BG60387B2 - Стабилизатор за дистанционна остеосинтеза - Google Patents

Abstract

Стабилизаторът се прилага в ортопедията и травматологията за лечение на дълги тръбести кости. Конструкцията му е компактна, максимално опростена и създава възможност за бърза имобилизация на подвижните костни фрагменти. Стабилизаторът включва носач,оформен като тънкостенна тръба (1) с монтирано в нея плътно цилиндрично тяло (2). В тръбата (1) са оформени съответни радиални (3) и диаметрални (10)отвори с фиксирани в тях чрез резбов движител (9 и11) костни винтове (17).

Description

Изобретението се отнася до стабилизатор за дистанционна остеосинтеза, който намира приложение в медицината, по-специално в ортопедията и травматологията при лечение на счупвания на дълги тръбни кости.

Известен е стабилизатор за дистанционна остеосинтеза, съставен от носач, съдържащ радиални отвори, в които са поместени краищата на костните винтове, а другият им край е надянат в отворите на носеща дървена, метална или пластмасова шина. От двете страни на носещата шина на всеки костен винт е установена по една гайка /1/.

Недостатъците на известния стабилизатор се изразяват в това, че има некомпактна конструкция, неудобна за манипулации, изискваща продължително време за монтажа при осъществяване на остеосинтезата, тъй като манипулациите са много на брой и се извършват сравнително бавно.

Задачата на изобретението е да се създаде стабилизатор за дистанционна остеосинтеза с компактна и технологична конструкция, създаващ възможност за точно, прецизно и бързо осъществяване на остеосинтезата, за облекчаване болките на пациентите чрез бърза имобилизация на подвижните фрагменти, което е особено важно при тежки съчетани травми, в които преобладава картината на шока и при социални индикации, когато се прилага вместо гипсова превръзка като допълнение към стабилна остеосинтеза след извършена репозиция, също при неразместени нестабилни фрактури като допълнително дефинитивно средство.

Задачата е решена със стабилизатор за дистанционна остеосинтеза, включваща носач с радиални отвори, в които са фиксирани костни винтове. Съгласно изобретението носачът е оформен във вид на тънкостенна тръба с поместено в нея цилиндрично тяло. В тънкостенната тръба са изработени радиални отвори, най-малко два радиални отвора, като в предния й край, успоредно на надлъжната ос на носача, е оформен надлъжен продълговат отвор, взаимодействащ с ограничителен щифт. Ограничителният щифт е закрепен неподвижно в предния край на цилиндричното тяло, което е плътно. В противоположния край на цилиндричното тяло е оформена външна резбова част, а по цялата му дължина са разположени най-малко два диаметрални отвора, съосни на радиалните отвори на тънкостенната тръба.

Външната резбова част на цилиндричното тяло е във взаимодействие с вътрешна резбова част на шестостенна задвижваща гайка, чиято вътрешна челна повърхнина е с възможност за контактуване със задната челна повърхнина на тънкостенната тръба. В радиалните и диаметралните отвори са фиксирани предварително монтираните в костните фрагменти костни винтове с гладки стъбла. Еднаквият момент на стягане се определя от съосността на отворите, преминаващи през тръбата и тялото и подложени на разместване вследствие на възможността за приплъзване на радиалните спрямо диаметралните отвори, т.е. на тръбата спрямо тялото.

Предимствата на стабилизатора съгласно изобретението се състоят в това, че конструкцията му е компактна и технологична и създава възможност за бърза и сигурна фиксация на костните фрагменти за кратък период от време, с което се облекчават болките на пециента и се улеснява оперативната техника.

Изобретението се пояснява с примерно изпълнение, което е показано на фигурата, представляваща частичен надлъжен разрез.

Стабилизаторът за дистанционна остеосинтеза се състои от носач, оформен като тънкостенна тръба 1, в която е поместено цилиндрично тяло 2. В тънкостенната тръба 1 има радиални отвори 3 на разстояние от стоика м, като в предния край, успоредно на надлъжната ос 4 на носача, е оформен продълговат отвор 5, пробит от външната повърхнина 6 до вътрешната повърхнина 7 на тънкостенната тръба 1. В отвора 5 е установен ограничителен щифт 8 с възможност за преместване по цялата дължина на надлъжния канал 5. Ограничителният щифт 8 е неподвижно закрепен в предния край на цилиндричното тяло 2, което е плътно. В другия край на цилиндричното тяло е оформена външна резбова част 9, а по цялата му дължина са разположени най-малко два диаметрални отвора 10 също на стоика м, които са съосни на радиалните отвори 3 на тънкостенната тръба I, когато стабилизаторът е подготвен за манипулации. При извършване на фиксацията диаметралните отвори 10 на цилиндричното тяло 2 са изместени спрямо радиалните отвори 5 по посока на вътрешната резбова част 11 на гайката 12, на разстояние 0,5 от диаметъра на отворите 3 и 10, за да се обхване по-широка гама костни винтове с междинни диаметри. Външната резбова част 9 на цилиндричното 10 тяло 2 се обхваща концентрично от вътрешната резбова част 11 на задвижваща гайка 12 с шестостен 13 така, че преди да се извърши фиксацията между вътрешната челна повърхнина 14 на задвижващата гайка 12 и 15 задната челна повърхнина 15 на тънкостенната тръба 1 има луфт 16. При завиване на гайката 12 предната й челна повърхност 14 е в контакт с челната повърхност 15 на тръбата 1 за осъществяване на линейно придвижване по оста 20 на цилиндричното тяло 2 и тръбата 1 едно спрямо друго, с което се създават условия за едновременно линейно изместване на радиалните отвори 3 спрямо диаметралните отвори 10 и предварително монтираните костни 25 винтове 17 да бъдат притиснати от стените на отворите 3 и 10.

Със стабилизатора се работи по следния начин. С развиването на гайката 12 се осъществява съосност на радиалните 10 и 30 диаметралните 3 отвори. Щифтът 8, монтиран в надлъжния продълговат отвор 5, предотвратява възможността тръбата 1 и цилиндричното тяло 2 да се изместват ротационно. Дължината на надлъжния 35 продълговат отвор 5 е по-малка от дължината на стъпката м между осите на отворите. По този начин става невъзможно разместването на радиалните отвори 3 спрямо диаметралните отвори 10. Стабилизаторът се установява на 40 ниво, съобразено с фрактурната линия на тръбната кост, след което в радиалните отвори и диаметралните отвори 10 се вкарват последователно и се монтират в костта костните винтове (игли) 17, като се използват за водачи отворите на стабилизатора при предварително мануално наместена фрактура. След окончателното мануално наместване на фрагментите започва навиване на гайка 12, за да се затегнат едновременно всички костни винтове 17, чиято взаимна успоредност в една редица при монтажа е гарантирана от съосността на отворите 3 и 10.

Claims (1)

1. Патентни претенции

   Стабилизатор за дистанционна остеосинтеза, включващ носач с радиални отвори, в които са фиксирани костни винтове, характеризиращ се с това, че носачът е оформен във вид на тънкостенна тръба (1) с поместено в нея цилиндрично тяло (2), на която тръба (1) има най-малко два радиални отвора (3), а в предния й край, успоредно на надлъжната й ос (4) е оформен надлъжен продълговат отвор (5), взаимодействащ с ограничителен щифт (8), закрепен за цилиндричното тяло (2), в чийто заден край е оформена външна резбова част (9), а по цялата му дължина са разположени най-малко два диаметрални отвора (10), като външната резбова част (9) на цилиндричното тяло (2) е във взаимодействие с вътрешна резбова част (11) на задвижваща гайка (12), чиято вътрешна челна повърхнина (14) е с възможност за контактуване със задната челна повърхнина (15) на тънкостенната тръба (I), като в радиалните (3) и диаметралните (10) отвори са фиксирани най-малко два костни винта (17).