BG64917B1 - "т" - образен интраосален имплант - Google Patents

Abstract

Имплантът намира приложение в протетичната стоматология и предпротетичната хирургия. С него се създават дистални и/или междинни опори при височина наалвеоларния гребен най-малко до 4 mm и мултипозиционно вертикално фиксиране на пънчето. Имплантът есъставен от кореново имплантантно тяло (1), надлигавична надстройка (2) и фиксиращ винт (3). Тялото(1) се състои от плочка (4) с два отвора, конус (6) и стебло (7). Надлигавичната надстройка (2) включва цилиндрична част, полусфера, шестостен (10) иконус. Фиксиращият винт (3) се състои от цилиндрична част с конусен отвор и шестостен (13) с вътрешна резба.

Description

Изобретението се отнася до “Т”-образен интраосален имплант, който намира приложение за целите на протетичната стоматология.

Предшестващо състояние на техниката

Добре известно е, че след като преди около 30 г. Проф. Per-Ingvar Branemark и сътрудници (Branemark IZatbl Albrektson, TissueIntegrated Prostheses Quintessence Book, 1985) представят концепцията се за остеоинтеграцията, същността на която е, че не биологичният титанов имплант остава здраво “закотвен” в костта чрез налична структурна и функционална връзка между живата кост и имплантираната повърхност, бяха разработени и внедрени няколко системи зъбопротезни импланти.

От ЕР 0 343 135 е известно фиксиращо и затягащо приспособление (имплант) с формата на цилиндричен винт с вътрешна резба, в горната част на който е направен цилиндричен отвор с вътрешна резба. В този отвор се завива покриващ винт и след интегриране на винтовото приспособление в костната тъкан на челюстта, покриващият винт се изважда и на негово място се завинтва глава (надстройка), на която пък се изработва супер структура - корона, мост.

От ЕР 0 419 431 е известен също титанов цилиндричен зъбен имплант, който представлява по-специално усъвършенстване на винтовата връзка между вътрешнокостния цилиндричен винт и надстройката, респективно протезата.

В BG 63932 В1 е описан зъбен имплант и метод за изработването му. Зъбният имплант съгласно патента се състои от две основни части - кореново имплантно тяло и надлигавична надстройка, изработени от титанова сплав. Предимството на този имплант е, че се намалява броят на елементите, съчетаване на конусно - пресовата сглобка между двете части и едрата стъпка на резбата в костната част на импланта, при което се постига по-добра първоначална ретенция с костта.

От DE 3527668 е известен интраосален имплант, състоящ се от кореново имплантно тяло и надлигавична надстройка, изработени от титанова сплав, която се характеризира с това, че плочката и вертикалното стебло са изработени поотделно и връзката между тях става посредством резба, изработена и в двете части. При описания имплант в документ DE 3527668 надлигавичната част се състои от стебло, за което се залепва т.н. траверса в съчетание на поне два импланта. При изобретението имплантът има пънче и той може да се поставя единично, освен това пънчето, изработено по този начин и посредством фиксиращия винт, позволява то да се фиксира в различни положения в зависимост от височината на алвеолата, при което автоматически отпада необходимостта от изработване на голяма номенклатура от импланти с различни размери, а освен това, позволява в последствие при резорбция на костта пънчето да се фиксира в друго желано положение.

При известните титанови импланти е необходимо изработване на голяма номенклатура от импланти с различни размери на вътрешно костната част, която зависи от дебелината на алвеоларния гребен. При стопяване на алвеолата, предизвикано от физиологичните промени в организма, се получава оголване на импланта, който е вече интегриран в костта и отделяне на алвеоларния гребен от изградената протеза.

Техническа същност на изобретението

Проблемът, поставен за решаване, е да се създаде “Т”-образен интраосален имплант, изработен от кореново имплантатно тяло и надлигавична настройка (пънче) с фиксиращ винт, който да позволява пънчето да се фиксира в различни положения по вертикалното стебло, осъществяващо връзката между кореновата и надлигавична част, а в последствие при подмяната на мостовата конструкция и наличие на стопяваме на алвеоларния гребен, пънчето да се освободи и да се фиксира в друго желано положение.

Имплантатното тяло се състои от правоъгълна плочка, на която късите страни са заоблени и на нея са пробити два симетрично разположени отвори, където в последствие се образува костна маса, която спомага за стабилизацията на импланта. От долната страна на плочката е изработен конус, който играе важна роля при първоначалната стабилизация на импланта и разпределение на хоризонталните дъвкателни усилия. В горната част на на плочката съосно на конуса е изработено стебло, което служи за връзка на имплантното тяло с надстройката (пънче). На стеблото външно е изработена резба, която позволява движение на пънчето по вертикалната ос и фиксирането му на различно разстояние от плочката в зависимост от дебелината на алвеолата.

Кореновото имплантатно тяло е ецвано или обработено с титанова плазма, което спомага да се увеличи ретенционната повърхност.

Надстройката се състои от пънче с фиксиращ винт, като пънчето е с цилиндрична основа, която ляга върху компактната кост на алвеоларния гребен. След това цилиндричната основа преминава в полирана полусфера, която се намира в лигавицата. Така създадената форма ограничава проникването на микроорганизми от устната кухина към кореновата имплантирана част, в костта. Над полусферата е изработен шестостен, който дава възможност за използването на определени хирургически инструменти за фиксиране на пънчето. Надстройката завършва с пресечен конус, разрязан на четири части по вертикалата, което позволява фиксиране на пънчето с фиксиращия винт и го осигурява срещу ротация спрямо стеблото на имплантното тяло.

Фиксиращият винт се състои от долна цилиндрична част, имаща конусен отвор, който при определено усилие върху конуса на пънчето го фиксира и ограничава неговата ротация спрямо стеблото и не позволява по-нататъшно преместване на пънчето по вертикалната ос. Фиксиращият винт завършва е горен шестостен, който позволява използване на инструменти за създаване на определено аксиално напрежение, което се затваря между конуса на пънчето, вертикалното стебло и конуса на фиксиращият винт, в резултат на което пънчето се застопорява. Във фиксиращия винт е изработена резба осигуряваща необходимото взаимодействие между пънчето, фиксиращия винт и стеблото на имплантното тяло.

Предимствата на изобретението са следните:

- наличието на плочка позволява имплантът да лежи върху по-голяма площ в спонгиозната кост, която разпределя дъвкателното налягане на по-голяма повърхност. Прорастването на кост в отворите на плочката осигурява по-добра костна интеграция на импланта.

- общата височина от 2,5 mm на имплантното тяло позволява имплантът да бъде поставен в костна маса до 4 mm между мандибуларния канал и горния край на алвеолата.

- възможност на пънчето да се фиксира в различни положения по стеблото на имплантното тяло, което позволява имплантът да се използва при различна дебелина на костната маса между мандибуларния канал и горния край на алвеолата.

- повторно фиксиране на пънчето в различни положения по вертикалната ос дава възможност за промяна на неговото положение спрямо плочката на имплантното тяло при резорбция на костта, което може да стане при подмяната на мостовата конструкция.

Описание на приложените фигури

Фигура 1 представлява общ поглед на “Т”-образния имплант.

Фигура 2 представлява поглед отгоре.

Фигура 3 представлява напречен разрез.

Фигура 4 представлява напречен разрез на пънчето.

Фигура 5 представлява напречен разрез на фиксиращият винт.

Фигура 6 представлява общ поглед на фиксиращия винт.

Фигура 7 представлява общ поглед на пънчето.

Примерно изпълнение на изобретението

Съгласно изобретението “Т”-образният интраосален имплант (фиг. 1) се състои от три елемента: кореново имплантатно тяло 1, пънче 2 и фиксиращ винт 3 .

Имплантното тяло 1 включва правоъгълна плочка 4 (фиг. 2 и 3) с дължина 10 mm, ширина 6 mm и дебелина 1 mm, на която късите страни са заоблени с радиус 10 mm. На плочката 4 са изработени два симетрични отвора 5 с диаметър 2,2 mm. На долната страна на плочката е изработен конус 6 с диаметър на основата 2 mm и височина 1,5 mm. На горната част на плочката е изработено стебло 7 с диаметър 2,3 mm и височина 13 mm, на което е направена резба.

Кореновата част на импланта е ецвана, което само по себе си увеличава ретенционната повърхност.

Пънчето 2 (фиг. 4 и 7 ) се състои от цилиндрична основа 8 (фиг. 7) с диаметър 4 mm и височина 0,5 mm, преминаваща в полирана полусфера 9 с диаметър 6 mm и височина 6 mm. Горната част на полусферата 9 на пънчето 2 продължава в шестостен 10 с дебелина 4 mm. Пънчето 2 завършва с пресечен конус lie диаметър на основата 3,1 mm и височина 2,2 mm. През центъра на пънчето е изработена милиметрова резба 15.

Фиксиращият винт 3 (фиг. 1, 5 и 6 ) се състои от долна цилиндрична част 12 (фиг. 6) с диаметър 3,8 mm и височина 1,5 mm, в която е изработен конусен отвор 14 с диаметър на основата 3,2 mm и височина 1,8 mm. Над цилиндричната част 12 е изработен шестостен 13 с дебелина 3 mm, в който е изработена милиметрова резба.

Имплантът се монтира по следния начин Под локална анестезия се отпрепарира мукопериостално ламбото с размери, даващи възможност за свободна работа в костта. Следва изработване на “Т”-образна ложа, съответстваща на формата на имплантното тяло 1, така че стеблото на тялото да преминава през средата на алвеоларния гребен. След това се завива пънчето 2, така че плътно да прилепне на компактната костта и леко да притисне алвеоларният гребен. Поставя се специален инструмент в шестостена за фиксиране на пънчето, след което се завива фиксиращият винт 3 с леко усилие, за окончателното фиксиране на пънчето 2. Мукопериосталното ламбо се зашива и след това следват грижи през костнозаздравителния период, който е с времетраене от 1 до 3 месеца. След като операторът се убеди, че остеоинтеграцията и заздравителния период са завършени (клинично и с рентгеново изследване), се пристъпва към протезиране.

“Т”-образният интраосален имплант действа по следния начин:

При осъществяване на дъвкателните уси лия, върху импланта действат хоризонтални и вертикални сили, които се разпределят пропорционално върху цилиндричната основа 8 на пънчето 2 (фиг. 4), което лежи на плътната част на костта, а посредством стеблото 7 на имплантното тяло 1 усилията се предават на плочката 4, която се намира в спонгиозната кост и лежи върху по-голяма костна маса. Конусът 6 играе важна роля при равномерното разпределение на хоризонталните дъвкателни усилия и общата стабилизация на импланта.

Патентни претенции

Claims (6)

1. ’’T’’-образен интраосален имплант, съставен от кореново имплантно тяло и надлигавична надстройка, изработен от титан и титанова сплав, като имплантното тяло е изпълнено от правоъгълна плочка, имаща два симетрични отвора и вертикалното стебло с външна резба за връзка с надлигавичната надстройка, разположено между двата отвора, характеризиращ се с това, че вертикалното стебло (7) е изработено от едната страна на плочката (4), а от другата и страна съосно на вертикалното стебло (7) е изработен конус (6), като надлигавичната надстройка се състои от пънче (2) с фиксиращ винт (3), при което пънчето (2) има цилиндрична основа (8), преминаваща в полусфера (9), над която последователно са изработени шестостен (10) и пресечен конус (11), разрязан по вертикалната ос на четири части (16), като през центъра на пънчето (2) е изпълнена вътрешна резба (15) за придвижването му по стеблото (7), а фиксиращият винт (3) има долна цилиндрична част (12) с конусен отвор (14) и горен шестостен (13) с вътрешна резба.

2. Имплант съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че пресеченият конус (11) на пънчето (2) е с диаметър на основата от 3 mm до 4 mm и височина от 2 mm до 3 mm и наклон на стената от 3 до 10°.

3. Имплант съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че долната цилиндрична част (12) на фиксиращия винт (3) е с диаметър от 2,5 до 3,5 mm и височина от 1,5 до 2,0 mm, а конусният отвор (14) е с диаметър на основата от 3 до 4 mm, височина от 1,5 до 2 mm и наклон на стената от 3 до 10°.

4. Имплант съгласно претенция 1, харак4 теризиращ се с това, че цилиндричната основа (8) на пънчето (2) е с диаметър от 3 mm до 5 mm и височина от 0.3 до 1,5 mm, а полусферата (9) е с диаметър от 4 до 10 mm и височина от 3 до 10 mm. 5

5. Имплант съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че в долната страна на плочката 4 е изработен конус 6 с диаметър на основа от 1,5 до 3 mm и височина от 1 до 2,5 mm.

6. Имплант съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че вертикалното стебло (7) е с дебелина от 2 до 3,5 mm и височина от 5 до 15 mm.