BG3437U1 - Осколочна граната - Google Patents

Abstract

Полезният модел се отнася до осколочна граната, която се използва в бойни условия, като осигурява повишена бойна ефективност при поражение на целите. Осколочната граната се отличава със стабилизиране на техническото разсейване при стрелба по наземни цели, както и подобрена поразяваща ефективност в обхвана на поразяваното поле. Последното се дължи на разположената в корпуса (1) осколочна винтова пружина (3), с квадратна или трапецовидна форма на изходния материал на пружината, като по външната и периферна повърхност са оформени отслабващи канали (6) с триъгълна форма, с ъгъл на разтвора при върха алфа от 30° до 70°, като има 24 броя канали.

Description

Област на техниката

Полезният модел се отнася до осколочна граната и намира приложение в боеприпасната техника и по-конкретно в боеприпаси, които имат осколочно кръгово поле на поражение към гладкоцевни гранатохвъргачки.

Предшестващо състояние на техниката.

Известна е осколочна граната ОГ-7, която се изстрелва от ръчна противотанкова гранатохвъргачка РПГ-7В. Бойната част на осколочната граната е изпълнена с корпус с дъно преходно и взривно вещество. При взривяване на взривното вещество корпуса се раздробява на произволен брой по маса осколки, които имат функцията да поразяват целите в обхвата на поразяваното поле.

Известна е патентна публикация BG 606 Y1, в която е описана осколочна граната с бойна част, състояща се от камера, взривно вещество и взривател, като в камерата е оформен корпус с преходно дъно, в който е монтирана решетка и е разположено взривно вещество. Решетката е оформена и разположена в корпуса така, че при взривяване на взривното вещество формира и определя броят на осколките, на които се раздробява корпуса на осколочната граната.

Известна е друга патентна публикация BG 457 Y1 осколочна граната с бойна част, състояща се от камера, взривно вещество и взривател. В камерата е оформен корпус, който е изпълнен по външната му повърхност с трапецовидно оформени канали, а във вътрешния му обем е разположено взривно вещество.

Известна е осколочна граната с бойна част, BG 2380 U1, състояща се от камера, взривно вещество и взривател. В камерата на осколочната граната е оформен пластмасов корпус с преходно дъно, като във вътрешността му заедно с взривното вещество са разположени готови поразяващи елементи.

Характерно за тази конструкция на осколочна граната е това, че готовите поразяващи елементи технологично се оформят /чрез шприцване или по друг начин/ и/или се пресоват заедно с пластмасовия корпус.

При това конструктивно решение се намалява полезният обем на камерата на корпуса, съответно при това се намалява масата на взривното вещество, които в съвкупност намаляват ефективността на действие на осколочната граната, основно по отношение далекобойност, точност и ефективност на поразяване на целите.

Известна е осколочна граната с бойна част, обект на патентна публикация BG 969 U1, която се състои от камера, взривно вещество и взривател. В споменатата камера е оформен корпус, изпълнен с преходно дъно, при което вътрешната повърхност на корпуса е нарязана с отслабващи здравината му канали. В корпуса е разположено взривно вещество, което при взривяването си раздробява корпуса на осколки, които имат функцията и на поразяващи елементи, чиято маса е предварително определена от схемата на разполагане на отслабващите канали.

Известната осколочна граната е със затруднено изготвяне на каналите от техническа и технологична гледна точка, което е особено валидно за гранати с калибър, по-малък от 40 шш, при които съотношението на дължината на корпуса към калибъра е 3 пъти и по-голямо, при което вътрешното нарязване на отслабващите канали е технически трудно изпълнимо или невъзможно.

Известна е осколочна граната с бойна част, обект на патентна публикация RU 2410631 С1, която се състои от камера, взривно вещество и взривател. Камерата се състои от корпус с преходно дъно, като корпусът е изпълнен от външната му страна с трапецовидни канали, с точно определена форма, които впоследствие определят формата на осколките /поразяващите елементи/, получени след взривяването на корпуса.

При известната осколочна граната конструктивно във вътрешността на корпуса не е предвидена решетка, чиято функция е да формира надлъжно големината на осколките.

При отсъствието на решетка корпусът се раздробява на осколки във вид на пръстени или пръстеновидни сегменти с голяма маса, от което значително се намалява поразяващата сила и ефективност на осколочната граната.

3475 Описания към свидетелства за регистрация на полезни модели № 02.2/28.02.2020

Характерното за описаните дотук конструкции на осколочни гранати е, че камерата на бойната част се състои от два детайла (корпус и преходно дъно), които са свързани посредством резбово съединение. Този начин на свързване на двата елемента предопределя недостатъци, изразяващи се съответно в усложняване на технологичността на монтажа на изделието, което изисква сигурност на свързването и ръчни операции, както и обстоятелството, че свързването на двата елемента - корпус и преходно дъно чрез присъединителна резба определя увеличено дебалансиране между челната и задната части на гранатата, в резултат на което се наблюдава увеличено разсейването на гранатата при стрелба по отношение на поразяваните цели, съответно - по-ниска ефективност на поразяване.

Известните конструкции на осколочни гранати имат ограничена поразяваща ефективност, дължаща се на описаните конструктивни решения, при които осколките, получени при раздробяването на корпуса са недостатъчни по брой, различни по маса и форма и не се разпространяват равномерно в рамките на поразяваното поле.

Техническа същност на полезния модел

Предвид изложеното по-горе известно ниво на техниката в разглежданата област, задача на полезния модел е да се предложи осколочна граната, която да се отличава е подобрена поразяваща сила и ефективност, в рамките на поразяваното поле, стабилизиране на техническото разсейване по време на полет на осколочната граната след изстрелването й, както и опростена в технологично отношение конструкция.

Задачата на полезния модел се решава е осколочна граната, състояща се от корпус, е разположени в предната част на обема му взривател, взривно вещество, а в задната част на корпуса, в дъното му са оформени отвори, в които са разположени възпламенителен състав и капсул-възпламенител и изхвърлящ двигател.

Съгласно полезният модел корпусът на осколочната граната е изпълнен като монолитно тяло, в което е поместена винтова пружина, е квадратен или трапецовиден профил на изходния материал, е оформени по външната й периферна повърхност канали, при което взривното вещество във вид на шашки е поместено в отвора на винтовата пружина, която е притисната посредством подложни шайби съответно чрез разположения в предната част на корпуса взривател и дъното, в задната част на корпуса.

Съгласно едно вариантно изпълнение на осколочната граната винтовата пружина е стоманена, изпълнена от материал е трапецовидна форма и дебелина на профила Δ = 3,00 шш.

Съгласно друго вариантно изпълнение на осколочната граната, обект на полезния модел, каналите, оформени по външната или вътрешна повърхност на пружината са изпълнени е триъгълно сечение, е ъгъл на разтвора при върха а - 30°-70° и радиус на закръгление на върха R от 0.07 Δ - 0.12 Δ, при дълбочина на канала δ от 0.3 Δ до 0.45 Δ, където Δ е дебелина на профила на материала, от който е изготвена винтовата пружина.

Съгласно едно предпочитано изпълнение на винтовата пружина, каналите са изпълнени по външната й повърхност.

Съгласно едно вариантно изпълнение на винтовата пружина, каналите са изпълнени по вътрешната й повърхност.

Съгласно едно предпочитано изпълнение на осколочната граната броят на каналите по периферията на винтовата пружина е 20-24 канала при стъпка на пружината в разгънато състояние S=1.2 Δ до 1.4 Δ.

Осколочната граната съгласно полезният модел се отличава е подобрена в технологично отношение конструкция, която едновременно е това осигурява и повишени функционални показатели при използването й, изразяващи се в увеличена поразяваща сила на осколочната граната, обект на полезния модел.

Повишената бойна ефективност при поражение на осколочната граната се постига чрез подходящо оформена, е предварително нарязване на външната или вътрешната повърхност спирално оформена пружина, като формата и вида на каналите осигурява оптимизиране масата и броят на осколките, осигуряващи ефективно поразяване на целите в прицелното поле. Поразяващата сила на гранатата се увеличава още и благодарение на разполагането на взривното вещество във вътрешното пространство на винтовата пружина, е което се гарантира раздробяването й на предварително определено количество осколки е точно определена маса.

3476 Описания към свидетелства за регистрация на полезни модели № 02.2/28.02.2020

Използването на монолитен корпус намалява броят на елементите, както и броят на технологичните операции при сглобяването на изделието, например отпадат операции, предвиждащи използването на епоксидни компаунди или други свързващо-крепежни смеси, а така също значително се опростява нанасянето на антикорозионното покритие. Увеличаването на вътрешния обем на корпуса за сметка на дължината на присъединителната резба на дъното позволява да се увеличи масата на взривното вещество, в резултат на което се повишава поразяващата способност на гранатата.

Едновременно е това, е използването на монолитния корпус отпада свързването на два елемента чрез резбово съединение, в резултат на което значително се намалява дебалансирането между предната и задната част на гранатата по време на полет. Последното намалява и оптимизира биенето на челната част спрямо дънната част на гранатата, респективно подобрява стабилността на полета и ефективността на поразяване.

Пояснение на приложените фигури

Едно примерно изпълнение на осколочната граната съгласно полезният модел е представено подетайлно е помощта на придружаващите описанието чертежи, където:

фигура 1 представя общ вид на осколочната граната съгласно полезния модел;

фигура 2 - общ вид на бойната част;

фигура 3 - изглед на винтова пружина е периферни канали;

фигура 4 - изглед на профила на винтовата пружина по А-А;

фигура 5 - аксонометричен и в профил изглед на осколка от винтовата пружина.

Примерно изпълнение на полезния модел

По-нататък в описанието е представено едно примерно изпълнение на осколочната граната съгласно полезния модел, което се характеризира е технологична конструкция, осигуряваща подобрени функционални показатели на поразяване при използване на осколочната граната. Описаните конструктивни признаци - спирално оформена винтова пружина, е отслабващи периферни канали не ограничават използването и на други, еквивалентни по своето функционално въздействие елементи, квадратна пружина форма на канали, които осигуряват същото поразяващо действие на предварително зададените по форма и маса осколки.

Осколочната граната съгласно полезния модел се състои от бойна част 1 и свързан неподвижно е него задвижващ възел 2. Бойната част съдържа цилиндричен корпус 1, в който е поместена осколочна винтова пружина 3, притисната към оформеното в задния край на корпуса 1 дъно 4 посредством подложил елементи 5.

В едно предпочитано изпълнение на осколочната граната съгласно полезния модел осколочната винтова пружина 3 е цилиндрична, по външната периферна повърхност на която са изпълнени отслабващи канали 6. Броят на каналите 6, изпълнени по външната или вътрешна повърхност на винтовата пружина 3 или стъпката S в разгънато състояние на винтовата пружина 3 е 1.2 Δ до L4, като Δ определя предварително броят на осколките и масата на отделната осколка. Каналите 6 е подходящо да са оформени е триъгълна форма, е ъгъл при върха а=60° и радиус при върха на триъгълника г=0,3 шш, при което дълбочината на канала е 5=1.5 шш. Широчината на основата на трапецовидния профил В е от 1. Δ до 1.5. Δ.

С оглед на получаване на осколки е предварително определена маса, подходящо е да се използва винтова пружина със стъпка S = 4,25 шш, при което по периферията на винтовата пружина 3 са оформени по 24 бр. канали 6 (фиг. 3).

В отвора на осколочната винтова пружина 3 е разположено взривно вещество във вид на шашки 7, притиснати чрез притискаща втулка 8 и подложни шайби към разположения в предния край на корпуса 1 взривател 9 (фиг. 2).

В задната част на корпуса 1 са оформени отвори, в които са разположени един зад друг капсулвъзпламенител 10 и възел за възпламеняване 11, както и изхвърлящ двигател, непоказан на фигурите.

3477 Описания към свидетелства за регистрация на полезни модели № 02.2/28.02.2020

Използване на полезния модел

След като се прободе капсул-възпламенителят 10, огненият лъч от него инициира възпламенителния състав на възела за възпламеняване 11, който от своя страна възпламенява барутния заряд на изхвърлящия двигател, в резултат на което на гранатата се предава необходимата начална скорост за постигане на зададената прицелна дистанция на стрелба.

При среща е преграда взривателят се задейства и инициира взривното вещество /шашки/ 7, което раздробява корпуса 1 заедно със спирално оформената пружина 3 по отслабените сечения, образувани от каналите 6 на осколки, в ориентировъчно количество 1010 броя, всяка със средна маса равна на 0.45 g. При това съчетание на параметрите (брой и маса на осколките) рязко се повишава поразяващата способност на гранатата при среща е целта.

Claims (6)

1. Претенции

   1. Осколочна граната, състояща се от корпус, е разположени в предната част на обема му взривател и взривно вещество, а в задната част на корпуса са оформени отвори, в които са разположени един зад друг възпламенителен състав и капсул-възпламенител, както и неподвижно закрепен изхвърлящ двигател, характеризираща се е това, че корпусът (1) на осколочната граната е изпълнен като монолитно тяло, в което е поместена винтова пружина (3), е квадратен или трапецовиден профил на изходния материал, е оформени по външната и периферна повърхност канали (6), при което взривното вещество във вид на шашки (7) е поместено в отвора на винтовата пружина (3), които са притиснати посредством разположеният в предната част на корпуса (1) взривател (9) и притискаща втулка (8) и подложни шайби на дъно (4), разположено в задната част на корпуса (1).
2. 2. Осколочна граната съгласно претенция 1, характеризираща се е това, че винтовата пружина (3) е стоманена, изпълнена от материал е трапецовидна форма и дебелина на профила Δ = 3,00 шш.
3. 3. Осколочна граната съгласно претенция 1, характеризираща се е това, че каналите (6) са изпълнени е триъгълно сечение, е ъгъл на разтвора при върха а от 30°-70° и радиус на закръгление на върха R от 0.07 Δ до 0.12 Δ, при дълбочина на канала δ от 0.3. Δ до 0.45.
4. 4. Осколочна граната съгласно претенция 1, характеризираща се е това, че каналите (6) са изпълнени по външната повърхност на винтовата пружина (3).
5. 5. Осколочна граната съгласно претенция 1, характеризираща се е това, че каналите (6) са изпълнени по вътрешната повърхност на винтовата пружина (3).
6. 6. Осколочна граната съгласно претенция 1, характеризираща се е това, че броят на каналите (6) по периферията на винтовата пружина (3) е 20-24 канала при стъпка на пружината в разгънато състояние S = 1.2 Δ до 1.4 Δ.