BG64866B1 - Минерален люспест пълнител за композиционни материали - Google Patents
Минерален люспест пълнител за композиционни материали Download PDFInfo
- Publication number
- BG64866B1 BG64866B1 BG104874A BG10487400A BG64866B1 BG 64866 B1 BG64866 B1 BG 64866B1 BG 104874 A BG104874 A BG 104874A BG 10487400 A BG10487400 A BG 10487400A BG 64866 B1 BG64866 B1 BG 64866B1
- Authority
- BG
- Bulgaria
- Prior art keywords
- particles
- mineral
- filler
- thermochemical treatment
- flake
- Prior art date
Links
Classifications
-
- C—CHEMISTRY; METALLURGY
- C03—GLASS; MINERAL OR SLAG WOOL
- C03B—MANUFACTURE, SHAPING, OR SUPPLEMENTARY PROCESSES
- C03B37/00—Manufacture or treatment of flakes, fibres, or filaments from softened glass, minerals, or slags
- C03B37/005—Manufacture of flakes
Landscapes
- Engineering & Computer Science (AREA)
- Chemical & Material Sciences (AREA)
- Life Sciences & Earth Sciences (AREA)
- General Life Sciences & Earth Sciences (AREA)
- Geochemistry & Mineralogy (AREA)
- Manufacturing & Machinery (AREA)
- Materials Engineering (AREA)
- Organic Chemistry (AREA)
- Glass Compositions (AREA)
- Compositions Of Macromolecular Compounds (AREA)
- Pigments, Carbon Blacks, Or Wood Stains (AREA)
Abstract
Пълнителят е получен чрез разтопяването на изходен минерал, образуване от стопилката на твърди люспести стъкловидни частици и тяхната термохимична обработка в окислителна газова среда до получаванетона кристална фаза. Чрез него се постига съчетаниемежду степента на кристалност и химичната активност, осигуряващо получаването на по-качествени защитни и защитно-декоративни покрития на големогабаритни обекти и инженерни съоръжения, експлоатирани предимно в условията на тропичен климат. Пълнителяте достъпен за потребителите. Той е получен чрез термохимична обработка при температура от 680 до 8500С до постигането на не по-малко от 12% тегл. кристална фаза и повече от 7х1019 спин/cm3 химично активни парамагнитни центрове (ПМЦ), за предпочитанеповече от 14х1019 спин/cm3 химично активни ПМЦ, и е охладен на въздух.
Description
Изобретението се отнася до дисперсни люспести пълнители с неопределен химичен състав, които могат да се приготвят от минерали, съдържащи нисши оксиди на желязото (за предпочитане базалт, барханни пясъци и др.), чрез разтопяване на тези минерали, диспергиране на стопилката за получаване на стъкловидни твърди люспи и последваща химична модификация и частична кристализация на материала от тези люспи при термохимична обработка в окислителна газова среда.
Широко известно е, че такива люспи са приложими като химично активни пълнители за разнообразни композиционни материали (за предпочитане полимеризуеми композиционни материали) за получаване на защитни и защитно-декоративни покрития с високи показатели за атмосферо- и водоустойчивост (при защита на метални резервоари, мостове, морски сондажни платформи и др.) и/или устойчивост към абразивно износване (например, тръбопроводи за изпомпване на шлам и пулп).
Предшестващо състояние на техниката
Както става ясно от областта на приложение, необходимостта от такива пълнители е значителна. Съответно, те трябва да отговарят на комплекс от точни и трудно съвместими изисквания, от които най-важните са:
- възможно най-висока химична активност, оценявана най-малко по тяхната относителна повърхност, а за предпочитане - по наличието на активни центрове по повърхността на люспите, които центрове спомагат за полимеризацията на различни олигомерни свързващи вещества и за създаване на химични връзки между макромолекулите на полимера и неорганичните компоненти;
- възможно най-висока механична устойчивост, обуславяща значителен армиращ ефект в готовите композиционни материали, дори и при неголяма концентрация на люспестите пълнители;
- възможно най-висока химична стабилност (и особено корозионна устойчивост), улес няваща съхраняването на пълнителите и използването им в състава на много композиционни материали, чиито изходни незатвърдели смеси обикновено съдържат кородиращи ингредиенти;
- достъпност за широк кръг потребители, която се определя от възможността за масово производство и от разхода на ресурси.
Взети поотделно тези изисквания не са трудно достижими.
Например, от лит. източник [1] в качеството на достъпен и притежаващ известна химична активност пълнител за полимеризуеми композиционни материали са известни стъклени люспи със средна дебелина 0,5-5,0 pm и диаметър 100400 pm и смес, съдържаща от 10 до 70 тегловни части от такива люспи и от 10 до 150 тегловни части люспести метални пигменти.
Недостатък на този пълнител е, че стъклените люспи обикновено не са здрави, повърхностната им химична активност без допълнителна обработка (например, вакуумна метализация) е малка, а металните люспи с висока относителна повърхност са податливи на корозия.
Известни са и люспести пълнители от типа на изкуствените слюдоподобни желязооксидни пигменти лит. източник [2]. В сравнение със стъклените люспи те са по-здрави и химически устойчиви. Техен недостатък е, че са скъпи, поради което тяхното използване е оправдано само при нанасянето на защитни покрития на такива изделия и съоръжения, при които загубите от аварирането им значително превишават разходите за защита.
Ето защо, едно от най-предпочитаните направления за създаване на люспести пълнители за предимно полимерни композиционни материали е използването на природни минерали.
Така с участието на изобретателя на настоящото изобретение е разработен известен технологичен комплекс използващ базалт, който включва:
- метод за получаване на тънкодисперсни люспести частици [3],
- устройство за получаване на тьнкодисперсни люспести частици [4] и
- метод за термообработка на дисперсни люспести частици и устройство за реализирането му [5].
Минералният люспест пълнител според лит. източник [3] е получен чрез топене на ба залт и диспергиране на стопилката във вид на елипсовидни люспи. Техният коефициент на отклонение от правилната окръжност, изчислен по резултатите от микроскопски изследвания на формата и размерите им, като отношение на малката и голямата оси на елипсата, е в границите от 0,80 до 0,95.
Недостатък на този стъкловиден материал за люспите е, че той е химично нестабилен, поради характерното за изходните базалти (и барханни пясъци) присъствие на нисши железни оксиди. Освен това люспите имат ниска химична активност.
Минералният люспест пълнител според лит. източник [4] е получен по същия метод и в сравнение с гореописания пълнител има само поподходящ гранулометричен състав, а именно съдържа до 99% люспи с практически еднаква форма и размери. Негов недостатък е, че все пак стъкловидната структура, химичната нестабилност и ниската химична активност се запазват.
Тези недостатъци са в значителна степен отстранени в минералния пълнител от лит. източник [5], който е най-близък до предлагания по техническата си същност.
Той е получен чрез топене на изход ния материал (базалт), формиране от стопилката на твърди стъкловидни люспести частици и термохимична обработка на такива частици в окислителна газова среда до получаването на преимуществена кристална структура, която обработка включва нагряването на стъкловидните частици със скорост от 40 до 90°C/mm до температури в интервала 600-950°С с едновременно продухване с въздух в продължение на 5 до 30 min и последващо принудително охлаждане със скорост, не по-малка от 950°C/min. След такава обработка минералният люспест пълнител практически не съдържа FeO и се характеризира с висока (3 g/cm2 и повече) плътност, която превишава плътността на стъкловидните частици най-малко 1,5 пъти, голям дял (53% и повече) на кристалната фаза (наричана по-нататък “степен на кристалност”) и значително количество химично активни парамагнитни центрове (по-нататък - ПМЦ).
Споменатите преимущества позволяват значително да се подобрят свойствата на полимеризуемите композиционни материали, съдържащи описания минерален люспест пълнител и на получените от тях защитни и защитно-деко ративни покрития [6].
Все пак е установено, че недостатък на този пълнител има не повече от 6 х 10” спин/cm3 активни в процесите на полимеризация на монои/или олигомерни ПМЦ [7]. Иначе казано, спомената степен на кристалност и химическа активност на известния пълнител са “небалансирани”.
В допълнение на това експериментални изследвания показват, че стремежът за постигане на максимално висока степен на кристалност на минералния люспест пълнител е неоправдан и от технологична гледна точка. Такатермохимичната обработка за 30 min при температури, избрани в началото на споменатия интервал (т.е. малко повече от 600°С), не осигурява нито забележима кристализация, нито забележимо повишаване на химичната активност, а увеличаването на продължителността на обработка над 30 min съществено снижава производителността на процеса. Преходът към относително кратковременна (например - 10-15 min) термохимична обработка при температури около и по-високи от 900°С, води (както се оказа, неочаквано) до неконтролируемо разкристализиране (връщане към стъкловидно състояние) на частиците и намаляване на химичната им активност, което е толкова посилно, колкото е по-висока температурата за нагряване на изходните частици и колкото е по-бързо охлаждането на обработените частици. Изяснено е и, че скоростта на нагряване на изходните стъкловидни частици до въвеждането им в контакт с газообразния окислител (въздух) на практика не влияе на протичането и резултата от термохимичната обработка и, следователно, използването на допълнителна контролираща и регулираща апаратура за тези цели, неоправдано оскъпява продукта.
Техническа същност на изобретението
Задачата на изобретението, във връзка с изложеното, е чрез усъвършенстване на режимите на термохимична обработка на стъкловидните люспести частици и на последващото им охлаждане, да се създаде такъв минерален люспест пълнител за композиционни материали, който да е съществено “балансиран” по отношение на степента на кристалност и по химичната си активности да е по-достъпен за потребителя, чие то използване да осигурява получаването на поздрави защитни и защитно-декоративни или износоустойчиви покрития от полимеризуеми композиционни материали.
Минералният люспест пълнител за композиционни материали е получен чрез стапяне на изходния материал, образуване на твърди люспести стъкловидни частици от стопилката и тяхната термохимична обработка в окислителна газова среда до получаването на кристална фаза, като съгласно изобретението термохимичната обработка се извършва при температура в интервала от 680 до 850°С до постигането на не помалко от 12 тегловни % кристална фаза и повече от 7 х 1019 спин/ст3 химично активни ПМЦ, като следва охлаждане с въздух.
Предимство на този пълнител е, че той е механично устойчив, поради подходящата степен на кристализация. Благодарение на хармоничното съчетание на степента на кристализация и химичната активност той може да служи като високо ефективно средство за повишаването на качеството на предимно дебелослойни (> 1 mm, най-често > 3 mm) защитни, защитно-декоративни и износоустойчиви покрития с използването на такива свързващи вещества, които се образуват при полимеризацията на моно- и/или олигомери.
Друго предимство е, че при производството на предложения пълнител се понижават както разходите за оборудване за нагряване и охлаждане, и за управление на тези процеси, така и експлоатационните енергийни разходи за термохимичната обработка и за подготовката и подаването на охлаждащия агент. Това прави продукта по-достъпен за потребителите.
Допълнително предимство е, че минералният люспест пълнител има не по-малко от 30 тегловни % частици със средно напречно сечение около 100 pm и повече от 7 х 10” спин/ст3 ПМЦ, което е за предпочитане при използване на продукта в полимеризуеми композиционни материали.
Примерно изпълнение на изобретението
По-нататък същността на изобретението се пояснява чрез:
- общо описание и конкретни данни за осъществяването на метода за производство на предложения минерален люспест пълнител за полимеризуеми композиционни материали с излагане на достиганите при него стойности на физико-химичните свойства;
- примери за използване на пълнителя в полимеризуеми композиционни материали за защитни покрития и резултати от сравнителни тестове на композиционни материали за такива покрития.
Най-общо, методът за производство на предложения минерален люспест пълнител включва следните стадии:
(1) получаване на твърди стъкловидни частици (обикновено във формата на люспи) чрез:
- раздробяване на избрания материал до късчета с големина, подходяща за подаване в топилнапещ;
- нагряване на тези късчета до получаване на течна стопилка (конкретно - до температури 1400-1500°С за базалт и над 1500°С за барханни пясъци);
- образуване на стъкловидни частици чрез диспергиране (например, с турбинка и/или с въздушен поток) на струите стопилка, изтичащи през загрявана дюза;
(2) термохимична обработка на получената при стадий (1) суровина в окислителна газова среда (за предпочитане - въздух) при температура от 680 до 850°С (за предпочитане 680780°С) до частична кристализация на материала и получаване на кристална фаза не по-малка от 12 тегловни % и на повече от 7 х 10” спин/ст3 химично активни ПМЦ с последващо охлаждане на въздух; и при желание;
(3) механична обработка (например, раздробяване и гранулометрично сортиране на частиците) до получаване на минерален люспест пълнител с поне 30 тегловни % частици със среден напречен размер 100 pm и до получаване на повече от 14 х 10” спин/ст3 химично активни ПМЦ
За приготвянето на твърди стъкловидни люспи е използван базалт от находището Костополь (Украйна), съдържащ около 10% FeO. Базалтов чакъл (трошляк) с размер от 5 до 10 mm се разтопява в модифицирана топилна пещ, аналогична по конструкция на пещите за получаване на кварцово стъкло, с използване на газови горелки. Стопилката се загрява до температура
1400-1500°С и се подава през нагрявана дюза от 8 до 10 mm. Струята стопилка се диспергира чрез турбинната при температура около 1300°С, в потока от охлаждащ въздух.
Получените люспи са със сив цвят, дебелина около 3 pm и диаметър от 25 pm до предимно 3 mm. Те внимателно (за да се избегне начупването и уплътняването им) се насипват под формата на порьозни слоеве с дебелина 80-100 mm в корита от топлоустойчива стомана и се подлагат на термохимична обработка във въздушна среда в муфелна пещ при температури 660,680, 750, 850 и 875°С в продължение съответно на 90, 60, 30, 20 и 15 min, след което се изваждат от пещта и се охлаждат в атмосферен въздух до стайна температура.
Пробите от обработени при описаните температури люспи са изследвани чрез обичайните методи за степента на кристализация и количеството на ПМЦ.
Степента на кристализация X се определя по формулата:
^КФ ^СФ х 100% където d04 е плътност на обработените частици, dC4 е плътност на изходните стъкловидни частици, dK(t> е плътност на кристалната фаза, dC0 е плътност на стъкловидната фаза, по резултаппв от пикнометричното определяне на стойностите на плътностите в ксилол [8].
Количеството на ПМЦ се определя чрез сравняване на спектрите на електронно парамагнитния резонанс (ЕПР) на минералния пълнител и на дифанилпикрилхидразин като еталонно вещество [9]. Спектрите на ЕПР са определени чрез радиоспактрометьр модел Е/х-2547 на фирмата 20 Radioplan (Полша). Резултатите от измерванията са обобщени в таблица 1.
Таблица 1.
Концентрация на кристалната фаза и парамагнитните центрове в зависимост от температурата на термохимичната обработка.
| Показатели* | Температурата на термо-химичяата обработка | ||||
| 660°С | 680°С | 750°С | 850°С | 875°С | |
| Степен на кристал-ност, тегловни % | 5,8 | 14,8 | 35Д | 52,3 | 49,8 |
| Количество на ПМЦ 10'* спин/ст3 | 5,8 | 16 | 18 | 19 | 17 |
*3абележка: същите показатели при изходните стъкловидни частици са съответно 0,0% и <2,0 х 10” спин/cm3, а при частиците на пълнителя-прототип, получени при термохимична обработка при 900°С до практически пълен преход на FeO във Fe2O3, съответно - 51,5% и около 6,0 х 10” спин/ст3.
Както се вижда от таблица 1, термохимич- 40 ната обработка на стъкловидните частици е нецелесъобразна както при температури под 680°С, тъй като показателите степен на кристалност и количество ПМЦ нарастват незначително, така и при температури над 850°С, когато те започват, 45 макар и незначително, да се влошават.
След термохимичната обработка, за пови шаване на химичната му активност минералният люспест пълнител се раздробява и се сортира гранулометрично. Използват се частици, получени чрез термохимична обработка при 750°С. От тях са приготвени проби с различно съдържание на частици със средно напречно сечение 100 pm и е определено количеството ПМЦ, като резултатите са дадени в таблица 2.
Таблица 2.
Концентрация на парамагнитните центрове в зависимост от средните размери на частиците в пробата.
| Процент на частиците със средни размери <100 pm | 5,0 | 10,0 | 20,0 | 30,0 | 40,0 | 80,0 |
| Количество ПМЦ, Ю1’ спин/сш3 | 90 | 210 | 280 | 370 | 560 | 630 |
За оценка на влиянието на минералния люспест пълнител върху физико-механичните свойства на полимеризуемите композиционни материали са изготвени стандартни образци за определяне на адхезивната здравина (измерена като сила, необходима за откъсването на стоманен гъбовиден къс от покритие, нанесено върху също стоманена подложка), границите на здравина при усилия на свиване и разтягане, модулът на еластично при странично огъване и относителната ударна жилавост (здравина при удар). Със същите методи са изследвани и подобни образци от известния пълнител-прототип (методите и оборудването за тези тестове са добре известни на специалистите в тази област).
За споменатите тестове е използван пъл нител съгласно изобретението (ПИ), получен чрез термохимична обработка при 680°С, нераздробен и несортиран по размера на частиците и поради това имащ минимални стойности на степента на кристалност и количеството на ПМЦ. Като пълнител-прототип (ПП) е използван материал, получен при 900°С и имащ близки до максималните степен на кристалност и количество на ПМЦ. Като свързващо вещество в експерименталните полимеризуеми композиционни материали със студено втвърдяване е използвана относително проста смес от акрилни мономери, съдържащи полимерни добавки, и инициатор на радикална полимеризация, чийто състав е даден в лявата колона на таблица 3.
Таблица 3.
Състав на експерименталните полимеризуеми композиционни материали.
| Съставки | Вид и номер на стандарта или на техническите условия | Количество в тегл. ч. |
| Метилметакрилаг | ГОСТ 20370-74 | 100 |
| Полибутилметакрилаг | ТУ 6-01-358-75 | 20 |
| Поливинилхлорид | OCT 6-01-37-88 | 20 |
| Полиизоцианат | ТУ 113-03-29-6-84 | 15 |
| Пероксид на бензоил* | ГОСТ 2168-83 | 10* |
| Диметиланилин | ГОСТ 14888-78 | 3 |
| Пълнител ПИ, или Пълнител ПП | 10 10 |
*3абележка: прекисът на бензоила е използван във вид на паста в смес с диметилфталат в тегловно съотношение около 1:1.
Смесите за образците са изготвени чрез дозиране на съставките, предварително смесване на метилметакрилаг, полибутилметакрилаг и поливинилхлорид, добавяне на един от споменатите пълнители с размесване, добавяне на полиизоцианат и диметиланилин също чрез размесване и, накрая, добавяне на пероксид на бензоил. След доб ро размесване, от сместа по стандартен начин се оформят образци, достатъчни за получаването на данни за физико-механичните свойства на композиционния материал, със средно квадратично отклонение не повече от +/-5%. Резултатите от изследванията са дадени на таблица 4.
Таблица 4.
Резултати от сравнителните изследвания на материалите.
Както се вижда от таблица 4, предложеният минерален люспест пълнител е по-ефективен в
| Свойства | Пълнител | |
| ПИ | пп | |
| Адхезивна здравина, МРа | 42,0 | 27,0 |
| Граници на здравина при свиване, МРа | 92,0 | 72,0 |
| Граници на здравина при опън, МРа | 14,0 | 9,2 |
| Модул на еластичност при странично огъване, МРа | 36,4 | 28,5 |
| Здравина при удар, kJ/m2 | 17,3 | 14,2 |
сравнение с известния пълнител-прототип.
Промишлена приложимост
Промишлената приложимост на предложения минерален люспест пълнител става ясна от гореизложеното, както по отношение на възможността за масовото му производство, така и за широката област на приложението му.
Патентни претенции
Claims (3)
1. Минерален люспест пълнител за композиционни материали, получен чрез разтопяването на изходен минерал, образуване от стопилката на твърди люспести стъкловидни частици и тяхната термохимична обработка в окислителна газова среда до получаването на кристална фаза, характеризиращ се с това, че е получен чрез термохимична обработка при температура в интервала от 680 до 850°С до постигането на не помалко от 12 тегл. % кристална фаза и повече от 7 χ 1019 спин/cm3 химично активни парамагнитни центрове и последващо охлаждане с въздух.
2. Минерален люспест пълнител съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че съдържа не по-малко от 30 тегл. % от общата маса частици със среден напречен размер около 100 pm от общата маса на частиците и концентрация на парамагнитни центрове, не по-малка от 14 х 10 спин/сш3.
3. Минерален люспест пълнител съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че из ходният минерал е например базалт или барханни пясъци.
Priority Applications (1)
| Application Number | Priority Date | Filing Date | Title |
|---|---|---|---|
| BG104874A BG64866B1 (bg) | 2000-10-18 | 2000-10-18 | Минерален люспест пълнител за композиционни материали |
Applications Claiming Priority (1)
| Application Number | Priority Date | Filing Date | Title |
|---|---|---|---|
| BG104874A BG64866B1 (bg) | 2000-10-18 | 2000-10-18 | Минерален люспест пълнител за композиционни материали |
Publications (2)
| Publication Number | Publication Date |
|---|---|
| BG104874A BG104874A (bg) | 2001-10-31 |
| BG64866B1 true BG64866B1 (bg) | 2006-07-31 |
Family
ID=37022779
Family Applications (1)
| Application Number | Title | Priority Date | Filing Date |
|---|---|---|---|
| BG104874A BG64866B1 (bg) | 2000-10-18 | 2000-10-18 | Минерален люспест пълнител за композиционни материали |
Country Status (1)
| Country | Link |
|---|---|
| BG (1) | BG64866B1 (bg) |
Citations (4)
| Publication number | Priority date | Publication date | Assignee | Title |
|---|---|---|---|---|
| US4363889A (en) * | 1979-12-19 | 1982-12-14 | Dai Nippon Toryo Co., Ltd. | Anti-corrosive coating composition and process for formation of anti-corrosive coatings |
| SU1831856A3 (ru) * | 1992-03-24 | 1995-03-27 | Вера Васильевна Ефанова | Способ получения тонкодисперсных чешуйчатых частиц |
| RU2036748C1 (ru) * | 1991-06-18 | 1995-06-09 | Игорь Павлович Петухов | Способ термообработки дисперсных хлопьевидных частиц и устройство для его осуществления |
| SU1823293A1 (ru) * | 1990-07-30 | 1995-07-25 | Отделение новых физических и прикладных проблем АН УССР | Устройство для получения тонкодисперсных чешуйчатых частиц |
-
2000
- 2000-10-18 BG BG104874A patent/BG64866B1/bg unknown
Patent Citations (4)
| Publication number | Priority date | Publication date | Assignee | Title |
|---|---|---|---|---|
| US4363889A (en) * | 1979-12-19 | 1982-12-14 | Dai Nippon Toryo Co., Ltd. | Anti-corrosive coating composition and process for formation of anti-corrosive coatings |
| SU1823293A1 (ru) * | 1990-07-30 | 1995-07-25 | Отделение новых физических и прикладных проблем АН УССР | Устройство для получения тонкодисперсных чешуйчатых частиц |
| RU2036748C1 (ru) * | 1991-06-18 | 1995-06-09 | Игорь Павлович Петухов | Способ термообработки дисперсных хлопьевидных частиц и устройство для его осуществления |
| SU1831856A3 (ru) * | 1992-03-24 | 1995-03-27 | Вера Васильевна Ефанова | Способ получения тонкодисперсных чешуйчатых частиц |
Also Published As
| Publication number | Publication date |
|---|---|
| BG104874A (bg) | 2001-10-31 |
Similar Documents
| Publication | Publication Date | Title |
|---|---|---|
| Pahlevani et al. | From waste glass to building materials–An innovative sustainable solution for waste glass | |
| WO2004039744A1 (ja) | セメント強化用ポリプロピレン繊維、ならびに該繊維を用いたセメント成形体、コンクリート構造物の施工方法、および吹き付けコンクリート工法 | |
| US3650814A (en) | Process for preparing moldable thermoplastic polymer particles | |
| KR101083940B1 (ko) | 이중-상 경질 물질, 이의 제조 방법 및 이의 용도 | |
| Guo et al. | Effects of post-coating processing on structure and erosive wear characteristics of flame and plasma spray coatings | |
| CN116657019B (zh) | 基于NiTiAlVCMo粉末的激光增材合金、复合涂层及复合涂层的制备方法 | |
| Mantry et al. | Erosion behavior of glass-epoxy composites filled with SiC from bamboo leaf | |
| AU751911B2 (en) | Mineral flaky filler for composites | |
| BG64866B1 (bg) | Минерален люспест пълнител за композиционни материали | |
| Wang et al. | Experimental investigations of polypropylene and poly (vinyl chloride) composites filled with plerospheres | |
| RU2119506C1 (ru) | Минеральный пластинчатый наполнитель для композиционных материалов | |
| CA2268625A1 (en) | Compositions for use in concrete and concrete products obtained therefrom | |
| US20030226476A1 (en) | Method for producing basalt flaky filler for composites | |
| JP2006096565A (ja) | セメント補強繊維 | |
| Akdoğan et al. | The effects of nanoclay on mechanical properties of high density polyethylene and polypropylene materials | |
| Pardo et al. | Deformation and fracture behavior of PP/ash composites | |
| Lee et al. | Performance of cementitious composites incorporating ground TFT-LCD waste glass | |
| RU2351618C2 (ru) | Активированный минеральный чешуйчатый или хлопьевидный наполнитель для композиционных материалов | |
| JPH06191963A (ja) | 軽量高強度建材の製造方法 | |
| MXPA00010194A (en) | Mineral flaky filler for composites | |
| JP3149248U (ja) | セメント強化用ポリプロピレン繊維 | |
| US655130A (en) | Method of treating wurtzilite. | |
| Kulu et al. | Thermal properties of calcium-aluminate based materials | |
| WO2008118034A1 (fr) | Charge minérale activée présentant des flocons ou des écailles pour matériaux composites. | |
| Rattanapan et al. | The Potential Use of Waste Cement as a Filler in Polymer Composites |