сулфат, филтрират се и след това се изпаряват, получава се маслообразен кристален материал. Промиване с естер дава 150 mg, 35%, добив от бензхидрилов естер на 7-аминоцефалоспоранова киселина под формата на сухо твърдо твърдо вещество с точка на топене 110-115°С.

Стадий В. Бензхидрилов естер на 7-/р-нитробензилиденамин/цефалоспоранова киселина

Бензхидрилов естер на 7-аминоцефалоспоранова киселина 438 mg се нагрява под обратен хладник в продължение на един час в бензен 50 ml с р-нитробензалдехид 151 mg в апарат за ацеотропно сушене. След това разтворителят се елиминира чрез вакуумдестилация и се получава 571 mg суров бензхидрилов естер на 7-/р-нитробензилиденамино/цефалоспоранова киселина. Това съединение може да бъде директно използвано в следващия стадий или, по желание, може да бъде пречистено чрез прекристализация

114 из смес от една част бензен и две части циклохексан.

Стадий С. Бензхидрилов естер на 7-/р-нитробензилиденамин/-7-хлорцефалоспоранова киселина. Бензхидрилов естер на 7-/р-нитробензилиденамин/цефалоспоранова киселина 571 mg се разбърква при 0°С под азот в диметилформамид 5 ml. Прибавя се катлитично количество калиев трет.бутоксид и след това се прибавя трет.бутилхипохлорид 109 mg при бързо разбъркване за период от една до две минути.

Разтворителят се изпарява под вакум и полученият масловиден остатък след това се разбърква в бензен 25 ml, промива се четири пъти с вода 10 ml, суши се с магнезиев сулфат и след това се филтрира и изпарява. Получава се бензхидрилов естер на 7-/р-нитробензилиденамино/-7-хлороцефалоспоранова киселина. Така полученият суров материал може да бъде използван директно в следващия стадий или по желание може да бъде пречистен чрез хроматография върху неутрален силикагел и елуиране с 2%-ен етилацетат в хлороформ.

Стадий D. Бензхидрилов естер на 7-амино-7-хлороцефалоспоранова киселина, хидрохлорид

Бензхидрилов естер на 7-/р-нитробензилиденамино/-7-хлороцефалоспоранова киселина 606 mg и анилинхидрохлорид 260 mg се разбъркват заедно в продължение на един час при 25°С в метанол 10 ml. Метанолът се отстранява при 0,1 mm налягане и 30°С и след това остатъкът се покрива с етер и се оставя да стои 1 ч, за да се извърши кристализация. Твърдото вещество се обработва с етер, филтрира се и след това се промива с етер. Получава се бензхидрилов естер на 7амино-7-хлороцефалоспоранова киселина, хидрохлорид. Този материал съ държа известно количество нереагирал анилинхидрохлорид, но е достатъчно чист, за да се използва директно, т. е. без по-нататъшно пречистване в следващия стадий.

Стадий Е. Бензхидрилов естер на 7-/2-тиенилацетамидо/-7-хлороцефалоспоранова киселина

Бензхидрилов естер на 7-амино-7хлороцефалоспоранова киселина, хидрохлорид, получен в стадий Д, се прибавя към метиленхлорид 25 ml и тази смес се разбърква силно при -10°С. Прибавя се бавно триетиламин 0,5 g, след което се получава свободният амин, т. е. бензхидрилов естер на Ίамино-7-хлороцефалоспоранова киселина. Тогава се прибавя 2-тиенилацетилхлорид 0,5 g и реакционната смес се оставя да се затопли до стайна температура. След това излишъкът от киселинен хлорид се хидролизира чрез разклащане с вода и метиленхлоридният слой се промива последователно с буфериран до pH 2 разтвор на разредена фосфорна киселина, вода и разреден разтвор на натриев бикарбонат. След сушене с магнезиев сулфат разтворът се филтрира и изпарява, получава се смес от бензхидрилов естер на 7-/2-тиенилацетамидо/-7хлороцефалоспоранова киселина и Nфенил-2-тиенилацетамидо. Чист бензхидрилов естер на 7-/2-тиенилацетамидо/-7-хлороцефалоспоранова киселина се получава чрез хроматография върху силикагел при елуиране на споменатата смес с 4 части хлороформ и 1 част етилацетат.

Стадий F . Натриева сол на 7-/2тиенилацетамидо/-7-хлороцефалоспоранова киселина

Бензхидрилов естер на 7-/2-тиенилацетамидо/-7-хлороцефалоспоранова киселина се разтваря в анизол 0,8 g и се охлажда до 0°С. Прибавя се предварително охладена до 0° С три115 флуороцетна киселина 4 ml и реакцията се оставя да протича 2 мин при 0°С. Прилага се незабавно вакуум 0,1 mm живак и реакционната смес се оставя да се затопли до стайна температура без външно нагряване. След това анизолът се отстранява при 30°С и 0,1 mm живак и към остатъка се прибавят няколко ml анизол, който се отстранява при 30° С, и 0,1 mm живак, за да се осигури пълно премахване на трифлуороцетната киселина. Продуктът се обработва с вода 5 ml, съдържаща натриев бикарбонат 84 mg, и след това се лиофилизира. Полученият прах се промива грижливо с етер и се суши. Получава се чиста натриева сол на 7-/2-тиенилацетамидо/-7-хлороцефалоспоранова киселина.

Пример 158

Натриева сол на 7-/2-тиенилацетамидо-7-бромоцефалоспоранова киселина

Стадий А. Бензхидрилов естер на 7-/2-тиенилацетамидо/-7-бромоцефалоспоранова киселина

Прибавя се бензхидрилов естер на 7-бромо-7-азидоцефалоспоранова киселина 543 mg към 2-тиенилоцетен анхидрид 500 mg и катализатор платинов оксид 1,0 g в диоксан 50 ml и споменатата смес се хидрогенира при атмосферно налягане в продължение на 4 ч. Получената смес се филтрира, за да се отстрани катализаторът платинов оксид, прибавя се вода 0,5 ml и разтворът се оставя да стои 15 мин, за да се извърши хидролиза на всичкия непрореагирал оцетен анхидрид. След това разтворът се дестилира под вакуум и полученият суров бензхидрилов естер на 7-/2-тиенилацетамидо/-7-бромцефалоспоранова киселина се разтваря в етер 25 ml, промива се с воден разтвор на натриев бикарбонат, суши се над магнезиев сулфат, филтрира се и се изпарява. Получе ният продукт е бензхидрилов естер на 7-/2-тиенилацетамидо/-7-бромоцефалоспоранова киселина и по желание може да бъде пречистен по-нататък чрез хроматография върху силикагел при елуиране с четири части хлороформ и една част етилацетат.

Стадий В. Натриева сол на 7-/2тиенилацетамидо/-7-бромоцефалоспоранова киселина

Бензхидрилов естер на 7-/2-тиенилацетамидо/-7-бромоцефалоспоранова киселина се разтваря в анизол 0,8 mol и се охлажда до 0°С. Прибавя се предварително охладена до 0°С трифлуороцетна киселина 4 ml и сместа се оставя да реагира 2 мин при 0°С. След това реакционната смес незабавно се поставя под вакуум и се оставя да се затопли до стайна температура без външно нагряване. След това сместа се подлага на вакуумдестилация, при което анизолът дестилириа при 30°С/0,1 mm живак. Полученият продукт се третира с вода 5 ml, съдържаща натриев бикарбонат 84 mg, и се лиофилизира до прах, като се промива грижливо с етер и се суши. Получава се натриева сол на 7-/2-тиенилацетамоди/-7-бромоцефалоспоранова киселина.

Пример 159

Натриева сол на 7-/2-тиенилацетамидо/-7-хлороцефалоспоранова киселина

Стадий А. Бензхидрилов естер на 7-/2-тиенилацетамидо/-7-хлороцефалоспоранова киселина

Чрез субституиране на бензхидрилов естер на 7-хлоро-7-азидоцефалоспоранова киселина 499 mg с бензхидрилов естер на 7-бромо-7-хлороцефалоспоранова киселина, споменат в пример 158, и като се съблюдава методиката, описана там, се получава бензхидрилов естер на 7-/2-тиенилацетамидо/-7-хлороцефалоспоранова

116 киселина.

Стадий В. Натриева сол на 7-/2тиенилацетамидо/-7-хлороцефалоспоранова киселина

Чрез субституиране на бензхидрилов естер на 7-/2-тиенилацетамидо/7-хлороцефалоспоранова киселина с бензхидрилов естер на 7-/2-тиенилацетамидо/-7-бромоцефалоспоранова киселина по пример 158, стадий В, и като се съблюдава методиката, описана там, се получава натривата сол на 7-/2-тиенилацетамидо-7-хлороцефалоспоранова киселина.

Пример 160

Натриева сол На 7-/а-/а-аминофенил/ацетамидо/-7-/диметилфосфоно/цефалоспоранова киселина

Стадий А. Бензхидрилов естер на 7-азидо-7-диметилфосфоно/цефалоспоранова киселина

Към разтвор на бензхидрилов естер на 7-азидо-7-бромоцефалоспоранова киселина 72 mg, 0,0005 mmol, в диметоксиметан 10 ml се прибавя сребърен диметилфосфат 120 mg, 0,0005 mmol, приготвен чрез смесване на еквимолярни количества диметилфосфит и сребърен оксид във вода и филтриране на бавнообразуващото се твърдо вещество. Сместа се разбърква една нощ при стайна температура, защитена от светлина, въздух и влага. Неорганичният материал се филтрира и филтрарът се концентрира при ниска температура и налягане. Остатъкът се разтваря в метиленхлорид и разтворът се промива със студен разреден воден разтвор на натриев бикарбонат. Той се суши и се концентрира под намалено налягане. Остатъкът се разтваря отново в малко количество хлороформ и сместа се пречиства чрез хроматография върху силикагел, като елуент се използва хлороформ. Първоначалният елуат съдържа малко от изходния материал. Втората елуира ща фракция се концентрира под намалено налягане. Получава се бензхидрилов естер на 7-азидо-7-/диеметилфосфоно/цефалоспоранова киселина.

Стадий В. Бензхидрилов естер на 7-амино-7-/диметилфосфоно/цефалоспоранова киселина

Бензхидрилов естер на 7-азидо-7/ диметилфосфоно/цефалоспоранова киселина 200 mg се разтваря в диоксан 20 ml и се хидрогенира при стайна температура и нормално налягане в продължение на1 ч, като се използва за катализатор платинов оксид 200 mg. Прибавя се свежа порция 200 mg от катализатора и хидрогенирането продължава допълнително 2 ч. Разтворителят се отстранява при ниска температура и налягане. Сухият остатък се разтваря в хлороформ и разтворът се филтрира чрез изсмукване през слой от силикагел, за да се отстрани суспендираният изразходван катализатор. Силикагелът се промива грижливо с хлороформ, за да се елуира всякакъв адсорбиран материал. Филтратът се концентрира под намалено налягане и се получава бензхидрилов естер на 7-амино-7-/диметилфосфоно/цефалоспоранова киселина, подходящ за употреба в следващия етап без по-нататъшно пречистване.

Стадий С. Бензхидрилов естер на 7-а-/а-аминофенил/ацетамидо-7-/диметилфосфоно/цефалоспоранова киселина

Разтвор на бензхидрилов естер на 7-амино-7-/диметилфосфоно/цефалоспоранова киселина 273 mg в метиленхлорид 15 ml се разбърква пр 0°С и се прибавя а-амино-а-фенилацетилхлоридхидрохлорид 220 mg. Непосредствено след това се прибавя пиридин 0,5 ml и сместа се азбърква при 0°С за 15 мин и след това се излива върху натрошен лед, съдържащ лек излишък

117 от солна киселина. Слоевете се разделят и органичната фаза се промива с излишък от студен разреден воден разтвор на натриев бикарбонат. Тя се суши и се концентрира, получава се бензхидрилов етер на 7ф-/а-аминофенил/ацетамидо-7-/диметилфосфоно/цефалоспоранова киселина. Суровият материал се пречиства чрез хроматография на силикагел с хлороформ като елуиращ агент. Малко количество от изомера бензхидрилов естер на 7-а-/а-аминофенил/ацетамидо-7-/диметилфосфоно/цефалоспоранова киселина също се изолира от хроматографската смес.

Стадий D. Натриева сол на 7-β-/αаминофенил/ацетамидо-7-/диметилфосфоно/цефалоспоранова киселина

Разтвор от бензхидрилов естер на 7-β- / α-аминофенил/ацетамидо-7-/диметилфосфоно/цефалоспоранова киселина 70 mg и анизол 11 mg в метиленхлорид 0,5 ml, се разбърква на ледена баня. Прибавя се на нарастващи части за период от пет минути студен разтвор на трифлуороцетна киселина 23 mg в метиленхлорид 0,2 ml. След още 30 мин сместа се концентрира посредством високовакуумна помпа. Остатъкът се поема в бензен 5 ml и 3 ml и се прибавя воден разтвор на натриев бикарбонат 8,4 ml. Сместа след това се разбърква добре при стайна температура 15 мин, слоевете се разделят и органичната фаза се разбърква още веднъж с вода 2 ml, след което слоевете отново се разделят. Обединените водни екстракти се промиват веднъж с етер и се лиофилизират. Получава се 7-р-/а-аминофенил/ацетамидо-7/ диметилфосфоно/цефалоспоранова киселина.

Пример 161

Натриева сол на 7-//диметилами-но / метоксифосфинил//-7-/α-2-фурилацетамидо/-цефалоспоранова киселина

Стадий А. Бензхидрилов естер на

7-азидо-7-//диметиламино/метоксифосфинил/-цефалоспоранова киселина

Смес от бензхидрилов естер на 7азидо-7-бромоцефалоспоранова киселина 545 mg, Ν, N, О-триметилфосфонамидинова киселина 246 mg и сребърен тетрафлуороборат 195 mg в диметоксиетан 5 ml се разбърква една нощ при стайна температура, защитена от въздух, светлина и влага. Разтворът се филтрира от неорганичните соли и се концентрира до сухо при понижена температура. Остатъкът се разтваря в метиленхлорид и разтворът се промива със студен воден разтвор на натриев бикарбонат, след това с вода и се суши и концентрира. Остатъкът се разтваря повторно в хлороформ и разтворът се нанася върху колона със силикагел, суспендиран в хлороформ. Елуирането на колоната с хлороформ и концентриране на елуата дава бензхидрилов естер на 7-азидо-7-//диметиламино/-метоксифосфинил/-цефалоспоранова киселина.

Етап В. Бензхидрилов естер на 7амино-7-//диметиламино/-метоксифосфинил/-цефалоспоранова киселина

Бензхидрилов естер на 7-азидо-7//диметиламино/-метоксифосфинил/ цефалоспоранова киселина 250 mg в диоксан 25 ml се хидрогенира при стайна температура и при нормално налягане, като се използва катализатор платинов оксид 500 mg, който се прибавя в две еквивалентни части в границите на 1 ч. Хидрогенирането продължава още 2-3 ч след второто прибавяне или докато азидът изчезне, анализирано чрез ИЧ спектроскопия. Разтворителят се отстранява напълно при понижена температура и налягане. Остатъкът се разтваря в хлороформ, отработеният катализатор се от118 странява чрез филтриране през слой от силигакел и адсорбентът се промива изчерпателно с хлороформ. Филтратът се промива при намалено налягане, като се получава бензхидрилов естер на 7-амино-7-//диметиламино/метоксифосфинил/-цефалоспоранова киселина.

Етап С. Бензхидрилов естер на 7//диметиламино/-метоксифосфинил/7-а-/2-фурилацетамидо/цефалоспоранова киселина

Разтвор от бензхидрилов естер на 7-//диметиламино/-метоксифосфинил/-цефалоспоранова киселина 280 mg в метиленхлорид 15 ml се разбърква при 0°С и се прибавя 2-фурилацетилхлорид 140 mg. След това незабавно се прибавя пиридин 0,5 ml и разбъркването при 0°С продължава 15 мин. Реакционната смес се излива върху натрошен лед, който съдържа излишък солна киселина. Слоевете се резделят и органичната фаза се промива с излишък от студен разреден воден разтвор на натриев бикарбонат, след това се промива един път с вода, суши се и се концентрира. Суровият продукт се пречиства чрез хроматография върху силикагел с хлороформ като елуент. Концентрирането на елуента дава бензхидрилов естер на 7//диметиламино/-метоксифосфинил/7-р-/2-фурилацетамидо/-цефалоспоранова киселина заедно с малко количество от изомера бензхидрилов естер на 7-//диметиламино/-метоксифосфинил/-7-а-/2-фурилацетамидо/цефалоспоранова киселина.

Етап D. Натриева сол на 7-//диметиламино/-метоксифосфинил/-7-β/2-фурилацетамидо/-цефалоспоранова киселина

Разтвор на бензхидрилов естер на 7-//диметиламино/-метоксифосфинил /-7-β-/2-фурилацетамидо/-цефалоспоранова киселина 65 mg и ани зол 11 mg в метиленхлорид 0,5 ml се разбърква при 0° С. За период от 3-4 мин се прибавя студен разтвор от 23 mg трифлуороцетна киселина 23 mg в метиленхлорид 0,2 ml. След още 30 мин при 0° С сместа се концентрира до сухо при силно намалено налягане, остатъкът се смесва с бензен 5 ml и се прибавя 3 ml воден разтвор на натриев бикарбонат 8,4 mg. Сместа се разбърква добре при стайна температура за около 15 мин и слоевете се разделят. Органичната фаза се екстрахира един път с вода и обединените водни фази се промиват един път с етер и се лиофилизират, като се получава 7-//диметиламино/-метоксифосфинил/-7ф-/2-фурилацетамидо/цефалоспоранова киселина.

Пример 162

Динатриева сол на 7ф-/а-карбоксифенил/-ацетамидо-7-/бис/диметиламино/-фосфинил/-цефалоспоранова киселина

Етап А. Бензхидрилов естер на Ίазидо-7-/бис/-диметиламино/-фосфинил/-цефалоспоранова киселина

Смес от бензхидрилов естер на 7азидо-7-бромоцефалоспоранова киселина 545 mg, тетраметилдиамидофосфорна киселина 273 mg и сребърен тетрафлуорборат 195 mg в диметоксиетан 5 ml се разбърква една нощ при стайна температура, защитена от светлина, въздух и влага. Реакционната смес се филтрира и филтратът се концентрира до сухо при намалено налягане. Остатъкът се разтваря в метиленхлорид и разтворът се промива със студен разреден разтвор на натриев бикарбонат и след това се суши и концентрира. Остатъкът се разтваря в малко хлороформ и се нанася върху колона със силикагел, от която продуктът се елуира с хлороформ. Елуатът се концентрира при намалено налягане, като се получава бензхидрилов ес119 тер на 7-азидо-7-/бйс/-диметиламино/-фосфинил/-цефалоспоранова киселина.

Етап В. Бензхидрилов естер на Ίамино-7-/бис/диметиламино/-фосфинил/-цефалоспоранова киселина

Бензхидрилов естер на 7-азидо-7/бис/диметиламино/-фосфинил/-цефалоспоранова киселина 250 ml се разтваря в диоксан 25 ml и се хидрогенира при стайна температура и нормално налягане 3/4 ч, като се използва катализатор платинов оксид 250 mg. Прибавя се пресен катализатор 250 mg и хидрогенирането продължава още 2-3 ч или докато изчезне азидът, което се установява с ИЧ спектрофотометър. Сместа се концентрира до сухо при намалено налягане и остатъкът се смесва с хлороформ и се филтрира чрез изсмукване през слой от силикагел до остраняване на отработения катализатор. Силикагелът след това се промива пълно с хлороформ и филтратът се концентрира при намалена температура и налягане. Получава се бензхидрилов естер на 7-амино-7-/бис/диметиламино/-фосфинил/-цефалоспоранова киселина.

Етап С. Бензхидрилов естер на Ίβ-α-трет.бутокси-карбонилфенил/ ацетамидо-7-/бис/диметиламино/фосфинил/-цефалоспоранова киселина

Бензхидрилов естер на 7-амино-7/ бис/диметиламино/-фосфинил/-цефалоспоранова киселина, получен в етап В се разтваря в метиленхлорид 20 ml и се прибавя а-/трет.бутоксикарбонил/-фенилацетилхлорид 510 mg към разбърквания при 0°С разтвор. Прибавянето се следва от незабавно добавяне на пиридин 1 ml. След 15 мин реакцията се спира чрез изливане върху натрошен лед и органичната фаза на сместа се промива последователно със студена разредена сол на киселина, със студен разреден разтвор на натриев бикарбонат и след това с вода. Сместа се суши и концентрира под намалено налягане, получава се бензхидрилов естер на 7-β-αтрет.бутокси-карбонилфенил/-ацетамидо-7-/бис/диметиламино/ -фосфинил/-цефалоспоранова киселина. Продуктът се пречиства чрез хроматография върху силикагел и пречистеният продукт се елуира с хлороформ. При това хроматографско пречистване се получава и изомерът 7-а/а-трет.бутоксикарбонилфенил/-ацетамидо-7/ бис/диметиламино/-фосфинил/-цефалоспоранова киселина.

Етап D. Динатриева сол на 7-β-/ α-карбоксифенил/-ацетамидо-7-/бис/ диметиламино/-фосфинил/-цефалоспоранова киселина

Смес от бензхидрилов естер на 7β-/α-τpeτ.бyτoκcиκapбoнилφeнил/-aцeтамидо-7-/бис/диметиламино/-фосфинил/-цефалоспоранова киселина 158 mg, анизол 22 mg и метиленхлорид 1 ml се разбърква при 0°С. За период от 5 мин се прибавя студен разтвор от трифлуороцетна киселина 46 mg в метиленхлорид 0,5 ml и се концентрира до сухо при понижено налягане. Остатъкът се разбърква със смес от бензен 5 ml и етер 5 ml и се прибавят 10 ml воден разтвор на натриев бикарбонат 33,6 mg. След разбъркване при стайна температура 10 мин слоевете се разделят и органичната фаза отново се разбърква с вода 5 ml за още 5 мин. Обединените водни екстракти се промиват един път с етер 2 ml и се лиофилизират , като се получава 7β-/α-карбоксифенил/-ацетамидо-7-/бис/диметиламино/-фосфинил/-цефалоспоранова киселина.

Пример 163

Тринатриева сол на 7-фосфоно-7β-/2-ΤΗεΗΗΑ3Η6Τ3Μ^Ιθ/Η6φ3ΑΟΟΠθρ3нова киселина

120

Етап А. Безхидрилов естер на 7азидо-7-/ди-трет.бутилфосфоно/-цефалоспоранова киселина. Смес от бензхидрилов естер на 7-азидо-7-бомоцефалоспоранова киселина 545 mg, дитрет.бутилфосфит 388 mg и сребърен тетрафлуорборат 195 mg в диметоксиетан 5 ml се разбърква една нощ при стайна температура, защитена от въздух, светлина и влага. Сместа след това се филтрира през неразтворим материал и се концентрира до сухо при понижена температура и налягане. Остатъкът се разтваря повторно в метиленхлорид и разтворът се промива с малко ледена вода и след това се суши и концентрира. Остатъкът се разтваря в хлороформ и разтворът се хроматографира върху промит с киселина двуалуминиев троксид, като се използва смес от хлороформ и етанол като елуент. Елуатът се концентрира при намалено налягане. Получава се бенхидрилов естер на 7-азидо-7-/дитрет.бутилфосфоно/-цефалоспоранова киселина.

Етап В. Бензхидрилов естер на 7амино-7-ди-трет.бутилфосфоно/-цефалоспоранова киселина. Бензхидрилов естер на 7-азидо-7-/ди-трет.бутилфосфоно/-цефалоспоранова киселина 110 mg се разтваря в диоксан 10 ml и се хидрогенира при стайна температура и нормално налягане 1 ч, като се използва катализатор платинов оксид 100 mg. Прибавя се втора порция катализатор 100 mg и хидрогенирането продължава още 2-3 ч. Разтворителят се отстранява пълно при намалено налягане и остатъкът се разтваря повторно в хлороформ. Отработеният катализатор се отстранява чрез филтриране през слой от силикагел и филтърната утайка се промива пълно с хлороформ. Филтратът се концентрира под намалено налягане, получава се бензхидрилов естер на

7-амино-/ди-трет.бутилфосфоно/-цефалоспоранова киселина, който е готов за употреба без следващ етап на по-нататъшно пречистване.

Ета С. Бензхидрилов естер на Ίди-трет.бутилфосфоно-7-Р-/2-тиенилацетамидо/-цефалоспоранова киселина. Бензхидрилов естер на 7-амино7-/ди-трет.бутилфосфоно/-цефалоспоранова киселина, получен в етап В, се разтваря в метиленхлорид 10 ml и разтворът се разбърква при 0° С. Към този разтвор се прибавя 2-тиенилоцетна киселина 32 mg дициклохексилкарбодимид 41 mg. Реакционната смес се оставя след това да се затопли бавно до стайна температура и се разбърква една нощ. Дициклохексилкарбамидът, който се образува, се отстранява чрез филтриране и филтратът се концентрира под намалено налягане. Остатъкът се разтваря в хлороформ и разтворът се нанася на колона, пълна с промит с киселина двуалуминиев триоксид. Получава се бензхидрилов естер на 7-ди-трет-бутилфосфоно-7-Р/ 2-тиенилацетамидо/-цефалоспоранова киселина чрез елуиране с разреден разтвор на метанол в хлороформ. Продуктът се получава при концентриране на елюата. Получава се също и малко количество от изомера бензхидрилов естер на 7-ди-трет.бутилфосфоно-7-а-/2-тиенилацетамидо/-цефалоспоранова киселина.

Етап D. Тринатриева сол на 7-фосфоно-7-/а-2-тиенилацетамидо/-цефалоспоранова киселина. Смес от бензхидрилов естер на 7-ди-трет.бутилфосфоно-7-р-/2-тиенилацетамидо/цефалоспоранова киселина 70 mg, анизол 33 mg и метиленхлорид 1 ml се разбърква при 0° С и се прибавя студен разтвор на трифлуороцетна киселина 70 mg в метиленхлорид 0,2 ml. След около 30 мин. разтворът се концентрира до сухо при намалено наля121 гане и остатъкът се суспендира в смес от бензен 3 ml и етер 3 ml е 5 ml воден разтвор на натриев бикарбонат 50 mg се прибавят. Сместа се разбърква добре и слоевете се разделят. Органичната фаза се промива с 5 ml вода и обединените водни разтвори се промиват с етер и се лиофилизират. Получава се тринатриева сол на 7-фосфоно-7-р-/2-тиенилацетамидо/-цефалоспоранова киселина.

Пример 164

По процедурата, описана в пример 163, етапи А-Д, могат да се получат всички 7-амидо-7-фосфоноцефалоспоранови киселини съгласно изобретението. Например заместването с еквивалентно количество подходящ фосфит и ацилхалид на ди-трет.бутилфосфит и 2-тиенилоцетна киселина, цитирани в етапи А и С на пример 163, и провеждане на процедурата, както е описана в този пример, води до получаване на съответните соли на Ίамидо-7-фосфоноцефалоспоранова киселина. Следната реакционна схема на прилежащата таблица IV илюстрират този метод на получаване:

СН.ОССН, + P(OR’)

сн₂оссн

С00Н(С,Н,)₂

СООН(С»Н,),

RCOH

СН₂ОССН₂ ----►

СООН(С,Н₅)₂

R-CNH

II ⁰ о

СООН(С.Н,)₂

CFjCOOHe^.

сн,оссн, —¹----►

R-C-NH II

Ο л

соом

СН₂ОССН₃

ТАБЛИЦА 4

R	R5	X	м	база
U -СН,- 2	-с2н5	Вг	Na	NaOH
нос-сн-	-/сн,/,сн,	CI	К	кнсо3
О-сн<	-сн3	Вг	Na	NaHCO3
ноос-сн/с6н5/-	С2Н5	CI	Li	LiOH
ноос-сн/сбн5/-	-/сн,/,сн,	I	Na	Na2CO3

Пример 165

Натриева сол на 7-/р-цианоетил/7-/2-фурилацетамидо/-цефалоспоранова киселина

Разтвор от 500 mg бензхидрилов естер на 7-/р-нитробензилиденамино/-цефалоспоранова киселина, получен както в пример 43, в смес от 2,5

122 ml трет.бутилов алкохол и 2,5 ml акрилонитрил се обработва с 20 ml N, N-диизопропилетиламин при разбъркване под азот. Зеленият отначало разтвор се превръща в жълто-оранжев след разбъркване 10 мин. След това се концентрира под намалено налягане до 620 mg жълт гумообразен остатък. Този остатък се хроматографира върху смес от 48 g активен прахообразен силикагел и 40 g прахообразна диатомеева пръст. Елуирането се провежда с 2 1 етер в бензен. Желаният некристален цианетилов адукт се елуира, след като премине 2-ият литър елуент през колоната. Продуктът се идентифицира като бензхидрилов естер на 7-/р-нитробензилиденамино/7-ф-цианетил/-цефалоспоранова киселина. като се използва процедурата, описана в посочените примери. Продуктът се превръща в натриева сол на 7-/р-цианетил/-7-/2-фурилацетамидо/-цефалоспоранова киселина.

Пример 166

Натриева сол на 7-метил-7-/2-тиенилацетамидо/цефалоспоранова киселина

Бензхидрилов естер на 7-/р-нитробензилиденамино/-цефалоспоранова киселина 571 mg се разтваря в 10 ml сух ацетонитрил, съдържащ 0,950 ml диметилсулфат. При енергично разбъркване под азот, за период от 5 ч се прибавя разтвор на диизопропилетиламин в 12 ml ацетонитрил. Реакционната смес се разбърква една нощ и разтворителят се отстранява под вакуум. Остатъкът се смесва с 50 ml бензен и се промива последователно с вода, 1М воден фосфатен буфер с pH 2 и бикарбонат. След сушене, филтриране и отстраняване на разтворителя остатъкът е суров продукт, подходящ за по-нататъшно взаимодействие без допълнително пречистване. Той може да се пречисти при желание чрез хроматография врху силикагел и елуиране с 25:1 хлороформ-етилацетат.

Идентифицира се като бензхидрилов естер на 7-/р-нетробензилиденамино/7-метилцефалоспоранова киселина.

Този продукт се превръща в съединението от заглавието по процедурите, описани в предишните примери.

Пример 167

Натриева сол на 7-ацетил-7-/2-тиенилацетамид/-цефалоспоранова киселина

Бензхидрилов естер на 7-/р-нитробензилиденамино/-цефалоспоранова киселина 571 mg се разтваря в 10 ml сух ацетонитрил, съдържащ 0,950 ml ацетилхлорид. При енергично разбъркване под азот за период от 5 ч се прибавя разтвор на диизопропилениламин в 12 ml ацетонитрил. Реакционната смес се разбърква 1 нощ и разтворителят се отстранява под вакуум. Остатъкът се смесва с 50 ml бензен и се промива последователно с вода, 1М воден фосфатен буфер с pH 2, вода и бикарбонат. След сушене, филтриране и отстраняване на разтворителя остатъкът е суров продукт, подходящ за по-нататъшно взаимодействие без допълнително пречистване. При желание той може да се пречисти чрез хроматографиране върху силикагел и елуиране с 25:1 хлороформетилацетат. Идентифицира се като бензхидрилов естер на 7-/р-нитробензилиденамино/-7-ацетилцефалоспоранова киселина.

Този продукт се превръща в съединението от заглавието по процедурите, описани в посочените примери.

Пример 168

З-карбамоилоксиметил-7-метокси7р-фенилацетамидо-3-цефем-4-карбоксилна киселина

Етап А. 7р-/О-5-трихлоретоксикарбониламино-5-карбоксияалерамидо/-3-карбамоилоксиметил-7-метокси123

З-цефем-4-карбоксилна киселина

Мононатриева сол на 7β-/ϋ-5-3Μπно-5-карбоксивалерамидо/-3-карбамоилоксиметил-7-метокси-3-цефем-4карбоксилна киселина 20,5 g, се разтваря в смес от ацетон 80 ml и воден 10%-ен дикалиев хидрогенфосфат 240 ml. Към този разтвор на капки се прибавя трихлоретоксикарбонилхлорид 25 g 118 mmol, в ацетон 80 ml. През време на прибавянето pH на разтвора се поддържа на 9,1 с помощта на градиентно прибавяне на 2,5 N разтвор на натриев хидроксид. След 30 мин сместа се екстрахира с етилацетат, етилацетатният слой се изхвърля, а водният слой се подкислява до pH 2,5 с концентрирана солна киселина. Утаеният продукт се екстрахира в етилацетат. След сушене над натриев сулфат и отстраняване на разтворителя под вакуум се получава съединението от заглавието като масло.

УВ: /СН₃ОН/ λ макс. 262,5 ε=5450.

ЯМР: /разтворител DMSO, d₆/ 5=3,43 /О-СН₃, синглет/, 4,73 /2-Н₂, СС1₃ частично видим/, 4,81 /СН₂~О, синглет/,5,12 /6-Н, синглет/,4,74/ 10-Н₂, частично видим/.

Етап В. Ди-бензхидрилов естер на 7β-/D-5'-τpиxлopeτoκcиκapбoнилaмино-5-карбоксивалерамидо/-3-карбамоилоксиметил-7-метокси-3-цефем-4карбоксилна киселина

Към разтвор от горната 7β-/ϋ-5трихлоретоксикарбониламино-5-карбоксивалерамидо/-3-карбамоилоксиметил-7-метокси-3-цефем-4-карбоксилна киселина в етилацетат 500 ml се прибавя дифенилдиазометан 17 g в 200 ml етер. След разбъркване на сместа една нощ тя се екстрахира последователно с разтвори на натриев бикарбонат и натриев хлорид. Разтворителят се изпарява от сухия разтвор, получава се суров продукт, който се пречиства чрез хроматография върху силикагел. Като елуант се използва смес от 2:1 хлороформ и етилацетат. Този продукт показва едно петно на ТСХ.

УВ: /СН₃ОН/ λ макс. 2650 gm е 7000.

ЯМР: /разтворител - CDCI₃/ 5=3,45 /О-СН₃, синглет/, 3,35 /2—Н₂, час£С1₃ тично видим/, 4,69 /СН₂~О, синглет/, 5,03 /6-Н, синглет/, -4,88 /10-Н₂, частично видим/.

Етап С. Ди-бензхидрилов естер на 7β- / / О-5*-три хлоретокси карбони л а м и но-5'-карбоксивалерил/-фенилацетиламино/-3-карбамоилоксиметил-7-метокси-З-цефем-4-карбоксилна киселина

Смес от ди-бензхидрилов естер на 7β-/D-5'-τpиxлopeτoκcиκapбoнилaмино-5 -карбокси вал ера м идо / - 3 - карба моилоксиметил-7-метокси-3-цефем-4карбоксилна киселина 1,1 g, 1,18 mmol, ацетонитрил 5 ml и бис-триметилсилил трифлуорацетамид 3 ml се оставя да стои при стайна температура 6 часа. След този период летливите продукти се остраняват под висок вакуум и остатъкът се разтваря в 3 ml метиленхлорид. Към този разтвор се прибавя фенилацетилхлорид 0,23 ml, 1,79 mmol и сместа се оставя да стои при стайна температура 65 ч. След това разтворът се изпарява и остатъкът се разтваря в 5 ml тетрахидрофуран и 0,7 ml 2,5 N солна киселина. След 20 мин реакционно време разтворителят се изпарява и остатъкът се разпределя между метиленхлорид и разтвор на натриев бикарбонат. Органичният слой се промива с разтвор на натриев хлорид, суши се и се изпарява до сухо. Полученият суров продукт се пречиства чрез хроматография върху силикагел, като се използва хлороформетилацетат 95:5 за елуент. Съедине124 нието съгласно заглавието се получава хомогенно на ТСхроматография.

УВ: /СН₃ОН/ λ макс. 2640 pm ε 6650;

ЯМР: /разтворител - СДС1₃/ δ = 3,50 /О-СН₃, синглет/, 3,31 /2-Н₂, 9ci₃ частично видим/, 4,67 / СН₂~О, синглет/, 5,04 /6-Н, синглет/,-4,96 /10Н₂, частично видим/, 3,95 /13-Н₂, синглет/.

Етап D. Бензхидирлов естер на 3карбамоилоксиметил-7-метокси-7рфенилацетамидо-З-цефем-4-карбоксилна киселина.

Към разтвор -на ди-бензхидрилов естер на 7р-//О-5'-трихлоретоксикарбониломино-5'-карбоксивалерил/-фенилацетиламино-3-карбамоилоксиметил-7-метокси-3-цефем-4-карбоксилна киселина 104 mg в 90% оцетна киселина-вода 1 ml се разбърква със 100 mg цинков прах 5 часа. След това разтворът се филтрира и разтворителят се отстранява под вакуум. Остатъкът се разпределя между метиленхлорид и вода и метиленхлоридният слой се естрахира с разтвори на натриев бикарбонат и натриев хлорид. След сушене и изпаряване се получава суров продукт, който се пречиства чрез тънкослойна хроматография, използват се плаки със силикагел и 3:2 смес от хлороформ и етилацетат. Продуктът се характеризира посредством ИЧ и ЯМР спектри. ИЧ: /СНС1₃/ 1780, 1730 и 1680 cm¹. УВ: /СН₃ОН/ λ макс. 2640 pm ε 5870; ЯМР: /Разтворител -CDCI₃/ δ = 3,40 /О-СН₃, S/, 3,33 /2-Н₂, частично видим/, 5,01 /6-Н/, 4,88 /10-Н2 частично видим/,

3,60 /13-Н₂, синглет/.

Стадий Е. 3-карбамоилоксиметил7-метокси-р-фенилацетамидо-З-цефем-4-карбоксилна киселина

Бензхидрилов естер на 3-карбамоилоксиметил-7-метокси-7ф-фенилаце тамидо-З-цефрем-4-карбоксилна киселина 17 mg се разтваря в анизол 0,2 ml, и се обработва с трифлуороцетна киселина 0,5 mg в продължение на 5 мин. След този период сместа се концентрира бързо във висок вакуум и се разрежда с етилацетат. Продуктът се отстранява от етилацетатния разтвор чрез екстракция с натриевофосфатен буфер с рН 7,5. Буферният разтвор се подкислява до рН 2 с разредена солна киселина и съединението съгласно заглавието се отделя чрез екстракция с етилацетат. Продуктът се получава след сушене и изпаряване на разтвора. Аналитична проба се получава чрез прекристализация из етилацетат. Точка на топене 159-161°С. УВ: /Буфер с рН 7/ λ макс. 2670 цт ε 8650; ИЧ: /СН₃С1Ч/ 1780, 1735 и 1700; ЯМР: /разтворител - CD₃CN + D₂O/ δ = 3,42 /O-CH₃/s/, 3,35 /2-Н₂, частично видим/, 5,01 /6-Н, s/, 4,83 /10-Н₂/ d /3,61 /13-Н₂/. Елементен анализ за C_lgH₁₉ -O_?N₃S. Изчислено: С 51,29; Н 4,54. Намерено: С 51,74; Н 7,73.

Два милиграма от горната киселина се разтварят в една капка метанол и се обработват с разтвор от 2 mg дибензилетилендиамин диацетат в етилацетат. Дибензилетилендиаминовата сол от съединението съгласно заглавието се утаява след престояване под формата на игловидни кристали. Точка на топене 140° С-143° С. УВ: /СН₃ОН/ λ макс. 263 mm ε 8600.

Получаване на мононатриева сол от 7β-/D-5-aминo-5-κapбoκcивaлepaмидо/-3-карбамоилоксиметил-7-метокси-З-цефем-4-карбоксилна киселина.

Модифициран ферментационен процес

Стадий 1. Наклонени посявки

Лиофилизирана ампула с култура от Streptomyces lactamduraus /МА125

2908/ се отваря асептично и организмът се пренася в среда със следния състав:

Среда XI % паточна меласа % дрожди от National Brewer 2,5% агар Дифко с pH 7,0 Вода до обема

Наклонените посявки се инокулират за седем дни при 28°С. Когато се съхраняват на студено, те са стабилни повече от 13 седмици.

Стадий 2. Стадии на посявка. Двустадийна система

Първа посявка. Първата посявка се инокулира директно от наклонената култура от стадий 1 в 40 ml 1 % първични изсушени дрожди, NF, pH 7,0 (доставени от Yeast Product Corporation) в 250 ml тесногърлена ерленмайерова колба. След това колбите се разклащат на ротационна клатачна машина с 220 об/мин с амплитуда 5,08 cm за период от 2 до 3 дни.

Втора посявка. 2,5% инокулум от първия стадий на посявка се прибавя към колба, съдържаща 2% дрождев автолизат Fleishmann S-150, pH 7,0. Растежът в този стадий е характерно лек и инкубацията, извършена както в първия стадий, продължава повече от 40 ч.

Стадий 3. Продуцираща среда

Продуцира ща та следа съдържа за литър дестилирана вода 30 g дестилационни азтворими вещества; 7,5 g първични сухи дрожди NG и 0,25% об/об противопенител Mobilpar-S. Средата се довежда до pH 7,0 с малко количество концентриран разтвор на натриев хидроксид, разпределя се в ерленмайерови колби и се автоклавира 15-20 мин при 121°С. След охлаждане е получава 2,5% инокулум от посявката, получена в стадий 2. Времето на инкубация може да варира от около 50 ч до 100 ч, но се пред почита инкубационен период от 72 ч. Обемът не средата във всяка колба може да варира от 30 до 50 ml, но 40 ml се използват рутинно. Концентрацията на инокулума може да варира ο 1 до 5%, но на практика най-общо се използва концентрация 2,5%.

Стадий 4. Определяне

Когато ферментацията завърши, клетките се отделят чрез центрофугиране и хранителната среда се разрежда с фосфатен буфер с pH 7,0. Концентрацията на 7р-/О-5-амино-5-карбоксивалерамидо/-3-карбамоилоксиметил-7-метокси-3-цефем-4-карбоксилна киселина във ферментационна среда се определя по стандартен метод - биологичен дисков тест. Използваният опитен организъм е Vibrio percolans /АТСС 8461/. Дискове от филтърна хартия се потапят в разредена хранителна среда и се поставят върху повърхността на съдържащи агар панички на Петри, които са инокулирани с опитния организъм Yibrio percolans /АТСС 8461/. В тези панички на Петри се поставят и дискове, които предварително са били потопени в стандартен разтвор, съдържащ известни концентрации от 7р-/О-5-амино-5-карбоксивалерамидо/-3-карбамоилоксиметил-7-метокси-3-цефем-4карбоксилна киселина. Дисковете се инкубират една нощ при 28°С и се регистрира диаметърът на зоните на инхибиране. Концентрацията на продукта и ферментационната среда се изчислява чрез интерполация от стандартна крива, която дава съотношенията диаметър на зоната с известните концентрации на стандартните разтвори от продукта. По този метод се изчислява, че Streptomyces lactamdurans МВ-2908 продуцира 78,6 mg/ml 7β/О-5-амино-5-карбоксивалерамидо/З-карбамоилоксиметил-7-метокси-Зцефем-4-карбоксилна киселина по мо126 дифицирания ферментационен процес. Стадий 5. Изолиране Филтрираната хранителна среда се довежда до pH 7,0 с разредена солна киселина и 2900 ml се прекарват през колона, съдържаща силно базична анийонообменна смола 100 g, имаща стирен-ди-винилбензенова матрица Dowex 1 х 2 хлориден цикъл, смола със скорост 10 ml/мин. Отработеният разтворител се събира в 500 ml фракции. Колоната със смолата се промива с вода и след това се елуира в 3%ен амониев хлорид в 90% метанол. Елуатът се събира в 100 ml фракции. Елуираните фракции се обединяват, pH се довежда до 7,2 - 8,0, с разреден натриев хидроксид и се абсорбират върху силно базична анийонобменна смола 100 g, имаща стирен-дивинилбензенова матрица Dewex 1 х 2 хлориден цикъл и смола с 14 ml/мин. Колоната се промива с вода и се елуира с 5%-ен воден разтвор на натриев хлорид. Елуатът се събира на 50 ml фракции и се концентрира. Концентратът се разрежда до 500 ml, довежда се от pH 8,8 на pH 2,0 с разредена солна киселина и се адсорбира върху 25 ml силно кисела катийонобменна смола от сулфонатен тип, имаща стирендивинилбензенова матрица, Dowex с 50 х 2 водороден цикъл смола, при

2,5 ml/мин. Колоната се промива с 25 ml вода, след това се елуира с 2% пиридин, докато pH на тока на колоната нарасне на pH, 7 54 ml. Полученият елуат се довежда до pH 8,0 с разреден натриев хидроксид и се концентрира под вакуум, за да се отстрани пиридинът и да се получи мононатриевата сол на 7р-/О-5-амино-5-карбоксивалерамидо/-3-карбамоилоксиметил-7-метокси-3-цефем-4-карбоксилна киселина.

Елементен анализ за C₁₆H₂₁N₄ S0₉Na. Изчислено: С 41%; Н 4,5%; N

12,0%; S 6,8%. Намерено: С 39,31%;

Н 4,76%; N 11,16%; S 6,46%.

Пример 169

З-карбамоилоксиметил-7-метокси7р-фенилацетамидо-3-цефем-4-карбоксилна киселина

Стадий А. Ди-бензхидрилов естер на 7р-/О-5'-трихлоретоксикарбониламино-5'-карбоксивалерил/фенилацетамидо/-3-карбамоилоксиметил-7-метокси-З-цефем-4-карбоксилна киселина

Разтвор от ди-бензхидрилов естер на 7р-/О-5-трихлоретоксикарбониламино-5-карбоксивалерамидо/-3-карбамоилоксиметил-7-метокси-3-цефем-4карбоксилна киселина 9,3 g, 10 mol, N-триметилсилилфталимид 7,8 g, 40 mol, фенилацетилхлорид 5,3 ml, 40 mol, в 50 ml ацетонитрил се нагрява до 40° С в продължение на 20 ч. След този период сместа се охлажда до стайна температура и се филтрира. Филтратът се изпарява до сухо и се разтрива с хексан. Неразтворимият остатък, съдържащ ди-бензхидрилов естер на 7₽-/П-5'-трихлоретоксикарбониламино-5'-карбоксивалерил/фенилацетамидо/-3-карбамоилоксиметил-7метокси-З-цефем-4-карбоксилна киселина се използва без пречистване в следващия стадий.

Стадий В. Бензхидрилов естер на 3-карбамоилоксиметил-7-метокси-7рфенилацетамидо-З-цефем-4-карбоксилна киселина

Суровият продукт от стадий А се разтваря в смес от етилацетат 50 ml, оцетна киселина 45 ml и вода 5 ml. Към този разтвор се прибавя 20 g цинк на прах и сместа се разклаща при стайна температура в продължение на 4 ч. След това излишъкът от цинк се отстранява чрез филтриране и филтратът се разпределя между етилацетат и вода. Органичният слой се промива с разтвор на натриев бикарбо127 нат и вода, суши се и разтворителят се изпарява. Полученият суров продукт се пречиства чрез хроматография върху 1 kg силикагел, като се използва смес от хлороформ, хексан и метанол 47:47:6 за елуирането. Така полученият продукт има физическите характеристики, описани в пример 168, стадий Е.

Стадий С. 3-карбамоилоксиметил7-метокси-фенилацетамидо-З-цефем4~карбоксилна киселина

Съединението съгласно заглавието се получава по методиката, описана в пример 168, стадий F и има същите физически характеристики както продуктът от пример 168.

Пример 170

З-карбамоилоксиметил-7-метокси7Р-/2-тиенилацетамиди/-3-цефем-4карбоксилна киселина

Стадий А. Ди-бензхидрилов естер на 7Р-/О-5'-трихлоретоксикарбониламино-5'-карбоксивалерил/-2-тиенилацетиламино/-3-карбамоилоксиметил7-метокси-3-цефем-4-карбоксилна киселина

Смес от 6,0 g, 6,3 mol, дибензхидрилов естер на 7Ь-/О-5'-трихлоретоксикарбониламино-5'-карбоксивалерамидо/-3-карбамоилоксиметил-7-метокси-З-цефем-4-карбоксилна киселина, 4,7 g, 40 mmol, N-триметилсилил трифлуорацетамид, 3,42 ml, 25 mmol,

2-тиенилацетилхлорид и 50 ml хлороформ се нагрява при 47° С за 16 ч. След като разтворителят се отстрани чрез изпаряване, суровата реакционна смес се екстрахира с хексан и се пречиства по-нататък чрез хроматография върху 1 kg силикагел, като се използва за елуент 10% етилацетат в хлороформ. УВ /метанол/ λ макс. 265 mm е 5810; ЯМР: /разтворител-дейтерохлороформ/d = 3,53 /-ОСН₃, синглет/, ~3,4/2-Н дублет/,4,74/ СН-О, син-

X II X глет/, 5,05 /6-Н, синглет/, 5,0 /10-Н₂, частично видим/, 4,15/13-Н₂, синглет/.

Стадий В. Бензхидрилов естер на

3-кабамоилоксиметил-7-метокси-7Р/ 2-тиенилацетамидо/-З-цефем-4-карбоксилна киселина

Ди-бензхидриловият естер на 7β/П-5'-трихлоретоксикарбониламино5'-карбоксивалерил/-3-тиенилацетиламино-З-карбамоилоксиметил-7-метокси-З-цефем-4-карбоксилна киселина 4,2 g, 3,8 mol, се разтваря в 30 ml етилацетат и се прибавя 30 ml 90% водна оцетна киселина и 12 g цинков прах. Сместа се разбърква силно 5 1/2 ч при стайна температура. След като се отфилтрира цинкът, излишъкът от оцетна киселина се отстранява чрез промиване на етилацетатния разтвор с вода. Съединението, посочено в заглавието, се изолира по същия начин както е описано в пример 1, стадий Е. То се характеризира чрез тънкослойна хроматография /7% СН₃ОН в 1:1 СНС1₃:н-хексан/ като материал, даващ едно петно.

ИЧ /СНС1₃/, 1740, 1800 cm¹;

УВ λ 263 gm ε 5800

ЯМР /разтворител - CDCI₃/ δ = 3,45 /-ОСН₃, синглет/, ~3,4/2-Н₂, дублет/, 5,02 /6-Н, синглет/, ~4,92 /10-Н₂, частично видим/, 3,85 /13Н₂, синглет/.

Етап С. З-кабамоилоксиметил-7мeτoκcи-7β-/2-τиeнилaцeτaмидo/-3цефем-4-карбоксилна киселина

Студен разтвор от бензхидрилов естер на З-кабамоилоксиметил-7мeτoκcи-7β-/2-τиeнилaцeτaмидo/-3цефем-4-карбоксилна киселина 1,36 g в 10,88 ml анизол се разбърква с 5,44 ml трифлуороцетна киселина при 0°С за 1/2 ч. Летливите компоненти се отстраняват при висок вакуум и продуктът се прекристализира из етилацетат. Точка на топене 165-167° С.

128

263μπι ε8844 УВ /буфер pH 7/ λ_Μ3κε

263μηι ε 1400 /α/₀ /С = 1, CH₃OH/ = + 199°С

ЯМР: /разтворител -СД₃СМ + D₂0/ δ = 3,48 /-ОСН₃, синглет/, —3,4 /2Н₂, частично видим/, 5,05 /6-Н, синглет/, 4,91 /10-Н₂, дублет/, 3,86 /13Н₂, синглет/.

Елементен анализ за C₁₆H₁₇N₃O_?S₂. Изчислено: С 44,96; Н 4,01; N 9,83. Намерено: С 44,86; Н 3,99; N 9,21; S 15,00.

Етап Д. Натриева сол на 3-карбамоилоксиметил-7-метокси-7р-/2-тиенилацетамидо/-3-цефем-4-карбоксилна киселина

Суспензия от 1 g 3-кабамоилоксимeτил-7-мeτoκcи-7β-/2-τиeнилaцeτaмидо/-З-цефрем-4-карбоксилна киселина в 100 ml дестилирана вода се разбърква при стайна температура, като градиентно се пибавя 0,2 g натриев бикарбонат. След като се получи разтвор и рН е практически неутрално /рН 6-7/, порцията се филтрира в съд за лиофилизация. Филтратът се лиофилизира.

Получава се 1 g аморфна натриева сол на З-карбамоилоксиметил-7-метокси-7Р-/2-тиенилацетамидо/-3-цефем-

4-карбоксилна киселина, съответстваща на 99% извличане. УВ /буфер рН 7/: Е% 198 при 262 nm, 315 при 236 пш. ИЧ /КВг/: 1760 /лактам/. /a/_D = 183,1°С /С=1, рН 7 буфер/.

Пример 171

3-κaбaмoилoκcимeτил-7β-/2-φyрилацетамидо/-7-метокси-3-цефем-4карбоксилна киселина

Етап А. Дибензхидрилов естер на 7β-/D-5'-τpиxлopeτoκcиκapбoнилaмино-5'-карбоксивалерил/-2-фурилацетиламино/-3-карбамоилоксиметил-7метокси-З-цефем-4-карбоксилна киселина

Смес от дибензхидрилов естер на 7β-/D-5'-τpиxлopeτoκcи карбон иламино-5'-карбоксивалериламидо/-3карбамоилоксиметил-7-метокси-3цефем-4-карбоксилна киселина 9,3 g, бис/триметилсилил/-трифлуорацетамид 7,0 ml, 2-фурилацетилхлорид 4,7 ml и дихлорметан 50 ml се нагрява при 47°С за 16 ч. Разтворителят се изпарява, суровата реакционна смес се екстрахира с хексан и остатъкът се използва в следващия етап без пречистване.

ЯМР: /разтворител - СДС1₃/ δ = 3,48 /-ОСН₃, синглет/, 3,08 /2-Н₂, ςα дублет/, 4,63 /СН₂, синглет/, 5,02 /6-Н, синглет/; ~ 4,88 /10-Н₂, дублет/, 3,72 /13-Н₂, синглет/.

Етап В. Бензхидрилов естер на 7β/2-фурилацетамидо-З-карбамоилоксиметил-7-метокси-3-цефем-4-карбоксилна киселина

Дибензхидрилов естер от етап А взаимодейства с цинков прах и оцетна киселина, като се следва процедурата, описана в пример 170, етап В. След кристализиране из хлороформхексан чистият продукт има следните характеристики:

Точка на топене 168-71°С.

ИЧ /СНС13/ 1800, 1720, 1700 УВ λ макс. 265 μιτι ε 7200

ЯМР: /разтворител - СД₃С1Ч/ δ =

3,43 /-ОСН₃, синглет/, 3,39 /2-Н₂, частично видим/, 5,0 /6-Н, синглет/,

4,75 /10-Н₂, дублет/, 3,64 /13-Н₂, синглет/.

Етап С. З-карбамоилоксиметил-7метокси^-/2-фурилацетамидо/-3-цефем-4-карбоксилна киселина

З-карбамоилоксиметил-7-метокси7β-/2-φypилaцeτaмидo/-3-цeφeм-4карбоксилна киселина се получава от продукта от етап В, като се следва процедурата, описана в пример 170, етап С. Продуктът след прекристали129 зирането из етилацетат има точка на топене 156-161° С.

УВ /буфер pH 7/ λ макс. 265 μπι ε 7200

ИЧ съвпада със структурата

ЯМР: /разтворител -CD₃CN+ D₂O/ δ = 3,44 /-ОСН₃, синглет/ — 3,38 /2-Н₂, частично видим/, 5,02 /6-Н, синглет/, 4,82 /10-Н₂, дублет/, 3,66 /13-Н₂, синглет/.

Пример 172

З-карбамоилоксиметил-7-метокси7Р-тиофеноксиацетамидо-3-цефем-4карбоксилна киселина

Етап А. Дибензхидрилов естер на 7Р-/Р-5-трихлоретоксикарбониламино-5-карбоксивалерил/-тиофеноксиамидо/-З-карбамоилоксиметил-7-метокси-З-цефем-4-карбоксилна киселина

Като се следва процедурата, описана в пример 171, етап А, и вместо

2- фурилацетилхлорид се използва еквивалентно количество фенилтиоацетилхлорид, се получава дибензхидрилов естер на 7β-//D-5-трихлоретоксикарбониламино-5-карбоксивалерил/-тиофеноксиамидо/-3-карбамоилоксиметил-7-метокси-3-цефем-4-карбоксилна киселина.

ЯМР: /разтворител -СНС1₃/ δ = 3,33 /-ОСН₃, синглет/, ~3,23 /2-Н₂, ςα частично видим/, 4,87 /СН₂~О-, и/, 5,0 /6-Н, синглет/, 4,87 /10-Н₂, и/, 3,68 /13-Н₂, синглет/.

Етап В. Бензхидрилов естер на 3κapбaмoилoκcимeτил-7-мeτoκcи-7βтиофенилацетамидо-З-цефем-4-карбоксилна киселина

Като се следва процедурата, описана в пример 171, етап В, и се използва дибензхидрилов естер на 7β-//ϋ-

5-трихлоретоксикарбониламино-5карбоксивалерил/-тиофеноксиамидо/-

3- карбамоилоксиметил-7-метокси-Зцефем-4-карбоксилна киселина вмес то дибензхидрилов естер на 7β-//ϋ5'-трихлоретоксикарбониламино-5'карбоксивалерил/-2-фурилацетамино/-3-карбамоилоксиметил-7-метоксиЗ-цефем-4-карбоксилна киселина, след хроматографско пречистване се получава чист продукт, който се проявява като едно петно на тънкослойна хроматограма /ТСХ. ИЧ отговаря на структурата. УВ: λ макс.274 μιη ε 11350. ЯМР: /разтворител - CDCI₃/ δ = 3,34 /-ОСН₃, синглет/,3,24/2-Н₂, частично видим/, 5,0 /6-Н, синглет/,

4,88 /10-Н₂, дублет/, 3,68 /13~Н₂, синглет/.

Етап С. З-карбамоилоксиметил-7ΜετοκοΗ-7β-τποφετοκοπ3πετΒΜΗΛθ-3цефем-4-карбоксилна киселина

Посоченото съединение се получава от продукта от етап В по-горе по процедурата от пример 170, етап С. Продуктът притежава едно патно на ТСХ. Точка на топене 119-123°С.

УВ /буфер pH 7/ λ макс. 247 gm ε 10400.

ЯМР: /разтворител СД₃СИ + D₂0/ δ =3,38 /ОСН₃, синглет/, 3,34 /2-Н₂, частично видим/, 5,0 /6-Н, синглет/, 4,82 /10-Н₂, синглет/, 3,71 /13~Н₂, синглет/.

Пример 173 β-/ϋ- L-a-a зидофени лацета мидо/З-карбамоилоксиметил-7-метокси-Зцефем-4-карбоксилна киселина

Етап А. 7β-/ϋ-5-τρετ.6ντοκεΗΚ3ρбониламино-5-карбоксивалерамидо/тиофеноксиамидо/-3-карбамоилоксиметил-7-метокси-3-цефем-4-карбоксилна киселина. 7β-/ϋ-5-3ΜΗΗθ-5-Κ3ρбоксивалерамидо/-3-карбамоилоксиметил-7-метокси-3-цефем-4-карбоксилна киселина 50 g се разтваря в смес от 1500 ml воден разтвор 5% дикалиев хидрогенфосфат и 1000 ml ацетон и се наглася на pH 9,5 с 2,5 N разтвор на натриев хлороксид. Към този разтвор при разбъркване се прибавя

130 трет.бутоксикарбонилазид 50 ml и pH се поддържа при 9,5 за период от 20

ч. След това реакционната смес се екстрахира с етилацетат, етилацетатният слой се изхвърля, водният слой се охлажда до 0°С, разбърква се с 1200 ml етилацетат и се подкислява до pH

2,5 с концентрирана солна киселина. Етилацетатният слой се отделя, суши се над натриев сулфат и се концентрира под вакуум и така полученият твърд продукт може да се използва без по-нататъшно пречистване.

ИЧ 1790 /β-лактам/, 1700

УВ /рН 7 буфер/ λ макс.263 gm ε 6820

ЯМР: /разтворител -DMSO, d₆/ δ = 3,30 /-ОСН₃, синглет/, 3,42 /2Н₂, частично видим/, 5,06 /6-Н, синглет/, 4,78 /10-Н₂, дублет/, 1,38 /трет.Ви, синглет/.

Етап В. Дибензхидрилов естер на 7р-/О-5-трет.бутоксикарбониламино-

5-карбоксивалерамидо/-3-карбамоилоксиметил-7-метокси-3-цефем-4-карбоксилна киселина

Към разтвор на 7β-/D-5-бyτoκcикарбониламино-5-карбоксивалерамидо/-3-карбамоилоксиметил-7-метоксиЗ-цефем-4-карбоксилна киселина 15 g в етилацетат 500 ml се прибавя дифенилдиазометан 5,5 g в 70 ml етер. Реакционната смес се загрява до 40° С при разбъркване и след 30 мин се обработва с допълнително количество дифенилдиазометан 5,5 g в етер 70 ml. След 3 ч разтворителят се отстранява под вакуум и се замества със смес от метанол 500 ml и вода 20 ml. Разтворът метанол-вода се екстрахира 4 пъти с хексан и след това се изпарява под вакуум. Остатъкът се разтваря в етилацетат и след това се изпарява под вакуум. Остатъкът се разтваря в етилацетат, суши се над натриев сулфат и се изпарява под вакуум. Получава се съединението съгласно заглавието, което се използва без пречистване в следващия етап.

ЯМР: /разтоврител -CDCI₃/ δ =

3,60 /-ОСН₃, синглет/, 3,4 /2-Н₂, частично видим/, 5,10 /6-Н, синглет/, 4,95 /10-Н, частично видим/.

Етап С. Дибензхидрилов естер на 7β-/D-5'-τpeτ.бyτoκcиκapбoнилaминo5'-карбоксивалерил/-D, L-а-азидофенилацетамино/-3-карбамоилоксиметил-7-метокси-3-цефем-4-карбоксилна киселина

Смес от дибензхидрилов естер на 7β-/D-5'-τpeτ.бyτoκcиκapбoнилaминo5'-карбоксивалерамидо/-3-карбамоилоксиметил-7-метокси-3-цефем-4-карбоксилна киселина 10,8 g, хлороформ 100 ml, бис-/триметилсилил/-трифлуорацетамид 16,2 g и D, L-а-азидо-фенилацетилхлорид се загрява до 45°С за 16 ч. Сместа се разрежда с хлороформ 300 ml, промива се с 2% воден бикарбонат и наситен разтвор на натриев хлорид, суши се над натриев сулфат и се изпарява до масло, което се пречиства чрез утаяване на продукта из хлороформен разтвор с хексан. Бледожълтият твърд продукт се използва в следващия етап без по-нататъшно пречистване.

ИЧ 1790 /β-лактам/, 1735, 2100 /-N,/

ЯМР: /разтворител CDCI₃/ δ = 3,70 /-ОСН₃, синглет/, 3,2/2-Н₂, частично видим/

Етап Д. 7β-/ϋ, L-а-азидофенилацетамидо/-3-карбамоилоксиметил-7метокси-З-цефем-4-карбоксилна киселина

Разтвор на дибензхидрилов естер на 7β-/D-5'-τpeτ.бyτoκcиκapбoнилaмино-5'-карбоксивалерил/-D, L-а-азидофенилацетамино/-3-карбамоилоксиметил-7-метокси-3-цефем-4-карбоксилна киселина 13,0 g в анизол 13 ml се излива върху 65 ml студена (0° С) трифлуороцетна киселина. След 5 мин раз131 творът се излива в 1800 ml разбъркван, студен 0°С етер. Утаеният твърд продукт се събира и се разпределя между 10%-ен разтвор на воден динатриев кисел фосфат и етилацетат. 5 Етилацетатният слой се изхвърля, а водният слой се покрива с пресен етилацетат и разбъркваната смес се довежда до pH 2 със студен 60%-ен воден разтвор на фосфатна киселина. 10 Етилацетатният слой се събира, промива се с наситен воден разтвор на натриев хлорид и се суши над натриев сулфат. Леките фракции се отстраняват под вакуум. Получава се съе- 15 динението, посочено в заглавието.

264gm ε 7537 /рН 7 буфер/ УВ λ макс.

231gm ε 13567

ИЧ 1760 /β-лактам/ 1705, 2105 /-Ν₃/. 20 ЯМР: /разтворителCD₃CN/ δ = 3,36 /~ОСН₃, синглет/, 3,50 /~ОСН₃, синглет/, 3,40 /2-Н₂, частично видим/, 5,06 /6-Н, синглет/, 4,86 /10-Н, синглет/, 5,15 /13-Н, синглет/. 25

Пример 174 7β-/-ϋ, L-а-азидофенилацетамидо/-3-карбамоилоксиметил-7-метоксиЗ-цефем-4-карбоксилна киселина

Суспензия от 1,0 g 7β-/-ϋ, L-α- 30 азидофенилацетамино/-3-карбамоилоксиметил-7-метокси-3-цефем-4-карбоксилна киселина в оцетна киселина 10 ml и вода 90 ml при 0°С се разбърква с цинков прах 5,0 g за 10 мин 35 и се филтирра. Филтратът се разпръсква със сероводород, филтрира се и филтратът се суши чрез замразяване. Получава се бяло твърдо вещество, което се промива с етер и се суши под 40 вакуум и се получава съединението от заглавието като бял прах.

У В /рН 7 буфер/ λ макс.264 gm ε 6525

ИЧ 1770 /β-лактам/ 2650, 1550 45 /ΗΝ₃+/

ЯМР: /разтворител D₂O + НСО₃/

6=3,78/~ОСН₃, синглет/, 3,84 /-ОСН₃, синглет/, 3,90 /2-Н₂, частично видим/.

Пример 175

3-aцeτoκcимeτил-7β-/2-τиoнилацетамид/-З-цефем-4-карбоксилна киселина

Етап А. 7β-/D-5-τpиxлopeτoκcикарбониламино-5-карбоксивалерамидо/-3-ацетилметил-3-цефем-4-карбоксилна киселина

Към разтвор на 7β-/ϋ-5-ΒΜΗΗ0-5карблоксивалерамидо/-3-ацетоксиметил-З-цефем-4-карбоксилна киселина

2,5 g, 0,53 mol в ацетон 13 ml и воден 10%-ен разтвор на дикалиев хидрогенфосфат 40 ml се прибавя на капки трихлоретоксикарбонилхлорид 3,35 g, 0,159 mol. През време на прибавянето рН на разтвора се поддържа в границите от 8,5 до 9 чрез степенно прибавяне на 17%-ен воден разтвор на натриев хидроксид. След 30 мин сместа се промива с етилацетат и водният слой се подкислява до рН 2,5 с концентрирана солна киселина. Утаеният продукт се екстрахира с етилацетат, разтворът се суши над натриев сулфат, филтрира се и разтворителят се отстранява. Получава се 2,7 g 7β/О-5-трихлоретоксикарбониламино-5карбоксивалерамидо/-3-ацетилметилЗ-цефем-4-карбоксилна киселина.

Етап В. Дибензхидрилов естер на 7-/О-5-трихлоретоксикарбониламино-

5-карбоксивалерамидо/-3-ацетоксиметил-З-цефем-4-карбоксилна киселина

Към разтвор от 7β-/D-5-τpиxлopeтоксикарбониламино-5-карбоксивалерамидо/-3-ацетилметил-3-цефем-4карбоксилна киселина в етилацетат 30 ml се прибавя дифенил диазометан 2,0 g в етер 25 ml. Сместа се разбърква една нощ и разтворителят се отстранява, като се получава 4,0 g суров продукт. Суровият продукт се пречиства чрез хроматографиране върху силикагел, като се използва хлороформ

132 за елуент до получаване на 2,3 g по същество чист дибензхидрилов естер на 7-/О-5-трихлоретоксикарбониламино-5-карбоксивалерамидо/-3-ацетилметил-З-цефем-4-карбоксилна киселина.

ЯМР: /разтворител -СДСЦ/ δ = 2,0 /метил, синглет/, 4,9 /10-Н₂, квартет/, 3,2 /2-Н₂, квартет/, 4,95 /6-Н, дублет/, 5,92 /7-Н/, 7,0 /бензхидрилни протони, 2 синглет/.

Етап С. Дибензхидрилов естер на 7-//D-5-трихлоретоксикарбониламино-5-карбоксивалерил/-2-тиенилацетамино/-3-ацетоксиметил-3-цефем-4карбоксилна киселина

Смес от дибензхидрилов естер на 7Р-/О-5-трихлоретоксикарбониламино-5-карбоксивалерамидо/-3-ацетоксиметил-З-цефем-4-карбоксилна киселина 2,0 g, 0,02 mol, N-триметилсилил трифлуорацетамид 1,65 g , 0,09 mol, 2-тиенилацетилхлорид 1,31 g, 0,0815 mol, и метиленхлорид 6 ml се загряват до 40-45°С в маслена баня под азотна атмосфера за 20 ч. Реакционната смес се излива върху хексан 100 ml и се филтрира през диатомеева пръст. Отстраняването на разтворителя дава дибензхидрилов естер на 7//О-5-трихлоретоксикарбониламино-5-карбоксивалерил/-2-тиенилацетамино/-З-ацетоксиметил-З-цефем-4-карбоксилна киселина.

Етап Д. Бензхидирлов естер на 3ацетоксиметил-7-/2-тиенилацетамидо/-З-цефем-4-карбоксилна киселина

Дибензхидриловият естер на 7//D-

5-трихлоретоксикарбониламино-5Карбоксивалерил/-2-тиенилацетамино/-З-ацетоксиметил-З-цефем-4карбоксилна киселина се разтваря с етилацетат 10 ml и се прибавя към смес от 90% водна оцетна киселина 10 ml и цинков прах 1,0 g. Сместа се разбърква 2 ч при стайна темпеатура. Реакционната смес се филтрира за от страняване на цинка. Реакционната смес се промива последователно с 2 порции вода, студен разтвор на натриев бикарбонат и след това с наситен разтвор на натириев хлорид 15 ml. Етилацетатният разтвор се суши над натриев сулфат, филтрира се и разтворителят се изпарява. Получава се

1,9 суров продукт, който се хроматографира върху силикагел, като се използва смес от хлороформ и етилацетат за елуент 50:1. Получава се 0,380 g продукт, който след прекристализиране из етилацетат има точка на топене

141,5-143°С.

УВ /СН₃ОН/ λ макс. 263 δ 7580

Елементен анализ за C,_oH,,N_n0,S,. Изчислено С 61,91; Н 4,66; N 4,98; Намерено С 62,14; Н 4,84; N 4,91.

Етап Е. 3-ацетоксиметил/-7-/2-тиенилацетамидо/-3-цефем-4-карбоксилна киселина

Студен разтвор на бензхидрилов естер на 3-ацетоксиметил-7-/2-тиенилацетамидо/-З-цефем-4-карбоксилна киселина 100 mg в анизол 1,0 ml и трифлуороцетна киселина 0,5 ml се разбърква при 0°С за 35 мин. Прибавя се тетрахлорметан 50 ml и реакционната смес се концентрира до сухо. Остатъкът се обработва с хексан. Хексанът се отстранява чрез декантиране и остатъкът се разтваря в етилацетат 10 ml, концентрира се до 1 ml и се прибавя диетилов етер до получаване на утайка. Тази утайка се прекристализира из смес от диетилов етер и етилацетат. Получава се 0,025 g 3-/ацетоксиметил/-7-/2-тиенилацетамидо/-3-цефем-4-карбоксилна киселина с точка на топене 164°С. Смесената точка на топене с автентична проба е 163°С.

Пример 176

Дибензилетилендиаминова сол на 3-метил-7-метокси-7-Р~/2-тиенилацетамидо/З-цефем-4-карбоксилна киселина

133

Етап А. 7-Р-/О-5-амино-5-карбоксивалерамидо/-3-метил-7-метокси-3цефем-4-карбоксилна киселина

Катализатор 10%-ен паладий върху въглен се суспендира във вода 10 ml и се обработва с водород. Катализаторът се филтрира и се суспендира отново във вода 50 ml и към тази смес (2,67 g) се прибавя натриева сол на 7-Р-/О-5-амино-5-карбоксивалерамидо/-3-карбамоилоксиметил-7-метоксиЗ-цефем-4-карбоксилна киселина 1,0 g във вода 10 ml. Получената смес се разклаща 22 ч при стайна температура. Катализаторът се отстранява чрез филтриране и се промива с вода 50 ml. Обединените промивна вода и филтрат се концентрират до сухо, като дават 52,8% добив на 7-Р-/О-5-амино-

5-карбоксивалерамидо/-3-метил-7-метокси-З-цефем-4-карбоксилна киселина, 528 mg. УВ λ макс. 265 цт; Е_]ст е 100.

Етап В. Дибензилетилендиаминова сол на 7р-/0-5-трет.бутоксикарбониламино-5-карбоксивалерамидо/-7метокси-З-метил-З-цефем-4-карбоксилна киселина

Разтвор на д и натриевата сол на 7β/0-5-амино-5-карбоксивалерамидо/7-метокси-3-метил-3-цефем-4-карбоксилна киселина 11,5 g се разтваря във вода 150 ml и ацетон 50 ml. pH се довежда до 9-9,1 с натриев хидроксид и се прибавя 10 ml трет.бутилазидформиат. Реакционната смес се разбърква 16 ч при стайна температура и се прибавя допълнително натриев хидроокис, за да се поддържа pH 9-9,1. Реакционната смес се екстрахира с етилацетат 100 ml и органичният слой се отстранява. Продуктът се утаява чрез понижаване на pH до 2,5 с разредена хлороводородна киселина. Утайката се събира чрез центрофугиране и се превръща в нейната дибензилетилендиаминова сол, която се крис тализира от етилацетат. Получва се

4,3 g от Дйбензилетилендиаминовата сол на 73-/О-5-трет.бутоксикарбониламино-5-карбоксивалерамидо/-7-метокси-З-метил-З-цефем-4-карбоксилна киселина с точка на топене 177~179°С (с разпадане) . УВ λ макс. 263 μπι, 238 Е, = 98,2, 81,1. Елементен анализ за C₃₆H₄₉N₅O₉S. Изчислено: С 59,42; Н 6,74; N 9,63; Намерено: С 60,02; Н 6,80; N 9,79.

Етап С. Дибензилетилендиаминова сол на 3-ΜετΗΠ-7-ΜετοκεΗ-7β-/2-ΤΗенилацетамид-З-цефем-4-карбоксилна киселина

7β-/D-5-τpeτ.бyτoκcиκapбoнилaмино-5-карбоксивалерамидо/-3-метил-7метокси-З-цефем-4-карбоксилна киселина се обработва с воден разтвор на разредена солна киселина 200 ml, 0,1 N, и етилацетат 100 ml, за да се екстрахира свободната киселина. Към разтвор от 1,33 g, 2,74 mmol от свободната киселина в метилен хлорид 10 ml се прибавя бис-триметилсилил трифлуорацетамид 2,2 ml и моно-триметилсилил трифлуорацетамид 0,5 ml. След това се прибавя 2-тиенилацетил хлорид 1,1 ml и реакционната смес се разбърква 18 ч под азотна атмосфера при 43°С. Разтворителят се отстранява под вакуум и остатъкът се разпределя между етилацетат и воден фосфатен буфер pH 7,5. Водният слой се подкислява с разредена солна киселина и утаеният продукт се екстрахира с етилацетат. Прибавянето на дибензетилендиамин води до кристализация на 250 mg от желания продукт под формата на сол в съотношение 2 еквивалента от продукта за 1 mol дибензетилендиамин. Прекристализация на солта из етанол дава по същество чист продукт с точка на топене 153~155°С (с разпадане) с предварително потъмняване.

Елементен анализ за C₄₆H₅₂S₄N₆O₁₀.

134

Изчислено: С 56,54; Н 5,36; N 8,60; S 13,12; Намерено: С 55,76; Н 5,16; N 8,37; S 12,16.

Пример 177

7-/фенилацетил-2-тиенилацетил/ амино-З-ацетоксиметил-З-цефем-4карбоксилна киселина

Суспензия от натриев цефалотин

3,36 g в безводен, несъдържащ алкохол хлороформ 20 ml се силилира при прибавяне на триметилхлорсилан 2,2 ml. След разбъкване от 30 мин се прибавят моносилилтрифлуорацетамид 5,0 ml и фенилацетил хлорид 4,0 ml и след това сместа се нагрява до 45°С в продължение на 2 дни под хладник, снабден със сушилна тръба. Летливите вещества се изпаряват и се получава остатък, който се разтваря в 100 ml етилацетат и се промива 3 пъти с вода. Етилацетатният слой се суши над магнезиев сулфат, филтрира се и разтворът се изпарява под вакуум до остатък. Остатъкът се стрива с хлороформ, някои неразтворими вещества се отстраняват чрез филтриране и продуктът се утаява с хексан. Тази процедура се извършва още 2 пъти. Получава се 7/фенилацетил-2-тиенилацетил/ амино-З-ацетоксиметил-З-цефем-4-карбоксилна киселина в свободна от разтворителя форма при сушене чрез замразяване от разтвор в бензен. ИЧ /СНС1₃/ 1780 μ, 1720 μ. ЯМР: /CDC1₃/ отговаря на структурата; CH₂G == 0 /4,03ррт/, 2-тиенил -СН₂—С-4,3 ppm.

δ и Тънкослойна храматография: Едно главно петно cR_f = 0,69 /етилацетатпиридин-оцетна киселина - вода 62:21: 6:11/ на силикагел.

Пример 178

7-/ди-2-тиенилацетил/амино-3ацетоксиметил-З-цефем-4-карбоксилна киселина

Суспензия от натриев цефалотин

1,18 g в безводен, несъдържащ алко хол хлороформ 10 ml, се силилира чрез прибавяне на триметилхлорсилан 1,1 ml. След разбъркване 30 мин се прибавят моносилилтрифлуорацетамид

2,5 ml и 2-тиенилацетилхлорид 2,0 ml се прибавят към суспензията, която след това се нагрява до 45°С. Сместа стои при тази температура 2 дни и след това се изпарява под вакуум до остатък, който се разтваря в етилацетат 50 ml и се промива 3 пъти с вода. Етилацетатният слой се суши над магнезиев сулфат, филтрира се и филтратът се изпарява под вакуум, получава се остатък. Остатъкът се разтваря в хлороформ и се утаява с хексан 3 пъти, като всеки път се отстранява супернатантната течност. 7-/ди-2-тиенилацетил/амино-3-ацетоксиметилЗ-цефем-4-карбоксилна киселина се получава в свободна от разтворители форма при сушене чрез замразяване из разтвор в бензен.

ЯМР: /разтворител - дейтерохлороформ/ - отговаря на структурата;

δ = 4,25 /2-тиенил//-СН₂~С, 4Н/; Тънкослойна хроматография: едно главно петно cR_f = 0,67 /етилацетатпиридин-оцетна киселина62:21:6:11 / на силикагел.

Пример 179

7-/2-тиенил/амино-3-ацетоксиметил-З-цефем-4-карбоксилна киселина

7-/фенилацетил-2-тиенилацетамино-З-ацетоксиметил-З-цефем-4-карбоксилна киселина 250 mg се разтваря в тетрахидрофуран 10 ml и вода 10 ml. pH на разтвора се довежда до 9 и сместа се оставя да стои 1 ч. След това разтворът се екстрахира с етилацетат и екстрактите се промиват с разтвор на динатриев хидрогенфосфат. След сушене разтворителят се изпарява и остават смес от 7-/2-тиенилацетил/амино-З-ацетоксиметил-З-цефем-4-карбоксилна киселина и изход135 ния материал. Продуктът се разделя от изходни материал чрез хроматография, като дава по същество чиста 7/2-тиенилацетил/амино-З-ацетоксиметил-З-цефем-4-карбоксилна киселина. Съотношението на тези два продукта е 7:3.

Пример 180

По методиката, описана в пример 170, етап А, и чрез заместване на тиенилацетилхлорида, описан там, с еквимоларно количество ацилиращ агент се получава съответният диестер на 7диациламино-3-карбамоилоксиметил7-метокси/ или хидро-З-цефем-4-карбоксилна киселина, която след отстраняване на N-защитната група при спазване на методиката от пример 170, етап В, и последващо обработване по процедурата от етап С, дава желаната

7-ациламино-3-цефем-4-карбоксилна киселина.

Следващата схема и Таблица I илюстрират изходните материали, междинните съединения и новите крайни продукти, които могат да бъдат, получени по този нов метод. Трябва да се отбележи, че в следващата схема и таблица съединенията, имащи 7-хидросубституент вместо 7-метокси субституент, се подлагат на същата реакция, за да получат съединенията от Таблица I, които имат 7-хидросубституент вместо 7-метокси субституент.

ОСН₂С1₃ о

II с I

NH о

I II

НС ~(СН₂)₃ с

I μ ^ХОСН0₂ о

VI о

II с^ I ΝΗ I

НС -(СН₂)₃ C-N

I п ^ХОСН0₂ о

ОСН₂С1₃

о

II

CH₂OCNH₂

С-ОСН0₂

II о

IVb

136

Деблокиращ

---------->

агент

О

II

Деблокиращ

--------->

агент

Пв

О

II

CH₂OCNH₂

о

Id

R1
^2^-°СН2_	; 0-СН2СН2- ;
S-CHц	; СН3СН = СНСН-
С = 0
II
он
	0
	II

сн₂ = CHSCH - ; НОССН/СН₂/₃- ;

ТАБЛИЦА 1

ZACH’~ '0'	; но-£^-сн2-
C2H5SCH2-	; n-C4H,SCH2-
О-сн-	; θ-СН.СН-

nh₂

nh₂

137

ch₂nh₂ nhso₂ch₃

NH-C-NH.

II ²

NH

NH

II

NH-C-NH-

-OCH₂- ;

CNCH₂- ;

NH OCH, ¹¹ Г~\

NH-C-NHCH-f 2 ⁴ OCH₃

N z \\

N N

II II

-CH₃-C — N-CHПример 181

Бензхидрилов естер на 7-амино-7алил-цефалоспоранова киселина

Бензхидрилов естер на 7-амино-7бензил-цефалоспорановата киселина

Бензхидриловият естер на 7-/рнитробензилидинамино/-цефалоспорановата киселина взаимодейства с алилхлорид, по процедурата от пример 166, за да се получи бензхидрилов естер на 7-/р-нитробензилиденамино/-7-алил-цефалоспоранова киселина. След това той се регенерира до бензхидрилов естер на 7-амино-7алил-цефалоспоранова киселина, като се използва анилин хидрохлорид.

Бензхидрилов естер на 7-амино-7бензил-цефалоспоранова киселина се получава по същия начин, като се използва бензилхлорид. 40

Пример 182 7-амино-7-карбокси-цефалоспоранова киселина

Бензхидрилов естер на 7-амино-7дитиокарбокси-цефалоспоранова кисе- 45 лина

Разтвор от 0,5 g бензхидрилов естер на 7-/-р-нитробензилиденамино/цефалоспоранова киселина в 5 ml тетрахидрофуран се получава под азотна атмосфера. През разтвора се бар25 ботира въглероден диоксид - газ, докато изчезне оцветяването. Прибавя се 50 ml бензен и разтворът се промива с воден фосфатен буфер с рН2. Бензеновият разтвор се суши с магнези30 ев фосфат, филтрира се и се изпарява. Получава се продуктът бензхидрилов естер на 7-/р-бензилиденамино/-7-карбокси-цефалоспоранова киселина.

Като се използва серовъглерод-газ или сух лед /твърд въглероден диоксид/ в посочената по-горе реакция, се получават респективно съединенията 7-/р-нитробензилиденамино/-7-дитиокарбокси-цефалоспоранова киселина или 7-/р-нитробензилиденамино/-7карбокси-цефалоспоранат.

Аминната част се регенерира, като се използва анилинхидрохлорид, и се получават съединенията бензхидрилов естер на 7-амино-7-карбокси-дитиокарбокси-цефалоспорановата киселина.

138

Пример 183

Бензхидрилов естер на 7-амино-7нитро-цефалоспоранова киселина

Бензхидрилов естер на 7-/р-нитробе н зи л и д ена м и но / - цефал оспора нова киселина 571 mg се разтваря в 10 ml сух ацетонитрил, съдържащ 4 mg ацетонцианхидрин нитрат. Последният има формула:

СН₃

I

Ο₂Ν — О —С —CN

I сн₃

При силно разбъркване под азот, в течение на 5 ч, се прибавя разтвор на диизопропилетиламин в 12 ml ацетонитрил. Реакционната смес се разбърква една нощ и разтворителят се отстранява под вакуум. Остатъкът се разбърква в 50 ml бензен и се промива последователно с вода, 1 М воден фосфатен буферс pH 2, вода и бикарбонат. След сушене, филтриране и отстраняване на разтворителя остатъкът е сурово съединение, годно за по-нататъшна реакция без допълнително пречистване. То може да с пречисти, ако се желае, чрез хроматография върху силикагел, като се елуира с 25:1 хлороформ - етилацетат. Идентифицира се като бензхидрилов естер на 7-/р-нитробензилиденамино/-7-нитроцефалоспоранова киселина.

Съединенията бензхидрилов естер на 7-/р-нитробензилиденамино/-7нитрозо-цефалоспоранова киселина, бензхидрилов естер на 7-/р-нитробензилиденамино/-7-карбамоилцефалоспорановата киселина, бензхидрилов естер на 7-/р-нетробензилиденамино/7-карбетокси-цефалоспорановата киселина, бензхидрилов естер на 7-/рнитробензилиденамино/-7-сулфо-цефалоспоранова киселина, бензхидри лов естер на 7-/р-нитробензилиденамино-7-сулфамоил-цефалоспорановата киселина, 7-/р-нитробензилиденамино-7-метилсулфо-цефалоспоранова киселина - бензхидрилов естер или бензхидрилов естер на 7-/р-нитробензилиденамино/-7-фосфо-цефалоспорановата киселина могат да се получат, като се използват съответно реагентите нитрозилхлорид, карбамоилхлорид, етилхлороформиат, сулфамоилхлорид или фосфатен оксихлорид.

Посочените по-горе иминопроизводни могат да бъдат регенирирани до аминофункцията, като се използва или анилин хидрохлорид или 2, 4-динитрофенилхидразин, както е описано подолу. Получените продукти съответно са 7-амино-7-нитро цефалоспоранова киселина, 7-амино-7-нитрозоцефалоспоранова киселина, 7-амино-7карбамоилцефалоспоранова киселина, 7-амино-7-карбоетокси-цефалоспоранова киселина, 7-амино-7-сулфо цефалоспоранова киселина, 7-амино-7сул фа мои л цефал оспора нова кисел и на, 7-амино-7-метилсулфо-цефалоспоранова киселина и 7-амино-7-фосфо-цефалоспоранова киселина. Във всички случаи естерът, който се получава, е бензхидрилов естер.

Пример 184

Бензхидрилов естер на 7-аминоцефалоспоранат-Б-оксид

0,500 g бензхидрилов естер на 7аминоцефалоспоранова киселина се разтваря в 10 ml метиленхлорид, охладен до 0° С, и се-обработва с м-хлорпербензоена киселина 0,172 g в продължение на 1 ч, през това време реакционната смес се оставя да стигне до стайна температура.

Реакционната смес се разрежда с метиленхлорид и се промива с 5% NHCO₃ разтвор трикратно и след това с вода, суши се и се изпарява и се получава суровият продукт. Той се

139 разбърква с 10 ml етер 1 ч. Утайката се филтрира и се промива с етер, като се получава продуктът, посочен в заглавието.

По подобен начин други естери на 7-аминодецефалоспорановата киселина, описани тук, могат да бъдат превърнати в S-оксиди. Тези оксиди могат да бъдат използвани като междинни продукти в получаването на сулфоксидите, дадени с формула I по-горе. Алтернативно различните междинни и крайни продукти, описани тук, могат да бъдат превърнати в съответните S-оксиди, като се съблюдава методиката, описана по-горе. Различните

S-оксидни производни могат да се превърнат в съответните цефемови съединения съгласно метода от примера, който следва.

Пример 185

Бензхидрилов естер на 3-метоксиметил-7-метокси-7-/2-тиенилацетамидо/цефалоспоранова киселина, S-оксид, получен чрез окисление на съответния цефалоспоранат с м-хлорпербензоена киселина 1,0 g, се разтваря в 10 ml ацетонитрил и 10 ml диметилформамид. Еквивалент от калаен хлорид и половин еквивалент ацетилхлорид се прибавят при 0° С. Сместа се разбърква при 0° С 1 ч и след това при стайна температура 1 ч. Разтворителят се отстранява под вакуум и се прибавя вода. Сместа се екстрахира с етилацетат и екстрактът се промива с 0,1 NHCI, наситен натриев бикарбонат и вода. След сушене разтворителят се отстранява под вакуум, получава се бензхидрилов естер на 3метоксиметил-7-метокси-7-/2-тиенилацетамидо/-цефалоспоранова киселина.

Новите цефалоспорини с формула I са ценни антибиотици, активни срещу различни грам-положителни и грам-отрицателни бактерии. Въпреки че най-общо техният биологичен спектър е подобен на този на известните цефалоспорини, тези нови цефалоспорини притежават някои нови и неочаквани свойства. Те са активни срещу много микроорганизми, които са резистентни към известните цефалоспорини, като цефалоридин и цефалотин и са резистентни спрямо β-лактамазата, подуцирана от цефалоспоринрезистентни клинични изолати от патогени, като Е coli A. cloacal. Те са по-активни спрямо щампове от Proteus, като Р. mirsbilis и са активни срещу щампове от Proteus morganii, които са резистентни към несубституираните цефалоспорини. Т еса полезни за разделяне на микроорганизми от фармацевтично, медицинско и зъболекарско оборудване и като бактерициди при индустриално приложение, например бои на водна база и оборотни води при хартиени мелници за потискане на растежа на вредна флора.

7-метоксицефалоспоранати, получени съгласно метода от изобретението, са общо взето повече активни от 7-/О-5'-амино-5'-карбоксивалерамидо/-7-метоксицефалоспорините спрямо различни грамоотрицателни организми и притежават увеличена активност спрямо положителни организми. Например тези 7-метоксицефалоспорини са активни срещу грам-положителни патогени като Staphylococus aureus при минимална инхибираща концентрация /МИК/ от около 1,5 mcg/ ml, Streptococcus pyogenes при МИК от около 0,7 mcg/ml и Diplococcus pneumoniae при МИК от около 0,7 mcg/ml и спрямо грамотрицателни организми като Aerobacter aerogenes при МИК от около 3 mcg/ml Proteus vulgaris при МИК от 1,5 mcg/ml и Proteus morganii при около 6 mcg/ml. Активностите на специфичните продукти от предходните примери са следните: 3-карбамои140 локсиметил-7-метокси-7-фенилацетамидо-З-цефем-4-карбоксилна киселина, S. pyogenes МИК 1,56 mcg/ml и Р. vulgaris МИК 1,56 mcg/ml, 3-карбамоилоксиметил-7-метокси-7-/2-тиенилацетамидо-З-цефем-4-карбоксилна киселина, S. pyogenes МИК 0,78 mcg/ ml и Р. morganii МИК 12,5 mcg/ml; 3карбамоилоксиметил-7-метокси-7-/2фурилацетамидо/-3-цефем-4-карбоксилна киселина, S. aureus МИК 6,25 mcg/ml и Р. vulgaris МИК 1,56 mcg/ml; 3-карбамоилоксиметил-7-метокси-7тиофеноксиацетамидо-З-цефем-4-карбоксилна киселина, S. pyogenes МИК 0,78 mcg/ml и D. pneumoniae МИК 0,78 mcg/ml; З-ацетоксиметил-7-метокси-7-/2-тиенилацетамидо/-3-цефем-карбоксилна киселина, S. pyogenes МИК 1,56 mcg/ml и Р. vulgaris МИК 0,78 mcg/ml и 3-пиридинметил7-метокси-7-/2-тиенилацетамидо/-3цефем-4-карбоксилна киселина Serratia МИК 25 mcg/ml и S. areus МИК 156 mcg/ml.

Продуктите, получени съгласно изобретението, могат да бъдат използвани сами или в комбинация като активна съставка за цялото разнообразие от фармацевтични препарати. Тези антибиотици и техните съответни соли могат да бъдат използвани в капсулни форми или таблети, прахове или течни разтвори или като суспензии и еликсири. Те могат да се приемат орално, интравенозно или мускулно. Подходящите носители, които могат да се използват при съставите, включват наприемр манитол, захароза, глюкоза или стерилни течности като вода, физиологичен разтвор, гликоли и петролни масла, масла от животински, растителен или синтетичен произход, например фъстъчено масло, минерално масло или сусамово масло. Също в добавка към носителя даден състав може да включва други съставки ка то стабилизатори, свързващи вещества, антиоксиданти, консерванти, смазващи агенти, суспендиращи агенти, повлияващи вискозитета вещества или ароматизиращи вещества и други подобни. В допълнение те могат също да бъдат включвани в състави с други активни съставки, за да се осигури поширок спектър на антибиотична активност.

Дозата, която трябва да се приеме, зависи в широк обхват от условията, при които се третира субектът, и теглото на приемника, като парентералният път се предпочита при генерализирани инфекции, а оралният път - за интестинални инфекции. Дневната доза се състои от около 15 до около 600 mg активна съставка за kg телесно тегло на субекта при един или повече приеми дневно. Предпочитаната дневна доза е в областта от около 80 до 120 mg активна съставка за kg телесно тегло. Предпочитаната дневна доза за съединението натрива сол на 3-карбамоилоксиметил-7-метокси-7-/2-тиенилацетамидо/децефалоспоранова киселина е в порядъка от около 80 до 120 mg активна съставка за kg телесно тегло.

Дадени състави могат да бъдат приемани в няколко форми на единичини дози, например в твърди или течни орални дозирани форми. Съставите за единичната доза, течни или твърди, най-общо съдържат от около 15 mg до около 1500 mg спрямо теглото активна съставка на база общото тотално тегло на състава. Предпочита се да се използва дозирано количество от около 250 mg до 1000 mg. При парентерално приложение единичната доза е обикновено чистото съединение в леко подкислен стерилен разтвор или под формата на разтворим прах, предназначен за разтвор. Типични готови форми от специфичните продукти са описани по-дол у.

141

Дозирана единична форма се състои в смесване на 120 mg 3-карбамоилоксиметил-7-метокси-7-/О-а-амино-фенилацетамидо/децефалоспоранова киселина като натриева сол с 20 mg лактоза и 5 mg магнезиев стеарат и поставяне на 145 mg смес в желатинова капсула № 3. По подобен начин, като се използва повече активна съставка и по-малко лактоза, могат да се пълнят други дозирани форми в желатинови капсули № 3. Като се смесват заедно повече от 145 mg от ингредиентите, могат също да се приготвят по-големи капсули и пресовани таблети и хапчета. Следващите примери илюстрират изобретението.

Таблета, съдържаща 125 mg 7-метокси-7-/О-а-карбокси-фенилацетамидо/-цефалоспоранова киселина

За една таблета 7-метокси-7-/0-а-аминофенилацетамид/-цефалоспоранова киселина 125 mg царевично нишесте /фармакопея на САЩ/ 6mg дикалциев фосфат 192mg лактоза /фармакопея на САЩ/ 190mg

Активната съставка се смила с дикалциевия фосфат, лактозата и около половината от цалевичното нишесте. След това сместа се гранулира с 15% паста от царевично нишесте 6 mg и се пресява грубо. Суши се при 45° С и отново се пресява през сито № 16. Прибавя се остатъкът от нишестето и магнезиевия стеарат и сместа се пресова на таблети с приблизително 1,27 cm в диаметър, всяка по 800 mg.

Парентерален разтвор, съдържащ 500 mg З-карбамоил-оксиметил-7-метокси-7-/2-тиенилацетамидо/децефалоспоранова киселина

Ампула Натриева сол на 3-карбамоилоксиметил-7-метокси-7-/2-тиенилацетамидо/децефалоспоранова киселина 500 mg

Разредител стерилна вода за инжекции 2 сс

Чрез субституиране на еквиваленто количество 7-метокси-7-/а-карбоксифенилацетамидо/цефалоспоранова киселина с 500 mg натриева сол на 3карбамоилоксиметил-7-метокси-7-/2тиенилацетамидо/децефалоспоранова киселина, разгледано в предходния пример, се получава също форма, подходяща за парентерално приложение.

Очен разтвор, съдържащ 100 mg натриева сол на 3-карбамоилоксиметил-7-метокси-7-/2-тиенилацетамидо/децефалоспоранова киселина натриева сол на 3-карбамоилокси-7-метокси-7-/2-тиенилацетамидо/децефалоспоранова киселина 100 mg хидроксипропилметилцелулоза 5 mg стерилна вода до 1 ml

Разтвор за уши, съдържащ 100 mg. натриева сол на 3-карбамоилоксиметил/-7-метокси-7-/2-тиенилацетамидо/децефалоспоранова киселина Натриев 3-карбамоилокси -7-метокси-7-/2-тиенилацетамидо/децефалоспоранова киселина 100 mg бензалкониев хлорид 0,1 mg стерилна вода до 1 ml

Унгвент за локално приложение, съдържащ 100 mg натриева сол на 3карбамоилоксиметил-7-метокси-7-/2тиенилацетамидо/децефалоспоранова киселина натриева сол на 3-карбамоилоксиметил-7-метокси-7/ 2-тиенилацетамидо/децефалоспоранова киселина 100 mg пориетиленгликол 4000 фармакопея на САЩ 400 mg полиетиленгликол 400 фармакопея на САЩ 1,0 g

142

Активните съставки от посочените по-горе форми могат да бъдат прилагани самостоятелно или в комбинация с други биологично активни съставки, например с други антибактериални агенти като ленкомицин, пеницилин, стрептомицин, новобиоцин, гентамицин, неомицин, колистин и канамицин, или с други терапевтични агенти като пробенацид.

Новите цефалоспорини съгласно изобретението могат да се използват под формата на свободни киселини, като соли на алкален метал, алкалоземен метал или амониева сол, например натриева, калиева, калциева, триетиламониева, прокаин и подобни, като естери, специално лабилни естери, като ацетоксиметил или пивалоилокси и подобни, или като амиди.

7-/П-5'-амино-5'-карбоксивалерамид/-3-карбамоилоксиметил-7-метокси-Зцефем-4-карбоксилна киселина и производните на същата, притежаващи различни субституенти на 3-то място с обща формула -СН₂А, както е дефинирано по-горе, са описани и за тях се претендира в следните патенти на САЩ на Edward О. Stapby и Justo М. Mata:

Cep. № 19496 per. март 13, 1970 Cep. № 51319 per. юни 30, 1970 Cep. № 96594 per. декември 9, 1970 и Cep. №115,779 per. февруари 16, 1971

Тези продукти не влизат в обхвата на настоящото изобретение.

Claims (4)

1. ПАТЕНТНИ ПРЕТЕНЦИИ

   1. Антибактериален състав, характеризиращ се с това, че съдържа антибактериално количество от З-А-7метокси-7-ациламидо-3-цефем-4-карбоксилна киселина, където А е метил, хидроксиетил, хлорметил, бромметил или флуорметил, меркаптометил, метоксиметил, н-пропоксиметил, метилтиометил, ацетоксиметил, пропио нилоксиметил, бензоилоксиметил, /рхлорбензоил/оксиметил, /р-метилбензоил/оксиметил, пивалоилоксиметил, /1-адамантил/карбоксиметил, бу5 таноилоксиметил, карбамоилоксиметил, /1Ч-метилкарбамоил/-оксиметил, /N-етилкарбамоил/оксиметил, /N-/2хлоретил/карбамоил/оксиметил, /Nфенилкарбамоил/оксиметил, N-р-сул10 фофенилкарбамоил/оксиметил, р-карбоксиметилфенилкарбамоилоксиметил, метоксикарбонилоксиметил, изобутаноилоксиметил, циклобутилкарбонилоксиметил, карбамоилтиометил, 15 /етокситиокарбонил/тиометил, /нпропокситиокарбонил/тиометил, /циклопентанокситиокарбонил/тиометил, N, N-диетилтиокарбамоилтиометил, N-метилпиперазин-1 -тиокарбонилтио20 метил/, N, Ц-диметилпиперазин-1тиокарбонилтиометил, 2-фуроилтиометил, изотиоуронметил, /5-метил1,2, 4-тиадиазол-2-ил/-тиометил, ртолилсулфонилтиометил мезилоксиме25 тил, 1-метил-1, 2, 3, 4-тетразолил-5тиометил, тозилоксиметил, сулфамоилоксиметил, 1-нафтоилоксиметил, 2фурилацетоксиметил, цинамоилоксиметил, р-хидроксицинамоилоксиметил, 30 р-сулфоцинамоилоксиметил и 1R:2S епокси проп и л-фосфон ил оксиметил или пиридинметил и ациламида е с формула ³⁵ н и

   -N -С /СН₂/п ZR в която η е 0-4, Ζ е кислород или сяра и R е бензил, р-хидроксибензил, 440 амино- 4-карбоксибутил, метил, цианметил, 2-пентенил, н-амил, н-хептил, етил, 3- или 4-нитробензил, фенетил, β,β-дифенилетил, метилдифенилметил, трифенилметил, 2-метоксифенил, 2, 645 диметоксифенил, 2, 4, 6-триметоксифенил, 3,5-диметил-4-изоксазолил, 3бутил-5-метил-4-изоксазолил, 5-ме143 тил-З-фенил-4-изоксазолил, 3-/2хлорфенил/-5-метил-4-изоксазолил,

   3- /2, 6-дихлорфенил/-5-метил-4изоксазолил, D-4 -амино-4-карбоксибетил, Д-4-М-бензоиламино-4-карбоксин-бутил, р-аминобензил, о-аминобензил, м-аминобензил, /3-пиридил/-метил, 2-етокси-1-нафтил, 3-карбокси2-хиноксалинил, 3-/2, 6-дихлорфенил-5-/2-фурил/-4-изоксазолил, 3- 1 фенил-4-изоксазолил, 5-метил-3-/4гуанидинофенил/-4-изоксазолил, 4гуанидинметилфенил, 4-гуанидинметилбензил, 4-гуанидинбензил, 4-гуанидинфенил, 2, 6-диметокси-4-гуани- 1 динфенил, о-сулфобензил, р-карбоксиметилбензил, р-карбамоилметилбензил, м-флуорбензил, м-бромбензил, рхлорбензил, р-метоксибензил, 1-нафтилметил, 3-изотиазолилметил, 4-изо- 2 тиазолилметил, 5-изотиазолилметил,

   4- пиридилметил, 5-изоксазолилметил,

   4-метокси-5-изоксазолилметил, 4-метил-5-изоксазолилметил, 1 -имидазолилметил, 2-бензофуранилметил, 2- 2 индолилметил, 2-фенилвинил, 2-фенилетинил, 2-/5-нитрофуранил/винил, фенил, о-метоксифенил, о-хлорфенил, о-фенилфенил, р-аминометилбензил, 1-/5-циантриазолил/метил/, 3 дифлуорметил, дихлорметил, дибромметил, 1 -/3-метилимидазолил/метил,
2. 2- или
3. 3-/5-карбоксиметилтиенил/метил, 2- или 3-/4-карбамоилтиенил/метил, 2- или 3-/5-метилтиенил/метил, 2- или 3-/5-метокситиенил/метил, 2или 3-/4-хлортиенил/метил, 2- или 3/сулфотиенил/метил, 2- или 3-/5-карбокситиенил/-метил, 3-/1, 2, 5-тиадиазолил/метил, 3-/4-метокси-1, 2, 5тиадиазолил/, метил, 2-фурилметил, 2-/5-нитрофурил/метил, 3-фурилметил, 2-тиенилметил, 3-тиенилметил и тетразолилметил; и техните фармацевтично приемливи соли, или защитаващи карбоксилната киселина произ5 водни на същите, където производната група е метил, трет.-бутил, трихлоретил, алил, пропаргил, бензил, дифенилметил, о-нитробензил, 3,5 динитробензил, р-метоксибензил, аце0 токсиметил, пивалоилоксиметил, фенацил, трихлоретоксикарбонил триметилсилил или трибутил-калай, във фармацевтично допустими носители.

   2. Състав съгласно претенция 1, 5 характеризиращ се с това, че цефем-
4. 4-карбоксилната киселина е 3-карбамоилоксиметил-7-метокси-7-/2-тиенилацетамидо/-3-цефем-4-карбоксилна киселина или соли на същата.

   0 3. Състав съгласно претенция 2, характеризиращ се с това, че солта е натриева сол.