BG3436U1 - Осколочна граната - Google Patents

Abstract

Полезният модел се отнася до осколочна граната, която се използва в бойни условия, като осигурява повишена бойна ефективност при поражение на целите. Осколочната граната се отличава със стабилизиране на техническото разсейване при стрелба по наземни цели, както и подобрена поразяваща ефективност в обхвана на поразяваното поле. Последното се дължи на подходящото рифелуване на корпуса на гранатата, по външната повърхност на който са оформени канали (7), с винтова линия със стъпка от 2d до 2.7d, с триъгълна форма на канала, с ъгъл на разтвора при върха алфа от 30° до 70°, които образуват при пресичането си ромбовидна осколка.

Description

Област на техниката

Полезният модел се отнася до осколочна граната и намира приложение в боеприпасната техника и по-конкретно в боеприпаси, които имат осколочно кръгово поле на поражение към гладкоцевни гранатохвъргачки.

Предшестващо състояние на техниката.

Известна е осколочна граната ОГ-7, която се изстрелва от ръчна противотанкова гранатохвъргачка РПГ-7В. Бойната част на осколочната граната е изпълнена е корпус е дъно преходно и взривно вещество. При взривяване на взривното вещество корпуса се раздробява на произволен брой по маса осколки, които имат функцията да поразяват целите в обхвата на поразяваното поле.

Известна е патентна публикация BG 606 Y1, в която е описана осколочна граната е бойна част, състояща се от камера, взривно вещество и взривател, като в камерата е оформен корпус е преходно дъно, в който е монтирана решетка и е разположено взривно вещество. Решетката е оформена и разположена в корпуса така, че при взривяване на взривното вещество формира и определя броят на осколките, на които се раздробява корпуса на осколочната граната.

Известна е друга патентна публикация BG 457 Y1 осколочна граната е бойна част, състояща се от камера, взривно вещество и взривател. В камерата е оформен корпус, който е изпълнен по външната му повърхност е трапецовидно оформени канали, а във вътрешния му обем е разположено взривно вещество.

Известна е осколочна граната е бойна част, BG2380 U1, състояща се от камера, взривно вещество и взривател. В камерата на осколочната граната е оформен пластмасов корпус е преходно дъно, като във вътрешността му заедно е взривното вещество са разположени готови поразяващи елементи. Характерно за тази конструкция на осколочна граната е това, че готовите поразяващи елементи технологично се оформят /чрез шприцване или по друг начин/ и/или се пресоват заедно е пластмасовия корпус.

При това конструктивно решение се намалява полезният обем на камерата на корпуса, съответно при това се намалява масата на взривното вещество, които в съвкупност намаляват ефективността на действие на осколочната граната, основно по отношение далекобойност, точност и ефективност на поразяване на целите.

Известна е осколочна граната е бойна част, обект на патентна публикация BG 969 U1, която се състои от камера, взривно вещество и взривател. В споменатата камера е оформен корпус, изпълнен е преходно дъно, при което вътрешната повърхност на корпуса е нарязана е отслабващи здравината му канали. В корпуса е разположено взривно вещество, което при взривяването си раздробява корпуса на осколки, които имат функцията и на поразяващи елементи, чиято маса е предварително определена от схемата на разполагане на отслабващите канали.

Известната осколочна граната е със затруднено изготвяне от техническа и технологична гледна точка, което е особено валидно за гранати е калибър, по-малък от 40 шш, при които съотношението на дължината на корпуса към калибъра е три пъти и по-голямо, при което вътрешното нарязване на отслабващите канали е технически трудно изпълнимо или невъзможно.

Известна е осколочна граната е бойна част, обект на патентна публикация RU 2410631 С1, която се състои от камера, взривно вещество и взривател. Камерата се състои от корпус е преходно дъно, като корпусът е изпълнен от външната му страна е трапецовидни канали, е точно определена форма, които впоследствие определят формата на осколките /поразяващите елементи/, получени след взривяването на корпуса.

При известната осколочна граната конструктивно във вътрешността на корпуса не е предвидена решетка, чиято функция е да формира надлъжно големината на осколките. При отсъствието на решетка корпусът се раздробява на осколки във вид на пръстени или пръстеновидни сегменти е голяма маса, от което значително се намалява поразяващата сила и ефективност на осколочната граната.

Характерното за описаните дотук конструкции на осколочни гранати е, че камерата на бойната част се състои от два детайла (корпус и преходно дъно), които са свързани посредством резбово съединение. Този начин на свързване на двата елемента предопределя недостатъци, изразяващи се съответно в усложняване на технологичността на монтажа на изделието, което изисква сигурност на свързването и ръчни операции, както и обстоятелството, че свързването на двата елемента - корпус и преходно дъно чрез присъединителна резба определя увеличено дебалансиране между челната и задната части на гранатата, в резултат на което се наблюдава увеличено разсейването на гранатата при стрелба по отношение на поразяваните цели, съответно - по-ниска ефективност на поразяване. Известните конструкции на осколочни гранати имат ограничена поразяваща ефективност, дължаща се на описаните конструктивни решения, при които осколките, получени при раздробяването на корпуса

3470 Описания към свидетелства за регистрация на полезни модели № 02.2/28.02.2020 са недостатъчни по брой, различни по маса и форма и не се разпространяват равномерно в рамките на поразяваното поле.

Техническа същност на полезния модел

Предвид изложеното по-горе известно ниво на техниката в разглежданата област, задача на полезния модел е да се предложи осколочна граната, която да се отличава с подобрена поразяваща сила и ефективност, в рамките на поразяваното поле, стабилизиране на техническото разсейване по време на полет на осколочната граната след изстрелването й, както и опростена в технологично отношение конструкция.

Задачата на полезният модел се решава с осколочна граната, състояща се от корпус, с разположени в предната част на обема му взривател, взривно вещество, а в задната част на корпуса са оформени отвори, в които са разположени възпламенителен състав и капсул-възпламенител и изхвърлящ двигател.

Съгласно полезният модел корпусът на осколочната граната е изпълнен като монолитно тяло, по външната цилиндрична част на който са оформени канали, разположени така, че при пресичането си образуват ромбовидни форми, а взривното вещество във вид на шашки е разположено в корпуса и е притиснато от взривателя, закрепен неподвижно към корпуса.

Съгласно едно предпочитано изпълнение на осколочната граната, каналите са ориентирани по винтова линия, съответно по часовниковата стрелка и обратно на нея, със стъпка от 2d до 2.7d на корпуса.

Каналите са изпълнени с триъгълно сечение, перпендикулярно на винтовата линия, с ъгъл на разтвора при върха а от 30°-70° и радиус на закръгление на върха R от 0.07 Δ - 0.12 Δ, при дълбочина на канала δ от 0.3 Δ до 0.4 Δ.

За препоръчване е броят на каналите по часовниковата стрелка и каналите, ориентирани обратно на нея, спрямо сечението на цилиндричната повърхнина на корпуса да бъде 12 до 18 канала, където d е външния диаметър на цилиндричната част на корпуса, по която се нарязват каналите, а Δ е дебелината на стената на корпуса в тази част.

Осколочната граната съгласно полезният модел се отличава с подобрена в технологично отношение конструкция, която едновременно с това осигурява и повишени функционални показатели при използването й. Използването на монолитен корпус намалява броят на елементите, както и броят на технологичните операции при сглобяването на изделието, например отпадат операции, предвиждащи използването на епоксидни компаунди или други свързващо-крепежни смеси, а така също значително се опростява нанасянето на антикорозионното покритие. Увеличаването на вътрешния обем на корпуса за сметка на дължината на присъединителната резба на дъното позволява да се увеличи масата на взривното вещество, в резултат на което се повишава поразяващата способност на гранатата.

Едновременно с това, с използването на монолитния корпус отпада свързването на два елемента чрез резбово съединение, в резултат на което значително се намалява дебалансирането между предната и задната част на гранатата по време на полет. Последното намалява и оптимизира биенето на челната част спрямо дънната част на гранатата, респективно подобрява стабилността на полета и ефективността на поразяване.

Повишената бойна ефективност при поражение на осколочната граната се постига чрез оптимизиране масата и броя на осколките посредством нарязване на външната повърхнина на корпуса с канали, при пресичането на които се образува ромбоидна форма на осколката, която е подходящо подбрана с оглед на получаване на осколки с определена маса и форма, осигуряващи ефективно поразяване на целите в прицелното поле.

Пояснение на приложените фигури

Едно примерно изпълнение на осколочната граната съгласно полезният модел е представено подетайлно с помощта на придружаващите описанието чертежи, където:

фигура 1 представя общ вид на осколочната граната съгласно полезния модел;

фигура 2 - общ вид на бойната част;

фигура 3 - схематично разполагане на каналите върху корпуса, ориентирани по начин за получаване на ромбовидна осколка;

фигура 4 - разрез по А-А от фиг. 3.

Примерно изпълнение на полезния модел

По-нататък в описанието е представено едно примерно изпълнение на осколочната граната съгласно полезния модел, което се характеризира с технологична конструкция, осигуряваща подобрени функционални показатели на поразяване при използване на осколочната граната. Описаните конструктивни признаци не ограничават използването и на други, еквивалентни по своето функционално въздействие елементи, форма на канали, които осигуряват същото поразяващо действие на предварително зададе3471 Описания към свидетелства за регистрация на полезни модели № 02.2/28.02.2020 ните по форма и маса осколки.

Осколочната граната съгласно полезния модел се състои от бойна част, изпълнена от монолитен корпус 1, е оформен по вътрешността му глух отвор, в предната част на който са поместени взривател 2, взривно вещество, изпълнено във вид на шашки 3, като споменатите елементи са уплътнени посредством картонени шайби 4. Взривателят 2 е закрепен неподвижно в предната част на корпуса.

При едно предпочитано изпълнение на осколочната граната корпусът 1 е изпълнен като монолитно тяло, като в предната и в задната му части са оформени цилиндрични удебеления, съответно предно удебеление 5 и задно удебеление 6. Участъкът от външната повърхност на корпуса 1, разположен между предното удебеление 5 и задното удебеление 6 е рифелуван, т.е. нарязан от профилни канали 7, ориентирани по винтова линия, чиито параметри се определят спрямо диаметърът и сечението на цилиндричната част на корпуса 1.

Съгласно едно предпочитано изпълнение на осколочната граната, каналите 7 са изпълнени със стъпка 90 mm, съответно по посока на часовниковата стрелка 7.1 и по посока, обратна на часовниковата стрелка 7.2, при което се формират ромбовидни форми.

За предпочитане е каналите 7 да са с триъгълна форма, с ъгъл на разтвора при върха на триъгълника а=70°, радиуса при върха на канала R=0,4 mm, и дълбочина /потъване/ на канала 5=1.7 mm.

В задната част на корпуса 1 са оформени отвори, непоказани на фигурите, в които са разположени един зад друг капсул-възпламенител 8 и възел за възпламеняване 9, както и изхвърлящ двигател, непоказан на фигурите.

Използване на полезния модел

След като се прободе капсул-възпламенителя 8, огненият лъч от него инициира възпламенителния състав на възела за възпламеняване 9, който от своя страна възпламенява барутния заряд на изхвърлящия двигател, непоказан на фигурите.

В резултат на описаното взаимодействие гранатата придобива необходимата начална скорост за постигане на зададената прицелна дистанция на стрелба.

При среща с преграда, взривателят 2 се задейства и инициира взривното вещество 3, което раздробява монолитния корпус 1 на голям брой осколки, по линиите на отслабените сечения, образувани от каналите на осколки, с ромбовидна форма, в ориентировъчно количество не по-малко от 1000 броя, със средна маса равна на 0.5 g. При това съчетание на параметрите (брой и маса на осколките) рязко се повишава поразяващата способност на гранатата при среща с целите в обхвата на поразяваното поле.

Claims (4)

1. Претенции

   1. Осколочна граната, състояща се от корпус, с разположени в предната част на обема му взривател и взривно вещество, а в задната част на корпуса са оформени отвори, в които са разположени един зад друг възпламенителен състав и капсул-възпламенител, както и неподвижно закрепен изхвърлящ двигател, характеризираща се с това, че корпусът (1) на осколочната граната е изпълнен като монолитно тяло, по външната цилиндрична част на който са оформени канали (7), разположени така, че при пресичането си образуват ромбовидни форми, а взривното вещество (3) в предната част на корпуса (1) е изпълнено във вид на шашки, притиснати от взривателя (2), закрепен неподвижно към корпуса (1).
2. 2. Осколочна граната съгласно претенция 1, характеризираща се с това, че каналите (7) са ориентирани по винтова линия, съответно по часовниковата стрелка (7.1) и обратно на нея (7.2), със стъпка от 2d до 2.7d на корпуса (1).
3. 3. Осколочна граната съгласно претенция 1, характеризираща се с това, че каналите (7) са изпълнени с триъгълно сечение, перпендикулярно на винтовата линия, с ъгъл на разтвора при върха а от 30°-70° и радиус на закръгление на върха R от 0.07 Δ - 0.12 Δ, при дълбочина на канала δ от 0.3 Δ до 0.4 Δ.
4. 4. Осколочна граната съгласно претенция 1, характеризираща се с това, че броят на каналите (7) по часовниковата стрелка (7.1) и каналите (7), ориентирани обратно на часовниковата стрелка (7.2), спрямо сечението на цилиндричната повърхнина на корпуса (1)е 12 до 18 канала.