BG4520U1 - Плосък ключ - Google Patents

Abstract

Техническото решение се отнася до плосък ключ (10) с тяло с гръб (30), две странични стени и долен ръб с кодови врязвания (22), разположен срещуположно на гърба. Долният ръб има опорни повърхности (29) с точка на взаимно проникване (33) в равнина, перпендикулярна на средната равнина (32) на тялото (30), като поне в едната странична страна е оформен поне един направляващ жлеб (12), минаващ по протежение на тялото (30) и имащ горна и долна страна. Напречният профил на тялото (30) е с надлъжна ос. Плоският ключ е предназначен за използване в цилиндрични патрони на брави. По-конкретно, техническото решение е насочено към подобрено насочване на ключа в елемента за поставяне и закрепване на ключове при машинна обработка най-вече на горната му част, към повишаване на устойчивостта срещу отваряне с неправилен ключ, повишаване на устойчивостта срещу манипулиране на патрона на ключалката чрез т. нар. напипване, както и осигуряване на достатъчна здравина на самия ключ.

Description

Област на техниката

Техническото решение се отнася до плосък ключ с тяло с гръб, две странични стени и долен ръб, разположен срещу гърба, с кодови прорези, имащи опорни повърхности в равнина, перпендикулярна на средната равнина на тялото, като поне в едната странична страна е оформен поне един направляващ жлеб, минаващ по протежение на тялото и имащ горна и долна страна, като напречният профил на тялото е с надлъжна ос. Този плосък ключ е предназначен за използване в цилиндрични патрони на брави. По-конкретно, техническото решение е насочено към подобрено насочване на ключа в елемента за поставяне и закрепване на ключове при машинна обработка най-вече на горната му част, към повишаване на устойчивостта срещу отваряне с неправилен ключ, повишаване на устойчивостта срещу т. нар. напипване патрона на ключалката и осигуряване на достатъчна здравина на самия ключ.

Предшестващо състояние на техниката

В момента има две продуктивни технологии за производство на профили върху ключове. При първата, заготовката на ключа се вкарва плоско в машината, фрезата обработва първия страничен профил, който е в горната част на ключа, а след това вторият нож обработва втория страничен профил, който е в долната част на ключа. След това ключът се завърта на 90° и се вкарва в елемента за поставяне и закрепване и се води от направляващия жлеб, създаден в напречния профил на ключа. След това ключът се притяга в елемента за поставяне и закрепване с горната опора и горната част на ключа се фрезова.

При втората технология заготовката на ключа се поставя в машина, която фрезова само горната част на ключа. След това ключът се премества на втора машина и се фрезова първият страничен профил, който е в горната част на ключа, а след това втора фреза обработва втория страничен профил, който е в долната част на ключа. Заготовката на ключа и при двете технологии е само пресована форма на ключ от ламарина. От икономическа гледна точка първата технология е по-ефективна от втората.

В рамките на съществуващото състояние на техническата страна плоският ключ включва част, която се пъха в цилиндричния патрон на ключалката. Тази част може да има различна форма или напречно сечение. Този напречен профил също в някои случаи съдържа жлебове с различни форми за осигуряване на насочването на ключа в машината при изработване на горната част на ключа.

При техническо решение с по-остър върхов ъгъл на направляващия жлеб или на направляващите жлебове, при което горната страна на жлеба в рамките на напречния профил на плоския ключ е успоредна на хоризонталната равнина или сключва с нея само минимален ъгъл максимум до пет градуса, това решение създава така наречения клиновиден ефект, при който ключът не достига до края на елемента за поставяне и закрепване и тогава целият връх на ключа остава необработен. По тази причина направляващите жлебове се правят по-широки, но това увеличава луфта между фиксатора на ключа и направляващия жлеб и влошава успоредността на горната част на ключа спрямо страничния профил. Това причинява по -голям луфт при фиксирането на обработвания ключ във фиксатора преди обработването и последващото обработване е неточно.

Това води до неизбежно увеличаване на луфта между страничния профил на ключа и профила на частта от цилиндричния патрон на ключалката, в която се вкарва ключът. Така отворът за ключа в патрона на ключалката се разширява и по този начин намалява устойчивостта при отваряне с грешен ключ, както и устойчивостта срещу така нареченото напипване на патрона на ключалката. Напипването на патрона става ръчно, като с метален инструмент под формата на тънка тясна лента, завършваща с кука, се манипулира така, че долните страни на преградките на ключалката да се подравнят в една равнина, което като резултат позволява ключът да се завърти и ключалката да се отвори от лице, което не разполага с оригиналния ключ. Колкото по-голям е отворът в цилиндричната част на патрона, толкова по-дебел метален инструмент може да се използва и толкова по-лесно е да се манипулира с нея.

Техническа същност на полезния модел

Техническото решение премахва в значителна степен описаните недостатъци на предшестващото състояние на техниката и същността му се състои в това, че при плосък ключ от споменатия във въведението тип горната и долната страна сключват помежду си върхов ъгъл на водещия жлеб в диапазона от 12° до 160° и поне една от опорните повърхности на кодовите прорези, влизащи в направляващите жлебове, достига поне до надлъжната ос на напречния профил на тялото.

В предпочитаните изпълнения има най-малко два направляващи жлеба и те са изместени един спрямо друг по посока на надлъжната ос.

В други алтернативни изпълнения направляващи жлебове са оформени само в едната странична страна.

Може да е изгодно направляващият жлеб да има горен ъгъл, който горната му страна сключва с хоризонталната равнина, перпендикулярна на централната равнина на тялото, различен от долния ъгъл, който долната му страна сключва с хоризонталната равнина, перпендикулярна на централната равнина на тялото.

В предпочитаните изпълнения горната страна и долната страна на поне един от направляващите жлебове са свързани с дъно.

В алтернативните изпълнения преходите между дъното и горната страна и/или долната страна на поне някой от направляващите жлебове имат заобляне с минимален радиус 0,1 mm.

В различните алтернативни изпълнения дъното е образувано от равна, пречупена или извита повърхност, или от комбинация от тях.

В предпочитаните изпълнения на представяното техническо решение горната страна и/или долната страна на поне един от направляващите жлебове при прехода със страничната стена са направени с елемент за снемане на натоварването, който стига максимум до половината от дължината на съответната страна.

В някои предпочитани изпълнения между отделните направляващи жлебове има различни горни ъгли и долни ъгли, които техните горни, съответно долни страни сключват с хоризонтална равнина, перпендикулярна на централната равнина на тялото.

В други предпочитани изпълнения на предлаганото техническо решение поне два направляващи жлеба имат еднаква форма.

Характеристиките на представяното техническо решение достигат самостоятелно или в различни комбинации следните технически преимущества.

Постига се по-голяма здравина на ключа и удължаване на живота на инструмента, който обработва ключа от заготовката.

Постига се подобрен контакт между преградките и ключа, с последващо удължаване на живота на ключа и ключалката и с ограничаване на възможните блокирания на ключалката при неправилно попадане на преградка върху ключа.

Елиминира се така нареченият клиновиден ефект, при който ключът поради високото триене не достига до края на елемента за поставяне и закрепване, т. е. не е в правилната позиция за последваща обработка, и тогава не се обработва цялата горна част на ключа. Благодарение на това полезния модел осигурява и улеснява обработката на цялата горна част на ключа.

Дава се възможност да се намали ширината на направляващия жлеб и по този начин да се намали луфтът между фиксатора на ключа и направляващия жлеб, с което се подобрява успоредността между горната част или гребена на ключа и страничния профил.

Увеличаването на върховия ъгъл на направляващия жлеб осигурява намаляване на луфта между фиксатора и ключа, като по този начин позволява по-точна направа на горната част на ключа спрямо страничната му част. Осигурява се прецизността на тяхната успоредност спрямо хоризонталната равнина, като по този начин повишава устойчивостта срещу отваряне с неправилен ключ и срещу напипване и изтръгване на патрона на ключалката.

С използване на по-голям брой направляващи жлебове с еднаква форма при серийно производство на големи количества се постига икономия при проектирането и производството на приспособленията за производство на ключове, особено на елемента за поставяне и закрепване на ключа за обработка.

Пояснение на приложените фигури

Примерно изпълнение на техническото решение е показано на приложените чертежи, където фигура 1 показва плосък ключ съгласно техническото решение в аксонометрична проекция, снабден с направляващи жлебове и кодови прорези; Фигура 2 показва схематично заготовка на плосък ключ, поставен в съответния елемент за поставяне и закрепване за обработка; Фигура 3 показва напречен профил на тялото на плосък ключ с първия направляващ жлеб отдясно; Фигура 4 показва напречен профил на тялото на плосък ключ с първия направляващ жлеб отляво; Фигура 5 показва напречния профил на тялото на плосък ключ с начупена преходна повърхност върху първия направляващ жлеб; Фигура 6 показва схематичен изглед на ключ с обозначена хоризонтална равнина; Фигура 7 показва напречния профил на тялото на плосък ключ с два направляващи жлеба от едната страна на напречния профил на ключа; Фигура 8 показва напречния профил на тялото на плосък ключ, където първият направляващ жлеб е снабден с елемент за отвеждане на натоварването; Фигура 9 показва хоризонталното разположение на кодовите прорези и вертикалното положение на направляващите жлебове върху напречния профил на тялото на ключа и Фигура 10 показва в детайли взаимопроникването на направляващите жлебове и кодовите прорези върху ключа.

Примери за изпълнение на полезния модел

По-долу са описани някои примерни изпълнения на представеното техническо решение с препратки към фигури 1 до 10 от приложените чертежи. Същевременно са обяснени по-подробно някои характеристики на решението и техните функции.

На фигурите от чертежите е онагледено в различни проекции представяното техническо решение, което по същество е плоският ключ 10 с тяло 30, с гръб 1, с две странични стени 11 и с долен ръб, противоположен на гърба, с кодови прорези 22, с опорни повърхности 29 в равнина, перпендикулярна на централната равнина 32, тяло 30, като в поне една странична стена 11 е изработен поне един направляващ жлеб 12, 13, минаващ по протежение на стеблото 30 и имащ горна страна 2, 4 и долна страна 3, 5, и където напречният профил на тялото 30 има надлъжна ос 14. В основното изпълнение, горната страна 2, 4 и долната страна 3, 5 образуват помежду си върхов ъгъл 6, 8 на направляващия жлеб 12, 13 в диапазона от 12° до 160° и поне една от опорните повърхности 29 на кодовите прорези 22, влизащи в направляващите жлебове 12, 13, достига поне до надлъжната ос 14 на напречния профил на тялото 30. Това ще бъде разгледано детайлно по-долу.

Техническото решение се фокусира главно върху решаването на проблема с правилното и просто производство на плоския ключ 10, ограничаване или намаляване на възможността за отваряне с неправилен ключ, повишаване на устойчивостта срещу т.нар. напипване на ключалката и също така увеличаване на експлоатационния живот на ключа.

Тези технически резултати се постигат най-вече чрез оптималната изработка и разполагане на направляващите жлебове 12, 13 върху напречния профил на тялото 30 на плоския ключ 10 спрямо кодовите прорези 22 върху ключа 10.

Тези технически резултати могат да бъдат постигнати в значителна степен и чрез направа само на един направляващ жлеб 12 според техническото решение върху тялото 30 на напречния профил на ключа 10, но за оптимално решение според техническото решение се приема решението с повече от един направляващ жлеб. Точно такова решение, което съдържа първи направляващ жлеб 12 и втори направляващ жлеб 13, е приоритетно описано тук в рамките на конкретното изпълнение на техническото решение. Това обаче същевременно означава, че техническото решение с един направляващ жлеб или решение с повече от два направляващи жлеба също попадат в обхвата на защитата на настоящото техническо решение.

С оглед на оптималното функциониране на първия направляващ жлеб 12 и на втория направляващ жлеб 13 и двата направляващи жлеба трябва да имат клиновидна форма. Горната страна 2 на първия направляващ жлеб 12 и горната страна 4 на втория направляващ жлеб 13, както и долната страна 3 на първия направляващ жлеб 12 и долната страна 5 на втория направляващ жлеб 13, които създават този клин, трябва да образуват върхов ъгъл 6, съответно 8, с размер от 12° до 160°.

Първият и вторият направляващи жлебове 12, 13 са изработени от противоположните страни 11 на напречния профил на ключа 10 и са изместени един спрямо друг в посоката на надлъжната ос 14 на напречния профил на ключа 10 така, че между тях се образува минимално пространство на тялото на ключа в диапазона, който съответства на осигуряването на здравината на ключа при използването му. В рамките на техническото решение направляващите жлебове 12, 13 могат да бъдат изработени, гледано от надлъжната ос 14 на профила на ключа 10, на противоположните странични стени 11 на профила на ключа, като направляващите жлебове могат да бъдат еднакви или различни, но винаги трябва да отговарят на параметрите за направляващи жлебове съгласно това техническо решение. Техническото решение включва и решение на базата на няколко направляващи жлеба 12, 13, изработени един под друг, т. е. на едната странична стена 11 на напречния профил на ключа 10, както е показано на фигура 7.

В същото време е важно както всяка горна страна 2, 4, така и всяка долна страна 3, 5 на всеки направляващ жлеб 12, 13 да образуват върхов ъгъл 6, 8 в диапазона от 12° до 160°, като върховият ъгъл 6 на първия направляващ жлеб 12 не е задължително да бъде идентичен с върховия ъгъл 8 на втория направляващ жлеб 13.

В същото време, горният ъгъл 7 между горната страна 2 на първия направляващ жлеб 12 или горната страна 4 на втория водещ жлеб 13 и хоризонталната равнина 15 не е задължително да бъде еднакъв. Също така, долният ъгъл 9 между долната страна 3 на първия направляващ жлеб 12 или долната страна 5 на втория направляващ жлеб 13 и хоризонталната равнина 15 не е задължително да бъде еднакъв. Горният ъгъл 7 и долният ъгъл 9 може да имат нулева стойност, което обаче не означава, че върховият ъгъл 6 на първия направляващ жлеб 12 или върховият ъгъл 8 на втория направляващ жлеб 13 биха могли да имат стойност, различна от посочения диапазон от 12 до 160 градуса.

При по-малък върхов ъгъл 6, 8, може ключът 10 да не влиза в правилната позиция в елемента за поставяне и закрепване 19 на машината поради голямо триене между първия направляващ жлеб 12 или втория водещ жлеб 13 и затягащата част на машината за производство на страничната стена 11 на профила на ключа 10 и горния гребен 1 на ключа 10. Тогава ключът 10 няма да бъде обработен по цялата необходима дължина.

Първият направляващ жлеб 12 и вторият направляващ жлеб 13 осигуряват точното прилягане на гърба 1 на ключа 10 към страничната стена 11 на напречния профил на ключа 10. Както първият направляващ жлеб 12, така и вторият направляващ жлеб 13 имат клиновидна форма, а техните горни страни 2, 4 и долните им страни 3, 5 преминават от клинообразната форма в дъно 17 на първия направляващ жлеб 12 и дъно 18 на втория направляващ жлеб 13. Дъното 17 на първия направляващ жлеб 12 или дъното 18 на втория направляващ жлеб 13 може да представлява както равна, така и нагъната или извита повърхност. Дъното 17 на първия направляващ жлеб 12 и/или дъното 18 на втория направляващ жлеб 13 могат да бъдат свързани с горните страни 2, 4 и/или с долните страни 3, 5 чрез една или няколко преходни повърхности 20. Преходните повърхности 20 могат да имат равна, нагъната или извита форма, или формите на преходната повърхност могат да представляват комбинация от равни и нагънати или извити секции.

Алтернативно изпълнение на свързването на горната страна 2, 4 и долната страна 3, 5 в дъното 17 на първия направляващ жлеб 12 и дъното 18 на втория направляващ жлеб 13 може да бъде подходящо осъществено с използване на заобляне 24 с минимален радиус от 0,1 mm.

Като част от техническото решение е възможно дъното 17 на първия направляващ жлеб 12 и/или дъното 18 на втория направляващ жлеб 13 напълно да изчезнат в случай на пряко свързване на съответната горна страна 2, 4 със съответната долна страна 3, 5.

Направляващите жлебове 12, 13 могат да бъдат направени или върху едната странична страна 11 на напречния профил на ключа 10, или на двете странични страни 11 на напречния профил на ключа 10, като е добре формата на направляващите жлебове да е еднаква. В този случай се получава голяма икономия от инструментите, необходими за изработването на страничните профили в патрона на ключалката. Инструментите за производство на тези странични профили са еднакви. Еднакви са и измервателните уреди за този страничен профил.

Предпочита се да се изработят по-голям брой еднакви направляващи жлебове върху страничните страни 11 на напречния профил на ключа 10 заради намаляване на броя на елементите за поставяне и закрепване 19 на ключа 10. В действителност, ако страничните страни 11 на напречните профили на ключовете 10 имат поне един еднакъв направляващ жлеб, що се отнася до разположението и формата, тогава за такива напречни профили на ключовете 10 може при изработката на ключа 10 да се използва един и същ елемент за поставяне и закрепване 19. Предимството е намаляването на времето, необходимо за пренастройка на машината за друг страничен профил, тъй като не е необходимо да се сменя елементът за поставяне и закрепване 19.

Страните 2, 3, 4, 5, самостоятелно или в различни комбинации от поне един направляващ жлеб 12, 13, могат да бъдат снабдени с детайл за отнемане на натоварването 21, който достига максимум до половината от дължината на съответната страна 2, 3, 4, 5. Детайлът 21 за отнемане на натоварването може да бъде изработен като скосяване, заобляне или изрязване, което премахва острия връх на ръба и улеснява насочването му към приспособленията за поставяне и фиксиране на ключа преди обработката.

Ако направляващите жлебове 12, 13 са изработени в долната част на напречния профил на ключа 10, т. е. частта, обърната обратно на гърба 1 на ключа 10, тези направляващи жлебове 12, 13 имат и друга функция, а именно защитна.

Върху страните 11 на напречния профил на ключа 10, освен водещите канали 12, 13, могат да се направят и други защитни жлебове 16, които повишават сигурността срещу отваряне с неоригинален ключ. Такива защитни жлебове 16 могат да бъдат и по-голям брой. Тези защитни жлебове 16, включително тяхната форма, обаче не са предмет на това техническо решение. Предпазните жлебове 16 са други елементи върху ключа, които не съответстват на формите, разположението и размерите на направляващите жлебове 12, 13, както бяха точно дефинирани по-горе. Например, горният ъгъл 7 и долният ъгъл 9 на такъв защитен жлеб 16 са извън диапазона от 12° до 160°.

Върху ключовете, т. е. от долната страна на тялото 30, обикновено има пет до шест кодови прорези 22, които имат в най-дълбоката си част в посока към гърба 1 на ключа 10 опорна повърхност 29 за преградките 25 на патрона на ключалката. Хоризонталното разположение 27 на кодовите прорези 22 обикновено се определя, като разстоянието на оста 23 на кодовите прорези 22 от ограничителя 31 на ключа 10. Ограничителят 31 на ключа е мястото върху ключа 10, на което ключът се опира, когато е пъхнат докрай в ключалката. Вертикалното разположение 28 на кодовия прорез 22 обикновено се определя като разстоянието между най-дълбоката опорна повърхност 29 на кодовия прорез 22 от гърба 1 на ключа 10. Броят на вертикалните позиции 28 на кодовите прорези 22 и техните опорни повърхности 29 върху ключ 10 обикновено е между десет и двадесет. Опорните повърхности 29 на кодовите прорези 22 са успоредни на гърба 1 на ключа 10. От съображения за здравина, за ключа 10 е дефинирано минимално разстояние на опорната повърхност 29 на кодовия прорез 22 от гърба 1 на ключа 10, така че ключът 10 да отговаря на изискванията на клиентите и на техническите стандарти.

Ако направляващите жлебове 12, 13 са изработени в долната част на напречния профил на тялото 30 на ключа 10, т. е. в частта, обърната обратно на гърба 1 на ключа 10, може да се получи взаимно проникване 33 на опорната повърхност 29 на кодовия прорез 22 с направляващия жлеб. Това взаимно проникване 33 образува права линия, успоредна на страничната страна 11 на напречния профил на ключа 10. В такъв случай направляващите жлебове 12, 13 и кодовите жлебове 22 трябва да отговарят на следните взаимни условия, за да осигурят добро функциониране.

Точката на взаимното проникване 33 може да се намира в зоната между страничната страна 11 на напречния профил на ключа 10, от страната на водещия жлеб и централната равнина 32 на тялото 30 на ключа 10, която минава през надлъжната ос 14 на напречния профил на тялото 30 на ключа 10, и е успоредна на страничната страна 11 на напречния профил на ключа 10. Тялото 30 на ключа 10 е цялата част на ключа 10, която влиза в патрона на ключалката, до ограничителя 31 върху ключа 10.

Това ограничение увеличава здравината на ключа и в същото време осигурява достатъчен контакт между преградката 25 и ключа 10, което води до увеличаване на експлоатационния живот както на ключа, така и на ключалката. При по-малък контакт между преградките 25 и ключа 10 се увеличава възможността за блокиране на ключалката. Това се получава, защото преградката 25 не попада на правилното място върху ключа 10 поради луфт между преградката 25 и отвора за преградката и се придвижва по-дълбоко в ключа, а с това щифтът 26 се вкарва в барабанчето 34 и блокира въртенето на барабанчето 34 и по този начин и на самия ключ. Заради по-плиткия направляващ жлеб в областта на кодовия прорез 22 ключът 10 също има по-голямо напречно сечение и следователно по-голяма здравина.

Промишлена приложимост на полезния модел

Според техническото решение плоският ключ е лесен и прецизен за изработка, ограничава възможностите за отваряне с неправилен ключ, повишава устойчивостта срещу така нареченото напипване на патрона на ключалката и увеличава здравината и експлоатационния живот на ключа. Това го прави подходящ за всякакво производство на плоски ключове, като е възможно такъв ключ да се използва в рамките на найширока обща употреба на плоски ключове като такива, например, за системи с главен и генерален ключ, особено за брави на големи офиси и отдавани под наем жилищни сгради.

Списък на използваните обозначения

- гръб

- горна страна на първия направляващ жлеб

- долна страна на първия направляващ жлеб

- горна страна на втория направляващ жлеб

- долна страна на втория направляващ жлеб

- върхов ъгъл на първия направляващ жлеб

- горен ъгъл

- върхов ъгъл на втория направляващ жлеб

- долен ъгъл

- плосък ключ

- странична стена

- пръв направляващ жлеб

- втори, направляващ жлеб

- надлъжна ос на профила

- хоризонтална равнина

- защитен жлеб

- дъно на първия направляващ жлеб

- дъно на втория направляващ жлеб

- елемент за поставяне и закрепване на ключа при производството

- преходна повърхност

- детайл за отнемане на натоварване

- кодов прорез

- ос

- заобляне

- преградка

- щифт

- хоризонтално разположение

- вертикално разположение

- опорна повърхност

- тяло на ключа

- ограничител

- централна равнина

- точка на взаимно проникване

- барабанче

Claims (1)

1. Плосък ключ (10) с тяло (30), имащо гръб (1), две странични стени (11) и разположен противоположно на гърба долен ръб с кодови прорези (22), имащи опорни повърхности (29) в равнина, перпендикулярна на централната равнина (32) на тялото (30), при което в поне една странична стена (11) е създаден поне един направляващ жлеб (12, 13), минаващ по протежение на тялото (30) и имащ горна страна (2, 4) и долна страна (3, 5), като напречният профил на тялото (30) има надлъжна ос (14), характеризиращ се с това, че горната страна (2, 4) и долната страна (3, 5) образуват върхов ъгъл (6, 8) на направляващия жлеб (12, 13) в диапазона от 12° до 160° и поне една от опорните повърхности (29) на кодовите прорези (22), влизащи в направляващите жлебове (12, 13), достига поне до надлъжната ос (14) на напречния профил на тялото (30).