BG63533B1 - Комплексен n-р-к течен тор с микроелементи, методза получаването и приложението му - Google Patents

Abstract

Комплексният течен тор съдържа микроелементи в следните тегл.%: N от 9 до 12, Р2О5 от 9 до 11, К2О от 9 до 11, поне един от следните микроелементи: В0,01-1, Со 0,002-0,2, Сu 0,02-0,2, Fe 0,02-2, Mn 0,01-1, Мо 0,001-0,1 Zn 0,002-0,2 и поне един хелатообразуващ агент, за предпочитане натриева сол наEDTA. Течният тор се получава чрез смесване на карбамид и фосфорна киселина във вода, към които се добавя калиев хидроксид и след това - разтвор на микроелемента/тите. Полученият бистър разтвор се прилага за листно или почвено торене на растения, храсти или плодни дървета в концентрация 0,4 до 1 l на 100 l вода.

Description

(54) КОМПЛЕКСЕН N-P-K ТЕЧЕН TOP С МИКРОЕЛЕМЕНТИ, МЕТОД ЗА ПОЛУЧАВАНЕТО И ПРИЛОЖЕНИЕТО МУ

Област на техниката

Изобретението се отнася до комплексен N-P-K (азот-фосфор-калий) течен тор, съдържащ и микроелементи, за листно и кореново подхранване на растенията, както и до метода за неговото получаване и начина на приложението му. Комплексният течен тор е предназначен за подхранване на зеленчукови, зърнени, овощни, цитрусови и технически култури, лозя, цветя и декоративни храсти по време на вегетацията им.

Предшестващо състояние на техниката

Известно е, че през последните години нарасна производството и използването на течни торове, по-специално на такива течни торове, които са предназначени за листно подхранване на растенията. Това се дължи на експериментално установения факт, че хранителните елементи се усвояват по-бързо и пълноценно, ако се доставят директно върху листата на растенията. Приложението на т.нар. листни течни торове се наложи особено, след като беше установена възможността за включване в разтвора, съдържащ основните хранителни елементи N, Р и К, наречени микроелементи, и на микроелементи, например като В, Fe, Си, Ζπ, Μη, Mo и Co в комплексна или хелатна форма. Установено е, че най-добри резултати се получават когато макро- и микроелементите се доставят в растението при подхранването в подходяща форма и съотношение. При подхранването с течни торове се осигурява общо стимулиране на развитието на растението през вегетативната фаза, по-леко преодоляване на стресови ситуации и отстраняване недостига от хранителни елементи. По принцип целта на листното подхранване е да се получат здрави и добре оформени растения, по-гол ям добив и по-високо качество на получаваната продукция.

Листните торове могат да се смесват и с препарати за растителна защита, например пестициди и др. под., при което се осигурява съвместното им приложение при растенията в една операция, например изпръскване.

Известно е, че течните торове, предна значени за листно подхранване на растенията, освен основните хранителни елементи N, Р и К и микроелементите, не трябва да съдържат С1, тъй като хлорът оказва негативно влияние при листното торене. Във връзка със санитарните изисквания към растителната продукция, предназначена за консумация от хората, за предпочитане е листните течни торове да не съдържат нитрати. Освен изискванията към състава на течните торове се предявяват изисквания и към техните свойства, като например разтворите да бъдат стабилни и бистри след продължително съхранение и при значителни изменения на температурата на съхранение, да имат ниска температура на изсолване, да бъдат с неутрално pH - между pH 6,5 и 7,5, да имат ниско налягане на парите, за да се изпаряват по-бавно, да имат добри адхезионни свойства, да не действат корозионно на техниката за пръскане. Проблем пред специалиста в областта е да създаде такъв течен тор, който в достатъчна степен да отговаря на комплекса от изисквания към този вид торове.

От US 4315763 е известен концентриран течен тор, съдържащ продукт от взаимодействието на фосфорна киселина и карбамид, калиева сол - КС1, микроелементи и гелни агенти. Общото съдържание на N, Р₂О_} и К₂О е над 25%, но pH е между 1,5 и 4. Течният тор е предназначен за почвено торене и не може да се използва за листно торене, тъй като е кисел и съдържа С1. Високите концентрации, особено на К₂О до 12%, са постигнати във вид на суспензия, а не на разтвор. Суспензията е стабилизирана с гелни агенти.

От US 4456463 е известно, че течният тор, описан в US 4315763, с течение на времето от 2 до 20 дни, в зависимост от температурата на съхранение, претърпява промяна в стойностите на pH. Това се дължи на разлагането на карбамида и отделянето на амоняк, в резултат на което pH нараства. Този процес на разлагане се регулира като се внасят малки количества инхибитор, например амоняк, но стойността на pH на разтвора се запазва под 4.

В GB 2174689 А е описан висококонцентриран тор за листно торене и метод за неговото получаване. Торът съдържа 100 т.ч.

карбамид, от 0,1 до 500 т.ч. естери (озахарени наситени и ненаситени мастни киселини), от 100 до 500 т.ч. калиев дихидрогенфосфат (КН₂РО₄) или смес от калиев дихидрогенфосфат и дикалиев хидрогенфосфат (К₂НРО₄), като pH на разтвора е в границите от 4 до 7,5. Водата е в количество от 100 до 200 т.ч. на 100 т.ч. карбамид. Присъствието на естер в разтвора ускорява абсорбцията на карбамида от листата на растенията, като се повишава ефектът от торенето. Наличието на естер, обаче, не само прави продукта по-скъп, но преди всичко намалява разтворимостта на останалите компоненти в разтвора. Следователно проблемна става високата концентрация на хранителните елементи, като Ν, Р и К в разтвора, независимо че за подобряване на разтворимостта на карбамида и фосфатите се използва сол на EDTA. Друг проблем от икономически характер при описания съгласно изобретението течен тор, е използването на скъпите крайни соли КН₂РО₄ и К₂НРО₄, а не на изходни суровини: фосфорна киселина и калиева основа. Описаният тор, освен това, не съдържа микроелементи, но съдържа органично вещество, което е в противоречие с изискванията на европейските стандарти за течни торове.

В ЕР 0229535 е описан течен тор, съдържащ от 6 до 9% N, 24 до 30% Р₂О₅ и 5 до 9% Κ,Ο. Торът се получава чрез взаимодействие на разтвор на амониев полифосфат с фосфорна киселина и суровина, съдържаща калий като КОН или КС1. Полученият тор се препоръчва за основно торене на почвата. Значително по-високото съдържание на Р₂О₃ в сравнение с това на N и К₂О, както и отсъствието на микроелементи, прави описания в ЕР 0229535 тор неподходящ за листно торене. Освен това използването на амониев полифосфат има този недостатък, че с течение на времето полифосфатите хидролизират до ортофосфати, като съдържащите се в разтвора метали започват да се отделят във вид на утайка, което е недостатък по отношение стабилността на течния тор. В процеса на смесването на изходните суровини се отделя амоняк, който създава проблем при неговото улавяне и връщане в разтвора.

В US 5618330 е описан разтвор, предназначен за предпазване на растенията от измръзване и за стимулиране растежа им. Разтворът съдържа Ν, Р₂О₅ и К₂О в количества минимум 10% тегл. за всеки компонент поотделно, поне 0,1 ppm от поне един микроелемент, поне 0,1 ppm алуминий и достатъчно ко личество от поне един хелатообразуващ агент. В примерите са посочени резултатите от приложението на разтвора. В описанието са изброени всички възможни суровини, съдържащи основните хранителни елементи Ν, Р и К, без да са дадени указания кои са най-подходящите за целта. В случая това е необходимо, тъй като не е по силите на един специалист от конкретната област на техниката да подбере най-подходящите за целта суровини, за да постигне висока концентрация на елементите, комбинирано с необходимите комплексни качества на течния тор. Няма конкретни указания и за получаването на разтвора. В примерите е посочен състав от: 70 g/Ι азот, 100 g/I фосфор и около 120 g/I калий. Ако плътността на разтвора е около 1,2 g/ml, изчислените като тегл.% количества на хранителните макроелементи са съответно 5,8% азот, 8,3% фосфот и 10% калий.

Описаните по-горе патентни източници третират получаването на течни торове, които имат едни или други от изискваните качества. Все още в земеделието е проблем намирането на такъв течен тор, който да има комплекс от свойствата, необходими за листните торове. Освен това е проблем и получаването му от подходящи от икономическа и технологична гледна точка суровини, при което да се получи течен тор с висока концентрация на хранителните елементи, и комплексни свойства, които при прилагането му да доведат до получаването на високи добиви и качество на продукцията.

Техническа същност на изобретението

Задача на изобретението е да се създаде комплексен азот-фосфор-калий (N-P-K) течен тор с микроелементи, продукт от взаимодействието на карбамид, фосфорна киселина и калиев хидроксид, съдържащ в тегл.%: от 9 до 12 N, от 9 до 11 Р₂О₅, от 9 до 11 К₂О, поне един от следните микроелементи в количества в тегл.%: 0,01-1 В, 0,002-0,2 Co, 0,02-0,2 Си, 0,02-2 Fe, 0,01-1 Μη, 0,001-0,1 Mo, 0,002-0,2 Zn и ефективно количество от поне един от следните хелатообразуващи агенти - натриеви, калиеви или амониево соли на EDTA, DPTA, EDDHA, HEEDTA, EDDHMA, EDDCHA или самите киселини.

Комплексният течен тор е предназначен за листно и кореново подхранване на зеленчукови, зърнени, овощни, цитрусови и технически култури, на лозя, цветя и декоративни храсти по време на вегетацията им. Той представлява стабилен бистър разтвор с неутрална реакция pH от 6 до 8.

Задача на изобретението е да се създаде и метод за получаване на комплексния N-P-K течен тор с микроелементи от карбамид, фосфорна киселина и калиев хидроксид, при следната последователност на операциите и включените компоненти:

- В подходящ реактор се разтварят във вода, карбамид и фосфорна киселина, като последователността на прибавянето им е без значение за процеса.

- Към получения разтвор се прибавя калиев хидроксид на порции така, че реакцията да не протича бурно. КОН може да бъде в твърдо състояние или под формата на разтвор, като при второто състояние количеството на водата следва да бъде минимално и съобразено с общото количество вода в течния тор.

- Към получения разтвор на макроелементите се добавя при разбъркване разтвор на микроелементите в хелатна форма, получена от разтварянето на микроелементите и хелатообразуващия агент във вода при постоянно разбъркване. Последователността на добавянето на микроелементите и хелатообразуващия агент е без значение. Количеството на водата се съобразява с общото количество вода в течния тор.

В резултат на описания метод се получава стабилен, бистър разтвор, който не съдържа утаени микроелементи или неразтворени компоненти.

Като изходна суровина, съдържаща азот се използва карбамид - CO(NH₂)₂ под формата на гранули, прах или на разтвор.

Като изходна суровина се прилага фосфорна киселина - Н₃РО₄, която може да бъде термична фосфорна киселина (ТФК) с концентрация от 75-85% Н₃РО₄ или екстракционна фосфорна киселина (ЕФК). За предпочитане се използва ТФК. Може да се използва и ЕФК, но при неутрализацията й с калиев хидроксид, съдържащите се в нея примеси падат като утайка и това налага последващо филтриране.

Използваният калиев хидроксид може да бъде с техническа чистота от 90-92% КОН в твърдо състояние, или под формата на разтвор.

Микроелементите се добавят под форма та на неорганични соли на съответните елементи. За предпочитане е желязото, цинкът, медта, манганът и кобалтът да са под формата на сулфати; борът - под формата на боракс - Na,B₄O₇.10 Н₂О или борна киселина Н₃ВО₃, молибденът - под формата на молибдати.

Хелатообразуващият агент за предпочитане е натриевата сол на етилендиаминтетраоцетната киселина (EDTA) под формата на разтвор или в сух вид.

При създаване на комплексния N-P-K течен тор и метод за получаването му съгласно изобретението е установено, че използването на карбамид, фосфорна киселина и калиев хидроксид води до получаването на оптимално съотношение на хранителните елементи Ν:Ρ₂Ο₃:Κ,Ο = 1:1:1 при висока концентрация на N от 9 до 12 тегл. %, Р₂О₅ от 9 до 11 тегл. % и К₂О от 9 до 11 тегл. %. При тези концентрации съгласно изобретението се получава неутрален разтвор с pH около 7, съдържанието на хлор е много ниско, отсъстват нитрати, температурата на изсолване е ниска, ниска е скоростта на изпаряване, адхезионните свойства са добри, а корозионното въздействие върху съоръженията за разпръскване е минимално.

При осъществяване на метода съгласно изобретението смесването на вода-карбамидфосфорна киселина или вода-фосфорна киселина-карбамид и добавяне на калиев хидроксид води до реакция на неутрализация, която не е бурна и не изисква специално охлаждане на разтвора. Добавянето на микроелементите в хелатна форма към основния разтвор води до получаването на комплексен течен тор, който е бистър разтвор с практически неограничен срок на съхранение и годност при температури от -15 до +40°С.

Полученият съгласно изобретението Ν-Ρ-Κ течен тор с микроелементи може да се разрежда с вода в съотношение от 0,4 до 1 1 тор на 100 1 вода. Полученият разреден разтвор се прилага за листно или почвено торене по познатите начини за пръскане върху растенията, което увеличава добивите от 10 до 20% при подобрено качество на продукцията.

Освен постигане на оптимално съотношение на основните хранителни елементи

N.-PjOj.’KjO = 1:1:1 и близо до него, съставът на тора и методът за неговото производство имат и предимството, че азотът е в амидна форма, с което се премахва опасността от натрупване на нитрати в растителната продукция. Също така се предотвратява бързото израстване на растенията и натрупването на листна маса за сметка на плодовете. Фосфорът и 5 калият са под формата на калиеви фосфати, което е най-добрата форма за усвояването им от растенията. Концентрацията на микроелементите е достатъчна за пълното им усвояване от растенията.

По всички показатели комплексният N-P-K течен тор с микроелементи отговаря в максимална степен на съвременните изисквания към течните торове, особено за листно подхранване.

Примери за изпълнение на изобретението

Примерите за изпълнение на изобретението го изясняват по-подробно без да го ограничават. 20

Пример 1.

В чаша от 1 1 се добавят към 400 ml вода, 200 g карбамид и 150 g фосфорна киселина (85% Н₃РО₄). Към получения разтвор се добавят на порции 120 g калиев хидроксид 25 (90% КОН) и 1 g боракс. Получава се т.нар. базов разтвор. В чаша от 150 ml към 30 ml вода се добавят 1 ml Н₃РО₄, като към разтво ра се добавят още 1 g FeSO₄7H₂O, 0,33 g CuSO₄5H₂O, 0,36 g MnSO₄H₂O, 0,2 g ZnSO₄7H₂O и 0.02 g (MH₄)₆Mo₇)₂₄4 H₂O. В друга чаша от 100 ml в 50 ml вода се разтварят 4 g комплексен III (EDTA). Към разтвора с микроелементи се добавя разтворът на комплексен III. Полученият разтвор от хелатизирани микроелементи се добавя към базовия разтвор при разбъркване. Добавят се още 30 до 40 ml вода, като се получава 1 kg комплексен N-P-K течен тор с микроелементи под формата на бистър разтвор със зелен цвят. Съставът на получения разтвор в тегл.% е: 9 N, 9 Р₂О₃, 9 К₂О, 0.02 Fe, 0,01 В, 0,008 Си, 0,01 Мп, 0,004 Zn и 0,001 Мо. Температурата на изсолване на този комплексен N-P-K течен тор с микроелементи е под -15°С. При продължително съхранение при температури от -15 до +40°С разтворът също не търпи промени.

Примери от 2 до 6.

При условията, описани в пример 1, се получават комплексни N-P-K торове при следните съотношения на изходните суровини и количествата на получените микроелементи, както и някои характеристики на торовете, като плътност, pH и температура на изсолване, при която се появяват кристали в разтвора, представени в таблица 1.

Таблица 1.

№	Състав N: Р2О5: КгО	т(НгО)	m[CO(NH2)2]	т(НзРО4)	т(КОН)	ПЛЪТНОСТ	pH	Температура на изсолване
%тегл.	9	9	9	9	д/ст3	°C
2	9-9-9	269.4	97.8	73.3	59.5	1.22	7.23	под-15
3	12-9-9	236.8	130.4	73.3	59.5	1.24	7.38	под-15
4	10-10- 10	243.2	108.7	81.4	66.6	1.25	7.30	под-15
5	12-10- 10	221.5	130.4	81.4	66.6	1.26	7.64	под-15
6	10-10-11	236.6	108.7	81.4	73.3	1.26	7.89	под-15

Пример 7.

Полско биологично изпитване на комплексен течен тор с микроелементи при съдържание на макроелементите в тегл.%: 9 N, 9 Р₂О₃ и 9 К₂О. Изпитването е извършено при домати сорт “Балка”. Проведено е в оранжерия при предварително торене на дка: 20 kg амониева селитра, 50 kg двоен суперфосфат, 40 kg KjSO₄. Опитът е проведен по метода на латински правоъгълник и схема на засаждане - двуредова лента, при обща площ на опита 4x10 растения. Концентрацията на изпитвания комплексен течен тор е 0,4 об.%. Нанасян е чрез пръскане при количество 30-50 Ι/dca в зависимост от хабитуса на растенията. Пръскано е 5-кратно 5 през 10-15 дни след засаждане на растенията. Извършени са 12 беритби, два пъти седмично. Температурата е 22-23°С, като са извършвани редовно пръскания срещу болести и вредители. Резултатите от изпитанията са представени в таблици 2 и 3.

Таблица 2.

Ефективност на комплексния течен тор съгласно изобретението при домати

Варианти	Брой плодове на едно растение	Маса на плод на 1 растение	Ср. маса на един плод	Дебелина на перикарпа	Кухини	Сухо вещество
	станд.	нестанд.	9	9 .	mm	%	%
Контрола (нетретирани с тор)	13.4	1.3	1122	83.7	5.6	9	4.3
Третирани с тор съгласно изобретението	14.1	1.0	1267	89.9	5.7	9	4.3

Таблица 3

Продуктивност на растенията при третиране с тор съгласно изобретението

Варианти	Добив	Разлики D	Относителен добив	Доказаност на разл.	Индекс на ранозрялост
кд/дка	kg/дка	%	kg/дка	%
Контрола (нетретирани стар)	6171	-	100	++	802	100
Третирани с тор съгласно изобретението	6967	+796	112.9		912	113.7

При изпитването на комплексния течен тор с микроелементи е установено, че ранният ^5 добив се е увеличил с 13,7%, а общата продуктивност - с 12,9% при подобрено качество на плода.

Пример 8.

Полско изпитване на комплексен течен тор съгласно изобретението със съдържание на макроелементи в тегл.%: 9 Ν, 9 Р₂О₅, 9 KjO и микроелементи: желязо, бор, мед, манган, цинк, кобалт и молибден в количествата, посочени в пример 1. Изпитването е извършено с астри Callistephus sinensis при алувиално-ливаден почвен тип с предшественик пшеница и без торене. Опитът е проведен по блоков метод, триредова лента с разстояние между редовете и вътре в реда 30 cm, 4 варианта. Три повторения на опита при площ 12 ш² с 9 растения на 1 m². Течният тор е с концентрация 0,2 и 0,4% за листно подхранване и 1% за кореново подхранване. Опитът е проведен при появата на 3/4 лист. Количеството разтвор за листно подхранване е 100-350 Ι/dca в зависимост 5 от хабитуса на растенията, а кореновото подхранване е 100001/dca. Листното подхранване е извършвано 6 пъти, а кореновото - 3 пъти във фаза 3/4 лист, начало на бутонизация, начало на цъфтеж. Извършени са 3 беритби. Опитът е заложен при температура 18-20°С, като са извършвани и пръскания срещу болести и вредители. Фитотоксичносг не се наблюдава. Резултатите от изпитанията са представени по-подробно в таблици 4 и 5.

Таблица 4

Продуктивност на растенията при третиране с комплексен течен тор съгласно изобретението

Варианти	Добив семена средно от
един цвят	едно растение	единт2
9	% спрямо К	9	% спрямо К	9	% спрямоК
1. Контрола-без торене (К)	0.03	100	1.09	100	9.81	100
2.0.2% течен тор, съгласно изобретението	0.02	66.67	1.62	148.62	14.98	152.70
3.0.4% течен тор, съгласно изобретението	0.03	100	2.13	195.41	19.17	195.41
4. +1% кореново подхранване	0.03	100	2.21	202.75	19.87	202.55

Таблица 5

Влияние на течния тор съгласно изобретението върху растенията

Варианти	Средна височина на растенията	Среден брой цветове	Среден брой разклонения
cm	% спрямо К	брой	% спрямо К	брой	% спрямоК
1. Контрола-без торене (К)	67.7	100	41.2	100	14.4	100
2.0.2% течен тор, съгласно изобретението	73.6	108.71	67.7	164.32	16.1	111.81
3.0.4% течен тор, съгласно изобретението	65.7	97.05	63.5	154.13	15.8	109.72
4. +1% кореново подхранване	60.9	89.96	71.4	173.30	15.0	104.17

При изпитването на комплексния течен тор съгласно изобретението се наблюдава значително увеличаване на добива от семената и при растенията.

Пример 9.

Полско изпитване върху лилиум сорт “Кънектикът Кинг” с комплексен течен тор, даден в пример 8. Изпитването се провежда

5Q по блоков метод, шестредова лента с гъстота на засаждане 30 бр./т², 5 варианта. Листното подхранване е с течен тор с концентрация 0,4,

0,6 и 0,8% - 5 пъти, а кореновото подхранва7 не е течен тор с концентрация 1 % - 5 пъти. са представени в таблици 6 и 7.

Извършени са 5 беритби. Резултатите от опита

Таблица 6

Влияние на течния тор съгласно изобретението върху началото и продължителността на цъфтежа

Варианти	Отрязан цвят, %
13.06	15.06	17.06	23.06	25.06
1. Наторена контрола (К)	3.14	32.14	35.71	25.43	3.58
Z 0.4% течен тор	4.35	26.29	47.83	21.73	-
3.0.6% течен тор	8.70	47.83	30.43	13.04	-
4.0.8% течен тор	16.67	37.50	29.14	16.66	-
5.1% почвено торене	3.57	24.57	21.43	42.86	3.57

* Подчертаното е при масов цъфтеж

Таблица 7

Влияние на течния тор съгласно изобретението върху някои показатели на цветоноса

Варианти	дължина	диаметър	цветове
cm	% спрямо К	брой	% спрямо К	брой	% спрямо К
1. Неторена контрола (К)	25.6	100	0.38	100	1.2	100
2.0.4% течен тор	29.1	113.67	0.46	121.05	1.8	150
3.0.6% течен тор	33.8	132.03	0.49	128.95	1.8	150
4.0.8% течен тор	36.2	141.41	0.52	136.84	2.0	166.67
5.1% почвено торене	29.7	116.02	0.52	136.84	2.2	183.33

Комплексният течен тор с микроелементи съгласно изобретението ускорява цъфтежа 40 и подобрява значително качеството на цветовете на лилиума.

Пример 10.

Изпитване на течния тор съгласно изобретението при ябълкови и черешови дървета. 45 За сравнение (контрола) са използвани дървета, които не се пръскат. Опитът е заложен по блоковия метод в 4 повторения, с по 12 опитни дървета във вариант. Третирането с листния течен тор се извършва на 3 пъти, като 50 първото е след цъфтежа при добре оформена листна маса с по 600 ml/dca и работен разтвор от 40 Ι/dca. Следващите пръскания се извършват в интервал от 14-15 дни с 800 ml/dca.

В сравнение с контролата увеличението на добива при третираните с комплексния течен тор черешови дървета е 13,51 % (6,2 kg на дърво и 241,8 kg/dca). Средното тегло на плодовете е по-голямо с 15,42%.

В сравнение с контролата увеличението на добива при третираните с течния тор ябълкови дървета сумарно за периода 1998-1999 г. е 14,83% (16,62 kg от дърво и 738 kg/dca). Средното тегло на плодовете е повишено с 12,93% през първата година и със 7% - през втората, средно с 9,6%.

Калибрирането на плодовете по БДС е показало увеличение на екстра качеството средно с 27,5%, на първото качество - средно с 14,7%, а плодовете от второ качество са намалени два пъти.

Claims (9)

1. Патентни претенции

   1. Комплексен N-P-K течен тор с микроелементи, характеризиращ се с това, че е продукт от взаимодействието на карбамид, фосфорна киселина и калиев хидроксид, съдържащ в тегл.%: N от 9 до 12, Р₂О₅ от 9 до 11, К₂0 от 9 до 11, поне един от следните микроелементи в тегл.%: В от 0,01 до 1, Co от 0,002 до 0,2, Си от 0,02 до 0,2, Fe от 0,02 до 2, Мп от 0,01 до 1, Мо от 0,001 до 0,1, Zn от 0,002 до 0,2 и поне един хелатообразуващ агент.
2. 2. Комплексен N-P-K течен тор съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че хелатообразуващият агент е от групата на натриевите, калиевите или амониевите соли на EDTA, DPTA, EDDHA, HEEDTA, EDDHMA, EDDCHA или на самите киселини.
3. 3. Метод за получаване на комплексния N-P-K течен тор с микроелементи съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че участващите компоненти се разтварят във вода, карбамид и фосфорна киселина, независимо от последователността на прибавянето им, към получения разтвор се прибавя калиев хидроксид на порции, след което се добавят при разбъркване микроелементи в хелатна форма, получена от разтварянето на неорганичните соли на микроелементите и хелатообразуващия агент във вода.
4. 4. Метод съгласно претенция 3, характеризиращ се с това, че карбамидът е гранулиран,
5. 5 прахообразен, или под формата на разтвор.

   5. Метод съгласно претенции 3 и 4, характеризиращ се с това, че фосфорната киселина е термична (ТФК) с концентрация 7585% Н₃РО₄ или екстракционна (ЕФК).

   10
6. 6. Метод съгласно претенция 5, характеризиращ се с това, че фосфорната киселина за предпочитане е термична.
7. 7. Метод съгласно претенции 3, 4 и 5, характеризиращ се с това, че калиевият хид-

   15 роксид е с чистота 90-92% КОН и се добавя в твърдо състояние или под формата на разтвор.
8. 8. Метод съгласно претенция 3, характеризиращ се с това, че солите на микроелементите за предпочитане са сулфати на желязото,

   20 цинка, медта, мангана и кобалта, борът за предпочитане се внася като боракс или борна киселина, а молибденът е под формата на молибдати.
9. 9. Метод съгласно претенция 3, характе25 ризиращ се с това, че хелатообразуващият агент е за предпочитане натриева сол на етилендиаминтетраоцетната киселина (EDTA) под формата на разтвор или в сух вид.