BG66059B1

BG66059B1 - Хидроизолационна бентонитова мембрана

Info

Publication number: BG66059B1
Application number: BG10110093A
Authority: BG
Inventors: Карен АРУТЮНЯН
Original assignee: Карен АРУТЮНЯН
Priority date: 2008-03-26
Filing date: 2008-03-26
Publication date: 2010-12-30
Also published as: BG110093A

Abstract

Мембраната може да се използва в строителството за хидроизолация на подземни части на сгради и подземни съоръжения, като тунели и други, на депа за промишлени и битови отпадъци като противофилтрационен екран, на басейни и хранилища за вредни и токсични материали и на резервоари за петролни продукти. С нея се подобрява хидроизолацията на строителните обекти и се удължава техният живот. Това е постигнато чрез трислойно изпълнение на мембраната от два външни текстилни слоя и един междинен бентонитов слой, като и трите слоя са положени и армирани в сухо състояние. Бентонитовият слой е съставен от суха смес от гранулиран и очистен от примеси натриев бентонит и подобряващи структурата на бентонита и намаляващи филтрационните загуби модифициращи добавки.

Description

Област на техниката

Настоящото изобретение се отнася до хидроизолационна бентонитова мембрана, предназначена за използване в областта на строителството и по-специално за хидроизолация на хоризонтални и вертикални повърхности на сгради и различни съоръжения, на подземни части на сгради и подземни съоръжения, като тунели и други, на депа за промишлени и битови отпадъци с цел предпазване на почвата и околната среда от замърсяване, т.е. като противофилтрационен екран, на басейни и хранилища за вредни и токсични материали и на резервоари за петролни продукти.

Предшестващо състояние на техниката

Характерна особеност на хидроизолациите с горното предназначение е, че те са подложени непрекъснато на действието на води, поради което към тях се предявяват изисквания за висока водоустойчивост. Съгласно литературата /1/, съдържанието на водоразтворимите компоненти в използваните за хидроизолация материали не трябва да превишава 0,3%. Често, обаче, водите са агресивни, каквито са минерализираните почвени води, промишлените води и нефтопродуктите, което ограничава прилагането на някои видове хидроизолации, примерно такива на полимерна и битумна основа. Най-перспективни за горните приложения са хидроизолационните продукти на бентонитова основа.

Бентонитът е глина, съставена от минерала смектит, който е трислоен минерал, т. е. съставен е оттетраедрални-октаедрални-тетраедрални силикатни слоеве. Когато смектитьт е съставен от октаедрален алуминиев слой, вмъкнат между два тетраедрални силициеви слоеве, минералът е монтморилонит. Една частичка с големина от порядъка на 0.1 mm съдържа 100 000 плоскости ориентирани в различни посоки. Водата, която е заключена в бентонитовата глина се намира между тези плоскости.

Смектитите проявяват изключителен катионен обмен или заместване в кристалната решетка. Изоморфното заместване на един или повече елементи /силиций или алуминий/ с други с понисък йонен товар /калий, магнезий, желязо/ в смектита води до отрицателен заряд в кристала, който се балансира от други катиони, слабо задържани между слоевете на силициево-алуминиевите пакети в структурата. Тези междуслойни катиони са лесно обменяеми.

Изоморфизмът може да бъде в тетраедрални и октаедрални позиции. И в двата случая възникващият отрицателен заряд се компенсира с обменни катиони, но енергията на свързване на обменния катион с повърхността е различна. При заместване в октаедрална позиция обменните йони са много подвижни. Във водна среда йоните обуславят хидратация на повърхността, която води до много добро набъбване. Съчетанието от два тетраедрални и един октаедрален слой вмъкнат между тях се повтаря многократно и образува слоести пакети, свързани помежду си с обменните йони Na+, Са2+, Mg2+, К+ и вода. При контакт с вода натриевата бентонитова глина се хидратира и силно увеличава обема си, а когато този процес протича в затворено пространство възниква напрежение в структурата на образуващия се гел, което силно снижава водопропускливостга на материала /коефициентът на филтрация/.

Благодарение на хидроскопичните му свойства, способността му да набъбва и образува плътен слой, бентонитът намира широко приложение в хидроизолационните продукти.

Известни са два вида хидроизолационни бентонитови мембрани:

- от гранулиран бентонит с двустранно иглонабити текстилни материали и/или фолио;

- предварително хидратиран и пресован бентонит с двустранно залепени текстилни и/или фолийни материали.

Мембраната, съгласно изобретението, спада към първия вид хидроизолационни бентонитови мембрани, които използват гранулиран бентонит.

В патент на САЩ № 5 041 330 е описана водо- и маслонепроницаема запечатваща рогозка /мембрана/ за използване като водо- и/или маслобариера, която се състои от редуващи се: подложен слой, междинен слой от раздуваща се глина, за предпочитане бентонит и от гъвкав покриващ слой. Тази рогозка, или мембрана, се произвежда като върху подложния слой се по2

66059 Bl лага сух прахообразен или във вид на гранули бентонит, а върху него се полага покриващия слой. Подложният и покриващият слой се състоят от нетъкан текстилен материал. Като вариант на изпълнение е посочено, че единият от слоевете - подложният или покриващият може да бъде изпълнен от нетъкан текстилен материал, а другият - от тъкан или плетен текстил. Така получената трислойна рогозка преминава през иглен стан, за да може подложният слой и покриващият слой да се заиглят заедно. Прошиването се извършва с шипове, които пробождат трите слоя, при което отделните влакна се преплитат и образуват здрава структура. Прошиващата операция протича под вибрации, при което част от бентонита влиза между влакната и по-специално в порите на грубото влакно от подложния слой. При това, около 30 до 50% от използвания бентонит се разполага най-малко в единия от двата слоя.

Използваният в случая нетъкан текстилен материал има маса на единица площ от около 250 g/m² до около 1000 g/m² и е направен от предени влакна с дължина на отрязване от около 60 до около 150 mm от негниеща синтетична смола, по-специално от полиолефин или полиестер, като полиолефинът е полипропилен или полиетилен с висока плътност /HDPE/.

Освен това, бентонитът е активиран с алкален метал, за предпочитане натрий, като активираният натриев бентонит е прахообразен с размер на по-голямата част от частиците под 2 микрона.

За тази рогозка-мембрана е характерна сложността на технологичния процес за изработване на мембраната, който изисква използването на иглен стан, високите минимални стойности за масата на единица площ на текстилите, използвани за подложния и покриващия слой, липсата на предварителна подготовка и очистване на бентонита от примеси, както и факта, че прошиването е само вътрешно. Всичко това снижава филтрационните качества на мембраната като цяло.

Задача на изобретението е да се създаде хидроизолационна бентонитова мембрана с гарантирана водонепроницаемост и опростена технология за производството й.

Техническа същност на изобретението

Задачата е решена чрез хидроизолационна бентонитова мембрана, състояща се от външен носещ слой, междинен бентонитов слой и външен покриващ слой, свързани взаимно чрез прошиване, като изходните продукти за всеки от слоевете е в сухо състояние. Външният носещ слой е съставен от тъкан полипропиленов геотекстил, а външният покриващ слой е съставен от нетъкан полипропиленов или полиестерен геотекстил. Съгласно изобретението външният носещ слой е съставен от сух тъкан полипропиленов геотекстил и е с маса на единица площ min 100 g/m², външният покриващ слой е съставен от сух нетъкан полипропиленов или полиестерен геотекстил и е с маса на единица площ min 200 g/m², а междинният бентонитов слой представлява суха смес между сух гранулиран и очистен от примеси натриев бентонит и сухи модифицирани добавки, подобряващи структурата на бентонита и намаляващи филтрационните загуби. Междинният бентонитов слой и външният носещ слой от тъкан текстил са прошити с нишки от външния покриващ слой от нетъкан текстил, така че тези нишки излизат извън външния носещ слой.

Мембраната се характеризира и с това, че натриевият бентонит е с ниско съдържание на примеси от кварц, калцит и арагонт, слюда и фелдш-пати, с min 85% съдържание на монтморидонит, с високо съдържание на обменен натрий, с min 300 mg/ g сорбция на метилен блау, с max 18 ml филтрационни загуби и min 20 ml/2 g степен на набъбване.

Освен това, натриевият бентонит е със зърнометрия от 2.0 до 0.50 mm.

Съдържанието на натриев бентонит е за предпочитане 4,50 kg/m².

При това, натриевият бентонит и модифицираните добавки са смесени в миксер за сухо смесване, като сместа се дозира непрекъснато преди полагане на сухия междинен слой. Геотекстилите имат постоянна маса на единица площ и постоянна ширина, за предпочитане 118 cm.

Предимство на хидроизолационната бентонитова мембрана, обект на изобретението, е нейната ниска водопропускливост, възможност за полагане при всякакви атмосферни условия, прост и лесен монтаж, без лепене и заварки, спо

66059 Bl собност да се възстановява при нараняване следствие на постоянното налягане при набъбване, което от своя страна позволява да се използват жлебове и колчета и поставяне на арматура директно върху мембраната. Мембраната издържа на неопределен брой цикли на набъбване и свиване / хидратация и дехидратация/, не се износва и при нормални експлоатационни условия на строителния обект, експлоатационният срок на годност на мембраната е съизмерен с този на самия строителен обект.

Примери за изпълнение на изобретението

Хидроизолационната бентонитова мембрана, съгласно изобретението, се състои от суха гранулирана бентонитова глина, разположена между два слоя геотекстил - тъкан полипропиленов и нетъкан полипропиленов или полиестерен текстил. При производството на мембраната, определено количество нишки от нетъкания текстил се прокарват през бентонитовия слой и излизат през тъкания текстил, което от една страна армира материалите, а от друга, осигурява добра адхезия към бетона. Прошиването или т. нар. “иглопробиване” осигурява равномерно разпределение на гранулите на бентонита между двата текстилни слоя, които осигуряват механичната якост на хидроизолационната мембрана и гарантират задържането на бентонита.

Натриевият бентонит е основната компонента на хидроизолационната бентонитова мембрана, съгласно изобретението. Доколкото неговият набъбващ ефект се влияе от вида на течността, с която мембраната влиза в съприкосновение при използването й, за да се осигури добра филтрация и при течности, намаляващи набъбващия ефект, към натриевия бентонит се прилагат различни добавки.

Хидроизолационната бентонитова мембрана, съгласно изобретението, представлява готова за монтаж суха гъвкава, прошита по дебелината си мембрана, състояща се от три слоя: среден слой, външен носещ слой и външен покриващ слой.

Средният слой представлява суха смес от гранулиран и очистен от примеси натриев бентонит със зърнометрия от порядъка на 2,0 до 0,20 mm и модифициращи добавки за подобряване на структурата му и намаляване на филтрационните загуби. Използваният натриев бентонит е с голяма чистота и ниско съдържание на примеси от кварц, калцит и арагонт, слюди и фелдшпати, с високо съдържание на монтморилонит, с високо съдържание на обменен натрий и отговаря на следните изисквания:

- сорбция на метилен блау min 300 mg/g или

- съдържание на монтморилонит min 85%

- филтрационни загубитах 18 ml

- степен на набъбване min 20 ml/2 g

Бентонитьт и различните добавки се смесват в миксер за сухо смесване.

Външният носещ слой представлява полипропиленов тъкан текстил и за предпочитане тъкан пропиленов текстил с маса на единица площ min 100 g/m² за предпочитане на Trace Plastics CO, Гърция.

Външният покриващ слой представлява нетъкан полиестерен текстил с маса на единица площ min 200 g/m², такъв като Изотекс Еко 18, Геомат 200Т и Геофилц. За предпочитане, в качеството на нетъкан геотекстил се използва полиестерния текстил “Геомат 200Т” с ширина 118 cm, производство на фирма “Но ве Текс” АД София и “Изотекс Ено” производство на фирма “Арбанаси” АД, гр. Велико Търново.

Основните изисквания към геотекстилите са постоянна маса на единица повърхнина и постоянна ширина.

На външен вид хидроизолационната бентонитова мембрана представлява навита на рула гъвкава трислойна напречно прошита мембрана с тъмносив до черен цвят от страна на тъкания текстил и светлосив до бял цвят от страна на нетъкания текстил. За предпочитане рулата са с дължина от порядъка на 5 ± 0,05 т, ширина от порядъка на 1,15 ± 0,05 т, дебелина /на сух продукт/ 6 ± 1 mm при 2 kPa, средно тегло на руло 27.00 kg и съдържание на бентонит 4,50 kg/m².

Физическите свойства на хидроизолационната мембрана, съгласно изобретението, са както следва:

- маса /тегло/ на единица площ < 5000 g/m²;

- съдържание на бентонит <4500 g/m² /Пример 2/;

- устойчивост на хидростатичен натиск >500 mm, максимум 70 m /7 at/;

66059 Bl

- сцепление към прясна бетонова повърхност > 1.20 - 2,6 kN/m /Пример 1/;

- якост на опън: надлъжно > 6000 N/m и напречно > 4800 N/m;

- гранична деформация при скъсване: надлъжно > 90% и напречно > 80%;

- якост на раздиране /опън/ > 450-570 N;

- устойчивост на статично пробиване > 3000 N;

- устойчивост на динамично пробиване <25;

- огьваемост около дорник с 0 30 mm при ниски температури от порядъка на -25 - 30°С без пукнатини; и

- коефициент на филтрация /водопропускливост/ < 5 х 10·” m/s, максимум 1 х IO'” m/s.

Определяне на сцеплението на хидроизолационната бентонитова мембрана, съгласно изобретението, към прясна бетонова повърхност.

От произволно избрани рула са изрязани 5 броя пробни тела на разстояние 100 cm от напречния край на рулото и 15 cm от надлъжния край. Пробните тела са с напречни размери 40/ 160 mm. Подготвени са и 5 броя метални кофражни форми с призматична форма за изготвянето на призматични пробни форми от циментопясъчен разтвор със съотношение по маса цимент/пясък, равно на 1/2 и водоциментово отношение вода/цимент равно на 0.50.

За провеждане на изпитанията е използван портландцимент СЕМП с клас по якост на натиск 42.5 и стандартен трифракционен нормен пясък.

На дъното на всяка една от формите е поставено пробно тяло, изрязано от хидроизолационната бентонитова мембрана така, че тъканият текстил да бъде в контакт с цименто-пясъчния разтвор. Върху пробното тяло, в единия край на формата, е поставен лист полиетиленово фолио с напречни размери 40/100 mm, така че да се възпрепятства залепването на цименто-пясъчния разтвор към част от мембраната.

Готовият цименто-пясъчен разтвор е положен върху така подготвената форма на пласта. Всеки от пластовете е уплътнен на вибрационна маса с 60 броя стръсквания в продължение на

s. Готовите пробни тела отлежават във формите в течение на 24 h, след което формите са разглобени и пробните тела остават на съхранение при относителна влажност на въздуха 65±5% и температура на въздуха 20±2°С в продължение на 6 денонощия.

Преди да започне изпитването, свободният край на мембраната, граничещ с полиетиленовото фолио се обръща на 180°, като се захваща със захватни челюсти, а към противоположния край на призматичната пробна форма се залепва метален накрайник за осъществяване изпитването на опън. Металният накрайник се залепва с епоксидна смола.

Изпитването е осъществено със скорост на натоварване 50 mm/min, като натоварването продължава до пълно отделяне на мембраната от основата /втвърдения разтвор/.

В резултат на проведеното изпитание е регистрирана максимална стойност на силата на опън F, отнесена за единица ширина от (40 mm) на образеца (N/40 mm). Крайният резултат е средноаритметичната стойност от изпитването на петте броя пробни тела Fm. Полученият резултат е преведен за дължина 1 m от мембраната по формулата Fs=Fm/0.04, kN/m.

Определяне съдържанието на бентонит в хидроизолационната мембрана, съгласно изобретението

Изпитването е проведено с 5 броя пробни тела от хидроизолационната бентонитова мембрана с размери 100 х 100 х 6 mm, изрязани от произволно избрани рула на разстояние 1 m от напречния край на рулото и 15 cm от надлъжния край. Паралелно са приготвени по 5 броя, с размери 100 χ 100 mm, идентични проби от тъкания и нетъкания текстил. Пробните тела и идентичните проби от текстила са поставени във влажна камера при температура 23±2°С и постоянна влажност 65±5%, където престояват 24 h.

След изваждане от влажната камера е определена средната стойност на масата на мембраната и на текстила по формули (1) и (2), в които Mi,k и Mi,sk са единичните резултати, както и площната маса на пробите по формули (3) и (4), в които А е площта на пробните образци [т²]:

66059 Bl

М^МцДЙ (Ο (2)

Мк = Мк / A [g/m2] (3)

Ms,k = MsΛ / A [g/m2] (4)

Пробните тела са изсушени при температура от 105±5°С в течение на 2 h ± 10 min и след изстиване са претеглени:

M₀=IM.,₀/5,[g] (5)

4.ο=Σ M_ltM/5,[g]

Изчислени са и площните маси след изсушаване на мембраната и на текстила по формули (7) и (8):

Ώο»Μο / A [g/m²] (7)

Hs.o=M_s._o/A [g/m²] (8) където М_о и M_{s о} са средните стойности от уравнение (5) и (6), а А е средната стойност на площта на пробите.

Съдържанието на бентонита е определено от зависимостите (9) и (10).

а) след 24-часово кондициониране при 23±2°С и 65±5% относителна влажност:

η^,κ = Шц - m,.k, [g/m²] (9)

б) след изсушаване:

щ б,₀ = то - ИЦ.Ф, [g/m²] (10) където: m_k и m_{s k} са стойностите от форму ли (3) и (4), а т_о и m_so съответно от формули (7) и (8).

Крайните резултати са закръглени на цяло число.

Хидроизолационните бентонитови мембрани, съгласно изобретението, са горими, но не са взривоопасни и не изискват специални допълнителни мерки за пожарна безопасност при монтажа. В процеса на монтажа и по време на експлоатацията на хидроизолационните бентонитови мембрани не се отделят вредни за околната среда и опасни за здравето вещества.

В структурата на общата конструктивна система на сградите и съоръженията, мембраните се разполагат обикновено под основите и от външната страна на ограждащите стени на подземните части без пряк достъп до откритите пространства и помещения.

Хидроизолационната бентонитова мембрана се произвежда по технологична линия, осигуряваща последователно провеждане на следните автоматизирани операции:

- дозиране на компонентите;

- сухо смесване на бентонита с добавките;

- центриране на текстилите;

- транспортиране и полагане на сухата бентонитова смес;

- иглонабиване /прошиване/;

- отмерване, навиване, претегляне и етикетиране на рулата;

- нареждане на рулата в палети и бандажиране и фолиране на палетите.

Зоната на манипулации с бентонита е снабдена с локална смукателна инсталация.

Фолираните палети се съхраняват в закрити помещения, предпазвани от навлажнявате, при температура до 40°С. При нарушаване на херметичността на опаковката или при частично използване на отделни рула, или на части от рула, остатъкът се влагоизолира отново. Транспортирането на фолираните палети се извършва със закрити транспортни средства, като се взимат предпазни мерки срещу механични повреди при товарене и разтоварване, както и за безопасно транспортиране.

Използване на изобретението

А. При хидроизолация на подземни хоризонтални повърхности

66059 Bl

В случай на наличие на подпочвени води на мястото на строителния обект най-напред се дренира изкопът /котлованът/ със стабилни и укрепени стени, след което земната основа се подравнява и се уплътнява. Листовете хидроизолационна бентонитова мембрана се полагат върху суха земна основа, или върху подложен бетон или бетонова плоча. При полагането, листовете мембрана се изпъват, така че да не се образуват гънки и да се осъществи плътно прилепване към основната повърхност. Тъканият текстил на мембраната остава откъм горната страна, примерно откъм страната на един прясно положен бетон.

Листовете хидроизолационна бентонитова мембрана се полагат със застъпване от порядъка на min 15-20 cm, като местата на снаждането им се засипват със свързващ материал, такъв като например “Изофикс”, при което се осигурява водоплътност на връзката. Директно върху хидроизолационната бентонитова мембрана, съгласно изобретението, се полага армировка, като се използват подложки, ограничители, фиксатори и др., но при всички случаи се избягва пряк контакт на остри метални части с листовете мембрана.

В случай на повредени при монтажа участъци, същите се уплътняват чрез посипване на свързващ материал в мястото на разкъсване, покрито с парче от мембраната с размер равен на двукратната площ на повредения участък.

Тръби на В и К и електрически инсталации се хидроизолират чрез бандажиране с изолационен материал, например “Балканит”, в зоната на бетонната плача, и/или чрез вторичен хомут /пръстен/ от мембраната, покриващ изхода на тръбата, под който се посипва свързващия материал.

Хидроизолационната бентонитова мембрана, съгласно изобретението, се полага така че да излиза извън очертанията на основната плоскост за връзка с вертикалната хидроизолация на външните стени от порядъка на min 40-50 cm.

Б. При хидроизолация на подземни външни стени на сгради а/ В процеса на изграждане на стените

Външният кофраж на стените се монтира, центрира и укрепва на място при подготовката за бетониране на основната плоча. Към него се прикрепва първи ред листове мембрана, достигащи до основната плоскост, като се препокри ват в местата на външните ъгли на около 15 до 20 cm. Частите от листовете мембрана, излизащи извън очертанията на основите се обръщат нагоре и се прикрепват плътно към долната част на вертикално положените листове мембрана. В горната част на първия ред, листове мембрана се остават свободни, т.е. незакрепени към кофража, 15 до 20 cm за препокриване със следващия ред листове мембрана. При втория и всеки следващ ред, долната част /15 до 20 ст/ на листовете мембрана препокрива от външната страна горната /свободна/ част на листовете мембрана от предшестващия ред, като се осигурява плътно прикрепване към кофража и в мястото на снаждане на двата листа мембрана.

При бетонирането, както и при последващото полагане на обратния насип от външната страна, местата на снаждане на листовете мембрана не трябва да се замърсяват.

б/ Полагане на листовете мембрана върху стари стени и повърхности

Полагането се извършва върху естествено сухи, подравнени и почистени от прах вертикални стени, в плътен контакт с бетоновата повърхност. Мембраните се опъват добре, а нетъканият геотекстил се поставя откъм страната на водния напор.

Листовете мембрана се фиксират към бетоновата стена с приковаване чрез пирони, през дървени летви, метални или пластмасови шини, или подходящи шайби, като височината на хидроизолиращата повърхност е min 50 cm над горното ниво на почвените води, или до ниво терен. Припокриването на отделните листове хидроизолационна мембрана в хоризонтално и вертикално направление е min 15-20 cm.

Обратният насип /почвено покритие на външните повърхности/ се изпълнява след снемане на външния кофраж и визуална проверка на закрепването на листовете хидроизолационна мембрана към бетонната повърхност, както и на плътността на снажданията. При необходимост се прилага допълнително припокриване. Следи се почвеното покритие да не съдържа остри камъни, стъклени парчета и други твърди материали, които биха повредили така монтираните листове мембрана, както и да не се замърсяват снажданията.

Покриването на листовете хидроизолационна мембрана става не по-късно от едно дено

66059 Bl нощие след сваляне на кофража и обработване наснажданията.

В. При изграждане на депа за промишлени и/или битови отпадъци

Основните правила при полагане на лис- 5 товете хидроизолационна мембрана, отнасящи се до подготовката на земната основа, застъпване на листовете, уплътняване на снажданията, закрепване на локални пробиви и други са валидни и при този вид използване. Основното изисква- 10 не за този тип използване е осигуряване на необходимите ограничителни условия за хидратиране на бентонитовия слой в присъствието на водна среда.

Claims

1. Хидроизолационна бентонитова мембрана, състояща се от външен носещ слой, междинен бентонитов слой и външен покриващ слой, свързани взаимно чрез прошиване, като 20 изходните продукти за всеки от слоевете е в сухо състояние, външният носещ слой е съставен от тъкан полипропиленов геотекстил, а външният покриващ слой е съставен от нетъкан полипропиленов или полиестерен геотекстил, характе- 25 ризираща се с това, че външният носещ слой, съставен от сух тъкан полипропиленов геотекстил, е с маса на единица площ min 100 g/m², външният покриващ слой, съставен от сух нетъкан полипропиленов или полиестерен геотекстил, е с маса 30 на единица площ min 200 g/m² и междинният бентонитов слой представлява суха смес между сух гранулиран и очистен от примеси натриев бентонит и сухи модифицирани добавки, подобряващи структурата на бентонита и намаляващи фил- 3 5 трационните загуби, като междинният бентонитов слой и външният носещ слой от тъкан текстил са прошити с нишки от външния покриващ слой от нетъкан текстил, така че излизат извън външния носещ слой.

2. Мембрана съгласно претенция 1, характеризираща се с това, че натриевият бентонит е с ниско съдържание на примеси от кварц, калцит и арагонт, слюда и фелдшпати, с min 85% съдържание на монтморидонит, с високо съдържание на обменен натрий, с min 300 mg/g сорбция на метилен блау, с max 18 ml филтрационни загуби и min 20 ml/2 g степен на набъбване.

3. Мембрана съгласно претенции 1 и 2, характеризираща се с това, че натриевият бентонит е със зърнометрия от 2.0 до 0.50 mm.

4. Мембрана съгласно претенции от 1 до 3, характеризираща се с това, че съдържанието на натриев бентонит е за предпочитане 4,50 kg/m².

5. Мембрана съгласно претенции от 1 до 4, характеризираща се с това, че натриевият бентонит и модифицираните добавки са смесени в миксер за сухо смесване, като сместа се дозира непрекъснато преди полагане на сухия междинен слой.

6. Мембрана съгласно претенция 1, характеризираща се с това, че геотекстилите имат постоянна маса на единица площ и постоянна ширина, за предпочитане 118 cm.