BG66703B1 - Метод за визуализация, групиране, сортиране и управление на обекти чрез реализация на движение представляващо графично степента на съответствие на обектите към дефинирани критерии на дисплея на устройство - Google Patents

Abstract

Настоящото изобретение се отнася до метод, свързан с графични потребителски интерфейси (GUI), и включва: дефиниране на работна равнина с поле за сортиране и поле групови операции върху обекти на дисплея на устройство; визуализация на представяните обекти в полето за групиране; активиране на критерии за групиране на представяните обекти в дефинирани от потребителя точки на работната равнина; реализация на движение на представените обекти, отговарящи на критерия, към точките за групиране със скорост, представяща степента на съответствие на атрибутите на обектите с критерия за групиране; реализация на движение на обектите, непритежаващи критерия за групиране и управление, към долната част на работната равнина; възможност на потребителя да мести обекти в полето за групови операции преди, по време на движение на обектите към точките за групиране или след достигането им; управление чрез изпълнение на операции за съответния вид обекти, извършвани от устройството, върху обектите, придвижили се в работната равнина до точките за групиране, върху всички обекти, преместени в полето за групови операции, или върху избрани от потребителя обекти (Фиг. 1).

Description

Област на изобретението

Представеният метод е свързан предимно с графични потребителски интерфейси (GUI) на компютърни и комуникационни устройства. Той е насочен към сортиране и операции върху файлове и програми. Неговата цел е да улесни потребителят при избиране на необходимите му файлове, приложения, резултати от търсене в интернет, в бази данни и информация съхранявана на комуникационни устройства. Улеснението на потребителя се постига чрез графично активно представяне степента на съответствие на атрибутите на един елемент с другите представени елементи и възможността да се извършват групови операции върху обектите в зависимост от тяхното съответствие с активирани от потребителя атрибути.

Предшестващо състояние на техниката

Еволюцията на методите за визуализация и контрол на обектите в компютърните устройства и реализиращите ги потребителски интерфейси (UI) като цяло решава проблемите за опростяване на търсенето и операциите с обектите достъпни в компютърните устройства, намаляване на необходимостта от предварителни познания за организацията на данните в устройството и намаляване на необходимите специализирани технически познания за работа с него.

Оперирането на компютърните устройства през 50-те се извършва чрез зареждане на операциите и данните чрез директно опериране върху електронните елементи, представляващи паметта на устройството. Това е бавен процес и изисква познаване на устройството на много подробно техническо ниво. За улеснение на потребителите се въвеждат първите набори от команди на псевдоестествен език, които формализират най-често изпълняваните операции като стартиране на процедури, зареждане на данни потребителски изход към запаметяващо или печатащо устройство, приоритет на изпълняваните задачи и други. С появата на псевдоестествен език за управление на устройството и данните можем да говорим и за появата на потребителски интерфейси (UI) в смисъла, в който ги разбираме сега - като начин на управление на данните, програмните задачи и комуникациите на устройството от потребителя.

Като цяло развитието на интерфейсите се стимулира от необходимостта за разширяване на кръга хора, работещи с компютърните устройства. Повишаването на изчислителната мощ на устройствата изисква и позволява появата на нови периферни устройства за комуникация между потребителя и устройството като тенденцията е за намаляване необходимите операции и време за изпълнение на задачите. Така от директно въвеждане на команди и данни в паметта на устройството се преминава към използване на перфокарти и ленти за потребителски вход, печатни устройства за потребителски изход през 60-те, масово навлизане на терминалните устройства, клавиатура и екран с буквен изход през 70-те. Това позволява работата с компютърните устройства да стане много по-диалогична и развива съществуващите операционни системи. Операционните системи стават доста по-близки до естествения език. Организацията на данните и приложенията се стандартизира като получава познатата и използвана и до днес списъчна и фолдерна организация на съхраняваните в компютърното устройство данни и изпълними процедури с тях (програми). Въпреки значителното ускоряване на процеса интерфейсите като цяло следват модела - вход на команда с параметри от клавиатура - изход в текстов вид на печатащо устройство или екран. В резултат на това изхода на данни от компютърното устройство като цяло може да се представи чрез НОМЕР НА РЕД, ПОЗИЦИЯ В РЕДА, НОМЕР НА СИМВОЛ ОТ ОБЩОПРИЕТА ТАБЛИЦА СЪС СИМВОЛИ. По аналогичен начин се осъществява и входа на данни в компютърното устройство като той най-често е по редове (познатия и до днес команден ред). Изходът като цяло повтаря възможностите на съществуващите към момента печатни устройства. Принципната новост, появила се в резултат на възможностите на терминалите, е комуникацията в диалогов режим с устройството. За да се опрости потребителския вход в терминалните устройства се въвежда курсорът, който показва НОМЕР НА РЕД, ПОЗИЦИЯ В РЕДА (координат), където потребителят може да въвежда

Описания на издадени патенти за изобретения № 08.1/15.08.2018 или коригира СИМВОЛ от ОБЩОПРИЕТА ТАБЛИЦА СЪС СИМВОЛИ. За управление на курсора се въвеждат специализирани клавиши за движение (нагоре, надолу, наляво, надясно), които само движат курсора по екрана на терминала и показват позиция на взаимодействие с устройството. Новите възможности позволяват както опростяване на потребителския вход, така и въвеждане на възможност за потребителско участие при изпълнение на програмите от устройството. От гледна точка на развитие на интерфейсите това довежда до въвеждане на списъци от стандартни действия и команди (опции) при определена последователност от действия с устройството. За първи път се появява и разделянето на екрана на работни полета като поле за данни и поле за команди, разположени например в долната част на екрана. Командите могат да се изпълняват както чрез въвеждане от клавиатура на определени символи, така и чрез движение на курсора чрез клавишите за посока в полето за управление (менюто). Тези постоянно достъпни менюта визуализирани на екрана в различно поле от полето за данните могат да се разглеждат като предхождащи използваните днес менюта. Комбинацията от визуализиран списък с обекти показван в полето за данните и извикван с команда от полето за контрол, разположено в специално поле на дисплея на терминала, може да се разглежда като праобраз на всички съвременни системи за представяне, групиране, сортиране и управление на обекти в компютърните устройства. Въпреки голямото опростяване на комуникацията между потребителят и устройството всяко отделно компютърно устройство продължава да се използва от големи групи хора и проблемите за познаването на интерфейсите (комуникацията и управлението на устройствата) се решават от тесни специалисти отлично познаващи организацията на данните и командите на операционните системи (формален език на командите и запитванията).

Съгласно описаното дотук ниво на техниката от гледна точка на описанието на метода, обект на изобретението, занапред ще наричаме поле част от екрана на устройството предназначена за визуализация на данни от устройството или за управление на приложението, реализиращо метода. От гледна точка на описанието на метода занапред ще наричаме управление на обект в компютърното устройство всяко действие, което устройството или достъпни за устройството програми могат да извършат с представяния обект (например разпечатай, изтрий, стартирай).

Масовото навлизане на полупроводниковата техника позволява появата на техника за по-широко ползване и логично води до появата на компютри за индивидуална употреба. Това изисква значително да се опрости комуникацията и управлението на устройствата и интерфейсите да могат да се използват от потребители с по-малко специализирани знания. Основната промяна в интерфейсите се извършва благодарение на масовото навлизане на графичните дисплеи. За първи път информацията може да се представя не само чрез символи на предварително фиксирани позиции на екрана, но и чрез графика. Изходът на дисплея вече може да не е само безкраен лист, на който се печатат предварително фиксиран брой общоприети символи, а работна графична равнина. Изходът от компютърното устройство вече може да бъде както във вид на описаното по-горе НОМЕР НА РЕД, ПОЗИЦИЯ В РЕДА, НОМЕР НА СИМВОЛ ОТ ОБЩОПРИЕТА ТАБЛИЦА СЪС СИМВОЛИ, така и във вид ТОЧКА С КОООРДИНАТИ X и Y, ИМА ЦВЯТ Z . За да може да се осъществява взаимодействие с устройството адекватно на новия изход е необходимо да може да се укажат действия на потребителя извън познатите НОМЕР НА РЕД, ПОЗИЦИЯ В РЕДА, НОМЕР НА СИМВОЛ ОТ ОБЩОПРИЕТА ТАБЛИЦА СЪС СИМВОЛИ. Потребителят трябва да може да посочва и ТОЧКА С КОООРДИНАТИ X и Y на екрана на устройството, както и да подава сигнали свързани с тази точка. За целта се въвежда понятието показалец (реализиран в познатата ни днес стрелка), което дава графично представяне на координатите на екрана, с които може да взаимодейства потребителят. Показалецът може да се разглежда като пряк приемник на курсора, който може да се управлява чрез описаните по-горе стрелки за движение на символния курсор и клавишите за сигнали, например ВХОД (ENTER). За да се улесни управлението на новите възможности на графичния дисплей се създава и ново специализирано периферно устройство - мишка, което освен координати може да дава и сигнал за команда. Действията на потребителя върху графичния дисплей могат да се управляват с различни посочващи устройства (мишка, класическа клавиатура, пад). Като цяло посочващото устройство дава възможност на потребителя да управлява позицията на курсора по X и Y на дисплея и да подава сигнали в определена точка, отговаряща на текущия координат на

Описания на издадени патенти за изобретения № 08.1/15.08.2018 курсора. За целта в повечето посочващи устройства има въведени бутони. Устройството вече може да обработва и информация за времето, в което се подава сигнала от посочващото устройство и за неговата продължителност. Комбинацията от информация за разположението на курсора и сигналите от посочващото устройство генерират за компютърното устройство т. нар. събития, които могат да се използват за управление (например click, double click, mouse down, mouse up за мишката). Ако на дисплея на устройството се дефинира работна равнина с размери 640 на 480 точки, в нея могат да се дефинират работни полета (например четириъгълник с координати (0,0,50,100). Ако на комбинацията на описаните по-горе събития и дефинираните работни полета се присвоят определени действия от компютърното устройство, се получава управление на действията на компютърното устройство, което не се извършва чрез изписване на команди, а чрез комбинация от движения, позиция и сигнал (ако има събитие CLICK в работно поле (0,0,50,100) изпълни действие...). По този начин потребителският интерфейс се превръща в графичен потребителски интерфейс.

Съгласно описаното дотук ниво на техниката от гледна точка на описанието на метода занапред ще наричаме работна равнина графичната равнина, представяща част от екрана на устройството, до която има достъп устройство за управление на показалеца, генериращо позиция по координати X и Y във въпросната равнина и устройство за подаване на сигнали асоциирани с тази позиция.

Новите възможности на компютърната техника, появата на нови входно-изходни устройства и разпространението им сред по-широки кръгове потребители довежда до появата на нов начин на комуникация на потребителя с компютърното устройство. За да може потребителят да оперира със съществуващата списъчна и фолдерна организация на съхраняваните в компютърното устройство обекти като данни и програми е необходимо да се създаде ТЯХНО ГРАФИЧНО ПРЕДСТАВЯНЕ В СРЕДАТА НА ГРАФИЧНИЯ ПОТРЕБИТЕЛСКИ ИНТЕРФЕЙС. Подобно графично представяне на обектите е например иконата. Иконата е идентификатор, разположен на графичния екран на устройството и свързан с определен набор данни в устройството. Обикновено иконата представя файл (представляващ набор от данни), програма или част от програма. Чрез придвижване на показалеца потребителят може да посочва на екрана на устройството икона логически свързана с представяния от нея обект и да дава команди (например стартиране на програма), свързани с този обект чрез сигнал от посочващото устройство. Това взаимодействие лежи в основата на всички съвременни методи за управление на обекти на графичен дисплей в компютърните устройства.

Съгласно описаното дотук ниво на техниката от гледна точка на описанието на метода занапред ще наричаме ВИЗУАЛИЗАЦИЯ на обект всяко ГРАФИЧНО ПРЕДСТАВЯНЕ на обект (икона) или символно представяне (име), разположено в работната равнина и асоциирано с многостен в работната равнина и с обект достъпен за устройството, което може да се управлява по смисъла на гореописаното чрез придвижване в работната равнина на показалец върху полето за визуализацията асоциираното с обекта и сигнал от устройство за генериране на сигнали.

В познатите системи за визуализация, групиране, сортиране и управление файловете се обединяват в дървовидни списъци. Когато в един списък от файлове имаме препратка към друг списък от файлове е прието да се казва, че файловете във втория списък са разположени във фолдер. Във всеки фолдер може да се разполагат както файлове, така и нови фолдери. Операционните системи позволяват на потребителите да оперират (да дават команди) с файловете в устройството. За целта се използва така наречената файлова система - списък съхраняващ информация както за достъп от устройството до данните във файла, така и допълнителна информация за файла (например: дата на създаване, дата на модифициране, големина и др.). Тези данни се наричат атрибути на файла от файловата система. За целите на изпълнението на програмите могат да се съхраняват в структуриран вид или да се извличат и други данни за файловете (например автор и теми за текстовите файлове или резолюция на снимка и геолокация за съхранявани в устройството изображения). Тези данни ще наричаме отново атрибути на файла. От гледна точка на описанието на метода атрибутите на файла от файловата система и допълнителните атрибути за изпълнението на програмите са идентични. Необходимо е само да се отбележи, че множеството от достъпни атрибути на файла от файловата система е сходно за всички файлове в системата, а другите атрибути могат да присъстват или отсъстват в зависимост от типа на файла.

Описания на издадени патенти за изобретения № 08.1/15.08.2018

Файлът е информационен пакет, който потребителя може да използва, модифицира и създава. Прието е файловете съдържащи изпълними от устройството инструкции да се наричат програми. Въпреки, че от логическа гледна точка горните определения обхващат достатъчно широк набор от понятия свързани с компютърната техника, за целите на описанието на настоящия метод ще въведем понятията обект, динамична връзка към външна или вътрешна за устройството база данни и списък от резултати. Под ФАЙЛОВЕ по-нататък за целите на описанието ще разбираме информационен пакет съхраняван на устройството.

Съгласно описаното дотук ниво на техниката от гледна точка на описанието на метода занапред ще наричаме АТРИБУТИ на обекта достъпната в устройството информация от файловата система за съответния обект или информация за обекта генерирана от други приложения и достъпна за устройството. Под СПИСЪК С РЕЗУЛТАТИ ще разбираме достъпен за устройството списък със структурирани данни с атрибути получени в резултат на действие на програма. Под ДИНАМИЧНА ВРЪЗКА С БАЗА данни ще разбираме обръщение към списък със структурирани данни с атрибути, който е достъпен за устройството. ОБЕКТ от гледна точка на метода може да бъде всеки файл, елемент от списъка с резултати или запис от база данни. Разбирайки логическата взаимозаменяемост на горните термини те ще бъдат използвани по нататък с цел да се постигне по-добра сравнимост на настоящото описание с подобни такива.

През 80-те години в резултат на появата на описаните дотук основни елементи на GUI започват да се формират общоприети форми на представянето на обектите в компютърните устройства. Те са комбинация от използване на прозорци (работни равнини на екрана на графичния дисплей), менюта за команди и икони, представящи обектите. Потребителският вход се осъществява чрез курсор, управляван от посочващо устройство. Съществуващите до този момент форми на представяне на обектите в компютърните устройства (печат на списък на екран и вход от команден ред и избор на команда от съществуващи опции) от преди появата на графичния интерфейс се запазват почти без изменения като се интегрират в съответни прозорци и работни полета. В прозореца файловете се представят като текстов списък или чрез икони. За да се активира файл, курсора се позиционира върху иконата или името от списъка и се подава сигнал (click). Възможно е на екрана на устройството да са активни много прозорци. В рамките на един прозорец с представени обекти могат да се дефинират работни полета, свързани с действия върху представените обекти (например кошче за изтриване). Оперирането с представените обекти може да става чрез тяхното преместване от едно в друго работни полета или прехвърлянето им в други прозорци. Преместването на обектите се реализира чрез позициониране на курсора върху желаната икона и подаване на сигнал (събитие mouse down). Ако при непрекъснато подаван сигнал от устройството за подаване на сигнали (събитие mouse down) устройството за положение на показалеца осъществи движение до работно поле, в което е дефинирана команда ИЗПРАТИ и след това устройството за подаване на сигнали прекрати сигнала (събитие mouse up), то върху преместения обект се извършва дейност изпрати.

Съгласно описаното дотук ниво на техниката от гледна точка на описанието на метода занапред ще наричаме преместване на обект в работната равнина преместването на асоциираната с него визуализация в работната равнина по описания начин.

Представяните в работното поле обекти могат да се подреждат по различни предварително дефинирани критерии достъпни чрез техните атрибути (например по дата или големина на файла). Търсене по определени критерии на представените обекти се осъществява или чрез дефиниране на специфични полета (например текстово поле, в което се пише част от името на файла и с въвеждането на всеки нов символ се представят само обектите, притежаващи въведения от потребителя стринг в името си) или чрез активиране на нови прозорци с попълване на множество критерии за различни атрибути на представяните обекти.

Като цяло този модел на представяне се запазва като допълненията към него са по-скоро разширяване на възможностите му, отколкото въвеждане на принципно нови функционалности. Например иконата се развива като условно изображение свързано с типа файл като се замества от пряка илюстрация на съдържащото се във файла (thumbnails).

Описания на издадени патенти за изобретения № 08.1/15.08.2018

Визуализацията на обектите при съществуващите системи става на предварително фиксирани позиции - като списък (Фиг. 2), като подредени обекти в мрежа (Фиг. 3), като икони на екрани и т.н. Подреждането е едномерно в списъчен вид (например от най-голямо към най-малко асоциирани с позиции ΥΙ.,.Υη Фиг. 2 и Фиг. 3). Както се вижда от Фиг. 2 и Фиг. 3 и в двата случая визуализацията на обектите включва графично представяне (икона или тъмбнейл, име, големина, тип на обекта и дата на модификация). Обектите са подредени на фиксирани позиции Yl... Υ5 по един от атрибутите - в случая име, като и двете подреждания са всъщност едномерни като във втория случай позициите Υ1...Υ6 са отново разположени на предварително фиксирана линия, която в случая не е права.

Пренареждането на обектите в системите за визуализация, групиране, сортиране и управление става чрез избор на друг атрибут за визуализацията на списъка върху целия визуализиран списък - например от подреждане по име се преминава към подреждане по големина.

Операциите върху обектите (файловете) стават чрез индивидуален избор на един или повече обекти.

На Фиг. 4 е показана обичайната реализация на въвеждане на допълнителни критерии за търсене и сортиране в съществуващите системи за управление и контрол. Визуализацията на обектите включва графично представяне (икона и име). Обектите отново са подредени на фиксирани позиции Υ1...Υ5 по един от атрибутите - в случая име. При нужда от допълнително сортиране и търсене се използват нови работни полета, които задават нови критерии върху достъпните атрибути. Новото търсене и сортиране се осъществява или върху наличния списък или върху друго множество обекти и като цяло е независимо спрямо представения списък като резултата отново се визуализира в едномерен списък подреден по един атрибут Yl...Υ5.

Потребителските интерфейси претърпяват сериозно изменение с разпространението на малки портативни комуникационни компютърни устройства като смартфоните и таблетите. Основните отличия от персоналните компютри от гледна точка на интерфейсите са, че като посочващо устройство започва да се ползва предимно човешкия пръст, дисплеите и съответно работните равнини стават значително по-малки и се появяват сензори за движение и разположение на устройството в пространството. Използването на пръста като посочващо устройство намалява точността на позициониране в работната равнина. В резултат от това в практиката получаваме позициониране в област от работната равнина, а не в нейна точка, като това не променя принципно описаните дотук начини на управление на обектите в устройството. Намаляването на дисплеите изисква намиране на решения за представяне на информацията на порции и разделяне на работната равнина на по-малки равнини или създаване на схеми за преместване на видими области от работната равнина върху екрана на устройството.

Появата на различни допълнителни сензори в компютърните устройства дава възможност за поява на нови сигнали, които не само променят разположението на представяните обекти, но и могат да извършват и действия - например изпращане на файл или на промяна броя на представяните на екрана обекти и възможните опции на потребителя за взаимодействие с обектите.

Въпреки развитието в областта на представянето на обектите и повишаването на удобството на потребителя за работа с прозорците и операциите с обектите, тези изменения не водят до принципни разлики във визуализацията и управлението на обектите. Представянето им в компютърните системи остава списъчно-фолдерна. При търсене и сортиране обектите се подреждат отново в списъци подредени по съответствие като тяхното разположение в работната равнина става на предварително определени места в едно измерение обикновено по оста у на дисплея на устройството (списък на файлове, разположени вертикално по дата).

При необходимост от търсене или сортиране по няколко критерия се използва филтриране или подреждане на обектите от устройството чрез последователно прилагане на критериите. Например представянето на файловете може да стане чрез прилагане на критерий 1 (например дата), последващо прилагане на критерий 2 (например тип на файл) и последващо прилагане на критерий 3 (например име на файл, съдържащо определена текстова последователност) и т.н. Критериите се задават предварително и по време на прилагането им потребителят не може да се намесва в работата на устройството и да уточнява критериите. Резултатите, представяни в работната равнина, се подреждат отново в едномерен списък, който се получава от последователно прилагане на критериите. Едномерното представяне на

Описания на издадени патенти за изобретения № 08.1/15.08.2018 обектите не позволява удобно графично представяне на степента на съответствие на представяните обекти към зададените критерии на търсене и сортиране. В графичен вид се вижда само, че елемент А съответства повече на критерия от елемент В без да се визуализира с колко.

Като цяло може да се направи изводът, че в съществуващите интерфейси:

- изборът на обект се прави по критерии пасивни към самия обект;

- визуализациите се правят върху списъци подредени по твърди критерии;

- списъците се представят в прозорците на предварително предвидени за целта позиции - редове или мрежа, като подреждането и разположението е едномерно;

- операциите на търсене и сортиране стават чрез последователно прилагане на критерии като резултатите се представят в едномерни списъци;

- след задаване на критериите потребителят получава резултатите от сортирането или филтрирането като той не може да се намесва при изпълнение на стъпките;

- операциите за уточняване на критериите в съществуващите системи като цяло са насочени към намаляване на резултатите в получен вече списък и при необходимост от разширяване на някой от критериите за търсене от гледна точка на интерфейса операцията започва отначало.

Техническа същност на изобретението

С цел по-добро онагледяване на предлагания метод (Фиг. 1) той ще бъде описан за компютърно устройство от традиционен тип аналогично на цитираните в ЕР 2146269 А1. Въпреки това от практиката за трансфер на принципите на съществуващите интерфейси в различни устройства е очевидно, че той е приложим за прилагане във всяко устройство, визуализиращо обекти в работни равнини (прозорци) или пространства и притежаващо посочващо устройство способно да предава на устройството информация за позицията на показалеца (курсора) в работните равнини и сигнали за потребителски действия в съответните точки.

Функционалната блок-схема на компютърното устройство (Фиг. 5) се състои от: Магистрала за данни; Процесор свързан с магистралата обработващ данни и инструкции; RAM памет със случаен достъп за съхраняване на данни и инструкции за процесора; ROM памет съхраняваща статична информация и инструкции за процесора; Устройство за съхраняване на данни като хард диск или flash card, свързано с магистралата за данни и служещо за съхранение на данни и инструкции; Дисплей свързан с магистралата за показване на цифрено-буквена и графична информация; Цифрено-буквено входно устройство, съдържащо цифрено-буквени и функционални клавиши, свързано с магистралата за данни за комуникация на информация и избор на команди за процесора; Устройство за управление на курсора, свързано с магистралата за данни за комуникация на информация и избор на команди за процесора и показващо положението на курсора на дисплея за потребителя; Устройство за генериране на сигнали свързано с магистралата за данни за комуникация на информация и избор на команди за процесора.

Дисплеят, използван от компютърното устройство за настоящото изобретение може да е екран с течни кристали, катодна тръба или всяко друго техническо устройство способно да генерира изображения или цифрено-буквена информация разпознаваема за потребителя. Устройството за управление на курсора позволява на потребителя да подава динамични сигнали за разположението на курсора (показалеца) върху използвания от компютърното устройство дисплей. За нуждите на описанието на настоящото изобретение ще използваме стандартна компютърна конфигурация с дисплей и показалец, работещи в двумерна равнина (Фиг. 6), но принципите на метода могат да се използват и при входноизходни устройства, реализиращи пространствени изображения и подаващи сигнали към процесора за движения на курсора или устройството в пространството.

Като устройство за управление на курсора в съвременната техника се използват множество устройства: мишка, тракбол, стилос, човешки пръст върху сензорен екран и други (Фиг. 7). Като цифрено-буквено входно устройство може да се използва както класическа клавиатура, така и генерирана временно върху дисплея на устройството клавиатура или устройство за цифров, гласов или ръкописен вход, преобразуваща входните сигнали в цифрено-буквени сигнали. От гледна точка на метода в блоковете за цифрено-буквено входно устройство, устройство за управление на курсора и устройство за

Описания на издадени патенти за изобретения № 08.1/15.08.2018 генериране на сигнали могат да са свързани в няколко устройства в паралел (например мишка и стилос), без това да изменя същността на метода.

За по-доброто изясняване същността на метода ще бъдат описани стъпките, по които приложение работещо на компютърното устройство може да реализира визуализация, групиране, сортиране и управление на обекти чрез реализация на движение представящо графично степента на съответствие на обектите към дефинирани критерии на дисплея на устройство (Фиг. 8).

Конкретната реализация е примерна и може да се реализира с различни вариации от специалистите в областта, без това да променя основната същност на предлагания метод.

Методът се реализира чрез следните стъпки:

1. Създаване на работна равнина

Дефинира се работната равнина, която се състои от поле за визуализиране на обектите, поле за групови операции и поле с екранни контроли за управление на приложението, възможно помощно фоново изображение и достъп до настройките.

2. Вход на обектите за визуализация

Въвеждат се обектите за визуализация в приложението от полето за контрол на приложението чрез достъпни за устройството списъци от обекти или структурирани данни. Начините за избор на входни данни - например избор на фолдер или RSS канал със снимки за визуализация - са широко използвани в съвременната техника и са добре познати за специалистите в областта.

2.1. Методът позволява зареждане на допълнителни обекти във всеки последващ на стартирането му момент. Зареждането на допълнителни обекти се активира от полето за контрол на операциите чрез потребителски вход.

2.2. Методът позволява зареждане на допълнителни обекти на фиксиран интервал от време, който се задава в настройките на приложението.

2.3. Методът позволява зареждане на допълнителни обекти, което може да се активира чрез външен сигнал към приложението - например поява на ненулев RSS на фиксиран URL адрес.

3. Създаване на информационни обекти с набор от налични атрибути

3.1. Приложението зарежда списъци от обекти и техните атрибути от файловата система на устройството (например списъци от файлове, фолдери и др. заедно с техните атрибути - например големина на файл, дата на създаване и др.)

3.2. Приложението зарежда структурирани данни от обекти, генерирани от достъпно за устройството приложение (например списък от локации или мейли, списък на контакти в социална мрежа, RSS feed и др. Общоприето в съвременната изчислителна и комуникационна техника е подобен вид данни да се съхраняват в достъпен и отворен за другите приложения формат - например структурирани текстови файлове, XML, информация съхранявана на определени места във файла или свързани файлове, връзка към достъпни за устройството бази данни със съответните средства за достъп и др.). Начините за зареждане на атрибутите свързани с обекти са добре известни на специалистите в областта.

3.3. Приложението зарежда графична информация налична за всеки обект от съдържанието му или от устройството, която ще се използва за създаване на вътрешна визуализация на обектите. Начините за асоцииране на обект (файл) с графична информация са добре известни на специалистите в областта.

3.4. Методът позволява добавяне или опресняване на атрибути към всеки от визуализираните обекти по всяко време след стартиране на метода. В този случай след опресняване на атрибутите за обекта се изпълнява стъпка 9 за съответния обект без други изменения в метода.

4. Създаване на визуализация за обектите

Визуализацията на обектите в метода включва графично представяне и текстова част за всеки от обектите. Вътрешните визуализации са подобни на съществуващите в областта представяния на файлове и обектите в системите за управление и контрол и не променят същността на метода.

4.1. При реализацията на метода могат да се използват различни визуализации за всеки от представяните обекти без това да изменя същността на метода.

4.2. Чрез контролите на приложението потребителят може да преминава от една форма на визуализация в друга без това да изменя същността на метода. При преминаване от една в друга визуализация

Описания на издадени патенти за изобретения № 08.1/15.08.2018 могат да се използват както атрибутите на обекта получени в стъпка 3, така и атрибути получени след стартиране на метода - стъпка 7.3.2.

Приложението създава визуализация състояща се от примерно изображение, създадено от графичното съдържание на файла (тъмбнейл или икона) и текстова част, разпределена в структурирани списъци съдържащи атрибути на вътрешния информационен обект, създаден в стъпка 3. За специалистите в областта е ясно, че чрез използване на екранни контроли потребителят може да преминава от една форма на представяне на обекта в работната равнина към друга (например от икона към тъмбнейл със заглавие, разположени в контейнер). От гледна точка на метода всеки обект се характеризира с една точка с координати X и Y и по-нататък в рамките на приложението, реализиращо метода, ще дефинираме, че координатите на целия визуализиран обект ще са координатите на горната лява точка на конкретната визуализация на обекта. От това следва, че преминаването от една в друга визуализация не променя останалите стъпки в метода.

5. Разполагане на визуализациите на обектите в полето за сортиране и групиране

5.1. При първоначално зареждане приложението подрежда информационните обекти в полето за групиране и сортиране.

Например те се разполагат един до друг в долната лява част на работната равнина (Фиг. 10) като чрез добавяне на случайна компонента за всеки от координатите на визуализираните обекти създава у потребителя визуално представяне за случайно разпределение. Този начин на представяне е избран, за да подпомогне потребителя да получи визуална представа за възможностите на приложението да работи по несписъчен начин с представяните обекти. За специалистите в областта е ясно как чрез използване на екранни контроли може да се преминава от така описаното разположение на обектите към разположение на обектите, прието в съществуващите системи за управление и контрол (Фиг. 10). В настройките на приложението могат да се избират начините за подреждане на обектите по критерии, аналогични на използваните в съществуващите системи като дата на създаване или име на обекта.

5.2. След първоначалното разполагане на обектите в работната равнина потребителят може чрез посочващото устройство да ги размества в произволни точки на полето за сортиране и групиране или да ги мести в полето за групови операции.

Разместването на обектите служи както за преглеждане на визуализираните обекти, така и за дефиниране на описаните по-долу точки за групиране. Начините за преместване на представяните обекти на дисплея на устройството са добре известни на специалистите в областта.

6. Избор на точка на групиране

Всяка точка на групиране дефинира поле в работната равнина, което е логически свързано с точката на групиране и в което ще се разполагат обектите с атрибути, отговарящи на критерий асоцииран с точката на групиране по начин, описан по-долу.

6.1. Потребителят може да избере информационен обект за точка на групиране.

6.2. Потребителят може да създава точка на групиране на избрана от него позиция в работната равнина, несвързана с някой от представяните обекти.

6.3. Потребителят може да асоциира с точката за групиране операция за изпълнение върху достигналите точката за групиране обекти - операция изпълнявана от устройството или достъпна за него програма (например ИЗПРАТИ, ОТВОРИ и др.).

7. Задаване на критерий за групиране

7.1. Като критерий за групиране може да се зададе логически израз.

Логическият израз ще показва стойност (ДА, НЕ) за всеки от съответните атрибути на визуализираните обекти спрямо израза активиран в точката на групиране. Пример за подобен израз е тъждеството на активиран атрибут в точката - например автор:ИМЕ1 със съответния атрибут (автор:ИМЕ2) за всеки от визуализираните обекти. В този случай приложението ще групира всички обекти, в които атрибута автор има стойност ИМЕ1. При по-сложни логически изрази може да се въвежда комбинация от два атрибута - например автор и език на документа.

7.2. Като критерий за групиране може да се зададе стойност за степен на съответствие към числова стойност в избраната точка за групиране и сортиране.

Описания на издадени патенти за изобретения № 08.1/15.08.2018

Степента на съответствие към стойност (например температура) ще показва съответствието на стойността на всеки от съответните атрибути на визуализираните обекти към стойността активирана в точката за групиране.

Начините за реализация на входа на логически изрази и изпълнението на логически операции са добре познати на специалистите в областта и като цяло не оказват принципно влияние върху метода. Въпреки това поради голямото им значение за практическата реализация и приложенията на метода те ще бъдат разгледани по-подробно.

7.3. При създаването на логическия израз потребителят може да избира атрибути по следните начини:

7.3.1. Потребителят може да избере атрибут от готов списък от заредените по-рано в стъпка 3 атрибути, асоциирани с атрибутите на визуализираните обекти.

7.3.2. Потребителят може да извлече допълнителни атрибути, недостъпни към момента на зареждане на представяните обекти (стъпка 3.4), чрез достъп до визуализирания обект (например файл) или свързани с него данни (например използвани във текстов файл думи и брой на техните появявания или адрес в мнемоничен вид, отговарящ най-точно на геолокация от достъпна за устройството база данни).

7.3.3. Чрез потребителски вход (например чрез вход от клавиатура на израз за търсене или гласово разпознаване на дума).

7.3.4. От контролите на приложението потребителят може да зареди атрибути, запазени от предишно изпълнение.

7.3.5. От контролите на приложението потребителят може да зареди атрибути от списъци достъпни за устройството.

7.3.6. Като потребителски вход за атрибути могат да се използват всякакви вътрешни сензори и периферия, свързана с устройството, без това да изменя същността на метода (например геолокацията на устройството, баркод четец, сензор за температура, идентификатор за телефонно обаждане и други).

8. Активиране на групирането.

9. Дефиниране на скорост на движение и вектор на преместване, отговарящ на степента на съответствие към критерия за групиране за всеки от визуализираните обекти.

9.1. Селектиране на информационните обекти за активно и пасивно движение

9.1.1. За активно движение се селектират обектите, които отговарят на следните критерии:

• Да не се намират в полето за групови операции;

• Да не се намират в полето с точки на групиране;

• Потребителят да не им е подал сигнал за прекратяване на движението;

• Атрибутите на информационния обект да отговарят на създадения от потребителя логически израз или да имат значеща стойност на атрибута, отговарящ на активирана стойност за съответствие.

9.1.2. Приложението селектира всички останали обекти за пасивно движение. Посоката на пасивното движение по подразбиране е към долната част на екрана. От настройките на приложението може да се зададе посоката на пасивното движение да съвпада с физическото долу, ако устройството има сензор за положение (Фиг. 15). За специалистите в областта е ясно, че са възможни вариации за посоката на пасивно движение, които не променят същността на метода (например движение по вектора на активно движение в посока обратна на центъра на привличане - в този случай обектите, непритежаващи атрибути, които отговарят на логическия израз за групиране, се движат към всички външни краища на работната равнина).

9.2. Дефиниране на скорост.

9.2.1. Ако критерият за групиране е с числови стойности, приложението разпределя информационните обекти, избрани за активно движение, в групи по степен на съответствие. Обектите от различните групи получават различни скорости. В противен случай информационните обекти избрани за активно движение получават максимална скорост на движение.

9.2.2. Количеството на групите, представящи степените на съответствие на критерия за групиране, могат да се задават от потребителя в настройките на приложението, реализиращо метода. В зависимост от това при изпълнение на метода могат да се получават резултати, които отразяват различни начини на групиране познати от реалния свят:

Описания на издадени патенти за изобретения № 08.1/15.08.2018 • При нулева стойност на броя на групите обектите се движат към точките на групиране със скорост пропорционална на степента на съответствие на атрибута за групиране към съответния атрибут на представяните обекти;

• При наличие на една група се извършва булево сортиране от типа обекта притежава или не притежава съответен атрибут;

• При наличие на повече от 1 група движението се извършва с условни скорости, съответстващи на използването на сравнителни степени в речта като например при 4 групи и атрибут геолокация „най-близо”, ’’близо”, ’’далече”, ”най-далече”.

Количеството групи, както и максималното количеството обекти разпределяни в групата за найпълно съответствие, могат да се задават от потребителя в настройките на приложението и да се променят по време на изпълнение чрез потребителски вход без това да променя същността на метода. По този начин потребителят може да управлява например какъв брой обекти иска да попаднат в групата, отговаряща на критерия „най-близо” в горния пример.

9.2.3. Избраните за пасивно движение информационни обекти получават скорост на движение равна на максималната активна скорост, присвоена в предходните стъпки.

9.2.4. Скоростта на движение може да се задава в настройките на приложението и да се променя по време на изпълнение от полето за контрол на приложението чрез потребителски вход без това да променя същността на метода.

9.3. Изчисляване на вектор на придвижване.

Изчисляването на вектора за придвижване може да се изчислява по различни алгоритми, добре познати на специалистите в областта, без това да променя същността на метода. В конкретния пример на реализацията на метода за 1 такт време приложението придвижва обектите с вектор на придвижване получен по следния алгоритъм:

• Ако х у_с са координатите на точката на привличане, а х_о и у_о са координатите на информационния обект, векторът на цялото движение е:

х= л\. -х_о

У= ΐ'β = (х.у)

Нормализираме вектора до единичен вектор:

l-’j ~ К X

Ако означим избраната в 9.2. скорост със s, получаваме вектор на придвижване за 1 такт време:

V = S X Ft

За специалистите в областта е видно, че за посоката на пасивното движение е от значение само векторът да не е насочен към точката за групиране, което позволява различни вариации при определяне на вектора и скоростта на пасивно движение.

Дефинирането на скоростите и разделянето на обектите в групи съобразно съответствието на обектите към критерия за групиране могат да се изчисляват и по други алгоритми, добре познати на специалистите в областта, без това да променя същността на метода.

10. Придвижване на обектите с избраните скорости и вектори на движение.

10.1. По време на пасивно или активно движение на информационните обекти потребителят може да прекъсва автоматичното им придвижване и да ги мести ръчно. След прекратяване на въздействието на потребителя се изпълнява стъпка 9 за съответния обект (ако потребителят е преместил информационния обект в полето за групови операции, информационният обект остава в полето за групови операции и

Описания на издадени патенти за изобретения № 08.1/15.08.2018 прекратява движението си, а в обратния случай започва движение от новото си положение с вектор и скорост съответстващ на новото му положение).

10.2. Движението се прекратява при достигане точките на групиране за избраните за активно движение или долната част на екрана за избраните за пасивно движение информационни обекти.

11. Групиране на обектите в точките на групиране и управление на обектите

11.1. При достигане на точките за групиране обектите се асоциират в група.

11.2. Върху всеки от обектите в групата приложението извършва управление чрез операциите дефинирани по подразбиране (стъпка 13.1.).

11.3. Върху всеки от обектите в групата приложението извършва управление чрез операциите дефинирани в точката за групиране (стъпка 6.3.).

11.4. Върху обектите в групата потребителят може да извършва групово управление.

11.5. Върху обектите, разположени в полето за групови операции потребителят може да извършва групово управление.

11.6. Върху всеки от визуализираните в работната равнина обекти потребителят може да извършва индивидуално управление.

11.7. Чрез команди в полето за контрол на приложението потребителят може да прекратява асоциирането на обектите с групата.

В случаите, в които нямаме дефинирани операции имаме случай на просто сортиране и групиране без управление. Потребителят може да извършва групови операции върху обектите след като те бъдат групирани. Груповите операции могат да бъдат от наличните за устройството (например изпрати всички файлове от групата по електронна поща). След групиране на обектите те могат да се разполагат в полето за групиране и сортиране или да се местят в полето за групови операции като един обект. От гледна точка на управлението на обектите полето за групови операции се разглежда като точка за групиране с възможност за дефиниране на операции по подразбиране (стъпка 13.1.), които се изпълняват в момента на преместването на обект или група от обекти в полето.

Начините за представяне и управление на групи от обекти като например разполагането им в така наречен контейнер са добре познати на специалистите в областта.

12. При активиране на няколко точки на групиране приложението създава резултантни точки, представящи взаимодействието на всяко от възможните множества точки на групиране (Фиг. 9).

12.1. Координатите на резултатната точка х,у могат да се изчислят по следния начин:

ако потребителят е избрал η точки на групиране с координати х ... х у ... у_п и теглови коефициенти k ... k_n, το

Тегловите коефициенти отговарят пропорционално на натоварване по върховете на многоъгълник описан от избраните точки на групиране. Получената в резултат на това точка представя центъра на тежест в многоъгълник, натоварен във върховете си с тежест пропорционална на тегловите коефициенти на точките.

Например: две точки на групиране с равни теглови коефициенти създават резултатна точка, която се намира в средата на отсечката между двете точки на групиране. При три точки на групиране се създават 4 резултантни точки. (Фиг. 9)

12.2. Всяка резултатна точка се асоциира с логическа операция ЛОГИЧЕСКО И на всички критерии на групиране, асоциирани с точките образуващи многостена. (Фиг. 9)

Логически операции, асоциирани с критериите за групиране:

Ако означим:

наличието на атрибут А в някой от визуализирайте обекти като логическа операция А наличието на атрибут В в някой от визуализираните обекти като логическа операция В наличието на атрибут С в някой от визуализираните обекти като логическа операция С то логическите операции асоциирани с критериите за групиране в резултатите точки на групи

Описания на издадени патенти за изобретения № 08.1/15.08.2018 ране ще бъдат както следва:

			□		□
			η		ГР
Тдвс ~	операция	А	0 Л	в	1 с
Tab -	операция	А	11 □	в
			η
Тдс -	операция	А	о л	с
Твс -	операция	В	II	с
ТА -	операция	А

Т_в - операция В

Тс - операция С

В случаите, в които критерият за групиране представлява съответствие към числова стойност за стойност на логическата операция ДА се приема критерия зададен в стъпка 9.1.1.

На фиг. 9 обект 07 притежава атрибутите А и В и се придвижва към резултатната точка на групиране по А и В, която в случая с равни тегловни коефициенти се намира в центъра на отсечката АВ. Обект 08 притежава атрибутите А,В,С и се придвижва към резултатната точка на групиране по А,В,С, която в случая с равни тегловни коефициенти се намира в тегловния център на многостена АВС.

12.3. За всяка точка на групиране и резултатна точка на групиране (стъпка 12.1) методът създава група за присвояване на обекти със съответен критерий за групиране, описан в стъпка 12.2. Всеки обект за визуализиране се присвоява към групата, чиято резултатна точка е създадена от взаимодействието на множеството с най-голям брой елементи и на чийто критерий отговаря. За специалистите в областта е очевидно, че при реализация на обхождане на токите за групиране и търсене на обекти за асоцииране с тях трябва да се започва от резултатната точка, асоциирана с най-голям брой логически операции.

12.4. Потребителят може да променя тегловния коефициент на точка на групиране при или след изпълнение на метода. (Фиг. 12).

12.5. След дефиниране на точките на групиране от контролите на приложението потребителят може да запазва тази конфигурация за последващо използване. Заедно с конфигурацията на точките на групиране потребителят може да запази и зареденото в 3.1 помощно изображение - например географска карта, координатна система, компонировка на склад. Комбинацията от точки на групиране и помощно фоново изображение ще наричане занапред графична атрибутна маска.

13. От полето за контрол на приложението се задават параметри за изпълнение на метода (настройки на приложението) и операции за управление на обектите по подразбиране.

13.1. В настройките на приложението потребителят може да настройва операции по подразбиране за полето за групови операции или при достигане на точка за групиране - например изпращане на мейл със съдържанието на файла, представян от обекта за визуализиране. Във всяка точка на групиране потребителят може да задава индивидуални действия, които обектите да извършват след достигане точката на групиране.

13.2. В настройките на приложението се задават скоростите на движение на обектите, брой групи за представяне на съответствие, начините за подреждане на обектите и формите на визуализация без това да променя същността на представяния метод.

13.3. В настройките на приложението потребителят може да задава списъци от предварително зададени атрибути, неизвличани от представяйте обекти (например ключови думи).

Описания на издадени патенти за изобретения № 08.1/15.08.2018

13.4. В настройките на приложението потребителят може да задава списъци от източници на обекти за визуализация (например RSS канали или връзки към външни бази данни).

13.5. В настройките на приложението потребителят може да задава външни събития за опресняване на представените обекти и добавяне на нови обекти (2.4) (например входно обаждане на мобилно устройство или получаване на SMS).

13.6. В настройките на приложението потребителят може да задава допълнителна периферия за въвеждане на атрибути за групиране (например баркод четец, GPS или сензор за температура вградени в устройството).

13.7. От полето за контрол на приложението потребителят може да избере фоново изображение за работната равнина, подпомагащо работата му с обектите (например координатна мрежа или карта с географски локации).

Технически новости и предимства на изобретението

Принципната новост в предлаганото изобретение е възможността представяните обекти да си взаимодействат активно на дисплея на устройството. Активното взаимодействие между обектите се проявява графично по начина, по който си взаимодействат физическите тела в пространството. Гравитацията кара обектите да се привличат пропорционално на тяхната маса. По подобен начин в предлагания метод обектите се привличат със сила пропорционална на съответствието на техните атрибути, което се проявява чрез движение на обектите към избраните точки със скорост представляваща тази сила на привличане. Този модел е напълно разбираем за потребителите на базата на техния житейски опит.

Обектите се разполагат в цялата работна равнина като се избягва едномерния модел на визуализация на фиксирани позиции в съществуващите начини за представяне на обекти в компютърните устройства.

Реализацията на движение на представените обекти със скорост, представяща степента на съответствие на атрибутите на обектите със зададените критерии на търсене и сортиране позволява визуализация на допълнителна графична информация за обекта и неговото съотнасяне към останалите представяни обекти. В съществуващите системи степента на съответствие на обекта към критериите за търсене и сравняването на тази степен със съответствието на останалите представяни обекти с критерия не е достъпна в графичен вид.

В метода при операции за търсене и сортиране резултатите от изпълнението се представят в графичен вид чрез движение на обектите, което позволява на потребителя да следи едновременно степента на съответствие на всеки от представените обекти с всеки от критериите за търсене и сортиране, да уточнява критериите на база на графичното представяне на резултатите от търсенето и сортирането като от гледна точка на потребителския интерфейс изпълнението на всички критерии се извършва едновременно, да управлява данните с много по-малко познания за организацията на данните в устройството и без необходимост за познания за формален език на запитванията. Потребителят може да избира обектите като посочва примерен обект и да дефинира какво точно го интересува в избрания обект (например дата или място).

Представянето на операции за търсене и сортиране в графичен вид чрез движение на обектите позволява на потребителя да извършва по много по-лесен и интуитивен начин индивидуални и групови операции върху обектите по време на изпълнението без да е необходимо предварително да дефинира критерии или да изчаква получаването на резултати в използвания в съществуващите системи списъчен вид. Разликата при сортиране и търсене на представяните обекти между предлагания метод и съществуващите системи се илюстрира със сравнението на Фиг. 9 и Фиг. 4.

Предлаганият метод позволява след избора на примерен обект да се визуализира графично степента на съответствие на този обект с различни други обекти по критерии, които се дефинират по много поинтерактивен начин от досега съществуващите системи. Предлаганият метод позволява потребителя да оперира с обектите без да дефинира по еднозначен начин алгоритъма на търсене. Методът позволява използването на работната равнина по нов начин чрез избягване на ограниченията на използване на фиксирани позиции за представяне на обектите.

Чрез реализиране на предлагания метод значително ще се опрости работата на потребителя с ком

Описания на издадени патенти за изобретения № 08.1/15.08.2018 пютърни и комуникационни устройства. Особено удобно ще е използването на метода на устройства със сензорен екран за индивидуална употреба.

Като резултат от това се постига:

• Значително намаляване броя на операциите изисквани за въвеждане на необходимите критерии за търсене;

• Удобно графично представяне на степента на съответствие между различните обекти;

• Намаляване на необходимостта от допълнително въвеждане на информация в текстов вид както и много по-свободен начин на определяне степента на точност при числови стойности (например при избор на дата степента на съответствие в предлагания метод задава различни скорости на движение на обектите в зависимост от броя на обектите в работната равнина без да изисква изрично определяне на интервал и точност);

• Предлаганият метод позволява да се използват по-добре възможностите на съвременните посочващи устройства - mouse, touch screen, stylus;

• Предлаганият метод предлага алтернатива на наслагванията на списъчната организация на информацията и е много по-близо до естествения начин, по който човек избира обектите в реалния свят.

Когато човек избира плодове от сергия той обикновено не дефинира в главата си предварително език на запитване от типа: Търся 12 плода с калорийно съдържание X, чийто епидермис е не нарушен и степента му на зрялост ще бъде оптимална след 3 дни. В реалния свят човек просто избира плодове, които впоследствие се оказва, че отговарят на горните критерии.

По аналогичен начин при предлаганата система на търсене например на снимка, която ни интересува, може да стане чрез две движения на посочващото устройство вместо чрез 4 заявки въведени на език за запитвания и преглеждане на 3 списъка.

Кратко описание на приложените фигури

Фигура 1. Основна схема на метода - обектите, притежаващи атрибут А се привличат към точката за групиране.

На фигурата е показана активирана точка за групиране с критерий наличието на атрибут А. Обектите 01 и 02 притежават атрибута и започват активно движение към точката за групиране. В примера стойността на атрибут А2 е по-голяма от тази на атрибут А1, поради което скоростта на движение на обект 02 е по-висока от тази на обект 01 (А2 > Al, > V_al). Обектите 03 и 04 не притежават атрибут А и започват пасивно движение към долната част на екрана със скорост V_p. Обектите 05 и 06 са разположени в полето за групови операции, поради което остават в покой независимо от притежаваните от тях атрибути.

Фигура 2. Ниво на техниката - обичаен начин за списъчно представяне на обекти в система за достъп и контрол на компютърно устройство.

Визуализацията на обектите включва графично представяне (икона или тумбнайл, име, големина, тип на обекта и дата на модификация). Обектите са подредени на фиксирани позиции Yl... Y5 по един от атрибутите - в случая име.

Фигура 3. Ниво на техниката - обичаен начин за списъчно представяне на обекти в система за достъп и контрол на компютърно устройство.

Визуализацията на обектите включва графично представяне (икона и име). Обектите отново са подредени на фиксирани позиции Y1...Y5 по един от атрибутите - в случая име.

Фигура 4. Ниво на техниката - обичайна схема за допълнително сортиране и търсене върху списък от обекти.

Визуализацията на обектите включва графично представяне - икона и име. Обектите отново са подредени на фиксирани позиции Y1...Y5 по един от атрибутите - в случая име. При нужда от допълнително сортиране и търсене се използват нови работни полета, които задават нови критерии върху достъпните атрибути. Новото търсене и сортиране се осъществява или върху наличния списък или върху друго множество обекти и като цяло е независимо спрямо представения списък като резултата отново се визуализира в едномерен списък подреден по един атрибут Y1...Y5.

Описания на издадени патенти за изобретения № 08.1/15.08.2018

Фигура 5. Принципна блок-схема на компютърно устройство, реализиращо метода.

Фигура 6. Схема на компютърно устройство, реализиращо метода.

Фигура 7А. Блок-схема на метода (начало).

Фигура 7Б. Блок-схема на метода (край)

Фигура 8. Блок-схема на реализация на активно и пасивно движение в метода.

Фигура 9. Реализация на метода с активирани три точки на групиране.

Обект 07 притежава атрибутите А и В и се придвижва към резултатната точка на групиране по А и В, която в случая с равни тегловни коефициенти се намира в центъра на отсечката АВ. Обект 08 притежава атрибутите А,В,С и се придвижва към резултатната точка на групиране по А,В,С, която в случая с равни тегловни коефициенти се намира в тегловния център на многостена АВС.

Фигура 10. Преминаване от свободна към списъчна организация при реализиране на метода.

Фигура 11. Визуализация на ново множество обекти след изпълнение на метода без загубване на вече визуализираните резултати.

Фигура 12. Промяна на тегловен коефициент на точка на групиране след визуализиране на обектите.

На Фигура 12 се вижда как ще реагира метода при промяна на тегловния коефициент на активирания атрибут за групиране в точка В. При повишаване от потребителя на коефициента в В от 1 към 1,5. Разположените по оста АВ обекти 07 и 08 притежаващи атрибути А и В се придвижват към точка В пропорционално на стойностите В7 и В8. В случая стойността В8 е по-голяма от В7, поради което обект В8 се придвижва по-близо до точка за групиране В, отколкото обект В7.

Фигура 13. Принципна схема на работата с приложение за разглеждане, групиране, изпращане, тагиране и споделяне на снимки реализирано с метода.

Фигура 14. Пример на запазена атрибутна маска и точки за групиране - географска информация.

Фигура 15. Пример на запазена атрибутна маска и точки за групиране.

Графично представяне на класификация в случая хранителна пирамида. Обектите от Фигури 9 и 10 могат да са едни и същи и да преминават от едните към другите запазени атрибути за групиране и помощни изображения.

Фигура 16. Принципна схема на съвпадение на логическото и физическо долу чрез използване на сензор на устройството.

Примерни изпълнения и приложения на изобретението

Изброените по-долу изпълнения са примерни и не изчерпват възможните приложения на метода съгласно изобретението.

Разглеждане, групиране, изпращане, тагиране и споделяне на снимки (Фиг. 13).

Типичен пример за реализация на метода и това как може да промени и подобри работата на потребителя с компютърното устройство е работата с лична колекция от снимки. При сега съществуващата организация на обектите снимките се съхраняват в колекции обикновено свързани с времето на снимане - например снимки почивка 2010, парти нова година 2011 и т.н. Съществуват много системи за разглеждане, групиране, изпращане, тагиране и споделяне на снимки. При никоя от тях обаче не е възможно да се доближим до естественото „ровене” в купчина снимки, при което човек създава неочаквани и за самия него асоциативни вериги. При реализиране на приложение, базирано на предлагания метод, потребителят може да изсипва съдържанието от различни фолдери (стъпка 2) в работната равнина (стъпка 1) (Фиг. 13.1). Приложението зарежда достъпната информация за снимките (например: дата на снимане, геолокация, тагове - като имена на участници) (стъпки 3.1 и 3.2). След създаване на вътрешна визуализация за всеки от обектите (стъпка 4) и разполагането им в работната равнина (стъпка

5.1), потребителят може да ги размества (стъпка 5.2) и да избира снимка, която го интересува (например той с децата си на морския бряг). Информацията, която приложението е заредила в метода е дата, геолокация. След като я премести в удобно за него място, което ще бъде точка за групиране (стъпка 6) (например левият горен ъгъл на дисплея) (Фиг. 13.3), потребителят може да избере интересуващия го атрибут - например геолокация (стъпка 7.1) (Фиг. 13.4). След стартиране на групирането (стъпка 8) приложението разпределя всички снимки по степени на съответствие към избрания критерий и им

Описания на издадени патенти за изобретения № 08.1/15.08.2018 присвоява съответни вектори и скорости (стъпка 9). В резултат на това всички снимки направени на съответното място (ваканционното селище), дори и през други години, започват да се движат (стъпка 10) към точката на групиране, всички останали започват да се движат към долната част на устройството (Фиг. 13.5). Още по време на движението потребителят може да избере втора снимка, например направена в друга година, да я премести (стъпка 10.1) в дясната горна чат на екрана и да активира нова точка на групиране по атрибут дата-година (Фиг. 13.6) (стъпка 12). В този случай снимките, които отговарят само на новия атрибут година, прекратяват движението си надолу и се насочват към горния десен ъгъл на екрана. Снимките, които отговарят само на атрибута геолокация (ваканционното селище) продължават движението си към горния ляв ъгъл на дисплея. Снимките, които са направени във ваканционното селище през същата година, застават в равновесната точка между двете точки на групиране (стъпка

12.1) (горна средна част на екрана). Както по време на движението, така и след достигане на точките за групиране потребителят може да мести снимките, които желае, в полето за групови операции (например най-хубавите според него). Върху снимките разположени в полето за групови операции (стъпка 11.5) или снимките достигнали точките за групиране (стъпка 11.2) потребителят може да извършва общи операции (например да ги изпрати по електронна поща или да ги сподели) (стъпка 11). По всяко време потребителят може да извършва индивидуални операции върху всеки от визуализираните обекти (стъпка 11.3). Както бе показано в стъпки 11.2 и 11.5 в настройките на приложението (стъпка

13.1) потребителят може да задава операции по подразбиране (например разпечатай всички снимки отговарящи на критерий). Подобен подход може да се използва изключително ефективно за тагиране на съдържанието на снимки.

Ако потребителят е дефинирал брой групи на съответствие (стъпка 9.4.2) (например - 4), с най-висока скорост към точката на групиране се движат снимките направени на същия плаж, с по-бавна скорост се движат снимките направени във ваканционното селище, а с най-бавна скорост снимките направени в близост до селището, но извън него. Количеството на групите, броя на желаните резултати, както и скоростта на движение могат да се задават в общите настройки на приложението, реализиращо метода и да се променят по време на изпълнението му (стъпка 13).

За специалистите в областта е видно, че снимките могат да се намират както на устройството, така и на достъпна за устройството (например чрез интернет) отдалечена база данни. Методът може да зарежда получени от други приложения атрибути на визуализираните обекти (стъпка 3.2) (например: резултати от работа на програми за разпознаване на изображения). По този начин (стъпка 12) могат да се правят сложни сортировки от типа: да се получат всички снимки, на които се намират две лица на едно и също място в определено време. Потребителят може да дефинира това запитване чрез разместване на примерните обекти в работната равнина и активиране на достъпните към изображенията атрибути за сортиране без да е необходимо да използва сложен език за запитвания към компютърното устройство. Потребителят може да добавя помощно фоново изображение в работната равнина като географка карта (13.7) и да запазва конфигурацията на точките за групиране за последяващо използване (12.5).

За специалистите в областта е видно, че така предложена схема с достъп до външни бази данни може да намери широко разпространение не само за персонална употреба, но и в професионални дейности като правоохранителна и антитерористична дейност. Ако се използват едновременно бази данни с изображения, резултати от програма за разпознаване на образи, информация за геолокация, получавана например чрез информация за клетка на мобилно устройство, база данни с финансови транзакции от и към лица, операторът на системата ще може бързо да проследява и открива в графичен вид взаимовръзки между отделни групи лица.

Търсене в бази данни (например патентен фонд).

Чрез реализиране на метода върху достъпни за устройството бази данни (стъпка 3.2) може да се постигне значително намаляване на времето, необходимо за извършване на патентни проучвания. След стартирането на приложението се активират в работната равнина точки за групиране по ключови думи/съществени признаци и класове/подкласове. От базата с абстрактите се извличат всички патенти в съответните класове/подкласове. За всеки от патентите, отговарящ на критериите за групиране (стъпка 12.2) приложението създава визуализация (стъпка 4), която включва изображение от базата с

Описания на издадени патенти за изобретения № 08.1/15.08.2018 чертежите, информация за страната на регистрация и други. Обектите започват движение към токите за групиране (стъпка 10). Потребителят може да наблюдава кои от патентите са най-релевантни към зададените критерии за търсене и да прецизира търсенето чрез добавяне на нови критерии, избирани от атрибутите на някои от патентите (например изваждайки подклас от най-релевантния патент (стъпка 7.3.2)) или чрез въвеждане на нови критерии например нова ключова дума/съществен признак видяна в заглавието на друг патент (стъпка 7.3). След въвеждането на нов критерий от базата се изчитат нови обекти (стъпка 2.1), които не са попаднали в списъка на визуализираните обекти при първото задаване на критериите. Във всяка точка на групиране потребителят може да въвежда като критерии за групиране логически изрази от типа: наличие на дума 1 и дума 2, в един и същи патент (стъпка 7.1). За специалистите в областта са добре познати и начините за реализиране на въвеждането на логически операции чрез помощни интерфейси като например избор от списък с елементи реализиращи логическо И. След активиране на новите точки за групиране новите обекти започват движението си към точките за групиране без това да нарушава досегашната подредба в работната равнина. В случай на необходимост потребителят може да извлече допълнителни критерии чрез достъп до по-пълна информация за обекта (стъпка 7.3.2) (например изчитане на целия текст на патента и преброяване на най-често употребяваните думи от зададения в настройките на приложението речник) (стъпка 13.3). След или по време на създаване на графичното представяне на съответствието на представяните обекти потребителят може да премества интересуващите го патенти-аналози в полето за групови операции, където да извърши върху тях различни действия като: разпечатване на целия патент, изпращане на мейл, копиране в друга база данни, разглеждане на изображения и други. След получаване на удовлетворителни резултати потребителят може да запази конфигурацията на сортиране и групиране (стъпка 12.4), за да я използва за други подобни търсения с използване на графично дефинираната от патентите равнина на интересуващите ни критерии на групиране (например: следене на нови патенти в определена област или връзка на информации от други области като канал новини) (стъпка 3.2) Използването на запазване на точките на групиране с помощно фоново изображение (стъпка 12.4) позволява създаването на удобни за работа модели, които могат да се прилагат върху групи патенти (например върху преместените в полето за групови операции патенти може да се активира графична атрибутна маска с държавите на света, като визуализираните обекти ще извършат движение по държава на произход или ще се разпределят в графична схема на класове) (фиг. 14 и 15).

Визуализиране на данни, получени от търсеща машина в интернет (Фиг. 17).

Методът може да е изключително полезен за потребителите при организация на отговорите, получени от търсеща интернет машина. Чрез вече описаните по-горе средства и особено извличането на данни от обект след стартирането на метода (стъпка 7.3.2) и използване на атрибутни маски (стъпка 12.4), потребителят може да прецизира търсенето си като не прави нова заявка. Това позволява на екрана на работната равнина да се създадат няколко точки на групиране, които при списъчната организация не биха могли да бъдат показани на един екран. Освен по-добра и бърза визуализация на съответствието на атрибутите по този начин на екрана могат да бъдат показани по разбираем начин и много по-голямо количество обекти, които при списъчната организация на данните биха били визуализирани на отделни страници. Методът позволява и нови начини на визуализация на рекламно съдържание в търсещите машини. Чрез метода е възможно да се реализира поява на адекватни рекламни обекти с отличаваща се от останалите вътрешна визуализация (например връзки към сайтове, свързани с активирани от потребителя атрибути). Рекламните обекти се появяват 5 s след извършване на активното движение на заявените от потребителя обекти. Рекламните обекти извършват активно движение към точките за групиране като това показва степента на съответствие на предлагания рекламен обект към конкретния набор на атрибути за търсене.

Система за управление на файлове в компютърно устройство

За специалистите в областта е очевидно, че предлаганият метод може да се използва навсякъде, където се визуализират файлове (например приложенията за управление на файлове в операционните системи, десктоп на персонален компютър, прозорец за избор на файлове в офис приложение и други). Както се вижда от фигурите (Фиг. 2 и Фиг. 3) съвременните системи позволяват преминаването

Описания на издадени патенти за изобретения № 08.1/15.08.2018 от един в друг изглед за представяне на обектите. Съгласно стъпка 5.1 подреждането на обектите в работната равнина на представяния метод може да симулира всеки от познатите списъчни модели на представяне на обектите с възможност за активиране на точки за групиране и сортиране на обектите. Оттук логично следва, че настоящият метод може да се интегрира като допълнителен изглед в сега съществуващите системи. Това позволява, например ако желаем да отворим файл на офис приложение, да изберем примерен обект от фолдер, съдържащ документи (например текстов файл тагиран по автор) и да активираме точка на групиране по атрибут. След това може да се избере друг обект (например: файл съдържащ ключова дума в заглавието си) и да се активира нова точка на групиране. В резултат на тези действия потребителят може да види бързо степента на съответствие към търсените критерии, запазвайки напълно функционалността на съществуващите системи. Описаното по-горе запазване на атрибутни маски (стъпка 12.4) и възможността за добавяне на нови обекти (стъпка 2.1) дава възможност към представяните обекти да се добавят други без от екрана на потребителя да изчезват вече получените резултати. По този начин към визуализираните вече обекти от първия фолдер с документи може да се добавят документите от други фолдери и т.н.

Интегриране на данни от приложения, работещи на мобилно устройство и информация от социални мрежи.

Методът може да е много удобен за сортиране и управление на данни в мобилно устройство. Лесният и интуитивен начин на работа с метода, както и удобния начин за работа, в случай че посочващото устройство е пръст върху сензорен екран, правят метода подходящ за създаване на приложения за мобилни устройства. На базата на достъпните в устройството списъци (стъпка 3.2) като контакти, обаждания, мейлове, график за срещи (календар), чрез приложението реализиращо метода потребителят ще има много по-интуитивен начин за достъп до данните в устройството си. Ако в работната равнина потребителят дефинира точки за групиране, свързани например с няколко важни за потребителя контакти, приложението може да следи (чрез стъпка 2.2 - времеви интервал или стъпка 2.3 събитие) дали получаваните обаждания и информация са важни за него и да дефинира действия на устройството (например отговаряне или отхвърляне на входящо обаждане). При получаване на SMS, мейл или входно обаждане, приложението активира изчитането на нови обекти за визуализация (стъпка 2.1). Нека са получени 5 нови имейла, един от които е изпратен от лице с атрибут отговарящ на зададения в точките за групиране критерий. Приложението създава 5 нови визуализации на обекти, 4 от обектите започват пасивно движение към долната част на екрана, а един към точката за групиране асоциирана с контакта. Ако потребителят е настроил действие звуков сигнал, в настройките на приложението (стъпка 13.1), след достигане на точката за групиране, устройството издава звуков сигнал (стъпка 11). Потребителят може да погледне работната равнина и да извърши действия с новопостъпилата информация.

За специалистите в областта е ясно, че подобна схема може да се използва успешно за визуализация на различни типове информации, обменяни в социална мрежа.

Обработка на складова и логистична информация.

Методът е подходящ за реализация на системи за логистика и обработка на складова информация. Ако се реализира приложение, показващо налични поръчки, те могат да се визуализират в работна равнина чрез предефинирани точки за групиране, представяща местата на доставка (геокарта) или разположение на стоките в склад или транспортно средство (схема на склад или транспортно средство). Възможностите на метода да дефинира сложни системи от взаимодействия на атрибути и логически изрази позволяват свързването на заявки, доставчици, складови наличности и цени в графичен вид. Възможностите за използване на периферия за вход на критерий в точка за групиране като баркод четец (стъпка 7.3.1) може да визуализира например разположението на стока в склад. Полезно приложение може да се реализира и при използване на сензор за температура (стъпка 7.3.1), достъпен за устройството в склад с бързо развалящи се стоки. При задаване на точка за групиране с логически израз „стоки, които ще се развалят в следващите 3 дни при текущата температура” потребителят след стартиране на активното движение може да изпрати всички стоки отговарящи на това запитване към полето за групови операции, където е дефинирано действието - генериране на товарителница. Потребителят ще получи и визуална представа за това кои стоки ще се развалят най-бързо. Ако потребителят активира

Описания на издадени патенти за изобретения № 08.1/15.08.2018 в работната равнина и точки за групиране отговарящи на списъци със заявки след повторното активиране на движението ще получи остатъка от стоки, които ще се развалят и за които към момента няма поръчки. В случаите, в които устройството е разположено в кола за доставка и за вход се използва GPS информация от устройството, потребителят може без допълнителни действия да получи визуална представа за това кои стоки трябва да се разтоварят в текущата точка и кои в следващата.

Визуализация и управление на данни в реално време

Предлаганият метод е подходящ за интеграция на различни информационни канали и показване на взаимовръзката между тях. При реализация на приложение, следящо информационен канал със стойности на акции от един източник и новини от друг източник (стъпка 2.1 и стъпка 3.2) потребителят може да зададе работна равнина, в която фигурират ключови думи като „ПЕТРОЛ”, имена на компании и логически изрази като „>=1%” (стъпка 7.1). При настройка на времето за опресняване на визуализираните обекти и източниците, потребителят може да получава в работната си равнина едновременно данни за котировките на акциите на интересуващите го компании и новините, свързани с тях като може да наблюдава в графичен вид степента им на съответствие. По този начин, ако се появи новина, свързана със следена компания и ключовата дума, чиято котировка се е повишила с 1 % тя ще извърши движение към резултатната точка в работната равнина. Ако потребителят е настроил действие за съответната резултатна точка (стъпка 11) приложението може да препрати информацията на мейл или да извърши друго зададено действие.

Claims (20)

1. Патентни претенции

   1. Метод за визуализация, групиране, сортиране и управление на обекти чрез реализация на движение, представящо графично степента на съответствие на обектите към дефинирани критерии на дисплея на устройство, характеризиращ се с това, че включва:

   създаване на работна равнина, състояща се от поле за визуализиране на обектите, поле за групови операции, помощно фоново изображение и поле с екранни контроли;

   вход на обектите за визуализация;

   създаване на информационни обекти с набор от наличните за всеки от обектите за визуализация атрибути;

   създаване на визуализация за обектите;

   разполагане на визуализациите на обектите в полето за сортиране и групиране и възможност чрез посочващо устройство за разместване на визуализациите на обектите в произволни точки на полето за сортиране или в полето за групови операции;

   избор на точка на групиране в работната равнина;

   задаване на критерий за групиране; активиране на групирането;

   дефиниране на скорост на активно движение, отговаряща на степента на съответствие към критерия и вектор на преместване, насочен към точката на групиране за обектите, отговарящи на критерия;

   дефиниране на скорост на пасивно движение и вектор на преместване, ненасочен към точката на групиране за обектите, неотговарящи на критерия;

   придвижване на обектите с избраните скорости и вектори на движение;

   групиране на обектите, достигнали точки на групиране;

   управление на групираните обекти в точките за групиране, полето за групови операции или отделен обект.
2. 2. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че посочващото устройство може да е мишка, стилос, пръст или всяко друго устройство, подаващо сигнал за положението на курсора в дисплея или всяко друго устройство, визуализиращо графичен изход от компютърното устройство.
3. 3. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че обектите за визуализация се въвеждат чрез достъпни за устройството списъци от обекти или структурирани данни като списъци от файловата система на устройството, RSS канали, локални или отдалечени бази данни, достъпни за устройството.
4. 4. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че визуализирайте обекти в полето за сортиране и групиране и чрез команда могат да се подредят в списъчна организация на представяните

   Описания на издадени патенти за изобретения № 08.1/15.08.2018 обекти със запазване на функционалността на метода за графично представяне.
5. 5. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че чрез използване на сензорите за движение на устройството се задава вектора за пасивно движение на обектите, оставащи извън критерия за групиране - замяна на условната долна част на екрана с физическа.
6. 6. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че при дефиниране на критериите за групиране се използва избор от достъпната информация в устройството за представяния обект от файловата система на устройството.
7. 7. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че при дефиниране на критериите за групиране се използва избор от достъпната информация в устройството за представяния обект, генерирано от други приложения.
8. 8. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че при дефиниране на критериите за групиране се използва избор от предварително достъпни за устройството списъци и бази данни.
9. 9. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че при дефиниране на критериите за групиране се използва сензор или периферия, достъпни за устройството.
10. 10. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че при дефиниране на критериите за групиране се използва избор от атрибути, извлечени чрез достъп до визуализирания обект от приложението, реализиращо метода или чрез получаване на резултати от работа на друго приложение върху визуализирания обект или свързани с него обекти, достъпни за устройството.
11. 11. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че обектите, отговарящи на критерия за групиране се разпределят по степен на съответствие в управляван от потребителя брой групи, характеризиращи се с равна скорост и вектор на активно движение.
12. 12. Метод съгласно претенции от 1 до 11, характеризиращ се с това, че включва активиране в произволни точки на работната равнина на произволен брой точки за групиране, характеризиращи се с критерии за групиране и тегловен коефициент, съдържащ:

    създаване на резултантни точки, представящи взаимодействието на всяко възможно множество точки на групиране;

    създаване на резултантен критерий за групиране, изчислен чрез логическо умножение на критериите за всяко от възможните множество точки;

    създаване на група за присвояване на обекти със съответен критерий за групиране;

    присвояване на всеки обект за визуализиране към групата, чиято резултантна точка е създадена от взаимодействието на множеството с най-голям брой елементи и на чийто критерий отговаря;

    реализиране на движение на обектите към точката, асоциирана с групата.
13. 13. Метод съгласно претенция 12, характеризиращ се с това, че по време или след изпълнението му се променя един или повече от тегловните коефициенти, асоциирани с точките на групиране.
14. 14. Метод съгласно претенция 12, характеризиращ се с това, че по време или след изпълнението му се запазва за последващо използване конфигурацията на точките за групиране и помощното изображение.
15. 15. Метод съгласно претенция 12 за визуализиране на обекти, получени като резултат от действие на други приложения, изпълнявани или достъпни за устройството.
16. 16. Метод съгласно претенция 15 за визуализиране на обекти като резултат от потребителско действие в друго приложение, чийто резултати се визуализират от устройството.
17. 17. Метод съгласно претенция 15 за визуализиране на обекти, резултати и списъци на множество приложения, достъпни за устройството.
18. 18. Метод съгласно претенция 15 за динамично добавяне на обекти за визуализиране, получени като резултат от действие на други приложения след дефиниране на точките на групиране без изрична необходимост от потребителски вход.
19. 19. Метод съгласно претенция 18 за визуализиране в реално време на дисплея на устройството на получените резултати от други приложения.
20. 20. Метод съгласно претенция 18 за визуализиране на определени периоди време на дисплея на устройството на получените резултати от други приложения.