BG109180A - Лечение на латентна туберкулоза - Google Patents

Лечение на латентна туберкулоза Download PDF

Info

Publication number
BG109180A
BG109180A BG109180A BG10918005A BG109180A BG 109180 A BG109180 A BG 109180A BG 109180 A BG109180 A BG 109180A BG 10918005 A BG10918005 A BG 10918005A BG 109180 A BG109180 A BG 109180A
Authority
BG
Bulgaria
Prior art keywords
alkyl
phenyl
hydrogen
formula
halogen
Prior art date
Application number
BG109180A
Other languages
English (en)
Other versions
BG66437B1 (bg
Inventor
Koenraad Andries
Anil Koul
Original Assignee
Janssen Pharmaceutica N.V.
Priority date (The priority date is an assumption and is not a legal conclusion. Google has not performed a legal analysis and makes no representation as to the accuracy of the date listed.)
Filing date
Publication date
Application filed by Janssen Pharmaceutica N.V. filed Critical Janssen Pharmaceutica N.V.
Publication of BG109180A publication Critical patent/BG109180A/bg
Publication of BG66437B1 publication Critical patent/BG66437B1/bg

Links

Classifications

    • AHUMAN NECESSITIES
    • A61MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61KPREPARATIONS FOR MEDICAL, DENTAL OR TOILETRY PURPOSES
    • A61K31/00Medicinal preparations containing organic active ingredients
    • A61K31/33Heterocyclic compounds
    • A61K31/395Heterocyclic compounds having nitrogen as a ring hetero atom, e.g. guanethidine or rifamycins
    • A61K31/435Heterocyclic compounds having nitrogen as a ring hetero atom, e.g. guanethidine or rifamycins having six-membered rings with one nitrogen as the only ring hetero atom
    • A61K31/47Quinolines; Isoquinolines
    • AHUMAN NECESSITIES
    • A61MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61KPREPARATIONS FOR MEDICAL, DENTAL OR TOILETRY PURPOSES
    • A61K31/00Medicinal preparations containing organic active ingredients
    • A61K31/33Heterocyclic compounds
    • A61K31/395Heterocyclic compounds having nitrogen as a ring hetero atom, e.g. guanethidine or rifamycins
    • A61K31/435Heterocyclic compounds having nitrogen as a ring hetero atom, e.g. guanethidine or rifamycins having six-membered rings with one nitrogen as the only ring hetero atom
    • A61K31/47Quinolines; Isoquinolines
    • A61K31/47042-Quinolinones, e.g. carbostyril
    • AHUMAN NECESSITIES
    • A61MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61KPREPARATIONS FOR MEDICAL, DENTAL OR TOILETRY PURPOSES
    • A61K31/00Medicinal preparations containing organic active ingredients
    • A61K31/33Heterocyclic compounds
    • A61K31/395Heterocyclic compounds having nitrogen as a ring hetero atom, e.g. guanethidine or rifamycins
    • A61K31/435Heterocyclic compounds having nitrogen as a ring hetero atom, e.g. guanethidine or rifamycins having six-membered rings with one nitrogen as the only ring hetero atom
    • A61K31/47Quinolines; Isoquinolines
    • A61K31/4709Non-condensed quinolines and containing further heterocyclic rings
    • AHUMAN NECESSITIES
    • A61MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61KPREPARATIONS FOR MEDICAL, DENTAL OR TOILETRY PURPOSES
    • A61K31/00Medicinal preparations containing organic active ingredients
    • A61K31/33Heterocyclic compounds
    • A61K31/395Heterocyclic compounds having nitrogen as a ring hetero atom, e.g. guanethidine or rifamycins
    • A61K31/495Heterocyclic compounds having nitrogen as a ring hetero atom, e.g. guanethidine or rifamycins having six-membered rings with two or more nitrogen atoms as the only ring heteroatoms, e.g. piperazine or tetrazines
    • A61K31/496Non-condensed piperazines containing further heterocyclic rings, e.g. rifampin, thiothixene or sparfloxacin
    • AHUMAN NECESSITIES
    • A61MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61KPREPARATIONS FOR MEDICAL, DENTAL OR TOILETRY PURPOSES
    • A61K31/00Medicinal preparations containing organic active ingredients
    • A61K31/33Heterocyclic compounds
    • A61K31/395Heterocyclic compounds having nitrogen as a ring hetero atom, e.g. guanethidine or rifamycins
    • A61K31/495Heterocyclic compounds having nitrogen as a ring hetero atom, e.g. guanethidine or rifamycins having six-membered rings with two or more nitrogen atoms as the only ring heteroatoms, e.g. piperazine or tetrazines
    • A61K31/4965Non-condensed pyrazines
    • A61K31/497Non-condensed pyrazines containing further heterocyclic rings
    • AHUMAN NECESSITIES
    • A61MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61KPREPARATIONS FOR MEDICAL, DENTAL OR TOILETRY PURPOSES
    • A61K31/00Medicinal preparations containing organic active ingredients
    • A61K31/33Heterocyclic compounds
    • A61K31/395Heterocyclic compounds having nitrogen as a ring hetero atom, e.g. guanethidine or rifamycins
    • A61K31/495Heterocyclic compounds having nitrogen as a ring hetero atom, e.g. guanethidine or rifamycins having six-membered rings with two or more nitrogen atoms as the only ring heteroatoms, e.g. piperazine or tetrazines
    • A61K31/505Pyrimidines; Hydrogenated pyrimidines, e.g. trimethoprim
    • A61K31/506Pyrimidines; Hydrogenated pyrimidines, e.g. trimethoprim not condensed and containing further heterocyclic rings
    • AHUMAN NECESSITIES
    • A61MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61KPREPARATIONS FOR MEDICAL, DENTAL OR TOILETRY PURPOSES
    • A61K31/00Medicinal preparations containing organic active ingredients
    • A61K31/33Heterocyclic compounds
    • A61K31/395Heterocyclic compounds having nitrogen as a ring hetero atom, e.g. guanethidine or rifamycins
    • A61K31/535Heterocyclic compounds having nitrogen as a ring hetero atom, e.g. guanethidine or rifamycins having six-membered rings with at least one nitrogen and one oxygen as the ring hetero atoms, e.g. 1,2-oxazines
    • A61K31/53751,4-Oxazines, e.g. morpholine
    • A61K31/53771,4-Oxazines, e.g. morpholine not condensed and containing further heterocyclic rings, e.g. timolol

Landscapes

  • Health & Medical Sciences (AREA)
  • Chemical & Material Sciences (AREA)
  • Medicinal Chemistry (AREA)
  • Pharmacology & Pharmacy (AREA)
  • Epidemiology (AREA)
  • Life Sciences & Earth Sciences (AREA)
  • Animal Behavior & Ethology (AREA)
  • General Health & Medical Sciences (AREA)
  • Public Health (AREA)
  • Veterinary Medicine (AREA)
  • Pharmaceuticals Containing Other Organic And Inorganic Compounds (AREA)
  • Quinoline Compounds (AREA)
  • Plural Heterocyclic Compounds (AREA)

Abstract

Изобретението се отнася до използване на съединение за производство на лекарствено средство за лечение на латентна туберкулоза. Съединението има формула@@или@@То може да е фармацевтично приемлива присъединителна с киселина или основа сол, N-оксид, тяхна тавтомерна или стереохимична изомерна форма. Във формулите R1 е водород, халоген, халоалкил, циано, хидрокси, Аr, Het, алкил, алкилокси, алкилтио, алкилоксиалкил, алкилтиоалкил, Аr-алкил или ди(Аr)алкил; p има стойност l, 2, 3 или 4; R2 е водород, хидрокси, меркапто, алкилокси, алкилоксиалкилокси, алкилтио, моно или ди(алкил)амино или радикал с формула@R3 е алкил, Аr-алкил, Het или Het-алкил;q има стойност 0, 1, 2, 3 или 4; всяки R4 и R5 е независимо водород, алкил или бензил; или R4 и R5 могат да бъдат взети заедно, включително с азота, към който са прикрепени; R6 е водород, халоген, халоалкил, хидрокси, Аr, алкил, алкилокси, алкилтио,алкилоксиалкил, алкилтиоалкил, Аr-алкил, или ди(Аr)алкил; или два съседни R6 радикала могат да бъдат взети заедно, за да образуват двувалентен радикал -СН=СН-СН=СН- r има стойност 1, 2, 3, 4 или 5; R7 е водород, алкил, Аr или Het; R8 е водород или алкил; R9 е оксо; R8 и R9 заедно образуват радикала=N-CH=CH-.

Description

, Изобретението се отнася до използване на съединение с формула 1(a) или 1(b) за лечение на латентна туберкулоза.
β ПРЕДШЕСТВАЩО СЪСТОЯНИЕ НА ТЕХНИКАТА
Micobacterium tuberculosis е причина за смъртта на повече от два милиона души за година и е основна причина за смъртта на хора, инфектирани от HIV1. Въпреки продължаващите десетилетия програми за контрол на туберкулозата, около 2 милиона са инфектирани от М. tuberculosis асимптоматично. Около 10% от тези индивиди са с риск от развитие на туберкулоза по време на живота си2. Глобалната епидемия от туберкулоза се подхранва от HIV пациенти, инфектирани с туберкулоза и повишената лекарствена устойчивост на туберкулозните щамове (MDR-TB). ф Реактивирането на латентната туберкулоза е високо рисков фактор за развитието на болестта и е причина за 32% от смъртността при HIV инфектираните болни1. За да се контролира туберкулозната епидемия е необходимо да се откриват нови лекарства, които могат да убиват скритите или латентни бацили. Латентната туберкулоза може да се реактивира и да предизвика заболяване от различни фактори като супресия на имунната система на гостоприемника чрез използване на имуносупресанти като антитела срещу тумор некрозис фактор а или интерферон-γ. В случай с HIVпозитивни пациенти единственото профилактично лечение, подходящо за латентна туберкулоза е два-тримесечен курс с rifampicin, pirazmamide3,4. Ефикасността на курса на лечение все още не е ясна, а освен това продължителността на лечението е важно ограничение поради ресурсно ограниченото оборудване. Следователно съществува драстична нужда от намирането на нови лекарства, които могат да действат като хемопрофилактични средства при пациенти, носители на латентен „ туберкулозен бацил.
Туберкулозният бацил заразява здрави пациенти чрез инхалация; те се фагоцитозират от алвеолните микрофаги на белите дробове. Това води до възможен имуно отговор и образуване на грануломи, които се състоят от макрофаги, инфектирани с М. Tuberculosis, заобиколени от Т-клетки. След период от 6-8 седмици имунният отговор на гостоприемника предизвиква смърт на инфектираните клетки чрез некрозис и натрупване на казеозния материал с извънклетъчни бацили, заобиколени от макрофаги, епителоидни клетки и слоеве лимфоидна тъкан по периферията5. В случай на здрави индивиди, повечето от микобактериите загиват в тази среда, но малка част от бацилите оживяват и се смята, че съществуват в не-репликиращо, хипометаболично състояние и могат да бъдат устойчиви към антитуберкулозни лекарства като isoniazid6. Тези бацили могат да останат в променената физиологична среда дори през целия живот на пациента, без да показват никакви симптоми на заболяване. Обаче, при 10% от случаите, тези латентни бацили могат да се реактивират и да предизвикат заболяване. Една от хипотезите за развитието на тези устойчиви бактерии е патофизиологичната среда при пациентите, а именно пониженото налягане на кислорода, нарушено хранене и киселинното pH7. Тези фактори са били постулирани, за да представят тези бактерии, фенотипично устойчиви към основните лекарства.
WO 2004/011436 описва заместени хинолинови производни, подходящи за лечение на микобактериални заболявания. Посоченият документ разкрива антимикобактериалните свойства на заместените хинолинови производни срещу чувствителни, устойчиви микобактериални щамове, но не разкрива тяхната активност срещу латентни, скрити, упорити микобактерии.
Беше установено, че съединенията от WO 2004/011436 и по-конкретно, съединенията с формула (1а) и (lb) както са описани по-долу, притежават стерилизиращи свойства; че са ефективни при унищожаване на скрити микобактерии и по-конкретно Micobacterium tuberculosis, и следователно могат да се използват за лечение на латентна туберкулоза. Те следователно увеличават значително арсенала за борба с туберкулозата.
ОПИСАНИЕ НА ПРИЛОЖЕНИТЕ ФИГУРИ
Фигура 1. Влияние на различни лекарства върху латентни Micobacterium bovis, оценено чрез измерване на луциферазата (ИИЛотносителни луминисцентни единици) (бактериите се суспендират в среда без лекарство за 5 дни след 7 дни анаеробиозис).
Фигура 2А. Влияние на различни лекарства латентни Micobacterium bovis, (CFU: колонии образуфащки единици) (докладват се CFU, определени 2 дни след анаеробиозис).
Фигура 2В. Влияние на различни лекарства латентни Micobacterium bovis, (CFU: колонии образуфащки единици) (докладват се CFU, определени 5 дни след анаеробиозис).
Фигура 3. Влияние на различни лекарства латентни Micobacterium tuberculosis, (модел на Wayne).
ТЕХНИЧЕСКА СЪЩНОСТ НА ИЗОБРЕТЕНИЕТО
Настоящото изобретение се отнася до използване на съединение 1(a) и 1(b) за производство на лекарствено средство за лечение на латентна туберкулоза, където съединението 1(a) или 1(b) е (la)
тяхна фармацевтично примлива присъединителна с киселина или основа сол, техен N-оксид, тяхна тавтомерна форма или тяхна стереохимична изомерна
форма, в която R1 е водород, халоген, халоалкил, циано, хидрокси, Ar, Het, алкил, алкилокси, алкилтио, алкилокси алкил, алкилтиоалкил, Аг-алкил или ди(Аг)алкил;
Р R2 коефициент, равен на 1,2,3 или 4; е водород, хидрокси, меркапто, алкилокси, алкилоксиалкилокси, алкилтио, моно или ди(алкил)амино или радикал с формула , където Y е СН2,0, S, NH или N-алкил;
R3 е алкил, Аг, Аг- алкил, Het или Het- алкил;
q R4hR5 е коефициент, равен на 1,2,3 или 4; всеки независимо е водород, алкил или бензил; или
R4hR5 заедно, включително N към който са свързани могат да
R7
R8
R9
R8hR9
Алкил образуват радикал, избран от групата на пиролидинил, 2пиролинил, 3-пиролинил, пиролил, имидазолидинил, пиразолидинил, 2-имидазолинил, 2-пиразолинил, имидазолил, пиразолил, триазолил, пиперидинил, пиридинил, пиперазинил, пиридазинил, пиримидинил, пиразинил, триазинил, морфолинил и тиоморфолинил, заместен по избор с алкил, халоген, халоалкил, хидрокси, алкилокси, амино, моно- или диалкиламино, алкилтио, алкилоксиалкил, алкилтиоалкил и пиримидинил;
е водород, халоген, халоалкил, хидрокси, Аг, алкил, алкилокси, алкилтио, алкилоксиалкил, алкилтиоалкил, Аг-алкил или ди(Аг)алкил; или два съседни R6 радикала могат да бъдат взети заедно като образуват двувалентен радикал -СН=СН-СН=СНе коефициент, равен на 1,2,3,4 или 5;
е водород, алкил, Аг или Het;
е водород или алкил;
е оксо; или заедно образуват радикал =N-CH=CH-;
е линеен или разклонен въглеводороден радикал, притежаващ 1 до 6 въглеродни атома; или е цикличен наситен въглеводороден радикал, притежаващ 3 до 6 въглеродни атома; или е цикличен наситен въглеводороден радикал, притежаващ 3 до 6 въглеродни атома, свързан към линеен или разклонен въглеводороден радикал, притежаващ 1 до 6 въглеродни атома; където всеки въглероден атом може да бъде заместен по избор с халоген, хидрокси, алкокси или оксо;
Аг е хомоцикъл, избран от групата на фенил, нафтил, аценафтил, тетрахидронафтил, всеки хомоцикъл е заместен по избор с 1, 2 или 3 заместителя, всеки заместител е независимо избран от групата на хидрокси, нало, циано, нитро, амино, моно- или диалкиламино, алкил, халоалкил, алкилокси, халоалкилокси, карбоксил, алкилоксикарбонил, аминокарбонил, морфолинил и моно- или диалкиламинокарбонил;
Het е моноцикличен хетероцикъл, избран от групата на Nфеноксипиперидинил, пиперидинил, пиролил, пиразолил, имидазолил, фуранил, тиенил, оксазолил, изоксазолил, тиазолил, изотиазолил, пиридинил, пиримидинил, пиразинил и пиридазинил; или бициклични хетероцикли, избрани от групата на хинолинил, хиноксалинил, индолил, бензимидазолил, бензоксазолил, бензизоксазолил, бензотиазолил, бензизотиазолил, бензофуранил, бензотиенил, 2,3дихидробензо[1,4]диоксинил или бензо[1,3]диоксолил, всеки моноцикличен или бицикличен цикъл може по избор да бъде заместен с 1, 2 или Ззаместителя, избрани от групатана халоген, хидрокси, алкил, алкилокси или Аг-карбонил;
халоген е заместител, избран от групата на флуор, хлор, бром и йод; и
халоалкил линеен или разклонен наситен въглеводороден радикал, притежаващ от 1 до 6 въглеродни атома или цикличен наситен въглеводороден радикал, притежаващ от 3 до 6 въглеродни атома, в който един ири повече въглеродни атома са заместени с един или повече халогенни атома.
Настоящото изобретение се отнася също до метод за лечение на пациенти, включително хора с латентна туберкулоза, което включва прилагането на пациентите на терапевтично ефективно количество на съединение, съгласно изобретението.
Съединенията, съгласно формула 1(a) и 1(b) са взаимносвързани с това, че съединение с формула 1(b) с R9 равно на оксо е тавтомерен еквивалент на съединение с формула 1(a) с R2 равно на хидрокси (кетоенолна тавтомерия).
В рамките на тази заявка, алкил е линеен или разклонен наситен въглеводороден радикал, притежаващ 1 до 6 въглеродни атома; или е цикличен наситен въглеводороден радикал, притежаващ 3 до 6 въглеродни атома; или е цикличен наситен въглеводороден радикал, притежаващ 3 до 6 въглеродни атома свързани с линеен или разклонен наситен въглеводороден радикал, притежаващ 1 до 6 въглеродни атома; в който всеки въглероден атом може да бъде заместен по избор с халоген, хидрокси, алкилокси или оксо. За предпочитане алкил е метил, етил или циклохексилметил.
В рамките на това изобретение Ат е хомоцикъл, избран от групата на фенил, нафтил, аценафтил, тетрахидронафтил, всеки хомоцикъл е заместен по избор с 1, 2 или 3 заместителя, всеки заместител е независимо избран от групата на хидрокси, нало, циано, нитро, амино, моно- или диалкиламино, алкил, халоалкил, алкилокси, халоалкилокси, карбоксил, алкилоксикарбонил, аминокарбонил, морфолинил и моно- или диалкиламинокарбонил. За предпочитане Ат е нафтил или фенил, всеки по избор заместен с 1 или 2 халогенни заместителя.
В рамките на тази заявка Het е моноцикличен хетероцикъл, избран от групата на N-феноксипиперидинил, пиперидинил, пиролил, пиразолил, имидазолил, фуранил, тиенил, оксазолил, изоксазолил, тиазолил, изотиазолил, пиридинил, пиримидинил, пиразинил и пиридазинил; или бициклични хетероцикли, избрани от групата на хинолинил, хиноксалинил, индолил, бензимидазолил, бензоксазолил, бензизоксазолил, бензотиазолил, бензизотиазолил, бензофуранил, бензотиенил, 2,3-дихидробензо [1,4]диоксинил или бензо[1,3]диоксолил; всеки моноцикличен или бицикличен цикъл може по избор да бъде заместен с 1, 2 или 3 заместителя, избрани от групатана халоген, хидрокси, алкил, алкилокси или Аг-карбонил. За предпочитане Het е тиенил.
В рамките на тази заявка халогенът е заместител, избран от групата на флуор, хлор, бром и йод и халоалкил е линеен или разклоненнаситен въглеводороден радикал, притежаващ 1 до 6 въглеродни атома или цикличен наситен въглеводороден радикал, притежаващ от 3 до 6 въглеродни атома, в който един ири повече въглеродни атома са заместени с един или повече халогенни атома.Предпочетените халогени са бром, флуор или хлор, а предпочетеният халоалкил е полихалоС^алкил, който е дефиниран като моно- или полихалоген заместен С^алкил, например метил с един или повече флуорни атома, например дифлуорметил или трифлуорметил, 1,1длуороетил и други. В случай, че повече от един халогенни атома са свързани към алкилната група при получаването на полихалоС^алкил, те могат да бъдат еднакви или различни.
При определянето на Het, или когато R4 и R5 са взети заедно, това овначава че са включени всички възможни изомерни форми на хетероциклитс, например пиролилът включва Ш-пиролил и 2Н-пиролил.
Ат или Het, посочени при дефинирането на заместителите на съединенията с формула (1а) и (lb) (виж например R3), както е отбелязано погоре или по-долу могат да бъдат свързани към останалата част от молекулата от формула (1а) или (lb) чрез който и да е въглерод от пръстена или хетероатом като подходящ, ако нищо друго не е отбелязано. Така например, когато Het е имидазолил, той може да бъде 1- имидазолил, 2- имидазолил, 4имидазолил и други подобни.
Линиите, очертани от заместителя в пръстената система показва, че връзката може да свързана който и да е подходящ атом от пръстена.
Когато два съседни R6 радикала са взети заедно, за да образуват двувалентен радикал с формула -СН=СН-СН=СН-, това означава, че двата съседни R6 радикала образуват заедно с фенилния пръстен, към който са свързани един нафтил.
Солите с формула (1а) и (lb) за терапевтично използване са онези, при които отговорът е фармацевтично приемлив. Следователно соли на киселини и основи, които са не-фармацевтично приемливи, могат да намерят също приложение, например при получаването и пречистването на фармацевтично приемливи съединения. Всички соли, независимо дали са фармацевтично приемливи или не, са включени в обхвата на настоящото изобретение.
Фармацевтично приемливите присъединителни соли, както са отбелязани по-гори или по-долуозначават че включват терапевтично активни, нетоксични присъединителни с киселини солеви форми, които съединенията с формула (1а) и (lb) могат да формират. Последните могат удобно да бъдат получени чрез обработка на базовата форма с подходящи киселини, напр. неорганични киселини- налогенни киселини като солна, бромоводородна киселина и др. подобни; сярна киселина, азотна киселина, фосфорна киселина и други подобни; или органични киселини като оцетна, пропанова, хидроксиоцетна, 2-хидрокси пропанова, 2-оксопропанова, оксалова, малонова, сукцинова, малеинова, фумарова, ябълчна, винена, 2-хидрокси-
1,2,3-пропантрикарбоксилна, метансулфонова, етансулфонова, бензенсулфонова, 4-метил-бензенсулфонова, циклохексансулфамова, 2хидроксибензоена, 4-амино-2-хидроксибензоена и други подобни киселини. Обратимо солевата форма може да бъде върната чрез обработка с алкали в свободна базова форма.
Съединенията с формула (1а) и (lb) съдържащи киселинни протонимогат да бъдат превърнати в техните терапевтично активни нетоксични присъединителни с метал или амин солеви форми чрез обработка с подходяща органична или неорганична основа. Подходящите основни солеви форми включват например амониеви соли, соли на алкалните или алкалоземните метали като литиеви, натриеви, калиеви, магнезиеви, калциеви соли и други подобни, соли с органични бази като първични, вторични или третични алифатни или ароматни амини като метиламин, етиламин, пропиламин, изопропиламин, четирите бутиламинови изомера, диметиламин, диетиламин, диетаноламин, дипропиламин, диизопропиламин, ди-пбутиламин, пиролидон, пиперидин, морфолин, триметиламин, триетиламин, трипропиламин, хинуклидин, пиридин, хинолин и изохинолин, бензатин, Nметил-О-глукамин, 2-амино-2-(хидрокси метил )-1,3-пропандиол, хидрабаминови соли и соли с амино киселини като например аргинин, лизин и други подобни. Обратимо солевата форма може да бъде върната чрез обработка с киселина в свободна кисела форма.
Терминът присъединителна сол включва също хидратите и присъединителните с разтворител форми, които съединенията с формула (1а) или (lb) са в състояние да образуват. Примери за такива форми са например хидратите, алкохолатите и други подобни.
Съединенията с която и да е от формули (1а) и (lb) и някои от междинните съединения винаги имат поне два стерео центъра в структурата си, които могат да доведат до поне 4 стереохимични различни структури.
Терминът “стереохимични изомерни форми”, както е използван по-горе или по-долу дефинира всичките възможни стереоизомерни форми, които съединенията с формула (1а) и (lb), техните N-оксиди, присъединителни соли или физиологични функционални производни могат да имат. Ако не е отбелязано по друг начин, хичичното посочване на веществата обозначава сместа от всички възможни стереохимични изомерни форми, а посочените смеси съдържат всички диастереомери и енантиомери на основната молекулна структура. По-конкретно, стерео центровете могат да имат R- или S-конфигурация; заместителите в двувалентните циклични (частични)наситени радикалимогат да имат цис- или транс-конфигуразия. Съединенията притежаващи двойни връзки могат да имат E(entgegen) или
Z(zusammenen) стереохимия при посочената двойна връзка. Термините цис-, транс-, R, S, Е и Z са добре познати за специалиста в областта.
Стереохимичните изомерни форми на съединенията с формула (1а) и (lb) очевидно са включени в обхвата на изобретението.
В съответствие с CAS-номенклатурните конвенции, когато в молекулата съществуват два стерео центъра на известна абсолютна конфигурация, към хиралния център с най-нисък номер, съответния център, се поставя индекс R или S (в съответствие с правилото за последователностите на Cahn-Ingold-Prelog). Конфигурацията на втория стерео център се означава като се използват релативни индекси [R*,R*] или [R*,S*], където R* винаги се определя като съответен център и [R*,R*] означава центровете със същата хиралност, a [R*,S*] означава центровете с различна хиралност. Например, хиралният център в най-нисък номер в молекулата има S конфигурация, а вторият център е R, стерео индексът се означава като S-[R*,S*]. Ако се използват “а” и “β” мястото на заместителя с най-висок приоритет спрямо асиметричния въглероден атом в пръстена, имащ най-нисък номер в пръстена, винаги е на “а” място в равнината, определена от пръстена. Мястото на заместителя с най-висок приоритет спрямо друг асиметричен въглероден атом в пръстена, различно от мястото на заместителя с най-висок приоритет спрямо реферирания атом, се отбелязва с “а” ако е от същата страна на равнината, определена от пръстена, или с “β” ако е от другата страна на равнината, определена от пръстена.
Когато са посочени точно определени стереоизомерни форми, това означава че посочената форма е практически свободна, например съдържа по-малко от 50%, за предпочитане по-малко от 20%, по-предпочитано помалко от 10%, още по-предпочитано по-малко от 5%, допълнително предпочитано по-малко ат 2% и най-предпочитано по-малко от 1% от другия изомер(и). Така, когато едно съединение с формула (I) е отвелязано като (aS,
PR), това означава, че съединението е практически свободно от (aR, pS) изомер.
Съединенията с формула (1а) и (lb) могат да бъдат синтезирани във форма на рацемична смес от енантиомери, които могат да бъдат разделени един от друг като се следват процедури, известни в областта. Рацемичните съединения с формула (1а) или (lb) могат да бъдат превърнати в съответните диастереосолеви форми при взаимодействие с подходяща хирална киселина. Посочените диастереомерни солеви офрми са получени последователно например, чрез селективна или фракционна кристализация и енантиомерите се освобождават чрез алкализация. Алтернативен начин за разделянето на енантиомерните формиот съединенията с формула (1а) или (lb) включва течна хроматография като се използва хирална стационарна фаза. Посочените стереохимични изомерни форми могат да бъдат получени също от подходящи изходни съединения, които гарантират, че реакцията протича стереоспецифично. Ако е необходимо получаването на конкретни стереоизомери, за предпочитане е посочените съединения да бъдат синтезирани по стереоспецифични методи за получаване. В тези методи преимуществено се използват енантиомерно чисти изходни съединения.
Тавтомерните форми на съединенията с формула (1а) или (lb) означават, че включват онези съединения с формула (1а) или (lb), в които например една енолна група се превръща в кето група (кето-енолна тавтомерия).
N-оксидните форми на съединенията с формула (1а) или (lb) означават, че включват онези съединения с формула (1а) или (lb), в които един или няколко третични азотни атома се оксидират до така наречените N-оксиди.
Съединенията формула (1а) и (lb) могат да бъдат превърнати в съответните N-оксидни форми като се следват известни в областта процедури за превръщане на тривалентен азот в N-оксидна форма. Посочената реакция за N-оксидиране най-общо може да бъде осъществена чрез взаимодействие на изходните съединения с формула (1а) и (lb) с подходящ органичен или неорганичн пероксид. Подходящите неорганични пероксиди включват например водороден пероксид, пероксиди на алкалните или алкалоземните метали, като натриев пероксид, калиев пероксид; подходящите органични пероксиди включват перокси киселини, такива като бензенкарбопероксидна киселина, като 3-хлоробензенкарбопероксидна киселина, пероксоалканови киселини, като пероксооцетна киселина, алкилнидропероксиди, като t-бутил хидро-пероксид. Подходящи разтворители са вода, нисши алкохоли като етанол идруги подобни, въглеводороди като толуен, кетони като 2-бутанон, халогенирани въглеводороди като дихлорметан, както и смеси от такива разтворители.
Изобретениетовключва също производни (обикновено наричани “пролекарства”) на фармакологично активните съединения от изобретението, които се разлагат in vivo до съединенията от изобретението. Пролекарствата обикновено (но не винаги) имат по-ниска активност в целевия рецептор от съединенията до които се разграждат. Про-лекарствата с са подходящи в случаите, когато желаното съединение има химични или физични свойства, които правят прилагането му трудно или неефективно. Например, ако желаното съединение може да бъде лошо разтворимо, то трудно може да се транспортира през мукозалния епителиум, или може да има нежелано къс полу-живот в плазмата. Допълнителни разисквания относно про-лекарствата могат да се намерят в Stella, V.J.et al., “Prodrugs”, Drug Delivery System, 1985, pp. 112-176, и Drugs, 1985,29, pp. 455-473.
Про-лекарствените форми на фармакологичноактивните съединения от съединенията, най-общо са съединения с формула (1а) и (lb), техни фармацевтично приемливи присаединителни с киселини или основи соли, техни стереохимични изомерни форми, техните тавтомирни форми и техните N-оксидни форми, които имат киселинна група, която е естерифицирана или амидирана. Включени в такива естерифицирани киселинни групи са групите с формула -COORX, където Rx е С^алкил, фенил, бензил или една от следните групи:
Амидираните групи включват групи с формула -CONRyRz, къдетоИ' е Н, С^алкил, фенил или бензил и Rz е -OH, Н, Ci-балкил, фенил или бензил.
Съединенията от изобретението, притежаващи амино група могат да бъдат модифицирани с кетон или алдехид като формалдехид, като се © получават Манихови бази. Тези бази се хидролизират във водна среда с кинетика от първи порядък.
Когато се използва терминът “съединения с формула (1а) или (1Ь)” това означава, че са включени също техните фармацевтично приемливи присъединителни с киселина или основа соли, техните N-оксидни форми, техните тавтомерни форми или техните стереохимични изомерни форми. От специален интерес са онези съединения с формула (1а) или (lb), които са стереохимично чисти.
Едно първо примерно изпълнение на настоящото изобретение се отнася до използването на дефинираните по-горе съединения с формула (1а) или (lb), където
R1
Р
R2 е водород, халоген, халоалкил, циано, Ar, Het, алкил, алкилокси; коефициент, равен на 1,2,3 или 4; по-конкретно е 1 или 2;
е водород, хидрокси, алкилокси, алкилоксиалкилокси, алкилтио, или радикал с формула
R3 е алкил, Аг, Аг- алкил, или Het;
q
R4hR5
R4hR5
R6
R7
R8
R9
R8hR9 алкил
Ar
Het е коефициент, равен на 1,2 или 3;
всеки независимо е водород, алкил или бензил; или заедно, включително N към който са свързани м:огат да образуват радикал, избран от групата на пиролидинил, имидазолидинил, триазолил, пиперазинил, пиразинил, морфолинил и тиоморфолинил, всяка циклична система по избор заместена с алкил или пиримидинил;
е водород, халоген или алкил; или два съседни R6 радикала могат да бъдат взети заедно като образуват двувалентен радикал СН=СН-СН=СНе коефициент, равен на 1;
е водород;
е водород или алкил;
е оксо; или заедно образуват радикал =N-CH=CH-;
е линеен или разклонен въглеводороден радикал, притежаващ 1 до 6 въглеродни атома; или е цикличен наситен въглеводороден радикал, притежаващ 3 до 6 въглеродни атома; или е цикличен наситен въглеводороден радикал, притежаващ 3 до 6 въглеродни атома, свързан към линеен или разклонен въглеводороден радикал, притежаващ 1 до 6 въглеродни атома; където всеки въглероден атом може да бъде заместен по избор с халоген или хидрокси;
е хомоцикъл, избран от групата на фенил, нафтил, аценафтил, тетрахидронафтил, всеки хомоцикъл е заместен по избор с 1, 2 или 3 заместителя, всеки заместител е независимо избран от групата на халоген, халоалкил, циано и морфолинил;
е моноцикличен хетероцикъл, избран от групата на N16 феноксипиперидинил, пиперидинил, фуранил, тиенил, пиридинил, пиримидинил; или бициклични хетероцикли, избрани от групата на бензотиенил, 2,3дихидробензо[1,4]диоксинил или бензо[1,3]диоксолил, всеки моноцикличен или бицикличен цикъл може по избор да бъде заместен с 1,2 или 3 алкилни или Ar-карбонилни заместителя;
халоген е заместител, избран от групата на флуор, хлор и бром.
Във второ примерно изпълнение, съединенията с формула (1а) или (lb) или която и да е тяхна подгрупа, както отбелязаните по-горе като примерно изпълнение на изобретението, са онези съединения съгласно която е да е формула (1а) и (lb), в които R1 е водород, халоген, Аг, алкил или алкилокси; за предпочитане R1 е халоген; по-предпочетено е когато R1 е бром.
В трето примерно изпълнение, съединенията с формула (1а) или (lb) или която и да е тяхна подгрупа, както отбелязаните по-горе като примерно изпълнение на изобретението, са онези съединения съгласно която е да е формула (1а) и (lb), в които р е равно на 1 и R1 е различно от водород.
В четвърто примерно изпълнение, съединенията с формула (1а) или (lb) или която и да е тяхна подгрупа, както отбелязаните по-горе като примерно изпълнение на изобретението, са онези съединения съгласно която е да е формула (1а) и (lb), в които R2 е водород, алкилокси или алкилтио; за предпочитане R2 е алкилокси, в частност Смалкилокси; по-предпочетено е когато R2 е метилокси.
Смалкил е линеен или разклонен наситен въглеводороден радикал, притежаващ от 1 до 4 въглеродни атома, например метил, етил, пропил, 2метил-етил и други подобни.
В пето примерно изпълнение, съединенията с формула (1а) или (lb) или която и да е тяхна подгрупа, както отбелязаните по-горе като примерно изпълнение на изобретението, са онези съединения съгласно която е да е формула (1а) и (lb), в които R3 е нафтил, фенил или тиенил, всеки заместен по избор с 1 или 2 заместителя, които за предпочитане са халоген или халоалкил, по-предпочетено е да бъдат халоген; за предпочитане R3 е нафтил или фенил, всеки заместен с халоген, за предпочитане 3-флуоро; попредпочетено е когато R енафтил или фенил; най-предпочетено е когато R енафтил.
В шесто примерно изпълнение, съединенията с формула (1а) или (lb) или която и да е тяхна подгрупа, както отбелязаните по-горе като примерно изпълнение на изобретението, са онези съединения съгласно която е да е формула (1а) и (lb), в които q е равна на нула, 1 или 2; за предпочитане q е равно на 1.
В седмо примерно изпълнение, съединенията с формула (1а) или (П>) или която и да е тяхна подгрупа, както отбелязаните по-горе като примерно изпълнение на изобретението, са онези съединения съгласно която е да е формула (1а) и (lb), в които R4 и R5 всяко независимо е водород или алкил, в частност водород или Смалкил, по-конкретно С^алкил; за предпочитане водород, метил или етил; най-добре метил. Смалкил е линеен или разклонен въглеводороден радикал, притежаващ от 1 до 4 въглеродни атома, като например метил, етил, пропил, 2-метил-етил и други подобни.
В осмо примерно изпълнение, съединенията с формула (1а) или (lb) или която и да е тяхна подгрупа, както отбелязаните по-горе като примерно изпълнение на изобретението, са онези съединения съгласно която е да е формула (1а) и (lb), в които R4 и R5 заедно включително с N, към който са свързани образуват радикал, избран от групата имидазолил, триазолил и тиоморфолинил, заместен по избор с алкил, халоген, халоалкил, хидрокси, алкилокси, алкилтио, алкилоксиалкил или алкилтиоалкил, за предпочитане заместен с алкил, най-добре заместен с метил или етил.
В девето примерно изпълнение, съединенията с формула (1а) или (lb) или която и да е тяхна подгрупа, както отбелязаните по-горе като примерно изпълнение на изобретението, са онези съединения съгласно която е да е формула (1а) и (lb), в които R6 е водород, алкил или халоген, за предпочитане R6 е водород.
В десето примерно изпълнение, съединенията с формула (1а) или (lb) или която и да е тяхна подгрупа, както отбелязаните по-горе като примерно изпълнение на изобретението, са онези съединения съгласно която е да е формула (1а) и (lb), в които г е 1 или 2.
В единадесето примерно изпълнение, съединенията с формула (1а) или (lb) или която и да е тяхна подгрупа, както отбелязаните по-горе като примерно изпълнение на изобретението, са онези съединения съгласно която е да е формула (1а) и (lb), R7 е водород или метил, за предпочитане R7 е водород.
В дванадесето примерно изпълнение, съединенията с формула (1а) или (lb) или която и да е тяхна подгрупа, както отбелязаните по-горе като примерно изпълнение на изобретението, са онези съединения съгласно която е да е формула (1а) и (lb), където за съединения съгласно с формула (lb) единствено, R8 е алкил, за предпочитане метил, и R9 е кислород.
В тринадесето примерно изпълнение, съединенията с формула (1а) или (lb) или която и да е тяхна подгрупа, както отбелязаните по-горе като примерно изпълнение на изобретението, са онези съединения съгласно която е да е формула (1а) и (lb), където съединението е съединение съгласно с формула (1а) единствено, негова фармацевтично приемлива присъединителна с киселина или основа сол, негова тавтомерна форма или негова стереохимична изомерна форма.
Интересна група саединения са съединенията съгласно формула (1а), техни фармацевтично приемливи присъединителни с киселини или основи соли, техни стереохимични изомерни форми, техни тавтомерни форми или техни N-оксидни форми, в които R1 е водород, халоген, Ат, алкил или алкилокси; р=1; R2 е водород, алкилокси илиалкилтио; R3 нафтил, фенил или тиенил, всеки заместен по избол с 1 или 2 заместителя, избрани от групата на халоген или халоалкил; q = 0,1,2 или 3; R4 и R5 всеки независимо е водород или алкил или R4 и R5 заедно и включително с N, към който са свързани образуват радикал, избран от групата имидазолил, триазолил, пиперидинил, пиперазинил и тиоморфолинил; R6 е водород, алкил или халоген; г е равно на 1 и R7 водород.
За предпочитане при съединенията с формула (1а) и (lb) или която и да е тяхна подгрупа, както отбелязаните по-горе като примерно изпълнение на изобретението, терминът “алкил” предсатвлява С^алкил, който Ci-балкил е линеен или разклонен въглеводороден радикал, притежаващ от 1 до 6 въглеродни атома като например метил, етил, пропил, 2-метил-етил, пентил, хексил и други подобни.
За предпочитане, съединенията са избрани от:
• 1 -(6-бромо-2-метокси-хинолин-3-ил)-2-(3,5-дифлуоро-фенил)-4диметиламино-1 -фенил-бутан-2-ол;
• 1 -(6-бромо-2-метокси-хинолин-3-ил)-4-диметиламино-2-нафтален-1 -ил-1 фенил-бутан-2-ол съответстващ на 6-бромо-а-[2-(диметиламино)етил]-2метокси-α-1 -нафталенил-р-фенил-З-хинолинетанол;
• 1 -(6-бромо-2-метокси-хинолин-3-ил)-2-(2,5-дифлуоро-фенил)-4диметиламино-1 -фенил-бутан-2-ол;
• 1 -(6-бромо-2-метокси-хинол ин-3-ил)-2-(2,3-дифлуоро-фенил)-4диметиламино-1 -фенил-бутан-2-ол;
• 1 -(6-бромо-2-метокси-хинолин-3-ил)-4-диметиламино-2-(2-флуоро-фенил)1 -фенил-бутан-2-ол;
• 1 -(6-бромо-2-метокси-хинолин-3-ил)-4-диметиламино-2-нафтален-1 -ил-1 р-толил-бутан-2-ол;
• 1 -(6-бромо-2-метокси-хинолин-3-ил)-4-диметиламино-2-нафтален-1 -ил-1 фенил-бутан-2-ол;
• 1 -(6-бромо-2-метокси-хинолин-3-ил)-4-диметиламино-2-(3-флуоро-фенил)1-фенил-бутан-2-ол; и • 1 -(6-бромо-2-метокси-хинолин-3-ил)-4-диметиламино-2-фенил-1 -фенилбутан-2-ол;
По предпочетени съединения са • 1 -(6-бромо-2-метокси-хинолин-3-ил)-2-(2,3-дифлуоро-фенил)-4диметиламино-1-фенил-бутан-2-ол;
• 1-(6-бромо-2-метокси-хинолин-3-ил)-4-диметиламино-2нафтален-1 -ил-1 фенил-бутан-2-ол съответстващ на 6-бромо-а-[2-(диметиламино)етил]-2метокси-α-1 -нафталенилф-фенил-З-хинолинетанол; или фармацевтично приемлива присъединителна с киселина или основа тяхна сол, техен N-оксид, тяхна тавтомерна форма или тяхна стереохимична изомерна форма.
Дрга интересна група съединения са следните: съединения 12, 71, 174, 75, 172 и 79, както са описани в Таблици от 1 до 6 и конкретно съединения 12, 71, 174 и 75, по-конкретно 12, 71 и 174; фармацевтично приемлива присъединителна с киселина или основа тяхна сол, техен N-оксид, тяхна тавтомерна форма или тяхна стереохимична изомерна форма.
Алтернативното химическо наименование на 1-(6-бромо-2-метоксихинолин-3-ил)-4-диметиламино-2-нафтален-1-ил-1-фенил-бутан-2-ол е 6бромо-а[2-(диметиламино)етил]-2-метокси-а-1-нафталенил-3-фенил-3 хинолинетанол. Посоченото съединение може да се представи по следния начин:
Най-предпочетено е едно от следните съединения:
6-бромо-а[2-(диметиламино)етил]-2-метокси-а-1 -нафталенил-Р-фенил-
3-хинолинетанол, фармацевтично приемлива присъединителна с киселина или основа тяхна сол, техен N-оксид, тяхна тавтомерна форма или тяхна стереохимична изомерна форма; или
6-бромо-а[2-(диметиламино)етил]-2-метокси-а-1 -нафталенил-Р-фенил3-хинолинетанол, или фармацевтично приемлива присъединителна с киселина или основа тяхна сол; или
6-бромо-а[2(диметиламино)етил]-2-метокси-а-1-нафталенил~Р-фенил-3хинолинетанол, или тяхна стереохимична изомерна форма; или
6-бромо-а[2(диметиламино)етил]-2-метокси-а-1 -нафталенил-р-фенил-Зхинолинетанол, или техен N-оксид; или смес, по-конкретно рацемична смес от (aS, PR)-6-6poMO-a-[2(диметиламино)етил]-2-метокси-а-1-нафталенил-Р-фенил-3-хинолинетанол и (aR, р8)-6-бромо-а-[2-(диметиламино)етил]-2-метокси-а-1-нафталенил-Рфенил-3-хинолинетанол, или фармацевтично приемлива присъединителна с киселина или основа тяхна сол, или тяхна стереохимична изомерна форма; например съединение 14 (диастереоизомер А); или (aS, pR)-6-6pOMO-a-[2(диметиламино)етил]-2-метокси-а-1-нафталенил-Р-фенил-3-хинолинетанол, например съединение 12, или фармацевтично приемлива присъединителна с киселина или основа негова сол; или (aS, PR)-6-6poMo-a-[2-(flHMeTiuiaMHHo)eTwi]-2-MeTOKCH-a-1 -нафталенилβ-фенил-З-хинолинетанол, например съединение 12.
Най-предпочетенота съединение е (aS, pR)-6-6poMO-a-[2(диметиламино) етил]-2-метокси-а-1-нафталенил-Р-фенил-3-хинолинетанол, което кореспондира с (1R, 28)-1-(6-бромо-2-метокси-хинолин-3-ил)-4диметиламино-2-нафтален-1-ил-1-фенил-бутан-2-ол. Посоченото съединение може да се представи както следва:
Съединенията е формула (1а) и (lb) могат да се получат по методите, описани в WO 2004/011436, които са включени тук с цитата.
Най-общо, съединенията съгласно изобретението при последователността на етапите, всеки от който е известен на специалиста в областта.
По-конкретно, съединенията съгласно формула (1а) могат да се получат при взаимодействие на междинно съединение с формула (П) с междинно съединение с формула (III) по следната реакционна схема(1):
Схема 1
R7
(R1) р. 1 .,0 I II и 0 1 (CH2)q^ zR4
XR5 ** (la)
(Π) (Ш)
Като се използва BuLi в смес на диизопропил и тетрахидрофуран, като всички променливи са дефинирани както във формла (1а). Разбъркването може да повиши скоростта на реакцията. Реакцията обикновено се провежда в температурен интервал между -20 и -70°С.
Същата реакционна процедура мож да бъде използвана при синтезиране на съединенията с формула (lb).
Изходните съединения и полупродуктите с формула (П) и (Ш) са съединения, които или са налични търговски продукти или могат да се получат по стандартни реакционни процедури, известни в областта. Например междинно съединение (П-а) може да се получи по следната реакционна схема (2):
Реакционна схема (2) включва етап (а), в който подходящо заместен анилин взаимодейства с подходящ ацилхлорид като 3-фенилпропионил хлорид, 3флуоробензенпропионил хлорид или р-хлоробензенпропионил хлорид, в присъствието на подходяща база като триетиламин и подходящ реакционноинертен разтворител, като метален хлорид или етилен дихлорид. Реакцията може да се проведе в температурен интервал от стайна температура до температура на кипене на обратен хладник. На следващия етап (Ь) полученият в етап (а) адукт взаимодейства с фосфорил хлорид (РОС1з) в присъствиена Ν,Ν-диметилформамид (състав на Vilsmeier-Haack с последваща циклизация).Обикновено взаимодействието протича в температурен интервал от стайна температура до температура на кипене на обратен хладник. В следващия етап (с) се въвежда специфичната група R2, където радикалът R2 например е С^алкилокси или С^алкилтио. Въвеждането се осъществява при взаимодействие на междинното съединение, получено на етап (Ь) със съединение Н-Х-С1^алкил, в което X е S или О.
Междинните съединения съгласно формула (ПЬ) могат да се получат съгласно реакционна схема (3), където на първия етап (а) заместен индол-
2,3—дион взаимодейства със заместен 3-фенилпропионалдехид в присъствие на подходяща база като натриев хидроксид (реакция на Pfitzinger), след което съединението карбоксилна киселина в следващия етап (Ь) се декарбоксилира при висока температура в присъствие на подходящ реакционно инертен разтворител като дифенилетер.
(П-Ь)
Очевидно е, че в предходните и в следващите реакции, реакционните продукти могат да бъдат изолирани от реакционната среда и ако е необходимо, допълнително пречистени съгласно методики, основно известни в областта, като екстракция, кристализация и хроматография. Очевидно е също, че реакционните продукти, които съществуват в повече от една енантиометрична форма, могат да бъдат изолирани от техните смеси по известни техники, по конкретно чрез препаративна хроматография като препаративна HPLC. Обикновено, съединенията с формула (Г) могат да бъдат разделени в техни изомерни форми.
Междинните съединения с формула (III) са съединения, които или са налични търговски продукти, или могат да бъдат получени по стандартни методи, добре известни в областта. Например, междинното съединение с формула (Ш-а), в което R3 е Ат, заместен със заместители R10, където всеки R10 е независимо избран от групата хидрокси, халоген, циано, нитро, амино, моно- или ди(С1^алкил)амино, С^алкил, полихалоС^алкил, С^алкилокси, полихалоС^алкилокси, карбоксил, С^алкилоксикарбонил, аминокарбонил, морфолинил и моно- или ди(С1_балкил)аминокарбонил и s е коефициент равен на нула, 1, 2 или 3, може да бъде получено като се следва реакционна схема (4):
Схема 4 (R10)s\
Ar + сГ(СНЛ^с| о
Ar (b) π
О
Ar Д
R5 (Ш-а)
Реакционната схема (4) включва етап (а), в който подходящо заместен Ат и по-конкретно подходящо заместен фанил, взаимодейства по реакция на Friedel-Craft с подходящ ацилхлорид като 3-хлоропропил хлорид или 4хлоробутирил хлорид в присъствието на подходяща Люисова киселина като например AICI3, FeCUSnCL» или ZnCl2 и подходящ инертен разтворител като метален хлорид или етилен дихлорид. Реакцията обикновено може да се проведе в температурен интервал между стайна температура и температура на кипене на обратен хладник. В следващия етап (Ь) се въвежда амино група (-NR4R5) чрез взаимодействие на междинното съединение, получено на етап (а) с първичен или вторичен амин.
Колкото до тълкуването на настоящото изобретение термините “латентна туберкулоза”, “скрита туберкулоза” или “упорита туберкулоза” имат еднакво значение.
Както беше посочено по-горе, съединенията с формула (1а) и (lb) могат да бъдат използвани за лечение на латентна туберкулоза. Точната дозировка и режима на прилагане на настоящите съединения зависи от конкретното съединение с формула (1а) и (1Ъ), което се използва, конкретния случай, който се лекува, тежестта на случая, който се лекува, годините, теглото, пола, диетата, времето на прилагане, общото физично състояние на конкретния пациент, начина на прилагане, както и другите лекарства, които може да приема пациента, както е добре известно на специалиста в областта. Очевидно е, че ефективната дневна доза може да понижена или повишена в зависимост от отговора на лекувания обект и/или от преценката на лекуващия лекар, предписващ лекарствата от изобретението.
Съединенията от настоящото изобретение могат да се прилагат във фармацевтично приемлива форма, по-избор с фармацевтично приемлив носител.
Фармацевтичните състави могат да имат различни фармацевтични форми в зависимост от начина на прилагане. Като подходящи състави могат да бъдат цитирани всички състави, обикновено използвани като системно прилагани лекарствата приготвянето на фармацевтичен състав се комбинират ефективно количество от конкретното съединение, по избор във вид на присъединителна солева форма като активен инградиент в хомогенна смес с фармацевтично приемлив носител, който носител може да бъде различен в зависимост от желания начин на прилагане. Желателно е тези фармацевтични състави да бъдат в единни дозажни форми, например за орално приемане или парентерално инжектиране. Например при приготвянето на състав за орална дозажна форма, може да се използва каквато и да е фармацевтична среда, като например вода, гликоли, масла, алкохоли о други подобни в случая на орални течни препарати като суспензии, сиропи, еликсири, емулсии и разтвори; или твърди носители като нишесте, захар, каолин, разредители, лубриканти, свързващи вещества, дезинтегратори и други подобни в случая на прахове, хапове, капсули или таблети. Поради лесния начин на прилагане, таблетите и капсулите предсавляват най-подходящите дозажни форми за орално прилагане, в който случай обикновено се използва твърд фармацевтичен носител. При парентералните състави съдържат стерилна вода, поне в голяма част, както е допустимо използването и на други компоненти, например средства за подобряване на разтворимостта. При приготвяне на ижекционни разтвори, носителят включва солеви разтвор, глюкозен разтвор или смес от солеви и глюкозен разтвор. Могат да бъдат приготвяни и инжекционни суспензии като в този случай се използват подходящ течен носител, суспендиращо средство и други подобни. Включени са също и твърди лекарствени форми, които могат да бъдат превърнати в течни лакарствени форми, непосредствено преди използването.
В зависимост от начина на прилагане, фармацевтичните състави включват от 0.05 до 99% тегл.%, за предпочитане от 0.1 до 70тегл.% от активния компонент и от 1 до 99.5 тегл.%, за предпочитане от 30 до 99.9 тегл.% фармацевтично приемлив носител, като всички се основават на общия състав.
Фармацевтичните състави могат да съдържат допълнително други инградиенти, известни в областта, като например лубриканти, стабилизиращи средства, буфери, емулгатори, средства регулиращи вискозитета, повърхностно активни вещества, консерванти, ароматизатори или оцветители.
Особено важно е приготвянето на горепосочените лекарствени форми в дозажни форми за лесно прилагане и уеднаквяване на дозировките. Дозажната форма, както се използва тук се отнася до физични дискретни единици, подходящи за единични дози, като всяка единица съдържа предварително определено количество от активния компонент, изчислен за да даде желания терапевтичен ефект заедно с необходимия фармацевтичен носител. Примери за такива дозажни форми са таблетите (включително отбелязаните с черта или таблети с покритие), капсули, хапове, сашета, лепенки, свещички, инжекционни разтвори или суспензии и други подобни, както и техни опаковки. Дневната доза от съединението съгласно изобретението, разбира се ще зависи от използваното съединение, начина на прилагане, необходимото лечение и микробактериалните показатели. Най-общо задоволителни резултати се получават, когато съединението съгласно настоящото изобретение, се прилага в дневна доза не превишаваща 1 или 2 грама, например от 10 до 50 mg/kg телесно тегло.
ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА ЧАСТ
Както беше подчертано по-горе, съединенията с формула (1а) и (lb) и тяхното получаване, е описано в WO 2004/011436 и са включени като цитат.
За някои съединения абсолютната стереохимична конфигурация на стереогеничния въглероден атом не е експериментално определена. В тези случаи, стереохимичната изомерна форма, която е изолирана най-напред е отбелязана като “А”, а втората като “В”, без допълнително отбелязване на актуалната стереохимична конфигурация. Следователно, посочените “А” и “В” изомерни форми могат недвусмислено да бъдат охарактеризирани от специалиста в областта, като се използват известни в областта методи като например Х-гау дифракция (дифракция на рентгенови лъчи).
Когато “А” и “В” са стереоизомерни смеси, те могат да бъдат допълнително разделени, като първата изолирана фракция се отбелязва като “А1” респективно “Bl”, а втората като “А2” респективно “В2”, без допълнително отбелязване на актуалната стереохимична конфигурация. Следователно “Al, А2” и “Bl, В2” изомерни форми могат недвусмислено да бъдат охарактеризирани от специалиста в областта, като се използват известни в областта методи като например Х-гау дифракция.
Настоящите съединения (Таблица 1 до 6) са номерирани в съответствие със съединенията в WO 2004/011436 и могат да бъдат получени, съгласно методите, описани в WO 2004/011436. Номерът на примера в Таблиците по29 долу съответства на номера на примерите в WO 2004/011436, като показва процедурите, съгласно които могат да бъдат получени съединенията.
Получаването на съединенията 12, 13, 12а, 13а, 14 и 15 е описана подолу подробно.
Получаване на междинните съединения
Пример А1
Получаване на междинно съединение 1
0
Η 1
Бензенпропаноилхлорид (0.488 мл) се прибавя на капки при стайна температура към разтвор на 4-бромбензенамин (0.407 mol) в среда от триетаноламин EtN (70ml) и дихлорметан CH2CI2 (700 ml) и сместа се разбърква при стайна температура за едно денонощие. Сместа се изсипва във вода и концентриран NH4OH и се екстрахира с CH2CI2. Органичният слой се суши (MgSO4), филтрува се и разтворителят се изпарява. Остатъкът се кристализира от диетилов етер. Остатъкът (119.67 g) се поставя в CH2CI2 и се промива с НС1 1N. Органичният слой се суши (MgSO4) филтрува се и разтворителят се изпарява. Добив!07.67 g от междинно съединение 1.
Пример 2
Получаване на междинно съединение 2
Реакцията се провежда два пъти. POCI3 (1.225 mol) на капки и при 10°С се прибавя към Ν,Ν-диметилформамид (DMF) (0.525 mol). След това междинно съединение 1 (получено съгласно А1) (0.175 mol) се прибавя при стайна температура. Сместа се разбърква едно денонощие при 80°С, изсипва се върху лед и се екстрахира с CH2CI2. Органичният слой се суши (MgSO4), филтрува се и разтворителят се изпарява. Продуктът се използва без допълнително пречистване. Добив 77.62 g от междинно съединение 2 (67%).
Пример АЗ
Получаване на междинно съединение 3
Смес от междинно съединение 2 (получено съгласно А2) (0.233 mol) в CHjONa (30%) в метанол (222.32 ml) и метанол (776 ml) се разбъркват при температура на кипене на обратен хладник за едно денонощие, след това се изсипва върху лед и се екстрахира с CH2CI2. Органичният слой се отделя, суши се (MgSO4), филтрува се и разтворителят се изпарява. Остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел (елуент: СН2С12/циклохексан 20/80 и след това 100/0; 20-45 pm). Събира се чистата фракция, а разтворителят се изпарява. Добив: 25 g от междинно съедитение 3 (Добив=33%; темп, на топене 84°С) във вид на бял прах.
ίί
Получаване на крайните съединения 12« 13,12а, 13а, 14 и 15
Получаване на крайните съединения 12,13,
12а, 13а, 14 и 15
Съединение 14 (А)
Съединение 15 (В)
Съединение 12 (А1) [a]D2O=-i66.98(c=O.505g/100ml в DMF)
Съединение 12а (В1) [a]DM=-42.56(c=0.336g/100ml в DMF)
Съединеше 13 (А2) [а]р2°=+167.60(с=0.472^100т1 в DMF)
Съединение 13а (В2) [a]D20=+43.55(c=0.349g/100ml в DMF) междинно съединение 3 (получен съгласно пример АЗ, описан по-горе) (0.046 nBuLi 1.6М (0.005 mol) се прибавя бавно при -20°С при продухване с азот към разтвор на К-(1-метилетил)-2-пропанамин (0.05mol) в тетрахидрофуран (THF) (80 ml). Сместа се разбърква при -20°С в продължение на 15 минути и след това се охлажда до -70°С. Разтвор на
4.
mol) в THF (150 ml) се прибавя бавно. Сместа се разбърква при -70°С в продължение на 30 минути. Бавно се прибавя разтвор на 0.055 mol 3(диметиламино)-1-(1-нафтил)-1-пропанон в THF (120ml). Сместа се разбърква при -70°С в продължение на 3 часа, хидролизира се при -30°С с ледена вода . и се екстрахира с етилацетата EtOAc. Органичният слой се отделя, суши се (MgSO4), филтрува се и разтворителят се изпарява. Остатъкът (29 g) се пречиства с колонна хроматография върху силикагел (елуент: CH2CI2/CH3OH/NH4OH; 99.5/0.5/0.1; 15-35рт).Двете фракции се събират и разтворителят се изпарява като се получава 3g фракция 1 и 4.4 g от фракция
2. Фракции 1 и 2 се кристализират поотделно от диизопропилов етер DIPE. Преципитатът се филтрува и суши, като се получават 2.2 g от диастереомер А крайно съединение 14 (Добив 9%, температура на топене 210°С) във вид на бяло твърдо вещество и 4g от диастереомер В крайно съединение 15 (Добив 16%, температура на топене 244°С) във вид на бяло твърдо вещество. За получаването на съответните енантиомери, диастереомер А (крайно съединение 14) се пречиства чрез хирална хроматография върху силикагел (chiralpack AD) (елуент: хексан/етанол; 99.95/0.05). Двете фракции се събират и разтворителят се изпарява. Добив: 0.233g от енантиомер А1 (крайно съединение 12) (температура на топене 118°С, [а]ц20= -166.98° (с=0.505 g/l00ml в DMF)) във вид на бяло твърдо вещество и 0.287 g от енентиомер А2 (крайно съединение 13) (температура на топене 120°С, [а]о20= +167.60° (с=0.472 g/l00ml в DMF)) във вид на бяло твърдо вещество. Енантиомер А1 се кристализира от етанол до получаване на бяло твърдо вещество: температура на топене 184°С, [α]η2(- -188.71° (с=0.621 g/100ml в DMF). Кристализацията на енантиомер А2 от етанол води да палучаване на бял твърд продукт с температура на топене 175°С.
0.2 г от диастереоизомер В (крайно съединение 15) се пречиства чрез хирална хроматографияпрез силикагел (chiralpack AD) ( елуент етанол/изопропилов алкохол/М-етил-етанамин ; 50/50/0.1). Двете фракции се събират и разтворителят се изпарява. Добив: 78.2mg от енантиомер В1 и 78.8 mg от енантиомер В2. Енантиомер В1 се пречиства чрез колонна хроматография през силикагел (елуент CH2CI2/CH3OH/NH4OH; 99/1/0.1; 15-40 pm). Събира се една фракция и разтворителят се изпарява. Добив: 57 mg от , енантиомер В1 (крайно съединение 12а) ( [а]о20;= -42.56° (с=0.336 g/100ml в
DMF)). Енентиомер В2 се пречиства чрез колонна хроматография през силикагел (елуент CH2CI2/CH3OH/NH4OH; 99/1/0.1; 15-40 pm). Събира се една фракция и разтворителят се изпарява. Добив 53 mg от енантиомер В2 (крайно съединение 13а) ([a]D M= +43.55° (с=0.349 g/100ml в DMF)).
Таблици от 1 до 6 описват съединенията с формула (1а) и (lb).
Таблица 1
Съед. № Пример № R1 R2 R3 R6 Стереохимияи точки на топене
1 В1 Вг ОСН3 Фенил Н (А1); 194°С
2 В1 Вг ОСНз Фенил Н (А2); 191°С
3 В1 Вг ОСН3 Фенил h (А); 200°С
4 В1 Вг ОСНз Фенил Н (В); 190°С
16 В1 Вг ОСНз 4-хлорофенил Н (А); 200°С
17 В1 Вг ОСНз 4-хлорофенил Н (В); 190°С
20 В1 Вг ОСНз 2-тиенил Н (А); 96°С
21 В1 Вг ОСНз 2-тиенил Н (В); 176°С
22 В1 СН3 ОСНз фенил Н (А); 148°С
23 В1 СН3 ОСНз фенил Н (В); 165°С
24 В1 Вг ОСНз 3-тиенил Н (А); 162°С
25 В1 Вг ОСНз 3-тиенил Н (В); 160°С
26 В1 фенил ОСНз фенил Н (А); 174°С
27 Bl фенил OCH3 фенил Н (В); 192°С
28 Bl F OCH3 фенил Н (А); 19О°С
29 Bl F OCH3 фенил Н (В); 166°С
30 Bl Cl OCH3 фенил Н (А); 174°С
31 Bl Cl OCH3 фенил Н (В); 181°С
32 Bl Br SCH3 фенил Н (А); 208°С
33 Bl Br SCH3 фенил Н (В); 196°С
34 Bl OCH3 OCH3 фенил Н (А); 165 °C
35 Bl OCH, OCH3 фенил Н (В); 165 °C
36 Bl Br OCH3 фенил С1 (А); 197 °C
37 Bl Br OCHj фенил С1 (В); 221 °C
38 B9 Br OCH3 3-флуорофенил Н (А); 198 °C
39 B9 Br OCH3 3-флуорофенил Н (В); 207 °C
108 B9 Br OCH3 3-флуорофенил Н (А1); 160 °C
109 B9 Br OCH3 3-флуорофенил Н (А2); 156 °C
40 Bl H OCH3 фенил Н (А); 152 °C
41 Bl H OCH3 фенил Н (В); 160 °C
42 Bl H OCH3 СН3 Н (А); 140 °C
43 Bl H OCH3 СН3 Н (В); 120 °C
59 Bl Br OH фенил Н (А); >260 °C
60 Bl Br OH фенил Н (В); 215 °C
5 B2 Br OCH2CH3 фенил Н (А); 162 °C
6 B2 Br OCH2CH3 фенил Н (В); 74 °C
7 B3 Br H фенил Н (А); 98 °C
8 B3 Br H фенил н (В); 180 °C
12 B7 Br OCH3 1-нафтил н (А1); 118°С(пяна) a=R,b=S; [a]D 20= -166.98 (с=0.505 g/100ml в DMF)
13 B7 Br OCH3 1-нафтил н (А2); 120°С(пяна) a=S, b=R; fa]D 20= +167.60° (с=0.472 g/100ml в DMF)
12а B7 Br OCH3 1-нафтил н (Bl); [a]D 2,'=- 42.56 *
13а B7 Br OCH3 1-нафтил н (B2); [a|D 20= +43.55 **
14 B7 Br OCH3 1-нафтил н (A); 210°C
15 B7 Br OCH3 1-нафтил н (B); 244 °C
45 B7 Br OCH3 2-нафтил н (A); 262 °C
46 B7 Br OCH3 2-нафтил н (B); 162 °C
67 B8 Вг ОСНз 2,5-дифлуорофенил Н (А); 262 °C
68 B8 Вг ОСИ, 2,5-дифлуорофенил Н (В); 208 °C
110 В8 Вг ОСНз 2,5-дифлуорофенил Н (А1); 167 °C
111 В8 Вг ОСНз 2,5-дифлуорофенил Н (А2); масло
69 В1 Вг ОСНз 2-флуорофенил Н (А); масло
70 В1 Вг ОСНз 2-флуорофенил Н (В); масло
71 В1 Вг ОСНз 1-нафтил СНз (А); 174 °C
72 В1 Вг ОСНз 1-нафтил СНз (В); 178 °C
73 В1 Вг ОСНз 1-нафтил С1 (В); 174 °C
74 В1 Вг ОСНз 1-нафтил С1 (А); 110 °C
75 В1 Вг ОСНз CO Н (А); 196 °C
76 В1 Вг ОСНз Ό0 Н (В); 130 °C
77 В1 Вг ОСНз С0 Н (А); 202 °C
78 В1 Вг ОСНз CO Н (В); 202 °C
79 В1 Вг / \ —N О \___/ 1-нафгил Н (А); >250 °C
80 В1 Вг ОСНз 4-цианофенил Н (А); 224 °C
81 В1 Вг ОСНз 4-цианофснил Н (В); 232 °C
82 В1 СН3 ОСНз 1-нафтил Н (А); 202 °C
83 В1 СН3 ОСНз 1-нафгил Н (В); 198 °C
84 В1 фенил ОСНз 1-нафгил Н (А); 248 °C
85 В1 фенил ОСНз 1-нафтил Н (В); 214 °C
86 В1 Вг ОСНз А V 1 1 1 н (А); 184 °C
87 В1 Вг ОСНз н (В); 186 °C
88 В1 Вг SCH3 1-нафтил н (А); 240 °C
89 Bl Br ОСНз Н (А); 236 °C
90 Bl Br OCH3 Н (В); 206 °C
91 Bl H ОСНз 1-нафтил Н (А); 178 °C
92 Bl H ОСНз 1-нафтил Н (В); 160 °C
93 Bl H ОСНз 3-флуорофенил Н (А); 178 °C
94 Bl H ОСНз 3-флуорофенил Н (В); 182 °C
95 Bl Br ОСНз 2-фенилегил Н (А); 178 °C
96 Bl Br ОСНз 2-фенилетил Н (В); 146 °C
97 Bl ОСНз ОСНз 1-нафтил Н (А); 168 °C
98 Bl OCHj ОСНз 1-нафтил Н (В); 154 °C
113 B14 Br ОСНз 2,3-дифлуорофенил Н (А); 128 °C
114 B14 Br ОСНз 2,3-дифлуорофенил Н (В); 213 °C
115 B15 Br ОСНз 3,5-дифлуорофенил Н (А); 192 °C
116 B15 Br ОСНз 3,5-дифлуорофенил Н (В); 224 °C
117 B15 Br ОСНз 3,5-дифлуорофенил Н (А1); 161 °C
118 B15 Br ОСНз 3,5-дифлуорофенил Н (А2); 158 °C
119 B7 Cl ОСНз 1-нафтил Н (А); 212 °C
120 B7 Cl ОСНз 1-нафтил Н (В); 236 °C
122 B7 Br ОСНз 1 1 Н (В); 227 °C
127 B7 Br ОСНз 5-бромо-2-нафтил Н (А); 226 °C
130 B7 Br ОСНз 5-бромо-2-нафтил Н (В); 220 °C
131 B7 Br ОСНз CO Н (А); 206 °C
134 B9 ОСНз ОСНз 3-флуорофенил Н (А); 172 °C
135 B9 ОСНз ОСНз 3-флуорофенил Н (В); 192 °C
143 B7 Br ОСНз 3-бромо- 1-нафтил н (А); 234 °C
150 B7 Br ОСНз З-бромо-1-нафтил Н (В); 212 °C
159 B8 Br ОСНз 2,5-дифлуорофенил н (А1); 208 °C
160 B8 Br ОСНз 2,5-дифлуорофенил н (А2); 167 °C
162 B7 Br ОСНз 6-метокси-2-нафтил н (А); 206 °C
163 B7 Br ОСНз 6-метокси-2-нафтнл н (В); 206 °C
164 В9 Вг ч ч 0 $ о \ 3-флуорофенил Н (А); 118 °C
165 В9 Вг \ ч 0 $ о \ 3-флуорофенил Н (В); масло
174 В9 а ОСН3 3-флуорофенил Н (А); 159 °C
175 В9 а осн, 3-флуорофенил Н (В); 196 °C
176 В7 Вг \ ч о $ 0 \ 1-нафтил Н (А); масло
179 В9 CN ОСНз 3-флуорофенил Н (А); 213 °C
180 В9 CN ОСНз 3-флуорофенил Н (В); 163 °C
181 В9 Вг ОСНз 4-флуорофенил Н (А); 198 °C
182 В9 Вг ОСН, 4-флуорофенил Н (В); 238 °C
183 В1 Вг ОСНз З-трнфлуорометилфенил Н (А); 170 °C
188 В1 Вг ОСНз 1 ?4,“ПиримидиН”2’’ИД Н (А); 110 °C
189 В1 Вг ОСНз 1,4-пиримидин-2-ил Н (В); 145 °C
195 В15 Вг ОСНз 3,4-дифлуорофенил Н (А); 250 °C
196 В15 Вг ОСНз 3,4-дафлуорофенил Н (В); 184 °C
201 В1 Вг ОСНз Н (А); 214 °C
202 В1 Вг ОСНз Н (В); 246 °C
203 В9 схл ОСНз 3-флуорофенил Н (А); 225 °C
204 В9 CXi ОСНз 3-флуорофенил Н (В); 216 °C
205 В7 Вг ОСНз 1-нафтил F (А); 213 °C
205 B7 Вг ОСН3 1-нафтил F (В); 213 °C
207 B15 F ОСН3 3,5-дифлуорофенил Н (А); 232 °C
208 B15 F ОСНз 3,5-дифлуорофенил Н (В); 188 °C
212 B7 ОСНз 1-нафтил F (В); 220 °C
* c=0.336 g/100 ml в DMF ** c=0.349 g/100 ml в DMF
Таблица 2;
R6
Съед № Пример № R1 R2 R3 R4 R5 Физични данни (сол/темп. топ.) и стерео-химия
18 В1 Вг ОСНз фенил СН2СНз СН2СН3 етандионат (2:3); (А); 230 °C
19 В1 Вг ОСНз фенил СН2СН3 СН2СН3 етандионат (2:3); (В); 150 °C
44 В4 Вг ОСНз фенил Н Н (А); 190 °C
9 В4 Вг ОСНз фенил Н Н (В); 204 °C
141 В7 Вг ОСНз 2-нафтил СНз СН2СН3 (А); 188 °C
142 В7 Вг ОСНз 2-нафтил СН? СН2СН3 (В); 202 °C
230 В12 Вг ОСНз 1-нафтил СНз бензил /масло
147 В7 Вг ОСНз 1-нафтил СНз СН2СН3 (А); 168 °C
148 В7 Вг ОСНз 1-нафтил СНз СН2СН3 (В); 212 °C
56 В13 Вг ОСНз 1-нафтил СНз Н (А); 204 °C
214 В13 Вг ОСНз 1-нафтил CHj Н (В); 225 °C
ТалицаЗ:
R6
Сьед. № Пример № R3 L Стереохимия и точки на топене
47 В1 фенил 1 -пиперидинил (А); 190 °C
48 В1 фенил 1 -пиперидинил (В); 190 °C
128 В1 2-нафтил 1-пиперидинил (А); 254 °C
129 В1 2-нафтил 1-пиперидинил (В); 212 °C
49 В1 фенил 1-имидазолил (А); 216 °C
50 В1 фенил 1-имидазолил (В); 230 °C
51 В1 фенил 1-(4-метил)пиперазинил (А); 150 °C
52 В1 фенил 1 -(4-метил)пиперазинил (В); 230 °C
53 В1 фенил 1-( 1,2,4-триазолил) (А); 180 °C
54 В1 фенил 1-(1,2,4-триазолил) (В); 142 °C
55 В1 фенил тиоморфолил (А); масло
57 В5 фенил +N^ I- (А); 244 °C
10 В5 фенил +N^ I- (В); 198 °C
58 В6 фенил / \ (А); 208 °C
11 В6 фенил N IX 0 (В); 208 °C
99 Bll 1-нафтил / \ (А1);218°С
100 B6 1-нафтил + s N ΙΛ 0 (А2); 218 °C
101 B6 1-нафтил +n ιλ 0 (В); 175 °C
102 В5 1-нафтил +- х' N \ I- (А2); 210 °C
103 В5 1-нафтил I- (В); >210 °C
121 В5 1-нафтил + S ч I- (А1);210°С
123 В1 фенил морфолинил (А); 226 °C
124 В1 фенил морфолинил (В); 210 °C
136 В7 2-нафтил 4-метилпиразинил (А); 188 °C
137 В7 2-нафтил 4-метилпиразинил (В); 232 °C
139 В7 2-нафтил морфолинил (А); 258 °C
140 В7 2-нафтил морфолинил (В); 214 °C
144 В7 2-нафтил пиролидинил (А); 238 °C
145 В7 1-нафтил 1-пиперидинил (А); 212 °C
146 В7 1-нафтил 1 -пиперидинил (В); 220 °C
149 В7 1-нафтил 4-метилпиразинил (В); 232 °C
151 В7 З-бромо-1-нафтал 4-метилпиразинил (А); 178 °C
152 В7 З-бромо-1-нафгил 4-метилпиразинил (В); 226 °C
153 В7 6-бромо-2-нафтил 4-метилпиразинил (А); 208 °C
154 В7 6-бромо-2-нафтил 4-метилпиразинил (В); 254 °C
155 В7 6-бромо-2-нафтил 1-пиперидинил (А); 224 °C
156 В7 1-нафтил 4-метилпиперазинил (А); 200 °C
157 В7 6-бромо-2-нафгил 1-пиролидинил (В); 220 °C
158 В7 1-нафтил морфолинил (В); 272 °C
166 В7 6-бромо-2-нафтил 1-пиперидинил (В); 218 °C
-...Λ.41
170 В7 2-нафтил 1 -пиропилинил (A); 238 °C
171 В7 2-нафтил 1-пиролидинил (B); 218 °C
172 В7 1-нафтил 1,2,4-триазол-1-ил / 142 °C
173 В7 1-нафтил 1.2-имидазол-1-ил (A); 222 °C
177 В7 6-бромо-2-нафтил морфолинил (A); 242 °C
178 В7 6-бромо-2-нафтил морфолинил (B); 246 °C
187 В7 1-нафтил 1,2-имвдазол-1-ил (B); 236 °C
200 В7 2-нафгил /~\ /=\ j (A); 254 °C
209 В7 2-нафтил г\ /N=\ -vV (B); 198 °C
Таблица 4;
Съед. № Пример № R3 Q L Стереохимия и точки на топене
61 Bl фенил 0 N(CH3)2 (А); 220 °C
62 Bl фенил 0 N(CH3)2 (В); 220 °C
63 Bl фенил 2 N(CH3)2 (А); 150 °C
64 Bl фенил 2 N(CH3h (В); 220 °C
125 B7 2-нафтил 2 N(CH3)2 (А); 229 °C
126 B7 2-нафгил 2 N(CH3)2 (В); 214 °C
65 Bl фенил 3 N(CH3)2 (А); 130 °C
65 Bl фенил 3 N(CH3)2 (В); 170 °C
132 B7 2-нафгил 2 пиролвдинил (А); 227 °C
133 B7 2-нафгил 2 пиролвдинил (В); 222 °C
161 B7 2-нафгил 2 морфолинил (В); 234 °C
186 B7 1-нафтил 2 N(CH3)2 (А); 187 °C
190 В7 2-нафтил 3 N(CH3)2 (А); 170 °C
191 В7 2-нафтил 3 N(CH3)2 (В); 145 °C
192 В7 2-нафтил 2 N(CH2CH3)2 (А); 90 °C
193 В7 2-нафтил 2 N(CH2CH3)2 (В); 202 °C
194 В7 1-нафтил 2 пиролиди НИЛ (В); 206 °C
197 В7 1-нафтил 3 N(CH3h (А); 160 °C
198 В7 2-нафтил 2 морфолинил (А); 215 °C
199 В7 1-нафтил 2 N(CH2CH3)2 (А); 185 °C
210 В7 1-нафтил 2 морфолинил (В); 222 °C
211 В7 1-нафтил 2 морфолинил (А); 184 °C
© Таблица 5:
Съед. № Пример № R3 R* R9 Стереохимия и точки на топене
104 В1 фенил -CH=CH-N= (А); 170 °C
105 В1 фенил -CH=CH-N= (В); 150 °C
106 В1 фенил СН3 =0 (А); 224 °C
107 В1 фенил СН3 =0 (В); 180 °C
138 В7 1-нафтил Н =0 (А1); >260 °C
Таблица 6;
R6
d
Съед .№ Прим № R1 R3 R6 Стереохимия и точки на топене
а b с d
215 В9 Н Вг СНз Н 3-флуорофенил Н (А); 197 °C
215 В9 Η Вг СНз Н 3-флуорофенил Н (В); 158 °C
217 В7 Н Н Вг Н 1-нафтил Н (А); 212 °C
218 В7 Н Н Вг Н 1-нафтил Н (В); 172 °C
219 В9 Н Вг Н СНз 3-флуорофенил Н (А); 220 °C
220 В9 Н Вг Н СНз 3-флуорофенил Н (В); 179 °C
221 В7 Вг Н Н Η 1-нафтил Н (А); 170 °C
224 В7 Вг Н Н Н 1-нафтил Н /205 °C
222 В7 Н Вг Н Н 1-нафтил п 3 4 (А); 155 °C
223 В7 Н Вг Н Н 1-нафтил о 3 4 (В); 205 °C
225 В7 Н Вг СНз Н 1-нафтил Н (А); 238 °C
226 В7 Н Вг СНз Н 1-нафтил н (В); 208 °C
227 В15 Н Вг СНз Н 3,5-дафлуорофенил н (А); 195 °C
228 В15 Н Вг СНз Н 3,5-дифлуорофенил н (В); 218 °C
229 В7 Н СНз СНз н 1-нафтил н (А); 238 °C
А. Изследване на ефекта на крайно съединение 12 при унищожаване на латентна Mycobacterium bovis
Бактериални щамове и културална среда
Mycobacterium bovis BCG се получава от Tibotec Virco (ТВ0087(Belgium). М. bovis BCG, изразяваща гена луцифераза в плазмида pSMTl (любезно предоставен от Dr. Kris Huygen в Pasteur Institute, Brassies8) e отгледан в среда Middlebrook 7H9 (Difco, BD271310) c 0=05% Tween-80 (Sigma) в log фаза за период от 3-4 дни преди началото на експеримента.
За приготвяне на хранителната среда се разтварят 4.7 g Middlebrook на прах в 895 ml дистилирана вода и се прибавят 5 мл глицерол, 200 pl Tween 80 и се вари в автокрав при 121°С в продължение на 15 минути. Асептично се прибавят 100 ml Middlebrook OADC обогатител за средата след охлаждане до 45°С. Съхранява се при 4°С максимум до един месец. Цялата среда се преинкубира в продължение на 2 дни при 37°С, за да се провери контаминацията. Прибавят се 50pg/ml хигромицин за щам М. bovis BCG, изразяваща гена луцифераза (BCG-pSMTl).
I. Изследване с Mycobacterium bovis BCG
Изследване на латентност
500 μ! с произход Mycobacterium bovis BCG се прибавят към 100ml Middlebrook 7Н9 хранителна среда с добавките в 250 ml стерилна бутилка Duran с магнитна бъркалка. Инкубацията се извършва при електромагнитно разбъркване в продължение на 7 дни при 37°С (500 оборота за минута). 5 ml аликвоти на културалната фаза (OD6oonm=0-5 до 0.8) се прехвърлят в епруведки с винтова капачка. Към отделните епруведки се прибавят различни лекарства до крайна концентрация 10 pg/ml. След прибавяне на лекарствата всички епруведки се затварят свободно и се поставят в анаеробен буркан (BBL). За получаване на анаеробна среда се използва анаеробно газ генераторно затваряне, а анаеробните ивици, за следене на анаеробните условия. Прибавянета на индивидуалните лекарства и началото на анеробиозиса в буркана се извършва изключително бързо, както беше описано по-рано9. Бурканът се инкубира в продължение на 7 дни при 37°С.
Изследване CFU
След 7 дни анаеробиозис, латентните култури се събират чрез нискоскоростно центрофугиране (2000 оборота за минута в продължение на 10 минути). Клетките се промиват двукратно с 7Н9 среда, така че да се отделят лекарствата и се ресуспендират в среда без лекарства. CFU на лекувани и нелекувани култури се определя чрез наблюдаване на натривка на ден 0,2 и ден 5 за оценка на бактериалната активност.
II. Изследване с М. bovis BCG, изразяваща гена луцифераза в плазмида pSMTl
Изследване на латентността
500 μΐ с произход Mycobacterium bovis BCG се прибавят към 100ml Middlebrook 7Н9 хранителна среда с добавките в 250 ml стерилна бутилка Duran с магнитна бъркалка. Инкубацията се извършва при електромагнитно разбъркване в продължение на 7 дни при 37°С (500 оборота за минута). 5 ml аликвоти от log културалната фаза (ODeoonm^O-S до 0.8) се прехвърлят в епруведки с винтова капачка. Към отделните епруведки се прибавят различни лекарства до крайна концентрация 10 pg/ml. След прибавяне на лекарствата всички епруведки се затварят свободно и се поставят в анаеробен буркан (BBL), както беше описано по-рано9. За получаване на анаеробна среда се използва анаеробно газ генераторно затваряне, а анаеробните ивици, за следене на анаеробните условия. Бурканът се инкубира в продължение на 7 дни при 37°С.
Изследване на луцифераза
След 7 дни анаеробиозис, латентните култури се събират чрез нискоскоростно центрофугиране (2000 оборота за минута в продължение на 10 минути). Клетките се промиват двукратно с 7Н9 среда, така че да се отделят лекарствата и се ресуспендират в среда без лекарства. След промиване 250μ1 от латентния М. Bovis BCG luciferase (pSMTl) се прибавя към 5 различни микроплочи (от ден 0 до ден 5). Всеки образец се разрежда върху микроплочите (5-кратно разреждане) в среда и се инкубира отново при 37°С в продължение от 0 до 5 дни. 40μ1 от образците и разредителите се прибавят към 140 μΐ PBS. Прибавят се 20 μΐ luciferase субстрат (1% п-децил алдехид в етанол). За да се проследи израстването на жизнените бактерии се измерва луминесценцията за 10 секунди всеки ден от ден 0 до ден 5. (Използва се Lumonoskan Ascent Labsystems с инжектор).
Организация на опита
№ образец Щам М. Bovis Образец/съединение Микрограм/ml
1-2 BCG Контролна
3 BCG Metronidazole 10
4 BCG Izoniazid 10
5-6 BCG Крайно съединение 12 10
7-8 BCG Крайно съединение 12 1
9-10 BCG Крайно съединение 12 0.1
11-12 BCG/pSMTl Контролна
13 BCG/pSMTl Крайно съединение 12 10
14 BCG/pSMTl Крайно съединение 12 10
15-16 BCG/pSMTl Крайно съединение 12 10
17-18 BCG/pSMTl Крайно съединение 12 1
19-20 BCG/pSMTl Крайно съединение 12 0.1
Обсъждане на резултатите
Разработен е един in vitro модел ва латетнтностга по метода на Wayne за създаване на латентна бактерия чрез изчерпване на кислорода 9,1°. При модела на Wayne за микобактерията, разположена на дъното на колбата, се създава кислороден градиент, осигуряващ анаеробни условия на дъното на колбата. Това преминаване към ниски концентрации на кислород предизвиква бактерията да премине към латентност, което води до нерегулярна експресия на различни гени , включително изоцитрат лиаза и глицин дехидрогеназа7. Тези енвими са отговорни за производството на енергия в отсъствие на кислород, а крайните електронни рецептори са нитрати, сулфати и др. както е сравнено с молекулния кислород в случая на аеробна респирация. Енергията на редуцираните субстрати генерира електронно химичен градиент.
В този експеримент се използва една адаптация на модела на Wayne в заложения експеримент, включвайки използването на Gaspak анаеробен буркан, в който кислородът е изчерпан в камерата със средствата на химическа реакция9. Gaspak бурканът е снабден с похлупак, съдържащ катализатор. Пликът фолио Gaspak, съдържащо вещества, които генерират водород и СО2 се поставя в буркана с бактериалните култури. Пликът се отваря и в него се прибавят с пипета 10 ml вода. Когато бурканът се затвори (капакът се пристяга плътно), отделеният водород взаимодейства с кислорода с посредничеството на катализатора като образува вода. Това води до постепенно изчерпване на наличния в камерата кислород, а също създава и кислороден градиент. Допълнително индикаторни ленти в буркана съдържат метален блау, който се превръща в безцветен при липса на кислород. Промяната на цвета на индикаторните ленти показва, че са достигната необходимите атмосферни условия.
За бърз анализ на влиянието на съединението върху латентната бактериа М. Bovis са използвани по-ранни експеримента като заместител на привидна латентност най-общо при микобактериите и конкретно при М. tuberculosis'^1. Луциферазни щамове са използвани твърде често за оценка на виталностга на бактериите13,14. M.bovis BCG се трансформира с известния плазмид pSMTl, който е вектор, съдържащ произхода на реплика от E.coli и микобакгерия8 .Луминесцентните гени от Vibro harveyi (лукс А и В) са под контрола на BCG hsp60 промотора и излъчват светлина в присъствие на АТР или Ркутмононуклеотиди (FMNH2). Мъртвите клетки не могат да произвеждат тези ко-фактори, което съответства в намаляване на луминесценцията.
В това изследване на латентностга е анализирана както активността на крайното съединение 12, така и активността на други лекарства като metronidazole и Isoniazid. Латентните бактерии не се унищожават от Isoniazid, а в някои случаи са резистентни спрямо rifampicin, но са податливи спрямо действието на metronidazole, който е известен като антибиотик за анаеробни патогени15,16. Isoniazid действа като бактерицидно средство и неговата активност е ограничена до унищожаване на репликирането на бацилите, но не проявява значимо стерилизиращо действие спрямо латентните бацили17.
След 7 дневен анаеробиозис, бактериите се суспендират в среда свободна от лекарства за 5 дни като се изследва ефекта на различните съединения върху бактериалната виталност чрез броене на луциферазата. Както е показано на Фигура 1, Isoniazid няма ефект върху латентните бактерии и те имат почти същите характеристики на развитие, както и контролната проба, демонстрирайки латентност или не-репликиращ статус на изследваните бацили. Обратно на това, metronidazole е напълно ефективен при унищожаването на латентните бацили за същия период от време с намаляване от 2 logio в сравнение с контролната проба. Крайно съединение 12 влияе върху оживяванета ня латентната бактерия по начин, зависещ от концентрацията. При концентрация на крайното съединение 12 от 10 pg/ml, се наблюдава намаление от 4-logio в бактериалното оживяване в сравнение с нетретираната контролна проба. При концентрации на съединението от 0.1 и 1 pg/ml съответстващото унищожаване на латентната бактерия е съответно около 0.51ogioH 21ogi0.
За да се намери корелацията на ефекта на крайно съединение 12 върху унищожаването на бактериите в относителни луминисцентни единици (RLU/ml) по отношение на способността да се образуват колонии (CFU/ml), се извършва бактериално броене върху 7Н10 плочи. Наблюдава се подобно отношение между RLU единиците и CFU бройки след ден 2 и ден 4 от поставянето върху плочи 7Н10. Намаляването на CFU бройките в сравнение с тези от нетретираната контролна проба показва, че крайното съединение 12 в концинтрация 10pg/ml, lpg/ml и 0.1 pg/ml понижава виталността с приблизително 4, 2.3 и 0.5 logio на ден 2 и около 6, 4.7 и 1.1 logio на ден 5. Фигура 2 (А и В) показва CFU данните. Наблюдава се близка връзка между луминисценцията и CFU по време на различни етапи от експеримента. Интересно е, че има значима редукция в RLU в момента 0 в сравнение с CFU бройките, главно защото концентрацията на тези клетки е много ниска, което се е оказало че е характеристика на метаболитното състояние на латентните бацили8.
Активността на крайното съединение 12 върху латентностга (нерепликирането) на микобактерията, което е изключително важен ефект, който ще помогне в борбата срещу туберкулозата чрез премахване на заболяването при пациентите, които са в риск от развитие на туберкулоза.
Б. Изследване на влиянието на крайно съединение 12 унищожаването на латентна Mycobacterium tuberculosis съгласно модел за латентност на Wavne*
Бактериални щамове и културална среда
Mycobacterium tuberculosis (H37RV) е културирана в среда Middlebrook с 0.05% Tween.
За приготвяне на хранителната среда Middlebrook (IX) (BD271310) с добавки се разтварят 4.7 g Middlebrook на прах в 895 ml дистилирана вода и се прибавят 5 мл глицерол, 200 μΐ Tween 80 и се вари в автокрав при 121°С в продължение на 15 минути. Асептично се прибавят 100 ml Middlebrook OADC обогатител BD(211886) към средата след охлаждане до 45°С. Съхранява се при 4°С максимум до един месец. Средата се пре-инкубира в продължение на 2 дни при 37°С, за да се провери контаминацията.
♦Wayne L.G. et al.; Infection and Immunity 64 (6), 2062-2069 (1996)
Изследване с Mycobacterium tuberculosis (H37RV)
Изследване на латентността
1000 μΐ с произход Mycobacterium tuberculosis (предишната култура) се прибавят към 100ml Middlebrook 7Н9 хранителна среда с добавките в 250 ml стерилна бутилка Duran с магнитна бъркалка. Инкубацията се извършва при електромагнитно разбъркване в продължение на 7 дни при 37°С (500 оборота за минута). 17 ml аликвоти от log културалната фаза (изчислени OD6oonm=0 01) се прехвърлят в епруведки с обем 25 ml. Епруведките са плътно затворени със запушалки с каучукова септа и се инкубират върху магнитна бъркалка, за да се създаде анаеробиозис чрез намаляване на кислорода. Разбъркването в епруведките се постига с 8 mm тефлонови бъркалки. Епруведките се инкубират в продължение на 22 дни при 37°С в инкубатор върху магнитна бъркалка (120 оборота за минута) докато се постигне анаеробиозис (метилен блау (1.5 mg/nnrbp)ce обезцвети). След 14 дни към отделните епруведки се прибавят различни лекарства (крайна концентрация 100, 10, 1 и 0.1 pg/ml). Metronidazole се прибавя като контрол за унищожаване на латентните бактерии (прибавя се в началото). Izoniazid се прибавя като контрол, за да покаже че няма никакъв ефект върху развитието и жизнеността на латентните бактерии.
CFU изследване
След 22 дни, културите се събират чрез нискоскоростно центрофугиране (2000 оборота за минута в продължение на 10 минути). Клетките се промиват двукратно със среда свободна от лекарства, така че да се отделят лекарствата, ресуспевдират се в среда без лекарства и се инкубират. Редукцията на CFU в сравнение с нелекувани контролни култури се определя чрез наблюдаване на натривка след анаеробиозис за оценка на бактериалната активност.
Организация на опита
№ образец Образец/съединение pg/ml
1-2 контролен -
3-4 Metronidazole 100
5-6 Izoniazid 10
7-8 Moxifloxacin 10
9-10 1
11-12 Крайно съединение 12 10
13-14 1
15-16 Rifampicin 10
17-18 1
Обсъждане на резултатите
Ефектът на крайно съединение 12 върху латентните бактерии е демонстрирано (Фигура 3) като е използван модел за латентност на Wayne. Както беше отбелязано по-горе, това е един in vitro модел за намаляване на кислорода, който цели латентния отговор на бактериите . При модела на Wayne, бактериите са подложени на постепенно понижение на кислорода при инкубиране в запечатани епруведки с разбъркване. При бавно преместване на аеробно развиващите се бактетии в анаеробни условия, бактериите са поспособни да се адаптират и да преживеят анаеробиозиса чрез преминаване в състояние на анаеробно състояние. Поделът на Wayne е добре характеризиран in vitro модел за латентност.
При концентрация на крайното съединение 12 от 10 pg/ml, се наблюдава редукция на латентната бактерия повече от 21ogio, както е видно в случаите с movifloxacin и rifampicin. Izoniazid не проявява никакъв ефект върху латентната бактерия катоконтролно съединение, a metromidazole проявява добра ефикасност.
СПИСЪК НА ЦИТАТИТЕ
1. Corbett, E.L. et al. The growing burden of tuberculosis: global trends and interactions with the HIV epidemic. Atch. Intern. Med.163, 1009-1021 (2003).
2. Dye, C., Scheele, S., Dolin, P., Pathania, V. & Raviglione, M.C. Consensus Statement. Global burden of tuberculosis: estimated incidence, prevalence, and mortality by country. WHO Global Surveillance and Monitoring Project. JAMA 282,677-686 (1999).
3. Targeted tuberculin testing and treatment of latent tuberculosis infection. This official statement of the American Thoracic Socoety was adopted by the ATS Board of Directors, July 1999. This is Joint Statement of the American Thoracic Society (ATS) and the Centers for Disease Control and Prevention (CDC). This statement was endorsed by the Council of the Infectous Disease Society of America (IDSA), September 1999, and the sections of this statement. Am J Respir. Crit. Care Med. 161, S221-S247 (2000).
4. Halsey, N.A. et al. Randomised trial of isoniazid versus rifampicin and pyrazinamide for prevention of tuberculosis in HIV-1 infection. Lancer 351; 786-792 (1998).
5. Mitchison, D.A. & Coates, A.R. Predictive in vitro models of the sterilizing activity of antituberculosis drugs. Curr. Pharm. Des. 10,3285-3295 (2004).
6. Karakousis P.C. et al. Dormancy phenotype displayed by extracellular Mycobacterium Tuberculosis within artificial granulomas in mice. J Exp. Med. 200,647-657 (2004).
7. Gomez, J.E. &McKinney, J.D. M. tuberculosis persistence, latency and drug tolerance. Tuberculosis. (Edinb.) 84,29-44 (2004).
8. Snewin, V.A. et al. Assessment of immunity to mycobacterial infection with luciferase reporter constructs. Infect. Immun. 67,4586-4593 (1999).
9. Stover, C.K. et al. A small-molecule nitroimidazopyran drug candidate for treatment of tuberculosis. Nature 405, 962-966 (2000).
10. Wayne, L.G. Synchronized replication of Mycobacterium tuberculosis. Infect. Immun.ll^ 528-530 (1977).
11. Boon, C. & Dick, T. Mycobacterium bovis BCG response regulator essential for hypoxic dormancy. J. Bacteriol. 184,6760-6767 (2002).
12. Hutter, B. & Dick, T. Up-regulation of narX, encoding a purative fused nitrate reductase in anaerobic dormant Mycobacterium bovis BCG. FEMS Microbiol. Lett. 178,63-69 (1999).
13. Andrew, P.W. & Roberts, I.S. Construction of a bioluminescent mycobacterium and its use for assay of antimycobacterial agents. J Clin Microbiol. 31,2251-2254 (1993).
14. Hickey, M.J. et al. Luciferase in vivo expression technology: use of recombinant mycobacterial reporter strains to evaluate antimycobacterial activity in mice. Antimicrob. Agents Chemoter. 40,400-407, (1996).
15. Wayne, L.G. & Sramek, H.A. Metromidazole is bactericidal to dormant cells of mycobacterium tuberculosis. Antimicrob. Agents Chemoter. 38,2054-2058 (1994).
16. Wayne, L.G. Dormancy of Mycobacterium tuberculosis and latency of disease. Fur. J Clin Microbiol. Infect. Dis. 13,908-914 (1994).
17. Lalande, V. et al. Powerful bacterial activity of sparfloxacin (AT-4140) against Mycobacterium tuberculosis in mice. Antimicrob. Agents Chemother. 37,407-413(1993).
18. Zhang, Y. Persistent and dormant tubercle bacilli and latent tuberculosis. FrontBiosci. 9,1136-1156 (2004).
19. Boon, C. & Dick, T. Mycobacterium bovis BCG response regulator essential for hypoxic dormancy. J. Bacteriol. 184,6760-6767 (2002).
20. Peh, H.L., Toh, A., Murugasu-Oei, B. & Dick, T. In vitro activities of mitomycin C against growing and hypoxic dormant tubercle bacilli. Antimicrob. Agents Chemother. 45,2403-2404 (2001).
21. Hutter, В & Dick, T. Increased alanine dehydrogenase activity during dormancy in Mycobacterium smegmatis. FEMS Microbiol. Lett. 167, 7-11 (1998).
22. Wayne, L.G. & Hayes, L.G. An in vitro model for sequential study of shiftdown of Mycobacterium tuberculosis through two stages of nonreplicant persistence. Infect. Immun. 64,2062-2069 (1996).
23. Antia, R., Koella, J.C. & Perrot, V. Models of the within-host dynamics of persistent mycobacterial infections. Proc. Biol. Sci. 263, 257263 (1996).

Claims (25)

  1. ПАТЕНТНИ ПРЕТЕНЦИИ
    1. Използване на съединение с формула (1а) или (lb) за производство на лекарствено средство за лечение на латентна туберкулоза, при което съединението с формула (1а) или (lb) е (1а) тяхна фармацевтично примлива присъединителна с киселина или основа сол, техен N-оксид, тяхна тавтомерна форма или тяхна стереохимична изомерна форма, в която
    R1 е водород, халоген, халоалкил, циано, хидрокси, Ar, Het, алкил, алкилокси, алкилтио, алкилоксиалкил, алкилтиоалкил, Аг-алкил или ди(Аг)алкил;
    р коефициент, равен на 1,2,3 или 4;
    R2 е водород, хидрокси, меркапто, алкилокси, алкилоксиалкилокси, алкилтио, моно или ди(алкил)амино или радикал с формула , където Y е СН2,0, S, NH или N-алкил;
    R3 е алкил, Ar, Ar- алкил, Het или Het- алкил;
    q е коефициент, равен на 1,2,3 или 4;
    R4 и R5 всеки независимо е водород, алкил или бензил; или
    R4hR5 заедно, включително N към който са свързани могат да образуват радикал, избран от групата на пиролидинил, 2пиролинил, 3-пиролинил, пиролил, имидазолидинил, пиразолидинил, 2-имидазолинил, 2-пиразолинил, имидазолил, пиразолил, триазолил, пиперидинил, пиридинил, пиперазинил, пиридазинил, пиримидинил, пиразинил, триазинил, морфолинил и тиоморфолинил, заместен по избор с алкил, халоген, халоалкил, хидрокси, алкилокси, амино, моно- или диалкиламино, алкилтио, алкилоксиалкил, алкилтиоалкил и пиримидинил;
    R6 е водород, халоген, халоалкил, хидрокси, Ат, алкил, алкилокси, алкилтио, алкилоксиалкил, алкилтиоалкил, Ar-алкил или ди(Аг)алкил; или два съседни R6 радикала могат да бъдат взети заедно като образуват двувалентен радикал -СН==СН-СН=СНг е коефициент, равен на 1,2,3,4 или 5;
    R7 е водород, алкил, Ат или Het;
    R8 е водород или алкил;
    R9 е оксо; или
    R8 и R9 заедно образуват радикал =N-CH=CH-;
    Алкил е линеен или разклонен въглеводороден радикал, притежаващ 1 до 6 въглеродни атома; или е цикличен наситен въглеводороден радикал, притежаващ 3 до 6 въглеродни атома; или е цикличен наситен въглеводороден радикал, притежаващ 3 до 6 въглеродни атома, свързан към линеен или разклонен въглеводороден радикал, притежаващ 1 до 6 въглеродни атома; където всеки въглероден атом може да бъде заместен по избор с халоген, хидрокси, алкокси или оксо;
    Аг е хомоцикъл, избран от групата на фенил, нафтил, аценафтил, тетрахидронафтил, всеки хомоцикъл е заместен по избор е 1, 2 или 3 заместителя, всеки заместител е независимо избран от групата на хидрокси, нало, циано, нитро, амино, моно- или диалкиламино, алкил, халоалкил, алкилокси, халоалкилокси, карбоксил, алкилоксикарбонил, аминокарбонил, морфолинил и моно- или диалкиламинокарбонил;
    Het е моноцикличен хетероцикъл, избран от групата на Nфеноксипиперидинил, пиперидинил, пиролил, пиразолил, имидазолил, фуранил, тиенил, оксазолил, изоксазолил, тиазолил, изотиазолил, пиридинил, пиримидинил, пиразинил и пиридазинил; или бициклични хетероцикли, избрани от групата на хинолинил, хиноксалинил, индолил, бензимидазолил, бензоксазолил, бензизоксазолил, бензотиазолил, бензизотиазолил, бензофуранил, бензотиенил, 2,3дихидробензо[1,4]диоксинил или бензо[1,3]диоксолил, всеки моноцикличен или бицикличен цикъл може по избор да бъде заместен с 1,2 или 3 заместителя, избрани от групата на халоген, хидрокси, алкил, алкилокси или Аг-карбонил;
    халоген е заместител, избран от групата на флуор, хлор, бром и йод; и халоалкил линеен или разклонен наситен въглеводороден радикал, притежаващ от 1 до 6 въглеродни атома или цикличен наситен въглеводороден радикал, притежаващ от 3 до 6 въглеродни атома, в който един ири повече въглеродни атома са заместени с един или повече халогенни атома.
  2. 2. Използване съгласно претенция 1, в което
    R1 е водород, халоген, циано, Ar, Het, алкил и алкилокси; Р R2 коефициент, равен на 1 или 2; е водород, хидрокси, алкилокси, алкилоксиалкилокси, алкилтио, или радикал с формула , където Y е 0; R3 е алкил, Аг, Ат- алкил, или Het; q R4hR5 е коефициент, равен на нула, 1,2 или 3; всеки независимо е водород, алкил или бензил; или R4hR5 заедно, включително N към който са свързани могат да образуват радикал, избран от групата на пиролидинил, имидазолил, триазолил, пиперидинил, пиперазинил, пиразинил, морфолинил и тиоморфолинил, всяка циклична система е по избор заместена с алкил или пиримидинил; r6 е водород, халоген или алкил; или два съседни R6 радикала могат да бъдат взети заедно като образуват двувалентен радикал с формула -СН=СН-СН=СН- r е коефициент, равен на 1; R7 е водород; R8 е водород или алкил; R9 е оксо; или rW заедно образуват радикал =N-CH=CH-; алкил е линеен или разклонен въглеводороден радикал, притежаващ 1 до 6 въглеродни атома; или е цикличен наситен въглеводороден радикал, притежаващ 3 до 6 въглеродни атома; или е цикличен наситен въглеводороден радикал, притежаващ 3 до 6 въглеродни
    атома, свързани към линеен или разклонен наситен въглеводороден радикал, притежаващ 1 до 6 въглеродни атома;
    където всеки въглероден атом може да бъде заместен по избор с халоген или хидрокси;
    Аг
    Het е хомоцикъл, избран от групата на фенил, нафтил, аценафтил, тетрахидронафтил, всеки хомоцикъл е заместен по избор с 1, 2 или 3 заместителя, всеки заместител е независимо избран от групата на халоген, халоалкил, циано и морфолинил;
    е моноцикличен хетероцикъл, избран от групата на N· феноксипиперидинил, пиперидинил, фуранил, тиенил, пиридинил, пиримидинил; или бициклични хетероцикли, избрани от групата на бензотиенил, 2,3дихидробензо[1,4]диоксинил или бензо[1,3]диоксолил, всеки моноцикличен или бицикличен цикъл може по избор да бъде заместен с 1,2 или 3 алкилни или Ar-карбонилни заместителя;
    халоген е заместител, избран от групата на хлор и бром.
  3. 3. Използване съгласно претенции 1 или 2, където във формула (1а) или (lb) R1 е водород, халоген, Аг, алкил или алкилокси.
  4. 4. Използване съгласно претенция 3, където R1 е халоген.
  5. 5. Използване съгласно която и да е от предходните претенции, където във формула (1а) или (1Ъ) р е равно на 1.
  6. 6. Използване съгласно която и да е от предходните претенции, където във формула (1а) или (lb) R2 е водород, алкилокси или алкилтио.
    Ί. Използване съгласно претенция 6, където R2 е алкилокси.
  7. 8. Използване съгласно която и да е от предходните претенции, където във формула (1а) или (lb) R3 е нафтил, фенил или тиенил, всеки заместен по избор с 1 или 2 заместителя, избрани от групата халоген или халоалкил.
  8. 9. Използване съгласно претенция 8, където R е нафтил.
  9. 10. Използване съгласно която и да е от предходните претенции, където във формула (1а) или (lb) q е равно на 1.
  10. 11. Използване съгласно която и да е от предходните претенции, където във формула (1а) или (lb) R4 и R5 независимо са водород или алкил или R4 и R5 заедно включително с N, към който са свързани образуват радикал, избран от групата имидазолил, триазолил, пиперидинил, пиперазинил и тиоморфолинил.
  11. 12. Използване съгласно претенция 11, където във формула (1а) или (lb) R4 и R5 независимо са водород или алкил.
  12. 13. Използване съгласно претенция 12, където във формула (1а) или (lb) R4 и R5 са Смалкил.
  13. 14. Използване съгласно която и да е от предходните претенции, където във формула (1а) или (lb) R6 е водород, алкил или халоген.
  14. 15. Използване съгласно претенция 13, където R6 е водород.
  15. 16. Използване съгласно която и да е от предходните претенции, където във формула (1а) или (lb) г е равно на 1.
  16. 17. Използване съгласно която и да е от предходните претенции, където във формула (1а) или (lb) R7 е водород.
  17. 18. Използване съгласно претенция 1, където във формула (1а) или (lb) R1 е водород, халоген, Ат, алкил или алкилокси; р=1; R2 е водород, алкилокси или алкилтио; R3 е нафтил, фенил или тиенил, всеки заместен по избор с 1 или 2 заместителя, избрани от групата халоген или халоалкил; q=0, 1, 2 или 3; R4 и R5 независимо са водород или алкил или R4 и R5 заедно включително е N, към който са свързани образуват радикал, избран от групата имидазолил, триазолил, пиперидинил, пиперазинил и тиоморфолинил; R6 е водород, алкил или халоген; г е равно на 1 и R7 е водород.
  18. 19. Използване съгласно претенция 1, характеризиращо се е това, че съединението е избрано от групата състояща се от:
    • 1-(6-бромо-2-метокси-хинолин-3-ил)-2-(3,5-дифлуоро-фенил)-4диметиламино-1-фенил-буган-2-ол;
    • 1 -(6-бромо-2-метокси-хинолин-3-ил)-4-диметиламино-2-нафтален-1 -ил-1 фенил-буган-2-ол;
    • 1 -(6-бромо-2-метокси-хинолин-3-ил)-2-(2,5-дифлуоро-фенил)-4диметиламино-1 -фенил-бутан-2-ол;
    • 1 -(6-бромо-2-метокси-хинолин-3-ил )-2-(2,3-дифлуоро-фенил)-4диметиламино-1 -фенил-буган-2-ол;
    • 1 -(6-бромо-2-метокси-хинолин-3-ил)-4-диметиламино-2-(2-флуоро-фенил)1 -фенил-бутан-2-ол;
    • 1 -(6-бромо-2-метокси-хинолин-3-ил)-4-диметиламино-2-нафтален-1 -ил-1 р-толил-бутан-2-ол;
    • 1 -(6-бромо-2-метокси-хинолин-3-ил)-4-диметиламино-2-нафтален-1 -ил-1 фенил-бутан-2-ол;
    • 1 -(6-бромо-2-метокси-хинолин-3-ил)-4-диметиламино-2-(3-флуоро-фенил)1-фенил-бутан-2-ол; и • 1 -(6-бромо-2-метокси-хинолин-3-ил)-4-диметиламино-2-фенил-1 -фенилбутан-2-ол;
    тяхна фармацевтично приемлива, присъединителна с киселина или основа сол, техен N-оксид, тяхна тавтомерна форма или тяхна стереохимична изомерна форма.
  19. 20. Използване съгласно претенция 19, където съединението е избрано от групата, състояща се от • 1 -(6-бромо-2-метокси-хинолин-3-ил)-2-(2,3-дифлуоро-фенил)-4диметиламино-1 -фенил-бутан-2-ол;
    • 1 -(6-бромо-2-метокси-хинолин-3-ил)-4-диметиламино-2-нафтален-1 -ил-1 фенил-бутан-2-ол, съответстващ на 6-бромо-а-[2-(диметиламино)етил]-2метокси-α-Ι -нафталенил-р-фенил-З-хинолинетанол; или фармацевтично приемлива присъединителна с киселина или основа тяхна сол, техен N-оксид, тяхна тавтомерна форма или тяхна стереохимична изомерна форма.
  20. 21. Използване съгласно претенция 1, където съединението е 6-бромо-а-[2(диметиламино)етил]-2-метокси-а-1 -нафталенил-З-фенил-З-хинолинетанол, негова фармацевтично приемлива присъединителна с киселина или основа сол, негов N-оксид, или негова стереохимична изомерна форма.
  21. 22. Използване съгласно претенция 21, където съединението е 6-бромо-а-[2(диметиламино)етил]-2-метокси-а-1 -нафталенил-р-фенил-3-хинолинетанол, или негова фармацевтично приемлива присъединителна с киселина сол.
  22. 23. Използване съгласно претенция 21, където съединението е 6-бромо-а-[2(диметиламино)етил]-2-метокси-а-1 -нафталенил-р-фенил-3-хинолинетанол, или негова стереохимична изомерна форма.
  23. 24. Използване съгласно претенция 21, където съединението е 6-бромо-а-[2(диметиламино)етил]-2-метокси-а-1 -нафталенил-Р-фенил-З-хинолинетанол, или негов N-оксид.
  24. 25. Използване съгласно претенция 21, където съединението е (aS,pR)-6бромо-а-[2-(диметиламино)етил]-2-метокси-а-1 -нафталенил-Р-фенил-3хинолинетанол, или негова фармацевтично приемлива присъединителна с киселина сол.
  25. 26. Използване съгласно претенция 25, където съединението е (aS,pR)-6бромо-а-[2-(диметиламино)етил]-2-метокси-а-1-нафталенил-р-фенил-3хинолинетанол.
BG109180A 2004-12-24 2005-06-09 Използване на хинолинови съединения за лечение на латентна туберкулоза BG66437B1 (bg)

Applications Claiming Priority (1)

Application Number Priority Date Filing Date Title
EP04078529 2004-12-24

Publications (2)

Publication Number Publication Date
BG109180A true BG109180A (bg) 2006-06-30
BG66437B1 BG66437B1 (bg) 2014-07-31

Family

ID=36736133

Family Applications (1)

Application Number Title Priority Date Filing Date
BG109180A BG66437B1 (bg) 2004-12-24 2005-06-09 Използване на хинолинови съединения за лечение на латентна туберкулоза

Country Status (9)

Country Link
JP (5) JP2006182755A (bg)
KR (2) KR101301573B1 (bg)
CN (1) CN101087608A (bg)
BG (1) BG66437B1 (bg)
EA (1) EA009779B1 (bg)
ES (1) ES2362886T3 (bg)
JO (1) JO2695B1 (bg)
UA (1) UA88766C2 (bg)
ZA (1) ZA200705160B (bg)

Families Citing this family (4)

* Cited by examiner, † Cited by third party
Publication number Priority date Publication date Assignee Title
UA97813C2 (uk) * 2006-12-05 2012-03-26 Янссен Фармацевтика Н.В. Фумаратна сіль (альфа s, бета r)-6-бром-альфа-[2-(диметиламіно)етил]-2-метоксі-альфа-1-нафталеніл-бета-феніл-3-хінолінетанолу
CN103664877A (zh) * 2013-12-25 2014-03-26 重庆医药工业研究院有限责任公司 一种喹啉衍生物、其制备方法和应用
BR122021024097B1 (pt) * 2016-03-07 2024-04-30 The Global Alliance For Tb Drug Development, Inc Composto antibacteriano, uso do mesmo e composição farmacêutica
CN109384716B (zh) * 2017-08-11 2021-06-29 海创药业股份有限公司 一种氘代喹啉化合物及其制备和用途

Family Cites Families (3)

* Cited by examiner, † Cited by third party
Publication number Priority date Publication date Assignee Title
US6075024A (en) * 1991-11-27 2000-06-13 Sepracor Inc. Methods for treating infection using optically pure (S)-lomefloxacin
UA82198C2 (uk) * 2002-07-25 2008-03-25 Янссен Фармацевтика Н.В. Хінолінові похідні та їх використання як мікобактеріальних інгібіторів, спосіб їх одержання, фармацевтична композиція на їх основі, проміжна сполука
JO2524B1 (en) * 2004-05-28 2010-03-17 جانسن فارمسيتكا ان في Use of substituted quinoline derivatives to treat drug-resistant microbial diseases

Also Published As

Publication number Publication date
ES2362886T3 (es) 2011-07-14
KR20130041872A (ko) 2013-04-25
EA200500802A1 (ru) 2006-06-30
JP2006182755A (ja) 2006-07-13
BG66437B1 (bg) 2014-07-31
JP6426530B2 (ja) 2018-11-21
KR101301573B1 (ko) 2013-09-04
JP2017141259A (ja) 2017-08-17
KR20060073416A (ko) 2006-06-28
JP2013049704A (ja) 2013-03-14
EA009779B1 (ru) 2008-04-28
JO2695B1 (en) 2013-03-03
CN101087608A (zh) 2007-12-12
UA88766C2 (ru) 2009-11-25
JP2017141262A (ja) 2017-08-17
JP2015157847A (ja) 2015-09-03
ZA200705160B (en) 2008-09-25

Similar Documents

Publication Publication Date Title
EP1830850B1 (en) Quinoline derivatives for the treatment of latent tuberculosis
TWI363625B (en) Use of substituted quinoline derivatives for the treatment of drug resistant mycobacterial diseases
TW200410939A (en) Novel mycobacterial inhibitors
EP3589323A1 (en) Combination therapy
KR101334719B1 (ko) 항균성 퀴놀린 유도체
JP6426530B2 (ja) 潜伏性結核の処置
TW200840575A (en) Antibacterial quinoline derivatives
TW200845986A (en) Antibacterial quinoline derivatives
JP2010511670A (ja) 抗菌性キノリン誘導体
MXPA05013413A (en) Treatment of latent tuberculosis