BG67454B1 - Метод и устройство за безконтактно отделяне на пчели и пчелни роеве - Google Patents

Abstract

Изобретението е предназначено за прилагане в пчеларството. Методът се състои в предизвикване на придвижване на част от пчелните обитатели на пчелна колония в подкошерно пространство, сепарирането им според анатомични и поведенчески различия и отвеждането им в допълнителен поддънен кошерен обем, в който те могат да продължат развитието си самостоятелно или да бъдат отнети, според преследваната технологична цел. Методът се реализира чрез пчелен репелент, придънен сепариращ комплекс (2), допълнителен поддънен кошерен обем (4) и диагностично-информационен блок (3). Репелентът представлява смес от химически вещества от биогенен произход, които не замърсяват пчелното жилище и продукция. Придънният сепариращ комплекс (2) има подвижни разделителни решетки (24), двусекционни подвижни дъна (20 и 21) и подвижна прилетна дъска (32), монтирани на дънна опорна рамка (30) и затварящи летви. Допълнителният поддънен кошерен обем (4) представлява паралелепипеден обем, поместващ в себе си кошерен корпус (25), разположен на релси (26), с подвижно плътно или мрежесто дъно (27), приплъзващо се в шлици (28), със заден капак (29), с преден и заден вход (33 и 32) и с подвижна прилетна дъсчица (34). Диагностично-информационният блок е съставен от термодатчици (35 и 36) и GSM-комуникатор (37).

Description

Област на техниката

Настоящото изобретение се отнася до метод и устройство за безконтактно отделяне на пчели и пчелни роеве в поддънно кошерно пространство, и ще намери приложение в селското стопанство, по-конкретно - в пчеларството за управление на силата на пчелните семейства; за преодоляване на възникнало роево състояние; за размножаване на пчелни семейства; за отделяне на пчели за пчелни пакети, за заселване на нуклеуси, транспортни клетки и други, с намален разход на време и на труд.

Предшестващо състояние на техниката

Отделянето на точно определени категории пчели е основна пчеларска дейност. Тя се реализира, преди всичко, чрез създаване на семейства медовици и създаване на отводки. Всички известни методи за това са сравнително трудоемки и бавни и включват в себе си щателен преглед на семейството-донор, оценка и подбор на питите за отводката - според вида и зрелостта на пилото, според тяхната възраст и хранителни запаси, според количеството на пчелите по тях и други, със или без търсене на пчелната майка, с последващо придаване на майка в безмайчиното семейство и проверка за приемането й.

Известен е способ за отделяне само на летящите пчели, чрез преместване на титулярния кошер на ново място в пчелина и поставянето на празен кошер на старото място. При този метод обаче, се препоръчва в новопоставения кошер да се пренесат и по 3-4 пити с пило, както и да се открие майката от донорния кошер и да се придаде в новопоставения, което връща необходимостта от безбройните ръчни манипулации. Освен това, преместването на кошера най-често изисква участието и на допълнителен помощник.

Известен е и способ, чрез който могат да се отделят само нелетели (съвсем млади пчели), като в празен кошер се изтръскат пчелите от множество пити с пило и се оставят за известно време, за да се завърнат летелите вече пчели. Изпълнението на този метод също отнема много време и усилия - необходим е отново много внимателен предварителен оглед на всяка от пчелите по питите, за откриване на майката.

В известните методи за контрол и преодоляване на вече възникнало роево състояние, в роевия период се извършва ежеседмично щателен оглед на целия пчелин, за диагностиране на състоянието на всяка отделна колония. Налага се да се изваждат и щателно да се оглеждат част от питите в кошера. При установено възникнало роево състояние се извършва внимателен преглед на всички пити в гнездото за унищожаване на заложените маточници; за търсене и откриване на пчелната майка се прави и пълен оглед на всички пчели в препълнената колония; прави се подбор и преподреждане на питите в пчелното гнездо; изтръскват се пити с пчели и множество още други ръчни манипулации. Контролът и преодоляването на роевия инстинкт са най трудоемките операции, извършвани в кошера при пчеларството.

При отделяне на пчели за други цели: за заселване на нуклеусни отделения, за заселване на транспортни клетки, на пчелни пакети и други, са необходими същите манипулации - с отделни пити, с търсене на майката, с пренасяне и изтръскване на пчели.

При необходимост от създаване на нови семейства, също се налага отделяне на пчели и откриване на титулярната майка. След известно време на осиротяване отново се отваря пчелното гнездо, за да се постави новата майка, а след няколко дни пак се прави преглед на пчелното гнездо, за да се провери дали тя е приета.

При регулярната подмяна на пчелната майка с млада, което се прави на всеки 1-2 г., също е наложително да се прави щателен оглед на всички пити в пчелното гнездо, като понякога той се повтаря, когато населеността е голяма. Освен това, през периодите на рисково придаване, се формират и нарочни временни отводки, при които ръчно се сепарират само млади пчели за първоначално приемане.

Известните методи за отделяне и сепариране на пчелните индивиди, за извършване на всички изброени по-горе неотменими технологични намеси, изискват влагането на много ръчен труд, при непрекъснат пряк досег с пчелите, извършван по условие при висока външна температура и под максимална слънчева радиация. За осъществяването на тези известни методи не са създадени специфични технически съоръжения. При някои от методите за отнемане на пчели, се използва разделителна решетка, която се поставя предварително в кошера, и така ограничава пчелната майка само в един корпус, където намирането й е по -лесно.

Известна е и снелглерова дъска, предназначена да изолира напълно пчелите на отводка, разположена в горните участъци на многокорпусните модели кошери от донорното семейство, характеризираща се с това, че има дублирани входове, с които може да се насочват летящите пчели от горното семейство в долното, според технологичната необходимост.

Известен е и модел кошер, при който се отнемат и преглеждат питите от нискостоящи корпуси без да се премахват горностоящите, чрез отстраняване на задния им капак с метална щипка за питите. Недостатък е затрудненото и много бавното манипулиране с питите и мачкането на много пчели.

Известни са и пчелни репеленти като фенол, карболова киселина, млечна и пропионова киселина, пушек и т.н. В патентен документ WO 2011094201 А е разкрит метод за насочване на пчелите чрез въздействието на репелент. Фенолът и производната му карболова киселина, са небиогенни вещества дезинфектанти, като миризмата им се поглъща от меда и така могат да променят и трайно да се влошат вкусовите му качества. Млечната и пропионова киселина са твърде скъпи, като те също не са естествени съставки на меда. Пушекът, получен от ниско кислородно горене на растителна материя (животински фекалии, талаш, съчки и пр.) има преди всичко потискащо агресивността въздействие върху пчелите и само до известна степен изразен и репелентен ефект. Поради наличието на множество вредни продукти от горенето обаче, смоли, катрани, феноли и редица други вредни съставки, не е допустимо прекалено обилни обгазявания на пчелното гнездо.

Поради естеството на тези пчеларски дейности и заради липсата на специфичен инвентар за тях, отделянето на пчели от пчелната колония, както и придаването и подмяната на пчелните майки, отнема много време, изисква влагането на много ръчен и строго специфичен труд, извършван при нездравословните висока външна температура и интензивна ултравиолетова слънчева радиация, при непрекъснат пряк досег с пчелите и с тяхната отрова.

Техническа същност на изобретението

Задача на изобретението е да се създадат метод и устройство за безконтактно отделяне на пчели и пчелни роеве, които да осигуряват както отделяне на пчели от пчелната колония и отделяне на младите от старите пчели, така и придаване и подмяна на пчелните майки, без особени физически усилия, при значително намален разход на време и с минимален пряк досег с пчелите.

Задачата е решена като е създаден метод за безконтактно отделяне на пчели и пчелни роеве, който включва следните операции:

- насочване на част от пчелните обитатели на пчелната колония към подкошерно пространство чрез въздействието на репелент;

- разделяне на пчелите чрез преминаването им през разделителна решетка и/или чрез промяна в мястото и направлението на входа на кошера;

- отвеждане на пчелите в допълнителен поддънен кошерен обем;

- изолиране на пчелите като самостоятелна колония.

Задачата е решена и като е създадено устройство за безконтактно отделяне на пчели и пчелни роеве, което е съставено от придънен сепариращ комплекс, под който е разположен допълнителен поддънен кошерен обем и диагностично-информационен блок. Придънният сепариращ комплекс е разположен под пчелното гнездо и се състои от правоъгълна дънна опорна рамка, по дължината на страничните стени на която симетрично са прорязани три броя леви шлици и съответно три броя десни шлици. В геометричната среда на дънната опорна рамка е разположена средно стояща правоъгълна опора, на чийто профил на двете й странични страни симетрично са прорязани идентични три броя средни леви шлици и съответно три броя средни десни шлици, за приплъзване на ляво подвижно дъно, дясно подвижно дъно и разделителни решетки. Допълнителният поддънен кошерен обем е с формата на паралелепипед, затворен със заден капак, в който е обособен вход с прикрепена подвижна прилетна дъсчица. На двете странични стени на поддънния кошерен обем, от вътрешните им страни, са монтирани релси, под които са прорязани шлици за приплъзване на подвижно дъно. В предната част на допълнителния поддънен кошерен обем външно са монтирани втора подвижна прилетна дъсчица и долен преден вход с трета прилетна дъсчица. Информационно-диагностичният блок е съставен от електронен термодатчик, разположен в придънния сепариращ комплекс, както и от втори термодатчик и GSM-комуникатор, разположени в поддънния кошерен обем. Двата термодатчика са свързани с GSM-комуникатора.

Предимствата на създадените метод и устройство са осигурените възможности за управление силата на пчелните семейства чрез намаляване на тяхната населеност; за размножаване на пчелните колонии с формирането на отводки или пчелни пакети; за ликвидиране на възникнало роево състояние; за отнемане на пчели за заселване на нуклеуси, пчелни пакети, транспортни клетки и други, които се извършват за много пократко време и при намален досег с пчелите. Предимство е и това, че придаването на нова майка се извършва по качествено нов начин, извън титулярното пчелно жилище и в окръжаваща среда единствено на съвсем млади и благоразположени пчели, с почти стопроцентово приемане, и със значително по-малко манипулации, а подмяната на стара майка с млада се осъществява без да се търси, открива и отстранява старата, за много по-кратко време. Освен това, поддънното кошерно пространство позволява да се оптимизира концентрирането на медовите запаси и почистването на маломедните пити, които се поставят в поддънното кошерно пространство, с много по-малко манипулации и за по-кратко време.

Пояснение на приложените фигури

Настоящото изобретение е илюстрирано на приложените фигури, където:

фигура 1 представлява принципна схема на устройството за безконтактно отделяне на пчели и пчелни роеве, съгласно изобретението;

фигура 2 представлява схема на придънния сепариращ комплекс и на допълнителния поддънен кошерен обем, в работно положение;

фигура 3 представлява поглед отгоре на придънния сепариращ комплекс от фигура 2;

фигура 4 представлява напречен разрез по А-А на придънния сепариращ комплекс от фигура 3; и фигура 5 представлява принципна схема на допълнителния поддънен кошерен обем от фигура 2, в работно положение.

Примери за изпълнение на изобретението

Създаденият метод за безконтактно отделяне на пчели и пчелни роеве се основава на няколко биологични и анатомични особености на пчелните обитатели и на пчелната колония като цяло. Пчелите притежават обонятелен таксис - привличат се или отбягват източниците на някои летливи химически вещества; след 5-ия си ден пчелите започват да извършват първите си ориентировъчни полети, по времето на които вече запомнят местонахождението и особеностите на входа си; летелите вече пчели винаги се завръщат в кошера си през входа, от който са излетели и запаметили; размерите на тялото на пчелите и на майката са различни.

Създаденият метод включва последователно следните операции: насочване на част от пчелните обитатели на пчелната колония към подкошерно пространство чрез въздействието на репелент 31; разделяне на пчелите чрез преминаването им през разделителна решетка 24 и/или чрез промяна в мястото и направлението на входа на кошера; отвеждане на пчелите в допълнителен поддънен кошерен обем 4 и изолиране на пчелите като самостоятелна колония.

Създаденото устройство за безконтактно отделяне на пчели и пчелни роеве, показано на приложените фигури, е съставено от придънен сепариращ комплекс 2, под който е разположен допълнителен поддънен кошерен обем 4 и диагностично-информационен блок 3. Придънният сепариращ комплекс 2 (фиг. 4), е разположен под пчелното гнездо, намиращо се в кошерни корпуси 1, и се състои от правоъгълна дънна опорна рамка 30, идентична по размери с тези на стандартните кошерни корпуси, по дължината на страничните стени на която симетрично са прорязани леви шлици 5, 6 и 7 и съответно десни шлици 8, 9 и 10. В геометричната среда на дънната опорна рамка 30 е разположена средно стояща правоъгълна опора 11, на чийто профил на двете й странични страни симетрично са прорязани идентични средни леви шлици 12, 13 и 14 и съответно средни десни шлици 15, 16 и 17, за приплъзване на ляво подвижно дъно 20, дясно подвижно дъно 21 и разделителни решетки 24. Чрез средно стоящата правоъгълна опора 11 в дънната опорна рамка 30, са обособени ляво дънно поле 18 и дясно дънно поле 19, в които се разполагат подвижните дъна 20 и 21 (фигури 3 и 4). Дължината на двете подвижни дъна 20 и 21 е по-голяма от дължината на дънната опорна рамка 30. На дъната са направени замрежени отвори 22 и 23. Разделителните решетки 24 се монтират само в горния ред от групата шлици 5 и 12 и 8 и 15, като те са с дължина, еднаква с корпусите. Придънният сепариращ комплекс 2 е оборудван и със затварящи летви, еднопосочни пчелни клапани, както и с електронен термодатчик 35.

Допълнителният поддънен кошерен обем 4 (фигури 2 и 5), е с формата на паралелепипед и с вътрешни размери, които позволяват в него да се постави стандартен кошерен корпус 25. За изваждането на поддънния кошерен обем 4, на вътрешната част на двете му странични стени, са монтирани релси 26, под които са прорязани шлици 28 за приплъзване на подвижно плътно или мрежесто дъно 27. В предната част на допълнителния поддънен кошерен обем 4 външно са монтирани втора подвижна прилетна дъсчица 34 и долен преден вход с трета прилетна дъсчица 33. Затворен е със заден капак 29, плътен или замрежен, в който е обособен вход с прикрепена подвижна прилетна дъсчица 32.

Информационно-диагностичният блок 3 е съставен от електронен термодатчик 35, разположен в придънния сепариращ комплекс 2, както и от втори термодатчик 36 и GSM-комуникатор 37, разположени в допълнителния поддънен кошерен обем 4. Двата термодатчика 35 и 36 са свързани с GSM-комуникатора 37.

Чрез създадените метод и устройство за безконтактно отделяне на пчели и пчелни роеве се извършва отделяне на различни физиологични групи пчели в обособен от пчелното гнездо обем. Това могат да бъдат само най-младите, нелетели досега, пчели, само летящи пчели (пчели-събирачки), само пчели до 18-20-ия ден. Отделят се и всички летящи пчели и част от пчелите-кърмачки, както и разделени наполовина летящи пчели с пчели-кърмачки. Методът позволява с пчелите да се отдели и майката, с висок процент вероятност за това, както и прилагането на пълния комплекс от утвърдени противороеви мероприятия. Всичко това се осъществява по следните начини:

1. Отделянето и сепарирането на съвсем младите, никога нелетели вътрекошерни пчели (между 0 и 5-7-дневна възраст) се осъществява като първо се изваждат подвижните дъна 20 и 21 от двете половини на придънния сепариращ комплекс 2. Поставят се разделителните решетки 24 в най-горните шлици 5 и 12 и 8 и 15 на придънния сепариращ комплекс 2. Пчелите в плодника се принуждават да слязат под пчелното гнездо, под въздействието на пчелен репелент 31, поставен над него. При това, пчелите напускат горните отдели на гнездото си и се установяват под него, във формата на грозд, в поддънния кошерен обем 4. След това, пчелите, намиращи се в придънния сепариращ комплекс 2, непосредствено под разделителната решетка леко се смитат и подпушват, за да навлязат надолу в поддънния кошерен обем 4. Тогава разделителните (ханеманови) решетки 24 се отстраняват, а подвижните дъна 20 и 21 се поставят в най-долния ред шлици така, че да се подават навън като прилетни дъски. Така отделените кошерни пчели напълно се откъсват от своето семейство, като при това, летящите пчели свободно влизат върху горната повърхност на подвижните дъна и оттам попадат безпрепятствено в семейството-донор. На поддънния кошерен обем 4 се отваря задния вход с прилетната дъсчица 32, през който летелите вече пчели могат да се завърнат през стария си вход. В поддънния кошерен обем 4 остават само най-младите, нелетели пчели.

2. Отделянето на летящите пчели от пчелната колония - с възраст между 18-20 и 35 дни, се прави без влагането на репелент, като само подвижното дъно 20 се поставя в шлиците 6, 13, 9 и 16 на средно ниво. При това, то се приплъзва до изравняване на предния му край с този на корпуса, а задният му край се подава като прилетна дъска. След това се поставя затваряща летва отпред. Така предният вход се затваря напълно, а се отваря заден вход на титулярното семейство.

На предния край на кошера, на нивото на поддънния кошерен обем 4, се поставя втората подвижна прилетна дъсчица 34. Така летящите пчели, които са били на работа на полето и онези, които сега излитат от донорния кошер за събиране на нектар или вода, в рамките на следващия половин час налитат в поддънния кошерен обем 4 и се отделят напълно от семейството. За да се предотврати тревожното им суетене навън и навътре, в чуждия за тях поддънен кошерен обем 4, на входа се монтира затваряща летва с еднопосочни навътре входове, а впоследствие с вакуум или с предварително поставена пита с пило, те се изваждат от поддънния кошерен обем 4 или им се придава майка там.

3. Отделяне само на пчели-кърмачки - от 0 до 18-20-дневна възраст.

Отделянето на всички млади пчели, т.е. на част от пчелите, които са се облитали вече и на част от другите, които още не са го правили, се прави, като първо се отделят и отстраняват летящите пчели, по указания по-горе начин. След това се поставят разделителните решетки 24 в най-горните шлици на двата сектора на придънния сепариращ комплекс 2 и се поставя репелент 31, за да се изместят надолу вътрекошерните пчели. Тогава, пчелите, заловили се отдолу под разделителните решетки се смитат и леко подпушват, за да преминат в поддънното кошерно пространство, след което в шлиците на второ ниво се поставят подвижните дъна 20 и 21 (фигури 2 и 4), с изравнени с предния край на корпуса 1 краища, и със затварящите летви се затваря титулярният вход. На донорното семейство се отваря вход отзад. Подвижната прелетна дъсчица 34 се монтира на нивото на най-долното ниво шлици 7-14. Така се затваря подходът към гнездовия корпус 1 и отделените пчели вече са разделени напълно от гнездото си. Онези пчели, които вече са летели, чувствайки, че не са в гнездото си, излитат от него, кацат където е бил познатия им титулярен вход, който обаче сега ги отвежда отново в подкошерното пространство.

4. Отделяне само на пчели-кърмачки - от 5-7до 18-20-дневна възраст.

Разделянето на същинските пчели-кърмачки от съвсем младите и още нелетели пчели се прави, като първо се отделят и отстранят пчелите-събирачки (летящите пчели). Освен това, е необходимо поддънното кошерно пространство да се раздели на две добре изолирани половини по средно стоящата опора 11. За целта, едното подвижно дъно, например 20, (фигури 2 и 4) се отстранява и в тази половинка, в най -горните шлици, се поставя разделителната решетка 24. Другото подвижно дъно 21 се поставя в най-горните шлици на съседното отделение. Поставя се да действа и репелента 31. След необходимото време пчелите, заловили се отдолу на разделителната решетка 24, (фиг. 2) се смитат и подпушват, за да преминат надолу, а свободното подвижно дъно 20 (фиг. 4) се монтира в най-нискостоящите шлици (под разделителната решетка). Тази половина на придънния сепариращ комплекс 2 се затваря напълно със затварящите летви отпред. Така отделените вътрекошерни пчели се отделят плътно от гнездото си, като на тази половина на поддънния кошерен обем 4 се отваря страничен вход. През него излитат пчелите-кърмачки и се отправят към мястото на познатия им вход. Там обаче, едната половина на входа е напълно затворена, а съседната отворена половина ги отвежда в съседното поддънно кошерно пространство. Така в едната половина на поддънното кошерно пространство остават най-младите пчели от 0 до 5-7-дневна възраст, които въобще не са излитали от кошера си, а в другата - пчелите-кърмачки (от 5-7 до 18-20-дневна възраст, вече извършвали ориентировъчните си полети).

5. Отделянето на разновъзрастни пчели се прави, като третирането на семейството с репелент 31 се прави вечер, в присъствието на летящите пчели и преминалите в поддънния кошерен обем 4 разновъзрастови пчелни индивиди се отделят плътно от основното гнездо, с подвижните дъна. След това отделените пчели трябва да се отнемат и пренесат в отдалечен на 3 -5 km пчелин.

6. Отделянето на всички летящи пчели (събирачки) и на част от пчелите-кърмачки се постига, като се въздейства с репелента 31 през деня. Събраните в поддънното кошерно пространство пчели се изолират плътно от плодника, а прилетната дъсчица 34 се монтира на нивото на шлиците 7, 14, 17, 10 и така влитащите пчели отново попадат в поддънния кошерен обем 4.

7. Отделянето на част от летящите пчели и на част от пчелите-кърмачки заедно с майката, се постига, като вътрекошерните пчели се изместват в подкошерното пространство чрез репелента 31, без поставянето на разделителната решетка 24, след което едното подвижно дъно 20 или 21, се монтира в най нискостоящите шлици на едното отделение на дънната рамка, напр. 7 и 14, докато другото се поставя в найгорно разположените 15 и 8. Така, ако в новосформираното семейство е попаднала майката, броят на завърналите се пчели-кърмачки е минимален, а влитащите летящи пчели се разделят приблизително по равно:

едните влизат в познатото им донорно семейство, а другите - при познатата им майка отдолу. Постепенно двата входа и двете семейства се разделят.

8. Отделяне на излитащ рой. При опасност от неконтролирано излитане на рой, действащият вход на кошера, образуван на нивото на издадените повърхности на подвижните дъна 20 и 21 се затваря напълно; самите те се издърпват назад от предната стена така, че там да се образува проходим за пчелите процеп, отвеждащ в поддънния кошерен обем 4 (фиг. 5). Отваря се нов вход под нивото на подвижните дъна 20 и 21, но преграден с разделителна решетка, на която има фуниевиден отвор, насочен навътре, като пред този вход се монтира прилетната дъсчица 34.

Приложение на изобретението

За създаване на пчелни отводки. Формирането на отводки, съгласно изобретението се прави като в поддънното кошерно пространство се поставя корпус, зареден с няколко пити (със или без пило); подвижните дъна 20 и 21 на дънната опорна рамка 30 се отстраняват и донорното семейство се подлага на въздействието на пчелния репелент 31. След десетина минути, заловените под титулярното пчелно гнездо пчели леко се подпушват и смитат, след което се поставят подвижните дъна 20 и 21 на най-ниското ниво шлици 7 и 14, и 17 и 10, и затварящите летви, с които се изолират напълно вече двете семейства, без да се налитат летящите пчели в отводката. В болшинството от случаите в поддънното пространство попада и майката на донорното семейство, като благодарение на това повечето от пчелите-кърмачки там си остават на новото място и отводката започва своя живот без да нарушава особено възрастовия състав на пчелите на донора си. Отводката може да се направи и напълно пълноценна по възрастов състав, с налитането и на част от летящите, и на летелите вече пчели, в нея. При необходимост от ликвидиране на току възникнало роево състояние, в отводката освен част от вътрекошерните пчели, може се налетят и всички летящи пчели.

За създаване на пчелни пакети и заселване на нуклеуси. През разделителната решетка 24 се отделят само пчелите на възраст от 0 до 18-20-дневна възраст, като в поддънния кошерен обем 4 не се поставят пчелни пити. След оформянето на пчелния грозд, пчелите от него се отнемат, до степен да не се обезлюдява прекомерно донорното семейство.

За отнемане на пчели за заселване на транспортни клетки за майки. През разделителна решетка се отделят само пчелите на възраст от 0 до 5-7-дневна възраст, като в поддънния кошерен обем 4 също не се поставят пчелни пити. След оформянето на пчелния грозд, пчелите от него се отнемат, доколкото това е предвидено.

За придаване на майка, без да се търси и открива титулярната. През разделителната решетка 24 част от пчелите на възраст от 0 до 18-20-дневна възраст се отделят на пити в поддънния кошерен обем 4. Там се придава новата майка. След приемането й, отводката периодично се подсилва с млади пчели от донорното семейство чрез въздействието на репелент и разделителна решетка 24. Следващ етап е в отводката да се налетят летящите пчели, по описания по-горе начин. По-късно, едното подвижно дъно се отстранява и на негово място се поставя втора разделителна решетка 24 така, че изолацията се осъществява с поставени една над друга две разделителни решетки. След изравняване на силата на двете семейства, те се обединяват без да се отстранява титулярната майка.

За концентриране на медовите запаси за зимата. Корпусите или магазини, които са предвидени да бъдат освободени от медовите запаси, се поставят в поддънния кошерен обем 4, като подвижното плътно дъно и плътен заден капак 29 се заменят с мрежестите им варианти, а подвижните дъна 20 и 21 на придънния сепариращ комплекс 2 се поставят така, че да насочват потока на летящите пчели в поддънния кошерен обем 4. След няколко часа подвижните дъна се поставят на най-долно разположения ред шлици, като не се допират плътно до задната страна, а се оставя проход, през които настървените от новооткритата храна пчели събирачки да могат да се приберат обратно в семейството си и да насочват нови пчели. По този начин, отвореният проход най-отзад спрямо входа, предпазва евентуалните крадци да не могат да достигнат до меда най-долу.

За събирането на пчелен прашец. Поддънният кошерен обем 4 позволява прашеца от дънния прашецоуловител да се разстила на множество тънки слоеве. Така се осигурява по-пълноценна вентилация, предоставя се пространство за вграждане на микровентилатор, като всичко това прави технологично възможно отнемането на прашеца да се прави вече по-рядко - на няколко дни веднъж.

За диагностика, профилактика и преодоляване на роево състояние и самоулавяне на излитащ рой. Диагностиране на риска от възникване на роево настроение, чрез описаното устройство и метод, може да се осъществява окомерно и автоматично. Окомерната диагностика се прави чрез частично издърпване на някое от подвижните дъна 20 или 21 напред и визуален преглед за наличието на пчелни струпвания в периферията и дъното на пчелното гнездо. Автоматичната диагностика се осъществява чрез електронния термодатчик 35, който констатира повишаване на температурата около него и автоматично провежда сигнал до GSMкомуникатора 37, който пък изпраща електронно съобщение на пчеларя. Отнемането на летящите пчели на пчелната колония, като основна превантивна мярка срещу роенето, се осъществява чрез устройството и метода единствено с насочването им по вече описания способ в поддънния кошерен обем 4, където може да се постави майка, зрял маточник или само пита с открито пило, за известно време.

Подготвяне на устройството за самоулавяне на евентуално излитащ рой се осъществява, като се затвори плътно действащия вход на кошера на нивото на подвижните дъна 20 и 21, самите те се отдръпнат, за да се освободи проход към поддънния кошерен обем 4, след което се отваря вход под нивото на подвижните дъна 20 и 21 с монтирана разделителна решетка 24 и пред нея - застопорена прилетната дъсчица 34. След няколко дни се отваря и долният заден вход с прилетна дъсчица 32, също оборудван с разделителна решетка 24. При осъществено роене, роевите пчели с майката попадат в поддънния кошерен обем 4 и поради невъзможност майката да излети, остава там, пчелите припознават новото място за свое и продължават своя жизнен цикъл на мястото. Същевременно, електронният термодатчик 36 регистрира повишаване на температурата в поддънния кошерен обем 4 и чрез GSM-комуникатора 37, изпраща електронно съобщение до пчеларя.

Claims (2)

1. Метод за безконтактно отделяне на пчели и пчелни роеве, включващ насочване на част от пчелните обитатели на пчелната колония към подкошерно пространство чрез въздействието на репелент, характеризиращ се с това, че методът включва последователно и следните операции: - разделяне на пчелите чрез преминаването им през разделителна решетка (24) и/или чрез промяна в мястото и направлението на входа на кошера; - отвеждане на пчелите в допълнителен поддънен кошерен обем (4); - изолиране на пчелите като самостоятелна колония
2. Устройство за безконтактно отделяне на пчели и пчелни роеве, характеризиращо се с това, че е съставено от придънен сепариращ комплекс (2), под който е разположен допълнителен поддънен кошерен обем (4) и диагностично-информационен блок (3), при което придънният сепариращ комплекс (2) е разположен под пчелното гнездо и се състои от правоъгълна дънна опорна рамка (30), по дължината на страничните стени на която симетрично са прорязани леви шлици (5, 6 и 7) и съответно десни шлици (8, 9 и 10), като в геометричната среда на дънната опорна рамка (30) е разположена средно стояща правоъгълна опора (11), на чийто профил на двете й странични страни симетрично са прорязани идентични средни леви шлици (12, 13 и 14) и съответно средни десни шлици (15, 16 и 17), за приплъзване на ляво подвижно дъно (20), дясно подвижно дъно (21) и разделителни решетки (24), при което допълнителният поддънен кошерен обем (4) е с формата на паралелепипед, затворен със заден капак (29), в който е обособен вход с прикрепена подвижна прилетна дъсчица (32), като на двете странични стени на поддънния кошерен обем (4), от вътрешните им страни, са монтирани релси (26), под които са прорязани шлици (28) за приплъзване на подвижно дъно (27), а в предната част на допълнителния поддънен кошерен обем (4) външно са монтирани втора подвижна прилетна дъсчица (34) и долен преден вход с трета прилетна дъсчица (33), при което информационно-диагностичният блок (3) е съставен от електронен термодатчик (35), разположен в придънния сепариращ комплекс (2), както и от втори термодатчик (36) и GSM-комуникатор (37), разположени в допълнителния поддънен кошерен обем (4), като и двата термодатчика (35 и 36) са свързани с GSM-комуникатора (37)